1. Разглеждане на Доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013-2016 г.,
№ 802-02-59, внесен от Министерски съвет на 28.12.2018 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 35


На 30 януари 2019 г., сряда, от 12,00 ч. се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Доклад за изпълнение на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013-2016 г., № 802-02-59, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2018 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,00 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Здравейте, колеги!
Имаме необходимия кворум, можем да започнем.
Предлагам следния дневен ред за днешното редовно заседание на Комисията:
1. Разглеждане на Доклад за изпълнение на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013-2016 г., № 802-02-59, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2018 г.
2. Разни.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното заседание са: Асен Марков – главен секретар от Министерството на младежта и спорта, и Ралица Мутафчиева – парламентарен секретар.

Преминаваме към първа точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА 2013-2016 Г., № 802-02-59, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Давам думата на господин Асен Марков да ни запознае с Доклада.
Колеги, след това ще имате възможност да вземете отношение по него.
Господин Марков, заповядайте.
АСЕН МАРКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители!
Докладът за изпълнението на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013-2016 г. е разработен на основание чл. 7, т. 3 от стария Закон за физическото възпитание и спорта и отразява изпълнението на програмата, приета с Решение № 523 на Министерския съвет от 30 август 2013 г. В отчетния период на програмата Министерството на младежта и спорта (ММС) се е управлявало от петима министри на младежта и спорта.
Още в началото бих искал да направя уточнението, че новият Закон за физическото възпитание и спорта, влязъл в сила на 18 януари 2019 г. променя актовете, свързани с развитието на физическото възпитание и спорта, които се приемат от Народното събрание. Според него Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме Национална стратегия за развитието на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност за период от 12 години. ММС работи по изготвянето на тази стратегия, но до нейното приемане действа настоящата стратегия за периода до 2022 г. По тази стратегия е създадена и националната програма, чието изпълнение отчитаме в момента.
Още от 2014 г. Министерството на младежта и спорта стартира изпълнението на някои реформи по отношение както на спорта за високи постижения, така и за спорта за всички. Част от резултатите от тях са отразени в настоящия доклад, но тяхното изпълнение ще бъде напълно видимо при отчитането на следващия период на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта, който приключва с Летните олимпийски игри Токио 2020 г.
Докладът за изпълнението на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013-2016 г. съдържа информация за степента на изпълнение на мерките и дейностите на 3-те основни оперативни цели и 6 приоритета, залегнали в програмата. Оперативна цел 1 е Насърчаване практикуването на физически упражнения и спорт от всички граждани без значение на социалния им статус, пол, възраст, етнически произход, вероизповедание и други.
Целите на политиката в тази област, мерките и дейностите, са определени при отчитане ролята на спорта като важен фактор за човешкото развитие и необходимостта от осигуряване на възможност за избор и достъп на хората да практикуват физически упражнения и спорт. В изпълнение на целите на Националната програма 2013-2016 г. са разработени и приети годишни национални програми, насочени към:
- спорта, практикуван на възрастов, териториален, ведомствен и отраслов принцип;
- спорта за хора с увреждания;
- спорта за децата в свободното време.
Налице е положителна тенденция за увеличаването на броя спортни организации, ангажирани с дейности в областта на спорта за всички. Изпълняват се по-голям брой програми и проекти, а обхватът на действащите до момента такива непрекъснато се увеличава.
За периода 2013-2016 г. броят на програмите в областта на спорта за всички, финансово подпомагани от ММС се е увеличил от 5 на 10, броят на кандидатстващите с проект спортни организации и на одобрените проекти и сключени договори се е увеличил с 20 %, броят на обхванатите деца в проекти и програми за развитие на детския спорт се е увеличил със 17%.
Приета бе Национална програма за изпълнение на мерките и дейностите, планирани в НПРФВС 2013-2016 г. по отношение на спорта за хората с увреждания. Въведените дейности се реализират в две насоки – „Спортно-състезателна дейност за хора с увреждания“ и „Спорт в свободното време за хора с увреждания“. По нов начин могат да бъдат подпомагани и се насърчават за работа всички спортни федерации, развиващи спортове за хора с увреждания, а не само специализираните. Подпомага се подготовката и участията на спортисти с увреждания в държавните и международни състезания, но се акцентира на системното участие в спортни занимания по различни видове спорт на хора с увреждания, с приоритет деца и младежи. По този начин се осигуряват условия и възможности на хора с увреждания за физическа активност и практикуване на спорт с цел социално включване.
Важна за реализиране на стратегическите цели в сферата на спорта за всички е и работата на местно ниво, в общините. Изисканите данни от ММС показват, че на местно ниво в разглеждания период 2013 – 2016 г., в изпълнението на мерките и дейностите за развитие на спорта за всички, по-голямата част от общините са разработили програми за развитие на физическото възпитание и спорта или са приели годишни спортни календари. Тенденция е при тяхното разработване и реализиране да участват местните спортни клубове. Подробните данни за общините са представени в Доклада.
Изводите от отчетените дейности по Оперативна цел 1 са, че въпреки постигнатите положителни резултати, физическата активност сред населението е на недостатъчно високо ниво. Трябва да се отбележи, че този проблем, видно от множество социологически данни, е валиден за цяла Европа и е едно от предизвикателствата в съвременния живот. Безспорно е, че работата в тази насока трябва да продължи. От основно значение е и обстоятелството, че развитието на спорта за всички изисква сериозни ресурси и координирани усилия, търсените ефекти са дългосрочни, а реалните резултати се постигат постепенно и поетапно. Добре е да отбележим, че след приемането на новия ЗФВС разчитаме изключително много на общините за развитието на спорта на всички, каквато е и основната европейска практика.
Оперативна цел 2 е Развитие на детско-юношеския спорт и на спорта за високи постижения. Тази цел включва 4 приоритета. Мерките и дейностите по два от тях – съответно приоритет 2 и 3 от Програмата – са насочени към изпълнението на политиката в областта на спорта за учащи, децата в детските градини, децата в риск и дейностите в спортните училища. Приоритетите акцентират върху съществената pоля на споpта за формиране на ценности, чрез които се рaзвиват знaнията, мотивaцията, умениятa и готовноcтта за полагaне на лични уcилия за усъвършенстване.
Мерките за изпълнение на приоритетите се осъществяват чрез реализиране на програмите „Спорт за децата от детските градини“, „Развитие спорта на учащите“, „Спорт за деца в риск“, както и Ученически игри за учениците от общообразователните училища и Ученически игри за учениците от специалните училища. Бенефициенти по тези програми са спортните организации, а дейностите се реализират както в образователните институции, така и в свободното време.
Обхватът на Програма „Спорт за децата в детските градини“ е от около 5000 деца на възраст 4-6 години от над 120 детски градини в цялата страна.
Програма „Спорт за деца в риск“ обхваща е около 4 500 участници годишно.
По програма „Развитие на спорта на учащите“ се реализирани проекти на Българска спортна федерация за деца лишени от родителски грижи, Българска асоциация спорт за учащи и Асоциацията за университетски спорт „Академик“. Постигнато е разширяване на обхвата на спортовете, включени в държавните спортни календари и е осигурено участие в престижни международни състезания като Световни ученически първенства, летни и зимни Универсиади, както и увеличаване броя на обхванатите и системно занимаващи се със спорт ученици, студенти и деца в риск. През периода на действие на Програмата, по-конкретно от 2015 г., за първи път се предвиди финансово подпомагане за осигуряване на участието на всички училищни отбори, придобили право да участват в Световните ученически игри. Ежегодно в дейностите по Програмата се включват около 10 000 участници.
Всяка учебна година ММС подпомага финансово провеждането на ученическите игри, като обхватът е около 90 000 ученици от общообразователните училища и около 330 ученици от специалните училища за ученици с увреждания.
Водещите акценти на политиката по Приоритет 3 – „Създаване на условия за осъществяване на селекция и развитие на деца с изявен спортен талант за изграждането им като спортисти с възможности за реализиране на високи спортни постижения и утвърждаване на спортните училища като институции за подготовка на високо мотивирани състезатели за националните отбори на Република България“ са свързани със създаване на условия за обучение на учениците в 18 общински и 6 държавни спортни училища. През периода на действие на Програмата нормативната уредба за дейността на спортните училища претърпя значителни промени, като се засили ролята на Министерството на младежта и спорта по отношение на приема, спортната и професионалната подготовка на спортистите. Издадена е изцяло нова наредба за условията и реда за прием и спортна подготовка, в която ясно са регламентирани взаимоотношенията във връзка с развитието на таланта на учениците в спортните училища; разработени са и утвърдени от министъра на младежта и спорта учебни програми по спортна подготовка за обучение на учениците от пети до дванадесети клас по 32 вида спорт; разработена е и утвърдена „Система за оценяване на резултатите по спортна подготовка на учениците в спортните училища“ и др. Политиката, насочена към оптимизиране дейността на шестте държавни спортни училища се изпълнява чрез подпомагане на дейността на олимпийските звена, в които са включени ученици с изявен спортен талант, селектирани по определени критерии. Финансово се подпомага провеждането на тренировъчни лагери на подходящи за съответните видове спорт спортни бази и съоръжения. Ежегодно в олимпийските звена в шестте държавни спортни училища се включват около 350 ученици.
Приоритет 4 е свързан с Развитието и утвърждаване на спорта за високи постижения. Мерките и дейностите в областта на спорта за високи постижения са съобразени освен с действащата национална правна рамка, също така и със заключенията на Съвета на Европейския съюз, касаещи спорта за високи постижения, и с редица международни актове като Олимпийска харта на Международния Олимпийски Комитет, Бяла книга за спорта, Конвенция срещу употребата на допинг на Съвета на Европа и др.
В програмите на ММС за олимпийска подготовка и за развитие на спорта за високи постижения, насочени към подпомагане на спорта, важен показател за измерване на ефективността е постигнатият спортен резултат/призово класиране на спортистите на олимпийски игри (ОИ), световни първенства (СП) и европейски първенства (ЕП). В периода 2013-2016 година са спечелени медали в различни възрастови групи от Световни първенства (46 в 7 спорта) и от Европейски първенства (145 медала в 11 спорта).
След Летните олимпийски игри Лондон 2012 г. е предприета политика, насочена към централизирана подготовка във всички спортове, с приоритет подготовка на втора възрастова група след мъже и жени, които са с класиране на ЕП и СП или са включени в 4-годишния перспективен план на Федерацията. От анализ на проведената подготовка през 2013 г. е видно, че е разширена основата на пирамидата на спорта за високи постижения чрез детско-юношеския спорт и много повече млади състезатели са имали възможност да участват на европейски и световни първенства и да завоюват призови класирания. През 2013 г. програмите са три: „Програма за олимпийска подготовка“, „Програма за развитие на спорта за високи постижения за олимпийски спортове“, „Програма за развитие на спорта за високи постижения за неолимпийски спортове.“ През 2014 г. за първи път е разработена и утвърдена „Програма за развитие на спортните клубове.“ Във връзка с провежданата реформа от 2016 г. в програмите не се прави разделение на олимпийски и неолимпийски спортове, а на спортове със завоювани квоти за олимпийски игри, с възможности за спечелване на квоти, социално значими спортове и такива с възможности за развитие. В последните две групи са включени спортове като: баскетбол, хандбал, водна топка, които нямат постижения на световни и европейски първенства през последните години, но са социално значими за българското общество и се практикуват масово. Ключов момент при определяне на финансирането са постигнатите резултати /класиране на ОИ, СП и ЕП от състезателите през предходната година/.
Основните изводи от изпълнението на дейностите в отчетния период, които са залегнали и в програмата за следващия отчетен период, са свързани с необходимостта да се подобри работата по селекция и подготовка на млади спортисти от олимпийския резерв; да се подобри текущото и дългосрочно планиране на тренировъчния процес; да се засили централизирана подготовка на проектоолимпийските състави; да се подобри професионалната квалификация на спортно-педагогическите кадри.
Приоритет 5 е насочен към научното и медицинско осигуряване на спорта. Той включва 5 планирани и изпълнявани мерки с 9 дейности. През периода 2013-2016 г. е постигнато частично изпълнение на планираните 5 мерки, като последващата програма за развитие на физическото възпитание и спорта предвижда тяхното продължаване. Изготвен е проект на нова Наредба за провеждане на задължителни начални, периодични и предсъстезателни медицински прегледи на лица, упражняващи физическо възпитание и спорт която е публикувана за обществено обсъждане през месец март 2016 г., но не е издадена в периода поради обвързаността й с нов закон за физическото възпитание и спорта, като преди края на отчетния период проекта за нов закон е внесен в НС, но поради предсрочно прекратяване на мандата на Парламента не е разглеждан.
Утвърдена е Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта (2015-2024 г.). Ежегодно се извършват антидопингови обучения на целеви групи. За периода 2013-2015 г. Антидопинговият център към ММС е изпълнил проект, финансиран от ЮНЕСКО на тема „Антидопингово обучение срещу фалшивото себеутвърждаване“. През 2015 г. Лабораторията за допингов контрол е сертифицирана по ISO 17025:2015, което е задължително условие за стартиране на процеса по международната акредитация.
Периодично са извършвани специализирани тестове (комплексни функционални изследвания и спортно-педагогически тестове) след подадени заявки от съответната спортна федерация. По програмите на ММС за развитие на спорта за високи постижения е осигурено медицинското осигуряване на спортистите. Провеждани са тестирания и на спортисти от държавните спортни училища.
ММС полага големи усилия за обновяване на апаратурата, предназначена за провеждане на тестове и прегледи на спортисти, както и тази за възстановяване в Комплекс „Дианабад“, като за периода 2014, 2015 и 2016 г. са инвестирани близо 230 000 лв. за апаратура за дирекцията. Отчитаме необходимостта от използването на научните достижения в спортната наука в ежедневната учебно-тренировъчна работа като един от важните фактори за подобряване на спортните резултати и затова в последващата отчетния период национална програма за физическото възпитание и спорта те имат съществена роля.
Изключително важна за постигане на приоритетите на Програмата, независимо дали са насочени към спорта за всички или към спорта за високи постижения, е Оперативна цел 3 – Изграждане и модернизация на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм.
Целите на приоритета са свързани с реконструкцията и модернизацията на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм, съобразени със съответните нормативни изисквания, международните стандарти на спортните федерации, както и за създаване на условия за спорт на хората с увреждания (хора с двигателни и сензорни дефицити). Планираните и изпълнявани мерки са 10, а дейностите – 19.
В изпълнение на програмата в ММС са изготвени необходимите документи за кандидатстване и изпълнение на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г. “, сключени са 3 договора за безвъзмездна финансова помощ за ремонт и реконструкция на спортните училища в Русе, Варна и София на обща стойност близо 7 млн. лв.
През 2016 г. е финансирана модернизацията и ремонта на 3 стадиона в гр. Варна, гр. Русе и гр. Горна Оряховица. Финансов ресурс е предназначен и за ремонта на тренировъчна зала за футбол в Спортен комплекс „Миньор“ в гр. Перник. Общата стойност е близо 3 млн. лв. с ДДС. В посочения период ММС е реализирало проект за изграждане на Антидопингов център с Лаборатория за допингов контрол и Център за контрол и управление на спортната подготовка на стойност 4 млн. лв. Лабораторията за допингов контрол разполага със съвременна специализирана, технологична лабораторна апаратура, отговарящи адекватно на световните изисквания През периода 2013 г. – 2016 г. ММС е направило инвестиции по Наредба № Н-1 от 8.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от Министерството на физическото възпитание и спорта на спортни дейности и Наредба № 2 от 08 май 2014 г. за финансово подпомагане на строителството и ремонта на спортни обекти и съоръжения в 50 проекта на обща стойност близо 13,5 млн. лв. В посочената сума не е включено ПМС 19/2014 г., като общата стойност на сключените договори по него е малко над 13 млн. лв.
Въпреки постигнатото до момента, спортната инфраструктура в страната все още не е на желаното ниво. Необходимо е да се намери подходящ диалог между спортните клубове, ползващи спортните бази, като им се предостави способ за дълготрайно наемно правоотношение, което ще даде възможност за инвестиции за подобряване на наетите съоръжения. Затова ММС положи големи усилия за създаване на нов Закон за физическото възпитание и спорта, който дава възможност за сключване на договори за наем на спортни обекти – държавна и общинска собственост за срок до 30 години, което вярваме ще даде тласък за развитието на спортната инфраструктура. Едновременно с това от 2016 г. насам ММС изпълнява амбициозна програма за реновиране на спортната инфраструктура, която вече дава резултати и вярваме, че в следващия отчетен период ще бъдат представени още по-добри резултати. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, имате думата по Доклада.
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, народни представители! Аз изкарах приложение към т. 1 – анализа за състоянието на спорта. Тук има някои доста стряскащи данни, като това че само 3% от населението на България спортува, 51% от населението е с наднормено тегло. Данните са много.
Интересува ме има ли някаква промяна между тези проценти със сегашното състояние през 2019 г.? (Шум и реплики.) Никакви данни няма от 2019 г.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Отчитаме периода 2013-2016 г.
Господин Марков, заповядайте.
АСЕН МАРКОВ: Посочените данни са от социологически проучвания и дават периода 2013-2016 г. За 2019 г. все още не разполагаме с тези данни, но мога да кажа, че общата европейска тенденция клони към това, което показват и данните. Разбира се, имаме още много да гоним.
Мога да кажа, че в периода 2015 г. на Съвета на министрите в Брюксел се обсъждаше точно тази тенденция в цяла Европа. Там датската делегация каза, че техният стряскащ проблем, който виждат, е изключително високо растящата неактивност на децата на възраст между 14 и 17-годишни, рязкото спадане на физическата активност, когато те вече влизат в пубертета и стават малко по-самостоятелни. Това е обща тенденция, но, разбира се, нашите конкретни данни, които са тук, са от този период на европейски проучвания.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Христов, искате ли дуплика. Не.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да обърна внимание на следния факт. Ние приемаме Доклад на изпълнението на Националната програма за период 2013-2016 г., с който ще приемем или отхвърлим онези мерки, които към онзи период от време са предприети, изпълнени или съответно всеки един от нас ще прецени, доколко са изпълнени.
Аз си мисля обаче, че това е пак някакво отбиване на номер на дейността на нашата комисия, защото, първо, е закъсняло внасянето му за периода 2013-2016 г. С приемането или отхвърлянето на Доклада ние какво демонстрираме? Хайде, управляващите ще си го приемат, но за какво ще послужи от тук нататък нашето решение като комисия? Ние ставаме безполезен орган, така да нарека нашата комисия, по отчитане дейността на изпълнителната власт. Пак казвам, като отбиване на номера – първо, заради закъснелия срок за внасянето му, и той не може да послужи за нищо, вече е 2019 г., с оглед на изминалото време от онзи момент, за който се отнася Докладът. Нашите констатации, пак казвам, само могат да имитират някаква дейност.
Ние няма как да приемем този доклад, разбира се, защото въпреки всички тези мерки, които са изброени и т.н., ние сме на последно място в таблиците по отношение на процент брой от населението, които активно спортуват. И онзи процент, който е споменат в Доклада, и с оглед 2019 г., резултатите, които имаме, по отношение на Евростат и Европарламента, показва, че не се е повишил процентът на активно спортуващите и ангажирани със спортни дейности. Дори и да има предприети действия по отношение на спортна инфраструктура, както се споменава в Доклада, тя не е изградена на база на ясно изработена концепция и стратегия, а на епизодични, кампанийни действия от страна на изпълнителната власт и ние го виждаме през последните две години. Има протест – има прехвърлени средства с ПМС, има желаещи за финансиране – спрямо какъв принцип се определят какви точно училища и спортни площадки ще бъдат финансирани, не е много ясна тази работа. Липсва някаква устойчивост в тези програми по отношение на спортната инфраструктура за населението.
По отношение на инфраструктурата към училищата имаше заявен интерес от страна на правителството – дори той не се изпълнява, а пък към онзи момент 2013-2016 г., също няма ясно разработена програма, която да подлежи на изработени критерии, показатели и да бъде дългосрочно разписана.
Нашата дейност тук като комисия не е много ефективна в тази посока. Смятам да го приемем като информация и въобще да не предприемаме това гласуване – приемаме или не приемаме, защото си отбиваме номера в момента като комисия, като народни представители.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Някой ще репликира ли госпожа Лечева? Заповядайте, господин Марков.
АСЕН МАРКОВ: Ще се опитам да отговоря, не да репликирам.
Представянето на днешния доклад е основано на изискването на Закона за физическото възпитание и спорта. Разбира се, факт е неговото закъснение.
Защо? Имаме обективни факти. Както видяхте и в самия доклад, през отчетения период са се сменили петима министри. В началото на 2017 г. ММС в края на мандата предприе действия, за да може да бъде изготвен този доклад, след което имахме служебно правителство. Този доклад беше качен дори на сайта по време на служебното правителство от професор Дашева на сайта на Министерството за обсъждане, но след това, може би – не мога да гадая защо – може би защото нямаше действащо народно събрание, беше свален. Веднага след като подновихме работата се оказа, че ние трябва – Законът, който беше приет от предишния Министерски съвет, отново трябва да мине през Министерския съвет и цялата процедура отново да я провървим. Затова някак си не можем да направим доклад без програма. Програмата трябва да е ясно изразена с действащата нормативна база, която трябваше да бъде приета. Затова се получи този вакуум от време, който Вие отчитате.
Относно училищата мога да кажа, че това е в правителствената програма, която е с по-дълъг срок. Доколкото знам, в момента се финансира само изграждане на салоните, които са по селските райони. Това обаче е програма с дълъг период.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Лечева, дуплика? Нямате.
Госпожа Халачева, заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости на Комисията! Убедена съм, че всички в тази зала сме на мнение, че значението на двигателната активност в детска възраст и сред подрастващите е от изключително голямо значение и формирането на нагласата от най-ранна детска възраст е задължение не само на семейството, а и на хората специалисти, които се занимават със спорт. За съжаление обаче, данните показват, както и моите колеги от ПГ на БСП вече споменаха в дискусията, че българските младежи са на едно от челните места по наднормено тегло и здравословни проблеми, които са породени от липсата или ниската физическа активност. Затова аз искам да се спра на Оперативна цел 2 в Доклада и по-точно на Приоритет 2, който всъщност е Двигателна активност и спорт в образователната система.
Изкарала съм няколко данни от Доклада, ще ги зачета.
При 53 висши училища в страната има само 17 клуба, които са членове на Асоциацията на студентския спорт. Не искам да се впускам в дискусия тук за състоянието на спортните бази в училищата, нито пък за часовете за спорт, отделени в учебните програми.
Друг факт.
Ежедневно държавата отпуска 200 хиляди лева за финалните състезания на ученическите игри, а всъщност според мен това са крайно недостатъчни суми, за да поощряват младите хора да спортуват. По програма „Спорт за деца от детските градини“ 200 хил. лева се отпускат за 5 хиляди деца – на едно дете се падат около 40 лв.
По Програма „Развитие на спорта за учащи“ – 325 хил. лв. за 2016 г. са отпуснати за 10 хиляди деца, което ме води до извода, че говорим за недобре или несистемно финансиране на спорт за подрастващи, спорт в училище, което пък води до тежки последици за физическото и психическото здраве на младите хора в страната. Смятам, че независимо дали ще приемем или пък не днешния доклад, ние трябва да се борим за изграждането на спешни мерки, които да подобрят физическата активност на младите хора в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Халачева, но конкретен въпрос имате ли или това беше просто едно изказване? Не.
Друг колега?
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Главен секретар!
Господин Марков, преди малко казахте, че данните, споменати в Доклада са от социологически проучвания. Да разбирам ли, че Министерството в този доклад не е сложило, не е предоставило данните, с които разполага Министерството? Това едни и същи данни ли са – от социологическите проучвания, или, ако Министерството има свои собствени данни, какви са те?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Марков, заповядайте.
АСЕН МАРКОВ: Това са данните от социологически проучвания. Разбира се, има и наши данни, ние сме ги споменали по програмата. Нека да кажем, че това са данни за физическата активност на цялото население, не само за отговорностите, които има Министерството на физическото възпитание и спорта. Особено за масовия спорт и спорта за всички, нека да не забравяме, че това е хоризонтална политика. В тази политика се включват както общините, така и работодателите. Затова тези данни се взимат от по-голям кръг хора, които се занимават с анкетиране.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Господин Ченчев, дуплика? Нямате.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване, защото имаше известен спорт помежду ни.
След като се консултирах обаче със своите експерти и юристи от парламента, ще подложа на гласуване Доклада.
Който е съгласен, моля да гласува.

За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Докладът се приема.


Колеги, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, т. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, на свое редовно заседание, приема Доклад за изпълнение на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013-2016 г.“

Колеги, влизаме във втора точка:
РАЗНИ.
Искам да Ви кажа няколко неща.
Що се отнася до Иран – чакаме всеки момент потвърждение от посолството, да ни предложат дати на пътуване. Ще ни предложат два варианта и всички ще се съберем да решим заедно кой вариант да изберем. Спрели сме се на това от двете големи партии – ГЕРБ и БСП по двама човека, а от малките партии, другите три партии – по един човек. Това ще ни бъде официалната делегация.
Също така ще получите доклад. Зададохме 10 въпроса към министъра на Иран как е организиран спортът им. Тези колеги, които ще отидат в Иран, ще го видят и на място. Зададохме 10 въпроса към техния министър на спорта, когато ми беше тук на гости преди около два месеца. Те са им отговорили. В момента в самото посолство го превеждат на български език, ще предоставят Доклада, и всеки един от Комисията ще го получи, защото напоследък всички сме наясно, че те постигат доста сериозни успехи в спорта, особено силовите спортове, да не говорим за волейбола – много напреднаха, и т.н.
Второто, за което искам да говорим, е, че толкова уважаваната от мен госпожа Лечева я обструктирам, но ще Ви кажа, че фактите говорят, че нашата комисия – и за това благодаря на всеки един от Вас, работи и е една от най-ефективните комисии. Фактите го показват. От 30 години, средно на 30 години се гласува чисто нов закон, напълно нов закон. Искам да Ви кажа, че въпреки че беше разработка на Министерския съвет и Министерството на спорта, благодарение на всеки от Вас в този закон ние имаме над сто предложения, които, няма да скрия, много от слабостите на Закона, благодарение именно на Вас, на Комисията и работната група, която работи над близо три месеца, тези слабости в Закона бяха преодолени и Законът стана сравнително сносен.
Третото, което ще кажа, е, че в момента пак нашата комисия – не Министерският съвет, пак нашата комисия подготвя напълно нов закон за спортното хулиганство. Пак работи работна група от всички партии. Огромно поздравление на всяка една от партиите! Той вече е готов като рамка и е отворен за предложения. Вчера беше работната група от трите министерства – МВР, Спорта, Българския футболен съюз и някои колеги депутати присъстваха, Законът като рамка е готов, но приемаме всякакви предложения.
Тук в Комисията има изключително добри специалисти в това направление – и Ченчев, и Стефан Апостолов, които могат да правят предложения по тази рамка. До 22-ри приемаме такива предложения. Всички тези предложения ще бъдат вкарани в Закона и след това ще го пратим на всички заинтересовани лица, в това число и на фенклубовете, да чуем и тяхното мнение по него, след това, колеги, ще го вкараме в Комисията, защото това е абсолютно наш закон, на Комисията. И много ще се радвам, дано да няма политически причини, защото всички работите по този закон, и петте партии, много ми се иска всички заедно да го вкараме – и петте партии, тъй като всички наистина работим по този закон – и ДПС работят, и БСП работят, и ГЕРБ работят, и ние – „Патриотите” работим, и „Воля” работи. Дано Вашите партийни ръководства да се съгласят всички да бъдем вносители на този толкова, ама толкова важен Закон за спортното хулиганство! Това Ви казвам пак е изцяло заслуга на нашата комисия. Тук няма министерства, няма Министерски съвет – ние правим този закон.
Благодаря на всички и приятен ден!


(закрито в 13,38 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЧО АТАНАСОВ


Стенограф:
Маргарита Крачунова