Стенограма от заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 02.11.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта






П Р О Т О К О Л
№ 14


На 2 ноември 2017 г., четвъртък, се проведе извънредно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2017 г. – първо гласуване.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,37 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.

* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги, добре дошли и на господин министъра, на заместник-министъра и на представители от други министерства! Има необходимия кворум. (Реплики.)
Предлагам следния дневен ред с една единствена точка – разглеждане и обсъждане на Проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували 16 народни представители: за – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Бюджет 2018 г. следва приоритетите, заложени в програмата на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.
С Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. за Министерството на младежта и спорта са определени разходи в размер на 75 млн. 32 хил. 300 лв., като те са с над 2 милиона повече от средствата, определени за ММС за 2017 г. Определените за Министерството на младежта и спорта средства в Законопроекта са включените 9 млн. 600 хил. 700 лв. за делегиране от държавата дейности. Това са средствата от бюджета на шестте спортни училища – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на младежта и спорта, финансирани чрез бюджета на Министерството, и средства в размер на 1 млн. 278 хил. 700 лв. по бюджета на антидопинговия център – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на младежта и спорта.
Увеличението на средствата, спрямо приетите в Закона за държавния бюджет за 2017 г., е 2 млн. 303 хил. 300 лв. и е израз на увеличението на средствата по единния разходен стандарт за шестте държавни спортни училища с 856 хил. 300 лв., във връзка с увеличението на заплатите на педагогическия персонал.
Второ, увеличението на средствата за персонал със 734 хил. 700 лв. е във връзка с: увеличението на минималната работна заплата; увеличението на ставките за осигурителни вноски, ниските заплати в администрацията на Министерството и предстоящото изплащане на дължимите по Закона за държавния служител и Кодекса на труда обезщетения на служителите, които се пенсионират.
Трето, увеличението на средствата за изплащане на пожизнените премии на олимпийските медалисти с 512 хил. 300 лв. е във връзка са увеличението на минималната работна заплата.
Четвърто, извършеното увеличение на средствата за издръжка с 200 хил. лв. е във връзка със затрудненото обезпечаване на плащанията поради пренасочване на средства за обезпечаване на съдебни разноски, данъци и такси.
С планираните средства през 2018 г. ще се изпълняват дейностите, планирани в рамките на следните дефинирани области на политики: Политика в областта на спорта за учащи и спорт в свободното време. Разпределените разходи за изпълнение на дейностите в областта на спорта за учащи и спорт в свободното време за 2018 г. са в размер на 16 млн. 354 хил. лв.
В рамките на бюджетните програми „спорт за учащи“ и „спорт в свободното време“ са оптимизирани разходите по показатели, като в резултат на това са финансово обезпечени, както всички утвърдени с времето, работещи детски, ученически и студентски програми, така и всички новостартирали през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. проекти, и програми за подпомагане на детския и детско-юношеския спорт.
Политика в областта на спорта за високи постижения. Разпределените разходи за изпълнение на целите и дейностите в областта на спорта за високи постижения за 2018 г. са в размер на 50 млн. 479 хил. 700 лв. В рамките на ограничителните параметри бюджетните средства са финансово обезпечени по програмите за развитие на спорт за високи постижения, за развитие на спортните клубове и програмата за финансово подпомагане на дейности по провеждане на домакинствата на международни спортни състезания на територията на Република България.
Разчетени са средства за стимулиране и награждаване на спортисти за призови класирания на европейски, световни първенства и олимпийски игри, както и аналогични първенства, и грижа на хора с увреждания. Тук са включени средствата за социално подпомагане на спортисти с увреждания, спортисти¬-ветерани и треньори, съгласно разпоредбата на чл. 59а, т. 6 и т. 7 от Закона за физическото възпитанието и спорта, както и средства за обезпечаване на пожизнените премии на олимпийските медалисти, прекратили активната си състезателна дейност, учителите и треньорите, и старшите треньори на сборните олимпийски отбори съгласно чл. 59б, т. 5, т. 7 и т. 8 от Закона за физическото възпитание и спорта.
В общия бюджет на политиката в областта на спорта за високи постижения са заложени средства за обезпечаването на дейности за антидопинговия център и лаборатория за изпълнение на изискванията за лицензирането.
Политика в областта на привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти. Разпределените разходи за изпълнение на целите на политиката в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения, отговарящи на съвременните международни стандарти за 2018 г., са в размер на 3 млн. 289 хил. 800 лв.
Политика в областта на усвояване и прилагане на добри международни практики за спорт. Разпределените разходи за изпълнение на целите на политиките в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта през 2018 г. са в размер на 297 хил. 600 лв.
Доброто международно сътрудничество и разработване на европейските проекти е ключово за осигуряването на допълнителни средства за реализиране на политиките на Министерството на младежта и спорта. В тази връзка Министерството на младежта и спорта се надява, че чрез поставената – в рамките на изпълнението на плана за подготовка на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., бройка за представители на Министерството на младежта и спорта в състава на постоянното представителство към Европейския съюз да се осигури не само активното включване в процеса на подготовката по изпълнение на предстоящите задължения по отношение на българското председателство, а също така да се създадат предпоставки за осъществяването на необходимите контакти.
Считам, че работата на представителя на Министерството на младежта и спорта по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз ще допринесе за постигане на положителни резултати при защита на българските интереси на ниво Европейски съюз в областта на младежта и спорта. Това е положителна стъпка към утвърждаването на нашите позиции сред останалите държави – членки на съвета и е предпоставка за осъзнаване на необходимостта от постоянното присъствие на експерт в Брюксел, работещ в сферата на младежта и спорта.
Политика в областта на младите хора. Разпределите разходи за изпълнение на целите за политиката в областта на младите хора за 2018 г. са в размер на 3 млн. 287 хил. лв. В рамките на параметрите бюджетните средства са финансови обезпечени с програмите за младежки дейности за финансиране на проекти на неправителствени организации в сектора.
През 2017 г. беше разработена и отворена нова програма, чиито обхват е свързан с провеждането на системна политика и дейности за превенция на зависимости от хазартен тип, употребата на забранени стимуланти и психоактивни вещества от младите хора, борбата с агресията и хулиганството сред подрастващите чрез осигуряване на условия за алтернативни дейности в свободното време.
Очакваните резултати са свързани с: повишена информираност на младите хора за вредите от употребата на забранени и вредни за здравето субстанции, изграждане на здравословни навици и двигателна култура, както и с овладяване на агресивното и хулиганско поведение, намален брой негативни и публични прояви, създаване на условия за осмисляне на свободното време сред млади хора.
Бюджетна програма „Администрация“. Разпределените разходи по програмата за 2018 г. са в размер на 2 млн. 23 хил. 900 лв.
В програмния бюджет на Министерството на младежта и спорта за бюджетната програма „Администрация“ са разчетени средства за персонала от общата администрация на Министерството – звената на пряко подчинение на министъра и политическия кабинет, както и разходи за издръжка от по-общ характер, който не може да бъде отнесен към конкретните показатели, дефинирани по останалите програми. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Министър.
Ще дам думата на заместник-министър Росица Димитрова от Министерството на труда и социалната политика – за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги!
Аз имам отговорността и удоволствието да представя Бюджета за 2018 г. в областта на политиките за децата и семейството на Министерството на труда и социалната политика. Програмите през 2018 г. продължават да са: програмата за подпомагане на семейства с деца и програма за закрила на децата, чрез преход от институционална грижа към алтернативни грижи в семейна среда.
По първата програма – програма за подпомагане на семейства с деца, няма промяна в бюджетните средства спрямо 2017 г., тоест предложението на Министерството по тази програма за Бюджет 2018 г. е в размер на 568 млн. 683 хил. лв. Промяната, която се прави, е увеличение на доходния критерии на три вида семейни помощи: еднократната помощ при бременност, еднократната помощ за ученици, записани в І клас, месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година.
Съответно доходният критерии е от 400 лв. на 450 лв., при размер на минималната работна заплата 510 лв. Определя се два вида доходен критерии за предоставяне на месечната помощ за отглеждане на дете до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст. По чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца се предлагат двата варианта, като при доходен критерий до 400 лв. – предоставяне на месечните семейни помощи в пълен размер, и вторият вариант при доходен критерий от 400, 01 лв. до 500 лв. включително – предоставяне на месечните семейни помощи в размер на 80% от пълния размер на помощта.
Увеличение на размерите на месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца: при доходен критерии до 400 лв. за семействата с едно дете – от 37 лв. на 40 лв., а за всички останали семейства с две, три, четири, пет и повече деца – с по 5 лева на семейство. За да бъда по-кратка ще премина към това, което предлагаме във втората програма – програма за закрила на децата, чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда. При тази програма общият размер на средствата, който предлагаме за 2018 г., е 10 млн. 105 хил. лв.
Средствата спрямо Бюджет 2017 г. са в по-малък размер, като намалението, което предлагаме, е във връзка с продължаване на изпълнението на схема „приеми ме, 2015“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., с която се финансират почти всички приемни семейства, утвърдени към настоящия момент в страната.
Предвиденият за 2018 г. Бюджет по програмата ще е достатъчен за заплащане на възнагражденията на професионалните приемни семейства, финансирани от държавния бюджет, както и помощите за превенция на изоставянето, реинтеграцията, настаняването на деца в семейства на роднини и близки, включително при увеличение на гарантирания минимален доход от 65 лв. през 2017 г. на 75 лв. през 2018 г.
Следващото основно направление в бюджета с политиките за подкрепа на детето и на семейството през 2018 г. в общия бюджет на труда и социалната политика е свързано с предложението за увеличението на стандартите за делегираните от държавата социални услуги. В общия размер на увеличението на стандарта за делегираните от държавата социални услуги притеснението на предложения бюджет за 2018 г. е свързано с недостига на средства, които ще се явят в Бюджет 2018 г., за финансиране на социалните услуги за пълнолетни деца в така наречените „специализирани институции за социални услуги“.
В тази посока, а и при дискусиите при обсъждането на бюджета, моят апел е да се обърне сериозно внимание на единните разходни стандарти за финансиране на социалните услуги в специализираните институции, разпоредени от правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
С нарастването на минималната работна заплата и същевременно постоянно нарастващите разходи за издръжка, предвид спецификата на потребителите на тези социални услуги и предвид 24-часовия характер на услугите, и намаленото работно време, което се изисква по наредбата за условия на труд при специални условия на труд, то считам, че предложеният стандарт, който е приет с Решение на Министерския съвет по стандарта за 2018 г., за сегашния размер и въпреки увеличението, няма да бъде достатъчен. Затова моето предложение е да имаме предвид увеличаването на стандарта за издръжка за 2018 г.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Заместник-министър, още повече, че всички членове на Комисията имат писмено тези становища и сме запознали с тях. Благодаря Ви, че бяхте кратка и ясна.
Нека да дадем думата, преди да преминем към дебата в нашата Комисия на Теодора Иванова – главен секретар на Държавната агенция за закрила на детето.
ТЕОДОРА ИВАНОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри и колеги! Държавната агенция за закрила на детето е второстепенен разпоредител към Министерството на труда и социалната политика и нашия бюджет е част от бюджета на Министерството. Тук е мястото да Ви информирам, че всяка година ние срещаме пълно разбиране от екипа на Министерството по отношение на недостига ни от финансови средства, особено през последната година, когато разчитахме на тяхната подкрепа. Нашата финансова обосновка е изпратена в Комисията и предполагам, че Вие сте се запознали с нея.
Аз бих искала да насоча Вашето внимание върху два основни приоритета, които са законово регламентирани, но за които никога нямаме необходимия финансов ресурс.
На първо място, това е изграждането на Национална информационна система, а за 14 години – откакто съществува системата за закрила на детето, в България няма изградена такава система. Когато е необходимо да представяме нашите доклади пред Комитета по правата на детето към ООН, намирането на статистика е изключително противоречиво от различните институции, които предоставят тези данни.
На второ място е нуждата от извършване на супервизия. Системата за закрила на детето има нужда според нас да бъде подкрепена, а не само да бъде контролирана. От тази гледна точка аз моля да насоча Вашето внимание към необходимостта от допълнителен финансов ресурс за извършването на тази законово регламентирана операция, която е разписана в Закона за закрила на детето, за да може наистина да се изгражда една ефективна държавна политика за закрила на децата в България.
Всичко това подробно е представено в нашето аргументирано становище. Благодаря Ви за вниманието, което отделихте.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
В хода на дебата ще се изкажем по въпроса.
Колеги, сега предлагам да преминем към дебат, като всеки от Вас има право да се изкаже. Кой желае да изрази мнение?
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, колеги! Аз имам няколко въпроса, преди да изкажа моето мнение по отношение на бюджета. Става въпрос за разписаните програми и за цифрите срещу програмите, като в някои има завишаване, а в други има намеления. Първият ми въпрос е свързан с програмата за олимпийската подготовка, която отива в програма „спорт за високи постижения“. Това означава, че цялата олимпийска подготовка се разпределя като спорт за високи постижения вече във Федерацията. Какви са мотивите за това нещо?
Другият ми въпрос е свързан със спортните училища. Там има завишение с 800 хил. лв., като това е свързано с издръжката на училищата, с увеличението на заплатите. (Реплика.) Аз само ги нахвърлям въпросите. След това въпросът ми е за развитие и спорт за хората с увреждания – 1 млн. 400 хил. лв. Ако можете, по-подробно да ни кажете за какво става дума? Какви са дейностите, които се финансират?
Другият ми въпрос е свързан с политиката за спортните обекти и съоръжения, които са 3 млн. 200 хил. лв. В таблицата за Бюджет 2018 г. са записани две цифри – 3 млн. 200 хил. лв., а прогнозите в таблицата са за 950 хил. лв. Кое е вярното число? Едната цифра е 950 хил. лв. и е за изграждане на нови съоръжения, а за другите съоръжения – спортните организации, е 600 – 700 хил. лв. Какво финансиране е необходимо всъщност?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Само ще помоля директорът на дирекция „Финанси“ да дойде при Вас и да погледне цифрите все пак, за да може да се ориентира. (Шум и реплики.)
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Добре, започвам със спортните училища, където увеличението е от 856 хил. 300 лв. Увеличението отива за увеличение на средствата за персонал в спортните училища, което е във връзка с увеличението на заплатите на учителите. По въпроса за издръжката, ремонта и изграждането на съоръженията …(Реплика.) Да, уточнихте се.
Бих искал да отбележа, като говорим за издръжка, ремонт и изграждане на съоръженията, няколко факта и ще разгледам последните три години, защото средствата, които са упоменати тук не са единствените, които отиват в бюджета за спорт.
Например, през 2016 г. Бюджетът е бил 71 млн. 211 хил. 200 лв., а в края на 2016 г. разходваните средства са 81 млн. 603 хил. 700 лв. Тези средства влизат в ПМС. Три милиона са за реновиране на стадионите в Горна Оряховица, Варна и Русе, както и средствата за таксата за Световното първенство по волейбол, тоест цялата сума, която Министерството е изхарчило през 2016 г., е финалната цифра на Бюджета – над 81 млн. лв.
За 2017 г. са гласувани 73 млн. 428 хил. 700 лв., а към момента по уточнен план реалните средства са също около 81 млн. лв., като с ПМС е отпуснат 1 млн. от служебния кабинет – за реконструкцията на стадиона в Монтана, а 5,4 млн. лв. са таксите за Световното първенство по волейбол.
Още от сега мога да твърдя за 2018 г., че с ПМС очакваме да получим с близо 2 млн. лв. повече, като 1 млн. лв. е за реконструкцията на стадион „Спартак“ във Варна, а 900 хил. лв. е таксата на Световното първенство по волейбол за мъже. Имаме проекти за близо 7 млн. лв., които са по Оперативна програма „Региони в растеж“, които ще бъдат усвоени през 2018 г. Те са за реконструкция на трите спортни училища: „ген. Владимир Стойчев“ в София – 910 хил. 200 лв.; спортно училище „Георги Бенковски“ от Варна – 2 млн. 700 хил. 600 лв., и спортно училище „м-р Атанас Узунов“ – град Русе – 3 млн. 81 хил. лв.
Отделно във връзка с председателството нашето Министерство организира четири големи събития на експертно ниво, като за тяхното финансиране кандидатстваме с проекти по Програма „Еразъм плюс“ в размер на близо 1 млн. 200 хил. лв., така че всички тези средства ще бъдат свръхбюджета, за който казах.
Само да ми напомните за …(Реплика.)
Да, олимпийската подготовка. Тъй като по принцип имаме много разговори с федерациите, много оплаквания, че административната тежест при тях е голяма, отчитат се две програми, които по същество са за едно и също нещо, то взехме решение да имаме една програма и бюджетите да бъдат обединени. Спорт за високи постижения, олимпийска подготовка всъщност ще се включва само в годините, когато има олимпиада, където се включва предолимпийската година и участието в самата олимпиада, а и да стане ясно кои средства отиват за олимпиадите, и кои средства отиват за състезанията в олимпийския цикъл.
По същество няма да има промени, но така намаляваме отчетността и административната тежест върху федерациите. Говорили сме с тях, съгласувано е и мисля, че нямаме противоречия.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Лечева – реплика?
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Не, аз си изказах мнението.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Сумата общо по двете програми е една и съща, тоест средствата няма да се променят, но се отчитат върху една програма.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Първо е господин Министърът, а следващ по ред е госпожа Халачева.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Аз мисля, че имаше още някой с въпрос, който съм пропуснал, или не? (Реплика.) Приключихме ли? Добре.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз искам да изразя моето виждане, че финансовата подкрепа, в посока на закрила на българските деца, е от съществено значение. Затова за мен е от изключителна важност да чуя Вашето мнение, господин Министър, по становището, изразено току-що от Държавната агенция за закрила на детето.
Смятате ли за възможно в момента да бъдат отпуснати средства за създаване на националната информационна система за закрила на децата, или поне на финансов ресурс за политиките в тази сфера?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Нищо повече не мога да кажа освен, че подкрепяме колегите от Държавната агенция за закрила на детето в исканията им за увеличение на средствата, които имат, за да се реализира проекта.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Да, за мен това е важно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз също искам да взема отношение. Благодаря Ви, госпожо Халачева, че повдигнахте този изключително важен въпрос.
Господин Министър, аз съм изключително удовлетворен от това, което правите за Държавната агенция за закрила на детето. През 2017 г. бюджетът им е бил 1 млн. 415 хил. лв., а в момента Проектобюджета за 2018 г. е с 400 хил. лв. повече, тоест става 1 млн. 815 хил. лв. За да Ви кажа, че нещата наистина са много сериозни и са взети добри мерки, ще си позволя само да обясня на колегите от Комисията за какво става въпрос.
Поради изключително ниските заплати в тази Агенция, вижте какво е текучеството на бройките в тази нея. За периода от 2009 г. до 2017 г., напусналите служители на държавната агенция относно щатното им разписание, са както следва: 2009 г. са напуснали 7 човека, а общото щатно разписание е за 66 бройки; 2010 г. – напуснали, забележете, 25 човека; 2011 г. – напуснали 17 човека; 2012 г. – напуснали 15 човека; 2013 г. – напуснали 17 човека; 2014 г. – напуснали 16 човека; 2015 г. – напуснали 21 човека; 2016 г., рекордна досега – напуснали 28 човека; от 2017 г. до настоящия момент са напуснали 13 човека.
Аз съм изключително удовлетворен, че вдигаме Бюджета с 400 хил. лв. на Държавната агенция за закрила на детето, като те са изключително доволни от завишаването на този бюджет. Мисля, че това дава отговор, госпожо Халачева, на този въпрос, който зададохте. Благодаря.
Някой следващ за изказване?
Господин Апостолов.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Искам също да изразя моето задоволство от това, което направихме с Вашите усилия, господин Министър, за подкрепата и развитието на българския футбол.
Искам да кажа пред всички колеги, че аз съм бил на всички събирания, които са реализирани с подкрепата на Министерския съвет и на господин Кралев. Навсякъде всичко е перфектно и се надявам това да продължи и занапред, и да има повече средства за това нещо.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще се отговори ли, или …
Всъщност това не беше въпрос, колеги.
Следващ, който желае да се изкаже?
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Аз искам само няколко думи да кажа за нашето отношение към бюджета.
Прави ми впечатление, че като процент от БВП Бюджетът на Министерството през последните 7 – 8 години не бележи ръст, а намалява. Много пъти сме коментирали как страните от Европейския съюз, всички наши съседи, партньори, с които работим, разполагат с много по-големи бюджети. В крайна сметка понякога борбата е да стигнем близо до 1%. Нали Вие разбирате колко сме далече от 1%? Дори да има с 10% увеличение на бюджета, то няма да го стигнем този 1% през следващите десет години. Може би става въпрос и за консолидиран бюджет като средство от общините и така нататък, когато гоним тази цифра – 1%, но само 0,071% е крайно недостатъчно.
Разбира се, един друг въпрос, който винаги сме коментирани като приоритет на държавата – вчера го коментирахме във връзка със Закона, е спортът за подрастващите, спортът за свободното време на децата. Като относителен дял спрямо средствата, които се отделят за високо спортно майсторство, е много малък процент също. Затова винаги трябва да се стремим към баланс на средствата, които се отделят за високо спортно майсторство и за спорт, и свободно време за децата, да бъдат горе-долу равни стойности.
Друго мое виждане е, че когато говорим за бюджет на Министерството, това е състоянието на спортните инфраструктури. Факт е, че Вие със Закона имате желание да подобрите спортната инфраструктура, но самите депутати съзнават колко е трудно инвестициите в спортната база да се възвръщат, затова няма и голям интерес да се инвестира в спортни зали. Тук трябва да се намеси държавата и, разбира се, общините за една целенасочена политика във връзка със спортните обекти и съоръжения, за следващите пет, шест, седем години.
Няма как да чакаме на добрата воля на инвестициите само, а държавата трябва да си влезе в своята роля. Може би една програма в рамките на пет години, като по 50 милиона се отделят за малки, тренировъчни спортни съоръжения, защото в последните години построихме зали, но следващите години ще се чудим как да издържаме част от големите зали. Трябва да насочим усилията си и тези пари, които ги дадохме за зали, като същата стойност да бъде дадена за тези тренировъчни спортни съоръжения, които да се ползват от деца, млади хора, граждани и така нататък.
Пропуснах един друг въпрос, а Вие говорихте за една цифра – не си я спомням, за ученическите салони. Къде да я търсим тази програма? Дали в образованието, дали в някоя от оперативните програми?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Аз като цяло категорично подкрепям това Ваше становище.
На изнесеното заседание, което имахме в „Спорт Палас“, имах възможността да представя един доклад за всички инвестиции, които са направени през последните три години. Там се вижда, че полагаме усилия не само за изграждане и реновиране на големи спортни съоръжения, но хвърляме огромни усилия и върху реконструкцията на зали за тренировка.
Не мога да кажа, че това е достатъчно, разбира се, но посоката, която сме поели, е ясна и абсолютно съзнаваме, че следващите години усилията трябва да бъдат насочени върху тренировъчните съоръжения, защото в момента наистина имаме всякакви условия за провеждане на международни състезания – на открито, на закрито, обаче залите за подготовка не са в това състояние, в което би трябвало да бъдат.
На Вашето внимание само искам да посоча едни други цифри, като говорим за масов спорт, за реконструкционен спорт и съоръжения. Това са консолидираните бюджети по перо „физическа култура и спорт“ на общините. Винаги съм твърдял, че там има много голям резерв и затова именно със Закона направихме опит, така че общинските бюджети да могат да следват общата държавна политика в ресора. За съжаление, виждате, че те си настояват за тяхната си независимост и автономност, много са чувствителни на тази тема, за съжаление, защото има голям ресурс.
Примерно за 2016 г. е имало 87,7 млн. лв., а в това число капиталови разходи – 30,5 млн. лв. Това са пари, които отиват пряко в спортната инфраструктура. В 2017 г. са 58,9 млн. лв., а 33 млн. са отишли за спортна инфраструктура. За 2018 г. планираните са 68,5 млн. лв., а в това число 34,4 млн. лв. са капиталови разходи.
По това перо също има много обекти, които се правят. За съжаление, няма как да Ви дам статистика в момента какво точно е направено, а затова желанието ни беше представители на Министерството – тъй като е много трудно и не може да се следи всяка община какви подобрения, какво инвестира в спортната инфраструктура, да участват вътре при взимането на тези решения. Разликата в тези пари – примерно извънкапиталовите разходи, би трябвало да отива предимно за масов спорт и за спорт на децата в свободното време. В целия свят това е задължението на общините – не да инвестира в спорта за високи постижения, а да инвестира точно в масовия спорт и в детско-юношеския.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преди да дам думата на господин Ченчев, че и той има въпрос към Вас, Вие загатнахте това, което и аз мислех да кажа. Ние в момента се концентрираме само върху бюджета на нашето Министерство – ето ги данните пред мен, които на практика дават общините, а Вие дадохте последната цифра – 58 млн. лв.
Моят екип се е постарал да изкара цифрите, а като гледам за 2010 г. е 42 млн. 60 хил. лв. Тук става въпрос за общини, които дават пари за спорт, а капиталовите разходи няма да ги чета, за да не заема прекалено много време. За 2011 г. – 46 млн. 200 хил. лв.; 2012 г. – 58 млн. 700 хил. лв.; 2013 г. – 72 млн. 200 хил. лв.; 2014 – 97 млн. 700 хил. лв.; 2015 г. – 117 млн. 600 хил. лв., като това е само за спорт в общините; 2016 г. – 87 млн. 700 хил. лв. Вие казахте вече за 2017 г., а за 2018 г. по план се предвиждат 68 млн. 500 хил. лв., но това е само това, което дават общините.
Има едно финансиране, което идва с така наречените според мен „излишъци“. Това е друга тема и моето мнение за тези „излишъци“, но няма да я обсъждам в момента. Това са го правили правителството на ГЕРБ и на БСП. Но само ще кажа, че за колодрума в моя град – Пловдив, чрез постановление на Министерския съвет се дадоха 50 млн. лв. за колодрума, за да се построи колодрума в Пловдив. Друг е въпросът как се разходваха тези пари, това е съвсем друга тема, което си е тема на контролните органи. Фактът си е факт – 50 млн. лв. дадоха от правителството, чрез постановление на Министерския съвет за нашия колодрум, за нашата зала в Пловдив. Така че това исках да добавя в тези въпроси, които се зададоха.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: На другия въпрос на госпожа Лечева да отговоря – за физкултурните салони, които коментирахме. В момента разработваме такава програма, а за следващата година има заделени близо 10 млн. евра от програмата за „Развитие на селските райони“.
По принцип идеята ни е да се инвестират около от порядъка на 120 милиона до края на мандата и вероятно за следващата година ще използваме механизма с постановление на Министерски съвет. Пак казвам, това ще бъде пропорционално разпределение през годините, като за следващата включваме и тези близо 20 млн. лв., които ще бъдат в програмата за Развитие на селските райони, които ще се използват само за физкултурни салони на училища в тези райони.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да, господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господа Заместник-министри, уважаеми гости и експерти!
Можем да говорим доста, но е естествено, че имаме много въпроси. Аз ще се опитам, може би не да систематизирам, но в духа на това, че всички милеем за спорта, то няколко неща ме интересуват повече. Аз съм сигурен, че Вие като експерти имате обяснение за това, което предлагате пред нас и което има значение.
Може ли да ми разясните, господин Министър, малко повече по отношение на политиката в областта на добрите практики, и какво ни носи тя, защото при нея има увеличение. Ние считаме, че няма особена полза от нея. С така предвидените пари дори и нещо страхотно да е приложимо в България, няма как да стане заради недостига на финансови средства. По-скоро съм склонен да изразя опасения, че предложения бюджет е недостатъчен и това го знаем всички. Той няма да подобри състоянието на сектора, нито ще реши дори и част от проблемите.
Мисля си, че това трябва да се каже тук, защото съм сигурен, че предстоят много дебати по този въпрос. Искаше ми се в тези дискусии, а много пъти сме говорили в Комисията за плуването. Дори и вчера г-н Нанков даде доста разяснения в тази насока.
Говорили сме си, че трябва може би в България да се спрем на вариант приоритетни спортове, но приоритети, като национални спортове. В същият момент в бюджета и програмата аз виждам как присъстват голфа, спорт без граници и това е спортът за свободно време.
Извинявайте, но има си хора, които играят голф, а ние разбираме, че тези хора не са така от средната социална категория, така че за мен тези пари там са излишни, а още повече от бюджетното звено. Просто съм длъжен да изразя опасенията си, но няма да ни стигне и времето. Подготвили сме много неща, ще ги запазим за пленарна зала и за обсъждане между първо и второ четене на предложения Закон, ще обсъждаме Бюджета. Но, така или иначе, бях длъжен да изразя опасения и ще Ви благодаря, ако ми отговорите на въпроса и по-специално за политиката в областта на добрите практики.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Веднага започвам – на тези трите точки ще Ви отговоря и специално за добрите практики.
За първи път този Бюджет включва нашето представителство в Брюксел. За първи път в историята си Министерството на младежта и спорта има представител в Брюксел. До 2015 г. ние не бяхме регистрирани като потенциален бенефициент в Брюксел, министерството не съществуваше и нито един от колегите преди мен не си бяха направили труда да го регистрират, не си бяхме пуснали фиша, тоест, тези пари отиват за издръжката на представителството.
Сега въпросът е да се преборим, след като приключи председателството през следващата година на Европейския съюз и да можем да го запазим. Защото аз смятам, че наистина има резерв, има много програми, които през годините не сме намерили път към тях, а именно заради липсата на представителност. Повечето министерства си имат постоянен представител в Брюксел, чиято цел основно е тази и затова за втора година имаме пера по този бюджет.
От там нататък за програмата – аз съм тук в таза зала пред Вас съм казал, че това е първата програма, създадена от госпожа Лечева. Мисля, че програмата беше по нейно време и е успешна, и на база на нея тръгнахме да правим другите програми. Но тук се установи, че има много злоупотреби от клубовете. Поради отказа на Федерацията по плуване да менажира програмата, да оставим другите програми, които са направени се менажират от федерациите, там контролът е много по-засилен.
Поради отказът на федерацията да менажира тази програма, ние осъществихме пряк контрол върху клубовете и се оказа, че има няколко клуба с много тежки измами там, които дават часове, отчитат часове, но при направена проверка няма деца, няма треньори и затова се редуцира. Ние сме дали толкова пари, колкото клубовете могат наистина да усвоят с уговорката, че няма проблем тези средства да бъдат увеличени, в момента в който се появи такава необходимост, но имахме сериозен проблем при контрола.
За голфа разработиха специална програма за деца и за това става въпрос. Тя не е програма, която да спомага хобито на богати български граждани, но това е изключително и само детска програма. Комисията, която е в Министерството с тази цел, я разгледа и даде одобрение. Затова виждате, че с минимални средства в сравнение с останалите програми, но – включително и от моя страна предубеждение към него, все пак е един спорт, който набира популярност и трябва да му се обръщаме внимание.
Не са много федерациите, които разработват програми за деца, не сме върнали никой, а на тези, които имат готови програми, се опитваме да помогнем на всички. Важното е федерациите да искат да работят. Това е била основната ни цел и това ни е политиката, която следваме.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев, ще се възползвате ли?
Добре, благодаря.
Господин Гамишев.
ДИМИТЪР ГАМИШЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Относно бюджета и политиката за свободното време, то ските са сезонен спорт – три месеца. Гледам, че бюджетът за ските е 405 хил. лв., а бюджетът за развитието на детския футбол е 336 хил. лв. – целогодишен.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Те са различни неща. Отделно бюджетът за детско-юношеския футбол не е 330, а е 1 млн. 500 хил. лева. Това са програмите, които федерациите са си направили. Изхождайки от факта, че ските са много по-скъп спорт от футбола и там наистина има много сериозен интерес към тази програма. Тя не се финансира само с наши средства, а и размера на програмата е над един милион. Там има и спонсори, и общините се включват, така че това е нивото, а и броя на хора, с които деца се ангажират и така нататък.
ПРЕДС. СЛАЧВО АТАНАСОВ: Някои от колегите за изказване?
Господин Марков, заповядайте.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Аз не разбирам от финанси нищо и не мога да взема отношение по бюджета, но искам да поздравя министър Кралев.
Аз бях възпрепятстван да участвам на срещата във Варна в Двореца на спорта, на „Арена“ в Бургас, на „Арена“ в Шумен, а имаме „Арена“ в София, в Русе, в Пловдив. И може да се каже, че до края на мандата, заедно с формирането на фестивала и така нататък, България най-после горе-долу по отношение на зали ще изглежда добре.
И тук идвам на думите на господин Ченчев, че изоставаме в плувната база, а за това сме говорили много пъти. Аномалия е фактът, но в 1984-85 г. даже ходих на четвърти километър, когато бяхме домакини на Европейското по плуване и водна топка, а сега не сме в състояние това да го направим. Моята молба към министър Кралев, който разбира и от бизнес, е да направи каквото е възможно и да убеди господин Борисов, да убеди Министерския съвет в рамките на мандата да се намерят пари или европари. София плаче за един голям плувен комплекс, който да бъде и за високо спортно майсторство, но и за масово плуване.
Това, което видях и тези, които се интересуват от спорт и са гледали „Евроспорт“, не може да не са обърнали внимание на Световното по плуване, което беше лятото в Будапреща. Как се случи? Унгария получава домакинството за 2021 г. за Световното по плуване. Оказва се, че през 2015 г. домакинът за 2017 г. – Гуалдахара, е фалирал една община в Мексико. Г-н Орбан е извикал веднага този господин, Вие го знаете, докара го в парламента и гласуваха промяна на бюджета, и взеха Световното между 2021 – 2017 г. За две години направиха „Дунав арена“, който Вие всички видяхте, направиха понтон в Дунава. И точно пред парламента в понтона има басейн и за новата олимпийска дисциплина „скокове от кула“ от красивия унгарски парламент се вижда как скачат в реката, а те скачат в басейна. Тоест за две години, ако има пара, нещо може да се направи. Това ми се струва, че трябва да е приоритет. Поздравявам Ви за всичко останало, което направихте.
Съжалявам, че няма представител на Министерството на финансите на ниво, който да е на ниво. В Унгария направиха така данъчното законодателство, че когато физическо или юридическо лице, ще си подам данъчната декларация – използва се масово, да пиша 1%, че отиват за спорт. И така се набира специален фонд.
Ние нямаме пари, но все ще се надяваме на въображението на Краси Кралев, който е и бизнесмен, да се търсят възможности, и ако трябва до госпожа Меркел или Юнкер, остава им малко до края на мандата, да се чуят и да дадат някой лев. Каква е тази програма „спорт за всеки дом“? Къде да ходим? Аз съм човек с някаква позиция, депутат, софиянец съм. Аз и връзки да търся най-много да отида в Спортната палата, да се хвърля там по един коридор от 20-30 души. Така че много те моля да вземеш това присърце.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Само един коментар, ако ми позволите. Разбира се, абсолютно сме наясно, че състоянието на инфраструктурата за плувните спортове е трагична – не само в София, а в цялата страна. От години няма направени нови басейни, а тук в София успяхме в басейна „Спартак“, който беше прехвърлен от Столична община към Министерството, да полагаме огромни усилия и инвестиции да го задържим в това състояние. За съжаление, няма как да строим нов басейн, защото земята е частна собственост.
Единственият басейн, който функционира нормално в момента в София, е басейнът „Спартак“. Но там не може да се извършва мащабна реконструкция, а само филтри сменяме, поддържаме нивото на хигиена на водата и на функционирането на басейна, защото тези деца няма къде да отидат, а няма как да се постигне споразумение за извършване на строителство на тази земя. Направихме ремонт в „Академика“ на 4-ти километър. Преди няколко дни само открихме нов плувен басейн, но, разбира се, той е малък – 25-метров, и не отговаря на тези стандарти. Проблемът, който съм го установил в работата с кметовете, е не толкова до намиране на инвестиции, биха могли да се намерят с Постановление на Министерски съвет и така нататък, колкото до поддръжката на басейните, което общините не могат да си го позволят.
Ще ви дам пример с варненският басейн, който за мен е с един приличен стандарт – 25-метров, закрит. Открит 50-метров басейн годишно струва на общината 2 млн. лв. Общината няма такъв бюджет за спорт. Но пускат клубовете безплатно, те не искат от клубовете пари, а клубовете са го обърнали на печалбарство. Всички събират такси от децата и в един момент се получава, че има 15 клуба, а на всеки клуб се пада по един коридор докато тренират, всеки клуб пуска по 40 деца и те се давят там, не се извършва сериозна тренировъчна дейност. Проблемът не е толкова в инвестициите, просто трябва самите общини да намерим най-точната формула за издръжка на тези съоръжения. При всички случаи категорично сме със съзнанието, че това е основополагащ спорт що се касае до здравето на децата, с изключение на няколко епизодични прояви на големи български спортисти, които са били на световния връх, то сме нямали чак такива традиции в плуването. Но за здравето на децата е изключително важен спорт и знам, че ще трябва да направим всички възможно, за да потърсим решение на този въпрос. Там трябва да има малко по-сериозна работа от гледна точка на средствата за издръжка на тези съоръжения.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Министър.
Аз ще си позволя да взема някакво отношение по въпроса, тъй като дълги години съм бил плувец – в спортно училище съм учил, бивш републикански шампион по плуване съм, категорично подкрепям господин Марков, а тук го казвам и на цялата Комисия.
За някои неща трябва и лоби, господин Марков, ние днес си го говорихме с Вас. При всички случаи трябва да се води разговор с премиера и чрез Постановление на Министерския съвет целево да се заделят средства за това, което Вие предлагате – голям спортен плувен комплекс в София. Тук и министърът трябва да съдейства и мисля, че така могат да станат нещата, иначе няма как толкова много средства да се отделят от Бюджета на нашето Министерство.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Само един пример – господин Марков. В МРРБ има едни 90 милиона – да не бъркам, които са за спортни съоръжения, и се предоставя нисколихвен кредит в рамките на 1-2%. Те са предвидени основно за такива съоръжения – плувни басейни, тенис-кортове, където има възвръщаемост. Няма институция или фирма, която да е кандидатствала досега и три години не можем да намерим някой, който да кандидатства. Всички искат да получат парите от държавата наготово.
Аз съм се опитвал да водя разговори с общини, с фирми – да кандидатстват, да получат средства, а никой не иска да връща парите. Всеки иска държавата или общината да му ги даде, а той да си ползва съоръжението и да си прави частен бизнес на гърба на държавата. С басейните това е основният проблем – 90 милиона в момента. Държавата разполага и е готова да инвестира в басейни, ама с някакъв срок на връщане – 20 години да се изплати, а 5 г. има гратисен период. Такива условия се дават, водили сме разговори, но, за съжаление, няма интерес, няма хора с пазарно мислене, които са готови да поемат риска.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Само ще добавя, извинявайте, леко стана говорилня. Бивши мои треньори се опитаха един пловдивски басейн да го вземат чрез общината, но нали се усетихте докъде стигнаха – до фалит отидоха. Това е друга тема, не искам говорилня да става.
Колеги, подлагам на гласуване Бюджета за 2018 г.
Гласували 19 народни представители: за – 10, против – 8, въздържал се – 1.
Приема се.
Благодарим на господин Министъра и на представителите от министерствата.
Колеги, преминаваме към точка Разни.
Някой иска ли да вземе отношение по точка Разни?
Ако няма, закривам заседанието и пожелавам успешен ден на всички!
(Закрито в 15,40 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЧО АТАНАСОВ:




Стенограф:
Мария Петрова