Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 21


На 1 февруари 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-77, внесен от Георги Колев и група народни представители на 3 ноември 2017 г. – второ гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г. – първо гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, уважаеми гости, моля да заемете своите места в залата. Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се състои от следния дневен ред (Изчита дневния ред.) Моля за тишина и ред в залата!
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, народните представители да гласуват така предложения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От Парламентарната група на ГЕРБ няма да има въпроси днес към министъра на здравеопазването.
От Парламентарната група на БСП ¬– доктор Тимчев, имате думата да зададете въпрос.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, моят въпрос към Вас е следният. От години периодично в публичното пространство се говори за разкриването на хеликоптер на спешна медицинска помощ с различни идеи и предложения. Използването на хеликоптери е на въоръжение на Министерството на отбраната по международен проект „България – Швейцария“ на стойност 300 хиляди швейцарски франка, като 85% от финансирането е за сметка на швейцарското правителство и разкриването на четири или шест области за обслужване на цялата територия на страната. Това е станало по времето на министър Москов.
На едно от заседанията на Министерски съвет отново се поставя въпросът да се направят стъпки за използване и преоборудване на военни хеликоптери за нуждите на спешната помощ.
Моят въпрос към Вас е: какво е становището на Министерството на здравеопазването? Водени ли са разговори с министъра на отбраната? Кой ще ръководи операционното осъществяване на спешната медицинска помощ? Откъде ще бъде направено финансирането за преоборудването на хеликоптерите и тяхната дейност при изпълнение на задачата, ако им бъде поставена такава?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате ли готовност да отговорите на въпроса?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Тимчев, въпросът, който поставяте, е изключително актуален, още повече че в България е имало традиция в тази насока. В момента ние също извършваме такива медицински полети, ползвайки „Спартан“-а, но в ограничени случаи – за миналата година е имало девет такива случаи, в които е използван „Спартан“-а. Обикновено се използва при превоз на екипи за трансплантация на органи или при авиомедицинска евакуация.
Това, което сте чули от заседанието на правителството, е вярно. Направихме комисия към министъра на отбраната. Знаете, че имаме 12 „Кугър“-а, от които четири са летящи, а останалите осем имат нужда от ремонт. Тази комисия се събра на равнище заместник-министри, водени, разбира се, от министъра на отбраната и се направи план за действие, като осемте „Кугър“-а ще бъдат ремонтирани, разбира се, със средства от държавния бюджет. Една част ще бъде пригодена със съответната медицинска апаратура, която е необходима за извършване на такива спасителни полети.
В момента задачата на Министерството на здравеопазването е да определим каква апаратура, каква техника и други съпътстващи неща са необходими за пълното оборудване на тези хеликоптери. Наистина работим в тази посока и се надявам скоро да има резултат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, доктор Тимчев?
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Интересува ме каква е сумата, която ще бъде отделена от държавния бюджет за осъществяването на тази дейност. Доколкото ми е известно, двата „Спартан“-а, които са използвани, в момента не летят и не осъществяват такава дейност. Тоест България в момента не разполага с такава авиационна спешна медицинска помощ.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: В работната група, за която споменах преди малко, има представители на Министерството на отбраната, ще има човек от Министерството на финансите, който ще подпомага работната група. Правят се изчисления в момента. Когато сме готови, ще подготвим доклад до министър-председателя и до Министерския съвет. Той няма да е секретен, така че всички Вие ще чуете необходимата сума за извършване на ремонта и оборудването на вертолетите с необходимата медицинска техника и апаратура.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Напомням на народните представители, че въпросите трябва да съдържат принципни и концептуални теми и въпросите за конкретните финансови параметри не са застъпени. Предвид това, че министърът е финансист смятам, че може и в тази тема е полезен и подготвен.
Следващото питане е от Парламентарната група на Обединени патриоти.
Доктор Поповски имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз използвам, че министърът е финансист да попитам: горе-долу до края на 2017 г. каква сума кумулират като дълг общинските болници и отделно болници с държавно участие и със смесено участие – областните болници? Знам, че там е 51% държава и 49% общини. Горе-долу до края на 2017 г. какъв е сборният дълг?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Общият размер на задълженията на лечебните заведения, търговски дружества с над 50% държавно участие в капитала към 30 ноември 2017 г. имат задължения в размер на 439 млн. лв. В сравнителния анализ спрямо 31 декември 2016 г. общият размер на задълженията на държавните лечебни заведения е нараснал в абсолютна сума с 22 млн. лв., което представлява 5,25%. Най-голям относителен дял в общите задължения имат естествено едноличните акционерни дружества. Там задълженията са 245 млн. лв.
Общият размер на просрочените задължения на тези лечебни заведения към 30 ноември 2017 г. е 157 млн. лв., като спрямо 31 декември 2016 г. нарастването е с 7 млн. лв. или 4,5%.
Що се отнася до общинските лечебни заведения, размерът на задълженията към края на миналата година възлиза на 98 млн. лв. спрямо същия период на миналата година увеличението е с 6 млн. лв. или 6,12%. Просрочените задължения на общинските болници към края на миналата година е 43 млн. лв., което пак сравнено със същия период на предходната година е увеличение с 1 млн. лв. или 2,32%. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Доктор Поповски, имате ли уточняващ въпрос?
КАЛИН ПОПОВСКИ: От цифрите, които изнесе министърът, се разбира, че в крайна сметка кумулацията на този дълг е повече до 2016 г., 2017 г. дълговете, разбирам са нараснали малко. На общинските болници – 1%, а на другите само няколко милиона, така че това са част от старите задължения до 2016 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
По-скоро това беше уточняваща констатация, така че преминаваме към следващото питане.
Доктор Джафер, имате думат за въпрос.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, всички от екипа на Министерството! Днес на това заседание за нас е чест.
Имам въпрос свързан с кадровата криза в здравеопазването и опитите да се преодолее тази криза.
Преди време възникна идеята за обучение на парамедици, които да запълват празнините в здравната система. Българският червен кръст съвместно с една немска провинция обучи в рамките на шест месеца парамедици. По програма „Развитие на човешките ресурси“ Социалното министерство миналата година също обучи, заедно с девет центрове за спешна помощ парамедици.
Отделно два университета, за които на мен ми е известно, обявиха прием на парамедици в рамките на тригодишен курс на обучение.
Искам да Ви попитам и въпросът ми не е като към финансист, а като човек, който би трябвало да има глобален поглед върху системата: каква е позицията на сегашния екип на Министерството по този проблем, ще се подкрепят ли усилията за обучение на парамедици, които да работят в здравната система, каква точно форма на обучение ще се подкрепи, за какъв срок, какъв документ ще трябва да получат тези хора, за да могат да бъдат назначени на работа? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Господин Министър имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема доктор Джафер, Вие познавате добре проблема. Това го разбрах и от писмения въпрос към мен, който пристигна в Министерството на здравеопазването.
Ще кажа няколко думи като история на проблема. През 2011 г. професията „парамедик“ е включена в списъка на професиите за професионално обучение и образование. През 2016 г. бяха приети държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия „парамедик“, утвърдени от министъра на здравеопазването.
Националната агенция за професионално образование и обучение е държавен орган за лицензиране на дейности в системата на професионалното обучение и образование, както и за координация на институциите, имащи отношение към професионалното ориентиране, обучение и образование.
Обучението на парамедиците се провежда в двадесет лицензирани центъра в страната, като два от тях са разкрити на територията на лечебни заведения. Единият е Центърът за спешна медицинска помощ в София, а другият е Университетската многопрофилна болница за активно лечение – Русе.
Обучението на парамедиците се провежда в три степени на професионална квалификация. Парамедиците в зависимост от степента на професионалната им квалификация – дали е втора, трета или четвърта, ще осъществяват дейности по оказване на първа помощ, свързани с първоначалната оценка, поддържането на основните жизнени функции и осигуряване на специализиран транспорт до лечебното заведение.
В допълнение приетият медицински стандарт „спешна медицина“ изчерпателно определя компетентностите на степента на професионално обучение по професия „парамедик“, необходим за нуждите на системата за спешната медицинска помощ.
Следва да се има предвид, че в нормативната уредба е предвидена възможност за спешните екипи да участват парамедици. От друга страна подборът на работници или служители се извършва по Кодекса на труда, разбираемо от съответния работодател.
Приоритет в политиката на Министерството на здравеопазването е осигуряване на необходимия човешки ресурс в системата на спешната медицинска помощ. В този дух Ви казвам, че ние ще подкрепим активно такава политика за увеличаване на техния брой и, разбира се – тяхната реализация.
Стъпка в тази насока е реализирането на програма „Активни млади хора до 29 годишна възраст“ на Министерството на труда и социалната политика, по която Министерството на здравеопазването е кандидатствало специално за обучение на парамедици. В подкрепа на тази програма за обучение за придобиване на квалификация за парамедици са назначени 46 парамедици по трудов договор в центровете за спешна медицинска помощ в Кърджали, Пловдив, Разград, Смолян и Търговище, за които е осигурено заплащане на възнагражденията за шест месеца от посочената от мен Програма.
Центровете за спешна медицинска помощ в страната са обявили за 2018 г. общо 37 места.
Мисля, че последните – точно това, което искахте да чуете не го чухте, извинявайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Министър, чух важните неща.
Имам уточняващ въпрос, защото съм съгласна с общата информация, която поднесохте. Например за обучените парамедици по програмата, която цитирахте по „Развитие на човешките ресурси“, шефовете на спешните центрове казват, че са ги обучили, използвани са едни средства, но те не знаят като какви и къде да ги назначат. Давам Ви пример – в Разград е назначен един, единствен човек, като шофьор, обаче той е завършил „Право“ и след това е преминал през този курс за парамедик. Разбирате абсурдната ситуация, в която всички са поставени.
Ето защо казвам, че трябва да се прецизира как се харчат тези пари, кой обучава, какво прави и в края на краищата каква точно работа ще вършат тези хора, за да са полезни за системата. Не знам за другите области, не разполагам с конкретни факти.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Преди да дам думата на министъра ще потвърдя, че в Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян в рамките на филиала в Златоград работи и е назначен парамедик.
Имате думата за уточняващ отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Безспорно това е нова специалност и като такава нова специалност определено има проблеми в консервативна система, каквато е нашата система на здравеопазването.
Наистина трябва да се създаде доверие между работодателите, гражданите. Няма да кажа неистина, ако спомена, че всеки иска да го прегледа доктор, а не парамедик – това е въпрос на създаване на доверие. Доколкото ние имаме функции като Министерство, което прави политиката в тази област, ние ще направим всичко възможно наистина да вдигнем нивото на доверие спрямо тази професия.
Разбира се, някъде има и обективни причини. Например някъде няма свободни щатни бройки, не могат да бъдат назначени. В крайна сметка, аз смятам, че основно парамедиците ще подкрепят и ще работят в центровете за спешна медицинска помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
От името на парламентарната група на „Воля“ няма да има въпроси.
Следва втори кръг въпроси.
Нямате въпроси.
Приключваме с тази точка от дневния ред. Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Тези предложения са много на брой. Преди да пристъпим към гласуването на Законопроекта, аз бих искала да изкажа своите притеснения по отношение на внесените от колегите Найденова и група народни представители предложения между първо и второ четене.
На първо място, тези предложения нямат нищо общо с философията на предложения на първо четене Законопроект и променят изцяло организацията на медицинската експертиза, въвеждат нови термини, въвеждат коренно нова организация, както на териториалните експертни лекарски комисии, така и на националната. В този смисъл те са подложени тук при нас за разглеждане само на едно гласуване, без мотиви, което е в противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно с чл. 83, ал. 1, в който е написано, че даже и предложенията между първо и второ четене трябва да бъдат мотивирани. Текстовете са пълни с правно-технически неточности, правописни грешки и не определят цялостната необходимост от промяна на останалата нормативна уредба, защото новите термини и понятия, които въвеждате, кореспондират с много други закони, кодекси и подзаконови нормативни актове.
В този смисъл са отрицателните становища на Министерството на здравеопазването и Министерството на социалната политика. Току-що получих становище от национално представителните организации на хората за увреждания, което не мога да Ви представя, защото ми беше връчено в момента. В него също се изразява несъгласие с внесените от Вас предложения.
Искам да помоля колегите, ако искат наистина да внесат своята концепция за реорганизацията на медицинската експертиза, да го направят по надлежния ред, с отделен закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Защото предлагайки го тук в рамките на Законопроект, който има съвсем тясна цел за уреждане на работата на териториалните експертни лекарски комисии, наистина няма как да бъдат утвърдени.
Заявявам, че ние от парламентарната група на ГЕРБ, няма да ги подкрепим, защото няма как да ги разглеждаме по същество. Няма как и да ги поправим, колеги, защото това не е възможно, тук на едно четене в Комисията да се случи. Моля да обмислите това предложение, защото има резон Вие да внесете като отделен ЗИД на Закона за здравето, концепцията, която сте изработили вероятно във Вашата парламентарна група, за промяна на медицинската експертиза.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова, да представите предложенията. вероятно и да изкажете мненияето си.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Държа в себе си, Концепцията, с която повечето от членовете на Комисията сте запознати, както и Министерството на труда и социалната политика. Дори от краткото време, с което разполагам, ще се лиша от него, за да Ви прочета само няколко реда: „Методиката, по която се извършва медицинска експертиза не дава възможност, при експертиза на трайно намалена…
ПРЕДС. ДАНАИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще Ви прекъсна, госпожо Найденова.
Моля Ви, да се концентрирате върху Вашите предложения! Не обсъждаме Концепцията, обсъждаме предложения, внесени между първо и второ четене. Да не губим времето на народните представители.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Така е. Ние няма да загубим времето, но това, което само е предложено от нашите колеги, от „Обединените патриоти“, не е достатъчно. Ние продължаваме да правим само козметични неща в нормативната уредба. Изцяло трябва да се погледне, от един много по-друг и различен ъгъл. Това, което те предлагат, са само неща, които се отнасят до лекарите, но това пак не е достатъчно. Трябва и лекарите, които ще бъдат членове на ТЕЛК-овете, трябва да имат тази специалност, да могат да участват. Има нещо друго, тук ние променяме и даваме възможност на лекари, които са представители на НОИ, да взимат участие и да разширят състава още на ниво ТЕЛК, за да не може по-нататък, когато започнат и връщането на неправомерно издадени решения, да наказват лекарите. Нима Вие ще считате, че това е едно закъсняло виждане от наша страна?! Мисля, че категорично не.
Вярно е, сменя се философията, но нещата са така, че ние трябва да отговорим като здравни работници на новите изисквания, специално и на Концепцията. Така че това, което колегите са внесли, за мен е недостатъчно. Ето защо, ние предлагаме по-разширен поглед на този Раздел IV – „Медицинска експертиза“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще отправя реплика към Вас, госпожо Найденова. Аз наистина смятам, че ако искате Вашето предложение да бъде разгледано концептуално от гледна точка на философията, отделете го в ЗИД, весете го. Ще направим обсъждане и разсъждения, но Вие го внасяте между първо и второ четене. От гледна точка на Правилника, от гледна точка на нормотворчеството това е неприемливо. В този смисъл, аз изначално заявявам, тъй като не съотнесен към философията на първоначалния Законопроект, ние ще гласуваме „против“, без да го обсъждаме по същество.
Искам да подчертая, че Вие самата признахте току-що, че няма нищо общо с философията на първоначалния Законопроект, който няма претенции да решава всички проблеми на медицинската експертиза, но решава един временен проблем с дефицита на кадри в териториалните експертни лекарски комисии. Няма никакво мотивирано обосноваване на предложенията, които правите. А и последствията, ако случайно се приемат тези текстове, ще бъдат грандиозни, ще блокират медицинската експертиза, вместо да я направят по-оптимална, както смятате Вие. (Реплика извън микрофона от Валентина Найденова.)
Момент, имам право на допълнителни реплики. Има ли други реплики, за да Ви дам думата за дуплика? Няма реплики. Сега може да ми отговорите, като дуплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Искам да Ви отговоря, защото вече с месеци, не само нашата Комисия, но прави впечатление, че непрекъснато се променят закони, и то по-няколко пъти влизат на заседания на Народното събрание по един или друг повод. С това, което ние предлагаме, целим достатъчно време имаше народните представители – членове на Комисията да го разгледат това нещо, да се запознаят, да се допитат. Целим това непрекъснато влизане на един закон по един или друг повод, просто да го намалим до минимум. И мисля, че и другите народни представители ще споделят това, че това искаме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър, заместник-министри, гости, уважаема госпожо Найденова! Аз подкрепям това, което каза доктор Дариткова досега, като по-обща констатация. Искам да запозная Вас и колегите с това, което ще настъпи, ако се приемат, дори терминологичните промени в Закона за здравето. Ще трябва да променим Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, Закона за здравето, той така или иначе ще бъде променен, Кодекса за социалното осигуряване. В Националния рамков договор има термините, които Вие искате да отпаднат. В Наредбата за медицинската експертиза, във всички медицински стандарти тези термини са действащи, а това означава, че трябва заради терминологични промени да бъдат променени всички наредби, с които се утвърждават медицинските стандарти в България. Освен това, редица устройствени правилници, хайде РЗИ за Вас е нещо, което е много дребно – РЗИ, ЦСМП. Става въпрос, че трябва да се промени Устройствения правилник на НОИ, на Военномедицинска академия, на органите на медицинската експертиза и много други правилници, които действат.
Трябва да се променят и правилниците на всички лечебни заведения, било то за болнична или за доболнична медицинска помощ.
Освен това, вече имаме доста електронни регистри, които в държавата работят с тези термини, включително Електронният регистър за болничните листове. Все пак един програмен продукт не е нещо, което можем да го променим ей така, с щракване на пръсти. Тук става въпрос и за огромни средства, включително Регистърът на държавната администрация. Ако щете и регистрите, които са за достъп до лични данни, защото във всички лечебни заведения имаме регистри, които боравят с лични данни.
Говоря Ви за нещата от практиката, за да Ви стане по-ясно и колегите и гостите да разберат до какъв хаос ще доведем системата, само с тази промяна. Софтуерните продукти на ТЕЛК, на РКМЕ, на НОИ, на Агенция за социално подпомагане. Казах за много нормативни – може би ще бъдат стотици, нормативни и административни актове. Така че обмислете още веднъж предложението на доктор Дариткова.
Това, което Вие предлагате като кардинална промяна, е нещо, което ние също искаме да се случи. Знаете, че има Междуведомствена комисия между Здравното министерство и Министерството на труда и социалната политика. Нещата трябва да се обмислят, да се огледат отвсякъде, за да не стане така ние да пречим на цялата система на здравеопазването с нашето желание да направим промяна, а да направим такава промяна, която ще бъде балансирана и която ще бъде от полза най-вече за колегите ни. Нали за тях работим, нали всичко, което правим е в името на пациентите и на нашите колеги от здравеопазването?! Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за реплика, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Репликата ми е: кога уважаема доктор Стоянова? Кога най-сетне ще се започне? С промените, които предлагаме, хвърляме камъчето, ускоряваме и молим институциите по-бързо да си уеднаквят терминологията и да се започне връзката между тях. Кога? Колко време ще чакаме?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дуплика, доктор Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Това кога да бъде – скоро, но както Ви казах преди малко, това е огромна работа, която трябва да се свърши поне от двете министерства и от всички нас, за да създадем един полезен продукт.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дали Министерството на здравеопазването, иска да вземе кратко отношение по темата на предложенията за да приключим с изказванията, макар и Вие да сте представили становище?
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ние наистина сме представили много подробно становище по всяко едно от предложенията и продължаваме да си поддържаме това становище. Освен това, подкрепяме и подхода, който Вие предложихте. Наистина ако трябва да се гледа тази цялостна материя, която се предлага, трябва да бъде с отделен законопроект. Даже според мен, най-добре е един такъв законопроект да тръгне от правителството, за да може всичките съответни институции, министерства и други органи да могат да вземат отношение и да се направи най доброто предложение като проектозакон, който да влезе в Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Няма да оттеглите предложенията, така ли госпожо Найденова?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Бих искала пак да Ви върна само назад, на предното заседание, когато говорих за работните групи.
Уважаеми господин Министър, боли ми, че седем месеца ние работим в една от най-тежките сфери и Вие сте заедно с нас, но нито една работна група – ние самите не сме големите специалисти тук, на тази маса, има част от тези, които са зад нас, има и навън, да направим работни групи по различни проблеми.
Моето предложение се посреща с мълчание. И ако ние приемем, че такава работна група ще бъде съставена, не забравяйте дори и в Концепцията пише „мултидисциплинарна комисия“. Ето тук има и други специалисти в тази област. С удоволствие ще го оттегля като вносител, говорих и с колегите, но нека да започнем и този път да бъде. Пак казвам: няма който всичко да разбира, но влизаме в гората и просто отиваме там, където трябва да си свършим работата. Не ни плаши тази голяма работа, която предстои.
Ако имам от двете страни – и от Министерство на труда и социалната политика, и от Вас и Вашия гръб, и това, че Вие сте убедени, че и Вие сам като министър също няма да успеете всичко да изпипате в тази тежка ситуация, пак казвам една работна група, която може да поеме цялата тази… Не искам нито да сме първенците, нито пионерите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Искам преди да дам думата на госпожа Йорданова от Министерство на здравеопазването, да припомня Конституцията и разделението на властите. Да – изпълнителната власт може да прави работни групи. Народните представители имат други функции. Те могат да наблюдават дейността на изпълнителната власт, но все пак в работни групи някак си не е прието да участваме, освен по темата „законодателни промени“, които са внесени вече в Народното събрание или от народни представители.
Имате думата, госпожо Йорданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам да Ви уверя, че от юни 2017 г. със заповед на министъра на здравеопазването функционираше до края на октомври работна група, която се председателстваше от мен от страната на Министерство на здравеопазването и заместник-министъра на труда и социалната политика – доктор Петрова. Така че ние сме извършили един голям обем от работата, заедно и със сдруженията за хората с увреждания, заедно с представителите на НОИ и МТСП.
В края на октомври месец на Национален съвет по медицинската експертиза бяха представени две концепции, две стратегии. Първо, за промяна в подобряването на сегашната функционираща Концепция за медицинската експертиза, където ние си поставихме определени срокове и стъпки, като тази стъпка с промяната в Закона за здравето и отварянето на по-широк кръг от лекари, които да имат възможност да практикуват и да осъществяват Медицинската експертиза, е само първата стъпка. Междувременно работните групи са работили по промяна в Наредбата за медицинската експертиза и Правилника по прилагането му, като имаме готовност, както е заложено в предложението на народните представители до два месеца те вече да са преминали обществено обсъждане и да бъдат финализирани.
Същевременно, мисля, че на 31 октомври министърът на труда и социалната политика депозира в Народното събрание Стратегия за промяна в Експертизата на работоспособността, която се базира на един международен проект – още от 2015 г. беше положено началото му от двамата министри: министъра на здравеопазването Москов и вицепремиера Ивайло Калфин по препоръки на Световната здравна организация за разделянето на Медицинската експертизата и Експертизата на работоспособността, за да може цялостният процес на хората с увреждания тогава, когато получават определен процент на увреждане, да имат възможност и да получат компетентно отношение от страна на институциите по отношение на това с този процент увреждане какви точно възможности за професионална реализация би могъл да има всеки един гражданин.
Тази Концепция е депозирана в Народното събрание мисля, че от три месеца. Очакваме да се случи един дебат в тази посока. Даже смея да предложа този дебат да се състои заедно с участието на двете парламентарни комисии. Ние имаме готовност да участваме в този дебат, както и да Ви предоставим цялата информация по предложенията, които имаме, вече които са изработени и са изготвени по отношение на предложенията и за промяната в Наредбата за медицинската експертиза, Правилника. Така че сме изцяло на Ваше разположение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Колеги, пристъпваме към гласуване, така ли?
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Ще мотивирате ли предложението?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, внесените предложения за изменение и допълнение в приет на първо гласуване Законопроект, № 754-01-77, с вносители народният представител Георги Колев и група народни представители на Закона за здравето…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Вашите предложения, госпожо Найденова, за § 1.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Момент, не ме прекъсвайте, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, конкретно, губим време на Комисията.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Знам, но не ме прекъсвайте. В крайна сметка всички тук сме с еднакви права като народни представители. Вие сте първа сред равните.
…се базират на конституционните права на гражданите, свързани с право на труд, съгласно чл. 48, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България.
На първо място, се предлагат изменения и допълнения на термините, свързани с определяне на вида на намалената работоспособност. Предлага се терминът „временна неработоспособност“ да се замени с „краткосрочно намалена работоспособност“. Терминът „временно намалена работоспособност“ да се замени „с продължително намалена работоспособност“. Терминът „инвалид“, за който няколко пъти вече в залата сменяме различни законопроекти, да се замени с „дълготрайно намалена работоспособност“.
На второ място, се предлагат редица изменения и допълнения, свързани с правото на труд на медицинските специалисти, участващи в Медицинската експертиза на работоспособността, а именно: ТЕЛК-овете да се извадят от структурите на лечебните заведения и се включат в структурите на РЗИ, защото чрез клинични пътеки се финансира само лечебна дейност. А от друга страна, в бюджета на Министерство на здравеопазването са предвидени суми за финансиране дейността на ТЕЛК.
Предлага се степента на намалена работоспособност да се определя в проценти спрямо трудовите възможности на човек от неговата възрастова група – лица до 16 години, лица в работоспособна възраст и лица в пенсионна възраст, като видът и степента на намалената работоспособност на лицата придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване се определя пожизнено.
Предлага се участие на представител на НОИ – лекар, да бъде още на ниво на ТЕЛК, за да може още преди влязло в сила решение (шум и реплики), ако има смущаващи обстоятелства, същите да бъдат своевременно отстранени от Комисията, а не след това медицинските специалисти да възстановяват изплатените от НОИ суми за обезщетения – Вие знаете какво се случи в Пловдив.
Предлага се въвеждане на императивен срок за проверка и произнасяне на издадените експертни решения от контролните органи.
Лекарите, участващи в ТЕЛК, да се назначават на основен или допълнителен трудов договор, съгласно изискванията на Кодекса на труда.
И още две предложения: чрез направените предложения се предвижда освобождаване на Спешната помощ и НЗОК от преки ангажименти към Медицинската експертиза на работоспособността.
Не на последно място, в Раздел IV от Закона за здравето Медицинската експертиза ще намери отражение на съответното систематично място.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли изказвания или реплики? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване, въпреки че в нашия Правилник изрично е написано, че когато предложенията са извън обхвата на вече гласувания на първо четене Законопроект, не подлежат на гласуване. Но понеже съм „първа сред равни“ и достатъчно демократична, ще подложа на гласуване тези абсурдни предложения, в които се определя временната нетрудоспособност на лица до 16-годишна възраст.
Колеги, който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 5, против – 10, въздържали се – 4.
Не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 2.
Ще се изкажете ли, за да мотивирате този параграф, госпожо Найденова?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Няма, представила съм го достатъчно в предложението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 3.
Изказвания ще има ли? Не.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 4.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 4 – още един път § 4, не е моя грешката. Така е предложено от народните представители. Не съм променяла нищо от предложените текстове.
Който е съгласен за създаването на още един § 4 с друго съдържание, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 5.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Не се приема.
Сега вече преминаваме към параграф единствен по текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители и предложение на народния представител Даниела Дариткова, което е основно правно-техническо.
Госпожо Найденова, ще мотивирате ли своето предложение тук? Не.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се 7.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за параграф единствен, който ще стане § 1, заедно с подкрепеното предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 7.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 8.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 9.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 10.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 11.
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 10.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 11.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 12.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Тук има предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни, което е в синхрон с нашето предложение за създаване на Глава „Преходни и заключителни разпоредби“.
Който е съгласен с това предложение – ще подложа на гласуване двете предложения едновременно, защото те са в еднакъв смисъл, моля да гласува.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители и на народния представител Даниела Дариткова заедно, тъй като са идентични.
Който е за, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Сега по съдържанието на Преходната разпоредба.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Който е за – моля да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – 4.
Не се приема предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова за създаване на § 2.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова за създаване на § 3.
Моля, гласувайте.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова за създаване на § 4, в Преходните и заключителни разпоредби.
Моля да гласуваме.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова за създаване на § 5.
Подлагам на гласуване това предложение.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението, а с това и Законопроектът на второ четене в Комисията.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.
Уважаеми господин Министър, кой ще представи Законопроекта от Министерството?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се предлагат промени в следните основни направления.
На първо място, създаване условия и ред за прилагане на чл. 83 от Регламент 726/2004 на Европейския парламент и Съвета, относно лечението с лекарствен продукт за състрадателна употреба.
Предвижда се в Наредба на министъра на здравеопазването да бъдат разгледани условията и редът, при които да се извършва лечението с лекарствен продукт за състрадателна употреба. По този начин ще се даде възможност на пациентите, които не са включени в клинични изпитания, да получат достъп до лечение, когато липсва алтернатива и лекарственият продукт не е разрешен за употреба в друга държава. Тези лекарствени продукти няма да се заплащат с публични средства.
На второ място, регламентиране на мерки за наблюдение на лекарствените продукти и за ограничаване на износа им при необходимост. Експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата ще изготвя списък с лекарствени продукти, за които може да се ограничава износът. Изпълнителната агенция по лекарствата ще публикува на интернет страницата си списъка и търговците на едро с лекарствени продукти ще са длъжни да уведомяват ИАЛ, ако планират да извършват износ на тези лекарствени продукти.
Преди изготвяне на списъка на лекарствените продукти, за които може да се ограничава износът, ИАЛ ще изготвя списък за наблюдавани лекарствени продукти, което ще съдържа лекарствените продукти, за които през последните три месеца в Изпълнителната агенция по лекарствата са постъпили уведомления, че предстои износ. Въвежда се задължение към притежателите на разрешение за употреба да поддържат резерв в количества до 10 на сто за лекарствените продукти по чл. 217в, ал. 3 и изчислен от потреблението на съответните лекарствени продукти през последните шест месеца.
Въвеждат се и по-строги административно-наказателни разпоредби за нарушение на правилата относно паралелния износ.
Със Законопроекта се въвежда изискването ИАЛ да изгради специализирана електронна система за събиране и анализиране на информация, за липса и недостиг на лекарствени продукти на територията на страната в срок до четири месеца от влизането в сила на Закона.
С цел засилване на административния контрол се въвеждат и по-строги административно-наказателни разпоредби за нарушение на правилата относно паралелния износ. С тези мерки ще се ограничат случаите, в които липсата на българския пазар лекарствени продукти, поради техния износ, и съответно поемане на наказанието от тези, които са направили тези нарушения.
Предложеният механизъм е съобразен с Решение № 1 от 29 януари 2015 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 5 от 2014 г. Анализът за установяване на липса и недостиг се извършва при условия и ред определени с наредба на Министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Предвижда се същата да се издаде в срок до три месеца от обнародването на Закона.
Със Законопроекта се въвежда изискването Изпълнителната агенция по лекарствата да изгради специализирана електронна система за събиране и анализиране на информация, за липса и недостиг на лекарствени продукти на територията на страната в срок до четири месеца от влизането на Закона.
Така ще се обвържат данните за вноса на лекарствените продукти на територията на страната за доставените количества на ниво търговец на дребно и на ниво болница с данните за реализираните и заплатени от Националната здравноосигурителна каса лекарствени продукти, включени в позитивния лекарствен списък.
Данните и работата на Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната здравноосигурителна каса ще са синхронизирани и обвързани и ще са наблюдават ежемесечно.
На трето място, Законът предлага оптимизиране на дейността по провеждането на клинични изпитания и създаване на условия за прилагане на Регламент 536/2014. Разрешаването на клиничните изпитания ще бъде организирано в една-единствена административна процедура и ще се заплаща една такса. Отпада и задължението за лечебните заведения, в които се провеждат клинични изпитания, да създават етични комисии. Освен това са предложени и няколко вида мерки, за намаляване на административната тежест при извършване на дарения на лекарствени продукти, както и някои други мерки, свързани с общото намаляване на административната тежест. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
От представилите становища ще дам първо думата на съсловните организации.
Кой иска да вземе думата?
Заповядайте, професор Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, заместник-министри, колеги и гости! Изразявам положителното становище на Българския фармацевтичен съюз за концепцията и философията на Проекта на Закон. Ние сме участвали в дискусията и в работната група по изработването на конкретните текстове в Министерството на здравеопазването.
Имаме три конкретни предложения в Становището, изпратено на вниманието на народните представители, и се надявам те да бъдат взети предвид между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, професор Гетов.
Други съсловни организации? Не виждам.
Опитах се да направя приблизителен списък на заявилите искания за изказвания от името на БАРПТЛ становище ще представи госпожа Боряна Йорданова. Регламентът е две минути, тъй като вече разполагаме с писменото становище на съответната организация.
Моля Ви да се представяте за стенограмата.
БОРЯНА МАРИНКОВА: Изпълнителен директор съм на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. Изпратили сме нашето Становище на вниманието на народните представители. Искам да акцентирам само върху няколко момента. Няма да губим времето с цялата си позиция.
На първо място искаме да приветстваме достойнствата на Проектозакона за това, че той предвижда така дълго желаната от нас Единна електронна система за събиране и анализиране на информация за липси и недостиг, дефинициите за липси и недостиг – техният първи опит, въвеждането на електронното уведомяване и предвиждането на много по-строги санкции за извършителите на нарушения.
Това, което нас ни тревожи и бихме искали да подчертаем като проблемни зони. На първо място е, че тези текстове не са нотифицирани и неспазването на нотификационната процедура може да доведе до негативни последствия за България. Също така уреденият по този начин режим на износ продължава да не обезпечава защитата на българския пациент от евентуални липси или недостиг, поради факта, че налага ограничения, но не търси компенсиращи механизми и не създава регламенти за бързи вътреобщностни доставки, когато има налице липса или недостиг.
Също така се притесняваме, че въведеното ограничение и наблюдение на много голям обем лекарствени продукти представлява непропорционално ограничение на износа, а задължението за продажба в страната на лекарства, които са предвидени за износ, е пряка намеса на държавата в свободната пазарна инициатива и в свободното движение на стоки.
Дефинициите за липси и недостиг, на които толкова разчитаме, са неясни и неконкретни, което пък би било пречка да бъдат използвани като отправен елемент за анализ в мониторинговата система. Списъкът с наблюдавани лекарства по чл. 217 съдържа само намерения за износ, а не реален износ. В същото време искаме да подчертаем и че обхватът и контролът засягат единствено и само търговците на едро, а пък в същото време се оказа, че притежателите на разрешения за употреба могат да извършват износ на произведени от тях продукти, без да подлежат на контрол.
Имаме четири конкретни предложения, които накратко искам да скицирам. На първо място, да има норма в Закона, която да дава възможност за бърза вътреобщностна доставка, когато има липси или недостиг. Също така да има възможност продукт, който е включен в ограничителния списък, да отпада автоматично от него, тъй като в резултат на забраната за износ, недостигът би се считал за преодолян, а същевременно с това – с включването на един продукт в списък за ограничение на износа, веднага да стартира с това процедура за бърза вътреобщностна доставка, така че продуктът да бъде намерен максимално бързо за пациентите в България.
Необходимо е според нас и прецизиране на чл. 232 с въвеждане на изискване търговецът на дребно да посочва конкретно всеки един дистрибутор, до който е изпратил заявката си и е получил отказ.
И на последно място, бихме искали да обърнем вниманието, че е необходимо упълномощаване на Изпълнителната агенция по лекарства при отказ за предоставяне на информация по време на проверка, на който и да било участник във веригата по лекарствоснабдяване да суспендира лиценза му и да го оповести в ИАЛ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Господин Деян Денев.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър, заместник-министри, дами и господа! Благодаря за възможността да изкажа нашето мнение и Становище по така предложения Законопроект. Ние го подкрепяме по принцип.
Явлението „дефицити на лекарствени продукти в България“, въпреки че притежателите на разрешения за употреба внасят количества значително по-големи от нуждите на страната, през последните години се разрасна до бих казал неимоверни размери. Почти ежеседмично се сблъскваме с казуси, в които пациентите не могат да намерят лекарствените продукти, които им трябват, по аптеките. Така че нужно е такова решение. Подкрепяме и Законопроекта в частта му, касаеща въвеждане на института за състрадателна употреба. Имаме два коментара, които се надяваме между първо и второ четене да бъдат отразени от народните представители.
Първият коментар касае така наречената „практика за изкупуване на лекарствени продукти от аптеките“ от лица, които не са пациенти, а ги купуват с цел търговия. Законопроектът в сегашния си вид не адресира тези практики. Нашето предложение е да се въведе специален режим за отпускане на тези лекарствени продукти, който с наредба да бъде уреден, разбира се, не в подробности в Закона, за лекарствените продукти, които са в списъка, с който може да бъде ограничаван износът на тези лекарствени продукти, да се изисква от аптеките за определен период да пазят копия от рецептата, независимо че става въпрос за продажба на лекарствен продукт на свободен пазар, а не по Каса. А знаете такова изискване към момента няма, освен за наркотичните лекарствени продукти. Считаме, че при задържане на копие от рецепта за определен период, проверяващите ще могат да установят кога наистина са касае за изписване на лекарствен продукт на реален пациент и кога става въпрос за случаи, в които или липсва рецепта. Има случаи, в които пишат всякакви рецепти, но мисля, че доста повече ще се замислят, ако трябва да се пази копие от рецепта, отколкото в сегашната ситуация.
Вторият коментар е свързан с така нареченото предложение за поддържане на резерв от притежателите на разрешение за употреба. Този Законопроект през лятото, ако не се лъжа, беше обсъждан на Междуинституционална работна група в Министерството на здравеопазването. И тогава това предложение за създаване на резерв беше подробно обсъдено от всички участници в тази работна група. Всички се съгласиха, включително участващите институции, че то е нецелесъобразно по една проста причина: около 50% от фармацевтичните компании в България притежателите на разрешение за употреба оперират с така наречените представителства или дружества, които не осъществяват купуването и продаването на лекарствени продукти. Това означава, че когато лекарствените продукти се доставят на територията на страната, първото юридическо лице, което ги придобива е търговец, не друг, който не е извън контрола на притежателя на разрешение за употреба.
Знаете по Закона за ДДС ние сме длъжни в 5-дневен срок да фактурираме и съответно стоката става собственост на търговеца на едро. Тоест няма как притежателят на разрешение за употреба да контролира търговците на едро, които са получили стоката, какво те правят с нея, когато тя е тяхна собственост. Разбира се, Законът и към момента съдържа текст, който казва, че притежателите на разрешение за употреба са длъжни да направят всичко възможно, за да задоволят здравните потребности на страната и те го правят в рамките на действащото законодателство.
Надяваме между първо и второ четене изискването за този резерв да отпадне. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Следващият заявил изказване е проф. Бенишева.
Заповядайте, имате думата.
ТАТЯНА БЕНИШЕВА: Добър ден! Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, от името на Българската асоциация за лекарствена информация искам да внеса всъщност четири направления, които смятам, че трябва да бъдат обсъдени на първо и второ четене.
На първо място, тъй като започвам от милосърдната употреба, искам да споделя практика, че това касае предимно лекарства по централизирана процедура, а не лекарства, които са разрешени в други страни. Тоест, това са лекарства, които досега въобще не са разрешени и всички държави са разработили указания, а не наредба, както е заложено тук, за да има гъвкавост на процеса, тъй като докато приключи разрешаването за употреба, едва тогава тя е приложима.
Така че нека да обсъди парламентът дали това е възможно да бъде с указания на сайта на Изпълнителната агенция, тъй като делегира и ръководството на ЕМА 2717, а не виждам в мотивите това да е заложено от страна на МЗ. Точно обратното – доста са подвеждащи мотивите.
Другото, на което искам да Ви обърна внимание, реално са клиничните изпитвания, тъй като регламентът делегира тези два органа - ИАЛ и Централната етична комисия да са абсолютно независими. В този настоящ Законопроект е делегирано, че ИАЛ заплаща на КЕМИ, тоест на Етичната комисия. Аз не виждам как ще се гарантира тази независимост, още повече че сме оставили само един орган, който се политизира, именно КЕМИ или една Етична комисия, всички останали отпадат. А в Регламент 736 реално се делегират повече комисии.
Ще Ви дам опита набързо – Австрия, Германия, Холандия са акредитирали повече от една комисия, за да се избегнат монополният и политическият характер кой да решава именно кои от проучванията да се провеждат и кои да не се провеждат.
Смятам, че парламентът ще намери аргументи, за да промени тези текстове, да изключим тази зависимост на ИАЛ от КЕМИ и още повече, че МЗ обяви, че КЕМИ ще позиционирана в ИАЛ. Така че това е нарушение и на Регламента.
И може би на последно място, искам да допълня за това, което беше коментирано по отношение на паралелната търговия. Адмирираме да се създаде такава електронна платформа, без която няма да е възможно каквато и да е справка. Не виждам заложени текстове в Законопроекта в четири месеца това да бъде изработено и не виждам как ще стане, по коя номенклатура, тъй като в момента нямаме Единна номенклатура за лекарствата. НЗОК работи по една номенклатура, с едни кодове, Съветът работи по друга, аптечният софтуер е също по съвсем различна система.
Така че за четири месеца дано да има кураж ИАЛ да създаде това нещо, но аз не виждам по кой начин ще стане това, тъй като единствен надежден начин е аптечният софтуер на търговците на едро. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Бенишева.
Следващият заявил изказване е госпожа Аделина Любенова.
Заповядайте.


АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Добър ден, д-р Дариткова, добър ден на Министерството на здравеопазването, уважаеми народни представители! От името на магистър-фармацевти от инициативен комитет искам да кажа, че приветстваме тази инициатива на Министерство на здравеопазването. Беше крайно време да се предприемат такива мерки за промяна на Закона, но по отношение на текстовете имаме конкретни предложения. Те са изказани в пет основни точки.
Съвсем накратко без да губя време, бих искала да кажа, че ако не се намери много тясна корелация между работата в аптеките, между работата с Националната здравноосигурителна каса, респективно „Митници“ и НАП, по никакъв начин няма да могат да се засекат количествата и няма да настъпят конкретни рестрикции по отношение на ограничаването на тези дефицитни стоки. Освен това ние смятаме, че този Експертен съвет няма да свърши необходимата работа, защото той не е вътре в проблематиката.
Ние предлагаме Изпълнителната агенция по лекарствата с целия си капацитет и възможности, защото там наистина е цялата документация и информация, да осъществи цялата тази комуникация между участниците в лекарствоснабдяването. Може да го направи. Ако успее за четири месеца чрез съответния електронен софтуер да се случи, чудесно, но ние се съмняваме в това.
Какво правим до тези четири месеца – задавам въпрос? Защото ние много добре знаем, че и в момента има дефицити. Не са само прословутите, които чуваме по медиите. Много са продуктите. Затова предлагаме наистина много бързичко да се нанесат промени – да погледнете това становище. Няма да го разказвам, описано е подробно. Могат да се намерят тези мерки и ние го подкрепяме. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Любенова.
Други изказвания от гостите? Не виждам.
Давам думата на народните представители.
Заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми членове на екипа на ръководството на Министерството, уважаеми колеги от Здравната комисия, уважаеми гости! Можем само да поздравим ръководството на Министерството за така положените много сериозни усилия по съставянето и промяната на всички параграфи, които са отразени в Закона. Това и в двете направления, даже бих казал и в трите, е една изключително трудна материя и сигурно могат да се намерят много кусури, както казва нашият народ в сега предложената на уважаемата Комисия структура за промените. Аз ще си позволя само да кажа най-доброжелателно няколко думи след внимателния преглед на текста.
В чл. 13, ал. 2, където са упоменати клиничните звена, в които могат да бъдат извършени клинични проучвания със съдържание на наркотични средства, не зная поради какви причини, говорих и с част от хората, които са съдействали за създаването на тези точки, тези параграфи, са изпуснати хематологичните лечебни заведения. Няма тук да занимавам уважаемата Комисия, нито ръководството на Министерството колко тежък и драматичен е болковият синдром в терминалните стадии на развитието на нашите онкохематологични заболявания, но не е заслужено тези лечебни заведения да бъдат изключвани от възможността да бъдат провеждани там клинични изпитвания и това мисля, че лесно може да бъде поправено.
Има обаче някои неща, на които аз бих искал да обърна внимание и те бяха частично споменати от изказващите се от съсловните организации преди мен.
Първият въпрос е – и ще се радвам, ако този въпрос ръководството на Министерството в лицето или на господин Министъра, или на делегиран от него член на ръководството, може да представи пред уважаемата Комисия: как си представя създаването конкретно на тази информационна система, а тя е сърцето на проблема, която ще може да контролира движението на лекарствата в територията на страната и, респективно, извън територията? Тъй като тук уважаемия господин Денев каза нещо, което излезе и в общественото пространство, че от почти 60% от лекарствата, които се внасят на територията на Република България са обект на опити за реекспорт и то реален реекспорт, който се случва.
На второ място искам да напомня на почитаемата Комисия – без да имам отношение към Министерство на здравеопазването, че в параграфите, в които се описват санкциониращите действия, в мнението, което е изказано от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България категорично се заявява – и това беше тонът на нашето предложение като политическа сила само преди няколко заседания – този вид нарушения да бъдат сериозно инкриминирани и да влязат като обект на наказателна отговорност. Това за съжаление в момента не съществува и следва да се обмисли, разбира се, в рамките на един по-перфектен кръг от специалисти, тъй като става дума за особено големи обеми от средства, които сериозно нарушават интересите на държавата и едва ли с тези санкции, които аз не искам сега да ги цитирам – между 25 и 100 хил. лв. в едното ниво, и между 10 и 25 хил. лв. в другото ниво – биха могли да спрат търговия, която касае стотици милиони, та може би даже и милиарди. В този смисъл и това би могло между първо и второ четене да се обсъди.
На следващо място по отношение на Комисията, която се създава със заповед на министъра на здравеопазването не зная поради каква причина в нея липсва представител на Агенция „Митници“. Агенция „Митници“ е основният бараж, който участва в контрола на преминаването на медикаментите през границата на Република България и смятам, че това е една изключително отговорна институция, която следва да бъде включена в тази Комисия и тя да вземе отношение и да съдейства на Министерство на здравеопазването, на Изпълнителна агенция лекарства, за да може този процес да бъде овладян и да бъде доведен в неговите разумни и законни граници, които са характерни и в директивите, които е издал в това отношение Европейският съюз.
Това е, което мога да кажа. Действително с адмирации към усилията на Министерството, но между първо и второ четене би трябвало много сериозни усилия да се положат, тъй като има забележки, частично някои от които аз не бих искал сега да ги коментирам, но да се обмисли тежестта, административната тежест на информационния процес и събирането на данни, и реагирането от страна на ИАЛ, респективно, на Министерството някои от организациите обръщат внимание, че твърде е отежнено административното събиране на данни и оперирането с тях, дали това отговаря на истината ще покаже екзекутирането на Закона, но това е една стъпка в добра посока и ние ще приветстваме и ще подкрепим на първо четене така предложения Законопроект. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Михайлов.
Доктор Джафер, имате думата за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги, гости! Този разговор, който сега провеждаме, изглежда и звучи като дежа вю, защото 2013 г. аз и колегата Емил Райнов внесохме текстове почти същите като тези, които сега се внасят по повод ограничение на паралелния износ с уговорката не ограничение на онзи законов реекспорт, който се осъществява в границите на Европейския съюз, защото никой не може да оспори свободното движение на стоки, на финанси, на хора и така нататък, и да ограничава стопанската инициатива, а защото тогава бяха първите сигнали, че започва да върви процес, който ограничава правото на българския пациент до лечение. Първите сигнали по отношение на всички известни нам вече препарати, които липсват периодично в аптеките. Разликата тогава и днес е, че тогава мащабите бяха много по-малки. Днес говорим за обем, който многократно надвишава онези параметри през 2013 г.
Вярно е, че част най-вероятно от текстовете не бяха прецизирани, но това беше тогава нашият недостатъчен опит. От друга страна обаче, и сега ИАЛ работи по текстове, които са оттогава. За съжаление подкрепата, която очаквахме – и то от колеги от ГЕРБ, от Вас, първоначално декларирана – не я получихме в края на дебата, в следствие на което започна и дойде оспорването в Конституционния съд, вето на Президента Плевнелиев тогава и другите неблагополучия.
Ако днес обаче се обединяваме около това, че трябва водещ да бъде интересът на българския пациент и той да получава, и това е най-важното за законодателя лечението и своя медикамент, а след това идва интересът на големите търговци, които осъществяват своя законен износ. Друг е въпросът, че днес говорим за криминална част от този реекспорт. Има други органи, които трябва да се справят с тези фалшификации и този процес. Ние ще подкрепим в Комисия, и в зала отначало до край тези предложения, защото смятаме, че това е принципно вярната позиция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други народни представители?
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ също ще подкрепи този Законопроект и аз като действащ гинеколог само констатирам, че от четири гестагена на българския фармацевтичен пазар, в последните три месеца два не се продават и изчезнаха от пазара. Евтини медикаменти с бърз ефект. Да не говорим, че от няколко години няма Ваготил, от скоро няма и локалния Лидокаин. Виждаме едни така вопиющи картини, за които най-вероятно може би точно реекспортът е виновен да изчезнат тези позиции от пазара. Така че, въпреки че господин Ананиев е нов министър виждаме, че много бързо и много навреме тук тръгваме към едни промени, от които обществото отдавна се нуждае. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Други народни представители? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема в днешното заседание на Комисия.

(Закрито в 16,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова


Стенограф:
Емилия Огнянова