Заседание на Комисия по здравеопазването, проведено на 26.07.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



П Р О Т О К О Л
№ 9


На 26 юли 2017 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване в Комисия по здравеопазването на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса проф. д-р Камен Плочев, дмн, в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание от 6 юли 2017 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн. ДВ, бр. 55 от 2017 г.).

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията доктор Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, заместник-министри, представители на политическия кабинет, уважаеми господин временно управляващ Националната здравноосигурителна каса, представители на пациентски, съсловни, неправителствени организации, уважаеми гости!
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазване, което ще се проведе при дневен ред с точка единствена – Изслушване в Комисия по здравеопазването на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса проф. д-р Камен Плочев, дмн, в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание от 6 юли 2017 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн. ДВ, бр. 55 от 2017 г.).
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Уважаеми колеги, сега преминаваме към точката от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ В КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА КАНДИДАТА ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ПРОФ. Д-Р КАМЕН ПЛОЧЕВ, ДМН, В СЪОТВЕТСТВИЕ С РАЗДЕЛ V ОТ РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 6 ЮЛИ 2017 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ (ОБН. ДВ, БР. 55 ОТ 2017 Г.).

Уважаеми колеги, искам да Ви припомня процедурата по изслушване: на свое редовно заседание, проведено на 20 юли 2017 г., Комисията по здравеопазването извърши проверка на представените документи на предложения от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и от Парламентарната група „Обединени патриоти“ кандидат проф. д-р Камен Сотиров Плочев, доктор на медицинските науки, във връзка допускането до изслушването, съгласно Раздел ІV, т. 2 от Решение на Народното събрание за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народно събрание, наричани за кратко „Процедурни правила“.
При проверката Комисията установи, че предложеният кандидат отговаря на законовите изисквания за заемане длъжността „Управител на Националната здравноосигурителна каса“, въз основа на което се прие единодушно решение до изслушване в Комисията по здравеопазването да бъде допуснат кандидатът проф. д-р Камен Сотиров Плочев.
Днешното заседание е за изслушване на допуснатия кандидат и ще се проведе по реда на Раздел V от Процедурните правила.
Какво включва процедурата по изслушването?
Първо ще представят кандидата, като вносител в изложение до две минути, след това се дава възможност кандидатът да се представи лично, като изложението е до 15 минути. Разбира се, ще бъдем толерантни, ако това време не е достатъчно, за да представи цялата си концепция проф. Плочев.
Ще съобщя, че в Комисията засега има постъпили писмени въпроси единствено от Българския фармацевтичен съюз, които аз ще представя на кандидата. Освен това в Комисията няма постъпили становища от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за извършване на обществено-полезна дейност, професионални организации по реда на Процедурните правила.
Професор Плочев ще има възможност в процедурата по изслушване, да отговори на въпросите на Българския фармацевтичен съюз, които ще изложа пред Вас по-късно.
След приключване на разискванията, разбира се, трябва да имаме Проект за решение за допускането на гласуването на проф. Плочев в зала, но сега да пристъпим към самата процедура.
Първо, ще си позволя накратко да Ви припомня елементите и важните събития от биографията на проф. Камен Плочев, които касаят неговата професионална и научна дейност и това, което ни е мотивирало да се спрем на него като кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса. Всички тези документи са били достъпни както за всички Вас, така и за цялата общественост, защото са публикувани на тематичния сайт на Комисията по здравеопазването.
Професор Плочев е завършил медицинско образование във Висшия медицински институт-София, след което специализира инфекциозни болести. Има кандидатски минимум по имунология. Впоследствие има получава образователна и научна степен „Доктор“, „Кандидат на медицинските науки“, като докторантурата му е по инфекциозни болести в Центъра по имунология на Военно-медицинска академия. Има дисертационен труд на тема „Върху някои аспекти от клиничното протичане и нарушенията в клетъчните елементи на имунната система при ХИВ-заразени лица в България“, защитена през 1995 г. Впоследствие има множество специализации в чужбина. Има специалност по здравен мениджмънт и получава научна степен „Доктор на науките“ в периода 2008-2011 г., като докторантурата е по инфекциозни болести в Клиниката по инфекциозни болести на Военномедицинска академия, а темата на труда е „Организация на медицинските дейности в Българската армия за противодействие при употреба на биологично оръжие“.
Професор Плочев е заемал сериозни административни позиции и академични такива – бил е асистент в Клиниката по инфекциозни болести на Военномедицинска акадения, впоследствие старши асистент, заместник-началник на Клиниката по инфекциозни болести, заместник-началник на Център по имунология във ВМА, началник на Центъра по имунология, началник на Клиниката по инфекциозни болести, професор, началник на Клиниката по инфекциозни болести във Военномедицинска академия – до момента.
Това гарантира изискването на Закона за здравното осигуряване за сериозен административен и управленски опит.
Професор Плочев е с активна международна и национална научна дейност. Всичките му публикации са изложени в документите, които той ни е представил и смятам, че тази достатъчна биография като управленец и научен творец в областта на медицината е една добра основа, за да разгърне той дейността си като управител на Националната здравноосигурителна каса.
Смятам, че проф. Плочев ще бъде достоен такъв, от една страна, защото отговаря на законовите изисквания, изложени в нормативната уредба на Касата, от друга страна е много важно фондът, който осигурява финансиране, да бъде насочен и към медицинската целесъобразност. Това ще бъде и предизвикателство за проф. Плочев, за да стане така, че пациентът да се върне наистина в центъра на системата и изпълнителите на медицинска помощ, чиято дейност е финансирана от Националната здравноосигурителна каса, да могат основно да бъдат ангажирани с медицинската целесъобразност, а не с финансовата такава. Това ще даде наистина едно ново ниво на медицинското обслужване и здравната ни система ще бъде обърната към пациентите и към изпълнителите на медицинска помощ.
Сега ще дам възможност на проф. Плочев да се представи и да представи своите намерения за това как под неговото ръководство нашият Фонд ще може да бъде един добър представител на интересите на здравно осигурените граждани.
Професор Плочев, имате думата.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър и заместник-министри на здравеопазването, уважаеми господа депутати, уважаеми дами и господа, гости, журналисти!
Благодаря за възможността, която ми е предоставена. Това, което ще допълня към моето представяне е: женен съм от близо 50 години, имам две деца, имам един внук. Нито един от тях не тръгна по пътя на медицината, най-вероятно уплашени от това, което виждаха вкъщи в хода на моето кариерно израстване, но, така или иначе, и те достойно заеха своето място в обществото.
Сега ще Ви представя своето виждане – как аз виждам Касата в разрез и какво смятам да направя, за да потвърдя това, с което започна доктор Дариткова. Тя ми даде много добър начален старт, защото точно в тази насока е и моето изложение.
Мисията на Националната здравноосигурителна каса, според действащата нормативна уредба, е да закупува от изпълнителите на медицинска помощ и всички видове лечебни и здравни заведения медицински услуги, дейности и стоки с постоянно повишаващо се качество, за да осигури висококвалифицирано обслужване на пациентите. Целта е подобряване на основните медицински индикатори за здраве.
Основният приоритет на НЗОК ще бъде ефективното управление и разходване на средствата от здравноосигурителни вноски за закупване на здравни дейности, както и гарантиране на качеството на получаваната медицинска помощ.
Като самостоятелен публично-правен субект, НЗОК има относителна самостоятелност, но в същото време не бива да се пропуска, че НЗОК е неразделна част от системата за здравеопазването по смисъла на чл. 3 от Закона за здравето и следва да спазва държавната здравна политика, която се ръководи и осъществява от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса ще изпълнява тази мисия, като спазва стриктно националното и европейското законодателство.
Тук е мястото отново да отбележа, че в дейността си, ако бъда избран за управител на НЗОК, стриктно ще изпълнявам законовата и нормативната уредба. Нови виждания за развитието на здравното осигуряване, и в частност на дейността на НЗОК, ще бъдат коментирани публично с наше участие, и предложени на Вашето внимание за решение.
Принципи и приоритети.
Част от вижданията ми за развитието на дейността на НЗОК се базират на основната философия и принципи, залегнали в действащата законова и подзаконова нормативна уредба, както и с предложените промени от министъра на здравеопазването и неговия екип за създаване на правила за повишаване качеството на медицинското обслужване и контрола на медицинските дейности, като следва:
Първо, създаването на правна регламентация за извършване на съвместни комплексни проверки, което коментирам по-долу в Раздела „Контрол“. Те ще се осъществяват от НЗОК, РЗОК, Изпълнителната агенция „Медицински одит“, РЗИ и съсловните организации, не само планово и по показания, но и внезапно. Бих добавил, че в никакъв случай не трябва да се изключват внезапните, непосредствени проверки, съвместно с НАП.
Второ, НЗОК и лобизъм – самата дума „лобизъм“ не носи в себе си смисъла за негативна дейност, но специално в дейността на НЗОК аз виждам тежък, но преодолим проблем. Лобистите трябва да знаят, а ако не знаят да чуят, че се кръстя на един Господ – Закона и правилата за неговото приложение. Не тръгвам на война, но ще наложа взаимоотношения, лишени от некоректни помисли и ходатайства. Всеки ще бъде справедливо оценяван и няма да допусна, бъркайки в общия „кюп“, да взема пари от едни, за да ги дам на друг или други, с цел да прикрия или толерирам некадърност, а може би и корупционни замисли.
Между другото, лобизмът е заложен и в досегашната дейност на НЗОК – как да си обясним, че Касата ползва „законно“ консултантски услуги от водещи специалисти, без да им заплаща експертната оценка. Някой плаща – мисля, че този някой са лобистите. До момента тази порочна практика се подържа с мотива – няма пари. За коректна експертиза пари трябва да се намерят.
Трето, ще работим за поетапното повишаване размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравноосигурителните вноски за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Четвърто, изключително положително възприемам намеренията на министъра на здравеопазването, съвместно с Българския лекарски съюз, да бъде продължено изваждането на групи заболявания от болничната помощ и прехвърлянето им в извън болничната, с оглед оптимизиране на публичните разходи. Тук е важно да отбележа, че цените на тези дейности, макар и намалени, непременно трябва да са такива, че наистина да покриват абсолютно всички разходи направени за тях. Не по-малко важно е създаването на възможност направленията за преглед при специалист да отпаднат като хартиен носител и то още преди задължителното въвеждане на индивидуалния идентификатор или така наречената „лична електронна здравна карта“. До тогава би трябвало да се помисли дали да се въведе така наречения „паралелен достъп до специалист“.
Пето, задължително трябва да се даде ясен сигнал за провеждане на прогенерична лекарствена политика. Това със сигурност ще разшири употребата на генерични медикаменти, разбира се, съобразено с наличието на патентованите в мрежата, като по-евтини аналози, което ще намали големият разход на НЗОК на лекарства под патент. Това са лекарства, основно използвани в онкологията, редки заболявания и други. Използването на генерични медикаменти дава шанс за лечение на много повече пациенти, боледуващи от социално значими заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, захарен диабет, гастроинтестинални, чернодробни, белодробни и други заболявания. Точно в тази голяма група е ключовата роля на тази политика.
Шесто, трябва да се помисли за възможност да се реимбурсира лекарствена терапия за заболяване, а не да се реимбурсира само един отделен медикамент от тази терапия. Това е много важно.
Седмо, ще се възползвам от законовата и подзаконова възможност дадена на НЗОК чрез напълно прозрачна процедура да се договарят отстъпки от цените на лекарствата и медицинските изделия на фона на централизираният и провеждан от Министерство на здравеопазването търг за лекарства.
Администивното устройство – това е важен аспект в бъдещите ми дейности и ако бъда избран, ще направя оценка на административната оперативност и иновативност. Ще обмислим някои структури да бъдат оптимизирани, като освободения кадровия потенциал ще насочим към звена, за които смятам да бъдат водещи в реализацията на нашата концепция, например контролът. Това, разбира се, ще се направи много внимателно, без да се внасят слухове и смут и без да си го поставям като непременна цел. Говорим за необходимости и целесъобразност. Подобен подход ще се приложи и към районните здравно-осигурителни каси.
Заедно с това, ще изисквам от абсолютно всички, работещи в НЗОК и РЗОК, да подхождат с изключително търпение, внимание и уважително отношение към всички, потърсили помощ в здравноосигурителната система, зачитайки достойнството и правата на личността, без оглед на тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Няма да допусна административни своеволия, формално отношение или административното „футболизиране” на гражданите.
Трябва да се помисли и за хората, които работят в администрацията, като се преосмисли и коригира тази разпокъсаност на административните звена в различни апартаменти на различни адреси, говоря за централата на НЗОК, което много затруднява информацията, координацията и контрола в самата администрация.
Много важен момент в административната структура на НЗОК е създаването на аналитично звено. Според мен то трябва да се състои от:
Актюер – това е специалист, който отговаря за създаването и развитието на схеми за здравно осигуряване. Отговорностите на актюера са свързани с прецизно определяне на цените на продуктите, които купуваме, в случая – здравни дейности, а също и оценка на необходимия капиталов резерв, който следва да обслужва евентуални бъдещи задължения. Актюерите изготвят прогнози с помощта на математико-статистически методи. Могат да бъдат наемани като външни консултанти или да бъдат щатни.
Рисков мениджър – голяма част от рисковете, които могат да сполетят едно начинание, е възможността те да бъдат предвидени. Това са така наречените „известни рискове“. Това са рискове, които могат да бъдат управлявани. Има обаче рискове, които няма как да бъдат предвидени. Това са неизвестните рискове. Такива рискове могат да бъдат контролирани само с техники, които предвиждат финансов, времеви или материален резерв.
Специалисти по анализ и оценка – анализът и оценката са процеси, при който проблемите се анализират с цел да бъдат прогнозирани и решени. Дейността изисква въвеждането на така наречената „матрица за оценка на коефициента на полезно действие“.
Документооборот – има сериозен административен проблем, защото постъпват огромен обем писма, отговора на които изисква безсмислен труд. Това е така, защото съдържанието на писмата и решението на проблемите, които поставят, не могат да се решат по административен път от нас. Националната здравноосигурителна каса и РЗОК са задръстени от кореспонденция – писма от ръководители на здравни заведения, които искат пари. Те разчитат най-вероятно на принципа, че на малкото дете му се дава каквото иска, когато плаче и непрекъснато „плачат” за пари. Ние сме съгласни, че на малкото дете трябва да му се дава, ама ако го обичаш истински, ще му даваш колкото трябва, за да не го разглезиш. Писмата до Надзорния съвет за „оправяне” на управленчески грешки, тоест за пари извън договореното, смятам да огранича до разумния минимум.
Един от важните акценти в работата ми ще е, изпълнявайки приетите в съответствие с чл. 15 от Закона за здравното осигуряване, решения на Надзорния съвет, добронамерено, колегиално и уважително да взаимодействам със синдикати и съсловни организации. Националната здравноосигурителна каса ще развива дейността си и в тясно взаимодействие с представителните организации за защита правата на пациентите, младите лекари за ново здравеопазване, както и с пишещите и електронните медии, като медиатори между НЗОК и обществото с цел коректно информиране.
Контрол.
Контролът в сектор „Здравеопазване“ се изразява в два вида дейности – количествен, и контрол на качеството.
Количествен – няма по-добър контрольор от ползващия медицинската помощ, тоест от пациента. Това ще се почувства най-осезателно след въвеждането на индивидуалния електронен идентификатор – личната електронна здравна карта.
По отношение на контрола на разходите, в началото и известно време паралелно след въвеждането на електронно здравеопазване и на електронна здравна карта, би трябвало да се използва въведената през 2016 г. възможност контролните органи да извършват внезапни проверки. Това е така нареченият „непосредствен контрол“, който се извършва независимо от контрола преди плащане и проследяващия контрол. Необходимо е да се налагат незабавни санкции при констатиране на нарушения по време на непосредствения контрол, без да се чака отчитане на съответната дейност.
От друга страна е необходимо да се засили общественият контрол. Това може да стане чрез създаване на нормативни регламенти за лечебните заведения да публикуват публично данните за дейността си. Така се създава възможност пациентите да се запознават своевременно и без технологични и бюрократични пречки с обема и вида на медицинската и дентална помощ, която са получили и която е отчетена финансово за тях от лечебните заведения.
Качествен контрол. Специалистът по съответната специалност е подходящ контрольор за качество. Осъществяването на контролната дейност на НЗОК във връзка с качеството би следвало да се регламентира в няколко посоки:
Първо, тясно взаимодействие с представителите на изпълнителите на медицинска и дентална помощ – съсловните организации на Българския лекарски съюз и Български зъболекарски съюз.
Второ, привличане и създаване на бордове по специалности, състоящи се от консултанти на Българския лекарски съюз, националните консултанти, консултанти на НЗОК и представители на научните дружества в обсъждането на конкретни проблеми, при планиране и изпълнение на дейности. Необходимо е да се организират периодични срещи с тези бордове, на които на базата на изготвените анализи от НЗОК, да бъдат запознавани с резултатите от дейността на Фонда. В контекста на гореказаното е необходимо обществото да бъде информирано чрез сайта на НЗОК и чрез масмедиите за резултатите от тези срещи.
Финансиране – през февруари 2015 г., правителството одобри комплексна програма за реформи, представена в концепция „Цели за здраве 2020” на Министерство на здравеопазването.
Отчитайки недостатъците във функционирането на системата по отношение на ефикасността, финансовата защита и устойчивостта, този стратегически документ обобщава национални цели в здравеопазването.
Основна цел за всяка здравноосигурителна система е да защитава хората от големи и/или неочаквани разходи за здравеопазване, които те не могат да си позволят, а покритието от НЗОК е непълно за тази цел. Според този доклад – необходима е реформа.
Електронното здравеопазване се възприема като важно средство за улесняване на предвижданите реформи. От най-критично значение е, че здравната информационна система на НЗОК е неадекватна и изключително уязвима, което допринася за ниския капацитет на дейностите. Това ще бъде голяма пречка по пътя напред в много сфери на реформата, за които своевременните и точни данни са от критично значение. Препоръчва се подход на две писти: първо, стабилизиране и рехабилитиране на съществуващата информационна система, и, второ, паралелно започване на подготовката за следващото поколение системи за информация.
Бизнес и здравеопазване.
Има нещо смущаващо – здравеопазването по закон е търговия, но здравето не е стока, а ценност. Има нещо сбъркано в тази философия. Вие, депутатите, трябва да помогнете да излезем от един омагьосан кръг на тази догма, наложена преди 18 години, според мен от хора, които са мислили не дотам професионално-медицински и с Хипократови мотиви, а по-скоро финикийски.
Ще се опитам да направя анализ на този проблем. Въпросът е дали здравеопазването е печеливша финансова инвестиция или не. За държавата не би трябвало да е. В много държави, ако някоя обществена болница печели повече отколкото системата е преценила че е възможно, започва финансов и медицински одит, а не рядко и данъчен. Частните болници са печеливши, но не доказано колко. Има и такива, които са създадени и с друга цел – най-често некоректни финансови операции, които аз не мога да коментирам, защото не разбирам.
Принципно, много пари се печелят бързо и без особен контрол, от пороци и нещастия, а болестта е нещастие, тъй като поставя хората в безизходна позиция. В мен изниква въпросът: някой злоупотребява ли със здравето на българите, внушавайки им тежест на дадени заболявания, е не рядко и поставяне на диагноза за несъществуваща болест?
Как може през последните николко години смущаващо големи групи от хора в различни региони на страната да са били толкова болни, че да са се нуждаели от инвазивни медицински интервенции? И те са извършени. Колегите не са виновни, защото подходът: колкото повече пациенти регистрираме, а не само болни, толкова повече пари печелим, е мениджърски, а не професионален. Но управлението, особено в медицината, освен гъвкавост, комбинативност и оперативност изисква и морал.
Може да се направи един тест и отговорът на поставения от мен въпрос да бъде получен – намаляваме рязко цената, примерно казано, около 800 лв. на инвазивна манипулация, която сега струва няколко хиляди и да видим какво ще стане. Прогнозирам рязко подобряване на здравния статус на хората във всички региони и последващо закриване на отделения, клиники, дори болници. Не че няма нужда от тези инвазивни медицински манипулации. Количеството е смущаващо. Количеството! При такива количествени данни се изисква контрол – проспективен и ретроспективен, анализ и разумни управленчески решения. А това не е направено.
Друг момент, който искам да коментирам, е финансовата дисциплина. Доколкото ми е известно пазарният механизъм изисква да се предвиждат всички ползи и загуби, а също така и да се прогнозират бъдещи инвестиции в условията на една конкурентна среда. Всички ползи и загуби при пазарната икономика са за сметка на „играча”.
Тук, при нас в здравеопазването, основавайки се на това което прочетох, без да претендирам, че съм го разбрал напълно, излиза, че всеки пазарен неуспех на играчите в този бизнес е за сметка на Фонда – той покрива загубите, а всеки финансов успех е за сметка на собственика и той събира несолидарно печалби от солидарно финансиране.
Всеки участник в този бизнес казва: аз работя за пари и печалбата е незаменим компонент от цялостната ми дейност. От Фонда обаче казваме: тези пари не са наши и не можем да ги даваме на „играчи”, които не могат или не искат да си правят сметката. Тук е конфликтната точка – те искат да им дадем, ние не можем, нямаме право да ги дадем. Причината да не ги даваме е Законът за бюджета на НЗОК. Той не е сложен, защото има само четири члена: приходи и разходи, процент вноски, финансиране на извън болнична помощ и финансиране на болнична помощ. Този Закон има правила, по които се прилага. Има и друг закон, касаещ тези взаимоотношения – Закон за публичните финанси
Цитирам чл. 19, който гласи:
„Чл. 19. Разпоредбите на нормативни актове, които предвиждат увеличаване на разходите, намаляване на приходите и/или поемане на ангажименти за разходи/плащания, след като са приети годишните закони за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменението им или от влизането им в сила от следващата бюджетна година“.
И двете страни в този бизнес трябва да познаваме добре законите и да ги прилагаме, а не да ги тълкуваме. Стигнем ли до този консенсус „играчите” трябва да искат каквото е договорено, а ние ще им дадем каквото е договорено. Ключовата дума е „правила“.
Още веднъж искам да подчертая: здравноосигурителният фонд не е банкомат, не е каса, въпреки че неправилно се нарича така, не е гише, на което се изплащат чекове или финансови ордери. Здравният фонд е пълноправен участник при договарянето на медицински услуги и като такъв заплаща само за договорени количества при договорено качество.
Болнична помощ.
Клиничните пътеки.
Това е първият и, според мен, най-важен проблем, който трябва да обсъдим. Може да се наложи и да предефинираме алгоритъма, по който са конструирани тези документи. Проблемът не е само нормативен, но и професионално-експертен.
Това ли е правилния подход? Задоволява ли този механизъм реалните нужди на болния човек, особено на лицата в средна и по-висока възрастова група? Те боледуват не по една клинична пътека, а по клинична „магистрала” от пътеки, по много заболявания.
Поставям този проблем в Раздела „Финансиране на болничната помощ“, защото клиничните пътеки се оказаха основен финансов консуматор. От моя гледна точка те са стандарт, само че контролът е документален, а не по основния критерий, който залагаме в нашата философия – качествено здравеопазване. Плащаме за бутикова стока, а получаваме стандарт „Илиянци”. Това е проблем.
Разпределение на финансовите средства.
Ще предложа на обсъждане в Надзорния съвет на НЗОК нов, справедлив механизъм на разпределение на финансовите средства, който смятам веднага след встъпването ми в длъжност да започна да разработвам. Признавам – в момента не съм готов да коментирам в детайли това нещо, защото ми трябва време, за да се запозная с конкретната материя.
Доболнична помощ.
Имаме първична извън болнична медицинска помощ и Специализирана извън болнична медицинска помощ.
И за двата вида доболнична помощ мога да кажа, че ще търсим основно ефективност – диагностична и терапевтична. Това ще помогне и болничната помощ.
Дентална извън болнична медицинска помощ е слабо застъпена в обществените пакети с малък брой услуги, които в повечето случаи се доплащат от пациентите до пълната договорена цена, но ценното е, че малко държави в Европа имат такъв пакет услуги и аз считам, че това е позитив.
Медико-диагностична дейност.
Тук имаме лимити, които би могло да бъдат обсъдени. Лимитиран е обемът на лабораторните изследвания, образната диагностика и други диагностични процедури, което ограничава възможността за въвеждане на по-обективни критерии за хоспитализация, от такива като, например – написаното свободно съчинение в лист „История на заболяването“. Там се пише каквото е необходимо за пътеката.
Ключов проблем – бюджетът за медико-диагностичната дейност не е обвързан с изискванията за периодична диагностика на диспансеризираните и профилактираните лица, което трябва да се коригира.
Предложения за доболничната помощ.
Необходимо е преразглеждане на политиката на НЗОК в областта на първичната извън болнична медицинска помощ с оглед въвеждане на повече стимули за работа и качествено обслужване от лекарите на това ниво.
Да се договорят с Българския лекарски съюз и със Съюза на общопрактикуващите лекари повече показатели за качество на практиките, които да се наблюдават чрез контролните органи на НЗОК.
Да се предвиди изпреварващо нарастване на финансовия ресурс за специализираната извън болнична медицинска помощ.
Да се договарят изисквания за качество и показатели за контрол на специализираната помощ с Българския лекарски съюз.
Разработване на инструменти за въздействие на здравната мрежа за редуциране на регионалните различия в предоставянето на специализирана извън болнична медицинска помощ. В различните региони е много различна тази помощ.
Мерки за оптимизиране разходите за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Три цели съм поставил: оптимизиране на разходите на НЗОК за лекарствените продукти за болнично лечение; мерки за намаляване на разходите за лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната; мерки за намаляване на разходите за лекарствени продукти за лечение на онкологични заболявания, заплащани напълно извън стойността на оказаната болнична медицинска помощ.
Уместно е да се обмисли при възможност и промяна в режима и източника на финансиране на лекарствената терапия на редките заболявания. Финансирането им може да става по програми, които не са свързани със задължителното здравно осигуряване. Този проблем също ще го поставя на обсъждане.
Предложения, касаещи лекарствената политика.
Необходима е по-добра стиковка на промените в нормативната уредба между Министерство на здравеопазването и компетентните специалисти от НЗОК .
Необходимо е да се засили контролната функция на НЗОК над договорните партньори – лекари и фармацевти, относно дейността им, свързана с предписване и отпускане на лекарствени продукти.
Осъществяване на системен мониторинг на разхода за лекарства и привеждането му в съответствие с планираните средства, като се уведомява периодично Комисията по позитивния лекарствен списък.
Да се разработят механизми за насърчаване на лекарите да предписват генерични лекарства.
Да се разработи система, която стимулира икономически фармацевтите да отпускат генерични лекарства.
Националната здравноосигурителна каса да участва в създаване на фармако-терапевтични ръководства по медицински специалности.
Заключение. Всичко, което представих до тук, ще бъде основа за постигане на принципа, записан в Закона за публичните финанси, а именно показателите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса да съответстват на относимите показатели по държавния бюджет и на разчетите по консолидираната фискална програма.
Завърших, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Плочев.
Уважаеми колеги, съгласно нашите Процедурни правила, ще изложа първо постъпилите писмени въпроси към проф. Плочев, а те са само от името на Българския фармацевтичен съюз.
След това ще дам възможност на всички народни представители, на представителите на Министерството на здравеопазването да изложат своите въпроси.
Въпреки че в Процедурните правила не е предвидена такава възможност, поради голямата обществена значимост на длъжността „Управител на Националната здравноосигурителна каса“, ще дам възможност на присъстващите представители на съсловни и пациентски организации също устно да зададат въпроси, като всички се надявам да се съобразяват с регламента от две минути при задаване на въпрос.
От Българския фармацевтичен съюз са постъпили следните въпроси, които са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народно събрание.
Първи въпрос: какви мерки от правомощията на Националната здравноосигурителна каса бихте предложил за подобряване на достъпа на здравноосигурените лица до лекарствени продукти и фармацевтични грижи, особено в труднодостъпните и слабо населени региони на страната?
И понеже са свързани въпросите, ще задам и втория въпрос: бихте ли подкрепили предложението на Българския фармацевтичен съюз в структурата на „Разходи и трансфери - всичко“, в Проекта на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., да се обособят отделни параграфи, както следва – „Здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната“, и „Здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги“ ?
Професор Плочев, имате възможност в рамките на до 10 минути да отговорите на тези въпроси.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: На първия въпрос много кратък ще бъда – мисля, че Касата, от това, което знам по документи, няма такива правомощия. Ние няма как да регулираме разкриването, закриването, локализирането и така нататък, на аптеки и да организираме дейностите по доставката на медикаменти до трудно достъпни места. Това наистина никъде не съм го чел като някакво задължение, което да е в правомощията на Националната здравноосигурителна каса, така че на този въпрос отговорът ми е, че не можем в това отношение да помогнем. Поне аз не виждам сега причина, но съм готов да се срещнем, да говорим, да изслушаме вече конкретни предложения, да дискутираме и естествено, да намерим решение. Просто в момента по това, което съм чел като документи, няма такава възможност.
По отношение на втория въпрос – аз не виждам нещо смущаващо в това, което предлагате Вие, да се раздели това на две точки, сега е представена като една точка, прочетох го, стига да не се пипат цифрите при финансирането. Това е особено важно. Мисля, че тук бихме могли да подкрепим това предложение на колегите от Фармацевтичния съюз. Завърших с отговорите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, Вие сте на ход. Кой иска да зададе въпрос към проф. Плочев?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин Плочев, за мен беше доста впечатлителна Вашата презентация. Вие засегнахте много от сериозните въпроси, които стоят пред НЗОК за решаване и стоят от доста години. Това сме го обсъждали и на последните заседания с ръководството на Надзорния съвет на Касата. Хубавото е, че Вие имате конкретни идеи.
Аз имам към Вас много въпроси, но, естествено в това вълнение, в което смятам, че се чувствате в момента като човек, на който му предстои носенето на една много тежка раница, ще си позволя съвсем накратко да Ви задам няколко въпроса.
Единият въпрос е, и Вие го засегнахте частично, но ще искам малко по-подробен отговор: не смятате ли, че е необходимо сериозно преразглеждане на алгоритмите и свързания с тях обем на финансиране на клиничните пътеки и процедури, заложени в момента, тъй като за преминаване към друга форма на финансиране в такъв ускорен етап на време, не можем да говорим, близкосрочен, тъй като, позволявам си (неясен израз) на уважаемата Комисия, има много клинични пътеки, които инкорпорират в себе си абсолютно различни по своята биологична агресия и съответно финансоемко заболяване.
И вторият въпрос, който е сериозен и който е свързан с дейността на Касата: как Вие се отнасяте към идеята за създаване, това вече върви като обществен дебат, на електронна борса на медицинските изделия? Един проблем, който представлява много сериозен натиск върху българските граждани, тъй като Националната здравноосигурителна каса няма възможност за момента със своя бюджет, да покрие една не малка част от медицинските изделия? И там нещата вървят в посока, която е много неконтролируема. Това са моите два въпроса. Благодаря Ви.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Господин професор, благодаря Ви за въпросите.
Първият въпрос ми е най-голям проблем. Там е разковничето. Трябва основно да се променят алгоритмите на клиничните пътеки. Кой ги е писал, как ги е писал, как ги е добавял, как ги е прибавял – наистина, повярвайте ми, колеги, чета безумия! Наистина това трябва да се преработи, но това не може да стане само от екипа на Здравноосигурителната каса. Това трябва да стане консенсусно, със съдействието на Българския лекарски съюз, националните консултанти, консултантите на Националната здравноосигурителна каса, които смятам да привлека и да работят за нуждите на Касата и съответно консултантите към научните дружества, тоест четири човека, които ще се съберем и, ако трябва пътека по пътека, ще обсъдим нещата. Това иска страшно много време.
Не знам как ще се справим с това нещо, но наистина тук може би да има друг подход – да отделим най-рисковите пътеки, които в момента са най-фрапиращи и като цена, и като различност на дейностите, които са нелогично свързани и да се опитаме да ги коригираме, но това може да стане само комплексно, със специалисти, които ще си кажат мнението.
Ние ще приемем това, което решат в съответната експертна група. Аз съм го кръстил „борд“ от специалисти, който ще работи съвместно с Националната здравноосигурителна каса. Това е по първия въпрос. Наистина, това е ключов момент. С това трябва да стартираме, иначе няма да можем да коригираме нещата.
Създаването на електронна борса – не мисля, че това е наша работа. Мисля, че това е работа на Министерството на здравеопазването. Те се занимават с този проблем, но дори и нашето участие тук трябва да го имаме, разбира се, но аз много дебело отбелязах, че имаме проблеми с информационната система. Тя не е точна. Ние в момента получаваме неточна информация. Това означава объркващи решения.
Аз се страхувам, че ако ние се намесим в тяхната работа при създаването на тази борса и вземането на решения, можем да допуснем и грешка. По-добре е да работим съвместно, да чуем какво казват те, да сравним с това, което знаем ние, да кажем къде ние виждаме разминаване и така да се реши въпросът, но ние да създаваме – мисля, че не е редно. Завърших.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Въпроси от останалите колеги народни представители или от Министерство на здравеопазването?
Ще дам възможност на доц. Иванов да зададе своя въпрос, за да сменим малко парламентарните групи.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми професор Плочев!
Аз искам да Ви задам един въпрос, тъй като Вие сте клиницист – искам да Ви попитам, като клиницист с какви проблеми Вие сте се сблъскали в Националната здравноосигурителна каса. Тогава сте били потърпевш, а сега как виждате нещата? Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Надявам се, че не във всички случаи сте били потърпевш. (Смях.)
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Много интересен въпрос.
Аз ще бъда много откровен с Вас, защото аз съм работил на терен и днес даже, минал съм главна визитация и, общо взето, трябва да Ви кажа, че, честно казано, не работим много честно с Касата, в смисъл – да я заблудим, да я излъжем. Това е самата истина, но ще Ви кажа кое не ми харесва и кои са причините.
Първата и основната причина е изтъкната във философията. Създаване на търговски дружества и превръщането на здравето в стока означава работа за печалба. Това е един много голям сблъсък, защото на второ място остава критерият „човешко здраве“. На първо място излиза факторът печалба.
Ние не трябва да бъдем толкова остри и към мениджърите. На хората това им е работата. Те работят, за да правят пари, само че ние много ясно и точно трябва да формулираме философията, че това не е предимствено финансова дейност. Това е първото нещо, което ме смущава, а предимствено медицинска дейност, която изисква съответния морал, а не толкова заобикаляне на някои норми, както виждаме сега. Това е първото, което ме притесни.
Второто е това, което дискутирахме с проф. Михайлов, това е тази, с военен термин ще го кажа, неопрятност на клиничните пътеки. Те са нелогично изпълнени и има много пропуски, които затрудняват нашата работа.
На трето място, което е по отношението ми към Здравната каса. Знаете ли, винаги ме е дразнело това колебливо отношение на Здравната каса към проблемите. В нас, в лекарите, които работим, остава впечатление, че Здравната каса се нагажда, ръководството на Касата се нагажда към финансовите проблеми, а не удря по масата и да каже, че това е медицински проблем и това не може да бъде решено така, това трябва да бъде решено в името на пациента. Това винаги ме е дразнело. Може би това трябва да се смени. Трябва да има една по-твърда политика, насочена към здравето на хората.
Това са трите неща, които са ме смущавали. Споделям лична позиция, разбира се. Това не е позиция на всички колеги.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, други въпроси?
Доктор Поповски, имате възможност да зададете въпроса си.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми колега Плочев, уважаеми господин министър! Аз закъснях служебно и не чух цялото експозе. Чух финалната част. Чух един израз, че Касата плаща бутиково, а получава насреща илиенски услуги, стандарт…
Касата не плаща бутиково, защото едно раждане в България е 580 лв. При едно Цезарово сечение жената трябва да лежи минимум пет дни, а няма болница в държавата, където един леглоден е под 200 лв., тоест за да плаща бутиково, трябва да плаща 2000 лв. за едно раждане, а плаща 580!
Може да дойдат такива времена да плащаме бутиково, когато Касата от 3 млрд. 500 млн. лв. има 7-8 млрд. лв. бюджет. Тогава може би можем да кажем, че някои медицински услуги ще бъдат бутиково заплатени. Сега те са недофинансирани и обществото трябва да го знае, защото се движим с 4% от брутния вътрешен продукт за здравеопазването, а не със 7-8, както нормалната Европа, или 13%, както е в Америка. Там има и бутиково здравеопазване, но при нас не е. При нас е някаква част от здравеопазването, за която Касата плаща според възможностите, които има.
Давам такъв пример: при 3 млрд. 500 млн. лв., и седем милиона българи, един български гражданин – дали е дете или е на 90 години, има 500 лв. за него в българската Здравна каса за годината. 500 лева! Двумилионната Словения има 5 млрд. евро бюджет на Здравната си каса, което значи 10 млрд. лв. Значи, един словенец има 5 хил. лв. в Здравната каса за своето здравеопазване за календарната година! Те дори не казват, че плащат бутиково, така че ние можем да плащаме бутиково – плащахме, примерно на инвазивната кардиология две-три години бутиково, защото те използваха голям процент от бюджета на Касата с надписани услуги и хора, които нямаха нужда да се правят инвазивните процедури.
Така че моят съвет към Вас е в новата дейност – много тежък контрол трябва да осъществявате Вие към разходването на този публичен ресурс, който и без това е недостатъчен. Пак казвам: тежко недостатъчен! 500 лв. има един български гражданин за една година в Здравната каса, както и да го смятаме.
Това, според мен, е чисто приятелски съвет към Вас – контролът е много важен. И на следващия рамков договор с Лекарския съюз, когато сядате да се споразумявате за цените на клиничните пътеки, немското или белгийското съотношение на цените на пътеките, а не съответните медицински лобита, това го казвам съвсем открито пред тази аудитория тук, от медицинските лобита всеки дърпа чергата към себе си, казано по народному. Това е моят съвет – да има някаква справедливост на, пак казвам, тежко недостатъчния публичен ресурс за здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми професор Плочев, ще Ви дам възможност да отговорите, макар че това беше по-скоро препоръка.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Под „бутиково“ имах предвид опита, който съм имал при моите специализации в чужбина. Вижте, рядко съм виждал на първия ден човек веднага да отиде на консултация при професор. Това е бутик! Така е! Това имам предвид.
А стандарт „Илиянци“ е болен, който лежи в Бургаската болница в кома и му казват: няма да Ви направим скенер, защото трябва да чакате две седмици, и го пращат в София. Това е стандарта „Илиянци“!
Аз съдя от конкретната практика, защото, аз Ви казвам, че идвам от терен и затова съм го написал, може би малко по-остро, но съм изразил една емоция, която съм я изживял, за което се извинявам, разбира се, ако някой се е почувствал некомфортно от тези мои думи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Клисарова, имате възможност да зададете въпрос.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, господа заместник-министри, уважаеми колеги, гости!
Първо, искам да кажа, че съм изключително доволна, удовлетворена от това, което ни представи проф. Плочев. Аз не мисля, че е остро. То е много реално и много конкретно, за което наистина Ви благодаря.
Ще кажа две неща и после – една препоръка.
Вие много добре казахте: здравен фонд, който обаче се нагажда към финансовите проблеми. Дано напуснем този принцип, защото Касата не трябва само да разпределя парите, отпуснати от Финансовото министерство и мисля, че тук можем заедно при определяне бюджета на Касата, да работим така, щото да има достатъчно средства. Разбира се, възможните средства.
И от тази гледна точка, минавам и на по-скоро личен въпрос, трябва да кажа, защото се отнася за Варна и Варненска област.
Страшни, фрапантни диспропорции във финансирането на отделните области – 52 млн. лв. за Пловдив, да ме извинят колегите, 18 млн. лв. за Варна. Не мисля, че варненските граждани и хората в областта са по-малко здравно осигурени. Няма как да стане!
При моя въпрос: защо това се случва, аз питах официално, ми отговориха, че в Пловдив има повече болници? Вие много точно казахте: Касата закупува дейности, здравни дейности, тя не финансира структури. Ами, дайте да правим много болници във Варна, че да имаме и ние едни такива средства.
Затова много Ви моля да проверите откъде идва тази диспропорция, защото, казвам още нещо много важно, болницата в Стара Загора, болницата в Ловеч, те са в критично състояние. Това лош мениджмънт ли е или недофинансиране? Не искам аз да правя изводите, аз съм убедена и Ви пожелавам успех, защото зная, че с тези принципи, които изложихте, ще подобрим начина на работа на Касата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Клисарова.
Професор Плочев.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Поемам ангажимента. Наистина, не съм готов сега да отговоря конкретно, но поемам ангажимента.
Естествено, че ние ще се срещаме редовно и ще ги дискутираме тези проблеми. Изход ще намерим. Който търси – намира!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Джафер, имате думата за въпрос.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, заместник-министри, колеги! Уважаеми професор Плочев, според мен ключовата дума на Вашето управление, най-вероятно ще бъдете избран, ще бъде „контрол“. Поздравяваме Ви за това като парламентарна група и в лично качество.
Част от проблемите няма да намерят бързо решение. Има обаче нещо, с което ще се сблъсквате на следващия ден, след като бъдете избран. Сигурна съм, че Вие никога няма да поискате актуализация на бюджета на Касата. Убедена съм от Вашето изложение.
Как ще се справите с неразплатените около 300 млн. лв., които липсват и са дефицит в момента от Националната здравноосигурителна каса – пари, които Касата дължи на договорните партньори?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, професор Плочев.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Благодаря за този въпрос, но мога да отговоря след една седмица, след няколкочасови разговори със заместник-министър Ананиев. Така мога да отговоря сега.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, други въпроси?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Доктор Дариткова, уважаеми господин министър, уважаеми професор Плочев! Аз лично съм удовлетворен от Вашето изложение, защото чух честно и отговорно представяне на проблемите на здравноосигурителната система, но с езика на медик, а не с езика на финансист, така че мога да Ви подкрепя и ще Ви съдействам.
Има обаче един въпрос, който Вие не засегнахте, а той касае цялата тази медицинска общност в нашата страна – оценката на труда на лекаря, на медицинския персонал, на стоматолога. Мисля, че Касата е тази, която трябва да определи какво е мястото на заплатата, или както искате го наречете, на доходите, които се получават от Касата на хората, които работят с нея. Виждам, че скоро клиничните пътеки няма да могат да бъдат премахнати, поради липсата на установен друг механизъм, но пък може да бъде установена ролята на това, което отива за възнаграждение на медицинските специалисти в общия обем на всяка една клинична пътека. Благодаря.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Мислех много да поставя този въпрос, но понеже знам, имам информация, че в момента на Министерство на здравеопазването се правят стандарти за заплатите, мисля че е редно да изчакам и да видим, първо, какво ще реши Министерство на здравеопазването, на каква базова основа ще легнат, след което вече заедно с тях можем да дискутираме този проблем. Просто не исках да избързвам преди проблемът да е решен. Това ми беше съображението, но за мен този въпрос винаги е бил важен, защото съм бил потърпевш. Нали разбирате?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други въпроси, колеги?
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: И понеже все по-често ще говорим за финанси от тук нататък, безспорно Националната здравноосигурителна каса е един контролен орган, който трябва да определи, да следи паричните потоци по отношение на тяхната ефективност и ефикасност.
Моят конкретен въпрос е малко по-друг: какво е Вашето лично мнение по отношение на това законно ли е и не противоречи ли на изискванията на Конституцията, до колкото си спомням – чл. 50, ал. 2, за безплатната медицинска помощ имам предвид, това, че Националната здравноосигурителна каса финансира частни лечебни заведения с публичен ресурс? Ако това ние, които непрекъснато търсим този отговор, го намерим с Ваша помощ, ние ще решим голяма част от нещата, които предстоят занапред пред цялата система.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Благодаря Ви за въпроса.
Тук въпросите можем да ги разделим на две – първо, доболничната помощ, общо-взето, е изцяло частна. Там проблемът е решен. Мисля, че за болничната помощ става дума. Частните болници, не мога да бъда сигурен, но доколкото знам, по Конституция всички видове собственост са равнопоставени. Собствеността е равнопоставена, тоест нямаме право да ги разделяме на частни и на обществени.
Друг е въпросът, че можем да ги регулираме, обаче това може да го прави държавата, това не може да го прави Здравната каса. Здравната каса е един от компонентите на медицинското обслужване на държавата. Не е само Здравната каса, която прави медицинското обслужване, така че частните болници…
Първо, не бива да смятаме, че не бива да … (неясен израз), частните болници сигурно имат и много дефекти там, но има и много позитивни неща, които можем да научим от тях. В крайна сметка те печелят.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Не е въпросът до научване, въпросът е …
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, моля Ви се! Моля Ви се, приключили сте с въпроса. Моля Ви, въздържайте се от емоции. Ще има възможност за дълга дискусия.
Други народни представители, ако имат въпроси, могат да се включат. Не виждам.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Госпожо председател, аз бих искал да споделя, че съм изключително впечатлен от представянето на професор Плочев, защото, предполагам и Вие, дами и господа народни представители, едва ли сте очаквали толкова добре направен разрез на проблемите в Националната здравноосигурителна каса.
Въпреки че познавам професор Плочев от много години, той лично мен много приятно ме изненада, защото аз не бях в течение на Вашата подготовка, господин професор. Усещам амбиция, усещам твърда ръка и усещам подреденост във Вашия подход, така че изключително много се надявам на Вашия успех.
Ще имате нашата подкрепа, защото всичко, което постигнем, ще бъде добро за България! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, представители на съсловни и пациентски организации, имате ли въпроси към кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса?
Искам да Ви уверя, че всички организации са получили надлежна покана за днешното заседание и със съжаление отбелязвам отсъствието на представителите на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз има свои представители и зададе въпроси, представители присъстват и от името на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Ако те имат въпроси към управител, могат да ги зададат.
Ако няма повече въпроси, във връзка с проведеното изслушване на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса подлагам на гласуване следното предложение:

Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложената кандидатура на проф. д-р Камен Сотиров Плочев, доктор на медицинските науки, за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел VІ от Процедурните правила, за което прилага проект на решение, съгласно приложението към доклада:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на
Националната здравноосигурителна каса

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1 и 5 от Закона за здравното осигуряване

РЕШИ:
Избира Камен Сотиров Плочев за управител на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 12 март 2020 г.“

Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Благодаря на присъстващите! Такава сериозна политическа подкрепа говори наистина за един добър старт. Надявам се и в зала да имаме същия консенсус.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА


СТЕНОГРАФ:

Вася ЙОРДАНОВА