Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2017 г., внесен в Народното събрание на 30 ноември 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО



Д О К Л А Д

вх.№ 953-10-2/30.01.2019

на Комисия по здравеопазването относно разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2017 г., внесен в Народното събрание на 30 ноември 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.


На свое редовно заседание, проведено на 24 януари 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2017 г., внесен в Народното събрание на 30 ноември 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.

На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването, г-н Кирил Ананиев, заместник-министрите на здравеопазването, д-р Бойко Пенков, г-жа Жени Начева, г-жа Светлана Йорданова, заместник - директорът на Националния център по обществено здраве и анализи, проф. д-р Пламен Димитров, д.м., представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други.

Докладът беше представен от министъра на здравеопазването, г-н Кирил Ананиев. В изпълнение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването представя в Народното събрание, ежегодно в срок до три месеца преди началото на бюджетната година, Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия.

Разглежданият документ е структуриран в пет части, като две от тях са централни – Здравно и демографско състояние на населението през 2017 г. и Отчет за изпълнението на Национална здравна стратегия 2020 за 2017 г. В първата част е направен анализ на основните показатели за здравно-демографското състояние на населението. Демографските процеси в България се характеризират с трайна тенденция за намаляване броя на населението и на неговото застаряване, като основните причини за това са ниската раждаемост, високо ниво на обща и преждевременна смъртност и емиграцията на млади, работоспособни хора. Съгласно представените в доклада данни, през 2017 г. естественият прираст на населението в страната е отрицателен. Населението е намаляло с 45 836 души спрямо 2016 г. Механичният прираст (разликата между заселени и изселени от страната лица) също е отрицателен, като намалението е в резултат на външна миграция.

Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта, като коефициентът за 2017 г. на общата раждаемост е 9.0 ‰, като остава по-нисък от този за ЕС (10 ‰), но се доближава до нивото в повечето европейски страни.

Наблюдава се запазване на високо ниво на смъртност в страната – обща и преждевременна, като коефициентът за 2017 г. е 15.5 ‰, при среден за ЕС – 10.2 ‰. Макар и да се отбелязва през 2017 г. най-ниското ниво на детска смъртност в историята на демографската статистика в България, представената информация в доклада е обезпокоителна. Показателят за детска смъртност в България за 2017 г. е 6.4 ‰ (6.5 ‰ за 2016 г.), при средна стойност на показателя в Европейския съюз за 2014 г. – 3.69 ‰.

Като основно предизвикателство, което е приоритет за бъдещи активни политики, министърът на здравеопазването посочи хроничните незаразни заболявания, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност в страната.

През 2017 г. нараства болестността и намалява заболеваемостта от злокачествени заболявания в страната спрямо предходната година, като най-висока е болестността от рак на млечната жлеза и рак на женските полови органи.

За отчетния период не са регистрирани заболявания от дифтерия, тетанус, рубеола и полиомиелит. Регистриран е епидемичен взрив от морбили в три области на страната с 165 заболели.
Имунизациите със задължителни ваксини през 2017 г. са изпълнени с имунизационен обхват от 95 %, с изключение на първичната имунизация против туберкулоза. Причините за по-нисък имунизационен обхват в детска възраст са предимно от немедицински характер (поведенчески и административни).

Траен проблем остава високото ниво на хоспитализации при болести на органите на кръвообращението.

Докладът разглежда рисковите за здравето фактори като: тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чиито нива са пряко обвързани с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания.

Като част от последователно водената държавна здравна политика, през 2017 г. са отчетени резултати от действието на национални програми: Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г., Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014 – 2020 г., Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2017- 2020 г., Национална програма за профилактика и контрол на векторно-предавани трансмисивни инфекции при хората в Република България, 2014-2018 г., Национална програма за контрол и лечение на ротавирусни гастроентерити в Република България, 2017-2021 г., Национална програма за изпълнение на плана за действие на националната стратегия за борба с наркотиците, 2014 -2018 г.

Отчетът за изпълнението през 2017 г. на Национална здравна стратегия 2020 сочи положителна оценка за изпълнението на определените в нея национални здравни цели. За всичките пет национални здравни цели се наблюдава различна степен на постигане спрямо определените целеви стойности до 2020 г. Най-значим е напредъкът по постигане на националните здравни цели за намаляване на смъртността в младите възрастови групи, а най-незадоволителен по отношение на целта за увеличаване на средната продължителност на живота във възрастта над 65 години. Министърът на здравеопазването посочи, че регистрираната през 2017 г. динамика на показателите на националните здравни цели налага интензифициране на мерките в областите, където е налице изоставане.

В хода на дискусията, народни представители от различни парламентарни групи изразиха мнения и коментари във връзка с разглеждания документ.

В заключение, е важно да бъде отбелязано, че съществено влияние върху здравето на гражданите имат социално-икономическите фактори на обкръжаващата среда, следвани от начина на живот на отделните граждани, на семействата и на обществото като цяло.


(Настоящият доклад е изготвен с информационна цел.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА