Приемане на първо гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.

---

ПРОТОКОЛ
№
На 1 юни 2017 г., четвъртък, в зала 248 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния


ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
2. Разни.

Заседанието се откри в 15,20 ч. и се ръководи от председателя на Комисията – господин Славчо Атанасов.

* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, благодаря за търпението, което проявихте. Разберете и вносителя – днес е защитавал Законопроекта в още три комисии.
Можем да започнем днешното заседание, тъй като имаме необходимия кворум.
Предполагам, че ще възникнат въпроси: защо толкова бързо гледаме Закона за концесиите, като вчера е пристигнал в нашата Комисия? Защо толкова обемист закон се гледа толкова бързо? Ще Ви зачета обаче аргументите на Комисията ни: „Законът за концесиите не беше приет изцяло поради предсрочното прекратяване на 43 Народно събрание. Този Законопроект е свързан с въвеждането изискванията на Европейската директива за концесиите, която влезе в сила на 18 април 2014 г.
В изпълнение на ангажиментите си България е необходимо да приведе националното си законодателство с изискванията на Директивата.“ Знаете, че срокът за въвеждане на Директивата е две години. Към настоящия момент сме в процедура на нарушение на сроковете относно въвеждането на Директивата, което е на етап „мотивирано становище“, което е последният етап от досъдебната фаза преди сезирането на съда на Европейския съюз.
Това е причината, която наложи днешното извънредно заседание да стане възможно, защото другата седмица Законът ще влезе в пленарната зала за първо четене. Законопроектът е обемист и нашата задача е да се концентрираме в рамките на компетенциите на Комисията, тоест върху този вид концесия, която би могла да се приложи за спортните обекти и съоръжения, а това е определено от концесията за строителството и концесията за ползване на публична държавна и публична общинска собственост.
Ще помоля вносителят да не се разпростира върху целия Закон, а основно да запознае Комисията ни с това, което касае нас – спортните обекти.
Откривам заседанието на Комисията със следния дневен ред:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
2. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Да гласуваме дневния ред.
За – пълно единодушие, против и въздържали се – няма.
Давам думата на господин Кирилов да Ви запознае с философията на Закона и след това ще имате възможност да изразите становища, а вносителят да отговаря на въпросите Ви.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на всички членове на Комисията, че проявиха това търпение и изчакаха появяването на вносител за доклад. Тежки бяха дебатите в предходното заседание на Комисията по енергетика и регионална политика. Благодаря и затова, че не удължихте този дебат с въпроса по допустимостта на включването на тази точка в дневен ред, защото това ме освобождава от ангажимента да Ви обясня как са спазени сроковете по Правилника и че те са спазени.
Много правилно отбелязахте, че действително това е един от най-големите законопроекти, които и предходното Народно събрание, вероятно и сегашното ще обсъди. Може би единствено процесуалните закони да претендират за по-голям обем и сложност.
Законопроектът е сложен като материя. В голяма степен бяха предизвикателство и самите три директиви, които поетапно прилагахме.
Голяма част от колегите знаят, че по отношение на обществените поръчки миналата година Четиридесет и третият парламент успя да спази срока, но по отношение на концесиите – Директивата, и свързаните с нея още две директиви, имахме злополучието, опитахме се в рамките на изтичащата легислатура на миналия парламент, приехме ги в последните минути от живота на 43-0 Народно събрание. Но във фазата на промулгация президентът наложи, за пръв път, вето по отношение на този Законопроект. Няма да коментирам, за да не товарим с политически нюанси един професионален дебат.
На другите комисии направих възможно най-краткото представяне на този Законопроект. Вие правилно ме насочихте към материалния обхват.
Законопроектът предлага две основни форми на концесия: публично частно партньорство, с което публичният партньор възлага строителство или услуги на икономическия оператор; и концесията за ползване, която ние вече познаваме от действалите досега концесионни закони. Особеното и специалното е, че за първи път Директивата, респективно и Законът въвежда праг от 5 225 хил. евра, който праг разделя концесиите на две групи: на такива с трансграничен интерес и такива, които не са с трансграничен интерес.
