Точка единствена. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г., № 005-00-3, внесен от председателя на Българската академия на науките на 27 април 2020 г.

---

Заседанието беше открито в 14,30 ч и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Галя Захариева.

* * *

ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, предлагам да започваме.
За днешното заседание е предварително обявен

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г., № 005-00-3, внесен от председателя на Българската академия на науките на 27 април 2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря, колеги.
Гости на днешното заседание от Министерството на образованието и науката са: госпожа Карина Ангелиева – заместник-министър, Йорданка Петрова – парламентарен секретар; от Българската академия на науките: академик Юлиан Ревалски и професор Евдокия Пашева.

Пристъпваме към точката от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2019 Г., № 005-00-3, ВНЕСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ НА 27АПРИЛ 2020 Г.
Академик Ревалски, готови сме да изслушаме Вашето представяне. Моля да е в рамките на десетина минути, тъй като колегите са запознати с доклада и имат всички материали, които сте ни представили.
Заповядайте.
АКАДЕМИК ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, позволете ми съвсем накратко да Ви представя резюме на Годишния доклад на Българската академия на науките за 2019 г., който внасяме съгласно Закона за БАН.
По някои слайдове ще мина много бързо.
В началото слагаме крилати мисли в добрия смисъл на думата от нашите предшественици. Специално тук са Марин Дринов, който е първият председател, и Иван Евстатиев Гешов, който е най-дългогодишният председател на Българската академия на науките. При неговото председателство книжовното дружество се превръща в Българска академия на науките.
Имаме стандартно съдържание, което следваме.
Преди това, понеже както винаги сте любезни, да кажем няколко думи извън строгата изискуемост на закона. Ще кажа, че миналата година основно знаменателно събитие беше 150-годишнината на Българската академия на науките – най-старата не само научна национална организация в новата българска история. По този слайд ще отбележа, че празнуването беше включено в Календара на ЮНЕСКО. Изложбата, която направихме там с любезното съдействие на домакините и с помощта на нашето посолство, беше изключително добре посрещната, както от генералния директор на ЮНЕСКО, така и от редица посланици, както и от българи, които живеят във Франция.
Разбира се, имаше знакови неща, свързани с юбилейна марка юбилейна монета, юбилейни издания, които са много симпатични и се надявам, че сте видели. Самото празнуване беше на 12 октомври. Бяхме посетени от редица представители на академии. Виждате представители на няколко организации, които обединяват академии, както световни, така и европейски, които ни поздравиха.
Кулминацията беше празнуването в НДК. Надявам се, че част от Вас са имали възможност да присъстват – поздравления от Президента, от Министерския съвет чрез министър Вълчев, беше ни връчен плакета на държавния глава.
Традиционно в наградите Питагор, които се утвърдиха като най-престижната награда в България на Министерството на образованието и науката за научни постижения, ние сме лидер. Миналата година шестима учени от БАН получиха тази награда в различни категории, което е един ясен знак, че качеството на научните изследвания в БАН е на високо ниво.
Друго традиционно нещо, което бележи дейността на Академията в последните може би шест-седем години, е специалното внимание, което обръщаме на младите хора, както по отношение на програмата от Министерския съвет – отличихме 41 млади учени за техните проекти, така и ние си имаме вътрешни награди, които даваме на всеки две години. Съответно от различните направления са наградени 17 млади учени.
За Събранието на академиците и член-кореспондентите няма да говоря от научна гледна точка. Тяхната цялостна дейност е колкото дейността на един много голям институт в БАН, даже и повече. Искам да кажа, че Събранието на академиците и член-кореспондентите е свързващо звено между БАН и останалите научни и културни организации, защото повече от половината от членовете на академиците и член-кореспондентите също са от институции, които не са институти на БАН, а други научни организации, висши училища и културни институции.
Нека започна с научно-изследователската дейност. Разбира се, традиционно мерило е публикационната дейност. Кратка информация на този слайд Ви дава възможност да видите, че Българската академия на науката е отговорна за научните продукции, които има в световните бази данни, това е Web of science, са повече от 51% от научните продукции в България. Другите големи играчи са Софийският университет, Медицинският университет, ХТМУ, Техническият университет и други.
Онова, което искам да отбележа, е, че имаме повишение в така наречената горна част на тези публикации. Обикновено са разделени на четири категории в Web of science и SCOPUS. В първите две категории имаме 65%. Това ни радва много, защото е белег за повишаване на качеството на научната ни продукция.
Тридесет и пет от публикациите ни оглавяват ранга в листата на световната научна област, което показва, че имаме лидерски позиции в редица области на науката в света. Това ни радва.
По отношение на 2018 г. – има устойчивост в нашата продукция. Това не е странно, защото научният ни състав не се мени, както ще забележите.
Пътьом ще се опитам да отговоря на някои от бележките на Министерството на образованието и науката.
Специално искам да кажа, че няма данни – беше ни направена препоръка и бележка да отразяваме публикациите с отворен достъп. За справка мога да кажа, че те са някъде около 550, но причината да я няма в тазгодишния отчет е, че миналата година не можахме да изградим обща политика на БАН по отношение на публикациите с отворен достъп и поради тази причина това не е задължително условие на институтите. Оставили сме ги сами да решават.
Една от причините е липса на политика, а другата е чисто финансова, защото една публикация с отворен достъп обикновено изисква да платите в порядъка на две до три хиляди евро, което не е малко. Само онези институти, които имат добри проекти, могат да си го позволят. Ние нямаме такова институционално финансиране.
В момента тече нашата програма за разработка на политиката ни за отворен достъп и се надявам, че заедно с Министерството на образованието и науката ще го направим, защото трябва да бъде национална.
По отношение на приложната дейност традиционно сме лидери в областта на изобретенията. За миналата година са 40, както и за полезните модели ситуацията е добра – 20 са полезните модели.
Виждате как се движат научните ни трудове в реферираните издания. Вижда се устойчивост за последните три години. Що се касае за цитиранията, има увеличение всяка година.
Проектите традиционно са приоритет в Българската академия на науките. Виждате, имаме около 2000 проекта. Националните са разделени на две групи – фонд „Научни изследвания“ в първата графа, без фонд „Научни изследвания“, и международни. Международните са малко под 600.
Виждате успеваемостта. По отношение на фонд „Научни изследвания“ имаме отстъпление в сравнение с 2018 г., но все пак държа да подчертая, че въпреки това отстъпление повече от 50% от проектите във фонд „Научни изследвания“ са при Българската академия на науките. Просто конкуренцията става все по-силна и висшите училища правят всичко, за да подобрят успеваемостта си там.
Искам да обърнете внимание, че тази година имаме силен ръст на допълнителните средства, събрани, привлечени за научни разработки. Виждате, че от 55 милиона през 2017 г. сме се качили на 90 милиона. Това се дължи и на оперативните програми, но все пак този ръст е много съществен.
По отношение на европейските програми. По програмата „Хоризонт“ имаме увеличение, но в сравнение с предишната програма не е толкова активно нашето участие. Основната причина е една – нашият научен потенциал е същият, както и при предишната програма, но този път сме ангажирани много силно. Виждате - 82% от структурните фондове, от оперативните програми основно - там сме много успешни. Просто хората не могат едновременно в една голяма програма да имат много успехи, същевременно и в друга голяма програма да имат. Това е едно от обясненията, това е основната причина – научният потенциал е ограничен.
Има значително увеличение на допълнително привлечени от България – около 35 милиона повече от миналата година – 78 милиона, докато имаме леко намаление на международното. Мисля, че миналата година беше с един милион повече.
По отношение на международната дейност, която е другият основен елемент, който трябва да представим пред Народното събрание, първо пред Комисията, няма да се спирам. На четири-пет слайда са изброени най-важните международни проекти на институтите. Мога да кажа, че се покрива целият диапазон от научни области, включително хуманитарните и социалните науки. Няма да се спирам на тях. Около тридесетина проекта са изброени в областта на информационни и комуникационни технологии, физика, химия, биология, нови материали. Виждате институтите от хуманитарните и социалните науки са тук, по философия, социология, Библиотеката.
Няколко думи за експертния потенциал. Отбелязани са четирите от националните научни програми, за които сме отговорни ние. За тях е отделено повече внимание. По-малко внимание сме отделили на останалите пет, в които ние участваме чрез нашите институти. Причината е, че тук ние сме отговорни за цялата програма и сме били по-подробни, докато дейността по тези, в които сме членове – останалите пет, е по-скоро отразена в частта на Годишния доклад, която е свързана с институтите.
Традиционно имаме голям брой – 250 тежки експертни мнения по различни документи със стратегическо значение, международни институции, по държавни и общински органи, изпълнителната, законодателната, съдебната и местната власт.
По отношение на учените. Има няколко слайда, които показват нашата силна ангажираност с младите хора, като се почне от учениците чрез програмата, инициирана миналата година по инициатива на госпожа Ангелиева. Възползвам се от възможността да й благодаря, а министърът я подкрепи. Както е отбелязано в доклада, тя не е отразена подробно с числа, защото имаме само междинен отчет. Сега готвим цялостен отчет и се надявам следващата година да Ви я представи този, който ще е председател, защото моят мандат свършва тази година.
Ученическият институт традиционно е много добре представен. Докторантите – много хубав интердисциплинарен докторантски форум се проведе; имаше конкурси за най-добра публикация сред докторантите. Трябва да отбележа, че в сравнение с миналата година имаме намаление. Не е много, но не е и малко – десетина процента на броя на защитилите докторанти. Това много ни тревожи. Обмисляме с ръководството какво да направим, за да привлечем повече млади хора, защото това е обезпокоителна тенденция.
По отношение на състава. Намалели сме с около тридесетина души – от тези с академични длъжности; малко повече са тези, които имат и степента „доктор“. Устойчив е съставът, но бавно и постепенно намалява. Това не е добре.
Забележете, че между 61 и 65 – това означава, че в рамките на близките шест-седем години, защото по закон до 68 могат да останат професорите, се очертава малко под 700 души да бъдат освободени, а отзад не идва толкова голяма вълна. Виждате, че и там средната възраст е висока.
Имаме претенции да бъдем един от духовните центрове заедно с други институции в България. Много от Вас са имали възможност да минават покрай нашите изложби, да идват в нашата сграда, да виждат различните дейности, които имаме в тази насока – и в областта на езика, и в областта на литературата, и в областта на историята, музиката и в етнологията включително красиви неща правим. Мисля, че в това отношение, като разнообразие особено, не отстъпваме на другите духовни центрове.
Знаете нашите археолози какво правят всяка година – представят това, което са намерили, заедно със своите колеги. Етнографският музей е много активен в последните години с деца, включително по тази програма „Образование с наука“, за която споменах. Направи се изложба в Македония с всичко, което е намерено в Требенище.
Да завърша със субсидията – последната съществена част. Миналата година субсидията ни е почти 100 милиона, като извън бюджета, който Вие сте ни гласували от 93 милиона и нещо, са тези 5 милиона, които правителството отпусна за ремонт на сградите на БАН плюс допълнителни средства, които са дошли по линия на трансфер.
Важното е, че собствените приходи са 100 млн. 500 хил. лв. Общият ни бюджет е 200 милиона и отгоре. Тази година за първи път имаме повече привлечени средства, отколкото субсидия. Досега обикновено се движехме 60:40 – 60 субсидия и 40 привлечени, тази година, говоря за 2019 г., благодарение на оперативните програми, но и не само на оперативните програми, ние надвишаваме. Можем да отбележим, че е успех на Академията. Надявам се да продължи и в следващите години.
