Заседание на Комисията на 06.03.2019 с дневен ред:
1. Актуални въпроси към министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по
въпросите на децата, младежта и спорта






П Р О Т О К О Л
№ 38


На 6 март 2019 г., сряда, от 14,40 ч. се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси към министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и на гостите, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, добър ден.
Имаме необходимия кворум, можем да започнем днешното заседание.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предлагам следния дневен ред:
1. Актуални въпроси към министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
На днешното заседание присъстват господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, госпожа Ванина Колева – съветник на министъра на младежта и спорта, и госпожа Белослава Андонова – Пресцентър на Министерството на младежта и спорта.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, СЪГЛАСНО ЧЛ. 29, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Асистентите са ми написали много членове и алинеи, по които трябва да проведем днешното изслушване на министъра – няма да ги чета, защото ги знаете.
Давам думата на народните представители от ПГ на ГЕРБ да зададат първия си въпрос към Министър Красен Кралев.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В края на месец февруари бяхте домакини на среща на балканските спортни министри с цел общата подготовка за кандидатурата на Евро 2028 г. и Мондиал 2030. Преди това проведохте срещи с представители на местната власт в някои от българските градове, които бяха представени като възможни домакини на тези форуми.
Въпросът ми към Вас е: ще ни запознаете ли по-подробно с резултатите от тези срещи и какви са плановете Ви? Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както знаете, тези разговори започнаха още през миналата година. Гръцкият премиер Алексис Ципрас покани четири държави – Гърция, Румъния, Сърбия и България, да обсъдим евентуално издигането на обща кандидатура на тези четири балкански държави за домакини на Световно и на Европейско първенство по футбол. От този момент се проведоха общо три срещи – две бяха в Белград и една в София.
На първата среща в Белград през ноември месец беше заявена ясна политическа подкрепа от страна на четирите правителства за подкрепа на такава кандидатура.
На втория форум през декември, която беше част от срещата на високо равнище между премиерите на нашите държави и президента на Сърбия, взехме участие министрите на спорта, заедно с председателите на футболните съюзи. Освен че политическата подкрепа бе препотвърдена, взехме решение за създаване на работна група, която да подготвя евентуалната ни кандидатура.
На последната среща, която беше в София, вече имаме решение, на всеки два месеца да се провеждат такива регулярни срещи на министрите и президентите на футболните съюзи, на ротационен принцип, разбира се. На последната среща беше обсъден текст за меморандум, който да бъде подписан на следващата среща на 12 април в Солун. Този меморандум е за разбирателство между правителствата, с което да се официализира учредяването на Организационен комитет за подготовката на съвместна кандидатура за Мондиал 2030 или Европейското първенство 2028 г.
На този етап, както знаете, това са само работни срещи и разговори. Имаме желание и взехме решение до края на календарната 2019 година, вече официално да се официализира кандидатурата с конкретика за кои точно форуми четирите държави ще участват. На този етап се извършват анализи и проучвания, за да си преценим правилно силите, за да може да се прецени какъв трябва да бъде икономическият ресурс, който всяка една държава трябва да вложи. На 12 април в Солун всяка една държава, трябва да направи конкретни предложения за това с какви стадиони ще участва, с какъв капацитет, и в кои градове тези съоръжения могат да бъдат изградени.
Изискванията за стадионите и критериите.
За Европейско първенство трябват три стадиона с минимум 50 хиляди седалки, три с 40 хиляди и четири стадиона с 30 хиляди седалки.
За Световното първенство са далеч по-сериозни изискванията: един стадион за откриване и закриване на първенството – 80 хиляди, за полуфиналите два стадиона по 60, за групова и елиминационна фаза по 40 хиляди седалки – общо 16 стадиона, като се има предвид, че цената горе-долу на изграждането на нов стадион е хиляда евро на седалка, което излиза, че инвестициите трябва да бъдат между 30 милиона и 40 млн. евро, ако гоним само минималните капацитети.
Провел съм срещи с четирите възможни града, които биха могли да бъдат домакини, защото там изискванията, знаете, са много сериозни от гледна точка на международни летища, на хотелска база. Примерно един град като Русе не отговаря на тези изисквания, далече е от стандартите за хотелска база. Четирите града, които отговарят на тези условия са София, Пловдив, Бургас и Варна. Имаме предложение от страна и на четирите общини за терени, на които биха могли да бъдат изградени тези стадиони. От там нататък вече, знаейки колко са инвестициите, ние би трябвало да преценим в едни последващи разговори с общините и с Футболния съюз, в кои четири града ще бъдат изградени подобни съоръжения.
Ако искате моето мнение, ние нямаме нужда в София да имаме два големи стадиона, защото няма от кого да се ползват. Един национален стадион с капацитет 40 хиляди е предостатъчен. И моето мнение и съвети ще бъдат ние да участваме за най-ниските равнища, за стадиони с най-малък капацитет, защото по-големи от тези – вече 50, 60, 80 хиляди зрители, са много трудни за поддръжка.
Гърция по принцип има готовност – старият олимпийския стадион, който е построен 2004 г., с капацитет 80 хиляди, може да се адаптира, като се премахне лекоатлетическата писта, защото знам, че има и такива въпроси. Това е задължително условие – стадионите да са футболни, да се скъси разстоянието между публиката и терена, както това направиха в Москва с „Лужники“, чиято писта беше премахната, беше вкопана долу в стадиона, за да може и да се увеличи капацитета, и да се спази изискването на ФИФА за отстояние между публиката, първите седалки и терена.
Букурещкият стадион, също е нов – той е единственият от четирите държави, който отговаря на стандартите на ФИФА и УЕФА. Те го имат, защото са част от 12 те държави, които ще бъдат домакини на следващото Европейско първенство. Букурещ е един от градовете домакин, което ще е от огромна полза.
Огромна полза за кандидатурата ще бъде опитът, който румънците имат. Те ще бъдат домакини след две години.
Вторият стадион с 60 хиляди може би ще се изгражда в Сърбия. Сърбите имат такава готовност за национален стадион.
Ние ще имаме минималната инвестиция от четирите държави. Ако сме за Европейско, ще трябват четири стадиона по 30 хиляди, което според мен е оптимално като капацитет за тези градове. Ако се обединим за кандидатура за световно първенство, вече трябва да се търсят стадиони с 40 хиляди души.
Единственият проблем, който виждам: във Варна трябва да се доизгради, да се допълни с капацитет новостроящият се стадион. В Бургас имаме предложение за терена на стадион „Черноморец“.
В Пловдив имаме проблем, мога да го нарека, който не е маловажен. Когато строим стадион, трябва да сме сигурни, че местните отбори ще го ползват. В момента има неофициално заявки от двата отбора, че те не искат да ползват новия стадион, който ще се прави. Всеки има интерес да си играе на своя стадион, което от наша гледна точка е невъзможно, защото тогава самата инвестиция си губи смисъла. Така че преди да решим окончателно къде ще се строят стадионите, трябва да е ясно какво ще се случва след това с тях и кой ще ги ползва след като приключи първенството.
На първо четене, хотелската база на четирите града е в перфектно състояние, може да се справи с посрещането на един такъв форум.
Трябва да се изградят нови тренировъчни бази, защото при евентуална кандидатура, ние нямаме възможност да посрещнем отборите, които искат да се готвят, с подходящи бази за подготовка.
От гледна точка на инфраструктура, летища, магистрали, мисля, че няма проблем. С изграждането на магистрала „Хемус“ ще бъде направена връзката с Букурещ. Предстои със Сърбия още много малък участък да бъде направен, с Атина също, така че този период от 9-12 години, мисля, че тази част от инфраструктурата ще бъде изпълнена. Сегашното правителство прави всичко възможно да планира завършването на транспортната инфраструктурата в най-кратки срокове.
Това е състоянието на разговорите към днешна дата.
Пак искам да кажа, най-малкият проблем е с намирането на терени на стадионите и изграждането на самите стадиони. Това е предложено от четирите града, просто трябва след това да се види как точно ще бъдат използвани тези съоръжения, защото знаете, най големият проблем при такива форуми е, какво е наследството от големите формати, кой ще ползва инфраструктурата.
При всички случаи това, че ние сме се насочили към стадионите с най-малък възможен капацитет, смятам, че това ще вдигне до голяма степен и посещаемостта на срещите, защото знаем критиките какви са – идвали малко хора на срещите. Да, те идват малко, защото стадионите са в лошо състояние. Аз не виждам коя майка ще си заведе детето на стадионите, които са в момента и във Варна, и в Пловдив, хайде в Бургас е малко по-добре, но кой родител ще заведе детето си при какви условия в момента, за да гледа футбол.
Аз съм по-скоро оптимист. Като организация съм убеден, че можем да се справяме перфектно, нямаме такива колебания. Въпросът е, че това е форумът с най-тежки – европейско, световно първенство, с по-тежки изисквания, отколкото олимпийските игри. Наистина много работа предстои. След всяка среща между министрите и работната група ще бъдете уведомявани за решенията, които са взети на нея. Благодаря Ви.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, господин Министър за изчерпателния отговор. Значи, още отсега мога да формулирам следващия ми въпрос, който ще бъде след 12 април, така че ще продължим темата с кандидатстването за европейско и световно първенство на следващия блиц контрол. Благодаря още един път.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Министър, моят въпрос ще е в същото направление. Ще си позволя леко егоистично да засегна моя роден град. Специално става въпрос за стадион „Пловдив“. Много разнопосочна информация получаваме и ми се ще от извора вода да пия, тоест от Вас.
Знаете, със стадион „Пловдив“ има един проблем – пистата.
Ще остане ли, как го предвиждате? Пистата ще остане ли или ще трябва този стадион тотално да се преустрои. Говорил съм със самия архитекта на стадиона, които сподели, че ако се премахне пистата, ще трябва да се бутнат, в буквалния смисъл на думата, двете големи трибуни – северната и южната. На практика, за да се изградят напълно нови трибуни, както и теренът да падне малко по-ниско, всичко това вероятно ще страшно много пари.
Какво е Вашето виждане по този въпрос?

МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви за въпроса.
Анализ от страна на архитекти и инженери не е правен. На първо четене, от това какви са изискванията към стадионите, ясно е, че на стадион с лекоатлетическа писта не може да бъдат провеждани срещи от европейско или световно първенство. Това е категорично. Всякакви други тълкувания са спекулативни.
Дали трябва да бъде това мястото и да бъде изграждан стадион на този терен, това е решение на пловдивската общественост. Ние при всички случаи ще търсим терен, по който има консенсус, който не предизвиква дебати.
От друга страна, няма как да се реконструира такова съоръжение, за да стане модерно. Никъде по света това нещо не се прави. Става въпрос за изграждане на напълно нови съоръжения. Проектът на пловдивския стадион е морално остарял. И да се реконструира, той няма да стане по никакъв начин съоръжение, на което могат да се провеждат големи първенства – Световно, Европейско– това е немислимо. Така че това е въпрос, на които пловдивчани да вземат решение, какво трябва да правят с този стадион. Това е първото мнение.
Второ, при разговор с кмета на града се взе решение – има отпуснати пари, има някакви средства, които са гласувани от Общинския съвет за реконструкция на този стадион, част от тези средства – 5 милиона, да се използват за изграждането на нов лекоатлетически стадион.
По същия начин подобна процедура преди 10 години беше направена във Варна, когато се взе решение старият стадион „Юрий Гагарин“ да се разруши, а на негово място да бъде направен нов стадион „Варна“. Първото нещо, което инвеститорите и общината направиха, беше да се построи изцяло нов стадион за лека атлетика, само че ставаше въпрос само за тренировъчен стадион.
Разбирам, че в Пловдив искат да имат стадион, който да е за състезания, с трибуни, тоест цената му там ще бъде около 5 милиона. Примерно варненския беше в рамките на 2 милиона, изгради се такъв стадион преди 10 години. Нещо, така или иначе, ще се направи. Оттам нататък, ще бъде необходим един лекоатлетически стадион. Състезания на сегашния стадион няма как да се провеждат.
По-големият проблем е, че след построяването на този стадион, аз не виждам кой ще го ползва. За футболния стадион говорим. За леката атлетика – е ясно, всички лекоатлетически клубове ще бъдат преместени на това модерно и ново съоръжение, за да тренират, да провеждат състезания от различен мащаб - международни състезания, балкански шампионати, шампионати за юноши и девойки.
Но проблемът трябва да бъде решен. Без съгласието на клубовете, които ясно да заявят, че те ще ползват новия футболен стадион, този проект икономически няма да бъде издържан. Защото основната цел, заради която правим тези домакинства, е да изградим спортна инфраструктура, която да бъде ползвана от всички отбори в градовете, от жителите на съответния град, която да даде тласък на развитието на футбола. Ако направим един паметник, който няма да се ползва, а пък „Локомотив“ и „Ботев“ искат да си играят на техните стадиони, цялото действие ще бъде съпроводено от много въпроси, много въпросителни относно икономическата логика да се инвестират там средства.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз съм доволен от отговора, господин Министър. Логиката на нещата беше – само че, нали знаете, управленците мислим по един начин, футболните клубове мислят по друг начин. Идеята беше този стадион да го възстановим и по модела на Милано „Сан Сиро“ или „Джузепе Меаца“, той има две имена, „Ботев“ и „Локо“ да играят там мачовете, както е в Милано – стадионът „Сан Сиро“ е общински. Само, че и двата наши отбора – и „Локомотив“ и „Ботев“, си искат своите стадиони. Това е положението, както го казахте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: В другите градове, такава е идеята и във Варна, и в Бургас, те ще се ползват от всички футболни отбори, които са на територията на общините. В София също – Национален стадион, дербитата ще се играят там, националният отбор ще играе там.
Всъщност, ако този проект стане факт, националният отбор ще може да гостува в четири града, както го правят много от националните отбори в Европа, и това безспорно ще допринесе за развитието на футбола във всички региони.
Отвсякъде погледнато, като говорим за кандидатурата, пък и за тези проекти, всичко е с позитивен знак. Моето притеснение обаче е свързано само с Пловдив.

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Приключвам, господин Министър. Вие дадохте обстоен отговор. Наистина това вълнува обществеността страшно много.
Знаете специално Пловдив е специфичен случай.
Колеги от ДПС?
СЕВИМ АЛИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги!
Господин Министър, в бюджета на Министерството за спорта за 2019 г., в частта „Спорт в свободното време“, са предвидени средства в размер на 5 млн. 298 хил. лв. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какъв резултат са дали финансираните спортни детски програми през 2018 г. в частта, както Ви казах, „Спорт в свободното време“? Може ли да ми дадете информация за 2019 г., какви детски спортни програми предвижда да финансира Министерството на младежта и спорта?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
През 2019 г. Министерството ще финансира всички детски програми, които са финансирани през 2018 г. – както по новите, които се създадоха през последните години, така и старите, които са създадени преди много години. Най-старата е „Научи се да плуваш“, която е създадена, мисля че през 2008 г., още по времето на Весела Лечева.
За този период от началото на този мандат Министерството е разработило и финансирало съвместно с българските федерации две нови програми: „Децата и бадминтона“ и „Развитие на детската атлетика в България“. През предишния мандат, през който също бях начело на Министерството, създадохме „Тенисът – спорт за всички“ на Българската федерация по тенис, „Голфът – спорт без граници“ на Българската голф асоциация, и „Децата и спортният клуб“ – една програма, която дава възможност на клубове, които не получават финансиране, поради причината че се занимават с деца до състезателна възраст. Те няма как да кандидатстват, защото нямат картотекирани състезатели, нямат участие в състезания и нямат възможност да участват в други програми за финансирането на клубовете. Специално създадохме тази програма за тях, има такива клубове, те не са малко в България, които са се насочили само в работата си с деца, преди да започнат те вече активен състезателен живот.
През 2019 г. средствата за програмите, съвместно със спортните федерации, които се организират, са 1 млн. 26 хил. лв. Тук са включени програмите „Научи се да караш ски“, „Развитие на детската атлетика в България“, „Децата и бадминтона“, „Тенисът – спорт за всички“, „Голфът – спорт без граници“ и Програма за развитие на детския футбол, която също има повече от осем-девет годишна история. Финансирането на програма „Децата и спортният клуб“ е за 150 хил. лв., Програма „Спорт за децата в свободното време“ се финансира с 1 млн. лв., Програма „Научи се да плуваш“ – 100 хил. лв., Програма „Децата в риск“ е с бюджет – 68 хил. лв. Министерството финансира и ученическите игри с бюджет 580 хил. лева.
По Програмата „Спорт за децата в свободното време“, която се реализира ежегодно от 1 март до 31 декември за 2017 г. – 2018 г., с проекти за изпълнители са кандидатствали над 515 спортни клуба. Одобрени от тях са 363, съответно и толкова програми са изпълнени. Общият брой на децата, включени в Програмата, е над 16 хиляди. Проведени са над 80 хиляди занимания по 40 вида спорт или спортни дисциплини, под ръководството на квалифицирани специалисти и треньори.
Програмата „Научи се да плуваш“, която казвам, че може би е най-старата, се реализира от 1 април до 31 декември всяка година. Обхващат се деца от 7 до 11 годишна възраст. Изпълнени са 27 проекта на спортните клубове през 2017 г. и 2018 г., като общият брой на включените деца е около две хиляди.
В интерес на истината, тази програма преди се финансираше с по-големи средства, но след множество сигнали, направихме много сериозни проверки, навсякъде по страната. Установиха се доста нарушения – с едни и същи деца се изпълняват програми в два различни града. Програмата се изпълнява фиктивно.
Всички тези програми се проверяват изключително строго от гледна точка на ефективност, така че там останаха само тези клубове, които през годините са показали, че наистина се интересуват от децата. Това са деца, които за първи път се докосват до плуването. От там нататък, колко от тях ще останат да се занимават, да тренират редовно, това е друг въпрос. Задачата на тези програми, е да покажат за първи път на децата различните видове спорт. Ако те решат, от там нататък могат да се запишат за редовни занимания.
За Програмата „Децата и спортният клуб“ Ви разказах. Там са участвали 166 клуба. От тях са одобрени, финансирани и изпълнени 66 проекта на спортни клубове по 22 вида спорт, 160 планирани прояви. Включените деца са над 11 хиляди.
По Проекта „Научи се да караш ски“ за 2017 г. – 2018 г., в начално обучение по ски, са включени над 5 хиляди деца. Обучението се провежда във Витоша, Банско, Пампорово, Боровец, Парк Родопи, Беклемето, Осогово. По тази програма имаме точни данни, че над 30% от децата, които са се докоснали до ските чрез тази програма, след това са продължили да се занимават активно с този спорт.
По Програмата „Развитие на детския футбол“ са проведени над 100 детски футболни турнира в цялата страна, с участието на над 20 хиляди деца, включени в над хиляда отбора, тоест тя е най мащабната от всички детски програми, което е нормално, защото футболът е най-популярният спорт.
От новите програми – „Тенисът – спорт за всички“ за 2017 – 2018 г. Федерацията го е изпълнила в шест регионални центъра: София, Пловдив, Хасково, Бургас, Плевен и Варна. Проведени са 70 турнира. В тях са участвали – две хиляди деца.
За 2017 г. и 2018 г. Програмата „Голфът – спорт без граници“ е обхванал около 220 деца.
За 2017 г. и 2018 г., една от най-новите ни програми Проектът „Децата и бадминтона“, са обхванати около 1600 деца. Занятията са водени от квалифицирани специалисти от 32 спортни клуба в рамките на шест месеца. Обхванати са 16 населени места в страната.
По Програмата за развитие на детската атлетика в България са обхванати около 800 деца в над 10 населени места. Проведени са и състезания.Проведен е и заключителен лагер с учебно тренировъчна цел за най-добре представилите се деца.
Това е отчет по програмите за последните две години.
Мисля, че през последните четири години сме направили всичко възможно да разширим програмите. Търсим в момента, тъй като бюджетът ни не се увеличава през последните години драматично, търсим частни инвеститори, които да се включат в програмите, за да могат средствата да бъдат увеличени. Например в Програмата „Научи се да караш ски“, която е може би най-успешната, има много участие на партньори от частния сектор, които увеличават почти двойно, над два пъти, средствата, които държавата дава. Това помага неимоверно много да се обхванат, колкото се може повече деца. Смятам, че резервът в тези програми, стремежът ни е да обхванем, колкото се може повече от най-популярните спортове. Там трябва да търсим и да привличане частни инвестиции, които да подкрепят държавата в тези проекти.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Г-н Али, едва ли ще имате реплика след подобен изчерпателен отговор.
Господин Министър, заместник-председателят на Комисията също има въпрос към Вас.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, отново използвам случая да Ви поздравя и да Ви пожелая много здраве по повод празника – много здраве и много успехи!
Моят въпрос е във връзка с парк Витоша.
Бих искала да кажа, че според нас от ПП ВОЛЯ, няма логично обяснение, защо както софиянци, така и гости на града, не могат да се възползват от условията, които би могла да предложи Витоша.
В тази връзка бих искала да Ви попитам, докъде стигнаха усилията Ви за промени в плана за управление на Витоша и евентуално как виждате реализацията на проекта във времето като срокове? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви за въпроса.
Много интересен казус, който вълнува при всички случаи софиянци основно. Това, което на всички вече е ясно, е че има разминаване в плана за управление на Витоша и в Закона за устройство на териториите. Беше проведена работна група в началото на миналата година. Има конкретни препоръки от страна на групата как да се излезе от тази ситуация.
Аз лично съм пратил до момента три писма до Министерството на околната среда и водите със становището на тази комисия. Днес разписах и четвъртото, с което настояваме вече този въпрос да се придвижи, защото получихме, в резултат на успешно проведените световни първенства през миналата година –по художествената гимнастика, гребане и волейбол, получихме покана от президента на МОК Томас Бах, България да кандидатства за организатор на Младежките зимни олимпийски игри през 2024 г., т.е. да се издигне кандидатурата на София. Това няма как да се случи без тези промени да бъдат направени, за да може да се изгради цялата спортна инфраструктура на Витоша.
Направили сме всичко необходимо като Министерство, тази работна група да излезе с резултати.
Сега ще направим всичко възможно да активираме колегите от МОСВ, за да може този въпрос да бъде придвижен, защото нямаме много време. По най-бързия начин тези разминавания в законодателството трябва да бъдат изчистени.
Мога да Ви уверя, че ние като Министерство, като администрация, ще направим всичко възможно тези пречки да бъдат преодолени, защото – моето лично мнение, на нашите експерти, пък и на цялата общественост в София, е, че реализирането на такъв проект за домакинство на Младежки зимни олимпийски игри драматично ще промени в наша полза икономическото състояние на столицата. Няма друг град в света с планина, която е на 30 мин. от центъра на града. Това нещо успеем ли да го направим, ще дадем мощен тласък на икономиката, на зимния туризъм, просто ще промени коренно обликът на столицата. За нас този проект е от изключителна важност, и то в доста по-спешен порядък трябва да се реализира, отколкото проектът за домакинството на големите форуми по футбол. Имаме пет години до 24 г., след една година ще бъде взето решението, а ние няма как да кандидатстваме, ако това законодателство не бъде приведено в съответствие. Симпатиите са на наша страна, имаме готовност за провеждане на състезанията на закрито, като в Боровец може да се изградят останалите необходими съоръжения – ски шанца, стадион за биатлон, трасе за ски бяганията и основните съоръжения за алпийските ски, без които не може - те са гвоздеят на програмата.
Надявам се на следващия блиц да Ви отговоря позитивно, че колегите от МОСВ са предприели съответните стъпки към изпълнение на препоръките, които междуведомствената работна група беше предложила.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви много за отговора.
Силно се надявам и аз на следващия блиц да имаме положителен отговор и да се предприемат действия, както се казва, защото бездействието години наред води до извода, и по-точно поражда съмнения, че някой има интерес там да не се случва нищо. Силно се надявам това да е грешно и да се случат успешно и бързо нещата! Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Втори кръг на въпросите – ГЕРБ, имате ли питане?
Заповядайте, господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми народни представители! В началото на годината започнахме с две много силни международни прояви в България – тенис турнира София оупън 2019 г. и кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини, проведени в Банско, от които има доста добри отзиви за организацията. Всички знаем, че Министерството на младежта и спорта финансово подпомогна тези две мероприятия.
Моят въпрос е свързан с това, какви други международни прояви планува Министерството на младежта и спорта да подпомага до края на годината? Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Първо, преди да мина към това, какво планираме до края на годината, да споделя няколко мисли и данни относно проведените до момента състезания. По принцип в България се провеждат два типа такива състезания – така сме ги разделили. Едните са традиционни – такива, които се провеждат всяка година. Те са важни, защото създават трайна аудитория и утвърждават България в международния спортен календар.
Другите са световните купи – различните видове. Тенис турнирът и Световната купа по ски са част от тези състезания, които ние финансираме ежегодно и са станали част от традиционния спортен международен календар в България. Другите са световни и европейски първенства в различни възрастови групи, които са епизодични – в рамките на няколко години може да се кандидатства, за да могат да бъдат спечелени.
Резултатът от Световната купа по ски в Банско наистина е впечатляващ. България за шести път е домакин на световна купа в алпийските ски през последните 10 години. Петдесет телевизии пряко са излъчвали състезанията, между които Италия, Австрия, Германия, САЩ, Евроспорт Азия, Евроспорт Европа, 50 още на запис заради часовата разлика, като гарантираната аудитория, която сме постигнали, е минимум 120 милиона зрители.
В края на март ще излязат точните данни всеки състезателен уикенд от колко души е гледан. Предполагам, че от 120 до 200 милиона може да стигнат зрителите, които в продължение на три дни – за съжаление, единия го пропуснахме, имаха картина от Банско и наблюдаваха състезанията.
Разбира се, ефектът за зимния туризъм е изключително важен, защото туристите ходят там, където ходят големите скиори, където ходят легендите в ските. За първи път примерно Хиршер идва в България, притеснен, защото не знаел на какви съоръжения и на какви условия ще попадне. След проявата, впечатленията му бяха, че условията, които ние предлагаме, са по-добри от тези в Австрия.
Сами разбирате, думите, изречени от най-популярния и най-актуален в света скиор през последните десет години, какъв рекламен ефект имат за България, колко икономически приходи ще реализираме след това от нови туристи, само заради мнението на тези легенди. Алпийските ски са като Формула 1, особено в скоростните дисциплини. Ефектът там е много голям от провеждането на състезанията. Банско ще бъде домакин на кръгове от Световната купа и през следващите две години: през 2020 г. на жените, през 2021 г. на мъжете. През 2021 г. отново ще има Световно първенство за юноши, за младежи в Банско. Средствата, които сме отпуснали тази година, са един милион. Миналата година имаше световна купа по сноуборд, преди олимпийските игри я направихме заради Радо Янков, там също отпуснатите средства бяха толкова. Държавата се движи за световната купа традиционно в този диапазон от инвестиции.
Ей Ти Пи турнирът по тенис е наблюдаван по 45 хиляди зрители на живо и е стигнал до 280 милиона души международна аудитория. Това беше най-силното издания до момента от четирите, които се проведоха от началото на турнира. Участваха четирима играчи от топ 20, още двама от топ 30, като финалът примерно на следващия турнир, който е с ранг Ей Ти Пи 500, на финала бяха Гаел Монфис и Стан Вавринка, които отпаднаха в по-ранна фаза на турнира. Сами си представяте това какво значи като атестация за конкуренцията на нашия турнир. Над 2 хиляди бяха само гръцките почитатели на тениса, които бяха дошли да гледат тяхната звезда Циципас. Огромни са усилията, които Министерството на спорта на Гърция полага, за да успеят да се договорят за организиране на подобен турнир в Атина. За тяхно съжаление, това може да стане много трудно, тъй като няма свободни съоръжения, но виждате какво прави участието на една регионална звезда, какъв интерес предизвиква от Гърция. Сами си представяте какво щеше да бъде, ако Григор Димитров беше участвал в България на този турнир с такава конкуренция. Не говоря за това какво беше предните години.
За предстоящите домакинства.
Най-голямото първенство, което България ще домакинства тази година, е Световното първенство по шорттрек за мъже и жени, което се провежда в края на тази седмица в „Арена Армеец”. Това също е една много важна репетиция към спечелването на младежките олимпийски игри през 2024 г., защото за първи път световно първенство за мъже и жени ще се проведе в „Арена Армеец”, където сме закупили ледена пързалка, която позволява да се заледи залата и да се практикуват тези спортове. Надявам се всичко да мине безпрепятствено. Купени са допълнително обезопасяващи съоръжения, които са на нивото на Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг, така че най- голямото първенство, на което сме домакини, тази година е шорттрека. Над 10 олимпийски шампиони ще карат в България. Входът е свободен. Това го правим за гражданите, за да може турнирът да бъде достъпен. Това е най-успешният български зимен спорт.
От традиционните състезания, които се провеждат всяка година: Световната купа по художествена гимнастика. Четири световни купи се провеждат през сезона – едната от тях е в София.
В Пловдив ще има Световна купа по гребане за първи път. Закрихме състезателната 2018 г. със Световното първенство по гребане в Пловдив, сега откриваме със Световната купа в Пловдив. Пловдив стана един от световните центрове по гребане, утвърди се като такъв през последните години. Там без втори гребен канал, трудно ще продължим да поддържаме това ниво, което имаме до момента.
Волейбол – имаме три турнира от лигата на нациите, два за мъже и един за жени. Мъжете ще играят във Варна и Пловдив, жените в Русе. Градовете са по избор на състезателите. Те решават къде им допада публиката, къде искат да играят. Това също ще е много важно състезание.
Имаме европейско първенство по футбол за девойки до
17- годишна възраст. Това е състезание, за което малко се шуми в публичното пространство. То се провежда на територията на курортен комплекс „Албена” и Варненска област. Там ще бъдат проведени основните срещи.
Имаме световна купа в края на годината по таекуондо, която е с ранг G-4, най-високият ранг на тези турнири. Те са също малко на брой, но дават най-много точки за ранг листата, която е валидна за квалификация на олимпийските игри.
През другия месец ще има мултиевропейски игри по таекуондо в Пловдив, което също е голямо състезание.
През август месец 2019 г. може би най-интересното състезание ще бъде олимпийската квалификация по волейбол за мъже, която ще се проведе във Варна от 9 до 11 август, с участието на Бразилия, България, Египет и Порто Рико.
Ще Ви дам информация за следващите години какви състезания сме договорили и за какви състезания сме подали документи, тоест сме разрешили България да участва, които са много интересни.
През 2021 г. кандидатстваме за Европейско първенство по джудо за мъже и жени, кандидатстваме за Европейско първенство по ветроходство, за Европейско първенство по акробатика, Европейското първенство по волейбол. Получихме предложение от гръцка страна да обмислим – отново четирите балкански държави, дали можем да обединим усилията си да кандидатстваме за Европейско първенство по баскетбол за мъже през 2021 г., като там единствената пречка ще бъде това, че и гърците, и сърбите искат да вземат финалната фаза. Нашите сили са за първа квалификационна група. С румънците нямаме проблем. Това също е амбициозен проект, който не съм казвал в публичното пространство, защото още е на ниво работно предложение от гръцка страна.
През 2022 г. сме подали документи за европейско първенство по борба. Водим преговори, ще подадем документи за Световно първенство по борба през 2023 г., което ще е със статут и на олимпийска квалификация. За световно първенство по художествена гимнастика вече сме одобрени за домакини през 2022 г., което също ще е със статут на олимпийска квалификация за ансамблите. За следващия олимпийски цикъл сме направили много сериозна работа, с която основните ни федерации да получат сериозна подкрепа в подготовката си за квалификациите.
Получихме за 2020 г., което е много голям успех и последната световна олимпийска квалификация в борбата. Като стане ясно с бокса какво ще се случва, кой ще организира олимпийската квалификация в бокса, също имаме намерение да кандидатстваме, заедно с нашата федерация, за домакини на олимпийската квалификация по бокс за тези олимпийски игри в Токио, въпреки че е рано да се каже там как ще протече организирането на квалификационния турнир, и на самия олимпийски турнир.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Милушев, мисля, че при толкова изчерпателен отговор…
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор.
Искам да поздравя лично Министъра и Министерството за положените усилия за организирането на такива мащабни мероприятия. Аз съм на мнение, че това оказва особено влияние върху младите спортисти, да се докоснат до техните идоли, за да може да се приобщят към общността на спортистите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Господин Министър, вторият ми въпрос е: има ли нови моменти в програмите за финансирането на елитния спорт? (Министър Красен Кралев говори встрани от микрофоните.)
Господин Министър, наистина изглежда сте разпределили средствата добре.
Фактът, че няма никакви оплаквания, които да дойдат към Комисията, нали знаете, обикновено ако има нещо, хайде към Комисията, към парламента, обаче няма при мен нито едно оплакване при разпределянето. Изглежда добре сте балансирали финансите.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ:
Бяха намалени само средствата на зимните спортове и това е съвсем нормално, защото преди зимните олимпийски игри техните бяха увеличени. Сега придобиха размер от преди подготовката за Олимпиадата, нормални средства, въпреки че на някой бяха намалени повече, защото нямаха абсолютно никаква реализация на игрите в Пьонгчанг.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Али.
СЕВИМ АЛИ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги!
Господин Министър, вторият ми въпрос към Вас е много актуален. Коментира се много в публичното пространство в Бургас и по медиите за изграждане изцяло на нов стадион в Бургас. Вярна ли е тази информация и, ако се изгражда нов стадион, къде ще се изгради?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Мисля, че отговорих, когато отговарях на Стефан Апостолов на въпроса.
Водихме разговор с кмета Николов, които предложи два терена.
Няма да коментирам къде е вторият, но първият е на мястото на сегашния стадион „Черноморец”. Това са над 150 декара площ. Да не бъркам с квадратурата, но има достатъчно площ целият терен, където може да бъде направен нов стадион с паркинги, със съпътстваща инфраструктура, има прекрасен достъп и перфектна транспортна комуникация.
Според мен това е най-подходящото място да се направи ново съоръжение.
Това не значи, че на стадион „Лазур” ще разрешим да се строят блокове.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Господин Али.
Колеги, да благодарим на господин Министъра.




Минаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Това, което ще кажа, касае и Министерството – във вторник, в 14,30 ч., имаме изключително важна работна група за големия Закон за хулиганството.
Господин Али напомням Ви, тъй като и Вие сте член на работната група, госпожа Георгиева, и на Вас напомням, Стефан Апостолов е уведомен.
Господин Министър, ще бъдете предупредени от експертите на Комисията и Вие да пратите представител на Министерството в 14,30 ч. във вторник с всички допълнителни предложения, които са направени. Ще Ви ги разпратим. Събота и неделя Вашите експерти да се запознаят, да видят новите предложения, които идват и от МВР, и от колеги депутати, и т.н., и във вторник, в 14,30 ч., ще имаме много важна работна група за големия закон.
Колеги, има ли други предложения по точка „Разни”? Няма.
Благодарим за обстойните отговори от нашия Министър.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВЧО АТАНАСОВ


Стенограф:

Маргарита Крачунова