Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



П Р О Т О К О Л
№ 18


На 14 декември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 754 01-74, внесен от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г. – второ гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-77, внесен от Георги Колев и група народни представители на 3 ноември 2017 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, № 754-01-73, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 19 октомври 2017 г. – първо гласуване.
5. Проект на решение за спиране на издаването на разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения до утвърждаването на Национална здравна карта на Република България, № 754 02 108, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 6 декември 2017 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на здравеопазването и гости, моля да заемете своите места!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването. Тя ще се състои при амбициозен предварително оповестен дневен ред. Амбицията ни е да приключим с дейността тази седмица, но все пак се надявам наистина да няма нови предизвикателства през следващата.
Дневният ред, който предварително сме оповестили следният:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 754-01-74, внесен от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г. – второ гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-77, внесен от Георги Колев и група народни представители на 3 ноември 2017 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, № 754-01-73, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 19 октомври 2017 г. – първо гласуване.
5. Проект на решение за спиране на издаването на разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения до утвърждаването на Национална здравна карта на Република България, № 754-02-108, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 6 декември 2017 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Искам да приветствам министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев и неговия екип, да си пожелаем ползотворна работа в рамките на заседанията на Комисията по здравеопазването и по принцип.
Ще поставя първия въпрос във връзка с предстоящото председателство. Уважаеми господин Министър, приоритетите на Министерството на здравеопазването за Председателството бяха обсъдени на заседание на Комисията, но в рамките на друг кабинет на министерството на здравеопазването. За нас е важно да чуем: ще има ли приемственост на тези приоритети и в рамките на дискусията за достъп на пациентите до терапии и достъп до лечение, какви са намеренията на Министерството на здравеопазването да се търси балансът, да се търси опитът и да се търсят решения, които да касаят не само нашата здравеопазна система, но да бъдат почерпени и от чуждия опит, за да може наистина да имаме балансирано развитие на системата на здравеопазване, гарантираща здравето и живота на българските граждани?
Имате думата за отговор, господин Министър.

МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: (Говори при изключен микрофон.) Имам възможността да споделя за приоритетите на Българското председателство в областта на здравеопазването само няколко дни след като бях на Съвет на министрите на здравеопазването в Брюксел, където успях да представя нашите приоритети пред членовете на Съвета на министрите.
Двата ни основни приоритета, по време на Председателството, са свързани – единият „Младежта и децата“, защото това е най-добрата инвестиция в бъдещето на Европа.
Вторият приоритет е „Ефективността на лекарствените продукти“ в двата му аспекта – ефективност на терапията и ефективност на разходването на публичните средства.
Зад двата приоритета всички министри на здравеопазването на европейските страни застанаха и особено по отношение на първия приоритет за „Младежта и децата“ и предполагам, че тук ще имаме някакво финализиране на тази тема по време на нашето Председателство, което е много рядко случващо се нещо – в рамките на едно председателство да бъде затворена една тема.
Всички знаем, че здравето на децата означава здраво и работоспособно население. Това означава здравословен начин на живот и създаване на условия да се развиват нашите деца и да станат конкурентоспобни на младежта и децата в останалите страни – членки на Европейския съюз.
Това, което ще се опитаме да направим по време на нашето Председателство – да обвържем здравната политика и здравето на децата с всички останали политики, тъй като всяка една политика в друга област засяга в една или в друга степен проблема с децата.
Естествено качеството на храната е една от най-важните подтеми, свързани с младежта и децата и затова нашият основен принцип ще бъде не просто безопасна храна, а здравословно хранене. Разбира се, тук ще проведем много сериозни дискусии относно рекламата на храни, които са хубави на външен вид, с добра опаковка, но с не толкова качествено или вредно съдържание, поради което дебатът около маркетинга на храните ще бъде поставен като една от основните теми по време на Председателството.
Ще поставим въпроси и за традиционните европейски диети, които се използват и как те се отразяват върху здравословното състояние на младите хора.
Не на последно място, ще защитим правото на отделните държави, които имат традиционни кухни и традиционни производства в селското стопанство, за да съхраним видовете, които традиционно България се е представяла в чужбина и е била основен износител на тази продукция.
Ще проведем една предварителна конференция на 6 февруари в София, на тема „Безопасно хранене на децата“. Поканили сме представители от всичките страни членки.
Втората тема, която казах преди малко, тя е свързана с ефективността на лекарствата в двете насоки – ефективност на терапия и ефективност на разходване на публичните средства. Тук ще има много сериозен дебат по тази тема. Страните са много различни в своите виждания. Вие видяхте днес дебата за новите молекули и битката между новите молекули и генеричните лекарства. Европа е разделена на две. Аз водих разговори почти с всички министри на финансите. В повечето от страните има силно притеснение от силния натиск на фармацевтичните фирми, които искат възможно най-бързо да въведат новите молекули и техните лекарства, без да са минали в достатъчно добра фаза клиничните изследвания върху тези лекарства.
Разказаха ми за много случаи, в които се получават сериозни травми на хората, които използват така прибързано вкараните молекули. Имало е даже и крайни случаи на смърт.
Така или иначе, здравето на хората за нас е на първо място и ние ще проведем дискусията по време на Председателството. Там ще бъдат казани много, много повече неща, отколкото днес чухме в пленарната зала, така че ще се получат и едни допълнителни аргументи.
Темата, която ще се засегне по отношение на лекарствата ще бъде и връзката – тя е свързана с това, което казах, между кое да предпочетем – здравето на хората или възстановяването на бързите инвестиции във фармацевтичния сектор и последиците за хората.
Убедени сме, че няма да се постигне консенсус по време на нашето Председателство, но, така или иначе, това ще бъде първият голям дебат на тема „Лекарства“ в рамките на Европейския съюз и Вие ще видите, че страните са разделени. В много от тях има въведени мораториуми на новите лекарства. В други има замразяване на цените. В трети има намаляване на реимбурсацията от националните им, публичните им здравни фондове. Във всички държави се води политика за стабилизиране на финансите на публичните им фондове и това те го приемат за нормално.
На много места с много от министрите беше споделено, че техните наблюдения показват, че през последните години значителен ресурс от публичните средства – няма да използвам силни думи, защото не съм такъв човек, отиват там, където не трябва, вместо да отиват за лечение. Бих казал, че този извод, който правя, ако не се постъпваше с разни порочни практики днес не 32 молекули, днес може и 64 молекули да въведем нови, но, за съжаление, парите не винаги остават за българските пациенти. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Само ще припомня, че имаме Правилник, според който трябва да вмествате Вашия отговор в три минути. Благодаря.
Следващият въпрос ще бъде зададен от групата на „Обединени патриоти“.
Господин Колев, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Министър, един важен основополагащ въпрос: с Националната здравна карта – до къде сме стигнали? Кратък, но ясен.

МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Наистина ще бъда кратък.
Вие знаете, че Върховният административен съд спря разработването на Национална здравна карта, която беше подготвена от предишното правителство на господин Бойко Борисов и още с първите дни, след като станах министър, аз възстанових процеса по работа по Националната здравна карта. (Говори при изключен микрофон.)
…дадох им 10-дневен срок, който изтича в понеделник. След като направят предложенията за своите участници, веднага ще формирам областните комисии и ще им възложа конкретната работа по разработването на Картата. Предполагам, че този срок ще го свием значително, тъй като няма да бъде първоначално разработена, вече има разработена такава Карта, разбира се, ще има изменения по нея, много неща са се променили оттогава. Моята идея е до три месеца тази Карта да бъде готова, даже може би малко по-рано. Чисто процедурно има по стоене на сайтове и така нататък, обществено обсъждане. Идеята ми е тази Карта да бъде готова до подписването на Националния рамков договор, за да я използваме като инструмент за сключване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ. Надявам се това да е достатъчно.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, господин Министър.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Аз се извинявам на „БСП за България“ за това, че въпросът беше зададен преди тях, трябваше да е втори по ред.
Имате думата доц. Йорданов за въпрос.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, ще Ви задам един въпрос, както се казва нищо лично, защото този въпрос го задавам вече на четвърти министър от 2013 г. Въпросът е: какво става с Проекта за еврорехабилитацията на Спешната медицинска помощ? При първия, и при втория, и при третия министър въпросът стигаше почти до обществените поръчки, смяна на министъра и пак от начало. Сега разбрах, че екип на Министерството на здравеопазването отново уточнява и анализира местата на бъдещите областни спешни отделения, тяхната квадратура и така нататък. Да разбирам ли, че Проектът започва отново отначало?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Това е ключов въпрос и инструмент, който е свързан с цялостното преструктуриране на болничната помощ в страната. Вярно е, че Проектът е започнал от средата на 2015 г., а сега сме края 2017 г. През тези две години и половина наистина много бавно е вървяло изпълнението на Проекта. Така или иначе, още първата седмица, когато станах министър, извиках нашия консултант по Проекта – може би да кажа, че става въпрос за Проект, който се финансира от Оперативна програма „Региони в растеж“ и е на една значителна стойност от 163 млн. лв. Консултантите почти смятаха, че Проектът ще бъде провален, само че не така мислехме аз и екипът, с който работя, и веднага установихме къде са конфликтните точки, колко са конфликтните точки. Вие знаете, че те са 237 точки, където трябва да бъдат разположени съответните центрове. В резултат на което всяка седмица се събираме и уточняваме кои точки вече са уточнени и може да се работи върху тях със сигурност.
Последната ни среща беше този понеделник в 10,00 ч., на която останаха само осем, от които шест на финала. Тоест, в понеделник сега, когато се съберем, по всяка вероятност вече този въпрос ще бъде изчистен, което ни дава основание да подготвяме вече документите за кандидатстване.
По другата част от въпроса, която е свързана с линейките – подготвили сме вече техническата спецификация. Тя ще бъде качена, по всяка вероятност, в понеделник на сайта на Министерството за обществено обсъждане, тъй като там е сложен въпросът – не просто линейки, а линейки, които са оборудвани съвременно и както трябва, за да окажат наистина първа здравна помощ.
Това, което мога да заявя пред Вас е, че, ако имам шансът да работя в Министерството, този Проект ще го изпълним до срока, който е определен по него. Благодаря.


ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Уточняващ въпрос ще има ли?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Господин Министър, аз съм доволен от Вашия отговор. Само искам да припомня, виждам, че имате и амбиция да завършите Проекта, но този Проект не е започнал 2015 г., той е започнал 2013 г. и тогава ние имахме одобрени параметри от Брюксел – нещата бяха стигнали до обществени поръчки. Аз съм много учуден предишните Ваши колеги какво променят в Проекта при условие, че той е одобрен и съгласуван с Брюксел. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Да Ви кажа, след това е имало някакви допълнителни разговори, които са доказали, че точките не са избрани както трябва и е започнало почти ново преразглеждане на тези точки.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
От ДПС – д-р Джафер, имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е своеобразно продължение на дебата, който днес проведохме в залата, във връзка с ветото на Президента. В този дебат с много неща ние не бяхме съгласни, но сме съгласни с едно нещо, което се очерта като консенсус в последните изказвания. Ако трябва да се търси баланс на разходите в здравеопазването и този баланс според Вас не трябва да клони по-скоро към заплащане на нови онкопрепарати, защото това е прекалено скъпо. Вие склонен ли сте наистина да се приоритизира профилактиката, превенцията, защото се обединяваме около това, че имаме проблем с ранната диагностика на тези заболявания в България?
Задавам въпрос, задаваме го на всеки здравен министър. За съжаление, те се сменят много бързо – тъкмо получаваме отговор, започват някакви усилия в тази посока. Сега моят въпрос е свързан с това, да изясним до къде стигнаха усилията на предишния екип на проф. Петров във връзка с приемане най на края на Национална скринингова програма за онкологичните заболявания.
Три са формите на рак, които според всички професионални организации – на американските онколози, на Европейската асоциация на онколозите, са предотвратими чрез скрининг. Ако наистина не си насочим усилията в тази посока ще продължаваме всяка години да говорим за това малко или много са парите.
Вие заявихте, че парите трябва да не отиват там, където не трябва. Кажете дали според Вашия екип трябва да отиват примерно за профилактика – скрининг? Пояснявам само за колегите, които не са лекари, че скринингът е вторична профилактика, в конкретния случай на онкологичните заболявания.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Председател, ще Ви помоля тук наистина малко повече време да ми дадете, защото това са две групи въпроси.
Първото е, от гледна точка на разпределението на разпределението на…

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата. Ще съобразим.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Аз ще се опитам да разкажа каква е нашата визия за развитието на всичките здравноосигурителни плащания, за да обясня какъв баланс търсим в този момент.
За мен извънболничната помощ, болничната помощ и лекарствата и трите здравноосигурителни дейности да го кажем, са изключително важни и имат своето място в здравното осигуряване на българските граждани.
Бюджетът, така както беше гласуван и, така както се изпълнява за 2017 г. показва няколко дефекта. Първо, имаме много сериозен преразход на лекарства, което вече надхвърля 100 млн. лв. – цифрата, която се каза днес.
На второ място, имаме болнична помощ, която регистрира почти всеки месец надлимитна дейност, която не се заплаща от Касата.
На трето място, имаме нужда от извънболнична помощ във всичките й форми, която е недофинансирана, и която не може да осигури всичко, за което говорите, в онова качество, което трябва да бъде за профилактиката, ранната диагностика и така нататък.
Идеята ни за следващата година беше с този ресурс от 407 млн. лв. един път завинаги да решим тези три въпроса и да се съсредоточим върху самата реформа. Не да имаме три дупки и да създаваме четвърта дупка, а да решим въпроса с тези три неща, за да може извънболничната помощ да бъде преграда, тя не може да бъде 100% преграда, но да намали пациентопотока към болниците, болниците да се съсредоточат наистина върху по-качествено здравеопазване без да трупат надлимитна дейност, за да платим цялата дейност, а не да не може да плащаме цялостната дейност на болниците, и в крайна сметка за лекарствата да намерим баланса, за което говорих преди малко – баланса между терапията и ефективността на разходите.
Тук искам да заявя пред всички Вас – ние няма да допуснем един български гражданин да не остане без лечение с необходимото лекарство. Тук, ще кажа още нещо: ако, наистина има болен пациент, за който няма такова лекарство, което може да спаси живота му, ако в една трета от страните, тази молекула е една от тези 32 молекули, е приложена, веднага аз поемам ангажимента, че ще направя промяна в Закона за бюджета на Касата и ще вкарам тази молекула. Няма да оставим един български пациент, както казват антихуманни дейности, дискриминационни дейности и така нататък.
Сега ще отговоря на Вашия конкретен въпрос. Знаете, че не съм доктор и съм се помъчил да си подготвя информация, защото зная, че ще възникне този въпрос, той е много важен. Ще се опитам да пресъздам тази информация.
Съгласно решение от 8 юни 2015 г. на ръководството на Министерството на здравеопазването осигуряване на устойчивост на Проекта „Спри и се прегледай“, реализиран с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007– 2013, съфинансирана от Европейския социален фонд се извършва чрез дейности в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014 – 2020 г. от районните здравни инспекции, чрез извършване на скринингови изследвания с цел ранно откриване на рак на млечната жлеза, рак на шийката на матката, рак на дебелото и правото черво.
Във всяко РЗИ е обособен по един регионален координатор на скрининга. В Националния център по обществено здраве и анализ се поддържа Националния скринингов регистър. Финансови средства позволяват да се направи селекция и изпратят поименни покани за 6 хил. души. По две хиляди покани за всяка от трите локализации. За 2016 г. са извършени прегледи и изследвания на 17,35% от поканените на скрининг за рак на дебелото и правото черво – 347 души. На 34,35% за скрининг за рак на шийката на матката – 687 души. На 21,6% за скрининг на рак на млечната жлеза – 432 души, от 86 лечебни заведения за цялата страна.
В момента Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести се актуализира в посока разширяване пакета на скрининговите изследвания на онкологичните заболявания.
По отношение на профилактичните прегледи на здравноосигурените лица с финансиране от Националната здравноосигурителна каса един път за календарна година от общопрактикуващите лекари се извършват прегледи на лица с повишен риск от сърдечносъдови заболявания – захарен диабет, злокачествени новообразувания на шийката на матката, млечната жлеза, ректосигмоидалната област и простата.
Прегледи за лица, включени в посочените рискови групи се извършват и от специализирани лечебни заведения един път на календарна година.
За 2016 г. и общият брой на здравноосигурените лица, включени в шестте рискови групи за преглед при общопрактикуващи лекари е 600 784. Извършени са 481 817 прегледи, при лекар-специалист са извършени 18 броя прегледи. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уточняващ въпрос – д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, д-р Дариткова.
Уважаеми господин Министър, това, което изнесохте като информация потвърждава, че някой в екипа Ви разбира „опортюнистичен“ скрининг като „популационно“ базиране. Те нямат нищо общо помежду си.
Ние всички трябва да разберем, че, ако скринингът в България на онкологичните заболявания не придобие характера на популационно базиран скрининг ще говорим всяка година за още милиони, десетки милиони левове за иновативна терапия.
Държавата трябва да промени отношението си. Моля Ви, изградете екип в Министерството, който да работи целенасочено върху това, защото иначе наистина нашият разговор е изключително контрапродуктивен.
Трябва да разберем, може би обществото трябва да бъде въвлечено по някакъв начин, но за това трябват целенасочени усилия, защото 680 души прегледани показва безсилието въобще да се справим с проблема. Като червена нишка през всички здравни политики трябва да минава идеята за профилактика за скрининг за ранна диагностика. В противен случай ще продължим да говорим едни и същи неща без ефект преповтаряйки ги десетилетия. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ коментар?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ние правим в момента промяна в програмата. Това, което казахте точно съвпада с нещата, които ще включим при промяната на Програмата, но разбирате, все пак сме на 30 дни. Съжалявам.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще запазим надежда, че финансист ще реализира по-добри профилактични програми, отколкото досегашните министри, защото това именно е инвестиция в по-доброто здраве.
Следващи в процедурата са Политическа партия „Воля“ – нямаме присъствие.
От Политическа партия ГЕРБ – няма да има втори въпрос.
От БСП – заповядайте.
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря, д-р Дариткова.
Уважаеми господин Министър, съжалявам, че моят въпрос пак е по един нелицеприятен повод. Това е, че работещите в Многопрофилна болница за активно лечение в град Ловеч през месец ноември получиха своите трудови възнаграждения за месец август. Мисля, че всички Вие тук, едва ли на някой от Вас му се е случвало това – четири месеца да не взима заплата. Положението е не само тревожно. Тъжно ми е когато здравни работници са на ръба на отчаянието. Надявам се, че Вие като представител на държавата ще направите всичко възможно тези хора да получат своите възнаграждения. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин Министър, да отговорите.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема, д-р Найденова, ситуацията в Ловеч беше един от първите проблеми, с които се сблъсках след като заех този пост. Ситуацията в Ловеч е в същото положение, както и в още седем-осем болници – говоря за държавните поне с 51% участие. Аз и моят екип решихме, макар и в кратко време да направим един пълен анализ на финансовото състояние, организационните структури и управлението на всички държавни болници. Този анализ сме го приключили и сме готови за всяка една от държавните болници да предложим конкретно преструктуриране и оздравяване на тези болници. Това нещо, обикновено се прави за година и повече, ние го направихме за 17 дни.
За всяка една болница знаем, кои отделения трябва да се оптимизират, как да се оптимизират, кои да се закрият, кои да се слеят. След като се извърши съответното преструктуриране в рамките на региона, как ще се поеме тази дейност от другите болници. Ние направихме регионален преглед не само на държавните болници, а и на общинските, и на частните болници, защото сме длъжни да осигурим здравеопазването на гражданите на територията на тази област.
Вие говорите за конкретния проблем – заплатите, макар че те са свързани. В понеделник извикахме кредиторите на ловешката болница и с всеки един от тях водихме разговор заради това, че те са запорирали сметките на болницата и болницата не може да си получи парите от Здравната каса и не може да си плати заплатите. Това, което успяхме да направим е, от 825 хил. лв. запор върху сметките на болницата да сведем този запор до 80 хил. лв., като болницата след като получи парите си от Здравната каса на 22-ро число, те ще си приберат 80-те хиляди лева, а останалите 400 хил. лв. ще ги използват да си платят октомврийската заплата и да си осигурят най-необходимите медикаменти – кислород и така нататък, за да функционира самата болница. Помолили сме кредиторите това да продължи в рамките на три месеца, за който период според нас ние ще преструктурираме болницата. Вие знаете болницата в какво състояние е – там има едно добро спешно отделение с трима лекари, които са наистина много добри, обаче на възраст 70-75 и повече години, но така или иначе то работи добре. Оттам обаче като излезе пациентът никой не иска да го поема нагоре по етажите – веднага тръгва към Плевен. Тоест болницата е в състояние наистина на всякакво и кадрово, и финансово, и материално, във всякакво отношение много зле. Там трябва да се направи сериозно преструктуриране и оздравяване.
Аз съм убеден, че българското здравеопазване има нужда от тази болница, но не в този вид, и ще се опитаме да го направим. Проведохме разговори с директора на болницата и с областния управител на област Ловеч, помолих ги да разговорят с хората от персонала и сутринта получих официална информация от ловешката болница, че персоналът е разбрал това, което сме свършили – нашите мотиви и нашите предложения и е прекратил своите протести. Същият този подход ще продължим да го правим с всяка една от най-закъсалите болници.
Следващата болница е във Враца. Утре имаме среща с кредиторите на врачанската болница и по същата процедура.
Имаме ясен план, разбираме, че нямаме време да чакаме три месеца Националната здравна карта. Ние правим една мини Национална здравна карта за държавните болници. Искаме в момента, в който влезе Националната здравна карта да имаме една оптимизирана държавна болнична здравна система.
Същият подход, разбира се, ще го препоръчаме, ние нямаме право, но ще го препоръчаме и на кметовете на общините, защото знаете, че и там финансовото и структурното състояние, и кадровото състояние, не са никак добри. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уточняващ въпрос имате ли д-р Найденова?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Остава да благодаря на министъра с една препоръка. Мисля, че всички ние ще се обединим около това, че вече твърде много информация имаме за състоянието на болниците в нашата страна. Оттук нататък не да печелим време, а да не губим време, защото просто времето не е само пари, но и здраве.
Благодаря Ви за усилията до този момент, виждам Вашата работа като едно надграждане на работата от предходния министър и мисля, че целейки да ускорим темпото и от крак да решаваме проблемите, вместо да забавяме топката, това ще бъде целта на всички ни, не само на Вас. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Найденова.
Следващ въпрос ще зададат от „Обединени патриоти“.
Заповядайте, д-р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз имам един кратък въпрос към новия министър. На какъв етап е изграждането на единна информационна система?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Този въпрос не е за никак кратък отговор, защото всички знаем историята. Също се финансира по линията на оперативна програма, също се работи от доста време. За съжаление, в момента, в който ние стъпихме в Министерството на здравеопазването, този проект определено не беше като техническо задание, не беше във вида, в който според нас трябва да бъде направен.
Техническото задание създаваше определени модули, които набираха определена информация за определени дейности и въобще никаква свързаност между тях. Никаква възможност да се ползва тази информация от единия модул в другия, съответно да се проследява пациентът от началото докрай, за какво е заболяването, с какво се лекува, как се лекува и така нататък.
В съвсем кратки срокове на базата на нашата визия за обвързаност… Тази тема беше поставена също и в Брюксел за свързаността на информационните системи, не само в страната, а и между страните – членки на Европейския съюз, защото нашите пациенти трябва да се проследяват и когато отиват да се лекуват в чужбина.
Направили сме нова концепция за тази система. Отидохме и я защитихме в Държавна агенция „Електронно управление“. Те ни подкрепиха и казаха: наистина, това е работещият модел, иначе просто създаваме едни отделни части и нищо не постигаме. В момента водим оперативни преговори вече с управляващия орган на Оперативната програма и имаме от тях сигурността, че ще успеем с тях заедно да защитим промяната в концепцията пред нашите партньори от Европейската комисия и може би с малко отлагане във времето, ще направим една работеща Национална здравна информационна система. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Имате ли допълнителен въпрос, д-р Поповски? Нямате.
Доктор Джафер, имате думата за въпрос.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Министър, вторият ми въпрос е свързан с работата на ТЕЛК. Обещах да го задам на хора, които са със специфични потребности. Те се притесняват от забавянето на темповете по тази работа. Ако не се лъжа преди три години беше създадена работна група между Социалното министерство и Министерството на здравеопазването. Бихте ли уведомили Комисията по здравеопазването, докъде е стигнала тяхната работа, на какъв етап е работата по Наредбата за трудовата експертиза? Дали остава концепцията за две комисии, през които трябва да се минава? Кога се очаква да се случат промените? На какъв етап е работата на тези работни групи?

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Джафер.
Господин Министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Може би имате предвид медицинската, а не трудовата.
На заседание на Националния съвет по медицинска експертиза на 25 октомври 2017 г. беше утвърдена концепция за нов модел за дейността на медицинската експертиза за гражданите с увреждания в нашата страна. Бяха обсъдени предложения за промяна в действащата нормативна уредба в областта на медицинската експертиза. Концепцията е изготвена и одобрена от Междуведомствената работна група, за която Вие споменахте, в която влизат представители на всички институции и национални сдружения на хората с увреждания.
На днешното заседание на Комисията по здравеопазването ще се разгледа предложение на група народни представители за промяна в Закона за здравето, с което се предлага да отпадне съществуващата към момента абсолютна забрана на членовете на ТЕЛК и НЕЛК да упражняват дейности, които подлежат на техен контрол и да извършват консултантска дейност, свързана с вида и степента на увреждане – временната неработоспособност и трайно намалената работоспособност.
Вие разбирате, че това предложение го правим с оглед да осигурим наистина хора, които са на високо професионално равнище, които да осъществяват тази дейност.
В Министерството на здравеопазването беше създадена и приключи своята работа, работна група от експерти и национални консултанти, които изготвиха промени в Наредбата за медицинската експертиза. Наредбата е на етап „Техническо оформяне“ и предстои да бъде разгледана от ръководството на Министерството до края на годината, след което ще бъде качена на сайта за едномесечно обществено обсъждане. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Уточняващ въпрос? Не.
С това приключихме първия блицконтрол. Надявам се, че не сме Ви разтревожили много и следващите ще минават още по-гладко

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.

Пристъпваме към следваща точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ, № 754-01-74.
Внесен е от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г. Приет е на първо гласуване на 1 декември 2017 г.
Уважаеми колеги, от правно-техническа гледна точка, първо, следва да обсъдим и да подложа на гласуване текстовете на предлаганите разпоредби на Закона по параграфи 1, 2 и 3, след това да подложа на гласуване наименованието на Закона в зависимост от това, кое от направените предложения ще бъде прието.
Преминаваме към обсъждане и гласуване на § 1.
По § 1 са постъпили предложения от народния представител Даниела Дариткова и от народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
Тези предложения са изпратени за становища на съответните министерства. Вие разполагате с всички становища, които сме получили до този момент. Аз ще дам възможност, първо, Министерството на здравеопазването или на икономиката, да изкажат накратко своите съображения по отношение на предложенията, направени от мен и от проф. Михайлов.
От Министерството на здравеопазването, госпожо Йорданова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По първото предложение, което е направено от народния представител д-р Дариткова, Министерството на здравеопазването изцяло подкрепя всички предложения, които обособяват някой мерки за контрол.
По второто предложение, което е направено от народните представители Георги Михайлов, Таско Ерменков, Жельо Бойчев и Илиян Тимчев, считаме, че наредбата трябва да бъде изготвена и трябва да се контролира от Министерството на икономиката. Това, което касае чл. 5а и чл. 5б – въвеждане на ново понятие в този Закон – вътреобщностни доставки, който е типичен за митническото законодателство, смятаме, че това е един отраслов закон и в неговия предмет, в обхвата не се включва митническият контрол на съответните стоки, затова не подкрепяме това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От Министерството на икономиката, господин Борисов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на икономиката подкрепя направените предложения от Вас. Те, съответно и другото предложение, дават доста по-голяма яснота и доста по-задълбочен контрол по отношение на това как да се превозва, как да се внася.
По отношение на вътрешно общностните доставки, искам да Ви информирам, че към момента част от тези смеси, които имат друго търговско или друго химическо наименование, което е различно от наименованието на наркотика – примерно 1,4-Бутандиол, могат да бъдат внесени, когато идват от страна – членка на Европейския съюз, тоест било то от Германия или от Полша и никой на ниво „Митници“ не би ги спрял, защото това е вътрешно общностна доставка. С предложените промени, така развити допълнително, считаме, че ще създадем контрол.
По отношение на Законопроекта, който е предложен от проф. Михайлов и група народни представители, виждаме един лек дисбаланс със Закона за административното регулиране и ограничаване на административния контрол, защото там е казано – да, че трябва такива, било то регулаторни или лицензионни режими, регистрационни, да стават със закон. Да – така е предложено, но в същото време има и доста други изисквания, които считаме, че не са спазени на този етап.
Още нещо, поддържаме това да бъде уведомителен режим и да бъде списък. Защо? Защото ще влезем в един технически режим, ще загубим още шест месеца за нотифициране евентуално на Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Борисов.
Ще дам възможност на проф. Михайлов да мотивира своите предложения.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Това предложение на вносителя предизвика доста дискусии в пленарната зала, както и при първото дискутиране тук, в Комисията. Аз смятам, че предложенията, които представихме на двете министерства, до голяма степен отговаряха на необходимостта от много сериозен и ефективен контрол върху влизането на съответните смеси на територията на страната, тяхното транспортиране, контролът на производството и на отпадните продукти, което сме записали в нашите предложения, които сме представили пред Комисията.
Аз много внимателно отново ще изчета и двете предложения, преди да ги гласуваме в пленарната зала, пледирайки за нашето в момента и смятам, че те особено много не се различават. Това, което ми прави впечатление обаче, е, че някак си, Министерството на здравеопазването и това, което сега заместник-министърът представи, отбягва своето участие в изготвянето на наредбата, а в наредбата, както си позволих да кажа в пленарната зала, се крие разковничето за формата на контрол.
Законът не е в състояние и не е длъжен да оформи всички постулати, които са свързани с едно или друго производство, тъй като тук става дума за един маргинален – не, а граничен проблем между изисквания, които са свързани с промишлеността и контролът на наркотични средства, които касае Законът за контрол на наркотичните средства. Точно в това беше същността на нашето предложение и по време на дискусията, която беше, предхождаше самата дискусия в залата.
Не за първи път, смея да кажа, в интерес на истината, колеги от ГЕРБ дойдоха при нас, дискутирахме много внимателно и с д-р Дариткова, и с други народни представители, какво точно да предложим. Първоначално оформената идея беше да има работна група даже, която после е отпаднала до колкото разбирам от уважаемата д-р Дариткова.
За мен е много важно и двете министерства да имат отношение. Нашето предложение затова беше тази наредба да бъде издадена от Министерския съвет, ако позволяват уважаемите представители на министерствата да прочетат внимателно това, което сме предложили, с участието на министерствата на икономиката и на здравеопазването. Тъй като много сериозен е въпросът, то се видя от самата дискусия в залата, че е сериозен въпросът за контрола и ние изключително много държим и да подпомогнем българската икономика, но и да не се нарушават формите на контрол. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Михайлов.
Уважаеми колеги, ще взема и аз думата като вносител, за да изясним, първо, правнотехническите похвати. Да – ние дискутирахме след заявленията, че трябва да гарантираме, от една страна, възможността за реализация на тези икономически намерения, от друга страна, да гарантираме контрола. Именно затова направихме своите предложения. Те са направени по надлежния, предвиден в правилника ред, всеки е написал в тях това, което смята за разумно и рационално. Аз достатъчно демократично поисках становищата на ангажираните министерства, включително и на Агенция „Митници“, за да може да сме сигурни, че контролът, който ще се упражнява, е сигурен и гарантиран и аз след това съм предложила едни допълнителни разпоредби, в които много ясно е разписан ангажиментът на Министерството на икономиката.
От друга страна, предложенията – да, смислово, може би са синхронни, но това, че във Вашето предложение се въвежда разрешителен режим, го прави коренно различно от нашето с уведомителния. От друга страна, се въвеждат изисквания и задължения на митническите органи.
По отношение на наредбата, която трябва да се издаде, смятам, че Министерският съвет и Министерството на здравеопазването, нямат компетенции в сферата на промишлеността и няма логика да се прехвърля на тях тази компетентност. В действащите текстове на Закона по отношение на отделните сфери на предложение, наредбите се издават от ресорните министри.
Смятам, че е редно да се следва логиката и последователността на разпоредбите на Закона. В този смисъл, съобразено с предложението, което отправи към нас Агенция „Митници“ по отношение на текстовете на този параграф, аз ще направя едно предложение, което е на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изменение и допълнение на § 1 в редакцията му, съдържаща се в писменото предложение, което съм внесла, а именно:
„В чл. 5а:
1. Досегашният текст да стане ал. 1.
2. Да се създаде ал. 2:
(2) В наредбата по ал. 1 се посочват и наименованията на наркотичните вещества, вписани в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3, които могат да се съдържат в смеси, предназначени за промишлеността.“
За да бъде малко по-ясно какво ще се получи като цялостна редакция на чл. 5а, ще го прочета целия.
„Чл. 5а:
(1) Внос, износ, превозване, преработване, съхраняване, влагане и използване в производствения процес на смеси, предназначени за промишлеността, които съдържат наркотични вещества, вписани в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3, може да се извършва при условие и по ред, определени в наредба на министъра на икономиката, при спазване на следните изисквания:
1. Количеството на наркотичното вещество да не надвишава определеното в наредбата процентно съдържание от съответните смеси.
2. Наркотичното вещество да не може да бъде използвано директно и/или извлечено с леснодостъпни или икономически изгодни средства.
(2) В наредбата по ал. 1 се посочват и наименованията на наркотичните вещества, вписани в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3, които могат да се съдържат в смеси, предназначени за промишлеността.“
Това е окончателното предложение, което правя на редакцията на чл. 5а.
Имате думата за реплика, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз си позволявам още веднъж, освен в пленарната зала, да Ви обърна внимание на изключително непрофесионалните текстове, по моя преценка и по преценка на колегите от парламентарната група, които обсъждахме. Ще си позволя да цитирам: „От гледна точка на възможностите на съвременния синтез количеството на наркотично вещество да не надвишава определеното в наредбата процентно съдържание от съответни смеси.“ Тук става дума за големи количества и процентното съотношение на една или друга съставка, която може да бъде извлечена с възможностите на съвременния синтез, губи своето значение. Това са приподнесени текстове – дискутирахме този въпрос и с Вас, и с други колеги. Не зная от други места, от закони, които са създавани, може би в други технологични времена, но те в никой случай на човек, който има професионална представа от синтез и от извличане на възможности – не искам да влизам в детайли и да споделям на уважаемата Комисия, че голяма част от производителите и добиващите в момента ценни суровини в България като „Дънди Прешъс“ и други, извличат от процентно съдържание под 1% изключително ценни суровини.
Второто пък е съвсем професионален нон сенс. „Наркотичното вещество да не може да бъде използвано директно – не дай си, Боже, това да може да бъде – или извлечено с леснодостъпни…“ Какво означава лесно достъпни в рамките на Закон, не на Наредба? Това са едни обтекаеми, съжалявам, че говоря така сериозно и остро, но това са въпроси, които… Вие знаете, че тази промяна в Закона, за трети път върви в българския парламент и два пъти е връщана…

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Грешите.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не греша! Това се каза даже в пленарната зала от господин Кънев. (Реплики.) Не точно по този начин, но това не е за първи път. Този дебат върви месеци преди да влезе тук, в Комисията и се споделя между колегите от различни парламентарни групи. Нека да бъдем коректни към нацията, нека да бъдем коректни и към себе си и да не вкарваме текстове … Ние ги махнахме тези текстове в нашето предложение, защото те – като професионалист Ви го казвам – те абсолютно никаква стойност нямат като законови точки, които се предлагат, даже като изисквания. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имам право на дуплика да Ви отговоря. Ние тук наистина нямаме експертиза нито по синтез, нито по извличане – може някой друг да има, но аз категорично нямам такава.
В случая текстовете, които сме използвали в разпоредбите, са общоприети в останали законови разпоредби термини. В този смисъл аз смятам, че изваждайки ги изцяло от Вашето предложение, Вие оставяте безконтролно именно процентното съдържание на тези смеси и това създава друг прецедент. Категорично не е вярно, че тази дискусия е водена досега в Комисията по здравеопазването. На никакъв етап досега не е стигано до този момент на обсъждане на възможността за използването на подобни смеси, а това е правено по други механизми, опитано е под формата на подзаконови нормативни актове. Това беше изтъкнато в рамките на ангажиментите на Министерството на икономиката и ангажиментът на всички така да прецизираме текстовете, че да дадем икономическата възможност като гарантираме здравната сигурност, разбира се, са амбиция на всички ни.
Смятам, че в този смисъл, текстовете, които сме предложили, са достатъчно изчерпателни и дават възможност Министерството на икономиката и останалите контролни органи, да реализират своя контрол.
Ще дам възможност, ако иска Министерството на икономиката да коментира още веднъж тези текстове, макар и то да е дало своето становище официално, дали това наистина гарантира достатъчни възможности в наредбата да се разпишат мерките за контрол.
Заместник-министър Борисов, имате думата.


ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
По отношение на синтеза може би, аз не съм специалист, но това са и текстовете, които са разглеждани от експертите назад във времето и те са текстовете, които, когато са работени на ниво подзаконов нормативен акт, са били приети от Националния съвет по наркотични вещества. Там експертите са го анализирали това доста дълбоко.
По отношение на режимите, казах нашето мнение. По отношение на това дали икономически изгодни и лесно достъпни средства, мога да кажа, че на една от смесите направихме анализ и проучване – в нея наркотичното вещество се съдържа около 10%. Един тон от нея струва около 7000 лв. на едро.
Анализите, които са направени от научни консултанти, че може да бъде извлечено 0,7%, тоест чисто икономически неизгодно е, така че считаме, че текстът е добър.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема предложението.
¬Подлагам на гласуване, направеното от мен по време на заседанието предложение за изменение и допълнение на § 1.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за § 1, заедно с подкрепените мои предложения.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
Преминаваме към следващото предложение – да се създаде нов § 2 преди Заключителната разпоредба.
Прочетох го, за да поясня какви са ангажиментите на Министерството на икономиката.
Колеги, има ли изказвания или коментари? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова за създаване на нов § 2 преди Заключителната разпоредба.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
Имаме още едно предложение – да се създаде § 3 преди Заключителната разпоредба.
Предложение по същата точка има и на Георги Михайлов и група народни представители. В тяхното предложение това е § 1а. Това касае административнонаказателните разпоредби по отношение на нарушенията, свързани с този Закон.
Имате думата за изказвания.
Проф. Михайлов, ако искате може да мотивирате своите предложения.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Мотивацията няма да отнеме много време на уважаемите народни представители и представители на министерствата.
Днес беше коментирано в медиите предложението, което в момента върви по отношение на реекспорта – какви да бъдат санкциите при нарушение на предложените мерки. Там при много по-… разбира се, че е невралгичен за обществото, но не е толкова тежък, колкото е проблемът с контрола на наркотичните средства – за щастие. Санкциите бяха – много добре си ги спомням, предполагам, че Министерството на здравеопазването ще ги потвърди – 25 000 лв. и втора санкция – отнемане на лиценза.
Тук са дадени санкции, които са меко казано за нас непредполагащи съобразяване и сериозен респект от Закона, затова ние предложихме други стойности, които смятаме, че биха били по-респектиращи. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Трябва аз да се изкажа, за да мотивирам моето предложение и после ще дам възможност на ресорните министерства да се произнесат.
Въвеждането на санкции по отношение на неспазване на изискването за този параграф, който вече приехме, беше наше намерение във връзка с необходимостта новите решения в Закона да намерят отражение и в административнонаказателните разпоредби. Предлагайки въпросните санкции, аз съм се съобразила с останалите административнонаказателни разпоредби в Закона и кореспонденцията им с други нарушения, които са далеч по-драстични, в Закона предвидени размери на сумите, които са съизмерими с това, което в момента дискутираме. Искам да дискутираме конкретните текстове в контекста на целия Закон. Ако има нужда от промяна на главата за санкции – административнонаказателните разпоредби според мен това би следвало да стане в друга дискусия и всички санкции балансирано да бъдат увеличени, но в случая, касаещи този Закон и съществуващите административнонаказателни разпоредби, моето мнение е, че това е сумата, която е съобразена с действащите разпоредби.
Има ли отношение към текста Министерството на икономиката или Министерството на здравеопазването?
Имате думата, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: (говори при изключен микрофон) Не бих могъл да взема в детайли отношение по санкциите, защото наистина не познавам санкциите в останалата част на Законопроекта. Разбира се, санкции трябва да има, за което благодаря, за това, че има такива предложения.
Другото, на което бих обърнал внимание, тук става въпрос за големи инвеститори, които искрено се надяваме да не стигат до ниво „санкции“, защото репутационният риск за тях ще бъде много по-голям.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Може би Министерството на здравеопазването ще се произнесе по санкциите.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: В случая сме напълно солидарни с Вашето изказване и подкрепяме Вашето предложение, д-р Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Има ли други коментари? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова за създаване на § 3 преди Заключителната разпоредба.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Михайлов и група народни представители за създаване на § 1а.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема предложението.
След като приехме тези предложения се връщаме на заглавието на Закона. Той трябва да стане „Закон за допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – това е правно-техническа поправка тъй като окончателно приетите текстове представляват само допълнение на съществуващия Закон.
Има ли изказвания и коментари? Не виждам.
Подлагам на гласуване, направеното от мен предложение за изменение на наименованието на Закона.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за наименованието на Закона, заедно с подкрепеното предложение.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Пристъпваме към гласуване на Заключителната разпоредба.
Наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“, не е подложено на някакви изменения, затова го подлагам на гласуване.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
В § 2 по вносител са постъпили предложения на народния представител Даниела Дариткова и народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
Очаквам да мотивирате своето предложение, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Ние дискутирахме тогава и с господин заместник-министъра по време на дискусията в залата, и най-коректно го попитахме дали в рамките на един календарен месец ще може да бъде изготвена тази наредба. Тъй като това е въпрос, който нееднократно се подчерта, че е от голяма важност, с оглед инвестициите в българската икономика, с оглед разкриването на работни места. Както казват драматично някой депутати: „Бога ми, той се съгласи, че до един месец тази наредба може да бъде приготвена от Министерството на икономиката“.
Сега обаче в този дух на непрекъснато мачкане на всяко едно предложение, позволявам си да го кажа… Позволявам си да кажа и друго: много моля, друг път, когато говорим за справка към други закони, тук да присъстват правни референти, както се случва това в пленарната зала, защото така с лека ръка ние можем да кажем, че сме проверили закона и че сме се справили с административнонаказателните разпоредби и не може да сложим такава граница, но това никой не може да го потвърди, освен правният референт. В парламента има такава институция, дълбоко уважавана от всички парламентаристи, и моля, когато става дума за законодателни предложения, тези референти да заемат своята роля тук, в Комисията, а не да ни поставят в неравноправно положение, както се случи в момента.
Това са нашите аргументи, поради които предложихме на уважаемата Комисия и на уважаемите представители от министерството, този срок. Благодаря Ви, госпожо председател.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, предложенията са съобразени с правните референти. В момента по лични причини отсъства референтът, а иначе всички текстове наистина са минали през рефериране.
Апелирам всички народни представители, които правят предложения, правейки ги също да се реферират към действащото законодателство, защото това гарантира прецизност на направените от тях предложения.
Искам да подчертая защо не може да бъде прието предложението, което сте направили. В чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, обществените консултации по проект на нормативни актове се провеждат в срок не по-малък от 30 дни. Ние не бива да нарушаваме този Закон, който е основополагащ за нормотворчеството. В този смисъл смятам, че не може да бъде подкрепено Вашето предложение, защото само 30 дни трябва да протече общественото обсъждане на съответната наредба. В контекста на това, че Вие изисквахте много ясна обществена дискусия по отношение на въведените параметри за контрол в наредбата, това противоречи с досегашните Ви намерения процесът да бъде прозрачен, достатъчно ясен и да гарантира това, което всички имаме за цел – от една страна, възможност за инвестиции, от друга страна, възможност за контрол.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за § 2, който става § 4, заедно с подкрепеното предложение.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
С това приключихме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Внесен е от Георги Колев и група народни представители на 3 ноември 2017 г.
Имате думата, господин Колев, да мотивирате своето предложение.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Мотиви към Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето – със Законопроекта се предлага отпадане на съществуващата към момента абсолютна забрана членове на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) да упражняват дейности, които подлежат на техен контрол и да извършват консултативна дейност, свързана със степента на увреждане, временната нетрудоспособност и трайно намалената работоспособност.
С предложените промени ще се създаде възможност, при извършване на медицинската експертиза в съставите на ТЕЛК и НЕЛК да могат да участват и лекари, които извършват лечебна и диагностична дейност.
С Проекта се предвижда ограничение единствено по отношение на участието в състава на ТЕЛК и НЕЛК на лекар, който е свързан с освидетелствано лице по един от посочените начини, а именно:
- участвал е в изготвянето на обжалваното експертно решение; съпруг е/или роднина по права линия без ограничение и по съребрена линия до II степен на освидетелстваното лице;
- живее във фактическо съпружеско съжителство с освидетелствания;
- участвал е в консултативната дейност, свързана с експертизата на временната нетрудоспособност, на вида и степента на увреждане и трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице.
В тези случаи лекарите ще са длъжни да си направят отвод и от участие в конкретното заседание на ТЕЛК или НЕЛК.
С предложения Законопроект се цели да се създадат условия за преодоляване на проблемите, свързани с липсата на специалисти, желаещи да работят в системата на медицинската експертиза, като ще могат да се привличат и квалифицирани медицински специалисти, които извършват лечебна и диагностична дейност.
Една от основните причини за липсата на специалисти, които са мотивирани да работят в системата на медицинската експертиза към настоящия момент наред с ниското заплащане, е именно действащата забрана за упражняване дейности, които подлежат на техен контрол и извършване на консултативна дейност, свързана с вида и степента на увреждане и експертиза на временната и трайно намалена работоспособност. Поради това и от работещите 72 състава на ТЕЛК в страната, над 85% от експертите са навършили пенсионна възраст. Малко са тези, които са около и под 50-годишна възраст.
Същевременно е изключително голяма натовареността на експертите, работещи в ТЕЛК – например при определен годишен норматив за работа на ТЕЛК – 2400 случая, териториалните експертни лекарски комисии в цялата страна години наред отчитат 3000-3500 случая годишно.
Очакваният резултат от предложените промени е създаване на възможност за окомплектоване съставите на ТЕЛК с достатъчно и квалифицирани медицински експерти. Това ще съкрати сроковете на тяхната работа и ще подобри значително достъпа на пациенти до органите на медицинската експертиза.
Със Законопроекта се предлага и отпадане на изискването специализираните състави на НЕЛК задължително да се включва лекар, който е представител на Националния осигурителен институт.
Участието на представители на НОИ в специализираните лекарски състави на НЕЛК не е необходимо. Предвид функциите и дейността на медицинските комисии на НОИ по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.
С предложението се цели да се избегне именно дублирането на дейността на експертите от НОИ.
От 2010 г. представители на НОИ не участват в съставите на ТЕЛК. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Давам думата за становища, макар и да сме получили такива и да съм ги разпространила на народните представители.
От присъстващите, кой иска да вземе отношение.
Може би, първо, от Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Освен, че подкрепяме изцяло направените предложения, бих искала да споделя, че цялата Междуведомствена работна група, която работеше месец и половина със заповед на министъра на здравеопазването, това беше едно от първите изисквания, които всички представени в Междуведомствената група експерти са представители.
На първо място, трябва да отпадне тази забрана, за да може ТЕЛК-овите състави на първо време да се подновят със специалисти, които да бъдат достатъчно компетентни в професионално отношение, да бъдат по-млади, още повече, че и самите лекари в ТЕЛК-овите състави споделяха през годините, че това сериозно накърнява и тяхната лекарска пратка, това че им се прилагат такива рестрикции.
Ние сме готови между първо и второ четене, ако има допълнителни предложения, които да доразвият тази тема, да участваме и да вземем становище. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Съсловните организации?
Заповядайте, д-р Грозев.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ (БЛС): Благодаря, госпожо Председател, за възможността за дадената дума.
Да, ние изцяло подкрепяме Проекта и тук, подкрепа на това, което каза госпожа Йорданова, Действително предложенията и от страна на Българския лекарски съюз, във връзка с промените в този Законопроект, бяха обсъдени, взети под внимание и влезли в текстовата част.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Веска Събева.
ВЕСКА СЪБЕВА (Асоциация на родители на деца с епилепсия): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи заместник-министри и господин Заместник-министър! От името на национално представените организации на и за хората с увреждания, членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет, искам да Ви уверя, че ние имаме това последователно искане от години наред, защото хората, които ние представляваме, се сблъскват най-често и с най-големите трудности в комисиите за медицинска експертиза.
Надявам се, че всички днес ще подкрепите това решение и ще дадете възможност на комисиите да работят спокойно и освен това се надяваме, че по този начин ще съкратим срока, в който ще преминават през ТЕЛК-овите комисии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Събева.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доц. Йорданов, и после д-р Найденова.
ДОЦ. ГЕОПГИ ЙОРДАНОВ : Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Колев!
По първата част от Вашето предложение съм съгласен, обаче не чух едно ограничение, което е особено важно за практикуването на медицина от експерти в ТЕЛК. Според мен те не трябва да участвали в лечението на пациентите, които в момента, а не само (реплика)…, ама Вие казахте само консултативна дейност. (Реплики.)
Според мен трябва да е консултативна и лечебна дейност на пациента. (Реплика.) Не чух, а може би не сте го произнесли, но не чух.
Второто предложение – за участието на експертите на НОИ, които в повечето случаи са лекари. В изпратените материали не можах да видя това предложение. Имам опит между седем и осем години като административен ръководител на ТЕЛК-овете на територията на Пловдив.
Искам да Ви кажа, че има едно противоречие, което е основно в сегашното състояние на трудово-лекарската експертиза, това е отношението между медиците, тоест между медицинските експерти в ТЕЛК и представителите на НОИ. Когато представител на НОИ не участва в комисията сме свидетели на един значителен процент обжалване на решенията на ТЕЛК до НЕЛК и така нататък, тоест процесът се затлачва.
В момента представителите на НОИ нормативно не участват в ТЕЛК, а, когато те участваха в работата на ТЕЛК, просто си казваха своите съображения в момента на изготвяне на експертизата и нямахте това ограничение.
Моето становище е в унисон с предложенията на повечето институции, които прочетоха становищата си. Те също считат, че това ограничение представителите на НОИ да не участват в работата на ТЕЛК-овете, не удачно и аз считам така. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Найденова поиска думата и после д-р Адемов.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: И аз ще се присъединя към това, което доц. Йорданов каза, че действително смятам, че колкото по-ниско в тази цялата йерархия имаме представител на НОИ и толкова шансът за обжалванията ще бъде много по-малък, толкова по-кратко ще бъде времето за даване на разрешенията и най-важното – лекарите ще бъдат защитени, защото си спомняте как един ТЕЛК – дали не беше някъде в Пловдив, когато лекарите масово дадоха оставките си, защото трябваше да изплащат те парите по този случай.
Ние винаги мислим за другата страна, но не мислим за защита на нашите колеги.
Аз имам два въпроса към вносителя. Ако аз съм член на тази медицинска експертиза, не съм съпруг и роднина по права линия, нямам фактическо съжителство, не участвам в консултативна дейност, не съм участвала в изготвянето на експертното решение преди това, но имам конфликт на интереси. (Реплики от залата.)
Не, целият конфликт не е изброен, разбирате ли? Може да имам някакъв друг конфликт на интереси. Смятам, че не Ви е пълно, би трябвало и „други конфликти на интереси“ да включите. За мен не е пълно.
Второто – аз съм пациент, излизам от ТЕЛК-а, дали сте ми решението, обаче не съм доволна, затворила съм вратата, излязла съм. Представете си, че те вече са подписали протокола. Прибирам се вкъщи и виждам: а, бе, как такъв процент, много съм недоволен, я да напиша едно възражение срещу даден член на ТЕЛК-а – на Комисията. Тогава какво правим? Протоколът вече е подписан…
РЕПЛИКА: Има право на обжалване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Има право, но чл. 4 не казва кога може пациентът да изрази, в какъв срок да изрази своето възражение.
Това са ми двете забележки, особено по отношение на срока на обжалване на пациента. Представете си, че сте от другата страна. Това се случва много често. (Реплики.)
Ако може тези двете сега на място да ги уточним, а не в залата, ако не, ние ще направим някои предложения между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Давам думата на д-р Адемов за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Дариткова, аз искам да внеса едно уточнение. Тази дискусия е водена много пъти, дали представители на НОИ трябва да бъдат в експертните комисии и в ТЕЛК, сегашната ситуация предполага разделянето на този, който прави експертизата от този, който плаща, защото в НОИ са тези, които плащат инвалидните пенсии и си представете, ако същият човек е в комисията, която определя процент загубена работоспособност или вид и степен на увреждане. Това е първо.
Второ, във всички регионални управления „Социално осигуряване“ в момента има медицински комисии, чиято задача е точно тази да контролират, първо, новите експертни решения на ТЕЛК, второ, на случаен принцип. Трябва да Ви кажа, че обжалванията за три години са точно 163 – общо 163 експертни решения са обжалвани в продължение на три години. Това е един много малък процент.
На следващо място. Имам един въпрос към вносителя, който според мен е много важен. Тези хора – експерти, специалисти, които ще влязат като свежа млада кръв в експертните комисии на ТЕЛК, на какъв трудов договор ще бъдат? Ще бъдат на постоянен трудов договор, ще бъдат на граждански договор или по какъв начин ще бъде уреден техният статус? Това е много важен въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Стоянова, имате думата за изказване.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаема д-р Дариткова, уважаеми колеги! Аз подкрепям този Законопроект. Смятам, че колегите в системата отдавна очакват такива промени, защото те до момента се чувстваха дискриминирани специалисти в дадена област на медицината с дълъг опит и стаж и нямаха право да лекуват и да издават тези документи, които касаят било то временна неработоспособност или да подготвят документи за явяване пред ТЕЛК.
Ще Ви кажа неща от практиката. Наистина, д-р Адемов с неговата закачка тук на какъв договор ще бъдат, предполагам, че сегашните колеги ще си останат на постоянните трудови договори, но самите ръководства на болниците, към които са разкрити съставите на ТЕЛК-овете, ще могат вече съвсем спокойно при необходимост да попълват дупките, които са появяват.
Играли сме го това с много притеснения, защото не знам как е в другите ТЕЛК-ове, но в Търговищкия ТЕЛК всички са пенсионери. Сега една по-млада колежка започна работа там. Стана така, че председателят на ТЕЛК-а боледува дълго време, отсъстваше и сме правили невероятни комбинации с ръководството на болницата, за да можем да не спрем работата.
Това с проверката на документите – дали е бил твой пациент, ние буквално командировахме колеги от отделенията за по един или два месеца, за да може да върви работата в ТЕЛК. Всички го правят така, просто сега вече ще бъде по-законно. Няма да се налага за всяка смяна да се уведомява директорът на съответното РЗИ, защото и председател сме замествали. Няма какво да говорим. Всичко е изпълнимо.
На мен ми се струва, че по този начин ние ще можем да запълним луфта до въвеждането, дай Боже, на новата система на освидетелстване на нуждаещите се. Това, което прави в момента Междуведомствената комисия от двете министерства. Много силно се надявам скоро да бъде осмислено, да се финализира, но до тогава тази наша промяна ще бъде много полезна за лечебната мрежа и най-вече за пациентите. Въпрос на организация е да се опитаме наистина да освидетелстваме повече хора, защото има хора, които чакат по една, две и три години и това е най-трагичното, а някой умират докато чакат да се явят на ТЕЛК.
Ще подкрепя тези предложения. Разбира се, между първо и второ четене чисто технически можем да променим, да допълним например „лечебно-консултативна дейност“, такива дребни неща, но ще бъде една добра поправка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Думата има д-р Поповски – заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! По този въпрос аз имам следното мнение. Един специалист в ТЕЛК, който работи днес първа смяна, утре втора – той спокойно може да има договор в доболничната помощ като специалист. Знаете, че в момента по законодателството в България може да има трудов договор към една болница, която има договор със Здравна каса и към едно доболнично лечебно заведение за доболнична помощ по Здравна каса. Така ще имаме повече кандидати и няма вече средната възраст на лекарите в ТЕЛК-овете да е между 65 и 70 години. Така беше до 2010 г., после влезе тази забрана. Ние трябва да я отменим, за да могат те да работят на половин работен ден в доболничната помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Поповски.
Други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-77. Внесен е от Георги Колев Колев и група народни представители на 3 ноември 2017 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЪВТА, КРЪВОДАРЯВАНЕТО И КРЪВОПРЕЛИВАНЕТО, № 754-01-73.
Внесен е от Георги Михайлов и група народни представители на 19 октомври 2017 г. – първо гласуване.
От името на вносител давам думата да се изкаже проф. Михайлов.
Имате думата, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Аз внимателно се запознах със становищата на всички институции, които бяха представени, и след като се аргументирам за внасянето на Закона, ще се опитам да коментирам и мненията, които успях така съвестно да прочета.
Известна истина е, че високо-технологичните форми на лечение в България за съжаление са недофинансирани. Това касае и проблема за трансплантация на хемопоетични стволови клетки. По мое скромно впечатление и то борави с цифри, независимо че тази програма е разгърната в много сериозен мащаб, близък почти до оптималния за човешкия ресурс на страната и нуждите от такъв вид дейност, и Изпълнителна агенция по трансплантация, и Министерството на здравеопазването винаги са неглижирали усилията, които се полагат от съответните трансплантационни екипи и някак си в дискусиите, които са вървели в трансплантационната дейност в България, на първо място, са излизали проблемите на органна трансплантация, които до голяма степен не са решени, и още много голям път имат да извървят, за да бъдат решавани.
В този смисъл, исторически искам да споделя с почитаемата Комисия и с уважаемия господин Министър, че изключителни усилия ми костваха като национален консултант по клинична хематология да убедя министър Москов в меко казано непрофесионалната разпоредба, която беше прокарана през Министерството на здравеопазването детските трансплантации на хемопоетични стволови клетки да получат двойно по-голямо финансиране, което от медицинска гледна точка е абсолютен нонсенс, тъй като е ясно – става дума за една и съща технология, а става дума за пациенти, които като квадратура, като обем на разходвани средства и медикаменти, и консумативи, са много по-големи при пациента над 18 години и чак след една година дискусии по този въпрос, цифрата беше качена на сумата от 80 хил. лв., което е много добре известно на ръководството на Министерството на здравеопазването и на уважаемата директор на Изпълнителна агенция по трансплантация, която присъства в залата. Тези средства, категорично го заявявам като транспантолог и като човек, който е поставил основите на тази технология в България – изобщо не отговарят на необходимостта от финансиране на подобен тип технология. Ако тя трябваше да бъде извършвана извън територията на страната, то би коствала на Министерството на здравеопазването много повече средства, отколкото това, което то е предоставило на трансплантационните центрове.
На всичкото отгоре, тъй като тази програма е изключително мултикомпонентна, тази програма върви не само в тесния период на трансплантационното реализиране при тези пациенти, а върви с една многомесечна предварителна подготовка, която има за цел да намали обема на туморната маса при тези пациенти, която има за цел след трансплантационния период да се постигне възстановяване на техните физиологични функции. Тя се нуждае от една много тежка хематологична реанимация и поради тази причина още преди две години започнахме нашата дискусия с уважаемите тогава представители на Министерството на здравеопазването с идеята този проблем да се промени. Става дума за тези кръвни продукти, които са възмездни, а не безвъзмездните. След малко ще се спра и на този проблем.
Беше създадена Комисия. Тази цялата процедура беше провалена от предишния екип на Министерството на здравеопазването и сега ние наново започнахме тази дискусия с разговори с предишния управленски екип на Министерството на здравеопазването и с внесеното от нас предложение.
В това, което си позволявам да разгледам като мнение на Министерство на здравеопазването мисля, че има допуснати сериозни неточности и аз ще се опитам да ги обясня. Не става дума за никаква неравнопоставеност между лечебните заведения, тъй като става дума за коренно различни технологии, принципи, философии на лечението при центрове, които се занимават с трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Тук става единствено дума за разлика във финансовия инструмент, тоест в плащането. Не става дума за невъзможност за достъп на други болнични заведения до кръв и кръвни продукти, казано най-общо, в ущърб на други лечебни заведения. Става дума – повтарям отново пред почитаемата Комисия и представителите на Министерството, за финансов инструмент, този при цялостното недофинансиране на тази дейност – на трансплантационните центрове в България, които са словом и цифром четири, като единствения, който може би работи най-ефективно е Центърът в „Дървеница, на цялостното недофинансиране се струпва – а аз трябва да каже, че за едно лечебно заведение 500 хил. лв. годишно да бъдат заплатени, които са от възмездната част на кръвните продукти, които се произвеждат от центровете по трансплантационната хематология, е доста голяма тежест, която се натрупва във времето и ние си позволихме съвсем добросъвестно с колегите от другите центрове в страната – тези, които сме цитирали – Пловдив и Варна – да направим общия разчет и става дума за около 1 млн. лв. Това сме го описали в икономическото въздействие.
Този проблем за мен е изключително сериозен. Той е част от тотално недовършената работа на всички предхождащи екипи на Министерството на здравеопазването по отношение на трансплантационната програма в България и особено онеправданата Програма за трансплантация на хемопоетични стволови клетки, която е лицето на българската трансплантационна програма, която е може би единствената програма, която има своите представители в международни федерации, чийто резултати се цитират и коментират в Международната федерация по трансплантация и независимо от всичко това, тя остава недофинансирана и малките усилия в тази посока, която ние правим, за да облекчим дейността на тези центрове, получават едно като цялост негативно становище.
Аз моля и представителите на другите институции, които са взели отношение към проблема да преосмислят сериозно своето мнение, да подкрепят това предложение за промяна в Закона за кръвта, за да остане у българските медицински служители, които са ангажирани в тази високоотговорна, много тежка програма. Трябва да Ви споделя, че това е най-комплексираната – в смисъл като комплексност и трудност, трансплантационна програма от всички тези, които са реализирани в света, във всички други направления. Тя коства изключителни усилия на екипите, които работят, тя ги изхабява до голяма степен.
В повечето страни в света не се допускат служители в тези отделения след 50-годишна възраст, защото се разбира, че те се амортизират изключително много психически. Тук става дума за пациенти с много тежка неблагоприятна прогноза, които могат да бъдат обаче биологически и социално рекреационирани, но с цената на огромни усилия. Моля Ви, подкрепете този Законопроект, не ни поставяйте в това унизително положение да се обясняваме.
Тук вече ще вляза във втората подтема, която касае първата и се радвам, че тук е уважаемата от мен проф. Мартинова, отскоро назначена чрез конкурс за директор на Националния център по трансфузионна хематология. Този проблем касае действително центровете по трансфузионна хематология. Аз смея да заявя пред уважаемия господин министър тук, и уважаемата председател на Комисията или председателстващият в момента заседанието, с трасфузионният център в България е в трагично положение. Ние имаме намаляване на броя на кръводарителите. Ние нямаме никаква политика от години в областта на кръводаряването. Нямаме никаква политика от времето, когато Световната здравна организация направи един жест чрез една Програма и създаде тези центрове по трансфузионна хематология, нищо не се е случило! Дотам, че ако ние Ви представим данните, а тук може да ги представи проф. Мартинова, какво е инкорпорирането на транфузионния хепатит – транфузионно зависим хепатит при нашите пациенти, които са подложени на кръвопреливане, това е недостойно за една държава – член на Европейския съюз. В този смисъл беше нашето предложение, уважаеми господин Министър, когато говорихме за Бюджета на Министерството на здравеопазването, да бъде подпомогната точно тази точка от бюджета – кръв и кръвни продукти – с допълнителни средства, за да се вкара тази програма за ранно откриване на носителство при донорите.
Ние имаме отношение към този проблем, че е необходимо коренно преосмисляне и преоценка на тази политика, защото при всичките усилия на Националния център по трансфузионна хематология и изискванията, които имаме, аз се срамувам от това, че никога, работейки много години в Европа, в областта на трансплантологията не съм видял пациент с хеморагична диатеза. Всички те са добре компенсирани чрез хематологична реанимация, а в България 80% от нашите пациенти в ранния посттрансплантационен период загиват от хеморагична диатеза, защото няма продукти, защото те са неефективни, те не са стандартизирани.
Съжалявам, че говоря, както казваше на времето един Главен прокурор, толкова емоционално, но има защо. Тук става дума за пациенти, които вече са перспективни и ние с нашите – да не казвам точната дума – действия ги поставяме на много сериозен риск. Не бих искал повече да занимавам времето на почитаемата Комисия, и на представителите на Министерството. Моля, ако има въпроси, мнения, нека да бъдат изказани и след това, разбира се, ще отидем към гласуване.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, проф. Михайлов.
Давам думата на Министерството за здравеопазването за становище относно Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ:
Четох внимателно предложението на проф. Михайлов. В него се вижда грижата и емоцията на един човек-професионалист, който цял живот се е грижил и е спасявал хора, а също така и човек, който до преди месеци управляваше и болницата, където се лекуваха тези хора с тежки заболявания. Разбирам го напълно затова, че в областта на хемотрансфузиологията процесът е примерно да кажем безвъзмездни кръводарители и такива, които са възмездни.
В случая на тяхната болница и на другите отделения, където се правят подобен тип дейности, е необходима еритроцитна маса, която се добива с афереза се получава,
РЕПЛИКА:Тромбоцитна искате да кажете!
БОЙКО ПЕНКОВ: Тромбоцитна, да.
Тази афереза хората, които се подлагат на нея, често пъти въобще не са доброволци. Заплаща се една процедура от 200 лв. и после за обработката на масата и се получава една стойност от 250 лв., тя е абсолютно, как да кажа, според разходите, която болницата трябва да заплати на съответния център. Това е единственият проблем.
Аз проверих. Днес с проф. Мартинова и с други колеги, тук би трябвало да бъде и проф. Попов, говорихме си, че относно кръв, толкова, колкото е планирано от болницата за минали години и отделно самите центрове правят анализ за един период от 1 година и 9 месеца, за да могат точно да планират необходимата кръв и, тя е налична, и болниците могат да я ползват. Там не се дължат пари, само рядко тогава, когато някой „калпазанин“, примерно да кажем, не си е планирал нещата или не е дал навременна заявка, попада в хипотезата на заплащане на кръв. Има и такива случаи, може да е разсеяност, да кажем.
Въпрос на наша вътрешна организация е според мен как да се реши този проблем. Мисля си, че дали болниците, отделенията ще плащат за вече заплатената от Националния център услуга, не е проблем на закон.
Отделно Военна болница си има собствен център, нали така? Те задоволяват напълно нуждите на Военна болница, доколкото разбрах. Само поделенията, които имате във Варна и из страната ползват… (Правят уточнения извън микрофоните.)
С регионалните центрове, да.
Текстът, който касае Военна болница на практика, те си имат собствен трансфузионен център, който задоволява нуждите напълно на болните. (Реплика.)
А дали осъществяват плащане помежду си, аз не знам?!
Плащат ли Ви болницата на Вас? Не.
Значи там е безплатна услугата. (Реплики.) Мисля, че с вътрешна организация, при вече така действащия Закон дълго време за кръвта и кръвните продукти, би могло да постигнем и по-добър успех, отколкото вкарвайки подобен тип облигатно правило – болниците не заплащат за нищо, когато се касае за такъв тип пациенти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Агенцията по трансплантация – за становище.
МАРИЯНА СИМЕОНОВА (ИАТ): Аз смятам, че наистина е много важен проблемът за тази група болни с такива заболявания.
С проф. Михайлов сме говорили много често и с колегите. Знаете, че винаги подкрепяме. Ако може да се каже, малко повече внимание се обръща на органното донорство, защото то беше малко над нулата. При Вас нещата се развиват, но от самото начало Агенцията по трансплантация има и писма към Министерството, направи един анализ въз основа на заявленията за финансиране на дейности – Наредба №29 и анализът, и резултатът от анализа като извод беше по-различен от тези, които се правеха преди.
Преди това Министерството беше информирано, че болниците надхвърлят разрешените средства. Всъщност истината е обратна, тези дейности са недофинансирани. В резултат на това, знаете, ние с Вас писахме, винаги сме подкрепяли колегите, тъй като наистина лечението и диагностиката, и подготовката, и обработката на кръвта, е нещо, което е скъпо. Следтрансплантационното лечение също, това е изключително тежко и сложно реанимационно лечение, така че наистина доста недофинансирани етапи имаше в тази област. Нещата се коригираха в две посоки.
Едната е с увеличаване на сумата, което наистина беше направено не както трябва само за едната група болни – децата. Вече е компенсирано и това, и сумата за заплащане, което успяхме да се преборим, за продуктите, които се получат от чужбина от Международния регистър.
Професор Михайлов, аз си мисля нещо друго във връзка с това Ваше предложение, може би, ако няма друго решение, можем отново със специалистите от болниците и с представители на Министерството, да видим къде могат да се коригират още нещата и евентуално да се постави, ако се касае за заплащане, то да се включи в тази Наредба, може би и това можем да помислим. (Реплика.)
Да, говорим за Законопроекта, така че аз казвам, че има възможности и, че на всяко предложение, което смятате категорично ще застана, където е недофинансирано, защото съм наясно колко сложно и скъпо е това лечение. Мисля, че ще имаме разбиране и от Министерството.
Единствената ми молба е, когато работим с болниците, това също сме го говорили и, когато представяме на Министерството, за да сме обосновани, така наречената финансова обосновка с финансистите от болницата, защото лекарите представят повече емоционално и медицински нещата, трябва ни една финансова обосновка – насреща съм.
РЕПЛИКА: То има финансова обосновка!
МАРИЯНА СИМЕОНОВА: Да, насреща съм, можем да го направим.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Думата поиска и проф. Фани Мартинова.
Заповядайте да изкажете Вашето становище относно Законопроекта.
Да, заповядайте тук.
ФАНИ МАРТИНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа депутати, уважаеми господин Министър, уважаеми проф. Михайлов! Не сме представили писмено становище, тъй като с проф. Попов като национален консултант, счетохме, че трябва експертният съвет към Министерството на здравеопазването да даде своето становище по този Законопроект.
Лично мое мнение, радвам се, че проф. Михайлов започва с промени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, тъй като това е Закон, създаден през 2003 г., а последната версия е от 2013 г.
Мога да кажа, че имахме работна група преди две години за промени и актуализиране на Закона, но той така и не видя бял свят. Много промени са необходими в Закона за кръвта и оттам в нормативните документи, които произлизат от него, тъй като те са създадени в годините 2004 – 2007 и, както разбирате, са вече остарели, не отговарят на европейските директиви, така че ние трябва да хармонизираме цялата нормативна база в областта на трансфузиологията.
Това, което засяга проф. Михайлов е един сериозен проблем наистина, но ние считаме, че преди всичко, и благодаря, че той изказа своето мнение за колапса в цялата трансфузионна система, която дори не е система, защото Националният център и останалите регионални центрове са самостоятелни административни и финансови единици, така че всеки провежда своята политика в своята област.
От друга страна, както споменахте високотехнологичното лечение на пациентите с хематологични заболявания изисква високотехнолочни методи и медицински изделия, от които да се получат висококачествени и точно необходимите кръвни компоненти за този вид болни.
Това става, разбира се, не само с платените кръводарители тъй като няма безвъзмездни кръводарители, желаещи да се подложат на една тежка няколко часова процедура, която често води и до странични явления, но и искат една скъпа апаратура, също скъпи медицински консумативи и по тази причина тези процедури са изключително скъпи.
Ние осигуряваме основните кръвни съставки и еритроцити, тромбоцитни, концентрати, получени от дарена кръв и плазма като безвъзмездни, но тези, които са получени от афереза трябва да бъдат заплатени.
В това отношение, аз мисля, че трябва действително да направим усилия да се реимбурсира кръвта, както вече започнаха в европейските страни – в клиничните пътеки, нито една клинична пътека няма диагностична процедура – имунохематологично изследване и преливане на кръв, като терапевтична процедура, тоест ако това се включи в новосъздадени клинични пътеки или в наредбите за трансплантации, това би решило този проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Мартинова.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, д-р Александров.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тук се започна с казана дума „недофинансиране“, но „недофинансирането“ е в много сфери – в здравеопазването и в доста други, така че отпадането на лимит в случая се създава един комфорт за работа на хората в тези звена.
Казвайки звена, имам предвид отделения, клиники и така – лекарите знаем за какво става въпрос. Това не може да бъде за сметка на други.
Както Вие казахте, тук се казва „неравнопоставеност“ не само аз считам, че има неравнопоставеност не само между отделните болници, а между отделните пациенти. Не може за сметка на едни да бъде направено нещо друго.
Знаете, че съгласно Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането на кръвните продукти, подлежат на планиране. Един ръководител, който е директор или управител, какъвто е на съответния център може да направи един подробен анализ каквото е било и да направи едно добро планиране, което да му стигне в перфектно съотношение това, което ще ползва.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Реплики?
Имате думата за реплика проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам да обърна внимание, когато говорим за подобен тип продукти, първо, да си направим справка в наредбите към Закона на кръвта и кръвните продукти и, второ, да не изтикваме проблема за неравнопоставеност между пациенти и други пациенти, тъй като и двете неща, които споменахте, като колега съвсем добронамерено ще Ви поправя, че не отговарят на истината.
Тези продукти, за които говорим тук, са напълно възмездни, тоест те се заплащат, независимо от това как са планирани – дали са планирани – дали са планирани четири, пет или пет-шестотин единици. Най-големият проблем са ни ферезните тромбоцитни концентрати, както уважаемата проф. Мартинова го цитира, но безспорно са проблеми и безвъзмездните кръвни продукти.
Искам само да споделя на уважаемата Комисия, че толкова са тежки проблемите на трансфузионната хематология, че, когато ние предлагаме нашите лимити, недейте да мислите, че тези думи за внимателно планиране, хора, които работят тридесет години това доста добре и внимателно планират, когато става дума за подобен вид технологии и подобен вид пациенти. Всичко е внимателно планирано, но не може да се отговори на нашето планиране. Продуктите ги няма.
Затова си позволих на почитаемата Комисия да представя тежките проблеми на системата на трансфузионната хематология. То не е само до липса на дарители, липса на всякаква политика за търсене на дарители. В никакъв случай, не мога да приема, че трябва да се вмени вина на мениджърите на ръководителите, ако щете, на тези отделения и центрове, които се занимават с висока технология, че те не са си планирали нещата и затова се получавал дефицит, а освен това, че не можело да има… Тук става дума, в никакъв случай не за неравнопоставеност, а става дума за осигуряване на една висока технология при пациенти, които имат възможност да бъдат напълно, социално и биологично рекреационирани.
Изкуственото противопоставяне между пациенти е несериозно, тъй като има огромна бездна между изискванията за кръвни продукти при друг тип пациенти, дори и хематологични срещу тези, които се подготвят, при които се реализира трансплантация и, които трябва да преживеят и посттрансплантационния период. Това са строго професионални критерии и не бива да се спекулира с тях на дискусионно ниво, което до голяма степен, най-меката дума ще кажа, изкривява цялата представя у хората, които не са лекари, а и да са лекари между специалист в една област и специалист в друга област има доста голяма разлика. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искате ли дуплика?
Заповядайте, д-р Александров.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Относно планирането, аз знам, че в медицината е много трудно да се планира и не само във Вашата специалност, а във всички. Това е много сложно и много деликатен проблем.
Казвате: „Планира се и планираните продукти ги няма“. Тези, които ги има, трябва да бъде равнопоставено, а не да бъдат насочени точно в една сфера. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
От пациентските организации, имате думата, господин Таушанов.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ (БАЗП): Председател съм на Българска асоциация за закрила на пациентите.
Това, което искаме да кажем, е, че принципно подкрепяме предложението, което прави проф. Михайлов.
Тук проф. Мартинова повдигна един много важен въпрос, а именно, че в триста клинични пътеки няма остойностена кръв и това все едно, че този въпрос не съществува.
Има около 150 до 200 хиляди операции годишно, където пациентите се принуждават да стават те или близките им доброволни кръводарители. Разбирайте, бизнес за цигани, за който се сетите. След това изобщо не се изяснява като са дарили кръв за Петров, който го оперират какво става с тази кръв. Там за неравнопоставеността става дума и в края на краищата годишно трябват над 160 хиляди кръводарители, а има около 6 хиляди такива, които са истински кръводарители, останалите как се събират никой не знае системата, тя все едно не се интересува от този проблем.
Затова се чува: „Да, да има проблем с кръводарители, има проблеми. Какво като има проблем? Какво е решението – нулево?! Оттам идват много следващи проблеми, които се наслагват, наслагват за по-специализирани услуги и следва в тази посока, то не е по темата, но трябва да се търси решение. Защото дали кръвта струва 20 лв., който някой е решил, че я оцени, дали струва 80 лв., от едно кръводаряване, дали струва 160 лв., дали предоперативно трябва да се изследват 14 показателя дали има съвместимост или те не се изследват и така нататък... В тази цялата история има голям проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Доктор Генов – имате думата.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми проф. Михайлов! Един такъв въпрос, произтичащ от смисъла на този Законопроект. Сега предлагате да дефинираме една дейност в определен аспект, като безлимитна, безвъзмездна, което по смисъла на това, няма как, аз не виждам каква е възможността за контрол на цялата тази дейност. Каква е възможността за контрол? – това ми е единият въпрос. Другият въпрос е: ако, както казвате Вие преди малко, наистина така е, и аз съм бил свидетел на това липсват биопродукти в един момент, когато един трансфузионен център трябва да снабди две болници, примерно едната има нужда от кръв за операции, а другата има нужда от кръв за след трансплантация да речем, как, по какъв начин приоритизираме едната или другата дейност?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор в рамките на репликата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По отношение на контрола има ясно разписани клинични стандарти за нуждата от трансфузия на един или друг вид кръвен продукт и най-елементарната проверка на статуса на всеки пациент, за който е заявен този кръвен продукт, може да изясни има ли или няма злоупотреба. Аз не смятам, че Вие въобще се съмняване, че това е възможно в условията, в които се работи при този вид клинична медицина, но има такава възможност за контрол и тя е много сериозна.
Колкото до приоритетите, това е въпрос на решение на трансфузионния център. Ние даваме своята заявка и на техните плещи пада тежката отговорност по отношение на разпределението на кръвните продукти. Ние не говорим тук в законовата инициация за приоритет, а говорим за безвъзмездност. Това е темата, която засягаме в Законопроекта.
По отношение на приоритетите, Националният център по трансфузионна хематология и всички трансфузионни центрове взимат своето решение как да приоритизират. Това са въпроси, които са изключително сложни, които са свързани и с проблемите, които представи проф. Мартинова, те не са в нашите прерогативи и не са в прерогативите на Законопроекта, който сме предложили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дуплика – д-р Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Моят въпрос беше продиктуван точно в този смисъл, когато едната болница, да речем, е изчерпала договорените безвъзмездни количества кръв, а съответно другата болница, в която е разрешена трансплантацията, тя няма лимит. Разбирате ли, в този смисъл питам – едната има лимит, а другата е без лимитна?
Аз смятам, че ние не можем да правим разлика между пациентите кой е по-важният. Това са технически въпроси, наистина. Освен това в този Законопроект има ли нужда да бъде така законодателно решено, при положение че количествата се планират от Министерството на здравеопазването ежегодно – министърът определя количествата? Когато има някакви нужди по-големи от … и някакви необходимости, те чисто и просто могат да бъдат заложени. Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата извън всякаква процедура, моля Ви за кратък отговор.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Поради умората, която обхваща всички почитаеми заседаващи влизаме вече в повторение на едни и същи проблеми, които се смесват помежду си.
Става дума за това, което вече беше дискутирано от уважаемия колега – д-р Александров, че в повечето болници и в повечето клинични направления на медицината е възможно да бъдат планирани и то твърде прецизно количествата кръвни продукти.
Тук става дума за област на клиничната медицина, в която кръвните продукти представляват основен репер на терапията. Основен репер – нещо, което отсъства. Нека да не влизаме във всички останали области, при които може да има, може да няма нужда от трансфузията на един или друг кръвни продукти.
В онкохематологията и специално в трансплантологията това е „conditio sine qua non“ – условие, без което не може. Това е по отговора на първия въпрос.
Тук не можем да смесваме двата вида лечебни заведения – тези, които са имали възможност и направленията им позволяват действително да бъде направен такъв лимит и са го планирали, те ще достигнат и няма да надминат, ако планирането е правилно, но в условията на хематологична реанимация на такъв вид пациенти, това практически би улеснило осъществяването на технологията.
За второто нещо, аз отново отговорих пак на д-р Александров.
Тук става дума за два различни типа продукти – едните са безвъзмездни, а другите са първично винаги възмездни.
Аферезните тромбоцитни концентрати независимо колко са, те се заплащат винаги от лечебното заведение.
Повярвайте ми, колега, че в нито една друга област на клиничната медицина тези аферезни концентрати не се използват в нито една друга област, защото няма смисъл от тях. Няма смисъл. Този, който познава стандартите от необходимост от инфузия на тромбоцитни концентрати аферезни и тези пациенти, които имат от подобен тип трансфузии, тя много добре го прецизира, но това не сте длъжен да го познавате, тогава те могат да бъдат снабдени с обогатена с тромбоцити плазма и тя го сподели, че това може да бъде получено от доброволни дарители.
Останалото, което е процес на четири часова интервенция при един дарител, получаването на ферезен стандартизиран тромбоцитен концентрат... Аз съжалявам, че занимавам Комисията с тези неща, те са строго, строго професионални, то вече действително се заплаща, тя много добре го сподели, струва тези пари и тези пари се стоварват върху и без това недофинансираното трасплантационно лечебно заведение. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Да преминем към гласуване.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, № 754-01-73, внесен от Георги Георгиев Михайлов и група народни представители на 19 октомври 2017 г.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.

Пристъпваме към последната пета точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СПИРАНЕ НА ИЗДАВАНЕТО НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛЕЧЕБНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 46 ОТ ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ДО УТВЪРЖДАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 754-02-108.
Внесен е от Корнелия Нинова и група народни представители на 6 декември 2017 г.
Доцент Йорданов, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Доволен съм, че днес тук присъства господин Кирил Ананиев, в качеството на министър на здравеопазването. Нашето мнение е, че българското здравеопазване в този нормативен хаос, който е в момента, може да стъпи само на два кита, на две колони. Едната безспорно е електронното здравеопазване с всичките му параметри, а другата е – Националната здравна карта. Даже ние вървим по нататък, бихме искали Националната здравна карта да не е само препоръчителна, а да бъде задължителна.
В аспект на това и да помогнем на министъра на здравеопазването, когато издава разрешение за нови болници, предвид това, което се случва в България, че болниците се ситуират в ограничени географски региони, а в другите липсват. Другите поради икономически причини трябва да ги закриваме, ние предложихме докато министърът на здравеопазването не получи основния инструмент за отказ или за разрешение, наречен „Национална здравна карта“, той да не издава нови лицензи за разрешение.
Тук сме с ясното съзнание, че един лиценз, едно разрешение за дейност не започва днес, в момента, в който е подадена последната молба, а то започва две-три години по-рано, когато се планира цяло здравно заведение и преминава през един тежък етап. Тоест ние не сме против лицензирането на здравните заведения, но искаме най-после да се въведе ред в издаването на разрешения по примера на другите страни, защото петнадесет минути след като получат разрешенията за дейност, лечебните заведения за болнична помощ отиват в Здравната каса и там искат тяхната дейност да се финансира от Здравната каса – да ние приехме ограничения за това, но искаме да ги предпазим с това.
РЕПЛИКА: Ние?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Да, Вие приехте ограничения за това. Благодаря.
Това са нашите мотиви, които изтъкнахме. Бих помолил министър Ананиев, да си прецизира екипа, защото обясненията, които са дадени вътре, според мен липсва медицинската част от нещата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания от вносителите? Не виждам.
Уважаеми колеги, аз ще взема думата за кратко пояснение, защо за нас този Проект за решение не може да бъде подкрепен и приет.
Ще започна с това, че той е внесен по ред, който не изисква задължителното му приемане както това става след решения, които се приемат при разисквания в пленарната зала. Затова в този случай, ние имаме пълното право да го отхвърлим и аргументите ни за това са следните.
Първо, този Проект за решение е противоконституционен, защото нарушава чл. 19 от Конституцията на Република България, в който имаме затвърден принцип за свободна пазарна инициатива.
Голямото неразбиране от колегите от БСП е, че проблемът не е в наличните структури, проблемът е в това, че те задължително сключват договор с Националната здравноосигурителна каса. Именно затова в Проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, ние приехме решение съгласно, което да се запазят бюджетните параметри до времето, когато имаме вече легитимно утвърдена Национална здравна карта, временно се спира възможността Касата да финансира такива лечебни заведения. Ако тези лечебни заведения намерят друг източник на финансиране, това е добре дошло за българските пациенти, защото те ще имат достъп до тях и може да бъдат предпочетени. Ние търсим възможности за диверсификация на източните на финансиране на нашата здравна система.
От гледна точка на това, че вменяваме, че с един Проект за решение на министърът да отказва подписване на лицензи, които са регламентирани в други закони, ние даваме една широка възможност лечебните заведения по този механизъм, които са получили отказ за лицензиране да водят съдебни дела срещу Министерството, така че от нормативна гледна точка това решение също е неприемливо.
Смятам, че всички вървим в една посока само, че пътят, който сте избрали Вие е погрешния, само от гледна точка на това да заявите политическа активност. Смятам, наистина, че, ако заложим повече разум в тези решения и търсим общата посока, това което утвърждаваме от Здравната комисия ще дава повече позитивни сигнали, сигнали, които ще се възприемат еднозначно в българското общество, защото решаването на проблемите в системата на здравеопазване е належащо.
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми представители на Министерството на здравеопазването! Нашата цел при това предложение е в никакъв случай да не се противопоставяме на стопанската инициатива, да не проявяваме излишна политическа активност, а да избегнем нещо, на което вече сме били свидетели и българските граждани са били свидетели, това предложение касае един много кратък период, Вие много добре го дефинирахте. Този период свършва на 31 януари 2017 г. Тъй като ние сме били свидетели, позволявам си да го повторя, как при такива благи пожелания, че Касата ще бъде много прецизна при сключването на договори, че няма да бъде разрешено отварянето на едни или други лечебни заведения, за които няма нужда, независимо от това дали съществува или не Здравната карата. Благодарение на възможността в 12 без пет, образно казано да бъде издаден лиценз, тоест преди 1 януари 2018 г., което беше поставено като условие в „Подзаконовите и заключителни разпоредби“ на Закона за НЗОК, сега в периода между 10 и 30 декември, N на брой заведения да получат лиценз и тогава, както Вие сполучливо заявихте, и това не е излишна политическа активност от наша страна, а много точно, премерено предложение, няма как НЗОК да не случи договор с тях, след като те вече имат лиценз за дейност. Това беше същността на нашето предложение. Смятаме, че то е полезно за бюджета на Касата и следва да бъде обсъдено от уважаемите народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми проф. Михайлов, много съм озадачена, че Вие не сте разбрали какво сме гласували в „Преходни и заключителни разпоредби“ на бюджета на Касата. Ние сме гласували, че лечебните заведения, които за първи път получат разрешително за дейност 2017 г., през 2018 г. няма да бъдат финансирани от Националната здравноосигурителна каса. (Реплики.)
Следващата година, лечебните заведения, които вече имат тази разграничителна разпоредба, тя беше гласувана в Народното събрание, преди две седмици, § 11 от „Преходни и заключителни разпоредби“ на Закона за бюджета.
Смятам, че това, което правите сега, е някакъв опит, отново да се намесите с решение, но то не кореспондира с това, което вече е прието, защото приетото решение гарантира невъзможността за сключване на договори на лечебните заведения, които за първи път са получили разрешително за дейност, тази година, тоест гарантира бюджетния баланс и изработването на Национална здравна карта, което, както чухме, ще се случи по нормативно установения ред в най-скоро време, ще ни даде възможност така да планираме следваща година, реализирането на нови структури, че те да уеднаквят достъпа на българските граждани до медицинска помощ. (Реплика.)
Това беше дуплика. Моля Ви, нямате право на повече изказвания. (Реплики.)
Вървим към приключване на дневния ред. Моля Ви, колеги да спазваме Правилника, връщам се към предишната…
Процедура – заповядайте, колега.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми колеги, аз протестирам по начина на водене. В изказването на д-р Дариткова, винаги опозицията е лошата, която нищо не разбира и има само грешни закони.
Уважаема д-р Дариткова, пътят към истината не винаги е само един. Вие казвате, че той е само един, а опозицията не знае верния път. Моля Ви, прецизирайте Вашите думи. Ние се чувстваме обидени от Вашето отношение към нас.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: В никакъв случай не искам да обидя (реплики), имам право да отговоря. Моля Ви, имам право да отговоря.
Доктор Найденова, после ще отговоря и на Вас. (Реплики.)
Това беше процедура по начина на водене. Моля Ви, да отговоря на доц. Йорданов и после ще Ви отговоря и на Вас.
Ние, колеги, не сме дошли тук да се харесваме и да се обичаме. Ние сме дошли тук да ковем принципно закони, които са в унисон с очакванията на българските граждани. Всяко принципно решение на опозицията ние го подкрепяме. Пример за това вече дадох няколко пъти със Закона, който гласувахме миналата седмица, с общи усилия, защото той беше в интерес на българските пациенти и техният равен достъп.
В този смисъл се старая да спазвам процедурите от гледна точка на това, че всяко наше решение може да бъде атакувано от опозицията, дадено на Конституционен съд, така както заявявате и се заканвате и затова съм изключително прецизна и внимателна.
Доктор Найденова, имате думата за процедура по начина на водене.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Доктор Дариткова, Вие вмъкнахте сключване на договор с НЗОК. В нашето предложение, изобщо никъде не пише НЗОК. Огледайте го внимателно и недейте вмъква допълнително неща, които не ги пише там. Това мога да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема д-р Найденова, виждам, че вече всички са много преуморени и не се слушаме. Аз говорих за това, което сме предложили ние, което е прието, и което гарантира това, което искате Вие. Вие сте избрали противоконституционния път, ние вече сме го въвели в законово решение. Това беше разликата. (Реплика от народния представител Валентина Найденова.) Да не влизаме в излишен диалог, моля Ви!
Това какво беше – процедура, изказване? Процедура, ако беше се приключва процедурата.
Може да направите изказване! Сега имате думата за изказване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Излишно се касае до утвърждаване на Националната здравна карта. Никой не знае кога окончателно тази карта ще дойде.
Може да има лечебни заведения, така както Вие искате да продължим по същия начин. Финансирането им от къде ще дойде? Може да има някъде от други места, те да си намерят. Ние по принцип считаме, че повече лечебни заведения, докато не се уточни тази карта, да не се дава лиценз. Нас не ни интересува от къде ще дойдат парите, така че, както Вие управляващите искате да има безконтролно разрешение за лечебна дейност, представяте ли си какво ще стане? Кой от къде ще се снабдява с финанси и така нататък? Здравната каса тук няма никакво отношение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Бойко Пенков, поиска думата.
Заповядайте, д-р Пенков.
БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Само едно уточнение да направя. Четейки текста, той е категоричен. Забранява издаването на разрешения. През цялото време говорим и говорихме за Ловеч, че трябва да се преструктурират някои болници, някои общински болници, за да могат да оцелеят. Това преструктуриране минава през разрешение. Да смениш управителя на болницата, ако искаш, пак минала през промяна в разрешение. Това означава категорично блокаж на всякакъв тип дейност, за преструктуриране, подобряване на организацията на дейност и така нататък. Затова просто Ви казвам, чисто технологично какво следва. Една година блокаж. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Пенков.
Има ли други коментари и изказвания?
Заповядайте, д-р Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз сега не мога да разбера какъв е интересът на колегите от БСП. В началото още при представяне на Законопроекта, те казаха, че не са подкрепили мораториума, Касата да сключва договори за нови клинични пътеки.
В този момент те не са били ангажирани, не са мислили за бюджета на Здравната каса. Сега изведнъж в един момент те са много заангажирани, много загрижени за бюджета на Здравната каса и внасят този Проект за решение. Не мога да разбера кое от двете е истината, къде се крие тя или само е един популизъм. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Папашимов.
Има ли други изказвания?
Две думи д-р Александров.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Българските лечебни заведения знаем, че се финансират от Здравната каса. Да вземем съвсем условно една болница, която има 1000 пациенти, съвсем условно,


в същия район, не говоря в същия двор, но се появи друга болница, пациентите няма да станат повече, те ще бъдат 1000. Нека всяка болница да докаже себе си колко е отговорна, колко добре работи, за да спечели пациентите. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, оставете си някои от скритите козове за изказванията си в пленарната зала. Нека да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване Проект на решение за спиране на издаването на разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения, до утвърждаването на Национална здравна карта на Република България, № 754-02-108, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 6 декември 2017 г.
За – 6, против – 11, въздържали се – няма.
Не се приема.
Благодаря, на всички за търпението и участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лъчезар Иванов

Стенограф:
Галина Мартинова