Извънредно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 22


На 21 февруари 2018 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно прогресиращата тенденция за нарастване на задълженията към здравни институции на държави – членки на Европейския съюз за предоставени на български осигурени лица здравни услуги, във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 30, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Вх. № 854-00-16/15 февруари 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията д-р Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник-министри на здравеопазването, уважаеми професор Плочев, уважаеми гости! Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазване.

То ще се проведе при предварително обявен дневен ред от точка единствена:
ИЗСЛУШВАНЕ НА УПРАВИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ОТНОСНО ПРОГРЕСИРАЩАТА ТЕНДЕНЦИЯ ЗА НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА КЪМ ЗДРАВНИ ИНСТИТУЦИ НА ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПРЕДОСТАВЕНИ НА БЪЛГАРСКИ ОСИГУРЕНИ ЛИЦА ЗДРАВНИ УСЛУГИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСТЪПИЛО ИСКАНЕ ОТ ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОСНОВАНИЕ чл. 30, ал. 3 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, вх. № 854-00-16, от 15 февруари 2018 г.
Точката е формулирана точно както е формулирано искането за изслушване от група народни представители.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Преди да пристъпим към изслушването, искам да Ви предложа за оперативното протичане на днешното заседание, следният регламент за провеждането на процедурата: вносителите на искането за изслушване да аргументират своето предложение в рамките на пет минути; управителят на Националната здравноосигурителна каса да направи изложение пред Комисията по здравеопазването в рамките на десет минути; изказвания по направеното изложение могат да бъдат в рамките на пет минути, като може да се отговаря оперативно на поставените въпроси.
Има ли възражения по така предложената процедура?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз се извинявам за искането за подробност по последния фрагмент от Вашето предложение, но доколкото разбрах, Вие предложихте по пет минути на група, на всеки народен представител? Разбрах, благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други възражения по процедурата? Не виждам.
Да я подлагам ли на гласуване, или имаме общо съгласие формално? Да я гласуваме по-добре.
Който е „за“ предложената процедура, като се ангажирате да я спазвате, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Още една процедурна тема. Днес в Комисията по здравеопазване пристигна Доклад от управителя на Националната здравноосигурителна каса в няколко страници, който разпратихме на адресите на народните представители. Надявам се, че сте се запознали с него. С този Доклад дойдоха и 19 папки, които сега ще раздам, защото съжалявам, че Националната здравноосигурителна каса не се е запознала с точната бройка на членовете на Комисията по здравеопазването, но тя е 22-ма. Беше ми много трудно да реша на кой да дам папка и на кой не, и затова се радвам, че не сме в пълен състав в момента, защото ще има папки за всички. Деветнадесет са папките, които получихме в оригинал. Сега ще ги раздадем на народните представители, за да може да се запознаете какво са ни изпратили от Фонда, да се запознаем с темата.
Сега давам възможност на вносителите да представят искането за изслушване. Кой от името на вносителите?
Доцент Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми експерти, уважаеми професор Плочев! Както знаете, при обсъждането на бюджета на Националната здравно-осигурителна каса неколкократно различни народни представители са поставили въпроса за проблема с изплащането на сумите, които са необходими за лечение на български граждани в чужбина. Получавахме различни отговори и едва ли не чуждите здравноосигурителни институции са съгласни да има разсрочване на тези плащания. Визираха се основно Германия, Австрия и други каси. В крайна сметка беше ни казано, че, видите ли, тук нямаме никакъв проблем с изплащането на тези суми.
В същото време скоро ние започнахме да получаваме сигнали от български граждани, които казаха, че имат затруднение при осъществяването на своето лечение в чужбина и главно поради факта, че много се бавели сумите за плащания от страна на българската държава, а вече колегите не ги приемали с удоволствие и така нататък. А най-изненадващо миналата седмица бяхме сезирани от професор Плочев в качеството му на управител на Националната здравноосигурителна каса с писмо, в което беше описана сериозната ситуация с бюджета на Здравната каса, що се касае основно за сумите, които са необходими за изплащане за лечение на български граждани в чужбина – както за планово лечение, така и за спешна помощ. В същото това време се появи една информация за източване на българската Каса през чужди каси, където работят лекари-българи в определени лечебни заведения, които мотивирали български пациенти, и даже с автобуси ги карали в чужбина в техните болници, а пък там те минавали като спешни пациенти и така нататък.
Проблемът с бюджета на Касата, тъй като ние считаме, че при този бюджет наистина сумата, която визира професор Плочев за изплащане до края на тази година – 140 милиона, е сериозен проблем. Явно няма откъде да се намери, още повече че той спомена пред медиите, че въпросът с резерва на Националната здравноосигурителна каса е приключил и просто там няма средства.
Ние искаме да разберем какво е истинското състояние на нещата, каква е тази ситуация със сигналите, има ли сигнали, сезирана ли е българската Прокуратура за източването на българската Национална здравноосигурителна каса от чужди лечебни заведения и какво е мнението на другите здравни институции в страната? Затова днес поискахме да изслушаме професор Плочев като източник на цялата тази информация, която заля страната миналата седмица. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Йорданов.
Професор Плочев, имате възможност в рамките на десет минути да ни запознаете с информация, касаеща днешното изслушване.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Здравната комисия, уважаеми господа заместник-министри на Министерство на здравеопазването, уважаеми господа депутати, журналисти, гости!
В Приложение № 1 към настоящия Доклад, който е част от папките, които преди малко Ви раздадоха, е представена динамиката на задълженията по исковете на другите държави за периода на прилагане на правилата за координация на системите за социална сигурност. През всяка от годините от времето на България в Европейския съюз годишните суми на платените задължения по исковете на други държави са по-ниски от стойността на постъпилите през годината искове. Това води до непрекъснато нарастване на стойността на задълженията към други държави като към 31 януари 2018 г. те са на стойност 271 млн. и 200 хил. лв.
В Приложение № 2 от настоящия Доклад, който също го има в папката, са представени задълженията към другите държави към 31 януари по държавата-кредитор и по период за изтичане на 18 месечния срок за безлихвено плащане. Общата сума на задълженията на България по постъпилите искове по реда на правилата за координация на системата за национална сигурност и със срокове за безлихвено изплащане, изтекли преди 31 януари 2018 г., е в размер на 133 млн. 404 хил. лв., а тези със срокове на безлихвени плащания, изтичащи в периода 01.02. – 31.12. 2018 г., са 73 млн. 449 хил. лева.
По Закона за бюджета на Здравната каса за 2018 г. средствата на здравноосигурителните плащания за медицинска помощ са в размер на 73 млн. лв. Основният дял – 72%, от сумата по исковете на други държави се формира от предоставени в другите държави болнична помощ, като са разпределени така: за извънболнична помощ – 12%, за дентална – 1,5%, за лекарства – 6%, за други плащания – 8,5%.
В докладите на Сметната палата към годишните отчети при изпълнението на бюджета на НЗОК са отбелязани негативни констатации, с които не можем да не се съобразим, като се има предвид, че отлагането на плащанията за възстановяване на разходите по искането за здравноосигурителните права на българските граждани може да доведе до увеличаване на съдебните дела по исковете на заплатената медицинска помощ в чужбина.
В докладите от последните две години – 2015 г. и 2016 г., България трайно се посочва като една от държавите с най-ниски нива на плащане на сумата за възстановяване от други държави- членки. През последните три години управителите на НЗОК периодично докладват на Надзорния съвет за изпълнението на задълженията по исковете на другите държави за периода на прилагането на правилата. В Доклада на управителя на НЗОК на заседанието на Надзорния съвет от 20 юни 2017 г. е предложено да бъде обсъдена възможността за прилагане на чл. 23, ал. 1, т. 9 от Закона за здравното осигуряване и в приходите на НЗОК, и в Закона за бюджета на НЗОК да се предвидят целеви субсидии от държавния бюджет за изпълнение на задълженията, които произтичат от прилагането на правилата за координация на системите на социалната сигурност.
Ще си позволя да Ви прочета едно от заключенията, които са станали на това заседание. Господин Кирил Ананиев отговаря на господин Таушанов: нека той да бъде обсъждан от Надзорния съвет, но не сега, защото, когато дойде времето, ще го гледаме. Това е дебат за бюджета на 2018 г. Отлага се това плащане за по-късна дата, тоест, когато ще се гледа бюджетът на НЗОК, а това е протокол от 2017 г. Междувременно, зачестяват писма от държавите, в които се изразява безпокойството, относно неспазване от страна на България на 18-месечните срокове за плащане на исковете и се настоява за определяне на плановете за плащане, в които да се покаже как в следващите години забавянето на плащането ще бъде преодоляно. Моля да ми покажете писмото. (Реплики.)
На 20 януари 2018 г. получихме писмо от Германия, въпреки че есента бяхме преговаряли с тях и бяхме договорили забавянето, но в това писмо пише следното: „Вашите плащания обаче, както го предположихме по време на споменатите разговори, които се състояха през есента на 2017 г., не доведоха до спиране на нарастването на задълженията, тъй като срокът за изплащане от 18 месеца е изтекъл“. Тази сума е била около 19,1 млн. евро, а в началото на тази година тя възлиза на 23,6 млн. евро, а освен това до края на годината ще изтече срокът от 18 месеца на една друга сума в размер на общо 23 млн. евро.
Главната ни цел, както съвместно отбелязахме в протокола и в споменатите разговори, е да се изчистят всички задължения до края на 2018 г., които са дължими, и са съгласно определените европейски срокове от 18 месеца. За постигането на тази цел е нужно през текущата година – 2018 г., да бъдат платени суми в размер на 46,8 млн. евро, тоест близо 90 – 100 млн. лв. А както казахме, ние имаме 70 млн. лв. за всички плащания и за всички каси, а не само за Германия, като само за Германия имаме около 100 милиона до края на годината.
Това бе докладвано на заседанието на дирекционния съвет от директорката госпожа Жермена Въткова, която изрази силно безпокойство, а ние я попитахме да ни предложи какво да правим по въпроса, как да се справим с тази ситуация, защото наистина нещата могат да излязат от контрол. Бяхме уведомени, че е изпратено писмо до министъра на здравеопазването на 2 февруари, в което му е предоставена информация за дълговете, като му е напомнено, че е необходимо да ни се изплати сумата, тоест Министерството на здравеопазването ни дължи сума в размер на 18 млн. и 29 хил. лв.
Искам да Ви кажа, че за 2017 г. от дължимите 18 млн. лв., които Министерството на здравеопазването дължи, тъй като то е издало протокола за лечение в чужбина и ние трябва да си ги получим парите, ни е платило 64 хил. лв. За 2017 г. не ни е платен нито един лев, а до 12 февруари тази година сумата, която ни дължи Министерството на здравеопазването, е 21 млн. 318 хил. лв. На това заседание на дирекционния съвет ние бяхме единодушни, че по този начин явно няма да се справим, че няма да можем с нашите усилия – не се изплащат и дължимите пари от Министерството на здравеопазването, да покрием разходите, които дължим.
Взе се решение да предложим да бъде обсъдена възможността за прилагане на чл. 23 от Закона за здравното осигуряване и да се извърши актуализация на бюджета на НЗОК като от приходите по Закона се осигурят целевите субсидии. Знаем, че нямаме такива права, а ние не можем въобще да инициираме подобно нещо. Решихме да изпратим това писмо до парламента и до всички парламентарни групи, защото от моя гледна точка така е справедливо, морално, да можем да предизвикаме този дебат и нашата молба е да ни помогнете да се справим, защото наистина нещата стават много тревожни.
Никой не е поискал актуализация на бюджета, а ние нямаме правото и не можем, и Конституцията не го позволява, но ние само предлагаме да се обсъди възможността по някакъв начин да ни се помогне. Дали тази възможност ще бъде по този начин, или Вие ще ни предложите някаква друга възможност, това вече е Ваше право? Ако ни кажете, че няма възможност, не може нищо да се направи, така ще карате и така ще караме. Някой трябва да ни каже как да се справим с този проблем. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Плочев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Никой ли не иска да зададе въпроси, или да коментира предоставената информация?
Налага се да взема думата, вероятно се изчакваме. Ще започна своето изказване като изразя дълбоко съжаление, че един проблем, който е чисто оперативно финансов, беше преекспониран, превърна се в политически, а в публичното пространство стана дебат кой какви правомощия има в системата на здравеопазването.
Аз считам, че този дебат е повече от ненужен, тъй като Народното събрание, като законодателен орган, ясно е разписал, изчерпателно е формулирал какви са отговорностите на министъра на здравеопазването, на управителните органи на Националната здравноосигурителна каса в съответните специални закони – в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване. Още повече аз съм учудена, че точно сега се повдига темата и това е моят основен въпрос: защо в този момент се поставя този въпрос, при условие че е имало много дискусии с възможности да бъде коригирана, ако се налага тази финансова рамка? Защо точно сега се поставя, когато се дебатира по Националния рамков договор, когато се търси решение на горещите проблеми в системата на здравеопазването – доколкото сме информирани за хода на преговорите и те вървят в позитивна посока в интерес на българските пациенти и лекари, и за всички други медицински специалисти?
Преди да премина към цитирането на конкретните разпоредби в това отношение, аз искам да заявя, че темата за задълженията на Националната здравноосигурителна каса към здравните институции на държави – членки на Европейския съюз многократно е повдигана във времето в Комисията по здравеопазване.
Само през 2017 г. в Комисията въпросът е обсъждан на редовно заседание, проведено на 13 юли 2017 г., при приемането на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. по повод поставени въпроси от мен и от народния представител доктор Нигяр Джафер, което е отразено във внесения от Комисията доклад в деловодството на Народното събрание. При приемането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса въпросът отново беше обект на дискусии по време на заседанието ни с Бюджетната комисия. Поради тенденцията за нарастване на задълженията на Националната здравноосигурителна каса средствата по бюджета в перото за оказана медицинска помощ, в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, са увеличени с 13 млн. лв., тоест тази година ще се разполага със 73 млн. лв. в сравнение с 60 млн. лв. за 2017 г.
Искам да благодаря на професор Плочев и на неговия екип за предоставените извадки от стенограмите от горецитираните заседания с подчертаните изказвания на господин Кирил Ананиев, но не и на народните представители, както и за подчертаните действащи разпоредби на Закона за здравното осигуряване. Надявам се, че това не е израз на подценяване на капацитета на народните представители.
Убедена съм, че всички в Комисията по здравеопазване познават много добре нормативната уредба, имат свежа памет и имат добро познаване на законодателството в сферата на здравеопазването, така че получените папки с подчертани – отново повтарям, от представителите на НЗОК параметри на законите, които регламентират нормативната уредба в системата, не са особено добър знак за мнението на управителя и неговия екип към народните представители и тяхното познаване на нормативната уредба.
Надявам се да ме опровергаете и в този дух ще си позволя да поясня, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за здравето държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет, а в чл. 5, ал 1 от същия закон се посочва, че министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите, свързани с тази национална здравна система.
По отношение на органите на управление на Националната здравноосигурителна каса в чл. 6, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване ясно се посочва, че те са на първо място – Надзорният съвет и управителят. В чл. 15 и чл. 19 от Закона за здравното осигуряване са разписани правомощията на всеки един от органите на управление на Националната здравноосигурителна каса, а съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване Надзорният съвет одобрява Проект на Закона за годишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса след становището на министъра на здравеопазването.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване Надзорният съвет осъществява контрол върху оперативната дейност на управителя по изпълнението на бюджета на Националния рамков договор и по дейността на Националната здравноосигурителна каса, както и върху дейностите на директорите на районните здравноосигурителни каси.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 3 от Закона за здравното осигуряване, която професор Плочев услужливо е подчертал в предоставените ни днес материали, ясно посочва, че управителят на Националната здравноосигурителна каса изготвя Проект на Закон за годишния бюджет на НЗОК и го изпраща за становище на министъра на здравеопазването. След това внася този Проект на Закон за годишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса заедно със становището на министъра на здравеопазването за разглеждане и одобрение от Надзорния съвет.
Безспорен факт е, че управителят се избира от Народното събрание, но, според мен, това не му позволя да нарушава принципите и процедурите, предвидени в Закона за здравното осигуряване, които са приети от същото това Народно събрание. И тук в никакъв случай не може да се спекулира с тезата, тъй като управителят се избира от Народното събрание, че той не е нужно да информира Надзорния съвет и министъра на здравеопазването при възникването на проблеми в дейността на Националната здравноосигурителна каса, защото разпоредбите на Закона за здравното осигуряване са императивни. Здравната система е едно цяло и доброто й функциониране зависи от доброто сътрудничество и комуникация между всички участници в системата, включително и предприемането на координирани действия за подобряването й.
Не на последно място, когато се касае за финансови въпроси, следва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за публичните финанси, които еднозначно посочват, че Министерският съвет организира и ръководи съставянето, внасянето в Народното събрание, изпълнението на държавния бюджет чрез министъра на финансите и първостепенните разпоредители с бюджет – чл. 7, ал. 1 и ал. 4:
„Чл. 7. (1) Органите за управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса организират и ръководят съставянето и изпълнението на бюджетите на социалноосигурителните фондове.“
„Чл. 7. (4) Съгласно чл. 80, ал. 2 от Закона за публичните финанси Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса в сроковете, определени за бюджетната процедура, представят на министъра на финансите информацията необходима за разработването на средносрочната бюджетна прогноза и на Проекта за държавния бюджет за съответната година.“
Не на последно място, ще припомня и Конституцията на Република България – чл. 87, ал. 1:
„Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.
(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.“
В заключение ще си позволя да кажа, че непознаването на законодателните процедури, на основни принципи в работата на институциите и начинът на взаимодействие между тях не би трябвало да бъде част от профила на един управител на обществен фонд. Също така непознаването на процедурите не е извинение за липсата на съгласуваност и последователност в действията му. Когато един човек поема такава голяма отговорност и такъв отговорен пост, първата му задача би следвало да бъде да се запознае със своите правомощия и задължения, които са му възложени със Закона, и във всичките си действия да се ръководи именно от разпоредбите на Закона в името на доброто на всички български граждани.
Има ли други изказвания, или реплики?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моето изказване е продиктувано от Вашето изявление в момента и аз искам с него да защитя подписите на народните представители, които са поискали извънредно заседание на Комисията. В този аспект ще си позволя съвсем спокойно да Ви цитирам части от писмото, което разтревожи всички нас и ни накара да поискаме това извънредно заседание, към което виждам, че има голям интерес. То е от 9 февруари и е с изходящ номер на Националната здравноосигурителна каса.
В него буквално се казва: „В тази връзка се обръщаме към Вас с настоятелна молба да бъде обсъдена възможността за прилагане на чл. 23, ал. 1, т. 9 от Закона за здравното осигуряване и да се извърши актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса“. Прескачам следващите редове и допълвам последното изречение от този абзац: „За 2018 г. необходимият допълнителен ресурс за заплащане на исковете за срокове на плащане преди 1 януари 2019 г. възлиза на 140 млн. лв.“ И веднага се обръщам към документите, които ни е изпратил уважаемият професор Плочев, и е цитирал Указ № 387: „На основание чл. 98 от Конституцията на Република България постановявам обнародване в „Държавен вестник“ на Закона за Националната здравноосигурителна каса.“
Има разлика между цифрата, която се посочва в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и цифрата, която посочва уважаемият от всички нас професор Плочев.
Това е първият фрагмент от причината, поради която уважаемите народни представители си позволиха да поискат извънредно заседание на Комисията по здравеопазване.
Вторият „холдер“ на нашето искане беше свързан с това, че още при обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването, на 2 ноември 2017 г., уважаваната от мен доктор Джафер в своето изказване изрично е посочила проблема със задълженията на Националната здравноосигурителна каса към момента – 2 ноември 2017 г., поставила е въпроса тогава и това, че този проблем действително е сериозен, но на него не се обръща достатъчно внимание.
Другият по значимост проблем, на който обърна внимание Българската социалистическа партия, е, че при обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която оперира с огромната част от публични средства за здравеопазване, не бяха взети предвид няколко основни проблема: здравната система е вътрешно задлъжняла към дистрибуторите с над 500 млн. лв.; НЗОК е задлъжняла към външни организации с над 250 млн. лв.; частта от задълженията на общинските болници възлиза на 100 млн. лв.
Всички наши предложения при конфигурирането на бюджета бяха насочени в посока да бъдат обсъдени и частично преодолени тези проблеми при конструирането на бюджета, който беше наложен от управляващите, и не ни даваше сериозни възможности тогава нито за откриване на нови медицински дейности, нито на възможност за преразглеждане на сега съществуващите, които бяха предложени от опозицията. Всички проблеми, които тогава бяха подтиснати като дискусия и бяха гласувани със силата на мнозинството, сега един по един почват да излизат. Затова си позволявам да защитя народните представители, които са поискали това заседание от Комисията, с оглед на проблемите, които действително съществуват.
Ние не търсим в този дебат защита на отделната личност, въпреки че си позволявам да го споделя, но кандидатурата на уважаемия професор Плочев беше издигната от Вас в рамките на първата сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание и като конструктивна опозиция, включително и колегите от ДПС, я подкрепихме – в смисъл, че се създава нов управленски екип.
Какво се получава в момента в рамките на 11 месеца? Един здравен министър напуска, идва нов здравен министър, а сега предстои да се обсъжда дейността на сегашния управител на Касата. Възможно е той да бъде освободен със силата на мнозинството и не смятат ли уважаемите народни представители, че това създава изключително сериозна нестабилност в системата, поради което е големият интерес и на медиите, и на обществеността, и на гражданите към проблемите?
Вие самата споделихте, а и уважавания от мен министър Ананиев също сподели, когато беше в залата, за голяма наша радост, че системата е болна и се нуждае от сериозна реформа. Това са причините, уважаема госпожо Председател, поради които ние си позволихме да изискаме извънредно заседание на Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Позволявам си реплика, защото аз по никакъв начин не съм оспорила правото на народните представители или съм поставила под съмнение смисъла на това изслушване. Напротив, аз смятам, че изслушването е изключително важно, защото се инспирираха страхове в обществото, инспирираха се опасения, че българските граждани няма да получат своевременно лечение в чужбина, което не е вярно. Аз искам наистина Касата да каже има ли в момента опасност българските граждани да не получават лечение в рамките на Европейския съюз? И въпросите трябва да са не към нас, а към управителя на Националната здравноосигурителна каса, чието изслушване сте поискали.
Моля Ви, професор Михайлов, обърнете се към управителя, който е повод за това изслушване. Управляващото мнозинство със своите действия е последователно и може да даде отговор на всеки един от тези въпроси, но отново политическата заигравка със страховете на хората в сферата на здравеопазването няма да доведе до стабилност на системата, а Вие това го правите напоследък много умело.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Предполагам, че имам право на дуплика на Вашата реплика.
Моето изказване е продиктувано от началото на Вашето изказване, което вече фигурира в стенограмата. Вие споделихте пред уважаема Комисия, че смятате този дебат за ненавременен и това ме провокира да споделя с уважаемата Комисия аргументите, поради които ние сме изискали това изслушване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Изказвания?
Господин Славчо Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Бих искал да участвам в този дебат по-скоро от човешка гледна точка и да кажа следното, че когато ние подкрепяхме професор Плочев в залата, бяхме уверени от тогавашния председател на Надзора на Здравната каса – още не беше министър, че проблеми няма, че бюджета на Касата няма проблеми. Сега виждаме, че проблеми има.
Аз ще запитам професор Плочев, след малко да даде конкретен пример дали има върнат пациент заради това, че ние не си плащаме към определена държава? Но, тъй като доктор Дариткова се позовава изключително на Нормативната уредба – че непознаването не оправдава онзи, който го прави, ще кажа следното и ще цитирам и това, което каза професор Михайлов на 2 ноември.
Доктор Джафер се обръща към министър Горанов и тогавашния негов заместник Кирил Ананиев, сегашен министър на здравеопазването, и пита: „Какво ще правим с тези 240 милиона тогава?“, а след това казва: „В другата година те ще бъдат 260.“ Има стенограма, имате я вероятно и Вие, а отговорът е неудовлетворителен – не влизат в бюджета, няма го като разход.
И нещо друго е много важно. След като непознаването на Закона не оневинява, трябваше ли министърът на здравеопазването да тръгне в седем медии да обяснява колко неистини, тоест лъжи – шест на брой, е изрекъл професор Плочев, а в това време професор Плочев мълчи? Един, два, три, четири дни министърът на здравеопазването обвини професор Плочев, че той е тръгнал по политическите сили за помощ, а може да е бил, но не зная.
Но искам да Ви кажа, че министърът на здравеопазването беше при мен, аз го приех по негова молба като народен представител. Той искаше да отида в Министерството. Напомних му точно това – че непознаването на принципите на парламентарната република не го извинява. Министрите ходят при депутатите, а не обратното. И защо си мислите, че той дойде при мен – да каже какво е изрекъл професор Плочев и да ме помоли да способствам за неговата оставка? Опозицията да способства за този, когото е подкрепила!
Казах на министър Ананиев: „Господин Министър, ето Ви едно писмо от 2 февруари, подписано от целия Дирекционен съвет, с което Ви уведомявам, а и да ми кажете може ли да си запиша номера, защото не сме го виждали?“ Там също се говори за 271 млн. лв. Ето Ви двата протокола от срещата с органите за връзка на Германия и на Австрия – единият от 12 септември, а другият е от 10 октомври. Там немската страна, при това в присъствието на дипломат, говори за проблеми, говори за криза, а в превод от дипломатичен език криза значи скандал. Междувременно, малко по-късно има и обаждане, че на наш гражданин в Германия му е отказано лечение, именно защото не си плащаме.
Ако погледнете приложената графика от получени документи, ще видите, че от 2015 г. досега са най-големите стойности на не разплащане. Защо толкова ни изплаши това предложение с молба за прилагане на един член от Закона, който да предвиди актуализация? Защото е било февруари месец.
Ами, да Ви питам: на едно друго ведомство не бяха ли дадени 100 млн. лв. без никакви внасяния в Министерския съвет, а под натиска на синдикалните организации – да не казвам кое е министерството, та откъде дойдоха тези пари? Аз ще Ви кажа откъде и това е скритият резерв на централния бюджет. Защото ние тук, уважаеми дами и господа, гласуваме държавния бюджет, но там има едни проценти за разпределение, които са заложени, а в случая е 36,2, а би трябвало да са 40%, създава се един скрит резерв. Това е така нареченият „резерв на бюджетарите“ от почти 3 млрд. лв. Тогава за какъв страх от актуализация ние говорим?
Доктор Дариткова казва, че въпросът се е превърнал в политически, а председателят на парламентарната група на ГЕРБ отиде в телевизията да обяснява, че това е политиката. Аз мълчах три дни, но отидох в качеството си на частно лице заедно с професор Плочев и обясних защо. Но председателят на Вашата група, уважаемата доктор Дариткова, каза: „Ако седеше там експерт, нали друг е въпросът?“ – да Ви кажа, за да знаят и присъстващите.
През далечната 1979 г. станах преподавател във Военномедицинска академия по „организация, тактика на медицинската служба“. Тук виждам двама души, единият от които е професор по медицина и е бил мой курсист, и се е занимавал дълги години точно с медицинско осигуряване. Бях консултант на Националния медицински координационен център, а от 15 години съм консултант във Военномедицинска академия и участвам във всички разработки при действие на Академията в условия на кризи.
Е, дали съм имал основание да застана до професор Плочев, с когото се познаваме от 45 години, в лично качество? Мисля, че да, мисля, че да, така че нека да бъдем точни. Идеята тук беше ясна, прозрачна и няма да говоря за натиск върху професор Плочев. Този, който е правил натиск, осъществявал е натиск чрез друг човек, аз ще го предам лично на премиера на републиката. Той знае как да ги намери – ще му дадем телефони, SMS, всичко, и ще се види кой кого е заплашвал, и кой няма да си намери място в държавна болница.
Въпросът се превърна в политически от други хора, а не от Плочев и той беше принуден да се защитава. А министърът каза: „Той се гърчеше пред мен, обеща ми да подаде оставка, но не подаде оставка.“ Какво да Ви кажа?! Показвате му на телефона едно писмо, а той гледа да се измъкне от тази желязна хватка, която Вие му прилагате. Помните ли как Глинка Комитов беше освободен и дори не си депозира оставката, а я депозира една секретарка? И къде отива от там професор Плочев? Отива в парламента. Но при кого отива? Отива при Вашата парламентарна група.
Да, наистина въпросът е политически и ще Ви кажа защо. Защото вчера господин Цветан Цветанов след заседание излезе и каза, че ние засега нямаме основания като парламентарна група – така, така и така. След един час министърът на финансите каза: „Аз искам оставката на Плочев“. Защо я искате?! Бързаха докато дойде премиерът оставката да е дадена, но се оказа, че този път не се случи.
Той може да има своите недостатъци, да дълги години е ръководил в болница, в клиника, може административно да не е толкова опитен, но той е честен човек и се противопоставя на всичко онова, което Вие казвате законова норма, но в частта й закононарушение. Нека да бъдем точни. Когато някой се опитва да се вмесва в работата му – Надзорният съвет е контролен орган, но като такъв – не като отделни девет души, могат да се месят в работата на управителя. Никой от Надзорния съвет не може да вземе един човек и да го заведе при министъра, и да каже „Това ще е новият главен секретар от утре“, защото така е решил. Това е невъзможно и по този въпрос професор Плочев, доколкото знам, имаше разговори с премиера и получи подкрепата му. Нека да бъдем точни, да мерим и едната и другата страна, да решим кой има право и кой не.
Не смятам, че кой знае какво е направил професор Плочев като е уведомил своя работодател, тоест парламента. Не мога да приема факта, че дори и премиерът каза: „Министърът има право да си избира екипа.“ Професор Плочев като управител на НЗОК не е член на екипа на министъра на здравеопазването. Ето там е екипът на министъра на здравеопазването…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Регламентът важи даже и за гостите. Съжалявам, че трябва да Ви прекъсна, но пет минути е регламента.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, приключих.
Ако съм нарушил, извинете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сега ще си позволя да Ви репликирам.
Уважаеми господин Велков, ние наистина тук сме в интерес на истината и придържането към аргументите, и в никакъв случай не оспорваме личните качества на професор Плочев. Оспорваме действията му съгласно нормативната уредба, защото, ако той беше информирал Надзорния съвет и чрез него тази информация беше стигнала, и намерила решения, тогава щяхме да приемем, че той познава нормативната уредба и спазва Правилника.
Когато той отправи този въпрос директно към парламентарните групи, аз твърдя, че един финансово-оперативен проблем се превръща в политически. Ясно са заявени и политическите позиции, а освен личната Ви подкрепа професор Плочев получи лична подкрепа и от опозицията, което наистина е парадоксално. В един момент виждаме, че ние си поделяме отговорността за управлението на здравната система с опозицията, което е потвърждение, че ние сме изключително демократични като управляващи.
И аз отново искам да попитам: защо смятате, че е коректно това писмо, прескачайки Надзорния съвет, той да го изпрати директно до председателя на Народното събрание, до всички парламентарни групи, до нечленуващите даже народни представители в парламентарни групи, а не да го изпрати в Здравната комисия и във Финансово-бюджетната комисия, и да се обсъдим там проблема? Защо прескочи Надзорния съвет? Това по-скоро е коректният въпрос и го визираме като нарушение, което е допуснал в подхода си за търсенето на решение.
Ще припомня, че професор Плочев е този, който е внесъл в Надзорния съвет бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., и присъстваше на онова заседание, на което доктор Джафер зададе въпроса. Тогава взе отношение и нямаше никакви възражения по отношение на параметрите на този бюджет. Защо само два месеца след утвърждаването на бюджета той отправи този проблем на нивото на Народното събрание? Това е въпросът, на който ние не можем да намерим отговор. Ако Вие го имате, можете да ни го дадете.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Под формата на дуплика бих Ви отговорил. Вие избягвате да споменете, че писмото от 2 февруари, изготвено на 31 януари, което е в ръцете Ви, е изпратено до министъра на здравеопазването и до неговия заместник, който е председател на Надзорния съвет на НЗОК, така че Надзорният съвет е уведомен за проблема.
Аз ще попитам тук, няма повече да се занимавам с дуплика, но ще попитам професор Плочев: професор Плочев, от колко месеца Вашият колега – министър, е такъв, колко пъти Вие сте се срещали с министъра да обсъждате въпросите и би трябвало да кажете дали всяка седмица се виждате?
И второ, имате ли конкретен случай, тъй като тук се твърди, че български граждани не им е отказана здравна услуга в чужбина, конкретен случай, който да посочите? Това са двата ми въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания? Ще отговорите ли на въпросите?
Заповядайте, професор Плочев.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Да, ще отговоря. Благодаря Ви, господин Велков.
По отношение на срещите с министъра, наистина е много трудна колаборацията откакто министър Ананиев стана министър и четири пъти съм се виждал с него. Един път, за да обсъждаме какво ще се прави на Европейското председателство, втори път го помолих да ми помогне да не се оказва въздействие от членове на неговото правителство върху дейността на управителния орган на Националната здравно-осигурителна каса, тоест върху мен. Третата среща беше в Центъра по хигиена, за да огледаме къде може да се премести касата. Четвъртият случай беше тази злополучна среща, когато ме посрещна с телефон, показа ми лист – не знам защо каза, че в Министерския съвет се е разглеждал въпросът, би трябвало да има документи, но както и да е, показа ми телефона и ми поиска оставката.
Това са четирите случая, когато съм се срещал за тези месеци с министъра на здравеопазването. Считам, че има криза, че това са част от проблемите, а това са именно липсата на комуникация и контакт между нас. Контакт трябва да има, както се казва, три пъти в седмицата, за да може да не се стига до неща, които са недоразумения.
Само по отношение на Вашия въпрос – защо, аз не знаех и никъде не пише, че трябва да се консултирам или да искам разрешение от Надзорния съвет и от министъра за писмата, които пиша. Мисля, че отговарям за действията, а не за писмата, може да не съм прав, казвам какво е моето мнение.
По отношение на Вашия въпрос за оплакванията, които са постъпили в Здравно-осигурителната каса за хора, са върнати и според тях заради това, че не сме си изплатили задълженията, но аз това не мога да го потвърдя. Казваме техните думи и точно ми е дадена бройката по държави – за 2016 г. са 334 човека, а за 2017 г. са 332 човека.
Вчера ми се обади един баща и каза: „Слушам внимателно дебата.“ Детенцето му, момиченце, е отишло в Англия за трансплантация на костен мозък и са го върнали, защото е казано: „тези не си плащат“ и са му поискали по друг начин да се лекува детето. Вчерашен е случаят. Той не ми позволи да съобщя името му, но, ако искате лично, доктор Дариткова, аз мога да Ви срещна с този човек, защото му казах: „Това трябва да го потвърдите пред хората, които взимат решения, за да бъдат те запознати.“
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Касата ли плаща тази трансплантация, или Фонда за лечение на деца в чужбина?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Детето не е толкова малко, защото е на 18 години, но пак е дете за този човек, така че за това става дума. Тоест, доктор Дариткова, повярвайте ми, има, но не мога да я покажа таблицата, която имам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Официална ли е тази информация?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Тази информация е от оплакванията от граждани, от хора, които са постъпили при нас в Касата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От 300 човека ли имате оплаквания за миналата година?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Да, да. Тук е директорката на дирекцията и тя може да Ви каже за тази кореспонденция, която ние получаваме ежедневно – идват и се оплакват хората.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: А дали ще отговорите на моя въпрос: защо сега повдигате въпроса за актуализацията на бюджета?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Заради писмото, което получих от германците. Нали Ви го прочетох точно? Казват ми, че трябва да им дам 100 милиона, а пък аз имам 70 милиона заради писмото от 21 януари. Кога да чакам, за да стане май, юли, август? То тогава ще кажете: свършиха парите, вече се разпределиха другаде.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Защо не информирахте Надзора? Това беше другият въпрос.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Надзора го информирам само когато се взимат решения и плащания, аз много добре знам кога трябва да го информирам. За всичко ли трябва да информирам Надзора, включително и за хората, които пращам в командировка, в отпуск?! Тук се касае за кореспонденцията, която кореспонденция обработвам, а вече като решим какво да правим или да се дават някакви пари, или тогава ще питам Надзора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Плочев.
Доктор Джафер, имате думата за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги!
Уважаеми професор Плочев, този случай е христоматиен с това как се преплитат, според мен, спекулации и обективни факти. Поискахме това изслушване, уважаеми професор Плочев, във връзка със спекулации, които станаха достояние в публичното пространство. Обективен факт е и мисля, че тук няма човек да оспори това, че има 270 милиона, които Българската национална здравно-осигурителна каса дължи на чужди лечебни заведения, а от тях 134 милиона са просрочени. За тази година Касата в бюджета си разполага със 70 милиона.
Обективен факт е, госпожо Председател, въпреки прегледа на законодателството, че Националната здравно-осигурителна каса е институция, която е независима и е с обществен характер. Така е по закон. Обективен факт е, че заради решение от 2010 г. по предложение на ГЕРБ управителят на Здравната каса се избира от Народното събрание – нещо, което не беше факт дотогава.
В този смисъл професор Плочев основните обвинения към Вас са, че няма съгласуваност и последователност на действията Ви. В папката, която ни прилагате, се опитвате да опровергаете това. Спекулациите са в това, че има точене на Здравната каса от лекари извън България. Имате ли данни за това, защото е много сериозно обвинение? И втората спекулация е заплахата, която сте получил.
Тук много колеги говореха в лично качество като индивидуалности. Аз ще Ви задам въпрос като парламентарист: получихте ли заплахи и, ако сте получили такива, от кого? Благодаря Ви за вниманието и очаквам отговор на въпросите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики?
Имате възможност да отговорите, професор Плочев.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Да, получих заплаха, доктор Джафер и даже нося документа, с който плащам тази заплаха – лекар сте. Получих бедрен блок и в момента съм на лечение, и затова днес не можах да участвам в Надзора, но това няма никаква стойност, никакво значение няма. Нормално е да се притесня и кой ми е пуснал тази заплаха, кой му е казал, да ми я каже. Това ми позволете да го спестя, защото, първо, не съм присъствал, когато са казали на този човек и, второ, този човек отказва да му съобщя името и не ми дава право да разкрия самоличността му. Той има право на това.
Заплаха наистина получих, а не вярвам този човек – познавам го добре, да го е направил спекулативно. Ако е така, се извинявам, че се е разтревожило обществото, но наистина такава получих, а това може да се провери и в медицинските документи, които в момента имам в себе си. Мога да Ви ги покажа.
По отношение на това дали има механизъм, по който български лекари източват Здравната каса чрез чужди – вижте, за пръв път го прочетох в протокола от 20 юни 2017 г., и е съобщено лично, докладвано от министър Ананиев. Питайте го, описано е и е протоколирано, там съм го прочел.
НИГЯР ДЖАФЕР: А за лечение в чужбина Вие не изпращате ли с протокол S2 и това не е ли протокол, който се издава от Националната здравно-осигурителна каса?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Да, но се твърди, че има хора, които отиват в чужбина, правят се на спешни и тогава българските лекари…Това е текстът и в папката го има протокола, там е описано това нещо и там го прочетох.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Голям интерес днес към заседанието на Комисията. Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Здравето е една от темите, които касае всеки български гражданин, нормално е да има интерес. Смисълът на това изслушване беше да отговорим на определени въпроси. Частично аз получих информация, че има няколкостотин български граждани, доколкото разбрах, на които е отказано лечение и здравна помощ.
Към Вас, господин Плочев, имам няколко въпроса. Първо, чета един протокол от среща, която е проведена на 12 септември 2017 г. между представители на Федерална република Германия и представители от Надзорния съвет на Касата, която е протоколирана и подписана от двете страни, и се поемат следните ангажименти: българската страна се задължава през следващата година – 2018 г., да уреди задълженията по исковете, постъпили през 2015 г., и да задели ресурс по исковете за 2016 г.; това ще стане видно към началото на месец декември, като те са в размер на 16,9 млн. евро.; българската страна се задължава да предостави през 2018 г. план с конкретни плащания, който да се изготви и изпрати на германската страна до месец януари 2018 г.
В тази връзка моят въпрос към господин Плочев е: какви задължения, на база на поетите ангажименти от тази двустранна среща с германската страна, са разплатени до края на 2017 г.? Какъв е графикът с точните плащания за поетите ангажименти към германската здравно-осигурителна система за 2018 г.? Задавам този въпрос, защото аз слушах много внимателно всичко, което Вие говорите.
Вие казахте, че на 21 януари сте получили писмото от немска страна с искане за такъв тип плащане, а това ме навежда на мисълта, че най-вероятно не сме изпълнили някои от тези ангажименти – или да се разплатим до 2017 г., или да предоставим графика за плащанията за 2018 г., защото в противен случай не би трябвало да получаваме такъв тип писмо от тях. Явно влизаме на нивото за планиране и приемане на бюджета на Здравната каса и аз искам да си отговоря на всички тези въпроси, и защо те не са залегнали в бюджета на Здравната каса, защото е много интересно да се види на кого е подписът под този протокол.
Аз няма да казвам, който е присъствал на тази среща, но бих искал да получа конкретен отговор. Честно да Ви кажа се изненадах от броя на българските граждани, на които е отказано здравно обслужване в Европа, тъй като е публична тайна, че здравните заведения в Европа не приемат вече български пациенти, ако не си платят авансово. Ние можем да се правим, че няма такъв проблем, но всеки, който се сблъсква с това, ще Ви го каже. Това се съветват българските пациенти, когато се насочат там.
Тези са ясни – Вашите протоколи S2, но вие платете авансово, защото Вашите хора не плащат, а всеки има такъв тип приятели и може да потвърди това. Няма нужда да се правим, че сега го чуваме. Аз се изненадвам, че има и толкова много български граждани, на които директно е отказано.
Бих искал да знам, тук има представители и на други надзорни съвети на политическото ръководство на Министерство на здравеопазването, но в крайна сметка какви виждания има – защото има смисъл от този разговор, само ако има резултат. Какво виждате оттук нататък като решение, за да излезем от тази ситуация? След като немската страна още месец януари ни написа писмо, очевидно прагът на търпимост е изчерпан. Аз имам и протокола с разговорите с австрийската страна, но те са идентични на тези, така че Ви моля да получа конкретни отговори за тези ангажименти.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще си позволя под формата на реплика да обогатя въпросите на господин Бойчев.
Моля да ни кажете и да ни предоставите документите, които потвърждават, че на голям брой български граждани им е отказана медицинска помощ миналата година във връзка с невъзможността Касата да заплаща тяхното лечение.
Моля да очертаете параметрите на видовете медицинска помощ, които се плащат, съгласно координацията на системите за сигурност в Европейския съюз, които подлежат на плащане в този параграф, защото не става въпрос само за използването на формуляр S2. Това е допълнителният ми въпрос.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: В тази бройка, която съобщих, влизат точно такива лица, на които им е казано да си платят предварително, а след това те се обръщат към нас да им изплатим сумите. Разбира се, че сега не можем да Ви ги дадем, но ще Ви ги дадем и по имена, и по държави. (Реплика: „По имена нямаме ли ги?)
Не е коректно по имена да ги даваме, прави са моите съветници. Ще Ви дадем по държави, по дати и кога са получили отлагане, кога сме платили парите, защото ние сме ги платили тези пари на хората.
Второ, по отношение на въпроса „какъв е резултатът от преговорите с германската страна“, за да бъда много точен и коректен, ще помоля моята сътрудничка, която прави тези разплащания…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Няма възможност да се включват сътрудници, моля, Вие да отговорите. Нека тя да Ви подскаже отговора и през това време да обясните кои са видовете медицинска помощ, които се плащат съгласно координацията на системите за социална сигурност.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Аз в момента нямам списък с видовете помощи, които са по този списък и са отказани, нямам ги описани.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имам предвид какви видове медицинска помощ се осигурява, съгласно координацията на системите за социална сигурност? Тук не става въпрос само за плащане на пациентите, които отиват да се лекуват в чужбина с формуляра S2, който изисква предварително съгласие, а става въпрос за тези, които се плащат, съгласно други регламенти и директиви. Това очаквам да обясните на народното представителство, но и защо към всички европейски страни имаме формирани някакви задължения?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Плащат се спешната неотложна медицинска помощ и плановата медицинска помощ с регистрационни формуляри, които са дадени за съответното заболяване. Това плащаме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли нещо още да допълните?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Поели сме ангажимент по договора с Германия да платим 16,9 милиона, а сме платили 12,7 млн. евро. Това нали го чухте, господин Бойчев? Това е отговора – поели сме 16,9 милиона да платим, платили сме 12,7 млн. евро. Това е отговорът на Вашия въпрос.
График има и този график, според мен, в момента се изпълнява добре, но има натрупвания, които през тази година ще минат 18-месечния срок, и тогава ще се стигне до цифрите, за които германците предупреждават. Те считат, че през тази година ние ще трябва само за Германия да платим 55 млн. лв., за Франция – 23 млн. лв., за Испания – 14 млн. лв., за Австрия – 10 млн. лв., и така нататък до 133 404 хил. лв. Това са просрочени суми от 2015 г. и 2016 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Свиленски, имате думата. После като реплика на господин Свиленски, за да има все пак някакъв ред.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Плочев, уважаеми представители на Министерство на здравеопазването, уважаеми колеги народни представители, гости! Дебатът, който тече вече един час, показва колко навременно е било писмото на професор Плочев до нас, народните представители, и оставам учуден от това, че председателят на Комисията си позволява да обвинява професор Плочев в непознаване на нормите как трябва да се движи законодателния процес, при положение че Вашата парламентарна група и Вашата Комисия, която Вие ръководите, е изслушвала професор Плочев преди да стане управител на тази Каса и долу в залата ни казахте как той е най-подготвеният човек, как познава нормативните документи, а сега твърдите обратното!?
Значи Вие сте ни излъгали нас, обикновените народни представители, които нямаме нищо общо със здравеопазването, но ежедневно се срещаме с български граждани, които са жертва на здравеопазването, и аз оставам учуден, че на шестия месец само, Вие установявате, че професор Плочев не е подготвен?
Професор Плочев, когато съм го подкрепил в залата, съм го подкрепил с много резерви, защото нито съм го познавал, нито съм го виждал. Чувал съм от колеги добри думи, но въпреки всичко казахме „да“, ще дадем вот за този човек и към днешна дата се убеждавам колко прав съм бил, че съм го подкрепил, защото мястото е именно в българското Народно събрание да се пращат тези писма. Не може да бъде обвиняван нито един от тях, който и да прати писмо – и от Здравната каза, и от Министерството, и от медиите, ако щете, за нещо, което се случва, защото става парадокс.
В администрацията вече се пускат декларации за конфиденциалност, колеги, ако не знаете, но който и да изнесе каквито и да е данни, или писмо от администрацията, ще бъде уволняван, наказван. Това ли ще е моделът на управление в здравеопазването, госпожо Дариткова?
Аз съм потресен от това, което виждам. Не може 300 човека за 2016 г., 300 човека за 2017 г., и ако сега професор Плочев не се беше обадил, може би 500 или още 300 щяха да бъдат за 2018 г., за да има комфорт правителството. Няма страшно, няма да падне, видя се, че имате подкрепата на и „Патриоти“, и на „Воля“, и на други народни представители. Нека проблемите на здравеопазването да бъдат слагани на масата и да бъдат решавани. Не е проблем, че професор Плочев е писал даже и до независим народен представител.
Аз бих написал до всеки един народен представител, за да е ясно на българските народни представители в какво състояние е Здравната каса, в какво състояние е здравеопазването. И не може министърът и на Финансите, и на Здравеопазването да му искат оставката за това, че е светнал червената лампа. Вие разбирате ли какъв парадокс, какъв абсурд сме в днешна България затова, че един професор, доктор, достоен българин си е позволил да светне лампата и да каже: „Ей, хора, няма пари!“ Връщат го и ние му искаме оставката, тоест не ние, а Вие му искате оставката и стоите твърдо зад това нещо.
И аз бих приел оставката на професор Плочев единствено, ако преди неговата оставка, видя оставките на всички тези, които са подписали за неговото номиниране за управител на Здравно-осигурителната каса. Защото Вие ни го предложихте, Вие го защитавахте, ние Ви повярвахме и, ако искате неговата оставка, поне първите 10, които са го подписали там, преди това искам да видя техните оставки на масата на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Свиленски, имам право и на лично обяснение, и на реплика.
Категорично възразявам от начина, по който политизирате проблемите в сектор „Здравеопазване“. Духът в тази комисия е коренно различен. Вие внасяте тук типичната политическа употреба, характерна за Вашата партия, като преекспониране на проблемите и страховете на хората, които непрекъснато експлоатирате, за да трупате политически дивидент. Това не носи позитив на никой в дългосрочен план, повярвайте ми.
Проблемите в сектор „Здравеопазване“ наистина искат консенсус. Вярвам, че той ще се постигне някога с разумните хора. Съжалявам, че позицията Ви е такава. Да, Вие искате оставките на всички, искате да падне правителството, но няма да дойдете на власт, няма как да бъдете подкрепени, защото съвсем неотдавна хората – българските граждани, заявиха кой искат да ги управлява, а с това приключвам политическата употреба на здравеопазването.
Искам да заявя, че аз в личен план съм подкрепила професор Плочев. Той беше един от управителите на Националната здравно-осигурителна каса, който получи най-голяма подкрепа в пленарната зала. Вие също сте го подкрепили, предполагам, защото имаше само един „против“. Не знам кой е бил той.
В този смисъл аз не оспорвам неговите качества като професионалист, като експерт, като професор. Оспорвам механизма, по който той предостави информацията на Националната здравно-осигурителна каса; оспорвам времето, в което я предостави, защото, когато обсъждахме бюджетната процедура, той се подписа под този бюджет без никакво възражение. Обсъждам наистина неспазването на нормативната уредба и съм подчертала в своето изказване кои са нейните параметри, които касаят здравната система и защо има право всеки един от изпълнителната власт да изкаже своето несъгласие. Политизирането го правите Вие, защото политическата позиция заяви само Вашата парламентарна група. Сега имате право на дуплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Аз изчаках един час да мине от заседанието на Комисията и да се изкажат всички експерти, доктори, членове на Комисията, професионалния дебат да го приключите, но тук е българският парламент и ние сме политици. Ако искате да си говорим само за S2 и S8, и колко в коя графичка, няма как.
Ние сме политици, ние сме народни представители, избрани от българските граждани, а тях ги интересуват тези проблеми, които се поставят, а мястото на поставяне на проблемите в здравеопазването е в Комисията по здравеопазване. Ако искате, направете една подкомисия, която да е за политическите въпроси в здравеопазването, за да ходя там да се изказвам.
Но, съжалявам, засега я има Комисията по здравеопазване и Вие трябва да влизате в ролята и на политици, и на експерти. Ако нещо сте се разделили между двете позиции, съжалявам, но трябва да умеете да ги съвместявате и двете неща, защото само експертът няма как да бъде добър политик. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви за личните съвети, но в случая въпросите не бяха поставени в Комисията по здравеопазване, а към председателя на Народното събрание и към парламентарните групи, и бяха адресирани от уважаемия професор Плочев.
Други изказвания?
Господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаемо ръководство на Министерство на здравеопазването! Уважаеми господин Плочев, аз имам към Вас няколко въпроса, но, първо, искам да Ви поздравя за смелостта и за това, което направихте. Не се съмнявайте, че сте на прав път – разбрах колко много правила и закони сте нарушили, и направо се притесних за Вас.
Един въпрос към Вас: ако не бяхте повдигнали тези въпроси в писмото си, щяха ли проблемите на Националната здравно-осигурителна каса да са по-малки, по-голямо ли щеше да е доверието в нея? Дали обществото щеше по-спокойно да бъде като не знае, че дължи 271 милиона на други здравни каси, от които 134 милиона просрочени, и по-малко ли щеше да се страхува, ако опозицията в лицето на БСП не си играеше със страховете му, как мислите по тези въпроси?
Аз си мисля, че Вие поставяте едни много сериозни въпроси, когато се харчат обществени средства. Те не са на министъра, съжалявам, те са на здравно-осигурените хора. Голяма грешка е, че управителят на Здравната каса се назначава от Народното събрание или от кого и да било. Трябва да се назначава от Обществения съвет и да не бъде доминиран от държавата, която и без това не си плаща в необходимите размери здравните осигуровки на тези, на които е задължена, да ги плаща.
Спомням си за едни управители на Здравната каса, които си кротуваха много, и си мълчаха, и си пазеха местата и здравето, разбира се, но заради тяхното мълчание обаче преди седем-осем години при един финансов министър – Симеон Дянков, отмъкнаха вероломно 2 милиарда от Касата и с мълчаливото съгласие на тези управители. Ако тогава управителят беше на Ваше място и беше алармирал обществеността, и народното представителство, може би тези 2 милиарда щяха да си бъдат в Касата и тя по-спокойно да се оправя, да няма задължения от 271 милиона, от които 134 милиона са просрочени.
Направихте интересно изказване, което като че ли мина край ушите на народните представители – че сте имали четири срещи с министъра, от които втората изключително много ме впечатли. Предполагам, че няма да отговорите, но това е вторият ми въпрос: ще кажете ли тук пред камерите и пред народното представителство кой Ви оказваше натиск тогава, за кого помолихте министъра да Ви помогне срещу неговия натиск? Аз го задавам риторично въпроса. Даже, ако смятате, че това е някаква заплаха за Вас, Ви моля да не отговаряте на въпроса, но нека да знаят хората, да обърнат внимание, че има такива заплахи и неслучайно тези 2 милиарда тогава – сигурно под такива заплахи, са отишли на едно друго място и по-удобно да ги прибирате като пари.
Сега искам да Ви кажа, че няма за какво да се притеснявате. Те главата ще Ви я вземат, ясно е. Както днес взеха главата на заместник-председателя на Народното събрание без всякакви мотиви, без всякакво основание, така ще вземат и Вашата глава. Не се притеснявайте, Вие сте един достоен български професор, Вие сте достоен българин и това, което направихте, заслужава адмирации от всички, които присъстват в тази зала. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, професор Плочев.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: На първия въпрос – за Касата, не нямаше да се успокои обществото. Много ми се иска да намерим тук точно това – начина, пътя, по който без да тревожим обществото, без да създаваме паники, без да създаваме истерии, че се е случило нещо катастрофално, че идва апокалипсис едва ли не в медицината, да намерим един подход чрез разговори, чрез съвместни действия този въпрос да го решим.
Въпросът е решим, повярвайте ми, но трябва да стане не като Ви отговоря на втория въпрос – защото това е дребен въпрос, малък въпрос, няма значение. Този въпрос е преодолим, защото категорично мога да кажа, че човекът, от който се оплаках, не го е направил нарочно, а просто така си работи. Но, уверявам Ви, този човек си има качествата и по никакъв начин не смея да кажа сега тук, че този човек е грешен.
С министъра много добре си поговорихме, така че мисля, че проблемът е решен и това не трябва да бъде проблем на този дебат. Проблемът е, разберете, че не може да си платим сметките. Ето, това е проблемът. Това уведомително писмо, за което понасям толкова упреци, може би и справедливи, не мога да преценя, не мога да го осъзная, но логиката ми не го приема. Аз съм живял в друга среда, а там такава логика няма. Няма логика да не кажеш нещо, което те тревожи. Ами, аз какво работя тогава? Значи управителят, освен че трябва да изпълнява, както ми каза тук доктор Дариткова, всички решения на Надзорния съвет и едва ли не цялата кореспонденция да минава през Надзорния съвет, мисля, че е длъжен да алармира като види проблем, а не само когато решава проблем.
Аз точно това се опитах да направя, а това, че никъде не съм виждал документ, който регламентира как да контактувам с министъра на здравеопазването или с Народното събрание, това е другият вакуум, който в момента го има. Вие като избирате управителя ще му кажете: „Ти имаш право да контактуваш с този, с този, с този.“, тоест нямаш право да ги прескачаш преди да дойдеш в парламента – със съдебна власт, с изпълнителна власт, със законодателна власт, но такъв документ няма. Като го направите и аз го наруша, тогава ми вземете главата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания има ли?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Госпожо Дариткова, аз слушам този разговор и да Ви кажа честно, че въпреки напрежението изпитвам страхотно удовлетворение от това, че днес се казаха много истини и видяхме много от народните представители, от управителите на НЗОК като едни нормални хора, защото ние сме предимно хора!
Трябва обаче категорично да кажа: господин Плочев, Вие със здравния министър сте едни от водещите мъже в тази държава, която ние много уважаваме. Затова на нас ни се иска час по-скоро да се приключи с този, бих казала, конфликт. Така че колкото по-бързо, толкова по-добре, за да можем всички ние да си отдъхнем и да продължим напред. Като политическа сила, обаче, трябва да заявя пред всички, че не ние сме съгласни и няма да допуснем каквато и да е нестабилност на здравната система. Повярвайте ми, мнозина, които са извън тази зала, само това чакат.
Има нещо, което ми направи впечатление. Без да претендирам да съм специалист, питам се дали нямаме пропуск като законодателен орган в Закона за бюджета на НЗОК – по разходи и трансфери, дали не е лошо да има една позиция, която в този раздел да има позиция за начислени задължения, произтичащи от прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност, с падеж към края на годината?
Извинявайте, но едно такова число – 73 млн., и предния път имахме дебати, нищо не значи. Имам предвид, че графа 1, т. 1, т. 3, т. 81 може да стане т. 82. Давам го, подхвърлям го, нека финансистите да кажат това, защото аз само мога да дам идеята, но не мога да кажа дали това ще бъде добре.
Сигурна съм, че ще ни е ясно още при гледането на бюджета на НЗОК да знаем какво предстои да бъде платено, а не една обща сума, която е упомената.
Господин Плочев, като лекари не желаем Вашата глава – дали сте вие, или някой друг, ние не желаем главата на всеки следващ, или последващ управител на НЗОК, или министър, напротив ние ще се борим за всеки независимо от това кой стои. Защото, пак казвам, това ще доведе до сътресения, които не искаме, и второ, трябва да искаме главите на много хора преди Вас, на много министри, на някои управители на НЗОК, и – да не забравяме, на някои членове на надзорния съвет. Те носят не по-малко вината да се стигне до тук. Спирам, няма нужда повече да ровим, достатъчно беше, пак казвам, да погледнем напред.
Моят въпрос към Вас е следният: знам, че нямахте достатъчно време, но с този капацитет, който заварихте в НЗОК, смятате ли, че ще може да издържите огромната тежест, която застана на Вашите рамене и с която разполага НЗОК, с тази огромна ножица и в заплащане, и в мотивировка на хората?
Това е Вашият екип, а ние искаме екипът на Националната здравно-осигурителна каса на Република България да бъде борбен, така както ние лекарите стоим и чакаме, но ако това не се случи, повярвайте, няма дълго време да се чака.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност да отговорите на поставения въпрос.
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Категорично по отношение на капацитета на екипа, работещ в НЗОК, може да се спрем – изключително подготвени, добре ерудирани, работещи хора, които се раздават и работят всеотдайно.
По отношение на финансовия капацитет аз силно се надявам, че с помощта на Надзорния съвет, където също работят професионалисти финансисти и с помощта на Министерството на здравеопазването, считам, че дори да не съм управител, а друг да е управител, този спор ще приключи, работата ще продължи. Те няма да допуснат системата да се срине, ще се справим с това, което притежаваме. Аз не съм песимист по отношение на това, което ни чака. Завърших.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Доцент Йорданов, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, мисля си, че днешната дискусия беше много важна, защото ние започнахме една нова дискусия. Накъде върви Здравната каса – към романтичните времена от 2000 г. на доктор Семерджиев и доктор Бойко Петков, или към бъдещето и перспективата тя просто да бъде един отдел в Министерството на финансите, което съгласува своята дейност с Министерството на здравеопазването?
Днес сме свидетели на противоречие между изпълнителите, между физическите лица и проблемът е заложен в институциите. Д-р Дариткова каза: виждате ли, всичко трябва да се съгласува, но аз обаче имам друго мнение. Здравната каса е независима институция и, ако тя беше независима институция, тогава проф. Плочев щеше да идва направо в Народното събрание и да представя проблемите такива, каквито са. Защо трябва да харчим пари за административната издръжка на Здравната каса? Ами, тя и сега се управлява от Министерството на финансите – да има един отдел, да продадем имотите, няма да имаме нужда от нови имоти или ще искаме истинска Здравно-осигурителна каса.
Аз мисля, че българските граждани имат нуждата от независима Здравно-осигурителна каса, която да направи солидарно здравеопазването в България, и тогава ние няма да имаме днешните проблеми, от които потърпевш е професор Плочев. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания от народни представители, които не са взимали думата – такъв е регламентът? Нещо искате ли да добавите професор Плочев към дискусията?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Не, благодаря, че ме изслушахте.
Искам да кажа, че в крайна сметка целта на писмото е изпълнена.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Сега ще дам възможност на председателя на Надзорния съвет на касата госпожа зам.-министър Жени Начева да ни запознае с оперативните данни, които има по темата, и възможността Касата да заплаща за лечението на български граждани съгласно координациите на системите за социална сигурност.
Имате думата, госпожо Начева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, професор Плочев, представители на съсловните организации, журналисти, колеги и членове на Надзорния съвет! Аз не съм подготвила предварително изказване, не съм запозната и с материалите, които са подготвени и предоставени на Вашето внимание, но ще се опитам да коментирам числата и данните, и начина, по който работим, защото тук се реферира към ролята и отговорностите на Надзорния съвет на НЗОК.
Вие цитирахте нормативната уредба, в която се посочва какви са задачите на НЗОК – контролира цялостната дейност и носи отговорност за контрола и наблюдението, но и за финансовата стабилност на Касата. Двама от представителите от Надзора сме членове и на екипа на господин Ананиев – министър на здравеопазването, който носи отговорност за здравната политика. Ние сме един общ екип, работещ в полза на здравно-осигурените лица, и за постигане на целите, заложени в Закона за здравното осигуряване и Закона за публичните финанси, от гледна точка на финансова стабилност, достъп и качество на предоставяната медицинска помощ. Знаете кога нашият екип встъпи в длъжност в Министерството, знаете, че с много бързи темпове трябваше да наваксаме изоставането в редица правила и процедури. Бързо предприехме съвместни действия за екипа ни и този на Касата – оперативни, които да доведат до финансово стабилизиране и изход от нормативните несъответствия, които заварихме в Министерството на здравеопазването.
Какво имам предвид? Съвместно с колегите от Касата и екипа на Министерството работихме и предполагам, че представители от Надзорния съвет и професор Плочев няма да възразят по отношение на Националния рамков договор и свързаните с него Наредба за основния пакет, Наредба за профилактика, Наредба за достъпа, Наредба за предписването и отпускането на лекарствени средства, и Национална здравна карта. Няма как тези нормативни документи, които са отговорност на министъра на здравеопазването, от една страна, и, от друга страна, са свързани с правилата, реда и условията за работата на Касата по национален рамков договор да се разглеждат отделно и независимо.
Ние не искаме да се връщаме във времената и периодите, в които Министерството издава една наредба, с която Касата трябва да се съобрази, след приетия бюджет. Тя не е наредба за основния пакет, не е финансово обвързана, нормативно обоснована и не гарантира финансовата стабилност на институцията. Не искаме да приемем договор, който не е обвързан с нормативни документи, съдържащи се в пакета, който ще заплаща Касата, не искаме да има несъответствие във функция „здравеопазване“, казано общо.
В тази връзка сме провели стотици срещи както в Касата, така и в офисите на съсловните организации, на Лекарския и Зъболекарския съюз. За първи път се включихме в преговорите на Съюза на българските фармацевти, допитвахме се до Асоциацията на специалистите по здравни грижи, за което им благодарим, и правихме експертни срещи за изчистване на всеки детайл по Националния рамков договор в много спешен план.
Знаете, че имахме два месеца, в които да финализираме тази колосална по обем работа, която, подчертавам, да гарантира стабилност, наличие на Рамков договор при действащите нормативни уредби, които са основополагащи за функция „здравеопазване“, а в момента те не съществуват поради жалби. Освен това в Комисията се проведоха редица дебати, свързани с задълженията на общинските болници и болничното финансиране като цяло.
Други дебати бяха проведени относно проблемите с лекарствата, иновативните лекарствени продукти, генеричните лекарствени продукти, новите молекули и всички проблеми, свързани с лекарствената политика на Касата и на Министерството. Здравната каса заплаща лекарствата, които са определени в позитивен лекарствен списък под юрисдикцията на МС, на Министерството на здравеопазването и Националния съвет – по цени и реимбурсиране, и дирекция „Лекарства“ в Министерството, която прави политиката в лекарствената сфера.
Направили сме стотици срещи за изчистване на всеки един детайл по договаряне на отстъпки, по нови молекули, по условия и критерии за заплащане, по изисквания към лечебните заведения, тоест ние проведохме редица срещи в това направление. Медицинският одит също е институция, която работи, и прави съвместни проверки с институцията НЗОК.
В Закона е записано, че Надзорният съвет заседава не по-малко от веднъж месечно. Събираме се поне веднъж седмично и мога да Ви уверя, предполагам, че и професор Плочев ще потвърди. Обсъждаме всичките въпроси, стенограмите са абсолютно прозрачни и от тях не виждам никакво противоречие в политиката, която се води по проблемите, които обсъждаме, или сме поставили на членовете на Надзорния съвет. Няма политика, дейност или изисквания, според които един член на Надзорния съвет да е наложил условията и правилата за работа на Касата, или Министерството на здравеопазването да си е позволило да възложи на професор Плочев, без това да е било съгласувано с екипите в тази бърза и спешна среда, в която трябваше да реагираме. Ние ежемесечно имаме ангажимент за обсъждане на Отчета на бюджета на Здравно-осигурителната каса.
Аз искам да подчертая, че в момента на този етап от годината бюджетът на Касата е приет за 2018 г., а ние и управителят на Касата сме длъжни – по Закон и по редица разпоредби, които всички тук цитирахме и подкрепихме, да съдействаме за неговото законосъобразно изпълнение. Освен това бюджетът на Касата е балансиран, приходите са равни на разходите и трансферите от държавния бюджет, балансирано е разпределението на средствата по направления за здравно-осигурителни плащания, а в това число и за европейските плащания, които са 73 млн. лв.
Допълнително в Закона за публичните финанси – да, Касата е независима публична институция, е записано, че по смисъла на този устройствен закон се определят финансовите взаимоотношения, а показателите по бюджета на Касата са съотносими с показателите по държавния бюджет и по консолидираната фискална програма, която трябва да спазваме във връзка с редица европейски регламенти, с пактовете за стабилност на България като държава – членка.
Анализирайки отчетите за бюджет – днес имахме заседание на Надзорния съвет, помолих Касата да ни предостави Отчет за изпълнение на бюджета за месец януари 2018 г. Годишният бюджет на Касата също беше разгледан в кратък формат, ще бъде разгледан и подробно, но установихме, че просрочените задължения по смисъла на финансовите правила и отчети на всеки първостепенен разпоредител, каквито са Министерството на здравеопазването и НЗОК, отразени в задбалансовите сметки – официалните отчетни документи на всяка институция, свързани с част от оборотната ведомост и счетоводния отчет към 31 декември 2017 г., са нула. Касата има просрочени вземания, а просрочените задължения към 31 декември 2018 г. са в размер на 7 612 000 лв. и те са точно за европейските плащания, за които говорим. Тоест, към 31 януари 2018 г. отчетът показва, че Касата има просрочени задължения в размер на 7,6 млн. лв.
Факт е, че ние имаме 73 млн. лв. в Закона за бюджета за разплащане на европейски средства. Доколкото разбрах от професор Плочев задълженията към германската страна са в рамките на бюджета за 2018 г., то ние не считаме, че има проблем с предоставянето, заплащането на медицинска помощ за тези цели – официалните просрочени задължения са 7,6 млн. лв. Знаете, че има разлика между задължения и просрочени задължения, а именно просрочените задължения създават проблемите. Ние ще предложим на професор Плочев те да бъдат заплатени, за да не се дължат лихви и за тях, защото за месец януари са заплатени 469 хил. лв. само за европейски плащания.
Обобщено казано, ще разгледаме детайлно на заседание на Надзорния съвет справките и данните, които професор Плочев предостави на Вашето внимание, но категорично мога да заявя от финансова гледна точка, четейки документите, че проблем с европейските плащания за месец февруари не съществува. Жалби и оплаквания вероятно има, но жалби и оплаквания получаваме в Министерството не само по отношение на лечението в чужбина, а и по отношение на лечението в нашата страна.
Ще завърша само с това, че на Надзорен съвет на Касата проблемът е разглеждан и беше зададен въпрос от народен представител, свързан с злоупотребите, с насочването на пациенти към определени институции. Смятам, че няма факти, но от Надзорния съвет през месец юни – не съм толкова добре подготвена, е възложен такъв анализ от ръководството на Касата. Очакваме той да бъде направен по клиники, по държави, по искове, за да може да формираме едно истинско, обосновано и адекватно решение по този въпрос – има ли проблем, или няма проблем? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Други изказвания от народни представители? Съжалявам, такъв е правилникът.
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги, колеги от Здравната каса, от Министерството на Здравеопазването, аз съм изключително притеснен от констатациите, които дискутираме тук един час и половина.
Смея да твърдя, като финансово грамотен човек, че има огромни разлики в цитираната информация от Националната здравно-осигурителна каса, която вероятно е изготвила Приложение № 2, предоставено на членовете на Комисията по здравеопазване, и констатациите, които Министерството на здравеопазването изнесе в лицето на зам.-министър Жени Начева (и председател на Надзорния съвет на Касата), а упоменатите задължения – просрочени такива и задължения като цяло по Закона за публичните финанси и задбалансовите сметки на НЗОК, варират на 7 612 хил. лв.
Искам екипът на Касата да ми обясни: кореспондират ли те и под каква форма с тези с колона № 3, което е в Приложение № 2 – 73 млн. лв., и резонни ли са тези притеснения? Хубаво е, че има дебат, че я има Комисията, но нека да атакуваме реално проблема. Толкова ли е притеснителна ситуацията въз основа на тези просрочени задължения, за които чувам – 7 милиона, а не стотици, и уповава ли се НЗОК при вземането на решения на кореспонденцията, която има към парламентарните групи?
Нека да говорим за някакъв притеснителен факт, за да можем да вземем някакви адекватни решения в дебата за състоянието на просрочените задължения към външните здравно-осигурителни каси в този контекст, защото разликата от седем до седемдесет е много голяма. На каква база е изготвена тази информация, защото наистина, ако го има писмото от германската здравно-осигурителни каса, фигурират едни цифри, и може ли ние да видим в нашите счетоводни документи как те кореспондират? Дали да се сезираме и да създаваме напрежение в системата, и в интерес ли е това на българските пациенти? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Иванов.
Професор Плочев, ще вземете ли думата, за уточнение на разликите?
КАМЕН ПЛОЧЕВ: Да, много е правилен въпросът, но ще взема под внимание това, което каза госпожа Начева, за да няма разминаване. Може да има грешка някъде, но нека да видим какво са ни пратили германците. Пак ще го разгледаме заедно, ще обсъдим това нещо и ще Ви предоставим един писмен доклад, за това, което сме решили на Надзорния съвет, защото приемам, че това е правилният път. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, с това предлагам да финализираме днешното разискване. Очакваме официалното писмо от Надзорния съвет на Националната здравно-осигурителна каса с параметрите по изпълнението на бюджета за 2018 г. – коректните числа.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание на Комисията по здравеопазване.

(Закрито в 17,50 ч.)







ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА






Стенограф:
Мария Петрова