Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
19/09/2018
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерски съвет на 20.07.2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 27
На 19 септември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерски съвет на 20.07.2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията Стефан Апостолов.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния дневен ред:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
3. Разни.
Има ли предложения или забележки? Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
На днешното заседание присъства господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта.
Ще следваме реда, установен по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва: по ал. 2 право на два актуални въпроса имат членове на Комисията от всяка парламентарна група; по ал. 3 министърът отговаря веднага след задаването на въпроса; по ал. 4 редът на задаване на въпросите се определя съобразно числеността на парламентарната група по низходящ ред. Задаването на вторите въпроси е по същия ред. След изтичане на първите въпроси по ал. 5 времето за изложение на въпроса е до две минути. Отговор на министъра на министъра е до три минути, репликата и дупликата – до две минути.
Предоставям думата на народните представители от ПП ГЕРБ – като най-голямата парламентарна група, за първия въпрос към министъра.
Господин Александров, заповядайте.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, съвсем наскоро президентът на МОК – господин Томас Бах беше в България, което и съвпадна с провеждането на трите големи мероприятия в нашата страна– трите световни първенства. Знаем, че такова събитие до този момент не се е случвало. Той изказа много ласкави думи по повод организацията и провеждането. Може би във връзка с това е възникнала идеята за евентуалното кандидатстване на нашата страна за домакин на Зимните младежки олимпийски игри през 2024 г. Питането ми към Вас е: какво Ви е мнението по въпроса и дали реално имаме някакви шансове да бъдем домакин на тези игри.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря.
Тази покана от негова страна беше отправена по време на срещата между него и премиера на Република България – господин Бойко Борисов. Все пак в МОК са направили анализ на това, което се случва в България, а именно, че няма друга държава до момента, която в рамките на една седмица да е правила много успешно три световни първенства по олимпийски видове спорт. Тъй като имат информация, че два пъти сме се опитвали да кандидатстваме за Зимни олимпийски игри, предполагам, че това бяха и мотивите на президента Бах, за да отправи тази покана. Смятам, че е абсолютно реалистично, защото Младежките олимпийски игри са далеч по-икономични, много по-лесно могат да бъдат изпълнени. Тъй като това не е покана за участие в конкурс – там няма тежки кампании; няма бюджети за реклама, за да убеждаваш; за лобиране, за да спечелиш такова домакинство, много по-лесно може да се определи страната, която ще бъде домакин. Това става с решение на МОК и мисля, че поканата към нас е много сериозна гаранция, че гледат на нас сериозно. Имаме огромни шансове да спечелим това домакинство. Ще започнем веднага разговорите. Още месец октомври с госпожа Стефка Костадинова, която е председател на БОК, ще имаме среща в Буенос Айрес по време на Летните младежки олимпийски игри с експертите на МОК, за да влезем в детайли, за да видим дали ще можем да се справим с тези срокове. МОК участва с финансиране – с доста сериозни средства, на тези игри. Другата особеност е, че не е задължително да спазваме целия календар, всички зимни спортове да бъдат включени в тази програма. Дава се творчество от страната-домакин да подбере кои състезания да бъдат включени, примерно, няма да се налага най-скъпото съоръжение – бобслей, така че съвсем спокойно бобслей шейни могат да бъдат изключени. Но имаме възможност, тъй като София е единствената столица в света, в която има планина, имаме доста плюсове в тази посока. Не се налага изграждането на олимпийско село. Има прекрасни хотели, които могат да се ползват. Просто трябва да се оправят съоръженията на Витоша. Отделно ски шанците, например, могат да бъдат изнесени в Боровец, което е на 50 км от София. Ски бяганията и биатлона могат също да отидат там, което допълнително ще допринесе и за развитието на Боровец като курорт. Мисля, че е абсолютно реално да се надяваме да получим това домакинство. От там нататък следващите години съм убеден, че ще се справяме отлично, стига да бъдем посочени от МОК като страна-домакин.
Следващата стъпка след години, като се направи Младежка зимна олимпиада – живот и здраве, при други икономически условия и обстоятелства, страната може да кандидатства и за организацията на едни Зимни олимпийски игри. Но смятам, че това е огромен шанс за нас. Виждате с какъв авторитет, с какво уважение говорят за България, за организацията на тези състезания. Имам информация как са отразени в чуждата преса провеждането на тези три домакинства. Страхотен авторитет, страхотни суперлативи. А една Младежка зимна олимпиада ще бъде невероятна реклама и на българския зимен туризъм и на София като град, който предлага подобни условия, пък и на Боровец, който може би ще бъде включен. Най-сериозната инвестиция, която трябва да се направи, е една зимна зала за кънки-бягане и мисля, че с това се приключва. Докато на Витоша самият концесионер ще бъде задължен да инвестира и да си оправи съоръженията. Съвсем реално след месец-два, ще мога да Ви докладвам по-подробно какви са ни шансовете да се справим финансово с кандидатурата.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Министър, за чудесните думи, които казахте. Ако се случат тези неща, всичко ще бъде много добре.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: От БСП – господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, колеги и гости! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с една много хубава програма, която пуснахте. Тя е за развитието на спорта за хората с увреждания, която дава възможност не само на Българска параолимпийска асоциация, но и на всички останали федерации да подготвят състезатели в различни спортове. Давам Ви пример с Баскетболната федерация, която има отбор по баскетбол за хора в инвалидни колички. Всъщност, ако отборът по баскетбол спечели Европейско първенство – пожелавам им го, премиите, които трябва да се изплатят, трябва да минат през Българска параолимпийска асоциация. Дали това е изчистено от инструкцията, тъй като в нея точно това пише: че само Българска параолимпийска асоциация може да предлага състезатели за премии от световни и европейски първенства? (Министър Красен Кралев отговоря при изключен микрофон.)
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви бъда благодарен, тъй като се поставя Българската параолимпийска асоциация в едно такова положение, че от нея зависи прекалено много.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Логиката, която следваме в реформата и която правим с финансирането на параолимпийските състезатели е, въобще хората с увреждания да не зависят само от тази Асоциация, а всяка федерация, която желае да развива спорт за хора с увреждания, да е автономна, да може да си кандидатства за финансиране, да се разполага с финанси и съответно да ги отчита пред нас. В логиката на този дух е и това предложение. Не виждам защо да не го направим така, че да е адекватно на целия пропуск от наша страна.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Наистина ще бъде полезно, защото знаем, че концентрирането на цялата власт в една институция става диктатура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: От „Обединени патриоти“ – господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, преди няколко дни премиерът, при посещение и среща с волейболните национали във Варна заяви, че е възможно строителство на нов Национален стадион по футбол. Какви са плановете на Министерството? Включено ли е по някакъв начин в предстоящите задачи и като допълнение възможно ли е това да се случи само и единство в София?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: От много години се говори за нов Национален стадион. Виждаме, че може би ние сме една от малкото останали държави в Европа, които не са построили нов модерен стадион през годините. Не мога да не приветствам решението на премиера, защото ние следваме логиката и когато в един спорт има успех, веднага ще отидеш да го подкрепиш с инфраструктурен проект, с по-добро финансиране за школите и така нататък. Анонсът за нов стадион е много важна част в опитите през последните 3-4 години на държавата да подкрепя българския футбол. Знаете, че много трудно пряко може да финансираме отборите, тъй като са акционерни дружества. Направихме опити през последните години с бюджет от милион до милион и двеста триста хиляди лева да подпомогнем юношеските клубове, да имаме поглед върху тях. Мисля, че следващата година реално ще видим ползата от този проект. Съвсем нормално е, след като подкрепим 10 клуба с реконструиране на базите им, смятам, че би било добре да имаме нов Национален стадион. Както знаете ние няма как да повлияем много на това решение, защото основният казус тук е бюджетът. Имаме ли пари, един такъв стадион, примерно – правили сме калкулация, за България трябва да е за около 30 хиляди души – ще е оптимален, би могъл да бъде изграден за около 100 млн. лв. за не повече от 2 години, след получаване на финансите. Така че предполагам, че това ще бъде обект на решение на Министерския съвет – с постановление на Министерския съвет, да се отпуснат парите. Но условието, както знаете, беше националите да продължат да се представят по този начин. Както се вижда, имат всички възможни шансове да си спечелят групата в новия турнир за Лигата на нациите, за което, би трябвало ние да ги подкрепим с нов стадион.
Водил съм разговори с госпожа Фандъкова от гледна точка на възможностите за място за нов стадион. Би трябвало Столична община да предложи подходящ терен, а дали мястото ще е в София, разбира се, че единственото място, където трябва да е този стадион е София. Много пъти давам за пример случая как във Варна се реши този проблем – когато искат да инвестират, да направят нов стадион, Общинският съвет много лесно може да гласува, да се даде апорт на тази земя в ново търговско тържество и вече инвеститорът да инвестира и да направи нов стадион. Виждаме пак, че публичните средства недостигат, частните също трудно се оправят с подобни инвестиции. Във Варна строежът продължава доста дълго време, но останалите градове могат да следват този пример – и Бургас, и Пловдив, където има възможности и желание да се правят такива стадиони. Смятам, че мястото наистина трябва да бъде в София. Да е комуникативно, да има метро, да има място за паркиране. Сега чета коментари на колегите в пресата, че настояват на мястото на стария да бъде изграден нов. Но според мен тази локация затруднява транспорта – за всеки мач трябва да се затваря центъра на София, създават се неудобства за гражданите, няма паркинг – знаете, че това е може би единственият стадион, който няма паркинг. Околните площи Столична община си ги държи за себе си. Стадионът няма свой паркинг. Няма друго такова спортно съоръжение, което да не разполага със собствен паркинг. Така че логиката е да търсим място, което хем да е в рамките на града, хем да има метро до него, да има булевард, но и да има площи за паркинг, защото едва тогава можеш да разчиташ – като спазваш тези всички условия, да вземеш домакинството на някои от финалите за Суперкупата на Европа – защото знам какъв ще бъде другият въпрос. Може да, много лесно можем да го спечелим, но стадионът трябва да има необходимия брой паркоместа извън всички останали стандарти, на които трябва да отговаря като конструкция.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Али.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги!
Похвално е, господин Министър, затова, че страната ни беше домакин на три първенства по гребане, волейбол и художествена гимнастика. Първо, искам да Ви благодаря за организацията. В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: Какъв е принципът от разпределение на приходите от продажба на билети, приходите от реклама, от телевизионни права, остават ли в Министерството, във федерациите или някъде другаде? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: В Министерството не влизат никакви постъпления. Логиката е, че когато осигуряваме финансиране за подобни домакинства ние никога не финансираме 100% от сумата. Приходите от рекламните и спонсорски договори, приходите от продажбата на билети се използват именно за това, за да се подсигури бюджета на цялото състезание. Пример ще дам за волейболното първенство, което е най-скъпото от трите, за които говорим. Държавата е дала 5 милиона щатски долара, които отиват само за плащане на таксата към FIVB – към Международната федерация. От там нататък има много други разходи, свързани с транспорта, престоя на отборите, изхранването и други разходи с организацията, които Федерацията поема, като си възстановява средствата от продажба на билети от телевизионни и рекламни права.
В гребането не стоят съвсем така нещата, защото там няма сериозни приходи, няма кой знае какъв зрителски интерес.
Художествената гимнастика е по същия начин: целият бюджет, от който се формира на първенството, има част, която е финансирана от държавата, останалата част федерациите сами поемат чрез спонсори и чрез продажба на билети.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
Госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, много бих искала да разбера каква е Вашата гледна точка относно забавянето със Закона за физическото възпитание и спорта? Знаете, че се гледа от много време, че е подготвен, изпратен е към Министерството, но всъщност мина доста време, а този закон се очаква?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Това е взаимен процес. Комисията работи по този закон, така че забавяне от наша страна….!? Да ми задавате такъв въпрос малко ми е странно.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Естествено, че е взаимен процес, но от нашата страна ние бяхме…
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: За кой период е забавянето? За последните шест месеца, за последния един месец, за последните две седмици?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: При нас нямаше информация до преди месец септември, че има обратна връзка от страна на Министерството. В тази връзка е въпросът ми.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Това, което се е искало от нас, законът мисля, че е предаден, нашите коментари сме ги дали. От тук нататък остава да се съберем и да го гледаме в Комисията.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Другата седмица, защото не е изпратено. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Бързаме го всички.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Другата седмица ще гледаме Закона за спорта на второ четене, като в петък ще получим всички по имейл окончателния доклад. Забавянето се получава от това, че имаше проблеми с рецензентите. Все пак законъ трябва да бъде правно изчистен. За това е цялото забавяне.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Като цяло Законът се забави по една-единствена причина и държа това да бъда ясно на всички. Желанието на всички нас – като вносител, на Вас – като основните фигури, които трябва да приемат текстовете, да предложат промени, беше този закон да обхваща колкото се може повече мнение, повече становища, без значение управляващи, опозиция. Знаете, че предложенията на всяка една политическа сила са гледани, всеки имаше възможност да предлага, защото амбицията на всички е да направим един закон, който да е надпартиен, който да може максимално близо да отговаря на реалните потребности на спортните организации в държавата. Това е основната причина. По социалните мрежи, по медиите, чувам коментари, че някой бавил нарочно Закона, феновете на ЦСКА се притеснявали, че някой ги саботира… Мисля, че нито един от Вас не е бавил Закона с тази цел, нито пък от наша страна е имало такова нещо. Желанието на всички беше да направим един много добър закон, който да не трябва да се променя след няколко месеца и който максимално добре да отговаря на потребностите на всички организации, включени в областта на спорта.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Напълно подкрепяме. Поради тази причина Работната група работеше толкова усърдно и дълго. Затова казвам, че съм съгласна с тези думи, които Вие казахте.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Преминаваме към втория кръг от въпроси.
Господин Александров.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, вторият ми въпрос е свързан отново с организацията на световните първенства, за което похвали и адмирации както към Вас, така и към всички други хора, които са ги подпомогнали.
Във Вашия отговор имаше цифри, свързани с организацията и подпомагането от страна на българската държава за световните първенства. Питането ми: според Вас резултатът оправдава ли средствата, като знаем, че международният отзвук беше много добър? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Дълбоко съм убеден, че подобен род домакинства на такива състезания, форуми са изключително важни за държавата в няколко аспекта: първият, че на българските младежи им е необходимо да видят успешни състезатели на живо, за да могат да получат вдъхновение да се занимават със спорт. Много пъти съм коментирал резултатите от Европейското първенство, което проведохме заедно с Италия 2015 г. Именно този успех там ни подтикна да бъдем по-смели в кандидатстването за организация на Световно първенство, защото беше феноменално. След приключване на Европейското първенство, школите в страната не сварваха да записват не само деца и младежи, но и хора от всякакви възрастови групи. Волейболът се превръща все повече в семеен спорт, не само за високо спортно майсторство. Започват да го тренират много хора за здраве, за удоволствие, което всъщност е и крайната ни цел. Владо Николов тогава успя да направи школи в десет града. По триста души се записваха. Този наплив го очакваме и сега да се случи.
Същото е и с художествената гимнастика.
Гребането – Пловдив се е превърнал от години в един от световните центрове в световното гребане. Всяка година там има някакви домакинства на европейски и световни първенства за юноши, младежи. За първи път сега спечелваме световно първенство за мъже и жени. Догодина за първи път ще бъде проведена световна купа и така нататък.
Социалният елемент, който го има в тези домакинства, мисля, че абсолютно сме си изпълнили задачите.
Вторият момент, който го има, е издигането на авторитета на българската държава. Знаете, че спортът е най-доброто средство, най добрият инструмент, през който можем да комуникираме културно историческото си наследство, да комуникираме България като туристическа дестинация. Има много сериозен икономически аспект в тези домакинства. Много ми е трудно да отбележа какви са реалните икономически приходи. Не мисля, че някой може да ги сметне, примерно, от посещението на феновете. Вчера бях във Варна да гледам мача България – Полша. Имаше над 2000 хиляди фена на Финландия, 3000 фена на Полша, които бяха във Варна и подкрепяха любимите си отбори. Това е много сериозен плюс за града.
Отделно разширяваме и географията. Примерно, Русе до момента не беше един от тези градове, които традиционно са домакини на подобни състезания. Те се справиха блестящо, с отлична подкрепа и организация от страна на общината и виждаме, че започва да се оформя още един спортен център в държавата, който може да приема домакинства от подобен ранг. Аспектите са много. Не искам да правим сравнение със Световното първенство по футбол, което се проведе в Русия. Тази популярност, която Русия получи в света, не може да се сравнява на 100 години пропаганда преди това. Спортът е феномен в това отношение. Смятам, че ако сме разумни в планирането, а именно в политиката, която се опитваме да правим през последните години, е не да се финансират всякакви домакинства на спортове, които нямат кой знае какви успехи и принос в международен план за България. Опитваме да следваме някаква логика. Има спортове, които носят медали, успехи на България на олимпийските игри, които се практикуват от най-много българи. Да насочваме парите за домакинства на големи форуми в тези спортове, които се практикуват от най-много българи, за да постигнем този социален ефект.
Следващата стъпка в тази стратегия е спечелването на домакинство на олимпийски квалификации пак в тези спортове, от които ще чакаме успехи на олимпийските игри. Целият този процес създава огромен авторитет на България в средите на МОК, в средите на световните организации. Много лесно ще бъде от тук нататък на всяка следваща администрация в Спортното министерство да изгражда стратегия е да печели такива домакинства, каквито иска. Вече нямаме проблем с това да ни бъде дадено състезание, което поискаме. Може да планираме две три четири години напред домакинствата, да си планираме разходите, а не както беше досега, всяка година да се прави подбор на състезания, в което не виждах логиката в избора на определени състезания – която Федерация си е написала най-добре проекта, тя печели домакинството.
Мисля, че тази стратегия, която се опитваме да следваме през последните три години е по-правилна в случая.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, колеги и гости! Уважаеми господин Министър, абсолютно съм съгласен с това, което казахте, че на първо място е масовият спорт, спортът за цялата нация, и на второ място е спортът за печелене на медали. Спортът се превърна в бизнес и по този повод миналата година в Комисията Вие споменахте, че ще се отделят около 120 милиона за реконструкция на спортни площадки, на физкултурни салони в училищата. Защото в крайна сметка, ако децата искат да тренират, а няма къде, се губи целият смисъл.
Да допълня случая от преди два-три дни с огромна спортна площадка в Казанлък, финансирана за около 350 хил. лв., на която – да чукам на дърво, се надявам да не се убие там някое дете скоро, защото е в безобразно състояние и мисля, че трябва да погледнете и към този случай.
На какъв етап е реконструкцията на спортните площадки, на физкултурните салони – задействана ли е, отделени ли са пари?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: (Министър Красен Кралев отговаря при изключен микрофон.)
В момента по Програмата „Региони в растеж“ към МРРБ, която има 640 милиона, които са заделени за оборудване на образователна инфраструктура, като 10% от тях, тоест шестдесет и четири, пет милиона са само за физкултурни салони и площадки.
Миналата година бяхме успели заедно с Министерството на земеделието да въведем корекция в Програмата за развитие на селските райони. По тази програма в момента има останали 7 милиона и 15 проекта ще бъдат одобрени за финансиране. Програмата завършва, подадени са документите, конкурсът в момента върви. Петнадесет от всичките общини, които са подали документи – малки общини селските райони, които ще получат средства за салони.
На базата на този дефицит, който се установява като цифра, работим върху доклад, който да предложим на правителството, за да може да се планира финансиране и в рамките на три-четири години да се отделят всяка година поетапно средства, за да може този проблем да бъде решен.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за отговора.
Наистина от тези цифри излиза, че повече от половината нямат физкултурни салони, което е много странно. Все едно един оркестър да няма инструменти. И като казахте за инвестицията – спортът е една инвестиция в бъдещето. Виждаме колко деца са с наднормено тегло и заболявания. Така че, надявам се, наистина да се случи нещо положително.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Трябва да работим в тази посока, защото както сме го споменавали много пъти, тук, в тази зала, 30% от българските деца едва спортуват, останалите 70% не са обхванати. Важно е да има инфраструктура, ако няма инфраструктура няма как тези деца да ги запалим по каквато ѝ да е физическа активност…
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: „Обединени патриоти“ ще имат ли въпрос?
Господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, в продължение на това, което и господин Христов коментира, напоследък все по-често във вашите медийни изяви коментирате спортната инфраструктура. Какви проекти изпълнява Министерството? Какво предстои до края на годината и, да не прозвучи егоистично, Добрич попада ли в това число?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: От няколко години обръщаме много сериозно внимание на спортната инфраструктура свързана с леката атлетика, която е фундаментален и основополагащ спорт. След реконструкция на бившата зала „Фестивална“, която стана „Асикс Арена“ имахме ремонтни дейности в закритата лекоатлетическа писта в Сливен. В момента приключваме ремонта на закритата писта на Локомотив (Пд) в Пловдив и всеки момент ще бъде открита.
Отваря се процедура за още една зала по лека атлетика в Пловдив, която е на Ботев (Пд). Сключен е договор за реконструкция на закрита лекоатлетическа писта в Кюстендил. Има обявена обществена поръчка за 350 хил. лв. за реконструкция на закритата лекоатлетическа писта в град Добрич.
В България на този етап има две закрити писти, които са с обиколка от 200 метра. Едната е „Асикс Арена“, другата е в Добрич. Останалите, за които говорих току-що, са с права – 150 метра, които са непълноценни. Позволяват доста голяма част от дисциплините да бъдат покрити през зимния сезон. Но най-важните писти всъщност са закритите в Добрич и в София. В Източна България това е единствената писта, така че ще обърнем внимание. Като инвестиция първо на нея – в Добрич, ще обърнем сериозно внимание, защото е изключително належащо това нещо да се случи.
Преди броени седмици открихме реконструирана нова зала за волейбол „Иван Хаджиев“, която е в Русе. Там се провеждат подготовката и част от тренировъчния процес на отборите, които участваха на Световното първенство. Има сключен договор за ремонт на ветроходната база „Бриз“ във Варна, на кортовете на тенис-клуб „Левски“-София. Има сключен договор за изграждане на многофункционално спортно игрище в училище „Христо Ботев“ в град Айтос. Предвижда се също реконструкция на спортна площадка в училището село Свидня, община Своге; ремонт на спортна зала в град Белово; реконструкция на спортна зала за тенис на маса в град Полски Тръмбеш и ремонт на спортната зала в комплекс „Дружба“ в град Перник.
Двете най-важни големи инвестиции, които не съм споменал в този списък: всеки момент трябва да започне реконструкцията на стадион „Академик“ в София, защото преди да говорим за нов Национален стадион и за изместване на футбола на нов стадион, за да имат нов дом, тренировъчен и състезателен център, трябва да се погрижим и за леката атлетика.
Идеята ни е леката атлетика да бъде преместена на стадион „Академик“ – прекрасно съоръжение, което има проблем с трибуните, няма осветление, писта също няма, въпреки че е единственият стадион по проект, който може да приема международни състезания. Има особени изисквания за начина, по който трябва да бъде изградена пистата за бягане на 110 м. Смятам, че в рамките на по-малко от година там реконструкцията ще приключи, тя е за около 4 милиона. Едната част се извършва с договори за енергийна ефективност, другата част – със собствени капитали на дружеството „Академика“. Първо, ще направим реконструкция на трибуните, за да може отдолу залите, които ги има под трибуните, да не бъдат наводнявани, след това се изгражда пистата, накрая осветлението, тоест там се оформя един много сериозен спортен център заедно с „Асикс Арена“. Това ще бъде новият дом на леката атлетика, където ще може да се концентрира и подготовката, и състезанията на всички атлети. Така вече ще може да мислим и за футбола и новото съоръжение – футболният стадион, което ще се прави, да не е с лекоатлетическа писта.
В момента съм подал за финансиране от Министерството на финансите многофункционална зала в град Кърджали с капацитет между 1500 и 2000 души за различни състезания. Общият бюджет на инвестицията там е 3,6 милиона. Предвижда се по това да започне да се работи през тази година. Благодаря.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Али, ще имате ли втори въпрос?
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, тъй като колегата Йорданов си позволи и зададе конкретен въпрос за Добрич, искам и аз да Ви задам конкретен въпрос за Бургас: какви са реалните срокове за приключване на ремонтните работи на голямата многофункционална зала, която се строи на входа на Бургас? Реалните срокове за приключване на ремонтните работи?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Аз се надявах да приключим до края на тази година. Очевидно няма да е възможно. Вече сме в просрочие, бързаме по най-краткия начин да бъде завършена залата. Предполагам, че още шест месеца ще бъдат необходими. В момента се затваря купола – слага се покрива на залата, от там нататък ще е по-лесно. (Реплика.)
Трудно е да я сравним като площ, като квадратура, по-голяма е, но не е една зала, там са няколко зали вътре. Планирана е много добре – учили сме се от предните грешки. Основната зала ще бъде с капацитет около 8 хиляди души. Има една по-малка, която може да се използва и за загряване, може да се използва и за провеждане на по-малки състезания с оглед на икономическия ефект. Тя ще е пригодена за около 1000 – 1500 души публика. Има много спортове, които не могат да напълнят основната зала. Много добре е планирана. Наистина мисля, че ще бъде най-хубавата зала в момента в България. Така трябва и да бъде – всяка следваща да е по-добра от предишните.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Госпожа Георгиева заяви, че няма да задава втори въпрос, така че, господин Министър, благодарим Ви за изчерпателните отговори.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви
Приятна работа.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Ще изчакаме господин Кръстев да дойде за точка две от дневния ред и ще продължим.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
Както се разбрахме с господин Кръстев, той ще засегне само частта, която попада в компетенцията на нашата Комисия.
Давам думата на господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерски съвет, да представи доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2017 г., приет от Министерския съвет с Решение № 518 от 20 юли тази година. Докладът е подготвен от работна група, създадена е със Заповед F-27 на министър-председателя от 19 февруари 2018 г. и следва структурата и акцентите на Стратегията за сигурност в нейния актуализиран вариант.
Моята цел е да представя по-общо и съвсем накратко Доклада и понеже се намирам в специализирана комисия после ще отговоря на въпросите Ви. Бих искал да отбележа, че на базата на Актуализираната стратегия за национална сигурност в Доклада са застъпени много по широко политики като киберсигурността, които присъстваха в Доклада за 2016 г. Присъстват нови политики, като сигурност в сферата на транспорта и съобщенията. Много по-широко според мен, в сравнение с предишни години е застъпена темата за младежта като аспект на политиката за национална сигурност.
Докладът е организиран в три основни раздела. В първия е състоянието на сигурността. Във втория са политиките за сигурност и в третия са дадени основните направления и предстоящи задачи в краткосрочен период в сферата на националната сигурност.
Бих искал да отбележа, че Докладът следва да се разглежда в неговата цялост, като например проблеми, свързани с младежта и младежките политики като елемент от националната сигурност, могат да се намерят както в разделите за образованието, така и в здравеопазването и по конкретно, разбира се, в раздела за младежки политики.
Също така бих искал да отбележа, че за нас са изключително важни обсъжданията на специализираните комисии на Народното събрание, тъй като те служат за основа за работата на групата, която подготвя всеки следващ Годишен доклад. Такъв доклад се изготвя както в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, така и със самата Стратегия за национална сигурност.
Аз предлагам да приключа с това кратко въведение и, ако има въпроси, да отговарям на тях.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, откривам дискусията. Има ли въпроси?
Няма въпроси, закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 7
Благодарим, господин Кръстев. Надявам се Доклада за 2019 г. да премине по същия начин и резултатите да са по-добри.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Докладът за 2019 г. се надявам да бъде много по-оптимистичен, първо поради младежкото участие в Европредседателството. Второ, поради огромния брой спортни състезания, които станаха в нашата страна от световен характер, което също налага участието на младежта. И трето, подготовката на нашата страна като културна столица чрез Пловдив за следващата година.
Разчитаме на всички препоръки, които по какъвто и да е начин сметнете за необходимо, да ги отправите към Секретариата и към бъдещия състав на работната група, която ще подготви Доклада.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодарим, господин Кръстев.
Колеги, преминаваме към трета точка:
РАЗНИ.
Ако има нещо за обсъждане, ако няма – да закрием заседанието.
Колеги, закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Апостолов
Стенограф:
Теодора Енчева
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерски съвет на 20.07.2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 27
На 19 септември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерски съвет на 20.07.2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията Стефан Апостолов.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния дневен ред:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
3. Разни.
Има ли предложения или забележки? Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
На днешното заседание присъства господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта.
Ще следваме реда, установен по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва: по ал. 2 право на два актуални въпроса имат членове на Комисията от всяка парламентарна група; по ал. 3 министърът отговаря веднага след задаването на въпроса; по ал. 4 редът на задаване на въпросите се определя съобразно числеността на парламентарната група по низходящ ред. Задаването на вторите въпроси е по същия ред. След изтичане на първите въпроси по ал. 5 времето за изложение на въпроса е до две минути. Отговор на министъра на министъра е до три минути, репликата и дупликата – до две минути.
Предоставям думата на народните представители от ПП ГЕРБ – като най-голямата парламентарна група, за първия въпрос към министъра.
Господин Александров, заповядайте.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, съвсем наскоро президентът на МОК – господин Томас Бах беше в България, което и съвпадна с провеждането на трите големи мероприятия в нашата страна– трите световни първенства. Знаем, че такова събитие до този момент не се е случвало. Той изказа много ласкави думи по повод организацията и провеждането. Може би във връзка с това е възникнала идеята за евентуалното кандидатстване на нашата страна за домакин на Зимните младежки олимпийски игри през 2024 г. Питането ми към Вас е: какво Ви е мнението по въпроса и дали реално имаме някакви шансове да бъдем домакин на тези игри.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря.
Тази покана от негова страна беше отправена по време на срещата между него и премиера на Република България – господин Бойко Борисов. Все пак в МОК са направили анализ на това, което се случва в България, а именно, че няма друга държава до момента, която в рамките на една седмица да е правила много успешно три световни първенства по олимпийски видове спорт. Тъй като имат информация, че два пъти сме се опитвали да кандидатстваме за Зимни олимпийски игри, предполагам, че това бяха и мотивите на президента Бах, за да отправи тази покана. Смятам, че е абсолютно реалистично, защото Младежките олимпийски игри са далеч по-икономични, много по-лесно могат да бъдат изпълнени. Тъй като това не е покана за участие в конкурс – там няма тежки кампании; няма бюджети за реклама, за да убеждаваш; за лобиране, за да спечелиш такова домакинство, много по-лесно може да се определи страната, която ще бъде домакин. Това става с решение на МОК и мисля, че поканата към нас е много сериозна гаранция, че гледат на нас сериозно. Имаме огромни шансове да спечелим това домакинство. Ще започнем веднага разговорите. Още месец октомври с госпожа Стефка Костадинова, която е председател на БОК, ще имаме среща в Буенос Айрес по време на Летните младежки олимпийски игри с експертите на МОК, за да влезем в детайли, за да видим дали ще можем да се справим с тези срокове. МОК участва с финансиране – с доста сериозни средства, на тези игри. Другата особеност е, че не е задължително да спазваме целия календар, всички зимни спортове да бъдат включени в тази програма. Дава се творчество от страната-домакин да подбере кои състезания да бъдат включени, примерно, няма да се налага най-скъпото съоръжение – бобслей, така че съвсем спокойно бобслей шейни могат да бъдат изключени. Но имаме възможност, тъй като София е единствената столица в света, в която има планина, имаме доста плюсове в тази посока. Не се налага изграждането на олимпийско село. Има прекрасни хотели, които могат да се ползват. Просто трябва да се оправят съоръженията на Витоша. Отделно ски шанците, например, могат да бъдат изнесени в Боровец, което е на 50 км от София. Ски бяганията и биатлона могат също да отидат там, което допълнително ще допринесе и за развитието на Боровец като курорт. Мисля, че е абсолютно реално да се надяваме да получим това домакинство. От там нататък следващите години съм убеден, че ще се справяме отлично, стига да бъдем посочени от МОК като страна-домакин.
Следващата стъпка след години, като се направи Младежка зимна олимпиада – живот и здраве, при други икономически условия и обстоятелства, страната може да кандидатства и за организацията на едни Зимни олимпийски игри. Но смятам, че това е огромен шанс за нас. Виждате с какъв авторитет, с какво уважение говорят за България, за организацията на тези състезания. Имам информация как са отразени в чуждата преса провеждането на тези три домакинства. Страхотен авторитет, страхотни суперлативи. А една Младежка зимна олимпиада ще бъде невероятна реклама и на българския зимен туризъм и на София като град, който предлага подобни условия, пък и на Боровец, който може би ще бъде включен. Най-сериозната инвестиция, която трябва да се направи, е една зимна зала за кънки-бягане и мисля, че с това се приключва. Докато на Витоша самият концесионер ще бъде задължен да инвестира и да си оправи съоръженията. Съвсем реално след месец-два, ще мога да Ви докладвам по-подробно какви са ни шансовете да се справим финансово с кандидатурата.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Министър, за чудесните думи, които казахте. Ако се случат тези неща, всичко ще бъде много добре.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: От БСП – господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, колеги и гости! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с една много хубава програма, която пуснахте. Тя е за развитието на спорта за хората с увреждания, която дава възможност не само на Българска параолимпийска асоциация, но и на всички останали федерации да подготвят състезатели в различни спортове. Давам Ви пример с Баскетболната федерация, която има отбор по баскетбол за хора в инвалидни колички. Всъщност, ако отборът по баскетбол спечели Европейско първенство – пожелавам им го, премиите, които трябва да се изплатят, трябва да минат през Българска параолимпийска асоциация. Дали това е изчистено от инструкцията, тъй като в нея точно това пише: че само Българска параолимпийска асоциация може да предлага състезатели за премии от световни и европейски първенства? (Министър Красен Кралев отговоря при изключен микрофон.)
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви бъда благодарен, тъй като се поставя Българската параолимпийска асоциация в едно такова положение, че от нея зависи прекалено много.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Логиката, която следваме в реформата и която правим с финансирането на параолимпийските състезатели е, въобще хората с увреждания да не зависят само от тази Асоциация, а всяка федерация, която желае да развива спорт за хора с увреждания, да е автономна, да може да си кандидатства за финансиране, да се разполага с финанси и съответно да ги отчита пред нас. В логиката на този дух е и това предложение. Не виждам защо да не го направим така, че да е адекватно на целия пропуск от наша страна.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Наистина ще бъде полезно, защото знаем, че концентрирането на цялата власт в една институция става диктатура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: От „Обединени патриоти“ – господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, преди няколко дни премиерът, при посещение и среща с волейболните национали във Варна заяви, че е възможно строителство на нов Национален стадион по футбол. Какви са плановете на Министерството? Включено ли е по някакъв начин в предстоящите задачи и като допълнение възможно ли е това да се случи само и единство в София?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: От много години се говори за нов Национален стадион. Виждаме, че може би ние сме една от малкото останали държави в Европа, които не са построили нов модерен стадион през годините. Не мога да не приветствам решението на премиера, защото ние следваме логиката и когато в един спорт има успех, веднага ще отидеш да го подкрепиш с инфраструктурен проект, с по-добро финансиране за школите и така нататък. Анонсът за нов стадион е много важна част в опитите през последните 3-4 години на държавата да подкрепя българския футбол. Знаете, че много трудно пряко може да финансираме отборите, тъй като са акционерни дружества. Направихме опити през последните години с бюджет от милион до милион и двеста триста хиляди лева да подпомогнем юношеските клубове, да имаме поглед върху тях. Мисля, че следващата година реално ще видим ползата от този проект. Съвсем нормално е, след като подкрепим 10 клуба с реконструиране на базите им, смятам, че би било добре да имаме нов Национален стадион. Както знаете ние няма как да повлияем много на това решение, защото основният казус тук е бюджетът. Имаме ли пари, един такъв стадион, примерно – правили сме калкулация, за България трябва да е за около 30 хиляди души – ще е оптимален, би могъл да бъде изграден за около 100 млн. лв. за не повече от 2 години, след получаване на финансите. Така че предполагам, че това ще бъде обект на решение на Министерския съвет – с постановление на Министерския съвет, да се отпуснат парите. Но условието, както знаете, беше националите да продължат да се представят по този начин. Както се вижда, имат всички възможни шансове да си спечелят групата в новия турнир за Лигата на нациите, за което, би трябвало ние да ги подкрепим с нов стадион.
Водил съм разговори с госпожа Фандъкова от гледна точка на възможностите за място за нов стадион. Би трябвало Столична община да предложи подходящ терен, а дали мястото ще е в София, разбира се, че единственото място, където трябва да е този стадион е София. Много пъти давам за пример случая как във Варна се реши този проблем – когато искат да инвестират, да направят нов стадион, Общинският съвет много лесно може да гласува, да се даде апорт на тази земя в ново търговско тържество и вече инвеститорът да инвестира и да направи нов стадион. Виждаме пак, че публичните средства недостигат, частните също трудно се оправят с подобни инвестиции. Във Варна строежът продължава доста дълго време, но останалите градове могат да следват този пример – и Бургас, и Пловдив, където има възможности и желание да се правят такива стадиони. Смятам, че мястото наистина трябва да бъде в София. Да е комуникативно, да има метро, да има място за паркиране. Сега чета коментари на колегите в пресата, че настояват на мястото на стария да бъде изграден нов. Но според мен тази локация затруднява транспорта – за всеки мач трябва да се затваря центъра на София, създават се неудобства за гражданите, няма паркинг – знаете, че това е може би единственият стадион, който няма паркинг. Околните площи Столична община си ги държи за себе си. Стадионът няма свой паркинг. Няма друго такова спортно съоръжение, което да не разполага със собствен паркинг. Така че логиката е да търсим място, което хем да е в рамките на града, хем да има метро до него, да има булевард, но и да има площи за паркинг, защото едва тогава можеш да разчиташ – като спазваш тези всички условия, да вземеш домакинството на някои от финалите за Суперкупата на Европа – защото знам какъв ще бъде другият въпрос. Може да, много лесно можем да го спечелим, но стадионът трябва да има необходимия брой паркоместа извън всички останали стандарти, на които трябва да отговаря като конструкция.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Али.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги!
Похвално е, господин Министър, затова, че страната ни беше домакин на три първенства по гребане, волейбол и художествена гимнастика. Първо, искам да Ви благодаря за организацията. В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: Какъв е принципът от разпределение на приходите от продажба на билети, приходите от реклама, от телевизионни права, остават ли в Министерството, във федерациите или някъде другаде? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: В Министерството не влизат никакви постъпления. Логиката е, че когато осигуряваме финансиране за подобни домакинства ние никога не финансираме 100% от сумата. Приходите от рекламните и спонсорски договори, приходите от продажбата на билети се използват именно за това, за да се подсигури бюджета на цялото състезание. Пример ще дам за волейболното първенство, което е най-скъпото от трите, за които говорим. Държавата е дала 5 милиона щатски долара, които отиват само за плащане на таксата към FIVB – към Международната федерация. От там нататък има много други разходи, свързани с транспорта, престоя на отборите, изхранването и други разходи с организацията, които Федерацията поема, като си възстановява средствата от продажба на билети от телевизионни и рекламни права.
В гребането не стоят съвсем така нещата, защото там няма сериозни приходи, няма кой знае какъв зрителски интерес.
Художествената гимнастика е по същия начин: целият бюджет, от който се формира на първенството, има част, която е финансирана от държавата, останалата част федерациите сами поемат чрез спонсори и чрез продажба на билети.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
Госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, много бих искала да разбера каква е Вашата гледна точка относно забавянето със Закона за физическото възпитание и спорта? Знаете, че се гледа от много време, че е подготвен, изпратен е към Министерството, но всъщност мина доста време, а този закон се очаква?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Това е взаимен процес. Комисията работи по този закон, така че забавяне от наша страна….!? Да ми задавате такъв въпрос малко ми е странно.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Естествено, че е взаимен процес, но от нашата страна ние бяхме…
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: За кой период е забавянето? За последните шест месеца, за последния един месец, за последните две седмици?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: При нас нямаше информация до преди месец септември, че има обратна връзка от страна на Министерството. В тази връзка е въпросът ми.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Това, което се е искало от нас, законът мисля, че е предаден, нашите коментари сме ги дали. От тук нататък остава да се съберем и да го гледаме в Комисията.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Другата седмица, защото не е изпратено. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Бързаме го всички.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Другата седмица ще гледаме Закона за спорта на второ четене, като в петък ще получим всички по имейл окончателния доклад. Забавянето се получава от това, че имаше проблеми с рецензентите. Все пак законъ трябва да бъде правно изчистен. За това е цялото забавяне.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Като цяло Законът се забави по една-единствена причина и държа това да бъда ясно на всички. Желанието на всички нас – като вносител, на Вас – като основните фигури, които трябва да приемат текстовете, да предложат промени, беше този закон да обхваща колкото се може повече мнение, повече становища, без значение управляващи, опозиция. Знаете, че предложенията на всяка една политическа сила са гледани, всеки имаше възможност да предлага, защото амбицията на всички е да направим един закон, който да е надпартиен, който да може максимално близо да отговаря на реалните потребности на спортните организации в държавата. Това е основната причина. По социалните мрежи, по медиите, чувам коментари, че някой бавил нарочно Закона, феновете на ЦСКА се притеснявали, че някой ги саботира… Мисля, че нито един от Вас не е бавил Закона с тази цел, нито пък от наша страна е имало такова нещо. Желанието на всички беше да направим един много добър закон, който да не трябва да се променя след няколко месеца и който максимално добре да отговаря на потребностите на всички организации, включени в областта на спорта.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Напълно подкрепяме. Поради тази причина Работната група работеше толкова усърдно и дълго. Затова казвам, че съм съгласна с тези думи, които Вие казахте.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Преминаваме към втория кръг от въпроси.
Господин Александров.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, вторият ми въпрос е свързан отново с организацията на световните първенства, за което похвали и адмирации както към Вас, така и към всички други хора, които са ги подпомогнали.
Във Вашия отговор имаше цифри, свързани с организацията и подпомагането от страна на българската държава за световните първенства. Питането ми: според Вас резултатът оправдава ли средствата, като знаем, че международният отзвук беше много добър? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Дълбоко съм убеден, че подобен род домакинства на такива състезания, форуми са изключително важни за държавата в няколко аспекта: първият, че на българските младежи им е необходимо да видят успешни състезатели на живо, за да могат да получат вдъхновение да се занимават със спорт. Много пъти съм коментирал резултатите от Европейското първенство, което проведохме заедно с Италия 2015 г. Именно този успех там ни подтикна да бъдем по-смели в кандидатстването за организация на Световно първенство, защото беше феноменално. След приключване на Европейското първенство, школите в страната не сварваха да записват не само деца и младежи, но и хора от всякакви възрастови групи. Волейболът се превръща все повече в семеен спорт, не само за високо спортно майсторство. Започват да го тренират много хора за здраве, за удоволствие, което всъщност е и крайната ни цел. Владо Николов тогава успя да направи школи в десет града. По триста души се записваха. Този наплив го очакваме и сега да се случи.
Същото е и с художествената гимнастика.
Гребането – Пловдив се е превърнал от години в един от световните центрове в световното гребане. Всяка година там има някакви домакинства на европейски и световни първенства за юноши, младежи. За първи път сега спечелваме световно първенство за мъже и жени. Догодина за първи път ще бъде проведена световна купа и така нататък.
Социалният елемент, който го има в тези домакинства, мисля, че абсолютно сме си изпълнили задачите.
Вторият момент, който го има, е издигането на авторитета на българската държава. Знаете, че спортът е най-доброто средство, най добрият инструмент, през който можем да комуникираме културно историческото си наследство, да комуникираме България като туристическа дестинация. Има много сериозен икономически аспект в тези домакинства. Много ми е трудно да отбележа какви са реалните икономически приходи. Не мисля, че някой може да ги сметне, примерно, от посещението на феновете. Вчера бях във Варна да гледам мача България – Полша. Имаше над 2000 хиляди фена на Финландия, 3000 фена на Полша, които бяха във Варна и подкрепяха любимите си отбори. Това е много сериозен плюс за града.
Отделно разширяваме и географията. Примерно, Русе до момента не беше един от тези градове, които традиционно са домакини на подобни състезания. Те се справиха блестящо, с отлична подкрепа и организация от страна на общината и виждаме, че започва да се оформя още един спортен център в държавата, който може да приема домакинства от подобен ранг. Аспектите са много. Не искам да правим сравнение със Световното първенство по футбол, което се проведе в Русия. Тази популярност, която Русия получи в света, не може да се сравнява на 100 години пропаганда преди това. Спортът е феномен в това отношение. Смятам, че ако сме разумни в планирането, а именно в политиката, която се опитваме да правим през последните години, е не да се финансират всякакви домакинства на спортове, които нямат кой знае какви успехи и принос в международен план за България. Опитваме да следваме някаква логика. Има спортове, които носят медали, успехи на България на олимпийските игри, които се практикуват от най-много българи. Да насочваме парите за домакинства на големи форуми в тези спортове, които се практикуват от най-много българи, за да постигнем този социален ефект.
Следващата стъпка в тази стратегия е спечелването на домакинство на олимпийски квалификации пак в тези спортове, от които ще чакаме успехи на олимпийските игри. Целият този процес създава огромен авторитет на България в средите на МОК, в средите на световните организации. Много лесно ще бъде от тук нататък на всяка следваща администрация в Спортното министерство да изгражда стратегия е да печели такива домакинства, каквито иска. Вече нямаме проблем с това да ни бъде дадено състезание, което поискаме. Може да планираме две три четири години напред домакинствата, да си планираме разходите, а не както беше досега, всяка година да се прави подбор на състезания, в което не виждах логиката в избора на определени състезания – която Федерация си е написала най-добре проекта, тя печели домакинството.
Мисля, че тази стратегия, която се опитваме да следваме през последните три години е по-правилна в случая.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, колеги и гости! Уважаеми господин Министър, абсолютно съм съгласен с това, което казахте, че на първо място е масовият спорт, спортът за цялата нация, и на второ място е спортът за печелене на медали. Спортът се превърна в бизнес и по този повод миналата година в Комисията Вие споменахте, че ще се отделят около 120 милиона за реконструкция на спортни площадки, на физкултурни салони в училищата. Защото в крайна сметка, ако децата искат да тренират, а няма къде, се губи целият смисъл.
Да допълня случая от преди два-три дни с огромна спортна площадка в Казанлък, финансирана за около 350 хил. лв., на която – да чукам на дърво, се надявам да не се убие там някое дете скоро, защото е в безобразно състояние и мисля, че трябва да погледнете и към този случай.
На какъв етап е реконструкцията на спортните площадки, на физкултурните салони – задействана ли е, отделени ли са пари?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: (Министър Красен Кралев отговаря при изключен микрофон.)
В момента по Програмата „Региони в растеж“ към МРРБ, която има 640 милиона, които са заделени за оборудване на образователна инфраструктура, като 10% от тях, тоест шестдесет и четири, пет милиона са само за физкултурни салони и площадки.
Миналата година бяхме успели заедно с Министерството на земеделието да въведем корекция в Програмата за развитие на селските райони. По тази програма в момента има останали 7 милиона и 15 проекта ще бъдат одобрени за финансиране. Програмата завършва, подадени са документите, конкурсът в момента върви. Петнадесет от всичките общини, които са подали документи – малки общини селските райони, които ще получат средства за салони.
На базата на този дефицит, който се установява като цифра, работим върху доклад, който да предложим на правителството, за да може да се планира финансиране и в рамките на три-четири години да се отделят всяка година поетапно средства, за да може този проблем да бъде решен.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за отговора.
Наистина от тези цифри излиза, че повече от половината нямат физкултурни салони, което е много странно. Все едно един оркестър да няма инструменти. И като казахте за инвестицията – спортът е една инвестиция в бъдещето. Виждаме колко деца са с наднормено тегло и заболявания. Така че, надявам се, наистина да се случи нещо положително.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Трябва да работим в тази посока, защото както сме го споменавали много пъти, тук, в тази зала, 30% от българските деца едва спортуват, останалите 70% не са обхванати. Важно е да има инфраструктура, ако няма инфраструктура няма как тези деца да ги запалим по каквато ѝ да е физическа активност…
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: „Обединени патриоти“ ще имат ли въпрос?
Господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, в продължение на това, което и господин Христов коментира, напоследък все по-често във вашите медийни изяви коментирате спортната инфраструктура. Какви проекти изпълнява Министерството? Какво предстои до края на годината и, да не прозвучи егоистично, Добрич попада ли в това число?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: От няколко години обръщаме много сериозно внимание на спортната инфраструктура свързана с леката атлетика, която е фундаментален и основополагащ спорт. След реконструкция на бившата зала „Фестивална“, която стана „Асикс Арена“ имахме ремонтни дейности в закритата лекоатлетическа писта в Сливен. В момента приключваме ремонта на закритата писта на Локомотив (Пд) в Пловдив и всеки момент ще бъде открита.
Отваря се процедура за още една зала по лека атлетика в Пловдив, която е на Ботев (Пд). Сключен е договор за реконструкция на закрита лекоатлетическа писта в Кюстендил. Има обявена обществена поръчка за 350 хил. лв. за реконструкция на закритата лекоатлетическа писта в град Добрич.
В България на този етап има две закрити писти, които са с обиколка от 200 метра. Едната е „Асикс Арена“, другата е в Добрич. Останалите, за които говорих току-що, са с права – 150 метра, които са непълноценни. Позволяват доста голяма част от дисциплините да бъдат покрити през зимния сезон. Но най-важните писти всъщност са закритите в Добрич и в София. В Източна България това е единствената писта, така че ще обърнем внимание. Като инвестиция първо на нея – в Добрич, ще обърнем сериозно внимание, защото е изключително належащо това нещо да се случи.
Преди броени седмици открихме реконструирана нова зала за волейбол „Иван Хаджиев“, която е в Русе. Там се провеждат подготовката и част от тренировъчния процес на отборите, които участваха на Световното първенство. Има сключен договор за ремонт на ветроходната база „Бриз“ във Варна, на кортовете на тенис-клуб „Левски“-София. Има сключен договор за изграждане на многофункционално спортно игрище в училище „Христо Ботев“ в град Айтос. Предвижда се също реконструкция на спортна площадка в училището село Свидня, община Своге; ремонт на спортна зала в град Белово; реконструкция на спортна зала за тенис на маса в град Полски Тръмбеш и ремонт на спортната зала в комплекс „Дружба“ в град Перник.
Двете най-важни големи инвестиции, които не съм споменал в този списък: всеки момент трябва да започне реконструкцията на стадион „Академик“ в София, защото преди да говорим за нов Национален стадион и за изместване на футбола на нов стадион, за да имат нов дом, тренировъчен и състезателен център, трябва да се погрижим и за леката атлетика.
Идеята ни е леката атлетика да бъде преместена на стадион „Академик“ – прекрасно съоръжение, което има проблем с трибуните, няма осветление, писта също няма, въпреки че е единственият стадион по проект, който може да приема международни състезания. Има особени изисквания за начина, по който трябва да бъде изградена пистата за бягане на 110 м. Смятам, че в рамките на по-малко от година там реконструкцията ще приключи, тя е за около 4 милиона. Едната част се извършва с договори за енергийна ефективност, другата част – със собствени капитали на дружеството „Академика“. Първо, ще направим реконструкция на трибуните, за да може отдолу залите, които ги има под трибуните, да не бъдат наводнявани, след това се изгражда пистата, накрая осветлението, тоест там се оформя един много сериозен спортен център заедно с „Асикс Арена“. Това ще бъде новият дом на леката атлетика, където ще може да се концентрира и подготовката, и състезанията на всички атлети. Така вече ще може да мислим и за футбола и новото съоръжение – футболният стадион, което ще се прави, да не е с лекоатлетическа писта.
В момента съм подал за финансиране от Министерството на финансите многофункционална зала в град Кърджали с капацитет между 1500 и 2000 души за различни състезания. Общият бюджет на инвестицията там е 3,6 милиона. Предвижда се по това да започне да се работи през тази година. Благодаря.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Али, ще имате ли втори въпрос?
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, тъй като колегата Йорданов си позволи и зададе конкретен въпрос за Добрич, искам и аз да Ви задам конкретен въпрос за Бургас: какви са реалните срокове за приключване на ремонтните работи на голямата многофункционална зала, която се строи на входа на Бургас? Реалните срокове за приключване на ремонтните работи?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Аз се надявах да приключим до края на тази година. Очевидно няма да е възможно. Вече сме в просрочие, бързаме по най-краткия начин да бъде завършена залата. Предполагам, че още шест месеца ще бъдат необходими. В момента се затваря купола – слага се покрива на залата, от там нататък ще е по-лесно. (Реплика.)
Трудно е да я сравним като площ, като квадратура, по-голяма е, но не е една зала, там са няколко зали вътре. Планирана е много добре – учили сме се от предните грешки. Основната зала ще бъде с капацитет около 8 хиляди души. Има една по-малка, която може да се използва и за загряване, може да се използва и за провеждане на по-малки състезания с оглед на икономическия ефект. Тя ще е пригодена за около 1000 – 1500 души публика. Има много спортове, които не могат да напълнят основната зала. Много добре е планирана. Наистина мисля, че ще бъде най-хубавата зала в момента в България. Така трябва и да бъде – всяка следваща да е по-добра от предишните.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Госпожа Георгиева заяви, че няма да задава втори въпрос, така че, господин Министър, благодарим Ви за изчерпателните отговори.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви
Приятна работа.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Ще изчакаме господин Кръстев да дойде за точка две от дневния ред и ще продължим.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
Както се разбрахме с господин Кръстев, той ще засегне само частта, която попада в компетенцията на нашата Комисия.
Давам думата на господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерски съвет, да представи доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2017 г., приет от Министерския съвет с Решение № 518 от 20 юли тази година. Докладът е подготвен от работна група, създадена е със Заповед F-27 на министър-председателя от 19 февруари 2018 г. и следва структурата и акцентите на Стратегията за сигурност в нейния актуализиран вариант.
Моята цел е да представя по-общо и съвсем накратко Доклада и понеже се намирам в специализирана комисия после ще отговоря на въпросите Ви. Бих искал да отбележа, че на базата на Актуализираната стратегия за национална сигурност в Доклада са застъпени много по широко политики като киберсигурността, които присъстваха в Доклада за 2016 г. Присъстват нови политики, като сигурност в сферата на транспорта и съобщенията. Много по-широко според мен, в сравнение с предишни години е застъпена темата за младежта като аспект на политиката за национална сигурност.
Докладът е организиран в три основни раздела. В първия е състоянието на сигурността. Във втория са политиките за сигурност и в третия са дадени основните направления и предстоящи задачи в краткосрочен период в сферата на националната сигурност.
Бих искал да отбележа, че Докладът следва да се разглежда в неговата цялост, като например проблеми, свързани с младежта и младежките политики като елемент от националната сигурност, могат да се намерят както в разделите за образованието, така и в здравеопазването и по конкретно, разбира се, в раздела за младежки политики.
Също така бих искал да отбележа, че за нас са изключително важни обсъжданията на специализираните комисии на Народното събрание, тъй като те служат за основа за работата на групата, която подготвя всеки следващ Годишен доклад. Такъв доклад се изготвя както в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, така и със самата Стратегия за национална сигурност.
Аз предлагам да приключа с това кратко въведение и, ако има въпроси, да отговарям на тях.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, откривам дискусията. Има ли въпроси?
Няма въпроси, закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 7
Благодарим, господин Кръстев. Надявам се Доклада за 2019 г. да премине по същия начин и резултатите да са по-добри.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Докладът за 2019 г. се надявам да бъде много по-оптимистичен, първо поради младежкото участие в Европредседателството. Второ, поради огромния брой спортни състезания, които станаха в нашата страна от световен характер, което също налага участието на младежта. И трето, подготовката на нашата страна като културна столица чрез Пловдив за следващата година.
Разчитаме на всички препоръки, които по какъвто и да е начин сметнете за необходимо, да ги отправите към Секретариата и към бъдещия състав на работната група, която ще подготви Доклада.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодарим, господин Кръстев.
Колеги, преминаваме към трета точка:
РАЗНИ.
Ако има нещо за обсъждане, ако няма – да закрием заседанието.
Колеги, закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Апостолов
Стенограф:
Теодора Енчева
