Заседание на Комисията по здравеопазването, проведено на 13.07.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване




П Р О Т О К О Л
№ 7


На 13 юли 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., с приложен Проект за решение, № 702-00-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2017 г.
2. Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., с приложен Проект на решение, № 702-00-20, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, колеги, уважаеми дами и господа!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам да се проведе при дневен ред от следните две точки:
1. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., с приложен Проект за решение, № 702-00-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2017 г.
2. Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., с приложен Проект на решение, № 702-00-20, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2017 г.
Предлагам двата отчета и дискусията по тях да се провеждат едновременно, като след това, разбира се, гласуването ще бъде поотделно.
Имате ли възражения? Не виждам.
Сега давам възможност на представителите на Надзорния съвет и Националната здравноосигурителна каса, както те преценят, да ни представят Годишния отчет за дейността на Касата и Отчета за бюджета.
Заповядайте, господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители! Приветствам и адмирирам предложението Ви да се гледат едновременно Отчетът на доклада за дейността и Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., тъй като двете теми са свързани, взаимно се допълват и ще дадат по-голяма яснота за дебата, който ще предстои, надявам се, след моето експозе по двата материала.
Какви са основните акценти в Отчета за дейността на Национална здравноосигурителна каса? През отчетния период структурните звена от общата администрация на Централното управление на НЗОК и от второстепенните разпределители от по-ниска степен, тоест районните здравноосигурителни каси, изпълниха функционалните си задължения в съответствие с европейското и националното законодателство. Постигната е висока надеждност и сигурност на комуникационната инфраструктура, позволяваща контролиран достъп до системите, работещи с пациентска информация и с информация за договорните партньори на Националната здравноосигурителна каса. НЗОК реализира своята основна дейност да заплаща реализираната здравноосигурителна дейност законосъобразно и целесъобразно – обхват на договорната дейност.
През отчетния период на 2016 г. са сключени 13 434 договора за извънболнична медицинска и дентална помощ. Осигуреността с общопрактикуващите лекари, средно за страната, е: един лекар на 1649 здравноосигурени лица, което подобрява осигуреността спрямо 2015 г., защото един лекар тогава е обслужвал 655 здравноосигурени лица. Мога да кажа, че все още териториалните диспропорции в наличието и осигуреността с медицинските специалисти, за съжаление, съществува.
За болничната медицинска помощ договорните партньори са, както следва: към 31 март 2017 г., тоест след 1 април 2017 г. започва новият рамков договор, а информацията ни е към края на предишния период, то общият брой на лечебните заведения е бил 364. Освен това 311 са лечебни заведения за болничната помощ и онкологичните центрове, а лечебните заведения за СИМП – ДКЦ-та и МЦ-та, изпълняващи и болнична помощ, са 40, като диализните центрове са 13.
За 2016 г. са установени нови дейности по клиничните пътеки в 216 лечебни заведения, като в 158 от тях има изцяло нова дейност за територията на съответната Районна здравноосигурителна каса. Нови дейности по клинични процедури са установени в 10 лечебни заведения, а нови дейности по амбулаторни процедури са установени в 245 лечебни заведения, като в 144 от тях има изцяло нова дейност в съответната Районна здравноосигурителна каса, а това е индикатор за разширен достъп до болничната медицинска помощ на територията на цялата страна. Допълнително може да се отбележи, че за периода 2014 г. – 2016 г. броят на лечебните заведения, изпълнители на болнична помощ, се е увеличил общо с 62, като 22 са лечебните заведения за болничната помощ, от които 16 са специализираните болници, 9 са диализните центрове и 7 са многопрофилните болници. Само за 2016 г. новите болници са 3.
Какъв е броят на договорените нови дейности по клиничните пътеки за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.? Те са съответно: 614, 801 и 1642 броя, а данните за обхвата на договорената дейност доказват и някои от причините за нарастването на разходите в болничната помощ.
Първо, разкриват се нови лечебни заведения, нови отделения, нови разрешения за дейност, която води до отчитане на по-голям обем дейности и съответно до по-голям размер на разхода. Продължава и се задълбочава тенденцията за увеличаване на броя на новите лечебни заведения за болнична медицинска помощ, които сключват договор с НЗОК. Дейността се насочва към по-скъпо струващите клинични пътеки, като един и същи пациент се лекува последователно в редица лечебни заведения на територията на цялата страна – по клинични процедури, амбулаторни процедури и клинични пътеки, а и в извънболничната медицинска помощ.
Второ, увеличава се броят на договорените нови дейности от стари договорни партньори на НЗОК, което следва да е обвързано със спазването на медицинските стандарти и критериите за добра медицинска практика.
На трето място, в определени лечебни заведения ефективността на работа за финансовото управление на дейността следва да се подобри значително, както и финансовата отговорност на ръководителите на тези лечебни заведения – при провеждане, договаряне и организиране на обществени поръчки, реализирането на дейността в обхвата на задължително здравно осигуряване.
На четвърто място, във входа на договаряне на НРД за съответната година се увеличават цените на дейностите, заплащани от НЗОК, без това да е обвързано със строги изисквания и критерии за качеството на медицинската дейност.
И на пето място, разходите в извънболничната помощ нарастват, а резултатите от нейната дейност не могат да докажат, че има превантивен и положителен ефект в посока за намаляване обхвата на болничната помощ.
Друго направление от дейността, в което НЗОК отчита и наблюдава задълбочено, са разходите за лекарства. През 2016 г. НЗОК заплаща 124 активни вещества с 280 лекарствени продукти, включително 22 нови лекарствени продукта по търговските наименования към съществуващите активни вещества АНН.
Какви са промените, настъпили в Приложение 2 на позитивния лекарствен списък за 2015 г. и 2016 г.?
Първо, през 2015 г. са включени нови продукти – 23 брой, а през 2016 г. – 22 броя; лекарствени продукти с увеличена стойност през 2015 г. са 12, а през 2016 г. – 61. Разходът за тези нови АНН-а през изминалата година е в размер на 42 млн. лв.
Основната част от отчетения преразход през 2016 г. се дължи само на четирите нови АНН-а за иновационна терапия, антивирусни – действащи директно, средства за лечение на хроничен вирусен хепатит С и цироза, а изплатената от НЗОК стойност на лекарствените продукти за 2016 г. е 38 млн. лв. Увеличението на разходите на НЗОК за лекарствените продукти, прилагани при лечение на относително еднакъв брой болни със злокачествени заболявания, се дължи в голяма част на заличаването на продуктите с по-ниски цени и включването на нови със значително по-високи цени.
Друг основен фактор за ръста на разходите в медицинската практика е налагането на терапевтичните подходи, включващи използването на иновативни лекарствени продукти за прицел на терапия, които дават по-добър терапевтичен отговор и оказват влияние върху продължителността и качеството на живота на пациентите.
Причините за нарастването на разходите са: броят на лекарствените продукти, които НЗОК заплаща; навлизането на нови лекарствени продукти от нови молекули е свързано с увеличаване на разходите за терапии; броят на болните лица, преминали през системата повече от един път, в това число и тези с редки заболявания. За анализирания период се наблюдава и нарастването със среден разход на едно лице, обърнало се към системата, а на лицата се назначава най-вече терапия, която се заплаща на 100% или 75% от НЗОК. Въз основа на проведената процедура за предоставяне на задължителни отстъпки през 2016 г. са договорени отстъпки за 454 лекарствени продукти в размер на 87 млн. лв.
През 2017 г. броят на лекарствените продукти с договорни отстъпки е 458, а това е само за сравнение на брой, като прогнозираният финансов ефект от това е в размер на около 100 млн. лв. Десетте най-разходоемки диагнози от групата на общите заболявания генерират 68% от разхода на НЗОК за лекарства и бележат ръст от 8,24% през 2016 г. В това число от групата на общите болести са: диабет – 19%, артрит – 11%, хипертронични заболявания – 8%, хронична обструктивна белодробна болест – 8%, астма – 5% и така нататък. При общите заболявания, които през 2016 г. отчитат най-висок ръст, се нареждат разходите за хепатит, които са следвани от предсърдечно мъждене, множествена склероза, хронична обострена бъбречна недостатъчност, артрити и други.
През 2016 г. номенклатурата на медицинските изделия бе разширена както за главните групи, така и за конкретните медицински изделия. Най-голям дял на разходите се формира в група 4 – стендове, който е близо 50%, като обемът на вложените различни видове стендове е нараснал със 7%, а и броят на болните е нараснал с 4%.
Продължава също очерталата се през годините тенденция към увеличаване на относителния дял на обърналите се към системата лица и с регистрирани по няколко хронични заболявания, ползващи напълно или във висок процент заплащането на лекарствата. Видна е тенденцията за увеличаване на лицата, обърнали се към системата, във възрастовия диапазон от над 65-годишна възраст, което се дължи на процеса на застаряване на населението в България.
Контролната дейност на НЗОК – при определяне обектите на контрол се прилага аналитичния подход за идентификация на рисковите изпълнители на болнична помощ при избор на лечебни заведения. Аналитичният подход за идентификация на рисковите изпълнители на болнична помощ предполага наблюдение на ежемесечна база на редица индикатори за отклонение от нормалните тенденции за реализиране на медицинската дейности, иницииране на планови, внезапни и предварителни проверки на дейността на договорните партньори.
Какви са обобщените данни за контролната дейност? Сравняваме двата периода, а именно: 1 януари – 31 декември 2015 г. и съответно 1 януари – 31 декември 2016 г., като установените суми са: за незаплащане на предварителен контрол – 6 млн. 8 хил. лв. през 2015 г. срещу 7 млн. 199 хил. лв. през 2016 г.; за начислена имуществена санкция в системата на НЗОК и проверка от РЗОК – 585 хил. лв. през 2015 г. и 440 хил. лв. през 2016 г.; за начислена имуществена санкция при извършване на самостоятелни проверки от РЗОК – 978 хил. лв. през 2015 г. и 555 хил. лв. през 2016 г.; за начислени суми за възстановяване при извършени проверки от РЗОК, съвместно с НЗОК – 1 млн. 412 хил. лв. през 2015 г. и 689 хил. лв. през 2017 г.
Предложенията за намаляване на максималната имуществена санкция при извършени самостоятелни проверки от НЗОК през 2015 г. няма, докато през 2016 г. са 69 хил. лв. Разбира се, има и други показатели и, ако съберем санкциите за двата периода, то за 2015 г. възлизат на 10 млн. 621 хил. лв., а за 2016 г. – 10 млн. 339 хил. лв.
Общите изводи от извършените проверки на лечебните заведения се характеризират със това, че не се спазват най-вече индикациите за хоспитализация и се нарушава основният принцип на болничен прием, а именно: че пациентите би следвало да се хоспитализират в случаи, при които лечебната цел не е достигната в извънболничната помощ; липсват доказателства, че пациентите се лекуват в извънболничната помощ; негативно въздействие оказва и липсата на диагностично лечебен алгоритъм в извънболничната помощ, както и слабата ефективност на това ниво.
Второ, наблюдава се и дехоспитализация на пациенти, при които лечебния процес не е довел до по-трайни положителни резултати в условията на минималния болничен престой или не са покрити изискванията на критериите за дехоспитализация.
На трето място, улеснен е достъпът чрез приемното спешно отделение на лечебните заведения, както и алгоритмите на някои клинични пътеки, улесняващи хоспитализацията на пациенти без категорични индикации за хоспитализация, които спешно биха се лекували в извънболничната помощ.
На четвърто място, некачественото проследяване на пациентите с хронични заболявания в структурите на извънболничната медицинска помощ – с последващи хоспитализации при обостряне на състоянието в болниците в режим на спешност.
Европейските директиви и свободното движение на хора допринася за лечение на някои граждани в чужбина. Налице е трайна тенденция за нарастване броя на заявленията за получаване на разрешение за провеждане на планово болнично лечение в държави от Европейския съюз и за сметка на Националната здравноосигурителна каса, в съответствие с което се отбелязва увеличаване на броя на издадените разрешени формуляри за планово лечение в Европейския съюз. От издадените 546 формуляра за планово лечение в Европейския съюз традиционно най-големия брой от 298 е за лечение в лечебни заведения на територията на Германия. На второ място по брой издадени формуляри за планово лечение е Кралство Белгия с 67 броя.Следва Австрия – 63 броя, Франция – 53 броя, Швейцария – 16 броя, Италия – 15 броя, и Великобритания – 14 броя формуляри.
В заключение може да се отбележи, че в НЗОК е изградена и функционира система за вътрешен контрол, която осигурява адекватни условия за идентифициране на рисковете, прилагане на критериите за оценка на изпълнението и докладване на резултатите.
По отношение изпълнението на бюджета за 2016 г. – какви са приходите и трансферите на НЗОК към 31 декември 2016 г.? В Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. – за приходи и трансфери, са заложени средства в размер на 3 млрд. 204 млн. 749 хил. лв.
По реда на параграфи 1, 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Касата за 2016 г. средствата са се увеличили с 93 млн. 717 хил. 100 лв., като за сравнение в същия период на 2015 г. се отчита увеличение от 165 млн. 261 хил. 200 лв. или 5,3%, което се дължи на увеличения размер на здравноосигурителните приходи през 2016 г.
Вноските. За 2016 г., приети със Закона за бюджета на Касата здравноосигурителните вноски, са в размер на 2 млрд. 121 млн. лв. С решение на Надзорния съвет на НЗОК средствата бяха увеличени с 90 млн. 130 хил. 300 лв. и на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона. В резултат на увеличението Годишният план е в размер на 2 млрд. 211 млн. 130 хил. 300 лв., като за сравнение в същия период на 2015 г. се отчита ръст от 102 млн. 52 хил. 500 лв. или ръстът е 4,8%
Трансфери за здравно осигуряване. Приетите трансфери, съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., са в размер на 1 млрд. 45 млн. 199 хил. лв., като към 31 декември 2016 г. са получени 1 млрд. 45 млн. 199 хил. лв., което представлява 100% от заложените от Закона средства. Това е с 66 млн. 920 хил. лв. повече в сравнение с получените през 2015 г.
Неданъчните приходи, които сме събрали през 2016 г., са в размер на 16 млн. 315 хил. 200 лв.
Получени трансфери от Министерство на здравеопазването.
Първо, трансферите, получени Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти, ваксини и за дейности за здравно неосигурени лица, са в размер на 24 млн. 363 хил. 700 лв.
Другите трансфери от МЗ. Съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Касата са заложените средства в размер на 500 хил. лв. от постъпили целеви субсидии за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системата за социална сигурност, без да се нарушава балансът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Разходите и трансферите на НЗОК към 31 декември 2016 г.
В Закона на Бюджета за 2016 г. – всичко разходи и трансфери, са заложи средства в размер на 3 млрд. 204 млн. 749 хил. лв. За 2016 г. на основание § 1 от Преходните разпоредби на Закона за бюджета на Касата Надзорният съвет на НЗОК разпредели 92 млн. 854 хил. 300 лв. от преизпълнението на приходите, за здравноосигурителни плащания. В резултат на тези промени годишният план на разходите и трансферите – всичко е в размер на 3 млрд. 298 млн. 466 хил. 100 лв. В сравнение с 2015 г. се отчита увеличение със 170 млн. 964 хил. 400 лв. или 5,5%, което се дължи основно на увеличението на здравноосигурителните плащания.
Разходи за персонал.
Те са в размер на 32 млн. 52 хил. лв. или 1% от отчетените разходи и трансфери. Към 31 декември за издръжката на административните дейности са изплатени 9 млн. 847 хил. 400 лв., което представлява само 0,3% от отчетените разходи и трансфери.
Здравноосигурителни плащания и включително средствата, отчетените като трансфери към ведомствените болници, съгласно указания на МФДР №1 от 12 януари 2016 г. Изпълнението на Държавния бюджет и на сметките за средствата от Европейския съюз, приети със Закона за Бюджета на Касата за 2016 г., здравноосигурителните плащания са в размер на 2 млрд. 809 млн. 248 хил. лв.
С решение на Надзорния съвет на Касата и по реда на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона средствата бяха увеличени с 414 млн. 636 хил. лв. В това число имаме увеличение от 316 млн. 620 хил. лв. на средствата от резерва, включително за непредвидени и неотложни разходи; увеличение с 4 млн. 661 хил. 700 лв. за сметка намалението на разходи за персонал, издръжката на административните дейности и разходите за придобиване на нефинансови активи по реда на чл. 115 от Закона за публичните финанси и увеличение с 92 млн. 854 хил. 300 лв. от преизпълнение на приходите по реда на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби; увеличение с 500 хил. лв. по реда на § 3 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета.
След извършените промени Годишният план е в размер на 3 млрд. 223 млн. 884 хил. лв., а в това число 75 млн. 237 хил. 500 лв. за трансфер на ведомствените болници. Изплатените към 31 декември 2016 г. здравноосигурителни плащания са в размер на 3 млрд. 223 млн. 356 хил. 500 лв., а 75 млн. 237 хил. 500 лв. – за ведомствените болници, или 100% от заложените в Годишния план средства, а в сравнение с 2015 г. се отчита увеличение от 165 млн. 672 хил. 700 лв. или с 5,4%.
Здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ. За 2016 г. разходите, приети със Закона за Бюджета на Касата, са в размер на 180 млн. 17 хил. лв.
С Решение на Надзорния съвет на НЗОК средствата са увеличени с 6 млн. 876 хил. 100 лв.; към 31 декември 2016 г. за ПИМП са изплатени 186 млн. 877 хил. 800 лв., а увеличение в отчетените обеми се наблюдава при дейностите по диспансерното наблюдение.
Здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ или така наречения СИМП. Разходите за 2016 г., приети със Закона за Бюджета, са в размер на 201 млн. 542 хил. лв. С Решение на Надзорния съвет на НЗОК средствата са увеличени с 3 млн. 987 хил. 200 лв.; към 31 декември 2016 г. за СИМП са изплатени 205 млн. 510 хил. 200 лв.
В структурата на плащанията от НЗОК към изпълнителите на СИМП 76,8% се формират от специализирани прегледи – първични и вторични, по повод острите състояния, като се увеличава делът на физиотерапевтичните дейности, прегледи и процедури – 6,4% от плащанията за СИМП.
Здравноосигурителни плащания за дентална помощ. Разходите, приети със Закона за Бюджета за 2016 г., са в размер на 123 млн. лв. С Решение на Надзорния съвет на Касата средствата са намалени общо с 5 млн. 148 хил. 700 лв.; към 31 декември 2016 г. са изплатени 117 млн. 847 хил. 100 лв., като с Решение на Надзорния съвет на Касата заплащането за месец ноември 2016 г. – в размер на 14 млн. 444 хил. 700 лв., е отложено за извършване през месец януари 2017 г.
Здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност. Разходите, приети със Закона на Бюджета на НЗОК за 2016 г., са в размер на 70 млн. 441 хил. лв. С Решение на Надзорния съвет на Касата средствата са увеличени с 3 млн. 974 хил. 900 лв.; към 31 декември 2016 г. са изплатени 74 млн. 415 хил. 500 лв. Общо в периода са заплатени 20 млн. 332 хил. 100 лв. медико-диагностични изследвания, което е 740 хил. изследвания, или с 3,8% повече от заплатените през 2015 г. дейности.
Здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната. С Решение на Надзорния съвет на НЗОК тези средства бяха увеличени общо с 74 млн. 540 хил. 800 лв. По реда на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за Бюджета, постъпилите през годината отстъпки за лекарствени продукти от притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители, са в размер на 85 млн. 924 хил. 800 лв., отчетени за намаление на разходите за лекарствени продукти, като от стойността на продуктите е 28 млн. 919 хил. лв. са отложени за заплащане през 2017 г.
Здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги. Приетите със Закона за Бюджета за 2016 г. разходи са в размер на 210 млн. лв. С Решение на Надзорния съвет средствата са увеличени общо с 79 млн. 734 хил. 500 лв.; към 31 декември 2016 г. са изплатени 289 млн. 734 хил. 500 лв. и спрямо извършените към 31 декември 2015 г. плащания се отчита ръст от 43 млн. 809 хил. 200 лв., или този ръст е 17,8%.
Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ. Съкращавам си от изложението, но усещам, че …
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Малко заради жегата се разсейват народните представители. Моля да ни извините.
КИРИЛ АНАНИЕВ: … тази информация наистина е ценна.
Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ. Разходите за 2016 г., приети със Закона за Бюджета за НЗОК, са 1 млрд. 343 млн. 322 хил. лв.
С Решение на Надзорния съвет средствата бяха увеличени с 270 млн. 445 хил. 700 лв.; към 31 декември 2016 г. за болнична медицинска помощ са изплатени 1 млрд. 613 млн. 555 хил. 600 лв., а също има 66 млн. 986 хил. 400 лв. трансфери за ведомствените болници, тоест ръстът е 89 млн. 673 хил. 200 лв., което означава 5,9%.
Други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, в съответствие с правилата за координация на системата за социална сигурност. Отчетените през 2016 г. разходи са в размер на 39 млн. 740 хил. 500 лв. Тези плащания са по правилата за координация на системата за социална сигурност. Извършените разходи са: за платена медицинска помощ, оказана на територията на Република България по договорни партньори на НЗОК за осигурени в други държави лица – 4 млн. 151 хил. лв.; възстановените през 2016 г. разходи на НЗОК от други държави по изпратени от НЗОК искове са в размер на 2 млн. 306 хил. 400 лв., като към 31 декември 2016 г. са възстановени 83,1% от изпратените от НЗОК искове.
Възстановените разходи за заплатените от тях медицински помощи при престой в друга държава са на стойност 665 хил. 100 лв. – по 156 заявления от здравноосигурени лица.
Плащанията по постъпили искове. Получените на тяхна територия обезщетения в натура от здравноосигурените лица в НЗОК са на стойност 37 млн. 236 хил. 900 лв., което представлява 22,2% от неприключената левова равностойност към 1 януари 2016 г. по постъпили искове от други държави.
Плащащия от трансферите на МЗ към 31 декември възлизат на 24 млн. 362 хил. 800 лв., като за придобиването на нефинансови активи са изплатени 3 млн. 704 хил. 100 лв.; резервът за непредвидени и неотложни разходи възлиза на 316 млн. 620 хил.лв. Тук съм извадил разпределението, когато гледах отделните здравноосигурителни плащания, кое къде отива, така че няма смисъл да го повтарям.
Бюджетът на НЗОК за 2016 г., от гледна точка на бюджетното салдо, е приет с балансирано бюджетно салдо в резултат на отчетените към 31 декември 2016 г. разходи и трансфери, и всичко в размер на 3 млрд. 296 млн. 984 хил. лв., а спрямо отчетените приходи и трансфери – всичко в общ размер 3 млрд. 298 млн. 608 хил. 400 лв., се формира положително бюджетно салдо, излишък, в размер на 1 млн. 624 хил. 400 хил. лв.
С това приключва анализът на 2017 г. и не се учудвайте, че има излишък, а последните пари постъпват в последните часове на бюджетната година и естествено няма как да се разплатят, затова няма как да се получи разход, който е равен на нула. Тук съм предвидил да Ви кажа какви са приоритетите за 2017 г. и новите моменти в НРД 2017 г., но както решите, ако искате, да ги кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Вероятно ще има доста въпроси към Вас и аз го предлагам в хода на дискусията.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо Председател, мога да представя материала за архива на Комисията и, който иска, може да се запознае.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако са кратки приоритетите за 2017 г., може да довършите.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Основен приоритет за 2017 г. остава проблемът с ефективността на системата на здравеопазването. Допълнителните средства за здравеопазване през 2017 г. по бюджета на НЗОК са близо 250 млн. лв. повече спрямо 2016 г. С тях трябва да се покаже, че цената, която се заплаща със средствата от здравните вноски и трансфери от държавния бюджет, следва да обвързваме с качеството на здравната услуга, която хората получават.
Бюджетът за 2017 г. гарантира стабилност, подобряване на качеството и ефективността на здравеопазването и ще се постигне чрез доброто и разумно управление на средствата. Според разпоредбите на Закона за здравното осигуряване НЗОК и БЛС договориха закупуването на медицинска помощ и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г.
Надзорният съвет на НЗОК, Управителният съвет на БЛС и Управителният съвет на Българския зъболекарски съюз ще извършат текущо наблюдение и анализ на изпълнението на договорените обеми, както и изпълнение на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания. В случай, че при анализ се установи превишаване или неизпълнение на договорените обеми, или неусвояване, или преразходване на средства по определени здравни осигурителни плащания, то страните договорят промени в договорените обеми и цени в рамките на бюджетните средства на НЗОК за съответните здравноосигурителни плащания.
Разработват се и се обмислят по-справедливи, по-прозрачни и ефикасни механизми за разпределение на средствата, на болниците и за преодоляване на тенденцията за преразход в лекарствата. Допълнително НЗОК и МЗ работят съвместно за подготовката на предложения за промени в нормативната уредба с цел подобряване ефективността на разходите в обхвата на лекарствените продукти.
Финансовата дисциплина в лечебните заведения за болнична помощ следва да се подобри, а работата на болниците да се оптимизира – ще се наблюдава ефективността на извънболничната медицинска помощ, с оглед предприемане на действия за подобряване качеството и ролята на доболничната помощ; ще се помисли за въвеждане на механизми за разширяване на контролните правомощия и съвместни действия за контрол между НЗОК, МЗ и техните второстепенни разпоредби, както и с бюджет за инструкторите съвместно с Българския лекарски съюз, научните дружества, консултантите по специалности и други ангажирани институции като НАП, митници, НОИ и други.
Кои са новите моменти в НРД 2017? В извънболничната медицинска помощ при провеждане на профилактичен преглед жените, навършващи 30-годишна възраст през календарната година, имат право на консултативен преглед при специалист – акушер-гинеколог, за определяне на гинекологичен статус с вземане и изпращане на материали за цитонамазка.
Второ, от диспансерното наблюдение за извънболнична помощ отпадат ревматологичните заболявания при деца над 18 г. и преминават на диспансерно наблюдение в болничната медицинска помощ по амбулаторна процедура № 42.
Промяна в цените има за следните дейности: при ПИМП-а цената за прегледите по диспансерно наблюдение на ЗОС с едно заболяване остава същата и за 2017 г. – 9,50 лв.; преглед на диспансерно наблюдение на ЗОС с две заболявания и докато през 2016 е нямало, то за 2017 г. има цена от 11,40 лв.; прегледи за диспансерно наблюдение на ЗОС с повече от две заболявания – през 2016 г. са 10,50 лв., а през 2017 г. са 13,30 лв.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз моля да ме извините, обаче това наистина касае 2017 г. и тепърва може би трябва глобално да се обсъдят проблемите от 2016 г., и да се дадат предложения. Тук има твърде много конкретика за 2017 г., която се надявам, че ще имаме възможност да обсъдим при следващото отчитане.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Страхувам се, че докато дойде тази възможност годината ще мине, затова исках да ги споделя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Моля да ме извините, но наистина е важно да чуете въпросите на народните представители.
Уважаеми колеги, в предвид на това изказванията – моля да бъдат направени по двата отчета, а и съгласно нашият Правилник разполагате с три минути на изказване. Нека да се концентрираме и всеки народен представител, който иска да вземе участие в дискусията, да изложи своите мнения, съображения и въпроси. Също така предлагам след всички изказвания да се даде възможност на оперативното ръководство на Касата и на Надзорния съвет да отговорят.
Аз ще започна с моето изложение. Искам да благодаря на господин Ананиев, че се ангажира с представянето и на Отчета за дейността, и на Годишния отчет за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, защото имаме предвид обстоятелството, че той в по-голямата част на годината – 2016 г., е бил председател на Надзорния съвет. В края на годината е имало друг председател, а д-р Петров е настоящият управител. Във връзка с промяната в ръководството на Касата смятам, че е добре предвид възможностите за оптимизиране на дейността и на предлаганите ни отчети да чуете съображенията на народните представители.
Аз ще заявя, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи проектите за решения за приемането на тези отчети, но в същото време ще отправя предложения, които смятам, че ще доведат до оптимизиране на представените материали към Народното събрание в следващите години.
За поред път имаме Отчет, който е изключително обемен и, за съжаление, с липса на логическа последователност на изложените данни и имаме повторение понякога на едни и същи констатации. Разбира се, обемът показва, че наистина Касата и подразделенията й са работили сериозно, но в същото време не дава възможност за анализ на това, което като процеси се е случвало, и възможност да се направят съответните изводи, които и ние като законодатели, а и всички останали, които са ангажирани с подобряване дейността на Касата, да направят съответните изводи.
В това отношение Вашето изложение беше много по-полезно и, ако в такъв концентриран вид ни се предлагат материалите, смятам, че ние много по-лесно, от една страна, ще се ориентираме, а от друга страна, ще бъдем много по-полезни и конструктивни със съответните предложения.
Искам да направя една бележка за бюджета на Касата, че е важно да се озаглавяват документите, които се представят на Народното събрание, съобразно нормативната рамка, а в нормативната рамка на Закона за здравното осигуряване е написано: „Годишен отчет за изпълнението на бюджета“. Простете за педантичността, но наистина ние сме законодатели и трябва коректно да пресъздаваме текстовете от разпоредбите на законите, за да може да сме примери за останалите граждани.
От гледна точка на конкретиката в докладите, аз бих искала да отправя няколко въпроса. Разбира се, липсва анализ в дейността на някои от констатираните факти, но като педиатър няма как да не обърна внимание на констатацията по отношение на детската смъртност. Отчита се, че имаме спад, но в същото време тя е една от най-високите в Европа, без това да бъде анализирано, без да се види къде са слабостите. Дали са в доболничната помощ, дали са по отношение на болничното лечение и какво може да се предприеме за оптимизиране и за превенция, за да постигнем тези показатели, които са близки до страните първенци в Европейския съюз?
В разделите, които касаят вътрешния одит в инспектората на Националната здравноосигурителна каса, намиране констатации за направени 234 съществени констатации с положителен и отрицателен ефект върху целите на Националната здравноосигурителна каса. Направени са 23 препоръки вследствие на извършените одити, но не става ясно какво е съдържанието. Самият факт, че са извършени такива констатации или че са участвали служители от тези отдели в някакви обучителни семинари, по никакъв начин не насочва вниманието на народните представители към конкретиката на проблемите и към това какво трябва да се оптимизира.
Ако тук имаме повече конкретна информация, ще бъдем много полезни и на бъдещия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса, защото, представяйки му проблемите и констатациите, той ще може да каже какви са неговите конкретни намерения и предложения по отношение на това как да се оптимизира дейността на Националната здравноосигурителна каса.
Интересна информация открих в доклада, че в раздела „Болнична медицинска помощ“ е имало съвместен проект от Министерството на здравеопазването и служители на Дирекция „Болнична помощ“, реализиран в Университетската болница „Св. Анна“ – София, който е за по-реално остойностяване на клиничните пътеки. Работата по проекта е продължила около три месеца и е обхванала остойностяване за три хиляди истории на заболяването по различни клинични пътеки.
Ние нямаме информация какви са резултатите от това остойностяване, открити ли са съществени разлики? Тази много важна информация обаче само е упомената, като събитие. Като народен представител в предходния състав на Комисията по здравеопазване и неин председател, и сега, аз нямам информация по отношение на този проект за остойностяване. Много важно е наистина да чуем и да получим съответната информация, защото това, което непрекъснато констатираме и апелираме, е да се балансира остойностяването на клиничните пътеки, поради наличните във времето изкривявания в тези средства.
По отношение на информационната сигурност, сигурността на информацията е много важно да чуем какви мерки се предвиждат, предвид и намерението да се интегрира информационната система на Касата заедно в една Национална здравно-информационна система и за реализацията на проекта, който ще се осъществи в Министерството на здравеопазването.
Аз лично имам наблюдение, че на този етап информацията, която се събира, не може да бъде по никакъв начин полезна и да се използва оперативно. Факт е, че всички имунизиращи деца подават информация за ваксините – серия, номер в Националната здравноосигурителна каса, а сега, когато се търсеха имунизационните статуси на децата във връзка с нарастването на заболяване от морбили, се оказа, че Касата търси хартиените носители и районните здравни инспекции при общопрактикуващите лекари, и никой от Националната здравна каса не може да почерпи информация за имунизационния статус на децата. Това е нещо, което звучи парадоксално, въпреки че тази информация надлежно, ежемесечно се подава в масивите на Касата.
Тревожни са и констатации, които вече споменахте по отношение на европейските въпроси за координацията на системите за социална сигурност: нараства искането за издаване на формуляра S 2; задълженията на Националната здравноосигурителна каса към чужди фондове са значителни; имаме проблеми с реализацията на лечение на пациенти, получили такива разрешения, защото Касата се е оказала некоректен платец към тези чужди фондове.
И в същото време в Отчета за дейността виждаме, че за 2016 г. средствата по този параграф са намалени с 20 млн. лв. Кое е наложило това намаление и как ще се справим с това предизвикателство в бъдеще?
По отношение на бюджета Вие ни дадохте обяснение защо имаме положителен финансов резултат. Това изглежда малко парадоксално на фона на отложените плащания, защото тези отложени плащания залагат изначално дефицит в бюджета за 2017 г. и в този смисъл нашите притеснения са сериозни, а това ще се отрази върху успешната реализация на бюджета за тази година. Много важно е наистина да се направят съответните изводи във връзка със стартиралата вече бюджетна процедура за 2018 г.
Тук ще вметна, че имам информация, че не е завършил одитния доклад на Сметната палата за тази година, но той тече като процедура. Констатация на Сметната палата е, че винаги Националната здравноосигурителна каса е единствената институция, която заплаща на НАП събирането на здравноосигурителните вноски, а съгласно Отчета за 2016 г. НЗОК е изплатила на НАП 3 млн. 684 хил. лв. такса за обслужване за събирането на здравноосигурителните вноски.
Аз отново апелирам този въпрос да бъде внимателно обмислен, защото НАП от никоя друга структура не взима средства за заплащането за събирането на вноски, а тази сума може да остане и да се ползва за здравноосигурителни плащания, а макар и малка тя ще бъде полезна на здравноосигурените български граждани, защото всъщност това е част от сумите за здравни вноски. Ще бъда благодарна, ако чуя Вашето мнение по въпроса.
Нещо друго ще кажа на финала. Съгласно една промяна в Закона за здравното осигуряване, която направихме през 2015 г., задължихме управителят на Касата да публикува на интернет страницата на Националната здравноосигурителна каса данните за изплатените средства по лечебни заведения и разходите за лекарствени продукти по международни, непатентни наименования – в приложение № 1 на позитивната лекарствена листа. Искам само да подчертая, че това е полезно за прозрачността на работа на Касата, но трудно се открива на интернет страницата тази информация. Аз вече коментирах и е много важно тя да се попълва актуално, защото за лекарствата последно е качвана през месец март 2017 г., а по отношение на медицинските изделия, които Националната каса заплаща в условията на извънболнична медицинска помощ и диетичните храни за специални медицински цели, то изобщо няма никаква информация от влизането в сила на този параграф.
В заключение бих искала да кажа, че наистина е важно да търсим оптимизация на дейността на Касата и смятам, че можем да бъдем полезни в това отношение. Важното е анализите и изводите, които правим, да бъдат коректни, без политизиране и в услуга на здравноосигурените български граждани и здравноосигурителната система.
Искате ли да отговорите, или да дам думата на друг?
Да, слушам Ви.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз ще направя едно най-общо изказване, след това естествено ще дам думата на колегите от оперативното ръководство, тъй като вътре поставихте и много медицински въпроси, които естествено, че те ще отговорят. Но аз бих искал да взема отношение по въпроса за Вашите притеснения по отношения на аналитичността на двата отчета – отчета за дейността и отчета за бюджета. Тези притеснения, които Вие сега изпитвате, аз в продължение на няколко години се мъча да направя крачка напред и да направя промяна, и както казахте Вие – оптимизация в работата на Националната здравноосигурителна каса.
Ние сме на финала да приемем нов устройствен правилник и нова структура на Националната здравноосигурителна каса, където ще предвидим създаването на аналитично звено. Не може надзорния съвет да изпълнява оперативни функции, да взима решения, които не са типични за неговите функции. Поставят се проблеми, които са в самата администрация на Националната здравноосигурителна каса, на равнище да се решават от Надзорен съвет, където Вие знаете, че вътре има представители и на синдикатите, и на работодателите, дори и на държавата, които не са толкова навътре във всичките тези проблеми. Това аналитично звено задължително ще го създадем, за да може от цялата статистика, която Вие виждате в момента, да се направят онези изводи, които са Ви необходими, и на нас са ни необходими, с оглед да управляваме процеса както трябва, а иначе ще се превърнем в едни обикновени статистици.
Ще Ви представим една огромна информация и в крайна сметка резултатът ще бъде почти нулев. Мисля съвсем скоро да го осъществим, ако не на следващото то на по-следващото заседание на Надзорния съвет, да приемем новата структура на Националната здравноосигурителна каса. В нея ще има и вътрешно реорганизиране на дирекции, и отдели, и така нататък, което съм убеден, че ще отговори точно на въпросите, които поставихте.
Извън медицинските въпроси имаше въпрос свързан с тези 3,6%, които Ви ги предоставяме като трансфер на НАП. Всяка година се дебатира този въпрос, ако трябва по целесъобразност Вие сте тези, които трябва да го решите. Това става с промяна в Закона за здравното осигуряване, така че, ако решите да го направим това, предстои бюджетната година, ще бъде направено. Вярно е, че например НОИ не плаща такъв трансфер на НАП, но ще го предложа, ще го кажа и на колегите от Министерството и все пак има смисъл да се съгласим, защото колкото и малко да е, все е помощ за разходите по Касата.
По отношение на нашите ангажименти към европейските здравноосигурителни каси – Вие сигурно сте разбрали от нашата стенограма, която е качена на сайта на Националната здравноосигурителна каса, че ще имаме две срещи с държавите или с представителите на касите, към които дължим най-много средства. Аз ще ръководя тези срещи и ще се опитаме да направим разсрочване на плащанията, като в никакъв случай не трябва да задълбочаваме проблема, а обратно и тенденцията трябва да бъде друга.
За съжаление, в края на годината ние сме изправени пред много сериозни трудности, защото гледаме да балансираме състоянието и потребностите на нашите изпълнители на медицинска дейност в страната, и ангажиментите на Касата към външните изпълнители. Има един процес, който тече от известен период от време, на който трябва да обърнем сериозно внимание. Вие знаете за текучеството на българските лекари зад граница. В много от случаите, когато излизат български граждани да се лекуват зад граница – обикновено това е някаква комуникация между българските лекари, които вече осъществяват такава практика зад граница, и понеже са си техни клиенти, или пациенти, намират начин да го оформят, да го изкарат спешен този случай. По този начин изтича един сериозен ресурс, който би могъл да се реализира в нашите заведения за медицинска дейност. Но това е най-общо една хипотеза, върху която работим, а в програмата за дейността на Касата сме предвидили какво точно трябва да направим като изследване, за да стигнем до коректните изводи и каква част от тези непрекъснато нарастващи задължения на Касата към другите здравноосигурителни каси се дължи на един такъв феномен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доц. Йорданов? Моля Ви, нека да чуем народните представители, ако искате да обобщите въпросите и след това накрая да отговорите, защото вероятно ще има и повторения по медицинската част.
Доц. Йорданов, има думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Казах, че сме доволни да има представител на Надзорния съвет. Ще бъда по-телеграфен, защото нямаме достатъчно време.
Първият гледан документ е Отчетът за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. Искам да попитам и има две неща, които не ги видях в Отчета. Първото, е работата по Електронната здравна карта. Аз мисля, че този приоритет – Електронната здравна карта, ако Здравната каса не работи по нея, отпадат голяма част от…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз ще Ви прекъсна.
Моля Ви, конкретно по отчетите за бюджета, защото Електронната здравна карта няма никакво отношение към този Отчет и той касае проект, който се реализира в Министерството. Конкретно, ако обичате.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Ама, без Касата не може да стане. То е свързано с една тенденция, която не видях да има работа през 2016 г., която касае окрупняване на районните здравноосигурителни каси по еврорегиони. Наистина 9 млн. лв. не са много за общия бюджет на Касата, но те не трябва да бъдат и разхищавани. Тази идея – за окрупняването на районните здравноосигурителни каси и намаляване на техния брой, дали още е актуална като приоритет за работата на Надзорния съвет?
По втория документ – Отчет за изпълнение на бюджета, не видях в отчета думи за изпълнение на Решение № 4 от 17 януари 2017 г. за изплащане на извършената, но незаплатена дейност от страна на Здравноосигурителната каса. Това, първо.
Второ, доста информация Вие ни дадохте за отношенията с другите здравноосигурителни организации в чужбина, но беше декларирано, че ще бъде направено и разсрочвания на плащанията към всички каси на другите страни. Имаме информация за отказ за извършване на здравни услуги на български граждани.
И последно нещо – искам да чуя защо беше извършена рестрикцията за преизплащането на болничната медицинската дейност през месец декември 2016 г. и беше намалена абсолютно без основание. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Думата има доц. Лъчезар Иванов.
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Голяма част от забележките, които имам бяха споделени от д-р Дариткова и ще бъда съвсем кратък. Общо-взето всяка година отчетите, които ни се представят са, бих казал, в рамките на 200 страници, които са идентично написани, които по никакъв начин не показват проблемите на Здравноосигурителната каса, не показват какво е постигнала Здравноосигурителната каса през изминалия период от време, а всъщност има доста проблеми, които по никакъв начин не са влезли в докладите, които са ни представени пред нас за 2016 г.
Аз съм любопитен: какво е направено през 2016 г. от НЗОК, за да подобри своята дейност и, за да може съответно болниците да бъдат контролирани по-добре и съответно да се отчитат, и онези лечебни заведения, които работят повече, и да може по някакъв начин да получат стимул?
Един основен проблем, който беше леко засегнат, а според мен трябва да се акцентира, е за лекарствената политика. Искам да попитам Националната здравноосигурителна каса, когато планира своите средства за лекарствена политика, как през 2016 г. тези 61 препарата са намерили реализация в тези 38 милиона и дали предварително те са били предвидени? Нещо повече, че едно от големите брожения сред медицинските среди е програмата за хепатит. Тя беше ли предвидена във финансирането в лекарствената политика? Това са много важни въпроси, защото, когато се прави един бюджет и когато се включват такива скъпоструващи програми, те трябва да бъдат обмислени, а не да бъдат за сметка на останалата лекарствена политика.
Вторият проблем, по който бих искал да попитам: колко на брой са влезлите в сила наказателни постановления, издадени от НЗОК? В какъв размер са реално събраните средства от глоби, имуществени санкции в резултат на контролната дейност на НЗОК за 2016 г. не е показано? За поредна година такава информация липсва, както в Годишния отчет за дейността, така и в Отчета за изпълнението на бюджета на НЗОК. Като цяло трудно може да се добие представа колко точно са приходите от контролната дейност на НЗОК, тъй като в Годишния отчет за дейността са предоставени таблици с данни за начислените имуществени санкции, суми за възстановяване, както и суми, сваляни на предварителен контрол, а в Отчета за изпълнение на бюджета липсва финансовото измерение на тези показатели.
Друга основна забележка, която д-р Дариткова в известна степен отбеляза е, че всяка година, когато има дебат за здравеопазването, а основният проблем е недофинансиране на здравеопазването и как няма средства за заплащане на дейността примерно на болниците, на аптеките и така нататък, а в същото време прави впечатление, че за 2015 г. излишъкът по бюджета на НЗОК е в размер на 7 мл. 327 хил. 657 лв., а за 2016 г. е 1 млн. 624 хил. 392 лв.
Сега ще акцентирам много важно нещо. Искам да попитам: къде е този излишък, къде са средствата, къде отиват те? Много държа да ми бъде отговорено. Защото, ако отиват в бюджета, то няма всъщност да взимам отношение, а и искам да чуя вашето мнение. Нещо повече, говорим за излишък, което е нонсенс, колеги, и в същото време виждате колко пари дължим на лечебните заведения към днешна дата, а и на болниците тези пари се връщат.
Имам още доста критични бележки като особено много са в графата за лекарствената политика и онкология, и по-точно за болничните средства за онкология. Много държа Касата да вземе решенията, които са гласувани на предното събрание, за въвеждането на така наречените „затворени системи“ в областта на онкологията, тъй като пак ще го кажа: всеки месец, по мнението на националните консултанти по онкология, 21 млн. лв. отиват в кофата за боклук, която плаща Здравната каса. Това съм го представил, разговарял съм и всеки месец – искам добре да се чуе, тези пари изтичат, а виждате, че тези пари се събират от всички нас и не можем да си позволи разходването на тези средства. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тъй като се натрупаха доста въпроси, искате ли да отговорите в момента, или да продължат народните представители?
КИРИЛ АНАНИЕВ: По въпроса за излишъка мисля, че най-редно е аз да отговоря. В 2015 г. в последните няколко часа на изтичане на фискалната година постъпиха 14 млн. лв. приходи, които ние не ги очаквахме. Това, което успяхме да направим, е да съберем и единствения възможен начин е да платим на аптеките, които са в София или близките региони, защото става въпрос за събиране на фактури за документация, на базата на която да се разплатим.Успяхме да се разплатим с част от тях, обаче останалите нямаше къде да ги реализираме.
За 2016 г. сумата е минимална, а никога не може да се получи нула на нула и до последния работен ден постъпват пари в НАП, включително и до затварянето на БНБ. Що се отнася до това къде отиват тези пари, може да бъдете сигурни, че те не отиват в бюджета, а си остават по сметката, която им дава БНБ. А по другите въпроси ще предложа подуправителя да отговори.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представите! Ще се опитам да бъда кратък, тъй като много станаха въпросите.
Първо, по отношение на структурата на двата отчета действително се правят по един начин на базата на направена в предишни години структура, по която работят дирекциите. Аз лично мисля, че е време догодина да се промени тази структура. В интерес на истината, освен отчетите, има и кратки отчети – резюмета, в които сме се опитали синтезирано да дадем нещата.
По отношение на информационната сигурност ние в момента подготвяме създаването на специален отдел в дирекцията, който ще се занимава с тази сигурност и за щастие Касата не е била обект на някакви значими атаки и проблеми до този момент, но проблемите се трупат и в хардуерното естество, и с проблеми с помещенията.
По отношение на аналитичното звено, господин Ананиев каза: такова звено стои в проекта за новата структура на Касата. Такова звено имаше преди години като беше разработено за цялостно остойностяване на медицинската дейност и беше подготвило диагностично свързаните групи – преди 12-13 г. Сега идеята е да се създаде такова, което да работи главно в няколко направления: първо, анализи на болничната помощ и анализи на лекарствени терапии, и второ, евентуално привличане на външни консултанти, каквито Касата реално няма, тоест, да функционира като здравно-осигурително дружество със специфично изчисляване на риска.
Информационните системи на Касата са проблем в този смисъл, че много хора си мислят, че в нея няма информация – ще го свържа с Вашия въпрос за детската смъртност. В Касата има много информация, има и много модули, работещи добре. Проблемът на тези модули е, че трудно комуникират и си говорят по между си. Тоест, например ние трудно обвързваме лечение, стойностна терапия, диагнози и така нататък, прави го, но по доста труден начин за служителите на Касата и за анализаторите. Ако се прави една нова информационна система, това е новото и си я представяме като една платформа, която обаче трябва да приеме всичко съществуващо, тъй като в касата има огромни масиви и много ценна информация.
Във връзка с детската смъртност – права сте. В момента се опитваме да съберем всички възможни данни по отношение на това, което плащаме за децата, но проблемът с детската смъртност не може да се реши само от Касата. Той е предмет на по-голям анализ, тъй като Вие знаете, че ние може да анализираме само медицинските аспекти, а там има много други фактори, които влияят.
По въпросите за вътрешния одит основно се занимават дирекциите в НЗОК и в РОЗК в няколко основни аспекта: анализ на риска, анализ на корупционен риск, финансово управление и контрол, документооборот. Констатациите и препоръките са главно в тази насока, в подобряване на дейността на тези структури и на самата НЗОК, както и на районните каси.
За остойностяването в „Св. Анна“ аз нямам точна информация, но доколкото знам е правен страничен опит за остойностяване и на база данните на болниците. В интерес на истината остойностяването на съществуващите клинични пътеки може да стане изключително на база на данните, които имат болниците. Всякакви други виртуални остойностявания, за които се говори, са лишени от логика, а подобни остойностявания се правят и в Националния център за обществено здраве на базата на данни от болниците.
Но преди да се финализира тази дейност трябва да се реши при каква стойност на труда го правим остойностяването, тъй като е изключително съществен фактор – над 50% от стойността на лечението. Едно е да го направим при средна брутна заплата в болниците, да речем – 900 лв., друго е да го направим при 1500 лв. и тъй нататък.
Когато говорим за остойностяване ние чакаме някакво политическо решение: ще вървим ли в посока на диагностично свързаните групи, или продължаваме по клинични пътеки, за да знаем накъде да си насочим експертния потенциал? Той е свързан с финансирането, естествено, както и със създаването на структури, а имайте предвид, че цялата информация по диагностично подготвените групи беше готова през 2005 г. В момента не може да свърши никаква работа, защото данните са стари, хората ги няма, трябва да се почне практически на ново.
За УЕБ сайта данните ги качваме регулярно, когато са действително потвърдени. Убедили сте се, че може би малко трудно се намират, а УЕБ-сайта стана много тежък и страницата на Касата служи за много неща. Тя комуникира с здравно осигурени лица, тя е информационна за договорните партньори, за отчитания, за влизания в досиетата и вероятно ще се нуждае от цялостна преработка в един момент.
В момента електронната здравна карта е проект на МЗ, а самите Вие знаете, че последните две години Касата ползваше други два идентификатора – лична карта и пръстов идентификатор, тоест темата за електронната здравна карта е останала на заден план и се надяваме да се задейства, тъй като изключително много ни трябва – и като вход в системата, и като база медицински данни.
За окрупняването на РЗОК, то практически такова решение не ми е известно. Говорим на тази тема, но действително практически действия и решения в тази посока мисля, че няма данни да са правени.
Доктор Йорданов попита за месец декември и доколкото разбирам питате, защото в последните дни са били намалени бюджетите на болниците. Нямам информация, вероятно по някакви фискални съображение е станало. (Реплика.) Да, наистина и под влияние на базата, по която смятаме, и беше част от проблема, който създаде в предходното тримесечие известно напрежение, тъй като тази база се отразява по-нататък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това бяха въпросите, ако искате, да дадем думата на народните представители.(Реплика.)
Доктор Джафер има думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми членове на надзорния съвет, на Касата, въпреки че чухме любимото ни словосъчетание „балансирано бюджетно салдо“, искам да Ви кажа защо ние няма да подкрепим двата отчета и какви са аргументите ни.
Първо, въпреки балансирано бюджетно салдо отчетът не отразява реалното финансово състояние на Касата. Очевидно не само модулите на информационната система трудно комуникират помежду си, а има проблем с комуникацията и това кой какво чува в общественото пространство. Отчитате излишък от 1,6 млн. лв., а има 1 млн. 320 хиляди неосигурени български граждани, написано е официално в този отчет; събрани са 91 561 000 лв. повече от здравни осигуровки. Остава да виси въпросът, а не знам дали е само въпрос на комуникация и колко е така наречената „надлимитна дейност“, макар че такъв термин за вас не съществува.
Да попитаме по друг начин: колко всъщност е неразплатената, отложената, призната дейност на лечебните заведения? Дали е 19 млн. лв. все пак? При това балансирано бюджетно салдо, при толкова прекрасно изглеждащ отчет Вие имате отложени плащания за лекарствата от 2016 г. за 2017 г. – 29 млн. лв., а имате дължими 229 млн. лв. на чужди държави, за лечение на български граждани.
Да, има моменти и факти, които трябва да бъдат отбелязани, например 86 милиона от отстъпките от лекарства. Друг е въпросът, че те просто покриват увеличението на предварително заложените средства за медикаменти за годината. Не знам кой наблюдава тази тенденция, но прави впечатление, защото многократно се каза, че трябва да се правят анализи, да има аналитично звено. Изплатените средства за лечебните заведения с държавна собственост са: 30% от общите средства, а на частните болници е 29%; на болниците, които са с държавно участие е 27%, а на общинските е 16% – интересно е за анализ и надявам се някой да го направи.
По много показатели отчетът е над приетите за Закона за държавния бюджет средства. Това е разбираемо, прави впечатление обаче, че има едни и същи дейности, които винаги са ощетени: дентална помощ е платена на 95%, а лекарствата – 120,5% от заложеното, а много от медикаментите са 138% от заложеното предварително в бюджета.
Аз съм съгласна с доктор Дариткова, че трябва да има анализ, но мисля, че дори да направите аналитично звено Министерството на здравеопазването е това, което да анализира сериозно тенденциите. Вашият анализ може да се ограничава до това какви оперативни действия да се приемат за контрол, прозрачност, корекция и вътрешно-бюджетни размествания, но Министерството на здравеопазването много сериозно трябва да вземе мерки не само по отношение на детското здравеопазване, детска смъртност, тенденциите в плащанията и как да се променят, защото в противен случай и следваща година ще се отчитат същите показатели, пак ще говорим за балансирано бюджетно салдо, погледнато в границите на една година, модулите най-вероятно трудно ще комуникират помежду си. Необходимо е да има единна информационна система, защото не можем да разберем колко са хипертониците и не знаем, няма регистри. Колко например са хипертониците в България, колко получават лечение и какъв е ефектът от това лечение? И това възпрепятства всякакви анализи и всякакви прогнози по отношение на тенденциите Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Професор Михайлов има думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз ние бих искала да бъда много обстоятелствен във вече доста проточилото се заседание. Лично аз имам някои логистични забележки към начина на водене на дебата, тъй като това, което Вие прочетохте така любезно, фигурира изцяло в Доклада, който Касата е изпратила към всички нас – народните представители. Нямаше смисъл да се повтарят тези неща независимо, че са в една събрана форма и информация и още на 15-та минута спада на вниманието вече осигурява абсолютно неразбиране на това, което представяте.
За мен звучи много несериозно и не знам защо чак сега се разбира, че е необходимо създаването на аналитичен отдел към НЗО, тъй като ние говорим в рамките на законодателния орган и за изхарчването на 1,5 млрд. лв. в друго направление на нашия живот, а тук харчим 3,5 млрд. лв. и нямаме никакъв сериозен анализ.
Това, което чудесно представихте, е една снимка на разходите без да има анализ. Ще се опитам да Ви задам въпроси, които са много сериозни, карат парламентарната група на „БСП за България“, първо, да не подкрепи доклада, и второ, да постави въпроса пред Народното събрание, че моделът на финансиране на здравеопазването е компрометиран и трябва да бъде сменен.
В този смисъл разбирам много добре въпроса на доктор Петров, че той търси решението на законодателя как ще продължи да се финансира здравеопазването, защото тези пътеки, които финансират Здравната каса, инкорпорират в себе си абсолютно различни заболявания по своята биологична агресия и финансоемкост. Това означава, че ако си направите труда да направите анализ на клиничните пътеки, реализирани на отделните болници – някои от тях са много и има първенци, то се получава така, че тези болници, според друг чудесен анализ на Министъра на здравеопазването, са с най-големи задължения. Те работят с най-тежките случаи в областта на една клинична пътека, а всички останали отиват по незнайни пътеки. Знаем ги много добре като професионалисти и в други лечебни заведения. Те са се настроили към начина на финансиране, който господства повече от 15 г., а и от 2009 г. беше преместен в рамките на НЗОК, като по този начин не с 200 милиона да се увеличава бюджета на НЗОК всяка година, то тези пари никога няма да стигнат.
Тук се поставя въпросът: защо толкова много години този анализ не е направен? Други също са поставяли тези въпроси, но доколкото ние виждаме и това го коментира помежду си, управителя на Здравната каса няма никаква възможност да води политиката на Касата, той е изпълнител на политиката на надзорния съвет.
Надзорният съвет чак сега заявява, че видите ли, разбрал е, че трябва да се направи анализ на видовете приходите, видовете разходите, за да се разбере какво се случва.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Категорично не съм съгласен, обратното е валидно.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Вие го казахте само преди половин час.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Мислите, че управителят не прави нищо, но той поема инициативата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви да не влизате в диалог.
Професор Михайлов, да.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Въпросите – продължавам в тази посока и ще допълня, на отишлия си вече след толкова дългия дебат доцент Лъчезар Иванов, които правилно постави на миналото заседание.
След толкова години наблюдение и независимо, че няма аналитичен отдел, не стигна ли Надзорният съвет до желанието, до познанието върху дейността на Касата, за да въведе така наречените „болнични опаковки“, ако си спомняте доктор Петров? Какво се случва, че година и нещо все още не се регламентира използването на затворените системи?
Напротив, създава се настроение в болничните звена против централизираното, полуавтоматизирано и автоматизирано разтваряне на лекарства, като данните, които посочихте, са абсолютно точни. Всеки месец няколко десетки милиона лева – от тези 600 млн. лв., които са увеличение за онкологични лекарствени средства, отиват на вятъра! Тоест, плаща се от НЗОК. Не беше ли ясно, че децентрализираният модел на сключване на договори между болничните заведения и дистрибуторите доведе до такива парадокси – да се плащат на различна цена и да се налага Касата да предприема драконовски мерки с промяна и регулиране на заплащането на тези лекарства?
Това не може да възстанови баланса, а и различните лечебни заведения заплащат различни цени за едни и същи молекули, с които се лекуват болните. Не е лесно те да бъдат изключени, а там въобще няма възможност да се направи качествена оценка от страна на Касата, а и безспорно за това кой диагностичен или терапевтичен алгоритъм е използван.
Стига се до парадокса – вие добре казахте колко са увеличени средствата за онкологични препарати, и аз мога да споделя пред Комисията и пред Вас, че няма синхронизация между Комисия–цена–реинбурсиране и НЗОК, а и като бивш председател на Комисията за оценка на здравните технологии в НОИ, която най-накрая беше създадена, за това коя молекула би могла да бъде реинбурсирана на 100 %. Нека да не забравяме, че има отделни молекули, чието прилагане за лечение на един пациент, възлиза на няколкостотин хиляди лева. Когато нямаме регистри, когато няма синхронизация и самите иноватори не знаят как да се ориентират по тази верига Комисия–оценка–здравни технологии, Комисия–цени–реинбурсиране и НЗОК, веднага излиза съмнението, че механизмът, по който тръгваме към реинбурсация от страна на Касата и на Комисията, не е изчистен. Това предполага, разбира се, корупционна готовност в много висок мащаб и съобразно мащабите, в които се инкорпорират средствата.
И най-важният въпрос, на който бих искал да ми отговорите, е: съотношението за разхода на медикаменти, лекарствени средства, молекули, както искате да ги наричате, спрямо дейността в Здравноосигурителните каси на ЕС е средно между 25 – 30% към 70 %, нали? Ние имаме данните, но ако Вие ги знаете, бихте ли ги споделили? Защо този баланс е нарушен така сериозно в разходването на публичните средства, а и медицинските изделия спрямо медицинска дейност! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля да си изключите микрофона.
Заповядайте, доктор Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Още веднъж по отношение на клиничните пътеки и диагностично свързаните групи – нито едното е панацея, нито другото, няма съвършена система за финансиране.
Дисбалансите в клиничните пътеки могат за година и половина при политическа воля и сътрудничество от страна на дадени организации да се изчистят, но ще остане това, което професор Михайлов говори, тоест, в дадена пътека има доста дейности, които не са с една стойност и са с твърде различна цена. При клиничните пътеки подходът е да ги раздробяваме и поетапно да се увеличават все повече и повече – амбулаторни, клинични и, ако вървим в тази посока, може поетапно да продължим по този начин, но ако тръгваме към диагностично свързани групи, подходът е друг.
Касата на може да въведе „болничните опаковки“, защото там главно е нужна законодателна инициатива, като тя може да бъде в две посоки. Ние сме предложили текстове, които в Закона за лекарствените продукти, в хуманната медицина е задължителен текст. И от втора страна, да се махне реферирането между малките и големите опаковки, тоест тези, които се използват в извънболничната помощ и тези, които са в болничната помощ.
По отношение на изхвърлянето на лекарствата, знаем, че не е тази сумата, която се коментира, а вероятно става въпрос за около 10 – 15 млн. лв. годишно. Говорим за тези, които са в онкологията, но сумата не малка. Знаете, че инициирахме няколко неща, но, за съжаление, обаче срещаме тежка съпротива и я виждате навсякъде. Хората, които говорят тук, че се изхвърлят болничните опаковки и какви мерки Касата предприема, в същото време казват: защо искате да въведете тези смесители? Как да го направим? Действително има тежка съпротива срещу мерките и в момента сме достигнали до компромисен, но достатъчно ясен текст. Тоест с добро планиране, което може да става чрез ръчно планиране с полуавтоматизирани и автоматизирани системи, но по някакъв начин да задължим и стимулираме болниците да го направят това нещо.
По отношение на регистъра ще кажа, че там изключително плаща НЗОК и е добре регистърът да бъда там, защото може да се създаде, да се направи, но трябва да се поддържа – да влизат обективни, реални данни и тези, които вършат дейността да бъдат задължени да го правят. Ние имаме добри регистри по отношение на извънболничната помощ, а това, което каза доктор Джефер, не е вярно. Всички болни, за които Касата плаща терапия, ги имаме по ЕГН, поименно и можем да извадим всякаква информация за тях, а също можем да извадим информация кой е лекар, каква терапия вади, по какъв начин, на каква стойност и така нататък.
В момента се правят анализи в Касата. Служителите в тези дирекции правят анализи, но говорим изцяло за координация на аналитичната дейност, както и за наемане на външни консултанти за дейности, които не могат да се направят с този персонал и с тези стимули, а ние можем да работим с университетските структури по този начин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Нека да дадем възможност още един колега да се изкаже.
Доктор Генов поиска думата, заповядайте.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, представители на Касата!
Моят въпрос е насочен по-скоро към чисто техническото изпълнение на контрола и на така наречените „лекари контрольори“, които работят на регионално ниво. Има една таблица на базата на Отчета за дейността на Касата, като изключително голяма диспропорция има в процентите в различните градове, в различните региони, където има разлика колко ИЗ-та, тоест колко са констатираните нарушения в проценти при болничните заведения и в нарушенията, извършени в различните болници.
Например в София, във Варна, в Добрич ИЗ-та, които са в нарушения, стигат до към 14%, а в София област са около 0,5%, в Добрич са високи, а в Шумен – откъдето съм аз, също са високи и са между 5 - 6%. Всъщност има ли някакъв анализ защо „лекарите контрольори“ се натъкват на такива разлики в нарушенията в различните региони? Едва ли лекарите, примерно в Добрич, или в Шумен, са много по-грешни от тези, които работят в други региони, където има много нисък процент на нарушение на ИЗ-та. Всъщност въпросът е: има ли обща методология, с която могат да се констатират и как се констатират нарушенията?
Ще Ви кажа защо е продиктуван този въпрос. Например, при прословутата напоследък клинична пътека № 240, която касае химиотерапията, в лечебно заведение в Шумен е било забравено да се постави подпис от лекар на една кардиограма, то решението на регионалната каса е, че не трябва да се изплатят 470 лв. за пътеката, а лечебното заведение трябва да даде 1170 лв. – за лекарства. Тоест, мисля, че се получава обща сума от 2100 лв., която лечебното заведение не трябва да получи, заради един забравен подпис, което е чисто техническа грешка.
Моят въпрос е: има ли методология, при която определени нарушения се констатират като нарушения, или технически грешки?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Генов.
Под формата на реплика ще допълня въпроса, като знам, че в Отчета за дейността на Касата има некоректна информация. На страница 68 са цитирани предложения за санкциите с частично прекратяване на договори за лечебни заведения, включително и МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ – Смолян, и няма как да не съм пристрастена, но няма такова нещо, няма такава санкция, няма прекратени дейности по пътеки.
Успях също да се свържа и с управителя на УМБАЛ „Св.Георги“ в Пловдив, която е в този списък, а и там няма прекратена частична дейност по клиничните пътеки.
Аз наистина не мога да се ориентирам в отчетите за проверките дали това са намеренията, или това са окончателно завършените проверки, които вече са минали цялата процедура на обжалване? Това наистина малко обърква народните представители.
Сега може да отговорите.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Да, санкцията „прекратяване на договор“ в сега действащата нормативна база за една болница много трудно може да бъде приложена ефективно. Причината е, че тя се обжалва и не може да влезе в сила преди това, а докато влезе в сила, националният договор приключва, сключва се нов и болницата практически пак сключва договор.
Смятам, че трябва да се намери някакъв баланс, особено за тежките нарушения. Значи, при тежки нарушения, които минават през арбитраж, да се налага поне временна санкция, защото иначе действително ще продължаваме по този начин – минават проверките, тръгва процедурата, договора изтича. Методология за контрол има в извънболничната и болничната помощ, а дирекциите правят регулярни тримесечни отчети, които са доста обемисти, но там има нещо принципно, което следва да имате предвид.
Първо, когато санкциите се върнаха в Националния рамков договор, реално бяха намалени, а преди бяха в Закона и ние смятаме, че в Закона трябва да се запишат поне минималните санкции и да се договарят. В някои случаи те стават смешни и са от типа на 50 лв., и второ, следва да се има предвид, че със създаването на изпълнителната агенция „Медицински одит“ голяма част от функциите по отношение на медицинския контрол ще са там.
Медицинският контрол, който упражнява Касата, е тип документален контрол, тоест, сравняване на документи, което е приложено и фигурира в документите на болния и това, което го има в изискванията. Касата това може да го прави с хора, които са с по-висока квалификация от тези, които се проверяват. Това става с дружества, с техните експерти, освен това трябва да се изчисти въпросът до каква степен Касата ще проверява, а косвено – Изпълнителната агенция по медицински одит.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Петров. (Реплика.)
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ето, че пак опираме до това, което и доктор Джафер и професор Йорданов казаха. Накратко: тук сме лекари и хора, които имат отношение към здравеопазването, имаме представител на Министерството на здравеопазването, а то определя Националната здравна стратегия за 2014 г. – 2020 г. Скоро я гледахме, но смятам, че всяка година трябва да става актуализация на тази Стратегия или Отчет с евентуалната актуализация…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Стратегията не е обект на днешната дискусия.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Все повече Касата не може да се ангажира с оценка на медицинската дейност и одит. Министерството трябва да казва къде нараства детската смъртност и къде доболничната помощ. Какво ще направим? Разбира се, финансите ще ги насочим там. Според мен НЗОК си остава чисто финансиращия орган, тя трябва да разпределя парите. Спирам до тук.
Относно парите, които имаме да даваме на други държави. Предполагам, че скоро ще станете готови с анализа и, дай Боже, да стане максимално бързо. Ще Ви кажа защо: защото от анализа съответно трябва да се направят и съответните изводи. Защо здравно осигурени лица търсят помощ извън България? Два варианта: единият е дали ние нямаме тези структури в нашето здравеопазване и, дали са развити, дали ги търсят навън, ако ние ги нямаме? Къде, как, защо? Това е въпрос на съвместните решения между Министерството на здравеопазването и НЗОК.
Второ, ако ние ги имаме и въпреки всичко хората търсят, чакат анализ, но търсят помощ навън, значи ли, че качеството при нас е по-ниско? (Реплика.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, колеги, не влизайте в диалог. Позволете ми аз да давам думата, за да има ред.
Имате ли коментар, доктор Петров, върху изказването?
Други изказвания? Не виждам.
Заповядайте.
ГАЛИНКА ПАВЛОВА: Благодаря, доктор Дариткова.
Присъединявам се към по-голяма част от препоръките, които бяха направени. Накратко ще кажа две неща: първо, по отношение на Отчета, касаещ дейността на лекарския съюз, ние сме на мнение, че изнесената информация не е достатъчна и не е задълбочена.
Какво имам в предвид? Там се каза колко са брой договорни партньори и лечебни заведения, а и съответно в направленията ПИМП, СИМП и болнична помощ. Но по-интересно е да ни се каже, например в извънболничната специализирана помощ колко са лекарите, физически лица, които работят само на договор в СИМП, за да може ние да преценим на каква възраст и с какво работно време, и с каква продължителност.
Да, зная, но би могло тогава да правим планове и да направим анализ на кадрите. Има ли ги, достатъчно ли са само в извънболничната, и какво ли би се случило, ако се променят нещата и остане един договор? Толкова, за това.
Даде се една оценка за неефективността на дейността в СИМП. Аз много моля, когато се правят такива силни оценки, да бъдат подкрепени с аргументи. Защо е неефективна работата в СИМП-а и защо проследяването на лечението на хронично болните не е ефективно? Защо? Нека да се посочи кое точно подкрепя тези оценки, след което като се каже нещо, какво следва да се направи, какви са мерките, за да стане ефективно лечението. И тук трябва да си кажем дали причината не е, че са малко средствата, които са в извънболничната помощ – говоря за общо практикуващите лекари в СИМП.
От Финансовия отчет става ясно, че те са в порядъка на 5 - 6% от целия бюджет, а дали това не е достатъчно, и дали това не е причина за тази неефективност? Толкова по отчета за дейности, няма да влизам в подробности.
Що се отнася до Финансовия отчет – вижте, чухме обяснение за този милион, за положителното бюджетно салдо, за излишък от 1 млн. 620 хил. лв. Ако ние изкараме това изречение и го тиражираме в общественото пространство, ще кажем: прекрасно! Това е една финансова институция с финансова дисциплина, защото те са на плюс. Но какво стои зад това? Стои друга истина, която вече беше казана – 36 млн. лв. неразплатени, така наречените „надлимитни“.
Тук ще кажа, че прехвърлянето на лекарствата за плащане в следващата година и глобите, санкциите, които в момента се налагат на колегите от извънболничната помощ, за така наречените „неправомерно получени суми“, когато са надвишени регулативните стандарти. Тоест, ние имаме бюджет, заложен с дефицит, който продължава по същия начин. Кого точно лъжем? Хубаво е да кажем: има дефицит, не се планира правилно този бюджет. Дали ще можем да се преборим с Финансовото министерство, за да се получи по-голяма сума и да обезпечим дейността на Касата?
И в тази връзка питам: ако тези пари отиват – Вие казахте, че не отиват в иска на държавата, а отиват в БНБ за здравни осигуровки, то ние си спомняме за 1,5 млрд. лв., прехвърлени по времето на господин Симеон Дянков, хайде, да ни дадете информация колко е прехвърлената сума в БНБ, която не е разходвана от здравни осигуровки и няма как да бъде разпределена към изпълнителите на лечебна дейност?
В тази връзка лекарския съюз настоява: ако има отделна сметка за здравните осигуровки, то всеки ден Касата ще може да получава информация за постъпленията от тях и тогава няма да има тази неяснота колко ще дойдат в последните дни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Ананиев, може ли да обясните на Съсловната организация за пореден път?
Моля, доктор Павлова, да си изключи микрофона.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Да, стараем се съвсем коректно да работим с БЛС и наистина сме намирали много често допирните точки, но непрекъснато се говори за този недокомплект, за малкия бюджет в системата на Здравната каса и въобще здравеопазването.
Аз ще дам само един пример. Понеже участвах от самото създаване на Здравната каса през 1999 г., искам да Ви кажа, че тогава – при 8,5 милиона население, бюджетът й беше 1 млрд. 200 млн. лв., а сега имаме бюджет за здравеопазването от 4 млрд. лв. при 6,5 милиона население. Нека да поговорим върху това, ако трябва да правим анализи. Явно ефективността на разходването на средствата, на източването на значителен ресурс и от това, което определя държавата, е проблемно. Не може просто така да се каже: недостатъчен бюджет.
А защо е недостатъчен? Що се отнася до това, което стои до наличностите, те са много малко, тъй като всяка година ние гледаме да се покрият всички възможни разходи с това, което постъпва като приходи. Много малки са отклоненията на ресурса, влязъл в последната минута, но ние не можем да съберем необходимите документи, за да платим. Миналата година бяха 6 – 7 милиона и можем да Ви кажем колко има в сметката, защото те не са взети и не са отишли в държавния бюджет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Петров, моля Ви, финални изречения.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Става въпрос за три различни неща, които доктор Павлова каза.
Първо, в бюджета и в Отчета на господин Ананиев е казано какви разходи не са разплатени от Касата за 2016 г. – 29 млн. лв. за лекарства, 8 млн. лв. за медицински изделия и 14 млн. лв. за дентална помощ, тоест около 52 млн. лв.
Никой не твърди, че Касата е свършила на излишък и тази сума от милион и нещо я приемате като някакъв технически остатък, който просто не бил разплатен. Какво не стига? Съжалявам, но няма здравна система, която да е казала, че парите и стигат, а и не знам някоя здравна система, която да няма регулация. В германската система нямаше преди 10 – 12 г., но я въведоха и там.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви.
Други изказвания? Не виждам и закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване. Ще Ви информирам, че има много писмени заявления на колеги, които не издържаха до края на Комисията, затова ще ги сумирам заедно с гласуващите в залата.
Първо, подлагам на гласуване Проекта на решение за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 702-00-21.
Който е „за“, моля да гласува. Включваме и заявленията.
За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 702-00-20.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешната Комисия.
(Закрито в 17,30 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова



Стенограф:
Мария Петрова