Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
23/11/2017
    Редовно заседание на Комисията по здравеопазването,проведено на 23.11.2017 г.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по здравеопазването






    П Р О Т О К О Л
    № 17

    На 23 ноември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния предварително обявен

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 754-01-74, внесен от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г. – първо гласуване.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г. – първо гласуване.
    3. Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-51, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 1 септември 2017 г. - второ гласуване.
    Заседанието бе открито в 15.30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
    Списъците на присъствалите народни представители и на гостите на заседанието се прилагат към протокола.

    * * *

    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, представители на съсловни организации, гости! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
    Имате предварително оповестен дневен ред, който ще претърпи корекция поради това, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия беше гласуван днес на първо четене в пленарна залата и днешният дневен ред ще бъде следният:

    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 754-01-74, внесен от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г. – първо гласуване.
    2. Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-51, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 1 септември 2017 г. - второ гласуване.
    Има ли предложения по дневния ред? Не виждам.
    Моля да го гласуваме.
    За – 19, против и въздържал се няма.
    Дневният ред е приет.
    Да приветстваме новия член на Комисията по здравеопазване от Политическа партия „Воля“. Да пожелаем ползотворна работа в интерес на по-доброто здраве на българската нация!
    Сега ще дам възможност, преди да пристъпим към дневния ред, на проф. Илко Гетов за кратко съобщение.
    ПРОФ. ИЛКО ГЕТОВ: Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, уважаеми народни представители! Пред Вас е специален брой на едно от най-старите научни списания в областта на социалната медицина. Това е обединен брой 2 и 3 за 2017 г., посветен на две важни годишнини за фармацевтичното съсловие. Първата е 75 години от началото на фармацевтичното образоване в България през далечната 1942 г., а втората годишнина е 10 години от основаването на Българския фармацевтичен съюз. Надявам се, че статиите на известни учени от областта на фармацията и фармацевтичното законодателство и регулация ще бъдат интересни за Вас, както и, разбира се, развитието и възможностите за усъвършенстване на фармацевтичната практика. Благодаря Ви за вниманието.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.

    Преминаваме към първа точка от дневния ред:
    1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ, № 754-01-74, ВНЕСЕН ОТ МАРГАРИТА НИКОЛОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 25 ОКТОМВРИ 2017 Г. – първо гласуване.
    Госпожо Николова, Вие ли ще представите Законопроекта?
    Заповядайте.
    МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
    Основните мотиви в този ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите на мен и останалите колеги вносители са с цел, да се отворят вратите за повече инвестиции в България. Веществото бутандиол, което се съдържа в съответните смеси, се използва както в строителството, така и за направата на високотехнологични елементи, основно за автомобилостроенето.
    Има фирма в България, която е изградила своите производствени мощности и вече около две години не може да започне работа точно поради този проблем в Закона.
    Предстои нова фирма в района на Плевен също да изгради производствени мощности.
    Вчера в Икономическата комисия всички се обединихме около тази идея и подкрепихме Закона.
    Надявам се и тук да постъпите по същия начин. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
    От присъстващите представители на министерства моля да изкажете мнения, становища.
    Заповядайте, господин Борисов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерство на икономиката изцяло подкрепя мотивите към Законопроекта.
    Ще си позволя да дам малко предистория и малко повече информация, която не е видна от мотивите.
    Става въпрос наистина за смеси, които се използват в автомобилостроенето и в строителството, но те се внасят от страни – членки на Европейския съюз, и се произвеждат най-често в Германия и Полша. С този Законопроект не говорим за внос на наркотично вещество, а за химически смеси, в които това наркотично вещество, класифицирано като такова в наредба, се съдържа в много малко процентно съотношение. Става въпрос за смес между полиол и изоцианид. При смесването на тези две химически вещества се получава полиуретанът или гумата, която се използва за покриване на кабели и на други гумени изделия в автомобилостроенето.
    Към мотивите са посочени конкретни работни места, конкретни инвестиции. В единия случай става въпрос за инвеститор, който е сертифициран като приоритетен от правителството. Има създадена работна група от всички ведомства, която да подпомогне тази инвестиция.
    Констатирахме този проблем. Той е ясен за администрацията от преди около две години. Имало е решение на проблема, разглеждан е, дори е имало заседание на Националния съвет по наркотични вещества.
    Идеята тогава е била точно записаното в Закона: да се използват такива смеси, от които не може да бъде директно или с лесно достъпни икономически изгодни средства да се извлече наркотичното вещество. Явно юристите, които са работили на този етап, не са могли да видят, че това няма как да стане на ниво наредба, без да има законова делегация. Впоследствие това се установява, но има служебен кабинет, където няма законова инициатива и се стига до днешния момент, в който говорим за тези инвеститори.
    Едната мощност касае 3150 работни места и е на територията между Хасково и Димитровград. Заводът е готов, но не може да изпълнява спечелена поръчка за един от световните концерни в автомобилостроенето. В момента сме на етап или да загубим, или да спечелим една инвестиция, която, както беше казано, е за територията на Плевен – инвестиция за 100 млн. лв. и 2000 работни места отново за автомобилостроенето. Това са икономическите мотиви.
    Мисля, че в останалата част колегата заместник-министър от Министерство на здравеопазването може по-детайлно да каже.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
    Госпожо Йорданова – Министерство на здравеопазването.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
    Уважаеми народни представители, наистина тази процедура се проточи много дълго и премина през всички етапи. Два пъти събирахме експертен съвет от водещи токсиколози, фармаколози, Експертен съвет по чл. 14, създаден към Националния съвет по наркотичните вещества, за да бъдем абсолютно сигурни, на първо място, че това вещество, което е в Списък 3 – с рискови вещества, което, подчертавам, не е в списък 1, където се намират хероин, кокаин, марихуана, коноп и т.н. – всички наркотични вещества, които всички ние добре познаваме, а е в списък 3 с рискови вещества, които са допустими за употреба в хуманната медицина и са разгледани от всички страни. Бяхме поканили производители, които ни предоставиха всички сертифтикати.
    Най-важното ни изискване беше да докажат, че от тази смес не може да бъде извлечено това вещество, което, в интерес на истината, само ако се употреби в големи количества, може да се постигне наркотичен ефект. Смятам, че по всевъзможен начин сме получили такова удостоверяване от тяхна страна.
    В тази връзка, бяхме предприели промени, които да касаят само Наредбата за класифициране на растения и наркотични вещества, но за съжаление явно не си преценихме добре силите в юридическата част, и в крайна сметка, както каза и колегата от Министерството на икономиката, не успяхме, а и не беше редно наредбата да мине по този начин.
    С това предложение веществата, които ще се използват занапред в индустрията, ще бъдат отделени и контролирани. Контролът ще бъде уреден в специална наредба, направена от Министерството на икономиката.
    Всички останали подробности по отношение на вноса ще бъдат уточнени с Агенция „Митници“.
    Трябва да се има предвид, че в редица европейски държави тези вещества изобщо не са поставени под контрол. В това отношение ние сме малко по-прецизни и рестриктивни.
    Смятаме, че точно с това законодателно решение – за не повече от 20% в определени смеси, ще можем да осигурим добър ефект – хем да няма проблем със здравословните злоупотреби, хем да има ефект в икономическата част. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
    Някой друг от присъстващите гости иска ли да вземе отношение? Не виждам.
    От народните представители?
    Заповядайте, проф. Михайлов.
    ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
    Уважаеми колеги народни представители, уважаеми заместник-министри, уважаеми гости! Ние много внимателно се запознахме и с двете съставки, които участват в производството.
    Като начало искам да кажа, че съм изключително изненадан, и то неприятно, че е възможно в България да бъде построена такава промишлена мощност, без да има законова основа за това. Това говори, че ние, като държава, слагаме каруцата преди коня – строим завод и после започваме да се вайкаме, че нямало наредбова основа за производството тук, било за суровината, тук не става дума за суровина, а става дума за продукти на автомобилната промишленост. Тази инициатива е изключително важна за България. Доколкото си спомням, инвестицията е 55 милиона.
    Едната от тези съставки, молекула, е синтетичен наркотик, който се използва за контрол на сексуалното поведение. Дори си позволихме да извадим много статии, включително за конфискация на големи количества в Република Гърция и под какви контроли той е поставен.
    Ясно е, че в много държави от Европейския съюз – и тази справка сме направили, се произвеждат подобен вид продукти, и то с голям икономически ефект. Проблемът на България е, че цялата й промишленост е ориентирана към продукти с ниска добавена стойност, а този е с висока добавена стойност.
    В края на предоставения ни документ е написано буквално за „икономически неизгодни условия за отделяне на молекулата“, но то звучи изключително общо пред очите на специалиста. Който се интересува от проблемите на наркоманията, знае, че наркоманите и хората, които се занимават с производство на дрога, имат изключителни технологии – от най-простите до най-сложните, за да може много бързо да отделят дрогата. 20% от 1 кг са 200 гр., но 20% от 20 тона са нещо много голямо!
    За да не отегчавам Комисията с други примери от тези, които си позволих да дам, моята гореща молба към Министерството на икономиката и респективно към Министерство на здравеопазването, е следната. Вие сте казали, че ще издадете Наредба за контрола на пътя на тази смес, както я наричате, защото тя се внася, не се произвежда в България. Този контрол трябва да бъде изключително прецизен, изключително прецизен!
    Когато се запознахме с данните за ефекта върху човешкото поведение на едната от молекулите, които се използват за производство, трябва да Ви кажа, че ако наистина продуктът излезе от контрола на промишлената верига, в която е предназначен да бъде използван, нещата няма да са благоприятни за цялата нация. Бяха дадени примери, че това се използва при уреждането на трафик на жени, за промяна в тяхното поведение. Тези молекули много бързо се разпадат и после не могат да бъдат намерени при следствените действия, тъй като не се употребяват често, а само за моментно размътване на съзнанието на обекта, който трябва да бъде манипулиран, така че нещата са сериозни!
    Ние ще подкрепим този Законопроект, но наистина ще се интересуваме съвсем сериозно от строгостта и прецизността на наредбата, която Вие ще изготвите за контрол върху тези продукти. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
    Има ли други изказвания от народни представители?
    Заповядайте, доктор Найденова.
    ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Изминали са две години и е учудващо защо досега никой не е разработил такава наредба, а непрекъснато едните се оправдават от бездействието на другите.
    Няма ли действително да продължим беззаконието, слагайки пак каруцата пред коня, при условие че там вече има мощности, готвят се други мощности? Мисля, че това е много несериозно.
    Очаквам при целия потенциал, който притежават двете министерства, те да излязат с такава наредба. Ние да можем да я разгледаме и утвърдим в едно кратко време. Пак казвам: все пак потенциалът на двете министерства е голям, за да вземем такова решение. То ще трябва и за следващите случаи, а не сега да продължаваме по същия начин на беззаконие.
    И второ, досега знаете, като Комисия винаги е искано мнението на редица институции. Защо до този момент чуваме само на думи изказванията и подкрепата на Министерството на икономиката, включително и на Министерство на здравеопазването, без да имаме някъде черно на бяло, подписано, с подписите на членовете на Националния съвет по наркотичните вещества? Протоколи, протоколи, но все пак някой трябва да поеме отговорността – това е моето виждане.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще дам възможност на гостите да изяснят и да обяснят още веднъж.
    Заповядайте, госпожо Йорданова
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: До преди половин година бях и секретар на Националния съвет по наркотични вещества и влизах в състава на експертната група, която разглеждаше нещата.
    По отношение на 1 и 4-бутандиола има решение, с което Националният съвет по наркотичните вещества приема решението на експертния съвет да се създаде такава законодателна разпоредба, която да може да осигури определено процентно съдържание на това вещество в смеси. В това отношение нямаме противоречие, в смисъл, не сме пристъпили Закона.
    Тези смеси досега не са внасяни, производството не е започнало. Според мен тук не може да се говори за някакво незаконно действие, защото наистина смесите, за които днес говорим, тепърва ще се внасят, след като бъдат уредени всички законови пречки, които не са изчистени досега.
    Трябва да имаме предвид, че самите производители и вносители не изпитват такива затруднения в техните държави, за да могат да бъдат уведомени предварително, че може да има такава пречка в България. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Мисля, че и господин Борисов искаше нещо да добави. Нека го чуем, после ще имате възможност да коментирате двата отговора.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Институциите са изразили своето становище и то е предоставено на Народното събрание, на народните представители. Министерството на икономиката е изразило свое становище, към което в приложение има и решенията на Националния съвет по наркотични вещества към онзи момент, с тази уговорка, че са мислели, че това може да стане само с наредба, без законова делегация.
    Към становището на Министерството на икономиката е приложено и детайлно становище на Министерство на здравеопазването. Освен това Министерство на здравеопазването и към момента е изразило ново становище. Изразени са становища от Агенция „Митници“, а доколкото знам, и от Министерство на вътрешните работи. Позициите на институциите ги има.
    Искам да кажа, че производителят на тези смеси, които ще бъдат внасяни в България, не наркотично вещество, а смеси, отново е европейски, немски голям гигант в химическата промишленост, който има заводи в Германия и в Полша. Там тези смеси се произвеждат. Ние ще внасяме крайния продукт и няма да имаме допир до чистото наркотично вещество.
    Заводи, аналогични на тези, които има в България, или които не са започнали работа и трябва да бъдат построени, има в цяла Европа. В прибалтийските държави няма никакъв контрол върху тези смеси. В други държави, като Румъния, Испания, има регистрационен или подобен режим, при който държавата да знае какви количества от тази смес, която се произвежда в Полша или Германия, ще стигне до тях. Такава е идеята на Министерството на икономиката за тази наредба.
    Пак казвам: в никакъв вид няма да бъде внасяно чисто наркотично вещество, а смеси, които се произвеждат на територията на Европа. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
    Доктор Найденова искаше да направи коментар върху отговорите.
    ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Исках само да попитам: с какво друго освен официално посоченото, очаквате да бъде намален или облекчен контролът? Вие ще разработвате тази наредба.
    Какво друго, освен двете посочени неща, очаквате в ал. 2 да бъде намален този контрол? Вие трябва да имате някакво виждане.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
    Имате възможност да отговорите, заместник-министър Борисов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Когато един закон дава делегация, наредбата по никакъв повод не може да разшири делегацията, която дава законът. Напротив, тя може да го ограничи.
    Контролът ще бъде върху това: да няма по-голямо процентно наркотично съдържание в тези смеси. Ще има най-вероятно на база на добрите практики, които в момента започваме да изследваме, регистър или информация, която ще бъде обменяна с компетентните органи, в случая това е Агенция „Митници“.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
    Уважаеми колеги, искам да напомня, че по силата на Закона за административните документи би следвало наредбата да подлежи на публично обсъждане, така че всеки, който се интересува от нея, може детайлно да се запознае и да даде своите предложения. Там вероятно отново ще бъдат ангажирани правоохранителните органи. Това ще гарантира и прозрачност, и сигурност на предоставените промени, които ще имаме възможност да гласуваме.
    Доктор Поповски поиска думата.
    Заповядайте.
    КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ние от групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепим Законопроекта. Не само че Маргарита Николова – основен вносител на Законопроекта, е наш колега, не само защото тук става дума за инвестиции от много милиони и касаеща няколко хиляди работни места и в Южна, и в Северна България, където знаем каква е изобщо ситуацията на глобалните инвестиции процентно спрямо Южна България, но все пак подкрепям и тезата на проф. Михайлов, че наистина има нужда от такава наредба и от такъв строг контрол, потвърждавайки, че хората, които се занимават криминално с извличане на наркотици от тези вещества, проявяват учудваща, невероятна находчивост и могат да се доберат до тези средства по някакъв повод. Затова контролът наистина е нужен и тази наредба трябва част по-скоро експерти от двете министерства да я направят и ние да я обсъдим, както му е редът. Благодаря.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
    Има ли други изказвания от народни представители? Не виждам.
    Тогава подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 754-01-74, внесен от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г.
    За – 18, против – 1, въздържал се – 1.
    Приема се.

    Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, № 754-01-51, ВНЕСЕН ОТ АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 1 СЕПТЕМВРИ 2017 Г. - ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
    Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуване, ще наруша малко Правилника и ще дам възможност на проф. Мутафчийски – изпълняващ длъжността началник на Военномедицинска академия (ВМА), да изкаже становище по Законопроекта.
    ВЕНЦИСЛАВ МУТАФЧИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа депутати – членове на Комисията по здравеопазване! За мен е чест да се намирам тук и да защитя една теза, която касае не само Военномедицинска академия, в никакъв случай, касае болници, които се намират в т. 5. Въпреки че там изглежда като че ли се намират в доста по-благоприятно отношение, отколкото другите болници, за някои процедури и по някои точки от Закона те се намират в неравностойно и дискриминирано положение, а именно по темата, касаеща процедурите за бъбречно-заместителна терапия и за терапевтична афереза, както и процедурите, касаещи мозъчни аневризми и други поражения в мозъка вследствие на аномалии на съдовете, както и психиатричната помощ.
    По отношение на психиатричната помощ, знаете, че във ВМА има клиника, която в момента обслужва освен контингента, заповядан на ВМА, а именно военнослужещи и военни служители, така и граждански лица, които са извън контингента на ВМА, но срещу заплащане поради това, че клиниката и ВМА е изключена от субсидирането за лечението на тези болни.
    Клиниката ни по психиатрия е с широки възможности за лечение на всеки български гражданин с изключение на тежки остри психози, които изискват изолатор, и спешна психиатрична помощ – тя не разполага с това. Има 25 легла и въпреки че здравната карта е отменена, Вие знаете, но все пак наново ще се приеме някакъв регламент за нуждите на държавата от дадени специалности, но по отменената карта за нуждите от отделните видове помощи има недостиг от около 500 психиатрични легла за България. Тук става въпрос за 25 легла, които ще бъдат използвани за български граждани извън заповядания контингент на ВМА – искам да акцентирам върху това.
    По втората точка, която касае манипулацията при аномалия на мозъчни съдове, парадоксално, но 2009 г. във ВМА е извършена първата такава манипулация. Сигурно повечето от Вас знаят, че доайенът в България въобще на този вид манипулации е доктор Мирослав Лилов заедно с професор от Полша. За цялото съществуване на програмата във ВМА са направени около 400 пациенти, средно по около 38 на година, имало е и пикове по 58 на година. За последната година, откакто възникна промяната в Закона, която регламентира къде се правят тези манипулации, ние имаме 7 пациенти.
    За какво става въпрос, уважаеми дами и господа? Става въпрос не за някакво допълнително финансиране на ВМА, а за субсидиране на консумативи, които са за пациента. Има субсидиране 10 хил. лв. и според последните промени, които дискриминират ВМА, още 10 хил. лв. Десет хиляди лева са много пари за България. Това доведе до рязък отлив на пациенти, които иначе имат доверие на нашите екипи. Само 7 пациенти са направени тази година. С извинение, да не звуча малко махленски, но бих искал да Ви разкажа един случай.
    Последният донор, който беше докаран от болница „Св. Иван Рилски“, ще ме извините, не правя никакви внушения, но това е съвпадение, което направи впечатление, тази пациентка беше работена от доктор Лилов, но някои процедури изискват болните да преминат няколко етапа – запълване на аневризмата, стендиране на аневризмите и т.н. Първият етап беше преминал при доктор Лилов. Следващия етап пациентката беше отишла в болницата „Св. Иван Рилски“, защото там има възможност да се възползва от тази допълнителна субсидия. Съответно, за съжаление, манипулацията беше неуспешна и пациентката беше докарана при нас в състояние на мозъчна смърт и със съгласие от близките да стане донор.
    Понеже доктор Лилов е в комисията по установяване на мозъчна смърт, аз лично видях какво изживя той, когато видя пациентката си мъртва. Извинявайте, че вкарвам такава емоция.
    Мисля, че аргументите в тази теза са сериозни.
    За бъбречно-заместителната терапия и за терапевтичната афереза. ВМА разполага с една от най-силните реанимации в България, за да не звуча претенциозно, но мисля, че е най-силната. Също така и Клиниката по интензивна терапия. Това са общо някъде около 80 легла, които дават висококвалифицирана помощ на пациенти, които се намират в най-тежко състояние. Това са пациентите – това не е тайна, които са нежелани от цялата здравна система. Ние се явяваме като колектор за такива пациенти. Парадоксът е, че на такива пациенти в друго лечебно заведение им е прилагана такава процедура, защото имат право на нея. Пристигайки при нас, защото много често се получава това нещо – имаме 13 000 пренасочени пациенти на година от други лечебни заведения, които искат нашата експертна медицинска помощ като последна инстанция за лечение. Пристига такъв пациент, но ние казваме: „Съжаляваме, до тук е било безплатно, сега ще трябва да си заплатите Вашата процедура. Ние нямаме право“. Имаше наскоро и такъв публичен скандал, който беше достигнал до медиите, затова че сме отказали да извършим безплатно такава процедура.
    Мисля, че в случая пак става въпрос за пациенти, които не са от контингента на ВМА, където ние безпрекословно поемаме цялото им лечение за наша сметка, защото имаме бюджет за това нещо, имаме такава функция. Знаете, че във ВМА повече от 40% от пациентите са обикновени български граждани, които желаят да ползват нашите услуги и ние, като всички останали лечебни заведения в България, които отговарят на изискванията за получаване на разрешение за лечебна дейност, извършваме тази работа.
    Тази поправка е жизнено необходима, за да дадем комплексност в обслужването на нашите пациенти. Не става въпрос за кой знае колко пациенти. Знаете, че това са специфични процедури. Не става въпрос за добиване на нови пациенти, особено за доктор Лилов. Това са преразпределени пациенти. Пациентите не се увеличават. Има около 30-35 такива пациенти на година. За бъбречно-заместителната терапия са около 16 до 25 процедури годишно, а за психиатричната помощ всъщност съм малко раздвоен. Знаете, че 680 или 700 лв. за 20 дни не стигат доникъде за лечението на тези пациенти, тоест ние малко се поставяме на риск, че това ще бъде поредното губещо звено, но осъзнаваме, че имаме съвсем различни отговорности пред държавата и пред нашите пациенти и затова бихме поели този риск. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Мутафчийски.
    Сега, уважаеми колеги, след това убедително встъпление, да пристъпим към конкретната работа по Законопроекта.
    Ще направя процедурно разместване на гласуванията, защото с предложенията, които съм направила, Законопроектът трябва да бъде не само за допълнение, но и за изменение на Закона за лечебните заведения.
    Предоставям на Вашето внимание параграф единствен, който в редакцията на проф. Клисарова и група народни представители е следният:
    „Параграф единствен. В чл. 106а се правят следните допълнения:
    1. В ал. 1 след думите „26а“ се поставя запетая и се добавя „както и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1“.
    2. В ал. 2 след думите „болнична помощ“ се поставя запетая и се добавя „включително тези по чл. 5, ал. 1.“
    Предложението, което съм направила, е с цел прецизиране и в ал. 5 да бъдат диференцирани именно болниците, които могат да осъществяват такава дейност, за да могат да се изключат фигуриращите в ал. 5 центрове по трансфузионна хематология, спешни центрове.
    Моето предложение е следното:
    „Параграф единствен да стане § 1 и да се измени така:
    „§ 1. В чл. 106а се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 съюзът „и“ след думата „капитала“ се заменя със запетая, а след думите „и 26а“ се добавя „както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“.
    2. В ал. 2 думите „Извън случаите по ал. 1“ се заличават.“
    Има ли изказвания по така прочетените предложения? Не виждам.
    Проф. Клисарова, имате думата.
    АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Искам да кажа, че такова беше и становището на Министерство на здравеопазването, с което ние се съобразихме. Още на първо четене казах, че ще се съобразим с това становище и затова ще подкрепим промените, които предлагате.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
    От Министерство на здравеопазването? Подкрепяте предложението. Благодаря.
    Има ли други изказвания? Не виждам.
    Първо, подлагам на гласуване първо предложението на Даниела Дариткова и група народни представители.
    За – 19, против и въздържали се – няма.
    Приема се.
    Подлагам да гласуваме текста на вносителя за § 1 заедно с приетото по принцип предложение от народните представители.
    За – 19, против и въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към гласуване наименованието на Закона, Има предложение то да се измени така: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения“.
    За – 19, против и въздържали се – няма.
    Наименованието на Законопроекта е прието. (Шум и реплики.)
    Смятам да гласуваме формално текста на вносителя, защото той вече е част от приетото предложение въпреки подсказките на референтите.
    Има предложение да се създаде подразделение с наименование „Заключителна разпоредба“. Има ли изказвания по него? Няма.
    Предложила съм да се създаде последен параграф, за да има яснота кога трябва да започне действието на този Закон, защото сме в края на бюджетната година и не можем да предполагаме, че Министерство на здравеопазването разполага с ресурс да започне изплащането на тези средства още в рамките на 2017 г. Затова предложението е Законът да влезе в сила от 1 януари 2018 г.
    Има ли изказвания по това предложение? (Шум и реплики.) Няма.
    Подлагам на гласуване предложението за създаване на подразделение с наименование „Заключителна разпоредба“ и съдържанието на Заключителната разпоредба с датата на влизане на Закона в сила.
    За – 19, против и въздържали се – няма.
    С това Законът е приет на второ четене.



    Благодаря на всички за участието в днешната Комисия по здравеопазване.

    (Закрито в 16,07 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Даниела Дариткова

    Стенограф:
    Виржиния Петрова
    Форма за търсене
    Ключова дума