Заседание относно:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 054-01-7, внесен от Маноил Минчев Манев и група народни представители на 31 януари 2020 г. – първо четене.
2. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта







П Р О Т О К О Л
№ 52


На 5 февруари 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 054-01-7, внесен от Маноил Минчев Манев и група народни представители на 31 януари 2020 г. – първо четене.
2. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Славчо Атанасов.

* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем.
Откривам редовното заседание на КВДМС към 44-то Народно събрание със следния дневен ред:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 054-01-7, внесен от Маноил Минчев Манев и група народни представители на 31 януари 2020 г. – първо четене.
2. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
3. Разни.

Има ли други предложения? Ако няма, който е съгласен моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Приема се дневния ред.
На днешното заседание присъстват: от МТСП – господин Лазар Лазаров, заместник-министър; от ДАЗД – госпожа Весна Петрова, старши експерт дирекция „Политики и програми“.

Преминавме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 054 01-7, ВНЕСЕН ОТ МАНОИЛ МИНЧЕВ МАНЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 31 ЯНУАРИ 2020 Г. – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
Моля, господин Манев да представи Законопроекта от името на вносителите.
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости, представители на институциите. Пред Вас имате Законопроекта с нашите мотиви. Ще си позволява, не да Ви ги чета отново мотивите, а да кажа няколко думи за необходимостта, която ни накара да подготвим и внесем в НС този законопроект – първо, и второ, да изложа виждането си по някои от нещата, които е написал в становището си Националната мрежа за децата – това, което стои пред мен.
Ще бъда кратък, изчерпателен – надявам се. Готов съм да отговоря на въпроси, ако имате такива.
На първо място, съм напълно наясно с идеята, виждането и становището, че НК едва ли не този закон и тези законови норми, които са свещени и които не бива да се пипат, защото не бива да се пипат! В тази връзка към мотивите, които сме изложили в Законопроекта ще добавя само два факта.
Последните изменения, правени на тези текстове, които променяме с този законопроект, единият е от 1982 г., а другият е от 1998 г., като в двете промени, за които става въпрос, са се наложили поради няколко причини.
Първата причина е, че през 1982 г. тогавашният режим решава, че някои от мерките, насочени срещу извършените престъпления непълнолетни, като принудително заселване, принудително въдворяване в ТВУ и други такива, могат да бъдат заменени, да бъдат направени по друг начин, да бъдат изпълнявани по друг начин, и тогава се въвеждат някои промени в тези текстове.
През 1998 г. се правят промени, свързани със замените на полагането на общественополезен труд и общественото порицание във връзка с децата, които са също в този текст на Закона. Но всъщност ние Ви предлагаме един Законопроект, в който не променяме режима, свързан с наказанието на непълнолетни лица. Повтарям, на непълнолетни, навършили 16 години! Затова ще Ви прочета официалният текст, който внасяме, пред Вас: „В чл. 63 на НК се създава нова ал. 3 с текст: по отношение на непълнолетни, навършили 16-годишна възраст, извършили тежко престъпление против личността, при определяне на наказанието, не прилага правилата по ал. 2, ако реши, че целите на чл. 36, ал. 1 и чл. 60 от НК не могат да бъдат постигнати“ – това е първата част.
Втората: „Сегашната ал. 3 става ал. 4. В чл. 63, ал. 2, т. 1 думите „от 5 до 12 г.“ да се замени с „от 5 до 20 г.“; и в чл. 63, ал. 2, т. 2 думите „от 2 до 8 г.“ да се заменят с думите „от 5 до 10 г.“.
Във втората част завишаването на редукционните норми – това, което всъщност предвижда Законът да се редуцират наложените наказания на непълнолетни, към сегашния момент най-тежката мярка, най-тежкото наказание, което може да бъде приложено, е 12 години – 12 години наказание, при което за около над 90% от случаите има възможност за предсрочно освобождаване на непълнолетния извършил на тежко, много тежко престъпление на една трета от излежаното наказание, което, ако е присъдено 12 години на 4-та година може да бъде освободен предсрочно. А, ако е присъдено 5 години или години?! Няма как в този срок да се изпълнят предвидените чл. 36 и чл. 60 на НК „възпитателни мерки“. Това на всеки един от нас ни е ясно, че целта на възпитателните мерки при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ няма как да бъдат постигнати за такъв срок, но въпреки това ние не задължаваме с този законопроект съдията да прилага каквито и да било мерки да го задължим.
И трите промени в нормите, които създаваме, са единствено и само с условието, ако съдът прецени, че няма да постигнати мерките на чл. 36 и чл. 60. Длъжен съм да отговаря на един въпрос, който сигурно стои и това е въпросът: как ще преценява съдът? Тъй като много хора се упражняват по тази тема, само ще кажа: и към момента в наказателния процес от досъдебното производство през съдебното производство в съда се извършват множество психологични и психиатрични експертизи, които целят точно това – да докажат степента на развитие, на осъзнаване на евентуалните последици, които ще настъпят от извършителя при извършване на престъплението. Защото и сега съдът не може да постанови осъдителна присъда, ако няма точно изразена степента на вината, което е свързано точно с това – с определянето на състоянието на извършителя. Така че и това не кореспондира с текста, който предлагаме.
На последно място, за становището, което, между другото, е хубаво да кажем и да е ясно.
Що се отнася до Конвенцията на ООН за Правата на детето и визираният от много хора чл. 37а от нея. Ще Ви го прочета, за да е ясно за какво става дума: „България в тази конвенция е поела международен ангажимент да осигури никое дете да не бъде подлагано на изтезания или друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, като силата на Конвенцията е приела, че нито смъртно наказание, нито доживотен затвор без възможност за освобождаване, няма да се налагат за нарушения, извършени от лица под 18-годишна възраст“.
Колеги, смея да твърдя, че не само, че ние се съобразяваме с този текст, смея да твърдя нито една дума от предложения законопроект дори не кореспондира с предвидената защита в Конвенцията за Правата на децата, чл. 37а. Нито завишаваме, нито предвиждаме унизителни мерки, нито предвиждаме уронващи психическо или някакво друго състояние на децата. А защо се говори за „доживотен затвор без замяна“? „Доживотният затвор без замяна“ в българския НК и сега е с много по-голяма защита от пълнолетието. „Доживотен затвор без замяна“ по НК, действащ в момента, е 20 години. Ако лицето не е навършило 20 години то не изтърпява „доживотен затвор без замяна“ и не му се присъжда такъв. Ние казваме само за тежки умишлени престъпления против личността и то тогава, и само тогава, когато съдията прецени, че мерките на чл. 36 и чл. 60 няма да бъдат постигнати.
В този дух е и Директивата на ЕС/2016/800, която изрично казва, че и в тази Директива няма да има отношение към националните законодателства да определят възрастта, по която ще бъдат наказвани непълнолетни извършители.
Надявам се, че бях достатъчно изчерпателен. Обръщам се с апел към Вас, нека да подкрепите този закон да стане факт, защото в крайна сметка – заключителното ми изречение е следното: колеги, този закон постига една основна цел, ако го приемем, той казва на всеки извършител на престъпление, навършил 16 години, че няма да му бъде гарантирано намаляването на наказанието, че няма по презумпция каквото и да извърши, да знае предварително, че ще бъде освободен или ще бъде с много по-ниско наказание. Нищо повече. Така че постигаме и превенция, но апелирам отново да подкрепите Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДК. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Длъжен съм да обявя на Комисията, че по Законопроекта има становище на Комисията Национална мрежа за децата, която изразява несъгласие с направените промени. Аргументите всеки от Вас ги има и са посочени в становището им.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Манев, уважаеми гости!
Господин Манев, първо, поздравявам Ви, че Вие сте се опитали да решите един проблем с инициатива, което е похвално за всеки народен представител. Бързам обаче да Ви кажа, че БСП няма да подкрепим Вашето предложение, и тук ще ми позволите – тъй като не съм тесен специалист в областта, да Ви прочета един текст, който се появи в списание „Правен свят“. Отделно от това да обърнете внимание и на факта, че през 2011 г. – месец август мисля, че беше, има приета от Ваше правителство концепция за държавна политика в областта на Правосъдие за детето, която не кореспондира според нас с това, което Вие предлагате в момента.
Текстът, който ще Ви прочета, е следният: „С внесения Законопроект група народни представители предлагат, без да се променя режимът за наказване на непълнолетни, на възраст 14 – 16 години, съществено да се утежни наказателната репресия спрямо непълнолетни на възраст 16 – 18 години.
За втората категория непълнолетни предлаганото утежнение е в две насоки: от една страна, да се увеличат размерите на редуцираните наказания по чл. 63, ал. 2 от НК, от друга страна, се предоставя възможност на съда въобще да не редуцира наказания по условията на чл. 63, ал. 2, ако непълнолетният е извършил тежко престъпление против личността. На практика това означава, че съдът може да налага на навършилите 16 години непълнолетни извършители на престъпление против личността доживотен затвор и лишаване от свобода до 30 години. Например, съобразно санкционните последици по чл. 116, ал. 1 и 2 от НК. На тази категория непълнолетни няма да може да се налага единствено другият вид доживотен затворен – Вие споменахте това – доживотен затвор без замяна. Но това наказание не може да се налага на основание чл. 38, ал. 2 от НК и на младите пълнолетни – лицата, които по време на извършване на престъплението не са навършили 20 години. Докато в първата насока предлаганите промени могат да бъдат премислени и прецизирани, то във втората са неприемливи. Те заличават диференциацията на наказателната отговорност за престъпление против личността, осъществени от пълнолетни и непълнолетни лица. Достатъчно е да знаем, че не само според българското законодателство, но и според правото на ЕС и международното право под дете се разбира всяко физическо лице до навършването на 18 години, например според определението в чл. 2 от Закона за закрила на детето. Нещо повече. В същия смисъл лицата се третират като деца и когато са жертви и когато са извършители на престъплението“.
Повече няма да Ви цитирам. Всъщност, ако до навършване на 16 годишна възраст детето не е достатъчно образовано, възпитано, приучено – хубаво е на това Комисията да обърна внимание, то значи, че има несвършена работа от семейство, училище, но и забележете, относно институции по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, съответните комисии и детски педагогически стаи и др.
Просто Ви моля за коментар.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Реплика, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колеги, аз приемам това Ваше становище, че няма да подкрепите Законопроекта. Искрено съжалявам, че на Вас ще отговарям по това, което ни прочетохте, а не на автора му, но съм длъжен да Ви отговаря заради всички колеги, които са разписали това предложение.
На първо място, завишаване на мерките за възможността, която да прилага съда няма. Тоест в НК и сега и с нашето предложение казваме „до максималния срок“, „до 12 години, примерно“, или до „30 години“, не казваме, че ще бъдат до 35 години или нещо повече. Завишаване на самата мярка няма.
На второ място – затова Ви цитирах тази Директива ЕС/2016/800, която изрично казва, че ЕС, Европейският парламент не визира държавите какво ще определят за наказателна отговорност на непълнолетните – коя възраст.
На трето място – в отговор на това, което ни прочетохте и което аз прочетох днес малко по-рано, става въпрос за едно, надявам се, неразбиране на това, което ние казваме. От 1982 година до ден-днешен са минали 38 години. По отношение на прилагането на наказателния мерки спрямо непълнолетни лица, навършили 16 години, се е нарушила цялата социална същност на модела, тоест ако едни деца в ранна детска възраст от 13 години нататък тогава можеха да бъдат подлагани не превъзпитателни мерки по силов начин, пращани в ТВУ, въдворявани на други такива мерки, това е изчезнало, то го няма, и Вие го знаете. И затова ние не предлагаме репресия да замести нещо друго. Ние казваме следното: НК, присъдата по НК, осъдителната присъда за тежко умишлено престъпление против личността е онази последна мярка на обществото, която да защити самото общество. Това е смисълът на Наказателния закон. Всичко останало – за ролята на семейството, училище, други структури на държавата и на обществото ни, неправителствени или каквито и да било, аз съм абсолютно съгласен и с автора на това, и с Вас, но Наказателния закон се намесва тогава, когато всичко това е изчерпано. И въпреки това той казва, че трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 36 и чл. 60, които казват, че по време на изтърпяване на наказанието лицата се превъзпитават и се опитваме да ги върнем отново след изтърпяване на наказанието в обществото – социализиране.
Затова пък ние даваме възможност, когато е тежък случаят, когато това лице има една, две или три присъди досега и съдията прецени, че по отношение на това лице не могат да бъдат изпълнени тези възпитателни мерки, да приложи реалното наказание.
И накрая, юридически, за да може в протокола да е видно, че имаме и юридически тези, искам да добавя следното: не е вярно твърдението в този текст, че се прилагат по-леки наказания или по-тежки наказания. Действащият текст в момента на чл. 63 е следният: „Ако съдът присъди осъдителна присъда с наказание по-голямо от предвидените, ако присъди примерно доживотен затвор, то задължително тази присъда се редуцира на до 12 години“. Искам тук да обясня следното: съдията се произнася с присъдата по НК – този, който казва примерно доживотна присъда. Той обявява следното: осъждам лицето хикс на доживотен затвор и по смисъла на чл. 63 заменям наказанието му с лишаване от свобода, примерно до 10 години. И сега това остава в НК. И сега това не се променя с този законопроект, който внасяме. Съдът ще се произнесе по присъдата, която се заслужава за това престъпление и която с вътрешната си убеденост и събраните факти, той ще присъди. Но ще има възможност, първо, при прилагане на редукцията наказанието да е по-голямо, или да реши, че в този случай прилагане на редукцията не е необходимо. Това са нашите тези. Те в голямата си част не противоречат на това становище и на това, което Вие казахте. Не противоречат. Те са просто възможност на съдията. А всъщност българският съд е този, който и сега и във всеки един момент единствено той прилага наказателните мерки по отношение на осъдените лица. Нямаме промяна в този режим. Не го задължаваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
Дуплика ще ползвате ли, господин Ченчев?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Не, мисля, че стана ясно на Комисията.
Но преди да ви зачета този текст, който чу Комисията, споменах и за концепцията за държавната политика в областта на правосъдието за детето и решението, което е прието там.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Извинявам се, просто пропуснах да го добавим за протокола. Ние изпълняваме приетата концепция. Има закон, който мисля, че вече е на път от МС към Народното събрание, което е точно Законът за престъпленията, извършени от деца и така нататък. Не става дума да нарушаваме концепцията, да нарушаваме – цитирах Ви ООН, нямаме такова намерение. Имаме намерение обаче да внесем възможност съдът да преценя и да прилага реални наказания, когато е убеден, сигурен и когато са съобразени със Закона. Няма отстъпление от концепцията и не става въпрос нито за малолетни, нито за други. Става въпрос единствено и само за лица, навършили 16 години. Нищо повече. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Манев.
Други изказващи? Ако няма, аз ще взема отношение и то ще взема отношение като професионален детски психолог. Имайте предвид, че за 30 години, като всяко нещо на този свят, то не седи на едно място, то се развива. Сегашните – аз ги наричам деца, на 15-16 години, преди 30 години нямат нищо общо със сегашните младежи на 15-16 години поради много причини и аз чисто психологически ще ги изредя, след като съм разговарял и с колеги, които продължиха с тази професия – аз се развих в друга насока. Ще Ви кажа, че акселерацията се разви изключително бурно през тези години поради хиляди причини – цял час мога да говоря защо така се получи, но нито имаме това време, нито е темата на днешния дневен ред. Но истината е, че 16-годишното момче или момиче в момента нямат абсолютно нищо общо с това 15-16-годишно момиче или момче, което беше 1988-1989 г., пак повтарям, поради много причини.
Но статистиката – господин Манев го подкрепям почти 100%, но статистиката – ще ми се да обърна внимание на цялата Комисия, която е изключително обезпокояваща. Донякъде за това влия и акселерацията, за която говорих. Акселерация значи по-бързо физическо развитие на даден индивид. В момента по официални данни 30% от осъдените за изнасилвания и блудство – имайте предвид, че изнасилването се води за тежко престъпление, всички възрастови групи са непълнолетни. 30% от изнасилвачите в момента в България се непълнолетни. 30% от осъдените за извършени престъпления за тежки, леки, средни телесни повреди също са от възрастова група непълнолетни, и 3% на сто осъдени за убийство са непълнолетни. Така че ние не можем да оставим нашето законодателство в този вид, в който е било – както каза господин Манев, от 1986 г., специално по тези случай. Така че в това отношение при всички случаи трябва да има промени. Знаете, че старото законодателство категорично не върши вече никаква работа. Ето Законът, този прословут закон за противообществените появи на пълнолетни и непълнолетни знаете ли от коя година е? Да Ви кажа ли? От 1956 г. Не е пипан от тогава – от 1956 г. Няма как ние като законодатели да не реагираме на това, което става в момента в държавата. Разберете го! Няма как да не реагираме. Ами Вие виждате, че голяма част – няма да го скри, не че ги нарочвам в нещо лошо, не че са черните овци на България, но голяма част от футболните агитки на футболните отбори са точно такива момчета – на по 15-16 години.
И тук господин Ченчев, който е изключителен специалист в областта, ще го потвърди. Това са 15-16-годишни момчета, които са по тези агитки и правят понякога доста сериозни нарушения в държавата. Така че в това отношение ние при всички случаи трябва да вземем мерки и то, колкото и да звучи сурово, разберете го, това поколение няма наистина нищо общо с поколението преди 30-35 години. Категорично подкрепям вносителите и поне аз и моят колега Йордан Йорданов, който в момента е на КОН и там трябва да защитава един проект, твърдо ще подкрепим Законопроекта. Благодаря Ви.
Други изказващи?
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Господин Манев, ние винаги говорим за някакви превантивни мерки. Първо, мисля, че това е една добра превантивна мярка.
Второ, наистина последните години виждаме за какви тежки престъпления става въпрос – за деца, които нямат 18 години. Когато знаят, че те са запознати със Закона и знаят, че може да вземат тежка присъда, мисля, че ще имат едно наум. Това беше моето изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Това не е превантивна мярка – да наложиш присъда от 20 години, това е крайна мярка. Превантивните мерки са съвсем различни. И тук не се спомена това нещо, но голяма част от тези престъпления се извършват от малцинствените групи, от ромите, които са ниско образовани. Те нямат реална представа какво се случва в обществото, мислят си, че са безнаказани. Така че и това е голям факт, на който трябва да се обърне внимание.
Баба ми живее на село и там има доста роми, които правят зулуми. Интересното е, че една от причините да не крадат пълнолетните, а малолетните е точно тяхната подсъдимост. Така че там е основният проблем. Аз знам и защо е внесен Законопроектът. Но това е крайна мярка, не превантивна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Вълев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Мисля, че точно тази група – малцинствената, те са запознати по-добре със Закона от всички останали. Знаят кое е позволено и кое не е позволено. Вие сам казахте, че тези, които са над 18 години, не извършват толкова тежки престъпления, което значи, че ако влязат в тази група над 16 години, вече се замислят. Така че мисля, че даже ни подкрепяте. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз мога да отговоря, но мисля, че темата се изчерпа.
Аз ще отговоря на многоуважавания от мен господин Христов. Имайте предвид, че тук не трябва да делим населението на роми, на българи, на турци, на арменци, евреи и така нататък. Истината е, че интернет поколението колкото помогна за развитието на света, толкова и създаде много неприятни истории. Твърдя, че тежките престъпления не ги извършват само роми. Извършват ги и българи, и арменци, и евреи и така нататък.
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Колега, искам да Ви благодаря за това, което казвате, защото съм съгласен на 98% с Вас, единственото, което като реплика може да го приемете, е темата с превенцията. Да, по отношение на осъдения извършител това може да не е превантивна мярка, но генералната превенцията този текст я преследва, защото – Вие го казахте, знанието за такава тежка мярка оказва превантивно въздействие върху другите потенциални извършители или мислещи да извършват престъпление. Не влизам в спор. Абсолютно сте прав за това, за което твърдите в цялата си част. Ние наистина търсим и тази превантивна мярка и тази превантивна крачка. Не е само заради някакъв случай. Пет убийства през 2018 г. са извършени от непълнолетни и малолетни. Пет! Това е огромно число. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ако няма други изказващи се, да преминем към гласуване.
Прекратявам дискусията и моля да премине към гласуване.
Който е „за“ Законопроекта, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържал се – 1.
Приема се.
Благодаря Ви, господин Манев.

Преминаваме към точка втора:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г.
Колеги, ще няколко думи преди да дам думата за обсъждане.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС се изготвя от МС на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на България и нейната главна цел е да осигури основата за подготовка на българските позиции при обсъждане приоритетите за държавата въпроси от дневния ред на институциите и на ЕС.
Годишната програма, която ще обсъждаме на днешното заседание е приета с Решение № 46 на МС от 2020 г. При изработване на предложение за Годишна програма на НС по въпросите на ЕС следва да се вземе в предвид и Работната програма на ЕК за 2019 г., която е посочена в чл. 118 от ПОДНС. Годишната работна програма на НС съдържа списък на проектите и актовете за институциите на ЕС.
Колеги, преминаваме към обсъждане на тази програма. (Реплики извън микрофона.)
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители! Вие изцяло ме улеснихте. Няма да споделям отново това, което Вие коментирахте. Само ще споделя, че Годишната програма на МС е малко по-различна от тази, която е на НС и тя включва както законодателни, така и не законодателни актове на ЕК, по които ние ще вземем участие.
Разбира се, аз съм подготвен да споделя всички актове, които с в областта на труда и социалната политика. Предполагам обаче, че те (реплики извън микрофона) – точно това щях да кажа, не са предмет на Вашата работа. Мога само да споделя, че в началото на тази година – на 14 януари беше публикувано едно съобщение на Комисията – „Силна социална Европа за справедливи преходи“. В нея се съдържа Пътна карта с актовете, които ще бъдат приети и времевото разположение на приемането на тези актове.
От същността и дейността на КВДМС два са актовете, които ще имат отношение. Те обаче на този етап не са законодателни актове. Те са инициативи, които ще продължат своето действие до приближаването и придобиването на вид на законодателен акт. Едната от тях е: през второто тримесечие на 2020 г. ще излезе предложение, което е свързано със засилване на аспектите и усилията в областта на младежката гаранция или така наречената гаранция за младежта. Знаете, че България има един от най-добрите примери в тази посока, който е свързан с изключително ниско равнище на безработни младежи и на такива, които са устроени на работа в резултат на систематичните усилия по Европейската гаранция за младежта. Но всъщност има предизвикателства, които продължават за тези лица, които не са включени в „Заетост, образование и обучение“.
Това е тема, по която ще продължим работа и ще докладваме, разбира се, своевременно на НС.
Другата тема, която е свързана с Вашата предметна област, е предложение – все още не е ясно какъв вид ще придобие, за така наречената детска гаранция. Детската гаранция като първоначален облик и конструкция следва и подобие на младежката гаранция, но тя все още няма своите очертания. В България, разбира се, и в ЕС основният акцент на детската гаранция е предприемане на действия в областта на ранното детско развитие. Ние имаме също позитивен опит в тази посока и в последващите дискусии ще участваме активно, като, разбира се, отново ще Ви информираме съответно за равнището на актовете, които ще бъдат приети и които ще бъдат предложени за обсъждане и от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър. Колеги, някой ще вземе ли отношение? Това са ясни Европейски нормативи и Ви предлагам да гласуваме следното – тъй като сме задължени по ПОДНС да гласуваме тези програми по чл. 118. В кръга на своята компетентност КВДМС предлага за включване на подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание за 2020 г. и я приема за сведение.“
Приложение I: Нови инициативи
 Социална Европа
Укрепване на схемата „Гаранция за младежта“ (незаконодателна инициатива; второ тримесечие на 2020 г.);
 Повишаване на сигурността на Европа
Стратегия на ЕС за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца (незаконодателна инициатива; второ тримесечие на 2020 г.)
Заместник-председателят има въпрос.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: По скоро той е технически: имам ли право на редакционна бележка, а именно: в Укрепване на схемата предлагам думата „укрепване“ да бъде заменена с „развиване“ на схемата гаранция за младежта. ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев просто попита. Видя се, че няма как да стане редакционна поправка.
Колеги, предлагам да гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува За – 17, против – 1, въздържал се – няма. Приема се.

Колеги, преминаваме към точка „Разни“.
Въпроси?
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Ще бъда съвсем кратък. Моля съответните експерти към Комисията да проверят какво стана с едно мое предложение, което беше прието и единодушно от Комисията и радушно от министъра на спорта господин Красен Кралев по отношение на вече напуснали ни заслужили наши спортисти учредяването на почетен знак, който да им се дава посмъртно в тяхна памет. Министър прие радушно това нещо и обеща още миналата година, че от месец януари тази година ще го направи. Така че моля, проверете какво се случва.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Ченчев.
Като Председател на Комисията поемам ангажимента – абсолютно сте прав, писмено да уведомим Министъра, тъй като той прие твърдо инициативата, да му напомним, че Комисията настоява тази инициатива да бъде изпълнена.
Колеги, мисля, че никой няма нищо против. Ще излезе от името на цялата на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито 15,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВЧО АТАНАСОВ


СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева