Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
22/03/2018
Редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 22 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, № 854-01-14, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕНТИНА АЛЕКСАНДРОВА НАЙДЕНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 1 МАРТ 2018 Г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителите.
Госпожо Найденова, моля да ни представите Законопроекта, касаещ промяна в Закона за здравното осигуряване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Представям Ви внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14 от 1 март 2018 г. С мотивите Вие сте запознати. Няма да ги чета отново, но искам да добавя някои неща, които считам за важни.
След изтичане на календарния месец, съгласно изискванията на Глава десета „Документация и документооборот“, чл. 33, ал. 2, т. 2, Приложение № 5 „Финансови документи“ от Националния рамков договор за извършени медицински дейности, пред РЗОК се представя и фактура, притежаваща съответните реквизити съгласно Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност. Тя се издава от изпълнителя на медицинска помощ, договорен партньор, през месеца следващ месеца, за който се отнася.
Националният рамков договор дава правно основание на контролните органи на НЗОК и РЗОК да извършат проверка по предоставената документация и начислената сума във фактурата. Понякога тези проверки се извършват след месец, два или три и при констатиране на проблеми или несъответствия изпълнителят издава нова фактура, по която се удържат неправомерно изплатените суми. През това време на изпълнителите на медицинска помощ са необходими оборотни средства от порядъка на около 30% от месечните разходи, за да може той да заплати условно постоянните разходи – ток, вода, лекарства, консумативи, заплати и други, средства, които той вече понякога е платил на доставчици за реализирани медицински дейности, при финансова санкция за предходните месеци. Изпълнителят не може нито да планува, нито да изкара месеца безпроблемно.
Чрез Законопроекта предлагаме Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК да предоставя на всеки договорен партньор ежемесечно аванс в размер на 30% от една дванадесета част от изплатените му от РЗОК публични финансови ресурси през предходната бюджетна година. При изплащане на фактурата за реализирана и отчетена дейност се удържа изплатената вече сума и се превежда само разликата за съответния месец.
Какво постигаме? Така, без да се плащат излишни лихви за просрочия към доставчици и други, изпълнителите на медицинска помощ – договорни партньори на РЗОК, ще могат да изпълняват без излишно напрежение и финансови липси своята работа.
Второ, нашето предложение не отменя – нито е „против“, нито е „за“ лимитирането на медицинските дейности. Това е друг въпрос, но нашето предложение може и трябва да се реализира в рамките на приетата финансова рамка от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Трето, предложението ни дава и възможност, без излишни финансови притеснения, да бъдат лекувани в лечебните заведения – търговски дружества за болнична помощ, и неосигурените лица по Постановление № 17 на Министерския съвет от 2007 г.
И накрая, за да не вземам думата отново, позволете ми да направя едно редакционно допълнение към предложения текст, а именно: след думите „една дванадесета част от изплатените“ се добавят думите „на всеки договорен партньор“, като по този начин се конкретизира сумата за съответния изпълнител на медицинска помощ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Имаме внесени становища, с които, надявам се, народните представители са се запознали.
Дали иска някой да представи становищата? Министерството на здравеопазването?
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да повтарям това, което сме изразили вече в нашето становище, защото Вие сте запознати с него. Ще изразя само допълнителни мотиви към това, което госпожа Найденова изложи в своето изявление. Ние не подкрепяме така направеното предложение по няколко причини.
Беше отбелязано, че това ще позволи да бъдат лекувани неосигурените лица. Искам да отбележа, че средствата за неосигурените лица се заплащат и финансират по друг ред чрез трансфер от Министерството на здравеопазването към бюджета на Здравната каса, а не в рамките на ресурса, който заплаща Касата.
Извън това мога да отбележа, че договорните партньори на Здравната каса са над 16 000 ежемесечно, които се отчитат по електронен път, по ред и условия, създадени единствено и само с електронен отчет. Няма никакво забавяне в сроковете. Периодичността на обработка на информацията е абсолютно и напълно изцяло автоматизирана. Няма човешка намеса, няма уточнения, които се правят механично и са различни във времеви период един месец спрямо предходния. Този процес е автоматизиран и всяка година ние го усъвършенстваме. Не само че не се влошава, но той се усъвършенства. Има ясно разписани срокове и в Рамковия договор – и в предходния, и в бъдещия, който ще действа, за обработка на тази отчетна документация.
Освен това изискване за авансово плащане би създало допълнителен негативен ефект от гледна точка на факта, че лечебните заведения няма да имат стимула, дисциплината предварително да планират и разчитат бюджетните си средства. Всяко лечебно заведение трябва да знае с какъв ресурс ще разполага всеки следващ месец и в рамките на този ресурс правилно да разпредели финансовите си потоци, начина, по който ще се разплаща към контрагенти, за работни заплати, след като знае кога и на коя дата ще постъпват приходите от основните финансиращи институции – основно Касата и Министерството на здравеопазването. Това означава, ако се приеме този подход за авансово плащане, първо, една година спрямо предходна не е еднаква за всеки договорен партньор. Знаете, че някои от тях имат твърде специфична и различна по обем и обхват дейност, и второ, ние да създадем за тези 16 000 контрагента в електронен формат допълнителна отчетност за приемане, прихващане и приспадане на авансови плащания, която ще обърка отчетността, ще я забави, ще оскъпи процеса при обработка на финансовата документация на Касата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Народните представители искат ли да вземат отношение по Законопроекта?
Няма желания за изказвания.
Никой не иска да се изкаже, така ли?
Заповядайте, доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, благодаря за неглижирането на въпроса.
Години наред, след като е въведен този модел на финансиране на лечебните заведения, се видя ясно, че много общински и областни болници имат финансови затруднения. Не знам какъв е електронният Ви вид и толкова точен, за да върви всичко както трябва, но в крайна сметка системата не върви. Ние Ви предлагаме алтернатива на това финансиране, съвсем друг вид финансиране, който, смятам, че ще подобри работата и ще стабилизира състоянието на общинското и на областното здравеопазване.
Нещо повече, смятам, че при двойно счетоводство и контролът върху медицинските дейности ще бъде завишен, отколкото след като са изработили някаква дейност, платена им е и чак след два-три месеца да бъдат проверявани и да бъдат глобявани медицинските заведения.
Тук имам също становище и по отношение на глобите. Твърдя, че глобите в малките лечебни заведения и изискванията към тях са по-високи, отколкото в по-големи здравни заведения. Така че тук има и субективен фактор, при който едно лечебно заведение може да бъде глобено, а може и да не бъде глобено.
Що се касае до нашето предложение, смятам, че трябва да го подложим на по-голям диспут тук, в Комисията, отколкото да мълчим и да се гледаме с приятен или неприятен поглед – всеки според зависимостите си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Найденова – реплика на доктор Тимчев, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Съгласна съм напълно с доктор Тимчев. Но той пропусна да каже, че ние сме наясно като вносители за това, че Министерският съвет чрез трансфери осъществява заплащанията на лечебните заведения – търговски дружества, за неосигурените пациенти с Постановление № 17 на Министерския съвет от 2007 г. Но нали сме наясно, че болниците трябва да разполагат с този ресурс, за да осъществят това лечение. Знаете ли как ги прехвърлят от една болница в друга, пазейки се някои управители от излишни разходи, защото те са си планували съвсем други неща да осъществяват?
Доктор Тимчев, това нещо Вие го пропуснахте в своето изказване.
Нещо друго, не знам дали Вие си давате сметка, че фактически ще бъде обременена точно изпълнителната власт, ще бъде обременена и НЗОК или РЗОК, но няма да бъдат обременени хора, който пряко участват в производството на продукта, наречен „здраве“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искате ли дуплика, доктор Тимчев?
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема доктор Найденова, явно този дебат ще бъде между нас двамата. Комисията по здравеопазването неглижира проблема, който съществува, и всички се мъчим да замаскираме, че всичко, виждате ли, в здравеопазването върви както трябва.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания има ли? Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Уважаеми колеги, аз декларирам, че няма да участвам в това гласуване, понеже работя по изпълнение на договор с Националната здравноосигурителна каса, респективно районната.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г.
Доктор Александров, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: И аз работя със Здравната каса и няма да гласувам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И Вие няма да участвате в това гласуване. (Реплика от народния представител Калин Поповски.)
Доктор Поповски и Вие отвод.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта на колегите.
За – 7, против – 8, въздържали се – няма.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, № 854-01-15, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕНТИНА АЛЕКСАНДРОВА НАЙДЕНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 1 МАРТ 2018 Г. – първо гласуване.
Моля да представите Законопроекта.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Мотивите са твърде кратки, но мисля, че са твърде ясни за нашата позиция. Затова позволете ми още няколко неща да кажа от името на вносителите, с надеждата че Вие ще подкрепите нашия законопроект.
Уважаеми народни представители, в процеса на приемане на Закона за приватизация и следприватизационен контрол в § 28 от Преходните и заключителните му разпоредби се отмени Раздел II „Приватизация на лечебните заведения с държавно и общинско участие“ в Глава тринадесета „Преобразуване и приватизация на лечебните заведения“ от Закона за лечебните заведения. С така внесения Законопроект целим да доразвием правните норми за приватизация на държавни и общински лечебни заведения с над 50% държавно или общинско участие или обособени части от тях, като процедурата за приватизация се обвърже с две неща: с националната сигурност на Република България и с Националната здравна карта.
По отношение на националната ни сигурност, в приетата в пленарната зала актуализация на Стратегията за национална сигурност на Република България в частта „Общи положения“, т. 18 изрично е подчертано, че в областта на жизнено важните интереси, свързани с националната сигурност на Република България, са, цитирам: „Гарантиране на правата, свободите, сигурността, здравето и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата.“
С цитирания текст нали никой не се съмнява, че здравеопазването е елемент от националната сигурност на Република България?
По отношение на Националната здравна карта, знаем всички, че тя се утвърждава с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Ние насочваме с това наше предложение внимание само към държавни и общински лечебни заведения с над 50% държавно или общинско участие или обособени части от тях, включени в тази карта съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, където се упоменават лечебни заведения за включването им в областни здравни карти. Предлагаме горепосочените лечебни заведения да се включат в структурата на националната сигурност като нова точка 16 от Приложение № 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Така свързваме във функционален мост двата закона – Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за лечебните заведения.
И понеже обсъждаме предложение за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, ще Ви запозная с последователността на приватизация на държавни и общински болници с над 50% държавно или общинско участие и обособени части от тях след приемане, евентуално, на нашето предложение.
Първо, съгласно чл. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол решение за приватизация се взема от Народното събрание, Министерския съвет или общинския съвет, в зависимост от формата на собственост и под чиято юрисдикция попада предложеното за приватизация търговско дружество. Ако съответното лечебно заведение – търговско дружество, не е включено в Националната здравна карта съгласно изискванията на чл. 30 от Закона за лечебните заведения, няма никаква пречка лечебното заведение – търговско дружество, да бъде приватизирано по общия ред.
Второ, ако съответното лечебно заведение – търговско дружество, е включено в Националната здравна карта съгласно изискванията на чл. 30 от Закона за лечебните заведения, то попада в забранителния списък по Приложение № 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и може да бъде приватизирано само когато бъде изключено от Националната здравна карта. А Вие знаете кой я актуализира, тоест изключването става след една актуализация, или включването респективно, от министъра на здравеопазването. Както виждате, министърът има твърде много права и ние даваме тази възможност не само законово, но я подкрепяме и я доразвиваме.
Накрая искам изрично да подчертая, че приватизацията на държавни и общински болници с над 50% държавно и общинско участие в собствеността или обособени части от тях не се отменя. Тя само променя пътя, по който трябва да бъде реализирана тази приватизация, и този път преминава през националната сигурност и Националната здравна карта.
За да не вземам думата, позволете ми да направя едно допълнение. Ако бъде прието нашето предложение, към § 2 да се създаде нова точка 1, с което заглавието на Приложение № 2 да придобие следния вид...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Найденова, моля Ви, една година почти сме народни представители. Първо четене – моля Ви!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Знам, между първо и второ четене, но искам да уведомя уважаемите колеги народни представители, че ако това бъде прието, трябва да променим и заглавието на самия списък. Досега списъкът по Приложение № 2 касае само с държавно участие над 50% в капитала или обособени части от тях. С това ще се наложи да променим и да добавим и за общинско, така че ние не сме пропуснали в нашето предложение. Да знаете, че имаме предвид промяна и на самото заглавие, което ще засегне точно националната сигурност. Приложение № 2 да добие ново заглавие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, изказвания по темата?
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Начева, уважаеми колеги народни представители! С това предложение не съм съгласен поради много причини, някои от тях сме ги коментирали на предни комисии. Тук става дума за приватизация на общинските болници. Коментирали сме, че надали в Европейския съюз има държава с повече общински болници на глава от населението от нас. Припомням само най-грубите цифри за по-широката аудитория: Холандия с 10 милиона население със 100 болници, ние със 7 милиона население имаме 350 – 360 болници.
В моя избирателен район съществуват три места, където има две общински болници на 10 км разстояние: Кнежа и Бяла Слатина – на 10 км, Червен бряг и Луковит – на 10 км (говоря двата града един от друг) и на 15 км са Левски и Павликени. За каква национална сигурност говорим, ако от тези шест болници три ги няма?! Те първо нямат лекари.
В Никопол моят баща на 80 години даваше дежурства до миналата година. Като се отказа, затвориха родилното отделение. Знаем как съществуват тези болници и как източват общинските бюджети, за да могат да съществуват. Друг е въпросът, че клиничните пътеки не са на себестойността, на която трябва да бъдат като цифра, и те са принудени да вземат пари от общинските бюджети, които не могат да запълнят дупките по улиците, за да дават на болниците да не фалират. Така че тук не говорим за национална сигурност, за общински болници в общини, в които са останали по 10 – 15 хиляди население. Смятам, че това изобщо е неуместно като сравнение.
Да, областните болници, които са с над 51% държавно участие, те са част от националната сигурност. Там все още има реална медицина и те покриват всички тежки случаи, тоест приемат всички тежки случаи за хоспитализация от съответната област. Затова смятам, че въпросът е леко неуместен. Не казвам чисто популистки или нещо друго. Искаме да защитим общинските болници, да. Примерно град Троян, окей, тази болница трябва да остане. Няма близка друга, областната е на 35 км. Да, но тези, които Ви ги казах, са на 10 км една от друга. Всичките източват общинските бюджети, по причините които казах.
Защо правим това нещо? Там се въртим в един циркулус вицуозус. Хората са недостатъчни като пациенти, лекарите, които да работят в тези общински болници, са недостатъчни. Недостатъчното финансиране ги принуждава да бъркат в общинските бюджети. Тук няма никаква национална сигурност. Тук става дума за един циркулус вицуозус, който един път завинаги трябва да го прекъснем. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Реплики?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Доктор Поповски, тук не става дума за лечебните заведения. Ние се мъчим да вкараме в процеса на приватизация Министерството на здравеопазването като компетентния орган в Република България. Сега се оказва, че една община – лично аз се съмнявам в компетенцията на общинските съветници, да са ни живи и здрави, даже в община Асеновград, доктор Грудев – взема решение, което е важно за здравните потребности на население от определен регион. В Министерството на здравеопазването го няма технологично във веригата, а те всъщност с решението си вадят леглата от определена специалност от здравната карта и ги закриват сами уважаемите общински съветници. Ние искаме Министерството на здравеопазването компетентно да каже: ако Вие махате 20 гастроентерологични легла, какво става?! Това е смисълът на това, което искаме да направим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Втора реплика – професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз внимателно изслушах колегата Поповски. Нека да не изместваме целия баланс на темата. Не искам да коментирам в детайли предложението на колегата Найденова, но начинът, по който поставя доктор Поповски проблема за общинските болници, ми звучи доста, как да кажа, едностранчиво. Лично с мен той е споделял и съм напълно съгласен за региона, за който сега изложи своето мнение. Но ако се вгледаме в Националната здравна карта, която още не можем да видим, не знам по какви причини, ние сме все на прага – както на развития социализъм да прекрачим в комунизма, и все още не можем да влезем в тази Национална здравна карта и да я видим. Чакаме да дойде 1 април, 1 май, може би ще чакаме също отново, но ако погледнем внимателно, не са общинските болници черните дяволи, които източват общините, пречат на запушването на дупките, както Вие се изразихте. Аз не вярвам това съвсем сериозно да го мислите, както го говорите.
Изключенията не потвърждават правилото. Правилото е това, че общинските болници обслужват над 2 милиона население, над една трета от територията на страната, че са безсрамно зарязани от държавата в ситуации, в които те не могат да се справят, при много тежкия географски терен на България, защото България е планинска страна. Вие хубаво споменахте Троянската болница. Има още много такива.
Областните болници също са в трагично положение, да не влизам сега в тези детайли, които са познати на цялата комисия. Във Враца не е ли скандално, че няма кардиологично отделение вече? И ние се караме сега дали са лоши общинските болници, дали ще ги приватизираме, дали няма да ги приватизираме. Нека да гледаме малко по-мащабно на нещата.
Това предложение дава възможност да се замислим, че е крайно време, първо, тази Национална здравна карта да я видим, бога ми, от кого е съставена. Защото в миналото съставяне на Националната здравна карта аз имах потвърждение от председателя на Лекарския съюз, че Министерството на здравеопазването изобщо не се е съобразило с районните колегии и е съставило здравна карта, която не съответства на мнението на Лекарския съюз. Сега чакам с нетърпение, като добронамерен колега, да видим тази здравна карта и да видим…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз много моля да се върнем към темата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Връщаме се към темата. Темата е много сериозна. Темата е приватизацията на българските болници. Абсолютно съм съгласен, че те са над 300, и това е смешно и несериозно, но най-много се увеличиха в последните десет години, понеже говорим сега за причини и следствия, броя на кого? – на частните болници.
Искате ли да Ви кажа, доцент Йорданов, колко е броят? Днес се шегувахме с него колко е броят на леглата на 100 хиляди души население в Пловдив например.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Михайлов, правите реплика. Моля Ви да спазваме процедурата! Ако искате, вземете думата и направете просторно изказване. Репликата е в рамките на две минути.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Защото аз много уважавам доктор Поповски и не бих могъл да приема, че той съвсем сериозно хвърля това обвинение към общинските болници. Нека да бъдем малко по-внимателни в огледа на ситуацията.
Ако позволите, госпожо Председател, ще направя и по-пространно изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Тимчев, реплика на доктор Поповски – две минути.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми доктор Поповски, като реплика на Вашето изказване, абсолютно не сте прав, че България е на първо място по броя на общински болници. И професор Михайлов Ви каза кои болници в последните десет години станаха много.
Второ, с целия дълг на здравеопазването, общинското здравеопазване не е най-големият длъжник. Други са големите длъжници в здравеопазването.
И трето, не знам дали знаете, но общините нямат право да издържат общинските болници. Ако го правят, го правят противозаконно. Те единствено могат да дават пари за капиталови разходи и за апаратура, оттук нататък всичко си е за сметка на болницата. Нито могат да дават пари за заплати, нито за ток, за вода и така нататък, така че Вашето изказване въобще не е вярно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Поповски, имате думата за дуплика.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Имах предвид, че не може да сложим всички общински болници под един знаменател. Има болници, които работят с добри обороти, с добро оборудване, с читави кадри и така нататък. Но има болници, които, пак казвам, са в един порочен кръг и като не могат да се издържат, давам Ви пример Никополската болница – 5000 лв. всеки месец общинският бюджет й дава на нея. Дали ги дава за капиталови разходи, за какво ги дава, не знам, но са 5000 лв. всеки месец. Това не са конфиденциални данни. Тук Ви говоря за една малка община. А болниците, които са 100% общинска собственост, са общински ЕООД-та с принципал общинският съвет. Те винаги могат да искат пари под всякаква форма от общинския бюджет. Това много добре го знаете, особено колегите, които са били общински съветници. Аз съм бил два мандата председател на Комисия по здравеопазване и социални дейности и знам за какво става въпрос. Те с много лека ръка искат пари от общинските бюджети – дали, за да им се закупи скенер, дали да им се закупи някаква друга модерна апаратура, за да отговорят на съвременните условия. Примерно да се закупи скенер в една община от 10 – 12 хиляди души, със застаряващо население. Каква е перспективата и какъв е смисълът да оборудваме тези болници допълнително с апаратура, която не може да бъде натоварена впоследствие? Това ми е идеята.
Нямам нищо против общинските болници. Пак казвам, те са много различни една от друга. Имам предвид тези, които са нагъсто и нямат достатъчно пациенти, за да могат да бъдат натоварени със съответната дейност. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Давам думата за просторно изказване на професор Михайлов, в рамките на пет минути обаче.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Надявам се, че иронията е добродушна, иначе ще бъда принуден да предприема съответните легални мерки срещу недобронамерена ирония.
Аз искам да обърна внимание на колегите по повод на предложението на уважаемата колега, че е време в тази комисия освен да спазваме правилата кой колко минути ще се изкаже, кой има право на реплика, дали репликата е към някой друг или към този, който я е направил, кога се прави дуплика, да се обърнем най-накрая към сериозните проблеми на българското здравеопазване и да си кажем всички тук, че проблемите са твърде много. Както каза уважаемата госпожа председател, мина вече една година, но тези проблеми, бога ми, не мръдват на йота.
Тук ще взема корен от думите на доцент Йорданов и напълно ще се съглася с това, че сърцевината на това предложение кара нашето внимание да се обърне към ролята на Министерството на здравеопазването.
Без да искам да подценявам мнението на доктор Поповски в определени региони на страната, че действително трябва да се преосмисли ролята на цяла редица общински болници, обаче в това, което той каза, има изключителна доза абсолютен непрофесионализъм.
Онзи ден попаднах на скенер от град Попово. Не искам да Ви казвам какво прочетох в този скенер. Не искам да споделям. Неудобно ми е да го кажа тук пред професор Клисарова.
След екзалтираното изказване в залата, което чух преди месец-месец и половина, че в Нова Загора е разкрито Инфекциозно отделение в общинска болница, на мен ми се изправиха косите. И всичко това под мълчаливия поглед и със съгласието и на общината, и на държавата, и на Министерството се случва наляво и надясно.
Когато говорим за приватизация, когато говорим за промяна на структурата на здравеопазването, нека в тази комисия да не търсим схоластично негативите или позитивите на предложението на доктор Найденова. В това предложение може да се намерят негативи, сигурно, и от юридическа страна, и от професионална страна, но тя поставя въпрос, който чакаме една година да бъде решен. Годината ще дойде на 18 април, след няма вече един месец, и тогава кой ще ни отговори: какво се случи за тази една година? Честно Ви казвам, с цялата ми добронамереност като колега, който познава и уважава всеки от Вас, не мога да намеря нещо съществено да се е случило. Не мога да намеря!
Много съм притеснен, че проблемите започват да се затягат. Ето, този въпрос, който си позволих да споделя преди малко пред уважаемата Комисия, че в областна болница няма кардиология в момента, буквално ме катастрофира като лекар. Националната здравна карта, която трябва да видим, ще трябва да обсъдим тук в Комисията според мен и да решим как стоят точно нещата. Защото има стандарти, но освен стандартите за брой легла – били те неврологични или гинекологични на глава от населението, има и кадрови възможности, които са много нарушени в отделните региони на страната. Много нарушени са!
Затова в този смисъл съм съгласен и с това, което каза преди малко колегата Тимчев, дори да има неудачни, не съвсем добре обмислени части от едно предложение, то подсказва много въпроси. Хубаво е тук между нас да има наистина дискусия, а не едно негативистично, да не кажа точната дума и като лекар, и психолог, отношение към част от залата и участниците в дискусията, както казваше един голям герой в стар руски филм „А ты кто такой?“
По този начин, както и днес в залата – съжалявам, че трябва да го повторя – по отношение на Кодекса на труда аз съм изумен от това, което се направи – 66 души „въздържали се“ на едно толкова разумно предложение, и то се изпари в залата. Не искам да се връщам и да се отклонявам от темата.
И тук също – молбата ми е да има повече живот в тази дискусия, а не да бъде натиск на мнозинството над малцинството и да се приключват нещата. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви.
Уважаеми колеги, искам да допълня това, което казаха моите колеги, и то в насоката, че явно не ни е ясно точно какво казваме. С това предложение не забраняваме приватизацията на всички общински болници или областни болници с 50% държавно участие. Мисля, че трябва да ни е съвсем ясно, че правим един вид три варианта. Ако, дай боже, видим тази карта, както каза професор Михайлов, общинска или областна болница, която е в здравната карта и изпълнява своята роля, тя ще бъде под забрана за приватизиране, естествено, точно.
Общинска или областна болница, която е извън здравната карта – и сега го има, по решение на общинския съвет тя може и дори трябва да бъде приватизирана. Но това го решава общината с общинския съвет, разбира се, чрез уведомлението и на Министерството на здравеопазването.
Даваме и трети възможен вариант – да, болницата е в здравната карта, но при определени обстоятелства, с мотивирано предложение от кмета, от общинския съвет, че няма как да бъде издържана тази болница, или че тя не изпълнява собствената си роля, или че не може да я изпълнява, тогава при извънредни обстоятелства, независимо че е в здравната карта, също може да бъде приватизирана или отдадена. Не бива да затваряме тази врата и да ги няма тези три варианта. От една страна, те гарантират сигурността за достъп на българските граждани до болнично лечение, а от друга страна, гарантират възможността там, където на 10 км, както казва доктор Поповски, има такива болници, да, трябва да бъде взето правилно решение и да не тежат на общинския бюджет, или да бъдат така регулирани, или преобразувани в спешен център, или в нещо друго по решение на общинския съвет пак съгласно Националната здравна карта. Затова не бива да затваряме тази врата, напротив, трябва да я отваряме, да е по-широка и да бъдем по-гъвкави в политиката относно общинските и държавните болници.
Истина е, че общинските болници обслужват два милиона население. Това е така, затова не бива с лека ръка да отхвърляме нещо, което ни дава възможности за по-правилни решения и по-широко обсъждане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Уважаеми колеги, ако позволите, ще се изкажа аз. Благодаря за активността на колегите, които наистина показват завидна законодателна инициатива и внасят законопроекти почти ежеседмично. Зная, че тяхната амбиция да търсим добрите решения в сектор „Здравеопазване“ наистина е благородна, само че се надявам една година след функционирането на това Народно събрание те да са събрали достатъчен законодателен опит, защото отново едно намерение, което на първо четене трябва да бъде разглеждано от гледна точка на философията на внасяните предложения, е намерило доста лошо изражение в текстовете, които са разписани.
Предложението, което са направили колегите, е в два аспекта. От една страна, те предвиждат премахване на досегашната възможност да се приватизират общински лечебни заведения чрез санкцията на съответните общински съвети – нещо, което категорично смятам, че може да бъде прието и за противоконституционно, защото съгласно Конституцията на страната имаме децентрализирано управление. В този смисъл, когато се направи процедурата и се пренебрегнат съответните общински съвети, това в никакъв случай не смятам, че може да бъде в съответствие с основния закон на страната.
Освен това получава се значително объркване с приложенията, в които сте включили общинските и държавните лечебни заведения с над 50% участие на държавата в капитала, защото сте предвидили, от една страна, те да са и в Приложение № 1, от друга страна, сте ги включили и в Приложение № 2, където се изброяват обектите от стратегическо значение за страната.
Ако се запознаете със Закона, ще видите, че в това приложение засега е останал само един обект – „Параходство Български морски флот“ ЕАД – Варна. За да бъде един обект от значение за националната сигурност на Република България, той трябва да е от категорията така наречени стратегически. Съгласно § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за ДАНС: „Стратегически обекти са административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от чието нормално функциониране зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната“.
Разбирам желанието Ви по някакъв начин държавата да менажира развитието на отделните направления медицински дейности в различните региони. Да, Националната здравна карта е инструмент за планиране и направление на тези инвестиции, но пък лично аз не смятам, че леглата гарантират наличието на медицинска помощ в съответния обхват. Трябва да търсим добрите решения, за да има равенство на достъпа. Картата ще даде такава база и основа. Надявам се комисията, която по закон трябва да я изработи, да ни запознае скоро с това, което е установила.
От друга гледна точка не смятам, че Законопроектът, който предлагате, по някакъв начин ще подобри състоянието и функционирането на лечебните заведения на територията на страната, така че парламентарната група на ГЕРБ няма да го подкрепи.
Реплики?
Доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Извинявам се, че въпреки уважението ми към Вас, ще направя реплика, защото не е хубаво колеги да се репликират, но търсейки истината, ще приемем, че това е нормално. Мисля, че Вашето изказване е подготвено предварително, както и всички останали се готвим, и не чухте много внимателно това, което професор Клисарова каза. Затова моята реплика към Вас е в частта по отношение на общинските съвети.
Понеже има представители на Националното сдружение на общините в Република България, ние не сме против, а и не можем да бъдем против Закона, че общинските съвети взимат решение за приватизация. Това е казано и в чл. 35 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Всички ние като народни представители, които сме се клели да защитаваме интересите на гражданите на тази държава, ще се съгласите с мен, че не може един общински съвет да вземе решение за приватизация, без той да сезира по някакъв начин. Тук има държава, тук има министър на здравеопазването, има Министерски съвет. Как така ще го вземе? Поне да го информира какво предстои.
Ще кажете: „Ние засягаме тяхната свобода“. Познат е начинът на действие на кантоните в Швейцария, ние още не сме достигнали дотам.
Разберете, не може, при условие че станахме разграден двор, нямаме никаква национална сигурност в сферата на здравеопазването поради ред причини, на всички Ви познати, опитваме се отгоре надолу, полека, бавно да променим нещата. Нека се знае какво ще представлява национална сигурност. За съжаление, хората, които са компетентни, не са на тази маса. Няма кой да ни каже. Нека се знае, че това не бива да се пипа, дори държавата трябва да помага под някаква форма това да остане, да се развива.
Ние не може да оставим на автопилот общинските съвети сами да взимат решение за приватизация хей така, без някакви знания или някакви промени, които евентуално биха засегнали интересите. Това е моята реплика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Втора реплика – професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Няма да бъда пространен, но истината тук частично се засегна от колегата Найденова, затова мисля, че е необходимо и ние ще обмислим сериозно законодателна инициатива, въпреки че Вие смятате, че толкова лоши резултати има групата на „БСП за България“ в своите законодателни инициативи.
Моето категорично мнение съвпада не само с това на доктор Найденова, а на всички колеги, с които сме говорили – общинските съвети нямат никаква компетенция. Мога да Ви посоча скандални примери за назначаване на директори на общински болници в Дупница, какво се случва след това; опити за приватизация на болници с минерални източници. Нямат никаква компетенция, ама наистина никаква компетенция да разберат смисъла, начина на функциониране, моделирането на дейността на една общинска болница. Тук държавата след толкова много години на безхаберие, да го наречем най-грубо, трябва да се намеси в този процес.
Радвам се, че тук е уважаемата госпожа Начева. Мисля, че като финансист тя също може би има представа от това. Заедно с това, което каза доктор Поповски – съгласен съм с него, обаче да не се оставя възможност на общинските съвети, при добра, премерена, обмислена законодателна инициатива – дали след една година парламентарен живот, дали след по-малко, и държавата да има своето място в решаването за приватизацията или не на общинските болници. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Поповски, искате ли да ме репликирате? Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Тук идеята беше да видим здравната карта и общинските болници, които попадат в нея. Тоест Министерството и хората, които изработват картата, чисто експертно са преценили, че тези болници са нужни на територията на съответния регион, те автоматично попадат в забранителния списък за приватизацията. Мисля, че това е нормалната и разумна идея. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже всичките реплики бяха към мен, ще се върнем към настоящето, тоест обсъждания Законопроект и ще се опитам да изброя всички становища, които сме получили: Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Националното сдружение на общините в Република България, Българския лекарски съюз. Няма нито едно становище, което да подкрепя този законопроект. Всички становища са аргументирани с това, което аз изтъкнах вече като проблем на Вашето предложение. Не смятам, че трябва да променяме конституционното устройство на Република България и да отнемаме правомощия на общинските съвети, защото те са избрани от съответните местни общности и в никакъв случай не трябва да поставяме под съмнение техния капацитет.
Смятам, че от гледна точка на конкретните текстове и предложения ние сме наясно, че няма никой, който да ги е подкрепил, въпреки търсения достатъчно широк експертен капацитет и мнения по темата.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания?
Ако няма други изказвания, да пристъпим към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г.
За – 7, против – 10, въздържали се – няма
Законопроектът не се приема.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,25 ч. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Валентина Меченова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 22 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, № 854-01-14, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕНТИНА АЛЕКСАНДРОВА НАЙДЕНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 1 МАРТ 2018 Г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителите.
Госпожо Найденова, моля да ни представите Законопроекта, касаещ промяна в Закона за здравното осигуряване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Представям Ви внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14 от 1 март 2018 г. С мотивите Вие сте запознати. Няма да ги чета отново, но искам да добавя някои неща, които считам за важни.
След изтичане на календарния месец, съгласно изискванията на Глава десета „Документация и документооборот“, чл. 33, ал. 2, т. 2, Приложение № 5 „Финансови документи“ от Националния рамков договор за извършени медицински дейности, пред РЗОК се представя и фактура, притежаваща съответните реквизити съгласно Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност. Тя се издава от изпълнителя на медицинска помощ, договорен партньор, през месеца следващ месеца, за който се отнася.
Националният рамков договор дава правно основание на контролните органи на НЗОК и РЗОК да извършат проверка по предоставената документация и начислената сума във фактурата. Понякога тези проверки се извършват след месец, два или три и при констатиране на проблеми или несъответствия изпълнителят издава нова фактура, по която се удържат неправомерно изплатените суми. През това време на изпълнителите на медицинска помощ са необходими оборотни средства от порядъка на около 30% от месечните разходи, за да може той да заплати условно постоянните разходи – ток, вода, лекарства, консумативи, заплати и други, средства, които той вече понякога е платил на доставчици за реализирани медицински дейности, при финансова санкция за предходните месеци. Изпълнителят не може нито да планува, нито да изкара месеца безпроблемно.
Чрез Законопроекта предлагаме Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК да предоставя на всеки договорен партньор ежемесечно аванс в размер на 30% от една дванадесета част от изплатените му от РЗОК публични финансови ресурси през предходната бюджетна година. При изплащане на фактурата за реализирана и отчетена дейност се удържа изплатената вече сума и се превежда само разликата за съответния месец.
Какво постигаме? Така, без да се плащат излишни лихви за просрочия към доставчици и други, изпълнителите на медицинска помощ – договорни партньори на РЗОК, ще могат да изпълняват без излишно напрежение и финансови липси своята работа.
Второ, нашето предложение не отменя – нито е „против“, нито е „за“ лимитирането на медицинските дейности. Това е друг въпрос, но нашето предложение може и трябва да се реализира в рамките на приетата финансова рамка от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Трето, предложението ни дава и възможност, без излишни финансови притеснения, да бъдат лекувани в лечебните заведения – търговски дружества за болнична помощ, и неосигурените лица по Постановление № 17 на Министерския съвет от 2007 г.
И накрая, за да не вземам думата отново, позволете ми да направя едно редакционно допълнение към предложения текст, а именно: след думите „една дванадесета част от изплатените“ се добавят думите „на всеки договорен партньор“, като по този начин се конкретизира сумата за съответния изпълнител на медицинска помощ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Имаме внесени становища, с които, надявам се, народните представители са се запознали.
Дали иска някой да представи становищата? Министерството на здравеопазването?
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да повтарям това, което сме изразили вече в нашето становище, защото Вие сте запознати с него. Ще изразя само допълнителни мотиви към това, което госпожа Найденова изложи в своето изявление. Ние не подкрепяме така направеното предложение по няколко причини.
Беше отбелязано, че това ще позволи да бъдат лекувани неосигурените лица. Искам да отбележа, че средствата за неосигурените лица се заплащат и финансират по друг ред чрез трансфер от Министерството на здравеопазването към бюджета на Здравната каса, а не в рамките на ресурса, който заплаща Касата.
Извън това мога да отбележа, че договорните партньори на Здравната каса са над 16 000 ежемесечно, които се отчитат по електронен път, по ред и условия, създадени единствено и само с електронен отчет. Няма никакво забавяне в сроковете. Периодичността на обработка на информацията е абсолютно и напълно изцяло автоматизирана. Няма човешка намеса, няма уточнения, които се правят механично и са различни във времеви период един месец спрямо предходния. Този процес е автоматизиран и всяка година ние го усъвършенстваме. Не само че не се влошава, но той се усъвършенства. Има ясно разписани срокове и в Рамковия договор – и в предходния, и в бъдещия, който ще действа, за обработка на тази отчетна документация.
Освен това изискване за авансово плащане би създало допълнителен негативен ефект от гледна точка на факта, че лечебните заведения няма да имат стимула, дисциплината предварително да планират и разчитат бюджетните си средства. Всяко лечебно заведение трябва да знае с какъв ресурс ще разполага всеки следващ месец и в рамките на този ресурс правилно да разпредели финансовите си потоци, начина, по който ще се разплаща към контрагенти, за работни заплати, след като знае кога и на коя дата ще постъпват приходите от основните финансиращи институции – основно Касата и Министерството на здравеопазването. Това означава, ако се приеме този подход за авансово плащане, първо, една година спрямо предходна не е еднаква за всеки договорен партньор. Знаете, че някои от тях имат твърде специфична и различна по обем и обхват дейност, и второ, ние да създадем за тези 16 000 контрагента в електронен формат допълнителна отчетност за приемане, прихващане и приспадане на авансови плащания, която ще обърка отчетността, ще я забави, ще оскъпи процеса при обработка на финансовата документация на Касата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Народните представители искат ли да вземат отношение по Законопроекта?
Няма желания за изказвания.
Никой не иска да се изкаже, така ли?
Заповядайте, доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, благодаря за неглижирането на въпроса.
Години наред, след като е въведен този модел на финансиране на лечебните заведения, се видя ясно, че много общински и областни болници имат финансови затруднения. Не знам какъв е електронният Ви вид и толкова точен, за да върви всичко както трябва, но в крайна сметка системата не върви. Ние Ви предлагаме алтернатива на това финансиране, съвсем друг вид финансиране, който, смятам, че ще подобри работата и ще стабилизира състоянието на общинското и на областното здравеопазване.
Нещо повече, смятам, че при двойно счетоводство и контролът върху медицинските дейности ще бъде завишен, отколкото след като са изработили някаква дейност, платена им е и чак след два-три месеца да бъдат проверявани и да бъдат глобявани медицинските заведения.
Тук имам също становище и по отношение на глобите. Твърдя, че глобите в малките лечебни заведения и изискванията към тях са по-високи, отколкото в по-големи здравни заведения. Така че тук има и субективен фактор, при който едно лечебно заведение може да бъде глобено, а може и да не бъде глобено.
Що се касае до нашето предложение, смятам, че трябва да го подложим на по-голям диспут тук, в Комисията, отколкото да мълчим и да се гледаме с приятен или неприятен поглед – всеки според зависимостите си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Найденова – реплика на доктор Тимчев, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Съгласна съм напълно с доктор Тимчев. Но той пропусна да каже, че ние сме наясно като вносители за това, че Министерският съвет чрез трансфери осъществява заплащанията на лечебните заведения – търговски дружества, за неосигурените пациенти с Постановление № 17 на Министерския съвет от 2007 г. Но нали сме наясно, че болниците трябва да разполагат с този ресурс, за да осъществят това лечение. Знаете ли как ги прехвърлят от една болница в друга, пазейки се някои управители от излишни разходи, защото те са си планували съвсем други неща да осъществяват?
Доктор Тимчев, това нещо Вие го пропуснахте в своето изказване.
Нещо друго, не знам дали Вие си давате сметка, че фактически ще бъде обременена точно изпълнителната власт, ще бъде обременена и НЗОК или РЗОК, но няма да бъдат обременени хора, който пряко участват в производството на продукта, наречен „здраве“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искате ли дуплика, доктор Тимчев?
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема доктор Найденова, явно този дебат ще бъде между нас двамата. Комисията по здравеопазването неглижира проблема, който съществува, и всички се мъчим да замаскираме, че всичко, виждате ли, в здравеопазването върви както трябва.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания има ли? Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Уважаеми колеги, аз декларирам, че няма да участвам в това гласуване, понеже работя по изпълнение на договор с Националната здравноосигурителна каса, респективно районната.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г.
Доктор Александров, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: И аз работя със Здравната каса и няма да гласувам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И Вие няма да участвате в това гласуване. (Реплика от народния представител Калин Поповски.)
Доктор Поповски и Вие отвод.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта на колегите.
За – 7, против – 8, въздържали се – няма.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, № 854-01-15, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕНТИНА АЛЕКСАНДРОВА НАЙДЕНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 1 МАРТ 2018 Г. – първо гласуване.
Моля да представите Законопроекта.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Мотивите са твърде кратки, но мисля, че са твърде ясни за нашата позиция. Затова позволете ми още няколко неща да кажа от името на вносителите, с надеждата че Вие ще подкрепите нашия законопроект.
Уважаеми народни представители, в процеса на приемане на Закона за приватизация и следприватизационен контрол в § 28 от Преходните и заключителните му разпоредби се отмени Раздел II „Приватизация на лечебните заведения с държавно и общинско участие“ в Глава тринадесета „Преобразуване и приватизация на лечебните заведения“ от Закона за лечебните заведения. С така внесения Законопроект целим да доразвием правните норми за приватизация на държавни и общински лечебни заведения с над 50% държавно или общинско участие или обособени части от тях, като процедурата за приватизация се обвърже с две неща: с националната сигурност на Република България и с Националната здравна карта.
По отношение на националната ни сигурност, в приетата в пленарната зала актуализация на Стратегията за национална сигурност на Република България в частта „Общи положения“, т. 18 изрично е подчертано, че в областта на жизнено важните интереси, свързани с националната сигурност на Република България, са, цитирам: „Гарантиране на правата, свободите, сигурността, здравето и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата.“
С цитирания текст нали никой не се съмнява, че здравеопазването е елемент от националната сигурност на Република България?
По отношение на Националната здравна карта, знаем всички, че тя се утвърждава с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Ние насочваме с това наше предложение внимание само към държавни и общински лечебни заведения с над 50% държавно или общинско участие или обособени части от тях, включени в тази карта съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, където се упоменават лечебни заведения за включването им в областни здравни карти. Предлагаме горепосочените лечебни заведения да се включат в структурата на националната сигурност като нова точка 16 от Приложение № 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Така свързваме във функционален мост двата закона – Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за лечебните заведения.
И понеже обсъждаме предложение за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, ще Ви запозная с последователността на приватизация на държавни и общински болници с над 50% държавно или общинско участие и обособени части от тях след приемане, евентуално, на нашето предложение.
Първо, съгласно чл. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол решение за приватизация се взема от Народното събрание, Министерския съвет или общинския съвет, в зависимост от формата на собственост и под чиято юрисдикция попада предложеното за приватизация търговско дружество. Ако съответното лечебно заведение – търговско дружество, не е включено в Националната здравна карта съгласно изискванията на чл. 30 от Закона за лечебните заведения, няма никаква пречка лечебното заведение – търговско дружество, да бъде приватизирано по общия ред.
Второ, ако съответното лечебно заведение – търговско дружество, е включено в Националната здравна карта съгласно изискванията на чл. 30 от Закона за лечебните заведения, то попада в забранителния списък по Приложение № 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и може да бъде приватизирано само когато бъде изключено от Националната здравна карта. А Вие знаете кой я актуализира, тоест изключването става след една актуализация, или включването респективно, от министъра на здравеопазването. Както виждате, министърът има твърде много права и ние даваме тази възможност не само законово, но я подкрепяме и я доразвиваме.
Накрая искам изрично да подчертая, че приватизацията на държавни и общински болници с над 50% държавно и общинско участие в собствеността или обособени части от тях не се отменя. Тя само променя пътя, по който трябва да бъде реализирана тази приватизация, и този път преминава през националната сигурност и Националната здравна карта.
За да не вземам думата, позволете ми да направя едно допълнение. Ако бъде прието нашето предложение, към § 2 да се създаде нова точка 1, с което заглавието на Приложение № 2 да придобие следния вид...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Найденова, моля Ви, една година почти сме народни представители. Първо четене – моля Ви!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Знам, между първо и второ четене, но искам да уведомя уважаемите колеги народни представители, че ако това бъде прието, трябва да променим и заглавието на самия списък. Досега списъкът по Приложение № 2 касае само с държавно участие над 50% в капитала или обособени части от тях. С това ще се наложи да променим и да добавим и за общинско, така че ние не сме пропуснали в нашето предложение. Да знаете, че имаме предвид промяна и на самото заглавие, което ще засегне точно националната сигурност. Приложение № 2 да добие ново заглавие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, изказвания по темата?
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Начева, уважаеми колеги народни представители! С това предложение не съм съгласен поради много причини, някои от тях сме ги коментирали на предни комисии. Тук става дума за приватизация на общинските болници. Коментирали сме, че надали в Европейския съюз има държава с повече общински болници на глава от населението от нас. Припомням само най-грубите цифри за по-широката аудитория: Холандия с 10 милиона население със 100 болници, ние със 7 милиона население имаме 350 – 360 болници.
В моя избирателен район съществуват три места, където има две общински болници на 10 км разстояние: Кнежа и Бяла Слатина – на 10 км, Червен бряг и Луковит – на 10 км (говоря двата града един от друг) и на 15 км са Левски и Павликени. За каква национална сигурност говорим, ако от тези шест болници три ги няма?! Те първо нямат лекари.
В Никопол моят баща на 80 години даваше дежурства до миналата година. Като се отказа, затвориха родилното отделение. Знаем как съществуват тези болници и как източват общинските бюджети, за да могат да съществуват. Друг е въпросът, че клиничните пътеки не са на себестойността, на която трябва да бъдат като цифра, и те са принудени да вземат пари от общинските бюджети, които не могат да запълнят дупките по улиците, за да дават на болниците да не фалират. Така че тук не говорим за национална сигурност, за общински болници в общини, в които са останали по 10 – 15 хиляди население. Смятам, че това изобщо е неуместно като сравнение.
Да, областните болници, които са с над 51% държавно участие, те са част от националната сигурност. Там все още има реална медицина и те покриват всички тежки случаи, тоест приемат всички тежки случаи за хоспитализация от съответната област. Затова смятам, че въпросът е леко неуместен. Не казвам чисто популистки или нещо друго. Искаме да защитим общинските болници, да. Примерно град Троян, окей, тази болница трябва да остане. Няма близка друга, областната е на 35 км. Да, но тези, които Ви ги казах, са на 10 км една от друга. Всичките източват общинските бюджети, по причините които казах.
Защо правим това нещо? Там се въртим в един циркулус вицуозус. Хората са недостатъчни като пациенти, лекарите, които да работят в тези общински болници, са недостатъчни. Недостатъчното финансиране ги принуждава да бъркат в общинските бюджети. Тук няма никаква национална сигурност. Тук става дума за един циркулус вицуозус, който един път завинаги трябва да го прекъснем. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Реплики?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Доктор Поповски, тук не става дума за лечебните заведения. Ние се мъчим да вкараме в процеса на приватизация Министерството на здравеопазването като компетентния орган в Република България. Сега се оказва, че една община – лично аз се съмнявам в компетенцията на общинските съветници, да са ни живи и здрави, даже в община Асеновград, доктор Грудев – взема решение, което е важно за здравните потребности на население от определен регион. В Министерството на здравеопазването го няма технологично във веригата, а те всъщност с решението си вадят леглата от определена специалност от здравната карта и ги закриват сами уважаемите общински съветници. Ние искаме Министерството на здравеопазването компетентно да каже: ако Вие махате 20 гастроентерологични легла, какво става?! Това е смисълът на това, което искаме да направим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Втора реплика – професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз внимателно изслушах колегата Поповски. Нека да не изместваме целия баланс на темата. Не искам да коментирам в детайли предложението на колегата Найденова, но начинът, по който поставя доктор Поповски проблема за общинските болници, ми звучи доста, как да кажа, едностранчиво. Лично с мен той е споделял и съм напълно съгласен за региона, за който сега изложи своето мнение. Но ако се вгледаме в Националната здравна карта, която още не можем да видим, не знам по какви причини, ние сме все на прага – както на развития социализъм да прекрачим в комунизма, и все още не можем да влезем в тази Национална здравна карта и да я видим. Чакаме да дойде 1 април, 1 май, може би ще чакаме също отново, но ако погледнем внимателно, не са общинските болници черните дяволи, които източват общините, пречат на запушването на дупките, както Вие се изразихте. Аз не вярвам това съвсем сериозно да го мислите, както го говорите.
Изключенията не потвърждават правилото. Правилото е това, че общинските болници обслужват над 2 милиона население, над една трета от територията на страната, че са безсрамно зарязани от държавата в ситуации, в които те не могат да се справят, при много тежкия географски терен на България, защото България е планинска страна. Вие хубаво споменахте Троянската болница. Има още много такива.
Областните болници също са в трагично положение, да не влизам сега в тези детайли, които са познати на цялата комисия. Във Враца не е ли скандално, че няма кардиологично отделение вече? И ние се караме сега дали са лоши общинските болници, дали ще ги приватизираме, дали няма да ги приватизираме. Нека да гледаме малко по-мащабно на нещата.
Това предложение дава възможност да се замислим, че е крайно време, първо, тази Национална здравна карта да я видим, бога ми, от кого е съставена. Защото в миналото съставяне на Националната здравна карта аз имах потвърждение от председателя на Лекарския съюз, че Министерството на здравеопазването изобщо не се е съобразило с районните колегии и е съставило здравна карта, която не съответства на мнението на Лекарския съюз. Сега чакам с нетърпение, като добронамерен колега, да видим тази здравна карта и да видим…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз много моля да се върнем към темата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Връщаме се към темата. Темата е много сериозна. Темата е приватизацията на българските болници. Абсолютно съм съгласен, че те са над 300, и това е смешно и несериозно, но най-много се увеличиха в последните десет години, понеже говорим сега за причини и следствия, броя на кого? – на частните болници.
Искате ли да Ви кажа, доцент Йорданов, колко е броят? Днес се шегувахме с него колко е броят на леглата на 100 хиляди души население в Пловдив например.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Михайлов, правите реплика. Моля Ви да спазваме процедурата! Ако искате, вземете думата и направете просторно изказване. Репликата е в рамките на две минути.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Защото аз много уважавам доктор Поповски и не бих могъл да приема, че той съвсем сериозно хвърля това обвинение към общинските болници. Нека да бъдем малко по-внимателни в огледа на ситуацията.
Ако позволите, госпожо Председател, ще направя и по-пространно изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Тимчев, реплика на доктор Поповски – две минути.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми доктор Поповски, като реплика на Вашето изказване, абсолютно не сте прав, че България е на първо място по броя на общински болници. И професор Михайлов Ви каза кои болници в последните десет години станаха много.
Второ, с целия дълг на здравеопазването, общинското здравеопазване не е най-големият длъжник. Други са големите длъжници в здравеопазването.
И трето, не знам дали знаете, но общините нямат право да издържат общинските болници. Ако го правят, го правят противозаконно. Те единствено могат да дават пари за капиталови разходи и за апаратура, оттук нататък всичко си е за сметка на болницата. Нито могат да дават пари за заплати, нито за ток, за вода и така нататък, така че Вашето изказване въобще не е вярно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Поповски, имате думата за дуплика.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Имах предвид, че не може да сложим всички общински болници под един знаменател. Има болници, които работят с добри обороти, с добро оборудване, с читави кадри и така нататък. Но има болници, които, пак казвам, са в един порочен кръг и като не могат да се издържат, давам Ви пример Никополската болница – 5000 лв. всеки месец общинският бюджет й дава на нея. Дали ги дава за капиталови разходи, за какво ги дава, не знам, но са 5000 лв. всеки месец. Това не са конфиденциални данни. Тук Ви говоря за една малка община. А болниците, които са 100% общинска собственост, са общински ЕООД-та с принципал общинският съвет. Те винаги могат да искат пари под всякаква форма от общинския бюджет. Това много добре го знаете, особено колегите, които са били общински съветници. Аз съм бил два мандата председател на Комисия по здравеопазване и социални дейности и знам за какво става въпрос. Те с много лека ръка искат пари от общинските бюджети – дали, за да им се закупи скенер, дали да им се закупи някаква друга модерна апаратура, за да отговорят на съвременните условия. Примерно да се закупи скенер в една община от 10 – 12 хиляди души, със застаряващо население. Каква е перспективата и какъв е смисълът да оборудваме тези болници допълнително с апаратура, която не може да бъде натоварена впоследствие? Това ми е идеята.
Нямам нищо против общинските болници. Пак казвам, те са много различни една от друга. Имам предвид тези, които са нагъсто и нямат достатъчно пациенти, за да могат да бъдат натоварени със съответната дейност. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Давам думата за просторно изказване на професор Михайлов, в рамките на пет минути обаче.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Надявам се, че иронията е добродушна, иначе ще бъда принуден да предприема съответните легални мерки срещу недобронамерена ирония.
Аз искам да обърна внимание на колегите по повод на предложението на уважаемата колега, че е време в тази комисия освен да спазваме правилата кой колко минути ще се изкаже, кой има право на реплика, дали репликата е към някой друг или към този, който я е направил, кога се прави дуплика, да се обърнем най-накрая към сериозните проблеми на българското здравеопазване и да си кажем всички тук, че проблемите са твърде много. Както каза уважаемата госпожа председател, мина вече една година, но тези проблеми, бога ми, не мръдват на йота.
Тук ще взема корен от думите на доцент Йорданов и напълно ще се съглася с това, че сърцевината на това предложение кара нашето внимание да се обърне към ролята на Министерството на здравеопазването.
Без да искам да подценявам мнението на доктор Поповски в определени региони на страната, че действително трябва да се преосмисли ролята на цяла редица общински болници, обаче в това, което той каза, има изключителна доза абсолютен непрофесионализъм.
Онзи ден попаднах на скенер от град Попово. Не искам да Ви казвам какво прочетох в този скенер. Не искам да споделям. Неудобно ми е да го кажа тук пред професор Клисарова.
След екзалтираното изказване в залата, което чух преди месец-месец и половина, че в Нова Загора е разкрито Инфекциозно отделение в общинска болница, на мен ми се изправиха косите. И всичко това под мълчаливия поглед и със съгласието и на общината, и на държавата, и на Министерството се случва наляво и надясно.
Когато говорим за приватизация, когато говорим за промяна на структурата на здравеопазването, нека в тази комисия да не търсим схоластично негативите или позитивите на предложението на доктор Найденова. В това предложение може да се намерят негативи, сигурно, и от юридическа страна, и от професионална страна, но тя поставя въпрос, който чакаме една година да бъде решен. Годината ще дойде на 18 април, след няма вече един месец, и тогава кой ще ни отговори: какво се случи за тази една година? Честно Ви казвам, с цялата ми добронамереност като колега, който познава и уважава всеки от Вас, не мога да намеря нещо съществено да се е случило. Не мога да намеря!
Много съм притеснен, че проблемите започват да се затягат. Ето, този въпрос, който си позволих да споделя преди малко пред уважаемата Комисия, че в областна болница няма кардиология в момента, буквално ме катастрофира като лекар. Националната здравна карта, която трябва да видим, ще трябва да обсъдим тук в Комисията според мен и да решим как стоят точно нещата. Защото има стандарти, но освен стандартите за брой легла – били те неврологични или гинекологични на глава от населението, има и кадрови възможности, които са много нарушени в отделните региони на страната. Много нарушени са!
Затова в този смисъл съм съгласен и с това, което каза преди малко колегата Тимчев, дори да има неудачни, не съвсем добре обмислени части от едно предложение, то подсказва много въпроси. Хубаво е тук между нас да има наистина дискусия, а не едно негативистично, да не кажа точната дума и като лекар, и психолог, отношение към част от залата и участниците в дискусията, както казваше един голям герой в стар руски филм „А ты кто такой?“
По този начин, както и днес в залата – съжалявам, че трябва да го повторя – по отношение на Кодекса на труда аз съм изумен от това, което се направи – 66 души „въздържали се“ на едно толкова разумно предложение, и то се изпари в залата. Не искам да се връщам и да се отклонявам от темата.
И тук също – молбата ми е да има повече живот в тази дискусия, а не да бъде натиск на мнозинството над малцинството и да се приключват нещата. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви.
Уважаеми колеги, искам да допълня това, което казаха моите колеги, и то в насоката, че явно не ни е ясно точно какво казваме. С това предложение не забраняваме приватизацията на всички общински болници или областни болници с 50% държавно участие. Мисля, че трябва да ни е съвсем ясно, че правим един вид три варианта. Ако, дай боже, видим тази карта, както каза професор Михайлов, общинска или областна болница, която е в здравната карта и изпълнява своята роля, тя ще бъде под забрана за приватизиране, естествено, точно.
Общинска или областна болница, която е извън здравната карта – и сега го има, по решение на общинския съвет тя може и дори трябва да бъде приватизирана. Но това го решава общината с общинския съвет, разбира се, чрез уведомлението и на Министерството на здравеопазването.
Даваме и трети възможен вариант – да, болницата е в здравната карта, но при определени обстоятелства, с мотивирано предложение от кмета, от общинския съвет, че няма как да бъде издържана тази болница, или че тя не изпълнява собствената си роля, или че не може да я изпълнява, тогава при извънредни обстоятелства, независимо че е в здравната карта, също може да бъде приватизирана или отдадена. Не бива да затваряме тази врата и да ги няма тези три варианта. От една страна, те гарантират сигурността за достъп на българските граждани до болнично лечение, а от друга страна, гарантират възможността там, където на 10 км, както казва доктор Поповски, има такива болници, да, трябва да бъде взето правилно решение и да не тежат на общинския бюджет, или да бъдат така регулирани, или преобразувани в спешен център, или в нещо друго по решение на общинския съвет пак съгласно Националната здравна карта. Затова не бива да затваряме тази врата, напротив, трябва да я отваряме, да е по-широка и да бъдем по-гъвкави в политиката относно общинските и държавните болници.
Истина е, че общинските болници обслужват два милиона население. Това е така, затова не бива с лека ръка да отхвърляме нещо, което ни дава възможности за по-правилни решения и по-широко обсъждане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Уважаеми колеги, ако позволите, ще се изкажа аз. Благодаря за активността на колегите, които наистина показват завидна законодателна инициатива и внасят законопроекти почти ежеседмично. Зная, че тяхната амбиция да търсим добрите решения в сектор „Здравеопазване“ наистина е благородна, само че се надявам една година след функционирането на това Народно събрание те да са събрали достатъчен законодателен опит, защото отново едно намерение, което на първо четене трябва да бъде разглеждано от гледна точка на философията на внасяните предложения, е намерило доста лошо изражение в текстовете, които са разписани.
Предложението, което са направили колегите, е в два аспекта. От една страна, те предвиждат премахване на досегашната възможност да се приватизират общински лечебни заведения чрез санкцията на съответните общински съвети – нещо, което категорично смятам, че може да бъде прието и за противоконституционно, защото съгласно Конституцията на страната имаме децентрализирано управление. В този смисъл, когато се направи процедурата и се пренебрегнат съответните общински съвети, това в никакъв случай не смятам, че може да бъде в съответствие с основния закон на страната.
Освен това получава се значително объркване с приложенията, в които сте включили общинските и държавните лечебни заведения с над 50% участие на държавата в капитала, защото сте предвидили, от една страна, те да са и в Приложение № 1, от друга страна, сте ги включили и в Приложение № 2, където се изброяват обектите от стратегическо значение за страната.
Ако се запознаете със Закона, ще видите, че в това приложение засега е останал само един обект – „Параходство Български морски флот“ ЕАД – Варна. За да бъде един обект от значение за националната сигурност на Република България, той трябва да е от категорията така наречени стратегически. Съгласно § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за ДАНС: „Стратегически обекти са административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от чието нормално функциониране зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната“.
Разбирам желанието Ви по някакъв начин държавата да менажира развитието на отделните направления медицински дейности в различните региони. Да, Националната здравна карта е инструмент за планиране и направление на тези инвестиции, но пък лично аз не смятам, че леглата гарантират наличието на медицинска помощ в съответния обхват. Трябва да търсим добрите решения, за да има равенство на достъпа. Картата ще даде такава база и основа. Надявам се комисията, която по закон трябва да я изработи, да ни запознае скоро с това, което е установила.
От друга гледна точка не смятам, че Законопроектът, който предлагате, по някакъв начин ще подобри състоянието и функционирането на лечебните заведения на територията на страната, така че парламентарната група на ГЕРБ няма да го подкрепи.
Реплики?
Доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Извинявам се, че въпреки уважението ми към Вас, ще направя реплика, защото не е хубаво колеги да се репликират, но търсейки истината, ще приемем, че това е нормално. Мисля, че Вашето изказване е подготвено предварително, както и всички останали се готвим, и не чухте много внимателно това, което професор Клисарова каза. Затова моята реплика към Вас е в частта по отношение на общинските съвети.
Понеже има представители на Националното сдружение на общините в Република България, ние не сме против, а и не можем да бъдем против Закона, че общинските съвети взимат решение за приватизация. Това е казано и в чл. 35 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Всички ние като народни представители, които сме се клели да защитаваме интересите на гражданите на тази държава, ще се съгласите с мен, че не може един общински съвет да вземе решение за приватизация, без той да сезира по някакъв начин. Тук има държава, тук има министър на здравеопазването, има Министерски съвет. Как така ще го вземе? Поне да го информира какво предстои.
Ще кажете: „Ние засягаме тяхната свобода“. Познат е начинът на действие на кантоните в Швейцария, ние още не сме достигнали дотам.
Разберете, не може, при условие че станахме разграден двор, нямаме никаква национална сигурност в сферата на здравеопазването поради ред причини, на всички Ви познати, опитваме се отгоре надолу, полека, бавно да променим нещата. Нека се знае какво ще представлява национална сигурност. За съжаление, хората, които са компетентни, не са на тази маса. Няма кой да ни каже. Нека се знае, че това не бива да се пипа, дори държавата трябва да помага под някаква форма това да остане, да се развива.
Ние не може да оставим на автопилот общинските съвети сами да взимат решение за приватизация хей така, без някакви знания или някакви промени, които евентуално биха засегнали интересите. Това е моята реплика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Втора реплика – професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Няма да бъда пространен, но истината тук частично се засегна от колегата Найденова, затова мисля, че е необходимо и ние ще обмислим сериозно законодателна инициатива, въпреки че Вие смятате, че толкова лоши резултати има групата на „БСП за България“ в своите законодателни инициативи.
Моето категорично мнение съвпада не само с това на доктор Найденова, а на всички колеги, с които сме говорили – общинските съвети нямат никаква компетенция. Мога да Ви посоча скандални примери за назначаване на директори на общински болници в Дупница, какво се случва след това; опити за приватизация на болници с минерални източници. Нямат никаква компетенция, ама наистина никаква компетенция да разберат смисъла, начина на функциониране, моделирането на дейността на една общинска болница. Тук държавата след толкова много години на безхаберие, да го наречем най-грубо, трябва да се намеси в този процес.
Радвам се, че тук е уважаемата госпожа Начева. Мисля, че като финансист тя също може би има представа от това. Заедно с това, което каза доктор Поповски – съгласен съм с него, обаче да не се оставя възможност на общинските съвети, при добра, премерена, обмислена законодателна инициатива – дали след една година парламентарен живот, дали след по-малко, и държавата да има своето място в решаването за приватизацията или не на общинските болници. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Поповски, искате ли да ме репликирате? Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Тук идеята беше да видим здравната карта и общинските болници, които попадат в нея. Тоест Министерството и хората, които изработват картата, чисто експертно са преценили, че тези болници са нужни на територията на съответния регион, те автоматично попадат в забранителния списък за приватизацията. Мисля, че това е нормалната и разумна идея. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже всичките реплики бяха към мен, ще се върнем към настоящето, тоест обсъждания Законопроект и ще се опитам да изброя всички становища, които сме получили: Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Националното сдружение на общините в Република България, Българския лекарски съюз. Няма нито едно становище, което да подкрепя този законопроект. Всички становища са аргументирани с това, което аз изтъкнах вече като проблем на Вашето предложение. Не смятам, че трябва да променяме конституционното устройство на Република България и да отнемаме правомощия на общинските съвети, защото те са избрани от съответните местни общности и в никакъв случай не трябва да поставяме под съмнение техния капацитет.
Смятам, че от гледна точка на конкретните текстове и предложения ние сме наясно, че няма никой, който да ги е подкрепил, въпреки търсения достатъчно широк експертен капацитет и мнения по темата.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания?
Ако няма други изказвания, да пристъпим към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г.
За – 7, против – 10, въздържали се – няма
Законопроектът не се приема.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,25 ч. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Валентина Меченова
