1. Първо гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-03-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.

---

Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и Ви предлагам да започнем днешното заседание със следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения Ви дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Министър Вълчев малко по-късно ще се присъедини към нас.
Заместник-министър Петър Николов ще ни представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е националната хидрометеорологична служба на Република България, осъществяваща дейности в областите метеорология, хидрология и агрометеорология, както и научни изследвания, научно-приложна, иновативна и образователна дейност.
Националният институт по метеорология и хидрология предоставя денонощно специализирана информация за нуждите на военната и гражданската авиация, корабоплаването в западната част на Черно море, поддържа различни системи за ранно предупреждение и обслужва почти всички министерства и техни структури с оперативна информация и експертизи, изпълнява редица международни задължения на Република България.
До 1 януари 2019 г. НИМХ функционираше в рамките на Българската академия на науките, като научен институт и като национална хидрометеорологична служба на Република България. Посочената специфика е свързана със специфично съотношение между научен и оперативен персонал и със специфични разходи, които не бяха взети предвид при разпределянето на бюджетните средства от страна на Българската академия на науките за обезпечаване на научно-приложната, оперативната и експертната дейност на НИМХ през 2018 г. и това постави в риск неговата пълноценна работа и като научна организация, и като национална хидрометеорологична служба на България.
В тази връзка и с цел да се осигурят условия за нормална работа на НИМХ се извърши следната промяна в правната уредба.
Съгласно ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., считано от 1 януари 2019 г., Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при Българската академия на науките се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката, а с Постановление № 7 на Министерския съвет от 14 януари 2019 г. беше приет и Правилник за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология. Към момента НИМХ е юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.
Настоящият механизъм за финансиране и формиране на бюджет показа своите недостатъци. В тази връзка в проектозакона се предвижда НИМХ да продължи да бъде със статут на юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката, но да може да състави, изпълнява и отчита делегиран бюджет.
С оглед коректността на данните за климатичните промени от основно значение е да се извършват непрекъснати дългогодишни измервания на метеорологичните параметри на едно и също място. Относно станциите, където се извършват метеорологични измервания, собствеността е предимно частна държавна. Това дава възможност за различни претенции относно посочените имоти, най-често във връзка с реституция. Това не гарантира извършване на непрекъснати дългогодишни измервания на метеорологичните параметри на едно и също място, и в тази връзка ограничава възможностите на държавата да прави политики, свързани с климатичните промени, основани на коректни данни. На това основание и с оглед статута на НИМХ със Законопроекта се предлага собствеността на имотите на НИМХ да е публична държавна.
За изпълнение на своите задачи НИМХ се нуждае от специалисти, работещи при различни и специфични условия на труд – на денонощен режим, във високопланинските станции, в хидрометеорологичните обсерватории в населените места и други. В Правилника не са отразени спецификите относно труда на специалистите. Ето защо е необходимо да бъде трайно уредено и работното време на работниците и служителите на НИМХ поради спецификата на дейността им.
Специфичният статут, който е съчетание на научна организация и национална хидрометеорологична служба на Република България, предопределя необходимостта от законова регламентация, която да уреди функции, дейности, органи на управление, финансиране, собственост, организация на работа, работно време и взаимоотношенията на НИМХ с други органи, организации, физически и юридически лица, и прочие.
Метеорологичната, хидрологичната и агрометеорологичната дейност в Република България ще бъде много по-ефективна и полезна за държавата и гражданите, ако обществените отношения във връзка с НИМХ се уредят трайно със Закон за НИМХ и България ще синхронизира практиката си с повечето от държавите в Европа.
Със специален закон в 14 европейски държави са създадени национални метеорологични служби, в това число Австрия, Босна и Херцеговина, Испания, Нидерландия, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Финландия, Федерална Република Германия, Хърватия и Швейцария.
Приемането на закон за НИМХ е законодателно действие в контекста на усилията на Република България за подобряване на екологичната обстановка в държавата и за повишаване на качеството на метеорологичното, хидрологичното обслужване и на научните изследвания в областите метеорология, хидрология и агрометеорология.
Националният институт по метеорология и хидрология се предвижда да бъде правоприемник на преобразувания Национален институт по метеорология и хидрология съгласно ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., поради което няма да бъде създадена нова структура, за чието функциониране да бъдат необходими допълнителни ресурси. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, откривам дискусията – има ли желаещи за изказване?
От гостите някой желае ли да вземе отношение?
Академик Ревалски.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Тук съм, за да представя с няколко думи становището на Българската академия на науките и по-точно на Общото събрание на Българската академия на науките, прието на заседание преди два месеца, свързано с предлагания Законопроект. Тъй като по същество становището е юридическо, няма да навлизам в подробности само ще маркирам няколко пункта от това становище, които според мен са важни.
Няма да засягам дейността на Института, която добре беше отразена в доклада и всички я познаваме добре, защото те бяха при нас допреди една година. Разбира се, това е важна дейност за България, без съмнение, никой не я отрича. Става въпрос само за Законопроекта, който е предложен.
Беше споменато, че в редица страни има закони за хидрометеорологични служби и ако беше само Закон за хидрометеорологична служба най-вероятно нямаше да имаме такова дълго становище.
По същество става въпрос, че с един закон се създава национална автономна научна организация. Имаха голяма структура, с доста колеги, които работят вътре – над 700 по щат, но учените са около една десета от тях, поне при нас беше така, или малко повече от една десета, тоест става въпрос за закон за учени, които се по-малко от 100.
Не това обаче е най-важното. И по-малко може да бъдат, ако е нещо изключително важно. Проблемът е, че се прави Закон за научна институция, за която не е направен предварителен анализ за това дали те удовлетворяват изискванията, които са и по новия Закон за развитие на академичния състав. Тоест не е направен анализ на капацитета на Института – дали трябва специален закон за институт с такъв научен капацитет. Според нас това ще създаде проблеми и за другите научни организации, защото изискванията към всички организации съгласно този закон са едни и същи, независимо дали са висши училища или научни институти. Това е първият пункт, на който искам да обърна сериозно внимание.
Вторият пункт е свързан, разбира се, с това, което произвежда като информация, която е изключително важна за обществото. В Закона е записано, че, от една страна, всички публични организации са длъжни безвъзмездно да предоставят на НИМХ данните, поискани от него, от друга страна, е записано, че самият НИМХ възмездно ще предоставя информация на други заинтересовани организации. Вие знаете, колегите сигурно ще потвърдят, че парламентът е гласувал нашето членство в Международната метеорологична организация. В тяхна резолюция изрично е записано, че данните, които се получават при работата на метеорологичните служби, трябва да бъдат предоставяни безвъзмездно за научни и изследователски цели. На този елемент също искам да обърна специално внимание.
Що се касае до собствеността – доколкото видяхме, това беше казано и в изложението на заместник-министър Николов. Всъщност това, което е записано в Закона, е онова, което беше записано в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2019 г. Според нашите юристи това не решава правния статут на имотите, които ползва НИМХ в момента и ще породи бъдещи проблеми от доста сериозно естество.
На последно място ще маркирам това, което беше казано и в доклада – НИМХ, който се ситуира или създава към Министерството на образованието и науката, е правоприемник на НИМХ в БАН. Държим да отбележим, че той не може да бъде стопроцентов правоприемник на всичките неща, които са там, защото ние също си имаме институт, който се създаде с част от колегите, които решиха да останат в Българската академия на науките. Имаме Институт за изследване на атмосферата, климата и водите, който е научен институт. Той не дублира дейността на НИМХ по отношение на оперативната му дейност и според мен той трябва също да бъде правоприемник.
Мисля, че това са основните пунктове от едно доста пò пространно, както казах, по същество юридическо становище, което беше гласувано от Общото събрание на БАН. Още веднъж ще повтаря: основното, с което е свързано, е, че със Закона се създава прецедент за научен институт, който може да бъде последван и от други, които ще искат да правят същото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Професор Брънзов.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Ние се запознахме със становището на колегите от Българската академия на науките и, разбира се, имаме отговор на всичко, което академик Ревалски каза.
Цитирам точно по становището им: НИМХ не е научна организация, защото само двама учени са регистрирани в Национален център за информация и документация (НАЦИД).
Както всички знаете, регистрацията в НАЦИД е доброволна, не е задължителна, няма срок. Там се попълва карта, която е доста дълга и сложна и обикновено учените, които попълват това нещо и отделят време, или ще растат в академичната кариера, или ще бъдат членове на жури, защото участието с регистрацията в НАЦИД позволява само тези две неща. Това, че са двама, нищо не значи. В момента дори са трима, защото един колега защити професорска длъжност и по тези причини се регистрира в НАЦИД.
В действителност в Националния институт по метеорология и хидрология академичният състав, както каза академик Ревалски, хич не е малък. В момента имаме 62 души учени, от които 30 хабилитирани. За сведение – две трети от институтите в Българската академия на науките имат по-малък академичен състав в този момент.
Проблематично било участието ни в международни научни програми и кандидатстване по международни национални проекти. През 2019 г. НИМХ работи по десет спечелени от него международни проекти и по 22 – с национално финансиране. Стигна се дотам, че миналата седмица отказахме участие в Програмата „Хоризонт 2020“ на френски колеги, просто поради това че вече нямаме капацитет от свободни учени, които да го поемат. Твърдението, че е проблематично, въобще не е вярно. Ние сме много търсен партньор.
Проблематична била акредитацията ни за обучение на докторски програми. В момента НИМХ има три действащи програми. Едната изтича през 2020 г. и в момента сме в процедура по нова акредитация. На мен не ми е ясно откъде Общото събрание на БАН реши, че няма да бъде акредитиран НИМХ, тъй като според критериите за акредитация НИМХ удовлетворява всички критерии. Фактите са това.
Твърдението, че НИМХ не може да бъде научна организация, след като допреди една година беше една от уважаваните научни организации в Българската академия на науките, е доста безпочвено.
Предоставянето на данни от НИМХ – една тема, която се експлоатира много широко. Твърди се, ако погледнете внимателно становището на БАН, тук беше казано малко по-различно, но там се твърди, че „безвъзмездно получават първичните метеорологични данни, получени с публични средства от друга организация, а същевременно предоставя – забележете – възмездно услуги, научни продукти, експертизи и обучение“. Въобще не става въпрос за научни данни.
Тази част от становището показва и същността на проблема. Българската академия на науките не иска да получава от НИМХ първични данни, а иска да получава готови научни продукти. В противен случай щяха да забележат ал. 4 на същия член, че не само текущите метеорологични данни, но и прогнозите ежедневно се публикуват на сайта на НИМХ.
Освен това НИМХ осигурява публичен достъп до съхраняваните първични архивни документи от метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения съгласно Закона за националния архивен фонд и Наредбата за реда за използване на документи от Националния архивен фонд. За това имаме правила за реда и организацията на използване на архивни документи от метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения в Националния институт по метеорология и хидрология, които са приети от Научния съвет. Всеки може да си направи копие на материален носител. Данните са безплатни, заплащат се само разходите по създаването на материалния носител.
Проблемът на голяма част от колегите е, че след това не могат да се справят с обработката и интерпретацията на данните. Затова се стремят да получат готови научни резултати, които да си поръчат на НИМХ и след това да ги включат в техните проекти.
Твърдението, че нарушаваме Резолюция 40 на Световната метеорологична организация е абсолютно безпочвено. Аз съм постоянният представител на Република България в Световната метеорологична организация и пръв щях да знам, ако има нещо такова, както и Министерството на външните работи.
Данните и продуктите на НИМХ, обменяни в рамките на Световната метеорологична организация – всеки може да види и получи безплатно от световните бази данни на Световната метеорологична организация.
Статутът на НИМХ – това също е важно. Твърди се, че НИМХ е нова административна структура по чл. 60 от Закона за администрацията, което не е вярно. По тази причина всички по-нататъшни разсъждения в тази част от становището на БАН нямат нужда от отговор. Смисълът на тази част в комбинация с това, че НИМХ не отговаря на критериите на научна организация, е опит за нормативно елиминиране на научната конкуренция от НИМХ. На ръководните органи на БАН за изминалата година им стана ясно, че не могат да противопоставят нищо срещу научния потенциал на НИМХ.
С излизането си от БАН Националният институт по метеорология и хидрология не само значително подобри оперативната и експертната си дейност, но и научните резултати, стабилизира се и кадрово.
Имотите, които се управляват от НИМХ. В действителност това е основната част от становището на БАН, ако обърнете внимание, и заема две трети от него. Тоест заслужава специален разговор, но тъй като казусът е повече юридически, предполагам, че хората, които са специалисти в тази област, биха се изказали. Аз бих набелязал само две неща. Проблемът идва със самия Закон за Българската академия на науките.
В чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН се казва: „Народното събрание предоставя в собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на Академията и с решение на Общото събрание“.
Същевременно обаче Законът за Българската академия на науките не казва какво точно представлява Българската академия на науките. Съгласно чл. 1, ал. 1 от същия закон се казва: „Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и самостоятелните структурни звена“. Това позволява тълкуване, че БАН, в действителност са нейните институти.
Аз не съм юрист, но за мен изглежда много по-логично през годините стопанисването да е било предоставено от българската държава на институтите, за да могат да извършват дейността си. Ако направим една такава, в БАН юридически лица са само институтите и БАН-администрация. Ако допуснем хипотеза, че в един момент всички институти решат да напуснат Българската академия на науките следва, че всички имоти остават на БАН-администрация, и всички институти, грубо казано, с писалките излизат на поляната да вършат нещата. Прецедентът с излизането от Българската академия на науките на най-големия институт в нея поставя реално този въпрос и според мен той трябва да бъде решаван от юристи, от Народното събрание – дали с някакви допълнителни разпоредби към Закона за Българската академия на науките, дали с решение, защото Законът позволява с решение на Народното събрание да бъдат отчуждени имоти. Аз не виждам как НИМХ, който в 130 годишната си история, е създал цяла национална хидрометеорологична мрежа – сгради, станции, в един прекрасен момент, както получихме писмо от академик Ревалски до министър Вълчев и до мен с покана за една година да ни предоставят безвъзмездно собствеността на БАН. Какво правим след това? Българската държава наново ще създава всичко това ли? Този въпрос наистина трябва да се реши и мисля, че той не е от компетентността нито на Българската академия на науките, нито на Националния институт по метеорология и хидрология. В противен случай рискуваме да влезем в едни безкрайни съдебни спорове, където никой не знае колко публични средства ще бъдат дадени. Това са накратко отговорите ми по становището на БАН, както и на няколко други становища, които в действителност повтарят становището на БАН в основните му части. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кълвачев.
ЮРИЙ КЪЛВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Заместник-председател съм на Хумболтовия съюз в България, който обединява учени от всички области на науката.
И нашето становище в някаква степен съвпада със становището на Българската академия на науките, естествено, без споровете за собственост и за сгради. За нас основният въпрос е това фрагментиране на науката чрез този закон.
Създаване на научен институт чрез отделен закон е практика, която ние не подкрепяме. Добре, в мотивите е изтъкнато, че почти всички европейски метеорологични служби имат съответни закони, но не всички от тях са научни институти. По-скоро би трябвало да вървим към окрупняване на науката в България. Такава е горе-долу и тенденцията, ако щете, на оперативните програми за наука, които следваме в момента. Може би Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който гласувахте, е също в известна степен стъпка в тази посока – не наличие на университети във всеки окръжен град и летящи професори.
Има и много национални институти, които изпълняват големи национални задачи в рамките на БАН или на Селскостопанската академия. Ако те също тръгнат и се създадат специални закони за тях? От друга страна, има и обратния пример: има организации, да речем, към Министерството на земеделието, един Център за оценка на риска по хранителната верига. При него също има директори, които задължително са хабилитирани лица. Те също, така да се каже, имат научно обосновани дейности. Знаете колко големи въпроси се решават – за болести по животните, по растенията, за вирусите, за африканската чума и така нататък. Това обаче не са научни организации. Те с успех решават огромни задачи на държавата.
Според мен даването на статут на научна организация на НИМХ не е обосновано. В нашето становище сме посочили и други тези. Според мен трябва да се пипне чл. 6, където се дават много големи права на Института. Няма да го цитирам, записано е в нашето становище, където просто не бива да се допускат такива права на Института. Това е най-общото, което искам да споделя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Вълчева поиска думата.
Заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Министър, Заместник-министър, уважаеми академик Ревалски, професор Брънзов!
Държа да си кажа мнението, поради факта че при разделянето на НИМХ и БАН – един развод, който трябваше да има и своите свидетели, в ролята на такива беше Националният синдикат „Висше образование и наука“, защото там има много членове на нашия синдикат и целият този процес на разделяне беше по волята на работещите в НИМХ.
Знаете трудните процеси. В тези процеси ние се запознахме не само с коментарите от страна на Българската академия на науките и от страна на НИМХ, ние се запознахме и с много документация по този въпрос.
За разлика от притесненията, които се изказаха тук, основно започвам отзад напред, от изказването на представителя на Хумболтовия съюз или организация, че Законът дава права, колега, но той дава и задължения. С един закон се подреждат много неща в нашата държава, и пред Закона всички трябва да сме равни.
Ние не считаме, че с правомощията, които се дават на НИМХ, няма да се разпредели тяхната дейност в страната и от гледна точка на потребностите на обществото, на бизнеса и на науката. Ние ще направим необходимото разрастване на научния състав и на дейности, които са присъщи на този институт, поради факта че има огромен интерес към тази институция от Европа и от целия свят. Те ще бъдат задължени да повишат своята научна активност и да дадат възможност на повече хора да завършат и втора магистърска, и трета образователна и научна степен „доктор“ и оттам привличане на млади хора, които да работят все повече и повече в така желаните дейности. Информирана съм, че те не могат да поемат капацитета от научна дейност, тъй като са много търсени, а в същото време трябва да развият своя потенциал, тъй като са почти нова организация на фона на тази самостоятелност, която придобиват.
Ето защо, категорично смятаме, че Законът ще даде отговор на един баланс в тази посока, тоест те да се разраснат съобразно нуждите на държавата, авторитета на Европейския съюз и международните отношения. В същото време Законът дава отговори на баланса между академичната автономия и възможността за контрол и намеса от страна на държавата чрез Министерството на образованието и науката.
Мисля, че за тази година – известно време наблюдавахме процеса на работа – има положителни насоки. Ние сме в процедура на сключване на колективен трудов договор и на подреждане на много неща. От гледна точка на това приветстваме и тази втора част, искам да подчертая, която приемаме като предложение в Закона, с решение на този трудов и социален проблем, свързан с работата на високопланинските метеорологични станции. По този въпрос отдавна търсим решение в колективния трудов договор. Добре е той да намери място и в Закона, тъй като в Кодекса на труда има друг изписан текст. Вие знаете, че с колективен трудов договор имаме възможност да надграждаме и да подобряваме условията на работа, но тук, с този текст, посочен в Закона, ще гарантираме отговорността към здравето на тези хора – не дай, Боже, да има някакви неприятни инциденти, защото с времето и природата все още никой не е намерил положително решение. И предишни председатели на БАН знаят този въпрос, защото тогава го поставяхме като решение, но те не намериха куража да излязат и да застанат зад решение на този важен въпрос. Ето че сега в Законопроекта той е решен.
По отношение на третата част, с която ние най-много се занимаваме – вечните имоти. Вие помните и заглавията от медиите от нашите пресконференции, които давахме: имотите на БАН, имотите, имотите. Не мога да разбера това Ватикана в България ли е, в Италия ли е, в Европа ли е?! Не ми става ясно защо ние водим битки за нещо, което е на нашата, българска земя, български сгради, български учени, български проблеми, българска наука. Какво е това непрекъснато да се делим? Не мога да разбера кой е първоизточникът? БАН ли е, държавата ли е? Не мога да разбера.
Имаме предложение да направите една работна група и Народното събрание най-после да излезе, след решение със социалните партньори, и да направим един опис на тези „безценни“, „златни“, „диамантени“ съкровища и да видим кой в България има право да ги ползва и на кого трябва да плаща, и кой ще е собственик? На това трябва да се сложи край. Имаме възможност да направим това. Доколкото виждам и в Закона за Българската академия на науките има такава възможност, ето сега и в този предстоящ закон имаме възможност да регулираме това и хората да работят спокойни. Какво означава това да бъркаме публично частно партньорство, публично държавно партньорство? Категорично ще настояваме да се намери решение за статута на имотите на БАН и на НИМХ. В момента нашите юристи разработват такова писмо и ще бъде изпратено не само до Министерството, основно към председателя на Народното събрание и към комисиите, които се занимават с този въпрос, за да не натоварваме само Комисията по образованието и науката с тези неща. Един регистър и опис на тези имоти трябва да има в държавата. Българската академия на науките е на българите не е на себе си и не е на централното управление на БАН.
Казахте, академик Ревалски, че се притеснявате, че много други хора ще последват това. Ако има национално значими институти в БАН, на които държавата трябва да има право да възлага задачи, не просто да дава субсидия, а да възлага задачи, и ако това е пътят, и ако те преценят, никой не може да ги спре. Ние не можем да спрем порива на учените, все едно да отрежете крилата на птиците. Те нищо не могат да направят тогава.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всеки да прави каквото си иска?!
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Извинявайте, не е точно така. В момента не е ли…?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля Ви, нека не се прекъсваме! Ще дам думата на всички.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Това, което искат БАН, мога да Ви дам хиляди примери и много пъти спорим с Вас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов!
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Бъдете малко търпелив към мен.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Към Вас никога не мога да бъда търпелив.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Знам, особено когато темата е Българската академия на науките. Ние с Вас сме на едно мнение, когато хулим ректорите, но когато трябва да сложим чадър над БАН, тогава сме противници. Знам! Знам Вашия чадър, но няма да го приема.
По отношение на Вашето искане да определим кои са научни институти, ще се върна на една стара тема. Отлично знаете, че висшите училища сме на едно и също мнение и аз ще изповядам тази мисъл. Хайде да започнем една акредитация, за да видим тези институти на БАН – чух нещо много важно: казахте, че в много институти има по-малък научен състав. Хайде да видим една пълна акредитация, както вървят висшите училища.
Господин Министър, госпожо Дамянова, настоявам между първо и второ четене да помислим върху договорите за управление на директорите на БАН и на директора на НИМХ, и да направим една ревизия в тази посока. Не може само ректорите да ги слагаме под една черта и да ги наричаме феодали, а БАН някак си да бъде над тази черта.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: „Феодалните старци“ бяха наречени от един министър – професорите в БАН, това, първо.
Второ, БАН имаше международен одит от Асоциацията на европейските академии на науките и той я постави точно на място. Аз работя в институт, който получи три пъти „А“. Вашият институт получил ли е такава оценка? Международна оценка по международните критерии на Асоциацията на европейските академии на науките. Достатъчен ли е критерият?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Имам информация за начина на акредитацията. Случайно съм се свързала с холандците, пардон Нидерландия – нека да уважим държавата, и отлично знам и критериите, и начина, и методиката.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тоест те не са валидни? Валидни сте Вие?!
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Не в това е въпросът. Стига сте лежали на такава акредитация, която е преди петнадесет години. Акредитацията трябва да се прави на четири, пет години.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз Ви моля да спазваме Правилника в Комисията! Ще дам думата на всички, така че много моля за изслушване.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Позволете да кажа още нещо по отношение защитата на учените в НИМХ. Да, така е – в НАЦИД регистрацията се прави от хора, които смятат, че вече са постигнали своята научна кариера. Ако преобладаващата част са доценти в НИМХ, те имат право да изчакат да натрупат още научни постижения и да се регистрират с наукометрията за професори. Това е практиката и във висшите училища не е само в различните институти на БАН.
По отношение на това искам да защитя колегите и тяхно право е кога ще преценят да направят научна кариера и тази крайна регистрация, която се коментираше тук.
Мисля, че между първо и второ четене ще намерим и начин да защитим конкретни предложения, направени от нашата синдикална организация в НИМХ. Като казвам синдикална организация, тя включва структурите на НИМХ от цялата страна.
Отново настоявам за равнопоставен подход към висшето образование и науката в България – договори за управление, конкретни намерения и контрол дори в научната работа, която е много динамична и развиваща се, договор за управление с ревизия всяка година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Тъй като няколко пъти се спомена с различни призиви към Комисията, само ще Ви уточня, че по Правилник дейността на Комисията по образованието и науката е свързана с разглеждане на законопроекти, декларации, обръщения, като изготвя доклади, предложения и становища по тях. Комисията с имоти, уважаеми госпожи и господа, и с разпределяне не се занимава! Народното събрание не разпределя имоти! Това го казвам към всички, които имат някакви очаквания в тази посока. Правилникът на Народното събрание ясно е определил с какво се занимават комисиите, ясно определена е дейността и в Конституцията на Народното събрание, така че моля да нямаме свръхочаквания към комисиите и народните представители.
Други желаещи за изказване има ли?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: През месец септември съм задал въпрос на министъра за резултатите от финансовия одит на Националния институт по метеорология и хидрология. В неговия отговор – мога да Ви прочета няколко откъса, за да добиете представа за какво става дума.
„Т. 1. 3. Въз основа на Решение на Научния съвет на НИМХ през одитирания период за изплащане на работни заплати са използвани средства, определени за издръжка на Института.
1. 4. В ежемесечните си отчети за изпълнение на бюджета на ЕБК и НИМХ през месеците юни и юли в колона „уточнен план Б 18“ са отразени промени в плана – разходи, които не са утвърдени с корекция на бюджета.
1. 5. Към 31 юли са изразходвани половин милион лева за издръжка. До края на 2018 г. остават средства за сметка на субсидия от 1 млн. 118 хил. лв., които обезпечават оперативните дейности.“ И още куп такива подобни нарушения. И най-накрая не можа да се разбере защо този директор пак е назначен за директор на НИМХ.
В кръга на шегата аз питам все пак защо е генерален директор? Това генерал ли е? За първи път чувам институт да има генерален директор. Както и да е, това са, така да се каже, дребни работи.
В този закон, който ми прилича на закон за един човек и закон – правилник, наредба и прочие, има много любопитни неща. Ще се спра само на едно.
Тук пише, че „основният състав на Общото събрание избира и отзовава с тайно гласуване членове на Научния съвет“. Не съм чул такова нещо в практиката на изследователските и университетските организации – да се отзовава член на Научния съвет, който е избран. Нещо повече, надолу се казва, че „мандатът на член на Научния съвет се прекратява предсрочно при три отсъствия“. Това научен институт ли е? Казарма ли е?! За какво става дума изобщо?! Няма да продължавам – тук има куп такива неща.
Мога да Ви кажа само едно: това, че този институт се отдели, е грешка! Това е част от разгрома на Българската академия на науките. Двама министър-председатели на България в историята на Царството са се опитали да закрият Българската академия на науките. Това са Александър Стамболийски и министър-председателят Богдан Филов. Как са завършили – Вие питайте себе си!
Отделянето на този институт не само беше грешка. Отделянето на този институт показа и извади точно тези данни, които са в отговора на министъра, че всъщност пари е имало, но те са били разпределяни неправомерно, а те излязоха от там, защото не им давали пари.
Свършеното е свършено! Те са отделени, стават институт с генерален директор и прочие. Защо са в Министерството на образованието и науката? Те трябва да бъдат в Министерството на околната среда и водите и това е известно на всички, и никой не може да го отрече, с изключение примерно на господин Брънзов. Там им е мястото, там е оперативността, там трябва да бъдат.
Не знам защо, господин Министър, се хванахте на тази въдица? Не знам защо го направихте? Досега не съм чул нито едно реално обяснение освен обяснението: „Ама те искаха“. Знаете ли аз колко неща искам?!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Академик Ревалски, заповядайте.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: За първи път ще си позволя, ако ми разрешите, една реплика. Не знам на кое заседание вече присъствам, на което госпожа Вълчева отправя абсолютно неверни и необосновани нападки към Българската академия на науките. Все пак това е една 150-годишна организация, която през годините е доказала своята важност за обществото. Тук сме дошли съвсем конструктивно да си кажем мнението. За поред път чувам нападки от госпожа Вълчева, а днес тя си позволи да отправя апел едва ли не за разформироването на БАН – институтите да напускат, когато в цял свят, и критиките, които получихме от международния одит, бяха точно в обратна посока – че се дефрагментираме.
Госпожо Вълчева, разбирам, че не харесвате БАН – това на всички е ясно. Ако ще продължавате неоснователно… Не искам да навлизам в подробности. Само ще Ви кажа, тъй като казахте, че не се възлагат задачи, само преди месец и половина Министерският съвет е приел Механизъм за възлагане на задачи на БАН и вече две задачи са възложени или са в процес на възлагане. Какво означава нападката, че ние не си вършим работата?! Намирам го вече за крайно!
Ако не Ви харесва БАН – хубаво, съгласен съм, не сте длъжни да я обичате. Но между това и да казвате неверни неща за БАН, разликата е много голяма. Моля Ви, отнасяйте се с уважение към Българската академия на науките, а не да просвате на масата обиди и обвинения, които не почиват на нищо!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на академик Ревалски.
Госпожо Вълчева, много Ви моля! В момента разглеждаме Законопроекта за НИМХ. Нека да се съсредоточим върху Законопроекта. Обсъждаме Законопроекта!
Други изказвания по Законопроекта?
Заповядайте.
ДИАНА ПЕТКОВА: Аз съм професор Диана Петкова и съм председател на Съюза на учените в България.
Искам да попитам господин директора: как ще стане израстването на академичния състав в този институт, след като имате само трима регистрирани в НАЦИД? Наистина регистрацията в НАЦИД е по желание, но доколкото досега ми е известно, израстването на академичния състав става с журита, в които трябва да има определен брой вътрешни членове. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Брънзов.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: По ред на въпросите: първо, защо в Министерството на образованието и науката, а не в Министерството на околната среда и водите?
В световната практика има два вида. Единият е, където е започнала в своето създаване хидрометеорологичната служба. За Ваше сведение, от самото си създаване тя е към Министерството на просвещението.
Вторият е, когато това е по-нова служба – в случая при нас има трансформация – практиката е тя да бъде в едно министерство, което е неутрално. Както Ви казаха, НИМХ обслужва седем министерства. Ако ние например сме в Министерството на земеделието, храните и горите, очевидно цялата наша дейност ще се хиперболизира към агрометеорологията; в Министерството на околната среда и водите ще се хиперболизира към хидрологията; ако отидем към транспорта – към нещо друго. Затова подходящото място е Министерството на науката и образованието, още повече че ние сме научна организация кой каквото и да говори.
Съвременната метеорология отдавна не е хидрометеорологичната служба, за която колегата от Хумболтовия съюз говори. Метеорологията, както и хидрологията са на границата на човешкото знание. Затова е много важно най-новите знания, които има, да влязат веднага в практиката. Затова много отдавна, както и в България, през 1989 г. обединиха хидрометеорологичните служби и научните институти, които бяха към тях. В момента те са един конгломерат, който е: практиката, мрежата и науката, която едновременно ръководи административно и хидрометеорологичните служби.
Например дори президентът на Световната метеорологична организация – генералният директор на немската служба е професор Адриан; генералният секретар е професор Талас; регионалната асоциация се води от шефа на австрийската служба професор Щаудингер. Както виждате, това е практиката в света. Науката е вече в хидрометеорологичните служби, които са мощни научноизследователски комплекси с практична насоченост.
По отношение на въпроса: защо генерален директор? Ами и в България беше генерален директор до 2014 г., но Българската академия на науките по някакви причина реши да го махне. Това е така, защото националните хидрометеорологични служби имат териториални структури и ръководителите на тези структури са директори. Има департамент, и те са директори, затова навсякъде ръководителят на тези национални хидрометеорологични служби е генерален директор, за да се различи от директорите на териториалните структури.
По отношение на науката. Тук беше казано, че Институтът по археология има три пъти А по международна оценка. Искам да Ви кажа, че НИМХ също има тази оценка. Международната оценка показа, че НИМХ е институт на много високо научно ниво.
Общо взето мисля, че това бяха основните въпроси.
Как ще се възпроизвеждат учените? Ние си се възпроизвеждаме много добре като научен състав. Тази година имаме двама защитили докторанти, 11 докторанти имаме в момента. Както Ви казах, нашите хора са прекалено заети и практиката при нас е, когато на моя докторант му дойде време и аз трябва да съм в жури, ще седна и ще започна да попълвам тази карта. Както каза и госпожа Вълчева, ако аз съм доцент и реша да ставам професор, искам не искам ще седна, ще попълня тези карти и ще отида. Твърдението, че от 62 души научен състав само двама отговаряли на критериите, сами може да се сетите, че не е вярно – да не говорим, че половината от 30-те души хабилитиран състав са по стария Закон за научните степени и звания.
РЕПЛИКА: Трябва да се регистрирате.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Така е! При положение че не ти е опрял ножа до кокала, обикновено винаги има някакви по-важни задачи, които трябва да се изпълняват. Затова още в изказването си Ви казах: това са двата варианта и практиката при нас е такава – когато дойде ножът до кокала, сяда, утрепва две седмици да попълва тия електронни регистри, за да се регистрира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Извинявам се за закъснението!
Чух част от изказванията и дебатите, но те като че ли бяха концентрирани върху това какви са интересите на БАН, какви са интересите на Националния институт по метеорология и хидрология?
Какви са интересите обаче на българското общество? Българското общество има нужда от хидрометеорологична служба. Трябва ли да бъде научна организация тази хидрометеорологична служба? Много по-назад във времето са решили, че трябва да бъде. През цялото си съществуване тя е била научна организация и в момента е научна организация по смисъла на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Тогава беше записано, че Националният институт по метеорология и хидрология е научна организация. В рамките на БАН е бил научна организация, назад във времето е бил научна организация. В момента имаме ли достатъчно основания да твърдим, че не трябва да бъде научна организация от гледна точка на потребностите? Тяхната работа свързана ли е с високоспециализирани знания и с изследвания, които, както каза професор Брънзов, са на границата на човешкото знание? По-скоро отговорът е – да. Очевидно, така са решили хората, които са вземали решение преди това, включително и хората в БАН, най-вече хората в Българската академия на науките.
Защо трябва да бъде към министъра на образованието и науката? Казахме, към когото и министър да е, ще бъде еднакво неподходящо. Да, неподходящо е към министъра на образованието и науката, но навремето наши предшественици са взели решение да бъде към министъра на просвещението. Очевидно, има логика за това, очевидно има аргументи да бъде научна организация.
Ние искаме да запазим симбиозата между практическа и научна дейност, между хидрометеорологично обслужване и научна дейност, което е предпоставка да имаме силна национална хидрометеорологична служба. Като казвам, национална, това не означава, че нейната дейност е преди всичко национална. Днес националните хидрометеорологични служби са преди всичко част от международни мрежи. Много често съм чувал твърденията как ще си отворим телефона и не ни трябва хидрометеорологична служба, защото има достатъчно метеорологична информация, но всъщност тази информация, в същите тези приложения, предполагам са Ви казали, е с източник националните хидрометеорологични служби с всичките станции, които имат.
Да, НИМХ има нужда от подобряване на неговата работа, има нужда от модернизиране на апаратурата, има нужда от подобряване на научния капацитет. Регистрацията в НАЦИД се случва бавно и в момента над 50% от учените не са регистрирани. Причините за това са и технически, и други, както беше споменато, обективни и субективни. Това е една от причините ние да нямаме достатъчно регистрирани учени в НАЦИД не само в Националния институт по метеорология и хидрология, но и в редица висши училища.
Това, което каза професор Брънзов, също е много важно. Всъщност НИМХ също е имал оценка 3-А. Смеем ли да кажем, че организация, която е с оценка 3-А, не е научна организация?!
Българската академия на науките се страхува, че като излезе един институт, ще създадем лош прецедент и ще провокираме и останали да направят това. Никой не може освен самата Българска академия на науките да предизвика такова действие. Това не трябва да бъде водещият мотив. Ако целта е да кажем, че няма научен живот извън Българската академия на науките, то…
РЕПЛИКА: Никой не е казвал такова нещо!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля Ви да не водите дискусия помежду си. Давам думата на всеки. Виждате, че Ви оставям да се изказвате колкото желаете, така че много Ви моля да не прекъсвате изказващия се. В момента нарушаваме Правилника, нарушаваме го и по отношение на времетраенето на изказванията. Много Ви моля да бъдем толерантни един към друг.
Заповядайте, министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Професор Станилов каза, че това е част от разгрома на БАН.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Така мисля!
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз не виждам такова нещо. Съжалявам! Тук сме на различно мнение с професор Станилов. В никакъв случай не е и фрагментираност на системата. Фрагментираност би било, ако развалим симбиозата между научна дейност и хидрометеорологично обслужване. Ние насърчаваме свързаност на всички звена в системата. По наше мнение това трябва да бъде и политиката през следващите години. На този принцип стъпихме и при разработването на националните научни програми – всички да са обединени.
Ние сме малка страна с ограничен научен потенциал и Националният институт по метеорология и хидрология трябва да работи с останалите институции, с останалите институти на БАН, с висшите училища. Това важи за всеки институт, за всяко висше училище, и това трябва да ни бъде водещата цел, а не да продължаваме да делим.
Българската академия на науките е засегнала и въпроса с имотите и тук беше засегнат.
С една бележка и към Вас, госпожо Председател, не госпожа Вълчева, а Законът за Българската академия на науките Ви вменява Вие да се занимавате с имоти, в това число и едва ли не с една бракоразводна процедура. Законът за Българската академия на науките Ви е вменил тази роля. Този закон е приет няколко дни след Конституцията, преди устройствените закони за държавната и общинската собственост. Той регламентира частна собственост на Българската академия на науките. Частна собственост трябва да е дарена или придобита със собствени средства. Това е собственост, придобита с публични средства, собственост на публична организация за изпълнение на публични цели. Вижте парадокса: „частна собственост на публична организация, придобита с публични средства за изпълнението на публични цели“.
До какво води този парадокс? Този парадокс води до това в момента НИМХ да плаща наем на БАН, тоест държавата да плаща наем на публична организация – нещо, което го няма. БАН, когато става въпрос за собственост, е частна организация, а когато става въпрос за увеличаване на субсидията е публична организация. Някак си малко ми се разминава дали е частна, или е публична. Ние трябва да уточним БАН частна или публична организация е. Режимът на частна собственост води до това, без санкция на какъвто и да е орган, да могат да се продават имоти. БАН например продава имоти в София, купува си в Гърция и така нататък. Това го има в докладите на НАП.
Съответно, ако е необходимо за изпълнението на една публична задача тази собственост, ние сме зависими от благоразположението на БАН – дали да продължим с изпълнението на тази публична задача. Законът е вменил санкция не на Министерския съвет, а на Народното събрание.
Не приемам критиките в становището на БАН, че сме създали прецедент като вадим един институт. Желанието беше на самия институт. Не можем да твърдим, че наука може да съществува само в рамките на Българската академия на науките и всичко останало е невъзможно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Няма как след изказването на академик Ревалски да не коментирам какви нападки и какви призиви. Не знам къде му се причуват тези неща? По принцип от Националния синдикат „Висше образование и наука“ в КНСБ имаме претенции основно към централното управление на БАН, или администрация на БАН, както и да се наричат те.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева, много Ви моля по Закона. Обсъждаме Закона! Не влизайте в дебат за БАН!
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Само ще кажа най-важното, защото става въпрос за коментари на научен състав на един от институтите, който се отдели от БАН.
Извинете, академик Ревалски, Вие, когато правите член кореспонденти и академици, спазвате ли си всички процедури и как така някои хора станаха с Н равно на единица член-кореспонденти, а други с Н равно на 45 – ще дам пример, това е Николай Денков с толкова висока активност и ректорът на Лесотехническия университет Иван Илиев, само защото е в една група на активни борци против фашизма и комунизма? Как е възможно да давате такива престижни степени за Българската академия на науките – Н равно на единица?! Качихте му документите за малко на сайта, и автоматично ги свалихте. Цялата академична общност на Лесотехническия университет, към която и аз принадлежа, сме възмутени от това.
Иначе, поклон пред работата на всички научни институти, които, аз не казвам, че са БАН. Те може да са към централното управление на БАН, но не са. Поклон пред тях! И нямам нищо против, с много от тях работим по най-добри начини.
И по отношение на колективното трудово договаряне имаме сериозни пречки. Онзи ден на нашата 30-годишнина отново с премиера сме се договорили за криминализация на действия на институции, които пречат на синдикалното сдружаване на хора. Това го чакам с нетърпение и тогава ще влезем в процедура с институтите на БАН. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преди да дам думата отново на министър Вълчев, ще Ви кажа, че най-висшият закон в държавата се нарича Конституция, нали така?!
Чл. 84 от Конституцията казва какво прави Народното събрание – мога да Ви го прочета цялото, ако искате. Това са 17 точки, в които никъде не пише, че Народното събрание определя и се занимава с имоти. Така че Законът на БАН очевидно противоречи на Конституцията в тази му част. Въпрос на тълкуване.
„Чл. 84. Народното събрание:
1. приема, изменя, допълва и отменя законите;
Тоест Народното събрание може да промени Закона за собствеността.
2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;
3. установява данъците и определя размера на държавните данъци;
4. насрочва избори за президент на републиката;
5. приема решения за произвеждане на национален референдум;
6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение – Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;
7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;
8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;
9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;
10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили…“.
Мога да продължа да чета, но никъде не пише за имоти. Много моля наистина да не ни вменявате задължения, които ние нямаме съгласно Конституцията и съгласно Правилника на Народното събрание, който също е със статут на Закон.
Оттам нататък мисля, че Министерският съвет има пълните възможности, разбира се, да направи проучване и анализ, ако има нужда от такъв, и да предложи решения, пак казвам, ако това се налага. Хайде Народното събрание и Комисията да не се занимаваме с имоти, извинявайте много!
Преди да думата на професор Христов и накрая на министър Вълчев, имам един съществен въпрос: защо е необходим всъщност този закон? Това е нещо, което аз очаквах да чуя от Министерството на образованието, от заместник-министър Николов в началото при представянето. Гледайки и запознавайки се с всички закони, които са минавали досега през Народното събрание, това на мен по-скоро ми прилича на Правилник.
Сигурно има някаква причина за това, но нека да я чуем.
За научните организации водихме спора, когато гледахме промените в Закона за висшето образование. Надявам се, че скоро работната група към Министерството ще започне да работи, за да видим що е то „научна организация“. Имаме нужда от това. Сега само напомням, разбира се, нищо не казвам.
Аз лично имам някои въпроси, които са в Преходни и заключителни разпоредби, но тях ще ги задам, когато започнем да гледаме Закона на второ четене – текст по текст, тъй като сега разглеждаме философията, но наистина е интересно да разберем защо е необходим този закон, като по-голямата част от разпоредбите по-скоро биха могли да бъдат уредени наистина в Правилник.
Професор Христов също поиска думата.
ИВО ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги!
Първо, искам да благодаря на председателката на Комисията, че зададе най-важния въпрос за първо четене на един законопроект: защо сме се събрали тук и какво обсъждаме?
Това, което обсъждаме в момента, е Проект на закон и аз не виждам две много важни неща. Първото, наистина защо този закон е внесен на първо четене в Народното събрание? Какви цели преследва той?
Второ, дали тези цели могат да бъдат постигнати със закон, или могат да бъдат постигнати с нормативен акт от по-нисък ранг?
Трето, не виждам никъде това, което се нарича оценка за въздействието на предложения закон, а това е част от въпроса, който госпожа председателката зададе.
Време е със законите да оценяваме и ефектите, които те ще имат при тяхното приложение. Обикновено под оценка за въздействието се разбира само икономическата и финансовата част. Оценката за въздействието на един закон включва цял комплекс от социални, икономически, финансови, организационни и всякакви други аспекти. Общо взето голяма част от така наречените оценки за въздействието само манкират, а не изпълняват тези основни задължения.
Четвърто, няма какво да се лъжем, разбира се, тук дискусията влезе в друга плоскост и тя е много важна според мен. Очевидно този законопроект е част от тази по-широка дискусия. Това е дискусията за мястото на БАН, за функциите на БАН. 150 години! Искам само да отбележа, че има две институции, които са възникнали преди българската държава, благодарение на които тази държава я има. Едната се нарича БАН, другата се нарича Българската църква – 150 години от Екзархията са точно тази година.
В този смисъл, всъщност тук се опитваме по един завоалиран къде юридически нескопосан, къде скопосан начин да аргументираме предложение, което е въпрос на управленско решение, взето по целесъобразност. Изпълнителната власт е взела решение един институт на БАН да излезе от БАН и да бъде обособен като отделна институция. Това нещо може да бъде обосновано по всякакви други начини, но не само юридически, не единствено юридически. В случая аз лично бих се въздържал да подкрепя такова решение.
Не чух никакви аргументи защо това действие се извършва освен аргумента, че миналата година имаше протести и че научният колектив на един от институтите на БАН не е доволен от възнагражденията, които получава. Доколкото знам, това е хронологията на действието.
На следващо място, не искам да влизам въобще в материята за така наречените научни организации, защото за това ще имаме отделен разговор. Мен ме притеснява опасния прецедент, уважаеми господин Министър! Опасният прецедент изпълнителната власт, независимо кой е на власт, да започва да деструктурира и фрагментаризира БАН. Между другото, отварям скоба, нямам никакъв конфликт на интереси в случая, нямам никакви връзки с БАН, нито с институтите на БАН и така нататък. Както е казал един възрожденец: „Святата истина ни е знамето!“ Ние трябва да решим по-важния фундаментален въпрос: ще продължаваме ли да вървим към фрагментаризиране научните институции в България, които и без това са кът и нямат почти никакъв ресурс, или да?
Съзнателно не влизам по текстовете на този така наречен Законопроект, по-скоро Правилник, защото това, първо, е работа за второ четене и, второ, трябва да Ви кажа, че от юридическа гледна точка нещото пред нас е по-скоро курсова работа на студент по право от първи курс. Като му дойде времето, ще Ви обясня защо и как.
Съвършено накратко. Независимо от това какво решение ще вземе сега Комисията на първо четене, искам да Ви кажа, че влизаме в много опасна спирала. В случая това ще бъде с НИМХ, след това ще бъде с нещо друго. Време е да се спрем, докато още не сме тръгнали надолу по урвата, защото така наплодихме 53 университета и сега се чудим как да ги върнем обратно в бутилката.
Струва ми се, че все още имаме време и разум. Аз приемам аргументите и на едната, и на другата страна. Като говори преди малко доцент Вълчева за феодализъм – да, действително такъв има и в институтите на БАН. Прощавайте, но тук това е Комисия по образованието и науката на Народното събрание, което е политическа институция. Не се обиждайте, защото тук не сме дошли да се уважаваме в онзи благовиден смисъл на тази дума. Както вече веднъж Ви казах, законодателството е дейност, която има за задача да налага интереси, като ощетява интереси. Трябва да се свикне с това. Не може всички да бъдат доволни. Въпросът е да намерим някакъв що-годе смислен баланс с оглед ситуацията.
На този етап аз въобще не съм убеден от необходимостта от този законопроект и лично ще се въздържа от него. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако погледнете законовата нормативна уредба, почти всички институции, всички държавни служби имат първична уредба в закон – да, не е специален закон заради тях, както Законът за Българската академия на науките и Законът за Селскостопанската академия са закони за институции, в повечето случаи са закони за определена дейност, за определена областна политика. В Закона за професионалното образование и обучение е уредена Националната агенция за професионално образование и обучение, в Закона за статистиката - Националния статистически институт, Националния осигурителен институт в осигурителния Кодекс и така нататък. Наистина този закон можеше да бъде Закон за метеорологията и хидрологията. Защо не сме го направили за метеорологията и хидрологията? Защото нямаме други дейности извън Националния институт по метеорология и хидрология, които да уредим с този закон.
А защо има нужда от законова уредба? Защото няма на кой друг закон да стъпим. Единствената възможна опора е Законът за администрацията. Да създадем структура по Закона за администрацията, което означава да не реализираме в достатъчна степен симбиозата между научна дейност и хидрометеорологична служба, да спазват всички класификатори, да не можем да направим изключенията от общи устройствени норми за бюджет, тоест от Закона за публичните финанси. Сещам се за поне два закона, в които ние правим изключение – Закона за администрацията и Закона за публичните финанси.
В случая обсъждаме Законопроект на първо четене. Ние сме готови да подкрепим всякакви предложения за промени между първо и второ четене, свързани, ако искате, и с облекчаване на текстовете. Част от текстовете наистина могат да са на подзаконово ниво, с промяна на наименования – дали ще е изпълнителен или генерален директор…
Професор Брънзов е прав, че трябва да се направи отликата между директор и генерален директор, но такава е практиката и в Закона за държавния служител. Такава е практиката и в другите страни. Разбира се, има и вариант да бъде изпълнителен или главен директор. Това няма толкова голямо значение. По-голямото значение е, че на нас ни трябват изключения от общи нормативни разпоредби. Не могат да имат финансова самостоятелност, която е необходима за дейността им, ако не регламентираме със закон делегиран бюджет, отклонения от работното време и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Господин Министър, както знаете, винаги, когато сте прав, аз съм зад Вас. Като сте решили да правите административен орган, защо сте го нарекли научна организация и ашладисвате коза с круша!
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Затова не сме по Закона за администрацията…
ИВО ХРИСТОВ: Тъй като очевидно става въпрос за държавен орган, който ще изпълнява държавна публична функция с държавни средства, и изпълнява държавни задачи, по-добре това да беше наистина по Закона за администрацията, а не да си играем на псевдонаучност, на псевдонаучна организация, базирано на най-висшите академични принципи на свободата: като говориш с мен, ще мълчиш, и ако три пъти не си дошъл на общо събрание вече не си член на Научния съвет! Няма нужда от това смокиново листо в псевдонаучността.
От друга страна, ако ние имаме някакви международни задължения, по които България трябва да се координира като научна организация, това е съвършено друг въпрос и това трябва да бъде ясно изразено в закона. Ако е така, поправете ме. Може би греша.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В държавния, публичния сектор условно има два вида организации: административни структури и организации със специфичен предмет на дейност. Такива организации са образователните институции по Закона за предучилищното и училищното образование, висшите училища по Закона за висшето образование и така нататък. Тук говорим за служба, която по-скоро принадлежи към втория вид организации. По същата логика ще задам въпроса: защо училищата не ги направим по Закона за администрацията? Защото не пасва Законът за администрацията на училищата. Имаме нужда от специфични разпоредби за образователните институции.
Да, може би Националният институт по метеорология и хидрология е на границата между двете, но ако искаме да запазим неговата пълноценност, неговата цялостна дейност, да запазим симбиозата между двете, това ни е необходимо.
Защо не в БАН? Вижте Закона за Българската академия на науките. БАН може по всяко време да създаде и да закрие институт. Трябва ли държавата да не може да създава и открива тази структура? БАН може по всяко време – в края на 2018 г., бяха взели решение на 31 декември да закрият Националния институт по метеорология и хидрология. Приемам техните аргументи, че по погрешка го бяха направили, но те бяха взели това решение и ние оставаме без национална хидрометеорологична служба, защото БАН по техния си закон, сам може да открива и да закрива институти. Вие казвате: държавата, изпълнителната власт – презюмираме, че са лоши, но не може ли да презюмираме, че и БАН могат да бъдат лоши. Нека еднакво да презюмираме. Ние винаги презюмираме, че едните са по-добри, а изпълнителната власт е лоша. Нека да стъпим на еднаква презумпция – че и едните, и другите могат да са лоши.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ако няма други изказвания?
АНАСТАСИЯ СТОЙЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Представител съм на симбиозата между науката и оперативната практика в Националния институт по метеорология и хидрология. Работя там от 20 години и смея да твърдя – работя и като синоптик, и давам дежурства, покривам смени –че синоптиците са хората, които имат нужда от сериозно научно звено, което да осигурява напредъка в науката и да ни държи на достатъчно високо ниво. Ние сме хората, изискващи критично към научните работници да ни подават всичко онова, от което имаме нужда. Преди малко повече от 20 години, когато започнах да работя като синоптик, оперативната работа изглеждаше по един начин. В годините тя доста се промени, благодарение на напредъка в науката и благодарение на това, че и сега в НИМХ има достатъчно здраво научно звено, което да подава така необходимата научна информация за издръжка на оперативната дейност. Симбиозата наистина е много необходима. Терминът може би юридически дава научен статут на нашия институт, то ние винаги сме си били с такъв статут.
Ще се обърна към господин Христов, понеже каза, че няма никакви отношения към БАН или Института. Заповядайте в дежурната стая да Ви покажем как се работи и отидете в един случайно избран институт в БАН и си направете си изводите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Господин Йосифов и закривам дискусията.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Много Ви благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, гости от двете страни – БАН, НИМХ, Министерство!
Взех повод от изказването на професор Христов – аз много уважавам неговото мнение, и се надявам, че на второто четене ще можем да обясним, че не сме правили еквилибристики. Всъщност идеята за закон, първо, не дойде сега. НИМХ е уредена като научна организация, хидрометеорологична служба със Закона за бюджета за 2019 г. – § 1 от Преходните и заключителни разпоредби, който определи със закон статута на НИМХ. Това не е сегашно хрумване.
В този смисъл за нас обаче възникнаха в годината определени проблеми, които бяха продиктувани от функционирането на НИМХ по отношение на финансиране, по отношение на спазване на работно време, по отношение на връзката между оперативната и научната дейност. Заради това единственият начин, по който това, според нас може да стане, е с нарочен закон, в който ние да направим отличителните белези на всички ония организации, които могат да се създават с подзаконов акт. Затова ни е необходимо да кажем какви са органите за управление, какъв му е статутът, какви са правомощията, какви са му функциите; оттам да видим каква е организацията на работа в тази организация, която нито е администрация, нито чисто научна организация. Това наложи разписването на тези текстове, някои казват, че прилича на устройствен правилник. Да, но ако ги няма тези текстове, остава въпросът и празнотата как функционира тази организация.
По отношение на работното време. НИМХ имаха страшен проблем, доколкото ми е известно, със спазването на междуседмични и междудневни почивки с основна уредба в Кодекса на труда. Законът за МВР прави отклонение за служителите в системата на МВР; Законът за отбраната прави отклонения за служителите в отбраната. В тези планински служби НИМХ не може да спази тези изисквания. Затова беше необходимо този специфичен режим, който са въвели и който, доколкото знам, беше възприет в Комисията по труда и социалната политика.
Усъвършенствахме системата за финансиране. Тази година финансирането на НИМХ стана със Закона за държавния бюджет и там е уреден принципът на делегиран бюджет, но то е само за тази година. Какво става със следващата година? Къде да уредим принципа на финансиране с неделегиран бюджет на НИМХ през следващата година? Всяка година в Закона за бюджета ли да го правим? Всичките тези аргументи доведоха до необходимостта да направим нарочен закон, който да направи отликите от всички останали закони, по които би могла да съществува една организация на подзаконово ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Йосифов, но трябваше да започнете с това при представянето, защото всъщност това е целта на гледането на първо гласуване в Комисията. Иначе, всички народни представители са си прочели мотивите, всички материали са прочетени.
Това беше важно с оглед и на стъпките, които бяха предприети и преди това – текстовете в Закона за бюджета за 2019 г., и всичко останало. Това е една препоръка оттук нататък при подготовката да имате предвид подобно изложение.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Приемаме го, госпожо Председател! Просто реших, че е претенциозно да се изкажа преди всички останали тук, които ме респектират.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ако няма други изказвания, подлагам на първо гласуване Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002 01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът е приет на първо четене в Комисията.
Благодаря на всички гости и участници по точка първа.

Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-03-3, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г.
Господин Николов, Вие ли ще представите накратко Годишната програма?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: В Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2020 г. са включени три приоритетни теми в областта на образованието и науката, които са в синхрон с европейските политики в областта.
На първо място, това са научните изследвания. Укрепването, развитието и модернизирането на научноизследователската инфраструктура е в основата на всички национални политики, стратегии и мерки, които имат за цел развитие на научните изследвания в България; повишаване качеството на научните резултати на българските учени; повишаване конкурентоспособността на българската икономика.
Успехът на последователната политика в тази сфера е ключов фактор за ефективни и публично частни партньорства и ползотворно сътрудничество между наука, образование, бизнес и индустрия. Подобряването на условията за извършване на научни изследвания ще доведе до задържането на младите учени в страната. Устойчивото развитие на научно-изследователската инфраструктура и човешкия капитал за наука и иновации в България са условия страната ни да бъде равноправен участник както при формулирането и възприемането на общоевропейски политики и мерки за развитието на науката и конкурентоспособността в Европа, така и по отношение на повишено участие в значими научни проекти, финансирани по рамковите програми на Европейския съюз.
Съгласно настоящите преговори се очаква изпълнението на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа 2021 – 2027 г.“ да се финансира с до общо 80,9 милиарда евро, което е съществено по-малко от предложените от Европейската комисия 97,6 млрд. евро. Следва да се има предвид, че най-малко 35% от бюджета на рамковата програма ще бъде финансиране на проекти, които имат директно и/или индиректно въздействие за изпълнение на целите на Европейския зелен пакт, така наречената „зелена сделка“.
Втората приоритетна тема е свързана с повишаване на привлекателността на висшето образование на ниво Европейски съюз и съвместимост на системите за висше образование.
Въпросът за повишаване привлекателността на висшето образование е от съществено значение за Република България в контекста на политиките за модернизацията на висшето образование и активното участие в европейското пространство за висше образование. Това произтича и от ангажиментите ни като държава членка да се направи необходимото на национално ниво за осигуряване на качество на образованието, осъвременяване на процеса на обучение и отваряне на системата без да се компрометира академичното измерение на висшето образование.
Развитието на академичната и трудовата мобилност се свързва с нови възможности, но поставя и много сериозни изисквания към издаваните дипломи, с които завършилите висше образование в България на практика ще се реализират не само в страната, но и извън нея.
Осигуряването на активно българско участие в рамките на бъдещата програма „Еразъм +“, респективно усвояването на повече европейски средства по Програмата, ще стимулира партньорствата и ще насърчи мобилността на всички целеви групи. Допълнителното финансиране, което към момента в проекта на ревизираната преговорна кутия по МФР 2021-2027 г. е предложено да бъде 21 млрд. евро, ще се отрази положително и ще бъдат предоставени нови възможности за всички участници, включително и тези с по-малко възможности спрямо сегашната програма.
Трето, развиване на дигиталните компетентности са третата приоритетна тема. На европейско равнище съществува необходимост от общи и координирани усилия за изпълнение на целите, заложени в Плана за действие в областта на дигиталното образование, приет в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Подобряването на достъпа до технологиите и несвързаността за всички деца в системата на образованието трябва да бъде отправна точка за намаляване на неравенството и изключването. Дигиталната компетентност е включена в преработената европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот.
Изпълнението на Плана за действие в областта на дигиталното образование ще се подпомага на европейско ниво основно от Програма „Еразъм +“, а на национално – от проекти по структурните фондове.
Въпросът е с високо политическо значение за България в контекста на определянето на образованието като национален приоритет и целите, заложени в Закона за предучилищното и училищното образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, заместник-министър Николов. Бяхте много изчерпателен.
Пак ще кажа, че материалите се раздават предварително на народните представители и всеки един от тях има възможността да се запознае с тях. Въпреки всичко Ви благодаря за изчерпателността.
Колеги, съгласно чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Министерският съвет внася всяка година Годишна програма и председателят на Народното събрание я разпределя за сведение на всички комисии. Въпреки това обаче тя ни е разпределена със заръката от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да гласуваме решение дали искаме да предлагаме на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да включи нещо в Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. – дали желаем, или не желаем да включваме нещо.
Някой желае ли да подадем предложение към тази комисия?
Процедурата е следната: всички комисии разглеждаме Програмата, приемаме я за сведение. Между другото, в Комисията по взаимодействие с гражданските организации сме я гласували само за сведение. Такъв текст там не сме гласували миналата седмица. Явно практиките в различните комисии са различни.
След това Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обобщава, изготвя тази програма и я внася в пленарната зала. Това е процедурата.
Ще Ви предложа да гласуваме Програмата за сведение, да я приемем за сведение и да гласуваме, че нямаме предложение, което не предлагаме на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да включи в Проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2020 г., Проект на актове на европейските институции.
Ако сте съгласни, приемаме за сведение, и гласуваме, че не предлагаме.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма. Благодаря.
С това изчерпваме дневния ред за днешното заседание.
Благодаря Ви, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16, 00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДАМЯНОВА