Точка единствена. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, министър Вълчев вече е в залата, имаме кворум, така че можем да започваме.
Дневният ред за днешното заседание е:
Точка единствена. АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Имате ли други предложения по така представения дневен ред? Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Започваме с въпросите към министър Вълчев.
Първа е парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожа Пеева, ще зададе въпроса от ГЕРБ – заповядайте.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и гости!
Знаем, че поредното четвърто повишение заплатите на педагогическите специалисти вече е в процес да се случи. Нещо, което беше заложено в Програмата на мандата, но нещо, което не беше предвидено, е извънредната епидемична обстановка, в която се налага педагогическите специалисти да работят и все още работят, а и не е сигурно докога това ще е необходимо. Във връзка с това педагогическите специалисти се налага да работят при изключителни условия, да имат допълнителни ангажименти.
Към момента Министерството на образованието предлага за обсъждане промени в Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Наредбата е качена за обсъждане и срокът за внасяне на предложения е 28 януари.
Във тази връзка, моят въпрос към Вас, господин Министър, е има ли готовност Министерството за нови допълнителни възнаграждения на педагогическите специалисти във връзка с новите им допълнителни ангажименти като например: работа с отсъстващи ученици повече от 10 дни; за ученици, които не се обучават в училище; друга допълнителна подкрепа за труда на педагогическите специалисти? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Пеева, да, Вие визирахте срока за обществено обсъждане на Проекта на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 за нормирането и заплащането на труда в системата на предучилищното и училищното образование, което е 28 януари, но това не означава, че голяма част от училищата и детските градини няма да увеличат възнаграждението още през този месец. Наредбата е в резултат на постигнатите договорености, които бяха материализирани и в колективния трудов договор, така че училищата и детските градини имат колективен трудов договор.
Посетих няколко училища от началото на годината или по-точно последната седмица, навсякъде попитах: сключили ли са допълнителните споразумения към трудовите договори? Вярвам те не са представителна извадка, но всички ми казаха, че са го направили.
Имаме създадена организация от предходните години, заедно и със социалните партньори – синдикати, директорски организации, по-бързо да се случва това. Писал съм писмо на общините да предприемат действия за увеличаване на възнагражденията в детските градини, тъй като там в по-голяма степен зависи от тях и да дадат още през месец януари яснота по отношение на формулата. Знаете по Закона за предучилищното и училищното образование формулите за разпределение на средствата между училища и детски градини се утвърждават до 28 февруари и това може да бъде оправдание на някой директор, на някое училище, да не увеличи заплатите още през януари. Това не означава, че няма да даде нещо на учителите, но просто ще го направи по-късно със задна дата от 1 януари. Миналата година събрахме информация, не мога да Ви кажа точно колко, но бяха със сигурност над 90%, които още януари бяха увеличили заплатите. Тази година очакваме да е същото. Още повече, че тези формули не се променят от година на година толкова, стандартите растат с еднакъв процент, така че възнагражденията ще бъдат увеличени, дори знам училища, които са го направили още от месец декември, но това е защото миналата година училищните бюджети приключиха, бих казал, доста благоприятно в сравнение с предишни години, в сравнение с общинските бюджети приключиха много благоприятно – на училищата им останаха средства накрая, изплатиха допълнително възнаграждение. Ние им предоставихме 15 милиона – закупиха компютри с тях, въздухопречистватели и други неща, които са им необходими. Но мисълта ми беше, че 2020 г. беше добра в бюджетно отношение за училищата, нямаше икономии, нямаше толкова извънредни разходи, колкото икономии по училищните бюджети, тъй като това ни беше едно от притесненията миналата година, че, натоварвайки ги с допълнителни разходи, няма да им стигнат бюджетите, но в крайна сметка приключиха благоприятно.
В Наредбата също така сме регламентирали и допълнителното възнаграждение, в зависимост от постигнатите резултати на непедагогическия персонал. Нещо, което го има в много училища, но не беше задължително, сега по Наредбата го правим задължително. Не трябва да забравяме непедагогическия персонал. Регламентирахме и допълнителното възнаграждение, което пак го има в колективния трудов договор, за работа в електронна среда от вкъщи, свързано с допълнителни разходи – по 30 лв. месечно. Намалената норма за учители, които имат решение на ТЕЛК и НЕЛК, са осем часа годишно, което е по-скоро символично, но все пак е едно отношение към тях.
Ако правилно съм разбрал акцентите във въпроса Ви, това е отговорът ми. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВ: Благодаря.
Желаете ли реплика, госпожо Пеева?
АСЯ ПЕЕВА: Не, благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Удовлетворява Ви отговорът.
Следва парламентарната група на БСП – госпожа Анастасова виждам, че се готви до мен.
Заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Първо, здравейте на всички и за много години! Да ни е хубава и успешна тази година и, разбира се, най вече за системата на образованието, към което съм толкова пристрастна.
В края на миналата година, госпожо Председател, колеги народни представители, господин Министър, знаем, че цял един срок – вторият срок на миналата учебна година, децата бяха, почти целият втори срок, бяха на дистанционно обучение, както ще се окаже и почти целият първи срок, с един месец изключение, като че ли беше за тази учебна година.
Моят въпрос е такъв: прави ли МОН и какъв анализ прави за степента…
Не казвам за брой компютри, осигуреност и така нататък, въпросът ми е: какъв е анализът на МОН за степента на усвоени знания и умения? В каква степен са постигнати заложените в учебните програми, както знаем по всички учебни предмети, компетентности? Знаем, че беше отменено поради извънредните обстоятелства националното външно оценяване в четвърти клас, матурите в X. клас, което никак не беше добре за системата на образование, защото това бяха особено в начален, а и първия гимназиален етап, бяха учениците, които изцяло се обучаваха след влизането в сила на новия Закон. Беше много важно да се видят резултатите от тези външни оценявания, защото това е вид измерване на това, какво сме постигнали в системата на образование и за какво ги правим тези реформи.
Така или иначе това не се случи. Затова въпросът ми е: знам от практиката в училище, че всеки учител си прави равносметка на това, какво децата са усвоили, какво не са усвоили и в рамките на своите възможности, и на условията, в които работи, гледа да навакса. Но дали има такъв цялостен поглед от страна на Министерството на образованието?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър – заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Резултатите в образователната система се оценяват и измерват трудно. Най-надеждната оценка е чрез национално външно оценяване. Локално най-добрата оценка е на съответния учител, преподавател. Дори, когато имаме резултати от националното външно оценяване, които са надеждни казваме, че не е имало преписване, направили сме го, средата е позволява, а не като миналата година, когато се въздържахме, за две от националните външни оценявания, ние пак трудно можем да оценим влиянието на отделните фактори.
Образователният резултат е функция на множество фактори. Той е функция на работата на учителя в много голяма степен, на учебните програми, на това, какво са били мотивирани учениците да учат. Функция на цялостната среда в училище, функция на подкрепата от родителите, от семейството, функция може би в най- голяма степен на когнитивната, на емоционалната ангажираност с ученето на детето. Функция е на много години учене назад, то не е само на няколко месеца. Миналата година – да, три месеца бяха учениците на обучение в електронна среда, но придобитите знания и умения са натрупани сред завършилите VII клас ученици, съответно повече от седем години, включително и от предучилищна възраст.
Най-добрата методология, която може да оцени това е оценката на приноса на добавената стойност, но това означава да имаме замерване в началото и в края. Да имаме контролни групи, които да направят анализ на резултатите. Тези контролни групи да са базирани на извадки с еднаква структура и така нататък. Не искам да навлизам в подробностите на цялата методология. Ние миналата година, знаете възложихме и смея да твърдя, че имаме една от добрите, задълбочени проучвания, които направихме на обучението в електронна среда, но то по принцип беше на обучението с акцент върху обучението в електронна среда. Възложихме го на Института за изследване на образованието, но те обединиха много по-широк екип не само експерти от Института – външни експерти, които са не малка част от тези, които по принцип работят задълбочено в България по въпросите свързани със системата на образованието. Смея да твърдя и методологията им беше изключително издържана. За първи път изследваха задълбочено когнитивната ангажираност на учениците. Предполагам сте имали възможност да се запознаете с този доклад.
На базата на външното оценяване, признавам си, не можем да Ви кажем, надали и някой друг може да Ви каже, какъв е ефектът на резултатите от обучението в електронна среда. Тази година добрите ни намерения са да направим външните оценявания, които са планирани. Разбира се, че те няма да бъда правени на всяка цена, ако не позволява ситуацията ще се въздържим отново. Пак Ви казвам: имаме методологически проблем само на базата на външните оценявания – да оценим придобитите знания и умения. Най-добре може да го направи всеки учител.
Много ми се иска ние да надградим електронните платформи през следващите години – нещо, което е реална перспектива. Но тази година не е, с модули за оценка на знанията и уменията на учениците и за изпитване в електронна среда, което ще позволи едно по-често тестване на учениците, неангажиращо, разбира се, и оценка на дефицитите им, съответно персонализиране на ученето им. И Microsoft, и Gооgle с техните платформи в момента имат такива модули – работим за тяхното пробиране.
Впрочем, тази година това, което отложихме миналата година в IV. клас, то не е коректно да го обвързваме, но тази година ние ще направим в определен брой училища за определен ученици едно пробиране на такова електронно изпитване. Така че това в най-голяма степен може да оценява в бъдеще резултатите. По-важно е в момента да създадем тази инфраструктура, която позволява една такава оценка на знанията и уменията.
А иначе изводите и в нас, и във всички страни са, че води до дефицити обучението в електронна среда – това неведнъж сме си го казвали – при едни ученици по-малко, при други повече. След третата седмица много повече пада когнитивната ангажираност отколкото първите три. Ефективността на педагогическото взаимодействие не е толкова висока, колкото в реалната класна стая и учениците с образователни трудности, дефицити, с липса на подкрепа в семейството, липса на ангажираност от родителите им, имаме най-големи загуби, които понякога са 100%.
Казахте да не цитирам числата, всъщност миналата година само с 1% от учениците, което не е никак малко, казвайки само, може би не е правилно, не е имало педагогическо взаимодействие, докато училищата бяха затворени. В останалите е имало синхронно, или с комбинация от синхронно и асинхронно, или само асинхронно, или носене на материали в дома, поне два пъти виждане с медиаторите и четири пъти чуване през седмицата с учителите, но до 99% е имало взаимодействие. Пак казвам, то обаче не е толкова ефективно, колкото ако децата ходят на училище.
Тази година също трябва да направим такъв анализ, какъвто направихме миналата година. Не точно такъв, може би трябва да разнообразим методологията. Признавам си в момента не сме го организирали този анализ, но по-добре е да се направи към края на учебната година. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, госпожо Атанасова?
ИРЕНА АТАНАСОВА: Да, аз се запознах с Доклада, за който говорите, с това изследване и съм с впечатлението, че то касае преди всичко степента на техническа, на организационна обезпеченост на процеса, на степента на мотивация на учителите и на учениците, степента на готовност на родителите за сътрудничество и така нататък.
Моята мисъл – Вие разбрахте всъщност и въпроса ми – разбирам, че е трудно, но си мисля, че по подобие на международните изследвания и PISA, и PIRLS и така нататък, Министерството на образованието може да създаде организация. Не е речено всички деца, примерно във всички V-ти класове в страната да бъдат обхванати от някакво тестово изпитване, или всички шестокласници – изключвам VII клас, които да се надяваме, че така или иначе ще се явят и IV клас. Но знаете методиката на тези изследвания и мисля, че такова нещо спокойно може да бъде направено, защото за мен наистина е важно.
Искам да Ви кажа, че аз наблюдавам, – това, че съм в парламента, не значи, че съм се откъснала особено много от системата, още повече обикалям из страната и говоря и с много колеги, говоря и с много родители. Аз имам чувството, че миналата година имаше някаква мобилизация и за системата, и за децата. Това им беше ново, притеснени бяха, искаха да се справят на всяка цена, докато сега от страна на децата започна да се наблюдава едно играене на номерца. Нещата са малко по-различни, отколкото в първия етап на извънредното положение. И затова си мисля, че на много места в разговорите и родителите, и колегите са категорични, че дистанционното обучение не просто може да замени, присъственото, а то ако продължава става все по-пагубно за децата.
Ние може да имаме някакво обучение, ама нали не искаме да е някакво? И аз всъщност, между другото, искам да кажа, и съм го казвала и на други места публично, че уважавам Вашите усилия и Вашето упорство в определена степен, ако може училищата да не бъдат затваряни, оценявам го, както и разбирам, че пък не може да не се съобразяваме с наложените мерки от страна на медицинските власти, но все пак си мисля, че колкото по-дълго време децата останат в този режим на обучение, толкова повече след това няма да имаме шанс да наваксаме – говоря в системата. Има неща, които наистина не могат да бъдат наваксани. Аз съм убедена, че вече има такива неща, защото говорим за различни училища, за различни възможности и на Колегията, и на децата, и на средата, в която тези деца живеят. Честно казано, аз съм притеснена за тези випуски, които сега са в училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По-скоро допълнение към думите, които казах. Това, което госпожа Анастасова каза: играене на номерца, ние го забелязахме, по-скоро го чухме от учители още миналата година пролетта, след третата, четвъртата седмица, което потвърди изследването, което след това получихме, че спадна ангажираността, затова и тази година имаме отсъствия или оценка „ангажираност“ при несинхронно обучение. Разбира се, те не могат да компенсират липсата на ангажираност с ученето. Колкото по-дълго продължава, съгласен съм, толкова по-трудно ще компенсираме.
Факт е, че ние в момента нямаме друга алтернатива и факт е, от друга страна, че организираме относително ефективно компенсаторно обучение в електронна среда. За съжаление, може би в пет-шести от света децата нямат достатъчно ефективни компенсаторни алтернативи. Въпреки че и при нас има дефицити по отношение на достъпа, имаме, за съжаление, проблеми с голяма част от децата при нормална ситуация, при присъствено обучение.
Имаме един неизпълнен ангажимент от Закона за предучилищното и училищното образование, а това е да направим тази оценка на приноса на училищата към развитието на учениците. Защо? Защото когато направихме тестовите модели, ние първо трябва да имаме вход и изход на етап. За да имаме вход и изход на клас, означава всяка година да им правим външно оценяване. Тогава ще е по-добре от гледна точка на анализа, но много повече ще бъде трудът, разходите, усилията.
Когато направихме теста обаче се оказа, че външното ни оценяване след четвърти клас не е пригодено за една такава оценка и затова миналата година бяхме готови с променения формат, но не успяхме да го реализираме. Това е причината да не реализираме и тази оценка, иначе поне ще имаме оценка на етап, но тя ще ни дава за отделно училище, за отделен регион. Най-добрият анализ е на ниво ученик. Вярвам, че най-добрият анализ е на ниво ученик. Това ни е трудност – как да налагаме все повече или да разширяваме тази култура сред учителите към това да анализират повече дефицитите и резултатите на учениците, да не се плашат от външното оценяване, а да го приемат като нещо, което е полезно. Убеден съм, че електронните образователни платформи в бъдеще ще им помагат за това. Ние създаваме тази инфраструктура.
Профилите на всеки един ученик, това се сещам да Ви кажа, те не са профили само, за да влизат с тях, а това са профили, които са основата на персонализирано учене. Те ще бъдат и нещо като портфолио на учениците, ще позволяват анализ на ученето на ученика от първи до дванадесети клас и ще бъдат от помощ най-вече на учителите, и на родителите, разбира се, но най-вече на учителите. Така че учителите ще бъдат подпомагани от тези системи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колегите от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ отсъстват.
Колегите от „Обединени патриоти“ също.
Професор Станилов няма въпроси.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не задавам въпроси, защото знам всичко. (Оживление.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колегите от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ също отсъстват.
Отново следва парламентарната група на ГЕРБ – госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги и гости! През 2020 г. бяха одобрени 21 национални програми в сферата на образованието. Преди дни изтече информация в медиите, че се представя за обществено обсъждане проект на постановление за приемане на национална програма „Дигитална квалификация“.
Аз разчитам тази програма като част от усилията и инвестициите за осигуряване на високо качество на подготовка на ученици, студенти, учители и преподаватели, с оглед на дигиталната трансформация на образованието.
Уважаеми господин Министър, моите въпроси са в тази посока, а именно: каква е целта на тази програма? Към кого е насочена? И може би кои ще бъдат приоритетните групи за участие в нея?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, Вие казахте 21 национални програми, но това са националните програми в системата на предучилищното и училищното образование, които ежегодно се приемат, от вече близо 15 години. Това са дейности, при които предварително средствата по тях не могат да се разпределят по училищния бюджет, тъй като са във функция на дейности, които се случват в резултат на програмиране, конкурсни процедури и така нататък и е един от стълбовете на финансиране на системата, както е записано в Закона за предучилищното и училищното образование.
Програмата „Дигитална квалификация“ обаче е една от първите програми в системата на висшето образование. Миналата година с последните промени в Закона за висшето образование бяха регламентирани и национални програми в системата на висшето образование, като инструмент за насърчаване и провокиране на висшите училища към определени политики. Към момента имаме две такива разработени програми. Едната е утвърдена. Всъщност три такива разработени програми, но една само е утвърдена. Програмата „Дигитална квалификация“ беше публикувана за обществено обсъждане. Тя е насочена към потребностите на системата на висшето и на училищното, но най вече на гимназиалното образование за подготовка на преподаватели с умения за преподаване в областта на информатиката, информационните технологии и дигиталната креативност.
Факт е, че ние последните години разширяваме приема в профил „Информационни технологии“ и в ИТ специалностите в системата на професионалното образование. Този прием е увеличен близо 80% за последните три години.
Факт е, че сектора „Информационни технологии“ задържа млади хора, секторът с най-високи възнаграждения и с най-висок ръст. Най-висок ръст и в добавената стойност. Факт е, че той успява да привлече и най- добрите ученици и студенти, които иначе обикновено не отиват в професионално образование, а отиват в езикови или математически гимназии най-често.
Но основната пречка пред разширяването на този прием е недостигът на преподаватели, респективно системата на висшето образование освен, че има нужда от преподаватели по „Информационни технологии“, останалите преподаватели по други дисциплини имат нужда от разширяване на дигиталните умения – за преподаване, за интердисциплинарно преподаване, за връзка с дигитална креативност.
Вчера бях в Софийския университет с декана на Геолого-географския факултет. Приемат едно дарение на лицензии на една от най-големите географски информационни системи. Географските информационни системи може да си представите колко алгоритми има в тях, колко информационни технологии. Тоест преподавателят по география преподавайки с географска информационна система, свързвайки го с история, с пътища, с икономическа география, с климат. Една географска информационна система може с всичко да се свърже, но това предполага и дигитална креативност – алгоритми, които стоят зад това. Така че малко или много всички преподаватели ще имат нужда от това. Това е целта на Програмата – да подготви повече преподаватели.
Велико Търново, Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас искат да бъдат центрове на развитие на информационните технологии. Стара Загора, Бургас и Варна създадоха специализирани гимназии. Пловдив откриват паралелки. Велико Търново – природо математическата сключи споразумение с Техническия университет – София, да развива също информационните технологии. Но навсякъде се сблъскват с това ограничение – недостиг на преподаватели. Търсят Техническият университет – София, Софийският университет, но те казват: студентите ни, които завършват, отиват на пазара в частния сектор със стартова заплата 4 – 5 хиляди лв., ние не можем да ги задължим като преподаватели. Тоест дори в професионалните направления – информатика, компютърни науки, компютърни системи, ние нямаме преподаватели по информационни технологии, а на тях разчитат и всички останали. Например Стара Загора заедно с Тракийския университет също разчита на Техническия университет – София за развитието на информационните технологии в симбиоза между гимназиите и висшите училища – това, което го имаме тук в ТУЕС, което го има в Правец, се мутиплицира като модел. Така че това е целта на програмата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Петрова, желаете ли реплика?
ТАНЯ ПЕТРОВА: Аз искам да благодаря на министър Вълчев. С примера, който дадохте за Минно-геоложкия факултет, аз разбирам, че бизнесът също ще участва активно в тази програма. Дано това се случи навсякъде, защото в годините назад нашата Комисия се е занимавала много именно с нормативни ситуации, в които сме апелирали бизнеса да бъде активна страна. Вероятно и тук, в тази дигитална квалификация, трябва да участва активно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли да допълните нещо, министър Вълчев?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отново следва парламентарната група на „БСП за България“, господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Миналата година приехме бюджета за 2021 г. като увеличихме разходите за висше образование с 50 милиона и малко повече. Във връзка с това разбрах, че МОН е предприело и административни мерки, с които да обвърже тези средства, които се дават допълнително на висшето образование.
Моят въпрос е свързан точно с тези мерки, конкретно споразумението, което се подписва между ректорите на висшите училища и МОН, а впоследствие разбирам, че са разработени Правила за разходване на средствата, които са заложени в чл. 105 на държавния бюджет. Бих искал да разбера каква е точно идеята, целта, на това споразумение и правила, които са разработени, какво се цели като ефект и резултати? Защото все пак имаме политика за развитие, имаме и договори за управление с ректорите – какво допълнително може да дадете като разяснения? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Цонков! Целта ни е обща и споделена с ректорите, с висшите училища. През годините често си водихме този разговор. Те казват: дайте ни пари за по-високи заплати. Ние казваме: държавата Ви дава пари за обучение на студенти.Още от 90-те години на миналия век регламентираният модел между държавата и държавните висши училища на финансови взаимоотношения е по-скоро модел от типа възложител – изпълнител, а не от неадминистративен модел, какъвто имаме при традиционната бюджетна организация.
При традиционната бюджетна организация ние финансираме численост и заплати – определяме численост и заплати, а не определяме численост и заплати на тези, които възлагаме. Когато възлагаме на един частноправен субект, той решава с колко хора да работи и какви заплати да плаща. Ние му възлагаме за извършена дейност. В случая изпълнената извършена дейност е обучението на определен брой студенти и докторанти. Това е регламентираният модел в Закона за висшето образование. Той обаче влиза в противоречие с желанието ни, политиката да имаме изпреварващ ръст на заплатите и най-вече на младите преподаватели в системата на висшето образование.
На заседанията на комисиите, където сме гледали бюджета, сме си водили този разговор. Това, което се споразумяхме с ректорите тази година, да направим изключение от този модел и това изключение е допълващата субсидия. Тя е изчислена на принципа да финансираме достигането на минималните основни заплати, които се споразумяхме – 1300 лв. за асистент, 1400 лв. за главен асистент, 1500 лв. за доцент, 1600 лв. за професор. Да, ама при различните висши училища тези заплати са различни и те, разчитайки следващите години на средствата по формули, които са на базата на брой учащи, и комплексна оценка за качество и реализация, ако я няма тази допълваща субсидия, някои могат да не могат да финансират тези заплати. Тоест ние трябва да приспособим системата междувременно към режим на работа с по-оптимална структура, да ѝ помогнем на системата да направи прехода към това да обучава по-малко студенти, защото випуските намаляха, свърши неудовлетвореното търсене от предходните години. Примерно 90-те години пък и началото на този век имаше неудовлетворено търсене от предходните години – това свърши. Системата от тук нататък ще работи с по-малко студенти, с по-малко катедри, факултети – неизбежно с по-малка структура. Нито една от тези мерки, които са заложени в споразумението, те са примерни, не е задължителна – висшите училища си избират набор от мерки.
Целта на това споразумение, ние си го казахме с ректорите, е те да имат аргумента пред академичната общност да им кажат каква е целта по принцип – да направят заедно този преход, да създадат основата за устойчиво финансиране на висшето училище и да променим дизайна на системата на заплащане. Факт е, че преди е имало по-голям уклон към увеличаване на допълнителните възнаграждения, но сега най-голямото ни предизвикателство е да привлечем най-добрите студенти като преподаватели и да ги задържим в този период – между двайсет и няколко и трийсет и няколко години, който е най-труден, в житейско отношение от гледна точка на доходите. Тоест трябва да имаме политика за изпреварващ ръст на минималните заплати в системата. Това е целта.
Нямаме административни мерки. В член 105 на Закона за бюджета няма правила за разходване на средствата. Има условия, при които предоставяме допълнителните субсидии, допълващата субсидия, тези условия ще бъдат материализирани в една моя заповед. Тя е съгласувана с ректорите. Смея да твърдя, че са доста хлабави тези условия. Това, което ще се изисква от ректорите, е да се разработи програма – и толкова. Тази програма може да съдържа една, може да съдържа и пет мерки, колкото те решат. Ние ги провокираме да направят това нещо, няма да ги санкционираме, няма да ги задължаваме. Опитвам се да им обясня, че това е важно за тях самите в средносрочен и дългосрочен план. Няма да им налагаме мерки, въпреки че ако казваме, че най-важни са ни преподавателите, ако искаме да имаме система, която да е насочена към насърчаване на усилията, трябва да има и по-малко допълнителни възнаграждения – особено такива, които не са свързани с усилията. Затова и някои висши училища намалиха процента „прослужено време“. Ако имаме нещо, което е намалено в системата, това е единствено това допълнително възнаграждения. Всичко друго се запазва. Някои увеличиха нормата преподавателска работа, но съгласете се, че някъде има много ниска норма преподавателска работа. Има и преподаватели, които са без норма и получават заплати. Имаме ненамаляване пропорционално на заплатата при намаляване на нормата – нещо, което го има в системата на училищното образование. Така че ако това са административните мерки, те не са наложени с административен инструмент, те са полезни за системата. Пак казвам висшите училища си избират набора от мерки. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, доцент Цонков? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Разбирам от господин Министъра, че в крайна сметка целта на въвежданите, хайде да не ги наричаме административни мерки, а нови условия, които са съгласувани, както разбирам, с ректорите са по-скоро за продължаващо реформиране на системата на висшето образование, тоест връщане на профила на висшите училища, което и ние от „БСП за България“ не веднъж сме казвали, че го подкрепяме и отдавна трябваше да се случи.
От друга страна, не сме убедени, че по този начин това, което прави Министерството ще сработи, и е най-правилният подход. Най-малкото, защото би трябвало да гарантираме, както казвате и Вие, изпреварващо повишаване възнагражденията на преподавателите, на научните работници – за всяка година за напред, за в бъдеще. Не съм убеден, че с тази допълнителна субсидия ние ще гарантираме за в бъдеще това увеличение на заплатите. Например, ние затова и предлагахме няколко години подред, да бъде обвързано възнаграждението с минималната работна заплата, за да гарантираме наистина индексиране на възнагражденията, което е важно, предвид на макроикономическите условия да ги кажем.
На следващо място, съгласен съм, че трябваше да се повишат възнагражденията като цяло на преподавателите във висшите училища. Някои от големите университети изоставаха по отношение на заплатите, но така се получи в момента, доколкото ми е известно, че се наруши изцяло балансът по отношение на възнагражденията между отделните академични длъжности. Тоест, да, шоково се увеличи възнаграждението на младите преподаватели, но от друга страна, очевидно рязко ще спадне мотивацията на подготвените, на опитните преподаватели – хабилитираните лица, доценти, професори, предвид на рязкото намаляване съотношението между възнагражденията на младите преподаватели и на професорите, което също трябва да го отчитате като факт.
От друга страна, това, което поставяте от МОН като условие – да се намали рязко и преподавателският състав, който е да го кажем в пенсионна възраст, между 65 и 68 годишна възраст, също не смятам, че е добре помислено, защото точно тези преподаватели имат възможност да предадат достатъчно квалификация, знания, компетентност на по-младите, а ние с лека ръка трябва да се освободим от голяма част от тях, с основанието, с мотива, че намаляваме, опитимизираме разходите. Важно е в крайна сметка да има приемственост – да запазим капацитета и да подобрим, повишим потенциала на висшите училища, на висшето образование като цяло.
Друго, което неведнъж сме казвали, да, все още отчетливо е финансирането от гледна точка на връзката брой студенти и бюджет на висшите училища. Защо не помислим вече да повишим разходите за един студент? Ако не се лъжа, те десетина години не са актуализирани.
Не на последно място това, което сте предприели, дали вече рязко не нарушава наистина, то е чувствителен, деликатен въпросът за академичната автономия, но когато говорим за научно-преподавателската дейност, в крайна сметка там трябва да оставим малко повече свобода. Не говоря за контрола върху финансирането, разходите, управлението на университета като цяло, на всеки един университет, но тук говорим за съкращаване на катедри. Да, съгласен съм за профилирането, но трябва да се намери пресечната точка, златната среда в този модел, който се опитвате да наложите.
Отново казвам: защо правихме тогава промените в Закона за висшето образование – имаме договор, имаме политика за развитие, трябваше тези неща там да ги заложим, а не допълнително да предприемаме допълнителни действия.
На последно място, искам да попитам: тези допълнителни разходи остават ли и за следващите години – допълнителното финансиране, защото разбирам, че всеки университет трябва да разчита оттук нататък за следващите години на резерви и собствени приходи, което да не кажа, че е невъзможно, но много трудно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Цонков, зададохте няколко въпроса в репликата.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Вижте чл. 91 от Закона за висшето образование. Там не финансираме брой преподаватели – финансираме обучението на брой учащи. Тоест това е възлагане от страна на държавата, за което възлагане държавата плаща. Този модел е функция на по-големия модел – на академична автономия. Разбирам, че Вие държите на тази академична автономия, в този смисъл би трябвало да държим и на модела възложител – изпълнител. Но ако имаме модел възложител – изпълнител, приходите не са сигурни. Вие много точно казахте. Лесно ще кажем, че не една, а пет минимални работни заплати ще е минималната заплата във висшите училища обаче приходите този модел не може да ги гарантира, както не са гарантирани приходите на изпълнителя по една обществена поръчка, защото не е административна структура, защото ние не регулираме възнагражденията. Не е честно да им регулираме възнагражденията при положение, че ние сме им осигурили приходите. Такъв е моделът впрочем и в здравеопазването – възложител – изпълнител.
При този модел ние можем единствено с висшите училища да постигнем някакъв разумен компромис по отношение на изпреварващото нарастване на основните заплати и това направихме. Ние не сме променили модели. Направихме едно временно изключение от него с допълващата субсидия в името на тази политика за изпреварващо увеличение на възнагражденията – най-вече на младите преподаватели. Аз бих казал, че регулирането на заплатите също е нарушаване на автономията. Защо ще им нарушаваме автономията? Даването на пари, в широк смисъл, също е нарушаване на автономията. Те само това не разбират като нарушаване на автономията.
Този философски дебат може доста да го водим. Не е гарантирана субсидията, но аз мисля, че дори при запазването на този модел – финансирането в зависимост от броя на студентите и оценката за качество, през следващите години ще има тази допълваща субсидия. За тази година е заложена в Закона за бюджета, който има годишен характер. Аз няма да я гарантирам, дори Вие не можете да я гарантирате – народните представители, тъй като приемате годишни закони за бюджета.
Не е вярно, че субсидията не расте. Не расте базовият норматив, но растат коефициентите по Постановление № 162, растат най-вече коефициентите по Постановление № 328 в зависимост от комплексната оценка. Това политика – ние да стимулираме висшите училища да правят наука, да стимулираме и реализацията, да стимулираме качеството на образованието. Базовият ни норматив е 692 – толкова беше в икономика, Вие знаете, но в момента на УНСС, на Стопанската академия нормативът – съставният вече с коефициентите за икономика мисля, че е около 1400 – 1500. Той е различен в зависимост от оценката, но виждате, че имаме над двойна разлика, тоест през тези години два пъти е нараснал.
Физиката в Софийския университет нарасна три пъти и половина – четири пъти през това време. Тоест ние имаме ръст на субсидията, но диференцирано. От друга страна, имаме и професионални направления с ниска оценка и тук политическият и морален въпрос е ние трябва ли да продължаваме да ги финансираме при положение, че няма реализация, при положение, че няма реализация по специалността, при положение, че не правят наука, а преподавателите са взети назаем от друго висше училище и така нататък. Затова избрахме тази политика и мисля, че тя трябва да се следва през следващите години.
Средствата ако растат ще има и по-добър баланс между академичните длъжности, но аз не знам какъв е правилният баланс. Имайте предвид, че над добавките за длъжност се натрупват допълнителните възнаграждения, Вие по-добре го знаете, за научна степен, процентът прослужено време.
Ние с висшите училища решихме, че разумният процент прослужено време е до 1,3 – дали това е разумният е въпрос и на субективна преценка, но наистина вече при 2% става много голяма разликата и не позволява съответно изпреварващо да се увеличат възнагражденията на младите преподаватели. По-скоро, ако имаше изкривяване последните години, то беше към разтягане и ние сега правим една корекция в този модел. Не сме нарушили академичната автономия. Партньори сме с висшите училища, трябва да вървим в една посока, те осъзнават това – академичната автономия не е самоцел, тя трябва служи на развитието и това ни е общото мнение с ректорите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, с това изчерпихме днешната процедура.
Благодаря Ви за участието в заседанието.
Благодаря на министър Вълчев и на неговия екип – госпожа Петрова и госпожа Евгения Костадинова.
Благодаря Ви, закривам заседанието.

(Закрито в 15,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова