Точка единствена: Разглеждане на първо гласуване Проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.

---

Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започваме.
В началото ще кажа, че днешното заседание се излъчва, така че всички, които имат интерес, могат да го наблюдават.
Предлагам Ви днешното заседание да протече при следния дневен ред:
Точка единствена: Разглеждане на първо гласуване Проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Моля да гласуваме.
Единодушно –17.
Гости на днешното заседание са госпожа Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката; госпожа Мариана Ламбова – началник на отдел „Планиране на бюджета“; и госпожа Анастасия Маринова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.
Имаме постъпили становища от Българската академия на науките; Софийския университет „Свети Климент Охридски“; Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ; Синдикат на Българските учители; Конфедерация на труда „Подкрепа“; Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България; Сдружение на директорите в средното образование в Република България.
Поради усложнената епидемична обстановка нашите гости са изпратили становища, за които сме поели ангажимент, че ще прочетем, за да се чуят по време на прякото излъчване, съответно да влязат в стенограмата.
Преди това ще дам думата на заместник-министър Ангелиева да представи Проекта на Закон за държавния бюджет.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за тази покана. Бих искала да извиня министър Вълчев, който трябва да спази мерките, свързани с Ковид, защото за съжаление имаше контакт с Ковид. Мисля, че нашият екип е готов да представи бюджета и да отговаря на Ваши въпроси при необходимост.
Изпратихме подробен доклад на Вашето внимание. Бих искала да очертая някои основни положения и промени, съобразно бюджета за образование и наука за 2021 г.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. увеличава разходите за образование и извежда сектора като приоритетен в политиката на правителството. По-скоро още веднъж потвърждава, че този сектор е приоритетен за правителството и реално спазихме нашето обещание да има постоянен ръст за тези средства.
Ръстът е насочен основно към увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, което е предпоставка за привличане на повече млади учители и на специалисти с високо равнище на професионална подготовка и квалификация. Разбира се, приоритизирали сме всички образователни институции, включително тези в отдалечени населени места, което е изключително важно по отношение на политиката за обхват и за намаляване броя на отпадащите ученици.
Някои основни приоритети, върху които смятаме да се съсредоточим през 2021 г. са: разширяване на достъпа и поетапно обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишните деца, включително и чрез инвестиции в изграждането, пристрояването, надстрояването и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища; това включва подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища.
За нас остава приоритет и извеждаме с по-засилен фокус модернизацията на училищните кабинети в системата на средното образование и изграждане на STEM среда - съвременни и оборудвани учебни пространства с фокус в областта на природните науки, дигиталните технологии, инженерното мислене и математиката. Знаете, с последните промени в Закона за предучилищното и училищното образование ще имаме възможност реално да преформатираме по необходимост тези STEM кабинети в центрове за дистанционно обучение, което е приоритет в настоящата обстановка.
Приоритет за 2021 г. е и увеличаване на възнагражденията на най-ниските академични длъжности във висшите училища с цел задържането на млади преподаватели и обезпечаването на кадри в системата на висшето образование.
Ако трябва да сложа тези приоритети в цифри, за 2021 г. планираният бюджет е 5 642,3 млн. лв.. което представлява 4,5 % от БВП при 4 823,5 млн. лв. за 2020 г. Тоест ръстът на разходите за образование спрямо 2020 г. е в размер на 818,9 млн. лв., от които 728,1 млн. лв. за сметка на национален бюджет и 90,8 млн. лв. за сметка на средства от Европейския съюз.
Допълнително за средствата, разчетени от държавния бюджет за системата на предучилищно и училищно образование за 2021 г. бих искала да подчертая, че нарастват с 631 млн. лв., като общият им размер достига 4 445, 9 млн. лв.
Реално предвиденото увеличение на средствата за предучилищно и училищно образование ще гарантира удвояването на възнагражденията на учителите за 4 годишния мандат на управление на правителството и допълнително за 2021 г. ще има възнаграждения общо към 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти, което цели да гарантира не по-малко от 15% увеличение на доходите им, като началната учителска заплата ще стане 1260 лв., а средната работна учителска заплата ще достигне 1770 лв.
В средствата по стандарти за финансиране на дейностите за предучилищно и училищно образование е разчетен ръст близо 58 млн. лв., политиката по доходите на непедагогическите специалисти е с 10% да се увеличи заплащането, в това число и за компенсиране увеличението на минималната работна заплата.
По отношение на новата мярка за задължително предучилищно образование за децата от 4-годишна възраст през 2021 г. са разчетени 36 млн. лв. Приоритетен ще бъде въпросът за плащането от родителите на такси за хранене на децата в задължителното предучилищно образование, както и за компенсиране на разходи, свързани с отглеждането на деца – това са общо 38 млн. лв. планирани за тази дейност.
По отношение на основните приоритети в областта на предучилищното и училищното образование бих искала да поставя няколко други акценти, те са свързани с мерките, които планираме за подобряване на връзката и съответствието на програмите с потребностите на пазара на труда. Това са: допълнително финансиране на професионални гимназии, обучаващи ученици по защитени професии и такива с бъдещ недостиг на специалисти – с 6,8 млн. лв.; стипендии за ученици в дуална система – 5,5 млн. лв.; подобряване на условията в ученическите общежития към професионалните гимназии – разчетени са 5 млн. лв. за модернизация на материално-техническата база на общежитията.
В допълнение бих могла да добавя какво планираме в рамките на новите инструменти на Европейския съюз, където сме приоритизирали изцяло модернизиране на всички общежития в цялата страна към професионалните гимназии.
Друго важно нещо е STEM средата. Продължаваме с мерките по национална програма. Планирали сме 20 млн. лв. за изграждане на STEM кабинети. Тук идеята е втори и трети етап на STEM средата в цялата страна да обхване абсолютно всички училища в България и да осигурим средства по новите инструменти „Реактио“ и новия инструмент за устойчивост и възстановяване. Това ще знаем със сигурност до края на годината.
Приоритетна остава образователната инфраструктура. Тя трябва да бъде ръка за ръка с другите ни политики. За изпълнението на инвестициите в материалната база и модернизиране на образователната инфраструктура имаме Решение на Министерския съвет № 543. Това е Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, като за 2021 г. са разчетени 70 млн. лв.
По отношение на издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците, като приспаднем тези общи политики, общият размер на разчетените средства е 3 млрд. лв., като с тях се осигуряват разходите за възнаграждения и издръжка на образователния процес. За 2021 г. предвиждаме допълнително 7 млн. лв. за възстановяване на превишението на приходите над разходите по установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по делегираните бюджети на държавните училища.
Ще пропусна статистиката колко деца са в образователната система, но след това, ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
Друга изключително важна политика на дневен ред е равният достъп и подкрепа за личностно развитие. През 2021 г. средствата за тази политика са 689 млн. лв., от които най-голям е делът на предвидените разходи по норматив за целодневна организация на учебния ден за учениците от първи до седми клас в неспециализираните училища. Реално това са 254,9 млн. лв. Тук се включват и средствата за: ученически стипендии, ученически общежития ; познавателни книжки, учебници и учебни комплекти; подпомагане храненето, както заплащането на таксите и транспорта.
По отношение на приобщаващото образование да поставим фокус, както и за учениците със специални образователни потребности планираме общо 90,3 млн. лв., от които 80 млн. лв. за ресурсно подпомагане на деца и ученици, интегрирани в масови училища и детски градини.
Разбира се, от тях могат да се изведат няколко основни пера. Близо 20 млн. лв. са за дейности за развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта; 24 млн. лв. са за занимания по интереси за неспециализирани, специализирани и специални училища.
Продължава политиката по кариерно развитие, осъществявано от центрове за подкрепа на личностното развитие, където планираме 2 млн. лв. Отделно 2 млн. лв. – за подкрепа за ученици с изявени дарби.
За детските градини и училищата предвидените средства за 2021 г. са близо 240 млн. лв., в това число 70 млн. лв. за нова инфраструктура, за нови детски градини.
Тук включваме отделно приоритетно средствата за транспорт на педагогическите специалисти – близо 14,7 млн. лв., с което реално осигуряваме специалисти до малките населени места.
По отношение на национални програми за развитие на образованието бюджетът за 2021 г. предвижда 156 млн. лв.
Не на последно място, разбира се, да отчетем подкрепата и политиката за осъществяване на неделните училища в чужбина. За 2021 г. бюджетът е 12,5 млн. лв.
По отношение на висшето образование тази година беше много наситена с нови политики, нови разговори, свързани с модернизацията на висшето образование. Използвам повода да спомена, знаете, че успешно стартирахме програмата по Оперативната програма за модернизиране на учебните програми в университетите за близо 50 млн. лв.
По бюджета за 2021 г. ще продължат да се изпълняват реформите насочени към специализация на държавните висши училища и тяхното профилно оптимизиране; преструктуриране на приема към професионални направления с очаквано по-високо бъдещо търсене на пазара на труда; усъвършенстване на рейтинговата система на висшите училища; предоставяне на публични гаранции за студентски кредити; премахване на ограниченията за прием на студенти от българските общности в чужбина.
За 2021 г. осигурените допълнителни средства са близо 66 млн. лв., от които имаме увеличение на средствата за стипендиите на студентите - общо 6 млн. лв.; за осигуряване на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища планираме 48,2 млн. лв.; увеличаване на средствата за издръжка на обучението с близо 12 млн. лв., включително увеличаване на средствата за професионалните гимназии в структурата на Технически университет в София.
За първи път ще имаме възможност да реализираме Национална програма за висше образование. Средствата за тази цел за 2021 г. са 10 млн. лв.
За образование трансферите за държавните висши училища са в размер на 592,7 млн. лв., от които 557 млн. лв. за държавните висши училища към МОН и 35,6 млн. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната. Подчертавам за протокола, че това са само за трансферите за дейности по образованието, като в тях не се включва субсидията за научна и художествено-творческа дейност, която е отделно и е в размер на 8 млн. лв.
Не бих искала да повтарям някои от дейностите, но мога да посоча още, че предвиждаме средства за социално-битови дейности на студентите и докторантите в размер на 71 млн. лв, в това число средства за стипендии. Средствата за студентските столове и общежития са 15,9 млн. лв.
Одобрената държавна гаранция по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2021 г. е в размер до 40 млн. лв.
Сега, по отношение на сектор „Наука“ в бюджета за 2021 г. са разчетени 534,2 млн. лв. Това прави 0,43% от БВП при 571,6 млн. лв. за 2020 г. Има намаление в средствата за наука в размер на 37,3 млн. лв., но това е намаление на разходите с източник средства от Европейския съюз. Реално най-голямото финансиране е от Фонда за регионално развитие по Програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ беше за тази година – 2020 г. За догодина съответно за центровете финансирането намалява. Това обяснява намалението.
Националното финансиране за наука е увеличено с 20,4 млн. лв. Трансферът за БАН за 2021 г. е увеличен с 12,2 млн. лв.; бюджетът на МОН – с 1,4 млн. лв. за политика по доходите.
По отношение на допълнителните стипендии за докторанти също има растеж – 5 млн. лв. за 2021 г.
Опитах се да скицирам и да бъда максимално фокусирана в основните пера. Основният фокус и основното очаквано въздействие от планирания за 2021 г. бюджет в сектор „Образование и наука“. Разбира се, оставам отворена за Вашите въпроси и коментари. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Ангелиева.
От Министерството на финансите желаете да вземете отношение? Може би в дискусията?
Заповядайте.
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожа заместник-министър Ангелиева достатъчно подробно представи бюджета, така че единственото, което мога да допълня, е, че с всички милиони, които спомена, образованието е второ подред в приоритетните области, които правителството си е поставило за цел да осигури – това са политиката по доходи, образованието, здравеопазването, социалната и пенсионна политика и отбраната. Всички са достатъчно ресурсоемки области, но считаме, че с така предвидените средства за 2021 г. се създават достатъчно добри условия за изпълнение на заложените цели в областта на образованието и науката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, сега ще Ви запознаем с получените становища в Комисията. Една част от тях ще изчета аз, друга част – госпожа Захариева.
Госпожо Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Становище на Синдиката на българските учители относно Проект на бюджет 2021.
„Уважаема госпожо Дамянова, Синдикатът на българските учители приема принципите, върху които се гради философията на Бюджет 21 за системата на предучилищното и училищното образование, а именно:
- повишаване на обхвата и качеството в предучилищното образование, предвид неговата базисна значимост за постигане на по-високи образователни резултати в училище за формирането на високообразовани, иновативни и активни личности, способни да се реализират успешно като професионалисти и граждани и така да допринасят за личното си благоденствие и устойчивото развитие на всички социални сфери;
- реализиране на устойчивите и последователни политики за повишаване привлекателността на учителската професия и социалния статус на българския учител, за стимулиране на професионалното развитие и за усъвършенстване на професионалните компетентности на педагогическите специалисти, включително за подкрепа на иновативното преподаване.
Това всъщност са политики, които произтичат и са в хармония със стратегическите цели на синдиката.
Уважаема госпожо Дамянова, след задълбочения анализ на проекта на Бюджет 2021 Г. на Република България и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 –2023 г., се обръщаме с молба към Вас за следното:
1. Предвиденият ръст на средствата за делегираните дейности в образованието от 416,8 млн. лв. да бъде увеличен със 150 млн. лв. до 566,8 млн. лв. за постигане ръст на единните разходни стандарти с 20% спрямо този от 2020 г., което ще позволи: увеличение на допълващите стандарти за материална база и осигуряване на средства за осъвременяването, дигитализирането и модернизирането й; осигуряване на допълнителни средства за препарати за дезинфекция и лични предпазни средства за осигуряване на защитена образователна среда в условията на пандемична криза; увеличение на допълващите стандарти за закупуване на нови училищни автобуси с цел подмяна на амортизираните и осигуряване на безопасен превоз на деца и ученици до образователните институции.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022 – 2023 г. да не се допуска намаление и средствата за функция „Образование“ да се увеличат на 4,6% от БВП за сметка на предвидените съответно 4,3% и 4,0%. Това ще позволи продължаване на успешната Ви политика за: повишаване на социалния статус на българския учител и процеса на обезпечаване на образователната система с мотивирани педагогически специалисти; осъвременяването и дигитализирането на материално-техническата и дидактическа образователна среда; ефективността на политиката за професионално образование и обучение; увеличаване на обхвата в предучилищното образование и улесняване достъпа до образование.
Уважаема госпожо Дамянова, убедени сме, че споделяме общи идеи – само дългосрочните, системни и целенасочени инвестиции в образованието, изведени като основен приоритет, могат да гарантират стабилните основи на държавността, икономическия просперитет на България и благоденствието на народа ни. С уважение: председател доктор на икономическите науки Янка Такева“.
Становище от Българската академия на науките.
„Уважаема госпожо Дамянова,
Съгласно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., одобреният трансфер от МОН към БАН за 2021 г. е 117 857 000 лв.;
Увеличението на трансфера за 2021 г. спрямо 2020 г. е в размер на 12 246 000 лв. и е свързано с повишаването на минималната работна заплата на 650 лв., увеличението на разходите за персонал с 10%, както и за възнагражденията на академици и член-кореспонденти.
При така предвидения бюджет БАН ще е в състояние да повиши основната заплата за асистент до около 832 лв.
Убедени сме, че след като има единни национални критерии за заемане на академични длъжности, е необходимо да се осигури и единна ставка за съответните възнаграждения – най-малкото за учените, които отговарят на националните критерии.
Следва да се подчертае, че на фона на обявеното намерение за основна заплата за асистент във висшите училища от 1300 лв., равнището на основните заплати в БАН ще предизвика сериозен дисбаланс в цялостната система на науката и висшето образование в страната. Това ще доведе до неконтролируемо изтичане на кадри от БАН към висшите училища и значително отслабване на Националния научен център. За да се предотврати тази тенденция и за достигане на основни работни заплати в БАН както следва: професор – 1450 лв.; доцент – 1400 лв., главен асистент –1350 лв. асистент – 1 300 лв., е необходим допълнителен ресурс от 11 214 000 лв.
Искаме да обърнем внимание и на факта, че в бюджета на БАН са включени немалко нормативно определени разходи като стипендии на докторантите, национално възложени дейности, допълнителни възнаграждения по чл. 8, ал. 1 от Закона за БАН и други, които следва да се изплащат в пълен размер.
В тази връзка, ограничение на трансфера до 95% ще се отрази критично върху цялостната дейност на Българската академия на науките. Поради това, моля БАН да бъде включена към чл. 106, ал. 5 от Законопроекта. Апелираме към алинеята да бъдат включени и висшите училища. Председател: академик Юлиан Ревалски.“
Становище от Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ.
„Уважаема госпожо Председател,
Националният браншов синдикат Висше образование и наука като представителна организация на национално равнище, с настоящото Становище изразява пълната си подкрепа за внесения от Министерския съвет Проект на Бюджет за 2021 а, съответно за висшите училища – в размер на 565 099 200 лв., за БАН – 117 857 000 лв., или общо 682 956 200 лв.
Считаме, че предложените промени са навременни и крайно необходими предвид проблемите, пред които е изправена системата на висшето образование и науката – липсата на млади преподаватели.
Организацията самостоятелно или съвместно с МОН и Комисията по образованието и науката през последните три години винаги са обръщали внимание на необходимостта от решителни промени в политиката по доходите в насока подпомагане на ректорските ръководства на висшите училища за въвеждане на нов финансов механизъм за задържане на завършващите отлично подготвени студенти, за които преподавателската професия е непривлекателна, поради ниските доходи.
Свидетели сме на факта, че когато сме заедно всичко е възможно. Амбициозната работа започна през 2018 г., което може да се проследи в становищата на ВОН за въпросните 63 млн. лв. в субсидията за издръжка на обучението, както и исканията ни за средства за ремонт на студентските общежития, но без направените изменения и допълнения в ЗВО това не беше възможно.
От месец февруари стартът на реформите е факт.
Увеличената субсидия за издръжка на обучението е базирана на колективни изчисления, основана на принципен подход и при ясни критерии за целево увеличение на доходите и оптимизация на висшите училища. Безпрецедентният ръст на субсидията дава възможност за увеличение на заплатите, които следват договореностите на подготвеното за подписване на национално ниво тристранно споразумение от социалните партньори, първото в историята на прехода!
Социалните дейности също намериха израз не само в осигурените средства за подобряване условията на живот в общежитията, но и в повишаване на стипендиите на студентите с 20%. Заслужава адмирации и Програмата в подкрепа на оптимизация на академичния състав във висшите училища в размер на 5 млн. лв.
За тези успешни решения допринесе социалният диалог и доброто партньорство с екипа на министър Красимир Вълчев, с екипа на госпожа Дамянова и обединените усилия на членовете на Комисията по образованието и науката по измененията и допълненията на ЗВО, на ефективната работа с новия председател и управителния съвет на Съвета на ректорите, но най-вече на нашата последователност, напористост и вяра, че заедно ще успеем.
С увеличението на субсидията в Бюджета за 2021 г., както и след направените допълнения и изменения на Закона за висшето образование, считаме че изпълнителната и законодателната власт в Република България декларират своята готовност за реална и същинска реформа във висшето образование и науката, която ние, от Синдиката, винаги сме подкрепяли с нашите знания и опит.
Още веднъж бихме искали да посочим, че социалните партньори са удовлетворени от факта, че голяма част от направените от нас предложения за реформи са намерили място във внесения в Народното събрание проект на Закон за държавния бюджет за 2021 г., като си даваме сметка, че ни чака още работа по приемането на Стратегията и Националната карта на висшето образование, което ще е ключов момент за извършваните последващи реформи.
Поради това отново бихме искали да подчертаем, че участието на социалните партньори в този процес е важно за качественото провеждане на реформите и не на последно място – за ускоряването на този процес. С благодарност за партньорството, с уважение доктор инженер Лиляна Вълчева – председател на синдиката.“
Становище от Кондефедерацията на труда „Подкрепа“.
„Уважаема госпожо Дамянова, във връзка с провеждането на заседание на Комисията по образованието и науката към Народното събрание на 4 ноември 2020 г., на което ще се обсъди Проекта за бюджет на Министерството на образованието и науката, Ви представяме позиция КТ „Подкрепа“ :
Приветстваме политиката за увеличаване на средствата за висшите училища предвидени в Бюджета на МОН за 2021 г. . Същите са увеличени с над 78 млн. лв. в сравнение с 2020 г., от които 50 млн. лв. са предвидени за увеличаване на заплатите на асистенти и главни асистенти, с което се премахва съществуващият дисбаланс между началните заплати на учителите в средните училища и и тези на асистенти и главни асистенти във висшите училища.
Считаме, че ще се създаде напрежение между преподавателския състав във Висшите училища, защото ще бъде нарушен балансът в нивата на началните заплати. Приблизителният брой на хабилитираните лица е 55% от общия брой на преподавателите.
На практика ще се получи силно сближаване на асистентските заплати до тези на хабилитираните лица, за които се предвижда отстояние от 100 лв. Така получените начални заплати ще бъдат стимулиращи за започване на работа на асистенти във висшите училища, но впоследствие няма да създават стимули за кариерно израстване.
КТ „Подкрепа“ направи анализ, че за да се запази разликата в нивата на началните заплати между асистентския персонал и този на хабилитираните лица е необходимо да се предвидят допълнително средства за висшите училища в бюджета на МОН в размер на 10 млн. лева. С уважение: инженер Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Продължаваме със становището на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България.
„Уважаема госпожо Председател, Съюзът на работодателите в системата на народната просвета в България намира предложенията в Законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. в сферата на финансирането на предучилищното п училищното образование за изключително правилни, последователни и адекватни.
В цялата педагогическа колегия се приема положително тенденцията на трайно и последователно увеличаване на възнагражденията на учителите и на непедагогическия персонал.
Адекватно и навременно е осигуряването на средства за увеличаване на сградния фонд на детските градини и разширяване на училищата.
Подкрепящо е и финансирането на семействата, за които няма място в детските градини и така се създава добра възможност за образователна и възпитателна грижа от държавата и за тях.
Предлагаме на вниманието на Комисията по образование да внесе предложение от името на директорите – членове в Съюза на работодателите в системата па народната просвета в България, за предоставяме на целеви средства за осигуряване закупуването на дезинфектанти и на системи за въздухопочистване в кабинети и общи помещения на образователните институции. Средства, които са значително перо от разходи в бюджетите на институциите ни през 2020 г., не бяха планирани нито предвидени.
Единствено доброто управление и висока степен па професионална дисциплинираност на директорите доведе до осигуряването им през годината. През 2021 г. е наложително целевото предвиждане и осигуряване па ресурс за всяка от образователните организации, за да се гарантират животът и здравето на всички ученици и учители. С уважение Диан Стаматов – председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България.“
Следва Становище от Сдружението на директорите в средното образование в Република България.
„Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията по образованието и науката! Сдружението на директорите в средното образование в Република България внимателно и със задоволство разгледа Законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. в частта за финансирането на предучилищното и училищното образование.
Високо оценяваме последователната политика за повишаване на средствата за сектор „Образование“. Педагогическата колегия оценява тенденцията на трайно и последователно увеличаване на възнагражденията на учителите. Тези мерки доведоха много млади, добре мотивирани учители в детските градини и училищата. Ще има възможност да се повишат и средствата за непедагогическия персонал, което е изключително важно за детските градини.
Съвсем навременно се предоставят средства за строеж на детските градини, с цел намаляване на недостига на места за прием на деца в същите. Навременно и полезно е да се работи и за разширяване на сградния фонд на училищата. Приветстваме и решението за финансова подкрепа на българските семейства, чиито деца не са приети в детските градини. Това е проява на истинска грижа за децата и родителите в една трудна ситуация, която със сигурност ще бъде оценена положително от българското общество.
Обръщаме внимание на Комисията по образованието на повишени разходи на детските градини и училищата при осигуряване на мерките на обучение, възпитание и отглеждане на деца и ученици. Средствата, които са необходими за закупуване на материали за дезинфекция на залите, за предпазни средства за служители и учители, за почистване на въздуха в залите, в които се обучават децата и учениците, не са предвидени в бюджетите и вече създават затруднения при осигуряването им.
Надяваме се да вземете предвид и да потърсите начин да подпомогнете целево бюджетите на образователните институции. С уважение: Асен Александров – председател на Сдружението на директорите в средното образование в Република България.“
Последното становище, което получихме, е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. То е от професор Анастас Герджиков – ректор и съответно председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България:
„Уважаема госпожо Председател, изказвам благодарност за предоставената възможност на висшите училища да дадат становищата си по Проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
Напълно съзнавам ограничената финансова рамка, която трудно ще позволи съществени промени, с оглед запазването на финансовата стабилност в страната и отчитам факта, че определянето на разходите по бюджетите за 2021 г. е в условията на безпрецедентна ситуацията, в която огромен брой държави, в това число и България, се борят е всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19 и че спадът на икономическата активност и заетостта се отразяват крайно неблагоприятно върху редица сектори на икономиката и се превръщат в предизвикателство по отношение на устойчивостта на публичните финанси.
Следвайки принципа на приоритетно финансиране на основните социални отговорности на държавата, в Проекта за бюджет за 2021 г. е заложено, че основен приоритет се явява както здравеопазването, така и образованието, чийто бюджет нараства на консолидирана основа с близо 820 милиона лева, което е 0,4% от БВП.
От приемането на Стратегията за развитие па висшето образование в Република България, системата на висшето образование претърпя сериозни реформи и много висши училища до момента търпяха лишения в името на това системата на висшето образование да се развива. С Проекта за Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. са поставени амбициозни задачи, една от които е постигането на достойно заплащане на труда на академичния състав.
Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ приветства ръста от 65,9 млн. лв. – 13%, предвиден за висшето образование и науката спрямо Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., който ще даде възможност за първото от десетилетия по-сериозно увеличаване на работните заплати на академичния и изследователския състав чрез заделените по чл. 105, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. 48 млн. лв. от допълнителните средства за 2021 г.
В същото време за успешното изпълнение на тази цел, категорично настоявам висшите училища да бъдат извадени от ограничението за изпълнение на разходите и трансферите в размер на 95 на сто, предвидено в чл. 106, ал. 1, защото дори и да не се активира тази клауза през декември 2021 г., през цялата година се създава несигурност и невъзможност за изпълнение на заложеното в Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021 –2030 г.
Отчитайки, че това е буфер, предвиден за следващата година с оглед форсмажорни обстоятелства, свързани с пандемията на COVID-19, съм длъжен да Ви информирам, че висшите училища нямат възможност да поемат тази допълнителна тежест от 5% и едновременно с това да осигурят увеличаването на работните заплати, което сте предвидили, като в крайна сметка това ще възпрепятства осъществяването на функциите им.
Апелирам висшите училища да бъдат включени в чл. 106, ал. 5 – алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на делегираните бюджети в системата на предучилищното и училищното образование и Националния институт по метеорология и хидрология, и за тях да не се прилага ограничението от 95 на сто. Това би намалило заложения в бюджета на държавата буфер с около 28 млн. лв., което е 4% от предвидената сума, но има решаващо значение за бюджетите на висшите училища, особено в условията на силно ограничени възможности за набиране на собствени приходи –само за Софийския университет и само за първите девет месеца на годината намалението на собствените приходи е над пет милиона лева.
Вярвам, че ще проявите разбиране и няма да допуснете изключването на висшите училища от обхвата на чл. 106, ал. 5 да доведе до обезсмисляне на жеста на министър-председателя и на министъра на финансите към бюджета на висшето образование за 2021 г. Професор доктор на филологическите науки Анастас Герджиков – ректор и председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България.“
Това беше и последното становище, което Ви представихме, с което откривам разискванията.
Колеги, имате думата.
Ако искате, преди това да помоля Министерството на финансите за разяснение, тъй като и в становището на Българската академия на науките, и в становището на професор Герджиков се засяга чл. 106 от Закона за държавния бюджет. Моля да го коментирате, тъй като обсъждахме тази тема и с министър Вълчев.
Може би става въпрос за неразбиране и неправилно тълкуване, но може би преди разискванията да уточните всъщност изключени ли са висшите училища и БАН, тоест те ще получат 95% или 100% от бюджета? Това е всъщност въпросът?
Заповядайте.
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо Дамянова, коментарът по чл. 106, който е направен от висшите училища и БАН, е върху варианта, изпратен за съгласуване с министерствата преди да бъде внесен в Министерския съвет.
След реакцията на Министерството на образованието членът е редактиран и висшите училища, БАН, Селскостопанска академия са изключени от това ограничение за 95%. Същото важи за делегираните бюджети в средното образование и Института по метеорология и хидрология.
Така че на този етап нито висшите училища, нито БАН или структурите в предучилищно и училищно образование трябва да имат притеснения за такова ограничение. Те ще получат парите си на 100%.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, заповядайте.
Заповядайте, доцент Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Ние от „БСП за България“ няма да подкрепим бюджета, макар да виждаме, че наистина има сериозно увеличение на средствата, заложени в бюджета на Министерството на образованието и науката.
Ще дам няколко аргумента защо ще се въздържим от подкрепа.
На първо място бих искал да кажа, че в крайна сметка не виждаме философията, каква е политиката за увеличение на бюджета за образование и наука. Какви ще са наистина очакваните резултати? Защото давам пример и с тази година – тя е наистина необичайна, извънредна, не сме попадали – както светът, така и България, в подобна ситуация. Но се оказа, че както в системата на висшето образование, така и в системата на предучилищното и на училищното образование бяха спрени средства, които основно отиваха за издръжка на материалната база, същевременно разходите се увеличаваха, защото имаме постоянни разходи и в училищата, и в детските градини, и в университетите.
Най-голямо беше увеличението на разходите за консумативи, за което между другото стана въпрос и в някое от становищата, които бяха представени пред нас. Така че приветстваме увеличението на заплатите както на непедагогическия персонал в детските градини, така и на педагогическия персонал и в системата на предучилищното, и на училищното образование. Радваме се, че най-накрая, след като няколко години подред поставяме въпроса за увеличение на възнагражденията в системата на висшето образование и науката, Министерството на образованието и науката го направи. Но и там имаме някои големи резерви, които бих искал да споделя с Вас.
Широко прокламираното увеличение на бюджета за висше образование, конкретно на висшите училища и на Българската академия на науките, в размер на 48 милиона за заплати, конкретно за увеличение на минималната заплата, тоест на възнаграждението на младите учени и преподаватели, е добре, но това наистина ще доведе до дебалансиране на системата и на цялата философия и стимули, които има при определяне на възнагражденията за хабилитираните преподаватели, хабилитираните лица, за асистентите и главните асистенти. Това ще доведе до други проблеми, които ще възникнат във всички висши училища.
Освен това увеличението, което се предлага, няма да доведе до желаното покачване до 1300 лв. на минималната заплата за младите учени поради простата причина, че в една част от висшите училища заплатата е толкова ниска, че няма как да се компенсира такова увеличение до 1300 лв. с предлаганите 48 милиона, включително и в Българската академия на науките.
Ако трябва да направя една картина, около 12 хиляди са работещите в системата на висшето образование, от които малко над 6000 са тези, които са главни асистенти, асистенти, тоест младите научни работници и преподаватели, имаме около 4000 от хабилитирания състав доценти и 1400 са професорите, които, разбира се, би трябвало да са с логично най-голям опит, квалификация. И се оказва, че наистина разликата при това увеличение между отделните длъжности, академични длъжности ще стане в порядъка на 100 лв. или малко повече, ще се загуби философията на кариерно развитие. А Вие знаете, много изследвания има, които показват, че както възнаграждението е важно, особено за младите хора, за да започнат някъде работа, така и кариерата, перспективите, кариерното развитие също е важно за тях, за която и организация да говорим, дори да не говорим за университети, а да говорим за частния сектор. Това е валидно за всички организации.
От друга страна, Вие давайки тези 48 милиона, не давате достатъчно за издръжка на университетите, защото дори ние, защото и аз съм част, като преподавател, от системата на висшето образование, издръжката продължава да бъде постоянна и дори, както казах, се увеличава. Не съм убеден, че тези 12 милиона ще са достатъчни, които се дават за издръжка за материалната база на университетите.
Също така, давайки тези средства за увеличение на възнагражденията, Вие поставяте въпроси за намаляване на клас „прослужено време“. Също така поставяте въпрос за увеличаване на норматива. Но тук нека да Ви припомня, че все пак както в Българската академия на науките, така и във висшите училища, преподавателският състав – било то хабилитиран или нехабилитиран, имат две основни направления на работа. Едното е, разбира се, преподавателската дейност, обучението; втората е научноизследователската дейност, която не трябва да забравяме – тя също е свързана с време. А увеличавайки норматива на преподавателския състав, това ще доведе до намаляване на часовете, закриване на специалности, напълно вероятно е да се стигне до там да се съкращават преподаватели – голяма част от тях квалифицирани, и също така съкращаване на част от магистърските програми, което, между другото, е започнало. Тук, разбира се, отварям една скоба – може да се направи преценка, специално за магистърска степен – докъде, каква да бъде, какви специалности, конкретно свързано с отделните висши училища от гледна точка на пътната карта, която предстои да бъде приета, от гледна точка на Стратегията за висшето образование до 2030 г.
И не на последно място, се оказва, че тази възможност, която има и в Закона за висшето образование, за удължаване на договорите на хабилитираните лица, които са в пенсионна възраст, всъщност няма да се случи, защото говорим пак за съкращаване на преподавателски състав, за намаляване на разходите. Вие казвате, че трябва университетите да намерят вътрешни резерви, което означава, че ние ще се освободим с лека ръка от квалифицирани кадри, които можем да използваме още година, две, три. И в този смисъл на практика се оказва, че най-потърпевши ще бъдат най-големите университети като Софийския университет, който, разбира се, е най-видимият, изключвайки Българската академия на науките, защото те са по научноизследователска дейност на първо място, но от гледна точка на университетите и системата, която се прави на международно ниво, те попадат все пак в първите хиляда, но и Университетът за национално и световно стопанство ще бъде потърпевш, който също е водещ за България, и поне в регионално отношение за Балканите, и Техническият университет – София. Това трябва да бъде съобразено.
Оказва се, че за да постигнем наистина това желано повишение на възнагражденията, не отричам, че трябва да продължи реформата във висшето образование, трябва да бъдат дадени още 40 милиона, за да се постигне наистина този баланс между академичните длъжности и да имаме реално увеличение на възнагражденията.
Това са основните аргументи, поради които смятам, че Вие от Министерството на образованието и науката сте направили немалко, но не е достатъчно. Затова ние апелираме да се увеличат средствата, предвидени за възнаграждения, за издръжка, първо, на цялата система на образование от гледна точка на повишаване на разходите например за консумативи, както казах, и отделно и конкретно за висшето образование, говорейки за възнагражденията и целта, която е поставена.
Завършвам. Последно, бих искал да кажа, че не е достатъчно увеличението с 20 милиона на разходите за наука. Неведнъж сме казвали, че трябва държавата сериозно да започне да гледа на системата на науката. Без да инвестираме в наука няма как да очакваме да имаме резултати от научноразвойната дейност, която да се отрази на цялостното икономическо развитие на България, внедряването на такъв тип научноразвойни иновации, технологии, които могат да бъдат разработвани. Но това става чрез финансови стимули и твърди ангажименти от страна на държавата.
Много пъти сме казвали, че трябва да си поставим целта поне 1% от брутния вътрешен продукт да отива за разходи за наука, за да можем наистина, и това трябва да се случва последователно години наред, за да имаме резултати и за държавата, и за икономиката, и за образованието като цяло.
Това са основните аргументи, които ние от „БСП за България“ искахме да представим пред Вас. Благодаря Ви за възможността да изкажа моите аргументи също. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Доцент Михов и след това професор Станилов.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз няма да правя изказване, а само един коригиращ, уточняващ въпрос към госпожа Маринова – представител на Министерството на финансите. Тя много ни успокои, че чл. 106, ал. 5 е бил променен в хода на обсъжданията и дискусията.
Аз вярвам на това, което чета, повече от това, което слушам, и отворих сайта на Народното събрание, Проекта за бюджет и като поглеждам чл. 106, ал. 5 не мога да се съглася с това, което Вие, госпожо Маринова, казахте, защото каченият на сайта на Народното събрание, внесен от Министерския съвет Проект за бюджет гласи: „Ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на делегираните бюджети в системата на предучилищното и училищното образование, и Националния институт по метрология и хидрология.“ Ако Вашето изказване е свързано с някаква промяна на становището на Министерството на финансите, това ще ни зарадва, защото ние ще се ангажираме да направим поправка с предложение за изменение в този смисъл.
Но все пак, ако може да ни кажете някакво разяснение по този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринова.
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което се отнася за държавните висши училища, БАН и ССА, е в чл. 106, ал. 1. В първата редакция на чл. 106 – в „Предоставени трансфери за други бюджети“ по чл. 18 и 19, както е написано в момента, беше включен и чл. 16, в който са трансферите на държавните висши училища и БАН по отношение на Министерството на образованието и науката, така че в момента за тях това ограничение е отпаднало. Алинея 5 се отнася само за делегираните бюджети, тя е нова в чл. 106. В първия вариант я нямаше. Тъй като делегираните бюджети все пак са бюджети, а не само трансфер, в Закона се утвърждават трансферите за държавните висши училища и БАН, изключението е направено в ал. 1 за тях. Просто чл. 16, където се утвърждават трансферите за тях, отпадна. В момента са останали чл. 18 и 19.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Стана ли ясно, колеги?
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: Предвидените трансфери ще бъдат изпълнени на 100%.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само на микрофона, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: В кой член, тъй като не мога да се ориентирам?
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: Чл. 16, с който се утвърждава бюджетът на Министерството на образованието и науката, в това число трансферите на висшите училища и БАН, е изключен от това, че предоставените трансфери ще бъдат ограничени и изпълнени на 95%. За тях това не важи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Всъщност средствата за висшите училища и БАН, и аз ако мога да добавя, или да поясня може би, са в „Трансфери за други бюджети“. Тези „Трансфери за други бюджети“ са в чл. 16. Ограничението за 95% на практика е в чл. 106, ал. 1, от който е изключен чл. 16. Тоест тук, където е написано по чл. 18 и 19, ако това щеше да важи и за висшите училища и БАН, щеше да има и чл. 16, а чл. 16 го няма.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само една дума за последната Ви реплика, госпожо Председател. Защо нещо трябва да е просто, като може да е сложно? Така е направено.
Уважаема госпожо Заместник-министър, аз имам само един въпрос към Вас и той е следният: не разбрах от текста какви са средствата, които бюджетът отделя за Фонд „Научни изследвания“? Няма цифра, няма число. Това е въпросът ми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, и госпожа Анастасова се присъединява към този въпрос.
Госпожо Ангелиева или госпожа Ламбова?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви много, госпожо Председател.
Благодаря много за въпросите и коментарите.
Благодаря за поставените коментари и въпроси на господин Цонков – сега разбирам много от обстоятелствата от обширната позиция, която Вие представихте. Мога само да споделя в най-общ план, че е добре да се чува, че трябват по принцип повече средства за образование и наука. Ние всички се обединяваме около това по принцип и редно това да е наднационален, надпартиен приоритет. Важна е тази подкрепа.
Конкретно на някои въпроси, които поставихте. Съгласна съм, че те са също изключително важни. Искам само да внеса едно пояснение по отношение на увеличените средства за минималните работни заплати на най-ниския академичен състав. Реално те са 60 млн. лв., а не 48 млн. лв. – 40 млн. лв. са само за изравняване на тези, които са с най-голям недостиг, и реално да покрият тези минимални разлики, но увеличението за заплатите е 60 млн. лв. Разбира се, друг е въпросът дали е достатъчно, или не е достатъчно, но това е първа стъпка в правилната посока.
Второ, искам с цел да бъде записано в протокола, че все пак по отношение на заплащането на останалите академични длъжности в университетите трябва да отчетем, че самите университети имат собствена политика и обикновено върху основната заплата се допълват както за прослужено време, така и за титла, и за много други параметри на самата заплата, които реално допълват заплащането. Така че разликите не са точно такива минимални, каквито Вие описвате.
По отношение на този баланс, за който казвате, че трябва още минимум 40 млн. лв., това исках да подчертая, че реално ние увеличаваме с 60 млн. лв.
Разбира се, колегите подчертават и аз също бих искала да допълня, че трябва да отчитаме самите университети, които имат право за такси за обучение. Отделно, не искам сега да превръщам този дебат за бюджета в пояснение за всички други политики, които ние правим с цел, включително увеличаване на възнагражденията, но все пак националните научни програми, които стартирахме, включително и за увеличението на средствата по изпълнение на Националната пътна карта за научни изследвания, мога да кажа, че реално има съществено увеличение и допълване на тези заплати.
По отношение на Фонд „Научни изследвания“ средствата са в нашия бюджет – 16 млн. лв. за 2021 г., тоест запазва се бюджетът.
Да, има някакво малко увеличение, но реално тази година, както знаете, ние стартирахме две нови национални научни програми, което е изключително важно. Тоест средствата са в централния бюджет, средствата му се изпълняват от Фонд „Научни изследвания“, „Петър Берон“ и „Вихрен“, които продължаваме другата година. Тоест тези 16 милиона са за основните дейности на фонда от нашия бюджет, но допълнително той оперира с допълнителни средства.
Използвам повода да подчертая, че започна един нов диалог в държавата за създаването на ново звено – Държавна агенция за научни изследвания и иновации, която не само да структурира, но и да изведе на преден план науката и иновациите, съответно това да допринесе и за увеличаването на средствата в този сектор. Неслучайно в представения План за възстановяване и устойчивост сме предвидили над 400 млн. лв., от които съществена компонента за развитие университетите и на развойната дейност в университетите и Българската академия на науките. Така че с един балансиран, но доста смел подход се опитваме от следващата година да направим комбинация, като увеличим средствата, идващи за наука и развитие на университетите и тяхната интернационализация от средствата на структурните фондове, плюс увеличение на националния бюджет. Това е, което планираме за догодина. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Госпожо заместник-министър, само един уточняващ въпрос, който е важен. По отношение на рейтинговата система, остава ли финансирането, което е допълнително към бюджетите на висшите училища, защото е важно? Доколкото чух, веднъж министърът каза, че ще се ограничи това финансиране по линия на рейтинговата система специално, а Ви чух, че ще я усъвършенствате също.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Ламбова, ако иска да добави?
Заповядайте.
МАРИЯНА ЛАМБОВА: Да, остава финансирането съгласно Закона за висшето образование, съответно компонентът за качество е част от средствата за издръжка на обучение. Съответно разчетените средства за 2021 г. са 276,9 милиона от средствата за издръжка за обучение и ще бъдат предоставени на висшите училища на база на комплексната оценка за качеството, като вече процентът за 2021 г. става 65% от издръжката на обучението, всъщност ще се предоставя на база на комплексната оценка за качество, така наречената рейтингова система.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз съвсем накратко искам да маркирам няколко неща, които ми направиха впечатление в хода на изказванията и поясненията.
Безспорно инвестициите в образование са тези с най-висока възвръщаемост, но тази възвръщаемост е в годините напред. В този смисъл парите, които се дават за образование за следващата година, които са повече с над 800 млн. лв., по всякакъв начин считам, че ще подобрят идеите и политиките, които Министерството на образованието и науката залага в училища, в институции, в университети, в научни звена, в Българската академия на науките, Селскостопанската академия и така нататък.
Това, което ми прави добро впечатление, не само на мен, но и на колеги, които работят в системата на средното образование, са парите, които се предвиждат за STEM средата.
Знаем, че тази година много училища кандидатстваха за оборудване на STEM кабинети в областта на природните науки, но една голяма част от тях не успяха да бъдат финансирани. Това, което каза заместник-министър Ангелиева, е, че през следващата година почти всички училища ще имат тази възможност. Това е един добър знак, защото съвременна образователна среда и обучение по природни науки, по компютърни технологии и математически модели не може да става в образователна среда, която е позната още от времето, когато ние сме били ученици.
Друго важно перо и политика на Министерството на образованието, която касае много Варна, е възможността за финансиране, пристрояване и надстрояване на училища и детски градини. Във Варна това е изключително важно – една необходимост, която в годините назад не е решена. Надяваме се наистина – не че ще се решат всички проблеми с училища и детски градини, но ще започне процес, който в течение на времето, в годините ще бъде разширен.
Няма да коментирам числата, които бяха казани, няма да коментирам и това какви стойности ще има минималната учителска заплата за 2021 г. и средната учителска заплата за 2021 г. и няма да си позволя да правя сравнение със системата на висшето образование. Смятам, че изобщо не е коректно обратното, тъй като това са различни принципи на финансово полагане и идеите са различни.
Приветствам това, че Министерството на образованието и науката ще финансира максимално увеличение на най-ниските основни заплати на преподавателите във висшите учебни заведения, защото наистина там заплатите са ниски. Трябва да правим обаче разлика между основна заплати и възнаграждения, защото във висшите учебни заведения възнагражденията са в пъти повече спрямо училищата и това не бива да го забравяме. Пак казвам, не са уместни, никакви сравнения, защото принципите са различни. Не искам да изпадам в подробности – за процента прослужено време, за нормативи и за други показатели, които формират възнаграждението в университетите, в научните центрове, и как това става в държавно делегираните училища.
Само ще споделя, че миналия месец имах среща с академичните ръководства на всички варненски университети. Всички те изразиха подкрепа за това, което беше обявено като намерение на правителството по отношение на висшето образование. Как всяко висше училище ще се справи зависи от неговия конкретен правилник и това е въпрос на мениджърско, на научно интерпретиране на възможностите на политиката на конкретния университет.
Накрая бих задала въпрос, защото ще цитирам доцент Цонков, който каза – аз за пръв път чувам това и ако е истина, моля Министерството да запознае Комисията, какъв е размерът на спрените средства за издръжка на материалната база тази година. Това аз за пръв път чувам.
Това беше въпрос на господин Цонков. Не съм чула, не съм прочела и затова питам официално Министерството има ли такова нещо?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Ламбова може би ще отговори.
МАРИЯНА ЛАМБОВА: Със сигурност няма намаление или спрени средства за предучилищно и училищно образование. Ако имате конкретен пример или сигнал? Разчетените със Закона за бюджета средства за 2020 г., включая издръжка на обучение и допълнителните средства, които са за детски градини и училища, се изпълняват така, както са разчетени със Закона за бюджета.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване има ли?
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости от Министерството на образованието и науката, колеги! Подкрепяме средствата в бюджета, които се отделят за строеж на нови детски гради, както каза и госпожа Петрова, за дострояване или строеж на нови училища, както и подкрепата за родителите, чиито деца не са приети в детска градина.
Честно да Ви кажа, не знам нормална политическа сила, която да не подкрепи такова нещо. Още повече и в нашия Проект „Визия за България“, и при обсъждането на бюджетите за всяка година в Народното събрание ние много от тези мерки сме ги искали и сме настоявали за тях. Така че сега ги подкрепяме. Разбира се, че подкрепяме увеличението на учителските заплати. Приветствам ГЕРБ с това, че удържа предизборното си обещание за двойно увеличение на учителските заплати.
Същевременно обаче лично аз смятам, че увеличението на заплатите не може да бъде самоцел. Целта – мисля, че няма друго мнение в тази зала, на всичко, което се случва в системата на образованието, е качество – качество на подготовката на нашите деца и на нашите млади хора, които излизат от висшите училища. Не мисля, че това е функция само на увеличението на учителската заплата, нито пък на създаване на STEM среда.
Мисля и очаквам лично като човек, който толкова години е в тази сфера, Министерството на образованието и науката да изпълни ролята си по управление и контрол на качеството на образованието. Необходимо е да се предприемат мерки в училищата и във висшите училища включително, където нивото му е силно занижено.
Ако някой каже, че не знае – в редица училища в страната това не е изключение, за какво ниско качество на образование говорим, значи ще лъже. Всички знаем, това е обществена тайна.
Тоест, когато ние казваме, че увеличаваме учителските заплати или когато казваме, че наливаме еди какви си средства в сферата на образованието, трябва да кажем защо го правим. Целта е качеството на образованието. Приветствайки положителния факт, мисля, че наистина в последните години в образованието се случват добри неща от гледна точка на финансиране, смятам, че на обществото се дължи отговор какво се постигна с това. Не мисля, че за тези години нашите деца станаха по-образовани. Категорично не мисля и не просто, защото съм от опозиционна сила и член на опозиционна партия. Мисля, че това е мнението на обществото, а и това е видно.
И така – говоря за Министерството на образованието. И защо говоря сега, защото бюджетът е израз на политики. Защото чрез този бюджет, точно това искахме да видим – да се сложат ред, критерии и контрол в обучението и квалификацията на педагогическите кадри. Също много важен фактор за качеството на образованието. Защото там също се увеличават средствата. Тези, които са в системата на средното образование, знаят, че те са процент от Фонд „Работна заплата“ за всяко училище. Не говоря за централизираните, които са много малко средства в сравнение с това.
Следователно, какво се получава в резултат? Всички учители преминават квалификации, ако се поинтересуваме – непрекъснато. Какво се случи? Какъв е резултатът? По-подготвени станаха, по адекватни на новите условия? Сигурно има и такива, но това не е верният извод. Верният извод е, че не е ефективна квалификацията.
Министерството трябва да предприеме реални мерки, ако говорим за качеството, това извън бюджета може би, донякъде, но не съвсем, реална, а не козметична промяна на учебните програми и съдържание, за да могат децата да разбират, какво учат.
Ако искате мога сега да Ви направя набързо един тест, да извадите по един лист и да направите едно домашно за ученик в пети клас, който трябва да по български език и литература да отговори на въпроса: Какво означава мисълта на Анри Поанкаре, че „Науката е гробница на хипотези“, цитирам Ви.
Не, че не можах да обясня, но все пак съм философ и този материал го преподавам в осми клас – беше в девети, сега е в осми. Обяснявах, какво е хипотеза и така нататък. Това е само пример. Изключително тежко написано учебно съдържание, неразбираемо за децата и няма да спра това да го говоря. Не когато говорим за бюджета, по всеки повод ще го казвам, защото това е истината.
Понеже говорим за учебници и средства за учебници, естествено, не може да няма и ги има – на никого ли не му прави впечатление в МОН, че един учебник е два пъти по-скъп, а понякога и три пъти от една книга в тираж 1000 на чуждестранен автор, където са давани пари и за превод и понякога печатана в същите печатници, които печат и учебниците? И дори да не ви прави впечатление, все пак това е разход на държавни пари.
Мисля, че трябва да се вземат предвид и исканията изразени в становищата на Съюза на работодателите. От много места получаваме такива сигнали – знам обяснението на министър Вълчев, че тъй като през втория учебен срок на миналата година училищата са направили сериозни икономии от режийни разходи и затова са могли да си позволят разходи за дезинфектанти и всякакви други чудесии за справяне със ситуацията. Ето сега идва зимен период. Поне според твърденията на Министерството, не би следвало да се затварят за такъв дълъг период от време училища, така че няма откъде да има какво да икономисват. И наистина е желателно училищата да бъдат финансирани с целеви средства – нещо, което отдавна сме го поставили, но досега Ви казах какъв е бил отговорът на министъра.
Становището на Съюза на българските учители ме озадачи: „Да не се допуска намаляване на средствата за функции образование в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2022 и 2023 г.“ Ами как да се допусне? Значи трябва да се отмени законът, тъй като сега действащият чл. 281 от Закона гласи, че: „Средствата от държавния бюджет за финансиране по дейности в системата на предучилищното и училищно образование се планират ежегодно в размер не по-нисък като сума и процент от брутния вътрешен продукт спрямо заложеното в държавния бюджет за предходната година.“ Така че аз не го разбрах това становище. Ако може финансистите да ми обяснят, може би аз нещо не разбирам.
И, аз вече се присъединих към въпроса на професор Станилов колко средства в бюджета се отделят за Фонд „Научни изследвания“.
Въпреки всичко, все пак си мисля, че науката у нас продължава да е недофинансирана. Приемам обясненията, които бяха дадени, но чета и становището на БАН, че там заплатата на един асистент може да се увеличи до 832 лв. Знам и това, което каза госпожа Петрова, че във висшите училища и в БАН със сигурност има и допълнителни плащания. Но знам и това, че поне пет-шест от моите ученици от доста по-предни випуски работят в БАН и знам как живеят, и знам все пак какво получават. Точно така!
И тъй като това са деца, отдадени на науката, и те не са единствени, такива са всички, за да стоят за тези заплати там, не бива да продължаваме да принуждаваме Българската академия на науките да търси на всяка цена някакво самофинансиране. Защото, вижте, ние като нация виждаме до какво доведе пазарният принцип в образованието. Не може образованието, както и здравеопазването видяхме, че и то не може, в днешно време да е пазар и пари.
Съжалявам, че се отклонявам, но то не е особено отклонение погледнато по-фундаментално. И тъй като един бивш министър тези дни по телевизията каза за здравеопазването, разбира се, но то е валидно и за образованието, че понеже „пуснахме търговците в храма и сега вече храмът го няма“. Да не стане така и с нашата наука. Видяхме в тази кризисна ситуация и оценихме от какво значение, особено в съвременния свят, е науката.
Така че мисля си, че и във Фонд „Научни изследвания“, и в останалите пера трябва да има достатъчно средства. И те не просто, че никога не са достатъчни, а те са крайно недостатъчни от години наред според мен. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Ако ми позволите, може би като реплика, или по-скоро като коментар по отношение на качеството, едва ли има някой в тази зала, който да не съзнава, че качеството на образованието е изключително важно. И в този смисъл, ако прецените в следващите седмици, разбира се, когато преценим всички в Комисията, че е удачно, можем да поканим Националния инспекторат, който да ни даде – вече имаме училища, които са преминали тази външна независима оценка на качеството, да видим докъде са…
Да, това е друга тема – защо и какви са пречките да не преминат една голяма част от тях.
Така че, ако желаете, колеги, в някое от следващите заседания можем да ги поканим, за да видим докъде са стигнали, изобщо как върви тази национална независима външна оценка на качеството, защото всички трябва да признаем, че в училищното образование и качеството не са само оценките и в никакъв случай не са оценките от държавните зрелостни изпити и външните оценявания. Те не дават реална картина на това какво се случва в едно училище и как работят там учителите, защото ситуацията в различните училища е различна. Имаме текстове в Закона, които казват как се получават средства въз основа на качеството, и наистина може би е добре да получим по-подробна информация за това докъде стигнахме с независимата оценка на качеството.
А по отношение на учебните програми това наистина може би няма връзка с бюджета. Но тук пък трябва да признаем, че и педагогическата общност трябва в един момент да постигне съгласие за промените. Защото, когато дойде момент за промяна в учебната програма, винаги едната част казва, че не, не трябва да има промени или примерно тези промени не са подходящи, става много лесно, това не трябва да махаме, онова не трябва да добавяме, а другата част е на коренно различно мнение. Ето, давам и пример: миналата година след много срещи с учители в цялата страна се постави въпросът за това колко е трудно учебното съдържание по математика. Предлагаха се промени, в същото време обаче, когато тръгнаха да се правят тези промени, въстана пък другата част, която каза: а, не, не, в никакъв случай не трябва да принизяваме, това така ще бъде много лесно и така нататък.
Така че труден е процесът по отношение на промените в учебните програми. Родителите също винаги изразяват мнения в различни социални групи, общности и така нататък. Трудно е постигането на консенсус, но, да, може би е време наистина, след като премине, ето сега след IV клас вече може да се направи преглед на учебните програми в начален етап и постепенно вече да започне да се организират тези дискусии. Но много трудно ще бъде постигането на консенсус – от опит го казвам – по една или друга промяна в учебната програма. Винаги имаме една общност, която мисли едно, другата общност, която мисли съвсем различно, но това не пречи да се отворят дебатите, в никакъв случай.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: През 90-те години, повече от едно десетилетие някъде до 2001 – 2002 г. бяха драстично олекотени програмите по физика, по химия, по биология и така нататък. Това беше направено умишлено. Това беше направено умишлено, това беше война срещу фундаменталната наука.
И за да не продължавам с дълги изречения, ще Ви кажа следното нещо: от 30 години насам групата корпоративни държави, сред която е и нашата, намалиха драстично парите за фундаментални изследвания. При нас беше катастрофално, защото такива пари не се отделяха и тези 16 милиона са просто смешни. Ако тези пари не бяха намалявани, днес фундаменталните резултати от такива изследвания щяха да позволят да се справим с коронавируса за шест-осем месеца. Но понеже нямат база данни, те се мотаят, не могат да направят лекарството, не могат да се справят с всички други останали части.
Това е. Когато човек си направи нещо лошо, никой друг толкова лошо не може да му направи. Ние сами си го направихме – всички тези, които се наричаме демокрации, модерни държави и прочие и прочие. Ето го резултатът.
Защото един път със заместник-министърът – мисля, че госпожа Дамянова беше като се разправяхме, и аз му казвам, че трябва да се отделят – в света се отделят, би трябвало да се отделят такива пари, и то немалко, за да върви познанието напред, той вика: ами кой ще плаща? Ами викам: ние ще плащаме, защото това е нашето бъдеще. Ами тогава вика: бъдещото им да им плаща. Добре, бъдещето плати – ние сега плащаме с ковчези.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Ангелиева иска нещо да добави.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви много.
Благодаря наистина на госпожа Петрова. Тя излезе, но тя каза нещо много важно и аз исках да коментирам за това. Става въпрос за възвращаемостта и кога може да очакваме възвращаемост. Много се радвам, че това беше поставено днес в Комисията и всъщност, че заседанието се излъчва онлайн, защото ние също като Министерство на образованието и науката имаме постоянно предизвикателства да обясняваме на всички други сектори, включително и на различни браншови и други организации, че не може да се очаква от година за година възвращаемост. Това го коментирам и по отношение на науката.
И по последния коментар на професор Станилов. Благодаря на госпожа Анастасова. Изключително важно е също да се чува за качеството и въобще за фактора „качество“ в нашата система. Бих искала да използвам този повод само обърна на Вашето внимание – за съжаление, поради очевидни обстоятелства не успяхме да се видим тази година по-активно, но ние продължаваме с детайлната международна оценка на цялата ни система.
В момента е готов така наречения „първи преглед“ на системата, който ще бъде готов до месец. Надявам се този месец да сме готови да публикуваме за обществено обсъждане Стратегическата рамка за образование до 2030 г. Вчера я представихме на Отрасловия съвет, получихме изключително ценни коментари. Така че ние се надяваме много бързо – буквално следващите седмици, тя да влезе на обществено обсъждане и това ще е един изключително конструктивен документ, който ще заложи мерките и индикаторите за развитието на образованието. Но бих казала, че в нея ще видите основен фокус именно качество, разбира се, не за сметка на достъпа – принципите вървят ръка за ръка.
По отношение на учебниците. Доколкото съм запозната, през последните десет години намалява броят на безплатните учебници, и то значително. Определено, доколкото аз съм запозната с данните, които ни бяха предоставени, трябва да видите и Вие нормативите, но не сме съгласни, че те са поскъпнали и са по-скъпи. Това мога да кажа в отговор на един от въпросите. И още веднъж благодаря и на Вас, защото Вие очертахте много добре някои елементи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Всички в Комисията знаем, и аз неведнъж съм го казвала, че хоризонтът на една образователна реформа в сферата на средното образование е минимум 12 години, във висшето образование – е минимум пет. Така че ще видим резултатите наистина след 12 години.
Да, така е, такъв е и трябва да се извърти цял един цикъл. Вярваме, че инвестициите, които правим в учителите сега, наистина ще дадат своя резултат, включително и по отношение на привличането на млади кадри в системата. Амбицията ни е да привличаме не просто млади хора, а най-добрите студенти в университетите да изберат учителската професия за свое призвание, защото това ще формира и образа на системата ни наистина в следващите години.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Моля да гласуваме.
За – 13, против – 4, въздържали се – няма.
Благодаря на всички колеги за участието и на представителите на Министерството на образованието и науката и на Министерството на финансите.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 13,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова