Стенограма от извънредно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 20.07.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта



П Р О Т О К О Л
№ 7


На 20 юли 2017 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 754-01-14, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 01.06.2017 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.

* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Имаме необходимия кворум. Всички гости от нашето извънредно заседание са тук, така че откривам извънредното заседание на нашата Комисия.
Предлагам Ви следния дневен ред: (Изчита дневния ред.)

Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

На днешното заседание присъстват: от Министерството на образованието и науката: госпожа Таня Михайлова – заместник-министър, госпожа Соня Кръстанова – директор на дирекция „Финанси“ в МОН; от Държавната агенция за закрила на детето: Теодора Иванова – главен секретар, и Цветелина Георгиева – държавен експерт.

Колеги, предлагам да преминем към точка първа от дневния ред.
По Законопроекта в Комисията са предоставени 15 становища, които няма да изброявам, защото всички Вие сте ги получили и в оригинален, и в резюмиран вид. Можем да обобщим, че в становищата Законопроектът в по-голямата му част не се подкрепя, с изключение на някои текстове, които срещат конкретна и/или принципна подкрепа. Това, разбира се, няма никакво значение за работата на нашата Комисия. Важно е как ще гласува Комисията.
Давам думата на госпожа Весела Лечева от името на вносителите да изложи своите мотиви.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, колеги народни представители, уважаеми заместник-министри и представители на институциите! Искам с няколко встъпителни думи да представя нашия ЗИД на Закона за предучилищното и училищно образование.
Сигурна съм, че всички ние съзнаваме каква отговорност носим по отношение развитието на младите хора и подрастващите в България и че от нашите решения зависи тяхното бъдеще и най-вече тяхната успешна реализация в България. Всички знаем колко е важно образованието за успешната реализация на младите хора. Приветствам това, че управляващата коалиция е заложила като приоритет образованието, което ние, разбира се, също подкрепяме.
Разбира се, няма как да не кажа, че имаме и някои различни възгледи по някои от държавните политики, свързани с образованието и с образователния процес в България.
Похвално е и това, че две от заседанията на Комисията, едно от тях беше свързано с провеждането на Кръгла маса за състоянието и анализ на подрастващите поколения и младите хора в България.
Тревогата ни и нашите предложения за изменение и допълнение са мотивирани от продължаващите тенденции в България по отношение на отпадащите от образователната система. Това не е само поради отпадащите, а по-точно поради задържащия се висок процент на отпадащи деца от образователната система.
Тук мога само да цитирам данните, предложени в мотивите. Може би всички сте ги чели, но все пак да ги повторя още веднъж, защото са изключително тревожни. През 2015 г. преждевременно отпадащи от училище деца са 29 500, а през 2016 г. техният брой е 37 000.
Според едно от последните изследвания на PISA (Programme for International Student Assessment – Програма за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) 40% от децата, които завършват образователната система в България, са функционално неграмотни.
Това няма как да не буди тревога у всички нас. Неслучайно нашите предложения са за неотложни мерки, свързани със Закона за предучилищното и училищното образование. Нашата философия включва следното.
Първо, във връзка с оскъдния бюджет, който има в образователната система и в сектор „Образование“, предлагаме бюджетът в сектора да е 4%.
Предлагаме частните училища да отпаднат от държавното финансиране.
Предлагаме във връзка с качеството на образователния процес един учебник по предмет, одобрен, разбира се, от учителските колективи.
Свързано с разширяване обхвата на училищната система предлагаме включване на професионалните техникуми като част от образователната система.
Това са само маркирани най-основните и сериозни според нас мерки, които трябва да актуализират действащия в момента Закон за предучилищното и училищното образование.
Считаме, че философията на приетия и реализиращ се, в момента в действие Закон за предучилищното и училищното образование създава сериозни предпоставки не само за увеличаване на тези тревожни тенденции, а за затвърждаване и увеличаване на процента, който преди малко изразих с цифри. Именно затова считаме, че мерките, които предлагаме, трябва да бъдат сериозно обсъдени, а не само поради политическата воля на управляващите да бъдат отхвърлени като предложение на опозицията.
Цитирах и поздравих председателя на Комисията за проведените кръгли маси. На последната кръгла маса Вие чухте как се случват нещата на терен. Има все повече комисии и агенции, които да отговарят за бъдещето и развитието на децата, но в крайна сметка на терен се случва следното: отпадат училища, закриват се училища в малки общини поради недостиг на финансови средства за тяхната поддръжка. В крайна сметка отпадат и деца от образователната система и заради закриването на училища, а и заради съдържанието на учебния процес. Затова е и нашето предложение за един учебник по предмет, първо, заради трудното и сложно съдържание, което самите ученици не могат да поемат, а то затруднява и самите учители, които да представят съдържанието му по достъпен за учениците начин.
Освен това многото различни учебници натоварват и финансово системата на образованието. Всички тук знаем за какво става дума – за борбата на всяко издателство да издаде своя учебник. Представяйки го в много кратки срокове преди започване на годината, не остава достатъчно време на самите учители да преминат експертна и аналитична част по отношение одобрението на учебниците, а освен това да могат да ги представят в работното си време по начин, който да бъде достъпен за децата, които обучават. Затова считаме, че правилото за един учебник е изключително важно за качественото образование и за да гарантираме от страна на държавата степен на образованост на всяко дете в България, разбира се, да гарантираме най-вече качеството на учебния материал, който се преподава в България.
Това е съвсем накратко, тезисно представяне на мотивите. Мотивите ги имате, те са 15 страници, знаете ги. Надявам се на полезна дискусия.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Сега ще дам думата на заместник-министър Таня Михайлова.
Госпожо заместник-министър, тъй като съм убеден, че членовете на цялата Комисия са чели становищата и мотивите на Министерството, моля да бъдете по-синтезирана. Комисията е запозната, но все пак лично да чуем от Вас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Добър ден!
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, нашето становище вече е представено пред Вас, Вие сте запознати.
Ще си позволя да кажа някои наши виждания по въпросите, които госпожа Лечева засегна.
По отношение на частните училища – да отпадне чл. 10, с който се предвижда възможността частните детски градини и училища да получават държавна субсидия за осъществяване на задължително предучилищно и училищно образование на децата и учениците, както и за осъществяване на образование след задължителна училищна възраст, което е безплатно за учениците, смятаме, че възможността да се отмени това субсидиране в Законопроекта не е проведена последователно, тъй като не се предлага отмяна и на останалите действащи разпоредби и закони, които уреждат този въпрос.
Също така считаме, че финансирането на дейности по възпитание и обучение на децата и учениците, обучаващи се в частните детски градини и училища, не поставя в никакъв случай в условия на необосновано преимущество частните образователни институции и гражданите, които ги ползват, тъй като ангажимент на държавата е да насърчава образованието, независимо от това чия е собствеността на детската градина и училището – дали е държавна, общинска или частна.
По отношение на предложението за разширяването на обхвата на специализираните училища чрез въвеждане на нови видове специализирани училища по математика и природни науки, хуманитарни и обществени науки, технологии, национална сигурност – така наречените „техникуми“, от една страна, добавянето на училища, които осъществяват подготовка в областта на природните науки, математическите науки и всичко, което е изброено към групата на специализираните училища, наред с училищата, които осъществяват подготовка в областта на спорта, изкуствата, културата и за нуждите на вероизповеданията, всъщност изчерпва всички области, в които се осъществява училищното образование, което обезсмисля и самата класификация.
По отношение на въвеждането на понятието „техникум“, изключително важно е да се знае, че за да има качество на образованието и в случая на професионалното образование, професионалните гимназии са тези училища, които дават възможност да се осъществява обучение, образование по професионални направления, професии, а след това и специалности. „Техникум“ всъщност е съкратено наименование на училища, които са давали специфична професионална подготовка в направление „техника“. Смятаме, че професионални гимназии са училищата, които наистина обхващат самото професионално образование с всички възможности, защото тогава къде отиват училищата, които осъществяват обучение например в икономически направления? Професионалните гимназии са възможност наистина да се осъществи сериозно професионално образование.
По отношение на това дали единият учебник ще бъде гаранция за качеството на образованието, нашето мнение е, че всъщност тази възможност ще затрудни процеса на издаване и разпространяване на одобрените познавателни книжки, учебници и учебни помагала, които се предоставят за безвъзмездно ползване. И към настоящия момент за осигуряване на безвъзмездно ползване са определени нормативите на средствата за купуването им, независимо кой е авторът или издателят.
Конкуренцията между издателствата и авторските колективи води до по-добро качество на учебниците и до по-ниски цени. В един конкурентен пазар на учебници всички издатели на учебници се стремят да предложат най-доброто. Държавата плаща учебниците за безвъзмездно ползване, но цените са ограничени. За всеки клас има определен норматив за средства. В рамките на тези средства издателите се съревновават в свободна конкуренция. Също така няма никаква гаранция, че единият учебник ще бъде най-добрият учебник! Понятието „най-добър учебник“ категорично смятаме, че не съществува. Възможността за повече от един учебник дава възможност за избор на учителя, съобразяване с основни принципи на педагогиката, какъвто е индивидуалният подход в класната стая, диференциране по възможности на всеки, който се намира в класната стая, с оглед на неговите възможности.
Що се отнася до избора на учебник, има съществуваща процедура – с одобряване от обществен съвет, което е гаранция за една наистина сериозна подготовка при избора на учебник и гарантиране на прозрачност на този избор.
Това е в най-общи линии по засегнатите промени.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Сега от Държавната агенция за закрила на детето ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Държавната агенция за закрила на детето не подкрепя този Законопроект. Нашите аргументи и мотиви са подробно описани в становището, което вече сме представили и с което Вие разполагате.
Ще се спра само на един от нашите аргументи, който касае системата в областта на младежкото правосъдие.
В социално-педагогическите интернати в страната се настаняват към настоящия момент и съгласно действащото законодателство деца извършители на противообществени прояви. В този Законопроект е разписано, че там ще бъдат настанявани деца, които нямат подходящи условия за живот. Децата, които нямат подходящи условия за живот, са деца в риск и се настаняват по реда на Закона за закрила на детето, за което има предвидени конкретни мерки в този Закон. Това са различни кризисни центрове, центрове за настаняване от семеен тип, различни услуги в цялата страна. Децата, които нямат родители, се настаняват в домове за деца, лишени от родителска грижа. Това е съвсем отделна система – деца, които се настаняват по съвсем друг правов ред. От тази гледна точка сме подкрепили системата за младежко правосъдие и отново изразяваме нашата подкрепа към Законопроекта, който се подготвя в Министерството на правосъдието.
Няма да се спирам на отделните абзаци, но бих направила едно предложение към Вас: такива законопроекти биха могли да бъдат коментирани на нашия Национален съвет за закрила на детето или на създадения към председателя на Държавната агенция за закрила на детето Детски съвет. Той е конструиран само от деца от цяла България. На този Съвет децата разглеждат всички законови и подзаконови нормативни актове и изказват своята позиция. Ще бъде интересно и Вие да се запознаете с тях, ако ни бъде предоставена такава възможност. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, започваме нашата дискусия.
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаема госпожо Заместник-министър! В началото на изложението си започнахте първо с финансирането на частните училища. Имам такъв въпрос към Вас: на Вас, като представител на държавата, харесва ли Ви материалната база на държавните и общинските училища в България? Образованието, освен знания и придобиване на различни умения, е и материална база. Сравними, съпоставими ли са базите, в които се обучават децата в частните училища, и тези в държавните и общинските училища? Не смятате ли за грешно да се отрича становището държавното финансиране да остане само за държавните училища?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Финансирането на частните училища е само за дейности, които са свързани именно с осигуряване на овладяването на знания и умения. Те не се финансират по друг начин, тоест частните училища няма да вземат за това средства.
Още повече, има заложен 20% за учениците, които няма да заплащат таксата за обучение.
Що се отнася до материално-техническата база, Вие знаете, че всяка година държавата отделя немалко средства по различни програми именно с цел подобряване на материално-техническата база в общински и държавни училища. Към момента за държавните училища се разработва проектът „Региони в растеж“, в който е засегната не само материално-техническата база вътре в класната стая, а говорим за цялостния облик на училищата, това са преди всичко държавни гимназии, много професионални гимназии участват в този проект. Как изглежда училището отвътре, до голяма степен е възможност да се използват създадените от държавата условия, но също така нека не подценяваме ролята на директора, който прави и невъзможното, за да има наистина добри общински и държавни училища и това е факт.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще ползвате ли реплика?
Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Смятам, че тук е мястото да попитам има ли стандарт за материалната база на държавните и общински училища? Ако няма такъв, имате ли някаква готовност подобен стандарт да бъде приет?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Има стандарт, който касае физическата среда, който в момента е в процес на разработка. Ние сме поели ангажимент да бъде много бързо финализиран. В момента се разработва. Той включва физическата среда, информационното, библиотечното обслужване, всички дейности, използвани като допълнителна подкрепа в училище, да бъдат регламентирани.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други колеги?
Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Няколко важни неща искам да коментираме по отношение на предложения ЗИД в Закона за предучилищното и училищното образование. Ще си позволя да започна с отговор – частичен и от моя гледна точка към въпросите, които колегите поставиха.
На първо място, няма да пропусна възможността да кажа, че отново виждам как, въпреки че от една година нашият закон действа и е в сила, продължава да не бъде четен, осъзнаван и разбиран. След това ще доизясня и допълня отговора на заместник-министъра по отношение на финансирането на частните училища, защото, както разбирам, това ще бъде един от моментите, към които отново ще се връщаме по темата „Образование“.
Още когато обсъждахме и приемахме Закона за предучилищното и училищното образование, много често се опитвахме да обясним на нашите колеги, че в крайна сметка дебатът върху новия Закон, същината на дебата не е в това дали ще финансираме частните училища, същината е в нещо друго – в новата философия, която носи този Закон, и в концепцията, той дава много сериозна свобода и автономност на българския учител в системата на образованието. За съжаление, и тогава, а виждам и сега, дебатът се насочва към конкретни текстове, които не само че не допринасят за повишаване на качеството на образованието, но не повишават и обществения интерес и нагласа към темата „Образование“.
Финансирането на частните училища е изведено като тема не за да даваме допълнително пари на частните училища и детски градини, които да си строят огромните модерни бази. Финансирането на частните училища е нещо, което е заложено още в Националната програма за развитие на предучилищното образование от 2006 г., прието с решение на българския парламент. Впрочем, тогава не е имало представители на ГЕРБ в неговия състав, а голяма част от присъстващите тогава колеги от БСП са подкрепили тази програма, защото е национална и е приета с идеята и голяма част от записаните неща по отношение на структурата, на промени в бъдеще в развитието на средното образование, са заложени точно там. Те са в основата и на нашия Закон.
Темата за частните училища идва да подскаже и да поеме отговорността на държавата към всяко едно дете, което е в задължителна училищна възраст. Ние не смятаме, че правото на децата на образование, да получават средствата, които държавата е определила като единен разходен стандарт, са право, което те могат да получат като подоходен критерий. Не смятаме, че трябва да лишим децата на семействата, които имат високи доходи, от възможността да получат полагащото им се от държавата като средства за образование.
Нещо повече, ние заложихме в този Закон финансирането на частните училища да става при изключително строг контрол. Те са задължени да приемат по 20% от учениците си на база на социален признак или деца с таланти, деца с изявени дарби, които 20% от децата ще бъдат обучавани абсолютно безплатно. Приемайки единния разходен стандарт за децата, които ще обучават, те ще дадат възможност на деца от социално слаби семейства или от семейства, които не могат да си позволят таксата в училището, да бъдат обучавани в тези училища, ако те желаят.
Второ, много сериозен контрол поставяме по отношение на публичния ресурс, който ще влезе в частното училище или детската градина. Те са длъжни да правят и отговарят като отчетност пред Сметна палата, пред първостепенен разпоредител, каквито са местните власти, на територията на които е училището. Регионалните управления по образование и чрез тях МОН има изключително остър контрол върху това как ще бъдат използвани средствата. При допуснато нарушение те се наказват с отнемане на възможността да получат този единен разходен стандарт и прекратяване на възможността да използват средствата за децата, които се обучават там.
Още нещо важно. Този член на Закона ще започне да се прилага едва от 2018 г. Все още не сме видели влизането и приемането на текста от Закона какъв резултат и ефект ще има: дали частните училища ще решат да приемат този жест на държавата, защото в интерес на истината съм убедена, че много малко от тях ще се възползват, защото смятам, че голяма част от тях все още не са готови да работят по реда, по който се работи в публичния сектор, и по силата на контрола, който има в публичния сектор върху всяко общинско и държавно училище.
По отношение на базата, която имат. Да, някои от тях имат добра база. Но аз мога в следваща комисия да Ви покажа не само снимков материал, но и да предложа да посетите държавни и общински училища, където да видите каква невероятна база имат. Това не е направено само със средства от бюджета на тези училища. Има много от тях, които успяват да заделят пари от собствените си бюджети. Това е направено с помощта на местните власти – нека не забравяме този механизъм! Общинските училища са с изключителната роля на местните власти. Кметовете и общинските съвети, които са взели като приоритет образованието и общинските си образователни структури и инфраструктури, са изключително активни, помагат и работят за осъществяване и за развитието на базата, в която учат децата в тези общини.
Държавата от години е урегулирала и допълнително дава средства на българското образование под формата на редица национални програми точно в тази посока – за подобряване на материалната база, било за професионалните гимназии, било за другите училища в системата на българското образование.
Мисля, че по темата за частните училища и със сравненията е време да спрем с този популизъм, защото на мен наистина ми звучи точно така. При всяка тема, отваряща се за българското образование, Вие казвате: „Ама как сега, Вие вземате парите на държавата и ги давате на частните училища?!“.
Да не говорим, че на фона на средствата, които се отделят за образование и които всички искаме да стават все повече и повече, в последните години от управлението на господин Борисов виждаме как непрекъснато парите за образование се увеличават. Да, иска ни се да бъдат повече и те ще бъдат повече! Неслучайно е поет и ангажиментът за увеличаване на учителските заплати, защото това не е акт, с който да кажем: „Да, ние вярваме в учителите и трябва да им увеличим парите, защото ги заслужават“. Много хора ги заслужават, но българският учител заслужава да получи своето увеличение, за да бъде достатъчно и още допълнително мотивиран и с тази мярка, за да може най-мотивираните, най-можещите и най-добрите хора да бъдат в системата на българското училище и за да може младите хора, които искат да учат, да привлечем в системата на висшето образование, в специалностите „Педагогика“ най-добрите си деца, за да могат те да се върнат в българското училище и да работят още по-активно за бъдещето и развитието на качеството на нашето образование.
Много е важно да кажем няколко неща по конкретните текстове и предложения. Те вече са коментирани и съм сигурна, че сте прочели в становищата.
За мен е израз на липса на професионализъм – опитвам се тук да избягам от политическото говорене, а да говоря чисто експертно и професионално, като учител, като човек от системата. Не можем да имаме претенцията да вкарваме текстове, които, първо, знаем, пишейки ги, четейки ги, виждайки ги, ние ги осъзнаваме, че са юридически неиздържани, неиздържани във философията на времето, в което сега вървим.
Не можем да поискаме държавните образователни стандарти (ДОС), една част от тях да се приемат от Министерския съвет, а другите да ги вкарваме и да се приемат от Народно събрание. И то как! – министърът да ги вкара. Първо, припомням на всички колеги, че министърът няма законодателна инициатива, Министерският съвет има. Всеки министър може да си направи предложенията в Министерския съвет и оттам да тръгне законодателната инициатива.
Второ, кой ще каже кои са най-важните стандарти? Всеки един стандарт носи определена логика, определена важна, значима роля в системата на образованието. Как ще уточним кои са най-важните, които да гласуваме в Народно събрание? И как, питам аз, при положение че Народното събрание е мястото, в което е най-сериозният сблъсък на политики, ще успеем да изведем в нормално време чисто технологически всички тези ДОС, за да могат наистина да се прилагат в практиката? Трябва да бъдем по-гъвкави и да разрешим на Министерството – то е органът на изпълнителната власт, което управлява реалната дейност в българското образование, и трябва да има възможността да обсъжда тези текстове и наредби с учителското съсловие, да прави много гъвкаво и своевременно промените, които се налагат.
Всички видяхме, че един добър закон с недотам добре разписани стандарти от стария тип на Министерството доведоха до леки сътресения и притеснения. Неслучайно сега сме ангажирали изключително активно Министерството и то работи в посока на промяна на стандартите.
Смятам, че акцентът, който всички колеги от сферата на образованието, независимо от нашите политически пристрастия, трябваше да поемем, е да наблегнем и да държим ежедневен ангажимент върху Министерството и неговия екип за това как се работи по изготвянето и прилагането на стандартите.
В момента стандартът за приобщаващото образование отново се променя, трябва да бъде готов много бързо и даде възможност всички промени, които трябва да се случат в българското училище, да се подготвят и да бъдат адекватни и отговарящи на желанията, уменията и това, което трябва да се направи в училище.
Аз смятам, че има много по-важни неща, с които трябва да се занимаваме, много важни за системата в момента.
Още нещо. От една страна, колеги от БСП, ако не се лъжа, Вие дадохте този Закон на Конституционния съд. Все още там няма решение какво ще се случва. В същото време натискате с промени, които са изключително елементарни и които не носят никакви ползи. Как чрез това, че ще прибавим примерно още един тип училище – техникумите, как си представяте, че ще бъде? Ще изключим ли професионалните гимназии, или те ще бъдат вид професионална гимназия? Ще правим ли училище, което ще бъде само в първи и втори прогимназиален клас? Не можем да напишем текст, който да виси и да е кух във времето, ако зад него няма сериозен професионален и експертен потенциал, който да го развие.
По отношение на СПИ-тата, благодаря на Държавната агенция за закрила на детето, благодаря за становищата на целия неправителствен сектор. Колеги, в тази Комисия ние разглеждахме проблема, когато гледахме доклада на омбудсмана Мая Манолова. Знаете колко е сериозен дефицитът в тези институции, единствените оставащи в системата на ръба между образованието и съдебната система. За мен, когато прочетох предложенията, това беше нещото, което най-много ме втрещи, защото не мога да си представя, че хора, с които сме се разбрали, че СПИ-тата са отживяла институция, която трябва да търсим начин да я реформираме, а ние я връщаме чрез закон и в съвременен вид искаме да направим нещо, което отдавна го няма.
Групата на колегите от ГЕРБ ще гласуваме „против“ този Законопроект категорично не защото той е внесен от БСП – в никакъв случай, а защото не носи никаква последователност в политиките за образование, предприети в последните години, а ние смятаме, че последователността и единомислието в името на развитието на образованието трябва да имат водеща роля при всяка промяна по темата „Образование“. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз благодаря на госпожа Захариева.
Само ще припомня: нашата Комисия е изключително толерантна. Госпожа Захариева е професионалист в областта. С много от нещата, които каза, аз съм съгласен, но ще помоля, колеги, бъдете по-кратки. Може да не спазваме Правилника точка по точка, но някакъв толеранс помежду ни да имаме.
Реплики към госпожа Захариева?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ако трябва да вярваме на думите на госпожа Захариева, образованието ни е в цветущо състояние и с едно увеличение на учителските заплати всичко се оправя. Дайте да вдигаме парите на учителите, пък да оставим учениците така – на произвола. И сега ще Ви кажа защо „на произвола“. 40% от децата са неграмотни и те са неграмотни заради образователната ни система – не заради родителите им, защото задължението на родителите е да отглеждат децата, а задължение на учителите е да ги учат!
Споменахте базата на училищата. Ще Ви дам още една цифра: 80% от децата с увреждания в България не учат. 80%! Има 40% неграмотност и 80% от децата с увреждания не ходят на училище поради една много проста причина: няма как да го направят. Как реално да се случи, като за изграждането на един асансьор, ще дам пример с Русенския университет, който е инвестирал около половин милион лева, за да могат студенти с увреждания да учат там. Аз самият съм човек с увреждане и зная, че са много малко хората с увреждания в България, които са в системата и на основното, средното или висшето образование.
Ако не се лъжа, може би не точно Вие, а ГЕРБ предложиха да водят децата с полицай до училище, ако не посещавали училище, а в същото време говорите за „право на образование“. Това не е „право на образование“, това е налагане на правото за образование.
Проблемите са много и трябва да се търсят решения. С пари не става всичко.
Имахме кръгла маса, която аз, за съжаление, трябваше да напусна. Говорехме за насилието в училището, в семейството. Някое дете всъщност информирано ли е, че не е много редно майка му и баща му да му удрят шамари?
Образованието ни е на дъното на всичко! Съжалявам. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще използвате ли дуплика, госпожо Захариева?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз много благодаря за репликата, защото тя ще ми даде възможност да кажа още няколко неща. Извинявам се за времето, но наистина ми е трудно да се събирам в три или в пет минути.
Абсолютно сте прав за една тема – по темата за децата с увреждания и тяхната достъпност до българското училище. Това е нещо, на което сме длъжници всички. Неслучайно, когато правихме големия дебат по Закона, основната идея на Закона е промяна в темата за приобщаващото образование. За това сме длъжници на тези деца и семейства – и не само ние, всички сме длъжници! Нищо не се случва.
За една година обаче това няма как да стане на практика и да се види ефектът от новите разпоредби. Има време, ще ги видим. Аз съм убедена, че те ще просъществуват.
По въпроса за достъпността, прав сте, че все още има много училища, в които това не е направено. За мен това наистина е избор и умение на ръководството на всяко учебно заведение. Има възможност, има Национална програма „Достъпна архитектурна среда“, има програма не само към Министерството и Агенцията за хората с увреждания, ако те са достатъчно настоятелни.
Освен това по ОП „Регионално развитие“ още в първия програмен период имаше достатъчно средства, по които се реформираха изключително много училища и съответно си направиха достъпа, който им е необходим.
Механизма за приобщаване. Моля Ви, не говорете, че ще водим децата с полиция в училище! Не, напротив, полицията ще се намеси тогава. Всички искаме всички деца да са в училище и да са прибрани. Когато се покаже един механизъм и ред, по който да се изпълнява, ние започваме да му търсим кусурите. Дайте да не му търсим кусурите, защото за мен това не е кусур. Ако никой не може да намери този родител, ако този родител не е открит по постоянния адрес по ГРАО, кой е органът, който ще намери къде са родителите, къде е детето? Заедно с Агенцията за закрила на детето те трябва да са убедени дали пък случайно това дете не е в риск? Ако родителя го няма, оставил е детето и никой не знае, нали полицията трябва да подкрепи училищните и социалните власти и заедно трите системи да направят така, че това дете да влезе в училище?! Това не е лесно и няма да е лесно. В никакъв случай обаче не е смешно, че полицията ще помага на българското училище и на българските социални служби, за да вкарат децата в училище.
По отношение на това дали децата знаят, че родителите им нямат право да им бият шамари, може да си водите дълбок разговор с колежката от Държавната агенция за закрила на детето – по отношение популяризирането на Закона за закрила на детето и правата на децата. Едва ли можем да обвиним и в това българското училище – че учителите не са казали на учениците си: „Уважаеми деца, родителите Ви нямат право да Ви удрят шамари“.
Българското образование не е на дъното! Българското образование има проблеми, които трябва да се решават и могат да се решават, ако водим сериозни и същински дебати по разумните и верните пътища за решаване на тези проблеми!
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Други изказвания?
Госпожа Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми колеги! Много внимателно слушах Вашите аргументи, госпожо Захариева. Най-много се подразних от думата, която използвахте – думата „популизъм“. Искам да кажа, че популизъм е да говорим като мантра, че Законът за предучилищното и училищното образование ще реши проблема сред децата.
Това, което констатираме като цифри, касае съдържанието на образователния процес. Вие не искате да вникнете в нашето предложение, че един учебник ще даде възможност за различно и по-качествено образование и най-вече за материал, който да бъде усвояван от всички деца. Учебните помагала ще бъдат тези, които да диференцират спецификата на всяко едно дете спрямо неговото ниво.
Като казвам, че ползвате като мантра този Закон, имам предвид, че не отчитате най-важното – желанието да има повече учебници не е на експертната гилдия, а гилдията на издателствата. Вие го знаете много добре. Никой не смее да бръкне в тази болезнена рана по отношение на училищното образование, защото ще се нарушат интересите на издателствата.
Смея да твърдя, макар че ще се върна пак в годините назад, когато имаше един учебник, разработен наистина експертно от хора, ангажирани в образователния процес, със сериозни аналитични доклади какво трябва да съдържа даден учебник като материал, тогава процентът за функционална неграмотност беше малък. Не говорим за процента на отпаднали деца поради неусвояване на материала или недостъпност, незаинтересованост на децата, говорим, че от образователната система излизат 40% неграмотни деца. Имам предвид не че не могат да четат или пишат, а че нямат умения и не могат да се реализират успешно.
По отношение на субсидията за частните училища. Смея да твърдя и Вие всички би трябвало да го съзнавате, че държавата трябва да гарантира качествено и достъпно образование чрез държавните и общински училища. Цялата мрежа, която осигурява достъп и качествено образование, не сме я подсигурили с онези държавни стандарти, към които всички се целим, а включваме вече в нея и частните училища! Ние не можем да подсигурим достатъчно качествена училищна физическа среда в малките населени места и общините, затова концентрацията в големите градове става все по-голяма, поради липса на финансови средства. Може би в следващ момент, когато финансирането към сектор „Образование“ стигне желаните 5%, може би тогава може да включим частните училища – когато има достатъчно финансов ресурс. Ние и сега не отричаме, че частните училища трябва да бъдат финансирани през европейски или национални програми. Става въпрос за механизма, по който парите следват ученика. Ние го вкарахме и в частните училища. Това е прецедент, който се случи с болниците, който се случва сега и с образователната система, с огромно съжаление го казвам. Не искам да изключвам частните училища.
В момента обаче социално-икономическото състояние на държавата ни е такова, че не можем да си позволим оскъдния финансов ресурс, с който разполага държавата, да го делим с частните училища.
Вчера и онзи ден Ви казаха какво се случва на терен в малките общини. Първо, се закриват училища поради недостиг на финансови средства за тяхната поддръжка и издръжка. Второ, дете не може да отиде на училище, защото няма автобуси и защото му се налага всеки ден да пътува по един час, а това не е едно дете. Много деца въобще се отказват и заминават в градовете, където концентрацията става все по-голяма и по-ужасяваща, но много деца отпадат още от седми клас поради тази причина – заради невъзможност да бъдат транспортирани до съседното училище, до съседното населено място, защото отнема време, а и няма такава възможност.
Ето, ще кажа за община Стражица. Знаете ли колко писма има пуснати за два училищни автобуса за една малка община?! Колко години трябва да чакат? Два училищни автобуса се чакат две години и половина.
И да делим и без това малкия ресурс с частните училища, това за мен не е популизъм.
Не е популизъм и това, което искаме – единния учебник. ДОС защо трябва да зависят от волята на един министър? Той не е ли политическо лице? Един министър може да се смени четири пъти в разстояние на един мандат? Нали така? Защо да не бъде обект на обсъждане в Народното събрание? Смятам, че там е мястото. Нима народните представители не работят с експертни оценки и становища? Министърът също е политическо лице, той не е експерт. В повечето случаи е политическо лице. Това също не е популизъм. Мястото е Народно събрание, където трябва да бъдат обсъждани ДОС, от които зависи бъдещето и грамотността на тази нация.
Много се подразних от думата „популизъм“, истина Ви казвам.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
Реплика?
Заповядайте, само моля по-синтезирано.
ГАЛЯ ЗАХАРЕВА: Да, сигурно се дразним понякога при някои реплики, които си прехвърляме, със сигурност е така. И мен ме дразни фактът, че се говорят едни и същи неща, които смятам категорично, че не са истини.
Първо, закриването на училищата в много от местата, последния пример, който обсъждахме онзи ден на Кръглата маса в село Тодорово, в Исперих, не е по финансова невъзможност да се справи училището, а е с решение на местния общински съвет.
РЕПЛИКА: Беше по липса на финансови средства.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Категорично не мога да се съглася, че при 70 деца в това училище има риск от закриване поради този факт. Това може да говорим за училища под 40-45 деца. Това е решение на местната власт по други съображения, които в момента няма как да коментирам.
Нямало възможност за транспортиране на децата. Категорично: навсякъде държавата отпуска финансиране за транспорта на учениците и тези населени места, в които няма училища, имат право на транспорт, независимо дали това ще бъде със собствен превоз – с жълти автобусчета, които не навсякъде има, или по специализирана транспортна схема, която използват в местните общински структури. Грижа на местните общински власти е да осигурят транспорт, за което те получават от държавата целево финансиране извън единния разходен стандарт.
По отношение на учебника. Казвате, че имате съмнения по отношение на издателствата и смятате, че това е направено, защото издателствата едва ли не водят своите битки. Може и да има нещо такова, не съм свидетел на това. Каква е системата на учебника? Комисията, която се съставя и одобрява вариант на учебник, е съставена от различни експерти, които да преценят дали учебникът и съдържанието, което той предлага, отговаря на учебната програма, учебния план и съответно на това какво трябва да учат децата в определената възраст. Неслучайно искаме тази комисия да не избира само един учебник, защото ако тя се спре само на един, тогава според мен наистина ще говорим за сериозна корупция. Не мога да се съглася, че… (Реплики от народния представител Иван Ченчев.)
Ще обясня как. Явно не знаете каква е системата в момента.
Системата в момента е следната. Комисията избира определените учебници, които са представени и отговарят на изискванията. Те могат да бъдат три, пет или десет. От тях учителят е този, който ще избере с кой учебник да работи. Учителят има право да избира според това с какви ученици работи, какво е учебното съдържание, какви са неговите методи и начини на проверка. Иначе, ако оставим всичко да се направи на едно място, централизирано, извинявайте, но тогава съмненията за корупция ще бъдат много по-големи.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Госпожа Лечева, ще ползвате ли дуплика? Не.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря.
Господин Председател, имам бележки по много от становищата, които са ни предоставени. Радвам се, че присъства представител на Министерството.
Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда кратък. Няма да искам реципрочно време от преждеговорившите.
Хубаво е това, което казахте преди малко. Първата част от Вашето изказване беше доста захаросана и напудрена. Втората част – не чак толкова. Хубаво е, че казахте, че сте били в община Исперих. И ние ходим при хората в различните части на страната. Те не са доволни нито от нивото, нито от системата, от нищо! Смятам, че в тази посока има много какво да се дебатира, а не едностранчиво да се вземат решения.
Един пример. В становището МОН не подкрепя направеното предложение за един учебник по предмет: „Това крие корупционен риск, не гарантира обективен и прозрачен избор“. Досега как се избират учебниците и кой, и кое гарантира прозрачния избор към момента?
„Не се подкрепя и одобряването на учебни помагала, тъй като това задълбочава корупционния риск“. Аз тук питам МОН: да ни дадат тогава процент, някакво съотношение, има ли корупция, степените в нея, избора на издателствата, за които говори госпожа Лечева. Нека ни предоставят такава информация. Нима не е важно?
В становището на издателство „Просвета“: „отхвърлят възстановяването на техникумите и на училищата за деца със специални образователни потребности. Това ще върне назад развитието на българската образователна система“. Какво е това развитие?! Вие развитие виждате ли към момента? Има ли развитие на българската образователна система и в каква посока се развива то?! Питам като лаик, като гражданин.
Другото, за което питам, може би реторично? Къде да пратим нашите деца на училище – в какво училище – частно, държавно? Какво да предпочетем? И ако клоним към частното, защо пренебрегваме държавното? И защо хората с възможности пренебрегват държавното? Нивото на образование, което дава то, не е достатъчно ли? Ако не е, тогава защо, какво прави държавата?!
Това са проблемите.
Всичко останало, достъп - да, огромен проблем, навсякъде. Да не говорим за по-планински местности. Там и да има рейсчета, е трудно. Там вече има други проблеми. И така е навсякъде в страната. Не бива да си затваряме очите, защото това са нашите деца.
На всичко отгоре трябва да си ги гледаме и да ги пазим, защото намаляват. Това е моето притеснение като гражданин. Мисля, че е съвсем нормално.
Няма да занимавам Комисията с останалите си бележки.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Не, господин Ченчев, ако искате, занимавайте. Аз винаги ще ползвам принципа на адекватна реципрочност. Можете и да продължите.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря.
Хубаво е, че имаме представител на Министерството, защото ми се ще в тази Комисия в едно следващо заседание на Комисията да обърнем сериозно внимание на часа по физическо възпитание, да имаме специална дискусия и предложения тук.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплики към господин Ченчев?
Колкото по-дълго се изказва човек от дадена политическа сила, после ще дам съответно толкова време и на друга политическа сила. Това е принципът на адекватна реципрочност. Затова ще помоля: бъдете по-кратки. Виждате, не Ви ограничавам в Правилника, но бъдете по-кратки.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА На един въпрос искам да отговоря на господин Ченчев: къде да запише детето си да учи. В най-близкото училище до там, където живеете (шум, оживление), защото това е най-добрата рецепта. Моите деца също са учили в нормални общински училища най-близко до дома, в който сме живели.
Искаме и се надяваме, че с всички мерки, които се предприемат, наистина да направим така, че всяко училище да бъде добър и желан избор.
По отношение изслушване на Министерството и за часа по спорт, ще Ви подкрепя с най-голямо удоволствие, защото знаете, че и промените в Закона бяха направени в тази посока – особено в начален етап да има задължително учител със специалност „Физическа култура и спорт“. Да влязат треньори. Това е интересна тема, която можем да обсъждаме.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Дуплика, господин Ченчев?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Първо, благодаря на Комисията, благодаря и на Вас, господин Председател, тук наистина сме толерантни.
Разбира се, това е хубаво, ние сме гостоприемна Комисия, вече сме го доказали. Според мен винаги именно тук им е мястото на дебати и дискусии по толкова важни въпроси. В тази посока да работим и занапред. Ако трябва, да правим и изнесени заседания. Идвам от заседание на Комисията по култура и медии.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Имате ли желание за изнесени заседания?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Разбира се. (Шум и реплики.) Не мога да говоря от името на всички. Лично аз съм на разположение.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Йорданов, заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вчера присъствах на заседание на Комисията по образование, където разглеждахме настоящия Законопроект. Там се случи наистина стойностен и задълбочен дебат. Сега съм приятно изненадан, че и на Спортната комисия се получава нещо подобно за разлика от досега.
РЕПЛИКА: Дори и по-добре!
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Можем и така да го кажем.
Радвам се, че членовете на Спортната комисия се изказват достатъчно компетентно като специалисти в сферата на средното образование.
Аз, като български учител, ще се опитам този път да се изкажа като член на Спортната комисия.
В случая позицията на Обединените патриоти беше категорична: вчера се въздържахме, въпреки че в Законопроекта има направени симпатични предложения. Въздържахме се от гледна точка на това, че закон, влязъл преди една година в системата на средното образование, не е добре толкова рано „да се бута“, казано по народному, защото образованието е консервативна среда. Резултатите от действията на този Закон ще се видят след години. Ако нещо се променя, то трябва да бъде не макрорамката, а всички наредби за стандартите, за които говорим. За съжаление, те още не са факт, за да проследим какво ще бъде тяхното въздействие.
Тук, като говорим за подзаконовата нормативна база, имам упрек към МОН. Нека в работните групи при обсъжданията да се чува повече мнението на хората, които работят на терен, на българските учители, и по-малко на гравитиращите около образованието сателити – различни неправителствени организации, асоциации, издателства. Мисля, че това ще бъде много по-полезно, защото долу се усеща една горчивина. Това мога да Ви кажа, защото съвсем скоро излизам от реалния сектор на образованието. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз благодаря.
Реплики към господин Йорданов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Аз също съм учител и съвсем скоро излязох от моето училище. По този повод веднага след Вашите думи да кажа, че стандартите в момента се разглеждат именно в този формат, който Вие засегнахте – с изключително много работни срещи, с фокус групи из цялата страна, с хората, които влизат в класната стая, с хората, чийто ангажимент е наистина да преподават знания, но освен всичко – да създават и отношение към света. Това са нашите учители. Ние сме взели и разгледали всички техни предложения и към момента работим по три изключително важни стандарта, които трябва да влязат в сила в дейността на училищата от 15 септември. И стандарта за приобщаващото образование го виждаме в чисто нов вариант, така че да създава предпоставки нещата в нашето училище да се случват, а не просто да говорим за тях.
По отношение на достъпа до образование, знаем, че това всъщност е наше задължение да го осигурим, с оглед на което през изминалата година са били отпуснати средства за предоставяне на училищни автобуси, но вече по нови критерии – към самите училища, не към общините. Същото предвиждаме и за следващата година – към училищата, защото имаме сигнали за някои практики, които смятаме, че не са подходящи, когато става въпрос за разпределяне на тези средства от общините. Така че училищни автобуси ще има.
Излязоха постановленията за защитените училища, за средищните училища – всичко това, което може да гарантира съществуването на дадено училище.
Искам да Ви уверя, че разглеждаме всяко едно предложение, което постъпва при нас за промяна, примерно за сливане, вливане или закриване на училище, от гледна точка на становището на общината, общинския съвет, на хората, които работят там.
Всички знаем, че проблемът, за съжаление, е в демографията, а не някъде другаде.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Други ще вземат ли отношение?
Предлагам да преминем към гласуване, колеги, защото становищата се чуха.
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Госпожо Заместник-министър, лично ще Ви информирам за случая със Стражица и ще настоявам да бъде решен въпросът.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: До нещо конкретно стигна Комисията. Надявам се Стражица най-после да имат своите автобуси!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Вече съм си записала.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще проверим, имайте предвид. (Смях, оживление.)
Заповядайте, господин Али.
СЕВИМ АЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! С господин Кълков също се запознахме с предложенията, внесени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Искам да се обърна към вносителите. Има текстове, които напълно подкрепяме, като един учебник по предмет.
Второ, подкрепяме отмяната на текста децата до четвърти клас да не повтарят годината, тъй като наистина има деца в пети клас, които не владеят български.
Трето, да се въведе праг от 4% от брутния вътрешен продукт за образование.
Имам обаче един въпрос към Вас, защото поне на мен не ми стана ясно какви са Вашите мотиви за отпадане финансирането на частните училища и детски градини, тоест да не се финансират от държавата. Не ми станаха ясни Вашите мотиви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Кой ще отговори от колегите от БСП?
Госпожо Лечева, Вие като един от вносителите.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА Цялата парламентарна група сме вносители на Законопроекта. Той е разработван с наши експерти и най-вече от наблюденията на работата на терен – какво се случва в училищата.
Пак казвам: изключително скромният финансов ресурс, с който разполага сектор „Образование“ по отношение подобряване на физическата среда на училищната система, на държавните и общинските училища ни кара да бъдем притеснени по отношение на средствата, които се отделят за подобряване състоянието на училищната система в България, на държавните и общински училища.
Ставаше въпрос за спортната инфраструктура, за всички необходими средства за качествен учебен процес, които се изисква да съпътстват училищното преподаване и занятия, пак казвам – на физическата среда, това ни притеснява. Затова казваме, че частните училища трябва да отпаднат.
Другият мотив е, че това все пак е косвена държавна помощ към частни структури, търговски структури. Знаете много добре законодателството в тази посока, европейското законодателство, че държавна помощ е абсолютно недопустима, не се допуска държавна помощ за частни търговски структури.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, предлагам да минем към гласуване.
Госпожо Заместник-министър, това влезе в протокола – става въпрос за двата автобуса за Стражица. Ще поемете ли ангажимент пред Комисията, защото, повтарям, това влезе в протокола. Повтарям: кога ще ги подсигурите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Моят ангажимент е да проверя защо не са се случили тези неща, да видим дали училищата са отговаряли на критериите и в много бърз период от време ще Ви отговорим.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще Ви помоля да уведомите Комисията, а аз ще запозная колегите с този конкретен въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Записала съм, ще имате отговор.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожа Халачева – за изказване.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Смятам, че много важен аспект е да си отговорим на въпроса колко деца посещават частните и колко – общинските и държавни учебни заведения.
Госпожа Лечева говори за изследването на PISA. Това е международно изследване, което говори за 40% функционална неграмотност. Какво означава „функционална неграмотност“ – не могат да четат, да пишат, да решават задачи с елементарно съдържание. Това са български деца. Смятам, че трябва да се опитваме по всякакъв начин да подкрепяме общинското и държавното ни образование.
Оттам нататък приоритет лично в семейството е какво качество на образование желаем да получат нашите деца и който желае, може да изпрати децата си в частни.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Халачева. Само ще кажа, че темата е много дълга, а времето на Комисията много напредна. Ще Ви поканя да говорим по тази тема, тъй като съм бил училищен психолог точно по въпроса, който повдигате, но темата е много, много дълга, не се обхваща с две изречения.
Предлагам да преминем към гласуване, а след това в точка Разни нашият параолимпиец и двукратен световен шампион има да ни съобщи една добра новина.
Колеги, моля да гласуваме Законопроекта.
За – 6, против – 8, въздържали се – 5.
Законопроектът не се подкрепя.
Колеги, благодаря Ви за дебата. Беше много полезен за мен, предполагам и за всички нас.

По точка Разни давам думата на световния шампион и параолимпиец да ни съобщи една много хубава новина.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съвсем скоро България завоюва бронзов медал в олимпийски спорт и това е таекуондо. Знаете, аз имам пристрастие към този спорт. Завоюва го моят приятел Влади Далаклиев в категория до 68 кг. Макар нашият спорт да е изключително безопасен, но той нокаутира тежко представителя на Китай, който трябваше да стане първи. По принцип след тежък нокаут около месец е възстановяването.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, това е първата ни олимпийска квота за Токио – да знаете.
Предлагам нещо, което искам да решим като Комисия, а не еднолично да го направя. Нека поканим Далаклиев в четвъртък другата седмица в 10,00 ч. в парламента.
РЕПЛИКА: В сряда.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Експертите ми помогнаха.
Нека в сряда от 10,00 ч. да го поканим в парламента. Надявам се, както се казва, първата олимпийска квота да бъде аплодирана от народните представители.
Колеги, другата седмица е последна преди ваканцията. Смятам да не свиквам заседание. Мисля, че ще е добре за всички.
Помня ангажимента, който поехме към госпожа Цецка Цачева. Нея ще поканим на първото наше заседание през месец септември, за да говори по този толкова важен закон, който подготвя Министерството на правосъдието.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Блицконтролът с министъра кога ще бъде?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще има в началото на септември.
Колеги, другата седмица, от опит Ви го казвам, вече съм втори мандат депутат, повярвайте, последната седмица е малко по-особена, ще я видите. (Шум и реплики.) Затова прецених да не свиквам другата седмица комисия, за да не изпадаме в неудобна ситуация да се събираме тук пет-шест човека и съответно с кворум от една трета да правим заседание.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Във връзка с Вашето съждение за опита Ви от двата мандата, аз мога да допълня, че последните три месеца живот на 42-рото Народно събрание бяха такива, каквито ще бъде вероятно последната седмица от тази сесия на 44-ото Народно събрание.
Изразявам своето недоумение и го казвам пред цялата Комисия. Питам: къде е министърът на спорта? Ние имаме въпрос към него може би вече повече от месец. Уважаемият господин министър не е стъпил в Народно събрание, откакто е поел поста, ако не ме лъже паметта.
При положение, че от наша страна има желание за диалог, защото смятаме, че има важни въпроси, които предстоят да се решават, както и това, че той има намерение да внесе Закона за младежта и спорта, искаме да дебатираме с него, да му задаваме и допълнителни въпроси, предполагам не само аз, а и останалите колеги. Него го няма.
Много Ви моля, в качеството Ви на председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, да проведете с него един разговор. Днес в пленарната чух, че той е в отпуск тази седмица, вероятно ще бъде в отпуск и другата, моля Ви да го приканите есенната сесия да не остава с впечатление, че ще присъства тук само тогава, когато се внася Законопроектът.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев, прав сте в това отношение, но ситуацията беше следната.
Две седмици подред нашият министър беше в чужбина и се наруши графикът, по който по Правилник всяка първа сряда на месеца той трябва да е при нас. От Министерството искаха да изпратят заместник-министри, които да отговарят, и тук може би моя е вината, че категорично се противопоставих и казах: министъра или никой друг. Нашият правилник казва, че министърът отговаря на въпросите, а не заместник-министри. Наруши се графикът след двете му пътувания две поредни седмици в чужбина. Затова се ангажирам, че през новата сесия от септември ще гледаме да синхронизираме тези неща.




Ако няма други въпроси, закривам заседанието. Успешен ден на всички!


(Закрито в 16,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов

Стенограф:
Виржиния Петрова