Точка единствена. АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

---

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам Ви да започнем. Всички са тук, министър Вълчев също.
Дневният ред на днешното заседание е с една точка:
Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения към днешния дневен ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения Ви дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към въпросите.
Първа е парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Стартът на новата академична година е даден във всички висши учебни заведения. 185 хиляди студенти започват тази учебна година в частни и държавни университети във всички форми на обучение. Държавно финансираният прием заедно със студентите в българските диаспори е 40 хиляди първокурсници.
Учебната година стартира по различен начин в цялата страна, тъй като университетите имат свобода за хибридно и смесено обучение. Академичната общност отчита, че се е справила доста успешно с трудностите от последните месеци. Поредица проучвания сред преподаватели и студенти сочат, че резултатите, които са постигнати, са добри.
Оптимистично започва и академичната мобилност. Масовите събития с външна публика са ограничени, но тъй като университетите биха загубили от своята същност, ако нямат научни конференции, културни събития, дебати, дискусии, то част от тях ще бъдат провеждани.
Реформата във висшето образование ще помогне на повечето университети да излязат от финансовата криза. Новият модел на финансиране предвижда парите да започнат да се дават за качество на образованието, а не на брой студенти. С приетите промени в Закона за висшето образование се предвижда начинът за определяне на размера на възнагражденията на ректорите по договорите за управление да се определя по общи правила, утвърдени от министъра на образованието и науката.
Моят въпрос е: на какъв етап е Министерството на образованието и науката от изпълнението на тази промяна?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова! Това е една от разпоредбите на последните изменения в Закона за висшето образование, която ние трябваше да изпълним и към днешна дата тя е изпълнена. В края на месец август издадох акта, с който са определени редът и условията за определяне на възнагражденията на ректорите по договорите за управление.
Ректорите имат два договора – един на академична длъжност, в общия случай като професор, по изключение като доцент, който трудов договор е постоянен, и след приключване на мандата им неговото действиe продължава. Вторият е договор за управление. Договорите за управление имаха за цел да създадат механизъм за партньорство между държавата и висшите училища, най-вече по отношение на стратегическото развитие – не толкова да се месим в академичното, чисто финансовото, административното управление, а да насърчим висшите училища да правят определени политики. Част от тези договори за управление са и така наречените политики на висшите училища, които съдържат списък със стратегически цели и задачи и именно от тяхното изпълнение ще зависи възнаграждението на ректори – допълнителното възнаграждение по договора за управление.
Най-общо ще има три компонента. Единият – професорската или доцентската заплата във висшето училище по трудовия договор, вторият компонент е постоянен и зависи от заплатата във висшето училище на асистент. Защо на асистент? Защото имаме политика да ги насърчаваме да вдигнат максимално минималните заплати с оглед привличане на най-добрите студенти в преподавателската професия. Много пъти сме водили разговор с Вас, че висшите училища пренебрегват възнагражденията на по-младите преподаватели. Има големи разлики във възнагражденията.
Третият компонент е в зависимост от изпълнението – до 36 хил. лв. годишно или до 3 хил. лв. месечно, четиристепенна скала. Дълго обсъждахме тези правила с ректорите. Повечето ректори, ако имат средна оценка по тази четиристепенна скала – три, тоест добро изпълнение, ще получават повече с изключение на няколко ректори, може би трима или четирима, ще получават повече, отколкото са получавали досега. Това вкарва и хоризонтална справедливост във възнагражденията на ректорите в зависимост от това колко са допринесли за развитието на висшите училища. Тя пък винаги се бие с вертикалната справедливост – това, че в някои висши училища са много високи заплатите и ректорът може да падне на по-ниска заплата. Имахме и случаи, в които възнагражденията на ректорите са четири пъти по-високи отколкото възнагражденията на професорите дори повече от четири пъти, тоест добавката за ректор е четири пъти, което говори по-скоро за нарушен принцип на вертикалната справедливост или за липса на чувство за благоприличие. Досега заплатите бяха функция на чувството за благоприличие на съответния ректор, тъй като той до голяма степен, с вътрешните правила, които той предлага на Академичния съвет, може да си определи или да си самопредложи собственото си възнаграждение. Разбира се, това не важи само за него. Сега пък някои ректори са започнали да увеличават възнагражденията на ръководните длъжности, защото техните се били увеличили повече. Това също е чувство за справедливост, гонейки вертикалната справедливост вътре в предприятието, в случая държавното висше училище.
Актът е факт, а общите цели и задачи, заложени в така наречените политики и оттам в договорите, са свързани, първо, с това какво учат: актуализация на учебните програми – да се направят бакалавърските програми по-интегрални; да се включат повече свързващи умения, умения на XXI век с оглед възможността за надграждане с различни магистърски програми с оглед на това, че всички професии ще изискват повече интегрални знания; да увеличат дела на текущия контрол; да накарат студентите да ходят целогодишно, а не от изпит на изпит и от сесия на сесия; да учат повече практически. Общо взето преподавателите да бъдат по-взискателни, да възлагат повече и да контролират изпълнението, да бъдат по-свързани висшите училища. Направили сме предложения за общи програми: кое с кое да се свърже, в кое професионално направление; да бъдат свързани в европейски университетски мрежи; да интензифицират научната дейност; да инвестират в млади преподаватели. Това са най-общо стратегическите цели и задачи, които сме утвърдили. Те са публични на сайта на Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Желаете ли реплика, госпожо Петрова?
ТАНЯ ПЕТРОВА: Искам само да благодаря на министъра на образованието и науката за направеното.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Следва парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Стартира учебната година в средните училища. За втора учебна година ситуацията, в която се налага да се води образователният процес, е трудна. Неоспорим факт е, че още със стартиране на извънредното положение колегите от БСП зададохме много адекватни въпроси, свързани както с единната платформа, за изграждането на която трябва да се стреми Министерството на образованието, така и с крещящия въпрос за наличие на електронни устройства и интернет – достъпна и добра интернет връзка както за учителите, така и за учениците.
В самото начало – месец април, отговорите от страна на Министерството не бяха обнадеждаващи и колегите зададоха поредица от въпроси. За съжаление, те отразяват реалната ситуация в образователната ни система. Вижда се, че се подхожда сериозно към нещата. Тези дни наблюдаваме едно изследване на някои от синдикатите, където с цифри коментират, че около 45% от учителите не разполагат с електронни устройства – няма да уточняваме дали са таблети, или лаптопи, което затруднява евентуална форма на обучение извън училище.
В този ред на мисли общата оценка, която се чува сред обществото, е, че въпреки положените усилия от страна на Министерството на образованието и науката, те не са задоволителни.
Въпросът ми е: какво в спешни, бързи срокове ще предприеме Министерството на образованието и науката за обезпечаване качеството на образователния процес, ако отново се наложи да се премине в дистанционна форма на обучение, в частност с наличието на електронни устройства и на достъпна и добра интернет връзка?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Така е, това са двете основни предпоставки да говорим за равен достъп до обучение в електронна среда. Всички системи на образование са настроени да осигурят равен достъп до присъствено обучение, равен достъп до реалната класна стая и до учител в училище на разумно за пътуване разстояние, освен ако не говорим за гимназиален етап. Казали сме, че разумно за пътуване разстояние е 20 км в равнинна област.
По отношение на интернет, започвам с по-лесното. Той е по-лесен за обезпечаване разход, тъй като е по-малък. Имаме относително добра интернет свързаност, но въпреки това имаме населени места, в които нито един от мобилните оператори не може да предостави връзка. Още през пролетта договорихме преференциални условия с мобилните оператори за плащане на интернет. Направихме промяна в наредбата за финансирането, така че да може да се плаща интернет, включително и за домашни нужди. В колективния трудов договор на учителите одобрихме разходи от 30 лв. месечно за плащане на интернет и за ползване на лични средства, в това число и на личен компютър. В кварталите с най-голяма концентрация на деца – обособените ромски квартали, които са декларирали, че не са включени в електронно обучение поради липса на интернет, сключихме договори с мобилните оператори за изграждане на WiFi зони. За съжаление, значителна част от учениците и населението в тези квартали много бързо загубиха интерес към тях – на първия, втория час, като разбраха, че може да се използва само за образователни цели. Това няма да са изгубени разходи, защото разходите за рутери ще отидат за доизграждане на WiFi мрежи в училищата, тоест същите рутери ще бъдат преместени в училища, в които нямаме изградена сто процента мрежа. Знаете, че още преди две години заявихме да изградим WiFi мрежи във всички училища. Направихме го, но има някои, които трябва да се доизградят – примерно покритие от 40%, трябва да се покрият сто процента.
Действително проблемът е с устройствата, особено в семействата. Почти всяко семейство в днешно време има поне едно смарт устройство, компютър или таблет, но не е подходящо да се учи на телефон. Факт е, че една част от децата учиха, включително и чрез телефони. Факт е, че голяма част от семействата, които нямат лаптопи и таблети, имат телефони. Затова трябва да има фонд за подпомагане. В училищата имаме между 95 и 100 хиляди компютъра, от тях близо 60 хиляди са в компютърните кабинети. Те не са достатъчни, но факт е, че по време на извънредното положение имаше механизъм за ангажирането им към учителите и към учениците. Също така бяха дарени около 3 хиляди устройства – малко или много сме съдействали, но много бяха дарени и децентрализирано, разбира се, това далеч не е достатъчно.
В последните четири години сме закупили около 4 хиляди устройства за училищата. Каква е ситуацията? Учителят няма в общия случай работно място, кабинет. Работи в учителската стая и в класната стая. Ако е учител по предмет, сменя кабинетите, затова на отраслов съвет като обсъждахме закупуването на компютри, първото нещо, което решихме, е, че първо трябва да се купят за всеки кабинет и тогава за учениците. Добрата новина е, че имаме средства, които позволяват закупуването на поне 20 хиляди компютъра за учителите и поне 60 хиляди за учениците. Защо 20 хиляди за учителите? Защото в момента 40 – 45% имат класни стаи – тази информация е точна, по-точно съвпада с нашата. Останалите кабинети, които нямат лаптопи, са близо 20 хиляди, тоест ще можем да кажем, че във всеки един кабинет ще има лаптоп. Много по-важно е да имаме устройства в класните стаи, те могат да бъдат ангажирани от учителите при обучение в електронна среда. Вече има и близо 2000 училища, които имат електронни дневници. За три години близо две хиляди училища избраха да работят с електронен дневник, тоест всеки един учител трябва да нанася отсъствията в електронен дневник, а за да го прави, трябва да има устройство.
Още по-важно е, че трябва да имат възможност за фронтално електронно обучение в класната стая, което ще е много повече часове. Надяваме се, че обучението ще бъде присъствено, отколкото обучение вкъщи, защото това ще позволи създаването на един оборотен фонд – 60 хиляди са учениците. Разбира се, те ще се ползват в училищата, но с ангажимента да се ползват за обучение в електронна среда дори с ангажимент за взаимопомощ между училищата, тъй като в едно училище учениците, за които не достигат устройства, може да са 4%, в други да са 24%. Тогава едното трябва да подпомогне другото, ако средно имат по 10% устройства. Това ще бъдат служебни активи, няма да бъдат давани на учениците, а ще бъдат собственост на училищата. Проблемът е, че за разлика от една частна организация, спазваме много повече нормативни разпоредби, процедури, основно е свързано с процедура промяна в Оперативната програма. Тя ще се случи бързо.
Паралелно, подготвяме критериите за избор на операция. Това, което ни бави в последните години, най-често са обществените поръчки, особено когато са обжалвани. Надяваме се, че следващата година ще бъдат доставени. Не можем предварително да тръгнем на разговори с производителите. В момента в глобален мащаб има недостиг на големи количества устройства. В търговската мрежа има, но не в големи количества. Общо взето това, което дават като отговор, ако не се проведат преговори и не се обвърже с конкретно количество, е, че могат да бъдат доставени юни или юли следващата година. Разбира се, надяваме се значителна част от тях да бъдат доставени по-рано. Работим по темата, но не можем бързо да ги закупим в големи количества. Те няма да са излишни дори да няма обучение в електронна среда, напротив, много са необходими във всяко училище.
Само едно допълнение към предишния ми отговор. По време на обучението в електронна среда нямаше учители, нито един учител, който да не е преподавал заради липса на устройство. Имаше в първите дни, но в резултат на взаимопомощ ние предоставихме определен вид устройства. Много дарители се включиха, доколкото знам, и народни представители. Нямаше учители, ученици – да, но нямаше учители, които да не преподават заради липса на електронни устройства. Някъде не преподаваха, но заради други причини.
Делегираният бюджет не предполага да планираме всеки един разход отделно. Нямаше как да предвидим и разходи за дезинфектанти, но факт е, че училищата, първо, имат икономии в резултат на това, че бяха затворени близо три месеца, второ, че имат допълнителни разходи сега, когато са отворени. Ние следим това. С промяна в Наредбата за финансирането им позволихме да използват спестените целеви средства, основно за хранене, и нецелевите за издръжка, основно за отопление, също така са спестили доста командировки.
Направихме анализ на бюджетите им, но всички училища са различни. При някои икономиите ще се изчерпят през месец октомври, други ще останат с излишък и до края на годината. Следим училищните бюджети. Разходите за интернет, които училищата са поели, са малко, те са за крайно нуждаещи се ученици и семейства, така че не са направили значим извънреден разход. Значимият им извънреден разход е за дезинфектанти. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители!
Въпросът ми ще бъде насочен пак към висшето образование – финансирането на българските университети, и най-вече въпросът за заплатите сред преподавателския състав. Радостно беше да прочетем, че председателят на Съвета на ректорите – професор Анастас Герджиков, направи много важна оценка, че в последните тридесет години за първи път за висше образование се отделят толкова средства и това е признание, с което Министерството, Министерският съвет, мнозинството, а и цялото Народно събрание трябва да се гордеят.
Въпросът ми е продиктуван от това как тези планирани засега 50 млн. лв. повече за висше образование, преди всичко за възнаграждение, ще се отразят пряко върху заплатите на различните, нека да ги наречем, групи университетски преподаватели, асистенти, главни асистенти и хабилитирани лица, тъй като бяхме свидетели, че един друг ректор направи много критично изявление, че тези 50 милиона са изключително недостатъчни и едва ли не те няма да осигурят необходимия ръст на заплатите, които значително изостават от заплатите на учителите?
Въпросът ми е: как виждате разпределението на тези средства в отделните университети и по отделни групи преподаватели? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Понякога няколко числа и няколко формули могат да заменят хиляди думи. Ще се опитам да го обясня, въпреки че ще повторя неща, които може би нееднократно съм казвал пред Вас в тази комисия.
Бюджетирането на висшите училища не е на принципа на традиционната бюджетна административна организация, която има регулирана численост, специфициран обем на задачата, регулирани възнаграждения. Там бюджетът се прави по разходи – за персонал, за издръжка. Взаимоотношенията между държавата и държавните висши училища са по-скоро тип възложител – изпълнител. Ние възлагаме обучението на определен брой учащи по определени професионални направления чрез държавно финансирания прием и въз основа на това те получават субсидия за издръжка на обучението. Тя е регламентирана като формула в чл. 91 на Закона за висшето образование и зависи от това в какви професионални направления са тези студенти и докторанти, и колко е комплексната оценка за качество и реализация на съответното професионално направление в съответното висше училище. Така например физиката в Софийския университет получава два пъти и половина повече отколкото в Югозападния университет, защото има много по-висока оценка, особено за научна дейност.
При този модел ние увеличаваме субсидията, но вътре, решенията за разпределение на бюджета на висшето училище се вземат изцяло в зависимост от техните решения. Увеличаваме субсидията в зависимост от промяната в някои от тези параметри, а не в резултат на регулираните заплати. Този модел обаче, при който изцяло разчитаме на автономността и отговорността на висшите училища, доведе до някои изкривявания. Част от системите на заплащане са рентиерски, силно се е увеличил делът на допълнителните възнаграждения за сметка на основните. Ще Ви дам пример: средната асистентска заплата действително е под 1000 лв. дори, смятахме я 850 лв. Оттам нататък средното допълнително възнаграждение за докторска степен е 300 лв., а пък средното допълнително възнаграждение за степен „доктор на науките“ е 600 лв., тоест тя се увеличава веднага. Процентът прослужено време в училищата е 1%, а минималният е 0,6%, във висшите училища е средно 1,4%, имаме висши училища с 2%. Тоест имаме натрупване на допълнителни възнаграждения, базирани на годините, на старшинството, на това, че си станал някакъв, но не и въз основа на усилията. Това прави разликата между най-ниските и най-високите заплати много по-голяма – 3 пъти, докато в системата на училищното образование е само веднъж и половина. Но всеки път като седнем да преговаряме със синдикатите и директорите в системата на училищното образование за дизайна на системата на заплащане и накъде да насочим средствата за увеличение, вземаме решение максимално да увеличим минималните заплати, тъй като основното ресурсно предизвикателство пред системата е да я обезпечим с учители. Това е израз на дългосрочната ни отговорност към системата. При висшите училища обаче при този модел на автономия не е задължително да има отговорност за дългосрочното развитие. Някой може да си каже: днес съм тук, утре ме няма. Това е едната страна на въпроса.
Другата страна на въпроса, която ще Ви кажат ректорите, която също е вярна, но ще спестят първата, е, че имаме неравенства между висшите училища. Има висши училища с много по-малко ресурсни възможности. В последните години действително ръстът на средствата за училищно образование е по-висок, отколкото за висше образование. Но пак първата част, която ректорите спестяват, е, че нормите преподавателска работа в общия случай са ниски във висшите училища – средната норма е 300 часа, от които за професор 150. На учителите, знаете, е 680. Ако един учител работи 150 часа, ще получава по-малко от 300 лв. Тоест не може да сравняваме с учителите. Те обаче обичат да го правят. Сещам се за кое интервю ми говорите. Те се сравняват с учителите, но все пак пропускат факта, че в нормата са включени и неаудиторни часове, такива за консултации, че имат преподаватели с непълна норма, но пълна заплата, преподаватели без норма с пълна заплата. Пропускат това, че имат фрагментирани магистърски програми и специалности, за да има повече хорариум, и за да има някой норма до пенсия, тоест имат неоптимална структура.
Какво решихме за следващата година? То ще намери израз в проектобюджета, който ще Ви представим. В крайна сметка Вие ще решите, разбира се, дали да направим изключение от модела на финансиране досега – еднократно или може би за две години, но със сигурност за 2021 г. и да финансираме вместо увеличение на субсидията за качество и реализация, която се увеличаваше в последните години, да дадем допълваща субсидия за достигане на по-високи минимални работни заплати. Тази допълваща субсидия обаче трябва да бъде придружена и с малко усилия от висшите училища. Мажоритарната част я дава държавата, но трябва да има принос от страна на висшите училища. Те трябва сами да осъзнаят, че това е необходимо, защото след две години, когато я няма тази изравнителна субсидия, те ще се изправят пред проблеми. Шест, седем дори повече висши училища направиха необходимите действия, приспособиха се да работят с по-малко студенти, приспособиха си вътрешните структури. В последните пет години системата изживява този преход – от крайна либерализация с много студенти, много професионални направления, към оптимизация, концентрация върху силните професионални направления. Това е свързано и с оптимизация на вътрешните структури.
Ще Ви дам пример: няколко висши училища намалиха преподавателите над 65 години, окрупниха специалности, катедри, увеличаха нормата „преподавателска работа“, намалиха процента прослужено време. Намерението ни е, водим разговори със синдикатите и Съвета на ректорите, да подпишем споразумение, което няма да има характер на Колективен трудов договор, но включително и синдикатите ще подкрепят намаляване процента на прослуженото време за сметка на основните възнаграждения, разбира се, разумно намаление – няма да го намалим до 0,6%. Тоест да вдигнем максимално минималната заплата, която има сигнално значение към младите хора, и която трябва да подкрепи асистентите в онзи период от трудовия им живот, който обикновено е най-труден – между 20 и няколко и 35 г. Засега продължаваме с разговорите. След две седмици сигурно ще бъдем готови с проектосубсидиите. Имаме общата воля да направим това за следващата година.
Иначе, достатъчни ли са средствата? Никога не са достатъчни, но има два типа ректори. Едните, които действат – видях ги особено в началото на мандата, предприемат непопулярни действия, другите, на които им е по-лесно да се оправдаят с държавата.
Вторият, който ми цитирахте, е по-скоро от втората група, защото така е по-лесно. По-трудно е да правиш непопулярни неща. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли реплика, доцент Михов?
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря Ви за този отговор, господин Министър.
Радвам се, че започвате много важна реформа във висшето образование, свързана с възнагражденията, които са един от главните фактори във финансирането на висшето образование, защото университетите са преди всичко преподавателите, а след това е техниката, сградите, лабораториите и така нататък. Радвам се на този подход. Разбира се, виждам, че този механизъм е в ход на обсъждане, консултиране и се надявам в определен момент навреме да бъдем информирани и да бъдем по-възможност и част от подготовката на самия проект за промяна. Доколкото разбирам, държавата ще гарантира за следващата година един преобладаващ обем от заплатите чрез държавната субсидия и допълването трябва да бъде, естествено, от приходите на университета, ако правилно съм разбрал.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, желаете ли дуплика? Не.
Следва парламентарната група на ВОЛЯ.
Заповядайте, госпожо Пешева.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Министър, тъй като кандидатстудентската кампания приключи и официално стартира учебната година във висшите училища, бихте ли ни дали информация за провеждането на кампанията и резултатите от приема по Постановление № 103 на Министерския съвет на чуждестранни граждани с български произход за студенти, докторанти и специализанти в българските висши училища? Успяха ли да бъдат обхванати всички желаещи? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Само да направим уточнението, че министърът ще отговори общо, тъй като, предполагам, в момента няма как да изнесе конкретни данни. Не е това целта на блица. Ако след това има някаква допълнителна информация, която следва да Ви бъде предоставена, предполагам, че чрез парламентарния секретар ще я получите.
Заповядайте, министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Приемът по Постановление № 103, което е за граждани от историческите български диаспори с българско самосъзнание, знаете, преди няколко години беше 400 места в държавните висши училища. Беше увеличен на 2000, но той не се изпълнява. Миналата година близо 1100 студенти бяха приети, тази година нямам точна информация, но на първия етап бяха приети близо 1000 студенти, като очаквахме да достигнат 1250 – 1300 студенти на втория етап. Също така стипендиите бяха повишени няколкократно и като стъпки, и като размер вече са 240, бяха 90. Предвиждаме още една стъпка. Това са обикновено лица от семейства средно с по-ниски доходи, отколкото българските студенти. Направихме електронна система, така че да не идват два или три пъти до България, за да кандидатстват. Тази година за първи път кандидатстват с електронна система. Това е, което сме направили на този етап. Реагираме и на други проблеми, за които получаваме сигнали. Във Варна има проблеми Висшето военноморско училище и реагираме.
Дали всички са останали удовлетворени? Проблемът е, че много голяма част искат да учат медицина, а пък местата, които сме разпределили за медицина, са по-малко от желаещите, иначе всички са удовлетворени, но не всички, които искат да учат медицина, са приети. Имаше казус, за който получихме писмо и от двете комисии – Комисията за българите в чужбина и Комисията по образованието и науката, предложения от Асоциацията на българските училища в чужбина да се включат и студенти от новите български диаспори. Ако желаете, мога да го коментирам, но понеже излизам извън рамките на въпроса, може и в дупликата да Ви отговоря. Това се сещам да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика желаете ли, госпожо Пешева.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря за отговора.
Похвално е, че Министерството е увеличило бройката, за да може да привлечем все повече чуждестранни граждани, които са с български произход и да улесним тяхното кандидатстване в българските висши училища.
Да, бих желала, ако може да кажете и за конкретните случаи, в които се е получило разминаване, така че те да не могат да кандидатстват по Постановление № 103. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само още нещо се сещам да допълня. Това, което не успяхме да направим тази година, е кампания „Висшите училища в българските общности“, тези от историческите диаспори заради пандемията. Това планираме. Бяхме отделили средства, ще отделим и за следващата година. Висшите училища трябва да са по-активни, а ние ще ги подпомогнем да направят такива кампании в тези страни.
По отношение на предложението на Асоциацията и твърденията, че има неравнопоставеност между историческите и новите диаспори, ние няма как да осигурим равнопоставеност. Да, има неравнопоставеност, доколкото кандидат-студентите, които нямат българско гражданство от историческите диаспори, се приемат при много по-добри условия. Ако дадем същите условия на студентите от новите диаспори, това означава един български граждани, в другия случай не са български граждани, в този случай един български гражданин само заради това, че е живял една година в чужбина, да влезе примерно с 4,50 медицина вместо с 5,80. Тоест допускаме глобална неравнопоставеност, допускаме неравнопоставеност и спрямо европейските граждани. Влизаме в колизия с правото на Европейския съюз, защото българин с двойно гражданство примерно от Испания ще има предимство пред друг испански граждани. От друга страна, имаме политика, искаме да имаме по-активна политика, по-голяма част от българските деца, които са израснали в чужбина или са живели в чужбина, да се върнат в системата на българското висше образование.
Променихме Наредбата за прием в държавните висши училища като дадохме възможност с матурата по съответния език на образователната система да се кандидатства в българско висше училище плюс сертификат по български език, да заменят матурата по български език. Защо? Защото двете заедно дават оценка за комуникативната и езиковата компетентност, както дава оценка държавният зрелостен изпит по български език. Смятаме, че по този начин не допускаме неравнопоставеност, това преходът по-лесен и често много по-малко от тях ще загубят една година или, надяваме се, никой да не загуби една година. Преди губеха една година заради това, че трябва да положат българска матура, и това до голяма степен ги демотивираше. Мислим как да въведем допълнителни стимули, без да влезем в противоречие с този принцип на справедливост, който има и морален аспект – да приоритизираме едни български граждани пред други само защото са живели в чужбина, определено е морален проблем. На тези обаче, които са учили до 12 клас в неделни училища, може да им се утвърди например допълнителен прием във висшите училища над утвърдения по реда на Постановление на МС № 64, което ще стимулира висшите училища да ги привличат, от една страна, пък учениците да учат повече в неделните училища. Ние имаме много ученици в неделните училища, но в начален етап и много малко в гимназиален етап. Колкото по-големи стават, толкова повече спада склонността им да учат в неделни училища. Продължаваме с обсъждането на тази тема. Всяка година правим крачки в тази посока, увеличаваме финансирането на неделните училища вече и за кандидат-студентски курсове в българските училища, разширява се партньорството с български и висши училища, но все още има какво да се направи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва парламентарната група на ГЕРБ и въпроса ще го задам аз.
Господин Министър, ще Ви върна към системата на предучилищното и училищното образование. На 15 септември започна учебната година за първи път в условията на пандемия, за първи път при твърде различни изисквания и в твърде различна ситуация.
Факт е, че пандемията изисква няколко неща от всички нас: ред, дисциплина, отговорност, грижа за собственото ни здраве и за здравето на околните. Във връзка с това в Комисията по образованието и науката получихме предложение от Съюза на работодателите в системата на народната просвета, директорите на училищата – предложение, което беше подкрепено и от другата работодателска организация, от родителски организации. Ще призная, че аз лично също подкрепих това предложение.
Предложението касае възможностите, на първо място, за облекчаване на административните процедури за отсъствие по семейни, по домашни причини – имаме такива възможности към момента. Другото предложение е коментар на възможността за увеличаване броя на извинените отсъствия по домашни причини. Към момента без разрешение на директора – възможността за тези отсъствия е в рамките на три дни, разбира се, имаме и допълнителни седем дни като възможност, но те вече са с разрешение на директора.
Какво е Вашето становище, господин Министър, по това предложение, тъй като включително и днес към мен се обърнаха родители, които имат затруднения например при осъществяване веднага на контакт с личен лекар. Имаме сигнали за получаване на струпване пред кабинетите на личните лекари, което пък също създава изключителни трудности пред родителите дори, бих казала, че поставя пред риск както тях, така и здравето на техните деца. Доколкото ми е известно, предстои да обсъждате тези предложения на директорите през тази седмица, но все пак имате ли като Министерство яснота и в каква посока разсъждавате около предложението, което постъпи миналата седмица? Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И аз Ви благодаря за въпроса.
Нямаме лесни решения, нямаме безспорна формула, която да балансира правото на образование и правото на здраве в тази ситуация. Всички образователни системи, всички страни, пък някои страни, дори отделните провинции, виждаме, че прилагат различни решения, по различен начин балансират. По принцип балансът между правото на образование и правото на здраве се прави от медицинските специалисти, след като те оценят риска за здравето на детето. Това е въпросът и с присъственото обучение – дали да има обучение в електронна среда?
Правото на образование произтича от принципа на задължителност. Този принцип на задължителност го имат всички образователни системи. Той не е измислен, за да тормозим децата и родителите, а за да осигурим правото на образование на децата от семейства, в които липсва отговорност и отношение на родителите към образованието. Имаме такива – между 15 и 20%. Не се съобразяваме само с тях, но не може да не се съобразяваме, от друга страна, с тях.
Затова казвам, че нямаме лесно решение. Решението повече е аргументирано с мотиви, касаещи здравната система и затова ние трябва да го обсъдим с медицински специалисти, още повече че може да има по-добри алтернативни решения с представители на Министерството на здравеопазването. Основният проблем, който се изтъква – струпване пред кабинетите на общопрактикуващите лекари, което е факт, това струпване го има винаги. В големите градове много голяма част от практикуващите лекари са на максимум, мисля че бяха 2500 пациенти. Особено по време на грипните епидемии струпването е още по-голямо. В момента нямаме чрезвичайна заболяемост, но имаме много деца, върнати от училище, поради това че кихат, кашлят, и се обаждат на родителите – такъв е протоколът за предпазливост, така да кажем, и това е нормално. Факт е, че, от една страна, има риск тези деца точно докато чакат пред личния лекар да се заразят, от друга страна, лекарите казват, че има риск, ако не ги види медицински специалист, да се пропусне някой от симптомите. Родителят може да не е направил най-добрата преценка. Има риск и за останалите деца, ако се върне на училище, без да е минал през медицински специалист. Тоест нямаме лесно решение. Има възможност, разбира се, и да се консултират. Когато се консултират, бележката може да се вземе на следващия и по-следващия ден. Ще проведем и такъв разговор, така че да не се губят дни.
В момента сме все още в началото на годината. Това, което ми направи впечатление и ме озадачи, е, че в аргументите на работодателската организация бяха пропуснати седемте дни и те твърдяха, че ще има особена административна тежест.
Прочетох отново Наредбата за приобщаващото образование, видях, че режимът е доста по-либерален. Те ми говориха с решение на педагогическия съвет, но от 2016 г. е променено – директорът може със собствено решение, може да се предостави до три дни, като, разбира се, да бъде направен разумен толеранс да не е до три дни. Озадачаващо е, че директорите, които трябва да четат и да прилагат нормативната уредба, някои не я бяха прочели, включително и такива, които имат претенция да са лидери на обществено мнение, както сега модерно се нарича.
Още повече ме озадачи, че ръководителят на работодателската организация е предложил този текст като заместник-министър през 2016 г. и би следвало да го знае. Предложил го е заместник-министър на министър. Точно той да не го знае?
Общо взето, ако искаш да свършиш работа, го предлагаш не по инфлуенсърския начин, а го предлагаш в съответните работни формати. Мисля, че той има достатъчно опит, активно участие в Отрасловия съвет. Винаги сме подхождали балансирано, разумно в рамките на Отрасловия съвет, взимали сме основните решения или най-малкото са били обсъдени на Отраслов съвет. Пак ще го правим. В никакъв случай не подхождаме преднамерено. Подхождаме, разбира се, с доза предпазливост – дали е разумна е друг въпрос, но няма как да не сме предпазливи да открехваме вратичката, която може след това да се отвори широко. Доказателство, че не подхождаме преднамерено, е, че направихме същото изменение по отношение на детските градини – увеличихме дните от десет на двадесет. При детските градини обаче няма сезонни ваканции. Знаете, в предишни години тези дни се използваха от родителите преди всичко за пътувания, за други лични причини. Тази година сигурно ще се използват повече за отсъствия поради влошената здравна ситуация.
При детските градини принципът на задължителност е по-мек. Той също съществува, но е по-мек. В момента сме все още в началото на годината, не вярвам много дни да са изразходвали родителите. Дори родителите да не са успели да отидат при личния лекар, вторият, третият ден би трябвало да са отишли, тоест да кажем, че са изконсумирали два, три от десет дни. Разликата между десет и петнадесет, която се предлага, също не е толкова голяма.
Имаме време да го обсъдим. Ще съобразим и становището на Министерството на здравеопазването. Дори и да го направим еднократно, проблемът със струпването пред кабинетите на личните лекари остава, така че търсим и решение от Министерството на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Разбира се, че трябва винаги да се търси балансирано решение. Между другото, предложението не е само на едната работодателска организация, то е и на другата работодателската организация, на директори от страната, родители и така нататък.
Разбира се, струпването пред кабинетите на личните лекари не е въпрос от компетенциите на Министерството на образованието и науката, но то се получава в момента точно заради изискването, че трябва да се предостави такава бележка, тоест да се предостави болничен, за да може детето да отсъства повече от три дни. Затова се получава струпването, защото се ходи при личен лекар само заради съвсем малки неразположения, които, в случая наистина може би, когато личният лекар прецени няма да има и нужда. Съвсем спокойно детето може да си остане вкъщи.
Още един проблем, който също се изтъква. Вие знаете, че личните лекари работят на графици. Аз например имам случай с родител, който се обажда на личния лекар в миналия четвъртък, в който детето сутринта има леки болки в гърлото и получава час за преглед във вторник. Сам разбирате, че ние вече имаме четири дни, тоест три дни с бележка от родителя, и за четвъртия ден трябва да се обърне към директора. Ето за тези случаи става въпрос и през тази година, за съжаление, няма да са малко. Трябва да си признаем, че годината е динамична и наистина, спазвайки здравните протоколи, трябва да се предприемат всички мерки. Тоест ако до миналата година някои семейства са си позволявали децата с леки болки в гърлото да бъдат в училище, може би дори никой не е обръщал внимание на това, тази година ситуацията е по-различна. От тази гледна точка е добре може би отново да обсъдите предложенията, да намерите вариант, така че да има по-облекчени условия. Прав сте, че могат да се получат злоупотреби, но пък винаги ли трябва да съобразяваме правилата и законодателството с лошите примери? Да, и те са важни, но пък трябва да подхождаме с разбиране и към останалите случаи – говорим за година, в която имаме извънредна епидемична обстановка. Тук не става въпрос за отваряне на вратата оттук нататък или за правила, които ще важат оттук нататък. Става въпрос за правила, които ще важат само в условията на извънредна епидемична обстановка и мисля, че е в интерес на всички, защото, трябва да признаем, че и училищата в момента също са в изключителен стрес, стремейки се максимално да спазват изискванията, условията, здравните и санитарните протоколи. Отговорността е на всички ни. Колкото повече се стремим да облекчим – аз не харесвам думата „административна тежест“, но дори ако искате и тези административни детайли, които понякога като че ли ни затормозяват малко повече, също са от изключителна важност. Разчитаме, че ще обсъдите, включително, разбира се, и с Министерството на здравеопазването някакви варианти. Пак казвам, тук не става въпрос за злоупотреби и не става въпрос за това някой да се възползва от тази допълнителна възможност, която ще му дадете. Просто в момента има много родители, които предпочитат с по-малък симптом или пък детето е върнато от училище, то да остане вкъщи.
Нали не си представяте, че един родител ще ходи първия, втория ден, третия ден да чака за бележка от личния лекар, като междувременно много често консултациите се правят и по телефона, изобщо не се стига до личния лекар.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Приемам всичките Ви аргументи, но все пак най-доброто решение е детето да мине през личен лекар без да чака. Най-доброто решение не е детето да не мине през личен лекар. Тоест ние трябва да водим разговора как, първо, да мине през личен лекар, второ, ако не може да мине при личен лекар за разумно, тогава вече да имаме възможността да не минава през личния лекар. Не говоря родителят да ходи три дни. Често се обажда по телефона. Говорим за това, ако няма възможност днес да бъде прегледано детето, да го остави за следващ ден, но във всички случаи това съдържа риск. Съдържа риск, разбира се, и лекарят да не види някои от симптомите на по-тежко заболяване, но в общия случай това е принцип, който за нас е до голяма степен безспорен – детето трябва да бъде прегледано от медицински специалист, ако има симптоми. Преценката на родителя съдържа доза риск. Ако не е удачно да мине, ще търсим варианти да бъдат извинени, но в общия случай детето трябва да мине през лекар. Изхождаме от тази постановка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Славова.
АННА СЛАВОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги, господин Министър! Ще продължа темата с извънредната епидемична обстановка и въпросът ми конкретно е във връзка с нашумялата тема през последната седмица за училищните екскурзии.
Разбрахме, че заповедта Ви е важала до края на миналата учебна година. От тази учебна година предвид това, че не сте пуснали нова, автоматично се приема, че екскурзии могат да се организират. Имате ли информация дали са започнали вече такива? На базата на какво стъпихте, за да ги разрешите? Съгласувано ли е с Министерството на здравеопазването и с регионалните здравни инспекции? Въобще имате ли представа как ще стане цялата организация, както Вие призовавате, със спазване на съответните противоепидемични мерки?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
В края на миналата учебна година моделът беше за крайна социална дистанция, която изключваше и всякакви допълнителни дейности. В края на месеците май и юни почти всичко беше направено – либерализиране на правилата в почти всички системи, паднаха голяма част от ограниченията, туристическите обекти работят, останаха основните мерки за маски, дистанция, дезинфекция. От тази гледна точка и допълнителните дейности в системата на училищното образование е добре да се провеждат при спазване на задължителните мерки, които имаме общо за страната.
По отношение на ученическите екскурзии, това, което е различно при тях, е, че те не са задължителни за децата и за родителите в общия случай, тоест родителят може да прецени дали детето да се включи. Много по-трудни са решенията, когато има принципна задължителност – всяко дете да присъства в класната стая, прави по-трудно решението. По отношение на екскурзиите и родителите поемат част от отговорността. Разбира се, всички трябва да бъдат по-предпазливи, но нямаме основания за крайно ограничение. Директорите и учителите трябва да бъдат по-предпазливи.
Имаме данни от последните дни, които говорят за влошаване на ситуацията. Предстои да видим в следващите дни дали те ще се затвърдят като динамика и тенденция. В автобуса трябва да носят маски, на всякакви закрити места, които посещават, да носят маски. Припомням Ви, че екскурзиите бяха ограничени до пет дни. Още през 2017 г. получих информация, че някои училища, мотивирани сигурно от туроператорите, ходеха по четири, пет седмици на екскурзии. Това е доста висок процент, така че сега са ограничени до пет учебни дни. Разбира се, през ваканциите могат да ходят. Ние лично препоръчваме през ваканциите. Препоръчваме по-голямата част от тези екскурзии да съдържат по-висок образователен елемент, повече посещения на обекти с образователно, културно, историческо значение не само благовидно наречени „сини“, „зелени“, „бели“ училища.
В момента нямаме събрана информация. Това, което чувам като анонс, е, че повечето училища предпочитат еднодневни екскурзии. Може би по-голямата част от тях ще ги оставят за втория срок. За първи и трети клас беше регламентирана и седмица за творчески дейности. Тя може по всяко време да се вземе, но ако не се вземе по друго време, ще бъде в края на учебната година. Не трябва да ги наричаме екскурзии, а пътуване с образователна цел.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Славова, реплика?
Заповядайте.
АННА СЛАВОВА: Ще ме извините, но от Вашия отговор личи, че нямате практическа представа как се случват нещата.
Първо, да Ви кажа, че екскурзиите вече стартираха.
Второ, как се провеждат? Няколко паралелки влизат в един автобус. Дотук с протоколите на РЗИ за разминаване на потоците.
По отношение на възможността родителят да реши дали детето му да отиде, или не, децата, които останат, се събират всички в една сборна паралелка в училище. Това е само по отношение на протоколите на РЗИ. Това е в момента ситуацията.
Не виждам как бихте могли да се преборите с това. Затова апелирам да помислите още веднъж по отношение само за тази година, като го казвам от позицията на родител, чиито деца от тригодишни ходят на екскурзии. Нека някой да не ме разбере погрешно. Категорично съм за тези екскурзии, но обстановката, която е в момента и капацитетът, който имат училищата, не смятам, че биха могли да се справят с предписанията, които здравните власти са дали, за да могат да осъществяват подобен род мероприятия. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Деца от различни паралелки пътуват ежедневно до средищните училища или до професионални гимназии. Правилото е ясно – трябва да носят маски. Ако направят сборен клас, пък прилагат пълна стратегия на невзаимодействие между паралелките, пак трябва да носят маски. Във всички случаи препоръчвам на училищата сега да изчакат и да провеждат тези екскурзии по-скоро във втория учебен срок, към края на годината. Имат пет дни за годината и няма да злоупотребят. В много случаи е добре да бъдат изведени до културни институции, други места. Не мисля, че в момента при този общ режим имаме основание да ги забраним тотално. Ако не отидат на екскурзия, ще отидат на друго обществено събитие. По-важното е да спазват мерките, които са предписани. Пак казвам, Вие като родител, аз като родител, можем да решим да не си пуснем детето на екскурзия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Следващият въпрос трябва да е от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Нямате въпрос.
От парламентарната група на ВОЛЯ? Няма въпроси.
Да благодарим на господин министъра.
Благодарим и на всички медии, които проявиха интерес към днешното наше заседание.
Успешен ден!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15, 40.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова