Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
Заседание на КОмисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 25.09.2019
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 48
На 25 септември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта на основание чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Проект на Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от народните представители Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев на 5 септември 2019 г. – приет на първо гласуване в зала на 18 септември 2019 г.
3. Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия № 902 02-21, внесен от Министерския съвет на 22. юли 2019 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-56, внесен от госпожа Кръстина Николова Таскова и група народни представители на 26 юли 2019 г. – първо гласуване.
5. Разни
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Стефан Апостолов.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Добър ден, колеги.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и четвъртото народно събрание със следния дневен ред:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта на основание чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Проект на Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от народните представители Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев на 5 септември 2019 г. Приет на първо гласуване в залата на 18 септември 2019 г.
3. Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-56, внесен от госпожа Кръстина Николова Таскова и група народни представители на 26 юли 2019 г. – първо гласуване.
5. Разни
Колеги, моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Колеги, на днешното заседание присъстват по точки първа, втора и трета: господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, господин Радостин Любомиров – директор „Връзки с обществеността и протокола на Министерството на младежта и спорта, господин Георги Георгиев – старши експерт „Връзки с обществеността и протокола“ на Министерството на младежта и спорта. По точка четвърта от дневния ред – госпожа Миляна Павлова – експерт в дирекция „Социално включване“ от Министерството на труда и социалната политика, госпожа Зоя Попова – главен експерт Агенция „Социално подпомагане“, госпожа Мариела Личева – заместник-председател на Държавна агенция „Закрила на детето“ и госпожа Ваня Кирилова – държавен експерт.
Уважаеми народни представители, преминаваме към точка първа от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ще следваме на това заседание реда установен по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва: по ал. 2 право на два актуални въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група. По ал. 3 министърът отговаря веднага след задаване на въпроса. По ал. 4 редът на задаването на въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред. Задаването на вторите въпроси е по същия ред, след изтичането на първите въпроси.
По ал. 5 времето за изложение на въпросите е до две минути. Отговорът на министъра е до три минути. Реплики и дуплика – до две минути.
Предоставям думата на членовете на Комисията от ГЕРБ, която е най-голямата парламентарна група за първи въпрос към министър Кралев. След това продължаваме с БСП, ДПС, „Обединени патриоти“ и ВОЛЯ.
Господин Вълев.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моето питане е във връзка с нашумелия случай с боксьора, който почина след мач в Албания. Министерството взима ли някакво отношение и обмислят ли се някакви мерки занапред за лицензите за издаване на боксьори и това, че той е играл с чужди документи? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви за въпроса. Разбира се, това е една изключително неприятна тема, случка, но съм категоричен, че, първо, имаме категорично криминална проява, която е краденето на чужда самоличност, с която този боксьор се е представял. Това престъпление е извършено от починалия боксьор. Нарушенията според мен не са само дотук. Аз ще се въздържа от крайна оценка в момента, тъй като трябва да приключи разследването, което се извършва и в Албания. Знаете, че и българската прокуратура и следствените органи се задействаха. Има постоянно разпити на свидетели, които се извършват в 8-мо РПУ мисля, но до момента е категорично това, че има явяване с чужда самоличност. Сега трябва да се установи от какво е загинал боксьорът. Ясно е, че смъртта не е причинена от самата игра или от удар по време на играта.
Първо, категорията е изключително лека, там такива неща не се случват.
Второ, от видеото, се вижда, че няма непосредствен удар преди загубата на съзнание.
Има различни версии, които излязоха. В последната информация, която пристигна от Албания е, че има открит пакет с виагра в якето му, от която липсват три хапчета.
Преди да приключи аутопсията не можем да кажем от какво е загинало момчето.
Ние сме в непрекъсната комуникация с Българския професионален боксов съюз, който се занимава с регулацията на професионалния бокс. От там ни уведомиха преди малко, че са взели решение лиценза на мениджъра му да бъде отнет, защото, първо, е допуснал това нарушение да се случи – явяването с чужда самоличност. От там нататък - дали и какви медикаменти е давал на състезателя, следствието предстои да установи.
Категорично сме настоявали пред Българския професионален боксов съюз, издаването на лицензи, да има още по-строга регламентация, но Вие сами знаете, че в нито една федерация при картотекиране на състезател не се иска физическото явяване на спортиста. Когато се дават лицензи, разрешителни, картотекиране се дава по документи. В този случай ние настояваме за изключително по-строги мерки при лицензирането и при картотекирането на такива състезатели. От там нататък самото състезание не е проведено в България, тоест ние не носим отговорност за това какво се е случило там, как се е случило, има ли предполагаеми залози и други неща.Това си е отговорност на албанската страна.
При всички случаи от това, което аз виждам, смятам, че има минимум още един замесен - това е лицето Исус Величков, който доброволно сам заяви, че си е предоставил документите, с цел да бъде извършана измама. Тоест той е бил в течение на това, което се прави с неговите документи.
Смятам категорично, че това е прецедент, а не е практика поне от тази проверка, която сме установили до момента. Виждаме, че този случай е изолиран – не е практика в Българския професионален боксов съюз, така че се надявам след приключване на следствените действия да бъдат взети от тях адекватни, строги мерки за лицензиране на състезателите. Също трябва да се види, когато се явяваш с чужда самоличност, кой се явява на медицинския преглед, защото всички спортисти, нали включително професионалните боксьори, минават на задължителен преглед. От там нататък, дали Исус Величков се е явявал с неговия си документ на медицинския преглед, или Борис Станчов, който е загиналото момче, се е явявал на медицински преглед с документите на Исус Величков, това също следствието трябва да установи, за да видим, дали има и медицинско лице, замесено в случая. Тоест към момента има още въпроси. Виждаме, че полицията работи. Надявам се съвсем скоро, до края на седмицата, да излязат с нова информация. Много е важно и резултатите от аутопсията също какви ще бъдат, за да се установи, дали наистина са взимани допълнителни медикаменти, непосредствено преди двубоя. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Вълев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ:
Господин Министър, много благодаря, за изчерпателния отговор.
Надявам се да ни държите в течение, какво се случва с разследването и какво занапред става. Благодаря Ви, много.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Ченчев, имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще позволите една кратка вметка към въпроса на колегата. След това моят въпрос ще бъде съвсем кратък.
Може би отговорност, със сигурност поне според мен би трябвало да носи медицинското, длъжностно лице, което е проверило нашия починал състезател в Албания преди състезанието. Освен кантар, би трябвало да има и медицинска проверка на всички състезатели, които излизат на ринга, така че, отговорността със сигурност, трябва да се търси и там.
По отношение на бокса, тук няма как да не ме подсети една болезнена за нас тема. Вие изразихте, господин Министър, и своето притеснение за бруталното орязване на нашия боксьор – Даниел Асенов. Това не се случва за пръв път на боксови състезания от ранга на такива големи форуми. Отделно имаме проблеми със съдийството и в художествената гимнастика, за които стана ясно вече на всички в България. Така че може би като препоръка или не знам, освен контестациите, които подаваме, малко минават под знаменател – дежурни. Може би трябва да предприемем и някакви други ходове.
По отношение на моя въпрос, става дума за изграждането на спортната зала в Бургас. Господин Министърът знае хронологията на изграждане на тази зала – 2014 г., започна. Строителните документи тогава сочеха, че трябва да бъде завършена в рамките на 900 дни. Сега минаха двойно повече. Тя още не е готова. Беше отпуснат терен. Ако не ме лъже паметта, там квадратният метър по това време струваше 800 – 900 евро. Става дума за една изключителна инвестиция от страна на държавата. Беше предоставен този терен за строежа на залата. Към момента тя все още не е завършена. Отделно от това, трябваше да приключи строежа в параметрите до 27 млн. лв., поправете ме ако греша. Сега мисля, че стигнаха вече до 60 милиона и не е завършена. Това е хронологията. Моля да ни обясните защо, кой носи отговорност за този строеж? Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
С бургаската зала, случая е следният. Знаете, че първоначално нямам цифри и дати пред себе си, затова ще импровизирам, Проектът е бил на община Бургас, обществената поръчка е била обявена от община Бургас, има избор на изпълнител, започва строежа. След това поради липса на средства този строеж е спрян за известно време. След това мисля, че беше през 2016 г., ако не се лъжа, тогава се взе решение, мисля, че „Академика“ да придобие собствеността на залата. Имахме средства, които преди това бяха отделени за Зимния дворец, след това се насочиха към бургаската зала. От там нататък, неколкократно съм коментирал защо се наложи нарастването на тази сума, защото просто някои от нещата дори и при грубия строеж, в първоначалния проект не бяха сметнати. Имахме достатъчно време, направихме пълна ревизия на всичко това, което сме получили. Затова се наложи увеличаване на сумата. От там нататък вече изпълнителите си влизат в график и работят. Наистина се надявам, че ако не в края на годината, то в началото на следващата залата ще бъде открита.
В момента се превежда процедура, мисля, че самият изпълнител на Проекта, провежда процедура за избор на изпълнител на самата лекоатлетическа писта. Защото знаете, че там има различни производители, но този производител, трябва да отговаря на международните стандарти, за да могат да се провеждат състезания от типа на европейско и световно първенство. Иначе съвсем спокойно може да се вземе друга писта, която е за тренировки, но няма да имаме възможност да правим състезания. Целта на тази зала, тоест на тази екстра, която тя ще има на международния пазар, е че ще има възможност да се провеждат състезания по лека атлетика. Аз се надявам наистина съвсем скоро да присъстваме на откриването на залата.
Ще взема отношение относно коментарите, които направихте за съдийството на международните състезания. Всички Вие знаете, какво е състоянието на световния бокс.
Точно заради тази огромна корупция, която е установена и доказана на ниво ръководство на АИБА, Международният олимпийски комитет взе решение федерацията, да бъде отстранена и провеждането на олимпийския турнир, както и на квалификациите за олимпийския турнир ще бъде извършено от комисия, която е избрана от членовете на МОК. Тази комисия се ръководи от Моринари Ватанабе, който е президент на Световната федерация по гимнастика и се надяваме точно тези престъпления, които се вършат в съдийството на ниво АИБА, да бъдат преустановени.
След като тази комисия в момента заседава, да се установи кои съдии да участвали в системата на предния президент Гафур Рахимов, който както всички знаете е криминално проявен. Публична тайна е, че ако в Гугъл наберете профила му, ще видите с какво се занимава.
Много тежка беше битката на Международния олимпийски комитет с АИБА. Тежка е битката и на нашите представители на Българската федерация по бокс, която те бориха срещу това управление на Рахимов. Надявам се, че още при първото състезание, което се провежда по регламент, правила и с участници извън посочените от АИБА, ще се види реалната сила на нашия бокс. Вие, ако ме питате в момента в какво състояние е бокса, аз не мога да Ви кажа с голяма точност, защото не знаем това съдийство каква точно щета е нанесла на боксьорите. Защото Вие го виждате в една среща. Никой не знае докъде можеше да стигне не само Даниел Асенов, но и другите ни боксьори, и жените, които участват в първенствата. Навсякъде има подобно ощетяване в полза на няколко държави. Най-бруталното съдийство и манипулации в световния спорт се извършват именно в бокса.
В художествената гимнастика също има много сериозен субективен момент. Аз бях на състезанието, имах възможност да говоря и с всички ръководители на ФИГ. Там изразихме и мнението си от начина, по който се формира оценката.
Така че всичко възможно, което би могло да се направи в рамките на допустимото, ние го използвахме, за да можем да защитим това, което нашите състезателки постигнаха на килима. Трудно е, защото самият спор е с изключително висока степен на субективност при оценяването.
От там нататък вече има силни лобита, но аз се надявам, че за следващата година, която е изключително важна за Олимпиадата, ще можем да получим по-обективно съдийство от това, което сме получавали до момента. Навсякъде, където можем взимаме мерки, но не е лесно в случая. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Али, заповядайте.
СЕЛИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги народни представители, гости!
Господин Министър, въпросът ми към Вас: е през изминалата седмица български спортисти спечелиха медали и в тази връзка спечелихме нови квоти за Токио 2020 г. Въпросът ми към Вас е: каква е Вашата оценка за представянето на българските спортисти? Колко квоти имаме спечели досега? И какви са очакванията за още такива квоти? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Въпросът Ви е интересен. Аз го очаквах, защото нормално е в предолимпийската година, когато повечето световни първенства и квалификации вече завършват, да ме питате докъде сме стигнали със спечелването на квотите.
Аз съм оптимист, защото вървим – след малко ще Ви изнеса малко цифри, не само по-добре в графика в сравнение с предните олимпийски игри за спечелването на квотите. В предолимпийската година имаме вече четири медала от олимпийски дисциплини: по един в художествената гимнастика, бокс, борба, вдигане на тежести и оттам вече имаме по-голям шанс за оптимизъм за едно по-силно представяне на следващите игри.
В момента имаме спечелени десет квоти: две в плуването, две в спортната стрелба, две в леката атлетика, три в художествената гимнастика и една в борбата. Тоест имаме десет квоти и изпращаме до момента 14 спортиста. Разбира се, това е само в началото на цикъла. За сравнение в Рио сме имали представители от 14 вида спорт - 45 квоти, 51 участника.
Какви са нашите очаквания и прогнози? Започвам с там, където виждам, че имаме отстъпление. За съжаление, в борбата предния път сме изпратили 11 състезатели. До момента имаме една квота, очакваме още между седем и девет квоти. Там ще имаме отстъпление може би, но се надяваме да имаме по-добър резултат при спечелването на медали, защото имаме спортисти, особено при жените, имаме възможност за спечелване на минимум два медала. При мъжете, при класиците, също имаме възможност спечелването на медал. Отстъплението е много сериозно в свободната борба. Там положението наистина е много зле, много лошо, многократно водим разговори с ръководството на Българската федерация по борба след всяко състезание. Но аз си мисля, че работата е така объркана още на ниво клубове и селекция при младежите. Така че там трябва много сериозна реформа, особено в свободния стил при мъжете. Докато при жените отчитаме добра работа, увеличение и на участниците, и на талантите, които развиваме, и на брой медали, които сме спечелили през последните години. В свободния стил положението е много зле.
В бокса отчитаме с голямо задоволство огромен прогрес. Спечелихме медал за първи път на Световно първенство от 10 години. Изпратили сме в Рио трима души. Очакваме сега между четири и шест квоти да се спечелят при едно обективно съдийство на турнира в Лондон, който е квалификационен турнир. Очакваме там да имаме добро представяне.
В бадминтона - имали сме в Рио, две квоти, сега очакваме също две.
В гребането - имали сме в Рио една квота, очакваме сега да имаме увеличение на две квоти.
Джудото от две квоти сме имали през 2016 г., сега очакваме три квоти.
Кану-каяка също – има ли сме две, очакваме три.
Леката атлетика там също – имали сме 11 квоти, очакваме същото количество между 8 и 11.
В модерния петобой сме имали една, очакваме две.
Плуването имали сме три, сигурни сме, че ще имаме четири. Има покрити две, има покрити още два норматива Б, които са много близко до норматив А и смятам, че състезателите ни ще ги покрият, ще имаме увеличение.
Спортната стрелба – имали сме три квоти, вече имаме две, очакваме още една.
В тениса е голяма въпросителна. Там в Рио сме имали две квоти – на Пиронкова и на Григор Димитров. Сега Григор Димитров е в зоната на квотите, ако, разбира се, участва в турнира за купа „Дейвис“. Ако не участва няма да има право за участие на Олимпиадата. Това е само и единствено негово решение. Ако участва в турнира на купа „Дейвис“, който ще се проведе през пролетта, категорично ще бъде участник и на Олимпийските игри.
Във фехтовката също имали сме в Рио един участник, сега също се очаква дамска квота да бъде спечелена.
В художествената гимнастика казах вече, че имаме увеличение на квотите от две на три вече спечелени. Там нямаме възможност за повече квоти, това е максимумът.
В колоезденето сме имали една, очакваме също да получим една квота.
Новите, които са всъщност карате – една квота, там очакваме от Ивет Горанова и медал на Игрите.
В щангите предния път, заради допинг скандала не участвахме. Имаме възможност сега да пратим двама състезатели при мъжете, две при жените. Това е максимума, защото там в зависимост от броя наказания и заловени спортисти с допинг всяка страна има право да прати различен брой състезатели. Примерно тези, които са с най много уличени състезатели могат да пратят само един състезател. При пет мъжки и пет дамски категории могат да класират само един. Ние сме с възможност за двама, двама души са в зоната на квотите, има двама мъже. При жените трудно ще изпратим състезател.
Таекуон-до също очаквам един състезател. Тоест от броя квоти по начина, по който ги смятаме, преди сме имали 45, сега очакваме около 55 квоти да се получат. Това е оптималният резултат, който можем да получим. Такава ни е и задачата, която ще бъде за следващата година. Оттам нататък се надяваме и съм сигурен, че с резултатите, които показваме имаме възможност за по-добро представяне, защото имаме повече спортисти, които показват резултати, които да бъдат в зоната на медалите. Дано да няма контузии.
Дано да са всички живи и здрави, мисля че ще имаме повече поводи за успех, отколкото през предните Олимпийски игри. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Али?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Да добавя само. Имаме спечелено домакинство на олимпийска квалификация в борбата, което ще бъде последната квалификация, която ще раздава квотите, през месец април, мисля че ще бъде турнира, така че се надявам там да наваксаме това, което сме пропуснали до момента.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодарим, господин Министър.
Госпожо Георгиева?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, скоро във Ваше изказване заявихте, че имаме реални шансове да кандидатстваме за Европейско първенство по футбол през 2028 г. или 2032 г. За целта може би са необходими изграждането на три-четири стадиона за около 30 хиляди души.
Бихте ли могли да внесете повече яснота какво реално можем да очакваме от една такава кандидатура? Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: От една такава кандидатура можем да очакваме много голям престиж и изключително голяма полза за икономиката на държавата. Всички страни, които са организирали Световно или Европейско първенство отчитат много голям размер не само на инвестициите – те са си ги направили, но имат много голяма икономическа печалба от провеждането на състезанията.
В момента сега е трудно да даваме прогнози за след 10 години, но това, което мога да Ви кажа е, че работата по този проект се забави, защото в две от държавите, които са ни партньор в проекта имаше избори през лятото, породени от резултатите за изборите за европейски парламент – в Гърция и в Румъния.
В Румъния няма промяна на управляващата коалиция, в Гърция има. Тоест в Румъния знаем, че няма промяна на тяхната позиция. В Гърция има смяна на управляващото мнозинство, така че изчакваме през следващия месец, ще има среща в Букурещ, която се забави, трябваше да бъде проведена през месец юни, сега ще бъде през месец октомври и тогава ще мога да Ви дам по-голяма информация.
Първо, трябва да чуем позицията на гръцката страна, защото де факто тяхно беше предложението и идеята да почнем разговори по тази тема. Нашата позиция, която смятам да защитавам на тази среща е, че ние ще настояваме до края на годината да определим формата, за който ще кандидатстваме – дали това ще бъде световно или европейско първенство, защото изискванията са много различни. Най-малкото, първото, което е за размера на стадионите. За европейско първенство се изискват минимум 30 хиляден капацитет на стадионите. Тоест нашият ангажимент ще бъде да изградим три или четири стадиона с размер от 30 хиляди.
За световното първенство там вече цифрата става много голяма – над 40 хиляди, 50, 60, 80 имат изисквания. Като имаме предвид че в някои от съседните държави има вече такива стадиони. Ангажиментът на България ще бъде доста сериозен. Проблемът не е дали можем да ги построим тези стадиони, проблемът ще бъде след това как ще се експлоатират и то не на националния стадион.
Имаме капацитети, да речем и възможности един стадион с размер 40 хиляди да бъде добре експлоатиран, но проблем ще има с изграждането на такива стадиони в другите градове извън София, затова смятаме, че за нас, а пък и по-големи шансове имаме, за да спечелим европейско първенство.
Виждам скептицизма и при колегите от медиите за тази кандидатура, но смятам, че напълно е възможно четири балкански държави, които имат изградена добра инфраструктура, до тогава ще бъдат завършени и основните магистрали в държавата, има си отлична комуникация между градовете, имаме летища, имаме във всички градове, които ще кандидатстват достатъчния брой хотели, които ще ни позволят да кандидатстваме за домакин на европейско първенство. Така че виждам съвсем реална тази кандидатура и ще настояваме до края на годината държавите да вземем решение, да се определи формата, за да може по-скоро да започнем изграждането на стадионите. България е в добро положение от гледна точка на изискванията за летища, хотели, магистралите, както казах, пътната, транспортната инфраструктура ще бъде изключително готова за този период 2028 г. или 2032 г., но със стадионите сме най-зле от всички останали държави партньори. Затова ще настояваме колкото си може по-бързо да вземем решението, за да можем да стартираме нашата инвестиционна програма. Както Ви казах – едно е да проектираш стадиони с капацитет 30 хиляди, съвсем друго е от 40 хиляди нагоре.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА:
Благодаря Ви много.
ПРЕДС.СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Министър, следващият въпрос е от Парламентарната група на ГЕРБ.
Министерството на младежта и спорта организира за пета поредна година Европейска седмица на спорта. Доста мащабни събития се случва в момента в зала „Арена Армеец“.
Въпросът ми към Вас е: можете ли да разкажете малко по-подробно за инициативите около този проект? Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Този проект е една идея на Европейската комисия. Във всички държави – членки на Европейския съюз, една седмица в годината, да бъде определена за всички държави – Европейска седмица, където обществото да може да обърне по-голямо внимание на спорта. Сега нашата задача през тези последни пет години винаги е била да можем да търсим един по-добър контакт между федерациите, клубовете и децата. Винаги сме вярвали, че само държавата не може да реши този проблем със слабото участие на децата в спортните клубове, с малката двигателна активност у подрастващите. Това е един процес, който трябва да включва цялото общество, трябва да включва образователния процес, по-голям ангажимент на директорите на училища, на учителите и на самите родители, защото ако родителят или учителят не заведе детето в съответния спортен клуб и не подбере спорт, който да му е интересен няма как да се получи това, което искаме – да има по-голям интерес от страна и участие от страна на децата в спортните занимания.
За първи път, тази година направихме в „Арена Армеец“ едно изложение, което включва основните български федерации, имаше демонстрации всеки ден на различни видове спорт – над 50 вида спорт са представени с щандове, с представители, с демонстрации, на всеки час.
Тази година кампанията е под мотото: „Бъди активен, открий своя спорт, избери своя клуб“, разбира се, имаше голям интерес през всичките няколко дни, имаше и много деца.
Благодаря на всички директори на училища, на всички учители и родители, които проявиха наистина много сериозен интерес към събитията в „Арена Армеец“ и успяха да доведат децата си. Успяхме да изградим дори един басейн отвън в пространството пред „Арена Армеец“. Имаше демонстрации на моторни спортове, така че дадохме възможност на колкото се може повече федерации и спортове да бъдат представени по време на събитията в залата. Благодаря на всички спортисти, които бяха наши посланици и подкрепиха кампанията. Като лица на тази седмица на спорта бяха: Йордан Йовчев, Невяна Владинова, Катрин Тасева, Боряна Калейн, ансамбълът по художествена гимнастика, братята Боян и Даниел Асенови – боксьорите, Александра Начева, Алберт Попов, Тайбе Юсеин, и други спортисти се включиха много активно.
Всички български деца, които посещават „Арена Армеец“ през този период, имаха възможност да се докоснат до най-добрите български спортисти, които са там. Имаше интересни федерации, които бяха подготвили доста интересни начини за презентации, иновативни начини, с които да презентират спортовете, които те организират.
В Петото издание на тази Европейска седмица се включват 42 страни. Смятаме, че по този начин ние ще помогнем да се преодолее този проблем, който през последните години наблюдаваме, че спортните клубове са изключително пасивни в скаутската си дейност. Все по-малко стават хората, треньорите, които са изключително отдадени на дейността си и обикалят по малките населени места, по малките градчета и села, където да търсят български таланти, да обикалят по училищата и да търсят подходящите деца за спорта, с който те се занимават. Смятаме, че по този начин ще дадем възможност на децата сами да се докоснат до магията на различните видове спорт и да изберат заедно с родителите си и с консултанти от съответната федерация най-подходящия спорт за тях.
Разбира се, активностите не са само в София, а и в много други градове протичат занимания, свързани със Седмицата на спорта. Мисля, че формата, който сега избрахме със събитията в „Арена Армеец“ е успешен до момента. Следващата година ще го разработим по още по-интересен и по-атрактивен начин. Тази година искахме да видим дали ще има интерес на училищата в София към събитията в „Арена Армеец“ – имаше, за което благодаря, пак на всички директори, които се отзоваха и заведоха децата си. Днес или утре, едно цяло училище ще идва в „Арена Армеец“, което е изключително похвално. Смятаме, че това е пътя, без да обърнем внимание от страна на учителите и директорите, за това че трябва да занимават децата повече със спорт, резултатите, които искаме няма как да бъдат постигнати, така че аз смятам, че началото на седмицата е добро.
На 28-и ще завърши със събития пред НДК – ще има нощ на спортовете, където пак федерациите ще имат възможност да презентират спортовете си в пространството пред НДК, така че очаквам да отчетем още по-добри резултати, отколкото предната година. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: И аз благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Ще използвам правото на втори въпрос от името на представителите на БСП, за да повдигна един въпрос, който повдигнах на миналото заседание на Комисията в точка „Разни“, но тъй като Вие няма да присъствате в нея, сега ще използвам възможността да отправя към Вас или приемете го като апел, или запитване.
В миналото заседание предложих на уважаемата Комисия и аудиторията, която беше тогава, с което мисля, че колегите изразиха своето съгласие за учредяването от страна на Министерството на младежта и спорта на един, както искате го наречете, почетен знак или почетна значка на Министерството, която да се дава посмъртно на наши изявени спортисти, които си отидоха от този свят, които могат да бъдат медалистите от европейски и световни първенства, и олимпиади.
Апелирам да помислите в тази посока и мисля, че имаме съгласието и на колегите, да учредим един такъв почетен знак, по точно Министерството на младежта и спорта, с който да направим един жест към всичките наши изявени спортисти-легенди дали много за България. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря за идеята. Мисля, че е прекрасна идея, която може съвсем спокойно да реализираме. В мое лице имате поддръжник на тази идея и смятам, че нашата администрацията ще направи всичко възможно такъв знак – от следващата година, от 1 януари, да бъде учреден.
Знаете, че създадохме „Венец на победителя“, с който да бъдат удостоявани най-заслужилите наши спортисти при навършването на юбилей. Съвсем спокойно ще разработим подобен знак преди да бъде – защото го приемам като инициатива, и от страна на народните представители. Като разработим проект ще Ви го представя в някои от следващите заседания, за да го одобрим заедно и за да може администрацията да престъпи към създаването на наредба, изработването на знака и така нататък, за да може от 1 януари да го въведем. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Али, ще се възползвате ли? Не.
Госпожа Георгиева?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Господин Председател, няма да губя от времето.
Уважаеми господин Министър, искам да попитам: миналата година, тоест 2018 г., трябваше да бъде изградена многофункционална сграда съвместно община Стара Загора с Министерството на младежта и спорта.
Може ли да дадете повече яснота какво се случва с тази многофункционална сграда?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Незнам каква сграда имате предвид – зала имате предвид, а не сграда. Нямали сме такъв проект, който е постъпвал при нас за одобряване.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Даже днес се запознах с доста от новините – от 2017 г. масово това е информацията, която излиза в интернет, 2017 г., да, точно така.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Знаете, че капиталовите разходи на Министерството, по принцип в бюджета, са около милион и половина лева, с такива средства трудно бихме могли да изградим зала.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Те, може би, са имали предвид, че кандидатстват и просто така новината е била…
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Не, не, обявена е точно така – че е съвместна с Министерството на младежта и спорта.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, преминаваме към точка втора от нашия дневен ред:
ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ, № 954-01-64, внесен от народните представители Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев на 5 септември 2019 г. – приет на първо гласуване в залата на 18 септември 2019 г.
Предлагам нашия експерт госпожа Ангелова, да чете Доклада параграф по параграф и Вие да изразявате становище или бележки, ако имате такива, след което да гласуваме.
Госпожо Ангелова.
СЛАВКА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Параграф 1 – преди § 1, ще изчета корекция на Комисията на една техническа грешка, допусната, когато е внесен Законопроектът, в заглавието на Закона, със старо заглавие, тоест сега е сменен изразът „при провеждането“ с израза „по време на спортни мероприятия“, и понеже е внесено официално в Деловодството с тази техническа грешка, се налага Комисията, с редакция, да поправи тази грешка. Затова ще изчета редакцията на Комисията:
„Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона:
„Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия“.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, гласуваме.
За – 16, без „против“ и „въздържали се“.
СЛАВКА АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Иван Ченчев направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Предложението гласи следното:
„Параграф 1 да се измени така:
„§ 1. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 5 изречение първо се заличава.
3. Алинеи 6, 7 и 8 се отменят.“
Има се предвид следното: в ал. 5 изречението, което отпада е следното: „Документи по ал. 2, т. 1 за спортни мероприятия, определени като такива, с висок риск от нарушаване на обществения ред, не се продават на каса в деня на мероприятието, като организаторите предварително обявяват тази информация публично.“
Алинея 5 остава в следния вид:
„(5) Документите по ал. 2, т. 1 може да се продават и по електронен път.“
Тук не правим нищо повече, казвам към уважаемата Комисия, освен това да се съобразим и със становището на МВР, въпреки че те можеха да разпишат това в наредба, което не е направено. Отделно от това, кажете ми все пак в кой закон изрично се упоменава подобен текст, но, за да се съобразим със становището на МВР, го въвеждаме като текст, предложение от моя страна, така че не виждам причина. Моля да бъда подкрепен.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Преминаваме към гласуване, колеги.
За – 16, без „против“ и „въздържали се“.
Госпожо Ангелова.
СЛАВКА АНГЕЛОВА: На базата на приетото предложение на господин Ченчев, изчитаме редакция на Комисията:
„Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 5 изречение първо се заличава.
3. Алинеи 6, 7 и 8 се отменят.“
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, гласуваме.
За – 16, без „против“ и „въздържали се“.
СЛАВКА АНГЕЛОВА: Остава § 2. Съотносимите към ал. 3 към заличените алинеи 3, 5, 7 и 8, в чл. 45, също трябва да ги заличим. И в чл. 45 думите „чл. 11, ал. 1, 3, 5, 7 и 8“ се заменят с “чл. 11, ал. 1“. Това е.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Гласуваме, колеги.
За – 16, без „против“ и „въздържали се“.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към точка трета от нашия дневен ред.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА НАСИЛИЕТО И ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ЗРИТЕЛИ ПРИ СПОРТНИ ПРОЯВИ И В ЧАСТНОСТ НА ФУТБОЛНИ СРЕЩИ И ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ИНТЕГРИРАН ПОДХОД КЪМ БЕЗОПАСНОСТ, СИГУРНОСТ И ОБСЛУЖВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ФУТБОЛНИ МАЧОВЕ И ДРУГИ СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ № 902-02-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 22 ЮЛИ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Предоставям думата на господин Красен Кралев – министър на младежка и спорта да представи Законопроекта.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът с вносител Министерският съвет цели да бъде демонстрирана Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи или Конвенция 120, и да бъде ратифицирана новата конвенция на Съвета на Европа № 218. Неговото представяне в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е много навременно и точно. След разглеждането на промените в Закона за опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия, част от Вас, както и представители на МС и МВР участват в работна група в Народното събрание, която подготвя изцяло нов закон, за така нареченото спортно хулиганство, който е съобразен с текстовете и подхода на новата конвенция на Съвета на Европа. Текстовете, които отпадат от досегашния закон ще бъдат включени в новия, но прецизирани и подложени на по-широка обществена дискусия, така че да доведат до реален резултат. Ратифицирането на Конвенция № 218 ще бъде крачка напред за страната ни и ще помогне за разработването на ново законодателството в сферата. Старата Конвенция № 120 е отворена за подписване и ратификация на 19 август 1985 г. и е влязла в сила на 1 ноември 1985 г. Фокусът й е поставен предимно върху предотвратяване, пресичане и противодействие на инциденти, свързани с насилие и лошо поведение на територията, на, или в близост до стадионите, включвайки набор от разпоредби, свързани със сигурността.
През последното десетилетие е установено, че съдържанието на Конвенция 120 от 1985 г. не е в съответствие с някои аспекти и е в противоречие с подхода и добрите практики, изградени и утвърдени през годините. За да може да предложим адекватен отговор на проблема, свързан с насилието и противоправните деяния при провеждане на спортни мероприятия Съветът на Европа разписа именно новата конвенция, която предлагаме за ратифициране.
Конвенция № 218 на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и начин на обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия е отворена за подписване на 3 юли 2016 г. България беше една от първите държави, която подписа Конвенцията в Сен Дени по време на Европейското първенство по футбол във Франция. Текстовете на новата конвенция предлагат напълно нови и по-ясни цели насочени към осигуряването на сигурна, безопасна и гостоприемна среда при провеждане на футболни срещи и други спортни мероприятия, а не единствено и само за контрол над насилието. В нея са залегнали основните принципи и мерки за намаляване на рискове от различно естество при провеждане на спортни мероприятия като природни бедствия, терористични атаки, слабости на спортната инфраструктура и така нататък. Текстовете са съобразени с динамиката на процесите, развиващи се в средите на футболните привърженици, с изводите и възникналите необходимости от промени на базата на общоевропейски тенденции и добри европейски практики в областта на ефективното противодействие на проявите на футболно хулиганство.
Конвенцията отразява широко разпространения европейски опит, който свидетелства, че фокусирането само върху сигурността не осигурява подходящо или ефективно средство за намаляване на рисковете, свързани с провеждането на спортното мероприятие и не гарантира безопасна, сигурна и приветлива атмосфера, на спортните обекти. Основната цел на Конвенцията е да насърчи интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване в прилагането, на които да вземат всички агенции, държавни органи и организации, имащи отношение към организирането и провеждането на спортното мероприятие, като ролите и отговорностите на всяко от тях са ясни и допълващи се. Гарантирането на безопасността по време на спортни мероприятия се осигурява чрез всеобхватен подход, позволяващ ефективно взаимодействие между всички участници – правоприлагащите органи, спортните клубове и международните организации, ангажирани с осигуряването на безопасността.
Обърнато е специално внимание, че Конвенцията представлява рамков документ, определящ основни принципи. Тя дава възможност на държавите да ги адаптират и приложат в светлината на своето национално законодателство и обстоятелства и по-специално характера на сериозността на проблемите за безопасността и сигурността, свързани с провеждането на спортни мероприятия. Към настоящия момент Конвенцията е ратифицирана от 10 държави. Тя е влязла в сила, считано от 1 ноември 2017 г., след като е изпълнено условието за налични три ратификации. След актуализирането от страна на Европейския съюз, нейните държави членки да станат страна по Конвенцията от Сен Дени в интерес на Европейския съюз се очаква няколко държави-членки на Европейския съюз да пристъпят към ратификация своевременно. След като Конвенцията е ратифицирана от 10 държави, догодина ще бъде създаден постоянен комитет към Конвенцията, в който страните, които не са ратифицирали този международен акт, ще получат право само на наблюдатели, без да имат право на участие и въздействие при взимането на решения. След като нашата държава ратифицира Конвенцията тя ще бъде пълноправен член. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, имате думата за изказвания. Някой ще се изкаже ли? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за денонсиране на европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на конвенцията на съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия № 902-02-21, внесен от министерския съвет на 22 юли 2019 г. – първо гласуване.
16 – за, против и въздържал се няма.
Колеги, да благодарим на господин Красен Кралев за днешното му участие.
Преминаваме към точка четвърта от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 954-01-56, ВНЕСЕН ОТ ГОСПОЖА КРЪСТИНА НИКОЛОВА ТАСКОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26 ЮЛИ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Колеги, по Законопроекта на Комисията са представени шест становища, които Вие сте получили. Както следва те са от Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Българска търговско промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал на България, като заключението на всички становища е „не подкрепя“ или се „въздържа от подкрепа“ на направените предложения за изменение като излагат своите аргументи за това.
Предоставям думата на госпожа Боряна Георгиева да представи Проекта от името на вносителите.
Заповядайте, госпожа Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Ще представя мотивите към Законопроекта пред Вас. Законодателната промяна има за цел да осигури месечната помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от двадесетгодишна възраст да бъде плащана за всяко дете, български гражданин, независимо от доходите на семейството. Всички български семейства ще имат равни права и възможности за получаване на този вид месечни помощи. Тази законодателна промяна кореспондира с конституционното задължение на държавата да подпомага отглеждането на децата. Промяната отговаря на потребностите възникнали в обществото за преобръщане на настоящите демографски тенденции. Даването на еднакви права на всички български деца е справедлив подход, който ще действа еднакво спрямо всички български деца, ще поощри раждаемостта и ще подпомогне процеса по преодоляване на негативните демографски тенденции. Размерът на семейната помощ по чл. 2 ал. 3 т. 2 за всяка година ще бъде определен в Закона за държавния бюджет като се запазва ограничението, че не може да бъде по-малък от размера определен през предходната година. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
От Министерството на труда и социалната политика иска ли някой да вземе думата?
МИЛЕНА ПАВЛОВА: Добър ден! Ние имаме официално становище – не подкрепяме Законопроекта. Мотивите са изложени. Това е.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Личева, Вие ще вземете ли думата?
МАРИЕЛА ЛИЧЕВА: Нашето становище също е свързано с това, че към настоящия момент няма основание да го подкрепим. Ще кажем защо – Държавната агенция за закрила на детето, цялата наша мисия е насочена към подкрепа на всички деца. Това е първата част от Вашия мотив, който, разбира се, че се идентифицираме с това. Защо обаче на този етап нямаме това законово основание нашето становище да бъде подкрепящо? Защото във Вашия мотив се говори, че с този законопроект всички деца ще имат възможност за тази помощ и с това ще се увеличи раждаемостта и ще се разреши демографския проблем. Много ни се иска това да се случи в целия му компонент обаче и наистина тъй като се запознахме със становищата на всички тези шест неправителствени и правителствени организации, трябва настина да помислим за един по-широк компонент и в едно друго време, в което имаме готова идея за демографските политики, защото имаме нужда от такива. Вашето предложение ще бъде засега една малка част, с която въобще не може да се реши този проблем, затова на този етап ние не го подкрепяме. Като цяло много бихме искали това да се случи.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Това ли е, госпожо Личева.
МАРИЕЛА ЛИЧЕВА: Да.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, имате думата за изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости! Това предложение не за пръв път се поставя на нашето внимание, то е предоставяно и от други парламентарни групи, не само от парламентарната група на ВОЛЯ, в годините назад. Много пъти сме дискутирали това предложение и винаги е било е отхвърляно, както в ресорните комисии, така и в пленарната зала. Специално за този законопроект прави впечатление и защо ние от парламентарната група на ГЕРБ ще се въздържим, имаме резерви към него, най-вече защото липсват каквито и да било финансови разчети. Никъде не става въпрос за тази сума, защото по разчети на Министерството на финансите, ако отпадне доходният тест за получаване на месечни помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование, но не повече от двадесетгодишна възрастта ще ни трябват 350 млн. лв. само за една година и след това за всяка следваща. Също така не е посочен източникът за финансиране. Обикновено такова предложение се разглежда в рамките на бюджетната прогноза и в рамките на държавния бюджет за следващата година. Да, Вие сте казали във Вашето предложения, законопроект, че влиза в сила от 1 януари 2020 г., но не сте посочили източниците за финансиране – откъде ще се осигурят, както казах тези 350 млн. лв. допълнително.
На следващо място по отношение на мотивите за това предложение няма как с такива мерки, които са парче, отделни да се реши проблемът с раждаемостта и с демографската криза в България. Трябва да се търсят всеобхватни решения, а не само финансови политики на парче, които смятам, че специално това няма да бъде ефективно, тъй като тези помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от двадесетгодишна възраст се предоставят за подпомагане за отглеждането на деца в семейна среда, а не да поощряват семействата да раждат повече деца. С тези мотиви ние ще се въздържим от подкрепа на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Основният проблем, чието решение търси представения законопроект е както е посочено в мотивите е демографската катастрофа в страна. Ние от БСП в годините подкрепяме и предлагаме мерки за справяне с този проблем. Това личи не само от работата на парламентарната ни група, но и от поставените от нас и от народните представители от Българската социалистическа партия въпроси до различните министри относно мерки за справяне с демографската криза.
Смятаме, че държавата трябва да има отношение към младите семейства, към всяко едно българско дете и то трябва да има равни права и подкрепа от държавата. Тя трябва да гарантира комплекс от мерки, които да помагат в ежедневието на всяко едно дете. Затова мислим, че е необходимо да се обсъждат комплексни мерки за противодействие и преодоляване на демографската катастрофа. От тази гледна точка считаме, че този законопроект ще подбуди дебати за справяне от части с демографската криза в страната, далеч съм от мисълта, че изцяло ще реши проблема, но определено за да има целенасочена държавна политика в помощ на младите семейства и децата на България трябва да има диалог по тези въпрос. Затова ще подкрепим Законопроекта, но също имаме резерви относно финансовото обезпечаване и обосновка, които са посочени от парламентарната група на ВОЛЯ. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Халачева.
Реплики ще има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на институциите! Винаги ми е било приятно в тази комисия, че тонът ето такъв между отделните представители на политически парламентарно представените партии. Разбирам притеснението на госпожа Ангелова, ние го изразихме вече чрез госпожа Халачева. Днес обаче в пленарната зала говорихме за по-комплексно решаване на въпроса в Законопроект за данъците на доходите на физическите лица. Как да направим по-комплексен и по-широкообхватно законодателство в тази посока след като стъпки като тази се отхвърлят непрекъснато и в различните сектори е така като модел може би. Как да стане това и кога ще започне? Считаме, че ето това е част от едно такова начало, което трябва да решим всички, защото става дума за български деца, не някакви други. Спорно е дали е дискриминация или не, в какво положение поставяме всички деца, защото много трябва да регламентира всички заедно как да се случи това. Всички тук на тази маса имат достатъчно опит – и Вие, и колегите народни представители, и даже много от тях са вносители на много добри и положителни мерки в различни законопроекти, така че аз разбирам идеята на колегите от ВОЛЯ и наистина си струва да има дебат по този въпрос и да преминем към някакво друго решаване на тези проблеми, затова ние от БСП сме склонни да го подкрепим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ:
Реплики? Не виждам..
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-56, внесен от госпожа Кръстина Николова Таскова и група народни представители на 26 юли 2019 г. – първо гласуване.
Колеги, да гласуваме.
8 за, против – няма и въздържал се 8.
Законопроектът не се приема.
Колеги, преминаваме към точка пета разни.
Някой има ли нещо по точката.
Ако няма, закривам заседанието.
Лек ден!
(Закрито в 15.45 ч.)
Председател:
Стефан Апостолов
Стенограф:
Мария Николова