Заседание на 11 септември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния



Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 08 септември 2019 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от Славчо Стоев Атанасов и група народни представители на 5 септември 2019 г.
3. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта








П Р О Т О К О Л
№ 47


На 11 септември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 08 септември 2019 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от Славчо Стоев Атанасов и група народни представители на 5 септември 2019 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник -председателя на Комисията господин Стефан Апостолов.

* * *

ЗАМ.-ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 08 септември 2019 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от Славчо Стоев Атанасов и група народни представители на 5 септември 2019 г.
3. Разни.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
(Председателят изчита списъка с гости.)

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА, № 902-01-36, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 08 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
Давам думата на господин Стефан Балабанов, за да представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора.
Заповядайте, господин Балабанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията в Закона за борба с трафика на хора, са внесени от Министерския съвет и те са продиктувани от една от основните причини: необходимост от привеждане на българското законодателство в пълно съответствие с международните стандарти в областта на борбата с трафика на хора, които са установени в Конвенцията на Съвета на Европа с трафика на хора, ратифицирана с закон, приета от Четиридесетото народно събрание на 7 март 2007 г., обнародвано в ДВ, бр. 24 от 2007 г.
Необходимостта от развитие в институционалната рамка за противодействие с трафика на хора е във връзка с приетия от МС през 2016 г. Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на трафика. С оглед на практиката по прилагане на Закона от 2003 г. насам и след констатации на главния инспекторат към МС, където се установи, че в Закона са налице неефективни, неприложими или неточни негови норми. Предложените промени може да се обособят най-общо в следните групи:
Първо, промените са относно привеждане на националното законодателство с изискванията на международните стандарти. Те са предназначени за ефективно прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа с трафика на хора от 2007 г., както споменах. Тя въвежда изискване за наднационални минимални стандарти и механизми за третиране на жертвите на трафика, както и за оказване на необходимата подкрепа и закрила. Един от стандартите и периода за възстановяване и размисъл, който се предоставя на жертвите за първоначално възстановяване след травмата, причинена от експлоатацията, за прекъсване на връзките с трафиканта, за вземане на съзнателно и информирано решение дали да съдействат за наказателно преследване на дееца. Конвенцията изисква този срок да не е по-малък от 30 дни.
В действащата уредба на чл. 9, ал. 2 от Закона за борба с трафика на хора е предвиден срок за престой в приют до 10 дни, с възможност за удължаването му (до 30 дни) по предложение на местната комисия. Според експертната група за борба с трафика на хора ГРЕТА – органът, който по силата на конвенцията има право да дава препоръки към държавите – страни по нея, действащата ни уредба не е в пълно съответствие със стандарта на Конвенцията. Поради това Проектът предлага в § 9, точки 2 и 3, да се измени чл. 9, ал. 2 и 3, и в съответствие с препоръките срокът за настаняване да бъде не по-малко от 30 дни, ако пострадалият изрази желания за това.
С оглед постигане на по-голяма оперативност Проектът предлага решението за удължаване да се взима от съответния приют, в който е настанен пострадалият, а не по предложение на местната комисия. Така националното законодателство ще отрази посочения стандарт и ще се осигури съответната защита на правата на жертвите с трафика на хора. В същия текст и в съответствие с минималните стандарти по конвенцията са и предложенията, свързани с допълване на правата, от които жертвата на трафика може да се ползва в този срок – § 10 от Проекта. Допълването на правата е с възможността от правна и подходяща езикова помощ, които ще се предоставят в рамките на услугите по време на престоя в приюта за временно настаняване на жертви на трафика с хора.
Важен момент в промените е регламентирането на статута на Националната комисия за борба с трафик на хора, като национален орган за докладване, като предложението е в § 3, т. 3. И досега Националната комисия за борба с трафика на хора изпълнява тази функция, но това фактическо положение следва да се уреди на законодателно ниво. По правилата на българското право следва да има законово определено правомощие за осъществяване на дейностите на тази комисия. За да се достигне необходимата ефективност, е предвидено изрично правомощие Комисията да изисква и получава информация от други държавни органи, които имат отношение към трафика на хора – § 6, т. 3. Тази информация е необходима във връзка с отчитането на Република България по изпълнение на Конвенцията. Това предложение определя основната роля на Националната комисия за борба с трафик на хора по събиране на анализи, данни и закрила на жертвите.
Вторите промени са свързани с необходимостта от актуализиране на институционалната рамка за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите. В тази група на първо място са предложенията относно услугата за последваща реинтеграция, която е в § 9, т. 1, както и параграфи 1, 2, 8 и 11. Те са породени от необходимостта, че след първоначално възстановяване на жертвата, трябва да се постигне устойчивост на постигнатите резултати.
До този извод се достига от дългогодишната практика на Националната комисия и нейните партньори на национално и международно равнище, предлага се създаването на законова възможност да се откриват специализирани приюти за последваща реинтеграция на жертвите на трафика на хора. Издръжката ще се осигурява в рамките на възможностите на бюджета на Националната комисия, като предложеното попълнение в Закона няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет. Приютите и центровете ще се откриват и по инициатива на Националната комисия (НК) за борба с трафик на хора, когато има предпоставки за това.
На следващо място са група предложения, свързани с Решението на МС от 20 юли 2016 г., с което бе утвърден национален механизъм за подпомагане на жертвите на трафика на хора. Наличието на този механизъм налага да се уреди на законодателно равнище координаторската роля на Националната комисия по неговото изпълнение. Предложението е направено в § 6, т. 2 от Проекта. В същия контекст е и предложението в §16, с което изрично се предвижда помощта и съдействието на български граждани в чужбина – жертви на трафик на хора, да е осъществява в сътрудничество с Националната комисия за борба с трафика на хора, определен по реда на механизма.
Промени, свързани с отстраняването на неефективни и неприложими норми в Закона. Към тази група промени се отнасят:
Първо, предложенията за отпадане на състава на Националната комисия, на местните комисии и на представителя на ДАНС – § 3, т. 1 и § 4, т. 1. Това предложение се основава на факта, че с измененията в Закона от 2015 г. от дейностите на ДАНС е премахната дейността, която е свързана с трафика на хора – чл. 16 и чл. 4, ал. 1 от Закона за ДАНС. С оглед на това и по инициатива на ръководството на ДАНС настоящият ЗИД следва да отрази тази промяна.
Второ, предложенията насочени към отстраняване на неточностите в уредбата, поясняване на действащи разпоредби и редакционни изменения, с които се пояснява, че държавният бюджет осигурява издръжката само на създадените от НК приюти в центровете – § 2. Участието на неправителствени организации в заседанията на НК се урежда в Правилника за организация на дейността на Комисията – § 3, т. 4. Промяната в § 12 цели да се уточни по безспорен начин, че практиките за превенция на НК и нейната администрация се простират в рамките на нейната компетентност. Националната комисия (НК) за борба с трафик на хора участва активно и в създаването от други водещи ведомства превенционни мерки.
Детайлизацията на дейностите на местните комисии по изработване, съгласуване на местни политики за борбата с трафика на хора и отчитането на изпълнението е предложението в § 5 и § 7 на Проекта. Промените в § 14 целят внасяне на яснота по отношение оказването на помощ и закрила на деца жертви на трафика на хора, което включва аспекта по издирване на техните семейства. Приютите и центровете нямат необходимият капацитет за издирване на семействата и проследяването на родствените връзки, а затова дейността трябва да се извърши от компетентните органи по закрила на детето, като и други институции като МВР, разбира се.
С оглед динамиката на престъпленията, надграждането на цялостната система за противодействие на престъпленията в последните 15 г., както и развитието на системата за подкрепа и закрила на жертвите е от съществуващо значение. Основна цел на Закона е да бъде синхронизиран и да отговаря на дейността, в която работят професионалистите, отчитайки, че потърпевшото лице и неговите нужди са в основата на мултидисциплинарната работа. Главният инспекторат към МС отразява добрите практики и препоръки на международни правни документи, както и на международната организация ГРЕТА.
Приемането на предложенията в настоящия законопроект ще доведе до по-голяма яснота при прилагането на разпоредбите в закона, осигуряване на прозрачност на извършвания контрол на дейностите, регламентирани с него, и до изпълнение на ангажиментите, които е поела нашата страна по прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа за борбата с трафика на хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Колеги, давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, уважаеми господин заместник-министър! Това не е изказване, а по-скоро имам един въпрос. В Законопроекта се предвижда увеличаване на престоя за лицата засегнати от трафика на хора – от 10 на 30 дни, предвижда се възможност за създаване на приюти, за да останат още и да се справят с проблема психически и така нататък.
Въпросът ми е: откъде ще се подсигурят средства за създаване на тези приюти, за допълнителната издръжка на всички тези хора? Защото в законопроекта изрично е посочено, че няма допълнително финансиране от държавния бюджет, а ще бъде от бюджета… Ще бъде ли за сметка на увеличението на заплатите на служителите? Днес разглеждахме въпроса за създаване на общинска полиция и там се получава същото нещо. На общините се дават права да създават общинска полиция, но в същото време не се дават средства, с които да се покрият разходите по издръжката на тези звена.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, господин Балабанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: Ще започна отзад напред. Във връзка с общинските полиции да вмъкна няколко изречения.
Аз съм бил 5 години заместник-кмет на община Пещера и от 2016 г. имам предложение за създаване на общинска фирма „Охрана“, което няма нищо общо със създаването на общинска полиция, тъй като това е скъпо начинание за почти всички общини в България – говоря за малките и средните общини. Надявам се, че бюджетът ще бъде достатъчен и мога да дам думата на госпожа Камелия Димитрова, секретар на Комисията.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Димитрова, заповядайте.
КАМЕЛИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Председател! Действително съгласно Закона за борба с трафика на хора издръжката на държавните приюти за защита и закрила на жертвите се обезпечават ежегодно от бюджета на НК.
Понастоящем има два функциониращи приюта за жертвите на трафик, които се намират на скрити адреси във Варна и Бургас и се покриват изцяло от бюджетните средства към НК. Увеличаването на срока на престой от 10 на 30 дни ням да има никаква финансово измерение, тъй като и понастоящем настанените лица, жертви на едно от най-тежките престъпления против личността, пребивават там за по-дълъг период.
Това е бюрократично възпрепятствано от това, че трябва непрекъснато да има мотивация за продължаване на престоя, така че да изпълним ангажимента съгласно Конвенцията, както и пострадалите лица да се възстановят психически, здравословно – идват с много тежки проблеми, и отново да се реинтегрират в обществото. Направили сме оценка, че това няма да доведе до увеличаване на търсените от Комисията средства за финансира.
По отношение на услугата „приют за последваща реинтеграция“, ние считаме, че е изключително необходима, тъй като е необходима една допълнителна стъпка тези жертви да се стабилизират не само психически, но и икономически. Приютът реално представлява едно защитено жилище. Изключително съм радостна да потвърдя, че защитеното жилище се предоставя безвъзмездно от община Бургас, където реално жертвите продължават своя престой, след като са преминали кризисните интервенции, работата с психолог, социален работник и така нататък. Това е защитено жилище, което действително не изисква никакви финансови средства и не се предвиждат такива за персонал, тъй като се очаква, че жертвата вече е стабилизирана. Тя трябва да има трудови възнаграждения и да премине през една по-нататъшна стъпка, преди да се реинтегрира изцяло в обществото.
Наблюдението на това жилище визираме да се извършва от същия персона, който понастоящем е обезпечен в рамките на приюта на последваща реинтеграция. Тоест нашата финансова обосновка, приета от Министерството на финансите, е с нулево въздействие по начина по който визираме тази организация. Икономическият ефект за обществото е много по-голям, тъй като с тези грижи, първо, минимизираме риска това лице да бъде ре-трафикирано и отново държавата да се ангажира с подкрепата му… (Реплика: „Ние не оспорваме мерките, а питаме за издръжката“.)
КАМЕЛИЯ ДИМИТРОВА: Издръжката е предвидена по начина, който Ви описах – с безвъзмездната подкрепа от община Бургас, която ни предоставя това помещение за целите на приюта за реинтеграция, и съответно не е необходима допълнителна издръжка.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, за изчерпателния отговор.
Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, господин Заместник-министър, имам един уточняващ въпрос. Какъв е капацитетът на тези защитени жилища? Колко са на брой и по смисъла на това дали задоволяват Вашите нужди и на всички, нуждаещи се от такава закрила?
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, госпожо Димитрова.
КАМЕЛИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, понастоящем функциониращите услуги са с капацитет от 6 места във Варна и 6 места в Бургас, плюс „ в рамките ва това защитено жилище. Дали е достатъчно като капацитет?
Считам, че би било добре за в бъдеще и при възможност да се разкрие приют за реинтеграция на територията на град София, тъй като жертвите на международния трафик обичайно се завръщат именно тук и това е част от нашето ежедневие.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви.
Имате ли въпроси или коментари? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 08 септември 2019 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на господин Балабанов и госпожа Димитрова.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ, № 954-01-64, ВНЕСЕН ОТ СЛАВЧО СТОЕВ АТАНАСОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 5 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
Заповядайте, господин Йорданов, да представите Законопроекта.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! На Вашето внимание са предложени промени в ЗИД на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 954-01-64.
Преди повече от една година приехме някои промени, които касаеха най-вече повишаване на нивото на сигурност и безопасност на спортните обекти по време на провеждана на спортни мероприятия. В практиката от последната година се установи, че част от тях са неработещи или по-скоро са недостатъчно ефективни. Те касаят достъпа до спортните съоръжения по време, на спортните обекти и са в две посоки. Едното касае персонализиране на посетителя чрез поименен билет или чрез сканиране на лична карта, а второто касае непродажбата на билети в деня на мачове, които са с висок риск. Предложението, което правим, е тези поправки да отпаднат – чл. 11, ал. 3 и ал. 5, а останалите алинеи и членове са съпътстващи, ако бъдат приети.
По отношение на първата поправка, а именно персонализирането на билетите – на Работна група, на която присъстваха представители на Министерството на младежта и спорта, МВР, Българския футболен съюз и представите на всички политически партии се обединихме, както рядко се случва. Направиха го и футболните клубове на ЦСКА и Левски, които настояха това, което приехме преди повече от година, да отпадне.
На 8 август влезе в сила, като всеки един посетител на спортен обект е длъжен или да бъде с персонален билет, на който е упоменато името му, или да бъдат изградени скенери и четци, които да проверяват личните документи. Оказа се, че футболните клубове нямат готовност това да се случи. Споменах в неофициален разговор, че има проблеми с фирмите, които нямат готовност за отпечатването на поименни билети.
Това, което и министър Кралев сподели като практика, по отношение на софтуера за тези машинни четци, е, че примерно, ако в родната му Варна на стадиона „Черно море“, на стадион „Тича“, то да ти гостуват ЦСКА и Левски при десетхилядна публика – половината е от едната страна, където има само един вход и на този вход дори максимално количество скенери да бъдат разположени, тези 5000 човека ще влизат в продължение на четири часа, тоест докато влезе последният човек, мачът отдавна ще е свършил, а дори ще се сблъска и с излизащите. Това е като довод от тяхна страна.
По отношение на другата необходима поправка, която касае едно необмислено решение да се спре продажбата на билети в деня на рисковите мачове, се радвам, че и представителите на различните институции се обединиха около предложението, което беше направено от фен клубовете и от различните футболни клубове, тъй като се оказа неработещ поради следната причина – желанието на МВР беше да се избегне струпване в деня на мачовете на касите на стадиона на големи групи от хора.
Какво се случва на практика? Билетите се купуват от предходния ден и в деня на мача отново се наблюдават тези струпвания на големи групи хора – било представители на фен клубовете, било други лица, и то дори не са конкретизирани на съответни каси, а могат да бъдат навсякъде в района на стадиона.
Също така се дава възможност и за черна борса – изтекла, където определени лица търсят и търговски ефект, а не дай си боже, ако пък полицията съумее да пресече тези явления, какво ще се случи – няколкостотин левскари и няколкостотин ЦСКА-ри, като голяма част от тях са пътували няколкостотин километра и не са успели да влязат на стадиона, то тръгват в близките райони да търсят заведения, където да гледат. В същото време те ще бъдат с приповдигнато настроение, с повишен адреналин, а полицията ще бъде съсредоточена в района на стадиона. Просто само можем да гадаем до какви ексцесии може да се стигне.
Затова всички представители на политическите сили се обединихме. Искам да кажа, че това не е отстъпление от приетите преди година промени, а това е само крачка назад, тъй като в момента всички тези неща ще бъдат прецизирани, ще бъдат гледани и вече е започнала работата на работната група, която да създаде изцяло нов закон, който да се занимава с проблемите на футболното хулиганство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Давам думата на господин Асен Марков, за да изрази становище от името на Министерството на младежта и спорта.
Господин Марков, заповядайте.
АСЕН МАРКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Мисля, че народният представител беше изключително изчерпателен. Молбата на футболните клубове и на Българския футболен съюз като орган, който администрира този спорт, и срещата, която Вие проведохте, пак може да я преразказвам.
Министерството на младежта и спорта изцяло подкрепя предложението, което са внесли.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Златанов – от името на Министерството на вътрешните работи.
АНТОН ЗЛАТАНОВ: Двата члена са свързани и когато миналата година се приемаше пакет от мерки, а всъщност основното, което трябваше да се направи, е да бъдат приети по-ясно дефинирани правила за административното наказване на извършителите на тези противообществени прояви.
Категорично мога да заявя, че предприетите миналата година законодателни промени имат страхотно добър ефект като цяло. За една година респектът сред футболните привърженици от налагането на ефективни забрани на деня – в рамките на 24 часа, забрани за посещаване на спортни мероприятия е огромен. Такива лица, които са рискови, нараснаха в пъти и те са изведени от тази вредоносна среда.
По отношение на конкретните два члена – те са взаимосвързани. Естествено, че мотивът тогава да не бъдат продавани билети на каса – повтарям, в деня на мача, защото към момента е възможно да се продават онлайн – каквато е европейската практика и всъщност е доста лесно да си купиш онлайн, вместо да се редиш на опашка, то идеята да не се продават в деня на мача беше породена от това, че няма да могат да смогнат да продадат билети с персонификация, така че е логично щом има желание да отпадне единият член, едната алинея, то съответно трябва да отпадне и другата.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз исках да кажа точно това, което каза и господин Златанов. По смисъла на това, че тези спешни мерки, които се предприеха преди една година, свършиха своята работа и господин Златанов много ясно каза какъв е ефектът от тях.
Идеята за персонализиране на билетите обаче никак не е лоша. Разбира се, че ние трябва да работим в интерес на спорта и ще се съобразим с желанието на клубовете, бих казал, безпрецедентното обединение на ЦСКА и Левски по този въпрос, но тук става въпрос и за други спортове, става въпрос и за по-малки клубове. Защото, ако да кажем, един мач, един аматьорски отбор достигне до сблъсък за купата на България, да речем, с някой от нашите грандове и полицията води този мач като рисков, а домакините, които са аматьорския отбор или от по-ниска дивизия, трябва да предоставят свой стадион, там няма нужната готовност и всичко това е затруднение. Тук сме съгласни, няма две мнения.
На тази работна среща преди няколко дни ние говорихме и господин министърът присъства там, а европейската практика сочи, че дори и за големите финали в Европа има персонализация на билетите. Има, да кажем, че беше даден примерът в Турция с финалът тази година за суперкупата на Европа.
По отношение на ползването на лична карта за персонализирането на билетите, се ползва само номерът на личната карта, така че опциите и възможностите продължава да ги има, но в интерес на спорта, разбира се, трябва да се съобразим и с клубовете, които и организират тези мероприятия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, има ли някой друг за изказване? Ако няма, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от народните представители Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов, Маноил Манев на 5 септември 2019 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.

Колеги, преминаваме към трета точка:
РАЗНИ.
Не виждам някой да иска да вземе думата по темата.
Благодаря на всички за участието им в работата на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,02 ч.)










ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Апостолов




Стенограф:
Мария Петрова