По отношение на концесиите, надхвърлящи този праг, изискванията са много по-стриктни. Тук ще дам малко пояснение, като подчертавам, че на практика мнозинството от концесиите се явяват с трансграничен интерес. Този критерий налага всички концесии да бъдат обявени съобразно изискванията на Директивата, да има уведомления за държавите от Европейския съюз и респективно повишава изискванията както към регистъра, който специално се създава и се доразвива за концесиите с оглед публичност и прозрачност, така и увеличава безспорно състезателността в процедурите за избор на концесионери.
Голямо мое подозрение и то вероятно е много логично обосновано, че злополучието на този Законопроект беше точно в тази посока, тоест ние продължаваме – очевидно има достатъчно утежнения по това, да не искаме да изпълним европейския стандарт по отношение на състезателността и прозрачността на концесионните процедури, както и да допуснем европейски субекти да участват в тези процедури.
Другото, бих казал, особено, специфично правно и състезателно решение по отношение на концесионните процедури са сроковете. Концесиите не са безсрочни, напротив, те стартират като срочни.
Един от първите елементи, който става ясен още с поканата на публичната институция, която би отворила тази процедура, е точно срокът. Това е първият прогнозируем срок, срокът, на който възложителят, концедентът не би се съгласил и оттам нататък срокът вече става състезателен елемент. Всеки от кандидатите се стреми да предложи по-нисък срок, да предложи по-икономически обосновани и атрактивни показатели на концесията, да даде по-кратка възвръщаемост на инвестиционния ресурс, да даде по-добра цена на публичната услуга. Така че няма вечни концесии, а има концесии със състезателен срок.
Три са способите на състезанието: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог.
Спестявам почти половината от краткото изложение, за да кажа следното. Този Закон за разлика от всички закони преди това дава гъвкавостта и възможността да имаме концесии на спортни обекти, концесии по видове социални услуги – това е едно от големите достижения.
Като бивш областен управител на София, бих казал, че най-голямото ми бреме беше невъзможността да се управляват спортни обекти точно заради, първо, недостатъците на правния режим и правната рамка по собствеността и нейното управление.
Второ, по отношение на възможността спортните обекти да се използват от трети лица на валидно, годно, честно, състезателно, прозрачно правно основание. Това Вие ще го гледате като проблем и в друг законопроект, най-вероятно в Закона за спорта. Законът за спорта в миналия парламент заради президентските избори беше готов, беше внесен, но остана необсъден. Това е друг законопроект.
Иначе казано, по този ред, който ще бъде универсален, честен и справедлив, ще могат да се решат и всички нерешени въпроси по отношение на ползването не на собствеността. Собствеността на спортните обекти в голяма част е установена, ясна, еднозначна, но по отношение главно поддържането, експлоатацията, развитието и инвестициите в спортните обекти. Досега, който и да е от субектите в спорта – спортни клубове, спортни обединения, футболни клубове, нямаха ясен регламент за парите, които са вложени, какви са последиците от това вложение и респективно каква е гаранцията от това, че са вложени тези средства в съответните обекти.
Няма да давам конкретни примери за София. В София имаме и добри примери, въпреки, да кажем, правните затруднения. Има обаче много какво да се доразвие, за да може всички – не само големите спортни съоръжения, които са атрактивни за по-големите инвеститори, а и по-малките спортни съоръжения, които са за масов спорт, които са някаква регионална специфика или с обособеност по отделните спортове, също да бъдат развити и използвани адекватно.
Бих казал, че тук са възможни и двата инвестиционни способа, тоест и двата вида концесии, както концесия за ползване, който вероятно ще е по-ниско интензивният способ и тогава вероятно ще се разсъждава на база концесионно възнаграждение, както и тези, които са за строителство, тоест възможно е и чрез изграждане от инвеститор и впоследствие ползването от инвеститор държавата да добие и собствеността върху спортното съоръжение.
Пропуснах да кажа важна специфика. Тя надали е особено значима за Вашата Комисия, но за изчерпателност ще я спомена. Този Закон действа по отношение на всички видове концесии, по отношение на всички видове концесионни предмети, с изключение на подземните богатства и на минералните води. Докладвах. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате възможност за въпроси към вносителя.
Госпожа Весела Лечева – заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Преди да задам своя въпрос, ще кажа само няколко думи по отношение на този Законопроект.
Първо, все пак искам да подчертая, че работата и дейността на народните представители не е само в парламентарната зала. Днес е 1 юни – имахме доста събития, на които трябваше да участваме, защото ги планираме много по-отдалече. Свикването на Комисията в спешен порядък ни озадачи. Нищо не пречеше и в предишните седмици, когато не заседавахме, да бъде свикана Комисията и да бъде разгледан този изключително важен, както разбирам, и обемист Закон.
Разбира се, той обхваща огромно приложно поле. Тук става въпрос и за нашия обсег от дейност, върху което ние ще разсъждаваме днес – спортните обекти и съоръжения, които имат възможност да бъдат предоставени на концесия. Разбира се, концесията е добра възможност и за инвестиции, и за по-добро управление, и така нататък.
Преди да пристъпим обаче към тази възможност, смятам, че в България все още има необходимост да бъдат изработени и въведени стандарти по отношение на това колко спортна площ е необходима на всяка община и на самата държава за изпълнение на държавната политика и политиката на местно и регионално ниво.
Кой ще определя кои точно спортни обекти и съоръжения са за концесия и кои ще останат, така да ги нарека, в управление на общините? Нека да не забравяме, че всички спортни обекти, строени преди 1989 г., се намират на най-атрактивните места и в центровете на големите градове, заемат паркове и зелени зони. За съжаление, в последните години концесията в България беше превърната в неудачна форма на отдаване под наем – помним много лоша практика, но не искам да изпадам в тази подробност. Както казах в началото, за мен концесията е добра възможност за инвестиции и за по-добро управление.
В крайна сметка обаче всяка една община планира за своите граждани, за своите ученици, за младите си хора и трябва да предоставя спортни съоръжения за изпълнение на собствената политика по отношение на здраве, социална адаптивност и така нататък – да не изброявам всички функции на спорта. Същото се отнася и за държавната политика: кои са спортните съоръжения, които трябва да се ползват от национални олимпийски отбори, така че да не бъдат противопоставяни с граждански услуги, защото днес е налице смесването и на двете функции – и чисто спортни учебни занятия и процеси, с граждански такива услуги, в което и двете губят.
Считам, че на първо време, преди да въведем тази възможност, трябва да бъдат въведени стандарти по отношение на спортна площ във всяка една община. Ако една община от 10 хиляди жители трябва да определи за себе си, за гражданите й, ученици, млади хора, трябва да има минимум примерно два басейна, един стадион, две зали и така нататък, всичко останало да бъде предоставено, както Вие казахте, за пет, десет, петнадесет, двадесет години.
Същото отношение касае и цялата публична държавна собственост, която касае политиката на държавата по отношение на представянето на нашите високоразрядни състезатели на европейски и международни състезания.
Имам следния въпрос: как си представяте спортен обект, даден на концесия, който трябва да изпълнява чисто спортни функции? Възможно ли е това да бъде дори и учебен? Как си го представяте като цена, като възможност и така нататък?
За пример мога да дам плувния комплекс „Спартак“ в София. Няма плувно съоръжение в Европа, което да може да издържи икономически, да изпълнява социалната си функция, да бъде достъпно за гражданите и, разбира се, да изпълнява онази социална функция, за която казах преди малко, и да бъде рентабилно. Няма такова съоръжение, освен ако не изпълнява и други функции.
В тази връзка виждам няколко риска за спортните бази – възможност да бъде постепенно променено основното предназначение на спортните обекти.
Как си представяте например такъв плувен комплекс, предоставен на концесия от частен инвеститор и да изпълнява своята чисто спортна функция и учебно тренировъчна?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Лечева, това ли е въпросът?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще започна от конкретиката, тоест от зад напред. Не знам дали това е най-хубавият, конкретен казус, от който можем да тръгнем. Тук не само много неща си признавам, но съм изстрадал голяма част от процедурите във връзка с този комплекс. Ще припомня, че този комплекс се ползваше, пак без правно основание, от Обединени спортни клубове „Левски Спартак“, което се беше сключило – който и да е собственикът, неизвестни за него договори от всякакъв вид. В някои от случаите наемни договори, във всякакво разнообразие договори. В крайна сметка в този комплекс имаше вероятно над 20 други субекта, които осъществяваха разнообразна дейност, една част от която вероятно беше много далеч от спортната дейност. Да приемем, че е имало и дейност, свързана и със спортната. Драматизмът в този случай дойде, когато действително трябваше да се уреждат правните отношения по този обект, защото той се оказа в сложен съдебен спор. Той беше заграбен от няколко групи на няколко основания. Тук беше и въпросът: кой е собственикът – държавата, МВР или Столична община?
Спомняте си, може би неслучайно питахте, ако не се лъжа през 2010 г. държавата за първи път влезе в правомощията си. Аз като областен управител актувах имота като държавен имот, след което започнахме да търсим уреждане на отношенията. Тъй като, пак казвам, нямаше никаква правна възможност те да се регулират спрямо завареното състояние, въпреки уважението към всички елементи в Обединени спортни клубове „Левски Спартак“ и тяхната история и дейност. На практика нямаше никакво правно основание те да продължат да стопанисват обекта. Прехвърлихме обекта на Столична община, защото там имаше по-голяма правна гъвкавост, от друга страна, пък агресията към 35 дка съседен терен продължаваше да е съдебно насочена към Столична община.
Столична община проведе няколко процедури за конкурс за отдаване на отделните обекти в този комплекс. Минавайки оттам виждам, че комплексът осъществява дейността си. Абсолютно сте права, че ако отделим спортното съоръжение и разходите по неговата поддръжка, тоест басейнът с всичките инсталации, тя е на доста висока стойност, която ако не се компенсира по никакъв друг начин или с допълнителни услуги, би била нерентабилна и непоносима за който и да е инвеститор.
Ако ме питате доколко е възможно основната спортна дейност да бъде кумулирана, комбинирана, допълнена и с поддържаща дейност, която да носи приходи, няма как да не кажа, че след като четвърт век на практика това е бил единственият начин по някакъв начин да има спортна дейност в тези спортни съоръжения, това е обосновано, най-малко житейски обосновано. То трябва да е и правно обосновано, не трябва да е стихийно и хаотично. Трябва да стане с такъв един закон, който да урежда, да кажем, този специфичен вид сделки като концесиите и с Вашия специален отраслов закон – Закона за спорта, където съм сигурен, че ще имате много дебати.
По отношение критериите и мярата. Слушах Ви внимателно. Законът за спорта доколко ясно, доколко безспорно, но така или иначе успя поне преди пет години да раздели спортните обекти и съоръжения на такива, които са с национално значение и на такива, които, образно казано, са с местно значение, тоест следва да бъдат експлоатирани в полза на общините.
Какви стандарти и критериите, зависи от Вас, от Вашия опит, от Вашата квалификация и, бих казал, от Вашата воля.
В рамките на парламентарен дебат в пленарната зала, мисля, че всички други колеги, които не сме припознати от спортната общност, не сме заразени със спорта, ще слушаме Вашите мнения и становища. Никога не съм имал под каквато и да е форма претенцията, че знам решението на този въпрос. Последните години се стремя, ползвам различни по вид спортни съоръжения, имам поглед и наблюдение, но не мисля, че мога да направя експертна оценка, която да е в полза на Вашата работа. Доколкото имам правен опит и познания винаги бих бил на разположение за всеки дебат в тази връзка.
В заключение, накратко. Няма лошо да се печели от спортен обект. Въпросът е това да е публично и прозрачно. Тук виждам и уважавания от мен юрист и конституционалист, бих казал, и спортен деятел – колегата Георги Марков.
Гордея се с трибуна 1 на Стадион „Герена“. Като областен управител треперих, когато взривявах старата трибуна. Публиката не разбра кой точно унищожава това имущество, но като факт и резултат там има една прекрасна спортна трибуна, която е много функционална и дава всякакви възможности.
Тук бих направил вметка, която пък, по нормите на закона и на данъчното ни законодателство, се води за търговска площ, макар че не смятам, че цялата трибуна на „Герена“ е търговска площ. Професионалният футболен клуб „Левски Спартак“ плати дори и тази висока цена и плати данъците и таксите за тази площ като за търговска площ.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Госпожо Лечева, дуплика ще ползвате ли?
Колеги нека да спазваме частично Правилника. Не засичам с хронометър времето, знаете какъв е Правилникът на Народното събрание, нашият Правилник е свързан с него. Мъдрите хора, знаете, какво са казали: „Нещо, което може да се каже за 3 минути, може да се говори и 30 минути по същия проблем“.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Под формата на дуплика ще кажа, че няма как да подкрепим този Закон, първо, защото няма и сериозна финансова обосновка.
Второ, няма никакво становище от Министерството на спорта, Министерския съвет, Националното сдружение на общините. Всичко това трябва да придружава закон, който обхваща такова огромно приложно поле. След като няма и обществено обсъждане, обществен дебат със спортните организации, спортната общественост, няма как да подкрепим Законопроекта дори и в тази му част.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Други?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Първо, надявам се, разбирате, че примерът с басейна „Спартак“ е един от многото случаи в страната. Чухме преди малко от Вас, че спортните обекти, нямало лошо да се печели от тях.
С госпожа Лечева сме си говорили. Ще си позволя да дам пример, самата тя е споделяла в нашия разговор, наистина си го представих и Ви уверявам, че не е много добре. Сега ще си го представите и Вие.
Ако приемем, че в „Дианабад“ плуват нашите олимпийски състезатели в предолимпийски цикъл и в съседните коридори на басейна, в който звучи музика, пият се бири и така нататък. Сами ще разберете, че няма как да се осъществи подходяща подготовка за спортист в предолимпийски цикъл. Така че няма как да се съгласим, че е добре спортните обекти да печелят само и само заради идеята да печелят.
Записали сме си някои неща, но само едно нещо ще кажа. В чл. 18 е предвидено концесия да се дава и на физическо лице, икономическият оператор да бъде и физическо лице. Мисля, че и там имаме достатъчно примери, че не само е неприемливо, но дори е опасно за българския спорт това да се случва. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Кирилов, ще отговорите ли?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да хабя време. Казах: няма лошо да се печели при ясни правила, публично известни и съобразно договор.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов!
Първо, и аз искам да подкрепя госпожа Лечева в призива, когато се гледат по-обемисти закони и материали, ако искаме по-сериозен дебат и отношение, да не бързаме толкова много, защото наистина това са сериозни въпроси.
За краткото време, в което сме прегледали Законопроекта, има доста неща, които са притеснителни специално в частта „концесия за ползване“. В частта „концесия за строителство“ съм по-склонен да подкрепя някои неща, но в „концесия за ползване“ има доста неразумни предложения. Какво имам предвид?
За какво й е на държавата или на общината да направи инвестиция, тъй като сме спортна комисия, в една голяма спортна зала и да я даде на концесия, за да избегне отдаване под наем и така нататък? Ще Ви дам пример: в 88-о училище в Овча купел след дълги години строежи Столична община направи плувен басейн. След това го даде под наем на частна фирма и месечният наем на това съоръжение, като го сметнеш, за да си върне Столичната община инвестицията, която е направила от събирането на наеми, излиза, че за 50 години ще върне тази инвестиция. Затова питам: за какво й е на държавата или на общината да инвестира в такива съоръжения и после да ги даде под наем, за да може някой да печели?
Относно как децата могат да имат свободен достъп до спортни съоръжения – това е другият проблем. Там наемателят, който е наел специално този басейн, е направил невъзможно да се спортува масово, да се плува масово, в смисъл скъпо е и доста от децата на хората, живеещи в квартала, не могат да го ползват.
Засегнахте и въпроса за срока. В началото на експозето си казахте, че има състезателен характер и колкото е по-къс срокът, превес има участникът, който дава по-къс срок. В същото време в Закона се предвижда, че 35 години е срокът, който може да се определи от съответния концедент. Иначе може да го определи Народното събрание. Ами Народното събрание може да реши да даде концесия и за 100 години. Никой не може да попречи на Народното събрание.
Относно контролните органи. Координационният съвет по начина, по който е предложен, си е чисто политически орган. В него няма никаква експертиза. Не знам до каква степен той може да контролира, координира и да бъде полезен. Същото се отнася и за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Там също няма експертиза за тази дейност или ако има някакъв замисъл, тъй като заявиха, че ще се спира приватизацията, да се удължи животът на тази структура – раздуване на администрацията или запазване на тази, която в един момент се оказва излишна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Кирилов, ще отговорите ли?
Ще припомня на колегите, някои от тях са за първи път народни представители, че Законът има и второ четене, което е по същество. Тук става въпрос за философията на Закона. Аз също имам много забележки по Закона, но това ще мине на второ четене, когато се гледа член по член.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Точно по философията на Закона говоря. Цитирах два, три члена в духа на философията, че концесията може да стане безкрайна, че това, което се предлага, е държавата или общината да инвестират едни пари, които може никога да не си ги върне, и защо трябва да го прави, и относно контролните функции, съответно контролните органи, които се предлагат.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пак благодаря за въпросите. Ще се опитам да бъда максимално кратък.
По философията на Закона – Вие правилно разсъждавате на следната основа: кое би било по-изгодно? Инвеститорът да построи на зелено спортното съоръжение и след това да го експлоатира и съответно да си възстановява някаква полза, или да наеме готово за ползване съоръжение? Тук въпросът е в преценка на целесъобразността. Виждате, че тя зависи, в конкретния случай, ако говорим за общинския обект, зависи от волята на съответния общински съвет. Не знам много по този случай. Чувал съм го като Вас, макар да съм бил шест години общински съветник и почти четири областен управител на София, точно този случай не беше по мое време. Ако този случай е неуспешен, злополучен, спомням си, че имаше много широка реакция по този въпрос, то е точно поради липсата на опит и поради липсата на регламент. Това беше заварен случай с едно училище. За пръв път общината тръгна и намери някакви средства да инвестира в спортен обект, след което разбра, че няма как директно да експлоатира този обект, тоест че трябва да прехвърли на някого оперативния риск от тази дейност. Директорът на училището няма как да го направите управител на плувен басейн и съответно няма кой да поеме цялата тази друга дейност. Пак казвам: не съм готов да отговоря конкретно и не бива, защото въпросът е принципен.
Отговорите са в Закона. Когато е за строеж на зелено, най-изгодно е концесия за строителство и респективно впоследствие използване на обекта до възвръщане на инвестицията. Когато обектът съществува и няма нужда от голяма реновация, тогава най-изгодно е концесията да бъде за ползване, като водещ критерий в този случай е размерът на концесионното възнаграждение и гаранциите по отношение на ползването и запазването на недвижимия имот, тоест на спортното съоръжение.
Много интересни въпроси повдигнахте, но усещам, че трябва да спра. Благодаря.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Като пример точно този случай. В периода, в който той е бил занемарена строителна площадка, тогава концесия за строителство – о, кей, някой икономически частен оператор инвестира, прави басейн и тогава има логика и да го стопанисва. Няма логика обаче общината или държавата да даде толкова пари, които после да не може да си ги възстанови повече от 50 години. Това ми беше и въпросът, това е духът на Закона.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По сегашния правен ред няма как в този случай да има инвеститор. Училището е публична държавна или общинска собственост, няма как трето лице по какъвто и да е начин да инвестира там. Затова трябва правен ред.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Получих информация за още три изказвания.
Госпожо Халачева, заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Искам да доразвия въпроса на колегата относно ползването на общински и на държавни спортни съоръжения, отдадени на концесия от младите хора в страната. Ще Ви предоставя само някои факти.
„Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! По Конституция България е социална държава. Това предполага да се осигурят равни възможности за достъп до занимания със спорт на всички граждани – подрастващите, младите хора в страната.
Въпреки стратегиите и програмите, тенденциите показват, че нерешен остава проблемът за системното му практикуване, което води до влошаване на здравословния статус и физическото развитие на младото поколение.
В европейски мащаб България е на трето място по затлъстялост на децата. В страната ни всяко трето дете е затлъстяло. Данни от провеждано национално проучване при ученици на възраст от 6 до 19 години показват, че с препоръчителна физическа активност от минимум 60 минути на ден са само 24% от изследваните деца. Финансовият фактор често се оказва ключова причина за недостатъчната физическа активност на подрастващите.
Именно затова смятам, че е много важно в Законопроекта да бъде застъпен въпросът за предоставянето на спортните обекти и съоръжения държавна и общинска собственост на концесия по ползването им от деца и младежи безплатно или срещу преференциално заплащане, както и предоставянето за безплатно ползване на спортно-материалната база в определени дни и в определени часове от лица с трайни увреждания или такива в неравностойно положение“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Давам думата на господин Апостолов.
СТЕФАН АПОЛОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов!
Първо, искам да попитам риторично: защо концесионерът да не може да печели? Всички знаем, гледаме какво става в Европа? Давам Ви пример за стадион „Уембли“ – знаете, наскоро имаше боксов мач. Стадионът е специално за футболни срещи, но има и други – боксови срещи, ръгби и така нататък. Знаете, че да се поддържа спортен обект е доста голямо бреме.
Мисля, че като има възможност да печели, хубаво е да печели; да има добра поддръжка на концесията, която е получил.
Разбирам, че всички сте за инвестиционните концесии, за концесиите, които са за ползване. Ще Ви дам прост пример: общините, като спечелят някакъв проект, да кажем, да се направи спортна зала с пет години устойчивост напред и не може да се ползва от никого, освен от общината – не може да се дава на концесия. Защо след това самият обект да не може да се дава на концесия? Защо това бреме трябва да стои на общината? Като се печели обект, той се печели само, за да се построи, а после няма финансиране за поддръжка на обекта. Защо това трябва да го плаща общината, като може да го вземе концесионер за ползване и да го поддържа? По-добре да е на концесия, отколкото под наем, защото ако концесионерът е добър мениджър и може да си направи разчетите, ще привлече повече инвестиции. Знаете, че в България сме свикнали като има нещо добро, защо да не му го вземем и после да си сложим наш човек да го поддържа. Затова по-добре да е на концесия и според мен много добре е направено в Закона.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други въпроси има ли?
Госпожа Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Чувствам се задължена да направя реплика.
Никой не е против печалбите и концесиите. Въпросът е, че тук става дума за учебно-тренировъчни спортни занимания и част от спортните обекти и съоръжения са именно за тази цел. Никой няма против да бъдат концесионирани спортните обекти и съоръжения, които са за граждански, рекреационни и други функции. Целта на този Законопроект, разбира се, е да се потърси по-добро управление, повече инвестиции за спортните обекти и съоръжения. Въпросът е да не загубим онези спортни обекти и съоръжения, които са построени с цел единствено и само да развиват спортните качества и умения, и са предоставени за спорт на определените региони, общини и, разбира се, съоръженията, предназначени за национални спортни олимпийски гарнитури. Нека да направим разделение по отношение на това.
По отношение на това колко стадиона са печеливши, смея да заявя, че освен английските, разровете се в другата част на Европа и ми посочете колко други стадиони са печеливши. Има доста печална практика по отношение на футболните стадиони. Не съм се занимавала с футбол, аматьорски ги следя.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Апостолов – дуплика.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Мисля, че всички европейски са печеливши – говоря за Западна Европа.
Питаме: кой определя правилата за концесиите? Господин Кирилов да попитам. Като се даде нещо на концесия, ако общината дава обекта на концесия, правилата ги определя тя, нали така? Ако е министерството, самото министерство определя правилата.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: В дуплика направи питане.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Извинявам се, исках да задам отделен въпрос, ако е възможно.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други колеги искат ли думата?
Господин Милушев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, съгласен съм с госпожа Лечева в частта, където наистина едно спортно съоръжение е трудно за издръжка.
Ще подкрепя Законопроекта за отдаване на концесия, защото мисля, че това е добър начин да се съхранят много от спортните съоръжения, които са правени доста отдавна и за тях се изискват достатъчно много средства, които в момента нито общините, нито държавата е възможно да си позволи, за да ги поддържа в добро състояние.
В тези концесии, когато се заложи на договор, който позволява развиване на високо спортно майсторство, съчетано с ползване на социалните функции на тези съоръжения, мисля, че това ще донесе добър резултат.
Понеже съм от Самоков, там се направи прекрасна зала, но за тази зала всяка година общината губи над 350 хил. лв. Ще подкрепя Законопроекта. Такива спортни съоръжения според мен не носят печалба, но те трябва да си изпълняват социалните функции. Това до голяма степен ще улесни и държавата, и общините да предложат тези спортни обекти да се развиват в частни ръце като, естествено, не се забравя високото спортно майсторство и масовият спорт да бъде заложен в този договор. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Милушев, пловдивската спортна зала губи всяка година 1 200 хил. лв. Подкрепям това, което казахте за Самоковската.
Други въпроси?
Ако няма, колеги, нека да преминем към гласуване.
Аз също имам своите забележки, както казах, по този Законопроект, но ще си използвам правото на второ четене, когато го гледаме член по член, тъй като някои неща ме притесняват, но Законът на всяка цена трябва, не случайно в началото на заседанието ни казах, трябва бързо да го гласуваме, защото вече сме влезли в наказателна процедура.
Господин Ченчев заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаема Комисия! Първо, много от спортните обекти в последно време се направиха, това е мое мнение, в неподходящите населени места. Затова те са в голяма тежест на съответните общини. Има ли нужда някое малко населено място от стадион със спортна зала и доколко се ползва тя? Какво се прави за да бъде ползвана?
Благодаря на всички, които се изказахте до момента и дадохте компетентно мнение и експертиза. Какъв е интересът тогава на концесионера, на икономическия оператор? Защо той тогава ще поиска такава зала? След като общината губи 350 хиляди, в конкретния случай, като я поиска икономическият оператор, не е ли логично да се попита защо я иска? Няма ли, уважаема Комисия, той да измени донякъде или до голяма степен предназначението на спортния обект? Къде отива високото спортно майсторство, за което говорим или масовостта на спорта? Защото то трябва да печели, а няма как да печели от занятия по масов спорт и това е ясно на всички. Мисля, че всички сме запознати с това, което се случва до момента. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика на господин Ченчев?
Заповядайте, господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Понеже беше споменато 350 хил. лв. Да, тези разходи са действителни, защото залата се ползва от децата, жителите на град Самоков и заради това ги има тези разходи. Залата е многофункционална може би над десет спорта използват. Всъщност идеята за тези зали е да предоставят на гражданите в населеното място да спортуват, да не затлъстяват, да поддържат добра форма. Използва се също така и за високо спортно майсторство. Мога да кажа, че баскетболният клуб в град Самоков се развива много добре и е един от водещите не само в България, но и на Балканския полуостров.
Не съм съгласен, че в малки населени места не може да се изграждат такива зали. Тя все пак е направена, за да улеснява гражданите, да имат възможно най-добър достъп до спортните мероприятия, независимо какъв е спортът.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Имате възможност за дуплика.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Мисля, че не бях съвсем правилно разбран. Малките населени места – да, например залата в Горна Малина, само на 20-25 км. от София. Кажете ми за какво я ползват?
Второ, обърнах внимание върху нещо друго – концесионерът, уважаеми дами и господа, ако трябва да заплата 350 хил. лв. и да свали тази тежест от общината, тогава няма ли той да увеличи таксите например за спорт? Какво остава за масовия спорт, след като той трябва да печели, трябва тази зала да е рентабилна, или съответният спортен обект? Това няма ли да се отрази на населението, ако е частен концесионер?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, мисля, че изчерпахме в общи линии темата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми колеги, искам да взема думата, защото цял живот със спорт се занимавам. Ако някой тръгне да прави спорт и си мисли, че ще спечели, дълбоко се лъже. Предварително като вземаш нещо, го вземаш с идеята, че влагаш пари.
Занимавам се с конен спорт. Забравете, че някой нещо може да спечели. Просто даваш един пари, харесваш си спорта и си го правиш.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСАВО: Мисля, че изчерпахме темата.
Още веднъж напомням, тъй като с изключение на трима колеги, всички други сме народни представители за първи път, второто четене се гледа член по член. Там всеки ще има възможност да направи поправки в Закона. Сега се гласува просто философията на Закона.
Предлагам Ви да се организираме към гласуване.
Който подкрепя този Законопроект, моля да гласува.
За – 12, против – 7, въздържали се – няма.

По точка втора от дневния ред: Разни.
Ако някой от Вас има въпроси, моля да ги заяви пред моите сътрудници предварително и на следващото заседание ще ги обсъдим.
Господин Христов също имаше много интерес въпрос. Само да припомня, че следващото заседание ще бъде с министъра на младежта и спорта.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, освен народен представител, както знаете, се занимавам и със спорт като част от Българския параолимпийски отбор.
Около 800 хиляди души в България са с увреждания. Имаме Българска параолимпийска асоциация, която трябва да развива параолимпийския спорт в България. За съжаление, спортът не се развива. На последващи заседания ще Ви изложа и мотивите и въпросът, който да подложим на дебат.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Хубаво е да го дебатираме, но после ще трябва да вземем и някакво решение.
Госпожо Халачева, заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Относно моето предложение от миналото заседание на Комисията – поканата до правосъдния министър, относно реформата за детското правосъдие, предлагам в началото на следващия месец, съобразявайки се с това, което госпожа Манолова изложи, с оглед реверанс към министъра да навлезе в работата, в началото на следващия месец да поканим министъра, за да ни разясни всичко по хода на Закона.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Задължително ще го поканим.
Ако няма следващи въпроси, закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)






ПРЕДСЕДЕАТЕЛ:
СЛАВЧО АТАНАСОВ



Стенограф:
Стефка Аличкова