Капиталовите разходи тази година са значително повече, но те са от собствени средства, заради оперативните програми. В началото, по оперативните програми и центровете за върхови постижения и компетентност дейностите са предимно строително-монтажни работи, за да приберат апаратурата, която купуват. Това са средства за апаратура, която е купена, и за строително- монтажните работи. Възползвам се от случая да кажа, че това е и причината да не са почнали научните дейности. Там е предвидено първо да се купи апаратурата, след което да се продължи с научната дейност, която е свързана с тази апаратура.
Изводите. Първото нещо, което ще кажа – смятаме, че сме повишили качеството на научната дейност, както в чисто изследователската, така и в приложната. Второто нещо е, че по отношение на проектното финансиране това продължава да бъде приоритет при нас. Въпреки че по програма „Хоризонт“ не е представянето такова, както беше в предишната рамкова програма, все пак компенсираме с програмите по структурните фондове.
Много се радваме, че имахме добър успех в двете нови програми, които Министерството на образованието и науката ни инициира: програмата „Вихрен“ – за задържане на висококвалифицирани учени в България; и програмата „Петър Берон и ние“, която пък се грижи да привлече наши сънародници от чужбина обратно в България.
Най-обезпокоителното тази година е, че тенденцията за намаляване на броя на докторантите, както на тези, които защитават, така и на тези, които кандидатстват, продължава. Това е белег на това, че науката е тежка инерционна система. Това е в резултат, че към 2016 – 2017 г. науката не беше приоритет. За тази година остават приоритет високото качество на научната продукция; възпроизводството на научния потенциал.
Буквално дни преди обявяване на извънредното положение бяхме на път за една голяма среща с бизнеса за представяне на наши иновативни разработки – с близо 400 души представители на бизнеса, на малките и средни предприятия.
По отношение на експертната дейност. По инициатива на госпожа Ангелиева има постановление на Министерския съвет как да ни възлага задачи изпълнителната власт – това беше прието. На път сме да подпомагаме институционално участието в рамковите и международните програми. Нашето традиционно сътрудничество с висши учебни заведения чрез участие в центрове за върхови постижения ще продължи.
В годината на 150-годишнината на институцията успяхме да покажем онова значение, което е имала Българската академия на науките за цялостното развитие на България в новата и съвременна история, във всички области. Мисля, че беше година на подем и се надявам да продължи така. Благодаря Ви за вниманието.
Имаше един важен елемент – за начина на финансиране и разпределение на бюджетната субсидия, която Вие определяте. Мога да Ви уверя, че имаме решение отдавна, че една част от субсидията се разпределя само за заплати, които не са много големи, останалата част се разпределя по критерии – в зависимост от резултатите на институтите. Освен това имаме решение, че тази допълнителна част в институтите се разпределя между учените, съгласно техните постижения, по същите критерии, по които разпределяме ние в цялостната субсидия. Мога да Ви уверя, че процесът на диференцирано разпределение на това, което държавата дава като субсидия на Българската академия на науките, се задълбочава и ще продължи и занапред, защото искаме тези, които работят повече, да получават повече.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, академик Ревалски.
С изложението си влязохте в обсъждане на Доклада.
Колегите са запознати със становищата. Имаме становище на Министерството на образованието и науката; на транспорта и информационните технологии; Съюза на учените в България. Запознати сте, достъпни са за всеки един от Вас.
Госпожо Ангелиева, с няколко думи...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми академик Ревалски, колеги! Може би е добре да бъдем кратки, точни и конкретни и да разделим по принцип обсъжданията от това как би могло да се подобри и какво е бъдещето на Академията от това какво представлява самият годишен отчет. Ще бъда кратка.
Изрично помня, че моите насоки към експертите в Министерството беше да дадем препоръки на Академията, защото много от въпросите в известен смисъл са риторични.
По отношение на годишния отчет. За мен той наистина е почти блестящ документ. Той ме кара да се чувствам горда и удовлетворена от нашите инвестиции в науката. Това, което ме притеснява, и смятам, че оттук насетне трябва съвместно да дискутираме и мислим за това нещо, е как се променя динамиката и вниманието в нашето общество от младите хора, от медиите. Тоест аз имам 20-годишен стаж в тази област и знам как да чета такъв документ, но за съжаление, различни кръгове на нашето общество не четат такива документи. Затова миналата година стартирахме инициативата и създадохме онлайн портал за наука, в който припознаваме и даваме голям глас на Българската академия на науките. Струва ми се, че подобен тип отчет за 2019 г. – в момента е 2020 г., много внимателно ще се гледа под лупа от Европейската комисия, от нашите партньори и света, защото да не забравяме, че нашият комисар води всъщност наука и образование. От тази гледна точка да променим стила на работа и да имаме 10 страници буквално категоричен принос във водещи направления, къде сме, защо сме и защо реално трябва да се инвестира в следващите 10, 20, 30, 40 и повече години в Академията. Единствено това бих могла да кажа.
По същество 2019 г. беше много добра. Реално академик Ревалски и неговият екип успяха под егидата на 150-годишнината да върнат доверието в Българската академия на науките, което беше клатещо се в известен смисъл.
Мога само да поздравя и благодаря. За мен беше удоволствие да чуя презентацията.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми академик Ревалски, госпожо Заместник-министър! Мога да кажа, че подробно изчетох доклада, който ни предостави Комисията по образование и наука. Имам конкретни въпроси, въпреки че маркирахте част от нещата, за които аз ще питам.
На страница 14 сте развили идеята за работата на Българската академия на науките с училища, с школи и работата на Ученическия институт към Българската академия на науките. Тъй като познавам работата на този институт от създаването му, имам конкретни впечатления – там няма да питам нищо, но ще Ви попитам за следното: Вие маркирахте, а някъде аз прочетох – 14 учени са се завърнали у нас от чужбина през последните години. Моят въпрос е: какво ги привлече обратно? Дали тези програми, за които Вие говорихте – програмите „Вихрен“ и „Петър Берон“, са мотивиращият фактор, или има и други такива?
В тази посока миналата година казахте, спомням си добре, и сега го подчертахте – Вашата грижа за това, че до 6-7 години много голяма част от авторитетните учени на Българската академия на науките ще напуснат Академията. Вие оптимист ли сте за това, което ще се случи след този период? Какво правите, за да могат повече на брой млади учени да се хабилитират и да станат изследователи, каквито очаквате Вие, а и ние като общество очакваме?
Вторият ми въпрос също е конкретен. Ако не можете да отговорите, може писмено да получа отговор. На страница 57, където говорите за работата на различните институти, част от работата на Института за изследване на населението и човека е била работа по Проект „Програма за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище“. В отчета буквално казвате, че програмата притежава универсален характер и би могла да се прилага във всички училища, независимо от техния вид и професионален профил, като е необходимо да бъде въведена в училищната практика след кратко обучение на училищните психолози.
Моят въпрос е: има ли положителен опит в тази посока? Ако все още не е създаден такъв, има ли нагласа това да се случи?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Заповядайте, академик Ревалски.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: На последния Ви въпрос ще Ви отговоря писмено. Имам информация за тази програма, защото малко преди извънредното положение посетих този институт.
Все ми се струва, че пред Вас, пред Комисията са се опитвали да представят нещо. Или не са се опитвали?
Добре, ще отговоря на първия. Когато става въпрос да привлечете някого обратно, причината не е само програмата – че ще му дадете пари. Действително, там грантовете не са малки, както европейските, по които се върнаха двама или трима души, там бяха по около 60 хиляди евро на година, така и българските, които са по 60 хиляди лева на година, но това не е малко, когато става въпрос за индивидуален грант.
Всички, които съм прегледал, защото единият дойде в нашия институт преди няколко години, имаше нещо допълнително много важно и това е институционалната среда и нивото на научни изследвания. Те отиват там, където са сигурни, че тяхното кариерно развитие ще продължи нормално, както е било в чужбина, където са били, и второ, при учени, които са на много добро ниво. Ако се загледате в институтите, в които отиват тези осем колеги – това са физика, математика, астрономия, всичките са в институти с много високо, световно ниво на научни изследвания. Тоест, освен парите, които са важен елемент, много е важно институтите да са развили вътрешноинституционална среда – високо ниво на научни изследвания и кариерно развитие.
Другото, за което ме питате. Никога не съм бил песимист, но няма да Ви лъжа, че положението никак не е добро – по-скоро мисля, че ще намалеем. Въпросът е дали това, което правим сега, ще ни позволи после да се върнем на онова положение, в което сме сега или даже по-добро, защото в крайна сметка не е необходимо да има и много на брой учени. Те просто трябва да бъдат – има определена бройка на хиляда души, забравил съм.
Ще преживеем труден период при всички положения. Въпросът е, че ако сега не се вземат мерките, ще стане същото като с докторантите. Между 2008 – 2009 г. и 20016 – 2017 г. науката беше сложена настрана не само финансово, ами и в обществото – нас ни нападаха отвсякъде и хората си помислиха, че науката, че да си учен е лошо нещо. Системата е тежка, инерционна. Ако сега не вземем мерки, няма да можем да се възстановим – почти съм сигурен, защото България е малка страна. Тя не е Русия, даже не е Румъния. С толкова малко хора възстановяването става много трудно.
Затова настоявахме за тези програми, и аз настоявах за „Вихрен“ и „Петър Берон“ да ги има, защото те поне малко могат да помогнат на тези наши сънародници, които в продължение на 30 години само излизаха навън, сега част от тях, не всички, естествено, да се върнат.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от БСП за България традиционно и тази година ще подкрепим представения ни доклад за работата и дейността на Българската академия на науките.
Впечатлен съм от свършената работа през годината. Адмирации за усилията, които сте вложили. Те се виждат и по финансовите резултати. Надявам се, че тази положителна тенденция ще се запази и продължи.
Същевременно не мога да не изразя безпокойството си по отношение на възрастовото разпределение на академичния състав на учените в Българската академия на науките. Наистина трябва да се обърне сериозно внимание, и то очевидно на младите учени, включително на докторантите. От миналата година има програма, която стимулира младите учени, но очевидно трябва още нещо допълнително да се направи.
Разбира се, не трябва да подценяваме, а напротив, активно трябва и държавата да подпомага този процес не само за Академията, а за цялата система, защото младите учени са бъдещето и потенциалът, който трябва да се развива в България.
Имам конкретен въпрос, свързан с Института по климатология, който сформирахте на мястото на Института, който излезе от Вашата структура.
Въпросът ми е: какъв е научният потенциал там, какво е разпределението на хабилитирания състав, има ли достатъчно? Какви са перспективите и Вашите виждания за развитието на Института? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Цонков.
Заповядайте, академик Ревалски.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: По принцип беше създаден с Решение на Общото събрание, както е предвидено по нашия устав. В него основно останаха онези колеги, които имаха куража и желанието да не напуснат Българската академия на науките. В момента съставът му е около 20-на души, като е направено изключение и му е дадена перспектива да се развие до диапазон 40-50 души. Имаме нагласата, че можем да подпомогнем със средствата, които ни дават, развитието му. Проблемът е, че в тази област, която е модерна и интердисциплинарна, в последните години младите хора много са намалели. Имам предвид включително и студентите, които изучават физика на атмосферата или свързани с екологията. Няма да е лесно.
От други институти проявиха желание частично да подпомагат неговата дейност. Директорката е една от най-изтъкнатите член-кореспонденти – Бъчварова, и е инициативна. Сигурен съм, че тя ще направи всичко възможно да развие потенциала. Хубавото е, че има потенциал в някои от градовете на България, като Бургас например, където проявяват интерес за изучаване чистотата на водите. Там имаме хора на място, там ще развием филиал на този институт. Перспективи има заради важността на тематиката.
От друга страна има проблеми с това, че студентите много намаляха в тази област. Разбира се, същият проблем има и пред самия НИМХ.
От страна на ръководството в лицето на председателя и заместниците му, научните секретари и Управителния съвет, но и самото Общо събрание има разбиране, че тази област на научни изследвания трябва да се запази. Все пак основната работа на НИМХ е оперативната дейност. Самите учени често са казвали, че първо трябва да свършат това, след това другото. Поне на мен така искрено са ми казвали, а и на всеослушание. Ние считаме, че трябва да има научно звено, което да не е голямо, което да развива предимно изследванията в тази област, за да може България да е готова, когато й трябват такива учени.
В науката трябва да се инвестира равномерно. Да не се спира, да не е само като дойде криза, защото ако ги нямаше колегите от „молекулярна биология“, кой щеше да обучи пироговци как да правят PCR тестовете? Два месеца работят там хората без пари, без нищо – всеки божи ден.
И тук е подобна ситуацията. Това са много важни неща, които са свързани с измененията на климата и катастрофите, които евентуално ни чакат в бъдеще. Ако нямаме потенциал, ще бъде много лошо. Затова имаме нагласата – абсолютно твърда на всички институции в БАН, че този институт трябва да се подкрепи, да се развие и укрепне кадрово, но хора изведнъж не се намират.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Годишният доклад за дейността на БАН сам по себе си всъщност е научен труд.
Аз обаче имам въпрос към Вас, който не изисква отговор с научна стойност. В своето изложение съвсем накратко споменахте, когато говорехте за държавната субсидия, за сградите на БАН и за ремонти.
Провокира ме снимката отсреща, която всички гледаме. Тази сграда, без да влизам в дълбочина за културната и архитектурна стойност, е част от градската инфраструктура, част и лице на научна България, не само на София. Тази сграда не е само Ваша, тя е обща – на всички нас.
В този смисъл имате ли разработен проект, защото сградата е в окаяно състояние? Имате ли разработен проект за ремонт на сградата? Кога ще се осъществи този ремонт? Имаме ли заделен финансов ресурс за това? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Ще отговоря накратко. Гласувани са ни пет милиона за нашата сграда и за укрепване на Археологическия музей, защото е започнал да се цепи след земетресението.
Има одобрен проект за покрива, фасадата и за подмяна на дограмата на нашата сграда. Имаме финансиране, в момента се провали обществената поръчка, но сме отправили покана, чийто срок свършва след няколко дни и се надяваме да изберем до две седмици изпълнител и да започне този ремонт. Вие сте прав – това е сградата на цяла България, не само на София, въпреки че е в София.
На финала сме и се надявам догодина, който и да е в ръководството, да Ви покани да я видите как изглежда. Проектът е правен от специалисти. Надявам се да бъде изпълнена така, обърнахме се към Софийска община да ни помогне с надзора. Надявам се до края на месец юни всичко да се изчисти и да започне. Ще отнеме време, но се надявам да стане красиво.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други коментари?
Да преминем към гласуване.
Гласуваме Решението, като Комисията по науката и образованието ще предложи на Народното събрание да приеме следния Проект на решение:

„РЕШЕНИЕ

По Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките,

РЕШИ:

Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г.“
Моля да гласуваме.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги, благодаря Ви.
Приятна почивка, закривам заседанието.

(Закрито в 15,20 ч)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА