Редовно заседание на Комисия по здравеопазването, 06.07.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



П Р О Т О К О Л
№ 6




На 6 юли 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния


ДНЕВЕН РЕД:



1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Към протокола се прилагат Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията.
На заседанието присъстваха господин Николай Петров – министър на здравеопазването, и господин Мирослав Ненков – заместник-министър на здравеопазването.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам да се проведе при дневен ред от една точка:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Започваме с актуалните питания по реда на големината на парламентарните групи.
Пръв ще зададе въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ господин Борислав Борисов.
Имате думата, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, бих искал да Ви задам следния въпрос. Става въпрос за електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения. По-скоро питането ми е на какъв етап е разработката на въпросната система и кога се очаква тя реално да заработи?
Вторият ми въпрос е дали сте правили някакви предварителни изчисления – предполагам, че е така, до какви икономии на средства ще доведе внедряването на електронната система? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги – виждам председатели на асоциации, директори на болници, електронната платформа за централизирано закупуване на лекарствени продукти беше разработена по времето на мандата на д-р Москов. Има сключен договор с фирма, която я е направила и която я поддържа. Това, което направихме за тези два месеца е да осъществим многократни контакти с фирмата, да тестваме максимално пъти платформата и бих казал, че сме в етап, в който имаме готовност, може би другата седмица, да й дадем старт. Това е нещо много добро.
Според нас и след многобройни срещи с големите търговци, големите вносители на лекарства, с Българския фармацевтичен съюз и подсигурената тяхна подкрепа, единственото нещо на този етап, което ще променим със сигурност, за да има повече откритост и отвореност, това е да няма класиране само на двама доставчика, както беше заложено, а да има класиране на пет, може да стигнем и по-далеч, да бъдат повече. Защото, според нас, колкото повече са участниците, толкова повече конкуренция ще има.
Предварителните ни разчети са, че ще имаме гарантирани намаления в цените не по-малко от 10 на сто, оптимално около 20 на сто, но не спираме да мечтаем да постигнем и по-големи отстъпки в цените.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин министър.
Имате ли допълнителен въпрос, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, господин министър.
Нямам допълнителен въпрос и съм удовлетворен от отговора. Надявам се, че всички присъстващи колеги също са доволни от това, което чуха и наистина всички очакваме тази система да заработи час по-скоро. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От името на парламентарната група на БСП имате думата, доц. Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, господин заместник-министър, колеги! Искам да обърна внимание на един въпрос, който през изтеклите дни беше особено широко отразяван в медиите. Става въпрос за прословутия Проект за подобряване на условията за лечение на спешните състояния. Искам да чуя от Вас, като най-верифицираният източник, до къде е стигнал проекта, има ли проблем с приемането на Стандарта за спешна помощ, защото той ще определи параметрите, които трябва да се постигнат с проекта, и има ли становище министерството за сградния фонд, който трябва да се осигури за Учебно-образователния център по проекта? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми доц. Йорданов, наистина това е най-големия проект в сферата на здравеопазването и е нормално да бъде наш приоритет. Имаше определено забавяне в този проект, което с много усилия е на път да бъде преодоляно. Нещо повече, контролният механизъм по „Джаспърс“ прие всички направени до момента действия и имаме силната надежда до края на годината да можем да проведем апликационната форма.
В този проект също има стартирана процедура, има сключен договор от предшественика министър Москов с фирма, която да направи техническите задания за строително-монтажни работи, локация на спешни центрове и филиали, има предвиден и финансов ресурс. Това, което беше спънка, и Вие правилно подчертахте – стандарта за спешна помощ, е готов и предстои да бъде гледан от ръководството на министерството, може би още утре.
По-голям проблем, доц. Йорданов, се оказа, че е така наречения „анализ“, защото те трябва да вървят заедно – Стандарта за спешна помощ и анализ. Оказа се, че в Министерството на здравеопазването има една голяма структура, ако не се лъжа към 200 души, наречена НЦОЗА, която е точно за анализи и точно тази структура резистира, опонира и не успа да направи този анализ.
По тази причина аз ще искам оставката на шефа на НЦОЗА, защото това е грубо погазване на субординацията и това е грубо несправяне с работата. Основното задължение на тази структура е да прави анализи.
По тази причина бяхме принудени да се обърнем към Националния статистически институт да ни помогне. По тази причина привлякохме други експерти, за да можем да направим този анализ и докато той се прави, се прави така, че през цялото време да се координира със Стандарта по спешна помощ, така че да няма никакво разминаване, за да може да мине пред контролния орган и да нямаме проблеми в тази посока.
По отношение на сградния фонд на много места ще се стремим – ако нямате нищо против, ще разширя малко отговора, да направим така, че колкото може по-малко средства да влязат за строително-монтажни работи и да останат повече средства за техника и оборудване, транспортни средства. Ще се възползваме от всички възможности в настоящите лечебни заведения като обособени части от сгради, за да можем да минем с малък ремонт. Ще бъдем изключително икономични там, където се налага да се изграждат наново сгради, защото, след като реализираме проекта, най-голямата ни отговорност, която ще ни бъде търсена от Европа, а и за нас е много голяма отговорност е не да направим едни центрове, да отидем да отрежем лентата и след това да няма кой да работи в тях. Това е много важно.
Много е важно населението, което ще обслужва един такъв център, да не преиграят с голям център на малко населено място.
Трудно е и няма да успеем на 100% да се справим с изискването с минутите за достъп, но от контролния орган имаме уверението, че с добра аргументацията, ако нямаме 30 минути, а 35 минути, ще бъде прието, защото някъде не можем точно да спазим този шаблон.
За съжаление, в някои от населените места не срещаме достатъчно добро разбиране от местната власт и ще се опитаме да изгладим отношенията там, защото, съгласете се, че не е нормално там, където сме принудени да искаме помещение, територия, терен от общинския съвет, да ни бъде предоставена сграда на 12 етажа, на която покрай спешния център да й оправим покрива и да й оправим и други неща. Това не е съвсем коректно.
Аз вчера или днес имах среща с кметове, примерно на Гоце Делчев. Там имаше пълно разбиране. На повечето от местата получаваме разбиране и подкрепа.
С това мисля, да завърша.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Имате ли уточняващ въпрос, доц. Йорданов?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Удовлетворен съм особено по отношение становището Ви за Националния център по обществено здраве, защото наистина от доста месеци вече не виждаме продукт от неговата работа. Абсолютно сте прав. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Въпрос от името на Патриотичния фронт.
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, въпросът, който ще задам, разбира се, не зависи само от екипа на министерството, но зависи от Здравната каса. Там в момента знаете, че сме в един цугцвангт. Просто искам виждането на министерството и на новия екип за лимитите на болниците. Какво е Вашето виждане занапред, има ли възможност за големите държавни болници, особено спешните звена, лимитите да отпаднат? Има ли такава възможност според Вас? Просто Вашето виждане. Разбира се, това ще се дискутира и с избора на новия управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което ще бъде преди лятната ваканция на парламента. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Благодаря Ви за въпроса.
Действително сега идвам пред вас да отговарям на въпроси директно от среща с директорите на областните болници. Една среща, която продължи почти два часа, обсъдихме много неща и това, за което акцентирате във Вашия въпрос, е точно така.
А то е: продължава да има неяснота, чувство за някаква тотално не пълна коректност по отношение на лимитите за болниците. До голяма степен това се изглади и бих казал, че се случи от момента, в който Кирил Ананиев пое отново Надзорния съвет на Касата. Благодарение на този екип се промени и финансирането, така че от юли месец знаете, че се повиши месечната стойност за болнична помощ с повече от 6 млн. лв. Колегите го отчитат и го виждат в техните лимити за юли и са доволни от това.
При последното разпределение на лимитите отново обаче се натъкваме на някои, макар и не толкова съществени, но ги има, не съвсем обясними логично неща при прилагането на формулата за разпределение, и нашата битка ще бъде точно за това Методиката да бъде ясна, да бъде публична, да бъде ясно аргументирано защо при еднакъв брой легла моята болница и на д-р Дариткова при еднакъв брой персонал получаваме различни пари. Това трябва да стане публично ясно и да има аргументи защо е така. Защото сега средствата, така наречени „лимити“, се определят на исторически принцип.
Аз и друг път, пред комисия съм споделял с вас, че този исторически принцип колкото е обективен, толкова и не е съвсем, защото има натрупвания. Тръгват едни разлики по малко, по малко, по малко и в един момент, когато стане много голяма разликата, тогава някой реагира. Това ще бъде стремежа по отношение на така наречените „лимити“.
Ако постигнем един добър синхрон в работата Министерството на здравеопазването – Националната здравноосигурителна каса, ако постигнем една прозрачност и коректност, имам убедеността, че в един момент ще започнем да говорим все по-малко за лимити, защото моята мечта и задача е да направим така, че системата да не позволи ако няма лимит да има злоупотреба.
По отношение на ситуацията с НЗОК ще ви отговоря следното. Още с встъпването ми в длъжността министър на здравеопазването, при първата ми среща с д-р Комитов, той споделяше неговите намерения да се оттегли. Аз лично съм го молил да изчака да понавлезем, да видим къде сме, да ни предаде.
Вие знаете, че в Надзорния съвет на Касата от страна на Министерството на здравеопазването ще влязат заместник-министър, който отговаря за болничната помощ – д-р Ненков и заместник-министър, който отговаря за лекарствената политика – госпожа Нейчева, и началника на кабинета госпожа Сотирова, която вече е в Надзора – един перфектен юрист, който много навътре е влязъл в здравеопазването. При предния си мандат като служебен министър аз отново работих с нея и тя се справи прекрасно, и това е причината след това да няма абсолютно никакви забележки по време на нашата работа.
Тъй като обаче има карантинен период – когато са работили в лечебно заведение не могат да влязат в Надзора на Касата, трябва да има три месеца празен период, това е причината да забавим влизането в Надзора на двамата заместник-министри. Това ще се случи може би началото на август, когато изтича този период, така че ние ще имаме едно много силно присъствие, което ще работи точно в тази посока на публичност, прозрачност, коректност, когато се извършва изчисляването на лимитите на болниците.
Връщам се отново на д-р Комитов. С него през тези два месеца работихме много добре. Той лично многократно ми е благодарил за коректната работа, защото на мен ми е такъв стила да работя, но и с него работех точно така – никакво налагане на мнение. Ние сме партньори, никой не е подчинен на другия. За моя изненада, той беше впечатлен от това, което говори, че не винаги е било така. Така след няколко срещи, през които той винаги е говорил, че иска да се оттегли, в един момент взе това решение, подаде си молбата.
Аз лично ще кажа, че имам нужда от този човек и ще го поканя, даже го поканих в Министерството на здравеопазването, за да работим заедно, да има повече приемственост, защото това е човек с доста голяма експертиза, с много голям опит и мисля, че ще бъде полезен, и мисля, че не бихте имали нищо против дали като съветник или на някаква друга длъжност, бих желал да поработя с него, ако имам вашето съгласие.
Мисля, че изчерпах отговора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, д-р Поповски?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Не! Благодаря Ви, господин министър, удовлетворен съм.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Следващата парламентарна група е на Движението за права и свободи.
Доцент Чакъров, имате думата за въпрос.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър, господин заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще доразвия въпроса на колегата Поповски с оглед на лимитите, защото това е чувствителна и сериозна тема.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е и с оглед на ситуацията, която се получи в „Пирогов“, и няколко дни след ситуацията, която имаше с надхвърляне на лимити и аз от пациенти, които са се обръщали към нас, знам, че са били пренасочвани към други болници с фрактури за лечение. Вие няколко дни след това при участието Ви в сутрешна медия, телевизия, посочихте, че за някои като „Пирогов“ и някои от болниците могат да отпаднат лимитите.
Моят въпрос е като допълнителен към този, който зададе колегата. Ще има ли диференциран подход за така наречените „лимити“ и предвижда ли се това да се институционализира, изцяло споделяйки Вашата позиция, че трябва да се засили в този случай изключително много контрола?
Приветствам Вашата позиция относно електронизацията или за електронно здраве с всички компоненти на това, което се включва, и за две години да се надяваме, че най-накрая това ще се случи, след като това се коментира. Аз самият от 2001 г. до сега непрекъснато, настоявам за единна информационна система, такава каквато липсва в системата на здравеопазването, считаме че една такава система ще допринесе изключително много както за прозрачността, така и за контрола. Така че да се постигне това, което и Вие казахте. Мечта на всеки един лекар,а и наша да няма надхвърляне на лимитите. Впоследствие, надявам се, че в бюджета за следващата година наистина ще има превес и превенция за доболничната помощ, така че бюджета на болничната помощ да не се натоварва , да има и много по-ефективно лечение, тоест превенция в по-голямата си част. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин Чакъров, действително си позволих такава реплика, такова изречение. Сам разбирате, че трябва да се боря за това нещо и ще вложа всичките си усилия и чар, за да убедя финансовия министър, премиера, че някои големи структуроопределящи болници трябва да имат повече въздух. Друг е въпроса, че трябва да се измисли законово как да се получи това.
Ще ви дам един пример. Сега е летния сезон. През летния сезон по морето ври и кипи от народ. За съжаление, обаче лимитите на болниците в региона са същите. Тоест, ако говорим за лимити или бюджети, трябва да бъде съобразено, че през зимата има региони, където има струпване на туристи, като Банско, Пампорово и лечебните заведения в този район трябва да имат различен бюджет от средно месечния. Лятото региона само на Бургаския залив гони около 2 милиона.
В същото време днес се срещнах с кмета на Поморие по повод лимита на общинската болница. Човекът с основание поставя въпроса, че другите общини – да не ги назовавам сега, че някой да не се хване за това, са със същия бюджет, а всъщност в Поморие в момента населението е пет пъти отгоре.
Затова Ви благодаря за този въпрос. Когато се прави бюджета на Касата за догодина, ще трябва да се предвиди и това. Не може да бъдат еднакви всеки месец, защото месеците там не са еднакви.
Действително това е въпрос, който предстои да се обсъди и да се търси решение, защото както в една област, в която може да има 5-6 болнични заведения и като дойдат празници частните слагат ключа и празнуват, а държавната няма какво да направят.
Да не говорим, че Вие сте прав и за това, че по линията на спешност минава голяма част от доболнична помощ, минава голяма част болнична помощ, неосигурени колкото искате. В този ред на мисли, аз съм „за“ ясен регламент какво е спешност, какво включва пакета „Спешност“? Защото ние трябва да направим и може би малко образователна кампания и да обясним, ако щете, че да отидеш да ти направят цитонамазка не е спешност, а това се прави и сега.
Моите уважения към колегите от доболничната помощ, но събота и неделя аз не съм видял GP, с малки изключения, които като д-р Дариткова, може би тя работи събота и неделя, защото тогава не е тук, но целия поток е там. Този поток, убеден съм, че над 80% въобще не е спешен.
Здравно неосигурените предпочитат да отидат в Спешното, защото той не може да отиде до GP, не може да отиде в болница, а в Спешното ще му направят каквото се полага. Тук ще трябва наистина малко повече регламент, малко повече яснота.
Още нещо ще добавя, че пакета по пътя на така наречената „субсидия“ от МЗ за спешност е изключително недостатъчен. Защото тази стойност, която се плаща на преминал спешен пациент, но не хоспитализиран, реално включва преглед и един хемоглобин, и едни левкоцити.
Това, от друга страна, ще кажем, не е малко, но в съвременната медицина вече това е елементаризъм. Съвременната медицина изисква друго ниво на диагностика. За да си постави подписа и да понесе отговорността лекарят в Спешното за това има ли я тази диагноза или не, той се нуждае от пакет изследвания, а ние изпадаме в ситуацията, в която не можем да си позволим скенер, не можем да си позволим рентгенография, не можем да си позволим разширена биохимия. И тогава вижте, понеже в живота няма нищо безплатно, се тръгва по пътя на скачените съдове.
Предлага се на пациента да се приеме по клинична пътека. Той следва по една различна пътека пари от Касата. Или му се предлага да плати, за да му се направи скенер и той реагира и казва: „Чакай, аз съм спешен, а трябва да си плащам скенера“. И е прав. Тоест тук трябва малко повече регламент.
Ние ще излезем с предложение, но това ще подлежи на законодателна промяна какво е спешност; какво включва пакета в помощ на спешен пациент; колко струва; кой го плаща; кой го прави; кой е отговорен; кой взима парите?
Защото тук трябва да си дадем сметка и за друго – че той може да отиде да си направи едни изследвания във ВМА, да отиде да си направи едни изследвания в „Пирогов“. Липсата на информационна система не може да го следи и да контролира този пациент.
В този смисъл аз съм изключително благодарен на вашата парламентарна група, защото заедно с групата на ГЕРБ вие оформихте една много хубава задача, която на мен ми отвърза ръцете и ми дава срок. Човек може да се мисли за много неща, но като имаш посока, ти си правиш вече план, за тази седмица това, за следващата седмица и т.н. Дай Боже, наистина до края на следващата година, няма да са минали две години, но тази система да работи частично. Да има електронна рецепта, да има електронен картон и досие, да има проследимост на онкоболния пациент от диагностиката през химиотерапията къде, с какви килограми е въведен, с какъв ръст, каква доза получава и тогава с проф. Михайлов няма да си говорим, защо толкова много онкомедикаменти отиват като населението намалява.
Вярно, има ръст на онкозаболяванията, но не може да обясни този ръст, разходите за лекарства, а на Касата най-големия проблем са разходите за лекарства. Там е най-големия преразход.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, доц. Чакъров?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващият въпрос е от името на политическа партия „ВОЛЯ“.
Госпожо Миткова, имате думата.
НИНА МИТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, не мога да подмина темата, която е една от най-актуалните в живота на българските лекари и сестри в момента, а именно агресията, която вече се случва през няколко дни, тъй като следствие има най-малко две негативни страни от побой над лекар. Едната е посегателство над личността и страдание, в което се въвежда той, а другата е това, че ще пострадат останалите болни от липсата на професионалната грижа в и без това сериозната кадрова криза в бранша. По-специално фокусът във въпроса ми е към изказването, което направи преди няколко дни господин Борисов по повод на събитието в „Шейново“. Ще цитирам, съвсем генерално прехвърли върху Вас отговорността да му предложите механизми как да защитим нашите медици. Той Ви оказа, цитирам, „една пълна подкрепа“. Тоест как ще използвате Вие тази „пълна подкрепа“, дадена от министър-председателя, и какви са първите механизми, които обмисляте да му предложите за справяне със сериозната вече криза? Защото по думите на председателя на Съюза на лекарите вече трябва да очакваме смъртен случай или не дай си Боже, за да се задействаме и да реагираме адекватно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Госпожо Миткова, благодаря Ви за въпроса. Много е актуален наистина, с оглед на последните събития.
Като решаване на проблема вие, законотворците, сте си свършили работата. Деянието е криминализирано, наказанието е ясно. Не бива да се месим в работата на съдебната система за хода на самите процеси, за сроковете и издадените за целта присъди.
По отношение защитата на лекарите това, което е направено до сега, не е малко. Действително навсякъде почти в спешните центрове и филиали има паник бутони. Това, което ще донаправим, е да поставим паник бутони и във всички транспортни средства, защото се оказа, че не навсякъде има. Те имат GPS системи за проследимост, тоест ясно е къде са и ако има проблеми, ще трябва да се алармира полиция или фирма, която е за сигурност. Има частни фирми, които не са лоши като реакция.
По отношение на високо рисковите региони смея да кажа, че те не са толкова малко и не са свързани само с региони, където има маргинализация. В доста региони, където живеят уж нормални хора, се срещат такива явления. Тоест в този ред на мисли ще бъде много трудно с всеки екип на Спешна помощ, когато пътува, да пътува и патрулка с него.
Ще разчитаме на много тесен синхрон с полицейските служби и когато се тръгва в посока регион, който е високо рисков, - ние ще направим такава карта по честота на агресия, включително и вербална, и ще търсим съдействие от полицията. Друг е въпроса, че всичко опира и до капацитет.
Според мен, за да се случват тези неща причините са много, темата е дълга, но ние трябва да погледнем в нашата градина – какво в здравеопазването и в хората, работещи в него, провокира негативна реакция, агресия? Според мен, в голяма част причините се дължат на недостатъчно заплащане, несправедливо заплащане, имам предвид структури, в които средния медицински персонал, така наречен „специалисти по здравни грижи“, са директно ощетени и взимат несъразмерно по-ниски доходи от моите колеги.
Първична реакция е това наистина да си го изкараш на пациента, да си го изкараш на родилката.
Сигналите, които получаваме в Министерството на здравеопазването, не са малко за лошо отношение на персонала към бременни жени, към родилки. Една от причините, за мен, е това – неудовлетвореност, ниско заплащане, лошо отношение и психоклимат в самата структура.
Не на последно място, в тези отношения пациент – лекар, пациент – сестра, критичните точки това са спешните отделения, критичните точки са там, където се съобщават обикновено не добрите новини – реанимациите, където се съобщава за смъртен случай.
Учудвам се от последния случай, защото обикновено в тези структури, в тези звена се случват хубави неща. Аз винаги съм казвал, че мечтата на всеки лекар е да стане акушер-гинеколог, защото там всеки ден има бонбони, цветя и уиски. Повярвайте ми, на мен по-рядко ми се случва да съобщавам добри новини. Но там са конфликтите точки.
Според някои добре би била тук медиацията на психолози. Според други, трябва да има обучение от психолози на лекари как да комуникират с болните. Може би е така?! Според трети, Бърнард синдрома промени характерово много голяма част от персонала. След хората, които заминаха в чужбина, малкото, които останаха тук, са разчекнати от работа. Нали си представяте как се покриват с кадри 345 болнични заведения? - С работа на много места и с никаква почивка. Затова не ме учудват случаи като този в „Шейново“.
Тоест тук трябва да се замислим за кадрите, първо, от страна на ръководителя, защото не е празна тази стара приказка, че „Рибата се вмирисва откъм главата“. Какъвто началника, такъв и персонала. Простак началник, простаци подчинени. Когато той наложи културния тон, и те ще се научат да говорят културно. Това първо.
Второ, справедливост в заплащането и в разпределението.
Трето, справедливост в натоварването, защото нормите са отдавна изкривени. Една сестра на толкова болни. Този, така наречен по старому „среден медицински персонал“, сега „професионалисти по здравни грижи“ е най-онеправдания в момента в медицинската гилдия. Смея да го заявя категорично. Ощетен откъм признание, ощетен откъм заплащане, смачкан от работата и на всичкото отгоре обруган от началниците над него и от пациентите отвън, а неговата работа много пъти е принизена до една слугинска работа. Тези хора трябва да получат признание, справедливо заплащане, за да се чувстват достойни и когато го питат или я питат: „Какво работиш?“ тя да не казва с неудобство: „Акушерка съм“. Надявам се, че Ви отговорих. Извинете ме за изблика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, госпожо Миткова?
НИНА МИТКОВА: Не. Вторият въпрос ще задам по-късно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: На следващия кръг въпроси. Благодаря.
От името на парламентарната група на ГЕРБ искате ли да зададете въпрос?
Доктор Грудев, имате думата.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, господин заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Господин министър, под формата на въпрос, за да спазим съответно регламента и наредбата за работа, ще Ви кажа следното. В Пловдив – областна администрация, където работих, преди да дойда тук, заедно с директора на Областната дирекция на полицията, по-скоро те изградиха една система за работа именно по този въпрос – биене на медицинските екипи, които отиват да окажат помощ на населението.
Преди три години имаше един инцидент в здравно заведение в община Раковски – бяха били лекарка. Събрахме се и направихме следната схема. Получава „Спешна помощ“ сигнал, да го наречем, за помощ – болен човек. РДВР разделиха областта на зони. Сигналът отива при дежурния в областната дирекция. Ако попада в съответната зона, най-напред отива полицейски патрул, оглежда нещата и казва: „Спокойно е“. Тогава тръгва линейката. В друга зона отива си линейката, полицейският патрул знае, че там има линейка и има готовност. Така че от тогава не съм чул в Пловдивска област да има някакъв такъв неприятен, грозен инцидент.
Ако искате, говорете с министъра на вътрешните работи, просто като опит, като база, въз основа, на която да изградите някаква работеща методика за страната като цяло. Благодаря, госпожо председател, благодаря, господин министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли коментар към това предложение, господин министър?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Да. Искам да благодаря на колега. Точно това искам да направя – да извадя на база минало високо рисковите региони и ще използвам този модел. Това мислехме и имахме предвид.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От името на „БСП за България“ имате думата за въпрос, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми проф. Петров, уважаеми д-р Ненков, уважаеми колеги, моят въпрос е трансформиран по-скоро като предложение. Всички ние знаем, че една от основните поанти на здравеопазването, това е детското здравеопазване. Действително, с напредъка на съвременната медицина, възможностите за лечение на много тежки заболявания, и в областта на педиатрията, се увеличиха многократно. Големите университетски болници във Варна, в Пловдив и в Плевен имат своите възможности като мултифункционалност да обслужват комплексно пациентите под 18 години.
От друга страна, най-тежките случаи, независимо от всичко, това е известно на всеки професионалист като Вас, се транспортират обикновено към столицата на страната, тъй като България е страна с не много голям човешки контингент. В този смисъл моето поколение преживя драмата на една мечта – започването на строежа на една огромна педиатрична национална болница с многото хубави идеи, които обаче катастрофираха през десетилетията. Този въпрос се е повдигал, дали чисто с идеална цел или с някакви други цели, няколко пъти през последните 15-20 години. Стигаше се до драматични скандали в парламента по времето на управлението на НДСВ, относно един проект за строеж на детска болница, който беше тотално компрометиран по причини, с които не искам да занимавам аудиторията тук, но проблемът остава. Той остава, защото на територията на София, която безспорно е инкорпорирала огромен човешки контингент за България, а предвижданията са, че до 2020 г. 30% от населението на България ще живее на територията на столичния град, такава мултифункционална болница, която може да обслужва децата, няма.
Моят въпрос е: Вие, като човек, който сте специалист в една от най-тежките области на медицината, бихте ли могли да се ангажирате, Вашето министерство, като най-голяма форма, най-висока форма на експертиза, да изготви такъв експертен отговор? Възможно ли е, какво финансиране е необходимо, къде може да бъде локализирана една такава мултифункционална детска болница и в какъв интервал от време тя може да бъде изградена?
Убеден съм, че Вие ще получите подкрепата на цяла България, на всички институции, не само на Здравната комисия и на парламента, и това ще бъде действително един изключителен подарък за българските деца. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми проф. Михайлов, действително от много години ту се говори, ту спира да се говори, но така или иначе нищо не се случва по повод на изграждането на детска болница в София.
Прав сте, че ако се гони показателя комплексност и ниво, проблемът с детското болнично здравеопазване е добре решен в университетските болници във Варна, в Пловдив, в Плевен, но в София въпроса не стои така, защото всички много добре знаем, има детски клиники в една сграда и болница, други детски клиники – в друга. Това налага едно Брауново движение на родителите, липса на информация къде да се обърнат, когато имат проблем с детето. Дори днес преди два часа се занимавах точно с такъв казус – дете на една годинка, констатирано нещо в „Токуда“, ще се прави образна диагностика в „Исул“, а ще се консултира в „Пирогов“. Аз бях длъжен да прозвъня телефоните да организирам това нещо. Ето, това е един пример от съвсем скоро. Така че за това дали трябва да има такава болница ние нямаме съмнение.
Ще бъда честен с Вас, че настоящия екип на Министерството на здравеопазването не сме обсъждали тази тема до нашата среща вчера или онзи ден с Вас. Заслужава си това да се обсъди, заслужава си да се направят сметки, да се разиграят варианти като локация, като обем, като специалисти, но в крайна сметка, каквото и да се реши едно нещо е сигурно и това е на 100 %, че има нужда от такава болница, това, че държавата трябва да намери средства и да изгради, това, че трябва да се концентрират детските специалисти, имам предвид детски кардиолози, детски хирурзи, детски уролози, да се концентрират на едно място, защото от комплексната услуги, на всички е ясно, че по-добро няма. Влиза с една диагноза, има нужда още от пет различни специалности като консултации и ги получава в сградата, където е. Не напуска сградата. Това би бил един добър подарък за българските деца, още повече че, ако стигнем и реализираме такъв проект, той ще бъде и център, който ще стои зад центровете за детско лечение във Варна, Пловдив и Плевен, защото там ще се концентрира изключително високо квалифициран персонал, техника, оборудване и т.н.
Съгласен съм с Вас. Поемам ангажимента да можем да подготвим няколко варианта, съответно да направим финансовите изчисления за това какво би струвало, да го изговорим със съответните специалисти – гилдии, за да чуем мнението и на тях, пациентски организации, и в крайна сметка да се спрем на един вариант, който да тръгнем да реализираме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Имате ли уточняваш въпрос, проф. Михайлов?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря, удовлетворен съм.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От името на „Обединени патриоти“ има думата д-р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, искам да чуя Вашето отношение при един следващ Рамков договор нормално ли е да изменим съотношението в цените на някои от клиничните пътеки, поради това че в тези 17 години, откакто съществува българската Здравна каса, ние се нагледахме на серия недоразумения, въпреки че експертите на Касата, които бяха поканени, бяха едни от най-добрите ни професори в съответните области. Давам два бързи примера, за да стане ясно на аудиторията: От 2000 до 2010 г., пълни десет години, в нашата специалност пробният кюретаж беше по-скъп от едно раждане, а в пътеката раждане, сега № 5, влиза и цезаровото сечение. Нали си представяте пробният кюретаж 10 години беше по-скъп от секциото.
Давам един друг пример, който е глобален, това е вътрешен в нашата специалност като дисонанс на цените на пътеките: това е процента от парите на Здравната каса, които се отделяха допреди няколко години за инвазивна кардиология. Не говоря за тежки злоупотреби за надписване на дейност, но брой стентове и изобщо, цената на самата процедура. Не е ли нормално вместо да каним експерти, както всяка година по тези рамкови договори, да вземем едно съотношение на едни нормални западни държави – Франция, Италия, Белгия, тези от старата Европа. Ние се стремим към тях като стандарт, поведение и изобщо. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми колега, абсолютно резонен е въпроса Ви. Има големи разминавания и се надявам в следващия Рамков договор да бъдат изгладени, ако не всички, част от тях. Това нещо става обаче при преговори между Лекарския съюз и Здравната каса. Ние, където можем да се намесим под формата на методическа помощ, ще го направим. Нещо повече, ние сме разговаряли и с председателя на Лекарския съюз, и с председателя на Надзора на Касата да се огледаме още веднъж. Имаме шанс, не трябва да се отказваме от тази стара идея голяма част от дейностите могат да се изведат в доболничната помощ. Това направи опит министър Москов, не проработи, според мен, защото бяха драстично обезценени. Колегите просто не предпочитаха да го правят. Но ако си позволим с вас, грубо да направим една сметка, ако – сега ми идва на ума, една гастроскопия в доболничната помощ не е 20, 50 лв., а е 200 лв., колегите ще го направят и ще спестят 600 лв. по това, което плаща Касата. Какъв е смисъла пациента да лежи три дни, да се храни три дни, да го убеждаваме, че трябва да стои, той да се кара и да казва: „Вие не можете да ме държите насила“. Ето, това са едни резерви.
Това, за което говорите, наистина има безумни неща. Аз вчера имах среща с директора на Майчин дом. Той отново ми поставя въпроса: „В Стандарта по Акушерство и гинекология продължава ли да стои спорен въпроса между аборт и раждане според теглото на плода?“. Ето, това са неща, които не изискват пари, а искат усилия, организация, за да могат да бъдат решени.
Голяма част от оперативните интервенции, знаете нашата медицина, колкото и да я хулят, напредна много. България има прекрасни лекари и прекрасни болници. Лекарите са достъпни. Кой може да говори за достъп, че има проблем с достъпа, при положение че на 7 млн. население имаме 350 болници? Къде е проблема с достъпа? Всички спешни центрове широко отворени за осигурени и неосигурени, на кеф, не на кеф.
В този ред на мисли, аз съм убеден, че има резерви да се изкарат доста дейности в извън болнична помощ, да се изкарат и съкратят като престой оперативни интервенции, артроскопии. Пациентът го пускат същия ден. Той трябва да лежи пет дни, защото някой чиновник в Касата е решил така.
Ще ви дам един пример. Преди време главният секретар на полицията, сега шеф на митниците идва да му оперират рамото. Оперираха му артроскопски, прекрасна операция и си отиде още същия ден. След три дни пак звъни на вратата и му казвам: „Стана ти навик да пиеш кафе, затова ли пак идваш?“. Той казва: „Не бе, идвам да ударя пръста да ме изпишат“. За какво говорим? Този човек можеше спокойно да си бъде у дома и да няма този престой, защото този престой е вкаран в клиничната пътека с всички изследвания на трети ден, на пети ден, хранене, режийни, ток и т.н. Така че ще работим в тази посока. Едва ли ще успеем да прочистим всичко. Каквото успеем, все е файда.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Не, нямам. Благодаря на министъра.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващата парламентарна група.
Д-р Джафер, имате думата за въпрос.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър! Правилно отбелязахте, че България има прекрасни лекари. Нещо куца в управленските екипи. Съгласна съм с това, че в институциите няма екипи, които да се занимават с аналитични въпроси и да дават истински анализи и предложения за изход от ситуацията.
Пред мен обаче е един анализ, който Вие сте изпратил в Комисията по здравеопазването, и аз съм впечатлена, защото за първи път виждам такъв на основата на много показатели – анализ на капиталовата адекватност; анализ на рентабилността, става въпрос за лечебните заведения; анализ на задълженията, в това число просрочените задължения; анализ на приходите; анализ на разходите; анализ на медико-статистическите показатели, като това включва използваемост на леглата, стойностите на преминал болен, средния разход за лекарство ден. Става въпрос за общинските и държавни болници – тези, на които Вие сте принципал.
Прави впечатление, че всъщност има само три лечебни заведения, които са на печалба и които не отчитат неразплатени разходи. Струва си да бъдат отбелязани, защото са много малко. Това са Монтана – от областните болници, от университетските – Университетска болница „Св. Иван Рилски“ в София, и УМБАЛ – Плевен. Всичко друго, въпреки относително стабилното икономическо състояние, както сте формулирали в една група тези търговски дружества, отчита отрицателен общ финансов резултат. Това се отнася за всички областни болници – Ямбол, Добрич, Кърджали, Смолян, Кюстендил, Пазарджик, Силистра, Габрово, Търговище, Велико Търново, за един куп университетски, 100% държавна собственост болници. На първо място, „Св. Георги“, Майчин дом „Св. Марина“, „Св. Наум“, „Иван Киров“ – Стара Загора, „Св. Екатерина“ – Специализирана болница за кардиология, и т.н.
Особено впечатляващо е обаче,че има дружества, които следва да бъдат подложени, според Вас, на индивидуален мониторинг по отношение на финансовите показатели и дисциплина и те са изредени в дълъг списък – Благоевград, „Иван Селимински“ – Сливен, Перник, Видин, Разград, Шумен, Русе, Хасково, „Св. Ана“ в София, „Св. София“ – Специализираната по белодробни болести, СБАЛ – Котел, Габрово и т.н.
Какви точно мерки смятате да предприемете, защото сте записали – може би екипът, който е работил, че ще са необходими по-сериозни мерки като изготвяне на оздравителни програми, чрез прилагане на индивидуален подход? Предвиждате ли промени в ръководствата на част от тези лечебни заведения? И това част от мерките ли са?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема д-р Джафер, ние наистина се постарахме да изпълним едно от решенията на Народното събрание – на 30 юни да представим един доклад за състоянието на болничните заведения. Стремим се да бъдем достатъчно дълбоко обосновани на сериозни данни и критерии, така че Вие като законотворци да добиете пълна представа или максимално задълбочена представа за това всяко лечебно заведение къде се намира в своето развитие. В този доклад – благодаря Ви, че сте се запознали така задълбочено, болниците са групирани на няколко групи, да ги наречем болници, които вървят добре, като завършим дълбокият анализ, ще ги похвалим публично, ще ги дадем за пример, болници, които вървят прилично; болници, които не вървят добре, и болници, които са в пред катастрофално състояние.
Както казах, току-що имах среща с директорите на областните болници и се разбрахме с тях, че няма да им говоря като ментор. Аз не се чувствам в истинския смисъл на думата техен началник или принципал, каквото и да значи това. Аз апелирам да правим такива срещи на база на такива анализи веднъж месечно и да се равним по най-добрите. Не изцяло най-добрите, а по това примерно, по проф. Михайлов, неговата болница постига такава цена за хранене, такава цена за охрана, такава цена за лекарства. Защото вие знаете много добре, че тези лечебни заведения доставят примерно медикаменти от едни и същи или почти едни и същи фирми, само че на база обществени поръчки на различни цени. Ето един резерв.
Ние вече изкарахме един доста добър, подробен, детайлен и много точен анализ, в който вече излязоха няколко лечебни заведения, в които директорите са си позволявали да купуват медикаменти на цени над тези, посочени в Позитивния лекарствен списък и те ще понесат санкции, защото това са лимитирани цени и никой няма право да ги надминава.
Ние сме направили сметка в този анализ с колко точно са ощетили лечебното заведение. И се тръгва от суми от порядъка на 90 хил. лв. и се стига до суми от порядъка на 600-700 хил. лв. Защото има информация в Националния съвет по цени и реимбурсиране, където може да се провери на каква цена се продава един и същи медикамент във всички лечебни заведения в страната. Ние не се месим в пазара. Това не е налагане на монопол, на рамка и т.н. Това е гонене на ефективност. Когато аз знам, че телевизорът в Търново е по-евтин отколкото в София, ще си направя сметка за горивото до Търново и ще отида да си го взема от там. Ние трябва да се научим да си правим сметката, както го правят частните лечебни заведения. Те ще бъдат нашия пример, когато ние купуваме. Те ще ни дават базата данни, на която те купуват медикаменти, на която те купуват апаратура. Това ще бъде нашия стремеж.
По темата индивидуален подход имам предвид точно това.
Преди един месец поканих директора на Майчин дом и му дадох директни указания. Директни! Това ще ти бъде за таван за хранене, лекарствата трябва да бъдат толкова процента от стойността на клиничната пътека. Това не са неща, измислени от мен. Това са неща, които работят в добре развиващите се болници. Някъде това не се прави, може би от незнание, на друго място – от липса на опит, на трето място – поради натиск на различни фактори. Аз днес точно това обясних – че всеки е имал натиск. Ако не се лъжа, Ленин го беше казал, че „Да живееш сред хора, в общество и да се чувстваш свободен е невъзможно“ и това е факт. В теорията на мисленето не може да бъдеш на пазар, да се състезаваш с другите и да бъдеш отделна единица, отделна величина. Ти си длъжен да се съобразяваш. Така че ние ще наложим не силовото, така наречените стратегии – вие така ги нарекохте в парламента, за развитие на болничната помощ.
Под стратегия аз разбирам правила за формиране на работна заплата. Защото има лечебни заведения, където ножицата е много отворена и от там произлиза това недоволство, и от там персонала си го изкарва понякога на пациентите. Правила за стопански разходи, правила за лекарствени продукти, правила за медицински изделия. Свободията, за мен, свърши.
Ще ви дам един пример от вчера и с това ще завърша отговора, д-р Джафер. Вчера получавам спешно писмо от директора на една болница в София.
„Моля да ни бъдат осигурени спешно 70 хил. лв., защото ни гръмна трансформатора и ще спрем тока и ни се спука бойлера и ще спрем топлата вода.
Искаме 70 хил. лв. иначе ще затворим болницата“.
Като бивш военен човек аз реагирам веднага. Пращам човек на място. Той отива на място и намира една цяла преписка, в която директора на болницата е писал до ЧЕЗ – „Може ли да ни смените трансформатора и колко ще струва?“. ЧЕЗ отговаря, примерно „8 хил. лв.“.
Пише до друга фирма: „Може ли да ни оправите котела?“. – „Да, може, ще струва 9 хил. лв.“. Цялата сума е 17 хил.- лв., а той иска спешно 70 хил. лв. (Реплики.)
Момент! Не съм свършил.
Следва втора стъпка в реакцията. Изпращам заместник-министър и шефът на финансите на място – 16,00 или 16,30 ч. Отиват на място. Няма никой. Намират болните, намират бай Иван пазача и той му задава въпрос: „Ако сега аз ти ударя два шамара ти какво ще направиш?“ – „Ами ще натисна паник бутона“. „Добре, а ще се обадиш ли на болницата?“ – „Да“. „Ами обади се!“. И той вади един лист с три телефона и почва да набира. И на трите телефона никой не му отговаря, защото няма никой – няма директор, няма заместник. Ето тук ще взема крути мерки. Това е подигравка, да не говорим, че това е документално престъпление – ти да пишеш на министър, че искаш спешно 70 хил. лв., защото ще затвориш, а да се касае за нещо съвсем друго. Това е индивидуална мярка, д-р Джафер и няма да се спра и пред такива мерки. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, д-р Джафер? Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР: Да разбираме, че мерките включват и персонални промени при драстични нарушения?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Точно така.
Точно така, дори днес имах среща и с прокуратурата – всичко ще е по правилата – Прокуратура, Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), всички институции, които могат да помогнат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващ въпрос от името на политическа партия „ВОЛЯ“.
Заповядайте, госпожо Миткова.
НИНА МИТКОВА: Благодаря.
Ще започна моя втори въпрос от там, където свършихте в отговора си на първия ми въпрос и по-специално по отношение на лекарските заплати, достойнството на професията, синдромът Бърнаут. Няма как да не си прегорял и да не страдаш от този синдром, ако ти работиш много, а получаваш малко. Последно, лекарски заплати и тези на медицинските сестри са обсъждани в един Национален рамков договор, подписан в далечната 2010 г. От тогава насам цената на живота, на стоките и услугите се е повишила, дори стойността на минималната работна заплата се е повишила. Сега сме свидетели на повишаване на размера на пенсиите и скоро може би ще станем свидетели на това, че заплатата на медицинската сестра ще бъде толкова, колкото е минималната работна заплата за страната. Кажете как няма да бъдат прегорели тези кадри и как няма да търсят спасение и работа в чужбина, ако не могат да покриват своите екзистенциални нужди.
В тази връзка, какви са Вашите намерения, как ще действате от тук нататък? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, моля за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Миткова, за този въпрос Ви благодаря специално. Както знаете, работните заплати в сферата на здравеопазването се формират по един доста странен начин. Лечебните заведения са търговски дружества и се финансират основно от приходи от НЗОК. В клиничните пътеки обаче остойностяване на труд няма. Ето Ви първата деформация, която би накарала всеки колкото може да изстиска, да икономиса от клиничната пътека, за да може да останат за заплати.
На второ място, директорите на областните болници много остро поставиха въпроса, че работните заплати, с последните решения за повишаване на минималната и оттам – средната, водят до това, че вече почти 70% от приходите на лечебните заведения отиват за заплати. Тоест все по-малко пари остават за лечебна дейност, ако трябва да се мисли за заплати, или ако трябва да се прави лечебна дейност, тогава трябва да страдат заплатите. Никой не спори за това, че трябва да взимат достойни заплати, работещите в сферата на здравеопазването, но формирането им по този настоящ начин крие рискове от това, че на едно ниво се договарят едни заплати, на друго ниво те не могат да се изпълнят.
Другото, аз вече говорих за него, е, че самата система за разпределение далеч не е най-справедливата. Ножицата е изключително широко отворена. Имам специалисти, които са много платени, има една голяма маса, които са горе-долу прилично платени, и една доста голяма маса, където са и професионалистите по здравни грижи, които са определено ниско платени. Защото един човек без квалификация с тримесечен курс, да не казвам по какво, защото ще го счетат за неуважение, стартира със заплата колкото, примерно една медицинска сестра, която е учила 4 години, после още 3 години и работи високоотговорна работа.
Тук моделът аз няма да го измисля. Нямам този капацитет. Ще разчитам много на народните представители да го поставят на обсъждане, защото, пак се връщам, заплатите се формират от приходите от НЗОК. В приходите от НЗОК фигурират стойностите на клинични пътеки. В тези пътеки фигурират медикаменти, консумативи, но никъде не пише заплата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос?
НИНА МИТКОВА: Може би като финал бих искала да кажа, че явно е време за някаква по-генерална реформа в системата, защото говорим вече за серия от недъзи и по отношение на клиничните пътеки, и по отношение на формирането на възнагражденията и на заплащането на труда, и по отношение на финансирането на болниците, защото те са едни самоиздържащи се търговски дружества. Парите идват единствено от Здравната каса по клинични пътеки. Там Вие самият засегнахте, че има вече много злоупотреби и недомислици. Явно наистина трябва да се заемем със сериозна реформа в системата на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря.
Имате ли коментар, господин министър?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Да, само бих Ви помолил да махнете думата „злоупотреби“. „Изкривяване“, о'кей, но „злоупотреби“ е силна дума. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, по принцип процедурата е изчерпана, но тъй като ние трябва да дадем пример за толерантност и вярвам за разбиране, от страна на министъра, ще дам възможност на колегите от БСП да зададат още един въпрос, защото помолиха и казаха, че имат такъв.
Проф. Клисарова, имате думата.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Изключително Ви благодаря.
Моят въпрос е свързан с въпроса на д-р Поповски, на доц. Чакъров и всъщност те изчерпаха голяма част от него. Само едно уточняващо.
Добре, вървим към намаляване на лимитите, в смисъл болниците отиват без лимити, което ще бъде много добре, а в случая Решението на Надзорния съвет на Касата от 20 юни е индикативни стойности в Приложение № 1. Как се определят тези индикативни, прогностични стойности и като ги надвишим ще се плаща ли или не? Какъв е механизма на определянето им?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър, макар и това да касае основно Надзорния съвет на Касата, но все пак предполагам, че имате информация и коментар.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: По-скоро коментар, госпожо председател.
Уважаема проф. Клисарова, абсолютно сте права, че след нашата среща във формат председател на Надзорен съвет, Лекарски съюз, Министерството на здравеопазването, Каса – управител и подуправител, взехме това решение, вие сте информирани, че от месец юли се увеличи лимита на болничната помощ на база 14 месеца осреднени стойности назад, да не се говори вече за тези 3% резерв този месец, другия месец. Тоест да има повече яснота за хората.
За голяма моя изненада след 3-4 дни дойде председателят на Лекарския съюз точно с това писмо, което буквално ме изненада, и лично го приех. Даже споделих с д р Дариткова, че това е откровена провокация. Това беше откровена провокация от страна на колегите от Касата, която да разбуни духовете, да вмени на хората, че ще има лимит на ражданията, което сами разбирате, че това е абсолютно безумие.
Под индикативни лимити се разбира средният брой на ражданията по месеци – 14 месеца назад, в болницата на доц. Чакъров се очаква да има 50 раждания. Ако той направи 60 раждания, ще бъде проверен дали тези 10 отгоре са наистина раждания и ще бъдат платени. Тоест тук въобще не става дума за лимити, но това разбуни духовете, Вие сте права, създаде недоволство и ни вкара в един глупав обяснителен режим. Иначе лимит няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, проф. Клисарова?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Не, благодаря. Абсолютно съм удовлетворена. Всички трябваше да минем в обяснителен режим относно това решение. Благодаря много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако сме изчерпали темата с блиц контрола, благодаря на всички за днешното участие в заседанието на комисията и ви пожелавам хубава и прохладна вечер.
Закривам заседанието.



(Закрито в 17,00 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова

Стенограф:
Мая Станкова