1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет на 18 януари 2021 г.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 8 януари 2020 г.

---

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет на 18 януари 2021 г.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 8 януари 2020 г.
Има ли други предложения към дневния ред, който Ви представих? Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ.
Кой ще представи Законопроекта?
Давам думата на заместник-министър Петър Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря.
Предлаганите промени в Закона за признаване на професионални квалификации, целят, първо, да синхронизират по-пълно разпоредбите на националното право с промените в Директива 2005/36 относно признаване на професионалните квалификации. И второ, да въведат, транспонират новата директива 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност при приемането на ново регулиране на професии.
По първата точка, след преглед от Европейската комисия на степента на транспониране на Директивата за признаване на професионални квалификации, изменена с Директива 55 от 2013 г., в началото на 2019 г. Комисията нотифицира 27 държави членки, в това число и България относно констатирана липса на транспониране или непълно транспониране на някои разпоредби от Директивата. Министерството на образованието и науката като национален координатор по регулираните професии предприе необходимите мерки за уведомяване на всички ведомства – органи по признаване, които имат отношение към регулираните професии с цел изготвяне на отговор до Комисията. В рамките на 2019 г. бяха изпратени няколко отговора от страна на България по констатациите на Комисията, която от своя страна върна нейното виждане по въпросите какво от обясненията приема и какво не.
В крайна сметка от всички направени от Комисията констатации останаха няколко, които изискваха предприемане на Законова промяна в ЗППК. В края на 2019 г. Министерството на образованието и науката, съвместно с всички органи по признаване, предприе изготвяне на ЗИД на ЗППК, с който да бъде отговорено на всички констатации на Европейската комисия по процедурата за нарушения. Пандемичната обстановка донякъде забави този процес, като Комисията удължи сроковете на всички държави членки. През месец юни 2020 г. Проектът за промени в Закона бе изпратен на Комисията за становище, която върна положителен отговор в началото на месец януари 2021 г. Това е причината да го предлагаме чак сега.
По втората точка. С предложения Законопроект се въвеждат и разпоредбите на новата Директива 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на новорегулирани професии, така наречената Директива за пропорционалността. Това е Директива, приета в рамките на Българското председателство, плод на почти тригодишна работа. Тя определя правила за оценки за пропорционалност, които да се извършват от държавите от Европейския съюз преди приемането на ново регулиране на професиите, или изменението на съществуващото регулиране.
Директивата има за цел да предотврати прекомерното ограничение относно достъпа до, или извършването на професионални дейности да гарантира прозрачност и правилно функциониране на вътрешния пазар. Срокът за транспониране на директивата бе краят на месец юли 2020 г., като по тази причина бе най-целесъобразно нейното транспониране да бъде направено в рамките на подготвените вече промени, вместо да се подготвят наново нарочни изменения в Закона. Комисията все още не е започнала процедура срещу България за нетранспониране на Директивата, защото е запозната, че това се извършва в рамките на настоящия закон, с който се отговаря и на другите й констатации.
Това е накратко. Ако има въпроси, аз и колегите ще отговорим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на заместник-министър Николов.
Колеги, имаме постъпили становища от Българския зъболекарски съюз, от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, от Медицински университет – Плевен, и Медицински университет – Пловдив, като сме изпратили искане за становище до всички медицински университети, включително и до Българския лекарски съюз, но от тях не сме получили становище към момента. Двата медицински университета нямат бележки по Законопроекта. Бележки обаче имат Българският зъболекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Аз сега ще отворя дебата по този законопроект, като обаче ще припомня, че всъщност ние сме гледали изменение в него и в предходния мандат. И текстове, които обаче вече са отхвърлени от парламента, намират място отново тук и отново ще станат на дебат, и, колеги от Министерството, отново ще бъдат отхвърлени. Аз не зная Вашата памет ли е къса, или смятате, че нашата памет е къса!? Отново имаме становище от Българския зъболекарски съюз, тук имаме колеги, които са от Здравната комисия, утре ще се разглежда в Здравната комисия. Това, че някой в Министерството някога не си е свършил работата и съответно не е отправил съответните бележки, колегите експерти са ми извадили стенограмата от обсъжданията в предходното Народно събрание, тогава господин Петьо Кънев се е изказвал, който е бил координатор: ама той не бил на срещата, когато трябва да възрази, ама кой е бил така и до ден днешен не става ясно. Така или иначе сме изпаднали в ситуация, която никак не е приятна и сигурно ще се наложи текстове, които вече сме отхвърлили, да бъдат отхвърляни отново. Вие след това ще си обяснявате.
Колеги, откривам дебатите по т. 1 от днешния дневен ред.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моето присъствие тук е свързано с това, че в този законопроект се визират професии, свързани с медицинското образование и медицинските дейности в България, което ще бъде разгледано, разбира се, също в Здравната комисия.
Аз приемам Вашето чистосърдечно признание, че между Вас и Министерството на образованието и науката има неразбирателство, но това по никакъв начин не може да бъде оправдано от чисто процесуална гледна точка, тъй като Вашата политическа сила и Вашата коалиция е излъчила изпълнителната власт и би трябвало поне между Вас да има сериозен синхрон във всяка една законодателна инициатива. За съжаление, това се споделя от много колеги в парламента, че в края на мандата на един парламент се появяват внезапно цели облаци от законопроекти, които се опитват по много бърз начин да решават отделни въпроси, но, за съжаление, отварят „кутията на Пандора“. Вие вече отворихте преддверието на спора.
Ще се спра на два въпроса, по които има категорично мнение от професионални организации, които се занимават с реализацията точно на този тип дейност. Няма да си позволя да цитирам изцяло мнението на уважаемия Зъболекарски съюз, нито на Асоциацията по здравни грижи, но пред мен е също едно експертно становище на Федерацията „Обществено здраве“, което категорично посочва много детайлно нещата, които са нарушени. И аз искам да се обърна към Министерството на образованието и науката и да споделя с тях огорчението си, че неправилното транспониране на директиви е особено опасно за всяка държава – членка на Европейския съюз. Ние сме били свидетели в хода на работа на Четиридесет и четвъртото народно събрание как с това транспониране се обосновават много неправилни законодателни решения. И неслучайно съвсем наскоро в изявлението си като председател на Българската стопанска камара, нейният председател заяви, че основният проблем в законодателството в България, което нарушава много процеси в страната, е парламентът, който по много неумел начин върши своите задачи и поставя пред определени професионални общности проблемите.
Тук ще се спра съвсем конкретно на един проблем, който е категоричен, че по отношение на медицинското образование, независимо от записването за признаването на доказателства за професионални квалификации, удостоверяващи извършваното обучение, има изисквания това образование да е пет години и съответен брой часове.
Да не говоря за това, че вкарването на отделни държави в закон на друга държава, в смисъл примери от отделни държави, е абсолютно неуместно в една законотворческа дейност. И дали става дума за Кралство Испания или за Кралство Швеция, или става дума за Република Танзания няма никакво значение. Трябва много внимателно да се градират управленческите актове и когато се говори за законотворчество, то действително да бъде много сериозно прецизирано. Това прецизиране трябваше да стане между оперативния състав на Министерството на образованието и науката и уважаемите членове на Образователната комисия, за да не се стига до тази колизия сега – самата уважавана председателка на Образователната комисия със своето изявление един вид да подсказва, че нещата няма да стигнат до положително решение, а напротив, пак ще се стигне до връщането на определени текстове от Закона, което ще ни постави в ситуация, за която заяви и господин заместник-министърът, че не е благоприятна. Но тя не е благоприятна, защото не е изяснена, защото нещата не са направени по начина, който е реден.
Същото нещо се отнася и за проблемите на специалистите по здравни грижи. Асоциацията е изказала своето мнение. Тя е дала като мнение необходимостта текстовете да бъдат сериозно прецизирани. Те няма как в този вид да бъдат прецизирани, по мое скромно мнение. Те трябва да бъдат върнати, сериозно обмислени, когато се внасят. И тогава, отговаряйки на интересите и на професионалните изисквания при регулирането на отношението към този вид професии, да бъдат внесени отново в Образователната комисия и респективно в залата.
Така че аз си позволявам да повторя това, което Вие казахте, с всичко това, което споделих в момента, че действително определени текстове, когато се минава по тях, трябва да отпаднат, за да не стигаме до такива колизии, които са абсолютно неприемливи от професионална гледна точка. Медицинското образование е нещо много сериозно, то касае наистина националната сигурност, и то в много сериозен аспект. Никакви компромиси там не могат да бъдат правени, още повече – не искам да влизам в подробности – че този начин на образование в Кралство Испания е имало един относително много къс интервал, даже днес ми цитираха от коя до коя година е. И сега затова да се прави по този начин транспониране в кавички, това не решава проблемите, а напротив – задълбочава ги много сериозно. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Само една реплика, ако ми позволите да Ви направя, професор Михайлов. Тук не става въпрос за неразбирателство между нас и политическия екип на Министерството. Упрекът ми беше към администрацията, защото политическите екипи в миналия мандат и в този са различни. Истината е обаче, че един и същи текст се появява между другото с много други. С уверението, разбира се, че те са обсъдени с различните съсловни организации. Но от становищата, които ние получихме във вчерашния ден, всъщност се оказа, че това не е така. И може би наистина, знаейки проблема, който се появи в Четиридесет и третото народно събрание, би било редно съответно да ги обсъдим предварително, но така или иначе това не е първият законопроект, по който имаме бележки, така че между първо и второ четене ще коригираме това, което по някаква причина е изпуснато. Може би в процеса на бързане, заради това че ни грози наказателна процедура, но наистина това са неща, които трябва сериозно да се обсъждат, да се оглеждат, защото веднъж вече е имало процес на обсъждане в Народното събрание и наистина не би следвало той да бъде пренебрегван.
Сигурно господин Славов – юристът, който се занимава с транспонирането на директиви в Министерството, също ще добави нещо към това, което ние казахме.
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: В рамките на правото на дуплика, аз разбирам Вашето желание да подчертаете политическото единство между Министерството като политически кабинет и управлението на Здравната комисия, респективно на парламента, но искам да Ви кажа, предполагам, че на Вас това Ви е известно, че особено в областта на образованието и на здравеопазването политическите решения почиват на сериозни експертни решения. И всичко това трябваше да се направи тогава, когато му е времето, а не сега в едно общо политическо единство между Министерството и Комисията да се стига до колизии на експертно ниво, които затрудняват законодателната дейност на българското Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така е, но така или иначе този момент сме го пропуснали по една или друга причина. Пак казвам – вероятно в стремежа си да побързаме, за да не ни загрози наказателна процедура.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Славов, заповядайте.
СЛАВОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз понеже помня и предишните заседания и дебати, първо, само да кажа, че всъщност Министерството на образованието и науката е само координатор по отношение на регулираните професии. Тези конкретни текстове са подадени от колегите от Министерството на здравето, разбира се, съвместно с нас. Така че те също са наясно какво внасяме и защо го правим.
Конкретно по отношение на испанските зъболекари, това е текст в директивата, който ще се появява всеки път, всяка една година, когато Европейската комисия прави преглед на транспонирането. Тя винаги ще го подава към България като нарушение на транспонирането на Директивата, защото текстът е залегнал в Директивата и ние нямаме избор при транспонирането. В 2005 г., когато текстът се е появил в Директивата, доста държави членки са възразили срещу подобен текст, но Испания е представила тогава достатъчно доказателства пред Комисията и е взето решение той да бъде включен в Директивата. Касае се за една група испански зъболекари, обучавали се между 1985 и 1997 г. по тогавашни испански учебни програми, когато обучението е било тригодишно, като Директивата изрично казва, че всяка държава членка е длъжна да признае на тези зъболекари, обучавани в този период квалификацията, при условие, разбира се, че тя е призната и от самата Испанска държава, че са работили пет години в Испания като основна дейност. Има редица предпоставки, не просто така да го признаем.
При предното гледане в Народното събрание колегите от Здравето бяха направили една справка и се оказа, че от 2005 г. до 2017 г. един-единствен зъболекар с такава квалификация от този период е поискал признаване в България, защото е бил съпруг на дипломат в Испанското посолство. Съпругата му е работила там и той е дошъл да упражнява професия. Тоест няма огромен наплив от зъболекари, завършили в този период, които биха искали тук да заемат българските работни места.
Чисто формално, след като има такъв текст в Директивата имаме два избора: или го приемаме и го включваме в ЗППК и Комисията прекратява процедурата, или не го приемаме, както миналия път, и Комисията отново го подава като нарушение, докато в един момент вероятно ще се стигне и до съдебно дело срещу България и глоба. Това рискуваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз имам два въпроса към Вас. Колко държави са транспонирали този тест досега? И вторият ми въпрос е: каква е била позицията на България? За другите държави чухме, че са възразили, а ние възразили ли сме?
СЛАВОВ: Всички държави са го транспонирали, но за позицията на България мога да проверя, защото в 2005 г. не съм се занимавал с това нещо и не си спомням. Но понеже всичко в сайта на Европейската комисия към Директивата има работните позиции на всички държави, мога да го проверя и допълнително да го изпратя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз искам да споделя на уважаемия колега като човек, който 40 години се занимава с медицинско образование, през тези години съм бил свидетел на множество екзотични идеи, дори в България. Имаше идея да се напрати Педиатричен факултет, да се изучава медицина пет години, какви ли не безобразия са били стоварени върху българското образование. В момента все още съществува така наречената циклична система, която още не са я премахнали в Софийския медицински университет, която осакатява българските студенти по медицина в София. Но това, че по една или друга причина някоя държава е успяла да наложи някакъв регламент за транспониране, не е причина ние да го приемаме безропотно, тъй като това отваря вратата оттук нататък на много различни екзотични идеи, които биха могли да се прокраднат в една или друга държава, да се приемат с национално законодателство и – недай боже, както казват старите хора – след 10-15 години да се появят за транспониране в целия Европейски съюз.
Това е неприемливо от чисто образователна професионална гледна точка. И аз не бих могъл на тази в кавички желязна логика да резистирам, че това се е приело след възражение и ние сме единствените, които сме останали и не са го приели. Не сме го приели и не го приема Стоматологичният съюз по ясни професионални съображения. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли, колеги? Не виждам.
В такъв случай закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 януари 2021 г.
За – 11, против – 6, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря за участието.

Колеги, продължаваме с втора точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ.
По обобщението, което ми е представено от експертите, на последното заседание сме стигнали до чл. 6.
По чл. 6 има предложение от народните представители Атанас Костадинов и Любомир Бонев – чл. 6 да отпадне.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, наистина мина доста време откакто беше това заседание, но се радвам, че можем пак да обсъдим тези въпроси.
Нашето предложение да отпадне чл. 6 има следните мотиви. Такава императивна норма ще създаде колизия с множество различни казуси и ситуации. Данни и информации, с които всяка една държава или търговско-публично предприятие разполага, са длъжни по Закона за достъп до обществена информация да ги предоставят. Наслагвайки факта, че заложената идея в този Закон за НИМХ, иска се да се развива и като осъществяващо търговска дейност, се създава според нас неравнопоставеност и необосновано се създават сравнителни предимства. Когато има отказ от достъп до информация, то това винаги е обосновано. Или, на база на авторското право, по отношение на конфиденциалност, съгласие на трето лице, резултати с чувствително съдържание, получени вследствие данни от европейско финансиране и така нататък, и така нататък. Тоест тази императивна норма тук, зададена по този начин, ще отвори врата за множество прецеденти.
Изпълнителите по договорите, както и финансиращите донори, примерно на Норвежката програма, на Българо-Швейцарската програма, имат вече уреден възмезден ред вътре в условията за финансиране, за ползване на тази информация, а за държавните институции искам да напомня, че има регламентиран такъв ред и правила със санкцията на Министерството на финансите.
Ако приемем това по този начин, не само министерствата ще бъдат ощетени, а и целият държавен бюджет по мое мнение, защото с тези правила от Министерството на финансите, за които говоря, държавата ясно казва какъв е редът за получаване на достъп до обществена информация, до такива данни и каква е разумната цена за използването и за предоставянето им. Ние по същество ощетяваме не само държавния, но и общинските бюджетите, защото може би знаете или сме забравили, че от местните приходи общините използват средствата, за да събират такива данни по много от законите.
Тук става въпрос за това как в ущърб на държавния и на местните бюджети ще финансираме един, аз го наричам, научно-стопански хибрид? И на финала въпросът ми е: това съгласувано ли е с Министерството на финансите, защото то противоречи и на техни разпоредби? Това е доводът да помолим да отпадне този текст. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз мога да кажа, че с Министерството на финансите е съгласуван текстът, но може би професор Брънзов ще каже няколко думи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, професор Брънзов.
Без финансова обосновка Законопроектът няма как да бъде разгледан на Министерски съвет, така че би следвало Министерството на финансите, щом са го допуснали и са дали финансова обосновка, значи са се съгласили.
Заповядайте.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, тук става въпрос за изпълнение на националните и международни дейности, които са възложени от българската държава на НИМХ. Ще дам конкретен пример на господин Костадинов за какво става дума.
В България има 8 метеорологични радиолокатора, шест от които са в „Борба с градушките“ и два, които са в Българска гражданска авиация. На нас са ни необходими тези метеорологични данни. Това са специализирани метеорологични радиолокатори. Дори в едни такива ситуации сега, когато има бедствия от хидрометеорологичен характер.
Необходимо ли е НИМХ също да иска от Министерството на финансите средства, един такъв радар струва над 2 млн. лв., да купим и ние четири радара, за да покрием втори път територията на България, или е много по-разумно да получаваме тази информация от тях, както ние сега я получаваме, но по разни двустранни споразумения? Така че тук не става въпрос за използване на тези данни за търговски цели, а става въпрос за изпълнение на национални и международни дейности на НИМХ. Търговските дейности са нещо съвсем отделно.
Такъв текст, между другото, има в Закона за чистота на атмосферния въздух, където всички ведомства, дори става въпрос за търговски дружества, предоставят на Министерството на околната среда и водите безвъзмездно информацията от техните станции за измерване на качеството на въздуха. Така че това е и причината Министерството на финансите да съгласува един такъв текст, защото България не е толкова богата страна, за да си позволява всяко ведомство да си купува апаратура за собствените си цели, когато се покрива с нещо друго, което държавата вече е финансирала. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становища и изказвания от други народни представители?
Референтът ни – заповядайте, госпожо Мацева.
ВЯРА МАЦЕВА: Ако бъде подкрепен този текст, първо, националните и международни дейности вече сте приели, че няма да съществуват като разделение на дейностите, така че това трябва да отпадне.
Въпросът ми е бюджетните организации дали е само по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, или имат предвид нещо по-широко, затова цитират директно Закона за публичните финанси?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерство на образованието за отговор.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Точно по смисъла на Закона за публичните финанси. Спомням си, че когато правихме текста, гледахме изрично определенията. Там попадат всички бюджетни организации, които ще предоставят тези данни. Отделно от това сме включили вече и дружествата по Закона за публичните предприятия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Мацева.
ВЯРА МАЦЕВА: Точно това ми беше въпросът: дали имате предвид само определението, което е в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Да.
ВЯРА МАЦЕВА: Благодаря. Би трябвало да се уточни в текста, че е по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Не възразявам изрично да бъде препратено към легалната дефиниция в Закона за публичните финанси. Ние счетохме, че това е излишно препращане, защото там легалната дефиниция е само една. Но ако смятате, че с това ще спечели правната техника, можем да препратим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви за възможността за кратък коментар.
Аз не искам да влизам по същество в спор с господин Брънзов, не е това задача на Комисията, но бих подкрепил предложението на референтите, ако се касае за § 5, ал. 1, това да бъде изрично записано, защото пак твърдя, че можем да създадем колизия. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме ли готовност сега да ни предложите текст, който да подложим на гласуване, или да го оставим за следващото заседание?
Да го оставим за следващото заседание, като ще предложите редакция, която ние направо да гласуваме, съобразно това, което уточнихме в момента и в съответствие с приетите вече текстове в предходните заседания.
По чл. 7 отново имаме предложение на народните представители Атанас Костадинов и Любомир Бонев.
Имаме и предложение от народния представител Станислав Станилов.
Имаме и предложение на работната група – в ал. 1 да се добави и местната власт.
Първо да чуем колегите народни представители. Кой желае да вземе думата?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моето предложение касае само едно уточнение. Моето предложение е след думите „Правила за хидрометеорологично обслужване, приети от Научния съвет“ да се добавят думите „и утвърдени от министъра на образованието и науката“.
Мотивът е, че Националният институт по метеорология и хидрология не е независим стопански субект, който сам да си определя тарифите, а е второстепенен разпоредител по бюджета. И по смисъла на положението на този институт в Министерството, министърът е принципалът, който трябва да утвърждава всички подобни актове.
Другото ми предложение е за нова ал. 3:
„Националният институт по метеорология и хидрология предоставя безвъзмездно за научни и образователни цели свободен достъп до всички данни и продукти, обменяни в рамките на Световната метеорологична организация към Организацията на обединените нации, включващи 6-часови данни от регионалните базови синоптични мрежи, всички налични наблюдения от морски наблюдателни станции, от самолети, от сондиране на високата атмосфера от всички станции, определени като представители на климата и т.н.“
Мотивът е, че безвъзмездното предоставяне на данни е изискване на Резолюция 40 на Световната метеорологична организация. Неприемането на предложението би означавало, че има нездрави комерсиални планове за бъдещето на Института, което нарушава международно поетите ангажименти на Република България.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Доколкото разбрах, може да обосноваваме предложенията и по ал. 1, и по ал. 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
В ал. 1 предложението е след думата „компетентност“ да се постави запетая, като се добави „както и представя данни, събрани по повод или във връзка с дейността на института“.
По същество това е краткият вариант на предложението на уважавания народен представител Станилов и ние бихме подкрепили неговото предложение, като се нуждае от малко изчистване, за да не завършваме с „и така нататък“.
Позволете ми да дам мотиви, защото за нас това е едно от най-важните неща в Закона.
Колеги, каква е тази презумпция, при която в предходния чл. 6 всички се задължават да предоставят данни, а НИМХ би могло да прави всичко друго като възмездни услуги, но не и да предоставя данни? Аз не разбирам тази логика. Ако приемем чл. 6 за такъв, какъвто е в текста, той трябва да има огледалното си отражение и в чл. 7. Дългогодишната практика показва, че това е един порочен модел, който в крайна сметка затруднява едно – провеждането на държавната политика в сектора, която е обект на няколко министерства, включително според мен и на Министерството на образованието и науката.
В допълнение към мотивите на чл. 7 искам да подкрепя проф. Станилов относно съобразяване на текста и аз смятам, че той трябва много сериозно да се коригира, с така наречената резолюция № 40/1995, която е потвърдена и от 18-ия конгрес през юни 2019 г. на Световната метеорологична организация, и е валидна поне до следващия конгрес през 2023 г. Ако позволите, изключително адекватен е текстът.
Това са нашите мотиви за подкрепа на нашето искане. Съществува сериозен риск и той се крие в комерсиализацията на големите цели за установяване на система от свободен и неограничен обмен на данни и продукция, и глобално сътрудничество в областта на метеорологията. Още през 1995 г. Световната метеорологична организация е казала следното:
Първо, че трябва да има категорично разграничение между първични данни от допълнителни продукти и ползване на данни за стопанска или нестопанска дейност. Не може сега, през 2021 г. ние да създаваме закон, който да върви в радикално противоположна посока. Първичните данни, които се обменят в рамките на Световната метеорологична организация, имат пълен списък в така наречения Анекс 1, в който са посочени всички данни, които следва да се предоставят безвъзмездно. Ние правим обратното законодателство. Нещо повече – в Анекс 2 има допълнителни данни продукти, които могат да бъдат предоставяни възмездно, само че в Анекс 2 има специален икономически механизъм, по който те могат да бъдат възмездно предоставяни. В Анекс 3 националните метеорологични служби са регламентирани и следва да се има предвид, че и в Анекс 4 се говори за категоричното разграничаване между изследователските и чисто приложните аспекти на данните на Световната метеорологична организация.
Така че подкрепа за това, което казва народния представител Станилов.
Това е предложението ни по чл. 7, ал. 1.
По отношение на чл. 7, ал. 2, бих отбелязал следното.
Колеги, на практика с ал. 2 се въвежда възможност НИМХ да осъществява стопанска дейност. Както знаете, държавата може да упражнява стопанска дейност по Закона за публичните предприятия. Това предложение за мен е заобикаляне на общия ред по Закона за публичните предприятия, на реализирането от държавата на стопанска дейност чрез публични търговски дружества, а не чрез научни институти, колеги. Вижте чл. 13 – независима автономна научна институция. Къде е заложено в закона да се осъществява, заобикаляйки Закона за публичните предприятия, такава дейност?
Само искам да напомня, че това е нов закон, приет е от сегашното мнозинство. Аз не виждам смисъл да бъде ревизирана тази норма.
Второ, вижте разпоредбата в чл. 2, ал. 1 на този закон. Както казах – национална автономна научна организация, няма и дума за публично-търговско държавно дружество.
Трето, самото допускане, че Научният съвет може да определя реда, условията и цените на търговските сделки, аз не мога да го опиша в правна рамка как звучи това. Няма такъв ред, при който Научният съвет да определя реда и цените.
Благодаря. Това са ни доводите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Становище на Министерството на образованието и науката – господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Това са въпроси, които според това, което говорихме и колегите, няма юридическа пречка нито в едната, нито в другата посока и е въпрос на политическа воля в крайна сметка какво решаваме. Но ми се иска горе-долу по всички въпроси да чуем и проф. Брънзов преди да даваме някакво становище.
Ако може да го защити, тъй като в рамките на дискусията до последно е имало колебание всъщност в коя посока вървим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще се съглася с Вас, че в крайна сметка всеки един законопроект е въпрос на това дали и каква е политическата воля за неговото приемане. Само че, ако тук наистина влизаме в колизия със Закона за публичните финанси и Закона за публичните предприятия, който ние сме приели, малко вече политическата воля…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Има други прецеденти, не е толкова изчистена ситуацията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Семкова, преди проф. Брънзов.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ако може само две думи.
Има редица закони, които допускат организации, които са на бюджетно финансиране, да извършват срещу заплащане различни по вид услуги. Има такива закони, просто нямам готовност в момента да направя справка, но мога да поема ангажимент в следващото заседание това да се случи. Разликата е, че тези организации не извършват като търговец тази дейност, тоест те няма да я извършват по занятие, тъй както търговските дружества по реда на Търговския закон и на Закона за публичните предприятия, защото тук притеснението е, че той се заобикаля. Това не е дейност по занятие по смисъла на Търговския закон, не е търговец НИМХ. Основната му цел не е…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Как да не е, като предлага нещо, което се заплаща?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Не, има разлика между това да се реализира възмездна сделка и между това едно лице да извършва възмездни сделки по занятие. Тук има известен нюанс.
От друга страна, редица държавни организации, които са на бюджетно финансиране, е допуснато в специалните им закони да извършват срещу заплащане определен тип дейност, включително мисля и в Закона за училищното образование имаме такъв тест. За съжаление, нямам готовност да цитирам точния текст. Това, от една страна.
