Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 32


На 7 юни 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 29 от ПОДНС.
2. Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Даниела Дариткова.

* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имаме необходимия кворум и можем да започнем заседанието.
Правя предложение: към предварително обявения дневен ред да бъде включена точка трета:
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на шума в околната среда, № 802-01-16, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
Има ли обратно предложение? Не виждам.
Който от народните представители е съгласен с направеното предложение за нова точка в дневния ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържа ли се няма. Приема се.
Подлагам на гласуване целия дневен ред от три точки. (Изчита целия дневен ред.)
За – 16, против и въздържали се няма. Приема се.

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Уважаеми господин министър, от името на политическа партия ГЕРБ ще отправя първото питане към Вас.
Знаете, че в нашата програма съвместното управление и коалиционното правителство в сектор „Здравеопазване“ сме заложили реализирането на изграждането на Единна национална здравна информационна система. И друг път по време на блицконтрол сме задавали въпроса за това какво се случва с реализирането на проекта във връзка с изграждането на тази информационна система. Той е особено актуален и важен в контекста на последните събития в сектор „Здравеопазване“, защото всички сме убедени, че една прозрачна, добре контролирана и в същото време с облекчени административни процедури среда във функционирането на здравеопазването може да се осигури само чрез действаща информационна система. Затова бих искала да попитам какъв е напредъкът в тази област? Какви на този етап са реализираните модули от тази Единна национална здравна информационна система и какви са перспективите и сроковете за изграждането на основните функционални единици?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, за нас Министерство на здравеопазването и изграждането на Националната здравна информационна система е един от основните лостове, с който да ускорим реформата в системата. На базата на програмата на правителството тази задача влезе като основна задача и в работата на ръководството на Министерството на здравеопазването.
Мога да говоря много по отношение на техническата част на проекта, но искам първо да разкажа за процедурата и ако е необходимо, ще вляза и в някои технически подробности. Когато нашия екип влезе в Министерство на здравеопазването, ние намерихме едно техническо задание, което не ни удовлетвори като качество и като функционалност. Защо? Защото, първо, модулите не бяха изградени така, както ние смятаме, че трябва да бъдат изградени. И второ, те въобще не си „говореха“, тоест всеки модул работеше сам за себе си, без информацията от един модул да отива в другия и да се получи цялостната картина, която на нас ни е необходима. На тази основа много бързо преработихме техническото задание и го изпратихме в Управляващия орган, като предварително водихме разговори и с Държавната агенция за електронно управление. И от двете страни получихме положително съгласие и одобрение на новото техническо задание, като в същото време получихме и подкрепата от страна на Европейската комисия.
Сега в момента работим по изграждането на отделните модули, те имат различна сложност, като всеки един от тези модули е на различна степен на завършеност. Очакваме да обявим първите обществени поръчки в края на месец юни. От тук нататък вече нещата не са само в нашите ръце. Вие знаете какви са проблемите с атакуването на тези обществени поръчки, с оспорването, но така или иначе ние сме разговаряли с КЗК да разглежда обжалванията на нашите обществени поръчки с приоритет, тъй като за нас този проект е изключително важен и считаме, че ако нещата вървят в рамките на нормалните дни за обжалване, до края на месец септември ние ще имаме вече възможност да извършим възлагането на самото изпълнение на отделните модули.
И като финал искам да кажа, че нашето очакване е в средата на следващата година България да има Национална здравна информационна система, тоест България да има електронно здравеопазване. Ако имате нужда да разказвам какви са модулите и някои други технически подробности, съм готов да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър. Като обобщени данни това беше достатъчно, но все пак искам да задам и конкретен въпрос, тъй като в медиите се появи информация, че е възможно по-рано да бъдат използвани и влязат в употреба някои елементи на електронното здравеопазване като електронна рецепта.
Знам, че Касата имаше готовност за подобно въвеждане още преди години. Искам да попитам дали ще е възможно преди финализирането на този проект да са готови отделни елементи като електронната рецепта (която изключително много ще облекчи и електронния протокол, работата на лекарите и съответно пациентите).
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: До края на годината считаме, че електронната рецепта и регистрите ще влязат в сила.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следва въпрос от името на БСП за България – доцент Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, колеги! Моят въпрос касае ситуацията с протеста последните дни на български граждани, които се нуждаят от трансплантация на бял дроб в клиниката във Виена и отказът да се приемат български граждани, доколкото беше споменато в медиите, поради финансов проблем и заплащане на процедурата от българска страна.
Моят въпрос е: как се развива ситуацията?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз се извинявам много, но Вие знаете, че преди броени дни в петък направих цялостно изказване в пленарна зала, в което развих въпроса на какво равнище са преговорите с Австрийския трансплантационен център, казах и колко души предвиждаме и очакваме да бъдат лекувани, казах за двустранните споразумения. Ако имате някакъв конкретен въпрос, или ако някой от народните представители не е бил в петък, няма смисъл през четири дни да си задаваме едни и същи въпроси, даже поисках удължаване на времето в Народното събрание, за да разкажа цялостно този въпрос. Ако трябва да го преразказвам отново, кажете, но мисля, че не трябва да постъпваме така.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уточняващ въпрос, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Касае се за цялостната политика на заплащане дължимите задължения на Здравната каса към чуждестранните лечебни центрове, защото се създава впечатление, че там положението е наред. Тези 70 милиона, които са определени, едва ли не ще стигнат, а в същото време като че ли няма погасителни планове, които са коректни и се спазват от наша страна. И тъй като към нас се обърнаха конкретно пациенти – тя ситуацията нашумя в страната, много ми се ще днес да ми кажете, че плащането на тези три милиона са тръгнали и Вие сте го подписали, или Надзорният съвет на Касата, или госпожата, която замества господин Плочев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Това са два въпроса. Единият е за белодробните трансплантации, а другият е за задълженията на Националната здравноосигурителна каса към чуждите каси или асоциациите, които ги представляват.
По отношение на конкретния въпрос разбирам, че става въпрос за дълга на Касата към касите от другите европейски държави. Вие сам споменахте, че е подписано споразумение между Националната здравноосигурителна каса и Германската и Австрийската каси, с които сме определили график за разплащане на задълженията. Този график за 2018 г. е в рамките на бюджета, който сме предвидили – 73 млн. лв., а за следващата година ние сме увеличили сумата. Мина тригодишната бюджетна основа, така че до края на следващата година ние сме предвидили да ликвидираме абсолютно всички задължения, които са надхвърлили 18-месечния срок и текат лихви по тях. Така че до края на 2019 г. с новия бюджет, който Вие, надявам се, ще гласувате, този проблем ще отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Въпрос от „Обединени патриоти“.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Министър, за защитата на личните данни в сферата на здравеопазването. Системата има нужда от помощ, за да отговори на изискванията, защото за тях това е трудна тема, непозната, те са неподготвени и в момента се презастраховат с подписването на излишни декларации от пациентите и се създава едно излишно напрежение. Говорих с председателя на Комисията господин Караджов, за да мога да бъда полезен, а не само да задам въпроса. Той каза, че между 19 и 23-24 можем да направим една кръгла маса с всички работещи в сферата на здравеопазването, защото и на тях не е ясно в сферата на здравеопазването какви точни изисквания да дадат, така че системата да отговори на изискванията, но да не се презастраховаме излишно с бумащина и административна тежест. Дали е възможно да се помисли за такъв тип кръгла маса след 19-ти, в която той търси помощ от нас, за да му помогнем в системата на здравеопазването и те да дадат ясни указания за това?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: За нас това е изключително важен въпрос. Цялата система наистина е притеснена. Ние не губихме никакво време и още в самото начало направихме срещи с председателя на Комисията за защита на личните данни. Искам да Ви кажа, че имаме пълна подкрепа и съдействие от страна не само на председателя, но и на неговия екип, в резултат на което уточнихме задачите, които трябва да изпълняваме общо и ние в Министерство на здравеопазването ще създадем в следващите дни една Комисия, защото този проблем засяга Министерство на здравеопазването, второстепенните разпоредители с бюджет към Министерство на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, районните здравноосигурителни каси и всички изпълнители на медицинска и дентална дейност.
Така че оценяваме сложността. Готови сме да участваме на среща, в която да изясним нещата, които изисква Директивата от нас. Не зная обаче дали това е най-подходящо време, което казахте Вие, защото на мен ми предстои да затворя Председателството на Съвета на министрите на здравеопазването в Люксембург точно по това време. Може би малко след това – към края на месеца 26, 27, но така или иначе сме готови още този месец, само да мине в Люксембург заседанието на министрите на здравеопазването.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, господин министър. Имаме време наистина да изчакаме, но може би Вие с председателя на Комисията ще синхронизирате кога е удобно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз поемам ангажимента да организираме такава информационна дискусия, след като и Комисията в министерството има възможност да обобщи данните. Така че си даваме срок, в който ще бъдем взаимно полезни.
Следващ въпрос от името на ДПС ще зададе доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Министър, моят въпрос ще бъде свързан с едно от нещата, за които винаги сме твърдели, че ще имате нашата подкрепа. Ние бихме Ви подкрепили в три момента, ако предложите решения в тези посоки. Първо, електронно здравеопазване и единна информационна система. Второ, нов здравноосигурителен модел с евентуална демонополизация на Касата. И третото нещо е нов ред за специализация на медицинските кадри, които работят в системата.
Днешният ми въпрос ще бъде в посока на третия ни приоритет. Преди време бях Ви задала въпрос. Надявам се сега това да не предизвика раздразнение, понеже съм Ви питала.
Какво ще направите в посока промяна на Наредбата за специализации? Обществена тайна е, че в момента младите лекари имат огромен проблем, за да специализират в България, вследствие на което предпочитат да емигрират и да специализират много по-лесно в Германия, във Франция или в други страни. Националната здравна карта, която предложихте само преди месец, показа, че има дисбаланси в целия регион и липсват специалисти, основни секторни специалисти, не тесни специалисти, например като алерголози, детски психиатри, хематолози, липсват хирурзи, гинеколози, специалисти по вътрешни болести, педиатри – огромен проблем.
Какво свърши работната група, която създадохте преди време? Докъде стигна тя със своите предложения? Имате ли вече оформена идея какво ще се промени в Наредбата за специализация? Това е въпросът, който задават младите колеги, а чрез тях и ние.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: На базата на Вашите първоначални думи няма да направя анализ на положителните и отрицателните черти на Наредба № 1, за да не губим и Вашето, и времето на останалите народни представители. Ще кажа само няколко неща, които мисля, че за Вас са важни.
Наистина наредбата има необходимост от промяна и ще Ви кажа в каква посока я чувстваме ние като екип. Това, което казахте, работната група вече го е свършила или е на финала на свършването. Направен е пълен анализ на проблема, свързан с човешките ресурси в системата. Това е много важно като изходна основа, за да можем да продължим с развитието на модела, като сме поели ангажимента до края на месеца и ние наистина ще бъдем готови, за да Ви го представим като цялостен модел, в това число и човешките ресурси като част от развитието на този модел. Според мен това, което ние искаме да направим, е, че трябва да го защитим пред правителството, пред министъра на финансите. И във връзка с бюджета за 2019 и тригодишната бюджетна прогноза 2019 – 2021 г. , след като установим какви са потребностите от тези кадри – и това ще бъде уточнено с министъра на образованието и науката – да предложа на Министерския съвет обучението, квалификацията, преквалификацията, придобиването на специалност и продължителното обучение за цял живот, да бъде за сметка на държавния бюджет. Надявам се, че това е една от малкото стъпки, в която държавата може да ни помогне, имайки предвид характера на изпълнителите на медицинска помощ, които са или търговски дружества, или еднолични търговци, така че няма как като в образованието да извършим такава инвазия с финансиране – за заплати или за нещо друго. Ограничен е спектърът на възможност за въздействие, но това е една от посоките, в които държавата може да ни помогне. Разбира се, това ще го предложим при условие, че тези хора, за които осигурим обучението, квалификацията, преквалификацията, придобиването на специалност и въобще обучението за цял живот, поемат отговорност да работят определен период от време на територията на нашата страна. Това е в основата на промяната, която ще предложим.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Министър, това което казвате, е изключително радикално по отношение на философията, която сега се изповядва с Наредба № 1. Вие предлагате държавата да финансира специализацията на колеги, които по силата на разпределение след това да отидат и да работят по специалността в дадени региони. Казахте 2019 г. евентуално, ако това се приеме и се предвиди в бюджетите на държавата. Правилно ли съм разбрала? Само искам да кажа, че ние бихме подкрепили една такава идея точно за решаване на проблема с дисбаланса на територията на страната, защото в момента действат едни от най-устойчивите корупционни схеми по отношение на колегите, които искат да специализират. Време е наистина държавата да се намеси и аз не смятам, че това е намеса и нарушение на пазарни принципи или някаква друга конкуренция в конкретния случай. Благодаря.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз съм започнал разговори с министъра на финансите, защото оттам трябва да се започне, като времето, в което считам, че е възможно да влезе на практика, е заедно с цялостния модел – по всяка вероятност от 1 април, когато сключим новия Рамков договор за 2019 г. Вие знаете процедурата. Аз до края на месеца ще бъда готов. В началото на месец юли ще започна много широко обществено обсъждане на модела, като ще предложа два или три варианта на този нов здравноосигурителен модел. Нека този път да не се решава еднолично от даден човек. Това е моделът. Ще поставим два или три варианта на модела, та хората да изберат (съсловни организации, в Министерски съвет, парламента и така нататък). Тоест това да не е изрично наложен модел от един човек, а да има обществен консенсус по неговото приемане, за да застанем след това и да го изпълняваме всички.
