Стенограма от заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 22.11.2017

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта





П Р О Т О К О Л
№ 15


На 22 ноември 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Националната гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система, ПГ – 739-01-14, внесена от Инициативен комитет на 4 септември 2017 г.
2. Изслушване на председателя на Сдружение „Българска параолимпийска асоциация“ на тема: „Проблеми в дейността на организациите, занимаващи се със спорт на хора с увреждания“.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15.02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.

* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предлагам да започнем. Имаме необходимия кворум за започване на нашето редовно заседание на Комисията при следния дневен ред:
1. Разглеждане и обсъждане на Националната гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система, ПГ 739-01-14, внесена от Инициативен комитет на 4 септември 2017 г.
2. Изслушване на председателя на Сдружение „Българска параолимпийска асоциация“ на тема: „Проблеми в дейността на организациите, занимаващи се със спорт на хора с увреждания“.
Колеги, по втора точка, поради лична трагедия в семейството на господин Лалов, въпреки че той е изявил желание да участва в днешното заседание и бъде изслушан, аз смятам да поговоря с него. Считам, че това изслушване трябва да се отложи с поне две седмици. Ще Ви помоля да ми дадете мандат. Ако разбира се той пожелае да бъде изслушан не можем да го спрем, предвид това, че вече е официално в дневния ред.
3. Разни.
Други предложения имате ли? Ако няма, нека да гласуваме дневния ред.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: „за“ 15, „против“ и „въздържали“ се няма.

Започваме с точка първа от дневния ред.
Преди това ще Ви изчета гостите, които са на заседанието на Комисията: от Националния инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система – господин Васил Николов, госпожа Антонина Кенова, госпожа Венета Арабска и госпожа Христина Колева; от Българската параолимпийска асоциация очакваме господин Илия Лалов; от Министерството на младежта и спорта: госпожа Красимира Бунджулова – директор на дирекция „Управление на спорта за всички“; от Министерството на труда и социалната политика госпожа Даниела Кичева-Соколова – главен експерт в дирекция „Социално включване“; от Държавната агенция за защита на детето госпожа Мая Тинчева – експерт и госпожа Сашка Велкова – експерт, и от Синдиката на българските учители: господин Иван Кънчев – главен експерт.

Предлагам да преминем към първа точка от нашето заседание:
ЗАПОЗНАВАНЕ С НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА КАЧЕСТВЕНА И ИНОВАТИВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА, ВНЕСЕНА ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА 4 СЕПТЕМВРИ 2017 г.
Настоящата Гражданска инициатива е внесена в Народното събрание на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и е разпределена за разпореждане на Комисията. Съгласно посочения член на този Закон, Комисията е длъжна да разгледа Инициативата и да излезе със становище, в което да обяви, както решението на Комисията, така и съответно мерките за неговото изпълнение.
Запознати сте със съдържанието на Инициативата, както и с предоставените становища по нея
Тя съдържа общо 14 предложения за въвеждането им в системата на организацията на предучилищното и училищно образование. Ние ще дискутираме, и тук искам много внимателно да чуете Вие колеги от Гражданската инициатива, тези предложения, които попадат в компетенциите на нашата Комисия, тоест тези, които се отнасят към защита на правата на детето и това са точки: 5, 6, 7, 9, 10 и 11.
Давам думата на господин Васил Николов – председател на Инициативния комитет, да представи Националната Концепцията, която те развиват, като се акцентира основно върху точките, които вече обявих. И още една молба, това всъщност е предложение което е обвързано с Правилника. Ще Ви помоля в рамките на 10 минути да представите Инициативата. Само ще Ви напомня, че ние като депутати имаме по Правилник две минути за изказване, разполагаме с ограничено време, и ще Ви помоля да се ограничите, както казах, в рамките на компетенцията на нашата Комисия, защото в Образователната комисия нещата ще ги гледат по съвсем друг начин.
Запознали сме се с целия материал, който сте предоставили. Всеки от народните представители е получих необходимите разработки, така че имате достатъчно време в рамките на десет минути да ни представите инициативата.
Заповядайте.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (председател на Националния инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система): Благодаря Ви.
Понеже сега се запознаваме точно с кои точки взаимодейства Вашата Комисия, няма да си правя труда да ги препрочитам защото Вие сте ги прочели. (Реплика от залата.)
Това, което искам да отбележа е, че този Закон е с невероятна административна тежест, която ние поехме от нашия Инициативен комитет и я изпълнихме успешно.
В крайна сметка, въпреки че не всички точки са в тази Комисия, първата точка на която искам да обърна внимание, е за мандатност на директорите на училища и на началниците на регионалните управления на образованието. Така или иначе в един момент, ако този закон влезе в пленарна зала, за всички депутати би трябвало в крайна сметка да представлява интерес. Ще си позволя само две изречения да кажа във връзка с нея.
Тук имаме такъв момент – с когото и където да разговаряме, получаваме пълна подкрепа за предложението, директорите да бъдат с мандати. Обратния парадокс, е, че не намираме такова съгласие в становището на Министерството, като дори не срещнахме разбирателство в Комисията по образование.
Това е един парадокс – всички граждани и учители и директори, с който и да сме разговаряли, с малки изключения, са „за” това нещо, а пък хората от които зависи са „против“. Това исках да отбележа във връзка с тази точка, която не е обект на разглеждане в момента.
Друга точка, върху която ще се съсредоточим е пета точка, както каза господин Атанасов – за въвеждането на видеонаблюдението. Тук по-скоро имаме частично съгласие в становищата, които сме получили, но като цяло се изтъкваха аргументи, че се нарушава Конституцията и така нататък. Дори и в момента се предвижда да се въведе видеонаблюдение в автобусите и на други обществени места. Не мисля, че когато не се снима тайно, а съвсем явно и се заснема не на публично място, и просто при нужда ще бъде използвана тази информация, би било нарушение на Конституцията.
Друг един момент, върху който бих искал също да акцентирам, е промяна на целия адаптационен модел при постъпване за първи път в детските заведения, защото това е един много голям стрес и за родителите и за децата, както в момента се случва. От първия ден ти изтръгват детето от ръцете, то реве вътре – майката реве отвън. Прилагането на един такъв адаптационен модел дори не изисква средства, по-скоро е въпрос на желание и на нормативна уредба, за да бъде решен.
Понеже сте запознати с нашите предложения, няма да използвам цялото време, което ми е предоставено. Ще помоля, ако може, да си оставя две три минути за накрая.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: (Говори на изключен микрофон.) Разбира се, аз предлагам да вземе думата и някой от Вашите колеги да Ви допълнят, ако Вие като техен лидер сте пропуснал нещо.
Ако някой от Вас има други предложения или желае да добави нещо?
ВЕНЕТА АРАБСКА (Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система): Аз искам да кажа, че ние в никакъв случай, тъй като се опитват в много от случаите да ни конфронтират с учителите, не смятаме и не искаме да се конфронтираме тях. Заявявам го ясно и никой да не си прави други илюзии!
Другото, което искам да споделя, е по точката за видеонаблюдението: тя е доста спорна, но Комисията за защита на личните данни има практика да осъществява видео наблюдение в работните помещенията, без санитарните и тези за почивка.
В Закона за защита на личните данни е ясно упоменато, че е разрешено видеонаблюдение на деца без разрешението на техните родители в случаите, когато се изисква изпълнение на нормативната уредба. Институциите, които са упълномощени да работят по Закона за защита на личните данни са: училищата, ясли и детски градини.
В този смисъл ние не даваме разрешение децата ни да бъдат видео наблюдавани в училище, но те реално са наблюдавани. Не е тайна за почти никой вече, че в 99% от образователните институции има изградено видеонаблюдение и смятаме, че спазвайки този Закон, напълно е заложено възможно доизграждане на видео наблюдение в образователните институции, където няма такова и наблюдението на децата ни да е с основна цел защита от агресивни актове.
Аз лично искам да кажа, че моят син от началото на годината досега беше бит два пъти в училище. В училището има изградено видеонаблюдение, но то не се ползва за защита на децата, а се ползва за това да се установи кой е направил дадена беля и неговите родители да платят щетите.
В яслата на детето си също подписах декларация, че съм съгласна моето дете да бъде снимано във всяко едно помещение на детската ясла. Така че смятам, че този въпрос вече е на 99% решен, стига на има воля от управляващите.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Аз също ще взема отношение после по въпроса, но сега нека да дадем думата на представителите на националните институции.
Ще помоля представителите на Министерството на труда и социалната политика да бъдете кратки и ясни. Чели сме становищата Ви.
ДАНИЕЛА КИЧЕВА (Министерството на труда и социалната политика): Благодаря Ви, господин Атанасов, за думата.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да отбележа, най-напред, че Министерството на труда и социалната политика, няма пряка компетентност по голяма част от предложенията, които са на Инициативния комитет за подобряване на политиките в образователната система, но въпреки това ние сме предоставили становище по тези от тях, които имат някакъв досег с политиките, осъществявани от Министерството и, както разбрах, Комисията се е запознала с нашето становище по определените точки. Ние сме го представили официално на водещата Комисия по образование и науката. В детайли, ако нещо се наложи, мога да коментирам.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
САШКА ВЕЛКОВА (Държавна агенция за закрила на детето): Здравейте на всички!
Ние нямахме възможността да предоставим своевременно своето становище. Няма да Ви го чета цялото, за да не отнемам много време. Като цяло това, което сме коментирали по отношение на видеонаблюдението, да, категорично сме против да се поставя видеонаблюдение в спалните помещения, в санитарните също, тъй като според чл. 16 от Конвенцията за правата на детето на ООН, детето има право на уединение и лично пространство, с което смятам, че всички ще се съгласим, че е така. Иначе в общите помещения, в дворовете с оглед опазване здравето и живота на децата, да, няма проблем.
По отношение на осигуряване на адекватния брой специалисти, което също беше посочено като точка, по която се иска становище от Агенцията, това не е наш приоритет. Приоритет е на общините и на Министерството на образованието и науката, които са хората, които имат правото и властта да назначават съответните специалисти. Така че те са предвидили, заложили са допълнителни средства и се върви в тази посока да бъдат осигурени такива специалисти навсякъде.
По отношение на адаптационния модел, всъщност такъв в момента няма. (Реплика: Абсолютно, да!) Агенцията е абсолютно „за“ да бъде изработен такъв модел, като се вземат може би някои добри практики от други европейски страни.
Не съм съгласна, че децата се изтръгват от родителите. Родителите доброволно желаят децата им да посещават детски градини. Друга е темата, какво е отношението на някои конкретни места. Но това според нас би могло да се подобри при един наистина добър адаптационен модел, който да се разработи, да се прилага и да се спазва както от специалистите, така и от родителите, защото често ние родителите, може би, прекаляваме малко с грижата.
По отношение на това родителите да могат да влизат при желание и възможност да подпомагат ежедневните нужди от битов характер в детските заведения, сме категорично против, тъй като тези заведения имат пропускателен режим, имат определени санитарно-хигиенни условия, на които трябва да отговарят и не смятаме, че е редно децата да се разстройват, ако единият родител влезе, а другият не влезе. Това според нас би нарушило емоционално живота на децата.
Освен това подкрепяме инициативата за определен ден, в който да бъде възможно родителите да присъстват и да извършват някакви съвместни дейности заедно с децата и със специалистите. Това е напълно допустимо и би могло да влезе в учебните планове на детските заведения.
Още нещо исках само да отбележа…
Да, като цяло е това.
Може да се помисли наистина за някаква по-сериозна разработка на такъв адаптационен модел и ние бихме го съгласували и разработили.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Бих искал да вземат отношение и останалите присъстващи на това заседание институции. После ще Ви дадем думата, ако искате да направите реплика, но знаете, че в случая най-важно е мнението на народните представители.
Затова сега ще дам думата на представителя на Синдиката на българските учители.
ИВАН КЪНЧЕВ (Синдикат на българските учители): Благодаря Ви.
Господин Председателстващ, уважаеми членове на Комисията и участници в заседанието! Синдикатът на българските учители не е представил становище по това предложение.
Това, което мога да кажа е, че становището на синдиката по отношение, първо, на видеонаблюдението е категорично против. Ние можем да приемем видеонаблюдение, както се изтъкна от Комисия за закрила на детето само в общите части, в двора, но не и на работното място на учителя – учебната стая.
Ние считаме, че когато се осъществява видео наблюдение, във момент в който човек работи, това се отразява отрицателно върху учебния процес.
По останалите пунктове има неща, които бихме приели, но те не влизат в точките, които се разглеждат сега в момента. Може би, е възможно да се кажат няколко думи по отношение на адаптационния период, който се предлага. Да, наистина добре би било да се регламентира някаква възможност, но аз мисля, че и сега съществуващото законодателство не изключва подобни възможности за адаптиране на детето при постъпването му в ясла или в детска градина. В края на краищата, макар след 5 годишна възраст да е задължително посещаването на предучилищните заведения, до този период това е съвсем доброволно и има възможности да бъде изпращано, да бъде полудневно изпращано, почасово и така нататък – Законът за образованието го предоставя.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Ще Ви дам думата и след това моля отново да вземете отношение. Записвайте си неща, с които не сте съгласни. Сега, колеги, като народни представители, предлагам да вземем отношение по въпроса и ние. Вашето отношение в случая е много важно, защото от Вашите решения като депутати зависят всички промени, които се предлагат в парламента.
Някой колега иска ли да вземе отношение?
Знаете, правилникът е само, когато изслушваме нашия министър. Тук, всеки, който пожелае може да вземе отношение.
ДИМИТЪР ГАМИШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Относно видеонаблюдението, аз съм „за“ да го има в работна обстановка. Практиката показва, че в много от случаите, а всички имаме деца, се получават кражби. Децата ходят на училище със скъпи телефони, някои родителите си позволяват да им дават и големи суми пари.
В този ред на мисли, освен тоалетните, където не трябва да има видеонаблюдение, на всяко друго място трябва да има и, за да може всяка една агресия да се унищожава още в зародиш.
Гледайте децата какво правят – някой казал на нещо, организират се групички, стават боеве, налитат дори и на учителите. Мисля, че трябва да има видеонаблюдение. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Гамишев.
Други колеги?
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАЙЛО ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, представители на различни институции и министерства! Няколко неща е важно да се кажат: всичко, което ще спомогне нашите деца да бъдат поставени в нормални условия, да няма никаква, дори и най-малката степен на агресия – особено в детските градини, е добре дошла. Ако видеонаблюдението ще спомогне, а аз също мисля, че ще спомогне –значи е логично да пристъпим към това.
Днес, имаме случаи в българската образователна система, които са потресаващи по отношение на тази агресия, за която говорим. Правим непрекъснато работни групи, срещи. В последните два месеца аз съм присъствал на поне три такива и то по различни инициативи, но тези случаи си продължават.
Колегата от Синдиката на българските учители каза, че камерите ще дадат отрицателни показатели, а сега положителни ли са? Как мислим в момента да преодолеем всичко това? Като видях мерките, които се предвиждат, мога да се съглася с тях. Имам, обаче едно-две питания. Самото видеонаблюдение и поддръжката за него колко ще струват? Трябва да се помисли в тази посока, за да не се измъкнат после отговорните за това лица със съответните числа, като споменат колко ще струва и да не се приложи тази мярка, която аз намирам за необходима.
По принцип не трябва да бъдат допускани децата в детските градини да използват личните си мобилни телефони, да не говорим, че в детска градина е смешно дете да има мобилен телефон, същото бих казал и за началната степен на образование – между първи и четвърти клас. Ние слагаме като мярка – в яслите и детските градини телевизията и интернета да бъдат използвани единствено с учебна цел! Да, добре, но то не е ли ясно? Досега не е ли правено? Ако не е правено е ужасяващо. Децата, уж имат възпитатели или учители и в същия момент те си гледат телевизия или си чатят в телефоните. Какво е това – образование ли е? Защо се допускат такива неща? Знаем вече за хиляди такива случаи.
Другото, което трябва да си кажем, е, че само с мерки няма да стане. Ако ще да запишем тук и такива, които граничат с мерките по затворите, извинете ме, но ако няма необходимата среда, ако няма необходимото възпитание, мерките в пълния им обем не могат да бъдат приложени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Милушев, след това е госпожа Халачева.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също искам да взема отношение по някоя от точките.
Добре дошли на всички гости!
Искам да обърна внимание по т. 6, където се казва, че се осигурява адекватен брой специалисти като психолози и така нататък във всички ясли, детски градини и училища.
Трябва да се има предвид, че някои от училищата имат ограничен финансов ресурс, за да могат да бъдат назначавани такива допълнителни бройки, което ще утежни крайно много някои от училищата и техния бюджет. Знаем, че има и такива училища, които се дофинансират, заради липса на средства. Това трябва да се вземе предвид и може би до определен брой ученици в дадено училище да бъдат назначавани такива специалисти, а пък тези, които са по-малки като бройка, да имат някаква договореност с по-големите училища, просто да ползват техните специалисти като психолози, логопеди и други.
В т. 8, където се пише за въвеждане на периодични, ефективни, задължителни обучения, аз не знам дали след като има обучения, след това те имат приложение. Малко излиза, като в ученически условия, но би трябвало да има и някакъв тест, за да се види как се възприемат тези обучения.
По т. 10 – „да се разреши на родителите при желание и възможност за подпомагане в ежедневните дейности“. Дали няма да допринесем родителите да започнат да се бъркат в работата и дейността на самите заведения? Всеки един преподавател си има методика на обучение, да не се получи „мечешка услуга“? Искаме да помогнем да децата, а всъщност родителите започват едва ли не да командват как да се извършва това обучение. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожа Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости на днешното заседание на Комисията! Поздравявам Националната гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система, първо, защото смятам, че активността им и предложенията, които днес разглеждаме, са именно ангажираност към проблемите на българските деца.
Искам да взема отношение по т. 6 от предложенията, именно: осигуряване на адекватен брой специалисти, като психолози, логопеди, педагози, социални работници и други във всички ясли, детски градини и училища.
Не отдавна проведохме една среща на нашата Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта с представители на Държавната агенция за закрила на детето, Омбудсмана и представители на Българския червен кръст. Именно там коментирахме и застъпихме тезата от нуждата на подобни специалисти във всяко едно българско училище и детска градина.
Аз също подкрепям тази теза с оглед за превенцията и справянето с бързи темпове, растящата агресия сред българските деца и подрастващите – затова подкрепям т. 6 от предложенията.
Относно видеонаблюдението, искам да уточним едно – освен картина ще има ли и звук на това видеонаблюдение? При една създадена конфликтна ситуация, ние ще констатираме какво се е случило, но причините породили проблема няма да бъдат ясни, а също знаем, че това би отпаднало като доказателство при едно съдебно дело. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Халачева.
Михаил Христов искаше думата и след него е господин Али.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Подкрепям част от предложенията.
На първо място за мандатността на директорите. Тук в кръга на шегата ще споделя, че депутатите сме с мандат от четири години, а директорите са без мандатни ?! По този начин най-малкото ще се стимулира конкуренцията между тях и би трябвало да се изпълняват определени правила, за да може този човек да заема този пост.
Обръщам внимание на т. 9: за всяко дете със специални образователни потребности, да бъде осигурен помощен персонал. На първо място, доколкото знам в България много е трудно един родител да си пусне детето, което е с увреждания на детска градина.
Аз имам първокласник, който беше в детска градина и при тях имаше дете с церебрална парализа и ментални отклонения. Въпреки, че съм човек с увреждания, искам да Ви кажа, че трябва да се гледа общото, а не единичния случай, защото имаше деца, увредени от това, че това дете беше при тях.
Обръщам внимание на т. 10. В крайна сметка тези деца трябва да започнат да водят някакъв самостоятелен живот. Ако мама или тате идват в детската градина, с указания точно какво да се прави в тази детска градина, или тук даже е записано и училищата. Ако гледаме рационално на нещата би трябвало въобще да не коментираме т. 10.
Относно видеонаблюдението – да, съгласен съм! В тоалетните също – да, съгласен съм. Защото част от тези битови инциденти стават точно там, където никой не може да ги види.
Като цяло предложенията са добри, но трябва да се оформят и да се стиковат с Министерството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожо Лечева, господин Али и след това сте Вие.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Колегата Христов ме изпревари.
Моят въпрос е относно първа точка, въпреки че тя не е в компетенцията на нашата Комисия. Интересно ми е, какви са Вашите мотиви и аргументи за въвеждане на мандатност на директорите и на началниците в образователната система? Това ми е въпроса.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Извинявайте, за намесата.
Съжалявам че се намесвам. Въпреки че съм председател, аз съм пръв между равни.
Извинявайте, но колеги, тук е господин Марков който вярвам че ще ме подкрепи. Мандатността е много хубаво нещо, но ние трябва да знаем, че тя е обвързана с други закони и според мен преди всичко тази теза трябва сериозно да се обмисли. Съгласно Конституцията, мандатите са насочени към длъжностите във държавната администрация. Като пример ще споделя, че президента на страната има право на не повече от два мандата.
Господин Марков, мисля че ще ме подкрепи.
Затова, когато по късно направя своето изложение, ще отправя към представителите на инициативния комитет едно предложение което ще бъде пряко обвързано с представената днес инициатива за качествена образователна система. В нея наистина има много хубави предложения, но има някои, които според мен са противозаконни, това го споделям като юрист.
Ще направя едно предложение към нашата комисия, защото ако трябва да гласуваме „за“ или „против“, предвид това, че някои от текстовете според мен са противозаконни, за съжаление ще трябва да го отхвърлим. Но аз не смятам да го правим, защото има върху какво да се помисли. Ще чуете моето предложение, когато дойде моят ред за изказване.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Аз, наистина закъснях, но смея да твърдя, че долу-горе съм запозната с тази инициатива, тъй като я следих и по телевизията и след това – днес сутринта имаше в радио „Хоризонт“ Ваше изложение.
Това, което ми прави впечатление, че става практика в България, когато дадена институция не си върши работата или не изпълнява и не може да приложи в пълнота и на сто процента онези ангажименти, за които е призована, да се прави нова институция.
Тук, например смея да твърдя по т. 4, която Вие имате предвид: създаване на независима Комисия за цялостен надзор на системата на образованието, което ще рече нов инспекторат или нов орган, който надзирава инспектората и така нататък. Долу-горе така го виждам.
Другото нещо е, че Вие искате мандатност. Явно мотивите за това са, че когато дадени директори не си изпълняват задълженията, вредят на образованието или на процеса на училището, за развитие на самото училище, и в тази логика, Вие търсите една мандатност и една конкуренция.
Аз мисля, че тук атестацията, която е призвана да селектира, или по-скоро да контролира – да бъде коректив и да бъде част от системата за подбор на директорите, явно не работи. Но това не означава, че трябва да я махнем и да сложим нещо друго по-радикално и действително, което тотално да събори конструкцията, на която се крепи цялата образователна система. Долу-горе в такъв порядък го виждам. Както и комисия, която да надзирава цялата система на образованието. Това означава дублираща функция на Инспектората и на Министерството.
Затова казвам, че стана практика в България да се създават поредните органи – комисии, агенции, които да надзирават вече създадени за това институти, които да контролират дадени системи.
И в тази връзка по-скоро, първо, да Ви благодарим за тази работа, което означава, че Вие много изкъсо следите процеса за образование и цялата система. В крайна сметка не всяко Ваше предложение е лошо. Напротив, и това е т. 6, която е за осигуряване на специалисти, психолози, логопеди, педагози и част от мотивите Ви за това е, разбира се, намаляването на агресията, предотвратяване на агресията. Но това не означава ли например – да вкараме повече часове по физическо възпитание, което е едно изключително мощно оръжие срещу агресията в училището? А защо винаги търсим по-сложното решение, като можем много лесно да предотвратим с една превенция към децата за повече часове на открито и след това за извънучилищното свободно време на децата какво се случва вместо да търсим повече психолози, педагози и социални работници?
Затова смятам, че ако ние Ви подкрепим, Вие пък ще ни подкрепете, с Вашите структури и с Вашата активна дейност, за повече часове по физическо възпитание, за повече спорт сред децата.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Да Ви кажа за т. 4: аз се съгласявам с госпожа Лечева. В България има една тенденция, тя е от последните 10–15 години да се създават безкрайни комисии, които дублират органите на управление в съответните отрасли на обществения живот. В момента имаме над 100 комисии, агенции, комитети и така нататък. Даже скоро, макар че гласувах „за“, бях против тази Комисия за борба срещу корупцията – при наличието на съд, прокуратура, следствие, Министерство на вътрешните работи и така нататък.
Големият въпрос е: като създаваме такива комисии кой пък ще надзирава тези комисии, камо ли пък те да имат такива функции да налагат дисциплинарни наказания? Станахме страна на комисии, агенции, въобще на контролни органи, които нямат опора в Конституцията и ще стигнем дотам да направим и комисия за убийствата – комисия за борба срещу убийствата.
Така че тази т. 4, според мен, няма как да бъде включена. Колкото до мандатността – то даже не е въпрос на конституционност. Конституцията не пречи да се въвежда мандатност за този род учебни заведения. Целият въпрос е дали е целесъобразна. Аз не съм специалист в материята, но специално за т. 4 – създаване на такава независима комисия, която да прави цялостен надзор, да налага административни наказания, включително и уволнения – това няма как да стане.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Други изказващи се?
Тогава и аз ще взема отношение.
Между другото, след като се запознах с представената инициатива, останах изключително доволен. Но като всяка човешка дейност и тя си има и хубавите и лошите страни. Някои неща аз вече леко ги загатнах. Няма да влизам в пълни подробности или да правя цялостен анализ на тези предложения които сте направили, но бих искал да констатирам, че има няколко изключително полезни идеи.
Както се казва, чукате на отворена врата и сега ще Ви предложа нещо, което мисля, че и колегите ми от Комисията ще подкрепят. Нашата Комисия заедно с Държавната агенция по закрила на детето от юли месец пое една инициатива за промяна на цялостното детско законодателство в държавата. Събрахме изключително добри експерти от шест министерства, изтъкнати психолози, представители на съда, представители на прокуратурата и в момента тази работна група вече подготвя първите си предложения за промени в законодателството. Точно тази работна група в момента предлага тези неща. В момента от 14 институции, нека и колегите от Комисията да го знаят, от 14 институции ние сме получили конкретни предложения за промяна в конкретни закони.
И тук виждам Вашето място – предлагам Вие също да отправите своите предложения към тази работна група.
В нея, забележете, влизат представители от нашата Комисия, както и от всички политически сили – няма деление на ГЕРБ, БСП, на патриоти, на ДПС, или на „Воля“. Всички пет парламентарно представени партии са в тази Комисия. Така че в момента отново Ви казвам: чукате на отворена врата. Специално за видеонаблюдението – за първи път в страната, нека да не се удрям в гърдите, но аз го въведох като районен кмет още през 2003 г. в училищата на моя район „Тракия“. Искам да Ви кажа, че нарушенията в училищните дворове и по коридорите на училищата намаляха в пъти. Тоест побоищата вътре в самото училище намаляха в пъти. За съжаление тази идея не стана държавна политика. Идеята сега е това, което предлагате относно видеонаблюденията, да стане държавна политика.
С колегата от синдиката не съм много съгласен. Като училищен психолог ще споделя, че едни от най-големите гаври в училищата ставаха точно в учебната стая, където учителят преподава урока си.
Не виждам нищо лошо в това да има поставено видеонаблюдение в самата училищна стая.
Вие помните какви гаври станаха с български учители, децата се бият помежду си, учителката не взима никакво отношение, или ако вземе отношение то е след свършен факт, така че не искам да влизам в спорове. Предполагам че колегата, веднага може да намери срещу мен поне пет аргумента в друга насока, но това, което Ви предлагам е следното: приемаме точно такива предложения за тази работна група.
После ще излезем и всички заедно, не като партии, а всички заедно, с конкретни идеи за промени в цялостното законодателство, касаещи нашите деца и ученици.
Считам, че някои от Вашите предложения са изключително добри. Така че добре дошли, както се казва на борда и след заседанието ще помоля веднага да си разменим координатите чрез моите експерти. Аз като председател ще Ви приема на среща другата седмица, за да уточним подробностите касаещи този въпрос, тъй като не е нужно цялата Комисия от 19 депутати да се занимава с тази инициатива. Вие ще се срещнете с мен другата седмица. И тези предложения, някои от които са наистина много добри, е редно да влязат в тези промени, които ние готвим. Да не правя анализ на всички изказвания, но наистина някои неща просто и аз не ги приемам. Казаното в случая от госпожа Лечева и господин Марков – ние създаваме дублаж на дублажа нали?
Тогава за какво има Министерството на образованието и науката? За какво?
Не искам да анализирам всички Ваши точки, много от точките наистина са добри. В момента сме в една много деликатна ситуация, тъй като заради някои предложения, които според мен са противозаконни би следвало Комисията да отхвърли целия Ваш проект, но ние няма да го направим. Аз ще предложа на колегите едно решение и съм убеден, че ще ме подкрепят.
Затова сме изготвили с моите експерти това предложение, с което да не отхвърлим тези предложения заради три-четири противозаконни момента. Ще го прочета на колегите и мисля, че те ще се съгласят с мен – както се казва: „и вълкът да е сит и агнето да е цяло“.
Вижте какво решение предлагам колеги, слушайте внимателно, защото ще го поставя на гласуване.

РЕШЕНИЕ:
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема за сведение и препоръчва на народните представители да вземат предвид в своята законодателна инициатива по тяхна преценка предложения от Националната гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна среда.
Ние не отхвърляме предложението. Всеки от нас е напълно свободен да прегърне техните идеи, а вярвам че ще прегърнем техните идеи всички заедно, когато те влязат в работната група и представят своите идеи на работната група, защото там сме и петте политически сили.

Затова Ви предлагам да гласуваме така подготвеното решение, иначе отиваме вече на двете крайности: или да го приемем или да го отхвърлим. Ако го приемем, Правна комисия с право ще ни запита: защо сте гласували нещо противозаконно.
Съгласни ли сте, колеги?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател. Аз предлагам изобщо да не гласуваме по този материал, защото няма смисъл. В крайна сметка….(Реплики: не можем да не гласуваме.)
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Господин Председател, колеги и гости, само да добавим, че аз подкрепям Вашето предложение. Според мен при всички положения ние трябва да излезем с решение. Но все пак да вземем под внимание това, че всъщност става въпрос за деца – цялостно за образователната система, за техните проблеми, за бити деца, да спрем това нещо! Според мен трябва задължително да се вземат радикални мерки в тази посока.
Трябва да се отнесем наистина с цялата сериозност към това!
Това е един от важните проблеми, особено на фона на демографската криза. Младите хора как да имат деца, като виждат какво се случва в детските градини, в яслите, в училищата?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз, господин Ченчев, наистина предлагам точно това. Мисля че много добре е прецизиран текстът, който трябва да гласуваме.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Господин Председател, уважаеми колеги, господин Ченчев! Идеята е част от тези предложения, които получаваме в момента, да могат да влязат в работната група, защото там имаме краен срок и имаме много предложения от различни организации, асоциации, от министерства, които ще бъдат наистина в полза на децата, а виждаме и доста добри предложения, които могат да влязат също на разглеждане.
Това което господин председателят предлага да направим е може би по-добрият вариант и смятам че е правилно да гласуваме по този начин.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, извинявайте госпожо Георгиева. Ето ги колеги датите, вижте какво става: в Комисията са получени предложения от 14 институции и организации до момента, което касае точно тези идеи, които и те предлагат. Предложенията са много, няма да ги изброявам – до 30 ноември 2017 г. експертите ще ги обобщят и изпратят на членовете на работната група. Предлагам да кооптираме като членове на тази работна група и членове от Инициативния комитет и съответно до 12 декември, когато е решителната среща, всички тези предложения, да добият завършен вид. Тези предложения ще бъдат разгледани с участието на юристи, на специалисти и експерти. Не всеки от нас е юрист – Вие знаете че подготовката един закон не е шега работа. Всяка запетая е важна. На 12 декември трябва да започнем работа. Това е крайния срок.
Предлагам да гласуваме това, което предложих, за да можем да дадем възможност на много от днешните предложения да намерят място в тази работна група. Ще Ви прочета текста и ще го подложа на гласуване:
„Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема за сведение и препоръчва на народните представители да вземат предвид в своята законодателна инициатива, да вземат предвид, по тяхна преценка, предложения от Националната гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна среда – по тяхна преценка. Някои неща, Вие видяхте колеги, не всички неща им приемаме. Затова – по тяхна преценка.“
Който е съгласен с това предложение, което направих, моля да гласува.
Гласували 17: „за“ 17, „против“ и „въздържали“ се няма.
Нека да благодарим на представителите на Гражданска инициатива!
Моля, след като приключим днешното заседание, експерт от комисията да уговори среща със председателя на инициативния комитет за вторник, предвид графика ми.
Колеги, отиваме към втора точка.
След като направих консултация с всички Вас преди началото на днешното заседание и поисках от Вас мандат, се срещнах с господин Лалов във фоайето.
Затова в един момент от заседанието, предоставих на госпожа Георгиева да води заседанието.
Предвид състоянието на г-н Лалов, си позволих и предложих изслушването на председателя на Българската Параолимпийска асоциация – г-н Илия Лалов да бъде отложено с един месец.
Прецених, че просто е съсипан от мъка.
Уверявам Ви, че аз, от своя страна бях подготвил два тежки въпроса, но след проведеният разговор с него прецених, че господин Лалов в момента просто е неадекватен. Нямаше да постигнем необходимия ефект от подобно изслушване.
Постигнахме обаче уговорка, това изслушване само да се отложи за определен период от време и осъществи най – късно до един месец считано от днес.
Господин Лалов пое ангажимента, че ще спази уговорката и ще бъде на наше разположение.
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Преди да сме приключили заседанието, разбирам болката на господин Лалов, но преди два дни, когато му е отправено това предложение дали да дойде или не, той е приел. Не ме смятайте за коравосърдечен човек, но …
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Христов, нали сте наясно, че ние сме изключително влиятелен и могъщ орган. И когато парламентарна комисия те кани, дори и да е починала дъщеря ти, няма как да откажеш. Но аз видях човека отвън в коридора в какво състояние е и повярвайте ми – все пак сме хора. Не смятам че е редно днес да го изслушваме.

Колеги в точка „Разни“ сме.
Ако има някакви други предложения? Ако няма, на всички приятен ден и весело изкарване на останалата част от деня.

(Закрито в 15,58 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов


Стенограф:
Катя Данчева