Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по образованието и науката
Комисия по образованието и науката
10/02/2021
    Точка единствена. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
    Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

    * * *

    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме кворум, можем да започваме.
    Откривам редовното заседание на Комисията.
    Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
    Точка единствена. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
    Има ли други предложения към така представения дневен ред? Не виждам.
    Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 16, против и въздържали се – няма.
    Дневният ред е приет.

    Преминаваме към:
    ТОЧКА ЕДИНСТВЕНА. ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2021 Г.
    Добре дошла на заместник-министър Ангелиева, на която ще дам думата за кратко представяне на Годишната програма.
    Колеги, знаете, че разглеждаме Годишната програма всяка година, след това изпращаме доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Те изготвят доклад въз основа на всичко това, което ние сме изпратили и съответно в зависимост от това дали имаме някакви предложения като Комисия.
    Заповядайте, госпожо Ангелиева.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИНА АНГЕЛИЕВА: Здравейте!
    Благодаря, госпожо Дамянова.
    Уважаеми членове на Комисията, благодаря за предоставената ми дума. Действително това е един процес, който всяка година се случва и е част от процеса за участието във взимането на решения в Европейския съюз, тоест няма изненади, доколкото българският комисар на тези две досиета е български комисар и ние следим нейната програма от началото на нейния мандат. Така че големи изненади в областта на образованието няма, но все пак има няколко нови неща.
    Както знаете, в края на миналата година излезе съобщението на Европейската комисия за европейското образователно пространство и дигиталния план за уменията. За мен е по-важно да споделя с Вас темите на дневен ред на Португалското председателство. Знаете, че всяко председателство може да избере къде да постави фокуса.
    Фокусът първото шестмесечие, по който България абсолютно подкрепя целите на Португалия, те са абсолютно в синхрон с нашите, те са абсолютно в синхрон с нашите, ще кажа защо. Те са две. Едното е да се излезе със заключение на Съвета за препоръки за приобщаващо образование, равен достъп и обхват в системата. И второто е: ще работим по препоръка Резолюция на Съвета за европейските университети. Предполагам, че повечето от Вас са запознати с идеята за европейските алианси.
    Защо двете теми са важни за България и ние подкрепяме Португалското председателство? Защото Португалия като България е периферна държава, тоест имаме някои проблеми, които западноевропейските или старите държави членки нямат, тъй като в европейските университетски алианси основно участват, както знаем, старите държави членки. Искаме да излезем с тази резолюция, така че да гарантираме по-приобщаващ подход и реално да се въведе стандарт, който да гарантира, че всяка една държава членка ще има достъп до тези ресурси, защото, както знаем, по Програма „Еразъм“ и по Програма „Хоризонт Европа“ са планирани и вече бяха приети от Европейския парламент достатъчно средства в този сектор.
    По отношение на третия приоритет в 2021 г. какво се случва? Това е много по-интересно. Случва се новият програмен период. Започват новата Програма „Еразъм“, новата Програма за наука „Хоризонт Европа“, ще започнат живот и здраве структурните фондове, тоест новите оперативни програми на национално ниво. Зад всичко това стои нещо, което се казва управление и координация – нещо, в което, за съжаление, ние нямаме много силен капацитет, тоест държавната администрация да участва във взимането на решение. Ние страдаме хронично от недостиг на хора, които да участват в този процес и да взимат решения, защото за разлика от старите държави членки сме и малки като администрация. Така че третият приоритет, който португалците поставят на дневен ред, е да се оптимизира управлението на процесите, да няма хиляди работни групи, да има по-малко, но по-фокусирани групи, които да се изведат в така наречената стратегическа рамка за управление на процесите в образование и обучение до 2030 г. И ние подкрепяме този модел. По-добре да има две-три групи, които да координират нещата, отколкото 15-20, в които една малка държава членка… Общо взето тук ние сме с Португалия, Балтийските държави, Кипър, Малта и така нататък.
    Това е на дневния ред. Регламентът „Еразъм“ няма какво да се приема, той беше приет, оттук насетне предстои програмирането на първите работни програми. Но знаете, или ако не сте чули да Ви съобщя нещо, което е малко по-интересно от това – има вътрешни забавяния, има и някои противоречия в самата комисия, така че преди месец юни не се очаква отваряне на конкурси, но вече излизат работните програми. Тоест сега е ценното време, в което и България, и българските заинтересовани страни бенефициенти – училища, университети, бизнес, трябва да се кооперират и да търсят възможности, защото втората половина на 2021 г. ще бъде много богата на конкурси и възможности и България трябва да е много по-активна в това си участие.
    Мисля, че няма смисъл да говоря повече. Госпожа Дамянова ме призова за краткост. Все пак за протокола да напомним, че образованието е национален суверенитет, тоест няма и много големи прерогативи нито Съветът на Европейския съюз, нито Комисията. Пак казвам – опитва се Комисията и комисар Габриел, има няколко мерки в посока по-ясно дефиниране на квалификации, признаване на дипломи и така нататък, но общо взето това си е прерогатив на държавите членки.
    Ние отново ще претоплим стара болна тема, но важна за България – искаме в крайна сметка да се работи да се съфинансира от Комисията една обща информационна система, или координационна, но за нас е много важно да има споделяне на информации между държавите членки за така наречените мобилни родители, тоест тези родители, които се движат със семействата си, да имаме информация къде са записани и как, което също е доста трудно да се направи, но призоваваме за този модел, защото невинаги статистиката отчита пълния обхват в образователната система.
    В частта „Наука“ нещата, разбира се, са много интересни. Не мога да крия, че в известна степен това е малко по-интересно по отношение на европейския процес, не по принцип, защото, първо, има увеличение на бюджета почти с 50%, става въпрос за 100 млрд. евро. И, разбира се, има малко повече права Европейската комисия. Предстои ни дефинирането на три регламента, свързани с участието в европейските партньорства и най-вече започва битката за това какво да бъде финансирано, тоест тук имаме много теми, конкретни секторни политики. Дали това ще е зелен водород, дали ще се започне първо със здравеопазване – както знаете, Комисията вече обяви намерението да започнем с борбата с рака, 4 милиарда се предвиждат, за да стартира.
    Битките в науката ще бъдат битки на секторни политики и на индустрии, които да участват в тези големи изследователски програми.
    Другото, което е много важно, и ние продължаваме постоянно да си заявяваме нашата позиция и имаме, слава богу, някакъв малък напредък, това е по-добра синергия между структурни фондове „Хоризонт Европа“. Без тази синергия реално ни обричат да вървим по две различни пътеки – по-ниско иновационно развитите държави и по-богатите, което за нас не е добре. И в рамките на „Хоризонт“ създадохме две допълнителни операции, инструменти, които ще позволяват на наши бенефициенти от България да се закачат към вече работещи проекти, в които има предимно 80% само западноевропейски изследователски организации, което за нас е добре. Тоест позицията на България е в синхрон с приоритетите, които сме заявили в Стратегията за научни изследвания, както и в новата стратегическа рамка за образование, която се надявам да приемем до месец.
    Благодаря. Мисля дотук да спра. Ако имате въпроси?
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
    Колеги, имате думата за изказвания, за предложения, които да правим, съобразно приложението, което Ви изпратихме. Не виждам.
    В такъв случай ще Ви прочета решението, което трябва да гласуваме и което гласуваме всяка година, след което го изпращаме на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и те си правят съответните предложения по приложенията.
    Решението е:
    Комисията по образованието и науката приема за сведение Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.
    На основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по образованието и науката не предлага на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да включи в Проекта на годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз през 2021 г. проекти на актове на европейските институции.
    Който е „за“, моля да гласува.
    За – 19, против и въздържали се – няма.
    Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
    Следващата седмица ще разглеждаме на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалната квалификация.
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 11,50 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Милена Дамянова
    Форма за търсене
    Ключова дума