Становище на Единение за семейството и децата

---

Сдружение „Единение за семейството и децата“ гр.Варна info@edinenie.net, тел.0898428707

До
Г-н Славчо Атанасов, председател
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта към НС

До Г-жа Анна Александрова, председател
Комисия по правни въпроси към НС

До народните представители от ПП ВМРО, ПП ГЕРБ, ПП БСП, ПП ДПС, ПП ВОЛЯ, ПП АТАКА, независими депутати


Становище

от сдружение „Единение за семейството и децата”

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, сигнатура № 054-01-111 от 04.12.2020г.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Сдружение „Единение за семейството и децата” изразява положително становище относно Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за закрила за детето със сигнатура 054-01-111, внесен от депутатите на ВМРО.
Като сдружение, което активно и изцяло доброволно подпомага семействата в процесите на реинтеграция, основната идея, която застъпваме е, че
най-добрият интерес на детето е защитен тогава, когато държавата и родителите са доверени партньори по отношение на мерките на закрила на детето.

Този законопроект е една стъпка по посока на преодоляване на несправедливостта, въведена в нашето законодателство в последните години, на база на погрешно тълкуване на Конвенцията на ООН за правата на детето и активни лобистки интереси.
За разлика от нашите опоненти, които виждат целите на ЗЗД единствено в контекста на нарушаване правата на децата в и чрез семейната среда, ние смятаме, че закрилата на детето от страна на държавата и от страна на семейството не са алтернативи, а трябва да се осъществяват в синхрон.
Закрилата трябва да бъде всеобхватна, като се започне от достъп до безплатно здравеопазване и лекарства, качествено обучение, свободен достъп до масов спорт и културни прояви и се стигне до осигуряване на защитена среда не само в семейството но и извън него - в училище, детското заведение, на улицата, в обществения транспорт.
Разкриваемостта на престъпленията, свързани с деца не само в семейството, но и извън него е фактор от първостепенна важност.
В момент в който всяко дете, което поиска, може да си закупи наркотици в района на училището си, държавата, вместо решително и изцяло да спре това, влага огромна енергия в противопоставянето на основните субекти, носители на грижата за децата.

Налице е противопоставяне правата на децата на правата на родителите им и изключване изцяло на родителите като фактор в мерките за закрила на детето, като този процес е достигнал до граници, нарушаващи здравия разум и най-добрият интерес на детето.
Налице е противопоставяне на държавата от една страна и на родителите от друга, което силно ни отклонява от принципите на социалната държава.

Тези противопоставяния са единствено във вреда на децата и са далеч от най-добрия им интерес.

Промените в чл 1 ал 1 и 2 и чл 3 т.2. и т.3 акцентират на важността на биологичното семейство за пълноценното развитие на детето, като се подчертава правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от родителите си и в рода си, традиция, която съществува в България от векове. Любящите родителите безспорно създават най- добрата среда, за развитие на детето и включването им в предмета на този закон е безспорно очаквано и приветствано.

Този законопроект е стъпка към реализиране и на следните цели:

1. Синхронизация с резолюции на ПАСЕ

Този законопроект е стъпка към съобразяване на нашето законодателство с резолюциите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Резолюция 2049 (2015) – „Социални услуги в Европа: законодателство и практика за извеждане на деца от техните семейства в държавите-членки на Съвета на Европа“, Резолюция 2232 (2018) „Постигане на баланс между най-добрия интерес на детето и необходимостта да се поддържат семействата заедно“, с които България не се е съобразила достатъчно.
Прилагаме цитати тези резолюции:
а. „децата имат право да бъдат защитени от всякакъв вид насилие, насилие и пренебрегване, но децата също имат право да не се разделят с родителите си против волята си“.
б. „финансовата и материалната бедност никога не трябва да бъде единственото оправдание за отстраняването на дете от родителска грижа, но трябва да се разглежда като знак за необходимостта от осигуряване на подходяща подкрепа на семейството“.
в. „Не е достатъчно да се покаже, че детето би могло да бъде поставено в по-благоприятна среда за възпитанието му, за да се отнеме дете от родителите му и още по-малко да се разкъсат напълно семейните връзки“.

2. Подобряване на реда във водене на социалните случаи и развиване на отговорността на държавните служители в социалната сфера, както и подобряване на изискванията към тяхната професионална компетентност

2.1. Силно подкрепяме идеята за задължителното участие на родителите и законните представители във всички производства по закона (§2. – в чл.3 се добавя т.15);

Необходимо е и е много важно родителите да са изцяло запознати с документите по социалния случай, както и да бъдат привличани задължително като страна в съдебните производства.
Обръщаме внимание, че родителите и близките родственици на детето са единствените, които имат истинска мотивация да осъществяват контрол върху действията на социалните служби.
Независимо колко агенции по качеството биха се се учредили, ако няма кой да ги сезира или ако няма информация на база на която да бъдат сезирани, социалните служби, както и доставчиците на социални услуги остават безконтролни.

От практиката се вижда, че документалното водене на социалните случаи се извършва в условията на произвол и дава възможност за злоупотреби от страна на недобросъвестни служители.
Към момента законодателят сякаш разчита, че всички служители са добросъвестни, което окачествяваме като безотговорно и несериозно, а в особената сфера на закрила на децата, които не могат да се защитят сами, ние смятаме, че е и престъпна небрежност.

Социалните протоколи, доклади и други документи се попълват в един екземпляр, без да бъдат прономеровани и прошнуровани, Те могат да се допълват и подменят без следа.
Приемат се анонимни или устни сигнали за насилие над деца, като свикването на екипа по Координационния механизъм става на формално основание, изслушвайки само едната страна.
При родителите не остават никакви документи, с които биха могли да се оневинят или да констатират злоупотреби.

Задължително е, според нас, привличането на родителите като страна в съдебното дело за потвърждаване на мярка за закрила настаняване в приемна грижа.

По настоящем подпомагаме семейство от Варна в процеса на реинтеграция на тяхното момченце. Родителите в продължение на 4 месеца след извеждането със Заповед на Директора на ДСП Варна не са били информирани къде се намира то, макар, че са правили многобройни опити да получат информация. Получили са документи едва след като е преминало съдебното дело, потвърждаващо мярката за настаняване в приемна грижа.
В съда детето е разпитано и е заявило, че майка му и баща му не питат и не се интересуват за него, без да знае, че те нямат информация къде е то. (Повече информация в Приложение 1.)

Основните жертви на тези порочни практики са децата, а тяхното страдание е неизмеримо.
По тази причина горещо Ви призоваваме да гласувате за включването на родителите в съдебните производства, както и да им бъде предоставяна информация и копия от всички документи по социалните случаи.

Призоваваме Ви да въведете много по-сериозни изисквания към документацията по социалните случаи, както и регистрирането на сигналите, така, че да бъде изключен всякакъв произвол и фалшификации. Най-малкото е документите да се създават в два екземпляра, като единият да бъде оставян при родителите.

2.2. В тази връзка предлагаме да се предприемат действие и за корекция на Семейния кодекс.
Спешно трябва да се коригират чл.93 ал.2 и ал.4 от Семейния кодекс, които създава основание за осиновяване на Детето без съгласие на родителите и без родителите да бъдат информирани изобщо, в случаите когато:
„Детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и Родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на Детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на Детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето“
Законът не предвижда родителите да бъдат изслушани в съда съгл.чл.93 ал.4.

Това означава, че формалната липса на подадено заявление за реинтеграция се третира прекомерно и неоснователно като толкова силна липса на заинтересованост от страна на родителите, та родителските им права се отнемат без дори да бъдат проучени причините.
Искаме да ви уверим, че често родителите не биват информирани от социалните служби за необходимостта да подадат заявление за реинтеграция.
Имаме в практиката си случаи на родители, които искат да си върнат децата, посещават ги редовно, но не знаят, че трябва да подадат именно такова заявление. Ако те не наемат адвокати, които да им помагат в отношенията със социалните служби, може да научат едва след като децата им са дадени за осиновяване.

2.3. Подкрепяме идеята към осиновяването да се пристъпва след изчерпване на всички останали мерки за закрила по този закон (§5. – в чл.6а ал.4 т.1 се добавя нова б. „д”); особено внимание се обръща на международното осиновяване (§5. – чл.6а ал. 4 т.5 се добавя нова б.”г”);

Изключително тревожен е фактът, че България, в условия на небивала, безпрецедентна демографска криза, се явява донор на деца за международно осиновяване, като държавата ни се промотира от агенции в чужбина със своите прекалено слаби регулации. Тя е на първо място в ЕС по предадени деца за международно осиновяване, което означава, че законодателните промени от последните години не са допринесли за подобряване на състоянието на грижата за децата в родината ни.

В Документ за позицията за международно осиновяване на деца от България на Save the Children UK четем, че „Mеждународно осиновяване (МО) беше обект на много дебати, откакто България ратифицира Хагската Конвенция и с право … Привържениците на (МО) го разглеждат като средство за спасяване на „сираци“ от бедност и злоупотреба, докато критиците твърдят, че международното осиновяване е размило разликата между детезащита и трафик на деца, създавайки възможности за корупция и експлоатация както на родители, така и на деца.“

2.4. Силно подкрепяме всички мерки за повишаване на компетентността на социалните служители, както и за подсилване на контрола върху тях.

Към момента единственото изискване за заемане на длъжност „социален служител“ е наличие на каквото и да е средно образование.
Работата на социалните служители по закрила на детето е много отговорна и от действията им зависи бъдещето на децата, психически травми за цял живот, разтрогване на семейства.
Би трябвало да има по-високи изисквания, задължително висше образование, минимум бакалавърска степен, като обучението им да бъде държавно регламентирано, а не осъществявано на случаен принцип от частни доставчици на социални услуги, които имат интерес от предлагане именно на своите услуги.
Като пример за необходимостта от повишаване на компетентността и отговорността на социалните служители посочваме изключително сложните определения на понятията „дете в риск“ и „насилие“, в които човек без специална подготовка трудно може да се ориентира, и които се определят от няколко закона и наредби.
В Приложение 2 прилагаме извадки от различни законодателни актове, които създават различни определения на „дете в риск“ и на „насилие“.
Тези понятия трябва да станат по-ясни, конкретни и недвусмислени, като предвид сериозните последствия които носят, трябва да не подлежат на субективно тълкуване.

3. Подкрепяме предложението за отпадане на чл.3 т.5 от ЗЗД, който постановява насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето от страна на държавата.

От една страна, доброволното участие няма място в такава отговорна дейност като закрила на детето и би съставлявало неоправдана намеса в семейството и семейния живот от страна на частни организации.
От друга страна понятието за доброволчество силно се промени с приемането на Закона за социалните услуги и въвеждането на „задължителни социални услуги“, като част от тях са изрично задължителни, а друга – задължителни по характер.
Доброволчески организации излязоха на пазара на социалните услуги, без да отчитат печалба и да плащат данъци върху печалбата, но реализирайки доходи и разпределяйки сериозни средства за заплати и възнаграждения по граждански договори на техните членове, участници в управителните съвети и техни близки/свързани лица.

ЗСУ им даде допълнителни предимства, като те, а не социалните служби извършват индивидуални оценки на потребностите на своите клиенти с предложения за ползване на социални услуги, което им носи сигурен пазар и сигурни клиенти за които държавата плаща.
Несериозно е от страна на държавата да натоварва доброволчески организации със задължителни социални услуги.
Принципът на доброволчеството като дейност, която се извършва без никаква финансова облага на практика изчезна.

Ние сме неправителствена организация, основана изцяло на доброволческа дейност и можем да гарантираме, че никой не ни пречи да помогнем на някое семейство, да организираме монтиране на бойлер или сглобяване на мебели или пък дарителска кампания в полза на лицата за закупуване на печка или да съберем дрешки за децата, да закупим подаръци, да подпомогнем написване на заявления и други подобни дейности.
Ние лично нямаме нужда държавата да поема гаранции за нашата дейност.

Смятаме, че е правилно този член да отпадне, като сме убедени, че с неговото отпадане няма да бъде преустановена доброволческата дейност, но ще бъде доведена до своя първоначален и най-чист вид.

Още повече, че в момента едни и същи услуги се изпълняват от доставчици на социални услуги, които са търговци, както и от юридически лица с нестопанска цел, като за една и съща дейност едните плащат данъци върху печалбата, а другите- не!
Това представлява дискриминация върху търговците.

Когато говорим за същността и съдържанието на социалните услуги, ние не застъпваме за твърдението, което често се разгласява, че държавата няма да може да се справи без ЮЛНЦ, защото ЮЛНЦ извършват търговска по характер дейност, която дори се третира от ЗДДС и може да се дава на концесия.
От друга страна, имаме информация, че се извършват не необходимите за уязвимите лица социални услуги, а тези, които доставчикът може да предложи или пък които са по-изгодни за него.

С премахване на тази точка от ЗЗД няма автоматично да се промени тази ситуация, но поне ще се изчисти философията на закона, което ще има добър ефект в бъдеще.

Доброволческото участие не може да замести държавата, доколкото доброволчеството е право, а отговорността на държавата е задължение.
То не може да гарантира, че необходимите социални грижи ще достигнат до всички нуждаещи се, на всяка точка от територията на страната и в правилния момент от време. Това е задължение на държавата и не може да се трансформира в доброволна дейност на частни лица.

4. По отношение на допълването на текстовете, в които родителите се наричат „биологични родители“ мнението ни е следното.
Ние смятаме, че по принцип всички понятия, класификации, права и задължения на родителите и децата трябва да бъдат изчерпани от Семейния кодекс.
Същевременно отчитаме настоящата ситуация на едно прекалено сложно и противоречиво законодателство. Смятаме, че разработването на нов социален кодекс няма да бъде достатъчно за да разреши проблемите, ако не е съпътствано от цялостен анализ и ревизия на свързаното законодателство и подзаконовите актове.

В Семейния кодекс и Закона за защита от домашното насилие има юридически недомислици пряко свързани със закрилата на детето.

Разбираме мотивите на вносителите за това предложение, тъй като към момента се наблюдава съпоставяне и изравняване на правата на семейството с тези на така нареченото „приемно семейство“.

Обръщаме внимание, че „приемните родители“ всъщност не са родители, а платени детегледачи, които имат дори право на отпуска по Кодекса на труда, по време на която децата се прехвърлят временно в друго приемно семейство.

„Приемното семейство“ по същността си не е семейство.
В приемната грижа детето не получава разширено семейство - леля, чичо, баба, дядо, братовчеди. Не получава родословно дърво и родова памет.
В приемната грижа на децата се осигуряват най-базовите потребности, при доста трудно проследяване на злоупотреби.
В допълнение приемната грижа е временна грижа, осъществява се до момента в който децата бъдат реинтегрирани или дадени за осиновяване.
Не е редно да бъдат приравнявани приемните родители на истинските родители, независимо на какво основание са придобили родителските права.

През 2018-та година организирахме Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“ - подписка с искане за извършване на цялостна ревизия на действащата нормативна база, последвана от широко обществено обсъждане и цялостна преработка.
Необходимо е да се събере и анализира практическа информация за всички проблеми, да се анализират факторите, специфични за България, и на тази база да се коригира законодателството, а не чрез механично пренасяне на чужди законодателни норми и механизми.
Приемаме предложението на ВМРО като компромисен вариант, който ще спести излишни съдебни дела, докато всичко това бъде извършено.

5. Подкрепяме предложението за попълване на декларация за истинността на данните при подаване на сигнал, като предлагаме тази декларация да може да се подаде и чрез някое от съвременните средства за електронна идентификация и комуникация, която установява със сигурност идентичността на подателя на сигнала. Има средства, с които декларацията може да се потвърди чрез видео-връзка при установена самоличност.
Това ще прекрати окончателно подаването на анонимни сигнали, което е предпоставка за възможните злоупотреби от страна на недоброжелатели към всеки един български родител, включително и към народните представители.
Необходимо да се поддържа база данни с аудио и видео записи на идентификацията на устно подадените сигнали и идентификационни данни за лицата, с цел по-нататъшно поемане на отговорност при съзнателно въвеждане в заблуждение.

В заключение можем да кажем, че като цяло подкрепяме ЗИД на ЗЗД, подкрепяме изцяло неговата идея и посока. Смятаме, че са пропуснати още някои сериозни въпроси, например формулировката „непосредствен риск от изоставяне” в чл.36а и чл.36б според която се предприемат на санкции срещу родителя при неизвършено деяние.
Призоваваме да се разработят и приложат много по-стриктни правила за водене на документацията в социалните случаи.
Напомняме за необходимостта да се коригира или отмени чл.93 ал.2 от Семейния кодекс.
Настояваме, че е необходим цялостен анализ на социалното законодателство, като се даде думата и на хората, пряко засегнати от този закон. След като се събере и анализира информацията и се изведат напред реалните проблеми и най-важни фактори за България да се пристъпи към цялостна ревизия на законодателството.

С уважение

Даниела Николова,
председател на СНЦ „Единение за семейството и децата“,

06.01.2021 гр. Варна
 
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Примерен случай на социална практика.

Към момента подпомагаме семейство от Варна в процеса на реинтеграция на тяхното момченце. Родителите в продължение на 4 месеца след извеждането със Заповед на Директора на ДСП Варна не са били информирани къде се намира то, макар, че са правили многобройни опити да получат информация. Получили са документи едва след като е преминало съдебното дело, потвърждаващо мярката за настаняване в приемна грижа.
Детето е изведено по устен и не потвърден сигнал за насилие от бащата върху майката. Майката отрича да е имало насилие и изобщо не е била разпитвана нито в социалната служба нито в полицията по този въпрос.
Думите й се потвърждават от факта, че няма заведено производство за домашно насилие срещу бащата, няма изваждани медицински експертизи за някакви телесни повреди върху майката, няма предприети никакви действия от страна на органите на реда, които обичайно се провеждат при насилие.
Бащата е бил поканен в последните минути от екипната среща на Координационния механизъм и нито е разбрал за какво го търсят нито е попитан за извършено насилие от него, нито е спомената думата „насилие“ пред него. Казано му е само, че трябва да подобри условията в дома си и нищо повече.
От съдебното решение 106/26.05.2020 на Провадийски районен съд се вижда, че детето се представлява от процесуален представител, който не е пожелал да се свърже с родителите, нито пък Съдът ги е призовал.
Детето е било разпитвано в съда и са му задавани въпроси за това дали майка му и баща му го търсят и се интересуват от него и на тези въпроси детето естествено е отговорило, че майка му и баща му не идват да го виждат и не питат за него. То няма как да знае, че социалните служби крият от родителите му къде се намира то.
Това е послужило като аргумент за потвърждаване на съдебната заповед за извеждане за една година.
Съдът е приел без никакви основания и аргументи, че детето няма близки и роднини, при които да бъде настанено, а то има две пълнолетни и финансово самостоятелни сестри.
Съдът е приел за истина, че има извършено насилие над майката от страна на бащата пред децата, което им е нанесло травми, на база на устен и недоказан сигнал.
Ако съдът беше извикал родителите като страна по делото, той щеше да научи, че семейството се е чувствало тормозено от социалните служби и е подало жалба срещу тях, че то разполага с медицинско заключение от психиатър, че децата са стресирани от социални служители, а майката е напуснала дома не заради насилие от страна на бащата, а заради заплахите от страна на социалните служители.
Съдът можеше и да не кредитира тази информация, но поне да си бе дал шанса да я получи!
Това не е частен случай, по този начин се процедира в много случаи на извеждане на деца по фалшиви сигнали.



 
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Дефиниции за насилие и дете в риск в различни законодателни актове


1) Закон за закрила на детето (ЗЗДет):
§ 1. т.5: "Най-добър интерес на детето" е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

§ 1. т.11: "Дете в риск" е дете:
а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.”
2) Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗДетето) § 1. „По смисъла на правилника:
1. "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
2. "Физическо насилие" е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.
3. "Психическо насилие" са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.
4. "Сексуално насилие" е използването на дете за сексуално задоволяване.
5. "Пренебрегване" е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.
3) Закон за защита от домашно насилие :
Чл.2 (1): “Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”
4) Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на Деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция , изм. с постановление на МС No104/02.05.2019 г:

чл. 4. „Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно или повече от следните обстоятелства:
1. при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при подадено заявление в дирекция „Социално подпомагане“ за настаняване на дете в специализирана институция
2. настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на детето на друго дете от семейството;
3. родителите са изразили намерение за настаняване на детето в специализирана институция;
4. родителите са без постоянни доходи и/или без жилище;
5. установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството;
8. детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности;
9. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.

Чл. 5. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат спешно, когато има непосредствен риск от изоставяне на дете или настаняването му в специализирана институция при наличие на някое от следните обстоятелства:
1. заявено желание на някой от родителите на новородено в родилно отделение да изостави детето или да го настани за отглеждане в специализирана институция;
2. изоставяне на новородено дете от майката в родилно отделение;
3. непотърсено от родителите дете, прието в лечебно заведение, в 7-дневен срок от деня, в който е трябвало да бъде изписано;
4. други обстоятелства, които поставят детето в непосредствен риск от изоставяне.
Чл. 6. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат по отношение на бременна жена в риск да изостави детето си след раждането при наличие на някое от следните обстоятелства:
1. жената е непълнолетна;
2. жената сама отглежда друго дете/деца;
3. жената е без доходи и/или жилище;
4. жената е с рисково поведение за здравето или живота на детето или е с алкохолна или наркотична зависимост;
5. жената е била обект на насилие;
6. жената има едно или повече деца в риск;
7. жената има едно или повече деца с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие;
8. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.”
Допълнително има промяна в НК от 2019 година.
НК Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишен текст на чл. 143 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (3) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
Ал.3 е нова, от 2019 г.
Във връзка с дефиницията за домашно насилие в чл. 2, ал. 1 и ал. 2, би могъл да се направи основателен извод, че всякакви възпитателни мерки спрямо детето биха могли да се квалифицират като престъпление по НК (например принудата да си учи уроците) със съответните законови последици от това (наказателна отговорност, "мерки за закрила на детето" - вкл. "настаняване извън семейството", "полицейска закрила", "задължителни социални услуги" и т.н.)