Стенограма от заседание на 11 ноември 2020

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта





П Р О Т О К О Л
№ 64

На 11 ноември 2020 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта господин Славчо Атанасов.

* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Имаме необходимия кворум и можем да започнем днешното наше откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Обявен е дневният ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения по дневния ред? Достатъчно натоварено е днес на Комисията.
Моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – първо гласуване.
На днешното заседание по първа точка от Министерството на културата присъстват госпожа Анелия Гешева – стар пловдивски кадър.
За мен е чест, че сте тук!
РЕПЛИКА: По-скоро е млад…
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз го говоря в добрия смисъл на думата – стар пловдивски кадър, човек, който разбира от култура.
Присъства още Аксения Бонева – държавен експерт в Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“.
По Законопроекта е постъпило и становище от Държавната агенция за закрила на детето.
Държавната агенция за закрила на детето подкрепя предложението за законодателни изменения, целящи да транспонират разпоредбите на Директива 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. със следните бележки и предложения:
„Държавната агенция за закрила на детето подкрепя, че доставчиците на медийни услуги са длъжни да не създават и да предоставят за разпространение предавания, които могат да увредят физическото и психическото, нравствено и/или социално развитие на децата и предлага следното допълнение в чл. 17а, ал. 3 от Проекта на закон на Закона за радиото и телевизията“. Това ще стане не на днешното гласуване, а, знаете, по принцип по-нататък.
Чета текста: „Съветът за електронни медии съвместно с Държавната агенция за закрила на детето доставчиците на медийни услуги, включително Българската национална телевизия и Българското национално радио, изработват Кодекс за поведение, съдържащ мерки за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасности от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата“.
Колеги, сега давам думата на нашата приятелка госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата да представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. за първо гласуване.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте да ни запознаете с Проекта.
Имайте предвид, че в тази комисия по принцип документите, съм забелязал, че се четат сериозно и ще Ви помоля да бъдете кратка, ясна и точна. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът има за цел да транспонира разпоредбите на Директива 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета или Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, като Законопроектът е изготвен и в изпълнение на Мярка 146 от Плана за действие за 2020 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
За изготвянето на този законопроект беше създадена работна група с участието на всички заинтересовани страни, така че да бъде изготвен възможно най-добрият документ за транспониране на Директивата.
За три десетилетия от влизането в сила на предишната директива „Телевизия без граници“, която е от 1998 г., европейският медиен пейзаж е коренно различен. Навлизането на цифровите технологии и интернет позволяват да имаме достъп до повече съдържание и медийни услуги, включително по заявка, от повече доставчици. Потребителските модели включват нови начини на търсене на достъп чрез телефони, таблети и други интелигентни устройства. Съответно се променят и зрителските навици, по-специално и на по-младите поколения, те вече значително са се променили.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Гешева, извинявайте, че Ви прекъсвам – моля, концентрирайте се само върху това, което касае нашата комисия – децата. Иначе аз съм гледал цялата директива, тя е много голяма с приложенията, ще стане дълга и широка. Концентрирайте се само върху това, което касае нашата комисия – децата и младежта. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви.
Основните съдържателни промени в европейската регулаторна рамка, свързана с деца, със защита на децата срещу вредното съдържание в традиционните медии, онлайн пространството, по-добра защита при видео по заявка и разширяване на обхвата на задължението за защита и към платформи за споделяне на видео съдържание; засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудио-визуални търговски съобщения; насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии.
В този смисъл поправките, свързани с децата и младите хора, са отразени в ЗИД на Закона за радиото и телевизията основно в чл. 17а, който в настоящия Закон за радиото и телевизията предвижда единствено задължение на доставчиците на медийни услуги да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни актове, и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни и създават опасност за увреждане на физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие на децата съгласно критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5.
В Законопроекта, който предлагаме, критериите за оценка на съдържание са заменени с Кодекс на поведение, регламентирани в чл. 17а, ал. 3 в съответствие с изискванията на Директивата за аудио-визуални и медийни услуги, за засилване на съвместната регулация, в чието изработване са включени и самите доставчици на медийни услуги.
В чл. 17а са разработени изключително подробни мерки, които доставчиците на медийни услуги следва да прилагат. В ал. 3 е предвидено Съветът за електронни медии съвместно с доставчиците на медийни услуги, включително БНТ, БНР да изработват Кодекс за поведение, съдържащ мерки за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане за физическото, психическото, нравственото или социалното развитие на децата.
Предприеманите мерки могат да включват избор на време на излъчване, средства за проверка на възрастта, кодиране или други подходящи технически мерки за информиране и защита на аудиторията. Те следва да са пропорционални на потенциалната вреда от предаването. Най-вредното съдържание, като например неоправдано насилие и порнография, е с предмет на по-строги мерки.
Кодексът по ал. 3 се приема от Съвета за електронни медии, след което става задължителен за всички доставчици на медийни услуги и се публикува на сайта на Съвета за електронни медии, който следи за спазването им.
Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни актове.
Всички разпоредби относно мерките са описани в ал. 7 – 11 на Проекта, като ал. 9 относно личните данни на децата е нов елемент, който е специално изискване на разпоредбите на Директивата за аудио-визуални и медийни услуги. Тя предвижда личните данни на децата, събрани или създадени по друг начин от доставчиците на медийни услуги впоследствие да не се обработват за търговски цели, както например директният маркетинг, профилиране и съобразена с поведението рамка.
Много важно нещо, на което искам да акцентирам, е, че до влизане в сила на Кодекса за поведение по чл. 17а, ал. 3 се прилагат критериите за оценка на съдържание, което е неблагоприятно и създава опасност при увреждане на физическо, психическо, нравствено или социално развитие на децата по чл. 32, ал. 5 и последното сключено споразумение да защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане за тях.
Второто важно нещо е разпоредби в платформите за споделяне на видеоклипове. В чл. 19д е предвидено доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове да предприемат подходящи мерки за защита на децата от предавания, генерирани от потребители на видеоклипове и аудио-визуални и търговски съобщения, което може да увреди физическото, психическото, нравственото и социалното развитие, което е в съответствие с чл. 17а, ал. 1 и 3.
В ал. 5 е предвидено също доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове да бъдат задължени да спазват нормите на националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от сдружение „Национален съвет за саморегулация“. Включително, но не само, с цел да се намали излагането на деца на търговски съобщения за храни и напитки и съдържащи се хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол, натрий, захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.
За мерките за защита на децата, предприети от платформите за споделяне, е предвидено още задължение за въвеждане на системи за проверка на възрастта на потребителите на платформи за споделя не видеоклипове по отношение на съдържание, което може да увреди съответно развитието на децата във всичките му аспекти.
Другото въведено задължение е за системите за родителски контрол, които се контролират от крайните ползватели по отношение на съдържанието, което може да увреди развитието на децата.
Личните данни на децата, събрани или получени по друг начин от доставчиците на платформи за споделяне видеоклипове, съгласно ал. 8, т. 4 и 6 не се обработват за търговски цели, като директен маркетинг, профилиране и съответно съобразено с поведението реклама.
Що се касае до търговските съобщения, по отношение на тях доставчиците на медийни услуги като част от Етичния кодекс изработват правила по отношение на неподходящи търговски съобщения, придружаващи или включени в детските предавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества от хранителен и физиологичен ефект, по-специално отново изброените преди малко от мен, които не са препоръчителни за хранителния режим на децата.
Правила за неподходящите аудио-визуални търговски съобщения за алкохолни напитки. В тези правила се цели ефективното намаляване на излагането на децата на аудио-визуални съобщения, свързани с употребата на алкохол.
Въпреки че не са пряко свързани със защитата на децата, в този законопроект ще Ви запозная и с разпоредбите, свързани с медийната грамотност, защото те също имат отношение към проекта „Граждани на нашата страна“.
В чл. 33 от Законопроекта е предвидено министърът на културата да инициира и ръководи дейността по изготвяне на националната политика за медийна грамотност, както да докладва на Европейската комисия относно изпълнението на мерките за медийна грамотност. В процеса е предвидено да бъдат включени всички, които имат отношение по темата, като Съветът за електронни медии има ангажимент да работи за развитието на медийната грамотност в сътрудничество с широк кръг заинтересовани страни, между които Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, други органи на публичната власт, доставчици на медийни услуги, академични среди, организациите на гражданското общество и други. Като ангажимент на Съвета за електронни медии ще бъда да събира информация относно участието на доставчиците на медийни услуги в платформите за споделяне на видеоклипове в изпълнението на цялостната политика за медийна грамотност в страната, да се актуализират и анализират резултатите и съответно да се приеме актуализация на политиката на всеки три години в национален план, като е предвидено да има ежегодно доклад за изпълнението на политиката, която сам да представя в отчета си.
Считам, че тези разпоредби ще бъдат основа за добро сътрудничество между всички институции и всички организации и ще допринесат за разработването на политика за медийна грамотност сред децата и младите хора, а и на всички останали членове на обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Гешева.
Госпожо Бонева, Вие да кажете нещо?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Само ще Ви помоля – бъдете също така ясна, стегната като заместник-министъра.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Разбира се.
Аз нямам много какво да допълня към това, което госпожа Гешева вече представи.
Мога само да кажа, че работната група в Министерството на културата, на която аз бях председател и имах удоволствието да бъда председател и на работната група по аудио-визия в съвета докато се приемаше Директивата, тоест работихме с 27-те държави членки, успя да създаде текст, в който децата бяха едно от централните фокусни звена, върху които бяха съсредоточени текстовете.
Идеята на тази директива е именно това засилване защитата на децата не само в традиционните медии и медиите по заявка, но в платформите и социалните медии, които все повече навлизат в нашето ежедневие и с които децата боравят ежедневно. Така че това беше нашата основна задача. Надявам се да сме успели да я постигнем. Надявам се, че тези разпоредби са добре транспонирани в законопроекта, който Ви представяме днес и оттук нататък разчитаме на Вашата помощ те да се случват и те да бъдат приети в начина, по който са представени.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бонева.
Колеги, преминаваме към обсъждане на Законопроекта.
Някой има ли желание да вземе участие?
Заповядайте, господин Заместник-председателю.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Заместник-министър, госпожо Директор на дирекция и гости! След като стана дума за защита и разширяване на обхвата на защита на децата и младите хора, мисля, че тук няма две мнения и всички ще подкрепим Директивата и работата на работната група.
Знам, че не сме в точка Разни, но се сетих, че може би преди около година и няколко месеца изслушахме един експерт по въпросите за сигурността в интернет, лошата статистика, която касае българските деца и млади хора и не би било лошо ние да поканим този експерт тук. Защото това, което ни поднесе като информация беше много тревожно и същевременно даваше плод за размисъл на всички представители от парламентарните групи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз благодаря, господин Ченчев.
Колеги, мисля, че всички ще се обединим около тази прословута директива 2018/1808 на Европейския съюз. Като дългогодишен училищен и детски психолог трябва да Ви кажа, че тази директива на Европейския съюз според мен доста закъсня, но, знаете, че в България обикновено така стават нещата, че добрите неща – те не винаги са добри, но добрите неща идват от Европа. Истината е, че прегледахме и с екипа на нашата комисия много внимателно директивата. Има наистина най-после хубави неща, защото цялата тази информация, а ние живеем във века на информацията, цялата тази информация, която в момента бомбардира, както и господин Ченчев каза – тук имаше едно прекрасно изложение на един специалист в областта, за жалост няколко пъти го канихме, така и не намери време да дойде пак в Комисията, за да търсим някакъв вариант. Но, ето, най-после нещата идват от самата Европа. Цялата тази информация, с която са бомбардирани нашите деца, в буквалния смисъл на думата, не винаги е добра, не всичко е добро. И тук виждам най-после, че има някакъв опит от Европа да предпазим, специално нашето подрастващо поколение, от доста зловредни влияния на тази информация, която просто в буквалния смисъл на думата залива не само нас като възрастни хора и доста често ни манипулира нас самите, а камо ли нашите деца.
Така че аз категорично ще подкрепя, и господин Ченчев и много се радвам, че и колегите от опозицията ще подкрепят Директивата и промените в Закона, и аз поне ще си дам твърдо гласа за промените в Закона за радиото и телевизията. Защото отдавна беше време да направим някои промени там.
Имахме срещи, ако си спомняте, със СЕМ, но тук вече нещата, както се казва, си идват директно от Европейския съюз и в общи линии ние като подписали доста договорености трябва да изпълним някои от нарежданията на Европейския съюз. Така просто го приемете.
Има ли други изказващи? Ако няма, ще преминем към гласуване.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.
Гласували 14 народни представители: за – 14, против и въздържали се – няма
Приема се.
Колеги, нека да благодарим на нашите гости.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Мисля, че е изключително важно за България – нека да си дадем сметка, че Директивата за аудио-визуални и медийни услуги беше приета по време на нашето Председателство след много дълга работа на ниво Европейския съюз и към настоящия момент, поне по информация за миналия месец, България е втората държава след Дания, която транспонира тази директива в законодателството си. Мисля, че това е информация, която и самите Вие трябва да знаете и наистина да кажем, че сме свършили добра работа в хода поне на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Браво!
Госпожо Заместник-министър, от опит Ви казвам, че най-трудно се правят нормативни документи за деца и тук – големи поздравления към Вас и към работата Ви! Просто едно голямо „Благодаря!“ Мисля, че в парламента няма да има… Нашата комисия е единодушна и все пак ще се съобразят с вижданията ни и другите колеги, ще питат нас какво е мнението ни и мисля, че трябва да подкрепим задължително тази промяна в Закона за радиото и телевизията.

Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Ако няма желаещи да се изкажат по тази точка, благодаря на всички за днешния ден.
Лек ден на всички!
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо АТАНАСОВ
Стенограф:
Катя Бешева