Заседание на Комисията по здравеопазването, проведено на 05.10.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 12



На 5 октомври 2017 г., четвъртък се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на приоритетите на председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.) в сектор „Здравеопазване“.
3. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.,№ 702-00-34, внесен от Министерски съвет на 29 август 2017 г.
4. Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения,№ 754-01-45, внесен от Георги Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г. - първо гласуване.
5. Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения,№ 754-01-51, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 1 септември 2017 г. - първо гласуване.
6. Обсъждане на тема „Диагностиката и лечението на рака на простата в Европа и България“, с участието на председателите на Българското научно дружество по урология и на Българското онкологично научно дружество.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околна среда и водите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15.30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, на всички, откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване!
Заседанието ще се състои при дневен ред, при който ще отпадне една точка за ваше успокоение, защото програмата ни беше твърде амбициозна и предлагам следния дневен ред:
1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на приоритетите на Председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.) в сектор „Здравеопазване“.
3. Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-51, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 1 септември 2017 г. – първо гласуване.
5. Обсъждане на тема: „Диагностиката и лечението на рака на простата в Европа и България“, с участието на председателите на Българското научно дружество по урология и на Българското онкологично научно дружество.
Има ли други предложения по дневния ред?
Не виждам!
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Преминаваме към точка първа:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От парламентарната група на ГЕРБ няма да има задавани въпроси към министъра на здравеопазването.
Следващата по големина парламентарна група е БСП, заповядайте.
Кой ще задава въпрос?
Д-р Тимчев, имате думата!
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Добър ден! Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин зам.-министър, уважаеми представители на съсловните организации, медии, колеги! Моят въпрос е свързан с един актуален въпрос – в обществото от няколко дни назря проблемът с врачанската болница. Очаква се до 6-ти ако не бъдат взети мерки от страна на Министерството, колективно целият екип на болницата, да напусне лечебното заведение. Няма смисъл да обяснявам, че врачанската болница е областна и какъв голям регион обслужва от населението на страната. От медиите, разбрахме, че сте провели срещи и днес с кмета на Враца и с подалият оставка управителят на лечебното заведение. Моят въпрос към Вас е да дадете яснота по проблемите на болницата? Кое е довело до това финансовото състояние на болницата, до това напрежение и желание на целия колектив да напусне болницата? Какви мерки ще предприеме Министерството на здравеопазването за спасяването на тази голяма болница. Като допълнение на въпроса искам да задам и въпроса – да дадете яснота, ако и в други областни болници, в които прагът на търпимост е на ръба и там също могат да възникнат проблеми – какво ще направи Министерството на здравеопазването да се справи с този проблем? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Тимчев.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз Ви благодаря за въпроса, защото с това Вие ми давате шанс да внеса малко повече яснота във връзка с казуса, касаеш областната болница във Враца.
Недоумение у мен буди неразбирането откъде идват заплатите на персонала във всяка една болница! На всички е ясно, че Министерството на здравеопазването по правилата на законите, по които работи, финансира болници като врачанската по два механизма. Единият механизъм за оказана спешна помощ и другият за някои болници за отдалеченост. Отделно от това се дават средства за капиталови разходи, ремонти и така нататък, но в никакъв случай Министерството на здравеопазването не определя и плаща заплатите на работещите в която и да е болница. Заплатите на работещите в лечебните заведения се определят съобразно приходите на болниците, тъй като Вие знаете, те са търговски дружества, от НЗОК, от парите, които получават по Методиката, за спешност, от парите, които получават като отдалеченост, от кешови плащания от пациенти и така нататък.
За съжаление от 2006 г., ако не се лъжа, когато са фиксирани цените на клиничните пътеки до настоящия момент няма абсолютно никаква актуализация. От 2006 г. досега животът поскъпна многократно. От 2006 г. досега заплатите многократно се повишиха по пътя на повишаване на минималната, на средната заплата и ако си представим, че заплатите на персонала в една болница тогава са представлявали около 50-60% от целия приход на болницата, сега те вече се вдигат като процент от този приход. В този смисъл всички лечебни заведения изпитват доста големи затруднения.
По-конкретно за случая с болницата във Враца, аз я познавам доста добре, защото от много години съм лекувал много пациенти – тежки травматични пациенти, познавам и господин Цветков, който беше директор за известен период, после не беше, сега е отново директор, ако не се лъжа, повече от година.
За съжаление при нашите проверки и анализи се установяват изключително тежки, порочни практики и там.
Първо, на една много малка територия са концентрирани три болници – едната е областната болница многопрофилна, на входа – частна болница също многопрофилна, която си е отделна и зад входа още една, която е под наем сграда на болницата във Враца, която обърнете внимание, е с такъв договор за наем срещу ремонтни дейности, тоест не е получила една стотинка като наем областната болницата от това, че е отдала тази сграда на частната болница.
На всички Ви е ясно, че когато има постъпващи пациенти ще има филтриране и приемане на по-интересните на едно място и тези, които са тежки неосигурени на друго място. Това, което е отивало и като капиталови разходи – ще Ви дам един пример, при цена на скенер 16 срезов – 300 хил. лв. има закупен скенер за почти милион – деветстотин и колко хиляди лева, и това не е много отдавна.
У мен буди недоумение как се разходват средствата там!? Договорите, които са подписани и това всъщност е мъртвата хватка на тази ситуация са подписвани по принципа на копи – пейст, така, че да не защитават по никакъв начин интересите на областната болница. Те са с наказателни лихви над 10%. Кой може да издържи да плаща лихви над 10%?
Това което се обявява в отчетите – 12, 13, 14 млн. лв. имайте предвид, че са само главници. Това е от счетоводството на болницата. Тук ги няма лихвите, които така или иначе ще бъдат претендирани и съпретендирани, няма ги таксите на частните съдебните изпълнители, съдебните такси, както и адвокатските хонорари, тоест тази сума според мен, ще стигне над 20 млн. лв.
Нещо повече, нашите справки показват, че дори когато са давани средства за капиталови разходи в директно нарушение на Закона са изразходвани средствата за заплати и плащане на фирми, което е много тежко нарушение. В момента ние подготвяме поредния доклад до Прокуратурата за да се изрови цялата ситуация, там, защото експертизата на контролните органи ще бъде предполагам по-добра от нашата.
Прави впечатление по години и по имена директорите на болницата, които са били във Враца, че по времето на един период, не си спомням името на този директор, само за две години от 3 млн. дългът става 10-13 млн. Това са фрапантни нарушения, които няма да подминем така.
Какво може да направи Министерство? Това, което може ние го направихме ще им преведем аванс от субсидията, която ние имаме право да плащаме за спешност и отдалеченост. Това не са много пари. Ние нямаме законовото право да дадем под каквато и да е форма други средства. Второто, което ще направим в момента текат срещи с кметовете и на Враца, и на Ловеч за да търсим тяхната подкрепа при евентуалния вариант на теглене на кредит. Ясно е, че не само Враца, Ловеч, има и други закъсали болници ще трябва да прибягнат до кредити. Няколко пъти вече разговарям с министъра на финансите и се търси решение да може тези кредити да ги теглят от централизирано, подчертавам държавно място, с облекчен режим, без лихви или с някакви много малки лихви, за да може тези болници да получат глътка въздух и с парите от кредита, които са с нисък лихвен процент да имат силата да предоговорят този убийствен лихвен процент в настоящите им договори и запорирани сметки. В тази връзка, отново подчертавам, изключително важно е да получим подкрепата и на месната власт, защото при теглене на кредити ще трябва да се направят и обезпечения. Досега освен медийни изяви, ние не виждаме никаква конкретна помощ от страна на месната власт, затова сме готови ще коментираме, в момента се водят такива разговори в Министерството и се надявам да има резултат от това. Ако предположим краен вариант Министерството на здравеопазването по Закон е длъжно да осигури медицинска грижа и ние ще направим всичко възможно тя да я има под формата на необходимия минимум – спешност, хирургично отделение, вътрешно отделение, родилно и детско. Ще бъде жалко за региона. На нас ни се иска и ще се борим, както го правим и с ловешката болница от доста време, за да може тази болница да я запазим. Има договори и за съвместна дейност, които са изключително порочни и неизгодни като ловешкия договор. Много и тежка, и мръсна работа предстои да свършим. Няма да се поколебаем да я свършим тази работа стига да имаме вашата подкрепа и помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Петров.
Имате думата за реплика д-р Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за така изчерпателния отговор. Удовлетворен съм от отговора Ви. Искам да вметна – някак си вината се фокусира определено върху мениджмънта на болницата, или върху определен човек, независимо кой е той. Решението за да се проявят тези три лечебни заведения на територията на болницата не са еднолично взети, предполагам, че са взети от Общинския съвет. Тази областна болница, плюс това регионалните здравни инспекции, са дали разрешение на тази територия да съществуват тези здравни заведения, отделно от това се управляват и от борд на директорите. Много е странно, че от печеливша болница в годините тя достига до 10 млн. и само за кратко време вече надхвърля над 13 млн. По Ваши груби сметки, може да достигне 20 млн. лв. Вината чия ще бъде? Мерките, които казахте действително са тези, които Законът ви позволява на Вас да свършите. Благодаря Ви за отговора. Това исках само да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искате ли думата за дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Само за едно отношение, госпожо Председател. Действително ние ще влезем в дълбочина при тези проверки – по срокове, по дати и имена. Този Доклад, аз Ви казах, ще го входираме в Прокуратурата, защото това не са нормални практики за нас.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Парламентарната група на Обединени патриоти?
Няма да има въпроси.
Парламентарната група на Движението за права и свободи?
Няма да задава въпроси.
Отново БСП за България.
Имате думата за втори въпрос.
Заповядайте, д-р Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Нашият втори въпрос, уважаеми господин Министър, е следния: той е във връзка между другото с две отделни неща. Едното е медицинските изделия, а второто желанието да се ускорят нещата с електронното здравеопазване. Във връзка с това въпросът ми към Вас е: как го виждате във времето, кога ще се приключи със създаването на регистъра за медицински изделия и дали IT специалистите на Министерството на здравеопазването работят и ако работят докъде са стигнали по отношение на платформата за електронните търгове и електронните търгове за медицинските изделия? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаема д-р Найденова, благодаря Ви за тези въпроси – те са два. По отношение на регистъра за медицинските изделия – поехме ангажимент и в момента се работи по нормативната рамка за създаване на такъв регистър. Тук имаме определени затруднения и те идват от чисто нормативен характер, защото голяма част, почти всички медицински изделия, не се заплащат в Здравната каса. Те се заплащат от пациента и това малко ни връзва ръцете при подготовката на този регистър. Ние ще направим необходимото, на нас много ни се иска да постигнем максимална прозрачност и яснота, защото това в най-баналния случай ще доведе до сваляне на цените на медицинските изделия и намаляване на товара върху българския пациент. Благодарение на доплащанията под различна форма ние вече започваме да вземаме водещи места в световната практика, които преминават 48% и това ни безпокои определено. Това е посока в която ще работим.
По отношение на електронния търг за лекарства. Нашата цел е такъв да постигнем за медицинските изделия, но за електронния търг за лекарства има изработена платформа, има сключен договор, който ни отне доста време да го намерим в Министерството на здравеопазването, защото се оказа, че е еднолично подписан от министъра, несъгласуван от никой и неясен на никого. Това е причината, ние да не можем въпреки, неистовите усилия да го пуснем този търг. Ние имаме желание да пуснем електронния търг за лекарства. Да започнем с онколекарствата, после да вкараме и други. Това не се случва досега поради дефекта на този договор, който е подписан от предшественика, който е приет като работа, платено е, не е съгласувано с необходимите директори на дирекции – Правна и така нататък. Еднолично подписан от министъра и прибран в чекмеджето. Извинявам се, че си изпускам нервите, но това не е нормално, не е почтено, това ни връзва ръцете и затова не можем да го пуснем. Ако трябва ще го прекратим, ще обявим нова процедура, но ние от това няма да се откажем. Колкото повече публичност и електронизация, толкова по-добре и това нещо, държа да подчертая, го правим съвместно с Агенцията по информационни технологии към Министерския съвет – господин Росен Желязков, под тяхната субординация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Имате ли реплика, госпожо Найденова?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Не бих казала, че е толкова реплика, тъй като господин Министърът беше достатъчно ясен и откровен с всички ни. Искам само да кажа поводът, за който задаваме този въпрос е, че предстои „дъ джоб“ и гледайки бюджетите на Министерството на здравеопазването в стари години непрекъснато фигурира електронно здравеопазване, Програма електронно здравеопазване и въпреки всичко то не идва. Сега получихме яснота какво се е случвало в близките години и аз се надявам, че с наша помощ и Вие ще успеем да отделим като отделна програма и внимателно да я следим как ще се развие за 2018 г. електронното здравеопазване, респективно тук влизат лекарствата и медицинските изделия като едно много голямо перо, което всички нас ни тревожи. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Господин Министър, нещо искате ли да добавите?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Не.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
С това изчерпваме днешният блиц контрол.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:

2. Представяне на приоритетите на Председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.) в сектор „Здравеопазване“.
Господин Министър, имате думата за да представите въпросните приоритети.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, дами и господа народни представители! Спазвайки определения график на нашата подготовка за председателството на Европейския съвет ние вече представихме нашите приоритети на два форума. Единият пред Висшия медицински съвет на Министерството на здравеопазването. Това е така да го кажем „мозъчният тръст“ на Министерството на здравеопазването, след което пред формата „Партньорство за здраве“, което е знаете е създаден с акт на Министерския съвет, също „мозъчен тръст“, който е част от множество пациентски организации и сега всъщност след тези две тренировки ние пристъпваме към официалното представяне пред Вас, уважаемите народни представители, на нашите приоритети. При подготовката и избора на нашите приоритети ние имахме множество срещи с министри на здравеопазването на страните-¬членки на Европейския съюз, както и многократни срещи с комисаря по здравеопазване в Европейската комисия. Така бяха изскристализирани основните две теми, което Ви уверявам, че накратко изглежда лесно, но на практика беше един дълъг процес, който трябваше да бъде в интерес на Европа, но два пъти повече в интерес на българската държава. Балансът в тези преговори е понякога трудно постижим. Все пак аз съм удовлетворен, защото от двата приоритета, които ще бъдат по време на нашето председателство са изключително актуални, изключително адекватни, изключително касаещи българското здравеопазване, както и европейското такова. Имаме подкрепа на здравните министри, сондирали сме техните мнения. В хода на председателството ще наследим едно досие, което трябва да завършим, но предлагам в детайли, тъй като персонално отговорен затова ще бъде зам.-министър Ненков да Ви запознае, ако позволите.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НЕНКОВ:
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги и приятели! Тези приоритети бяха съставени в рамките на един екип за председателството, който беше формиран в Министерството на здравеопазването. Те са два. Единият, първият най-общо да го кажем, това е какво съдържа храната на нашите деца. По време на Малтийското председателство имаше такъв приоритет, но той касаеше само наднорменото тегло на децата – защо децата ядейки, какво, са пълни. Нашият проблем, ние това, което искаме да сложим на масата е какво във всъщност нашите деца слагат в уста си? То е позволено, но дали не е вредно? Химическите вещества, които са добавки към храните на нашите деца било то млеката на бебета, тези храни, които се рекламират по телевизия, и които децата много обичат, защото те обективно са вкусни. Техните съставки не се отразяват веднага на тяхното здраве, те затова са позволени, но ние не знаем всъщност и нямаме достоверно научно изследване сложено на масата или да кажем честно научно изследване, което да каже след 20 години това дете ако има тереиодит на Хашимото, дали това не е причинено от чипса, който е яло? В свободна импровизация го казвам това – не търсим такава пряка връзка. Идеята е по този приоритет да завършим със заключение на Съвета на министрите на здравеопазването на Европейския съюз. Това обаче означава да има пълен консенсус. Заключенията на Съвета се приемат със стопроцентово съгласие. Темата е актуална, приема се добре и от Комисията, и от министрите, с които се срещнахме на страните-членки. Ще имаме конференция на тази тема, която ще е на експертно ниво на 6-ти февруари.
Втората тема е по, как да кажа, деликатна. Втората тема най-общо е лекарства. Какво за лекарствата? Иновативните медикаменти, които влизат не само на нашия пазар – това е глобален проблем за Европейския съюз, дори и за богатите страни. Иновативните медикаменти, които струват страшно много пари, са ли толкова ефективни, колкото пари струват? Сякаш няма яснота как точно индустрията формира голямата цена, какво влиза в нея, колко са средства за развитие, за производство, колко е печалбата на фирмата, защото всички ние сме свидетели, затова как при включване на генерици цените на оригиналните препарати падат в пъти – нима те губят? Бързото въвеждане в употреба на препарати, прескачайки етапите на клинично изпитване, това добре ли е за нашите пациенти? Не говорим за индустрия, не говорим за Министерството на здравеопазването, в центъра на този дебат – лекарственият ще бъде пациентът, след това ще бъдат обществените средства, харчени за това лечение. Далеч сме от мисълта да очакваме заключение на министрите точно по този въпрос. Конференция на тази тема също на експертно ниво ще бъде свикана в София на 6-ти март като в панелите ще бъдат поканени да участват и пациентски организации, и медицински професионалисти, и индустрията. Очакваме горещ дебат, но аз искрено вярвам това да бъде честен разговор. Идеята ни е да повдигнем темата. Нямаме идея да имаме политическо заключение по този приоритет. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, искам да Ви информирам, че това представяне на приоритети на Министерството не е само формално, а ние имаме писмо от Председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че е хубаво комисиите в ресорите да изкажат своето мнение за подкрепа. Имат възможност да допълнят тази Програма, така че очаквам от Вас в момента ако имате изказвания и предложения да ги направите, защото срокът е до 25-ти октомври, който ни е даден, за да може Народното събрание да излезе с общ документ по отношение на Програмата за председателството. Смятам, че тук наистина можем да бъдем достатъчно активни и да дадем такъв облик на председателството, че да бъде от полза както на българските така и на европейските граждани.
Има ли изказвания по темата?
Заповядайте проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз внимателно изслушах това което представи д-р Ненков и двете теми, които ще бъдат засегнати. На темата детски храни няма да се спирам, тъй като това е въпрос на изключителен контрол от страна на всички европейски институции, вероятно е важен. Незнам какви са взаимодействията Ви в темата с Агенцията по контрола на храните, която има водещото място по законови разпоредби да се занимава с контрол на всички видове храни, включително и на детските? Тъй като темата е консенсусна, вероятно, тя ще намери своето развитие и добро решение в рамките на досието което, както сподели господин министърът, трябва да бъде затворено.
Моите предложения, по-скоро са свързани с втората тема, която е изключително фрежилна, чувствителна за всички европейски страни и за всички лекари в тези европейски страни, за всички пациенти. Това което Вие очертахте като ваше виждане, може би лично, за иновативните медикаменти дали цената е реална, какво печелят различните фирми, звучи доста общо, тъй като в много от дискусиите, които сме имали през години с представители на асоциациите, представящи иноваторите в България – тези проблеми много дълго са дискутирани, представяни в детайли и едва ли по отношение на цените би могло да се прави някаква опресия върху иновативните фирми, които предлагат тези цени на пазара. Те са свързани с изключително високи технологии, които се прилагат в момента. Медицината е стигнала съвсем друго равнище от това, което е била само преди 20 години. Много по-важен е въпросът, това за прескачането на клинични проучвания не го разбрах, никъде нито в ЕМА, нито в FDА допускат на пазара медикамолекули, които не са преминали етапа на клинично проучване. Аз не знам откъде е почерпена тази информация, но това не може да се случи практически и иновативни медикаменти, които да прескочат клинично проучване, както беше представено тук пред нас, ми се струва, че има известна неточност в това.
Много по-важни обаче са две неща за българските и европейските пациенти, за европейската медицина и за българската респективно. Това са механизмите на реимбурсиране, които имат много проблеми както в Република България, като структура на реализиране на реимбурсирането, както и проблемите за реекспорта на медицински продукти, по-скоро на лекарствени средства, тъй като много пъти в задълбочени проучвания върху възможността за ограничаване, контрол на реекспорта в рамките на Европейския съюз беше изказано мнението от специалисти, тук и уважаемият професор Гетов между нас, който също може би ще каже своето мнение, че една страна не може да окаже въздействие върху реекспорта в рамките на Европейския съюз, каквито и усилия тя да приложи.
Адмирирам качената от Вас промяна в Закона, която касае реекспорта на лекарствата, но това е общо европейско мнение и в това отношение много от държавите, по-скоро целият Европейски съюз, би трябвало в това съвещание, тази тема, която отваряте, ако това позволява да постави въпроса България, тъй като реекспортът на лекарства, да го наречем най-общо, представлява един изключителен проблем, и то за държава като България, която поради много особеностите в „законотворчеството“ го наричам в кавички през последните 8-9 години, създаде условия за един много масивен реекспорт. Знае се, няма смисъл да занимаваме уважаемата аудитория с подробостите около това. В това отношение бяха направени някои усилия от предишния екип, не на временното правителство, а на д-р Москов, и за съжаление тези усилия не можаха да бъдат доведени докрай.
По отношение на реимбусирането също бяха направени усилия, бяха направени срещи и си позволявам да подновя тази тема пред управлението на Министерството на здравеопазването, на близки на нас териториално страни, каквато е Румъния, водиха се преговори тогава, може би си спомняте и с други страни като Република Полша, тъй като съществува такава практика. Давам един пример – във Федерална република Германия две федерални републики, каквито са Нидерзаксен и Саарбрюкен да кандидатстват заедно и да правят обща тръжна процедура. Това е много трудно изпълнимо от юридическа гледна точна, но е възможно, тъй като тогава вече върху един по-голям пазар, какъвто е примерно българо-румънския, който включва популация, която е над 30 милиона може да бъде оказана опресия върху дистрибуторите, върху самите регулатори директно и да се намалят цените, за които Вие споменахте в началото, че представляват проблем. В този смисъл предложенията, които бих си позволил да Ви представя като лекар, като специалист в областта на технологиите на лечение на много сериозни заболявания е дали е възможно, Вие ще споделите сега пред нас, тези проблеми за реекспорта и за механизма на реимбусиране да бъдат поставени в рамките на това досие? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Искате мнение, да изкажете?
Заповядайте д-р Ненков!
ЗАМ.-МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НЕНКОВ: Напълно е възможно, разбира се, да бъдат добавени, господин Професор, тези теми в панелите на нашата конференция. Има процедура за ускорен достъп. Това е лекарство, което в края на своята фаза на въвеждане, но не е довършена до края процедурата – това имам предвид под ускорения достъп. Може би аз не съм бил ясен когато съм изказвал.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Имат възможност и съсловните организации да се включват.
Професор доктор Илко Гетов, заповядайте.
ИЛКО ГЕТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, господин зам.-министър, колеги! Аз искам да кажа, че ние като съсловна организация сме удовлетворени от така засегнатите или зададени критерии на българското председателство. Искам да потвърдя, че те са обсъдени в тези формати, за които каза министърът и включително имаме срок до 26-ти октомври да дадем допълнителни становища, мнения, предложения и така нататък за допълване. В този смисъл ще кажа две неща по двата приоритета.
По първия – какво ядат децата? Тук особено важно е да се засегне въпросът и с хранителните добавки, свободният достъп до тях, безконтролната употреба на хранителни добавки, включително и от деца без съвети и консултации от медицинско лице. В този смисъл и Народното събрание може да поеме своя ангажимент и да подпомогне за решаването на проблема, тъй като новият Закон за храните е вече в дневния ред на Комисията по земеделие и храни и по здравеопазване.
Другият въпрос по отношение на иновативните лекарства, оценка на тяхната ефикасност и достъп до пазара, също смятаме, че единият от въпросите, който би следвало да бъде поставен е за създаването на Общо европейска агенция за оценка на здравните технологии, тъй като такава няма и по подобие на Европейската агенция по лекарства, за която ние кандидатстваме и може би ще бъдем сред една от избраните в късата листа държави, където да бъде релокирана. Следващият въпрос, който е важен е за Общо европейска агенция по оценка на здравните технологии, защото тя би следвало по наше мнение да има технически секретариат и да бъде структурирана като мрежа от експерти, така че всички държави членки да участват равностойно и равноправно в нея.
По отношение на реекспорта за което благодаря на проф. Михайлов – тези промени, които се предлагат, и които ще бъдат внесени като промени в Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина следва да бъдат надградени след това в подзаконовата нормативна база. Едното от нещата, които според нас би имало ефект това е задължителното въвеждане на така наречените „болнични опаковки“ за лечебните заведения в България и на следващо място въвеждането на специална рецептурна бланка с различен цвят по подобие на тези съдържащи наркотични вещества, така че отчитането и проследяването да бъдат максимално ефективно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Гетов.
Ценни предложения, Комисията ще ги вземе предвид в окончателния доклад.
Има ли други изказвания?
Заповядайте д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Зам.-министър! Ще кажа няколко думи по отношение на втория приоритет, именно за достъпът до лекарствени продукти. Трябва да Ви кажа, че аз съм удовлетворена от това което току що изложи зам.-министърът, защото така както беше описан този приоритет в медиите и в публичното пространство ме остави с чувството, че се има предвид по-скоро първия аспект на проблема – достъпът по-бързо на пациентите до иновативни продукти, единствено. Много пъти сме дискутирали, тук, съкращаване на срокове за разрешителни и за влизане на пазара, остави ме с впечатление, че това се има предвид, единствено и само. Да, темата за достъпът до лекарствени продукти в по-широкия смисъл на думата е много важен. Тук става въпрос за оценка на здравните технологиите, точно по отношение на цена ефективност, ефикасност. В този смисъл държавата трябва да направи така, че националните държави и политики в рамките на Европейския съюз трябва да са такива, че да дадат възможност за по-голяма група от населението да има достъп до лекарства. Всички ние сме наясно, че държавата и Министерството на здравеопазването трябва да дадат съотношението генерици – иновативни и да направи така, че публичният ресурс да бъде харчен ефикасно и ефективно. Тази тема е много широка, най-вероятно, ще влезем в тази тема когато обсъждаме отново бюджета на Здравната каса за следващата година, но не трябва да забравяме, че всеки пациент, който и да е той, иска да се лекува с най-иновативното съществуващо в момента и да има достъп до най-високите технологии, включително в областта на лекарствата. Този баланс трябва да бъде подсказан от Министерството, от институциите. Да, Европа може да има обща политика и тя има такава по отношение на съотношението генерици – иновативни, до толкова, доколкото влизайки на повече генерични продукти се освобождава ресурс за нови иновативни медикаменти за да създадем реалния достъп, който се очаква. Подкрепям изцяло идеята да дискутираме какво трябва да бъде контролирано от Изпълнителната агенция по лекарствата и какво от Агенцията по храните. Да, темата за хранителните добавки, това какво има в тях, защо там трендът всяка година е значителен, защо никой не контролира точно този сегмент от пазара и кой носи отговорност за това което се продава на българския пациент е много сериозно, но това не е, най-вероятно, в рамките на тази дискусия, няма да може да бъде приключен този дебат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Джафер.
Има ли други изказвания и предложения?
Няма.
Благодаря на всички за участието в дискусията по тази точка. Ще излезем с окончателен доклад от името на Комисията и ще отправим допълнителните предложения, които възникнаха тук и уточнения. Надявам се, че и Министерството възприе, защото посоката е тази, която е очертана от предварителните приоритети.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г. - първо гласуване.
Уважаеми колеги, имате становищата по Законопроекта, които са получени досега. Ще дам възможност първо, на вносителите да представят Законопроекта и после ще започне дискусията по същество.
Заповядайте д-р Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Поводът за внасянето на това допълнение към Закона за лечебните заведения беше съчетание от няколко инцидента, които се случиха в началото на лятото, обикновено в структурите на спешната помощ, при които беше оказано доста нежелано давление върху възможността за изпълнение на дейността и физическото здраве на работещите медици. Считаме, че проблемът е много важен, защото този, който не е виждал как две ромски банди продължават да вилнеят, когато и двете окървавени отиват в спешното отделение и там продължават своите взаимоотношения на територията вече на здравното заведение само той не знае колко е важно и какъв е страхът в медицинските специалисти и служителите от здравните заведения. В същото това време ние сме наясно, че проблемите не касаят само спешните медици. Ние имаме проблеми, които касаят отношенията между пациентите в здравните заведения, пациентите между приходящите в здравните заведения, пациентите, медиците, а защо да не кажем и между самите медици. Понастоящем лечебните заведения в зависимост от техния вид и структура решават този проблем по различен начин. От този възрастен човек на 85 години, който стои като портиер на портала на здравното заведение до използването на съвсем модерни средства за охрана като видеокамери, зона на достъп, даже и някои лечебни заведения имат и одиторски доклади за тази дейност. Аз акламирам това което свърши министърът на здравеопазването и неговата среща с главния прокурор при което вече се провеждат областни съвещания по отделните области, в които участват мениджъри на здравни заведения и прокурори. Там се акцентира върху последствията от тази нежелана дейност, а превенцията, профилактиката, като че ли не е заложена както трябва. Определено считам, че в момента в лечебните заведения, даже и в най-големите болници, може би само МВР болница и Военната болница няма специалисти, експерти по сигурността, които да направят един план за развитието на тази дейност за съответното лечебно заведение, затова ние предлагаме допълнение към Закона за лечебните заведения, който гласи следното: в глава първа на Закона се създава чл.7а „Лечебните заведения осигуряват охрана на пациентите и персонала при условия и по ред, определени с наредба издадена от министъра на здравеопазването съвместно с министъра на вътрешните работи“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Народните представители са чели доклада.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Чели са го – да.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колкото и да е изчерпателен и подробен, те са се запознали с него. Да, благодаря.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми присъстващи представители на Министерството и съсловните организации дали бихте изразили устно становищата, които вече потвърдих, че са предадени писмено?
Заповядайте, д-р Борисов от името на Български лекарски съюз.
СТОЯН БОРИСОВ: Благодаря Ви. Ние сме съгласни със Законопроекта, но поставяме въпроса за финансирането, тъй като голяма част от болниците са затруднени и не биха могли самостоятелно да осигурят финансирането. Поставяме въпроса да има държавно, общинско или областно участие във финансирането, да се поемат част от разходите, а не всичко да бъде прехвърлено на лечебните заведения, които и без това се намират в особено затруднено финансово положение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Борисов.
Други становища?
Няма. Да преминем към изказвания, колеги!
Доктор Поповски имате думата.
ПОПОВСКИ: Уважаема д-р Дариткова, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги от Здравната комисия! Аз давам един такъв пример – Плевенската университетска болница, където работех до преди няколко месеца е наела охранителна фирма и такива инциденти не стават при нас от години като едно от условията е охранителите по места да разполагат с паник бутон и фирмата да има сигнално-охранителна дейност. При натискане на паник бутона идват два джипа с осем момчета и такива неща не стават в нашата болница от години. Плаща си ги болницата, тоест за охраната на самата болница си плаща самата болница от бюджета на болницата, от приходите, които са основно от НЗОК и министърът каза, тук другите допълнителни варианти. Не виждам как ще стане по друг начин финансирането дори и при смесената собственост, където част от областните болници са смесена собственост държава – общини, ако общините нещо се ангажират с такъв модел финансиране допълнително, това е възможно да се случи. В държавните болници мисля, че това е възможно да се ползва плевенския модел. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Поповски.
Уважаеми колеги, ще си позволя и аз да направя изказване. Искам да се обърна към вносителите със следните предложения: Това което знаем като принцип в правенето на законодателни предложения е, че не се прави законодателство по казуси, освен това Законът трябва да отразява променени обществени отношения. Аз лично като лекар не мога да приема, че обществените отношения са се променили в посока на това, всички да бият лекарите. Напротив смятам, че това са отделни инциденти. Да, ние трябва да покажем мерки на непримиримост, но в никакъв случай един такъв Законопроект написан на коляно, извинете ме колеги за израза, няма да реши този проблем. Искам да декларирам известен конфликт на интереси, защото самата аз по смисъла на Търговския закон съм лечебно заведение. Аз не се нуждая от охрана в моята практика, категорично го заявявам, за да преглеждам пациентите си. Така написан от Вас Законът предполага, че на всеки пациент и на всеки от персонала, включително и на огняря или водопроводчика в болницата трябва да се осигури охрана. В този смисъл как ще се случи това нещо, как си го представяте и сега големите лечебни заведения категорично осигуряват сигурност на персонала си. Има договори с фирми, които ги охраняват. Това е ангажимент на мениджърския екип на лечебното заведение. Този Законопроект не решава никакви проблеми. Той е написан от чисто популистки подбуди, в същото време смятам, че дискредитира начинът на законотворчество написан по този механизъм, защото трябва законите да бъдат съобразно новите разпоредби за нормативните актове. Имате една изключително несериозна финансова обосновка. По никакъв начин мотивите не кореспондират с амбициозните цели и текста, който сте написали. Аз и моята парламентарна група няма да подкрепим този Законопроект.
Има ли други изказвания?
Ако няма други изказвания да пристъпим към гласуване.
Подлагам на първо гласуване – Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г., който е „за“ моля да гласува.
За – 9, против – 10, въздържали се – 1.
Не се приема този Законопроект.
Преминаваме към следваща точка от дневния ред:

Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-51, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 1 септември 2017 г. – първо гласуване.
Преди да дам възможност на проф. Клисарова да представи Законопроекта искам да подчертая, че се надявам Вашата парламентарна група да Ви е информирала, че когато постъпват всеки месец по един Законопроект по една и съща тема Комисията е длъжна да ги гледа заедно. В този смисъл няма защо да правите внушение от парламентарната трибуна, че нарочно забавяме законопроектите на опозицията, напротив трябва да съгласувате законотворчеството си вътре в парламентарната група и когато правите такива предложения винаги да бъдете малко търпеливи и да изчаквате установените от Правилника срокове.
Професор Клисарова, имате думата за представяне на Законопроекта.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Госпожо Председател, господин Министър, колеги, дами и господа! Ще бъда абсолютно кратка, защото Вие познавате добре мотивите, по които сме работили за тези промени в Закона за лечебните заведения, запознатите и със становищата. Кое налага това – това е една несправедливост. Не може затова, че пациентът, накратко и ясно го обяснявам, ако отиде в Транспортна болница или във Военномедицинска болница да може да получи тази субсидия, за която му се полага, той е здравно осигурен, Министерството гарантира финансирането на неговото лечение, а не, не финансира, но ако отиде в Пирогов, разбирате ли, те няма да получат, там ще получи, извинявайте обърках се. То е толкова безсмислено това, че ако отиде в Пирогов плащаме за едно, ако отиде във Военномедицинска болница или Транспортна болница, или в МВР болница трябва да си доплати пациента. В това не виждам никаква логика, никаква справедливост и именно затова даваме предложение с този Законопроект да бъде избягната тази несправедливост, която е и спрямо лечебните заведение и най-вече спрямо нашите пациенти. Ще бъда кратка, само искам едно допълнение да добавя. Когато се запознах с всички мотиви, благодаря на всички колеги, организации, които подкрепиха нашето предложение и много подробно се запознах с всички, и считам също за логично мнението това което ни е дало Министерството на здравеопазването, а именно да бъдат точно упоменати лечебните заведения по чл. 5 ал. 1, защото абсолютно съм съгласна, че останалите лечебни заведения, то те са центрове за спешна медицинска помощ, да не ги изброявам всичките, ако кажете ще ги прочета, точно те ще получат двойно финансиране, което изключително ще затрудни приложението на Закона. Съгласна съм, затова правя и тази добавка мисля, че цялата група наши народни представители сме го обсъдили, че това е правилното решение и предлагаме, както е нашия Законопроект като в чл. 106а точно бъдат упоменати кои болници засяга – това са ведомствените болници или към останалите министерства, така че Министерството на здравеопазването да може да финансира и тези лечебни заведения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Клисарова.
Искам да припомня, че на първо четене се приема Законопроектът във вида, в който е предложен. Между първо и второ четене ще имате възможност да направите предложения, които да коригират текстовете, които сте направили като предварително предложение.
Има ли други изказвания или становища?
Макар и да сте запознали отново с подробните становища на всички институции и съсловни организации, от които сме поискали.
Доктор Борисов, имате думата.
СТОЯН БОРИСОВ: Благодаря Ви. Българският лекарски съюз принципно изразява своето съгласие, защото ще се преодолее това неравностойно положение, но остава въпроса за финансовото отражение. Искаме правилно да се анализира, да се установи за каква сума и средства става на въпрос и тези средства да бъдат съответно предвидени. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други становища?
Искате да се изкажете, заповядайте, да, имате възможност да се изкажете, първо представихте Законопроекта. Да, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Във връзка с „Анализ на разходите и ползи“ – може би сте видели тази част. Вие виждате, че в момента за миналата година са 51 пациентите, които са били с аневризми и артериални малформации, 813 пациентите, които са били с бъбречно заместителна терапия и 385 с терапевтична пареза. Това показва, че разходите, тези пациенти, те са толкова – 300 за едно, 50 за друго, 25 за трето.
Дали средствата за тези пациенти, които са отделени през миналите години ще бъдат, или през 2016 г., разпределени в пет държавни болници, които се финансират от Министерството на здравеопазването, или от тези останалите болници, в които ще отидат пациентите, просто пациентите ще имат достъп до всяка болница, която може да извърши услугата. Не са необходими повече финансови разходи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Клисарова.
Има ли други изказвания?
Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване
Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-51, внесен от Анелия Димитрова Клисарова и група народни представители на 1 септември 2017 г. – първо гласуване.
За – 20, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Уважаеми колеги, във връзка с отбелязването на световния ден за предпазване от рак на простата, на 27 септември се чества той, и форум проведен в Европейския парламент ще направим дискусията по последната точка, която беше обявена предварително.
Давам възможност за презентация на проф. Дудов, който е Председател на Българското научно онкологично дружество.


(закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА




Стенограф:
Мария Николова