Редовно заседание на Комисията по здравеопазването, проведено на 26.10.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 14

На 26 октомври 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне от министъра на здравеопазването на актуална информация относно степента на изпълнение на дейностите по Оперативна програма „Региони в растеж“ – приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“– приоритетна ос 3 „Модернизация на институции на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването“.
2. Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно инициирането на промени в Националния рамков договор на основание чл. 28, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Дискусия на тема „Ревматологията в България: минало, настояще и бъдеще“, с участието на председателя на Българското дружество по ревматология и националния консултант по ревматология.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,31 ч. и ръководено от председателя на комисията д-р Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми гости, моля да заемете своите места.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
Предварително обявеният дневен ред е следният:
1. Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно инициирането на промени в Националния рамков договор на основание чл. 28, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Дискусия на тема „Ревматологията в България: минало, настояще и бъдеще“ с участието на председателя на Българското дружество по ревматология и националния консултант по ревматология.
Уважаеми колеги, съгласно решение на Народното събрание във връзка с разискванията по питането на народните представители Илиян Тинчев, Георги Йорданов и Валентина Найденова към министъра на здравеопазването проф. Николай Петров относно изпълнение на проекти за модернизация и обучение в спешната помощ и цялостна Стратегия за развитие на спешната медицинска помощ, прието на 1 септември 2017 г., предлагам промяна в дневния ред: като точка първа в днешното заседание да бъде включено: Представяне от министъра на здравеопазването на актуална информация относно степента на изпълнение на дейностите по Оперативна програма „Региони в растеж“ – приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“– приоритетна ос 3 „Модернизация на институции на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването“, в изпълнение на решение на Народното събрание, прието на 1 септември 2017 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 73 от 2017 г.
Съгласно това решение министърът на здравеопазването следва да представи горепосочената информация в срок до 30 октомври 2017 г.
Предлагам предварително обявените точка първа и втора да станат точки втора и трета, като разчитам на разбиране от страна на колегите от „БСП за България“ и ДПС. В своето искане за изслушване те изрично са посочили, че искат изслушването на проф. Плочев да е точка първа, но смятам, че в духа на постигнатия днес консенсус може да продължим.
Подлагам на гласуване процедурното ми предложение за нова точка от дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване и целия дневен ред с новата точка – от три точки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа в днешното заседание:
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО СТЕПЕНТА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ – ПРИОРИТЕТНА ОС 4 „РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНФРАСТРУКТУРА“ И ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ 2014 – 2020 Г.“– ПРИОРИТЕТНА ОС 3 „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ИНСТИТУЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА, СОЦИАЛНОТО ВКЛЮЧВАНЕ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО“
Давам възможност на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров да докладва по точка първа – изпълнението на Програмата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги!
В изпълнение на решение на Народното събрание представям на вниманието Ви информация за актуалната ситуация с Оперативна програма „Региони в растеж“ – Приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ и по-скоро Проектът за модернизацията на спешната помощ на стойност 163 млн. 502 хил. 132 лв. като общ бюджет.
При предишния ми доклад пред Вас, докладвах, че става дума за 237 обекта: спешни отделения в 34 лечебни заведения, 27 центъра на спешна медицинска помощ, 176 филиала, изнесени екипи, където се предвижда по Проекта – строително-монтажни работи, строително-ремонтни, закупуване на 400 санитарни превозни средства, както и медицинско оборудване за тези филиали.
Към 1 септември, ако си спомняте, броят на неуредените обекти – документално, беше 37. Това беше единият проблем.
Вторият проблем беше, че изискванията на настоящия стандарт за спешната помощ водеха до драстично нарастване стойността на Проекта от 163 млн. на 230 млн. – средства, които не бяха осигурени.
През това време преработихме стандарта за спешна медицинска помощ. Прегледахме отново обектите, така че да ограничим колкото е възможно новото строителство и да залегнем в работата си на налични помещения, които могат само с ремонт да добият необходимия вид. Стигаме до настоящия ден, в който мога да Ви докладвам, че към настоящия момент всички проблеми във всичките 237 обекта по отношение прехвърляне собственост, право на ползване и така нататък, са решени. Тече процедура по обмяна на документи с консултанта, с когото, знаете, имаше сключен договор на стойност 2, 865 хил. лв. за цялостно проектно предложение, което включваше предпроектно проучване и подробна предпроектна техническа, икономическа, финансова и екологична оценка.
Второ – идейно-технически работни проекти за спешните отделения, трето – изготвяне на технически спецификации и количествено-стойностни сметки за линейки и оборудване. Заедно с обективната необходимост от прозрачност, за целта на която се работи с „Джаспърс“, за което Ви е докладвано, бяха преодоляни трудностите по отношение на забавяне по придобиване на собственост и вещни права, завишеното остойностяване и затрудненото изпълнение на договора с консултанта, защото нашите отношение придобиха някаква промяна.
Имаме изпратено писмо до Агенцията по обществени поръчки, която ни дава право да сключим анекс към договора в новите условия и сме на път да подпишем този анекс може би в рамките на началото на следващата седмица.
Какво предстои? Довършване на първия етап, стартиране на втория тепа, който е с продължителност от около 70 дни и ако броим това нещо от началото на месец ноември, надявам се, до края на месец декември, най-късно средата на месец януари фирмата изпълнител да бъде готова с техните разчети.
Знаете, излишно е да повтарям, имаше сформирана работна група, направляваща група, пътна карта и така нататък. Толкова по този Проект.
Използвам случая да благодаря за съдействието на вицепремиера Томислав Дончев, на колегите от Регионалното министерство. Вече сме на финалната права и можем да вкараме проектното ни предложение в срок, при което след подписване на анекса с фирмата изпълнител, ще имаме възможност да подготвим и да обявим обществените поръчки за апаратурата, медицинското оборудване и транспортните средства. Това е новото, което мога да докладвам по този Проект.
Госпожо Председател, ще входираме и официален доклад, който ще бъде на разположение на всички Вас, да се запознаете в детайли.
Вторият проект, който касае „Развитие на човешките ресурси“, е на стойност 7 млн. лв., предназначен е за начално, периодично и продължаващо обучение със създаване на национален център. Знаете, такъв център вече е създаден. Има проведен конкурс. Има избран председател на този център – д-р Ивелина Георгиева, която много дълги години работеше като директор „Медицински дейности“ в Министерството на здравеопазването и пряко се е занимавала много години със спешната помощ. Мисля, че ще се справи с тази голяма задача.
Има създадени работни групи, които са на финалната права. Трябва да подготвят и да обявят обществените поръчки. Едната вече е обявена и мисля, че е към финала си – за закупуване на манекени, на които да се осъществява обучението.
Другата също е към финала, която е за закупуване на компютърна и офис техника, а третата е за дребни ремонтни дейности. Предвиждаме да ги ситуираме в Националния център, който е в двора на ВМА. От там предстои те да разработят програми за обучение, да сключат договори със съответните преподаватели и да започне стартирането на работата. Надявам се, този проект да стартира реално в интервала месец март – май 2018 г. С това завърших.
Ако имате въпроси, готов съм да отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВАА: Макар и процедурата да не предвижда въпроси, ще дам възможност на народните представители.
Има ли въпроси към министъра, разбира се, в рамките на разумното време?
Доцент Йорданов, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът ми е свързан с предвижданите разходи в системата на спешната медицинска помощ и с това, което Вие преди малко казахте.
При разглеждане на Проектобюджета на Република България…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще Ви прекъсна! Изобщо не е по темата. Бюджетите ще ги гледаме другата седмица.
Моля Ви, само по Проекта, който е по „Оперативна програма“! Не става въпрос за бюджета.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Добре, д-р Дариткова.
Въпросът ми е: считате ли, че средствата, предвидени по Проекта за спешна медицинска помощ, са сто процента необходимите капиталови разходи за системата на спешна медицинска помощ и няма да се нуждаем от други?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате възможност да отговорите достатъчни ли са средствата за капиталови разходи, предвидени в Проекта? Това е, което извадих от въпроса на народния представител по темата.
Категорично завявам, че темата „Бюджет“ не е обект на днешната дискусия. Тя ще бъде обект на бъдещи дискусии. Нямаме официално внесени бюджети в Народното събрание.
Моля Ви да бъдем коректни и да се придържаме към темата и сега, и при следващото изслушване.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Госпожо Председател, доцент Йорданов! Разбирам въпроса Ви – дали бюджетът на проекта за строително-монтажни работи ще бъде достатъчен за осъществяване на този Проект, нали така?
Проектът е фиксиран като рамка и ние сме длъжни да се поберем в него. Това беше едно от противоречията, които срещнахме в началото, когато работехме, защото нямаме нито обещание, нито гарантирани пари, които бяха по-рано отгоре. Длъжни сме и ще направим всичко възможно да влезем в бюджетната рамка на Проекта.
Естествено, че ако изпаднем в ситуация и видим, че не са достатъчно средствата – първо, трябва да знаем колко няма да стигнат и, второ, трябва да знаем към кого да се обърнем, за да получим тези средства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други въпроси?
Доктор Джафер, имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър! Първо, поздравявам Ви за това, защото сте единственият министър на здравеопазването, който се сети и следи сроковете, възложени му от Народното събрание – до 30 октомври трябваше да дадете информацията, която давате днес. Другата седмица сме извън този срок.
Чухме, че 2 млн. 800 хил. лв. ще бъдат дадени и са дадени дори за консултантска дейност, 7 млн. за развитие на човешките ресурси в обучителния център, който вече има директор. Кога, говоря за конкретни срокове, ще стартира дейността по ремонтите на филиалите, на центровете за спешна помощ? Кога очаквате те да са готови в новия вид, оборудвани с апаратурата, след като, разбира се, минат обществените поръчки, с линейките, които ще бъдат доставени? Тоест, кога очакваме крайният продукт от целия този проект прогнозно във времето – плюс минус три месеца, примерно?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Госпожо Председател, уважаема д-р Джафер! По отношение на тези 2 млн. и 800 хил. има сключен договор от моите предшественици. Доколкото съм информиран, досега са платени 500 хил. за първия етап на проучването. Крайната сума е тази, но са платени 500 хил.
По отношение на обществените поръчки за строителни работи, за линейки и оборудване. Споменах, че в момента, в който внесем проектното предложение, ще пуснем обществените поръчки. Зависи вече от сроковете – дали ще има обжалване. Ако сложим максимален срок и обявим поръчките, да речем, в рамките до месец март 2018 г. и сложим 6 месеца нататък, кога отива това – август, септември? Надявам се тогава да има избрани вече изпълнители и да са приключили. С това стартират всъщност реално работите, защото те ще вървят паралелно.
Както споменах, по договор с консултантската фирма те ще имат около две-три седмици да завършат първия етап в новите условия и 70 дни да внесат количествено стойностните сметки за всички строително-монтажни работи. Ако броим 70 дни, това отива някъде към месеците декември – януари. Най-късно до края на месец януари, те трябва да са готови, защото там има срок, който те са длъжни да го изпълнят. Надявам се зимата да не забави нещата. Ако бъдем оптимисти, мисля, че строителните работи може да започнат през есента на 2018 г. Дотогава може би ще е ясно има ли класирани за линейките, за апаратурата.
Използвам случая да Ви кажа и още нещо по Проекта за фетална морфология, който касаеше риск от 14 млн. лв. Направихме обществена поръчка и вчера ми докладва заместник-министър Нейчева, че е финализирана и сме спестили 1 млн. лв. за същата апаратура.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Поздравления, господин Министър!
Въпрос на професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Доста стават поздравленията към Вас и аз ще се присъединя, разбира се, към тях в дух на колегиалност не че се отчитате пред Комисията в срок, а че преодоляхте, по Ваши думи и по Ваше изявление, едно голямо изоставане. Вашият екип успя да го преодолее.
Конкретният ми въпрос е: синхронизиран ли е този Проект с, за съжаление, падналата здравна карта на страната поради географските особености на България – това е особено важно според мен, независимо от това, че тя беше отменена от Върховния административен съд. Мисля, че има консенсус в Комисията, че картата е много важна за България.
Въпросът ми към Вас е: дали екипът, който се занимава с това, е синхронизирал този Проект със здравната карта на България? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми професор Михайлов, този Проект е синхронизиран с Националната стратегия в ресор „Здравеопазване“, касаещ спешната помощ. Той няма директна връзка със здравната карта и с лечебните заведения. Тоест това, че здравната карта беше отменена, по никакъв начин няма да повлияе на местата, които са по този Проект.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Други въпроси има ли?
Ако няма въпроси, благодаря на представителите на Министерството за участието в днешната комисия.

Разбира се, те могат да останат и за следващата точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА УПРАВИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ОТНОСНО ИНИЦИИРАНЕТО НА ПРОМЕНИ В НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 28, АЛ. 5 ОТ ПОДНС.
Кой от вносителите ще мотивира искането за изслушването?
Доцент Йорданов, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми професор Плочев, уважаеми колеги! Нашите притеснения, поради което решихме да изслушаме сравнително рано проф. Плочев, са някои нови параметри, които се задават по отношение бюджета на Здравната каса, които според нас трябва да доведат и до промени при обсъждане на параметрите на новия Национален рамков договор. Тези неща трябва да се мислят доста отдавна и трябва да бъдат заложени дори и при гледането на бюджета на Република България.
Като знаем, основните параметри по отдели за първична, за специализирана медицинска помощ, за болнична помощ, за лекарствоснабдяване дори необходимостта да се плаща за лечение в чужбина: мислите ли и какви идеи имате за промени, които да се заложат като параметри в новия Национален рамков договор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Йорданов.
Професор Плочев, имате думата да развиете Вашата теза?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа депутати! Благодаря за възможността да споделя работата, която до момента сме свършили в рамките на подготовката на новия Национален рамков договор.
Националният рамков договор дава нормативните рамки за сключване на индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ. Неговото съдържание определя клаузи в договарянето с всички изпълнители на здравни услуги, а именно условията, на които трябва да отговорят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договорите с тях; отделните видове медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, условията и реда за оказване на помощта по т. 2; обемите, цените и методиките на остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ; медицинска документация и документооборот; задължение на страните по информационно осигуряване и обмен на информация; условия и ред за контрол по изпълнение на договорите; санкции при неизпълнение на договора и други въпроси от значение за здравното осигуряване, които се появяват в хода на неговото реализиране.
Предмет на Националния рамков договор са и условията и редът на предписване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, за домашно лечение на територията на страната, заплащане напълно или частично от НЗОК.
Националният рамков договор е резултат на централизирани преговори между съсловните организация на лекарите, лекарите по дентална медицина, от една страна, и НЗОК, от друга. Съгласно чл. 4а от Закона за здравното осигуряване Националният рамков договор е нормативен, административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, регионалните здравни организации, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица, и осигурителите.
Националните рамкови договори се приемат не по-късно от последния ден на месец февруари. Влизат в сила на 1 април на съответната година и следва да са съобразени с бюджета на НЗОК за същата година. Когато Националният рамков договор за медицинските и денталните дейности не бъде приет при условията и сроковете, обявени в този Закон, се предлага действащият до момента Национален рамков договор.
Съгласно решение на Надзорния съвет на Здравната каса ни беше разпоредено да изготвим позиции в двете направления: дирекция „Болнична медицинска помощ“ и дирекция „Доболнична медицинска помощ“ за подготовка на проекта на Националния рамков договор. Ние формулирахме – все още не са внесени за разглеждане, а са в проект, затова само ще Ви представя накратко, без подробности, какво представлява това нещо. Подготвихме принципи, по които ще се извърши договарянето, като сме се съобразили изключително с отменени медицински стандарти, които много ще затруднят нашата работа и сме ги отбелязали за дискусия в рамките на този договор.
Събрали сме и сме обсъдили предложения в централното управление на НЗОК по различни членове по отношение на клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури, които са формулирани. Съставили сме списък на консултантите, които ще участват в тези преговори от страна на Касата. Събрали сме 22 предложение на националните консултанти по конкретни промени в бъдещия Национален рамков договор, като, разбира се, в този документ са заложени и становищата на оперативното ръководство на Националната здравноосигурителна каса, които обобщени, дадоха възможност да изпъкнат пред нас следните проблеми. Тъй като този документ все още не е обсъден от Надзорния съвет, затова си позволявам само накратко да Ви запозная с него, тъй като той става документ, когато мине през Надзорния съвет.
При нас има следните проблеми:
Първо, честата промяна в нормативната уредба в сферата на здравеопазването, която води до липса на стабилност и предвидимост, затруднява регулацията и контрола на медицинската дейност например окончателно отменените десет медицински стандарта, за които говорих преди малко. Да не говорим за заплахата, която тегне над нас от отменянето на Наредба № 2, което ще доведе наистина до патово положение, което няма да можем да решим без Ваша помощ. Такъв е пътят.
Второ, липса на медицински процедури по вид, обхват и сложност в медицинските стандарти.
Трето, регулярен контрол по спазване на добрата медицинска практика от страна на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз.
Броят на договорните ни партньори в Националната здравна карта. Трябва да Ви кажа, че броят се увеличава непрекъснато. В периода от 2013 г. до 2016 г. общо този брой се е увеличил с 62 – миналата година с 12, като екстремното увеличаване броя на договорните партньори води до ескалиране на разходите и от там проблеми от чисто финансов характер.
Следващият проблем, който сме извадили на предна позиция, е договарянето и съсловните организации. Държавата чрез Закона за здравното осигуряване и Закона за съсловните организации на лекарите и денталните лекари е прехвърлила своите права, тоест делегирала е правата си на Българския лекарски съюз да договаря с НЗОК условията, на които трябва да отговарят изпълнителите, условията и реда за оказване на медицинска помощ; критериите за качество и достъпност на помощта, обемите и цените на предоставяната медицинска помощ в полза на трети лица, тоест пациентите.
Българският лекарски съюз не носи финансова отговорност съгласно подписания от нея Национален рамков договор. Тази отговорност се носи единствено от НЗОК. Националната здравноосигурителна каса обаче няма как да влияе върху обемите на болничните дейности с административни мерки поради очевидния факт, че те зависят само от извършените от лекари дейности, тоест договорът за цени и обеми съгласно Закона за здравното осигуряване съдържа и вменява едностранни задължения на НЗОК по осигуряване на публични финансови средства, без оглед на това как в здравната система тези обеми могат да се променят и дали те отговарят на реалните потребности на населението от този вид услуги. Това води до индуциране на здравни услуги и повишаване на извънлимитните дейности от страна на изпълнителите на медицинска помощ.
Следващият проблем, който искам да поставя, е основният пакет здравни услуги. Основният пакет здравни услуги е свръхразширен и неадекватен за утвърдените в Закона за бюджета на НЗОК финансови средства. С този бюджет много трудно може да се изпълни целият пакет. Нещо повече, липсва актюерска оценка на финансовите рискове и на свързаните с тях други рискове, който е актюерско конструиране на подходящи за тези специфични обстоятелства финансови модели.
Основният пакет здравни услуги би следвало да съдържа само базисни дейности, които изцяло решават здравния проблем на пациентите. Високотехнологичните дейности, както и алтернативните, които съществуват наред с бази дейности, би следвало да се изплащат като допълнителен пакет, но не от Националната здравноосигурителна каса. Просто пари затова наистина няма.
Следващият проблем, с който искам да Ви запозная, е невъзстановяване на средствата, заплатени на НЗОК съгласно чл. 111 от Закона за здравното осигуряване поради липса на процедурни правила. Припомням, че това касае лечение на заболявания, предвидени от умишлено увреждане на собственото здраве, на здравето на други лица, алкохолно опияняване, употреба на наркотични или упойващи вещества. Така или иначе тези разходи, които правим, много трудно ги получаваме, да не кажа, че почти не ги получаваме. Това е проблем, който също искаме да споделим с Вас.
Приключвайки, искам да Ви кажа, че по отношение на трите направления, в които Здравната каса ще купува услуги, са именно в областта на болнична и доболнична помощ, в областта на стоматологичните услуги, в областта на лекарствените средства. Ние сме подготвили три екипа, които след преминаване през изслушване в Надзорния съвет, ще получат съответните правомощия и ще договарят на експертно ниво нещата, които са проблемни, които трябва да влязат в рамката на бюджета. Тази рамка не мога да я коментирам сега, защото тя все още не е излязла. Имаме само едно решение на Надзорния съвет от снощи, което днес е внесено в Министерския съвет. Дали Министерският съвет ще го приеме, дали няма да го приеме, дали Вие ще го приемете, или не, това аз не мога да знам.Така или иначе ние ще се включим в рамката, която бъде утвърдена от народните представители, от парламента. След като експертите постигнат разбиране по основните параметри, ще следва сключване на Национален рамков договор между представители на Надзорния съвет и ръководствата на съответните съсловни организации. Завърших.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Плочев.
Уважаеми колеги, съгласно предвидената в нашия Правилник процедура парламентарните групи могат да задават уточняващи въпроси по темата на изслушването.
От парламентарната група на ГЕРБ няма да задаваме въпроси, защото е ясно, че процесът на договаряне на Национален рамков договор със съсловните организации сега стартира. Така че темата за промени още не е актуална и смятаме, че предметът на това изслушване изпреварва малко събитията.
Ще дам възможност на колегите от „БСП за България“, които формулираха темата на изслушването, да зададат своите уточняващи въпроси.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Професор Плочев, ние не Ви питахме за технологията на Националния рамков договор.
Ще Ви задам два въпроса, за да разберете, какво питаме ние.
Първият е: какви промени мислите да инициирате при бюджет от около милиард и 90 млн., ако не се лъжа, за лекарствоснабдяване и при очаквано изпълнение около милиард и половина – как ще влезете в тази рамка?
Второ, колегите от Зъболекарския съюз считат, че средствата, които са определени – д-р Миланов, ако не се лъжа, са 156 млн. лв. – те считат, че няма да стигнат за изпълнение на задълженията по договора за дентална дейност. Тук питам: дали решението на Министерския съвет, което касае протезирането на възрастните, което според мен би трябвало да се изпълни, как ще се справите с бюджета, който е определен в момента?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми професор Плочев, преди да пристъпите към отговор на въпроса, отново ще се опитам да припомня на народните представители, че работим съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и нормативната уредба. Ясно е формулирана темата на изслушването: промени в Националния рамков договор. Това сте искали Вие да чуете. Бюджетната процедура е стартирала, но тя е на етап, в който народните представители още не са получили официално бюджетната рамка. Няма как да бъдат коментирани предложения и аз моля управителят на Касата да се придържа към темата на изслушването: промени в Националния рамков договор. Ако нещо не сте разбрали от инициираните намерения за промени, може да Ви бъде преповторено, но на ранния етап, на който се намират процедурите, няма как да ги обвързваме с договора.
Имате възможност, професор Плочев, да отговорите на колегите в рамките на първоначално зададената тема.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Единственото, което мога да коментирам, е да кажа аргументите и какво е обсъждано до момента за това да влезем в рамките, за които пита господин Йорданов, по отношение на лекарствените средства.
Една от точките в допълнителните разпоредби, които вчера бяха коментирани на Надзорния съвет, е да лимитираме внедряването на нови лекарствени молекули в продължение на една година, тоест да стабилизираме системата. Тази година видяхме свръхпреразход на лекарства, което се отрази върху дейността на колегите. Те не са си изпълнили обемите, а същевременно нямаме пари да им платим това, което са извършили, защото парите отидоха за лекарства. Това е първата корекция, която смятаме да направи.
Как ще се реши въпросът с колегите, за което категорично мога да кажа, че трябва да се реши този проблем, това ще реши парламентът. Нали не считаме, че всички не си гледат работата, и че някои неща са надписани. Има и такива неща, не можем да си кривим душата. В основната си част обаче колегите работят съвестно. Дават здраве и трябва да Ви кажа, че ако не са те, много хора досега да са закъсали. При тези условия това, което дават, е много.
По въпроса за зъболекарите. Лично аз съм привърженик на озъбяването на възрастните хора. При първата ми среща с колегите от Стоматологичния съюз казахме, че ще подкрепим политиката за слагане на протезите, който е двукратен процес. От една страна, имаме изработване – чисто медицинска част. Другата страна е кой ще купи протезите, кой ще плати на зъботехниците. Как ще стане това, че тази високоспециализирана дейност на колегите стоматолози да свърши с краен резултат? Мислехме да сложим пари в медицинските изделия, но това не са медицински изделия. Не можеш да ги купиш от аптека, не можеш да го внесеш от чужбина. Това са дейности, които се правят от лаборатории, които са на различни места в страната и които нямат стандарт на търговски продукт. Това по никакъв начин не можем да го направим.
Съвсем честен искам да бъда към Вас. С екипа ми внесохме бюджет за 30 млн. Този бюджет бе отхвърлен. Зададоха ми въпроса: как ще ми гарантирате, че като се изработи лекарската дейност, медицинската услуга човекът след една седмица ще има зъби, ще има протези? Как ще ни докажете, че това ще стане? Какви проверки ще правите?
Разбирате, че това е изключително труден въпрос. Като кажеш на хората: ето ти безплатно преглеждане и измерване на габаритите и на цялата дейност, но трябва да платиш някаква сума на медицинският екип. Той ще каже: „А, не, няма нужда“. Какво става? Ние ще хвърлим пари за медицински дейности, без да има медицински резултат, без да получим клинично здраве. Този въпрос наистина е много сложен за дискусия.
Прие се период, в който да дадем определена дума и да видим как ще тръгне. Философията на решението се взе, въпреки че, знам, това до никъде няма да стигне и така нататък. След това да се мисли по друг начин – дали чрез социални помощи, или по какъв начин ще помогнем на хората да си купят. Не съм убеден, че те ще дадат пари за протезите. Няма как да проверим това. Това е проблемът, който исках да споделя, доцент Йорданов.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Плочев.
Отново искам да Ви припомня темата на изслушването: промени в Национален рамков договор. Не бюджетна рамка, не нови дейности.
Моля, всички да се придържат към нея.
Ще дам възможност на ДПС да зададе своя въпрос към изслушвания професор Плочев.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Въпреки опитите Ви да пощадите шефа на Здравната каса, признаваме, темата е формулирана – Национален рамков договор.
Моят въпрос ще бъде без конкретика, без да говорим за бюджетни параметри.
Все пак да попитам: професор Плочев, какво е Вашето становище и отношение към това какви трябва да са мерките за намаляване на свръххоспитализацията? Всички сме се обединявали около становището, че два милиона и 300 хиляди хоспитализации за малка България показват недобро функциониране на звената в здравната система.
Принципно ще подкрепите ли повече бюджет за извънболничната помощ, както са заявили например общопрактикуващите лекари? Принципно подкрепяте ли това искане? Какво бихте подкрепили в тази посока? Няма да Ви питам за конкретните бюджетни измерения, затова ще говорим сигурно след седмица, две.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: След седмица ще говорим за бюджети.
Уважаеми колеги, темата е такава, каквото Вие – от опозицията, сте я формулирали. Моля Ви, друг път с формулировките да съобразявате и намеренията си.
Професор Плочев, имате възможност да отговорите.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Ще отговоря принципно: абсолютно съм „за“ част от болничната помощ да мине в доболничната помощ. Абсолютно съм за.
Има два проблема, които пречат на това нещо и хората предпочитат да отидат в болница. Това, първо, е лимитът на направленията. Като не получи човек направление, предпочита да отиде в болница, защото там му правят пълната услуга.
Вторият проблем, който съществува, за съжаление, е не винаги добрият обем медицинска помощ, която се оказва в първичните доболнични звена. Много често там дейностите са по-скоро диспечерски, отколкото диагностично-терапевтични. Има, разбира се, колеги, които страшно много си гледат болните и много се грижат за тях, но има и случаи, не мога да кажа колко са, където пациентите избягват доболнична помощ, защото считат, че по-голямо внимание ще им се обърне при болнични условия.
Моето твърдо становище е, че една стабилна здравна система може да бъде стабилна само ако част от болничната помощ премине в доболнична.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
На ход са колегите от „Обединени патриоти“ с въпрос.
Имате ли въпроси? Нямат въпроси.
Наред е „БСП за България“.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Въпросите ми са в една посока – Национален рамков договор. Първо, искам да споделя, че далеч не смятам, че е твърде рано да говорим за Националния рамков договор по няколко причини. Едни от тях изразихме пред уважаемия д-р Грозев на срещата ни преди двадесет дни.
Първият въпрос: не намирате ли, че има абсолютен асинхрон между това бюджетът на НЗОК да се гласува превантивно през месец декември, а Националният рамков договор да се сключва през месец април? Този въпрос го поставихме и на д-р Грозев. Той се съгласи може би и той ще вземе отношение. Това е въпрос, който действително е много сериозен, тъй като ние заставаме под един похлупак – месец април, в Националния рамков договор с вече оформен бюджет на НЗОК и никакви възможности за сериозни преговори за обеми и цени.
Вторият въпрос е свързан с Вашето обещание лично към мен при встъпването Ви в длъжност и срещата Ви със Здравната комисия. Той също не е закъснял, много сложен е и изисква много време: смята ли НЗОК да преразгледа цените на клиничните пътеки? Когато разговаряхме с Вас, споделихте, че имате консенсус с Комисията по здравеопазване, че някои от пътеките са свръхнадценени, други – са силно недооценени. Няма да споменавам уважаемите колеги педиатри, които на кръглата маса миналата седмица в Народното събрание поставиха изключително болезнени въпроси за цените на клиничните пътеки в педиатрията, но това не е само там.
На трето място, спомням си Ваше обещание и обещание на уважаемия председател на Надзорния съвет – господин Ананиев, което беше твърде закъсняло, създаденият вече аналитичен отдел на Националната здравноосигурителна каса, който може да работи върху проблемите на Националния рамков договор.
На следващо място, когато говорим за цени и обеми – много години съм бил член на Комисията, направление „Хематология“, която преговаря с НЗОК и много добре знам, че преговорите на експертните съвети, излъчени от Лекарския съюз – д-р Грозев знае как се формират тези експертни съвети – на практика нито преговарят за цени, нито преговарят за обеми. Там се преговаря за пунктуални знаци в обявените вече пътеки и тяхното оразмеряване, което няма нищо общо с реалния и сериозен резултат, който би трябвало да се получи при преговорите на Националния рамков договор и то по направления, някои от които са твърде специфични. Действително е правилно решението на Лекарския съюз само че то не е довършено както трябва в цялата реализация – да бъдат назначени експертни бордове, които да водят тези преговори.
Последният ми подвъпрос е свързан с това, което Вие заявихте и много ме тревожи. Като Ваше мнение изглежда донякъде аргументирано, но е в пълен дисонанс с чудесна инициатива на Министерството на здравеопазването, която беше представена и коментирана в Здравната комисия – състрадателното приложение на иновативни медикаменти при пациенти, които са с възможност за лечение.
Печален опит има Република Румъния, която няколко години блокира въвеждането на нови молекули, както казвате – да стабилизира системата. Това създава много сериозно социално напрежение. По-скоро съм склонен да приема мнението на д-р Грозев, който в своя меморандум, Лекарският съюз беше предложил до месец август следващата година Националната здравноосигурителна каса да има яснота за молекулите, които ще се реимбурсират в следващата финансова година. Мисля, че това предложение на Лекарския съюз е много по-реално, отколкото да направим нулева година, което ще създаде – Вие много добре знаете като перфектен клиницист – колко много нови молекули се появяват в много тежки области на клиничната медицина и те са сериозно ефективни. Българските граждани са достатъчно информирани, за да искат и да имат правото като граждани на Европейския съюз, да бъдат лекувани по този начин.
Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Плочев, имате възможност да отговорите на зададените поне пет въпроса. Надявам се, че сте ги записали.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Липса на синхрон между годишен бюджет и бюджет на Национален рамков договор, тоест разликата месеците януари – април. Трябва да бъде от месец януари според моето мнение, но в момента Законът повелява да е от 1 април. Променете Закона, не възразявам.
Вторият въпрос: не се водят преговори. Не знам как е било във Вашата Комисия, но като преговарящ за клиничните пътеки по инфекциозни болести все за пари говорихме. Може да има и други мнения, но мисля, че нашите експерти ще договарят и конкретни суми в рамките на параметрите, които са ни дадени. Поне такъв е замисълът ни за документите, които сме подготвили, ориентировъчна цена от – до, като крайната дума, знаете, има Надзорният съвет.
Цените на клиничните пътеки. Да, това беше основната причина бюджетът за болничната дейност да бъде увеличен със 163 млн. Те ще отидат само за слабо платените клинични пътеки.
По отношение на меморандума, да го наречем, въпреки че това не е точната дума. Това че една година няма да има нови молекули, абсолютно съм съгласен. Няма лекар, който да подкрепи това нещо. Няма такъв лекар.
Вижте, за съжаление, Здравната каса е бюджетна институция, която получава своите рамки, но не само това, и разпорежданията какво да плаща и какво не, и за какъв обем от финансови институции. Това го знаете много добре. След дълги спорове – снощи до 10,00 ч. е продължил Надзорният съвет – това е решение на Надзорния съвет. Съобщих го като решение на Надзорния съвет, а не като мое мнение.
Оттук нататък това, което е предложено на Надзорния съвет – да влезе в Министерския съвет, Вие сте в правото си да го отмените и да направите друга схема и да отмените това решение. Докладвах Ви какво е решил снощи Надзорният съвет, най-новата информация. Личното ми мнение – не може да лишаваме хората от лекарства! Ако не бяхме поели инициативата да лекуваме болните от хепатит С веднага, след като се появиха протеазни инхибитори, 97% от пациентите се излекуват. Вярно е, че стана и другата аномалия – от 300 планувани пациенти, тази година само 900 са лекувани, което, разбирате, извива ръцете на Касата. Тук вече трябва да се договорим за обемите примерно да бъдат 500. Не съм против, но има един момент. Трябва да знаем, че тези нови молекули са ефективни. Я си помислете, от всички медикаменти – за множествена склероза, за ревматоидни артрити, за псориазис какви нови медикаменти. Колко от тях излязоха евтини – единствено за хепатит С реално. И тук трябва да бъдем внимателни и да подходим професионално към проблема – да знаем кое е ефективна нова молекула и кое е чисто рекламен или търговски момент в цялата работа.
Състрадателното лечение. Вижте, абсолютно съм съгласен. Много хубаво нещо е, защото може много рязко да помогне на много хора, които имат спешна нужда от лечение. Има хора, които не могат да чакат и един месец, за да започне лечението им. Абсолютно съм съгласен. Това е и много добра световна практика. Американската агенция за контрол прекрати клиничните проучвания и започна лечение на първия препарат за лечение на СПИН именно ретровира. Така започна. Към 40 човека се оправиха и веднага започнаха лечение. Може това да се направи, но, разбира се, това решение не може да бъде мое. Приемам това нещо.
Аналитичният отдел. В момента сме подготвили абсолютно нова организационна щатна структура и нов Правилник за дейността на Националната здравноосигурителна каса, където не отдел, дирекция сме направили.
Казвам Ви обаче още отсега проблема. Направих преглед на пазара – как можем да наемем специалисти по този въпрос. Минималната заплата е 8 хил. лв. Как ще им дам тази заплата? Ето докъде стигаме. Тук започват проблемите, които не са медицински, а, както казваме, са финикийски. Завърших.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Плочев.
От името на ДПС остава въпрос.
Заповядайте, д-р Адемов, гост на Комисията по здравеопазване.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин Плочев, колеги! Ще се опитам да се включа в темата на дискусията.
Вероятно и през следващата година ще има лимити. Ние ще предложим да отпаднат, но Народното събрание едва ли ще приеме отпадането на лимитите, но почти съм убеден, че и през следващата година ще има лимити.
Въпросът ми е точно в тази връзка: имате ли алгоритъм на поведение за случаи, в които по отделните клинични пътеки, процедури и така нататък, се увеличат обемите, ще орязвате цените или ще намалявате и замразявате обемите?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Плочев, имате възможност да отговорите.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Парадоксът е, че лимитите не само че не са увеличени на дейностите, но те не са изпълнени. Няма ги обаче парите. Имало е прехвърляне на пари от едно направление в друго направление и по този начин парите не са отишли точно за дейности, които са определени.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: В момента, за останалите три месеца – от 1 октомври до 31 декември са около 600 хил. и около 350 хиляди… (Говорят при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, нито има възможност да се чува, нито има възможност да се стенографира. Ако обичате на микрофона.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Лимити за дейности не трябва да има, но има лимити за финанси. Това е проблемът: как да синхронизираме добрата медицинска практика с добрата финансова практика. (Реплика от Хасан Адемов.)
Ние договаряме обеми колкото са ни парите, но в крайна сметка реално повече хора примерно имат нужда от медицинска помощ или по-малко хора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря за отговора.
С този въпрос се изчерпаха възможностите за въпроси и отговори, а с това и точката от дневния ред.
Благодаря на професор Плочев за изслушването.
Имате възможност за процедура, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Госпожо Председател, тук имаше представители на всички професионални организации – на Лекарския съюз, на Фармацевтичния съюз, на Асоциацията по здравни грижи. При цялото ми уважение към Вас, като институция председател на Комисията, струва ми се, че разговорът, който трябва да водим в Комисията, трябва да бъде лишен малко от административни клещи, за да можем действително да чуем и мнението на Лекарския съюз, да чуем мнението на специалистите по здравни грижи, когато става дума за един толкова сериозен въпрос, какъвто е предстоящият, конструира се в момента, остават три месеца, те не са толкова много до неговото сключване, Национален рамков договор.
Моля наистина да потърсим тази добра допирателна между нас. Поне аз се чувствам доста стресиран, като непрекъснато ми се напомня какви са правилата, кой колко въпроса има да задава, кой може да вземе отношение.
Тук уважаемият доктор Грозев днес час и половина седи и ни слуша. Той не можа да каже една дума по този проблем, а Лекарският съюз е страна по този договор. Той е поканен тук като представител на Лекарския съюз.
Моля Ви не сега да дискутираме това, но да намерим начин тези представители действително да могат да вземат отношение към проблемите, които ние дискутираме и към които и Вие сте ангажирани изключително много, както виждам и с голямо умение. Тази рамка малко ни притиска. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Отговарям на процедурата, проф. Михайлов. Рамката ми е зададена от народните представители, които са поискали изслушването и са се позовали на точка от Правилника. Изслушаните лица, посочени в това изискване, се ограничават единствено с проф. Камен Плочев. Нямам от Вас искане за изслушване на съсловни организации. В тези рамки, ако е възможно да се придържаме към правилата, обсъждаме темата, зададена от опозицията.
Във всички случаи, когато имаме нормативни документи, законопроекти, предложения никога не съм ограничавала съсловните организации да изкажат своето мнение. Но тук сега да тръгнем да обсъждаме предполагаеми намерения за преговори, за включване, за параметри, дори без да имаме и финансовата рамка, смятам, че е несериозно, ще бъде само в рамките на дългите безплодни дискусии, няма да допринесе с нищо за подобряването на нормативната уредба и на здравеопазването през следващата година.
Гарантирам, че при обсъждането на бюджета, на законодателните промени, което пак напомням, че ще се случи следващата седмица, ще дам възможност съсловните организации да кажат своето мнение, както и народните представители, без да се чувстват административно приклещени.

Сега преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДИСКУСИЯ НА ТЕМА „РЕВМАТОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ: МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ“, С УЧАСТИЕТО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО РЕВМАТОЛОГИЯ И НАЦИОНАЛНИЯ КОНСУЛТАНТ ПО РЕВМАТОЛОГИЯ.
Във връзка с отбелязване на Световния ден за борба с артрита – 12 октомври, както и в контекста на честванията в цяла Европа на 70-годишнината от създаването на Европейската лига за борба с ревматизма, по инициатива на Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит, ще проведем дискусия на тема „Ревматологията в България: минало, настояще и бъдеще“.
(По тази точка от дневния ред не е воден стенографски протокол. Презентациите от дискусията са качени в сайта на Комисията по здравеопазването.)


(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова


Стенограф:
Нина Иванова