Второ, по отношение на това Правилникът да се утвърждава от министъра на образованието и науката, възможно е, допустима е юридически и тази концепция.
По отношение на предложението да бъдат включени и органите на местно самоуправление, разбира се, според мен това е въпрос на пропуск в ал. 1.
Така че няма юридическа пречка. Това е, което бих искала да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не бяхте много убедителна, защото Вие не цитирате тези закони, които позволяват такава дейност. Вие казвате: ние ще направим уточнение, мога да Ви цитирам, но не ги цитирате. И аз не чух нито един такъв пример. Затова ще Ви кажа, че това нещо не ме убеди и няма как да го гласувам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Брънзов.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: По отношение на законите не мога да взема отношение, само знам, че Националният институт по метеорология и хидрология, когато беше в БАН и навсякъде, той е правил това нещо, такъв правилник има и никога не е имало проблем при проверки от всякакви сметни палати, АДФИ и така нататък. Тоест една научна организация би трябвало да има право да извършва експертизи по възмезден начин, защото не всички експертизи, които се искат, са от държавни и местни органи, от общинска власт и други, които ние сме длъжни да осъществяваме безплатно. Например една експертиза е, че един бизнесмен иска от Варна да пътува за Самотраки и иска от нас да му дадем всеки час по трасето вълнения, температури и така нататък. Това ние трябва ли да го направим с публични средства и да отделим ресурс за едно такова нещо? Това го говоря само по принцип.
По отношение на местната власт – разбира се, пропуснато е. В досегашния ни правилник това го има.
По отношение на данните, аз съм присъствал като български представител на този конгрес, за който говорите, така че резолюцията ми е много добре позната. Това, което Вие казвате, аз и миналия път Ви казах: влезте, но очевидно не сте влезли в нашия сайт. След като Националният институт по метеорология и хидрология излезе от Българската академия на науките, има специален раздел в сайта ни „Достъп до първични данни“ – това, което е и Резолюцията. И всеки български гражданин, всяка организация само срещу заплащане на техническия носител може да получи всички първични данни, които иска, и които са налични в НИМХ.
Така че аз не възразявам, но в смисъла на резолюцията трябва да се напише изрично „предоставя първични данни“ в текста, който Вие сте предложили.
Текстът, който предлага проф. Станилов, ще му кажа, че няма смисъл, защото всичката тази информация, за която Вие говорите, не е защитена нито с парола, нито с потребителско име и се намира на мощните сървъри на Световната метеорологична организация и всеки граждани на тази планета може да влезе и да получи данните, включително и данните от България, които ние по силата на подписаното присъединяване на България, ратифицирано от Народното събрание, към Световната метеорологична организация, всеки божи ден изпращаме. Така че тази информация нито една национална служба не дублира при себе си, защото е абсолютно безсмислено. Това са много пари за поддръжка на мощни сървъри.
А за националните първични данни вече казах, така че няма никакъв проблем, просто трябва да се добави „първични“, както Вие казахте, защото има изследователски, има и първични данни в текста на Директивата. Нали така?
По ал. 2 – за отпадането, Ви казах какво е нашето съображение. Това касае само някакви такива частни стопански субекти, които искат много тежки експертизи от Института. Преценете, ако трябва с публични средства да обслужваме всякакви грубо казано капризи.
Добре, нека да отпадне този член. Но, между другото, този член ни спасяваше, защото и сега, вече сме по-добре с бюджета, но единствените средства, които имахме за развитие, докато бяхме в БАН, бяха точно по тази линия – по тези проекти и услуги, които правим.
Това е, което мога да кажа. Не знам дали нещо не съм пропуснал.
За правилата – досега тези правила ги приемаше Научният съвет, защото те трябва да са доста гъвкави, тъй като се променят почти непрекъснато. Но няма проблем, не знам юридически как е, ако трябва да ги утвърждава министърът всеки път, в тях няма нищо тайно, те са публикувани.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Бих искал да направя коментар на това, което казаха от Министерството. Очевидно, колеги, може би не съм бил достатъчно ясен, или не сте ме разбрали, като оставя това, че наистина не бяхте убедителни. Фактът, че някъде в някой закон е допуснато заобикаляне на Закона за публичните предприятия, не е основание да го повтаряме тук.
Не сте ме разбрали. Ние сме в следната хипотеза. В чл. 6 казваме, че всичко живо на територията на България трябва да предоставя безвъзмездно данни на НИМХ. Това казваме в този текст. В чл. 7 казваме, че НИМХ не е длъжен да предоставя – изрично, императивно – данни безвъзмездно на същите институции. Няма го това в текста. В чл. 6 казваме, че категорично всички предоставят безвъзмездно. В чл. 7 обаче НИМХ на е длъжен безвъзмездно да представя данни. А в следващата алинея се появява и стопанска дейност.
Е, извинявайте, колеги, но този механизъм, заложен в закон, аз не мога да присъствам на такова гласуване. Когато отваряме една врата, то не е монопол…
И в заключение, без да обиждам уважавания проф. Брънзов, не знам къде са качени господин Брънзов тези данни и кога са качени, два мандата съм бил заместник-министър на околната среда, аз си знам какво ми е коствало за нуждите на плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на реките от наводнения, особено сега го казвам, да получим първични данни от НИМХ, при положение че даваме, знаете, по милион и половина на година към бюджета на НИМХ. Тогава институтът беше в БАН. Изключително и само срещу заплащане.
Ако не променим, това, ако остане така, създаваме такъв корпус на едностранен интерес, който няма да можем да го развържем с години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Само едно уточнение.
Тъй като, четейки текста на ал. 2, който има за цел да създаде правното основание на НИМХ да извършва възмездни услуги, тъй като не виждам тук думите „данни“, и досега моето разбиране беше за това, че по реда на ал. 2 срещу заплащане НИМХ няма да предоставя данни, а ще предоставя научен продукт. Има разлика. Това е научен продукт.
РЕПЛИКА: Къде го пише?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ето: възмездно се предоставят услуги и научни продукти, извършват се експертизи и се провеждат обучения. Това са предметните дейности, които НИМХ ще може да извършва срещу заплащане.
В систематично тълкуване със следващата ал. 3, според която НИМХ ежедневно публикува на интернет страницата си прогнози, информация и данни, аз в тази точка вкарвам данните, за които Вие говорите.
Ако има терминологично несъответствие – окей, нека го изчистим, но всъщност идеята е възмездно НИМХ да предоставя научен продукт, а не да предоставя данни като информация, които е събрал с публичния ресурс. Този нюанс се очерта в моите представи. Ако греша, моля професор Брънзов, може би по-изчерпателно…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Тоест да разбирам, че нямате против нашето коректно изречение, че след компетентно се поставя запетая, както и предоставя данни, или първични данни, както предложи господин Брънзов, по повод или във връзка с дейността на института. Добре, благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз имам един въпрос по отношение на ал. 2 и съответно ал. 1 – това, което каза господин Костадинов.
Тук сега с госпожа Захариева, четейки текста, в чл. 6 ние казваме, че бюджетните организации и публичните предприятия предоставят безвъзмездно информация, с която разполагат.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: И са длъжни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
В чл. 7, ал. 1 ние казваме, че Националният институт по метеорология и хидрология извършва същото нещо безвъзмездно спрямо същите тези институции. Аз лично така го разбирам. Разбира се, с добавката, която Вие предлагате. Тоест възмездните продукти и услуги са в ал. 2 и те са спрямо физически и юридически лица – фирмата Х, или лицето У, примерно. Разбира се, че там ние не трябва да го финансираме с публични средства. Мисля, че тук няма различия по тази тема.
Тоест всички министерства, както е написано – органи на законодателна, изпълнителна, съдебна власт, както и публичните предприятия, могат да получават безвъзмездно информация от НИМХ. В ал. 2 ние уреждаме как частните субекти – физически и юридически лица, могат да ползват тази информация. И аз мисля, че тук не би трябвало да има съмнение, че това трябва да се случва възмездно.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Става въпрос за научен продукт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така – за експертиза, научен продукт. Нали така?
Може би трябва да се прецизира текстът, за да бъде максимално ясен, но аз мисля, че това е логиката и честно казано не намирам…
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Дамянова, Вие разсъждавате на глас и аз разсъждавам на глас. В чл. 6 очевидно нещо е длъжно да бъде дадено на Института, но в чл. 7, ал. 1 и 2 вече виждаме, че някои неща са малко неясни.
В ал. 1 се говори за експертизи и услуги. В ал. 2 се използват услуги, научни продукти и експертизи. Аз си задавам въпроса: експертизите не са ли научен продукт?
Задавам си и един такъв въпрос. Не претендирам, че правилно тълкувам текста, но влизам в духа на това, което госпожа Дамянова говори. Извинявайте, ама съм пристрастен към армията. По чл. 6 излиза, че Министерството на отбраната трябва да предоставят всички метеорологични данни на института. А пък в чл. 7 моето подозрение и неяснота ме кара да си задавам въпроса: ами институтът ще иска ли пари на отбраната за данни, услуги или експертизи? Ако ги иска, значи ние ще трябва да предвидим едни средства и 2-та процента… Разходите на Министерството на отбраната ще скочат и ние предсрочно ще изпълним двата процента, които трябва да ги стигнем до 2024 г.
Очевидно тук има някакви неща, които трябва малко да се попрецизират.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Не, просто трябва да напишем, че е длъжен и той да прави същото.
МИЛЕН МИХОВ: Може би юристите да го видят. Не знам да отложим ли този текст? Извинявам се, но може би Министерството на отбраната ще бъде ощетено, а това вече касае националната ни сигурност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз доколкото разбирам, да продължа да разсъждавам на глас. В чл. 6 е написано, че е длъжен. Ако там е длъжен, значи в чл. 7, ал. 1 също трябва да имаме, че е длъжен.
В чл. 6 обаче е написано метеорологична, хидрологична и агрометеорологична информация. В чл. 7 е написано експертизи и услуги, тоест тук информация няма. Доколкото разбирам тук Ви е притеснението в разликата на това какво всъщност предоставят.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Трябва да бъде едно и също.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Според мен разликата е, че в единия случай става въпрос за данни, които те притежават, примерно, знаят колко градуса е. И някой, като ги пита колко градуса е, казват 5 градуса е. А в другия случай става въпрос от тях да се изиска някаква услуга, от типа на: пратете хора да ни обучат тук екип, който да мери нивото на реката. И това са много различни неща, защото в единия случай те просто предоставят тип отворени данни и могат да се ползват. Оттам идва разликата. Това е редно и нормално. А във втория случай от тях ще се изисква допълнително някакво усилие, работа и прочие, което не е налично.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз се извинявам, обаче това, което Вие артикулирахте сега, трябва да бъде записано. Защото иначе започваме да си задаваме въпроси. Аз лично досега не видях някъде да сме записали, че тази информация или данни – това ще уточним като терминология, са общодостъпни. Така разбирам аз. И поради тази причина тази думичка отсъства в ал. 1. Така ли е професор Брънзов?
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Да, ще Ви кажа поред на всички неща, но чакам да ми дадете думата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз Ви задавам въпрос, за да го изясним.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Започвайки отзад напред, с въоръжените сили имаме много тесен контакт от много време, нищо не плащат. Те ни дават информация, ние им даваме, но Вие знаете, че това са класифицирани неща и те са уредени в други закони. Така че с Военновъздушните сили и Ракетни войски си имаме много тесни и директни канали, които нямат нищо общо с публичните канали. Никакви пари и такива взаимоотношения не може да има между нас и въоръжените сили.
По отношение на данните аз казах, че няма никакъв проблем, откакто излязохме от БАН, влезте, напишете meteo.bg и ще видите, че има ред, всичко си е направено както трябва. И аз нямам никакво възражение, както е резолюцията на последния конгрес, както е Вашето предложение в чл. 7, да се постави запетайка и да се добави „и предоставя“, обаче да се запише „първични“, както е в резолюцията, „данни“. Мисля, че това решава въпросът с предоставянето на данните. Да, пропуснато е, както е пропусната и местната власт, за която проф. Станилов ни напомни. Ние винаги сме обслужвали кметовете, дори и в момента с тези случаи сега с всички общини държим връзка с кметовете.
По отношение на втората част за експертизи и за научен продукт. Експертизата е точно висококвалифицирана обработка и даване на някакво становище, а научният продукт трябва да има нещо ново научно в науката. Затова са разделени. При нас това е вододелът между двете – има ли ново знание или няма? Едното е експертиза, другото е наука. Затова са написани и двечките неща.
И, както каза и госпожа Дамянова, става въпрос за възмездно предоставяне не на данни, а на услуги, научни продукти и експертизи – пише на физически и юридически лица. Докато всичко що касае държавни, общински, органи на законодателна и изпълнителна власт, тоест всичко, което е финансирано с публични средства, тъй като ние самите сме финансирани с публични средства, сме длъжни да му задоволяваме всички желания, стига да имаме възможност за това нещо. Така че предоставяме и данни, предоставяме експертизи, предоставяме научни продукти. Последният голям случай беше с Министерство на земеделието, които искаха спешно за всички общини къде имало засушаване, къде е имало суша да оценим, да направим, за да могат да платят някакви средства на тези селски стопани и фирми. Това е, което ние правим и го правим абсолютно безплатно. И винаги така сме го правили, дори когато сме били в БАН.
По отношение на данните Ви казах: когато бяхме в БАН от нас се искаше едва ли не да се самоиздържаме. Затова е имало такива случаи. Сега можете да си говорите с Вашите колеги от Министерството на околната среда и водите – цялата информация, която имаме е там. Дори в неделя сегашният министър откри един център, където половината от нещата на мониторите е директна информация от нас, която постъпва в Министерството на околната среда и водите онлайн. В същия момент, в който ние имаме този продукт при нас, той постъпва и в Министерството.
Това е вододелът между ал. 1 и ал. 2.
По ал. 1 – да, ние получаваме от всички държавни органи и бюджетни организации, тоест тези, които са финансирани от бюджета, ние от тях само получаваме информация. Ние не можем да задължим и да искаме от частни фирми да ни дават информация, то не е и написано. По същия начин може би не трябва да е този текст, аз не съм юрист, „извършва безвъзмездни експертизи“, а се задължава да извършва или нещо от този сорт. Същото нещо трябва да бъде обратно към тези организации. И да се добави данните, както говорихме. Няма нищо лошо в това, ние го правим и в момента. Второто нещо също го правим в момента. Въобще тук е описана дейността ни, която и в момента ние извършваме, която с много години ние сме успели да я отшлифоваме с всички останали субекти в държавата. И идеята е сега в този закон тя да бъде описана, защото сега имаме купища двустранни споразумения, с които уреждаме с РВД, с този, с онзи кой каква информация дава. И обикновено имаме и някакви проблеми, свързани с това, че искаха с РВД да дадем изравняване – те ни дават радарна информация, ние им даваме данни от моделите, каква е стойността при една финансова проверка, за да видим дали някой не дължи данък добавена стойност на държавата, ако има разлика в цената на информацията, която ние даваме и която получаваме. Не знам доколко е вярно, но сигурно такъв е законът.
Това е, което мисля, че е идеята. Не чух някой да е против нея. Може би трябва да се прецизира. Това вече не мога да го кажа, не го разбирам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика – доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ще си позволя да не се съглася с Вашето тълкувание. Ще използвам един казус.
При планирането на развитието на въоръжените сили предстои да бъде приет един стратегически документ за 12 години напред. Да оставим самолетите и ракетите. Ако се планира екипировката на българските войници, е много ясно и необходимо да бъде прогнозирано какъв ще бъде климатът в България в следващия период, когато те ще бъдат експлоатирани. И дали ще бъде мокро, сухо, горещо или студено – това ще определи изискванията за платовете, грубо да го кажа. Това според тълкуванието Ви ще бъде научен продукт, защото Вие трябва да стигнете до ново знание какъв ще бъде климатът в България в следващите години. Е, ще искате ли пари при тази ситуация на Министерството на отбраната?
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Отговарям Ви веднага. Чл. 7, ал. 1 казва, че на органите на законодателната и изпълнителната…
МИЛЕН МИХОВ: Експертиза и услуги. А научен продукт ли е?
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Добре, хубаво. Ще го добавим. Това не е нов научен продукт, но както искате да го добавим.
МИЛЕН МИХОВ: Да, но бъдещият директор може да каже: това е научен продукт, ние сме вложили толкова научна енергия…
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Иначе идва писмо от министъра на отбраната до генералния директор с едни кратки срокове, почти невъзможни, и ние сме длъжни по силата на закона да изпратим данни, експертизи, като искате и научен продукт допишете, ако това Ви притеснява.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото разбирам, наистина трябва да се уеднакви терминологията.
Имаме съгласие, че приемаме редакцията на Атанас Костадинов, като пред „данни“ трябва да се добави „първични“.
Да се уеднакви терминологията съответно в чл. 6, след това ал. 1 и съответно ал. 2 на чл. 7. В ал. 1 да запишем, че Националният институт е длъжен да извършва – както е в чл. 6.
Аз също приемам предложението на проф. Станилов за утвърждаване от министъра на образованието и науката. Сигурно процесът ще е по-сложен, но в крайна сметка пък това е някакъв вид гаранция.
За следващия път да ги оформим като текстове, за да можем да ги гледаме в цялост какво се получи. Сега обобщавам това, което обсъждахме до този момент.
И втората част на предложението на проф. Станилов тук не ми стана ясно какво изкоментирахме за създаването на нова ал. 3.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не разбрах в тезата, която защитава Министерството, както виждам с експерт проф. Брънзов, Националният институт по метеорология и хидрология ще предоставя ли безвъзмездно за научни и образователни цели свободен достъп до всички данни и продукти, обменяни в рамките на Световната метеорологична организация или няма да предоставя? Защото не го разбрах, не ми стана ясно.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Националният институт няма техническата възможност, а тези данни ги има на сайта на Световната организация. Там има сървър и всеки може да ги изтегли, включително и българските данни. Няма практика националните метеорологични служби на страните да правят дубъл на сървърите, защото се много, на Световната метеорологична организация. Защото, както Вие сами сте написали, ние нямаме самолети за сондиране на атмосферата, нямаме кораби, които вървят, а по света има и тези данни отиват от всички страни точно в тези сървъри, включително и всички български данни, които ние сме длъжни и изпращаме там. Така че тя е общодостъпна за всеки гражданин на планетата и ние няма какво да дадем – нито потребителско име, нито парола, те са отворени. Просто трябва да се влезе в сайта и да се изтеглят кой каквито си иска данни. А при нас първичните данни за България вече уточнихме какво правим с тях.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа, че ако Софийският университет се обърне не към сайта на Световната организация, а директно към Института, той няма да предостави такива данни. Така разбирам. Ще ги насочи към Световната организация.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Ами защо ние трябва да бъдем посредник и да изтеглим ние от Световната метеорологична организация данните и да ги предоставим на Софийския университет?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Текстът касае тези данни, които Вие добивате и Вие обработвате, Вашия продукт, не касае на другите институции, извън страната. Това е текстът. Този продукт, който Вие го предоставяте в рамките на Световната организация, но Вие сте го добили. Аз за това говоря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това не влиза ли в ал. 1? Има ли данни, които не са публикувани на сайта на Световната организация, с които обаче Вие разполагате и до които някой би желал да има достъп? Има ли такива данни?
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Има такива данни, които са от минали периоди, но те влизат в това, което направихме с господин Костадинов, с достъпа до първични данни. Всички първични данни, които са в института по силата на чл. 7, ал. 1 – с тази добавка, която имаше, по съответния ред, той е описан в сайта, могат да ги вземат. Всичко останало, което пише проф. Станилов, включително морски наблюдателни станции, от самолети – ние такива наблюдения нямаме. Това наистина го има на сървърите на Световната организация и всеки може да го вземе за която страна от света иска, включително и за България това, което имаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев има някаква редакция.
БИСЕР БАНЧЕВ: Една по-скоро правно-техническа бележка.
Доколкото става дума за първични данни за минало време, в предно заседание проф. Брънзов коментира, че се спазва стандартният ред от Националния архив за предоставяне на данни. Ние направихме проверка, даже коментирахме с господин Йосифов и установихме, че просто са пропуснали колегите от Министерството на образованието и науката, предполагам, че тук очевидно волята е ясна и добронамерена от двете страни, но този ред всъщност е уреден в Закона за националния архивен фонд, само че той важи за Българската академия на науките. И доколкото архивът на НИМХ до 2018 г. е бил част от фонда на Българската академия на науките, той е следвал този ред. Но след като НИМХ излезе от Българската академия на науките просто има законова празнина в Закона за националния архивен фонд, така че тук е мястото да се обсъди по същество, а иначе систематичното му място е в Преходни и заключителни разпоредби да се направи допълнение към Закона за националния архивен фонд, че тези правила важат и за архивите на НИМХ.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Аз искам само да добавя, че след като излязохме от Българската академия на науките веднага бяхме обект на Националния архивен фонд. Аз съм издал правилник, както те искаха, той е съгласуван от Националния архивен фонд.
БИСЕР БАНЧЕВ: Но на законово ниво не е уредено.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Аз не мога да Ви кажа, но знам, че направихме правилник, съгласуваха го архивите и казаха: ще работите по него. А вече на законово ниво не мога да Ви кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: След като е уредено за БАН, няма как да не бъде уредено и за Вас, така че трябва да се направи цял текст в Преходни и заключителни разпоредби.
Други коментари, колеги, има ли?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Аз не мога да генерирам такова предложение, но смятам, че ако се обединим около последното предложение на госпожа Дамянова, записаното императивно в чл. 6 на всички институции публични предприятия да предоставят метеорологична, хидрологична и агрометеорологична информация във вид на първични данни и го пренесем и в чл. 7, така че и НИМХ да предоставя безвъзмездно не само експертизи, услуги, но и хидрологична, метеорологична и агрометеорологична информация във вид на първични данни, смятам, че ще решим въпроса. Не мога да дам коректен текст, но смятам, че комисията ще го изработи.
Това беше последната идея на госпожа Дамянова, тя включва и нашето предложение. Ако постигнем такова ниво на съгласие, аз съм склонен да оттегля и моето изречение, защото това е още по-детайлно.
И една забележка, разбира се. Знаете добре, господин Брънзов, част от колизията навремето къде беше, че предоставени на хартиен носител числови редици, които са в pdf файлове, качени на един информационен сайт, когато се обработват за нуждите на Басейнова дирекция, или за нуждите на Изпълнителната агенция по околна среда, това не е предоставяне на данни. Това предполага един екип от 10 човека да ги въвежда две години в електронен вид, в електронни таблици. Това са първичните данни. Тук можем да навлизаме много в детайли, но нека да не го пишем в закона, а в правилника, или в някакъв последващ документ, защото това е част от разковничето. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Може ли само една реплика?
Никакъв шанс няма, защото ние имаме данни от 130 години, никакъв шанс няма да ги получат всички в цифров вид, просто защото те и при нас не са така. Ние дори и в момента метеорологичната ни мрежа няма автоматични станции и всичко пристига във вид на дневници, които са писани на ръка от наблюдатели, което пък не дава възможност те да се обработват електронно, за да се извадят числата, защото това е почерк на човек на ръка.
Знаете ли за колко единици става дума? В НИМХ има над 1 млн. 200 хил. архивни единици записани такива неща. Ние имаме 4 човека, които се занимават. И на всеки учен, ако му трябва нещо, ходи, рови там и си вади нещо. Така че просто това няма как да се случи физически. Както Вие казахте: както басейновите дирекции нямат такива хора, и ние нямаме. Постепенно се опитваме да поизваждаме нещо. Надяваме се сега вече, като сме в Министерството, и има такава програма да започне автоматизация и когато започват да идват данните в цифров вид, няма никакъв проблем – те се записват така. Но когато идват на едни тетрадчици записани на ръка, просто няма как да станат в цифров вид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имаме ли други коментари? Няма.
За следващия път и този текст.
Колеги, имате всички текстове, които са до чл. 6, са Ви представени във варианта, в който сме ги гласували и сме взели решение. Ще помоля да ги погледнем за следващия път, за да може, ако има някакви корекции или неразбиране от това, което сме обсъждали, да го коригираме.
Преминаваме към Глава трета – Управление и устройство.
Предлагам да минем в режим работна група, тоест да не гласуваме текстовете, а следващия път, когато са готови, да ги гласуваме, за да не настъпва объркване. Защото сега можем да гласуваме наименованието на Глава трета и Раздел I, но отдолу пак ще започнем с коментарите. Така че по-добре е следващия път, когато са готови всички текстове, да ги погледнем още веднъж и да ги гласуваме, ако приемете този подход.
Раздел II – Органи за управление.
По чл. 8 имаме предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители – думата „генерален“ да отпадне.
БИСЕР БАНЧЕВ: Предупредена е своевременно. Каза, че ще направи всичко възможно да дойде.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Аз съм участвал в предложението с проф. Бъчварова. Идеята тук е, че няма практика научна организация, институт или друг тип организация, която се занимава с наука и приложна дейност, директорът да се нарича генерален директор. Все пак трябва да имаме някакво унифициране на длъжностите. И по тази причина ние предлагаме длъжността да се нарича „директор“, а не „генерален директор“. Не смятам, че е необходимо. Съзнаваме важността на дейността, с която се занимава НИМХ, но все пак не е необходимо подобно название. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Аз имам въпрос към вносителя: всъщност защо решихте да се нарича генерален директор? Какъв е замисълът?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Няма някакъв кой знае какъв велик замисъл. Първо, досега практиката е била такава. Второ, в структурата има и други звена, които имат директори и по някакъв начин трябва да се отличава генералният директор. Ако решим да махнем думата „генерален“, просто навсякъде в текстовете трябва да пише „директор на НИМХ“, за да става ясно и да не става объркване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е техническо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По-скоро да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Брънзов.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Като постоянен представител на България в Световната метеорологична организация, това е практика на Световната метеорологична организация. И понеже Националният институт по метеорология и хидрология не е само научна организация, поради което и ние приехме Правилникът му да не се приема от Общото събрание, а да се утвърди от министъра, то и Националната хидрометеорологична служба и нейният директор е представител в Световната метеорологична организация. И тъй като структурата на националните метеорологични служби се състоят от ръководство, имат си браншови, тоест териториални структури, които се водят от директори, имат департаменти, които се водят от директор, вероятно от ООН идва цялата тази история – генерален секретар, защото ръководителят на Световната организация е генерален секретар, както и в маса други такива организации. Оттам всички директори на национални служби са генерални директори, с изключение на Унгария, където е президент, не знам по какви техни причини.
Винаги е било така, включително и когато бяхме в БАН до 2012-2013 г., когато също казаха: всички институти са директори, хайде и него ще направим директор, защо има един генерален директор, което доведе до маса неща, защото при кореспонденции, при събирания който е директор трябва да обяснява: аз съм баш директор. Защото те питат: кога ще дойде генералният директор? И ти трябва да обясняваш, че в действителност ти си този човек. Те тогава питат: а другите какви са? Викаш: ами и те са директори. Така че имаме осем директора и един генерален директор. Това е структурата на националната служба.
РЕПЛИКА: 8 директора?
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Четири териториални. Това е по 1/4 от България. Това е национална организация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания има ли?
Заповядайте, доц. Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря.
Има Институт по интелектуална собственост, има Световна организация по интелектуалната собственост, но е директор на Института.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В чл. 9, ал. 3: „Разширеният състав включва лицата по ал. 2, заместник-генералните директори, директорите на департаменти и филиали“. Ако кажем, че генералният директор става директор, не е генерален директор, заместник-генералните директори ще станат заместник-директори, то директорите на департаментите и филиалите какви ще бъдат?
Едните ще са директори на НИМХ, пък другите ще са директори на департаменти и филиали. Навсякъде „генерален директор“ трябва да се замени с „директор на Националния институт по метеорология и хидрология“.
Нали сте в йерархическа подчиненост?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Директорите на департаментите в йерархическа подчиненост ли са към генералния директор?
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Да.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Тогава не можем да го направим така, защото това означава, че всички директори са на едно ниво. Не личи йерархическата обусловеност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Продължаваме. Ще го подложим на гласуване в следващото заседание. Така или иначе редакция не трябва да се прави, нямаме задача към работната група.
Професор Станилов има предложение по чл. 9, ал. 2.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Синхронизирам текста с реформата във висшето образование и науката. Нямаме случай, където над 65-годишна възраст да заема длъжност директор на институт и затова предлагам тук да бъде сложено това ограничение, за да няма злоупотреби. Това ми е идеята.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ние подкрепяме предложението на проф. Станилов, има логика. Единствено, когато става въпрос за колективния орган, тук госпожа Семкова ще каже чисто юридическите ни аргументи защо не трябва да слагаме ограничението до 65 години. Иначе по отношение на генералния директор, коджабашията или както го кръстим, приемаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Първо доц. Цонков, след това ще дам думата на госпожа Семкова.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз подкрепям предложението на проф. Станилов, смятам, че е правилно. Трябва да имаме унифициране на законите, те да не се противопоставят един на друг. В случая наистина започнахме една реформа във висшето образование, трябва да продължим и във връзка с академичното развитие.
Тук вземам отношение по становището на Министерството на образованието и науката. Не смятам, че трябва да се прави разлика между преподавателите и научните работници на академични длъжности, и този, който стои начело на колективния орган – директор или генерален директор. Той също е и научен работник, и е на академична длъжност. Не можем да правим разграничение между едното и другото, след като и в Закона за академично развитие имаме също поставени възрастови ограничения, включително и за ръководни длъжности, които се заемат от хабилитирани лица също на академична длъжност, освен на ръководна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Извинете ме, аз не разбрах критиката към мен в какво се състои, но може би след като обясня какво ме притеснява в това да сложим директно изискване към членовете на Общото събрание за възраст… Принципно, разбира се, че е необходимо да проведем идеята. Аз ще формулирам само притесненията си, пък Вие ще решите как да проектирате концепцията за 65-годишната възраст през призмата на Общото събрание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коментираме ал. 2.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ал. 2 визира състава на Общото събрание. Предложението е свързано с това да кажем, че в състава на Общото събрание се включват само лицата, които не са навършили 65 години. Така излиза от предложението. Не разбирам ли правилно предложението?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В Общото събрание влизат всички щатни. Щом е над 65 години, той е в пенсия, тоест той не може да бъде там щатен, така че това, което говорите, аз не го разбирам.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ето тук е проблемът. В Закона за висшето образование проведохме тази концепция, но ние я проведохме през призмата на § 11. Тоест тук § 11 няма. Мотивите бяха следните. Ние казваме така: когато лицето, заемащо академична длъжност, навърши 65 години, по принцип работодателят има право да прекрати правоотношението. В Закона за висшето образование създадохме § 11 и казахме, че то може да не се прекрати, а да се удължи срочно.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С решение на научния или академичния съвет.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Точно така.
И оттам индиректно, тъй като неговият договор става срочен, а лицата, които се включват в Общото събрание, са само на основен договор, който по силата на едно съвсем специално определение, в отклонение от трудовото законодателство, е само договор за неопределено време, връзката е много косвена с възрастта и членството в Общото събрание на висшето училище.
Ако ние приемем предложението в Общото събрание на НИМХ да не могат да влизат лица, навършили 65 години, обръщам внимание, че тук никъде нямаме разпоредба, която да ни каже, че той освобождава академичната си длъжност, навършвайки 65 години. Тук в този закон нямаме § 11. И тогава се получава следният парадокс – лицето продължава да изпълнява академичната си длъжност, неговото правоотношение не се прекратява, но ние директно го лишаваме от възможността да участва в органите на управление на НИМХ, и то само върху признака „възраст“. И ако ние тази теза във висшето образование можем да я защитим, като пряката ни цел е да освободи място за младите научни работници и така нататък, и за реализацията й минаваме през възрастта, тук бихме могли да бъдем упрекнати в директна възрастова дискриминация.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо в изследователските организации в цяла България това се прилага – след 65 години не можеш да продължиш да работиш като щатен сътрудник, ако научният или академичният съвет не са ти удължили с две или три години. И след това вече нямаш никакви права. Вие искате тук за този институт да направим изключение.
Аз съм на 78 години, работя в моя институт като пенсионер, но не съм член нито на Общото събрание, нито на научен съвет, нищо! Просто си отчитам там книгите, които пиша, а те се отчитат в БАН чрез тях. Даже и това не е уредено в закона, но това няма значение.
Из един път Вие искате за този институт специално да махнем ограничението от 65-годишна възраст. Въвеждането на ограничение от 65-годишна възраст като заемане на научна длъжност е практика в цяла Европа. Знаете ли как се пенсионира германски професор? Тук удължават с две или три години, а там няма такова нещо. Най-много шест месеца и заминаваш. Вярно е, че му остават кабинет и всички възможности да работи, но той не е на щат там и няма тези права и възможности, които имат останалите. Това е направено именно, за да се даде път на хората, които вървят след него.
Тази усуканица, която Вие произнесохте тук, аз просто не я разбрах.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Професор Станилов, аз нямам нищо против това, което казвате, само че с предложението да допълним чл. 9, ал. 2 не постигаме това. С предложението за допълнение постигаме единствено да лишим хората да могат да участват в Общото събрание, но не и да освободят академичната длъжност.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В Общото събрание над 65 години никога не се участва. Може да се участва в научния съвет до 80, до 100, докогато го избират. Това е тази практика. Над пенсионната възраст, като не си щатен сътрудник на института си, не си в щатната таблица, не можеш да бъдеш член на Общото събрание. Това е в Академията, това е във вузове, това е навсякъде.
Това, което твърдите, аз не го разбирам. Може би съм оглупял. Възможно е.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Аз не твърдя нищо. Единственото, което казвам, е, че в този закон няма текст, нито направено предложение между четенията, което да въвежда изискването при навършване на 65 години лицето да освобождава академичната си длъжност. В този закон такова изискване няма.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този закон поема едни определени академични ангажименти, обаче, когато дойде до ограниченията, той веднага излиза от тези академични ангажименти. Аз съм чел този закон може би десет пъти. Това е общата му тенденция. Затова са тези прения тук.
Нямало такъв параграф! Ми ще го напишем, ще го въведем. Това е общата държавна политика в науката, във висшето образование. Из един път този закон става извънреден закон. Това на какво прилича.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Господин Станилов, това беше в основата на моето изказване. Аз само казах, че ако възприемате тази концепция, то тя трябва да бъде последователно проведена и не се изпълнява само с допълнението в ал. 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз мисля, че стана ясно, че в този законопроект, който разглеждаме, 65-годишната възраст не довежда до промяна в трудовоправните отношения, тоест има възможност да си запази договора и да бъде на щат. Тук действително има някакъв пропуск. С тази добавка, Вие сте напълно права, че влизаме в режим на дискриминация. Защо не 66, 64 и така нататък?
Мисля, че ако се обединяваме около принципа, че щом за висшето образование и за научните институти в БАН или другите научни институти, този принцип 65 години, като пределна възраст за основен трудов договор, би трябвало да възложим на експертите да формулират един текст, аналогичен на другите разпоредби, и да го допълним, защото тук са прави експертите, че с този текст няма да постигнем желаната цел. Тоест договорът ще му остане да функционира като на безсрочен трудов договор, само че няма да има право да бъде в Общото събрание и по силата на правния си статут, той ще бъде дискриминиран и очевидно не е това, което ние целим.
Ние сме в режим на работно обсъждане, но тук експертите да намерят точно какво му е мястото, за да се уеднакви, ако се обединяваме около тази идея.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме това, което доц. Михов предложи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Продължаваме нататък.
По чл. 10 има предложение на проф. Станилов, както и предложение на Светла Бъчварова и група народните представители.
Имате думата, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Автономната организация е в рамките на едно министерство. Хората от автономната организация са държавни служители на практика, не говоря като статут, и затова техният директор трябва да се назначава от министъра. Същото беше в БАН – колективът избира, обаче решава Управителният съвет, който класира кандидатите и председателят на БАН назначава един от тях за директор. Тук го назначава министърът, защото те са под този принципал и в рамките на Министерството. Няма друга логика за моето предложение, освен тази.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други коментари, колеги?
Министерството какво мислят по предложението за създаване на нова т. 3 в ал. 1 на чл. 10?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: По принцип редакцията, която гледаме, предлага с тайно гласуване на министъра на образованието да назначи генералния директор. Нали това е Вашето предложение?
Тази разпоредба според мен трябва концептуално да се гледа, наред с другите разпоредби, които са направени по-надолу, във връзка с конкурс, който се предлага, който се обявява. Нека първо концептуално да го изясним.
По принцип наистина е въпрос на концепция и няма проблем изпълнителният директор да се избира от Общото събрание, а не от Научния съвет, както е предложил Законопроектът. Това е първата принципна постановка. Но аз чисто юридически искам само да уточня нещо. Тук не става въпрос за назначаване формално юридически, защото правоотношението възниква от избор, тоест трудовото правоотношение на директора възниква от юридическия факт избор от избирателното тяло. Дали то ще е Общото събрание, дали ще е Научният съвет е въпрос на концепция, това Вие ще го решите като депутати. Тогава министърът не назначава лицето, а само отговаря по споразумение в чл. 107 – въпроси, свързани с възнаграждения, въпроси, свързани с други елементи на трудовото правоотношение. Дали това ще го прави председателят на Общото събрание, както решихме за ректорите, или ще го прави министърът – също е формален въпрос и не е проблем.
Аз по-скоро искам да коментирам следващите предложения, защото те са във връзка с това. Забелязах, че се предлага, първо, конкурс, който да се обяви от министъра. След конкурса да следва избор от Общото събрание, и чак след това да следва назначаване. Искам само да кажа, че е възможна концепцията, само че това, тъй като няма да се яви конкурс по смисъла на Кодекса на труда, ще трябва да очертаем на законово ниво неговите общи характеристики. Не е достатъчно просто да го декларираме, тъй като в Кодекса на труда последицата от конкурса възниква трудовото правоотношение, а тук не е така. Тук конкурсът води до избора и след това трудовото правоотношение възниква от избора.
По повод т. 3 нямам никакви възражения формално юридически, въпрос на концепция е дали ще се избира от Общото събрание, или от Научния съвет. Това ще го решите на концептуално ниво. Просто исках…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявайте, никъде тук не пише, че се избира от Народното събрание. Предлага се! Общото събрание гласува предложение до министъра, а министърът назначава. Тези работи небива да се бъркат. Така е и в другите институции. Така го бяхме предложили и за университетите, но не се прие, а се прие сключването на договор между министъра и ректора, което е горе-долу едно и също като практика. Научният съвет или Общото събрание, според мен по-правилно е Общото събрание, избира този директор, а министърът не отговаря за нищо. Не, то не избира, защото в държавно учреждение не може да се избира. Там се назначава. Но министърът, по смисъла на това, че става дума за наука и за научно-изследователски институт от висок ранг, министърът се съобразява с мнението на Научния съвет или на Общото събрание. Това е по принцип концепцията за такъв избор. И той се прилага на много места по света, не само в България. И в България се прилага постоянно.
Основните критици на БАН, които имат един сайт „Академични проблеми на науката“, там постоянно критикуват точно този избор, който е вкаран на границата между едното и другото. Това е порочна работа, нищо, че аз съм от Академията. Избират, след това предлагат. Обаче, като отиде горе, Управителният съвет с гласуване предлага на председателя. Това е прекалено демократично. Аз смятам, че в една институция, която е на държавен бюджет, не може да има избор. Не могат да си избират служителите началника. Те само предлагат на министъра. А министърът преценява. Той е принципалът, той е държавата. Това е идеята.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Това е съвсем трети вариант на концепция. Значи тук трябва просто да изберем по какъв път да тръгнем. Ако изберете този вариант, ще трябва това да намери отражение в следващите текстове, защото те не са съобразени с това трудовото правоотношение да възниква от заповед на министъра.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е естествено да възниква в държавно учреждение на бюджет. Това е най-естественото.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ние сме в хипотеза на специален закон и това, което сме предложили като вариант тук за възникване на правоотношението, отчита факта, че освен че е държавно учреждение, НИМХ е и научна организация, а това от своя страна пък трябва да отчете и факта, че едноличният орган за управление все пак трябва да бъде избран от научната организация. И затова в специалния закон сме разработили тази концепция. Да, възможна е и другата, възможно е министърът да назначава, възможно е и третата – да има само избор, възможна е и четвъртата – да има и конкурс, и избор. Въпросът е която изберете, тя да бъде проведена последователно надолу.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Надолу може да се коригира. Въпросът е признаваме ли, че в един институт, организация на бюджет, колективът трябва да си избира началникът? Ами ако министърът не е съгласен? Ако министърът каже, че не може да работи с този човек, какво правим?
Министърът трябва да избира екипа, с който работи, и това е в основата на тази концепция. Като не искат да ги назначава министърът, няма какво да правят в Министерството.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, колега.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми Председател и Заместник-председател, уважаеми колеги! Аз не разбирам много от правни техники, не съм юрист, но трябва откровено да Ви кажа, че такъв капан на министър, какъвто Вие залагате тук, не знам на какво се дължи това нещо.
В чл. 2, ал. 1 имаме много ясен текст и той е свързан с предходните доводи на проф. Станилов, че НИМХ е национална автономна научна организация. Казано е брилянтно. Няма по-голяма логика от това да приравним към Закона за висшето образование, към изискванията за Българска академия на науките и научните звена изискванията за избора, функциите на Научния съвет, на Общото събрание, така че неговите предложения са нормални. Вие представяте формулировки, които според мен ще вкарат сегашния министър на образованието в капан. Това е моето мнение.
Малко по-нататък в текста, колеги, пише, че НИМХ е второстепенен разпоредител с бюджет. Обяснете ми по каква правна техника Вие ще проведете под носа на един министър вътрешни избори, които без неговата санкция той ще е длъжен не само да съгласува, а просто да парафира? За кой второстепенен разпоредител с бюджет в държавата това важи – да се провеждат вътрешни избори? Този дуализъм, който е заложен от самото начало, Вие ме изпреварвате да кажа финалните си думи, аз ще ги повторя към края на Преходни и заключителни разпоредби, Ви моля да изтеглите този законопроект. Тази дуалистична форма, в която създаваме хибридна институция, която ще работи и по Търговския закон, и е държавно дружество, и е второстепенен разпоредител с бюджет, и е национална научна организация – това, колеги, най-съвършените юристи не могат да го сглобят в нещо легитимно.
Така че малко рано си правя предложението, но имаме много сериозни основания да Ви помолим да изтеглите този закон и да се направи нещо – то е по-дълъг разговор – което да бъде добро, което да бъде полезно, което да даде хоризонт на бъдеща Национална хидрометеорологична служба на България, на бъдещо отделно научно звено. И, разбира се, министерства, които да провеждат държавната политика.
Ние се мъчим, госпожо Дамянова, вече не знам колко време за нещо, което е „дървено желязо“. Второстепенен разпоредител с бюджет ще прави таен избор и министърът ще е длъжен да се съобразява с него?! Ами да става да си ходи министърът.
Това имах да кажа по тази точка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз нямам правомощия да изтегля Законопроекта и затова няма да го направя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма и такава процедура.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Вижте, това е специален закон. Той се прави конкретно за НИМХ и определя как е в НИМХ. Опитваме се да има една и съща логика с другите закони, но какво пише в другите закони не ни задължава на 100% ние да възпроизвеждаме същия модел. Тук е работена и изградена някаква идея и някаква структура. Можем да решим едното, можем да решим другото. Може генералния директор да го назначава министърът, може да си го избира Общото събрание, може по някакъв начин и двете, към какъвто вариант се върви досега. Същата логика е с БАН. Можем ли да кажем, че министърът назначава председателя на БАН по тази логика, защото тя е същата? Все пак това е някакво научно звено, научна структура, която би трябвало да има и някаква академична автономия при нея.
За нас предложенията в този вид, в който са направени, са добри. Единственото, което бихме приели, е изборът или предложението да става от Общото събрание.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, което каза уважаемият от мен заместник-министър и мой приятел, е обратна посока по логиката, по която върви нашата реформа, защото реформата предяви подобни изисквания към ректорите. Аз бях даже за това да бъдат назначавани след избора от министъра, за да могат да отговарят пред него, но се взе друга форма да сключват договори. БАН също сключва договор с правителството, това е вече известно предложение и върху него се работи. Из един път ние тръгваме тук назад.
Никога не мога да се съглася, че в една държавна институция хората си избират началника, а министърът, който е принципалът, им ръкопляска, вика „добре“ и подписва всичко. И тук беше много логично казано от господин Костадинов – второстепенен разпоредител с бюджета. Тоест хората със своя избор по собствена воля със свое мнение ще се разпореждат с бюджета! Това не го виждам, не мога да го приема никога.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други коментари по чл. 10 имаме ли? Няма.
За следващия път, господин Банчев, едно текстче, което да гледаме и Ви предлагам да приключим за днес.
Приключваме за днес, колеги. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
Следващата сряда продължаваме с готовите текстове.

(Закрито в 16,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова