Д О К Л А Д
за първо гласуване

Относно: Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-88, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители на 18 декември 2019 г.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


Д О К Л А Д
за първо гласуване

Относно: Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-88, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители на 18 декември 2019 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-88, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители на 18 декември 2019 г.

На заседанието присъстваха г-жа Христина Гетова – директор на Дирекция „Правна“ на Министерството на здравеопазването, г-н Иван Иванов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Министерството на вътрешните работи, г-н Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерството на правосъдието, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.

Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доц. д-р Лъчезар Иванов. Той информира народните представители, че с обсъжданите промени се цели преодоляване на нормативната празнота за правоприлагащите органи и предотвратяване на предпоставките за противоречива съдебна практика относно приложното поле на чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), тъй като за разлика от този по чл. 343б, ал. 1 от НК, не е посочена минимална концентрация на наркотично вещество в организма, нито начина, по който да се установи наличието й.

Доцент Иванов поясни, че установяването на метаболит в организма към момента на деянието означава единствено, че някога във времето лицето е употребило наркотично вещество, като е възможно да се касае за период от часове, дни, седмици или дори месеци, като вредният ефект от злоупотребата да е отминал. При изтекъл значителен период от време, не може да бъде обоснована субективна съставомерност на поведението на дееца, нито обществена опасност на деянието, ако веществото не влияе по никакъв начин върху психо-физиологичните функции.

Действащата разпоредба на чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс не препраща към Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което правоприлагащите органи са длъжни да приемат, че фактът на употребата може да бъде доказан чрез всички допустими по Наказателно-процесуалния кодекс доказателства и доказателствени средства, например с веществени доказателства, свидетелски показания, специални разузнавателни средства и други. Това противоречи на законодателната идея за този вид деяния да следят контролните органи, отговарящи за безопасността на движението, и наказателното производство да започва след извършена проверка на пътя.

С предлаганата редакция на нормата за обективната съставомерност на деянието е достатъчно да се констатира, че водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози, като установяването на това обстоятелство ще се извършва по реда на Наредба № 1 от 2017 г.

Доцент Иванов посочи, че поради обществената значимост на нормативните промени е изпратил писмено искане за становище по законопроекта от Висшия съдебен съвет, като едномесечният срок за отговор изтича на 7 февруари 2020 г.

Госпожа Христина Гетова посочи, че Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип всяка инициатива, насочена към преодоляване на предпоставките за настъпване на пътно-транспортни произшествия, една от които несъмнено е шофирането след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Тя уточни, че съгласно действащата разпоредба на чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс е криминализирано управлението на моторно превозно средство (МПС) след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Престъплението е формално, т.е. достатъчно е да бъде установено, че лицето е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, за да е налице извършено престъпление. Не е въведено изискване за установяване по „надлежен ред“ на употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което доказването може да бъде осъществено с всички допустими доказателства и доказателствени средства, включително по реда, предвиден в Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Следва да се има предвид, че в действащата нормативна уредба съставът на престъплението не изисква установяване по какъв начин употребата на такива вещества се е отразило на съзнанието, респективно, на поведението на лицето. Подобна нормативна уредба е възприета и в повечето страни от Европейския съюз, доколкото за разлика от употребата на алкохол, при употребата на наркотични вещества и техните аналози - видът и проявата на ефекта са строго индивидуални и не съществува общоприета зависимост между концентрация на наркотичното вещество и степента на ефекта, който оказва върху личността на лицето.

Предвид високата степен на обществена опасност на управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и техните аналози, Министерството на здравеопазването счита, че най-ефективното решение би могло да бъде взето след като се потърси компетентното становище и на органите на съдебната власт доколко въвеждането на изискване за доказване по надлежния ред на употребата на наркотични вещества или техни аналози би допринесло от една страна за преодоляване на противоречивата съдебна практика, а от друга доколко би ограничило възможностите за доказване на тези престъпления чрез всички допустими по реда на Наказателно-процесуалния кодекс доказателства и доказателствени средства.

Становището на Министерството на правосъдието беше представено от г-н Александър Стефанов, който изрази принципна подкрепа за предлаганото допълнение на Наказателния кодекс, тъй като шофирането след употреба на наркотични вещества е сериозен проблем и в много случаи на пътни инциденти имено това е причината да се стигне до фатален изход. Той поясни, че между първо и второ гласуване на законопроекта следва да се вземе предвид и становището на органите на съдебната власт.

В писменото становище на Министерството на вътрешните работи се изразява подкрепа за обсъжданите нормативни промени без забележки и предложения.

Председателите на Българския лекарски съюз и на Българския фармацевтичен съюз изразиха подкрепа за предлагания законопроект, като беше посочено, че при второ гласуване следва да се обсъди много сериозно и внимателно фактът, че определени групи лекарствени продукти биха могли да дадат положителен резултат на полевите тестовете поради съдържащото се в тях активно вещество.

В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че управляването на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества представлява сериозен обществено значим проблем и трябва да бъде преследвано с цялата строгост на закона. Народните представители подчертаха, че следва внимателно да се проучи и обсъди въпросът с лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества и да се намери законодателно решение, което да уреди тези случаи, като беше отбелязано, че отпускането на тези лекарства се извършва по специален ред само по лекарско предписание.

Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” - 20, „Против” - 0, „Въздържал се” - 0, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-88, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители на 18 декември 2019 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА