1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г. – първо гласуване.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам Ви да започнем. Има някои от колегите, които са на други комисии и ще се присъединят, други в момента се придвижват от другата сграда към тази.
Предлагам Ви, днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За –14, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
На заседанието присъстват:
- от Министерството на образованието и науката: Красимир Вълчев – министър; Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“; Грета Ганчева – директор на дирекция „Приобщаващо образование“; Анелия Семкова – началник-отдел „Нормативен“ в дирекция „Правна“; Диана Стефанова – пресцентър; Йорданка Петрова – парламентарен секретар.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първи има думата парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожа Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Съзнавам, че малко дни ни делят от обявяване на окончателните резултати от държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване 7. клас. Но все пак, моят въпрос е свързан точно с това.
Господин Министър, какъв е аналитичният поглед към този момент на Министерството на образованието и науката върху резултатите от държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване 7. клас, повлия ли дистанционното обучение върху тези резултати, свързваме ли ги тези факти?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, ние вече представихме пред медиите, по този начин и в публичното пространство, първи анализ на резултатите от държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване. Най-общо – няма значителни разлики спрямо предходните години. Това показват анализите. Нямаме значително повишаване на резултатите, по-скоро разликите са в рамките на нормалното, нормалните разлики, предопределени било от различията на тестовете, било от статистическата ни значимост, както се казва.
По отношение на държавните зрелостни изпити – девет държавни зрелостни изпити са с малко по-високи резултати, 30 са с по-ниски, най-значителна е разликата в държавния зрелостен изпит по английски език. Миналата година, очевидно, беше доста по-труден тестът спрямо други години, спрямо повечето предходни години и това беше причината за по-ниски резултати. Тази година по-скоро имаме една съпоставимост с предходните години – преди 2019 г. Това, което можем да кажем, е, че, за съжаление, нямаме значително подобряване на резултатите, нямаме видимо трайно подобряване на резултатите.
Трудно е да се анализира цялостно ефектът на обучението в електронна среда, защото и след 7., и след 12. клас изпитите отразяват многогодишни усилия на учениците, отразяват много фактори, които се проектират в крайния резултат. Това е работата на учителя, учебните програми, в каква среда е учило детето, с какви ресурси е учило, дали е било на целодневна организация, дали е било обхванато в предучилищна възраст, дали родителите му са били ангажирани – може би един от основните фактори. И все пак, това обучение беше два месеца и половина – три за тези ученици. Не можем да кажем, че можем категорично да докажем, че един резултат е по-добър или по-лош заради обучението в електронна среда.
По-видимо при резултатите след 7. клас това, което можем да кажем, е, че имаме по-скоро увеличаване на различията, отколкото намаляване. Ние в началото на учебната година поставихме своеобразни целеви стойности или накарахме, поискахме от училищата със слаби резултати да ги подобрят. Това сега, което виждаме, е, че се случва за малка част от тях. Като цяло са подобрени резултатите след 7. клас по математика и по български на училищата със средни и високи резултати, но не и тези с ниски резултати, тоест имаме увеличаване на различията. Това може да се дължи на обучението в електронна среда, но може и да не се дължи, но фактът, че при обучението в електронна среда най-трудно се мотивират да учат тези ученици, които по принцип нямат отношение към образованието, които нямат подкрепата от страна на родителите. При тях загубата на образователна среда, която осигурява присъственото обучение е най-значителна, за голяма част от тях майчиният им език не е българският. Лишаването от българска езикова среда също вероятно е повлияло на резултатите им.
По отношение на резултатите след 7. клас по математика остава тревожно високият дял на ниските, на слабите резултати. Оттам е и по-ниският среден резултат, въпреки подобрението с трите точки.
Това, което беше направено тази година, по-видно изпитът по математика след 7. клас, е част от въпросите да са свързани с мерене на функционална грамотност, умение за решаване на проблеми, на житейски проблеми, по-скоро да са задачи, които да са с практическо приложение. Това, което виждаме, е, че това не е затруднило учениците значително, а по-скоро една част от тях са се справили с тези задачи, а други не са се справили.
Остава проблемът също така с българския език, макар че резултатите са малко над средата – над 50 точки. Очевидно имаме проблеми с комуникативната компетентност и с функционалната грамотност. Проблеми, които се запазват и системата не успява в достатъчна степен да ги преодолее, защото, когато става въпрос за просто възпроизвеждане на текст се справят, когато става въпрос да свържат отделни части в текст, да извлекат, анализират информация на базата на различни части от текста, тогава много трудно се справят. Въобще тези въпроси, които можем да кажем, че в по голяма степен мерят функционална грамотност, по-трудно се справят учениците.
По отношение на зрелостниците, знаете, че там традиционно вторият държавен зрелостен изпит, който е задължителен, предметът е по избор, резултатът е по-висок 4,81, мисля, че беше, тъй като зрелостниците избират този предмет, по който са по-силни. За съжаление, много малка част от тях избират математика и природни науки – едва 2500 от близо 50 000 първоначален списък са избрали математика, тоест 5%, 200 – 250 са избрали съответно физика и химия, което е по-малко от 0,5%.
Остава си предизвикателството да мотивираме в по-голяма степен децата да учат математика и природни науки, към това са ни насочени усилията, но очевидно от по-малката склонност за задълбочаване, по-трудният характер на тези дисциплини особено в прогимназиален етап, но и в гимназиален, води до една демотивация. Затова ще предложим оптимизация на учебните програми, тя няма да бъде голяма, но все пак ще освободи малко повече време за решаването на задачи, за затвърждаване на материала, също така увеличаване на часовете по математика. Това, което наблюденията показват, не можем да кажем, че имаме цялостни изследвания, е, че когато децата учат в модерни кабинети, с визуализирано образователно съдържание, резултатите по математика и природни науки се покачват значително. Това при другите предмети също го има, но като че ли по математика и природни науки, където в най-голяма степен трябва да си представят повече неща: обекти, органи на човешкото тяло или пък химични елементи, особено е видно това. Затова и стартираме Програмата за модерна STEM среда. Тази година ще бъдат финансирани с 20 милиона относително малък брой от училищата, но се надяваме това да бъде приоритет през следващите години – оборудването на кабинетите по математика и природни науки. Залагаме го и в оперативните програми за следващия период. Убеден съм, че ще се заложат и в политическо-управленските програми едни по-значителни инвестиции. Увеличихме дейностите по интереси в областта на математиката и природните науки на 60% от общия обем на дейности. Увеличаваме в гимназиален етап профилите и професиите, свързан с математика и природни науки. Това е накратко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Петрова, за реплика – заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Аз благодаря на господин Вълчев за изчерпателния отговор.
Както казахте и в началото, Вие изнесохте доста конкретни числа пред медиите. Някъде чух или прочетох, че е голям броят на отличните оценки – над 5,50 на държавните зрелостни изпити. В тази връзка съвсем накратко да уточните: според Вас ще дадат ли възможност тези по-високи оценки за по-оспорен прием във висшите училища?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Миналата година, понеже темата за приема с държавни зрелостни изпити се постави през месец май, видяхме, че миналата година отличните оценки по български език и литература – задължителният държавен зрелостен изпит, са 10%, а тази година – 13–14%, но това пак не е голяма разлика и не е голям процент на отличните оценки, което показва, че държавните зрелостни изпити не са лесни. Единствено, мисля, че по английски бяха по-голям процент отличните оценки, тоест не се придобива лесно отлична оценка. Нашата, макар и непълна информация показва, че на кандидат-студентските изпити във висшите училища отличните оценки са по-голям процент. Но не това прави по-лесно или по трудно влизането в българските висши училища, прави го общият обем на приема. Вие знаете, ние намаляваме приема в системата на държавните висши училища, или по-точно държавно финансирания прием, за четири години от 58 на 38 хиляди. Тази година в УНСС например е намален два пъти, със сигурност ще влязат студенти с по-високи средни резултати, няма как да не влязат. Но това пък ще доведе до подобряване качеството на обучението като цяло. Общо взето имаме две групи професионални направления: в едните намаляваме приема, защото там избуя нерационалното търсене на висше образование, намаляваме, за да го преструктурираме, там се запълват бройките, има конкуренция. По „Икономика“ намалихме 60% приема, „Администрация и управление“ – 70%, говоря държавно финансиране и други професионални направления, които също намаляват приема, но заради липса на търсене. Тоест и в едните, и другите като цяло намалява приемът. Вторите са инженерните, педагогика на обучение, природо-математическите.
Сега осем професионални направления ги изведохме в отделен списък като такива с най-голям разрив между днешното търсене на образование и бъдещите потребности на пазара на труда и с възможност да се обучават безплатно студентите в тях въз основа на последните промени на Закона за висшето образование – чл. 95, не си спомням кой беше. Надяваме се това също да бъде един стимул, но засега по-скоро не успяваме в достатъчна степен да мотивираме кандидат-студентите да се включат в тези най проблемни професионални направления и защитени специалности, каквито са например водно строителство, професионалните направления: те са математика, химически науки, физически науки, химични технологии, педагогика на обучението по…
Тук неведнъж сме говорили, че в професионално направление „Педагогика“ се увеличи приемът, но недостатъчно професионално направление „Педагогика на обучението по …“. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва парламентарната група на „БСП за България“. Кой ще зададе въпрос?
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Председател, колеги!
Господин Министър, имам въпрос към Вас. В последните няколко дни в различни интервюта по медии дадохте гласност на много новини за системата. Говорите за промяна в учебни програми, за нови учебни дисциплини, като „Родинознание“, „Дигитални компетентности и креативност“, за промяна в скалата на оценяване при Национално външно оценяване (НВО), за промяна във формата на НВО и за редица други промени.
Въпросът ми е: на базата на какви анализи направихте всичко това, къде са тези анализи? Защото преди време поисках да ми предоставите анализите на всички национални външни оценявания от началото на провеждането им до днес и официално ми предоставихте четири такива анализа – единият за постиженията на учениците по математика през периода 2010 – 2013 г., другият за резултатите от националното външно оценяване по български език и литература в 7. клас за учебната 2012 – 2013 г., третият анализ за резултатите от външно оценяване по математика в 4. клас 2012 г. и четвъртият анализ на проведеното външно оценяване по български език и литература в 4. клас 2012 г. Това са четирите анализа, които официално ми бяха предоставени. Не вярвам в Министерството на образованието да няма други, ако пък няма, е лошо, но аз не вярвам.
Чух тези дни, че говорите – от гледна точка на проблеми, че регионалните управления на образованието ще оказват ефективна методическа помощ на учителите във връзка с промените, които предлагате в Закона за предучилищно и училищно образование. Аз не знам, като гледам какво е нивото вече на кадрите в регионалните управления заради ниското заплащане на труда им, как това ще се случи, и заради факта, че те са отрупани с безкрайно много други задължения.
С една дума – мислите ли, че всичко това, което го изговаряте в публичното пространство, защото ние на този етап не виждаме никакви такива нормативни или черно на бяло промени, мислите ли, че това нещо може да се понесе от системата? От гледна точка на това, което преживя системата – три години и кусур, четири ще станат, от въвеждането на новия закон, който стартира без необходимата изцяло комплектована нормативна уредба, от гледна точка на това, какво се случи на системата в последните месеци, и най-вече всичкото това, което се говори в публичното пространство, ние го научаваме от медиите. Аз не вярвам Вие да сте информирали Комисията по образованието и науката, а госпожа Дамянова не го е свела до нас.
Въпросът ми е – конкретно, в промяната специално на учебни предмети, например: говори се, че „Околен свят“ ще бъде заменен от „Родинознание“ в 1. и 2. клас. Конкретно искам за това да Ви попитам. И да Ви попитам за промяната във формата на НВО: как в 7. клас – как виждате, така поне чуваме, как я виждате тази промяна да се случи, каква е готовността на системата според Вас?
И в заключение, разбира се, може би след това ще взема думата, но да не забравя, предлагам, госпожо Дамянова, Министерството на образованието и науката да информира Комисията за образованието и науката в срок или до края на месеца, или до следващото заседание, или както Вие прецените, за всички свои намерения за нововъведения поне за следващата учебна година в системата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Не следващата, по-следващата седмица предвиждам да разгледаме Доклада за изпълнението на принципите и целите, заложени в Закона за предучилищно и училищно образование, и ако министър Вълчев и екипът му имат готовност тогава, могат да ни подготвят една информация, която да ни представят, разбира се, ако имат готовност за това.
Министър Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Почти всички промени, които предлагаме, няма да влязат в сила от идната учебна година. Първите промени влизат в сила от учебната 2021 – 2022 г. и реално ще се състоят в края на учебната 2022 г.
По-големите промени в системата на образованието се случиха в резултат на приемането на Закона за предучилищното и училищното образование. През 2016 г. на практика беше пренаписана цялата подзаконова нормативна уредба. Разбира се, една част от отношенията в системата не се промениха, някои подсистеми не бяха засегнати, например финансирането. Вие знаете, тогава, в края на 2017 г. и 2018 г. беше коригирана по-точно финансово-разпределителната формула, но нямаме цялостна промяна. В частта „Финансиране“ голямата промяна беше 2008 г.
Но това, което можем да кажем като възприети политики, са няколко, които са в основата на философията на Закона, това е при прехода към компетентностен подход или към ключови компетентности, приобщаващото образование. Това, което сега правим са по-скоро корекции, не бих казал, че са изцяло нови промени, а са по-скоро корекции. Единствената по-съществена концептуална промяна, която предлагаме, е в целодневната организация, но целодневната организация в момента е изключително малко уредена, по-късно ще се спра на нея.
Какви са ни анализите? Аз лично смея да твърдя, че съм посетил над 200 училища и почти във всички, директорите основно искат да ми показват какви хубави кабинети са направили. Аз искам да говоря с учителите в учителската стая. Направихме и анкетно проучване сред 20 000 учители. Всеки един от Вас е в ежедневно взаимодействие, поне с няколко учители си говори, и знае какви са проблемите в системата, има си собствен, макар и не представителен анализ. Много трудно, пак Ви казвам, като отговорих и на предишния въпрос, може да се направи анализ на добавената стойност на всеки един фактор в образователната система.
Това, което със сигурност можем да кажем, е, че учебните програми, въпреки че новите учебни програми, прогимназиален етап, въпреки че са базирани на компетентностния подход, все още страдат от някои недостатъци. Беше заложено условно „60 на 40“, някъде малко по-различно съотношение между преподаване на нови знания и упражнения, но те са относително амбициозни, особено в прогимназиален етап. От една страна, материалът е много, от друга страна, все още се съдържа излишна информация, излишно понятие. Новите понятия са много, акцентът оттам нататък върху изпитването е в понятията, а не върху разбирането. Това е сигналът, който дават учебните програми, и ние в този смисъл правим оптимизация в учебните програми. Ще ги публикуваме, когато са готови тези документи, тъй като те са свързани с тези наредби. Първо – наредбите, второ – учебните програми. Но нямаме разместване на теми, нямаме значителни промени между класове. Имаме по-скоро оптимизация на учебните програми в посока ефективно прилагане на компетентностния подход. Най-често ще чуете, че не стигат часовете по математика. Затова предлагаме с половин час, тоест един час в единия срок увеличение на часовете по математика в 5. и 6. клас. Дали е достатъчно? Не е достатъчно, по нито един предмет не са достатъчни часовете. Може би относително достатъчни са единствено и само по чужди езици. Това показва нашият анализ. Не претендирам, че е най-точният, но все пак това е нашият анализ.
Също така имаме проблеми с географията и икономиката. Затова предлагаме в 6. клас увеличение на часовете, но в географията също има излишни неща. Целта на предмет като география е да провокира интереса, любопитството към света, децата да научат много повече извън учебния час през целия си живот. Ще Ви дам пример с Африка, континентът Африка, който се учи в 5. клас и заради който не стигат часовете, ми казаха колегите. Учат се почвите на Африка. Сигурно, ако някое дете не знае почвите на Африка, пак ще стане знаещ и можещ човек. Особен акцент върху почвите на Африка, но в същото време пък в Азия няма нищо за Близкия Изток – нито за културологичните му особености, нито за страните и така нататък, което показва, че все още има къде да се коригират учебните програми. Пак говорим – не казвам, че говорим за цялостни промени, не разбъркваме като цяло последователността и така нататък.
Имаме един пропуск също така. То не е пропуск, но просто е отложено за по-късен етап и сега го правим. Това е обучението по дигитална креативност, или по-точно по компютърно моделиране, което стартира в трети, четвърти клас и то трябва да намери своето естествено продължение в прогимназиален етап и да се свърже с програмирането в по-горните класове.
Затова предлагаме половин час увеличение и обединение на информационни технологии с компютърното моделиране. Все още имаме спор, но тъй като е в процес на обществено обсъждане дали да се казва „Дигитални технологии и креативност”, или да се казва компютърно моделиране и информационни технологии, съкратено КМИТ – на мен повече второто ми харесва. Така че ние ще отчетем различни мнения, пак казвам, е в период на обществено обсъждане, но това, което с относителна увереност можем да кажем, е, че днешните деца трябва да имат по-задълбочени умения в областта на компютърното моделиране, разбирането на алгоритмите, защото ще живеят в ера на ефективно взаимодействие с алгоритми, машини, базирани на изкуствен интелект.
Драмата на нас – и като родители, и като образователна система, е, че ние не знаем какво ще бъде добре за днешното поколение деца, тъй като ще живеят в един свят с много висок обем скорост и непредвидимост на промените, но с относителна увереност, можем да кажем, трябва да придобият хармоничен микс от компетентности, в това число и по природни и обществени науки, защото в момента акцентът е върху математиката и българския език. Можем да кажем, че относително добре се справят по чужд език също така учениците, тоест чуждият език не можем да кажем, че е пренебрегнат в нашата образователна система.
От друга страна, да не повтарям всичките аргументи за математиката и природните науки – това са най-общо анализите.
По отношение на целодневната организация. Считаме, че по целодневната организация трябва да направим по-голяма крачка за промяна на концепцията от занимални към подкрепа на личностното развитие. Да интегрираме в по-голяма степен дейности по интереси в рамките на целодневната организация, дейност за преодоляване на образователните трудности, образованието да стане в по-голяма степен персонализирано. Предлагаме различни варианти на организация, включително и по-съкратени, с възможност за прегрупиране, достъп до повече педагогически специалисти в рамките на целодневната организация, по-гъвкави форми като цяло на целодневната организация. И в този смисъл единствено тук предлагаме по-значителна промяна, в този пакет от промени, които сме предложили.
За регионалните управления не си спомням какво съм казал, не си спомням това за методическата подкрепа, но те трябва да я оказват по закон.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Да, знам.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Последните две години, когато имаше политика по доходите, по 10% на бюджетните организации, на регионалните управления възнагражденията са увеличени изпреварващо, почти колкото на учителите. Това са едни от малкото бюджетни организации, администрации, в които имаме по-висок ръст, и общо за двете години той е над 30%, така че да не изостанат от заплатите на учителите. В този смисъл аз като министър съм направил максимално възможното за увеличение на заплатите на служителите в регионалните управления.
Много повече – честно да Ви кажа, разчитам, все пак в регионалните управления са малко служителите, но много повече разчитам на мрежовия подход и на взаимопомощта между учителите. При тази извънредна ситуация това беше от решаващо значение. Учителите си помогнаха взаимно, нивото на взаимопомощ беше забележително високо. Тези училища и тези учители, които участват в мрежи, като цяло са много по-добре и много по-подпомогнати, много по-подкрепени. Това категорично мога да го кажа като извод, въпреки че не мога да Ви го подкрепя с анализ. Това е едно от последните неща, които обсъждаме, с известно съжаление, че още от тази година не стартирахме една национална програма за подкрепа на такъв мрежов подход, но според мен от догодина може да се стартира. Записахме квалификациите, че в минимум 50% от тях колективният трудов договор са на принципа на взаимно обучение – учене между учители, методическа подкрепа, организирани от самите училища, от директорите на регионалните управления и синдикалните организации.
В този смисъл това, което искам да кажа, е, че имаме много учители, които са иновативни, всеки един учител превъзхожда другия в някакво отношение и те трябва да се учат взаимно, а ние трябва да насърчим този процес. Определено системата може да понесе такъв обем промени, защото те не са толкова големи, не са изненадващи, не са с кратък срок.
По отношение на родинознанието също не мога да кажа, че промяната е голяма. Тя засяга по-скоро наименованието, има по-скоро символично значение да даде акцент върху патриотичното възпитание, което никога не е преставало да бъде цел на образователната система. Възпитанието в национално самосъзнание и национална идентичност винаги е било цел на образователната система, пък и в предмет „Околен свят“ 90% от него е родинознание. Пак казвам, това има преди всичко символично значение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Анастасова, за реплика.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: В предмета „Околен свят“ децата изучават теми от рода – говорила съм с начални учители: училището като институция – ръководство, кабинети, служители, права и задължения на ученика в училище и в къщи; труда на хората – професиите, видове транспортни средства, безопасно поведение; природата около нас – жива и нежива, видове растения, дървета, храсти и треви; видове животни – домашни, домашни любимци; опазване на околната среда; сезоните в природата – природни бедствия и злополуки; човешкото тяло – сетивни органи, здравословно хранене. Темите, свързани с род и родина в първи и втори клас – говорим за „Околен свят“, са четири: род и родословно дърво, моето родно място, забележителност, семейни празници – България празнува най-важните църковни официални празници, и се споменават Коледа, Великден, Гергьовден, Трети март, 24-ти май, Първи ноември.
Преобладаващото в „Околен свят“ не са знанията за родината. Не че аз съм против, напротив. Въпросът, който ми задават и колеги в страната: не е ли по-удачно „Човекът и обществото“ в трети и четвърти клас да бъде „Родинознание“, защото там се изучават предимно теми за България? Или, дори да кажем, че въведем ново учебно съдържание, за да отговаря на наименованието „Родинознание“ в първи и втори клас, то тогава къде ще отидат тези теми, които така или иначе сега се изучават в „Околен свят“?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър!
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛКОВ: Благодаря.
Няма как наименованието на един предмет да изчерпва целия спектър от теми, но факт е, че и околният, заобикалящият ни свят, особено така, както се изучава в учебните програми на първи и трети клас, е свързан преди всичко с близкия заобикалящ свят, тоест със света, който е в България, в родината, в града, в който живее детето, в училището, в което учи. Пак казвам, това има за цел да подчертае принадлежността на детето. Така е било и навремето, не е много по-различно, отколкото по „Роден край“ навремето. Дали ще е „Околен свят“ и ще съдържа теми за родината, или е „Родинознание“ и ще съдържа теми от по-широкия околен свят, пак няма заглавието да бъде напълно точно.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Ами тогава да се нарича „Родинознание“ от първи до четвърти клас. Защо в трети и четвърти трябва да е „Човекът и обществото“?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не може да се нарича от първи до четвърти клас може би, защото имаме два предмета, които са свързани като наименования, вторият е „Човекът и природа“, така че въпросът е дали и двата трябва да се променят, или единият заради тази свързаност -
ние сме предложили.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Вие искате да ми кажете, че промяна в учебното съдържание няма да има, а само в названието, така ли?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Точно така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Малко нарушихме процедурата, но е в интерес на информираността.
Следва групата на „Движението за права и свободи“.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е кратък, предвид продължаващата пандемия в световен мащаб и неяснотата, или по-скоро невъзможността тя към днешна дата да бъде овладяна: какви са обсъжданите и дискутирани варианти за начало на учебната година? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Мехмед.
Господин Министър, за отговор?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Най-предпочитаният, най-вероятният вариант за стартиране на учебната година е в присъствена форма. При сегашната ситуация това ще предложим, ако нямаме значително влошаване на ситуацията, но това, разбира се, трябва да стане със съответните правила, както някои ги наричат протоколи. Какво се случва, ако има болно дете, при какви правила се случва учебния процес? Ние анализирахме различни практики – все още не сме готови с конкретни предложения, това може би е важното да кажа най-напред.
Всички тези стратегии, които предвиждат частично присъствено обучение водят до малко допълнителни ефекти, но са много трудни за реализиране и не си заслужават разходи. Това е примерно половината деца да учат в класната стая, или един ден да учат или да не учат, една седмица да учат, една да не учат. Това означава два пъти повече работа на учителите, или два пъти повече учители, или два пъти повече класни стаи. Да, има положително отношение по отношение на социализацията, минимилизира рисковете от разпространение на заразата, но те така или иначе остават.
Може би най-добрата стратегия е тази на относителното сепаратизиране на класовете. Тази стратегия е приложена и при детските градини. Децата в рамките на една група не могат да спазват дистанция, те са постоянно заедно на килима, играят си, но може да се осигури дистанция между групите и, ако има едно заразено дете или учител, не дай боже, да се затваря групата, а не детската градина, и то докато се тестват всички останали. Обсъждаме тази стратегия, но тя е свързана с множество организационни проблеми, пак Ви казвам, все още нямаме решение – междучасията, лавката, тоалетната, стола.
Да, училището не е детска градина. Трябва да имаме готовност и нормативно основание бързо да превключваме за краткост в отделни училища, градове, области, но все се надяваме, че такова продължително и повсеместно преминаване в обучение и електронна среда за всички училища, каквото беше тази година, няма да се случи. Проведохме обществени разговори и благодарение на медиите в края на април – знаете, тогава доминираха настроенията на предпазливост, страховете, и затова се взе решение да се приключи учебната година в електронна среда, въпреки че ако две – три седмици бяхме взимали по-късно решението, вероятно щяхме да вземем такова да се върнат в края на годината децата.
Няма да се спирам на всички предимства и недостатъци на обучението в електронна среда, но ако трябва да дадем някаква минимална предвидимост на учениците и родителите в тази непридвидима ситуация, това казвам и в момента, че учебната година ще стартира в присъствена форма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин Мехмед?
ЕРОЛ МЕХМЕД: Не, аз няма да Ви репликирам, поне най-малкото в негативен план, но ми се ще да се направи един много добър анализ предвид на онова, което казахте. Може би не му е времето и мястото в момента да разискваме за плюсове и минуси.
Както се очерта ще има и доучване през лятото. Въпросът е в технически и информационен план да се предвидят онези неща, които първоначално инцидентно, така, както стартира онлайн обучението, за да не се повторят следващата учебна година. А какво ще бъде, все още ние наистина не знаем – дали ще има ваксина, дали ще тръгнат наистина на 15 септември в присъствена форма, или след това ще се наложи допълнително, предвид и на това, че внасяме промени в Закона за предучилищното и училищно образование.
Така че дискусията тепърва предстои, но Министерството трябва да е готово с различни варианти, които да обясни и на обществото, и родителите да ги приемат, разбира се, и самите ученици. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само искам да кажа, че това е свързано и с втора точка. Ние готвим и подзаконовите промени, които следват от евентуално приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Разбира се, той може да претърпи промени до окончателното му приемане, но, първо, всички тези неща ще бъдат в трайна нормативна уредба, второ, ще препоръчаме по-добрите решения. Първо, синхронно обучение с електронна образователна система или платформа, както казват, като най-желаната опция, когато е невъзможно, тогава асинхронна, и вече в краен случай, когато няма никакви възможности, друга форма на обучение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „Обединени патриоти“.
Професор Станилов ще зададе въпрос – заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз няма да задам въпрос, защото ще се повторя, че този министър е най-работещият от всички министри насам от промяната и може би единственият работещ министър. Няма повече да му правя комплименти, не искам да го притеснявам с въпроси. Искам обаче да кажа няколко думи по обсъжданите досега въпроси, на които той отговори перфектно.
Господин Министър, ако химията, физиката и биологията не могат да бъдат започнати да се учат от първи клас, математиката може и тя създава предпоставка в четвърти и пети клас химията, физиката и биологията и така нататък, природните науки, да бъдат придвижени напред. Без специална програма за изучаване на математиката от първи клас натам няма да стане.
Много пъти сме говорили с Вас: Програмата на Сендов да се извади този буквар, въпросния, да се погледне как се изучава математиката усилено в другите държави и трябва да се направи този скок, който при комунизма беше направен между 50-те и 70-те години. Имаше скок! Когато мои съученици отиваха в знаменития Московски институт „Бауман“, най-тежкия за учене, там им взимаха специални учители по математика, за да ги обучат, да могат да вдянат какво изобщо там се учи. Обаче към 1972 – 1973 г., на това място математическата наука е много силна и винаги е била, там, на това място се възхищаваха от това как върви тук нашето обучение.
Ние сега можем да направим това. Просто трябва да се повика Кендеров, да се събере една комисия и да каже: „А, кажете сега, като много знаете и сте велики математици, какво да направим така, че математиката да се усили?“. И тези четири-пет процента, за които Вие говорите, могат да станат десет, защото те бяха десет. И сега пак може да стане. И тогава няма да ги интересуват езици, а ще ги интересуват инженерни науки, където и заплащането е високо и кадрите се търсят. В момента се търсят в България две хиляди и петстотин хидроинженери, а знаете ли колко са записаните студенти по хидротехника – седем души. Това трябва да се направи.
Аз не знам как ще стане, мандатът изтича, следващия мандат аз няма да бъда депутат, но трябва да има хора, които да се занимават с тази работа. Иначе пропадаме! Извинявайте. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Вие ми напомняте. Правим работна група със специалисти по методика на обучението по математика. Проблемите започват в пети клас видимо, но може би те са заложени по-отдолу – трети и четвърти клас. Вижда се от разпределението на резултатите по математика от националното външно оценяване след седми клас. Имаме много по-малко средни резултати в сравнение с българския език и литература, което означава, че много деца натрупват дефицити, губят интерес и в крайна сметка имат слаби резултати.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нарушихме процедурата, само да напомня, че имаме и втора точка.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявайте, има един филм, може да го намерите – казва се „Доналд и математиката“, американски филм. Просто го изгледайте и ще видите за какво става дума.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Наистина нарушихме процедурата за блиц контрол, но пък това показва, че членовете на Комисията по образованието, господин Министър, се вълнуват от всичко, което се случва и предстои да се случи в образователната система.
И аз сега като председател ще наруша процедурата като допълня това, което професор Станилов каза.
Господин Банчев, моля да не притеснявате народния представител. Да, може да ни изпрати линк на всички.
По отношение на Сендовската система и подобни програми аз пак ще се върна на въпроса и темата за иновативните училища. Много залагахме на тези иновативни училища, които искахме да бъдат експериментални и разчитахме, че в рамките на ето тези три, четири години от влизането в сила на Закона някое училище може да предложи такава програма или нещо иновативно.
За съжаление, не се случи, господин Министър. Сигурно има, но така или иначе не е дадена гласност. Да, повечето пеят и играят – няма нищо лошо в това, разбира се, но е далеч от иновацията такава, каквато законодателят си я представяше, когато приемаше Закона за предучилищното и училищно образование. Надяваме се да се коригира за в бъдеще и, разбира се, това зависи от критериите, които вече и Вие след това им възлагате – нови програми, нови методи.
Наистина очакваме нещо ново да се роди в системата, което да даде такъв резултат, какъвто даваше – аз също съм привърженик на Сендовската система, и винаги съм казвала, че, разбира се, тя има много критици, но пък винаги съм казвала, че тя може би беше прекалено изпреварваща за времето си, в което се прилагаше, поради което нямаме в достатъчна степен тези резултати, които са очаквани тогава. Тя обаче е пример за една иновация – съжалявам много, че ще го кажа, но в едно изключително консервативно време, защото това е факт, и наистина пробив в системата.
Не мисля, че днешното днес, днешните времена не предразполагат към такива иновации, напротив, и учителите са вече доста по-иновативни, имат много повече възможности, трябва да бъдат насърчавани.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Мисля, че Законът позволява и ние трябва да променим Наредбата за институциите и да направим проектите за иновации, провокирани от нас като възлагане на училища. Разбира се, с тяхно съгласие, защото в момента ние разчитаме на техния стремеж и идеи за иновации. Има впрочем добри иновации. Сега, в момента ни е готова, буквално тези дни, информационната система за иновативните училища, където могат да се видят всички иновации. Може би, ако не е готова, в следващите дни. Но има и такива иновации, които не изпълват пълноценно съдържанието, както казахте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук може би трябва да се намеси и дирекцията, и отделът, които отговарят за това наистина да бъдат малко по-стриктни и да преценяват иновациите, които се предлагат като такива.
Следва парламентарната група на „ВОЛЯ – Български Родолюбци“.
Въпрос? Нямате.
Парламентарната група на ГЕРБ втори въпрос? Няма.
От парламентарната група на „БСП за България“ – госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Уважаеми колеги, господин професор Христов, госпожо Дамянова, господин Министър! От иновации ми се иска да поговорим за нещо конкретно, което се случи в последните два – три месеца.
Всичко, на което системата успя да реагира адекватно, бързо, спешно, се дължи в крайна сметка на учителите. Деветдесет хиляди армия, войнство, което направи всичко по силите си, всичко пряко силите си, за да се случи нещо или целият процес да върви напред, за да стигнем в крайна сметка и до изпитите за седми клас – националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити – 12-и клас. Същите тези учители бяха и квестори на тези изпити – анализи всъщност ще има впоследствие, но успешно проведени.
Предполагам, до Вас са стигнали много сигнали, до нас също. Онова, което трябва да компенсира труда на учителите поне в частта и ангажимента им, свързан с квесторската им работа, са прословутите 80 лв., които бяха по анекса към Колективния трудов договор. Това, за съжаление, са суми, които някои от бюджетите на училищата могат да си позволят да поемат, но не всички. Ако тук говорим за учителите, големият проблем и тежестта остават и висят в полето на директорите.
Предполагам, че са говорили доста с Вас – какво е отношението на Министерството и Вие конкретно мислили ли сте на фона на национално отношение към подпомагане на бюджетите точно в този смисъл, като искам да добавя и онези средства, които са ни били необходими по време на изпитите и през цялото това време за дезинфекция, маски, защитни материали и така нататък, които също са част от разходване на бюджета на училищата.
Направих едно допитване. Някои от общините вече втори месец правят справки от училищата за изразходваните средства, но никой не гарантира наваксване на тези средства към бюджета на училището. В този ред на мисли смятате ли за необходимо да компенсирате по някакъв начин изразходваните средства от бюджета на училищата? Предполагам, че ще ми отговорите с компенсиране на допълнителните плащания, ДМС-та и така нататък, но помислете все пак, че това са същите тези учители, които след една година пак ще бъдат в една тежка ситуация, в която вероятно ще трябва, дано да не се случва, но има вероятност, да положат труд и той да бъде по някакъв начин възнаграден.
Тоест делегираните бюджети на училищата ще бъдат ли облекчени? Мислили ли сте за облекчаване на тези извънредни разходи, които им се наложи да направят по време на пандемията?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Ненчева! Факт е, че ситуацията беше извънредна, а тя доведе до извънредни разходи, но също така доведе и до извънредни икономии – училищата имат немалко икономии, анализирали сме ги. Да, някои от тях повече, други по-малко.
Някои от тези икономии ще им дойдат по-късно, например тези, които са на топлоенергия ще им дойдат с изравнителните сметки на по-късен етап от годината. Но не е само разходите за отопление, а всякакви разходи за материали, ако искате за командировки. Ние, Министерството, също сме спестили разходи за командировки, за обедно хранене, което е част от норматива за целодневна организация, за много, много други неща, които са спестени, включително и разходи за транспорт.
От друга страна, Вие знаете, предходни години ние сме финансирали възнаграждения на квесторите. Това беше по-скоро допълнително възнаграждение за риск, така да го кажа. А тази година, тъй като тези квестори поеха професионален ангажимент, по принцип учителите имат професионално задължение по длъжностна характеристика да участват във всички дейности, но тази година това беше свързано и с поемането на риск и заслужаваше да бъде премирано допълнително.
Икономиите са доста повече, отколкото допълнителните разходи в общия случай. Дори само да преизчислим икономиите през учениците, които са в 12. или в 7. клас ще видим, че те са долу-горе достатъчни, а примерно една гимназия освен 12. клас има и 8., 9., 10. и 11., но, пак казвам, много различно е в различите училища, защото са много факторите, които действат. Имаме обаче училища, които имат много малко ученици, но повече квестори и затова ние ще ги компенсираме. Имаме начални училища, които също са участвали с квестори, но нямат ученици, което за тях е изцяло разход.
Точно тези училища ние ще компенсираме над определено съотношение, не си спомням сега какво беше съотношението между квестори и ученици, които са се явили на изпитите. Казано по друг начин: няма да компенсираме всички, ще компенсираме само тези училища, за които това съотношение е неблагоприятно. Така или иначе учителите получават - една много голяма част от тях – допълнително възнаграждение.
В най-лошия случай, казвам в най-лошия, дори да нямат толкова икономи това ще бъде за сметка на допълнителното възнаграждение, но то пак е допълнително възнаграждение. Тоест ще получат допълнително възнаграждение за това, че са участвали в една дейност, а не за това, че директорът е решил на собствено основание. Да, за съжаление, на някои директори им намаляваме периметъра на разпределение на средствата по лично виждане и това води до техните негативни реакции, но водещата е държавната политика и тези дейности, които трябва да се обезпечат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, госпожо Ненчева?
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Да.
Господин Министър, аз се страхувам, че при така поднесената информация много училища или директори ще реагират. Защото, ако говорим за допълнително възнаграждение в този случай как ще коментираме тогава допълнителния и извънреден труд в рамките на два месеца, особено първите две седмици, тогава, когато учителите работеха по 14 до 16 часа? Всички сме наблюдавали работата на колегите и знаем, че това факт.
До известна степен е добра стъпка, че част от училищата ще бъдат компенсирани. Проявете воля, проявете разбиране, приемете даже като молба, и помислете и за останалите училища, защото, аз не мисля, че сумата е чак толкова голяма, че да не може да бъде по някакъв начин възможно с национално финансиране и по този начин да се запази и спокойствието. Приемете го дори и като жест към колегията, която наистина беше всеотдайна в този период и показа най-доброто от себе си, за да може да спаси целия този процес. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз, но пак казвам, системата в никакъв случая не е ощетена. Ние сме направили, опитвам се сега да го изчисля, но към 200 пъти по-голям жест само тази година с общото увеличение на заплатите, което е в размер на 360 милиона, а ние в случая говорим за по-малко от милион и половина. И пак казвам, на част от тях ние ще дадем тези средства.
Никога не можем да компенсираме един човек напълно, 100%, да бъдем напълно и безкрайно справедливи, защото един ден работим повече, а друг ден по-малко. Знаете, че за учителите сме договорили и по-голям размер на годишния отпуск, много повече от други професии, те го заслужават. През лятото сега ще консумират по-голяма част от него.
Припомням Ви само, че тези 80 лв., така записани, бяха част от Колективния трудов договор, който директорите подписаха. Така че директорите нямат основание да кажат, че нямат възможност след като са поели този ангажимент. Пак казвам, ние сме им дали обща по-висока сума през тази година, и то значително по-висока, която в никакъв случай не ги ощетява.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Парламентарната група на „Движението за права и свободи“? Няма въпроси.
На „Обединени патриоти“? Няма.
На „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“? Няма въпроси.
С това изчерпваме първата точка от дневния ред.

Преминаваме към втора точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 002-01-22.
Внесен е от Министерския съвет на 19 юни 2020 г.
Господин Министър, желаете ли да го представите с няколко думи?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Три теми най-общо засяга Законопроектът за изменение и допълнение. Едната е задължителната предучилищна подготовка, другата е контролът и функционирането на настоятелствата към училищата и детските градини и третата е обучението в електронна среда.
По отношение на задължителната подготовка предлагаме, тя да се разшири от четиригодишна възраст. Предучилищната възраст между три и седем години е ключова за когнитивната, социално-емоционалното и най-вече за езиковото развитие на децата. Доказано е, че в тази възраст децата в най-голяма степен усвояват езикови умения, особено тези, чиято семейна езикова среда не е българската или на езика на съответната образователна система.
Децата, които са обхванати в предучилищна възраст имат значително по-високи резултати. Това може да прочетете и в докладите към PIRLS и TIMSS. Нашите анализи, на базата на резултатите от външното оценяване след четвърти клас, също показват значително по-високи резултати на тези ученици, и то в зависимост от това колко години са били обхванати в системата на предучилищното образование. Разликата в резултатите е с пет точки тези, които са учили една година, 10 точки тези, които са учили две години, респективно тези, които са учили три години, още повече. Аз се опитвам да намеря и много ясните записи в Доклада към PIRLS и TIMSS, които казват, че резултатите показват, че семейството оказва сериозно влияние върху постиженията на българските четвъртокласници. Ако преди постъпването си в училище децата не разбират говоримия български език, в начален етап при тях стоят два пътя – да наваксат, като балансират между усвояването на българския език и преподавания материал, или да изостанат като нито научат български, нито преподавания материал. Решението по кой път да поемат тези деца не би трябвало да се оставя в техните ръце, именно задължителната предучилищна подготовка си поставя за цел да реши този проблем.
Факт е, че тези деца, които са били обхванати в предучилищна възраст, чийто майчин език не е българският, много по-често стигат до гимназиално образование и придобиват професионална пригодност и обратно – тези, които не са обхванати, най-често отпадат в прогимназиален етап.
В момента във възрастовата група на петгодишните 91,5% са обхванати в предучилищна възраст, а от възрастовата група на четиригодишните – едва 78. За съжаление, разликата от тези 13,5% са предимно деца, чийто майчин език не е българският, в които липсва отношение към образованието, липсват книги в семейството по този показател, който мерят международните тестове и косвено хващат отношението към образованието, за които съответно след това наваксването на дефицитите е най-голямо.
Това предложение, което предлагаме, е съпроводено с предложение за разширяване на достъпа чрез компенсиране приходите на общините от такси, което ще позволи за освобождаване на над 50% от родителите от такси. Съпроводено е също така и с програма, която публикувахме за обществено обсъждане с тригодишен период. Има я заложена и в Закона за държавния бюджет за тази година в размер на 210 милиона, но да кажем, че за тази и следващата година, в рамките на мандата на това правителство, 140 милиона ще бъдат отделени за доизграждане и изграждане на нови детски градини и доизграждане и изграждане на училища.
Предвидено е над 50% от тези средства да бъдат за детски градини, тоест минимум 105 милиона, което ще позволи, заедно с инвестициите, които са планирали общините, по наше изчисление, над 70 детски градини в следващите три години да бъдат изградени – изцяло нови или в еквивалент на доизграждане на изцяло нови детски градини, което ще позволи с над пет хиляди да бъдат разширени местата в детските градини.
Предлагаме тригодишен срок, в който общините да решат кога да се включат, като очакваме и малките и средните общини, в които няма недостиг, веднага да се включат, тъй като ще получат допълнителни средства за веществена издръжка на децата на четири години, за закуски, за учебни помагала. Тоест това е съпроводено с допълнителни средства в размер на 12 милиона по тази линия ежегодно.
Отделно за компенсиране на таксите ще бъдат предоставени близо 32 – 33 милиона годишно – и тези 70 милиона, ако ги добавим, това, което можем да кажем, е, че над 100 милиона целогодишно ще се дават на системата на училищното образование в резултат на въвеждането на тази мярка. Тоест предлагаме с финансова подкрепа това нещо да се случи.
По принцип, когато се каже, че едно нещо е задължително винаги среща реакции, но в случая това ни е най-важната интеграционна мярка и ние сме длъжни да я реализираме, защото разликите между тези деца, които са били в детска градина и, които не са били, са отчетливи, видими, най-добре видими и най професионално оценени от началните учители. Направихме проучване и сред началните учители – 91,5% казват, че разликата е голяма и има видима разлика между това дали са били в детска градина една, две или три години. Една учителка ми каза: това не само, че няма разлика, ами няма прилика, за да бъде по-изразителна.
По отношение на настоятелствата знаете, че преди десетилетия, повече от век нашите сънародници, прадеди са подпомагали системата на училищното образование най-вече чрез земеделски земи, това са може ли да даряват. Голяма част от земеделските земи са към настоятелствата, но това, което констатираме, е, че една част от тях, първо, са се загубили – при закриването на училищата са отишли в общинските фондове и по този начин вече не допринасят приходите от тях за системата на образованието, тоест нарушена е волята на дарителя. Затова предлагаме при закриване на училища и детски градини да отиват в приемащото училище. Второ, да имаме и възможност да контролираме и настоятелствата, защото в момента тези приходи могат да не отидат в подпомагане на училището, а членовете на управителния съвет на настоятелствата могат да си ги разпределят за възнаграждения. Такива случаи констатирахме. Това е един пропуск в Закона по отношение на контрола на настоятелствата и предлагаме то да се коригира.
Знаете, че последните години се увеличават и доходите от ренти от земеделски земи. Много училища генерират значителни приходи, когато са стопани на земеделските земи и това подпомага системата на образованието. Говорим за стотици хиляди декари земеделска земя, която е дарена в помощ на образованието. За съжаление, част от нея е изгубена.
Третата група промени са свързани с обучението в електронна среда. Действащият в момента Закон за мерките и дейностите при извънредно положение ще обхваща настоящата учебна година. Следващата учебна година най-малкото ще имаме нужда от превключване за отделни училища, ще имаме, не дай боже, грипни ваканции, други извънредни климатични обстоятелства или други фактори, които няма да позволят присъствено обучение. Затова предлагаме да се създаде трайно нормативно основание да се осъществява обучение в електронна среда за цял клас, цяло училище, първо. Второ, за отделни деца, при които физическото им състояние не позволява, но пък менталното им позволява, да се обучават от вкъщи – болни са, примерно със счупен крак, да се включат чрез виртуална класна стая в реалната класна стая.
Трето, за иновативните училища по линия на одобрен проект за иновации до 20% от обучението да се осъществява в електронна среда след четвърти клас, тъй като в начален етап характерът на обучението, възрастовите особености предполагат то да се осъществява предимно присъствено. Това не означава повсеместна възможност, не означава възможност за всички, не означава, че се случва без преценка на Министерството на образованието. Ние считаме, че тези училища, които са с концентрация на деца от уязвими групи, не трябва да се възползва от тази възможност. От друга страна, имаме училища с високи резултати, с ангажирани родители и ангажирани с ученето ученици, за които това би било добра възможност, включително и за оптимизиране на дневната програма при двусменен режим. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, откривам дискусията.
Госпожо Пешева, заповядайте.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! От промените, които Вие предлагате ще коментирам две от тях, с които категорично не съм съгласна във вида, в който те са представени.
Ще започна със задължителната предучилищна за четири години.
Тук има няколко проблема. Единият е, в момента, както знаете, има недостиг на места в прием за детски градини в големите градове. Давам един съвсем пресен пример. По Закон децата трябва да бъдат максимално до 22 в група. Преди две седмици кметът на Пловдив предложи на Общински съвет групите да бъдат увеличени на 30 деца.
Цялата тази идея в Законопроекта, така че максимално деца да бъдат обхванати в образователната система и да не отпадат впоследствие не смятам, че ще се реализира с увеличаване бройката на децата в детските градини и с това, че за 30 деца ще отговаря един преподавател и един човек от помощен персонал.
Както всички знаем, според законодателството в България финансирането за градините се случва на база брой деца в група, а в повечето европейски държави, с които ние се опитваме да се сравним, като евентуално приобщаваме повече деца. Аз съм си направила труда да извадя в най-водещите държави има законово съотношение на максималния брой деца в съотношение с броя на учителите и непедагогическия персонал, като на един учител се падат осем – девет деца, говоря за предучилищна група – Ирландия, Финландия, Англия, за Белгия са 10, за Германия също се падат осем – девет деца на група.
Цялата идея на този законопроект според мен тръгва, както се казва: от краката към главата. Първо, нито сме осигурили достатъчно места за децата в детските градини, нито достатъчно преподаватели на брой деца. Аз лично и като родител не смятам, че на моето дете в една група с 30 деца ще му бъде обърнато достатъчно внимание, така че то да получи нужните грижи, образование, да не говорим и за топлата и здравословна храна, която, както знаете, за два – три лева на дете не смятам, че може да бъде осигурена.
Казано иначе, ние сме изцяло неподготвени за тази промяна и не смятам, че тя трябва да бъде направена по този начин. Да, за в бъдеще може би, но първо, трябва да осигурим необходимите условия.
Друго, всички работещи родители така или иначе пускат децата си на детска градина и от мотивите, които Вие сте представили тук в рамките на девет – десет страници поне около 10 пъти се споменава, че децата, които най-често отпадат от образователната система в 5 – 6 клас това са тези, които са в неравностойно социално-икономическо положение – децата, които растат в среда на нискообразовани родители, и тези, за които българският език не е майчин. Съответно свързано е и с другата промяна, която Вие правите за подпомагане поемане на допълнителните такси за деца в детските градини именно на тази група хора, които взимат социални помощи и/или детски надбавки.
Следва да си зададем въпроса: кому е нужно тогава да задължавате абсолютно всички деца, всички родители, да пускат децата си на четиригодишна задължителна предучилищна подготовка? Имайки предвид, че това дори е и като ограничаване правата на родителите, които са тези, които имат право да избират дали да пуснат детето си на градина или не.
Подробно прегледах както становищата, така и всички коментари, написани по време на общественото обсъждане. Естествено, много от тях не са приети, много от тях са написани от родители, а не от големи организации. Не знам дали сте запознати, но има петиция с над девет хиляди подписа от родители като мен, като всички Вас, които не са съгласни с тази задължителна четиригодишна подготовка. Вярвам, че, ако ние осигурим условията на учител да се падат по осем – девет деца, тоест да се направи такава промяна в Закона, така че да бъде обвързана бройката на децата с учителите и с помощния персонал, едва тогава дори и да има от тези родители, които са с добър социален статус и са приели дали да запишат детето на частна детска градина, дали да му обръщат повече внимание вкъщи, защото, както знаем, много от хората, които имат финансова възможност, майките често си стоят вкъщи и предпочитат да гледат и да занимават своите деца, имайки предвид, че и четиригодишната възраст е още преходна и изключително важна за психическото и емоционалното развитие на едно дете.
Така че не смятам, че едно четиригодишно дете, пуснато в група с 30 деца, то ще се чувства комфортно, ще може да възприема, ще може да бъде индивидуално занимавано, с индивидуален подход, така че да възприема най-добре, да бъде обучено и социализирано. Категорично смятам, че в обстановката, в която ние се намираме, и услугите, които предоставя нашата образователна система, не позволяват задължителна предучилищна за четиригодишни деца. Още повече, че и в момента, публична тайна е, че всички директори на детски градини разчитат на това, че никога задължителната бройка за деца, давам пример в Пловдив, това, което искаха да направят с 30 деца, в крайна сметка заради връщане на областния управител го направиха на 28, разчитат на факта, че те никога не се събират.
Имайки предвид, че тази реформа ще се случи, в такъв случай ще трябва всички деца да бъдат налични. Много често в случаите дори тези лелки, както им казват, помагат и на готвача, който приготвя храна, защото не може да насмогне с това. Срещам в моя район с различни учители, и те остават сам човек с 30 деца.
Пресен пример – преди десетина дена в Пловдив едно 6-годишно детенце падна, като имате предвид, че това е обстановка, в която в групата са били не повече от 16 – 18 деца. Аз лично не бих била спокойна. Имайте предвид, че това е дете на 6 години! Какво да говорим за 4-годишните, които още имат нужда изключително от родителска грижа и внимание, и не смятам, че има нещо лошо в това родителят сам да прецени дали детето му да ходи на градина, или не в зависимост от възможностите, които той има.
Що се касае до групите, които ние реално искаме да подпомогнем и да минимизираме изключването от образователната система, както можахме да направим при определен брой неизвинени отсъствия да се спират детските надбавки и помощи, както Вие в момента отделяте около шест милиона, които ще покрият разходите за осигуряване на безплатни детски градини именно за тези социални групи, по същия начин смятам, че може да направите задължителна подготовката за тези, които получават детски надбавки и социални помощи, така че ние наистина да им бъдем от полза и да минимизираме това отпадане от системата на образованието.
Сигурно пропускам нещо.
Отделно кое ми направи впечатление в мотивите? Всички статистки, които виждаме – и от международни изследвания, и от стратегически рамки, които ние искаме да спазим, навсякъде визирате задължителната предучилищна за деца от 4-годишна възраст, обаче никъде не виждаме статистика и изследване как стои България в рамката на това какви условия ние предлагаме в детските градини и какво образование получават там децата, пак казвам, на база това, че един учител се пада на 30 деца.
Това е основно по това предложение.
Относно дистанционното обучение, електронната среда – смятам, че всички си направиха извод от това, че положението беше извънредно за всички, учители и деца трябваше много бързо да влязат в рамка, така че все пак да не се повтаря учебната година, да няма нулева година. Стана ясно, че много от децата са лишени от устройства, от достъп до интернет, също така има и преподаватели, които ги поставят в ситуация – никой не го пита има ли компютър в тях, телефон, с който може да се справи обученият. Да не говорим, че има много от преподавателите, свързаха се с мен, които са в предпенсионна възраст, и на тях им е изключително трудно да работят в електронна среда, като те отчитат негативно това, което се е случило.
И пак тук тръгваме отзад напред – вместо да осигурим има ли статистика, какъв процент са децата, които нямат мобилни устройства, такива, които нямат достъп до интернет, преподавателите също, минали ли са достатъчно обучение, те могат ли да се справят с тази ситуация, не смятам, че трябва да има такава промяна.
И като цяло линията на този законопроект е сбъркана. Тоест ние, първо, трябва да осигурим нужните условия и тогава вече да изискваме и от родители, и от деца каквото и да било. Още повече че дистанционно обучение лично за мен масово някак си не трябва да се въвежда в системата на образованието. Естествено, че ние сме част от едно бързо технологично развитие, но контактът преподавател – ученици никога не може да бъде заменен. За мен това може да бъде само помощно, под форма на семинари, на допълнителни уроци, които да се дават онлайн, така че децата да имат повече достъп, или тези, които имат по-голям интерес, да могат да четат допълнително домашни задачи под тази форма. Но да влиза изцяло, 20% – никой не знае във времето дали цял предмет например няма да мине онлайн или по няколко предмета отделни часове. Така че съм с резерви и по отношение на тези 20% за онлайн обучение. Това е като цяло.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преди да дам думата на доцент Михов и след това на проф. Христов, ще си позволя аз да Ви направя една реплика, която касае електронното дистанционно обучение. За детските градини ще се изкажа малко по-нататък в заседанието.
Аз мисля, че тук става въпрос за едно голямо неразбиране. Законът не казва „ние въвеждаме повсеместно такова обучение“. Няма такова нещо в Закона. Аз го подчертавам изрично, защото, прочитайки и становището на омбудсмана Диана Ковачева, ми става ясно, че явно става въпрос за едно голямо неразбиране както сред родители, основно, така, разбира се, и сред образователната общност. Става въпрос за иновация. И аз ще кажа, че и в момента Законът дава възможност едно училище да кандидатства с една такава иновация. Въпрос на критерий на Министерството, на Комисията е дали ще одобри тази иновация. Така че тук не става въпрос всички да могат да правят задължително обучение, в което 20% от часовете ще бъдат в електронна среда. Няма такова нещо в Закона. Едно училище може да кандидатства с една паралелка, тоест една паралелка да бъде иновативна и да бъде с такъв иновативен проект. И тогава вече, за да бъде тази иновация одобрена от Министерството, училището трябва да гарантира и да покаже, че всички деца имат достъп до устройства, до интернет, тоест имат всички условия. Ако ги нямат, тази иновация няма да бъде одобрена, тоест тя няма да се случи.
Така че тук не става въпрос за повсеместно въвеждане на дистанционно обучение на някакви 20%. Да не създаваме невярна информация.
Така че имаме преглед на иновацията. Ако тя съответно не е успешна, може да бъде прекратена и така нататък. Затова се минава през иновативните училища. И тук, пак казвам, не става въпрос за цели училища дори, и не е задължително и при гарантиране на всички условия, така че специално за това не тръгваме да поставяме каруцата пред коня. Разбира се, ситуациите, в които – никой мисля, че в тази зала не отрича, че контактът с учителя, физическият контакт е най-ценен и най-важен, но виждаме, че изпаднахме в неочаквана и непредвидена от всеки един от нас и от целия свят ситуация. За да не ме санкционират, че създавам някакви новини, които всяват страх, но така или иначе имаме вече няколко предупреждения от специалисти, че оттук нататък ще имаме подобни ситуации. Дай боже да нямаме, но ако имаме, как ще реагира системата, как ще реагира министърът? Другите текстове са в такива ситуации – грипни ваканции, епидемия, не дай боже, и така нататък. Даваме една оперативна възможност, която и в момента даваме със Закона за извънредното положение.
Така че много моля да не създаваме неверни новини, фалшиви информации, да не даваме точно ние като Комисия фалшиви послания към обществото. Няма текст в Законопроекта, който казва, че 20% от часовете или до 20% ще се провеждат в такава среда. Няма такъв текст. Това ми беше репликата към Вас.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА: По принцип въпросът ми е, след като има и в момента такава опция, защо се вкарва тук?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Този въпрос зададох и аз на екипа от Министерството, защото искаме да сложим някакво ограничение. Тоест, за да може, да кажем министърът или примерно Комисията, която одобрява иновативния проект, да кажем – не, ние искаме до 20%, тези 20% трябва да са заложени в закон, защото в противен случай, ако сега откажат една такава иновация, тя може да бъде обжалвана. Така че тук дори слагаме ограничения. Но иначе възможността за иновативните училища, за иновативните проекти е заложена така или иначе в Закона и наистина там може да се кандидатства с много различни проекти.
Тук вече е ролята на Комисията в Министерството да прецени дали да одобри тази иновация, съществуват ли условията, какви условия, каква ще бъде евентуално предварителната оценка на въздействието и така нататък. Не мисля, че има някакъв повод за притеснение. Едно училище, което не иска да прави такава иновация, просто няма да я прави. И да иска – да, отново не му е гарантирано, че Комисията в Министерството ще я разреши, ако няма необходимите условия. Има достатъчно критерии, на които едно такова училище трябва да отговори, представяйки един такъв проект пред Министерството.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да бъда по-стегнат, да не говоря много, да бъда конкретен.
Първо, за четиригодишната задължителна детска градина, така да го кажем. Дали първо трябва да създадем условия и след това да въведем нормата, е малко спор като това кое е първото – яйцето или кокошката. Като изкушен от историята ще кажа, че през 2015 г. ние предлагахме тази разпоредба да влезе в новия Закон за предучилищното и училищното образование. Ако тогава беше станало, днес нямаше да имаме проблем с обхвата, нямаше да имаме проблем с местата в детските градини в големите градове, защото държавата щеше да бъде длъжна и щеше да осигури условия. Даже тази идея е още по-ранна – от предходното управление на ГЕРБ, в тяхната програма го има.
Защо е наложително това да бъде направено? Защото не ние по политическа инициатива искаме да задължим някого, а защото световният опит е показал, че ранното образование е най-базисното, най-ефективното, което създава основата за едно успешно развитие в следващите етапи на образованието. Световната банка и други изследователски центрове години наред са показали, че колкото по-рано се тръгне на детска градина, без страхове от родителите, толкова по-лесно децата се социализират, толкова по-лесно усвояват базисни образователни, здравни и хигиенни навици включително. И тук мога да кажа като баща на три деца и дядо на трима внуци, че това е доказано от моя личен опит. Наистина съм откровен в този момент.
И това е значителна крачка напред в това ние да решим значими проблеми, свързани с ранното отпадане от образованието и всички произтичащи от това социални и икономически проблеми на маргинализиране на младо и неспособно да се впише в обществото поколение.
Ние имаме определени резерви защо крайният срок за прилагането малко се разтегля назад. Това ще го дискутираме. Разбираме, че в определени центрове в големите градове това изисква определено време, но категорично подкрепяме това начинание. И това е много важно да бъде приложено!
Много е важно да разсъждаваме и да разширим социалната подкрепа за децата и за родителите в по-широка степен това да не бъде единствено и само в рамките на тези, които получават социална подкрепа, защото на практика това ще бъде втора социална помощ за безплатната детска градина, а да обхване един по-широк кръг от българското общество. Водили сме разговори с Министерството на образованието, с нашите колеги от управляващото мнозинство, ще продължим тези разговори и трябва да постигнем един добър, балансиран финансово и обществено приемлив резултат.
Предложенията за училищните земи – изключително съм доволен и адмирирам Министерството. Това е един, на пръв поглед, малко страничен, но много важен проблем, който засяга финансирането на нашето образование от нещо, което представлява национален капитал. Това са земи, това са източници на средства, натрупвани, акумулирани със столетия назад. Поколения наши предци са давали от имането си, от това, което са имали, в обществена полза – за векове напред да бъдат ползвани тези земи за българското образование. Ние трябва да защитим този натрупан капитал и този ресурс да бъде използван единствено и само за образование, защото за това са го дали нашите деди.
За дигиталното образование ще кажа само следното – стана дума предметът „Околен свят“ или „Родинознание“ – децата вече са в един многоизмерен свят. Те реално са вкъщи, но фактически са в едно дигитално пространство, което дори не можем да прозрем като родители къде се намират в момента, какво правят и с кого разговарят.
Аз оприличавам дигиталното образование като един инструмент – така, както навремето дървеното сандъче, черната дъска, след това шрайбпроекторът, не знам дали знаят по-младите какво означава това, кино машината, а днес компютърът и дигиталното пространство – това са инструментите. И ако не ги използваме, губим възможност да бъдем ефективни.
Мисля, че Министерството постъпва разумно с един балансиран подход, защото пък не можем да ги преселим, или да искаме само дигитално, защото пък реалният свят липсва, и балансът между тези светове, които са взаимно съществуващи, трябва да се намери в образованието. Аз мисля, че нашите учители в голямата си част, дори и тези в предпенсионна възраст, да подчертая, такива като мен, се справят доста добре. Благодаря.
Ние ще подкрепим този Законопроект.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Иво Христов, след това госпожа Петрова.
ИВО ХРИСТОВ: Колеги, тъй като сме на първо четене на Законопроекта, аз по-скоро ще се произнеса по принципите. Не, не използвам думата „философия“. Както казах, този, който я е въвел в речника на легислатурата, няма представа нито от легислатура, нито от философия.
Както се вижда, имаме три ключови точки, по които трябва да видим дали имаме общо или различно становище. Аз лично, изказвам моето лично становище, че съм против задължителното предучилищно образование – не по принцип, а по начина, по който е формулирано в Законопроекта. И второ, по въпроса за настоятелствата – звучи много хубаво, само че раздаването на земи мина преди 30 години, изтекоха всякакви видове давност, та не знам по какъв начин те ще бъдат възстановени.
И веднага по втория въпрос, касаещ, както тук е казано в самия законопроект, така нареченото дистанционно неприсъствено обучение от V до XII клас включително, известно сред народа като електронно или компютърно обучение.
По първия въпрос, касаещ задължителното предучилищно образование, тоест не детска градина, а образование. Трябва да си говорим ясно и откровено – става въпрос за интеграция на малцинствата, техните деца, в социалния и образователния процес на страната за сметка на доминиращия все още български етнос. Доминиращият български етнос трябва да плати за това, щото една част от него, от небългарското като етническо съзнание население, трябва да бъде приобщено, тъй като до този момент ние не сме в състояние да го направим – вярно е, че училището е една от най-мощните институции заедно с армията, ние закрихме второто, да вървим към социализация и интеграция на малцинствените групи именно чрез този процес.
Предполагам, че по-голямата част от членовете на Комисията знаят, че това вече е изминат път от тези държави и общества, които в момента ни дават уроци по права на човека – имам предвид САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия, където процесът със социализацията, разбирайте адаптацията, хайде да използвам тази дума, чудех се какъв по-политкоректен неологизъм да използвам, по този начин са интегрирани в доминиращата англосаксонска култура маорите, част от аборигенското население в Австралия, и, разбира се, част от индианското и ескимоското население в Канада и в САЩ.
Това става, колеги, ще го кажа директно, с изваждане на децата от социалната и семейна среда, чийто продукт те са. Това, разбира се, е станало в края на XIX век и първата четвърт на ХХ век, когато не е имало правозащитни движения или те са били слаби, поради която причина имаме вече резултатите, които имаме.
В България това вече не може да се случи по ред причини. Следователно, от гледна точка на днешния ден, днешните задачи и съществуващата законодателна техника, аз по-скоро съм склонен да подкрепя предложението на госпожа Пешева да обвържем този процес с процеса на взимането на социални и всякакви други помощи. Това да бъде индикаторът, зад който няма да бъдем атакувани в някакви форми на социална сегрегация или дискриминация. Знаем какъв е основният проблем – има все по-големи общности, които не знаят български език въобще, в които бабата пише свидетелство или молба на внучката си, защото бабата е учила при лошия комунизъм, а внучката – при демокрацията. Резултатът е, че едната е грамотна, а другата – не, въобще е неграмотна.
Дали задължителното предучилищно образование ще постигне тази цел, аз се съмнявам, отчитайки сегашните български реалности – материални, персонални, административни, капацитетни. Не е лошо да се опита, но изпитвам дълбоко съмнение, че това ще стане по начина, по който е предложено. Разбира се, мнозинството ще вземе своето решение, но аз съм длъжен за протокола да кажа какво мисля.
Сега по втория въпрос, касаещ така нареченото дистанционно обучение. Тук вече бяха направени няколко важни уточнения, както от уважаемата госпожа Председател на комисията, така и от господин Министъра на образованието. Аз изчетох внимателно и становището на омбудсмана на Република България, за първи път да се съглася с него, това е революционен акт, но, знаете, тук бяха изказани резерви по отношение на така нареченото дистанционно или електронно обучение, но те касаеха по-скоро технически, образователни или организационни детайли – че няма достатъчно компютри, че няма достатъчно планшети, че няма достатъчно организация, че няма достатъчно подготвеност на самия преподавателски състав и така нататък. Аз не мисля, че там е заровено кучето и това е основният проблем. Основният проблем е в самото дистанционно електронно обучение като такова. Категорично не си падам към адетите на този тип обучение. Тук има доста учители и е хубаво тези учители, предполагам, че сте запознати, знаят много добре колко е вредно това. То е вредно преди всичко на ниво висша нервна система, психо- и физиология на децата от гледна точка на тяхната социализация. Приказките, че ние се развиваме в много развит свят и децата били в няколко среди едновременно, това е другото име на шизофренията, ако не знаете, когато сте в няколко среди едновременно. Резултатът е объркана личност и стопирано социално развитие.
От 1. до 5. клас децата трябва да могат да смятат, ама наистина, както беше тук преди малко дискусията, децата трябва да могат да пишат на ръка, защото това развива висшата нервна система и лявото полукълбо, за тези, които пишат с лявата ръка – дясното полукълбо, създават се определени блокове на висшата нервна система в мозъка, които след това не могат да бъдат възстановени или пък създадени, каквото и да правите.
На следващо място, има сериозни книжки по въпроса как така нареченото компютърно образование, въобще дременето пред компютъра или пък адаптирането на различни алгоритми, води до разрушаване на висшата нервна система. Другото име на различни видове заболявания, които може би ще Ви ги кажа извън протокола.
Поради която причина намирам това не просто за недобра практика, аз я намирам за опасна практика! Това трябва да бъде казано ясно и да бъде разбрано преди всичко от присъстващите педагози тук, в тази комисия, защото в пленарната зала, това е кауза пердута. Българското общество трябва да е наясно, че това е изключително опасно.
Второ, това създава образование – първи, втори и трети клас. На когото от Вас му се занимава с проблема, аз съм се занимавал доста, може да си направи справка и да види висшите, елитарни училища по света – как точно се преподава. Веднага Ви казвам как – там дистанционно обучение няма и тестова система няма поради една много проста причина. Тестовата система лишава всяко активно човешко същество от най-важния въпрос – да прави свободен избор и да създава алтернативи. Тестовата система създава бройлери, поради която причина тези, които взимат решения и които искат да създават активни личности, а не обекти за социално управление и манипулация, не допускат тестова система. Става въпрос за залагане на психоментални блокове в съзнанието и оттам психоменталния тип въобще на нацията като такъв. Надявам се, че поне в тази комисия може да водим дискусията на съответното ниво. Поради която причина това е опасно, това е вредно и това е недопустимо! Мисля, че влакът е вече изпуснат.
Имах възможността да задам на уважаемия господин министър въпрос в пленарната залата и съм доволен от неговия отговор. Знаем, че той е от един от малкото хора с акъла си и знае за какво става дума. Опасявам се, че след него ще дойдат такива дето нямат и толкова акъл. И нещата ще отидат и ще заминат. Опцията за до 20%, ще стане 20%. Повярвайте ми! Аз се занимавам със законодателство от 20 години. Знам как се тълкуват и прилагат законите в България.
Има един див ентусиазъм в част от учителското съсловие, което не вижда как му се затяга примката около врата и с див ентусиазъм то подкрепя дистанционното обучение. Колко било това адвенс, колко било секси и колко било еди-какво си. Използват думи, на които не знаят съдържанието, без да си дават сметка, че това е – ще го кажа на прост български език – ритане на трудовата книжка на тези същите учители.
Образователният процес не е просто предаване на информация. И Вие много добре го знаете. Информация не означава образован човек. И най-информираният човек е необразован. Информацията означава, когато ти правиш връзки между фактите, когато можеш да правиш паралели между фактите, когато можеш да синтезираш информация, която и най-мощният компютър не може да направи. Това е смисълът на образованието.
Второ, смисълът на образованието не е да създава тесни специалисти. Нали знаете какво е тесен специалист? Човек, който знае все повече и повече за все по-малко и по-малко. За всичко останало е идиот. Тесен специалист може да бъде създаден само на базата на широк фундамент и това трябва да го дава българското училище. Това дистанционното обучение, повярвайте ми, не може да го даде. Аз лично съм имал такива курсове. Те са основно в чужбина поради причините, които бяха изложени преди малко.
Искам да Ви кажа, че съм водил няколко години такива курсове и в ZOOM, и в скайп, и след това, когато отидох на място, това, което съм преподавал за два семестъра, се оказа нищо в сравнение с това, което преподавах в рамките на един месец, но тет-а-тет, във връзка с хората. Да не говоря, че имате чисто обективни ограничения за това – и в ZOOM, и в скайп Вие не може да поемете аудитория повече от 10 човека. Повярвайте ми, знам го от личен опит!
Разбира се, аз не съм идиот и си давам сметка, че има места, има ниши, има направления, където това е много добро – когато трябва да дадете писмени работи, когато трябва да проверявате писмени работи, когато например работите в интерактивен режим с един – двама души максимум. Тогава Вие може да го поставите под контрол, разбира се, ако отсреща не е баба му, която вместо него решава задачите или решава теста, каквито случаи имаше по време на така наречената коронавирусна истерия.
Аз лично призовавам уважаемия господин министър – знам, че това няма да се случи, но съм длъжен да го кажа, този текст да бъде оттеглен. Той е знаков текст. Ако някой казва, че в момента не можем да оправим това поради ред причини, уважаемата госпожа председателка на Комисията го каза ясно: Има ли в действащо законодателство досега такава възможност, ако това се наложи – извънредно положение, епидемия и така нататък, и така нататък.
Много Ви моля, не отваряйте портите на ада! Днес са 20%, утре ще са 200%, а в други ден – една значителна част от уважаемите преподаватели, какъвто се броя и аз, просто ще им покажат пътя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин министърът поиска думата, след това госпожа Петрова и госпожа Анастасова.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ние може да се опитаме да забраним дистанционното обучение. Можем да се опитаме да лишим децата от електронни устройства; да се опитаме да ги накараме да учат по същия начин, по който сме учили ние през 70-те и 80-те години, когато като искахме да имаме допълнителна информация, отивахме в библиотеката; да се опитаме да ги лишим от взаимодействие с екрани, с устройства, в това число и с телевизия, защото по наше време през деня нямаше телевизионна програма, нямаше нито един канал, но най-вероятно няма успеем. Няма да променим характеристиките на днешното поколение деца. Няма да променим факта, че светът се развива в посока към все по-голяма дигитализация, че днешното поколение деца учат много повече чрез образи, чрез електронни ресурси, че от малки ползват електронни устройства. По-скоро можем да отправим послания към родителите – ограничете! Да, това е така! Има достатъчно изследвания в областта на невропсихологията, които показват зловредното въздействие, неврологията, което пречи на развитието, особено в ранна детска възраст и затова нашето послание ще бъде сега, когато ни представят цялостния доклад, ние сме поръчали такъв доклад, имаме първоначалните изводи, нашето послание ще бъде: ограничете, дозирайте в ранна детска възраст, в това число и в начален етап, ползването на електронни устройства.
Това, което предлагаме, не е повсеместна алтернатива. То, първо, е допълнение към присъственото обучение в класната стая. Искаме, не искаме днешните деца ще учат повече от електронни устройства, с електронни ресурси, всички образователни системи използват това. Другото е да вървим против течението. Можем да се опитаме, но най-вероятно няма да постигнем никакъв резултат и ще изглеждаме несъстоятелни, ще изглеждаме като хора, които са застинали в XX век някъде. Много ни се иска да се върнат някои от характеристиките на света от XX век, но вероятно няма да се случи, така че трябва по-скоро да видим как да постигнем максимум резултати. Постоянно трябва да казваме, че присъственото обучение е най-доброто.
Другото, което предлагаме освен допълнение, е да бъде аварийна алтернатива. Това е безспорно. По-добре е да имаме 20%, отколкото 100% загуба, защото иначе ни е 100% загубата, ако нямаме тази аварийна алтернатива. Благодарение на нея спасихме учебната година. Разбира се, че има негативни ефекти по отношение социализацията, психическото състояние на децата, което казахте.
По отношение на неравенствата – отговорих в блиц контрола, че наблюдаваме такъв ефект. Ние не можем да осигурим равния достъп при електронна форма, който можем да осигурим в класната стая. Може да кажем, че сме осигурили на всяко едно дете физически достъп до класна стая с учител на разумно за пътуване време – нещо, което не можем да кажем, че осигуряваме при обучение в електронна среда. Затова не предлагаме това да бъде задължително и повсеместно. Дори при аварийна алтернатива, то няма да бъде задължително и повсеместно, няма да бъде свързано с писането на отсъствие. Иска се да пишем отсъствия, но трябва да има и съответните хипотези, при които да извиняваме тези отсъствия, ако не е осигурена техническа и технологична възможност.
По отношение на четиригодишните. Госпожа Пешева цитира една петиция – девет хиляди души, синдикатите направиха подписка от 70 хиляди подписа „за“. За двете можем да кажем, че са малко условни, защото, знаем, че тези петиции невинаги толкова хора стоят зад тях. Ако ме питате като индивид искам ли нещо да бъде задължително, да ме задължава като родител или като човек, ще Ви кажа: не, не искам и задължителните ваксини, не искам и задължителните данъци, но като гражданин знам, че без данъци не може да функционира обществото, не може да имаме публични услуги, не може да живеем в хармонично обществото. Без ваксини много вероятно е да се заразим и ще умрем от заразна болест. Като гражданин знам, че това е най-силната интеграционна мярка, в случая като министър на образованието, и че моето лично щастие не е само проекция на личната ми свобода, на личните ми права, но и на това да живея в хармонично общество, а ние ще живеем в хармонично общество, ако има по-малко изключения. В случая говорим за надделяващ колективен интерес, когато предлагаме тази мярка. Ако гледахме само от ъгъла на южните квартали на София или кварталите на Пловдив, които Вие ми цитирате, с недостиг на деца, тогава нямаше да предлагаме тази мярка. Категорично! Защото това са родители, чиито деца – 96 – 97%, са записани в детска градина. Тези 14%, които ни липсват между четири и петгодишните, 80% са деца от семейства, в които липсва отношение към образованието. В този смисъл ние само на няколко процента родители, които са отговорни, ще им ограничим правото, от една страна, от друга страна, ще задължим огромна група деца ранно да посещават детска градина.
Дали нашата система на предучилищното образование е добра и дали осигурява условия? Много е трудно винаги да правим еднозначни изводи, защото живеем в хетерогенна страна, образователните институции са различни. Виждал съм детски градини, които правят чудеса в такива села и обособени квартали с концентрация на деца от уязвими групи. Учителите вземат децата, учат ги да си мият зъбите, да се хранят с прибори, учат ги на български език, учат ги да пеят и да рецитират на български. Учат ги, че са българи, иначе те до седем години няма да разберат. Някои от тях рискуваме да не разберат, че са българи, ако не бъдат обхванати в детска градина. Тези учители са хората, чиято работа е с най-висока обществена полза. Неслучайно разходите за предучилищно образование там, където са направили цялостни оценки на всички публични програми, са оценени като такива с най висока норма на обществена възвращаемост, защото точно в този период в най-голяма степен децата се социализират, интегрират, усвояват се езикови умения, което, както Ви казах, най добре го оценяват началните учители.
Дали първо да изградим условия? Всъщност тази мярка е задължение за родителите, в по-голяма степен е задължение за общините и за държавата. Щяхме ли да дадем 100 милиона? Сигурно щяхме да дадем допълнителни пари за предучилищно образование. Самият факт, че това, което сега предлагаме, води до допълнителни средства за системата на предучилищното образование и само по себе си може да ускори процеса на преодоляване на недостига. Ние нямаме като цяло недостиг. Имаме недостиг в определени градове заради процесите на вътрешна миграция, и то в определени квартали.
Сравнете с другите системи на предучилищно образование и ще видите, че като процент нашите целодневни групи, нашият процент на целодневното обучение е един от най-високите в Европа. Много често ще видите в Европа да ги вземат по обед или в ранния следобед.
Другото, което ще видите, че нашите норми за площ са едни от най-щедрите, най-високите. Ние имаме отделно помещение за спане, отделно имаме помещение за игра – нещо, което няма да го видите във всички. Съотношението учители – деца, е едно към девет, тоест средният брой деца в група, знаете, двама са учителите на група, е 18. Да, имаме такива изключения, за съжаление, големите градове затова имат тригодишен период – да се чувстват по-задължени през този тригодишен период. Затова има и програма, по която по-голяма част от средствата ще бъдат насочени към тези градове, за да компенсират недостига.
Сигурно за три години няма да се справят. Те отсега декларират, че няма да имат проблем да обхванат четиригодишните. Недостиг има най-вече в яслените групи. Може би ще остане и недостиг за тригодишните, но дори и да няма недостиг, те трябва да продължат да изграждат точно заради това, което казахте – заради многочислените групи.
Вие знаете, че по Наредбата за финансирането 22 деца е максималната норма, но се допуска изключение по решение на Общинския съвет. Три града имат такива изключения – София, Пловдив и Велико Търново, мисля, че беше. Във Варна и Бургас също трябва да се строят детски градини. В този смисъл с тази мярка ще направим държавата и общините, ще се самозадължим да бъдем още по-реагиращи на този недостиг.
Пак казвам, родителите с отношение към образованието са гласували вече за тази мярка. Каквато и петиция да извадим – те са гласували. Над 90% от родителите с отношение към образованието на децата си са избрали децата им да бъдат в системата на предучилищното образование и няма друго по-добро гласуване. Допълнителното поемане на таксите е допълнителна семейна помощ, обвързана с ходенето. Всички помощи, които успяхме, обвързахме с посещаемостта – и семейни, и социални, и енергийни. Няма вече какво да обвържем допълнително с посещаемостта. За съжаление, все повече ни казват: Ние за един ден ще изкараме 100 лв., ако отидем да работим с децата, отколкото помощта, която ще вземем за един месец за тези деца. Така че обвързването със семейните и социалните помощи вече не е толкова силен инструмент, колкото на нас ни се иска.
Всички страни вървят към разширяване на задължителната предучилищна подготовка – либералното френско правителство миналата година взе решение, от три години. Това не значи, че лишаваме децата от семейна среда. Напротив, семейната среда остава основната, но достъпът до педагогически специалисти също е важен, възможността за социализация. Румъния по-миналата година въведе 15 години задължително образование – три предучилищно, плюс 12 училищно. Това е, защото, Вие казахте, родителите да решат – 80% от родителите, ако не беше задължително училищното образование, ще решат децата им да учат, 20% ще решат да не учат. Склонни ли сме да имаме 20 и повече процента изключени, непригодни хора от обществото? Затова и по Конституция е въведена тази възможност за задължително образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Много от нещата, които щях да кажа, вече бяха изречени. По първите два момента изцяло разчитам и подкрепям Министерството на образованието и науката.
По отношение на задължителната предучилищна подготовка за четиригодишните деца. Изключително авторитетно ми прозвуча изказването на доцент Михов в тази посока. Затова по тази точка – толкова.
Също така подкрепям и промените по отношение на училищните настоятелства.
Искам да взема отношение във връзка с много дискутираната част – до 20% от учебните часове ще могат да се провеждат онлайн. Това е възможност и тя трябва да бъде оценена като такава.
Иновативните училища са факт повече от три години. Госпожа Дамянова каза, че голяма част от тези училища и в момента имат иновативни програми. Иновативната им част е свързана именно с онлайн обучението.
Искам да Ви кажа, че родителите на децата, които са в основна училищна възраст, изцяло подкрепят това онлайн обучение. В училището, на което аз бях ръководител, имахме иновации само при много малък брой паралелки. Искам да споделя, че останалите родители, чиито деца не бяха в тези паралелки, протестираха срещу отнетата им възможност.
Това, което предвиждат промените в Закона за предучилищното и училищното обучение, са такива, че обучението в електронна среда не е алтернатива на присъствената форма, а се допълва. Иновативните училища имат възможност да правят това, което ние в момента дискутираме.
Обръщам внимание обаче и за приложимостта на онлайн обучението при училища, които са с двусменен режим на работа, за да се избегне в тях ранното ставане и ранното завършване на учебния ден. Има възможност чрез тези промени един час да бъде онлайн обучението. Разбира се, това ще стане по преценка на съответните училища и ще се съобрази с учебната организация.
В едно от мненията на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, което обединение, мисля, че е с над 2000 директори, има смело предложение тези новации да не бъдат за учениците от 5. до 12. клас, а да бъдат от 3. до 12. клас, като мотивите за това са свързани с изучаването на компютърно моделиране и възможностите, които дава компютърното моделиране и последващите други учебни предмети в обучението на учениците.
Не мога да преценя имат ли основание тези предложения, но все пак се правят от една голяма група директори в българските училища, които изцяло подкрепят тази възможност. Пак казвам, че тези промени в Закона за предучилищното и училищно образование регламентират и възможност за учене от разстояние по време на грипни и дървени ваканции. Не е тайна, че доста време от учебната година се проваля именно поради тези причини. Онлайн обучението ще компенсира тези загуби.
Беше казано също за възможността чрез онлайн обучение да се замества обучението на ученици, които по здравословни причини не могат по-дълго време да посещават училище, така че да погледнем с доверие на тези предложения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Петрова, започвам с това – позволете ми да се усъмня, че всичките 2000 директори – членове на тази организация застават зад това, което ръководството на организацията е написало. И мисля, че подозрението ми е основателно.
Относно дистанционното – понеже с това завърши госпожа Петрова, да започна аз. Няма спор, че дистанционното обучение е не само приложимо, но и желателно в извънредни ситуации, в грипни ваканции и така нататък. Не вярвам нормално разсъждаващ човек или педагог в тази зала или в страната – говоря за колегията, да възрази срещу това. Явно възраженията са в останалата част – за предоставената възможност 20% от часовете в иновативните училища или в иновативни паралелки да бъдат предоставени за такъв вид обучение.
Честно да Ви кажа, аз съм склонна, от една страна, да се съглася с това, че има училища в България, където това нещо може да бъде направено, и може да бъде направено добре. Както си мисля, че със сигурност ще има училища, които ще се възползват от тази възможност и тя нито ще работи, нито ще бъде направена като хората. Казвам го, имайки предвид и практиката, която в последните три – четири месеца видяхме всички с дистанционното обучение по време на епидемията.
За цялата система ние отчитаме, че сме се справили добре, защото – тук министърът го каза много добре, и 20, и 30, и 50, и 70% успеваемост да имаме, то тя е по-добра от 100% нищо – за тези месеци. Имаше обаче немалко примери, и тук колегите много добре знаят, на проформа проведено дистанционно обучение. Проформа проведено! И не говоря за училище в Горно нанадолнище, казано образно, говоря за част включително от така наречените добри столични училища. Така че, когато се отива към такава крачка – разбирам професор Христов в притесненията му, когато се отива към такава крачка и когато казваме до 20% – той каза: после ще станат 20, след това ще станат 200. Не виждам защо трябва това да го вкарваме като текст, при положение че и по сега съществуващите законови уредби, което училище иска, може да го направи. Няма спор за използването на дистанционно обучение в извънредни ситуации, но не виждам защо трябва да го вкарваме като текст?!
Ето, примерно ние сме иновативно училище – била съм директор на такова училище. Иновацията ни е в сферата на обучението по математика. Имаме много близки контакти с Българската академия на науките, член-кореспонденти и академици преподават на нашите деца по математика, и то на малките деца. Имаме невероятно оборудвани кабинети. Аз не виждам защо тези примери, които бяха давани – за телемостове с чуждоезиковото изучаване, с Англия, това защо да не може да се случи в клас?! Защо трябва да е дистанционно?! Това може да се случи и в клас.
Искам да Ви кажа, че моето притеснение е, че ние отново разделяме училищата. Ние внасяме нова разделителна линия между такива, които имат възможност, и такива, които нямат възможност – говоря за училище. Внасяме разделителна линия между деца, които имат възможност, и деца, които нямат възможност! Твърде много са разделителните – не сме преодолели разделителните линии в българското образование, за да си позволяваме и това.
Разбирам, че светът върви нататък. Тук министърът е абсолютно прав. Не мисля, че светът върви към по-доброто си състояние, но това е моя лична оценка, защото виждаме какво се случва и с децата, и не само у нас – и по света, и как не можем да овладяваме агресия.
Вие забелязали ли сте, че децата – говоря на колегите учители, забелязали ли сте, че децата не могат да играят колективни игри?! Говоря за най-елементарни детски игри, а искаме да създаваме общност, да вървим към някакви цели?! Ами няма как да стане. Ние все повече и повече ги индивидуализираме. Те излизат по седем, осем, девет, десет деца – гледам ги и при нас около блока, вярно, има компании от деца, които седят на пейките и джиткат по телефоните. Това правят. Не знам. Лично аз имам притеснение за тази втора част.
За настоятелствата. Изключително навременна мярка и тя трябваше да стане дори и по-рано. Има фрапантни примери в страната. Това е добре, ние нямаме възражения.
Относно обучението на четиригодишните. Аз съм човекът, който непрекъснато съм обяснявала и считам, че преодоляването на гетизацията и изваждането на децата на малцинствата от гетата, които се създадоха и разраснаха неимоверно в последните години, преодоляването може да се случи само с образование. Изваждането на тези деца, включително преодоляването на престъпност и на всичко останало, може да стане само с образование. Така че, когато говорим за задължителното обучение на четиригодишните в детските градини, специално за тази част от населението това е крайно наложително. Крайно наложително!
Моите притеснения по-скоро са от факта, че ние въвеждаме сега това нещо, правим го задължително – вярно след три години или след две, но аз си мисля, че системата няма да е готова тогава да поеме тези деца. И да не стане така, както има общини да правят по 30 или 32 деца в група, в стремежа да се отговори на тогава на това законово разпореждане, ако не се отложи след време, да се правят групи с такъв брой деца. Само в София има 10 000 неприети деца в детските градини. Десет хиляди!
Значи, Столична община две години трябва само това да прави и нищо друго, за да задоволи потребностите. Вярно, че това е в София, Пловдив, примерно както чух, Велико Търново, Варна и Бургас, евентуално. Много добре е казано, че четиригодишните не могат да бъдат в училищните сгради, те трябва да бъдат в детските градини. Това означава обаче, че ние нямаме перспектива да върнем и пет- и шестгодишните в детските градини. Винаги много съм държала на това пет- и шестгодишните деца да си бъдат в детските градини, защото не можем да събираме петгодишни деца с 19-годишни мъже и жени вече, каквито случаи има много, включително и в София.
Казваме, че ще строим детски градини, но отсега знаем, че в големите градове едва ли ще успеем да го направим, че четиригодишните трябва да влязат задължително в детските градини, значи нямаме перспектива да изведем пет- и шестгодишните от училищата и те ще си останат там. Тоест аз изцяло одобрявам тази мярка – това е лично мнение, що се касае до това, че наистина от гледна точка на социализацията на децата, на социализацията на определени слоеве от населението ни това наистина трябва да се случи. Никой не е умрял от това, че е ходил на детска градина.
На доцент Михов ще му кажа – и моите деца, и моите внуци са ходили от детски ясли на детски градини от едногодишна възраст. Въпросът е, че децата ми ходеха, когато пълняемостта на групите беше 12, внуците ми ходеха, когато беше 22, а децата на племенника ми, тоест съвсем мънички, ходят в една градина, където са 30. Учителят е един!
И другото. Аз очаквах в тези мотиви, като предлагате това, да имаме някаква картина на страната. Да се каже: значи тук можем до еди кога си, там няма да имаме проблем, защото ми е странно как четиригодишни деца ще стават в 6,00 ч., за да ги водят с автобуси някъде, ако няма градини в населеното място. Това го няма в мотивите към Доклада.
Това е притеснението ми, че говорим за целодневно обучение. Помните ли, че говорихме, че до 2020 г. трябва всички да сме на едносменен режим?! Е, какво стана?
Искам да Ви кажа – сега сме 2020 г. Живи и здрави през 2027 г. в София няма да има целодневно. А ние сега казваме, че няма да изведем 5 и 6-годишните от училищата, защото нали там трябва да влязат 4-годишните в детските градини, ако не успеем да построим толкова много, и това означава, че и в училищата ние не можем да създадем условия за целодневна организация. Иначе изключително приветствам това, което казахте, че кардиналната промяна ще бъде целодневната организация да се обвърже с извънкласните дейности – за това съм много „за”. Става дума за това, което говорихме в точка първа.
Да обобщя, защото се разпилях.
За настоятелствата – твърдо подкрепям.
За дистанционното по време на извънредно положение – да. Иначе не мисля, че трябва да го правим.
И за 4-годишните – подкрепям идеята, горещо я подкрепям, но не мисля, че имаме база да се справим. Не мисля, че ще се справим за тези две или три години.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, за реплика.
МИЛЕН МИХОВ: Първата ми част е в потвърждение на това, което казахте, госпожо Анастасова – че в процеса на дистанционното обучение някои учители, някои училища са се справили добре, други не по-добре.
Аз ще използвам личния ми опит да потвърдя това, което кажете, и след това да видим как е.
Накратко казано. Когато моят шестокласник учеше, моите добри впечатления за някои учители бяха потвърдени в тази форма на обучение.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Да, добрият учител си е добър.
МИЛЕН МИХОВ: И недобрите ми впечатления бяха потвърдени и в тази форма. Искам да кажа, че не формата определя качеството, защото дебатът може би и в залата ще се завърти – класическото обучение е доброто, дигиталното е лошото, то е предпоставка за формално обучение. Не е. Тези учители там, където има добра организация в училище, онези екипи – и в едната, и в другата форма, ще се справят добре и дебатът не трябва да отива в тази форма. Иначе съм напълно съгласен с това, което казахте, от практиката, което сте видели. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, госпожо Анастасова?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Не. Сетих да кажа – правена ли е сметка в Министерството ще имаме ли учители след две години в детските градини – необходимия брой, защото там застаряването е даже по-страшно, отколкото в училищата.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Има много кандидати.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Добре. Дай Боже!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Господин Мехмед, заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! От началото на този мандат поне се заговори по-усилено за обхват на деца и ученици. Обаче от много години всички ние говорим за интеграция на малцинствата и по-специално за интеграция на ромската общност.
Аз искрено съм изненадан от някои мнения на колеги, които слушах много внимателно. Имаше идеи, които пронизват сякаш. Ако говорим за задължителен обхват на децата, по-специално на ромчетата, защото аз нямам нужда някой да ме интегрира където и да било, тук се заговори – съжалявам, че господин Иво Христов излезе – за сметка на чий етнос, за сметка на държавообразуващия етнически компонент ли? Не мога да се съглася с това, защото държавата ни е обща! И грижата, която тази държава трябва да полага за всички граждани, трябва да е еднаква. А достъп до образование трябва да имаме всички! Това са неоспорими принципи, а там, където ние съзираме държавническа мисъл в предложени законопроекти, винаги ДПС е подкрепяло такива идеи и инициативи.
Този закон не сме го обсъждали в групата. Най-вероятно, и днес аз ще гласувам „за”, ще го дискутираме. Вероятно ще вземем отношение и в залата.
Съгласен съм с госпожа Анастасова, която, между другото, много вярно каза, че ако говорим за интеграция – така и не разбрах колегите против интеграцията ли са или не, ако говорим за нея, тя трябва да започне от много ранна детска възраст, за да е успешна тази интеграция.
Има ли проблеми по отношение на обхвата? Има. Тя не е само проблемната ситуация с недостига на детски градини в София. И тук не говорим само за неприемането на деца в софийските детски градини, а въобще в национален мащаб. Независимо, че по-големите градове -Пловдив, Варна и София, най-вече, все още имат такива проблеми, и в национален мащаб в някои градове, както колегите споменаха, има групи с брой на децата над 30.
По нормативи обаче, колеги, знаете, че и в групи ПДГ и в групи ЦДГ има горна граница. Въпросът е, че общинските съвети намират някакви начини, намират и условия. За разлика от училищата, където няма долен праг на деца, според който училището може да съществува или да се закрие, в детските градини общините си намират такива по-гъвкави решения.
Това, че ние най-накрая предлагаме задължителен обхват на четиригодишните, означава ли, че в София, Пловдив и Варна този проблем е решен? Означава ли, че този проблем ще има много сериозни финансови измерения? Означава ли, че извън общините, които заделят средства в своите бюджети, държавата ще подпомага този процес със специални програми, проекти, схеми и т.н.?
Извън етническия момент обаче, защото това нещо се коментира винаги, когато става въпрос за подпомагане от страна на държавата за социално слаби семейства – в случая говорим за таксите.
Колеги, ако помните, ние от ДПС предложихме напълно таксите да отпаднат, тоест, ако някой ще обвинява или ще класифицира този проблем като етнически, по-специално за ромската общност, ние сме предложили вариант, който да касае всички български деца. Той беше отхвърлен. Но това дали е някаква крачка, или е първа крачка, всеки един от нас може да прецени. Но че интеграцията е била неуспешна или е закуцукала някъде по средата на прехода, за това нещо сме си виновни самите ние. Защото в момента и държавата не е географско понятие, така или иначе има управляващи в лицето на министъра. Дали това ще бъде единствената крачка този процес да продължи и образованието да е общо за всички задължително, защото тук няма да спорим, че деца, които са посещавали детски градини, били по-успешни и владеели български език по-добре. Няма спор тук. Факт е. Въпросът е как всички да положим усилия тези деца наистина да бъдат обхванати в системата.
По отношение на дистанционното и другите по-важни теми – предлагам да не взема сега отношение. В залата може би ще продължим.
Принципно подкрепяме Законопроекта така, както е предложен, сигурно ще има и допълнителни предложения. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Реплика от госпожа Асенова.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Министър! От дискусията може би схванах предложението, че ние тук говорим за интеграция на определени етноси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, не.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Напротив! Според мен говорим за деца, които отпадат от образователния процес по принцип. Защото иначе рискуваме текстът да бъде дискриминационен. И това подпомагане, което се предвижда в подкрепа на общините, които биха загубили средства от такси, както каза колегата, би трябвало да бъдат за всяко едно дете, което не може да посещава детска градина, в случая предучилищна група, а не да бъдат разделяни на този принцип. Защото интеграцията, съгласете се, колеги, е донякъде и въпрос на личен избор. Тя не може да стане задължителна, тъй като ние имахме декади, които отминаха, с похарчени милиони евро средства и мисля, че резултатът не е такъв, какъвто очакваме. Така че аз напълно подкрепям това, което каза колегата – трябва да вървим към отпадане на таксите в детските градини. Ако ще го правим, да бъде за всички. Ако не, критерият да бъде по-широк, да не обхваща конкретна етническа група. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Мехмед? Не.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще гласувам този законопроект, макар че съм дълбоко скептичен по отношение на първия проблем. Ако задължителната четиригодишна детска градина е целенасочена специално към циганското население, не вярвам в добрия резултат по една много проста причина. Понеже за дългата ми политическа практика съм преживял и десетгодишното ромско включване, където беше похарчен един милиард за едно нищо, и няма никакъв резултат, ако нямате нищо против, както и познанията ми по интеграция на различните културни групи по света – например в САЩ афроамериканците, както им казват, или, по-точно казано, негрите – от Кенеди насам са изразходвани над 700 милиарда за интеграция, и са интегрирани между 18 и 20 %. Таксиметровият шофьор, който ме возеше в Сиатъл, аз държа картата на коленете си и му показвам, че можем да минем и оттук, по-направо, той вика: „Тук е гетото и ако влезем, не само Вие, а и аз няма да изляза жив“. Така че гетизацията е неизбежна, защото това е съвършено културен модел на социални номади и неговата промяна касае много дълъг период. Не може само с морков, както ние го правим, трябва и тояга – образно казано. Аз съм го казал от трибуната, не се срамувам да го кажа. Когато получаваш някакви права, ти трябва да имаш и задължения, някакви, елементарни.
Разликата не е в етноса, колега Ерол. Разликата е в културния модел, защото това е – Вие, турците, и ние, българите принадлежим към земеделско-градската цивилизация, а те принадлежат към номадската цивилизация. Не в буквалния смисъл на думата, а в социалния смисъл на думата. По света има социални номади – мога да ги изброя, да Ви дам характеристика, да Ви прочета лекции и прочие, и прочие. Тоест ние с Вас не се различаваме по това, а по културния модел. Имаме един и същи културен модел – имаме права, имаме задължения, а те нямат.
ЕРОЛ МЕХМЕД: И сме от една раса.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Така е. Нямам нищо против и за расата. Проблемът не е в това. Проблемът е, че тези четиригодишните циганчета ще отидат в детската градина, учителите ще работят с тях и прочие, и прочие и след това ще се върнат в махалата и там ще става точно обратното.
Аз слушах едно циганче преди десетина години по телевизията, което останало сираче и го пратили в дом за сираци, и то ходи на училище. Искат да го върнат в махалата, защото чичо му иска да го гледа, а то вика: „Искам да ми е чисто и да ходя на училище, не искам в махалата“. То вече беше разбрало ценностите на тази цивилизация.
Господин Министър, аз Ви разбирам много добре. Ние не можем да направим друго, няма метод. В тази либерално-демократична схема, тази философия, в която живеем, няма друг метод. Методът на моркова и тоягата, моят метод, не се възприема от философията на обществото.
Няколко пъти споменавате за философията на дадаизма – това, което Вие казахте за философията на бъдещето – може би ще измислят друг начин, но засега този е начинът. Не вярвам в това.
Иначе другите неща – електронното обучение трябва да се овладява за кризисни ситуации, а не да бъде системно. То е ясно! И това ще го гласувам, но не смятам, че ще има резултат. Досега опитът на човечеството показва, че такъв резултат…
Да не би арабите от Магреб във Франция да са интегрирани? Ами не са! Живеят в отделни квартали, огромни пари са вложени, тъй наречените излишни хора на новото време – това, което става в Америка, това са излишните хора. Технологията е довела до това, че има излишни хора. После ще Ви кажа статията, която можете да прочетете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Пешева поиска думата. Само ще Ви помоля кратко, защото вече имахте едно изказване.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Искам да допълня по повод на това, което министърът каза, че задължителната предучилищна за 4-годишните ще бъде още един повод да се отделят над 100 милиона лева. Моят въпрос е следният: имайки предвид ситуацията, която така или иначе за 5 и 6-годишните, които са на предучилищна, няма достатъчно места, знае се, че са по 30 деца в група, защо до момента това не се е направило, така че поне да намалее бройката така, както е по Закон, а не общински съвети и кметове да имат право да си решават и да си вдигат бройката както си пожелаят? Това е моят въпрос. Не може като оправдание, че сега ще се отделят пари, да е заради задължителната 4-годишна подготовка. Ние и в момента не можем да си поемем децата, които са по групите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, колеги! Много неща се казаха днес, чудя се дали и аз трябваше да взема думата, но мисля, че някои неща, честно казано, ми идват в повече.
По отношение на темата 4-годишни деца. Колко часа вече дебатираме – час и половина със сигурност, и ми се струва, че да не е ясно все още за човек от Комисията, че тук става въпрос за задължително посещаване на предучилищна подготвителна група в детска градина на всички български деца, навършили 4 години.
Не говорим за никаква интеграция, не говорим за никаква дискриминация, не говорим за никаква, каквато и да е там –ация.
Аз категорично смятам, че децата на 4 години трябва да бъдат в детската градина. Моите са били от яслата там – и не са ромчета, не са турчета, не са гърчета – чисти българи. Не го приемам като интеграция и дискриминация спрямо семейството си или спрямо някой друг.
После, темата с броя на децата и обвързването със строителство на нови градини. На всички ни е ясно, че проблемът с новите градини е в София. Защо? Заради всички неща, които се случиха през последните 30 години. Ами дайте да върнем темата колко градини 90-години се приватизираха и се продадоха и затова няма детски градини в София! Да връщаме ли и там? Ама да връщаме ли там? Значи, не трябва да изпадаме в такива спорове. Ние трябва да бъдем абсолютно обединени около темата, че мястото на децата наистина е в детската градина. Да, някои деца се разболяват, да, някои родители смятат, че са много по-значими и по-ценни като послание и начин на образоване, което могат да дадат на децата си – добре. Ама Законът им го позволява! Имаме индивидуална форма, имаме самостоятелна форма, имаме каква беше още – домашното образование. Подаваш си документи, изпълняваш си всички ангажименти и проблемът ти е никакъв. Като не искаш, няма да го пращаш. Като има кой да го гледа и кой да го обучи по-добре, идеално! Само че не можем да тръгнем от различните, бих казала, изключения в обществото и да правим едни генерални заключения, че, видите ли, ние не сме готови за това нещо. Защо да не сме готови? Аз съм от една малка община. В нашата община сме готови отдавна. Ние нямаме дете, което да не е обхванато на 4 години, да не кажа, че и малките. Защо? Защото хората, родителите искат да работят. От 3-годишните – ходят си на градина, имаме си места, направили сме си.
Категорично съм за това, че децата трябва да са в градините. Ако може и 5-годишните – хайде, 6-годишните мога да приема, че могат да са в училище, но също смятам, че и на 5-годишните мястото им е в детската градина. Отивам към другото си изречение по отношение на таксите – това за мен трябва да бъдат местни политики. И трябва малко да оставим тези общини. Като се явяват тези кметове и като стават кметове, и общински съветници като стават, ще вземат малко да бъдат по-отговорни към решенията, които вземат. Обществеността си го е избрала. Има си общински съвет, който е от всички представени сдружения на местната власт, на местно ниво. Те ще си спорят, те ще си решават как да си направят местната политика.
Честно да Ви кажа – лично мое мнение ще изразя, че по отношение на таксите не смятам, че ние трябва да се намесваме и да го слагаме в Закона или където и да е. Има общини в момента, които изцяло са освободили детските си градини от такси. Има такива, които в наредбата си дават облекчения и си имат мотиви за това. Защо ние ще решаваме, че – не, край, няма да имаме такси или държавата ще предоставя на общините парите.
Да, аз казвам лично моето мнение – тук имам сблъсък за това, че местната власт трябва да има отношение, след като това си е почти изцяло местна дейност – детските градини.
По отношение броя на децата – по същия начин.
Големите групи, уважаеми колеги, те не са навсякъде във всички детски градини. И това да си кажем. Големите групи са в така наречените, определени от общностите, местни елитни групи. По-популярните, по-искаме да сме в тази, че е по-модерна, че има басейн или нещо такова.
По отношение на преподавателите мисля, че те са изключително подготвени, всички ще се справят и ще има достатъчно хора и колеги, защото в момента – разпитайте всички по районите си, където има специалности предучилищна и начална педагогика масово върви учене на магистратури, прехвърляне на хора, които не са били в системата, така че това няма да бъде проблем със сигурност в голяма част от територията на страната според мен.
Мисля, че това е една изключително добра инвестиция в бъдещето на нацията ни – децата да бъдат колкото може по-рано в детските градини и в училище. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, Госпожа Захариева.
Други изказвания има ли, колеги?
След госпожа Захариева ще кажа само едно. По повод дистанционното обучение под формата на реплика внесох разяснение за това какво се предлага в Законопроекта. Мисля, че всички в тази зала ще се съгласим, че учителите дадоха изключително много от себе си през тези месеци и трябва наистина да им благодарим. Аз съм го казвала още по време на извънредното положение – поклон пред българския учител за това, което направи! Да, факт – имаме сигурно и лоши примери, навсякъде ги има, във всяка една сфера има лоши примери. Аз обаче лично смятам, че когато правим нормативни промени – било промени в закони, било промени в наредби, не трябва винаги да имаме предвид лошите примери. Хайде да правим законите според добрите примери, за да дадем възможност на добрите да се развиват, а другите да ги контролираме да спазват правилата такива, каквито са. Не можем да правим законодателство, изхождайки от лошите примери. Не може! Защото това не мотивира останалите, това не мотивира добрите за развитие. И дърпа цялото общество назад – факт.
Нека да вземем добрите примери, да ги превръщаме било то в законови разпоредби, било то в разпоредби в съответните наредби, а с останалите да работим, за да могат и те да вървят напред.
По отношение на 4-годишните няма да влизам подробно в темата. Между другото, аз съм против термина „предучилищна подготовка”, „обучение” и т.н., говорим по принцип за цялостен процес на образование, който включва и грижа, и социализация, има и обучение, разбира се. Навремето се казваше, че в детските градини се провеждат занятия, сега говорим за педагогически ситуации – няма да навлизам в тази терминология, но може би, когато се каже „подготовка”, „обучение”, хората се стряскат. Не, това си е задължителна детска градина. Това е истината, защото и професор Иво Христов каза: то не става въпрос за детска градина. Не, напротив! Става въпрос за детска градина.
Факт е, че аз не смятам, че трябва да говорим за задължителното предучилищно образование на 4-годишните като интеграционна мярка. Не това е мярката, която ще гарантира успеха на всяко едно дете. И всички ние се борим за по-добра функционална грамотност и за това всяко едно дете да бъде успешно. Аз няма да ги разделям нито по етноси, първо, защото е дискриминация, второ, защото не е правилно, защото сред социално слабите има всякакви хора. Те не са само от едната или от другата общност, затова предпочитам да говорим за мярка, която ще гарантира успеха и развитието на всяка едно дете след това в общността.
Каза се – не може и заради това, че в момента нямаме достатъчно сгради някъде да не вървим към промяна или да не вървим към развитие. Факт е, че в градовете, които се споменаха тук преди малко, в последните десет години мога да говоря специално за София, се наложи един изключителен темп на преодоляване на проблема. Това е факт. Ето сега се подготвят и други промени, с които и по отношение на детските градини ще се въведе уседналост, което е изключително важно. Строи се, имаме изграждане на нови детски градини, предстоят такива на нови сгради, 5 и 6-годишните са обхванати в София. Така че – да, доцент Михов каза защо периодът е 2023 г. – ами всеки един…
Между другото, имахме такъв преходен период и за задължителната детска градина за 5-годишните. Искам да Ви кажа, че всички общини се включиха още на първата година, като пак тогава промяната беше направена дори в началото на месец септември, много малко бяха общините, които не се включиха през тази година, но пък се включиха на следващата. Лично аз тук нямам притеснения за нито една община, че ще го направи.
По отношение на таксите, аз ще се съглася с госпожа Захариева, че това е местна политика. И когато говорим – да, можем да подкрепяме общините, за да развиват политики по отношение на подкрепа на децата. И в момента всяка една община поема таксите на социално слаби деца, на многодетни семейства и т.н. Няма община, която да няма такива правила. Например в София таксата за детска градина е 60 лв., някъде другаде таксата е 30 лв., в друга община нямаме такса. Колко ще поеме държавата? Затова по-скоро ми се иска да говорим за подкрепа и всъщност задължителната градина е това – подкрепа на държавата към общините за обхващане и грижи за 4-годишните деца.
Иначе за самостоятелната подготовка госпожа Захариева каза, няма абсолютно никакъв проблем тези родители, които желаят децата им да се обучават в кооперативи или някаква друга форма, те да го направят, като разбира се, запишат детето в самостоятелна форма на организация, тоест даваме на законово ниво различни възможности, въпросът е всеки един да може да избере най-подходящото за него. И пак казвам, мисля, че трябва да говорим за мярка, която да гарантира успеха на всяко дете, а не да влизаме в дебата за една или друга общност, защото не смятам, че това ще ни доведе до нещо добро. Ето, връщаме се в годините назад, даваме примери, всеки един от нас може да даде примери и в едната, и в другата посока, но нека да вземем добрите примери, добрите практики тогава, когато прави законите и приемаме законите.
Реплика от господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Като стар общинар винаги се впечатлявам, когато държава прехвърля правомощия върху общините. Но в случая правомощието е отговорност върху общините.
Стана един малък разговор между нас, кратка дискусия, разбира се, тя е ползотворна, но реакцията ми е следната. Разбира се, че образованието е и общински приоритет, но преди всичко е държавен национален приоритет. В местните наредби за данъци и такси всяка една община си внедрява онези облекчения, които счита, че са от полза и наистина хората в съответната община ще се възползват в този момент. Факт е обаче и друго, че не всяка една община разполага с достатъчно финансови средства. Ако оставим изцяло грижата за децата върху общините, ще се окаже, че местните приходи няма да стигнат и за трите месеца заплата за учителските колективи по места. Някои общини не разполагат с мощни индустрии, фабрики, развита икономика и т.н. И в този случай те пак ще разчитат на държавата.
Ако говорим и наистина се осъществи тази идея повсеместно да се освободят градините от такси, тоест държавата да поеме тези грижи, това ще е правилното решение. И рано или късно това ще стане! Не казвам година – тази, следваща, може би България, когато се стегне във финансово отношение ще преценим, че тази идея е била достатъчно добра и ползотворна във времето. Но моите колеги от общините ще реагират, защото те и към настоящия момент, предвид увеличените средства, имат затруднения както за изплащане на трудови възнаграждения на учителите, където има по-малко на брой деца в детски градини и училища, така и за изплащане на трудови възнаграждения на медицинските сестри, защото там също знаете, че парите са обвързани с бройката на учениците.
Тук сме сигнализирали за какво ли не – за филиални детски градини, където не смогват, синдикатите къде как реагирали – истината е, че проблеми по места има.
Мисълта ми е: общините – да, ангажирани са с образование и наистина полагат грижи както за ремонт на детски градини, така и за ремонт на общински училища. Но изцяло да се справят с този проблем – не могат. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, в последните години всички искаме децентрализация, ама ми се струва, че непрекъснато се стремим към централизация и към съсредоточаване на решения и отговорности на едно място. Аз смятам, че държавата не малко подпомага общините. Министър Вълчев каза за стоте милиона, които вече гласувахме. Сега в Законопроекта се предлага общините да бъдат подпомогнати именно в тази тяхна политика по отношение на социално слабите семейства, тоест по отношение на поемането на таксите. Това вече е в подкрепа на общините. Досега тези общини поемаха тези такси и изпълняваха тази социална политика за сметка на собствения си бюджет. Сега вече държавата прави тази стъпка и ще ги подпомогне в тази посока. Отделно са средствата за строеж на детски градини, площадки и така нататък, ремонти – казахме го всички. Отделно пък са различните програми за занимания по интереси и разни други дейности.
Не мога да се съглася, че подкрепата от държавата я няма. Напротив – има я, но пък в крайна сметка една община, всички заявяваме в предизборните програми образованието като приоритет, отношението е важно. Давам пример за София – ще ме прощават колегите от София, но в крайна сметка за последните години, ние имаме над сто нови сгради за детски градини. Ще кажа и какво заварихме.
От 2006 г. до 2018 г. имаме 16 000 нови места в детските градини в София. Какво заварихме? Само ще кажа, че от 1992 г. до 2000 г. имаме 44 закрити детски градини в София. Само това е статистиката. Няма да говоря за тези, които са били пожароопасни, с етернитови панели и така нататък. Трябва да видим откъде тръгваме, защото тръгнахме от нула. Това е вече отношението – казвам го не заради друго, а за да се покаже, че наистина, когато за една община образованието е приоритет, тя намира възможност. Това излиза на преден план. Това е най-важното – детските градини.
Специално за госпожа Фандъкова всички знаят, че дори още като беше заместник-кмет, това беше приоритет в нейната програма.
Разбира се, изисква се време за всяка една такава политика, а когато имаме и допълнителните средства, защото нека да кажем, че когато имаме задължителна детска градина, имаме по-висок единен разходен стандарт за децата. Вече издръжката е съвсем различна. Сега тя отново е за сметка на бюджета на общината. Задържаме таксите на едни нива, за да не натоварваме родителите, но това пак е за сметка на общината. Сега вече стандартът е по-различен – учебни помагала се поемат, транспорти, закуски, храна и така нататък, и всички тези допълнителни разходи. Ето това е подкрепата. Реално погледнато наистина това е подкрепа и за родителите, и за общините.
Разбира се, че винаги може повече. Ако започнем да се надпреварваме кой какво иска и кой какво предложение да направи, което да се хареса на повече хора, сигурно всеки един от нас ще може да даде много такива предложения, но в крайна сметка трябва да се съобразяваме и с възможностите на бюджета, и с реалността. Пак ще кажа – не смятам, че подкрепата, която се предлага, и със законовите промени, които разискваме днес, е малка. Напротив, нека след няколко години да видим как се реализира, от какво има нужда. Мисля, че правителството като цяло, в частност Министерството на образованието, винаги е показвало добро отношение и възможност за подкрепа на тези, които имат нужда.
По отношение на малките детски градини ще кажа, че с приемането на Закона в тази комисия въведохме преди няколко години статута на защитена детска градина, така че това са допълни средства за тези малки детски градини. Работи се, но за някои промени наистина се изисква време за да усетим техния ефект.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Мисля, че почти всичко се чу. Госпожа Пешева имаше два резонни въпроса – единият: може ли един предмет 100% да се провежда в електронна среда? Факт е, че това не сме го ограничили. Ние сме казали 20% от учебния план, но това е напълно логичен въпрос. Нашето мнение така, както го обсъдихме вчера, очевидно сме го пропуснали при първоначалното обсъждане, но това може да се сложи като ограничение на подзаконово ниво, е, че не трябва повече от 50% от часовете от един учебен предмет да бъдат в електронна среда. Пак казвам, това може да се регламентира в наредбата.
Защо го предлагаме, при условие че в момента може? Госпожа Дамянова каза – защото това е съпроводено с ограничения, първо. Второ, защото дефинитивно цялата нормативна уредба е разписана не само в Закона за предучилищното и училищното образование, а в Кодекса на труда при присъствена форма. При обучение в електронна среда учителят може да си промени работното време, работното място. Това предполага изключения от Кодекса на труда и така нататък. Във всички случаи, ако тази възможност се регламентира, предвид това че концептуална промяна, дефинитивно се презюмира, че обучението се извършва в присъствена форма, затова я предлагаме.
Вторият въпрос на госпожа Пешева: защо до момента не е направено, е абсолютно резонен. Защото имаме много голяма конкуренция на проблеми, които предполагат публични разходи на въпроси, политики, които трябва да бъдат обезпечени.
Тази година – 2020 г., даваме един милиард повече спрямо 2017 г. за възнаграждения на учителите. Догодина – 1 млрд. 380 млн. лв. ще станат повече. Тази година – 1 млрд. 020 млн. лв.
Ако не бяхме изправени пред тази перспектива да останем без учители, ако нямахме изостанали заплати на учители назад през десетилетията, сигурно щяхме да имаме за много повече други неща. Не може всичко наведнъж да се реши, но във всички случаи следващите години могат да се отделят по 70 млн. лв. минимум, както сега се започва, за подпомагане на общините за изграждане на училища и детски градини. Ако тази политика продължи, това сме го говорили с кметовете на големите общини, с голяма доза увереност можем да кажем, че ако не до три, до четири – пет години не само, че няма да има недостиг – те в момента нямат проблем да обхванат 4-годишните, но както Ви казах, ще остане проблемът с 5 и 6-годишните в училище с многомерните групи и някъде с недостиг на 3-годишни.
В София това, което цитирате – 10 000 е с яслените групи. Това, което ми казаха от Столична община, не претендирам, че е вярно, тъй като нямам достъп до системата им, че само 1 500 е недостигът на детски градини, а 10 000 е общо с яслените групи.
До четири години да кажем, може да се преодолее недостигът във всички тези градове, с изключение на София. Включително и това децата да бъдат в не многомерни групи.
Ако се строи с тези темпове, при които в момента се строи, пак Ви казвам, ние можем, включително ще бъдат направени промени в нормите, по които се строят детските градини. Аз посетих две частни детски градини, за да видя как функционират партерни етажи, както, ако отидете в Париж или в друг голям град, ще намерите много такива – преобладаващи такива, функционират много добре, без да е необходимо отделно спално, леглата се свалят и така нататък. Част от недостигът може да бъде преодолян и по тази линия, защото знаете, че проблемът в София е с недостига на терени, особено в Южните квартали. В Пловдив, Варна и Бургас по същия начин – има недостиг на терени. Ако продължат тези усилия, при добри бюджетни възможности следващите години, защото учителските заплати пак ще се увеличават, но вече няма да е необходимо да изпреварват увеличението на общата средна заплата, могат да се отделят и повече средства за този проблем, предвид това, че той е важен не само заради 4-годишните, ще продължи, убеден съм, родителският, гражданският натиск да бъде решен този проблем.
По отношение на таксите – за 5 и за 6-годишните, ние нямаме такси за ползване на детски градини. Ние имаме единствено такси, които обезпечават разходите за храна. На едно дете, ако е в училищна възраст – задължителна училищна възраст, то също има разходи за храна, чрез ученическия купон. Ако стои вкъщи, пак има разходи за храна, но ние и тези разходи ще възстановим на 52-53% от децата. Толкова в момента е подоходният критерий – тази група от бенефициенти обхваща. Принципът е подоходен, не е етнически. В това няма никакво съмнение. Както каза господин Мехмед, надяваме се да бъде първа крачка, следващите години това може и да се разшири, може да се вдигне този процент при други бюджетни възможности. Въпреки че е нормално родителите да плащат, предвид това, което казахме, че тези разходи са с най-висока обществена възвръщаемост, това е една целесъобразна инвестиция и ние, разбира се, всички я подкрепяме. Трябва да имаме предвид, че нашата система на предучилищно образование, освен всичко друго, е една от най-достъпните.
Единствената тема, по която три години сме имали два пъти дебат на заседание на Съвета на министрите, е предучилищното образование. Единият случай беше свързан с това какви са таксите. Шведският и датският министър се похвалиха, че те са намалили таксите, майките са тръгнали на работа, направили са предучилищното образование едно от най-достъпните, намалили са ги на 100 – 150 евро, съответно.
Ако погледнете като процент от доходите, при нас дори като процент от доходите, сегашните такси, дори в София, са по-ниски от тези в Швеция и в Дания, но въпреки това е целесъобразно ние да продължим с инвестирането на допълнителни средства, защото пък, от друга страна, анализите показват, че покриването на таксите, особено за тези деца от проблемни социални групи е много силна мярка, която повишава тяхното участие в системата на предучилищното образование.
Господин Станилов каза гетизацията е неизбежна. Ние пък твърдим, че модернизацията е неизбежна в тези общности, които визираме, имаме процеси на модернизация. Тези процеси на модернизация най-много зависят от образованието и от заетостта. Имаме процеси на модернизация, които са неравномерни, различни в различните общности, недостатъчни, закъснели, но факт. Те се дължат на това, че заетостта се увеличи, пътуванията в чужбина се увеличиха и средно учат повече години. Сега наблюдаваме много повече деца, които стигат до гимназиален етап. Това не означава, че значително са им се повишили образователните резултати, но факт е, че се вдига и средната възраст, в която напускат образователната система, средната възраст на ранните бракове и така нататък. Имаме добри новини, но просто трябва да продължат положителните процеси. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, предлагам Ви да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г.
Моля да отчетем и декларациите.
За – 13, против – 1, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички колеги.
Ще Ви обърна внимание, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание между първо и второ четене могат да се правят предложения, които са само в обхвата на философията на приетите на първо четене промени, така че ще спазвам много стриктно Правилника по отношение на абсолютно всички парламентарни групи.
Следващото заседание ще бъде на 15 юли 2020 г., когато ще разгледаме Доклада за изпълнението на целите и принципите, залегнали в Закона. Надяваме се Министерството да има готовност да ни предостави информация, предвид това че Докладът по принцип съдържа и мерки за преодоляване на дефицитите, които са констатирани, да предоставите информация на Комисията за предстоящите промени за следващата учебна година, разбира се, доколкото имате готовност към този момент. Благодаря.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 18,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Дамянова