Редовно заседание на Комисията по здравеопазването,проведено на 09.11.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 16

На 9 ноември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система, № ПГ-739-01-14, внесена от Инициативен комитет на 4 септември 12017 г.
2. Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2107 г. г. - първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,31 ч. и ръководено от председателя на комисията д-р Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
Ще настъпи корекция в предварително обявения дневен ред с отпадане на т. 3, поради това че днес в залата беше гласуван Законопроектът на първо четене, така че нашият дневен ред ще придобиe следната редакция:
1. Национална гражданска инициатива за качествена иновативна образователна система № ПГ 739-01-14, внесена от инициативен комитет на 4 септември 2017 г.
2. Законопроект за физическото възпитание и спорта № 702 01-25, внесен от Министерски съвет на 5 октомври 2017 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, без против и въздържали се.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА КАЧЕСТВЕНА И ИНОВАТИВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА, № ПГ-739-01-14, ВНЕСЕНА ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА 4 СЕПТЕМВРИ 12017 Г.
Уважаем колеги, ще разясня накратко процедурата по т. 1, тъй като нашата Комисия за първи път разглежда и обсъжда гражданска инициатива. Настоящата гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система е внесена в Народното събрание на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Разпределена е на Комисията по здравеопазването с допълнително Разпореждане на председателя на Народното събрание.
Съгласно чл. 52, ал. 1 и 3 от този Закон, органите до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива са длъжни да разгледат направените предложения, и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките, за неговото изпълнение на своята интернет страница, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии, както и писмено да уведомят Инициативния комитет за своето решение, и за мерките, за неговото изпълнение.
Бих искала да обърна внимание, че съгласно правомощията на Народното събрание и установената парламентарна практика, Комисията по здравеопазването може да гласува Проект на решение, който да бъде предложен за приемане в Народното събрание, в случаите, когато направените в гражданската инициатива предложения, биха могли да бъдат решени единствено по законодателен ред, чрез промени в нормативната уредба, касаеща сектор „Здравеопазване“. С това кратко пояснение искам да дам възможност, ако има представители на Инициативния комитет да разяснят основните предложения в частта, които касаят системата на здравеопазването, тъй като това именно е секторът на действие и компетентност на Комисията по здравеопазване. Знам, че тече паралелно заседание на две други комисии в другата сграда, но се надявах, тъй като Инициативният комитет е доста голям, някой да удостои с честта да присъства на нашето заседание. Засега никой не се идентифицира като представител на този Инициативен комитет. Така ли да разбирам?
Тогава, аз ще се опитам да представя с няколко думи инициативата, и да предложа съответно Проект за решение. Представените от гражданската инициатива предложения, които са от компетентността на нашата Комисия, по отношение устройството и дейността на детските ясли и детските кухни, здравословното хранене на децата и учениците са наистина актуални и добре мотивирани, но са предмет на уредба в подзаконови нормативни актове – наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните.
Аз бих искала да обърна внимание, че през последните няколко години последователно бяха предприети стъпки за подобряване грижата за децата, осигуряване на здравословното им хранене, чрез промяна на разпоредбите на Наредба № 2 за здравословно хранене на децата на възраст от нула до три години в детските заведения и детските кухни, издадена от министъра на здравеопазването и обнародвана в „Държавен вестник“ от месец септември 2013 г.; Наредба № 9 – за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, издадена от министъра на земеделието и храните, изменена и допълнена през месец ноември 2015 г.; Наредба № 10 – за здравословните изисквания при изготвяне и спазване на седмични учебни разписания, издадена от министъра на здравеопазването, изменена и допълнена през месец септември 2017 г.; Наредба № 15 – за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, издадена от Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена през месец октомври 2017 г.; Наредба № 26 – за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни, здравните изисквания към тях, издадена от министъра на здравеопазването, изменена и допълнена през месец май 2011 г.
В момента има качена за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на здравеопазването Проект на изцяло обновена Наредба за физиологичните норми за хранене на населението, която е съобразена с най-новите научно-обосновани стойности за прием на хранителни вещества и енергия с оглед гарантиране на здравословното хранене на населението на Република България.
Също така в процес на разработване е и нов рецептурник за менюто в детските градини, в който се предвижда да се включат храни като: киноа, чиа, ленено семе, авокадо, броколи, фурми и други, като в същото време се предлага отпадането от менюто на пържени храни, колбаси, наденици и други не толкова полезни храни. Запазват се някои традиционни закуски, но се коригира състава или се намалява количество на захарта и солта в тях. Целта е новият рецептурник да отразява актуалните научно-обосновани схващания и практики за пълноценно и здравословно хранене на децата, като се очаква той да бъде въведен през 2018 г. Естествено, винаги има какво да се направи повече в това отношение, така че направените предложения вярвам, че ще бъдат от полза на Министерството на здравеопазването в усилията за подобряване на цялостната грижа за децата. Аз ще си позволя да говоря от името на всички колеги в Комисията по здравеопазване и да гарантирам, че ние като представител на законодателния орган сме винаги на разположение, а на гражданското общество и негов партньор в търсенето на по-добри решения за подобряване на грижата за всички български деца. Изразяваме готовност за съдействие, в случай, че са необходими законодателни промени в нормативната уредба в областта на здравеопазването по тези изключително важни теми.
Има ли някой друг да се включи в дискусията?
Ако няма, бих искала да предложа на Вашето внимание един проект на решение. Въз основа на проведеното обсъждане и поради факта, че направените предложения са предмет на уредба в подзаконови нормативни актове, считам, че Комисията по здравеопазването може да се обедини около следното решение по направените в разглежданата гражданска инициатива предложения.
„Решение – предлага на министъра на здравеопазването при промяна в подзаконовата нормативна уредба по отношение на устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и на здравословното хранене на децата и учениците да бъдат взети предвид предложенията, съдържащи се в Националната гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система.“
Бих искала да Ви информирам, че съдържанието на Националната гражданска инициатива за качествена иновативна образователна система и докладът на Комисията по здравеопазването от днешното заседание ще бъдат официално изпратени на министъра на здравеопазването, също така докладът от днешното заседание ще бъде качен и на интернет страницата на Комисията по здравеопазването.
Сега подлагам на гласуване Проектът за решение, който вече изчетох.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.

Сега преминаваме към втора точка от дневния ред.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА, № 702-01-25, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 ОКТОМВРИ 2107 Г. - ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Имаме уверение, че министър на спорта се придвижва по-възможно най-бързия начин към нашата сграда, затова предлагам, да започнем обсъждането на Законопроекта и да използваме присъствието на Министерството на здравеопазването, има представители и на други министерства и на съсловните организации, за да кажат тяхното становище по Законопроекта. Ще изчакаме вносителят министърът на спорта да направи презентация на Законопроекта, който ще разглеждаме днес.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, д-р Дариткова. Уважаеми народни представители, по така представеният Законопроект от Министерство на младежта и спорта, ние бяхме част от Министерството на здравеопазването, от работната група по изготвянето на проекта. Проектът беше съгласуван с всички бележки, които ние представихме от страна на Министерството на здравеопазването и всички са отразени в така представения Законопроект. Така че в тази част ние нямаме никакви забележки към Закона и го съгласувахме. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Заповядайте, доктор Павлова.
ГАЛИНКА ПАВЛОВА: Благодаря за възможността. По принцип Български лекарски съюз подкрепя Законопроекта, необходим е.
На нас ни направи впечатление само частта, която касае извършването на прегледите – дали те ще бъдат предварителни, дали ще бъдат периодични, или непосредствено преди самото спортно събитие, което се случва за тяхната организация. Надявам се, когато работим в следващ етап Наредбата, наистина да се чуят предложенията на Лекарския съюз, как това може реално да се реализира. Защото не е тайна, че в момента казвам нещата, които се случват на практика. Не съществуват лечебни заведения, които да могат да извършат тези прегледи, защото се случва, че в последната минута идват едни списъци и хора, които са извън населеното място, където се провежда съответното състезание, просто се идва, носят се списъци и не се виждат хората, а това е лоша практика. Не трябва да премълчаваме и могат да се случат по-големи и по-неприятни неща – излизайки на терена, тичайки, играейки футбол човек, който има заболяване да не е преди това диагностициран.
Така че това ще работим в Наредбата и ще бъдем, надявам се, полезни и ще бъдем чути. Освен това там е казано, че ще има лечебни заведения, които ще правят тези прегледи. Да, това е така – там, където има спортни диспансери. В големите градове има, но има населени места, където няма такива лечебни заведения, които да извършват и да са специализирани, и силно се надявам, че ще го решим как да бъде направено практически. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Павлова. В очакване на вносителя, д-р Поповски, заповядайте. (Реплика при изключен микрофон.) Въпросът допускам, че е към мен, сега ще Ви обясня в качеството ми не на председател на Комисията.
В момента това е една от часттите на дейността, на общопрактикуващите лекари, която изключително много ги затруднява, защото, когато се правят масови спортни мероприятия в градовете, които са свързани с някакво честване, спортни състезания, пред кабинетите на общопрактикуващите лекари се изсипват деца в учебно време, които желаят да получат такива бележки. От една страна, според мен, това нарушава учебния процес, от друга страна изключително много обърква работата, защото освен остро болните, трябва да се издават такива бележки за здравословно състояние и допълнителни бележки за отсъствията за деня, защото това е също изискване на съответните педагози. В този смисъл тези бележки не са регламентирани в пакета, но те ще бъдат регламентирани в друга наредба.
Така че трябва да е много ясно, за да не се допуска наистина злоупотреба кой какъв ангажимент има към организирането на тези прегледи. Разбира се, това не е обект на дискусията в рамките на философията на Законопроекта, защото е ясно, че ние като Комисия по здравеопазване трябва да приветстваме всички мерки, които гарантират здравословния начин на живот, а физическата активност, приучването към нея, възможностите за реализацията й в обществото и по някакъв начин утвърждаването й като необходимост и задължително условие, особено при израстване на младото поколение, трябва да бъдат адмирирани и приветствани. Детайлите, които касаят реализацията наистина на активните спортни мероприятия, масовите спортни мероприятия, ангажимента на лекарите към тях, трябва да бъдат обект на детайлна нормативна уредба и в подзаконовите нормативни актове.
Другата тема, която бих искала да засегна, макар и да се налага това да го направя пред Министерството на спорта, касае една допълнителна тема, която беше обект на законодателни предложения от няколко парламентарни групи неотдавна. Тя отново касае избирателния район, който представлявам – Смолянска област инициативата тръгна оттам, и касае възможността при ранна смърт на шампиони, които са спечелили медали за България, наследствените им пенсии да могат да се получават от непълнолетните им деца до навършване на пълнолетие. Такива законодателни предложения имаше вече, те са факт и се надявам в този Законопроект да намерят своето място, защото в сегашния му вариант наистина не е отразена тази възможност, а волята на народните представители, изразена поне на първо четене в Комисията за младежта и спорта, беше категорична и моето намерение също, като вносител на тези първите предложения ще бъде в този Законопроект в окончателния му вид те да намерят своето решение. Смятам, че приносът на тези спортисти, примерът, който те са дали за обществото заслужава адмирации и техните непълнолетни деца трябва да имат възможност да бъдат поставени в достойно положение. Затова корекциите, които ще се направят между първо и второ четене, или друг законодателен подход, който ще възприеме Комисията по спорта смятам, че налага да се включат тези предложения в окончателния вариант на Законопроекта.
Други изказвания?
Заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви отново, госпожо Председател, при включен микрофон. Ние обсъждахме този Закон и неговият смисъл в развитието на спортната дейност на нацията, да го наречем най-общо.
Аз имам един конкретен въпрос, който е изключително важен и е свързан с обсъждания преди няколко седмици тук в почитаемата Комисия Закон за храните. В чл. 24 на Закона документи за издаване на спортен лиценз в т. 7 е написано буквално: „Списък по образец и доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата, които извършват обучение от тренировъчната и състезателна дейност в заявителя“.
Вие си спомняте, че ние поставихме въпроса за храните за повишено мускулно натоварване и аз от там ще включа към проблемите на този Закон – контролът на така наречените фитнес клубове в България. Това е един изключително деликатен, да не кажа неврологичен въпрос, тъй като вече си позволих да споделя в парламентарна зала фитнес манията е заляла целия глобален свят, но тези фитнес клубове не се контролират практически, нито хората, които обучават там нашето младо поколение, не се контролират нито от Министерството на здравеопазването, нито от Министерството на младежта и спорта.
Още по-страшното е, че така наречените „фитнес инструктори“, както си спомням Вашето изказване по време на предизборната кампанията. Самозваните акушерки си позволяват да обучават. Спомняте си тази дискусия преди месеци за изражданията, в които са включени хора, които нямат никаква правоспособност, или не си я спомняте тази дискусия. (Реплика.) То беше в „Радисън“ – беше поставен въпроса от Асоциацията по здравни грижи и тогава този въпрос е разискван, но да не се връщаме неща от преди седем-осем месеца. Правя тази аналогия, за да споделя с почитаемата Комисия, че този въпрос е от изключително значение между първо и второ четене да се прецизира в Закона, защото тези клубове инкорпорират в себе си огромен брой млади хора. В тях се проповядва буквално приемането на храни за интензивно мускулно натоварване, които и в момента не са добре регламентирани в Закона за храните. Ние по този въпрос ще имаме много сериозно отношение при второто четене на Закона дали ще се съобразят почитаемите членове на парламента с нашето внасяне на промени в Закона и ако това не се заложи по някакъв начин, специално по отношение на правата за упражняване на преподавателска дейност, или инструкторска дейност в тези спортни клубове нали са спортни клубове. Има Фитнес федерация в България. (Реплика.) Да, такаа е и затова си позволявам да обърна внимание, че тук точката, която е визирана на практика не ограничава липсата на всякакъв лиценз за преподаване.
Тъй като аз самият съм се занимавал с фитнес и много добре знам, че инструкторите, които са в тези спортни клубове, в 90% от тях нямат никакъв лиценз, никакъв лиценз и те дават съвети, които са умопомрачителни на младите хора.
Затова си позволявам да обърна внимание и да намерим консенсус с Министерството на здравеопазването и с отсъстващия все още и придвижващ се към Комисията, министър на младежта и спорта, този въпрос да бъде много прецизно изяснен, защото това е едно спортно занимание, което вече е изключително популярно в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доцент Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Въпросът, който искам да поставя, ще го поставя на министър Кралев, защото мисля, че този въпрос може да доведе до атакуване на Закона пред Конституционния съд и до бламирането му.
Става дума за отдаването на спортни обекти общинска собственост, под наем и учредяването на ограничено вещно право. Тук в нашата Комисия има поне един човек, който разбира от тази работа и той е срещу мен.
Определено е когато обектът е общинска собственост, комисия да разгледа подадените заявления. Тази комисия се назначава от кмета в нея обаче има и представител на областния управител, задължително е вписано в Закона. След това тази комисия, представя своя доклад пред кмета, който го представя пред Общинския съвет за взимане на решения.
Имаме претенции от представители на местните власти, които стичат, че това е намеса в работата в упражняване правата на собственика върху общинската собственост, тоест те считат, че не може да има представител на държавата, в комисия която касае разпореждане чисто с общинска собственост. Мисля, че са запознати представителите на Министерството на спорта, на различни нива и ако не отпадне в процеса на обсъждането тази точка, според мен ще бъде обжалвана пред Конституционния съд.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, заповядайте, започнахме дискусията. За съжаление няма да може да чуете някои от въпросите, но ще ги резюмираме. Сега се надявам да може да си поемете дъх и да ни представите като вносител Законопроекта за физическото възпитание и спорта.
Заповядайте, министър Кралев.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Проектът за нов Закон за физическото възпитание и спорт, беше представен за първо публично обсъждане на 18 април 2016 г.
След отчетените препоръки от страна на спортни организации, експерти, както и на различните министерства, както и Националното сдружение на общините в Република България, Проектозаконът беше предоставен за повторно обсъждане на 12 юли 2016 г.
През 2017 г. преди повторното му внасяне в Министерския съвет, Законопроектът отново е поместен на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта, на портала за обществени консултации.
В процеса на изготвяне на Законопроекта, разписаните норми са коментирани и обсъждани с представители на академичните среди, Национална спортна академия, СУ „Свети Климент Охридски“ и други спортни федерации, правителствени и неправителствени организации, национални и международни, осъществяващи и развиващи дейност в областта на спорта, специалисти в областта на медицинския контрол и антидопинговите правила, народни представители и други.
Приемането на нов Закон, който да замени действащия Закон за физическо възпитание и спорта е предвидено в приоритет 21.1 от Програмата за правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г.
Новият Проект на Закона за физическото възпитание и спорта, цели да отговори на новите изисквания и потребности на обществото в сферата на спорта и физическата активност. Законопроектът предлага система за регулация на спорта, която осъвременява и систематизира сега действащата нормативна уредба.
Законопроектът има 15 глави и 153 члена, а действащият Закон 12 глави и 69 члена. Систематизирани са и разписани на ниво Закон, множество процедури, които в момента са разпръснати в различни нормативни актове, което затруднява тяхното прилагане.
Проектозаконът създава възможност спортният клуб да бъде регистриран и както всякакъв вид капиталово търговско дружество. Като се запазва действащото сега правило, финансиране с публични средства, да могат да получават само спортните клубове, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, за осъществяване на обществено полезна дейност.
Съществени изменения, които ще позволят да се ограничи съществуването на клубове – фантоми са изискванията спортните клубове да бъдат членове на само една спортна федерация, както и задължението да имат наети треньорски кадри, за да бъдат вписани в регистъра на спортните организации. Изрично е предвидена възможността, създаване на студентски спортни клубове, които могат да се подпомагат финансово от висшето училище и Министерството на образованието и науката.
Новата уредба на спортните федерации предвижда издаването на безсрочна спортна лицензия от министъра на младежта и спорта и засилен последващ контрол, върху федерациите притежаващи лицензии. Има нови изисквания, по отношение на лицензирането на федерациите. Трябва да имат най-малко 15 клуба за членове, регистрирани в три административни области, а в действащият Закон изискването е за 7 клуба.
Федерациите могат да получават финансиране с публични средства, ако имат не по-малко от 20 члена и когато картотекиран от тях спортист е спечелил медал на олимпийски игри за Република България по съответния спорт.
Урежда се възможността за създаване на професионални лиги, които могат да са помощни органи към спортните федерации или самостоятелни юридически лица, на които е делегирано управлението на определени първенства, от държавния спортен календар.
Важен момент от Проектозакона е създаването на Национална параолимпийска организация, която е член на Международния параолимпийски комитет и е част от така наречените „специални организации в областта на спорта“. Такива са още Българският олимпийски комитет, Националната организация „Спортно туристическа дейност“, в момента това е Българският туристически съюз и обединените спортни клубове.
Това е стъпка напред в организирането на спорта за хора с увреждания. Изцяло нова е уредбата за обединените спортни клубове, които са сдружения на поне три спортни клуба, на територията на една административна област.
Създава се специално за ползване и управление на спортни обекти и могат да развиват тренировъчна, състезателна дейност. Подлежат на вписване в нарочен регистър, което е предпоставка за извършване на дейността им.
Проектозаконът предвижда обособяването на самостоятелна глава, регулираща допинговия контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта, която е съобразена със световния антидопингов кодекс.
Законът предвижда няколко алтернативни способа за стопанисване и използване, и поддържане на спортните обекти, по начин, който да създаде условия за ефективно използване и качествено обновяване на съществуващите спортни бази. Предоставяне на концесия по реда на Закона за концесиите, отдаване под наем или учредяване на право за ползване или право на строеж. Отдаването под наем за срок от 10 години се подчинява на общите правила на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му, респективно Законът за общинската собственост, като се предвижда специално изискване кандидатите да представят нарочна програма за поддържане и управление на спортните обекти.
Допуска се отдаване под наем за срок над 10 до 30 години, само на спортен клуб, Спортна федерация или Обединен спортен клуб, които са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност и са вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта. Специфично задължение на наемателите е представянето и изпълнението на инвестиционна програма за ремонт, обновяване и реконструкция.
Безвъзмездно учредяване на ограничените вещни права върху публична държавна, респективно общинска собственост се допуска само по отношение на имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности, с национално, респективно общинско значение в областта на спорта, физическата активност и физическото възпитание.
Не се предвижда публична собственост да се превръща в основен обект на стопанска дейност и източник на доходи, поради което кръгът на субектите в чиято полза могат да се учредят безвъзмездно правата се ограничават до обединен спортен клуб, спортни клубове, спортни федерации, юридически лица с нестопанска цел с обществено полезна дейност, вписани в съответния регистър на Министерството.
За посочените субекти се допуска учредяване на правото на срок до 30 години. Във всички останали хипотези ограничените вещни права се учредяват възмездно и само за срок до 10 години.
Предвидено е финансово подпомагане с публични средства единствено за дейности, с които се осъществява държавната политика в областта на спорта, като по отношение на финансирането на дейности свързани с развитието на спорта с публични средства, Законопроектът отчита особеностите на действащото в момента законодателство на национално и европейско ниво в областта на държавните помощи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За да пестим времето си, ще се опитам да резюмирам въпросите, които бяха поставени в дискусията досега от народни представители и от съсловните организации.
Първата тема беше, по отношение на предварителните прегледи, преди спортни състезания и Наредбата, която се издава съвместно между министъра на спорта и министъра на здравеопазването, да може ясно да се регламентират ангажиментите, за да не се размиват функциите, но това вече е обект на подзаконова нормативна уредба.
Следващата тема беше по отношение на правоспособността на работещите във фитнес клубовете. Професор Михайлов, зададе този въпрос във връзка с широката употреба на хранителни добавки в тези салони за физическа активност. Не знам дали те са обект на регламентиране от Закона, но наистина трябва по някакъв начин контролът върху тези дейности да се засили с оглед опазването на здравето на спортуващите.
Следващият въпрос касаеше текстовете, които предполагат отдаване и ползване на терени – общинска собственост. От народният представител доц. Йорданов беше заявено, че може да има претенции за противоконституционност, защото в разпоредбите на чл. 119 присъстват при отдаване под различна форма на използване на общински терени представители на държавната администрация. Въпросът, който аз поставих касае вече внесени законопроекти, които дават възможност на непълнолетните деца на починали медалисти да ползват до навършване на пълнолетие премията, която те са получили съгласно Закона. В новата разпоредба на Закона отсъства такъв текст. Дали Министерството на спорта ще подкрепи една такава законодателна промяна в първоначалните текстове на Закона? Това са въпросите, имате възможност да отговорите.
Извинявайте, още един въпрос от колегата Александър Иванов, той не се изказа, моля Ви само наистина кратко.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Господин Министър, в Проектозакона дали има текст, който регламентира лицензирането на клубовете и съответно техните треньори. Ако треньорите нямат необходимата степен на квалификация в НСА, как ще се регламентира това – ако няма такава специалност по определената дейност?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Ако ми позволите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност да отговорите, господин Министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви. За предсъстезателните прегледи стана ясно, че ще го уточним в наредбата с министъра на здравеопазването. Там има различни мнения, включително получихме писмо и от УЕФА през последната седмица, където също се казва, че международните футболни институции също препоръчват да не е преди всяко състезание, а да се извършва един основен преглед. Така, че там вече с министъра на здравеопазването тези неща ще се изгладят.
За фитнесите – за първи път в Закона е регламентирано понятието „спортни услуги“ и „треньорски услуги“. Там попада и регулацията на фитнесите, без значение дали са спортен клуб или са търговско дружество, където задължително се изисква лиценз от страна на треньора, на тези хора, които водят заниманията.
Под контрол се поставя качеството на спортните услуги, които се предлагат. Няма как в този Закон да регламентираме евентуалното разпространение на забранени субстанции, но така или иначе, когато този клуб попадне под юрисдикцията на Закона, вече може да се правят тестове, проверки, съответно да има и някакви санкции. Повечето хора там не тренират, няма състезателен елемент, това е масов спорт, с който те се занимават, за здраве.
На ниво треньорски кадри ще има задължение, то ще бъде обезпечено. Има желание и в момента водим разговори с големите професионални вериги, които оперират на територията на страната. Те имат някаква асоциация да прерасне това нещо във федерация, където да се издават лицензи и за треньорите. Защото големите фитнес центрове се стремят към усъвършенстване на услугата, която имат, треньорите им винаги са подготвени. Проблемът тук са многобройните малки фитнес зали, където процесът е извън контрол до момента.
По същия начин отговарям и на колегата за лицензирането на треньорите – последният въпрос. Има ясна регламентация, че не може един спортен клуб да получи лиценз, да бъде регистриран, ако няма треньор, който да е регистриран в Министерството. Като съответно там има два стандарта. Единият е НСА, разбира се. Другият – всяка една федерация има право да даде чрез курсове, да лицензира даден треньор на определено ниво. Дали ще се занимава с подрастващи или с професионалисти, в зависимост от степента на квалификация, решава самата федерация, така че това също е регулирано.
За терените говорихме още на представянето в Комисията за децата, младежта и спорта имаше представителна на Асоциацията на общините. Там се изясни, че няма да има представител на държавата при взимането на решения за отдаването на общински терени. Въпреки че дадох много ясен пример, че това не е правилно от моя гледна точка, защото последните казуси, които решаваме със собствеността на спортните бази, като ЦСКА и „Спартак“ Варна, ако имаше там представител на държавата никога нямаше да се допусне да бъде сключен такъв договор, както Общинският съвет, абсолютно законно, гласувал си е, сключил го е, обаче от там нататък това нещо вместо да се превърне като стимул за изграждането и за развитието на спортната база, се превръща в един откровен грабеж.
Това беше добра идея според мен, която за съжаление, общините не приеха и ние се съобразихме с тяхното мнение.
За премиите – тази точка не беше включена в Закона, защото законът беше стартирал вече процедурата. Там въпросът е много тежък и много деликатен, затова нашата идея е, депутатите, Народното събрание, да решат да се проведе един сериозен дебат – кои спортисти трябва да бъдат премирани, за какви заслуги, в какъв период от време. Има мнозинство спекулации, които са в публичното пространство, които се предизвикват основно от журналисти, които не са специализирани в областта на спорта, по скоро в социалния сектор, които всеки опит за регламентиране на премирането на спортистите се превръща в огромен скандал. Постоянно се дискутират премиите на параолимпиици, на дефолимпикс, сравняват се с премиите за олимпийски състезатели. Става въпрос за средства, които се дават при момента на състезанието, при спечелването на някакво призово място и премия до живот. Темата е много тежка, защото наистина за глухи спортисти нито една държава не дава премии в света. Ние сме единствените, които си позволяваме да отделяме такъв ресурс за пожизнени пенсии.
За параолимпийците също навсякъде е диференцирана ставката във всяка една държава.
Казусът с унаследяването на премиите също попада в този казус. Затова предложението ни беше, за да не може всеки път, който и да е спортен министър, независимо от коя политическа сила, винаги предлага да има диференциран размер на премирането за тези състезания и винаги да се образуват дела срещу него по Комисията по дискриминация, да се водят някакви безсмислени битки по медиите. Обществото да е заблуждавано, че това са еднакви спортисти, с еднакви заслуги – това не е така.
Затова нашето решение, ние няма да предложим конкретен текст, вътре ще има дебат, където всички да дадем възможност на всяка една парламентарна група ясно и точно да застане зад тезите позициите и Народното събрание, като върховен орган да си вземе решение, за да не може да има възможност за различни тълкувания в зависимост кой, кога, какъв министър предлага и избира в правителството. Мисля, че въпросът е достатъчно сериозен, за да бъде разискван съвсем в детайли.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Виждам, че проф. Михайлов има нужда от уточняващ въпрос към Вас.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: По повод на Вашия коментар за лицензирането на инструкторите или треньори по фитнес, за мен е абсолютно неприемливо федерацията, за която Вие говорите, да бъде упълномощена да издава подобни лицензи. Такава практика няма в нито един спорт в света според мен, като бивш спортист също. Лицензирането на един инструктор или треньор е проблем на институция, която създава обучителни програми, а не на Федерация, която защитава интересите на една или друга спортна организация или на кръг от хора, които упражняват този спорт. Защото това малко започва да прилича, че делото за спасяване на давещите се, е проблем на самите давещи се, тоест, на Федерацията да се предоставя правото да лицензира такива инструктори. Колкото и може би това да Ви се вижда малък проблем, но Вие сам споменахте, че този проблем е много сериозен с фитнес манията и с популяризирането на този спорт, взимането на стимуланти и така нататък.
Моите съображения са, че липсата на контрол от страна на държавата и на институциите, които са оторизирани да издават подобни лицензии, смесено с това, което Вие много точно определихте – възможността за попадане под юрисдикцията на Закона за храните и за наркотичните вещества, създава възможност за много сериозни спекулации. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Аз също Ви благодаря за становището. Ако ми позволите да не съм съгласен със становището Ви в първата му част, защото и в момента абсолютно всички федерации имат правото да определят, да дават лицензии на треньорите. Те не са лицензии на базата на постигнато висше образование. Да, така е във футбола, в баскетбола, в международните организации, във всички световни организации всяка федерация решава как да лицензира треньорите си. Те не е задължително да имат висше образование. Такава е практиката в Западна Европа и в Америка. Могат да бъдат със средно-специално образование, могат да са бивши състезатели, които полагайки определен изпит, покривайки определени изисквания на съответната Федерация, изпълнявайки тези изисквания, получават удостоверение за различен клас треньори. В момента е така. В целия свят такава е практиката. Ние не сме направили нещо по-различно. Различното в случая е, че вкарваме понятието „треньорска услуга“, определяме понятието „треньорска и спортна услуга“. До момента става въпрос само за лицензирани федерации. В случая нямаме такава Федерация, която да обхваща фитнес центровете, защото това е масов спорт, няма състезателен елемент тук.
Така че има различни нива. Има международни лицензии, които се дават, без да има изискване да имаш висше образование. Такава е цялата световна практика, включително и за фитнес центровете, и за останалите видове спорт, и няма как да сложим изискване. Отделно в НСА няма специалности по всичките спортове и всички спортове, които са лицензирани.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Но има треньорски профил. Много добре знаете за това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, забравяте, че има ред в нашата Комисия. Аз давам думата, проф. Михайлов.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Да. Има треньорски профил, но аз казвам, че не можем да нарушим правата на всички федерации, които те имат до момента да лицензират треньори само заради фитнесите. Такава е практиката в света. Няма такива изисквания за задължително висше образование. Световната практика показва, че повечето треньори са със средно-специално образование и получават основната квалификация от федерациите, не от висши учебни заведения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Има ли други изказвания или коментари от хора, които не са взимали участие в дискусията?
Заповядайте, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, аз искам да кажа това, че се радвам, че тук присъства представител на Министерството на образованието и науката – госпожа Евгения Костадинова – затова, защото заглавието на Закона е „физическо възпитание и спорт“ и физическото възпитание започва още от предучилищното и върви успоредно с предучилищното и училищното възпитание. Да, и във висшето, това щях да пропусна. Затова искам да подчертая, че малко ми липсва в този Закон масовият спорт извън училищните форми на спорт, как те ще бъдат осигурявани. Сега ги има, но те не са така регламентирани и въпрос на желание е на родителите. А затова, че е в началното училище например, пък няма толкова треньори, хора, които да мотивират децата за спорт и да им създадат спортни навици. Мисля, че тук трябва да засилим повече отношението между двете министерства, така че да се работи интензивно в тази насока.
Когато кажа за висшето образование, там има регламент, че има задължителни часове. Хорариум има знаете по спорт във всяко висше училище. За съжаление, той не се спазва, но това вече е работа на ректора. Не може да бъде регламентирано със Закон – напълно съм съгласна.
Но искам да помислите за тези многопрофилни клубове, които са към университетите. Защото, то като е клуб, може да има и тенис, може да има и гребане, може да има и плуване, а те могат да участват само в една Федерация. Знам, че е трудно това, но може би е регламентирано и трябва да стане.
Също, че отделените средства по Програмата за стандарта за физическа среда, хубаво е да бъдат инвестирани в повече спортни площадки и в повече условия за спорт, както например в училищата няма спортни салони. Има много такива училища. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИАЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Клисарова.
Коментар ще направите ли? Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Знаем за положението на физкултурните салони. Затова сме ги включили в приоритетите на правителството. Да, да се изграждат там, където няма и да се реконструират. Преди две години, мисля направихме една поправка или Народното събрание гласува чл. 92 от Закона за предучилищното и училищно образование, където ясно се регламентират възможностите за първи път учители по физическо възпитание да преподават поне в третия час на децата от I-ви до IV клас да водят поне по един час, а треньори да влязат вече в по горните гласове. Дори и това не се спазва.
Ние не можем да упражняваме контрол върху спазването на Закона. Това е в прерогативите на колегите от МОН. Законовата предпоставка я има, регламентирали сме го. Аз също съм съгласен, че е крайно недостатъчно това, но има изискване, задължителни хорариуми на началните учители, след това на учителите по физическо, за да влязат треньори. Иначе повярвайте ми, говорили сме с водещи български федерации, които имат готовност да предоставят треньори, но никой не ги търси. Директорите на училищата не ги търсят. Ние сме готови, с всяка една федерация мога да говоря да предоставят треньори да влязат в което и да е българско училище. Няма такъв проблем. Досега вече две години минаха от тази поправка, абсолютно нищо не се прави тя да се спазва.
За студентските клубове, за пръв път изрично имаме дадена възможността в университетите да се регистрират отделни юридически лица – спортни клубове, които да участват в първенствата на професионалистите. Смятаме, че това ще даде много сериозен тласък в развитието на колективните спортове, които са занемарени повече от 40 години. Даваме възможност и на университетите едновременно, хем да финансират тези клубове, хем тези клубове да получават финансиране и по линия на субсидиите от Министерството на младежта и спорта. Смятаме, че от наличните 50 български университета, поне 10 ще се възползват от тази възможност, защото нивото на клубове, които те могат да създадат, по нищо няма да отстъпват на професионалиста. Даваме възможност и на самия университет за една по-добра рекламна кампания, която да ползват. Мислим, че това даваме една сериозна врата, която се отваря и за студентския спорт, и за професионалния.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Ще има ли други въпроси и изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет, на 5 октомври 2017 г. – първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешната Комисия.

(Закрито в 16.20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова





Стенограф:
Мария Николова