Та от тази гледна точка предполагам, че като цяло той ще влезе след приемането от Народното събрание. Знаете какви са дебатите и тук в парламента. Предполагам, че от 1 април моделът ще влезе в действие. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Думата има „БСП за България“ – професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми министър Ананиев, моят въпрос периодично се появява през тази година и един месец. Аз направих справка – на 27 юни при екипа, който е предхождал Вашия екип, както и екипа на НЗОК, сме задали следния въпрос, но той е породен от това, че отново в общественото пространство излезе идеята на НЗОК да заплаща точно изразходвани милиграми, количества на онкомедикаменти във връзка с балансирането на един голям разход, който е около 15 – 20% сме го изчислявали от разхода за онкомедикаменти, свързан с възможността да се използват докрай използващите се флакони.
И на 27 юни миналата година тогавашния управител на Касата обеща, а по-късно мисля, че този въпрос дискутирахме и с Вас, че ще се реализира законодателна инициатива, при която ще може да бъде предложено на дистрибуторите и на фармацевтичните фирми, които кандидатстват за дистрибуция на лекарствени опаковки в България, да предоставят на мрежата така наречените болнични опаковки. Освен това от предишни екипи на Министерството с много голям ентусиазъм – според мен заслужаващ внимание ентусиазъм, беше стартирана идеята за автоматично разтваряне на медикаменти в онконаправленията, в онколечебните заведения на страната. По неясни за нас причини след много тежка дискусия – вътрешна, не е намерила обществен реланс, това беше спряно. Имаше втора идея – да се използват системи, които дават възможност опаковките, дори и неболнични, да се съхраняват в рамките на 24 и 36 часа, което не зная дали е оптимално, там имаше също борба на различни интереси, но и този въпрос отиде встрани. И сега отново за мен като онколог и онкохематолог, твърде непрофесионално се дават за пример лечебни заведения, които подреждали терапиите на пациентите в един ден с една диагноза, за да може по този начин да се реализира максимално изразходване. Това е нарушение на основен принцип в онкологията. Той има интервал и всякаква игра с него – нагаждане на пациентите към изискванията на Касата, не на Касата към изискванията на пациентите, е меко казано, не професионално.
