Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 19


На 18 януари 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесена от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
3. Обсъждане на тема „Антибиотична резистентност и клинично обоснована стратегия за нейното преодоляване“.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, господа и госпожи заместник-министри, гости, моля да заемете своите места! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване. Понеже то е първото за годината, искам да отправя към всички Вас искрени благопожелания преди всичко за здраве, за спорна работа и за консенсусни решения с дългосрочен ефект за подобряване здравето на българските граждани.
Комисията ще се проведе при дневен ред, който е предварително оповестен, но аз ще предложа днес да отпадне разглеждането на точка втора от този дневен ред, а именно: „Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесена от Министерския съвет на 11 декември 2017 година“.
След като се запознахме с текстовете, които касаят сектор „Здравеопазване“, в Актуализираната стратегия и в разговор с министъра, и в разговор с представителите на Министерския съвет, стигнахме до извода, че е добре сектор „Здравеопазване“, записан там като ангажимент и от гледна точка на националната сигурност, да бъде предефиниран. Затова се нуждаем от малко повече време и ще предложим заместващ текст на заседанието на следващата Комисия. Затова тази точка предлагам процедурно да отпадне. В този смисъл остават двете точки от дневния ред, а именно:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на тема „Антибиотична резистентност и клинично обоснована стратегия за нейното преодоляване“.
Има ли други предложения?
Ако няма други предложения, за да не изпадаме в излишни формалности, моля да гласуваме дневния ред, който предложих, с отпадането на точката.
Моля да приемете дневния ред от две точки и отпадането на предходната точка втора.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Преди да пристъпим към блицконтрола ще направя едно съобщение. Бих искала да Ви информирам, че на 24 януари 2018 г., сряда, от 11,30 ч. във фоайето на Народното събрание в сградата на пл. „Народно събрание“ № 2, за единадесета поредна година ще се отбележи Европейската седмица за предпазване от рак на маточната шийка. Събитието се провежда под патронажа на Комисията по здравеопазването, по инициатива на Българското сдружение по иновативна медицина и Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка. Надявам се, че всички сте получили покани и сте прочели електронните си пощи. Надявам се, че събитието ще бъде уважено от членовете на Комисията по здравеопазване.

Пристъпваме към:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От името на парламентарната група на ГЕРБ въпрос ще зададе народният представител Александър Иванов.
Господин Иванов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът, който ще задам от името на нашата група е, че след протестите на общинските болници, които бяха през изминалите седмици, проведохте редица срещи с представителите на тяхната организация.
Моят въпрос по-конкретно е: какви са поетите от организацията ангажименти, с цел оздравяване на тези болнични заведения извън техните финансови претенции към Министерството и НЗОК и, естествено, дали те са продиктувани, и под каква форма, в интерес на пациентите? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Ананиев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на съсловните организации, дами и господа гости! Позволете ми от мое име и от името на моя екип да Ви поздравя с настъпването на Новата година. Това е първата ни сбирка след 1 януари 2018 г. Нека да си пожелаем здраве, много конструктивност и взаимни успехи в нелеките задачи, които ни предстоят през новата година!
Преди да се спра на конкретната среща, която проведох с представителите на Сдружението на общинските болници, бих искал да припомня Нормативната уредба, на базата на която са определени взаимоотношенията между държавата, правителството, финансирането и въобще дейността на лечебните заведения, в това число и лечебните заведения, които са общински.
Вие знаете, че тези отношения са уредени със Закона за здравното осигуряване, знаете че едноличен собственик на общинските болници – това е общината или общинския съвет. Те имат основните ангажименти по отношение контрола, наблюдението на финансовото състояние на тези болници, разбира се, мерките, които са необходими за оптимизиране на тяхната дейност и съответно, ако е необходимо, и преструктуриране на тези болници.
В чл. 106 от Закона за здравното осигуряване е посочено как държавата и съответно общинските съвети могат да финансират извън задължителното здравно осигуряване дейности – национални, общински и областни програми, както и дейности, свързани с ТЕЛК-а, медицинската експертиза, а също така и за финансиране на дейности извън задължителното здравно осигуряване в отдалечени високопланински места.
От срещата, която проведохме с представителите на Сдружението на общинските болници, те поставиха доста проблеми. Основният, разбира се, беше финансовият проблем – поставиха искане за допълнително 30 млн. лв., които да предостави държавата на общинските болници.
На второ място, поставиха въпроса за все по-намаляващия се брой на медицинските специалисти – това са лекари, сестри, за ниското възнаграждение, което получават в болниците, а понякога, разбира се, и не получават редовно заплатите си. Поставиха и редица проблеми, свързани с медицинските стандарти и с алгоритмите на клиничните пътеки. Всичко това обаче те разглеждаха в контекста на демографската криза, намаляването на хората, които живеят и работят в тези региони, всъщност невъзможност да постигнат обема дейност, респективно да получат съответните средства от Националната здравноосигурителна каса.
Вие знаете, че те се финансират от два източника – единият източник е Националната здравноосигурителна каса, която финансира на база извършена дейност, и от министъра на здравеопазването, който заплаща за тези дейности, които споменах преди малко, по специална методика – в рамките на средствата, разбира се, които са предвидени в бюджета на Министерството за съответната година, в случая говорехме за 2018 г. Ние се договорихме да продължим съвместната работа. Ще постъпят и от тях предложения, които ще ги обсъдим, свързани най-вече с медицинските стандарти и алгоритмите на клиничните пътеки.
По отношение на ресурса, който поискаха допълнително по методиката. Аз поех ангажимент и ще го изпълня, разбира се, да направя много сериозен анализ на бюджета на Министерството на здравеопазването. Ще прегледам дейност по дейност и от всякъде, откъдето е възможно да се направи някаква икономия, макар че знаете, че бюджетът на Министерството не е толкова комфортен, бих казал, каквото успеем да освободим като разход от други дейности, този ресурс ще бъде допълнен към двадесетте и осем милиона и петстотин хиляди лева, които са записани в бюджета на Министерството за финансиране по тази методика.
Освен това поехме ангажимент – тъй като в моя екип, знаете, че е госпожа Жени Начева, тя е и председател на Надзорния съвет на Касата – когато водим разговори с Българския лекарски съюз, да обърнем по-сериозно внимание на пътеките, които масово се изпълняват от общинските болници и да преценим как и до колко е възможно да увеличим цените по тези клинични пътеки, които, разбира се, са източник на приход на съответните болници. Респективно те ще дадат отражение и върху отделните разходи, които извършват болниците, в това число и върху заплатите, тъй като основният въпрос, който те поставиха, беше ниските заплати, които получават.
Освен това, разговорът, както тръгна в началото – предимно за финансиране, аз реших да променя подхода на този разговор, защото Вие знаете, че всяка година ние говорим непрекъснато само за пари, пари, но не всичко, което се случва в тези болници съответства на ресурса, който е увеличен за съответната година. Поставих въпроса за необходимостта от преструктуриране на някои от болниците. Има болници, които са много добри. Въпросът за преструктурирането и оптимизирането на дейността на много болници стои на дневен ред. Разбира се, това е работа на общинския съвет, но Министерството на здравеопазването направи един много сериозен анализ на финансовото състояние на болниците, които са държавна собственост. Казвам това, защото механизмите, подходите, които ние започнахме да прилагаме към тях, може да ги предложим на общините, на общинското ръководство, на самите болници. Това, което те приемат за целесъобразно и необходимо, ние ще им помогнем и в самата технология на провеждането на тези дейности, които им предстоят.
Говорихме и за значението на големия Европейски проект, свързан със спешната помощ, който ще бъде разпределен като точки в страната на 237 места. Той е изключително важен Проект от гледна точка на преструктурирането на самата болница и създаването на онази необходима връзка между отделните елементи в системата на здравеопазването. Те също много разчитат на този Проект. Това, което излезе като информация, че едва ли не предлагам всичките общински болници да станат ДКЦ-та, това не е така. Искам и пред Вас да го кажа, че някъде може да се наложи. Това преструктуриране може да стане, но само и единствено с решение на общинския съвет. Няма да се налага такава форма на преструктуриране.
Готов съм да отговарям, ако има допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Имате ли уточняващ въпрос, господин Иванов?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Госпожо Председател, господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Със сигурност той беше интересен за всички колеги, защото, знаем за проблемите в общинското здравеопазване.
Радвам се, че съществува такъв диалог и очакваме да видим предложенията, които наистина идват от тяхната организация, за подобряване дейността и финансовото състояние на общинските медицински заведения, които, разбира се, е най-важно да коментираме през интереса на гражданите.
Нямам допълнителни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: В нашите разговори ние винаги ще говорим за необходимостта от финансовия ресурс, което да обезпечи дейността на съответната болница, но малко по по-друг начин да погледнем този проблем – от финансиране на структури към финансиране на качество на лечебната дейност. Трябва да призная откровено при Вас, че хората са готови наистина да разговаряме и да вървим по този път.
Позволете ми, госпожо Председател, да използвам въпроса за общинските болници и да Ви кажа, че днес проведох среща с ръководството на Врачанската болница, на която присъстваше директорът на болницата, присъстваха и началниците на отделения, имаше представители на парламента, представители и на общината. Разговорът беше изключително ползотворен. Ние предложихме нашия подход за преструктуриране на болницата.
Това е една изключително важна болница за региона, даже и обслужва пациенти от други региони. Дадохме конкретна визия за това – кои отделения да бъдат оптимизирани, кои да бъдат събрани, обединени, какви са подходите за намаляване на разходите, свързани с лекарства, медикаменти, с разходите по текущата издръжка, оптимизирането на персонала, без да закачаме медицинския персонал, предимно в административния персонал. Хората подкрепят нашето предложение.
В понеделник госпожа Начева ще бъде в самата болница. Тя ще разкаже за нашия план пред целия екип на болницата, за да бъде възприет не само от ръководството, но и хората, които работят в тази болница. Това, което предложихме, обнадеждени сме, че ще стане, тъй като вече го прилагаме в болницата в Ловеч. Знаете, че там имаме прокурист. Планът вече е в действие и мисля, че в най-скоро време ще започне да дава своите резултати. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Искам да напомня на народните представители, вероятно са видели дневния ред за следващата седмица, че ще имаме изслушване на Сдружението на общинските болници, на което тук също ще обсъдим проблемите им. Ще може всеки да зададе своите въпроси и да чуе мненията, намеренията и съответно да излезем с някакви предложения за оптимизация на дейността и подпомагане на общинското здравеопазване в сектора му „Общински болнични лечебни заведения“.
Сега давам думата на народните представители от „БСП за България“.
Професор Михайлов, имате думата за въпрос.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Министър и заместник-министри! Позволете ми от името на парламентарната група на „БСП за България“ да Ви пожелая на Вас и на целия управленски екип успехи през новата година в името на добруването на българските граждани! Моят въпрос касае проблема за единната информационна система за разход в България на медикаменти, която дискутираме вече, да не кажа едно десетилетие, но много години и е свързан с няколко тревожни факта, които битуват вече в общественото пространство като информация. Сега ще се опитам да уточня въпроса си.
Сега излязоха данните, че преразходите за онкомедикаменти за предходната година надхвърлят 100 млн. лв. дори с отстъпките, които са получени – 168 млн. лв., благодарение на усилията на екипите на ръководството на Министерството. Освен това, предвидените за 2018 г. средства са по-малко, отколкото разходваните за 2017 г., а резервът на Касата, знаете, като принципал, как беше гласуван бюджетът, с какъв резерв. Средствата се увеличават. Ние много пъти го дискутирахме в залата, и то с основание, тъй като се повишава преживяемостта и броя на пациентите, които са в балансирано състояние, да го наречем, след лечението за много тежки онкологични заболявания, но правят впечатление много сериозни факти.
Една от болниците, които няма да цитирам, Вие знаете много добре коя е тя, е получила четири пъти увеличаване на бюджета си, а едва ли има четири пъти увеличаване на пациентите – от 2,6 млн. лв. на 10 млн. лв.
Друга болница, която отскоро е започнала своята дейност и която в момента се намира в незавидно положение, е получила 8 млн. лв. за онкологични медикаменти. Вече доста години, благодарение на усилията – усилията, казвам, в кавички, на Комисията за цени и реимбурсиране, фармако-терапевтичните справочници, които изначално бяха предложени като рамка, която не удовлетворяваше клиничните специалисти, така и не са издадени, с малки изключения. Освен това, прави ми впечатление като клиничен специалист, че при разходването на медикаменти, което аз Ви споделих в личен разговор във Вашия кабинет, че няма да бъдат проблемите с новите медикаменти, които ще дойдат 2018 г., а с безразборното изразходване на молекули, които вече са легализирани и реимбурсирани на пазара, не се имат предвид сериозни прогнозни стандарти като коморбидност, тоест придружаваща болестност и очакване продължителността на живота на пациента.
В този смисъл информационната система, която ние обсъждаме толкова време, която касае и разхода за медикаменти, е изключително важна и на нас ще ни бъде интересно – за всички народни представители от нашата група, да споделите как вървят процедурите по осъществяване на реализирането на тази система. Ние, разбираме като специалисти и колеги, че не може да бъде направена с магическа пръчка, неколкократно сме предлагали на Националната здравноосигурителна каса за медикаменти, които са с особена финансоемкост, да бъде въведена централизирана процедура на отпускане, каквато съществуваше навремето. Тя беше много обвинявана в Министерството на здравеопазването, но при сегашните условия, при такъв разход на медикаменти и особено за някои от тях, които са с много финансоемки, мисля, че това е изключително важно. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Министър, въпреки, че проф. Михайлов пропусна приноса на Комисията за оценка на здравните технологии, на която доскоро беше председател, към повишените разходи на лекарствата и рационалната употреба, имате възможност да отговорите на въпроса, който касае националната информационната система, разходите на лекарства и рационалната лекарствена употреба.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми проф. Михайлов, въпросите, които поставихте, наистина са важни и са непрекъснато под наблюдението, както на екипа на Министерството на здравеопазването, така и на екипа на Националната здравноосигурителна каса. Това, което успях да направя в първите няколко седмици на тази година – направих среща с Асоциацията на иновативните лекарства и не генериците. Водихме един много сериозен разговор и се разбрахме да вървим напред заедно и най-вече да обърнем внимание на контрола върху разходването на лекарствата – както на иновативните, така и на генеричните.
Касовият разход за миналата година е 986 млн. лв., а разходът за тази година, който предвиждаме, е един милиард. Разбира се, няма да скрия и трябва да съм достатъчно откровен пред Вас, че ние прехвърлихме един разход за половин месец на аптеките, който платихме още в първите дни на тази година. Работим много сериозно по отношение на големия Проект за националната информационна здравна система. Мисля, че преработихме малко проекта, както беше първоначалното задание – имаше много модули, но тези модули не си говореха помежду си. С помощта на държавната агенция „Електронно управление“, подобрихме Проекта и усилено вървим по неговото изпълнение. Така че това е един от приоритетите, които сме си поставили като Министерство.
Много важен е контролът по отношение разходването на средствата, проследяването на терапията, която се предписва за всеки един пациент, защото с тези дейности ние може да открием слабите места и може би пътечките, по които се източват средства, предвидени за гражданите за медикаментозно лечение, а всъщност тези пари по някой път не стигат до тях.
Държим изключително много на Регистъра за онкоболните, което също е много важен елемент от проследяване разхода за лекарства. И това, което Вие подсказахте, за централизираната платформа за търгуването на лекарствата. По тази платформа ние също работим, мисля, че тя трябва да бъде готова до края на месец март.
Разбира се, след всичките обжалвания, които могат да се появят, в края на месец март искаме да имаме всичките елементи, които са ни необходими, както за подписването на рамковия договор, така и необходимите ни инструменти, с които да повишим ефективността на разходване на средствата в системата. Ще бъдем готови до края на месец февруари с медицинските стандарти, с основния пакет дейности. Също така ще прегледаме алгоритмите на клиничните пътеки. Всичко онова, което е необходимо, за да седнем с Българския лекарски съюз да водим разговори, ще трябва да бъде налице. Националната здравна карта също трябва да бъде готова дотогава. Така че смятам, че ще влезнем в разговорите и ще финализираме успешно разговорите при налична, подредена нормативна база.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уточняващ въпрос – проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: С желанието да Ви бъдем от полза, нямаме предвид централизирания търг за лекарства, който ще бъде реализиран от Министерството на здравеопазването, а имаме предвид възможността за особено финансоемки средства да бъде въведена централизирана процедура от НЗОК за отпускането им. Такъв прецедент вече има за един медикамент. Госпожа Начева сто процента го познава този прецедент, има централизирана комисия. В този смисъл го казвам като едно предложение, тъй като има медикаменти, чиято стойност надхвърля половин милион лева на един пациент курса на лечение. Това имам предвид, а не централизирания търг за медикаменти. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Естествено е, че ние правим анализ на всеки един нов медикамент, на всяка една нова молекула, която влиза в употреба за лечението на българските граждани. В момента договаряме отстъпките на новите лекарства, но това не се извършва електронно, проф. Михайлов. Наистина може би не мога да Ви разбера въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог, ако обичате. Уточнете въпроса, още веднъж, въпреки че съвсем неотдавна се отхвърли предложението за комисии към Министерството на здравеопазването, които да определят иновативните медикаменти, навлезли миналата година и да ги разпределят на пациентите. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Георги Михайлов на изключени микрофони.)
Ще го приемем за официално предложение на „БСП за България“, което касае чисто експертна тема в НЗОК. Искам да припомня на колегите, че сме все пак политици, а не са национални консултанти. Министерството очаква конкретика във Вашето предложение.
Преминаваме към следващите, които задават въпроси.
Колегите от „Патриотичния фронт“ имат ли въпрос към Министъра?
Заповядайте, д-р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз имам един актуален въпрос. Буквано преди няколко дни Върховният административен съд излезе с решение за отмяна на лимитите на дейността на болниците. Знаем, че това беше някаква възпираща функция – все пак с тези лимити, припомням само и за по-широката аудитория, че при старта на Касата през 2000-та, осем милионна България е имала един милион хоспитализации, а
7-милионна България вече има два милиона хоспитализации. Знаем, че голяма част от тях са просто, за да се оползотвори пътеката и да бъде платена от НЗОК.
Мисли ли Министерството при тази ситуация какви възпиращи мерки трябва да има срещу свръх хоспитализациите, говоря като бройка, които ще вкарат бюджета на НЗОК в един тежък преразход и може да се окаже още месец септември, октомври, че почти сме изчерпали годишния бюджет, при положение че нямаме вече лимити с решение на ВАС. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми дами и господа, Вие знаете, че бюджета на Националната здравноосигурителна каса се изпълнява на базата на приетия Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в съответните години и правилата, които са заложени в тях.
Конкретният Ви въпрос е свързан с чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и ръководството на Касата финансира при строго спазване на тези правила. Естествено, ние не можем да излезем извън одобрените средства за болнична помощ, които са предвидени с този Закон и евентуално решение на Надзорния съвет за разпределение на резерва на Касата. Освен това друг възможен източник, който може да се ползва, това е на преизпълнението на здравноосигурителните приходи през годината и евентуално някои икономии, които могат да настъпят от издръжката и от капиталовите разходи, по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Искам да Ви уведомя, че за миналата година сме похарчили 238 млн. лв. над одобрената сума, която е записана на съответния ред за лечебните заведения за болнична помощ, като сме използвали абсолютно всичките тези източници, за които аз Ви казах.
Разбира се, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса включва и други видове здравноосигурителни плащания, за които сме направили допълнителен разход. За лекарствата например сме разходвали 187 млн. лв. повече от онова, което е предвидено. Така че в крайна сметка, правейки баланс между отделните здравноосигурителни плащания, ние този баланс може да го поддържаме до размера на законоустановените източници за финансиране на дейността за съответната година. Няма как да признаем за отчетена дейност, която надхвърля максималния размер, възможен за финансиране на базата на одобрения от Вас в Закона за бюджета.
Мисля, че всичко това, което Ви казах, заедно със засилване на контрола по разходването на средствата по отделните здравноосигурителни плащания, това е един допълнителен инструмент и ние предвиждаме конкретни мерки за засилване на контрола през тази година не само на болничната помощ, но и на всички останали здравноосигурителни плащания. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос,
д-р Поповски?
Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Не.
Благодаря на Министъра. Беше достатъчно изчерпателен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От ДПС?
Доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги! Проблемите в здравеопазването са много и те имат различен генезис. Един от основните проблеми и дефицити, който се очертава, е дефицитът на кадри. Дефицитът на кадри, проблема с човешките ресурси.
Нашият въпрос е във връзка с този дефицит, защото не само финансови ще бъдат причините, заради които ще фалират болници, при това не само общински, наред са областни. Основният проблем е липсата на лекари със съответната специалност, за да работят в отделенията там. Имаме цели области, при това съседни, в които няма нито един хематолог, нито един алерголог например и това е даже по-малкият проблем. Започва да се усеща сериозен дефицит на педиатри, на хирурзи, на патоанатоми, на лекари по съдебна медицина. Има областни болници, които не могат да покрият нивото за компетентност, защото няма как да намерят съответния брой лекари.
Казвам неща, които са известни отдавна на голяма част от присъстващите тук. Въпросът ми, който поех като ангажимент да Ви задам на блицконтрол, е свързан с това: какво смята да прави Вашият екип във връзка с промяна на системата за специализации, на реда за специализации?
Защото младите колеги лекари, които искат да останат в България и да специализират тук, поставят въпроса за това, че се развиват сериозни корупционни схеми, за да бъдат взети в съответната болница на работа. Известно е, че болницата трябва да осигури тяхната заплата. Включително, има случаи при които те биват карани да подпишат отказ, че ще искат тази заплата, за да могат да специализират. Това са фактите, това са трудностите. Иска ми се да чуя какви са намеренията на Вашия екип в тази насока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Джафер, уважаеми дами и господа! Това наистина е един изключително сериозен въпрос и проблем с кадрите в здравеопазването. В моите срещи с областните болници и с общинските болници това беше един от най-тежките въпроси, който беше поставен от тях, с поглед към бъдещето.
Наистина Наредбата за специализациите е едно от нещата, които трябва първо да изменим, допълним и да усъвършенстваме. Ние в момента работим по този въпрос. За нас е много важно, както в системата например на здравеопазването, да стимулираме младите хора, младите лекари, да създадем една по-добра среда, в която те да работят, за да поискат да останат да работят в България.
Естествено, заплащането е един от важните фактори. В момента с моя екип разработваме един механизъм за определяне на размера и разпределението на заплатите в лечебните заведения, които са с 50 и над 50% държавно участие – единен механизъм за определяне на заплатите. Когато станем готови ние ще споделим пред Вас и ще го поставим на публично обсъждане. Мисля, че ще направим сериозна крачка, за да стимулираме не само медицинския персонал, който работи на територията на столицата или на големите градове, а да създадем условия хората да искат да работят и в останалите по-малки региони на страната.
Станем ли готови с промените в Наредбата за специализациите, ние ще Ви я представим и ще я поставим на дискусия тук пред Вас.
Засега това мога да кажа. Имаме ли готовност, ще я представим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уточняващ въпрос, д-р Джафер?
Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уточняващият ми въпрос е свързан с това: кога във времето смятате, че може да стане това? И една молба. Когато ни представяте Наредбата, да представите и финансови разчети колко евентуално би струвало на държавата младите специалисти, лекари да бъдат обучавани, за да остават тук и да бъдат стимулирани да специализират в дадени направления? Защото смятам, при положение че се дават 4 милиарда 700 милиона официално, още толкова може би според някои анализи и извън официалните публични ресурси, държавата може да си позволи да стимулира младите хора да бъдат мотивирани да остават тук и да специализират?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Поставили сме си срок до края на месец март да бъде готова Наредбата, така че към последната десетдневка на месец март ще Ви я представим. В едно от направленията, за което и Вие говорите, ще бъде записано. Аз смятам, че държавата трябва да поеме своята отговорност по отношение на младите хора в системата на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Следващата парламентарна група – отсъства.
Започваме отново въпроси.
От името на Политическа партия ГЕРБ – няма въпрос.
От името на „БСП за България“.
Доцент Йорданов, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! В навечерието на Деня на родилната помощ – 21 януари, вчера бе проведена дискусия на медицинските специалисти в тази област – акушерките. На тази дискусия бе дискутиран един основен въпрос, който поех ангажимента да Ви поставя днес.
Вероятно знаете, или може би и да не знаете, от доста време се дискутира въпроса за възможността за самостоятелна дейност на акушерките в условията на самостоятелна практика. Отдавна се дискутира този въпрос. Интересува ме какво е становището на Вас и на Вашия екип и дали мислите, че една такава идея може да се реализира, още повече че в следващите дни в пленарната зала ние ще дискутираме дефицита на родилна помощ в определени райони на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате дума за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Аз мога да споделя пред Вас това, което в момента е регламентирано с чл. 17а от Закона за лечебните заведения, където е предвидено медицинския, медико-денталния и диагностично-консултативните центрове да могат в тези структури да работят посочените от Вас професии, включително и акушерките. Дали трябва да има промяна в Закона, трябва да го обсъдим и да решим тук заедно, но това е в момента действащата разпоредба.
Аз разбирам какво се цели с това отделяне, тъй като засега тези центрова, за които споменах преди малко, сключват договор с Касата. Може би тяхното желание е самостоятелно да сключват договор с Касата. Предполагам, че е това. Този въпрос го поставиха и сестрите, ако трябва да бъда откровен. Трябва да поставим дискусията тук при Вас и заедно да решим кое е по-доброто, но сега в момента, на базата на действащия Закон, те нямат право да извършват дейност извън тези центрове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уточняващ въпрос, доц. Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Това е точно така, Вие сте абсолютно прав. Решаването на този казус положително няма да бъде лесно нещо и минава през технология, безспорно и през законодателство. Аз виждам, че Вие сте запознат, което означава, че може да започне да се дебатира по тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
„Обединени патриоти“, имате ли въпрос?
ДПС? Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие отчасти отговорихте на въпроса, който искам да задам, е зададеният въпрос от страна на проф. Михайлов. Посочихте, че се изграждат отделните компоненти на системата на електронното здравеопазване.
Моят въпрос е: след като миналата година Народното събрание взе решение за ускоряване на изграждането на системата за електронно здравеопазване, а Вие посочихте новата визия за взаимоотношенията между основните компоненти, спазват ли се сроковете и най-после ще тръгне ли да функционира системата на електронното здравеопазване, за да има информирана среда за всички ни? На въпросите, които зададоха колегите тук – от „Обединените патриоти“, за хоспитализация, за разход на лекарства, всичко това ще бъде достъпно като информация не само в системата на здравеопазването, а въобще на всички граждани в страната, защото знаем каква е ситуацията в момента. Надяваме се, че се спазва този график и ще бъде изградена ускорено системата на електронното здравеопазване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Министър, имате възможност още веднъж да споделите с народните представители как се реализира Проектът за единна национална здравна информационна система.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Чакъров, уважаеми дами и господа! Ние стриктно спазваме сроковете по изпълнение на този Проект – това, което е свързано с Оперативна програма „Добро управление“. Работим в много тясна връзка с Държавната агенция за електронно управление. Тя изключително много ни помага. Работим много добре и с управляващия орган. Това, което трябва да направим до края на годината, е да изготвим основните регистри, които са свързани с Информационната система и да направим съответната връзка между тях, за да могат те да комуникират и да дават комплексно необходимата информация във всеки един етап от лечението на пациентите.
Така че този Проект е изключително важен за нас. Непрекъснато работим и по няколко пъти в седмицата се срещаме с хората, които подготвят изпълнението на Проекта. Можете да бъдете сигурни, че няма да бъде забавен срокът за финализиране на Проекта.






ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уточняващ въпрос имате ли, доц. Чакъров? Нямате.
Благодаря, господин Министър, за участието в първия за годината блицконтрол.

(Закрито в 16,25 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Дариткова





Стенограф:
Красимира Коева