Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта





П Р О Т О К О Л
№ 23

На 30 май 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и четвъртото народно събрание при следния дневен ред:
1. Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет с пълно единодушие.
На днешното заседание присъстват: госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет и госпожа Даниела Николова – държавен експерт към секретариата на Министерския съвет.

Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към точка първа от дневния ред:
АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012-2020), № 802-00-23, внесен е от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
Давам думата на госпожа Росица Иванова, секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет.
Запознати сме с доклада, госпожо Иванова. Ще Ви помоля кратко, в резюме – няма да отсичам, че Ви се полагат 10 минути, но искам да бъдете кратки, синтезирани, всички от Комисията сме се запознали с него. Заповядайте.

РОСИЦА ИВАНОВА:
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се вместя и в по-малко от 10 минути, като Ви представя изпълнението на Административния мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите.
От 2013 г. до настоящия момент всяка година се изготвя такъв доклад, приема се от Министерския съвет и се представя за разглеждане в парламентарните комисии, след което отива за разглеждане в залата от председателя на Националния съвет.
Започвам с това, че Националната стратегия е приета на 1 март 2012 г. от парламента и наш ангажимент е от тогава досега да представяме изпълнението на този доклад всяка година за разглеждане при Вас.
Оперативното изпълнение на Националната стратегия се осъществява чрез план за действие. В него са заложени преди всичко мерки, които се изготвят от самите министерства. Интеграционната политика е хоризонтална политика и по този начин ние координираме съответните министерства, които имат отношение към този компонент. Основните приоритети в Стратегията са достъп до образование, здравеопазване, жилищни условия и заетост. Освен това българската стратегия е по-специфична с това, че включва още два приоритета – недискриминация и върховенство на Закона, и култура и медии. Изключително важно за Доклада е това, че информацията, която Ви е предоставена и която се съдържа в него, е предоставена от съответните министерства на база анализ на резултатите от мерките, които са заложени от предходната година. Това е така, за да можем на политикоправещите институции да могат да бъдат предоставени резултатите, така щото да могат да бъдат включени съответните анализи, графики, таблици, тенденции в политиката за всяка следваща година.
Споменах, че от 2013 г. до настоящия момент всяка година защитаваме този доклад – кое е по-различното от тази година?
В годините назад в различните комисии сме получавали критики по отношение на това, че липсва аналитична част, липсват тенденции и графики, статистика. Това е доста трудно предвид нормативните разпоредби на нашата държава, предвид Конституцията, че данни по етнически признак не се събират. В този аспект единствено и само Националният статистически институт борави с такива агрегирани данни и то през периоди, когато е преброявяне, а и през останали отчетни периоди, когато самата Национална статистика го прави за свои цели по отношение на доходи, на посещение на ученици и така нататък – Агенцията по заетостта събира данни и то преди всичко на доброволен принцип.
Кое е по-различното тази година? Всичките данни, които бяхме получили от министерствата, ги предоставихме за анализ на Българската академия на науките. Българската академия на науките направи анализ, който е неразделна част, прикрепен е към този доклад, като най-основните изводи се отнасят към областта на здравеопазването, защото там са изследвани най-много нормативни документи, стратегии, актове и програми. Другото важно нещо е, че от тази година реализираме система за маниторинг върху тази стратегия. Системата се основава на подход на индикаторен модел. Той е количествено измерим, което означава, че зад всяка мярка стои количествено измерима стойност, така щото, ако мога най-образно да се изразя, за всяка мярка, когато сложиш количествено измерима стойност, то да може да се произвеждат графики, за да могат да се проследяват тенденции. С отговорност бих заявила, че следващата година, живот и здраве, бихме рапортували по-точно този модел.
Това е по отношение характера на Доклада.
Към Доклада има и един анекс. Само за сведение – това е изпълнението на областните стратегии на общинските планове за действие в изпълнение на Националната стратегия. Понеже Вие сте избрани от съответните региони, сме предположили, че ще Ви е в доста голяма услуга всеки един съответно по районите си да може да провери какво е изпълнено на територията на общината и съответната административна област. Имаме получена информация и тя е прикачена на диск, за сведение и информация – за всички 28 областни администрации, и 196, мисля, бяха общини от всички общини.
И тъй като в момента сме в тази комисия за политиките за младежта и спорта, само бих искала да кажа, че основните инструменти за прилагане на тези политики – това са програми, които се администрират чрез проектен принцип и се финансират в областите „Младеж и спорт”. Основно тези програми се изпълняват през свободното време на децата и младежите. Това са преди всичко различни възможности за безплатни занимания в спортните клубни бази под ръководството на квалифицирани спортни специалисти. Целта е да се търсят млади таланти. Има различни мероприятия, спортни събития, които се подпомагат, включително и за деца с увреждания от социално изключени групи.
В основата на провежданите политики на Министерството на младежта и спорта винаги е поставена социализацията. Казах, че ние не можем да говорим колко деца от ромски произход са включени във всички тези мерки и програми по причината, която изброих, но основната цел на Министерството е социализацията на тези деца. Това, което излиза като извод и тенденция от Доклада е, че разликата между децата от групите на социалноизключените групи с останалите, тоест на останалата популация на населението, се разширява – по-бедните стават по-изключени от по-богатите, с по-високите доходи и възможности. Тук са описани проекти и програми, които са реализирани. Няма да се спирам на тях, Вие сте запознати.
Основната програма, по която работи Министерството на младежта и спорта, е „Спорт за децата в свободното време”. Още веднъж казвам: социализацията е в основата, търсенето и откриването на млади спортни таланти от средите, от които те произхождат, най-вече утвърждаване на толерантни междуетнически отношения. Не е тайна за всички, че интеграцията не е експлоатиран процес, който е в полза на политиците. В отговор, тъй като имахме защита на две комисии – преди обяда в Социалната комисия, един от въпросите беше: „Ама, нищо не се прави от държавата.”, или „Нищо не се вижда, къде е тази интеграция?”. Аз завършвам с това, че няма гражданствено отношение, гражданска чуваемост към тази тематика, интеграционната. Интеграционната политика не работи за политиците, особено във време на избори.
В заключение ще кажа, че вчера имаше международно събитие под Европейското председателство на Съвета на Европейския съюз, единственото, посветено на интеграционна тематика. Толкова генерални дирекции не бяха се събирали! От Европейската комисия го оцениха изключително високо. Предполагам, че никой от Вас не е запознат, защото в медиите нямаше нито ред. Медиите също спомагат – липсата на политическа воля и гражданска чувствителност се отразяват на това да не се знае какво се прави. А наистина се работи! Не можем да кажем, че нещата драстично са променени, но в никакъв случай не бихме могли да заключим и да кажем, че нищо не се прави. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Има ли въпроси, колеги?
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости, представители на институциите! Няма как да не кажа нашата позиция по отношение на този Административен мониторингов доклад. Факт е, че той се нарича административен и отчита изпълнението на всяка една институция по изпълнението на Националната стратегия. Тук много трудно биха могли да бъдат намерени аналитичните моменти и най-вече оценка на въздействие на всички усилия, които полагат институциите. Факт е, че това е много тежък и труден процес, имам предвид интеграцията, когато става въпрос за ценности между културни различия.
Това е вече пети пореден доклад и то в рамките на 90 – 100 страници. Четейки от него, се вижда колко много средства се влагат, колко много политики, колко много институции са ангажирани, а всъщност напредъкът е изключително малък. Той не е видим. Както Вие казвате – дали е заради медии и така нататък, но всички трябва да сложим ръка на сърцето си и да кажем, че наистина са много тежки проблемите, които имаме да решаваме занапред.
Аз ще се въздържа, защото тук явно има някакъв сгрешен подход – или не са правилно насочени средствата, или реализацията по влагането, изпълнението на тези не е достатъчно ефективна. Затова е необходимо винаги в такива доклади да има точно тази аналитична част като допълнение към Доклада.
За мен, като част от Спортната комисия, разбира се, най-вече ме смущава липсата на една много сериозна политика чрез спорт за интеграция на това население. Няма смисъл на всички Вас тук, особено на колегите, да обяснявам, че спортът е много бързо и ефективно средство за интеграция, социализация, образование, възпитание и така нататък. Тук виждам пропуск от страна и на Министерството на младежта и спорта като възможност да развият една такава програма, особено когато става въпрос за малките населени места. Във Великотърновска област има две места с ромско население от 1500 човека – Раданово, Полски Тръмбеш, Вие не знаете къде се намира, но примерно там биха могли да бъдат регистрирани клубове по бокс, борба, футбол – хайде, футбол има навсякъде, но тези спортове, които са индивидуални, биха могли да обхванат много деца. И разбира се, съоръженията – те не са чак толкова скъпи. Има училищни сгради, които пустеят, огромни помещения, които пустеят. За един ринг не се изисква кой знае колко. Министерството примерно би могло в тази посока да предизвика, да мотивира част от федерациите да регистрират клубове и така нататък. Това е сериозна възможност за много по-бързата и по-ефективна социализация и интеграция на малките и децата да бъдат част от образователния процес по този начин.
За мен, това е съществен пропуск, пак казвам, защото спортът дава много възможности – с много по-малко средства, много по-ефективен механизъм. Средствата, които се отделят, наистина са колосални, а напредъкът е много малък. Явно има нещо сгрешено. Стратегията виждам, че е до 2020 г., може би тук трябва да започне да се обсъжда и новата стратегия за следващото десетилетие и така нататък, да бъдат включени и тези моменти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще отговорите ли?
Заповядайте, госпожо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Лечева, ще се съглася с почти всичко, което казахте. Още веднъж искам да повторя обаче, че интеграционната политика не е атрактивна политика. Атрактивна от гледна точка подкрепа на публичния сектор, подкрепа на политическия сектор, подкрепа на цялото общество, подкрепа и разбиране дори от малките общини. И за да не съм голословна, веднага казвам: имаше операция, и има в момента, социално-икономическа интеграция на лица от уязвимите групи с насоченост към ромите. Тази операция беше с бюджет 50 милиона лева и беше преди всичко с невероятно лесен вход за кандидатстване – само с концепции. Това са интегрирани мерки, включително и мерки за спорт. Беше насочена с национално покритие и то най-вече към малките общини: 500 хил. лв. по Оперативна програма „Човешки ресурси” и още 390 хил. лв. по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” – новата програма на Министерството на образованието. Това са едни 900 хил. лв. Кандидатстваха само 52 общини Ние връщаме 25 милиона лева. Това е в отговор на това, че се дават много пари, много милиони. Ние връщаме 25 милиона лева, просто защото няма интерес от страна на общините. И не само това – 52 общини покриха норматива за концепции и сега, до утре е последният срок да подадат вече проекти, тоест когато са минали етапа на концепция, няма връщане. Те ще пишат проекта, докато той просто мине. Сега искам да Ви кажа, че от тези 52 общини може би около 10 се отказват въобще да пишат. Това означава, че освен тези 25 милиона, които ние връщаме, ще върнем още – 10 общини, сложете по 800 хиляди, още 8 милиона. Не е атрактивен секторът на малките общини. В това отношение Вие като представители на съответните места законотворци бихте могли също да помогнете в това отношение. Но не е истина, че се хвърлят колосални пари за роми. Само с този пример аз казвам колко пари се връщат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Факт е обаче, че все пак те са определени именно за постигане на някакви по-добри цели, заделен е такъв ресурс, това че не се е усвоил – това, което казах преди малко, че има заделени такива средства, а начинът по който се разходват, или не се разходват по незнайно какви причини, защото една от причините може да е липса на капацитет, на информация, Бог знае още какви други причини, аз лично сега чувам за тези възможности, от които не са се възползвали именно малките общини и т.н., това също би могло да бъде причина, за да не бъдат усвоени. Ето един огромен ресурс, за голямо съжаление.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Колеги, други изказващи се? Няма.
Подлагам на гласуване „Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите“ (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
За – 11, против няма, въздържали се 7.
Приема се.

Преминаваме към точка Разни.
Към нея имам две съобщения.
Първо, за Деня на детето нашата комисия съвместно със столичното Сто четиридесет и трето училище организираме благотворителна изложба в пространството „Антично културно-комуникационен комплекс Сердика”, разбирайте Ларгото. Изложбата ще се проведе от 11.00 ч. Колеги, хубаво е да присъстваме всички от Комисията.
Второ, искам да благодаря на цялата комисия. Знаете, че ноември месец започнахме по наша инициатива и създадохме всички заедно, и петте партии, една работна група от специалисти в различни насоки – психолози, съдии, прокурори, МВР, тридесет и едно НПО-та. Идеята на тази работна група беше да създаде сериозни промени в детското законодателство и след близо шест месеца работа ние сме вече на финала. Това е заслуга на всички пет партии в Комисията, всяка партия има представител в работната група. Има конкретни предложения в изменение на детското законодателство. Не казвам, че това ще реши тотално проблема с децата, но, колеги, очертават се близо двадесет ЗИД-а. Сериозни двадесет ЗИД-а! Ще го консултирам с всички Вас, идеята е в края на месеца или в началото на следващия, да направим заключителната работна група в парламента, да благодарим на всички тези НПО-та и колеги, които без да вземат и един лев, са направили наистина някои много разумни предложения, и след това, знаете пътят какъв е, даваме го за експертиза на двете ключови министерства – Правното и Социалното, и след това, колеги, ще имаме готовност да вкарваме тези близо двадесет ЗИД-а. Това е нещо много сериозно! Моята идея, пък предполагам и всички Вие ще се съгласите, защото всеки един от нас има заслуга, от партиите, тези ЗИД-ове да ги вкарваме всички заедно в парламента, защото касаят децата. Тук не трябва да се делим на леви, десни и така нататък. Свършена е тотална, сериозна работа за тези шест месеца. Това е огромна заслуга на нашата комисия. Огромна заслуга!
Колеги, можем да го направи и по-рано, но знаете, че всички парламентарно представени партии участваме и в прословутия Закон за хулиганството, който ще представим на 19 юни в парламента, пред спортната общественост и пред журналисти. Това, няма да го скрия, е огромна заслуга на всички Вас.
Знаете, Законът за футболното хулиганство е спешен, защото идеята е до началото на футболното първенство, господин Ченчев – от футбол всички се интересуваме, започва август месец, а европейските мачове започват от юли месец. (Реплики от народния представител Иван Ченчев: Първенството започва юли месец.) А, юли месец започва първенството?! Значи, затова бързаме, първо, със Закона за хулиганството, след това в края на месеца ще поемем и децата.
Едно голямо „Благодаря!” към всички партии! Благодаря Ви.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.

(закрито в 15,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЧО АТАНАСОВ

Стенограф:
Маргарита Крачунова