Стенограма от заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 01.11.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта







П Р О Т О К О Л
№ 13


На 1 ноември 2017 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Проект на Закона за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.


* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добър ден!
Преди да започнем работа да поздравим Министър Красен Кралев за избирането му за член на УС на Световната антидопингова организация, което е признание за България, за българския спорт и лично за неговата работа. (Ръкопляскания.)
Поздравявам Ви и със светлия празник – Денят на народния будител.
Предлагам да започваме – имаме необходимия кворум.
Ще Ви запозная с дневния ред:
1. Разглеждане и обсъждане на Проект на Закона за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
2. Разни.
Моля да гласуваме дневният ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Единодушно е приет.
Имаме голям списък с гости – господин Красен Кралев министър на младежта и спорта, госпожа Ваня Колева заместник -министър, госпожа Светлана Йорданова заместник-министър на Министерство на здравеопазването, полк. Венелин Дерибеев – Министерство на отбраната, господин Николай Николов – Министерство на вътрешните работи, директор „Миграция“, госпожа Райна Димова – гл. юрист-консулт, дирекция „Правно-нормативна дейност“, от Министерство на образованието и науката госпожа Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, госпожа Мая Манолова - омбудсман на Република България лично е тук, заедно с господин Хюсеин Исмаил и господин Иван Дечев, от Национална служба за охрана, господин Методи Богомилов, Национално сдружение на общините – господин Благой Станчев – парламентарен секретар, от Съвета на ректорите – лично присъства председателя професор Любен Тотев, Националната спортна академия е представена лично от нейния ректор професор Пенчо Гешев, Инициативен комитет за финансово стимулиране на световни и европейски шампиони – госпожа Валентина Костадинова и господин Антон Коджабашев. Списък е дълъг има и още гости.
Колеги, да започнем с първата точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА, № 754-01-64, ВНЕСЕН НА 5 ОКТОМВРИ 2017 Г.
Преди да дам думата на министър Кралев ще Ви запозная с материалите, които дойдоха по Закона в нашата Комисия. По Законопроекта в Комисията са представени 20 становища до този момент, които няма да изброявам защото всички членове на Комисията са ги получили в оригинали и в резюмиран вид. Можем да обобщим следното: в 6 от тях се подкрепя без бележки Законопроекта, 11 подкрепят и предлагат изменения и допълнения, в 2 се изразява становище само по определени разпоредби и едно становище не подкрепя Законопроекта.
Давам думата на господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта да изложи своите мотиви по него. След това ще започнем обсъждането по Законопроекта. Всеки от Вас ще има право да се изкаже. Първо ще започнем с министерствата, след това госпожа Мая Манолова, след това ще дам думата на представителите на организациите и на гостите.
Ще направя едно уточнение, тъй като сме изключително много хора, ще Ви помоля да спазваме Правилника на нашата Комисията - изказванията да бъдат по две минути. Всичко, което може да се каже за 20 минути може да се каже и за две минути. Този режим ще касае и нас народните представители, такъв ни е Правилника, да работим стегнато, рационално и добре.
Господин Министър, заповядайте да представите Законопроекта.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Атанасов, уважаема госпожо Лечева, уважаема госпожо Георгиева, уважаеми господин Апостолов, уважаеми дами и господа!
„Проектът за нов Закон за физическото възпитание и спорта беше представен за първо публично обсъждане на 18 април 2016 г. След отчетените препоръки от страна на спортни организации и експерти, както и на различните министерства и Национално сдружение на общините в Република България, проектозаконът беше предоставен за повторно обсъждане на 12 юли 2016 г. В процеса на изготвяне на законопроекта разписаните норми са коментирани и обсъждани с представители на академичните среди – Национална спортна академия, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и други, спортни федерации, правителствени и неправителствени организации – национални и международни, осъществяващи и развиващи дейност в областта на спорта, специалисти в областта на медицинския контрол и антидопинговите правила, народни представители и други.
Анализът на действащата нормативна уредба, регулираща обществените отношения в сферата на физическото възпитание и спорта, извършен от Министерството на младежта и спорта, показа, че са необходими многобройни и съществени промени, налагащи се поради: противоречиви разпоредби на действащия закон, породени от множество недобре съгласувани помежду си изменения и допълнения; нормативни празноти в уредбата на важни институти; противоречия с разпоредби на подзаконови нормативни актове; липса на съгласуваност с актуалните изменения на нормативните актове, регулиращи дейността на администрацията; липса на гаранции за осъществяването на държавната политика в областта на спорта; недобра систематизация и структуриране на действащия закон; неточни дефиниции, затрудняващи тълкуването и прилагането; необходимост от привеждането на законодателната уредба в съответствие с развиващите се обществени отношения, които са предмет на регламентация. Посочените по-горе обстоятелства налагат приемането на изцяло нов законодателен акт.
Приемането на нов закон, който да замени действащия Закон за физическото възпитание и спорта, е свързано с изпълнение на цел 215 от приоритет 60 (Законодателни промени, регламентиращи цялостната реформа на българския спорт) от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г.
Законопроектът има 15 глави, 153 члена, допълнителна разпоредба и преходни и заключителни разпоредби, а действащия ЗФВС – 12 глави и 69 члена.
В Глава първа от Законопроекта са регламентирани предметът, обхватът, целите и принципите на закона, функциите на държавата и общините за развитието на физическата активност, на физическото възпитание, на спорта и на спортно-туристическата дейност. В тази част не се предвиждат съществени изменения, тъй като предлаганият законопроект ще регулира материя, идентична на действащия ЗФВС. Изброени са изчерпателно и публичните регистри, които ММС води.
Нов момент в Законопроекта е, че в съответствие с националното и международното законодателство са регламентирани принципите на закона и управлението на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, а именно: законност, защита на обществения интерес, публичност и прозрачност, пропорционалност, координация, отговорност и равни възможности.
Глава втора от Законопроекта посочва органите за управление в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност – Министерския съвет, министъра на младежта и спорта и експертен съвет, с изброяване на конкретните им задължения и ангажименти.
В Глава трета от Законопроекта е систематизирана и кодифицирана уредбата, посветена на спортните организации, която в действащата нормативна уредба е разпръсната в различни по степен нормативни актове. Предвиждат се само два вида спортни организации – спортни клубове и спортни федерации. Отпадат като субекти националните спортни организации – „Българска асоциация спорт за всички“ и „Българска асоциация спорт за учащи“. В Преходните и заключителните разпоредби е предвидена възможност тези спортни организации да се прелицензират като многоспортови федерации по обединяващ принцип „спорт за всички“ или „спорт за учащи“.
Създава се възможност спортният клуб да бъде регистриран и като всякакъв вид капиталово търговско дружество, като се запазва действащото сега правило финансиране с публични средства да могат да получават само спортните клубове, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
Дефинират се видовете клубове – за развитието на един и сходни видове спорт или многоспортови по обединяващ принцип. Предвижда се изискване спортните клубове да бъдат членове само на една спортна федерация. Създава се задължение клубовете да имат наети треньорски кадри като изискване за вписването им в Регистъра на спортните организации. Изрично е предвидена възможността за създаване на студентски спортни клубове, които могат да се подпомагат финансово от висшето училище и Министерството на образованието и науката.
Спортните федерации могат да бъдат два вида – федерация по един и сходни видове спорт или многоспортова федерация за развитие на повече от един спорт по един обединяващ принцип.
Новата уредба на спортните федерации предвижда издаването на безсрочен спортен лиценз от министъра на младежта и спорта и засилен последващ контрол върху федерациите, притежаващи лицензи. Издаването на спортния лиценз е акт на делегиране от държавата на спортните федерации на функции по осъществяване на държавната политика в областта на конкретен вид спорт. Необходимостта от унифициране на правилата за практикуване и развитие на видовете спорт на национално ниво и контрол за спазването им налага определянето на субекти, които да осъществяват тези функции. Тези субекти са лицензираните спортни федерации. С получаването на спортния лиценз федерацията придобива правото да координира и контролира развитието, практикуването и администрирането на вида спорт на национално ниво, да организира състезания, да присъжда титли и да утвърждава съставите на националните отбори. Като следствие от тези правомощия лицензираната спортна федерация има правото да приема правила за регулирането на вида спорт на национално ниво, включително правила за провеждане на състезанията от държавния спортен календар, за реда за картотекиране на спортистите, за статута на аматьорите и професионалните спортисти, за осъществяване на спортно правосъдие и арбитраж, за удостояване на спортисти с награди и звания и др. Функцията по администриране, координация и контрол върху вида спорт на територията на Република България налага необходимостта да бъде лицензирана само една федерация по един или сходни видове спорт.
Детайлизирана е уредбата по издаване, отказ, отнемане и прекратяване на спортен лиценз, като изчерпателно са посочени изискванията, на които федерацията трябва да отговаря, както и необходимите документи за издаване на лиценза. Въвеждат се нови изисквания по отношение на лицензирането на федерациите – те трябва да имат най-малко 15 клуба за членове със седалища в 3 административни области, а в действащия ЗФВС изискването е за 7 клуба. В глава дванадесета е предвидено финансиране с публични средства да могат да получават само федерации, които имат не по-малко от 20 членове или когато картотекиран от тях спортист е спечелил на олимпийски игри медал за Република България по съответния спорт.
Съгласно проектозакона спортният лиценз е безсрочен, но ако федерацията престане да отговаря на изискванията, при които е получен лицензът, е предвидено, че министърът на младежта и спорта го отнема. Предвидени са и други хипотези за отнемане на лиценз – при неизпълнение на задължението за текущо представяне на информация, за незаконосъобразно разходване на средства, предоставени по установения ред за финансово подпомагане, неизпълнение на програмата за развитие на спорта или на спортния календар. При тези хипотези преди отнемането на лиценза на федерацията се дава възможност да отстрани констатираните нередности.
Изрично са посочени актовете, които спортната федерация може да приема в изпълнение на задължението си да администрира съответния вид спорт, както и редът за оповестяването им.
Урежда се възможността за създаване на професионални лиги, които могат да са помощни органи към спортните федерации или самостоятелни юридически лица, на които е делегирано управлението на определени първенства от държавния спортен календар.
В Глава четвърта от Законопроекта е регламентиран статутът и функциите на така наречените „специални организации“ в областта на спорта. Тези организации са: Българският олимпийски комитет, Националната параолимпийска организация, която е член на Международния параолимпийски комитет, Националната организация за спортно-туристическа дейност (понастоящем Българският туристически съюз) и обединени спортни клубове.
Изцяло нова е уредбата на обединените спортни клубове, които са сдружения на поне три спортни клуба на територията на една административна област и се създават специално за ползване и управление на спортни обекти и съоръжения. Подлежат на вписване в нарочен регистър, което е предпоставка за извършване на дейността им. Поради специфичната цел на учредяването им те не могат да развиват тренировъчна и състезателна дейност и да членуват в спортна федерация.
С детайлната уредба на материята в Законопроекта относно обединените спортни клубове се създава предпоставка за ефективно и ефикасно управление на спортната база в страната.
В Глава пета от Законопроекта се съдържа уредбата на различните аспекти на държавната политика в областта на спорт за всички, включително спортно-туристическата дейност, физическата активност, физическото възпитание и спорта в средните и висшите училища и във въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи и в Националната служба за охрана.
Въвежда се ново легално определение на понятието „спорт за всички“. Досегашното понятие „социален туризъм“ се заменя със „спортно-туристическа дейност“ с оглед разграничаване на предмета на регулиране от туризма, който е предмет на Закона за туризма.
Разпоредбите, касаещи физическата активност, физическото възпитание и спорта в системата на образованието, са синхронизирани и с новия Закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август 2016 г. Предвидена е възможност за прием след завършен VII клас на медалисти от европейски, световни и олимпийски състезания по предложение на министъра на младежта и спорта и след решение на министъра на образованието и науката.
За пръв път на законово ниво се предвижда взаимодействие между институциите в системата на училищното и висшето образование и Антидопинговия център с цел повишаване на информираността на подрастващите относно превенцията на употребата на допинг и вредни за здравето субстанции и методи.
Досегашната уредба на физическата активност, физическото възпитание и спорта във въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана не е показала несъвършенства в прилагането й, поради което тя не търпи изменения по същество.
Глава шеста от Законопроекта е посветена на спорта за високи постижения. Тази материя е една от най-противоречиво, непоследователно и несистематизирано уредените в сега действащата правна уредба, като първичната уредба на основни институти е в Правилника на прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта. Проектът на закон цели да отстрани тези несъвършенства. Създава се прецизна, изчерпателна и последователна уредба на законодателно ниво на условията за картотекиране на спортистите, правата на професионалните спортисти и спортистите аматьори, условията за отнемане и прекратяване на състезателни права.
Дефиниран е статутът на спортния съдия като лице със специална квалификация, която се придобива чрез обучение и полагане на изпит в съответната спортна федерация, която определя статута на съдиите самостоятелно при спазване на изискванията на съответните международни спортни организации.
В Глава шеста също така се съдържа и уредбата на специализираните средни спортни училища, тъй като в тях се създава резервът за бъдещите елитни спортисти.
Проектозаконът предвижда обособяването на самостоятелна глава седма, регулираща допинговия контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта. Определението на понятието за „допинг“ и цялостната правна уредба е съобразена със Световния антидопингов кодекс. Прецизиран е кръгът от лицата, които са адресати на задължението за спазване на процедурите за допингов контрол, а именно – спортните организации, спортно-педагогическите и медицинските кадри, спортистите аматьори, професионалните спортисти, длъжностните лица и спортно-техническият персонал. Запазва се законовата делегация за приемане от Министерския съвет на наредба, с която се регламентират нарушенията на антидопинговите правила и наказанията за тях, условията и редът за провеждане на допинговия контрол и мерките за предотвратяване и борба срещу използването на допинг в спорта. По този начин националната нормативна уредба, съдържаща съставите на нарушенията на антидопинговите правила и дисциплинарните наказания на спортистите, ще може своевременно да се привежда в съответствие с промените в международните изисквания.
Глава Осма от Законопроекта съдържа уредбата на медицинския контрол и медицинското осигуряване в областта на спорта, като кодифицира и систематизира разпоредбите, които понастоящем са разпръснати в действащите ЗФВС и в правилника за прилагането му. Изчерпателно са предвидени видовете медицински прегледи, които се включват в медицинския контрол на спортистите – начални, периодични, профилактични, предсъстезателни. Въвежда се задължително медицинско осигуряване на провеждането на спортни състезания и спортно-туристически прояви, като минималните изисквания към неговия обхват се предвиждат да се уредят с наредба на министъра на здравеопазването след съгласуване с министъра на младежта и спорта. Предвижда се контролните органи от Министерството на младежта и спорта и/или от Българския Червен кръст да могат да забраняват или да спират провеждането на състезания и спортно-туристически прояви, когато не са осигурени медицинска помощ и планинско или водно спасяване.
Глава Девета от Законопроекта е посветена на подготовката на кадри и досегашната правна уредба търпи значителни изменения. Законопроектът изчерпателно посочва лицата, които са спортно-педагогически кадри – спортно-педагогическите специалисти и треньорските кадри. С цел разграничаване между кадрите в системата на образованието и тези в спорта се въвежда понятието „треньорски кадри“, което включва треньори и инструктори. В министерството ще се води регистър на треньорските кадри. Моментът на вписване на едно лице в регистъра на треньорските кадри се дефинира като момент на придобиване на правоспособност. Предвижда се заявленията за вписване в регистъра на треньорските кадри да могат да се подават не само от спортните федерации, но и от самите треньори или инструктори. Изискванията за придобиването на качеството на „треньорски кадър“ са наличието на образование по вид спорт и/или професионален опит. Конкретното съотношение между образование и опит, в зависимост от което се разграничават степените на треньори и инструктори, ще бъде уредено в наредба. Поддържането на регистър на треньорските кадри се обуславя от необходимостта да се гарантира наличието на професионални качества на лицата, осъществяващи треньорски услуги, вследствие на което да се осигурят безопасността и здравето на лицата, ползващи тези услуги, голяма част от които са деца и младежи.
В Глава десета от Законопроекта са регулирани спортните услуги. Дефинират се понятията „спортни услуги“ и „треньорски услуги“ и се обвързват помежду си. Създава се задължение за предоставящите спортни услуги да осигурят и да гарантират безопасни условия за практикуване на спорт, да информират гражданите, да организират медицинско осигуряване. В дефиницията на спортни услуги се включва освен дейността на спортните организации и дейността на фитнесите, както и други подобни дейности с оглед постигане на единни правила и високи изисквания към предоставянето на спортни услуги, чрез които да се осигурят качествени и безопасни условия за спорт на всички граждани.
Глава Единадесета от Законопроекта регламентира стопанисването, използването и поддържането на спортни обекти по начин, който да създаде условия за ефективното използване и качественото обновяване на съществуващите спортни бази, привличането на по-сериозни инвестиции за изграждането на нови спортни бази, като същевременно се гарантират публичният или общественият интерес при предоставянето на имот – държавна или общинска собственост. Отчетен е фактът, че възвръщаемостта на инвестицията в спортни обекти е най-бавна. Предвидени са два механизма за предоставяне на спортни обекти – държавна и общинска собственост – отдаване под наем и учредяване на ограничени вещни права – право на ползване и право на строеж.
Отдаването под наем за срок до 10 години се подчинява на общите правила на Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му, съответно на Закона за общинската собственост, като се предвижда в условията на търга или конкурса, а впоследствие – и в сключения договор, да залегне изискването кандидатите да представят нарочна програма за поддържане и управление на спортния обект. Допуска се отдаване под наем за срок над 10 до 30 години само на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и са вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта. Специфично задължение на наемателите е представянето и изпълнението на инвестиционна програма за ремонт, обновяване и реконструкция.
Безвъзмездно учредяване на ограничените вещни права върху публична държавна, съответно общинска собственост, се допуска само по отношение на имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности с национално, съответно общинско значение, в областта на спорта, физическата активност и физическото възпитание. Не се предвижда публична собственост да се превръща в основен обект на стопанска дейност и източник на доходи, поради което кръгът на субектите, в чиято полза могат да се учредяват безвъзмездно правата, се ограничава до обединен спортен клуб, спортни клубове и спортни федерации - юридически лица с нестопанска цел в общественополезна дейност, вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта. За посочените субекти се допуска учредяване на правото за срок до 30 години.
Във всички останали хипотези ограничените вещни права се учредяват само възмездно и само със срок до 10 години.
Приобретателите на ограничените вещни права се задължават да изготвят и изпълняват инвестиционна програма с определени параметри.
При реализирането на всяка от изброените по-горе хипотези законопроектът предвижда задължително застраховане в полза на държавата или общината на съществуващите и новоизградените обекти. Всички инвестиции в имотите ще остават в полза на държавата, съответно общината, след прекратяване на съответните договори.
Глава Дванадесета от Законопроекта регулира финансирането и финансовото подпомагане във връзка с изпълнението на държавната политика в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.
Предвидено е финансово подпомагане с публични средства единствено за дейности, с които се осъществява държавната политика в областта на спорта. Финансовото подпомагане се предоставя на юридически лица с нестопанска цел – лицензирани спортни федерации и спортните клубове – техни членове, за дейности, които са в обхвата на възложените им от държавата чрез издадената спортна лицензия дейности по осъществяване на държавната политика в двете области – спорт за всички и спорт за високи постижения.
Финансовото подпомагане по отношение на дейностите по глава дванадесета е извън обхвата на правилата за държавни помощи, тъй като се предоставят на субектите за неикономическа дейност, следователно не са налице критериите на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се предоставя ресурс на „предприятие“, както и не са налице последствия за търговията между държавите – членки на Европейския съюз. Доколкото субектите, на които се предоставя финансирането, могат да осъществяват и икономическа дейност, е въведено задължението за аналитично счетоводно отчитане, което да гарантира, че публичният ресурс се ползва единствено за неикономически дейности.
В последния раздел на Глава Дванадесета се уреждат условията за награждаване и премиране на заслужили спортисти и деца с изявени дарби. Запазени са рамките на досегашната нормативна уредба
Глава Тринадесета от Законопроекта урежда обхвата на контрола по прилагането на ЗФВС и общите правомощия на контролните органи на ММС. Тази материя е пряко свързана с разпоредбите на глава четиринадесета, установяваща принудителните административни мерки, и глава петнадесета, съдържаща административнонаказателните разпоредби.
В действащия ЗФВС не са предвидени принудителни административни мерки, което ограничава възможностите за въздействие при осъществяване на контрол за спазване на закона. В проекта на ЗФВС са предвидени широк набор от мерки като: разпореждане за предприемане на конкретни мерки за предотвратяване или преустановяване на допуснати нарушения или за отстраняване на последиците от тях; задължаване на спортните организации да свикат общо събрание или заседание на управителните или контролните органи на спортните организации; искане за отмяна на решения на управителните или контролните органи; писмено разпореждане на спортна федерация да предприеме необходимите действия за промяна на вътрешни актове и др. Обжалването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка не спира нейното изпълнение.
Запазени са административнонаказателните състави на действащия ЗФВС, като са предвидени по-високи размери на глобите и имуществените санкции за нарушения на антидопинговите правила и извършване на дейност от федерация, която не е лицензирана, и от спортен клуб, който не е вписан в регистъра.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени срокове за привеждане на съществуващите спортни организации с изискванията на новите разпоредби.“
Благодаря Ви, с това презентацията на Законопроекта завърши.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Сега, за да бъдем по-делови тук има представители на няколко министерства. Ще помоля и ще дам думата на тези министерства, които искат да изразят конкретно становище по Законопроекта.
Повтарям още веднъж, тук има представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката. Аз предлагам и нещо друго – нека да изслушаме официалните институции и след това да дадем думата на министъра да каже какво мисли по тези становища.
Госпожа Светлана Йорданова, заместник-министър на здравеопазването.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин Атанасов, уважаеми народни представители! Опазването здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет. Ниската физическа активност е един от основните поведенчески рискови фактори за възникване на хронични незаразни болести и заедно с редица други фактори води до по-висока заболяемост и смъртност от исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, диабет, хипертонична болест и други.
Комбинацията от ниска физическа активност, повишено артериално налягане, повишен холестерол, наднормена телесна маса или затлъстяване увеличават многократно риска за здравето на хората.
Представеният Проект на Закона за физическото възпитание и спорта е в съответствие с националните приоритети и осигурява защита на обществения интерес, създава явни регламентирани условия за изграждане на физическа култура и възпитание в децата, подрастващите, обществото като цяло, регламентира функциите и отговорностите на държавата и общините за развитието на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност при спазване здравните изисквания, като от особена важност е регламентираното взаимодействие между институциите с цел превенцията на употребата на допинг и вредни за здравето субстанции чрез повишаване информираността на подрастващите.
Министерството на здравеопазването подкрепя Законопроекта и всички бележки, изразени в рамките на проведеното междуведомствено съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет, които са отразени.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Бяхте кратка, точна, изчерпателна и спазихте регламента.
От другите министерства желаещи? Министерство на отбраната.
Заповядайте, господин полковник.
ПОЛК. ВЕНЕЛИН ДЕРИБЕЕВ: Уважаеми господин Атанасов, уважаема госпожо Лечева, госпожо Георгиева, господин Апостолов, уважаеми господин Министър!
Ние сме върнали отговор на Вашето писмо във връзка с проекта, че той е в съответствие с нашата подготовка, тъй като спорта е 90% от способностите, които военнослужещите трябва да показват.
Единствено се притесняваме от факта, във връзка с нашите военни и спортни клубове, че няма да имат отсега възможност сами да представляват изградените от тях състезатели, тъй като трябва да бъдат картотекирани в клубове, които са във федерации от други спортове. Имам предвид следното и като пример мога да дам нашия най-добър маратонец, който и Вие познавате прекрасно – капитан Куцаров, който е член на един от нашите военни спортни клубове. Реално погледнато той трябва да участва в състезания на по-високо майсторство във Федерацията по лека атлетика и да се картотекира в друг клуб. В това няма нищо лошо, но губим престижа на военно-спортния клуб, губим популярността си и ефекта в обществеността, тъй като все пак искаме да се види популярността на военнослужещия, каква е неговата издръжливост и представяне на състезание, и как цивилните граждани могат да се привлекат във въоръжените сили. Това имам предвид. Това е леко притеснение от наша страна, иначе във връзка с Раздел V във въоръжените сили…-няма. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз смятам, че важно отношение по този Закон трябва да вземе и Министерството на образованието и науката. Представител?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Кралев, уважаеми дами и господа народни представители! В своето писмено становище Министерството на образованието и науката е заявило своята подкрепа на така внесения Проект на Закон за физическото възпитание и спорта. Становището на Министерство на образованието и науката ви е предоставено. В него сме споделили и няколко принципни бележки, които имат за цел да синхронизират отделни текстове в Закона с действащата нормативна уредба. Не смятам, че на този етап трябва да влизам в подробности. Още веднъж ще заявя, че Министерството на образованието подкрепя така внесения Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Министерството на вътрешните работи?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Омбудсман!
Ще бъда кратък. Нашите бележки са относно прецизирането на термина „дългосрочно пребиваващи чужденци“ – предлагаме текста да бъде заменен с „чужденци с разрешено пребиваване над 6 месеца“. Мотивите ни са следните: предишната редакция на Закона за чужденците, който е относим към тази терминология, имаше два типа пребиваване – краткосрочно и дългосрочно, в което влизаха продължително и постоянно.
С транспонирането на Директивата за дългосрочно пребиваване на чужди граждани на трети страни, в нашето законодателство има четири типа пребиваване: краткосрочно, дългосрочно, постоянно и продължително до една година.
Предлагаме да бъде разширен обхвата, тъй като има чужденци с постоянно и продължително пребиваване, както и членове на семейство на граждани на Европейския съюз, които биха били изключени от приложното поле на този Закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви и аз.
Преминаваме към Омбудсмана на Републиката – госпожа Мая Манолова.
Заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми високи гости на днешното заседание на Комисията.
Моля за извинение, че няма да Ви изреждам, но ще ми отидат двете минути. Ще бъда максимално кратка. Депозирала съм становище в защита на спортистите с увреден слух и на медалистите от игрите за глухи „Дефлимпикс“, защото според мен като национален омбудсман с предложения Законопроект на тези категории спортисти се отнемат вече предоставени им в досега действащото законодателство права. Става дума за подкрепа и финансиране на спортистите с увреден слух, както знаете, те имат и Спортна федерация на глухите в България. Те са се обърнали към мен, и към Министерството, и към Комисията с молба за подкрепа. Смятам, че е налице дискриминация по отношение на тях и настоявам между първо и второ четене да бъдат направени необходимите корекции.
Подробно съображенията са ми в писменото становище и още едно изречение по темата „Финансиране на спорта“. Смятам, че в Главата „Финансиране“ разпоредбите са дадени прекалено общо, като начинът и правилата за финансиране и награждаване отново ще бъдат уредени в наредба, в инструкция или изобщо в подзаконови нормативни актове, което според мен е неправилно, тъй като имаше доста жалби, депозирани в институцията срещу начина на финансиране на федерациите в момента. Визирам например факта, че в тези подзаконови нормативни актове макар спорта да се урежда, тоест, право да спортуват да имат всички български граждани от нула до 100 години, подкрепата и финансирането за високи спортни резултати е само за мъже и жени, не и за деца и младежи например.
Също така смятаме, че някои от групите спортисти в неравностойно положение, както казах вече глухи, незрящи, имплантирани, са изключени извън подкрепата на този Закон.
Финансирането на спорта трябва да бъде прозрачно и гаранциите за тази прозрачност трябва да се намират именно в Закона, а също така смятаме, че и контролът трябва да бъде по-стриктно уреден. Готови сме между първо и второ четене да предложим конкретни текстове в тази посока.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Омбудсман.
Сега преминаваме към професор Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите.
Заповядайте, професор Тотев.
проф. ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, господин Министър, госпожо Омбудсман и всички присъстващи колеги!
Като цяло Съвета на ректорите подкрепя внесеното предложение за Закон за младежта и спорта с една корекция, тоест с две предложения, които смятам, че е по-редно професор Пенчо Гешев, в качеството си на ректор да разясни. Благодаря
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, професор Тотев.
Давам думата на Националната спортна академия - професор Пенчо Гешев.
Заповядайте, господин Ректор.
ПРОФ. ПЕНЧО ГЕШЕВ: Благодаря Ви, господин Председател! Уважаеми членове на Комисията, господин Министър! Спортна академия участва в обсъждането на Закона. Подкрепяме го по принцип.
Искам само да обърна внимание на два момента.
Първият е, че при така записания Закон по отношение на студентски спортни клубове, не се решава въпроса с финансирането на клубовете на университета от гледна точка на клубовете, които ще развиват високо спортно майсторство, тъй като те трябва да бъдат членове на съответната федерация като физическо лице, а като юридическо лице се явяват външни за Академията, тоест за Университетите.
Смятам, че е редно да се включи нов член: „Във висшите училища с решение на Академичния съвет, могат да се учредяват спортни клубове по смисъла на чл. 13, ал. 1 – дейността на спортните клубове може да се финансира и подпомага от висшето училище“. Смятам, че по този начин ще се реши проблема с финансирането и подпомагането на дейността на такива спортни клубове, тъй като един многоспортов клуб не може да реши проблема с високото спортно майсторство.
Второто нещо, което искам да посоча, разбира се, то е обект на Закона за предучилищното и училищно възпитание, но все пак, струва ми се, че трябва да се допълни към чл. 53, ал. 4 – „Организирането и провеждането на часовете по физическо възпитание и спорт по учебния план и спортни дейности в свободното време на учениците се осъществява от правоспособни специалисти“. Да се допълнят часовете по физическо възпитание и спорт по учебен план.
И това, на което най-много държим, разбира се, това е включването на нова ал. 4 към чл. 103, а именно: „Спортните обекти на Национална спортна академия „Васил Левски“ – София и Водно учебно-спортна база – град Несебър са обекти публична държавна собственост“. Посочил съм мотиви за искането за такова допълнение, такава нова алинея би решила в голяма степен проблемите с нашите бази, които са известни на всички. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Професор.
Само след малко, господин Министър, ще вземете отношение по въпроса. Имаме още няколко важни изказвания, според мен.
Национално сдружение на общините. Някой ще вземе ли отношение?
Заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Едва ли е тайна, че след държавата на второ място общините са тези, които подкрепят в най-голяма степен спорта и то особено в измеренията му – аматьорски спорт и масов спорт, но не само това подкрепят професионалния и елитния спорт.
Включително и ние помним, че докато Вие бяхте кмет оказвахте сериозна подкрепа включително и материална за спортната дейност в община Пловдив и на футболните клубове и на други клубове. По принцип Българските общини са силно заинтересовани и силно ангажирани с проблемите на спорта, това исках да подчертая и затова го казвам, там където имат възможност и там където няма такава с по-малко ограничени възможности.
В този смисъл искам да изразя принципна подкрепа за Закона, за това по-обхватно регулиране на проблематиката на спортните дейности в това по-систематизирано и по-изчерпателно представяне. И за двете минути, които сте ми отредили, искам да засегна два въпроса, обаче като наше предложение.
Относно ангажимента, който се възлага на общините да правят ежегодни програми за финансово подпомагане на спорта.
Уважаеми народни представители, трябва да си даваме сметка за реалностите. Близо стотина са общините, които имат доста ограничени финансови собствени ресурси и собствени приходи и източници. При тях собствените приходи са около и под 25% от бюджета им, и всичко друго са държавни субсидии. А в субсидиите за делегирани дейности от държавата няма пари за спортни дейности.
Така че с този ограничен ресурс те трябва да решават всички въпроси на местното развитие. Имаме много случаи, когато кмета внася в Общинския съвет предложение за някакво подпомагане на спортни дейности и веднага в Общинския съвет се разгарят баталиите. При тези изровени пътища, нямаме тротоари, водопровода ни е блокирал, осветление нямаме, на кого по-напред?
Много общини са представени пред този избор на кого да отделят пари. Да не говорим, че има и общини в затруднено финансово положение и те кандидатстват пред министъра на финансите за финансиране при определени правила.
Да помислим, дали министърът на финансите ще одобри в бюджета на общината такъв разход?
Преди две години водихме този разговор с Министерството на туризма, по Закона за туризма да правят общините отделна програма за туризма. Ами ако общината няма никакви дадености да развива туризъм? За какво да я правят тази програма? Ние сме затрупани от излишна документация по неща, които реално нямат никакво съдържание.
Предлагам да се преосмисли това изискване в чл. 5 и да се намери по-подходяща формулировка. Общините ежегодно да правят програми за финансиране. Имаме общински план за развитие, общинска ежегодна програма за управление на общинската собственост. Има общини, където наистина се развива спорт, да не говорим, че в малките общини има само един стадион, който или функционира, или не функционира. Идеята е да се преосмисли и да намерим по-добра формулировка, която да е валидна за масовия случай. Там където няма възможности ще напишат един план – нямаме пари тази година за спорт и това е.
Вторият въпрос е. Основен принцип в нашето законодателство и Конституцията ни е самостоятелността, самостоятелната общинска собственост и управлението от страната на общината.
Виждаме, че тук има недобър баланс в това отношение. По отношение на конкурсите за отдаване под наем на спортни обекти над 10 години е предвидено в Общинската комисия да се включва задължително представител на Министерството на физическото възпитание и спорта.
В Главата за управление на собствеността при определяне на „вещни права“, там пък е включен областният управител. Искаме и държим категорично на принципа на самостоятелност на управлението на общинската собственост и ненамеса в нея. Има основания в много закони, основно в Закона за общинската собственост, където са представени основните правила и са регламентирани. Специалните закони могат да добавят допълнителни изисквания. Много хубаво са представени тук, изискванията за програма за развитие на собствеността на имота, за дейност и така нататък. Общините действат според тези законови изисквания, ако не действат законосъобразно, областният управител има основание да се намеси и да отмени техни актове, но в прякото управление на общинската собственост не смятаме, че е допустимо да се включват други органи.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Законопроектът ще бъде разглеждан от Комисията по регионално развитие. Там ще чуем мнението и на самата Комисия.
Останаха още две важни становища – Национална служба за охрана, кой ще вземе отношение.
Заповядайте.
МЕТОДИ БОГОМИЛОВ: Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа. Национална служба за охрана подкрепя така предложения Законопроект, като единствените му опасения са, че това което предложиха и Министерството на отбраната е членуването само в една спортна федерация. Като цяло нямаме други предложения и забележки по отношение на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Инициативен комитет за финансово стимулиране на световни и европейски шампиони. Кой ще вземе отношение? Госпожа Валентина Костадинова или Антон Коджабашев?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ВАЛЕНТИНА КОСТАДИНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа. Аз съм световен и европейски шампион по спортна акробатика. Живях 20 години във Франция, където и работих в системата на спорта. Скоро съм се върнала в България. Не съм обвързана с политически партии. Нямам отношение с клубове и федерации. Координатор съм на неформалната група на световните и европейските шампиони и медалисти на България.
Световните и европейските шампиони на България сме пръснати по света, но ние се познаваме. Поддържаме контакти помежду си и обсъждаме общи проблеми. Предвиждаме и общи инициативи за възраждане на спорта в България. Всички ние милеем за българския спорт и за неговото бъдеще.
В тази връзка позволете ми съвсем накратко да Ви представя нашите предложения към Закона за физическото възпитание и спорт.
Първо, възстановяване на званието „заслужил майстор на спорта“. Искам да почертая, че тук не става въпрос за пари. Званието „заслужил майстор на спорта“ беше едно морално признание от страна на държавата и обществото и всеки елитен спортист се гордееше с това звание.
Второ, предимство за световните и европейски шампиони при кандидатстване за работа в сферата на образованието и спорта при равни условия. Има световни и европейски шампиони, включително и такива работещи в чужбина, които могат да бъдат полезни в сферата на образованието и спорта. Сега при явяване на конкурс например за учители по физическо възпитание и спорт се предпочитат по-млади специалисти, макар и без опит, тъй като струват по-малко на съответното училище.
Трето, учредяване на пожизнени месечни премии за световните и европейските шампиони и медалисти. България има голям брой световни и европейски шампиони, които работят за чужди държави. За съжаление техните деца остават да живеят в чужбина и губим голям потенциал от качествени хора. България инвестира огромни средства в тяхното изграждане като високо квалифицирани специалисти, но техният опит не се използва от нашата държава.
Един от стимулите за връщането им в България са пожизнените премии. Това ще помогне и за демографската криза. Наред с това България има многократни световни и европейски шампиони, които мизеруват и за да оцелеят са принудени да работят като продавачи на зеленчуци, пазачи и други.
С такива примери как да стимулираме децата да тренират, да спортуват активно и да се подготвят за състезания?
Във връзка с това предлагаме пожизнени месечни премии за световните и европейските шампиони и медалисти. Към момента пожизнени премии получават само олимпийските медалисти. За всеки златен медал те получават по три минимални работни заплати. За сребърен и бронзов процент от тази сума.
За световните медалисти предлагаме: за златен медал от Световно първенство – 50% от три минимални работни заплати – за един медал. За всеки следващ медал – 20% от тази сума. Като за един златен медал в сума се явява 690 лв. За сребърен медал от Световно първенство – 40% от три минимални работни заплати за един медал. Това се равнява на 552 лв. Петнадесет процента от тази сума за всеки следващ медал. За бронзов медал от Световно първенство – 30% от три минимални работни заплати за един медал.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: С огромното ми уважение към Вас, ще Ви прекъсна, ще Ви обясня защо. С цялото това предложение сме запознати абсолютно всички от Комисията. В това число и господин Министъра.
Нека да спазваме регламента, защото всички сме запознати с това. Аз мога да продължа надолу какво пише под Вашето предложение.
Колегите от Комисията, също са запознати. Между първо и второ четене тези неща ще ги разгледаме. Не мога да Ви обещая, че ще бъдат гласувани. Това вече зависи от нас от Комисията. Така че Ви благодаря, за изказването. Нека все пак да спазваме регламента, защото сега предстои наш дебат между самите депутати. Ще видите, че самите депутати ще спазват жестоко регламента – по две минути за изказване.
ВАЛЕНТИНА КОСТАДИНОВА: Аз си позволих сбито да …
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да благодаря Ви, да знаете всички сме запознати с Вашето предложение. И между другото във Вашия инициативен комитет за финансово премиране на световни и европейски шампиони и медалисти на България, само за да Ви покажа, че сме чели документите в подписката фигурира ли олимпийски шампиони, например Петър Лесов?
ВАЛЕНТИНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Министър, ние също сме се запознали с предложенията, които пристигнаха в Комисията. Вие също сте се запознали. Ако може да вземете някакво отношение по някои от предложенията, разбира се, не по всички.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Ако позволите, аз много накратко ще се опитам да отговоря на всяко едно от предложенията тук. Да, запознати сме с всичко това, което е влязло в Комисията. Единствено с предложението, което колегата от Министерството на вътрешните работи, не бяхме запознати, но категорично мога да кажа, че ще го приемем на секундата. Нямаме дебат по темата.
Започвам отзад – напред по последния коментар. Много хубаво, че се искат тези пари, но няма финансова обосновка. Нито е минало през Министерството на финансите, нито нашите уважаеми спортисти, които са спечелили такива медали, знаят колко пари ще струва. Както и да го смятаме бюджетът на Министерството е 70 млн. лв.
Няма такова понятие, като „пари от тотото“. Министерството на младежта и спорта не е социално министерство. Не може да дава премии, на който и да е, навсякъде да се раздават премии, за всеки медал, който сме взели.
По принцип, нашата идея е да се проведе такъв дебат в Народното събрание. Що се касае за всички спортисти, за всички премии, треньори, да се разглежда целия този акт и този процес в цялата му съвкупност. Защото между нас има колеги, които имат едни идеи на финансиране: на получаване на премии на треньори, на параолимпийци, на състезатели с увреден слух. Всичко това трябва да се дебатира, в парламента. Като даваме такива премии трябва да видим първо от къде ще ги осигурим. Защото всички тези средства идват от парите за спорт – сега, от тези 70 млн. лв.
В момента даваме около 4 – 5 милиона, ако бъркам колегите да ме поправят, 5 милиона даваме за премии. А с тези предложения, мисля, че 70 милиона няма да ни стигнат да дадем премии на европейски и на световни шампиони. (Реплики.) Това ми е коментара. Много лесно ще кажем сега: единият подкрепя, другият не подкрепя. Всички мислим разумно. Като говорим така, колежката идва от Франция. Във Франция на кои спортове дават пожизнени премии? Дават ли на европейски и на световни шампиони? Не мисля, че дават. Дай да видим как е по другите държави преди да ги дадем?
За Националното сдружение на общините, приемаме абсолютно всички техни забележки. Резонни са. Имам един коментар само. Знам, че болезнената тема за общините е да не закачаме местното самоуправление. Само преди два дни трябваше с премиера да решаваме един казус, който е забъркан от такава позиция. Стадион „Спартак“ във Варна, ако по времето на Кирил Йорданов имаше представител на Спортното министерство, никога нямаше да се допусне земите и стадиона да бъдат приватизирани абсолютно законно с решение на Общинския съвет и спазване на закона. Ние за това говорим: като искате присъствието на човек от нашето Министерство, това е гаранция, че такива неща няма да се случват. Защото там трябваше да има една клауза, че този човек, като получава имотите се задължава да издържа и спортния клуб.
То не е приватизация, то е отдаване на обект, апортиране, много сложна схема.
Като възникне казус какво правим? Хайде пак идваме при министъра и премиера да решат проблема. Като трябва да се самоуправляваме се самоуправляваме, ние сме най-големите. Ама, като възникне казус, който не може да се реши, сегашният кмет на Варна с какво е виновен, че предният е забъркал такава каша – абсолютно законно, подкрепено с решение на Общинския съвет. Това трябва да се оправи.
Това беше идеята ни. Както и да е, приемаме категорично Вашето становище. Всички предложения, които сте били дали и по време на дискусията, са приети. Идеята ни беше, че има много пари за спорт в общините. Всяка община си ги харчи както си иска. Не може да няма държавна политика в областта на спорта. И като казваме: искаме пари за масов спорт, ами, тези пари са в общините. Не да отиват за издържане на чужди състезатели по футбол, по баскетбол или да се плащат дебели заплати на чужди състезатели. Дайте тези пари, желанието беше да се отделят повече пари за масовия спорт.
Искаме да ни разберете, иначе всички останали забележки с удоволствие ги приемаме.
Относно колегите от Министерството на образованието, там имаме диалог, всичко сме изчистили. Там има един-единствен проблем, който ние го поставяме по предложение на представители на висшите учебни заведения на колегите. За тези 60 часа хорариум, който трябва да бъде задължителен при обучението на студентите. Такава е нормативната уредба в сегашния закон и ние подкрепихме Вашето желание. Там имаме неразбиране или разминаване в позицията с Министерството на образование, единствената позиция, която не…
Така че това е, ние се явяваме арбитър между висшите учебни заведения и Министерството на образованието, защото, ако ние не защитим правото на студентите във всеки университет да имат еднакви часове, хубави хорариуми за спорт, няма кой друг да го направи.
Другите коментари ги приемаме.
Национална спортна академия. Спортните клубове са юридически лица или търговски дружества. Редът за регистриране, за регламентиране е определен в съответните закони. Няма как да го променим и Академичния съвет да го регистрира. (Реплика.)
Да го създадете Вие пак, ами с решение той може да се създаде по друг закон. Ние не решаваме тук как да се регистрира едно сдружение с нестопанска цел или търговско дружество. Няма как да влезем да го регламентираме след като е решено в другия закон.
А в чл. 18 от гледна точка на финансирането, в чл. 18, ал. 3 сме посочили, че е предвидено, „висшите училища и МОН могат да подпомагат студентски спортни клубове, които са юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност.“
Предложението ви, разбира се, че го приемаме за ал. 4 на чл. 103, спортните обекти на НСА да бъдат публична държавна собственост с национално значение. Така че нямаме проблем с това нещо. Приема се. За финансирането мисля, че сме го решили проблема също.
За регистрацията вече там е предмет на друга уредба. Няма проблем, като влезе в Народното събрание да го изчистим.
За обмудсмана. Първо, ще започна по по-леката тема – финансирането. При финансирането разпределението на средствата за спорт е абсолютно прозрачна, ясна, точно според заслугите и според начина на работа на дадените федерации. Така и получават средства.
Каня Ви при нас в Министерството на гости, ще Ви направим презентация как се прави тази програма. Повечето от средствата, разбира се, че отиват за детско-юношеския спорт. Не е вярно, че отиват само за професионалните спортисти. Това също ще Ви покажем с начина на финансиране, какви са критериите. Дори има за спортисти до 23 години специално финансиране - примерно в разширени състави. Успешните федерации, където финансираме по примерно шест национални отбора, примерно четири са младежки, юношески. Нямаме тук разминаване.
По въпроса за спортисти с увреден слух. Това е една много широко дискутирана тема. Аз също с колегите тук в Комисията сме дискутирали. Този дебат трябва да се пренесе в парламента. Това е папката – цялата история на този случай, ще Ви я предам, като се видим в кабинета за да се запознаете. Има изключително много дебати. 2013 г. ей така, механично, е взето решение да бъдат добавени за премии спортистите с увреден слух към останалите олимпийски, параолимпийски игри. Оттам нататък стана прецедент. Една част от хората с увреден слух направо злоупотребиха с тази клауза. Над 60 души, колегите, са запознати със случая, дойдоха с молби да бъдат финансирани хора, които са участвали преди 2001 г. на състезания само при трима участника. Това са над 60 души, ама някои с претенции за премии по 5-6 хил. лв. Хора, които са участвали в състезания, където е имало трима участника, той станал трети, тоест последен. Идва и казва, аз съм развявал флага на България. Ти си бил последен, искаш 2 хил. лв. премия за това. Не може така да стане.
Съгласен съм, трябва да има публичен дебат, тук няма популизъм, няма негативност, няма никаква дискриминация. Трябва да сме максимално отговорни. Няма друга държава, където да се дават на всички премии. Като ми казвате спортисти с увреден слух, аз ще Ви кажа, категорично – това не са Олимпийски игри. Нито Дефлимпикс, нито Параолимпикс. Тези игри имат различен статут.
Имаме становище от Олимпийския комитет. Те не могат да бъдат третирани като олимпийски медалисти, както е написано в закона. И там си личи как е добавена думичката „Дефлимпикс“, която създава хаос. Аз нямам нищо против и нашето становище е всеки заслужил да бъде премиран подобаващо. Ама, дайте да видим каква е разликата. Основните медали, които хората с увреден слух взимат, са в директна конкуренция. Там няма квалификации, за да участват в това състезание. Конкуренцията е между 8 и 10 души, където нашите състезатели се борят и взимат медали. В една борба, в истинските Олимпийски игри, когато един борец участва, той минава през квалификация в една категория – петдесет души участват за квалификация, на Олимпиадата участват 20.
Затова са различните нива на премиране, защото Олимпиадата е една. Там престижа е най-голям. Там конкуренцията е най жестока. Всички останали видове игри са с друг статут. Имаме над 200 признати от Международния олимпийски комитет организации. Всяка една от тях може да претендира да получава премии, всичките те са със същия статут както и Дефлимпикс, включително Организацията за военни спортове, за пожарникари, има „Спешъл олимпикс“, където са деца с други нужди. Всички те имат равенство тук. Дайте да се проведе един дебат, да се вземе едно решение, защото тези пари нарастват лавинообразно. Аз пак казвам, всички тези средства, които отиват за премии, пожизнено премиране, за награди – те се взимат от тези 70 милиона, с които разполага държавата за спорт.
Молбата ми е към всички колеги, нека да има публичен дебат и всеки да подходи максимално отговорно, в ситуацията всеки трябва да се справя с този бюджет, който има. И същевременно не трябва да допускаме да има хора, които да са засегнати, да се смятат, че са ощетени от държавата. От друга страна, не трябва труда на едните, които са се борили и са давали, знаете в Олимпийски игри колко усилия костват, за да вземеш медал, да се приравнява с игри, в които отиваш, участваш без квалификация. От осем души ставаш трети. Е, еднакво ли е?!
Госпожа Лечева да Ви каже колко квалификации има докато стане олимпийски шампион, какви битки е минала. Знаем ги тези неща. Нямам нищо против, ама, да се спекулира така, не е добре. Както в случая така са били добавени в 2013 г., което поражда проблеми. Максимално широка дискусия, нека всички да се изкажат, не само да ходим по телевизиите и да казваме: тука има дискриминация, там са намалили премиите. Ами да се съберем, да видим каква цифра се получава. Да видим дали можем да я плащаме като държава. Съгласен съм.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Само една добавка, господин Министър. Този проблем е много сериозен и ние между двете четения, колегите от Комисията, ще го гледаме много внимателно, всеки има отношение. Още повече тук при нас има и параолимпиец.
Ще дам един пример. Разгледах разчетите на шампионите, какви суми получават годишно и на месец. Сашо Йовков е тук – член на Управителния съвет на Дефолимпийците. Това при всички случаи трябва да го регулираме, защото ще Ви дам примери и то не само един. Има дефолимпиец, който получава на месец 6700 лв. и общо за годината 77 000 лв., и то тези пари, знаете, не се облагат с данъци. Тези неща при всички случаи трябва да ги регулираме.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Кой човек в България получава 6 500 лв. пенсия?!
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Повтарям – 6700 лв. В същото време олимпийски шампион получава до 2000 лв. на месец. Тези неща при всички случаи трябва да ги регулираме, колеги от Комисията.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Успяхме да разгледаме с екипа ми всички предложения, които не са изчетени, но всички сте запознати. Ако ми позволите мога да кажа тези, които ние приемаме и ще се ангажираме да бъдат внесени, между първо и второ четене да бъдат отразени в Закона.
Министерство на вътрешните работи, Министерствата ги коментирахме. Сдружението на общините, Национална спортна академия също.
Има предложение от УНСС за редакция на един текст, където се казва: „Тренировъчна дейност се осъществява от катедрите по физическо възпитание и спорт, департаментите по спорт и университетските спортни клубове.“ Приемаме го, разбира се.
Предложение има от Българската федерация по лека атлетика, което касае наказването, санкциите за уличени с допинг състезатели, където колегите предлагат да отпадне санкцията за федерациите, и тя да бъде насочена към клубовете. Според нас, когато става въпрос за уличен национален състезател би трябвало федерацията да си носи отговорност. Наистина една федерация не може да носи отговорност, когато на едно 17-годишно дете баща му или треньорът му са решили да му дадат стимулант. Приемаме, че това трябва да се дискутира, да бъде разграничено на две, да има диференциране на санкциите. Когато става въпрос за национални състезатели федерацията да носи финансова отговорност. Когато става въпрос за състезатели, които не са в обсега на националните гарнитури санкцията да си отива към клуба. Много са случаите, дори аз съм правил анализ през последните години колко са уличените в използване на забранени субстанции. Елитните ни спортисти са малцинство. Всички тези, които взимат, не са състезатели от националния отбор. Те имат или прекалено амбициозни родители, или прекалено амбициозни треньори. Оттам се получава това. Това предложение има резон.
Предложенията на Федерацията по художествена гимнастика – приемаме ги по принцип, където трябва да се направи коректна редакция. Българската федерация по баскетбол също, там в списването на Закона сме допуснали техническа грешка. Ще бъде направено както те предлагат, че професионалната лига си управлява първенството съобразно приетите от федерацията правила. Те предлагат – съобразно приетите от нея правила по чл. 33, ал. 3, тоест тяхната корекция може да…очевидно е, че техническа грешка сме допуснали.
Българската федерация по биатлон също има предложение. То е едно от най-дебатираните, разбира се. Когато лицензираме спортна федерация може да бъде финансово подпомагана, ако има не по-малко от 15 члена или когато лицензирана спортна федерация до момента на учредяването си има спечелен олимпийски медал за Република България по съответния спорт, картотекиран от нея спортист. Това е тяхното предложение. Приемаме го в частта за спечелен олимпийски медал, защото този текст е направен специално за изключения като Федерацията по биатлон, където не могат да имат необходимия брой клубове заради това, че са силно регионално ограничени. В частта за членовете, за да бъдат финансово подпомагани от държавата няма как да го приемем, защото нашата логика е всички федерации, които развиват широка дейност и имат над 20 клуба, да бъдат публично финансирани. От там нататък дава се възможност безкрайното лицензиране на федерации, имаме над 110 спорта, но всички казват, че няма да участват в държавно финансиране и на края се подреждат на опашката за държавни финанси. Така че трябва да бъдем малко по строги според мен към изискванията – изискванията към федерациите и при лицензирането, и при получаването на държавни средства.
Да, има предложения, които са внесени в последния момент и ги получихме от колегата Стефан Апостолов. Принципно ги приемаме с един-два текста, които би трябвало да се уточнят. Така както споменах преди малко, ангажирам се да ги вкараме като предложения.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз Ви благодаря, господин Министър, защото по този начин между първо и второ четене доста ще ни улесните, тъй като много от тези спорни моменти ние сме ги коментирали и с колеги от Комисията. Сега се вижда, че самото Министерство е готово да ги реши, което ще ни улесни доста между първо и второ четене.
Колеги, вече преминаваме към нашия дебат, на Комисията. Разбира се, единственото изключение, което направих по регламента, тъй като виждате колко е тежък днес дневният ред, е за нашия министър, защото все пак не всеки ден се представя чисто нов закон, касаещ дадена дейност. Така че само за него си позволих да не спазвам регламента и така министърът да говори спокойно и свободно. Ще ви помоля наистина да спазваме реда, както до сега се спазваше – по две минути за изказване.
Кой желае да вземе думата?
Заповядайте, госпожа Георгиева
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър Кралев, уважаеми колеги, уважаеми гости! Както неведнъж сме говорили, спортът и младежта са ключови за развитието на нацията теми, и по тях всякакви пререкания на политическа тема са кощунство.
Спортът е не само златни медали и победи, но и много повече. Най-малкото елемент от възпитанието и развитието на децата. Затова считам, че ще е най-малкото невъзпитано да не обединим усилията си и да не застанем на една позиция всички, които сме в тази зала. Разбира се, ние от „Воля“ сме твърди в изискванията си да направим един силен и работещ закон за физическото възпитание и спорта, който да няма нужда от кръпки още утре. Закон, който защитава интересите на българския спорт, но е и справедлив и коректен. Прочетох предложенията, които са дошли от различни спортни организации, клубове, университети и министерства, и които още веднъж доказват думите ми, че заинтересованите страни от качествен закон са твърде много, за да си позволим да не си свършим работата. В крайна сметка, закони като този са ключови за бъдещето на нацията са за бъдещето на децата.
Ние ще изразим нашата принципна подкрепа и това ще бъде нашата позиция, моето мнение и на колегите от „Воля“. Затова разгледахме внимателно написаните предложения. В много от тях има резон и ние ще ги подкрепим. Това е нашето условие да подкрепим този Закон днес, на първо четене в зала. Всички добри предложения да попаднат в него. Тъй като доста от темите са обсъждани искам да обърна внимание на няколко от тях. Както си спомняте ние от „Воля“ внесохме предложение за разширяване на обхвата на прехвърлянето на премиите на олимпийските шампиони, които са починали преждевременно, като нашето предложение беше – средствата да бъдат прехвърлени до 25-годишна възраст или до завършване на висшето си образование, но при положение, че учат редовно и имат добър успех.
Считаме това за уважение към техните починали родители, но и като възможност за качествен старт в обществото. Друг момент, който е засегнат в Законопроекта на Министерския съвет, може би не е достатъчно категорично изискването за лицензирани треньори, които обучават занимаващите се във фитнес залите. В момента в стотиците фитнес зали в България различни неквалифицирани кадри експериментират със здравето на клиентите си.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Точно така.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Аналогично предложение има постъпило от НСА за треньорите на ученици в различните видове спорт да имат нужната квалификация. Видяхме предложение, както има и текстове в Законопроекта, които ще отварят вратички за някои недотам добросъвестни практики. На подобни идеи, ние от „Воля“ ще се противопоставим, но, за да завърша с това, с което започнах всички сме наясно, че има нужда от такъв Закон – работещ и качествен.
Затова с всички направени забележки ще подкрепим на първо четене Законопроекта. Предлагам обаче, ако предложенията са твърде много, да дадем възможността на вносителите да ги обяснят и да приемем най-доброто от тях. Ако е необходимо да се направи дори и работна група между първо и второ четене.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева, благодаря Ви, госпожо Заместник-председател.
Реплики, колеги към госпожа Георгиева?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Принципно нямаме никакви възражения. В една посока сме и за двете точки, които госпожа Георгиева предложи.
Текстът за премиите трябва да се прецизира изключително точно.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Това ще го направим между първо и второ четене.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Относно лицензирането на треньорите, особено за фитнес залите, постарали сме се. За първи път вече има такава регулация, колкото по-усъвършенстваме, толкова по-добре.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: За фитнес залите е много силен моментът. Там наистина стават страхотни истории. Аз също ходя във фитнес зала и виждам за какво става въпрос.
Следващ изказващ се.
Заповядайте, госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Ние от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ ще подкрепим този Проект на Закон за физическото възпитание и спорта. Моите адмирации към екипа на Министерството на младежта и спорта. Този проект на нов закон не е нов, той беше представен още през месец април 2016 г. за публично обсъждане. След това влезе в Народното събрание, но поради предсрочното прекратяване на мандата на Четиридесет и третото народно събрание не можа да бъде приет в зала. Има необходимост от такъв закон, защото новите потребности на обществото в сферата на спорта налагат приемането на нов съвременен Закон за физическото възпитание и спорта, който да отговори на съвременните изисквания на спортните клубове, на спортните федерации. Общо той предлага система за регулация, която осъвременява и систематизира досега действащата нормативна уредба. Аз се надявам, че между първо и второ четене, и това, което каза госпожа Георгиева – ще има предложение от всички парламентарни групи, че ние ще обединим своите усилия и ще направим действително един силен и работещ закон, който да отговори на очакванията на спортната общественост. Ние сме длъжници на спортните федерации и на спортната сфера. Благодаря.
Надявам се, че всички ще положим максимални усилия, без да внесем политически привкус, за да можем да приемем един работещ закон.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова!
Реплики към госпожа Ангелова?
Ако няма други изказващи се – госпожа Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми ректор на Националната спортна академия, уважаеми председател на Съвета на ректорите и други гости! Не знам дали осъзнаваме всички ясно, колко е важна днес материята, която обсъждаме и дебатираме. Като казвам това, имам предвид, че тя касае здравето на българските деца, защото ние разглеждаме спорта не само като част от националната идентичност и престижа на България, а разбира се, и като здраве за българските деца, тяхното образование, възпитание и култура. Спортът е едно мощно средство срещу всички негативни проявления. В това всички сме убедени в тази зала. Неслучайно, правото на спорт е записано и в българската Конституция. Право на спорт има всеки български гражданин. Държавата и нейната администрация са отговорни за създаването на условията за реализирането на това право.
Държавата и нейната администрация не осъществяват спорт, но тя носи отговорност за създадените условия. Едно от най-важните условия – това е правовият ред. Правовият ред се осъществява чрез законовите регламентации в обществените отношения. Казвам го затова, защото трябва да осъзнаем какво означава нов закон за спорта. Разбира се първо искам да кажа, че подкрепям усилията и ги одобрявам, които са направени за създаването на един такъв закон, защото повече от 10 години се очакваше създаването на такъв Закон. Очакваше се защото, Законът, който беше приет през 1996 г. не можа да отговори на всички огромни предизвикателства, които се отвориха след промените в България след 1990 г. Разбира се, развитието на обществените отношения в спорта отдавна надминаха онези законови разпоредби, които сега са в действащия Закон. Той беше многократно променян. Много често необосновано, субективно и така нататък, но в крайна сметка тези кръпки не затвориха празнотите, а създадоха още по-големи противоречия. Когато говорим за нов закон, аз считам, че той трябва да почива, за да не повтаряме грешките от кръпките, които правихме през последните години, на един обективен анализ – какво се промени в България и в каква посока? Как въздейства сега действащата нормативна уредба? Какви са последиците от нея? Колко от разпоредбите се изпълниха? Какви бяха последиците от тези разпоредби? Колко не се изпълниха? Защо не се изпълниха? Всичко това трябваше да бъде записано и очаквах да бъде направено в мотивите. Аз ще кажа няколко от нещата, които всички ние знаем. Много малък процент от българските деца и подрастващи са обхванати в организирани форми на спорт. Тази система липсва. Една цяла система липсва в сферата физическо възпитание и спорт. Огромен брой, огромен процент – 60% от българските граждани не спортуват.
Първо, защото нямат условия.
Второ, защото спортните обекти и съоръжения са недостъпни, поради най-различни причини.
Трето, защото няма създадени трайни навици.
Най-важно за нас като политици е да осъзнаем, че системата за физическо възпитание и спорт трябва да създаде трайни навици в подрастващите. Само тогава ще имаме двигателна активност или спорт за всички, както ние го мечтаем.
Този закон, който е пред нас в неговата цел трябва да бъде записано – каква е целта на развитието на физическото възпитание и спорта, а не каква е целта на закона. Целта на развитието на физическото възпитание трябва да е от рода на 10-15%, някакви такива цели. Докъде да стигне? До колко граждани?
В тази връзка аз считам, че още в началото ние нямаме визия и цел на този закон. Нямаме философия. Ние считаме ли, че в България сега имаме спортна нация, имаме хора, които се занимават активно със спорт и, че спортът е изпълнил своето предназначение?
Всички ще кажат – не. Онзи ден бяхме на кръгли маси, изнесоха се данни за негативните прояви на децата. Средството, разбира се, лекарството за предотвратяване на агресията е внедряването на спорт и физическо възпитание във всичките му проявления, във всичките аспекти, в цялото общество.
Като казвам всичко това – този Закон не отговаря и не носи нова радикална реформа в българския спорт, защото 75% от всичките разпоредби, хайде да са 70%, повтарят сегашната философия, и с нищо не правят реформа в българския спорт. Пак ще се върна – тук липсват цели подсистеми.
Какво прави и кой се занимава с извънучилищния спорт? Коя е тази организация, която организира учебната и спортна дейност?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да приключите.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА. Не, няма да приключа, защото ние обсъждаме нов Закон за спорта – за физическото възпитание и спорта. Ние много време отделихме за други кръгли маси, но когато става въпрос за нов Проект за физическо възпитание и спорт, нека не жалим времето си.
В този Законопроект, разбира се, има много неща, които трябва да се променят между първо и второ четене. Аз се притеснявам, че между първо и второ четене ще променим коренно сегашния Проект и не бива да залагаме само на „между първо и второ четене“.
Ще кажа някои неща, например, и ще попитам защо няма приложения 1 и 2 за националните спортни обекти, там, където трябва да се извършва спортната подготовка за високи спортни резултати? Какво се случва с тези съоръжения?
В един такъв нов Законопроект считам, че трябва да бъдат разписани и вменени стандарти на общините по отношение на необходимата спортна площ за населението в тези общини. Защото виждаме, че този Законопроект дава възможност, разбира се, спортната база да има възможност да се развие чрез инвестиции, да отиде в частни ръце. Не че сме против частните инвестиции и развитието, но в крайна сметка трябва да съзнаваме, че частните инвестиции не винаги водят до достъпност на базата и Общината е тази, която трябва да осигури достъпна база за своите съграждани.
Аз виждам, че тук например чл. 6 от сега действащия Закон - въобще е отпаднал, който касаеше учебния процес в училищата, и който вменяваше и задължаваше преподавателите по физическо да бъдат хора с необходимата квалификация, но сега вече е отпаднал.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: В другия закон.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Ще го проверим. Понеже всичко се препраща към Закона за предучилищно и училищно образование, а този е специален Закон.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: В училищния и предучилищен закон – там е регламентирана квалификацията.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Говорим за учебния процес между I-ви и IV-ти клас – в началното обучение.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Чл. 92.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Добре. Разбира се, ще спра дотук, защото всички останали бележки, които имам, касаят проекта по същество, разбира се. Говорих само като философия и като визия.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожа Лечева.
Реплики, колеги, към госпожа Лечева?
Някой друг да вземе отношение?
Тогава, аз ще взема отношение като председател на Комисията. Ще спазвам регламента и ще вляза в рамките на две минути.
Имам шест причини, които ни карат и ние от „Обединени патриоти“ да подкрепим на първо четене Закона, само че тези шест причини в момента няма да ги изброявам всичките. Една част от тях каза госпожа Георгиева, друга част от тях каза госпожа Ангелова. Ще се концентрирам обаче върху едно много, изключително добро предложение на господин Министъра, и се надявам да поемете ангажимент към него. Между първо и второ четене също да влезе като прието от Министерството. Това е предложението на Севим Али за децата сираци на нашите шампиони, както на госпожа Боряна Георгиева, нейното е подобно предложение. То е просто допълнение. И колегите от ГЕРБ направиха същото предложение, подобно. Идеята беше на господин Али. Хайде да не спорим за „майчинство“ и „бащинство“ на идеята. Истината е, че първи от нашата Комисия това предложение изрази колегата Али. Най-важното е, че всички от Комисията сме обединени около тази идея.
Ние от „Обединени патриоти“ на първо четене ще подкрепим Законопроекта и вече между двете четения ще направим своите предложения, разбира се, на този свят няма съвършен Проект. Всяка човешка дейност има своите слабости. Законът има свои слабости, но една част от тези слабости Министерството днес пред цялата Комисия се ангажира, че на практика ще ги коригира между първо и второ четене, така че в това отношение аз съм поне изключително доволен. Има някои неща, които още трябва да се изгладят, но това ще стане между първо и второ четене. Ще имаме доста време да ги направим. Моето становище е категорично, че ние ще подкрепим Законопроекта.
Господин Марков, заповядайте.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Ако си спомнят колегите от Комисията, аз направих предложение преди няколко месеца тук да направим един дебат за състоянието на българския спорт. То иначе е безсмислено да гледаме Закона, тъй като всеки нормален човек, който чуе, че правим нов Закон за спорта ще мисли, че ще стане чудо в спорта и ще има нова политика. Този дебат не се състоя. С 18 на нула гласа гласувахме. В крайна сметка вече е закъснял този дебат. Сега ще го направим успоредно със Закона. Две плюс две – четири минути.
Аз гледах едно предаване с госпожа Цветанка Ризова. Беше поканила министър Кралев и останах с много добро впечатление за усилията му, и на правителството – политиката в спорта, че е насочена в две сфери – ученическият спорт и материалната база. Изграждането на зали е нещо, което се случва. Това, което ми се искаше е, да беше добавил „и плувни комплекси“. Защото се явиха тук преди три-четири месеца от Столичната община на много високо ниво – господин Герджиков и ни представиха една книжка „София – спортен град“. На мен ми стана лошо. Да плачеш или да се смееш! Казах му, с цялото ми уважение към Столичната община и към това, което се прави, че няма в света – не знам, но в Европа навсякъде съм бил – от Рейкявик до Малта – спортен град без плувни басейни. И ги питах „Къде ще плуват догодина хората като дойдат тук в тази европейска столица?“ Те казват – то е като виц - „В Спортната палата“. Плаж нямаме в София. Като летите със самолета за Виена, гледайте към Будапеща – сега сезонът е мъглив – посиняло е от басейни.
И затова сега на Световното в Индианополис ние казваме „Антъни Иванов – нашето момче пише история“. Ами аз не знам унгарците какво да кажат? В щафета 4х100 биха сега американците там. Нашето момче е трето, а тяхното момче е първо с четири секунди напред на 200 м бътерфлай. Ами…
Аз искам да слезем на земята и да кажем, че България загуби десетилетия в липсата на елементарна политика в областта на спорта. Държавата при комунизма имаше съвсем друга политика. Естествено тя не можеше да се състои в демократичните условия да има ведомствен спорт, партии да разтурят футболни клубове, но държавна политика тогава имаше.
От това да не се намесваме в спорта, да не повтаряме грешките от едно време, абсолютна дистанция. Деветдесетте години – еуфория – Стоичков, Световното първенство. След това скокът на Стефка. Живяхме със спомени от миналото. Всъщност, ГЕРБ трябва да бъде поздравен за това, че за пръв път започнаха да правят нещо в инфраструктурата. Аз съм ходил всеки ден в зала „Арена“, когато дойдоха най-великите състезателки. И на Симона Халеп, и на Мугуруса оттук започнаха тенис кариерите. И Григор дойде тук да играе. Ако я нямаше тази зала, в „Универсиада“ нямаше как да стане.
Мисълта ми е обаче, което каза госпожата световна шампионка, и с най-голямо уважение към нея, искаме да правим нещо радикално в спорта, а нямаме пари. Това, което каза колегата от общините, е същото. Като Краси Кралев каже нещо за пари, те скачат. В България няма сфера на обществения живот, която да е в ред. И като започнат да подреждат скалата, стигаме, че спортът е най-отзад, а не би трябвало. Защото, от една страна, Краси каза по телевизията убийствени данни – затлъстяване, диабет сред децата, ами от плуването за психическото и физическо здраве, няма по-добър спорт.
А високото спортно майсторство? Ами най-добрият посланик в момента на България в света, е българския спорт – справка Григор Димитров. Само че тази година, ако беше Олимпиада, в най-добрия случай щяхме да вземем три медала. Състоя се Световно по лека атлетика. Чуйте, колеги, защото не всички се интересуват от спорта. Аз съм член на Бюрото на БОК и съм запалянко, и деятел. Лека атлетика, плуване, кану-каяк, академично гребане, борба мъже и жени свободен и класически, джудо, фехтовка, модерен петобой, спортна гимнастика – нито един медал, нито един медал. Ако не бяха художествените гимнастички, нямаше на имаме медали.
Като дойде 2020 г. цяла България ще ни гледа и ще каже „Какви сте Вие - спортна Комисия, парламент, какво направихте? Би било хубаво да сме по здраве на първо място в света, обаче Олимпиадата е тази, на която ходят крале, царе, министър председатели, президенти. Олимпиадата стана форум на превъзходство на една нация над друга. Аз съм далеч от мисълта, че Краси Кралев трябва да оправя спорта, след като 20 години никой въобще представа нямаше.
Ние нямахме нито един министър-председател с отношение към спорта. Според мен почти всички не бяха ходили на физическо възпитание – от царя назад. Филип със сигурност, Виденов – със сигурност, Костов – отиде на мач заради белгийския премиер и взе та си излезе на почивката. То му скучно. България и Белгия играят. Това са факти. Затова сме се докарали дотук сега.
Една справка – през 2014 г. Унгарският парламент прие решение за развитие на 16 вида спорт, в резултат на което треньор, а битката за треньор е жестока в момента. Треньор в Унгария, който е дал олимпийски, световен и европейски шампион, от сега до живот получава 3300 евро заплата. Доживотно. С 3300 евро в Будапеща, и където и да е в България, ще си живеещ като крал. Каза Орбан „Трябва нашите треньори да живеят прилично и достойно, да не бягат навънка“.
Това, което казва госпожата за световните шампиони, това се отнася и за треньорите. Знаете ли, аз знам, защото съм от това поколение, че ние тук трябва да включим и треньорите с бонуси, които са дали нещо на България в европейското спортно състезание. Най-просто казано – на европейските шампиони. Знаете ли, че от 1984 г. нямаме европейски шампиони? Ето го Сашо Йовков. Слиза там на летището с Мадлен Станева - красавицата от Русе и аз с плакат „Момичето с 24 карата“. Това е 1984 г. Баскетболистките на „Левски“ и волейболистките на ЦСКА. Оттогава 33 години нямаме европейски шампиони.
В днешно време да си европейски шампион, това е страшно нещо. Едно време се борехме със Съветския съюз. Нашите волейболистки – Прохоров почина Бог да го прости - бихме „Динамо“. Ами сега са азербайджанска, казахстанска, киргистанска републики. Как може една Югославия – разбити държави, бомбандираха ги, войни. „Вардар“ Скопие, не знам дали знаете, тази година стана европейски шампион по хандбал мъже, биейки „Пари Сен Жермен“ и „Барселона“ – звездни отбори.
Унгарките Джорджени станаха европейски шампиони, ама „Ауди“ им е спонсор. „БГ Ауди“ в България. Какво да направи Краси Кралев?
Когато беше госпожа Лечева министър, аз съм ходил при нея като председател на Управителния съвет на „Левски“, и тя, и Краси много добре приемат унгарския опит. С нея сме говорили, и с него – публично-частно партньорство и унгарците го правят. „Ауди Арена“, „Мерцедес Арена“, къде са колите „Ауди“, къде е „Мерцедес“? С кого да правим партньорство? С тези от групировките, които са хванали половината неправителствени организации, половината съдебна власт и половината политически сили? С тях ли да правим партньорство?
Трябва да си ги кажем тези неща, да сме наясно. Естествено този Закон за спорта, който сега действа, не свърши никаква работа. За 20 години – 40 поправки. Този Закон 1996 г. беше направен с една единствена цел – силовите групировки, които бяха спонсори на футболните клубове, да станат собственици и станаха. Но това дори не се използва да дадем базите.
Бях конституционен съдия, имах връзки тук-там из СДС. Отивам и им казвам: дайте да дадем базите за ползване, момчетата имат пари. Жорка на мутрите ли ще ги даваме ли, на Чорни ли? Викам, чакайте бе. Това е първо държавна собственост, говорим държавата си остава собственик, те няма да си ги носят в къщи.
Второ – по Закона за спорта се ползват по предназначение. Но остана нерешен и въпросът с базите.
Много ми се иска да се промени, Краси, чл. 9. Казано е, че стратегията се прави от Министерския съвет. Тя нека се прави, но трябва да се утвърждава от парламента. Ние сме парламентарна република и когато говорим за стратегии, от която и сфера на обществения живот тя трябва да мине през парламента и в твой интерес е и на Министерския съвет българските депутати, защото тези 240 не всичките обичат спорта, не всички са спортували, да я чуят. Много хубаво ще направиш, ако догодина след като мине европредседателството Министерския съвет да внесе тази 10-годишна стратегия. За да си ги кажем там всички тези неща, да чуят малко и твоите колеги министри. Сега като дойде Григор и играе февруари всички ще се наредят там до теб, ама само ти гледаш да помогнеш.
Защо министър Горанов не каже или който и да е министър, защо не се използва чл. 60 от Конституцията? Имам предвид ал. 2, която казва: със закон може да се дават данъчни облекчения в спорта. Човек, който построи един плувен комплекс или инвестира в него или само едно плувно басейнче да бъде освободен от данъци. Ние спечелихме с „Левски“ с влизане в шампионска лига 8 милиона и платихме 1 милион данък. Защо клуба да не се освободи от данъци, ако направи две игрища? Много са нещата, които ми се струва, че трябва да се пипнат. Този чл. 8 и 7 съответно да си минат към 2-ри и 3-ти. Пише: органи на управление, принципи на дейност и функции, които нямат нищо общо с органите на управление.
С това завършвам. Желая успех на новия Закон, защото по добре нов, отколкото стария – четиридесет пъти, той е нечитаем, но не трябва да остава впечатление, че сме решили проблемите на спорта, а трябва догодина, когато се състои в парламента тази дискусия да кажем ясно, както тази година са приоритет учителските заплати, една година да има да са приоритет спортистите или техните треньори.
Госпожа Лечева внесе едно предложение за треньорите, то имаше известен резон. От тези, които аз говоря за европейските шампиони. Митев, Бог да го прости, почина, на Ваня Войнова треньора. Аз лично познавам Ваня Войнова. Прохоров на волейболистките, Симов на волейболистите, на Митко Златанов, мой приятел и Митко Каров, женен за сестрата на Гунди, остана Славчо Абаджиев, той е един, ама нали ще има занапред, да имат стимули.
С това завършвам. Ще ги кажа тези неща на първо четене, защото те са общообразователни. Не може да си затваряме очите, нямаме сили да правим радикални промени, но имаме някакви сили в рамките на Конституцията, да се дадат някакви облекчения за набиране на средства.
Съжалявам, ако съм бил емоционален, но аз и когато гледам спорт се вълнувам. Член съм на бюрото на Българския олимпийски комитет. Тук не виждам представител, мисля, че с госпожа Лечева сме ги представили.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Реплики? Мисля, че след такова изказване няма смисъл от реплики.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Само да кажа една реплика.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: За тази година имаме два медала: художествената гимнастика и таекуондото взеха медали от световно първенство. Това в никакъв случай не дава друг нюанс към картината само го уточнявам за господин Марков.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Така е, но аз си спомням Сеул`88 със завоюваните – 10 златни медала, 13 сребърни и 12 бронзови.
Колеги, още изказвания? Има ли?
Господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, аз подкрепям предложението на госпожа Георгиева за създаване на работна група, в която да изкоментираме по-надълго и нашироко проблемите и тяхното решение, за да не губим парламентарно време.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:Това е за точка „Разни“, господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Така ли? Добре, съжалявам.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Друг?
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще се опитам да бъда максимално кратък, защото времето е ограничено.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Две минути е трудно. Разбирам емоционалността и на колежката Весела Лечева, и на Георги Марков. Разбира се, че става въпрос за децата на България не само за тях, но и за спортистите, за негативните статистики, и всичко останало.
Начинът да бъдат преодолени те, е именно това какво ще решаваме ние тук и какво ще гласуваме в пленарна зала.
Адмирации за усилията и за инициативата. Само че трябва някои неща и аз да кажа тук.
Смятам, че този Закон трябва да определя общите правово-инвестиционни, икономически, организационни основи на физическото възпитание и спорта в България. Също така ролята на държавните органи, субектите, асоциативните структури и други, независимо от особеностите на практикуване на двигателна активност за здраве. Това е правилния термин, не физическа активност, който се употребява в представения Проект или за постигането на високи спортни постижения.
Този Закон трябва да отразява визията на държавния орган за управление на спорта, Министерството на младежта и спорта, в зависимост от новите условия и съобразно необходимостта от нов Закон. Тази визия не е предоставена, липсва един преамбюл към Закона, поради което е много трудно да се правят предложения за подобряване структурата и на съдържанието.
Също така не е предоставен критичен анализ на в момента действащия, съществуващ Закон, неговите силни и слаби страни, какво може да се запази от него като добро.
Трябва да не създава възможности за тълкувания. Подробностите могат да бъдат обособени в поднормативни законови актове, правилници, наредби и други.
Някои препоръки. Необходимо е да се преосмисли структурата на Закона, последователността на отделните глави и раздели. Почти всички национални закони за физическо възпитание и спорт, независимо от тяхната специфика имат някои общи черти в структурно и в съдържателно отношение.
В частност националните закони за спорт регламентират следните направления и области на активност. Глава „Общи положения“ логически се декларира социалната значимост на физическото възпитание и спорта и ролята на държавата. Определят се основната цел и задачите на физическото възпитание и спорта. В следващите глави се разкрива структурата и функциите на системата на физическото възпитание и спорта, в съответната страна.
Определят се източниците на финансиране и ресурсното осигуряване, регламентира се статута на спортните организации и институции, определят се специализираните органи на управление, както и пълномощията на местната власт, системата на подготовка на специалисти в сферата на физическото възпитание и спорта, системата на почит и звание, и преференция, установяват се санкции за нарушаване на Закона и други.
Проектът на Закон на спорта използва с изключително безгрижие и лекота спортната терминология. В целия текст са използвани понятия, които нямат прецизна стойност нито са постоянни в означенията си.
Въведени са нови понятия, които не подлежат на нормативно хармонизиране нито на единно разбиране на значението им. Това се отнася до почти всички понятия изведени накрая като допълнителни разпоредби. Например спорт за всички има ясна дефиниция в европейската харта за спорт и е приета с консенсус от Европейския съюз. Означава огромно разнообразие от форми на физически дейности и спортни практики с многобройни възможности.
Ще Ви спестя малко от текста.
Предлагам да се проведе дискусия или кръгла маса инициирана от НСА „Васил Левски“ за уточняване на спортния понятиен апарат и те да предложат прецизни термини на съставителите на Закона.
Липсва глава или раздел за спортния резерв – как ще се захранва елитния спорт? Вероятно раздел „Спортни училища“ изпълнява тази задача. Смятам, че спортните училища трябва да бъдат обект на самостоятелна наредба.
Също така новият Закон за спорта поема ангажименти присъщи на други закони. Например за здравето.
Глава „Спортни федерации“ е разводнена, както и тази за клубовете. Може да се създаде поднормативен акт за юридически режим на спортните федерации и клубове. Олимпийският комитет – не е ясно какво място заема в управлението, контрола и развитието на системата на спорта.
Глава „Спорт за високи постижения“. Трябва да се разработи отново. Трудно може да се коригира в този вариант.
Подготовка на кадри – цялата глава трябва да се разработи отново. Липсва глава или раздел „Научно осигуряване на спортната подготовка“.
Спорт в системата на образованието. Главата е слабо разписана, особено за висшите училища.
Нищо за европейската визия с тъй наречената „двойна кариера“ – съчетаване на образование със спорт за студентския елитен спорт.
Принудителните административни мерки не могат да бъдат предмет на този Закон, има си приети текстове в административното и в наказателното право. Липсва ясно разграничаване между аматьорски и професионален спорт в целия предложен текст.
В новия Закон трябва да има отделни текстове за треньора, чиято професия трябва да бъде уредена в българското законодателство.
Спирам до тук. Имаме, разбира се, съответните становища, предложения, които ще направим в пленарна зала.
Съжалявам, че бях малко по-критичен, но така или иначе мисля, че въпросът е изключително важен, затова трябва да кажем своите критики, мнения и препоръки. В две минути е невъзможно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Реплики към господин Ченчев?
Колеги, аз предлагам да преминем към гласуване.
Аз специално съм доволен от днешното заседание и се вижда, че цялата Комисия проявява много сериозна активност към Закона. Това мен лично много ме радва.
Преминаваме колеги, повтарям към гласуване.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Господин Председател, ако може само една реплика.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Разбира се.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Аз съм готов да дискутираме, господин Ченчев, по всяка една от тезите, които казахте. Има само две неща, които държа да Ви кажа.
Главата за Българския олимпийски комитет е изцяло писана от Българския олимпийски комитет. Това е визията на Българския олимпийски комитет за неговото място в спорта, така че не може да бъдем упреквани тук в липса на ясна визия.
Повечето от нещата, които казахте, аз ги виждам в Закона, остава в дебатите да ги намерим. Вие ще ме питате, аз ще отговарям къде са точно.
Имаше едно несъответствие, защото в началото казахте, че трябва така да бъде разписан Закона, че да не създава възможности за тълкувания, от друга страна пък ме критикувате, че сме били много подробни и е трябвало да изкараме тези неща в наредба. Затова ние част от подзаконовите нормативни актове сме ги вкарали в Закона, за да бъдем максимално подробни и да не даваме възможност за тълкувания. Това ни беше идеята Закона да се разшири, ясно и точно да бъдат разписани нещата. Разбира се, по всяка една от точките ще имаме възможност да дебатираме.
Всяко едно разумно предложение предложено от колеги от парламентарната група на ГЕРБ, от парламентарната група на „Обединените патриоти“, и от колегите от другите парламентарни групи ще бъде прието предполагам.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Министър.
Само една добавка. В същото време има цели глави, които са перфектно разработени, давам пример с глава VI, глава VII и така нататък.
Аз вече предлагам да минем към гласуване.
Който е съгласен и подкрепя Законопроекта на първо четене, моля да гласува.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
С това обявявам Закона на първо четене в нашата Комисия за приет.

Преминаваме към точка „Разни“.
Колеги, предлагам Ви да не влизаме в точка разни, тъй като днес беше много уморително заседание. Благодаря.
Утре, колеги в колко – в 14,30 ч.?
РЕПЛИКА: 14.30
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, утре в 14,30 ч., 130 зала – бюджета.

(Закрито в 18,03 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЧО АТАНАСОВ

Стенограф:
Мария Николова