Заседание на Комисията по здравеопазването, проведено на 12. 10. 2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 13


На 12 октомври 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването, като предлагам то да се проведе по предварително обявения Ви дневен ред:
1. Законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, без против и въздържали се.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ХРАНИТЕ, № 702-01-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 СЕПТЕМВРИ 2017 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
От името на вносителите давам думата на господин Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията – дами и господа народни представители, съвсем накратко ще Ви представя Проекта на нов Закон за храните. Необходимостта от изготвянето на нов Закон е най-малкото заради това, че старият е действащ от 1999 г., има над 40 промени до настоящия момент. Има доста нови неща в европейското, респективно и в българското законодателство, следствие на което се пристъпи преди около година и половина-две към изработването на нов Закон, като в него бяха поканени широк кръг специалисти.
В новия Закон се въвеждат процедури за регистрация, или одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни. Предвидено е създаването на публичен регистър на бизнес операторите и обектите за производство, също така има създаден Консултативен съвет по водите към министъра на здравеопазването. Регламентират се основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните, като включително и изискванията, че на етикета се представя на български език. Предвижда се въвеждането на изрична забрана да се рекламират генетично модифицирани храни и храни, за които има въведени ограничения за употреба на деца чрез реклами и други. Също така се уреждат условията и редът за пускане на пазара в Република България за първи път на храни със специално предназначение и хранителни добавки. За първи път се уреждат изискванията при търговия с храни от разстояние, или интернет търговията. Определят се условията за хранително банкиране и дарения с храни, и не на последно място, регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход, хляб, брашно, хлебни и сладкарски изделия.
Немаловажно е, че се предвижда завишение на санкциите в новия Закон. Размерът на санкциите по Законопроекта за храните е определен в зависимост от степента на обществена опасност на нарушенията, като е взето предвид честотата на налагане на санкциите и тяхната събираемост.
Съвсем накратко процесите на съгласуване с Европейската комисия съгласно Директива 1535/2015 г.
29 юни 2016 г. е първата нотификация пред Европейската комисия № 01974 от 29 юни 2016 г. по системата Трейсис; 30 септември 2016 г. е получено подробно становище на Европейската комисия № 03042 по системата Трейсис; 26 юни 2017 г. втора нотификация, или отговор на становищата на Европейската комисия № 01589 по системата Трейсис; и 11 октомври 2017 г., вчера късния следобед в Министерството е получена реакция от Комисията по отношение на последната съгласувателна процедура по системата Трейсис № 02649 от 3 октомври. Но е получено вчера, още не е разгледано и ще бъде предоставено последното становище по съответния ред в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Сега ще дам възможност за становища, които вече сте получили и разполагате с тях, но моля страните, които са ги представили, накратко да ги преразкажат.
Първо ще дам възможност на Министерството на здравеопазването да изкаже своето становище. Разбрах, че то няма да е чак толкова кратко, но ще Ви изслушаме, защото наистина това е важно за Комисията по здравеопазването в сферата на действия на Закона, които пряко кореспондират с ангажиментите на Министерството на здравеопазването.
Госпожо Йорданова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Уважаема д-р Дариткова, уважаеми народни представители! Представеният на Вашето внимание Проект на закон за храните не е подкрепен и съгласуван с Министерството на здравеопазването, като МЗ поддържа свои принципни бележки в рамките на съгласувателната процедура, и тук ще поясня точно какво имаме предвид.
Българската агенция по безопасност на храните е създадена със закон в изпълнение на стратегията за създаване на Българска агенция по безопасност на храните като единен компетентен орган за официален контрол по цялата хранителна верига, който да обединява дейностите и функциите на действащите административни звена в Министерството на земеделието, храните и горите и в Министерството на здравеопазването. Извън контролните правомощия на Агенцията, по неясни причини за нас, останаха само бутилираните минерални води, изворни и трапезни води, които по смисъла на европейското и националното законодателство са признати като храни. Така към момента регистрацията на обектите за производство, преработка и търговия с храни и контролът върху храните се извършва от два компетентни органа – Българска агенция по безопасност на храните и регионални здравни инспекции, и е в противоречие със стратегическата цел за създаване на Агенцията и мотивите в нея.
Предвид политиката на правителството за намаляването на административната и регулаторната тежест за бизнеса, създаване на условия за повишаване на инвестиции и развитие на малките и средните предприятия, настояваме правомощията по регистрацията на обектите за производство на бутилираните минерални води, изворни, трапезни води, както и контролът върху търговската мрежа на тези храни да премине към Българската агенция по безопасност на храните. Съществува припокриване на функции и дейностите на БАБХ и РЗИ, което представлява тежест за операторите в хранителната верига и за държавния бюджет също. Такова припокриване се наблюдава при извършване на контрол в обектите за търговия на дребно, предлагащи на пазара едновременно храни от различни групи, включително и бутилирани минерални, изворни и трапезни води, като магазини, хипермаркети, заведения за обществено хранене и други.
Такова припокриване се наблюдава и в предприятията за производство на безалкохолни напитки и бутилирани води в един обект. Припокриването на дейностите се изразява в това, че двата контролни органа извършват контрол за съответствие с изискванията на едно и също основно законодателство – Регламент № 852 от 2004 г. относно хигиената на храните, и Регламент № 1169 от 2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставяне на информация за храните на потребителите. Регламентите въвеждат основни изисквания към операторите на храни и при извършване на инспекциите от двата контролни органа се следи за спазването на едни и същи изисквания.
Разпределянето на контрола по хранителната верига в двете институции е финансово неефективно и по отношение на провеждания лабораторен контрол на храни, водещ до значителни разходи за поддържането на лаборатории със съответната акредитация. Апаратурата за лабораторни анализи на храни, с която разполагат шест от регионалните инспекции, датира от 2005 г. Амортизирана е и не малка част предстои да бъде изведена от експлоатацията занапред. Осигуряване на нова апаратура за контрол на храни е значителен финансов разход на фона на постоянно намаляване на бюджетните средства за реализиране на дейности за опазване на общественото здраве и считаме, че е необосновано, при наличие на лабораториите в системата на БАБХ.
Следва да се отбележи, че в изпълнение на проект по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ предстои укрепване на лабораторния капацитет по питейните води на лабораториите от системата на Министерството на здравеопазването и е свързано с изпълнение на задължения по европейското законодателство в областта на водите. Оборудването, което ще бъде закупено, е за целите на Държавния здравен контрол по извършване на лабораторни анализи на води, предназначени само за питейно-битови цели, и произвеждане на контролен мониторинг на крана при потребителя. Но съгласно условията на сключения договор не може да бъде ползвана за други цели и дейности, в които Министерството на здравеопазването има компетенции, като например химически вещества, смеси, козметични продукти, биоциди и други. Определянето на един компетентен орган по осъществяване на официален контрол върху храните значително ще облекчи административните процедури, които се предоставят на бизнеса чрез намаляване на разходите и сроковете за осъществяването им, както и ще повиши ефективността на осъществявания официален контрол върху безопасността на храните, включително и чрез отпадането на дублиращи се функции.
В подкрепа на направеното предложение трябва да се посочи, че при създаването на Българска агенция по безопасност на храните всички служители на регионални здравни инспекции, работещи в областта на контрола на храните, преминаха в областните дирекции по безопасност на храните. Предвид структурните реформи в системата на здравеопазването от 2012 г. до 2016 г. общата численост на инспекторите е редуцирана до 2488 човека, включително с общата администрация. Това затруднява изпълнението на задълженията на органите на Държавен здравен контрол в различни области на компетентност и оказва влияние върху качеството на контролната дейност.
Важно е да се отбележи, че регионалните здравни инспекции осъществяват държавна здравна политика по опазване на общественото здраве на територията на съответната област, обща част от което е провеждането на държавния здравен контрол по реда на Закона за здравето върху обектите с обществено значение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека, дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда, промоция и профилактика на болестите, надзор на заразните болести и контрол за изпълнението на имунизационния календар.
Не на последно място, трябва да се отбележи, че в представения Проект и по-конкретно с разпоредбите на Глава трета, Раздел I „Натурални минерални води и изворни води“ на министъра на здравеопазването, освен компетенции и ангажиментите по удостоверяване на водата като натурална минерална вода и изворна вода чрез издаване на сертификат, което ние не отказваме да изпълняваме, се вменяват и други компетенции и се въвежда нов централизиран режим за издаване на удостоверение за регистрация на предприятия за производство на бутилирани води, който е различен от същия режим, отнасящ се до другите предприятия, произвеждащи храни, което не кореспондира с политиката на правителството за децентрализация на дейности и услуги. В случай че законодателният орган приеме подобно предложение, то ще бъде наложително числеността на специализираната дирекция в Министерството на здравеопазването, разработваща политиките в областта на държавния здравен контрол и общественото здраве, да бъде значително увеличена.
В Глава трета „Специфични изисквания към храни“, Раздел II „Храни, предназначени за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели и храни, в които са вложени витамини, минерали и други вещества“, и по-конкретно чл. 76, ал. 1, т. 4, се въвежда отново нов режим за централизирано ниво в Министерството на здравеопазването на нотификация на компетентния орган на продукти при тяхното пускане на пазара.
Съгласно чл. 15 на Регламент № 1925/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и други вещества в храните се дава възможност по преценка държавата членка да въведе режим на нотификация на компетентния орган на продукти при тяхното пускане на пазара. Режимът е само с цел мониторинг на тези продукти. Българската агенция по безопасност на храните е органът, който провежда официалния контрол, включително и мониторинга на храните по цялата хранителна верига. В тази връзка етикетите на произвежданите храни могат да бъдат контролирани от Агенцията още на ниво процедура по регистрация на обектите за производство на храни, като се изисква информация освен за самия производствен обект, така и за видовете храни и технологията, на която ще се произвеждат.
Също така не приемаме мотивите на Министерството на земеделието, храните и горите и считаме за необосновано въвеждането на още един уведомителен режим, предвид политиката на правителството за намаляването на административната тежест към бизнеса, при условие че освен с цел мониторинг Регламентът не посочва друга цел на уведомяването. Считаме, че Българската агенция по безопасност на храните има достатъчно механизми да провежда ефективен мониторинг на пуснатите на пазара храни, в които са вложени витамини и минерали, без въвеждане на допълнителен режим за производителите. В Доклада на министъра на земеделието, храните и горите към Законопроекта липсват мотиви за въвеждане на този нов режим, още повече че за периода на действие на Регламента не е идентифицирана такава потребност.
Некоректно в мотивите на Министерството на земеделието, храните и горите за неприемане на предложението на Министерството на здравеопазването за отпадане на новия режим е сравнено уведомяването за храните за кърмачета и храните за медицински цели с уведомяването за храните, в които са вложени витамини и минерали, а последните храни са предназначени за цялото население. Храните за кърмачета и медицински цели са предназначени за най-чувствителна и уязвима група от населението и за тях е необходимо да бъде направена предварителна оценка за съответствие с действащото законодателство, докато за храните, в които са вложени минерали и витамини, това може да бъде направено в хода на контрола при производството и в търговската мрежа. Включването на нова процедура във веригата по контрол и мониторинг на храни с вложени витамини води до дублиране на дейности, създава още една ненужна административна пречка пред производители и ангажира административен експертен капацитет, който може да съсредоточи усилията си в други свойствени за съответната администрация дейности, предвид липсата на достатъчно административен капацитет от страна на Министерството на здравеопазването за извършване на тези дейности, свързани с храните, и наличието на орган на официалния орган, който по Закон е ангажиран с мониторинга на храни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, ще дам възможност първо на неправителствения сектор, на съсловните организации, присъстващи на заседанието, да изкажат кратки становища – разбира се, Министерството на здравеопазването не даде добър пример с пространното си становище, след това ще дам възможност и народните представители да се включат.
Давам думата на госпожа Марияна Кукушева – председател на Управителния съвет на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Заповядайте.
МАРИЯНА КУКУШЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, за мен е изключителна чест, че най-после дойде моментът да се видим, за да коментираме Закона за храните. Закон изключително важен за обществото, от една страна, поставяйки в центъра на своето действие защита на здравето на българския потребител, а от друга страна – това е част от законодателството на България, което е насочено към реална борба със сивия сектор.
Като представител на бранш, който произвежда най-бързо оборотната храна в България, в същото време нашият бранш работи изключително и само с българска суровина, произведена в България, съм длъжна да заявя, че липсата на законодателство позволи и в момента нелоялните практики, тоест сивият сектор да расте главоломно. Ще си позволя да дам същите цифри, които вчера споделих с колегите Ви от Комисията по земеделието и храните. Пример е София. В момента всеки божи ден на денонощие в София влизат около два милиона хляба. От тези два милиона хляба, едва един милион, по наши сведения, имат изплатени задължения към държавния бюджет. Липсата на законодателно-нормативна основа да се проследи не просто къде е произведен хлябът, а кой и как го транспортира, за да стигне до крайния потребител, решаването на този проблем е заложено в Закона за храните.
Нещо много важно. Убедена съм, че Вие като членове на Комисията по здравеопазването си давате сметка, че храната е пътят към здравето. Трябва да споделим, че практики като двоен стандарт в храните са абсолютно нормални в момента за България, защото нарушителите и лоялните производители, дистрибутори и търговци оперираме на един и същи пазар. Агенцията по храните са тук, но мисля, че няма да влизаме в детайли. Всички Вие сте потребители, всички имаме деца, някои имаме и внуци и сме ангажирани със здравето, ако щете, и с културата на потребление на храни, която трябва да се формира въз основа на нормативни рамки. За целия бранш „Храни“ е изключително важно да съществува законодателство в храните, защото това е първият Законопроект, произведен по възможно най-демократичния начин. Преди две години се създаде работна група. В нея взеха участие всички браншови организации, които имат експертиза да предложат, да познават европейското законодателство, да защитят предложения, да взимат отговорни решения, така щото да стигнем до последния вариант на Закона. Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите категорично заставаме зад този последен вариант.
Да не забравяме, уважаеми депутати, че този Закон е единственият в държавата в последните десет години по време на нашето членство в Европейския съюз, който бе подложен два пъти на обществено обсъждане. Сигурно има технически пропуски, които, вярвам, ще бъдат с лекота отстранени между първо и второ четене, но молбата и надеждата на всички български потребители – смея да твърдя това, защото сме в жива връзка с тях, на всички хлебопроизводители и сладкари в България е да искаме режим на производство, дистрибуция и търговия с храни. Вярвам, че това решение няма да има политическа обвързаност, а ще бъде национално отговорно решение, взето от всички Вас, обединяващи се около тезата, че храната и Законът за храните е част от законодателството за национална сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат думата?
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ КРУМОВ (главен секретар на Българския фармацевтичен съюз): Уважаема госпожа Дариткова, уважаеми депутати, уважаеми господин Заместник-министър! Ще взема отношение само по Раздела за хранителните добавки, тъй като това ни касае пряко.
На първо място, приветстваме засилването на изискванията към производството на специализирани храни и хранителни добавки, и то главно по отношение на изискването производителят да разполага с поне един медицински специалист с висше фармацевтично или медицинско образование, който да гарантира добрия производствен процес.
На второ място обаче, в частта „Хранителни добавки“ Проектът повтаря досегашната регулация и по никакъв начин не внася повече яснота и рестрикции по отношение предотвратяването на злоупотреби, некоректната реклама и подвеждането на потребителите, което е основен проблем при тази група продукти.
Нещо повече, въвежда се ново понятие „храни за интензивно мускулно натоварване“. Въпреки че в Закона има легална дефиниция на национално ниво, такава дефиниция в европейското право не съществува. По-скоро тази група храни се отнасят към храни за специфична употреба съгласно Регламент 2009/39 на Европейската общност. Въвеждането на такава нова дефиниция ни изправя пред един друг проблем. Припомням, в досега действащия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина в чл. 219 са посочени обхватът и дейностите, които могат да се извършват в аптека, и там по отношение на храните е разрешено аптеката да търгува със специализирани храни, храни за кърмачета, преходни храни и хранителни добавки. Въвеждането на новото понятие ще изисква и промяна в Закона за лекарствата, защото тази група храни за интензивно мускулно натоварване традиционно присъства в аптеките. Тя е търсена група, защото там може да се получи независима и безпристрастна оценка и помощ от страна на медицинския специалист – по-добра като качество от тази в един фитнес център.
Това са общо взето нашите притеснения. Разбира се, ако народните представители и Министерството на земеделието, храните и горите считат, че е необходимо, може да дадем коригиращи текстове в процеса между първо и второ четене. Ако желаете, да ги вземете предвид. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Думата поиска господин Добри Митрев – заместник-главен секретар на Българската стопанка камара.
Моля Ви, също така в стегнат порядък да изкажете становище.
ДОБРИ МИТРЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Ние сме представили писмено становище, съвсем накратко ще отбележа нашите принципни въпроси към Закона за храните.
На първо място, искам да декларирам, че адмирираме усилията на Министерството на земеделието, храните и горите за така дълго подготвяния Законопроект за нов Закон за храните. Това е важно за българския бизнес, това е важно за всички в хранително-питейната индустрия.
Забелязахме, и това повдига въпроси в нас, няколко неща специално в Глава трета, Раздел I „Натурални минерални води и изворни води“. Така представеният Законопроект в тази част се различава с нотифицирания през 2016 г. Това е нашата първа бележка.
Второ, в тази част Законопроектът на практика не е получил актуална оценка за въздействието. Вярваме и сме убедени, че и термините, които са използвани в този раздел и които не са дефинирани в Допълнителните разпоредби на Законопроекта, следва да намерят ясна легална дефиниция.
Предвид изложеното и с оглед останалите становище, които са качени на страницата на парламента, нашето становище е, че е редно между двете гласувания на Законопроекта в тази част да бъде извършено отново съгласуване със заинтересованите страни и да се намери балансът в техните искания. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други желания за мнения, становища?
Заповядайте.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА (изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България): Добър ден, уважаема д-р Дариткова, уважаеми доктори, дами и господа народни представители! Нашата Асоциация от 22 години легитимно представлява сектора. Представлява 70% от пазара на безалкохолни напитки, включително на бутилирани води.
Днес тук с мен са членовете на Управителния съвет на нашата Асоциация, утвърдени бутилировачи, с лидерски позиции, формиращи облика на бутилиращата вода индустрия: „Михалково“, „Девин“, „Ком“, „Кока Кола“ – бутилировач на „Банкя“, колегите от „Куадрант Бевъриджис“.
Ние сме депозирали своето писмено становище и сме категорични в позицията си, че в частта за бутилираните води представеният на Вашето внимание Законопроект не следва да бъде подкрепен. Мотивите, с които аргументираме своето искане и апел към Вас, са от принципно и от конкретно естество. От принципно естество искам да благодаря на коректното отбелязване на процеса на нотификация. Видно, че нашият Законопроект в частта „Бутилирани води“ е останал без нотификация, тъй като той беше съществено концептуално променен след обсъждане на Министерски съвет, тоест след датата на последната нотификация. Това съгласно българското и европейското законодателство налага нова, повторна нотификация и оценка от три месеца от страна на Европейската комисия. Безспорен факт е, че Законът е без оценка на въздействие в тази си част, видимо от материалите, които го съпътстват.
Нарушени са и други принципи. Не само че не сме консултирани, ние сме категорично против текстовете на Законопроекта.
По отношение на конкретните проблеми. Не само че процедурата е сгазена, което е недопустимо за качеството на развитие на законодателството в България, но и предложените текстове на Закона не гарантират ефективното транспониране и правилното прилагане на европейското законодателство, създават терминологичен хаос, който не съответства със законодателството в областта на водите, по силата на което ние получаваме достъп до ресурса, който използваме, за да бутилираме не просто храна, за да бутилираме продукт със значение за човешкото здраве по смисъла на Закона за здравето.
Становищата на индустрията, които имаме, са подкрепени категорично от позицията на министъра на околната среда и водите, който е отбелязал по време на междуведомственото си съгласуване несъстоятелността на използване на термини като „извор“, „място на експлоатация на извор“, каквито не съществуват. Категорични са и становищата на Европейската комисия, писмено изразени, че в смисловото им разбиране понятията, въведени в Закона, не покриват изискванията на европейското законодателство.
Законът е неприложим за нас, защото постави изискване да обозначаваме на етикетите в имената на своите продукти имена на извори. Не само че няма извори, те нямат имена. Ние боравим с други терминологични категории – „находища на минерални води“, „подземни водни тела“, от които черпим ресурса, за да бутилираме изворна вода. Не една година, както е дал Законопроектът, а и сто години са невъзможни индустрията да се приведе в съответствие с хаоса, който е създаден. Не подкрепяме въвеждането на различен режим от този, който беше нотифицираният, а именно признаване на двете категории минерална и изворна вода.
Не подкрепяме странното предложение да бъде създаден консултативен орган – пет институционален, който да отговоря за прегледа на имената на 30 бутилировача на вода, даже бих казала по-малко. Това е категорично дискриминативен подход. Изискванията към наименованията на храните съществуват за всички храни. Считаме, че не е оправдано четири институции, които нямат абсолютно никакви компетенции в областта на законодателството на храните, да бъдат въведени. Радвам се, че Министерството на здравеопазването също така изрази становище в този контекст.
За да бъда кратка, апелираме като представители не само на националната, но и на европейска индустрия, защото Асоциацията ни е член на Европейската федерация на бутилировачите на вода, на Европейската асоциация на производителите на безалкохолни напитки, на Европейската асоциация на производителите на сокове и нектари, апелираме към Вас да разгледате между първо и второ четене детайлно бележките, които сме предоставили, да се намери решение, което да гарантира устойчивото и перспективно развитие на сектора в името на защита на потребителския интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Величкова.
Думата има господин Васил Стоименов, който е заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на безалкохолната промишленост в България.
ВАСИЛ СТОИМЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати, уважаеми гости! Това е втора комисия, която касае Законопроекта за храните. Ние също приветстваме усилията и продукта, който в момента е внесен в Народното събрание. Искам да изразя категоричната подкрепа за този Законопроект, особено в частта му Раздел „Бутилирани води“, тъй като нашата експертиза – и не само нашата, трябва да се уважи експертизата на десетки колеги, които са работили в рамките на две години в отделни министерства, ведомства, в Министерския съвет няколко дирекции, две обществени обсъждания са направени по Законопроекта, да, нотификациите, които се споменаха, и в крайна сметка да се говори, че този раздел създава хаос, най-малкото е несъстоятелно и неуважение към работата на толкова много хора. Няма нито един текст или разпоредба в Раздел „Бутилирани води“, който да противоречи на общностното законодателство. Нито един текст! Всички тези неща – няма да влизам в полемика, не е това целта на моето изложение, са несъстоятелни.
Подавали сме ръка през годините на два пъти в присъствието на ръководството на Министерството на здравеопазването – да седнем двете браншови организации и да говорим за тези неща, да изчистим детайли, да намерим общ път. Това нещо не бе направено на няколко пъти. Дори през колегите от Стопанска камара, защото някои от компаниите, които са в нашия съюз, сме членове, по същия начин искахме да се направи една такава среща, а не тук да Ви занимаваме с твърдения на двата полюса.
Още веднъж подчертавам, Законът е добър, разделът за мен е работещ и дава възможност за устойчиво развитие и нормална конкурентна среда на бизнеса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитър Зоров иска думата. Той е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Госпожо Председател, господа народни представители, госпожи и господа заместник-министри! Аз няма да говоря много дълго, но този Закон в продължение на две години, както каза госпожа Кукушева, беше съгласуван и правен на експертно ниво от всички асоциации в хранителната промишленост, които не са малко. Смятаме, че беше намерен необходимият баланс без приоритетно, защото всички трябва да са еднакво недоволни, за да стане работата. Още от самото начало моето категорично мнение и на нашия бранш беше, че секторът на водите няма място в Закона за храните. Защо? Защото има специализиран Закон за водите, в който има глава, която е в „Общите разпоредби“ за водите, да се допълни Законът за водите със специфичните изисквания – тези в Глава трета, която беше залепена за Закона за храните.
Виждаме, че две години се забавихме с този Закон, жизнено важен за хранителния бранш и за контрола, заради ненамирането на компромис и баланс именно в сектора на водите. Тук се цели някаква приоритетност и с разрешаване на спорове, които не касаят 99% от бранша, а именно през Националния съвет по храните, евентуалната помирителна комисия за извор, какво е извор, кой може да ползва извор. Всички може би са запознати с проблемите на един извор в Родопите и чрез Закона за храните се търси някой да си реши проблемите. Смятаме, че тук не е мястото това да става.
Ние подкрепяме Закона в този му вид, който е в момента, или по-прагматичното предложение между първо и второ четене – вчера го казах и в Комисията по земеделието и храните – което се подкрепя и от колегите от хранителната промишленост, изключая, не сме сондирали с водите, да бъдат извадени водите и да бъдат сложени в Закона за водите, в отделен Раздел II за специфичните изисквания и там в този Закон да уреждат своите взаимоотношения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Има ли други становища?
Сега давам възможност на народните представители да вземат отношение по предлагания Законопроект.
Заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми заместник-министри, уважаеми представители на организациите производители! Внимателно се запознахме и със Закона, и със становищата, които бяха изпратени стриктно в Здравната комисия. Аз също ще се постарая да не бъда много дълъг. Вижда се ясно и от становището на Стопанската камара, и от становището на КРИБ, и от становището на Федерацията на производителите – въпреки че разбираме, че има две организации, както повечето неща в България: като има повече от един човек, стават повече организации, това е практика в страната – че има сериозно напрежение около проблема за мястото на производство на води. Това напрежение много професионално беше обяснено от уважаемата госпожа заместник-министър на здравеопазването. Много от обясненията са свързани с така наречените „законодателни референции“. Аз бих предложил, преди да продължа с изказването, подобни законодателни референции, които касаят чисто юридически въпроси, да бъдат винаги изчиствани, преди да се появят пред уважаемите народни представители. Не може всяка комисия да е пълна с юристи, които перфектно да разбират всички необходимости от съгласуване на отделни закони.
Ние се справихме и с нашите колеги от Комисията по земеделието и храните, която тук се представи от преждеговорившите, че е обсъждала вече този въпрос. Те също са на мнение, че проблемът за водите някак си механично е залепен за този Закон на този етап. Имайки предвид категоричното мнение и на Стопанска камара, и на КРИБ, които обединяват много сериозна професионална основа, се появяват две възможности, които накрая ще си позволя да представя на уважаемата аудитория.
Вторият въпрос за нас като Здравна комисия, който беше засегнат частично тук и на който съм бил свидетел в своя професионален път като член на Комисията за контрол на лекарствени средства към Министерството на здравеопазването, който е изключително сериозен и на него беше посветена една кръгла маса наскоро за фалшивите лекарства, организирана от любезната госпожа председателка д-р Дариткова, е въпросът за хранителните добавки. Този въпрос е изключително сериозен. Този въпрос е много фражиран, защото колегата от Фармацевтичната асоциация много точно определи: подобен тип храни за мускулно натоварване съдържат понякога в себе си концентрации на субстанции, които многократно надвишават тези, които се продават в чисто лекарствен вид. Проблемът за хранителните добавки според мен също трябва много сериозно да бъде обсъден в рамките на предлагания ни Закон.
Проблемът е обаче, че с патетичност да кажем, че между първо и второ четене този Закон лесно и бързо ще се оправи с всички забележки, които бяха изказани, и то много драстично различни от двете страни на масата буквално, и от становищата, които в писмен вид са предоставени, съществуват в крайна сметка, и с това завършвам, две възможности.
Тъй като стана дума за много сериозни забележка – промяна на нотификацията, несъобразяване в рамките на една календарна година с предишното структуриране на Закона и цялостната промяна на отделни глави от Закона, които не отговарят вече на това, което е било подготвено в това направление, две възможности, които ще реши уважаемата Комисия. Едната възможност е този Закон да бъде внимателно прегледан, да се съобрази с мнението на професионалистите дали действително частта за водите трябва да остане в него, защото като тръгнем между първо и второ четене и това нещо премине през машината за гласуване с козметични корекции по аргументите, които си позволих да споделя с уважаемата Комисия, че по-голяма част от представителите не са запознати със законодателните референции, те гласуват на базата на обща представа, то тогава може да стигнем до колизия, че някои от главите на Закона да станат обект на съдебни спорове, на падане в други институции и даже на сигнали към Европейската комисия, която в една или друга степен наблюдава цялата наша законодателна дейност.
Това е моето предложение. Да обмислим внимателно кое от двете неща да направим – да одобрим принципно Закона на първо четене и да тръгнем напред с надеждата, че в този относително кратък период ще могат да бъдат направени тези поправки, или Законът да бъде внимателно прегледан. Не от почитаемата Комисия по здравеопазването, а от Министерството на земеделието, работните групи, за които се спомена, и да се вземе окончателно решение, това, което е изключително фражилно – проблемът за водите. Тук се изказаха и двете страни, даже имаше такова предложение – че той може да отпадне от Закона за храните и да отиде в друга част. Това е мнението и на част от колегите от Комисията по земеделието и храните. Да обмислим и въпроса за хранителните добавки, който е изключително сериозен от медицинска гледна точка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Други народни представители?
Аз ще си позволя да взема думата тогава.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, уважаеми гости! Този Законопроект е на първо четене в Комисията по здравеопазването и парламентарната процедура предполага неговото приемане или отхвърляне с гласовете на народните представители. Друга нормативна възможност не съществува за прецизиране. Всяка парламентарна група, всеки народен представител, съобразно своите разбирания и съвест, трябва да се произнесе с гласа си за това дали Законопроектът ще бъде приет първо в Комисията по здравеопазването и впоследствие в пленарната зала. Така че съгласието би следвало да се търси, след като не е постигнато на фона на предварителната процедура – съгласувателна, и разисквания, и дълго обсъждане, именно от народните представители, което е сериозно предизвикателство.
Комисията по здравеопазването смятам, че може да приеме това предизвикателство. Аз декларирам, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта на първо четене, защото е важна философията на Законопроекта и това, че той отговаря на обществените отношения и потребността за ясно регламентиране на всички проблеми, които във времето са се натрупали в сектора на храните. Много важно е и разбирането, че водите също имат отношение към храните, и тук ще търсим решенията, които да отговорят както на европейската нормативна уредба, така и на нашите вътрешни обществени потребности.
С това искам да приключа дебатите и изказванията. Да призова да се подкрепи Законопроектът на първо четене, защото това удовлетворява и бранша, и интересите на всички нас като потребители на хранителни продукти, и да гарантирам, че ще търсим съгласие и ще наблюдаваме внимателно, макар да не сме водеща Комисия, процесите на съгласуване и търсене на консенсус по текстовете, които тук видяхме, че бяха изложени като проблемни.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА, № 754-01-47, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26 ЮЛИ 2017 Г.
Предполагам, че господин Гьоков ще представи Законопроекта от името на вносителите.
Имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители и гости! Благодаря, госпожо Председател, че имам възможността да представя пред уважаемата Комисия Законопроекта за възрастните хора, тъй като той е един дълго чакан Закон от близо два милиона българи – близо 30% от хората в България, защото толкова са хората над 60 години в България.
Нашето убеждение е, че подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Невинаги обаче младите поколения съумяват да дадат заслужена благодарност и разбиране на предишните поколения, които са давали своя принос към икономическия растеж на страната. Принципите на солидарност, равнопоставеност и достъпност не биха имали тази значимост в социалната политика на България, ако не бяха съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на всички в обществото ни – от най-младите до най-старите.
Нашата политика по отношение подкрепа на възрастните хора за достоен живот е последователна. Това е важен Закон, защото урежда обществените отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора, гарантира условия за пълноценен и активен живот, за равноправното им участие в обществения живот. Този Закон не е необходим само за преодоляване на социалните различия на неравнопоставеност и ситуации на социално изключване, които безспорно съществуват, а е законодателен акт, който ще помага хората да изживеят достойно своите старини, било то подпомагани от лични и социални асистенти, от социални работници и медицински персонал, или пък все още се справят самостоятелно в ежедневието си.
Това е Закон и за тези, които, макар и запазили способността си за самостоятелен и неподпомаган начин на живот, се нуждаят от активен социален живот, от възможност да продължат да се развиват като личности, макар и вече да не участват активно в трудовия живот.
И не на последно място, възрастните хора, и най-вече пенсионерите, се нуждаят и от инструментите на политиката по социално включване, чрез които да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Това обаче не е възможно, ако пенсионерите са изолирани от процесите на развитие в различните области на социалния живот. Това са най-общите принципи на политиките, които сме заложили и следвали в Законопроекта.
Други основни положения, които допълнително обуславят необходимостта от този Законопроект, е нашето разбиране, че възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална такава.
На второ място, възрастните хора са една от най-важните групи в обществото и те трябва да разбират това, а обществото трябва да им го засвидетелства. Хората в пенсионна възраст имат потенциал, който те трябва да бъдат насърчавани да използват.
Според Закона държавата трябва да гарантира свободата на възрастните хора да се сдружават, свободно да образуват организации за защита и провеждане на собствените им интереси и сами да определят условия за встъпване, участие и излизане от тези организации.
Чрез Законопроекта се определят и органите на централно и местно ниво, и механизмите за провеждане на политиката за възрастните хора. Същността на Законопроекта е в подкрепата на възрастните хора, която се реализира чрез разработване и реализиране на програми и мерки за пълноценен и активен живот на възрастните хора, грижа за възрастните хора в приемно семейство, насърчителни мерки за възрастните хора. Чрез този Закон се урежда и финансовото обезпечаване на политиките за подкрепа на възрастните хора.
Далеч съм от мисълта, че с това, което казах дотук, съм представил в цялост Законопроекта, но смятам, че в голяма степен успях да Ви предам посоката, целите и политиките, които преследваме с него. Надявам се всички народни представители да са прочели мотивите към Законопроекта, както и въздействието на тези текстове от Закона върху обществото ни като цяло, да вникнат в идеята ни за подкрепа за интеграция на възрастните хора и да подкрепят Законопроекта. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Гьоков.
Изказвания, становища?
Заповядайте.
АДРИАНА СТОИМЕНОВА (заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Заместник-министър Йорданова, уважаеми депутати! С писмо на госпожа Дариткова бе поискано становище от национално представителните организации по отношение на Законопроекта за възрастните хора. Отне ни малко повече време, защото считаме, че наистина стоят сериозни демографски проблеми с оглед на застаряващото население в страната ни. Още повече че голяма част от хората, които представляваме, също са над 60-годишна възраст, независимо дали са пенсионери или не.
Законопроектът, така разписан, национално представителните организации не го приемаме, но държим да фокусираме Вашето внимание върху това, че наистина са сериозни проблемите по отношение на възрастните хора и трябва да бъде осъществен и реализиран по-широк дебат по отношение на хоризонталните политики, касаещи хората над 60 години и в пенсионна възраст.
Бихме искали да Ви обърнем внимание, че предложенията по отношение на създаването на национална карта на социалните услуги, които са фокусирани към хора с увреждания, както и социални услуги като приемна грижа, социален патронаж, домове за възрастни хора и домашен помощник, трябва да бъдат пренесени в Закона за социално подпомагане, където те ще бъдат подкрепени от нас, защото много от хората, които са над 60 години, в пенсионна възраст, в по-голямата си част взимат доходи, които ги обричат на тотална бедност.
По отношение на месечната добавка за социална интеграция, разработена в Законопроекта в чл. 32, считаме за неудачен избор на законодателна техника и бихме подкрепили такъв тип подпомагане също в Закона за социално подпомагане.
В бъдещи дебати нашите организации биха се включили и считаме, че темата за възрастните хора е изключително важна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания има ли?
Имате думата, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Внимателно се запознах със становищата, които бяха представени на почитаемата Комисия от различните институции. Мога да кажа като лекар и като човек, който си направи справка в рамките на Европейския съюз с държави със сходни проблеми и човешки ресурс, смятам категорично, тъй като не за първи път се предлага този Закон за възрастните хора, уповавайки се и на срещите, които имахме с организации, които съвместяват голяма част от населението в България, за съжаление, при тази демографска криза, че определено Закон за възрастните хора е необходим в държава като нашата, с проблемите, които съществуват. Всякаква спекулация, че подобни проблеми, тъй като това много пъти се изтъкваше и при други наши предложения, примерно като Законът за жестомимичния език, не искам да се връщам назад, че различни други закони уреждат, както и тук изказването, което предхождаше нашия коментар, че в Закона за социалното подпомагане могат да бъдат имплантирани някои от проблемите, които решава предложеният от нас Законопроект, не издържат на проблематиката на обществото – конкретното, българското общество в момента. Безспорно има фрагменти от Закона, които могат да бъдат обсъждани, могат да бъдат променяни.
Но нашата молба като членове на Комисията по здравеопазването, като вносители на Закона е народните представители да подкрепят този Закон, защото той е обърнат към изключително сериозен проблем в България, който е поставен по един много нелицеприятен начин. Няма нужда тук на членовете на почитаемата Комисия и на господата заместник-министри да споделяме какво е състоянието на тази популация в България, с много малки изключения. Тя се намира в доста незавидно социално положение, ако щете, по отношение и на здравното обгрижване. Подобен Закон би могъл, и се надяваме на това, с помощта на всички народни представители, на всички комисии, които имат отношение към неговата подкрепа, да може да съдейства за по-доброто вживяване на тази много чувствителна и твърде вече голяма, заради сериозните демографски проблеми в България, група от населението.
Има неща, които могат да бъдат коментирани, но понеже проблемът е сериозен – това се подчерта и от госпожата, която преди нас се изказа, ние си позволяваме да предложим на уважаемите народни представители да подкрепят Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз също се запознах добре със становищата, които получихме. И в подкрепа на думите на проф. Михайлов, и в подкрепа на това, което е изложено като Проект за закон, искам да кажа, че трябва да разграничим философията на Закона. Философията е Закон за възрастните хора. Естествено, в групата на възрастните хора има социално слаби хора, има хора с увреждания, с други проблеми или с други заболявания. Точно затова този Закон иска да направи така, щото да има равни условия за всички възрастни хора в България, а те вече не са и малко. Разбира се, в други закони трябва да бъде разписано допълнително, както Вие говорихте, че има хора със специални потребности, за които трябва да има допълнителни условия и грижи.
Като приемаме този Закон, ние казваме, че гарантираме равнопоставеност и достойно положение на възрастните хора в България, като ги включваме, и те имат право да бъдат включени, във всички сфери на обществения живот. Чрез този Закон ще подпомогнем реално тази интеграция на възрастните хора към съвременния начин на живот. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Клисарова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков, сега като народен представител, не като вносител.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко. Благодаря на проф. Михайлов и на проф. Клисарова за подкрепата, те са и от вносителите.
Наистина е необходим такъв Законопроект, защото населението не само в България, и в Европа застарява. Рано или късно ще се наложи такъв законопроект, може да не е в този вид, може да е съвсем различен. Ние нямаме претенциите за изчерпателност и за всеобхватност на Закона, но това е едно начало. И е добро начало, повярвайте ми.
Проучили сме световния и европейския опит в тази посока. Има такива законопроекти. Те не целят да решат материалното положение на пенсионерите. Има си други закони, които ще решават това материално положение. Разбирам и отрицателните становища на почти всички, които са се произнесли по въпроса.
Интересно защо няма становища от пенсионерските съюзи, но това е друг въпрос, защото по-голямата част от възрастните хора се формира точно от пенсионерите. Там при една бедна страна като България, със слаба социална политика, бих казал, всеки от заинтересованите страни се притеснява от изтичане на ресурси към други групи, така че в тази посока не мисля, че има поле за опасения.
Последното, което искам да кажа – никой не може да отрече тук, и в тази зала, и навън, че в България за 90% от хората, като се пенсионират, или като стигнат до предпенсионна възраст, животът свършва, каквото и ще да говорим. Може да говорим от гледна точка на нас, но за 90% от хората, които са навън, животът свършва при пенсионирането, и обществото не им дава дължимото. Не знам до каква степен ще дадем дължимото на хората с този Закон, но ние правим крачка в правилната посока. Да не бъда толкова многословен, защото сме записали в мотивите какво мислим, казаха го и колегите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Гьоков.
Заповядайте, д-р Генов, имате думата.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще си позволя да прочета от Вашия Законопроект чл. 1, ал. 1, съгласно която Законът за възрастните хора „ще урежда обществените отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора и гарантиране на условията за пълноценен и активен живот и равноправно участие в обществения живот“ – това е цитат.
Това само по себе си означава, че в момента има някакви законови пречки за провеждане на държавна политика в подкрепа на възрастните хора. Аз няма как да намеря такава пречка, която по някакъв начин да пречи за провеждането на тази политика. Още в началото, където е обяснен смисълът на Закона и какво ще постулира той, общо взето не е ясно защо и какъв е отговорът: защо трябва да бъде създаден този Закон? Защото при това положение ние селектираме определена възрастова група и може да се каже, че я поставяме в привилегировано отношение спрямо останалите възрастови групи. Това, вярно, може би по някакъв начин ще уреди отношения в здравословен план или във финансов аспект, но в крайна сметка тези потребности ги няма само групата, която е над 60 години. Има и други групи, които по същия начин имат подобни потребности.
В един от абзаците в Закона се казва, че ще урежда въпроса със свободното сдружаване на възрастните хора с цел по-добро представителство и защита на техните интереси както на национално, така и на местно равнище. В момента също не виждам някаква нормативна, законодателна пречка за свободно сдружаване на възрастните хора за осъществяване на тези техни интереси.
Като цяло няма да се спирам на чл. 15, ал. 1, където се вменяват задължения на министъра на здравеопазването относно профилактика и така нататък – нещо, което е абсурдно да се иска по този начин да се прави, защото профилактиката на всяко заболяване е процес, който не може да засяга само една група от определена възраст нагоре, а пък и профилактиката на всяка нозологична единица е в съвсем различен план.
Като финал на моите думи мога да кажа, че на практика от разглеждането на този Закон не може да видим някакви до този момент неуредени обществени отношения. Обикновено един закон се прави, за да удовлетвори някакви до този момент неуредени, които са възникнали, или нововъзникнала потребност, която трябва да се регулира административно, тоест този Закон на практика няма ясни аргументи за самото си създаване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Генов.
Реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: На д-р Генов му отговорих в Социалната комисия, защото той направи същото изказване. Сега ще се постарая за колегите, които не са били там, да отговоря.
В една социална държава, каквато е България по Конституция, когато изразяваш някакви опасения, че слагаш някоя група в привилегировано положение, просто много бъркаш работата. Точно социалната държава е тази, която трябва да определя групите в неравностойно положение и да ги подкрепя. Определено, или някой друг мисли по друг начин тук, в тази зала, възрастните хора са в уязвимо положение в обществото ни, и всячески държавата трябва да ги подкрепя.
Освен това, доколко няма нормативни пречки за извършване на някакви дейности, господин Генов, не се притеснявайте, не обвинявам държавата и ръководството в лицето на мнозинството ГЕРБ и „Обединени патриоти“, че нямат държавна политика. Не правя такова нещо. С този Закон кодифицираме държавната политика, която е разпръсната в много закони, и сега в този Закон я вкарваме и добавяме нови неща. Така че не се опасявайте от тези неща. Просто ги вижте, вникнете в тях, че има такава необходимост от Закон за възрастните хора, както има Закон за закрила на детето, както има Закон за интеграция на хората с трайни увреждания. Така че не се притеснявайте! От това, което казахте, може други аргументи да извадите – за финансиране и така нататък, но това не е аргумент за отхвърляне на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Михайлов – втора реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: С една мисъл на Екзюпери бих си позволил да Ви отговоря: „Ние всички сме били деца, но твърде малко от нас си спомнят за това, и ние всички срещаме старостта, но нямаме представа колко безпомощни ни прави.“
Този Закон, тук беше много добре представен и от проф. Клисарова, и от почитаемите вносители на Закона, създава една философия, която, за съжаление, през тези последни десетилетия започна да отсъства от нашия живот в отношението към възрастните хора. Не бих искал да се разпростирам, веднъж споменах каква е общата ситуация, но смятам, че Законът наистина е добра крачка, полезна крачка по отношение на грижите на държавата за този толкова раним контингент. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Клисарова – трета реплика.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, ще бъда много прагматична и кратка. Вие казвате: няма пречка и няма неуредени обществени отношения. Да, пречка няма, но ние искаме да подпомогнем хората. И казвам, като сте на работа, участвате в браншовата организация. Когато човек е пенсионер, той иска също да има едно сдружение. Ами, нека да ги подпомогнем да имат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Нали има?! Те съществуват.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, те съществуват. Нека да ги подпомогнем в това, не всички могат да се организират. Нека да ги подпомогнем да имат пенсионерски клуб, или да имат кафене – много прагматични неща, абсолютно ясни и прагматични неща. (Реплики и оживление.)
Защо искам да смените философията? На Вас Ви е весело, да. Разбирам, това не са нашите неуредени обществени отношения. Те са уредени, защото човекът си е пенсионер. Затова му казвам: искам да вникнем във философията. (Реплика.) Може и да не е пенсионер, да, той е над 60. В този Закон искаме да регламентираме, да осигурим условия тези хора да бъдат реални и пълноценни граждани в своята старост.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Най-после дуплика, д-р Генов. Засипан сте от реплики.
РУМЕН ГЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще започна отговорите на репликите отзад напред.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Българският лекарски съюз напуска, но той подкрепя Законопроекта. Единственото становище за подкрепа. Благодаря на Българския лекарски съюз.
РУМЕН ГЕНОВ: Относно репликата на проф. Клисарова да подпомогнем тази група хора. В никакъв случай не съм говорил и не съм направил дори нюанс в моето изказване, че ние сме против подкрепата на възрастните хора, напротив. Както всички нас тук, на тази маса, предполагам, всеки има много близки, които са възрастни хора и точно тези проблеми биха ги касаели.
Казвате: да им помогнем за някаква социална дейност, пенсионерски клуб да си създадат. Моят опит в административната политика е много скромен, но в общинския съвет съм бил точно в такава комисия, където никога не сме отказвали по никакъв начин на пенсионери. Дори напротив – регионалната дейност спрямо тези хора е доста добра. Има пенсионерски клубове, в които всеки човек, който е над 62, 63, 64 или 65 години, може да влиза. Сега искаме да направим други клубове, които са от 60-годишна възраст нагоре. (Реплика.) Напротив, в Закона го пише: създаване на нови клубове, които ще се администрират от управителния съвет, от асоциацията, от фонда и така нататък. Не виждам състоятелност в това нещо.
Относно репликата на проф. Михайлов. Прекрасна е мисълта на Екзюпери. Относно философията се повтарям в отговора на тази реплика. Предполагам, аз и никой от нас не е против създаването на Закон, който може да подпомогне възрастните хора, но говоря за този Закон по този начин направен, той не решава абсолютно никакъв проблем. Не искам да използвам дума, която много често се използва за нещо, което не е ефективно, но този Закон за мен няма да помогне по никакъв начин.
Тъй като господин Гьоков го няма, не знам, трябва ли да му отговоря на репликата, или не? (Смях и оживление.) Все пак ще кажа, той се изказа против моето мнение за селектиране на определена група. Да, абсолютно съм против така съвсем напосоки да избираме някаква група и да я селектираме. Абсолютно! Аз например си мисля: защо пък да не се измисли Законопроект, който да защитава интересите на група хора, които са между 30 и 40-годишна възраст? Трябва да има някакви физиологични параметри, на базата на които тази група да бъде определена като такава. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Генов.
Изказване – д-р Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Този Закон според мен е напълно излишен, и ще Ви кажа защо.
Първо, той е механичен сбор от понятия, изисквания, които и досега са уредени в настоящото законодателство. Нищо от това, което ни предлага този Законопроект, не е ново. Разисквайки този Законопроект в Комисията по труда, социалната и демографска политика, на три пъти попитах господин Гьоков – съжалявам, че си тръгна и говоря в негово отсъствие – с какво този нов Законопроект ще доведе до решаване проблемите на възрастното население? Всички проблеми, които се упоменават в Закона, и в момента са решени от настоящото законодателство в една, втора, трета наредба или закон.
Може би има нужда от такъв Закон, но не и във вида, в който го предлагат колегите от БСП. Тези неща са уредени с други нормативни бази. Не само мое мнение е, че този Законопроект няма нищо да подобри, напротив – ще внесе хаос в системата. Закона много добре съм го чел, четох и становищата на всички организации. Днес, понеже сега го получаваме, прочетох и становището на национално представителните организации и за хората с увреждания. Нито една организация не дава положително становище по този Законопроект, така че за мен е напълно безсмислено да има такъв Закон, защото той е кух, няма да подобри с нищо положението на възрастните хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Реплики?
Професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Съвсем накратко. Не отговаря на истината, че няма организация, която подкрепя този Закон, и това е Българският лекарски съюз. Ако не сте прочели неговото мнение, уважаемата д-р Дариткова ще Ви го даде да го видите.
Освен това искам да кажа, за чест на Министерството на здравеопазването, тяхното становище има две части. В едната част те дават някои от своите аргументи, но същевременно индиректно казват, че ако се приеме подобен тип Закон, трябва да се съобрази с едно, второ и трето. Това, което вече говорихме ние – от чисто правна гледна точка би могло да настъпи изчистване на някои от понятията. Само затова си позволих да направя тази реплика, че не е вярно, че нито една организация, нито една институция не подкрепя този Законопроект.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Втора реплика – д-р Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Учудвам се на категоричното мнение на представителите на хората с увреждания. Вярно е, че повечето от възрастните имат увреждания, но…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Реплика към д-р Папашимов имате.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Да, репликата ми е към него, тъй като той спомена, вижте после и стенограмата, за представителите на хората с увреждания как са взели отношение по този въпрос.
Ние говорим за възрастните хора по принцип, което значи, че Вие, ако не сте сега пенсионер, ще станете, аз ще стана. Трябва да имаме едни стабилни години след пенсиониране – дай Боже, да не бъдем увредени, тоест хората няма да мрат в апартаментите, в къщите си непотърсени, необгрижени и така нататък. На възрастния човек ще му се полагат известни неща, които ще му гарантират и социална закрила, и защита, и съответно финансова. Мисля, че действително говорим на различни езици по отношение на философията на този Законопроект.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Трета реплика – д-р Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Моята реплика към д-р Папашимов е следната. Доктор Папашимов, Вие казахте, че нищо не е ново в този Законопроект.
Аз намирам нещо ново. Това е създаването на фонд в подкрепа на възрастните хора и управителен съвет, който да оперира със средствата в този фонд. Казвам го с ирония.
Ако нещо друго ново има в Закона, моля да бъда извинена, но все пак аз съм една възрастна жена на 61 и ми е простено да направя такъв пропуск.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дуплика – д-р Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Професор Михайлов, вярно, не съм чел становището на Българския лекарски съюз. Току-що го споменах, че то е положително. Но от седем-осем отрицателни, едно положително, това смятам, че не може да бъде в подкрепа на Законопроекта.
Вие, д-р Найденова, ми говорите, че хората умирали вкъщи, били без пари. Кажете ми: този Законопроект кое ще реши, което в момента не се решава от съвременното законодателство? Аз това Ви казах: всичките неща, които визирате с новия Законопроект, са решени в съвременното законодателство – в един Закон, в различни наредби. Всички тези неща ги няма. Кажете ми: кое е новото?
Благодаря на колежката Стоянова, че ме подсети, защото аз пропуснах това: единственото ново е създаването на този фонд. И е толкова неясно какво прави този фонд? Той ще се финансира от бюджета, ще бъде управляван от управителен съвет и така нататък.
Другото, което пропуснах да кажа в изказването си, Вие нямате никаква финансова обосновка на този Закон. Никаква финансова обосновка! Ако го приемем, той ще има някакви много сериозни финанси. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли? Ясни са позициите.
Уважаеми колеги, приключваме с дискусията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема Законопроектът.
С това се изчерпва днешният дневен ред.
Благодаря на всички за участието в Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова



Стенограф:
Валентина Меченова