Моят въпрос към Вас е: вероятно не сте се сблъсквал досега с него във вашето седеммесечно управление. Имате ли информация по този въпрос и какви са мерките на Вашия екип, за да може този въпрос, който е изключително остарял в цяла Европа, в целия свят, тези болнични опаковки не само за онкомедикаменти, а за всички видове медикаменти да са въведени? Даже когато съм работил във Франция, има автоматизирани шкафове, които пускат таблетки брой на деня по дадено направление. И това действително води до един отчет, който е брилянтен. По този въпрос имахме дискусия в Здравната комисия преди една година. Но от тогава досега за съжаление нищо не се променило.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми професор Михайлов, този въпрос е наистина изключително важен за всички лекарствени продукти, особено в онкологията, където е по-специфичен процесът на използване на лекарствата. Бих искал да започна с генералното решаване на въпроса, който ние предвиждаме. Вие знаете, че работим върху Проект за изграждане на електронна платформа за договаряне на лекарствените продукти. Усилено работим – това е вторият голям проект, който ние изпълняваме. Той също беше замразен. Ние възстановихме този проект и работим по него и там вече нещата ще бъдат ясни и няма да възникват такива въпроси. Но в конкретната ситуация, както е в момента, знаете, че не образуваме цена на опаковка, а образуваме цена на милиграм. Всъщност нашето цяло законодателство по отношение на лекарствените продукти в хуманната медицина, което е валидно за Европейския съюз, то е пренесено и в нашия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина. И Вие много добре знаете, че единствено само титулярът на разрешението за употреба на един лекарствен продукт определя в момента условията, реда и начина на неговото използване. Всяка по-агресивна намеса от страна на държавата чрез икономическа принуда върху него означава, че той може да си изтегли лекарствените продукти и да оставим населението без съответното лечение. Записали сме в Националния рамков договор, че съответното болнично заведение така прави своя график за лечение на своите пациенти, че когато се използва един и същи лекарствен продукт се събира група от болни пациенти така че да се използва опаковката, която се отваря на деня и да има минимална загуба от този продукт. Това е възможно при действащите в момента правила и правомощия на този титуляр на разрешение за употреба. Страхуваме се, че ако проявим някакъв административен натиск върху тези титуляри на разрешението, може да оставим нашия пазар без някои много важни лекарства за българските граждани.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Миналия път ми беше даден абсолютно същия отговор, за съжаление. Но отговорът не е реален, защото 75% от българския онкопазар е с генерични лекарствени средства. Там се борят поне трима, ако не и повече в някои от молекулите, производители, които искат да влязат на пазара. Освен това явно има такъв механизъм, независимо от големината на държавите, тъй като Словения е с много по-малък човешки контингент от нашия, а там има болнични опаковки. Словакия е сравнима с нас, Чехия е сравнима с нас, Гърция е сравнима с нас. Другото, което обяснихте – за нагаждането на пациентите и използване на милиграмите, това, казвам Ви го, то е неиздържано професионално. Не може да се разместват плановете на пациенти. Те не идват групово да се диагностицират да започват терапията. Тя се ротира, има много други условия, които трябва да бъдат спазени и свързани с тежки усложнения по време на терапията. Не е нужно сега да занимаваме уважаемата зала с това, но това не е методът, който ще реши въпроса. Тук не става дума за агресивност, не става дума за големина на пазара, става дума за това, че може да се започне с генеричните продукти и там да се създадат условия за конкурентност, при която този който предложи болнична опаковка би могъл да бъде фаворизиран при провеждането на тръжните процедури, защото иначе ще минат още десет години. Отдавна всички са забравили, че има болнични опаковки в Европейския съюз. Ние ще бъдем единствената държава, която ще се аргументира, че не бива да проявява агресивност, за да може да запази продуктите на българския пазар. Това е не само мое мнение, това е мнението на цялата професионална общност.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Няма смисъл да крием, че съществува такъв проблем. Той е свързан по принцип с въпроса за ценообразуването в системата и това е един от елементите, което ще Ви предложим с новия модел по отношение на ценообразуването в системата. Нормативната уредба в момента е такава, че трябва да има законодателни промени, за да въведем този вид ценообразуване на болнична опаковка.
След като сме на финала на новия модел, аз мисля, че е по-добре да регламентираме цялостно материята, а не да правим промени, които ще действат няколко месеца напред – до Нова година или до 1 април следващата година. Знаем, че има проблем и работим върху него. Централизираният търг също е един от инструментите, което ще ни помогне в тази насока.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващият въпрос е от доктор Поповски – от името на „Обединени патриоти“.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Аз мислех да не задавам втори въпрос от името на „Обединени патриоти“, но обективността го налага, понеже в парламента постоянно сме подложени на атаки от журналисти, които ежедневно ни питат по няколко пъти какво става с управителя на Касата професор Плочев, каква е процедурата и какъв е редът оттук нататък. Използвам Комисията и уважаемите гости и членове на надзора на Касата да разяснят ситуацията в момента, която знаем, че е леко деликатна. Професор Плочев е навършил 90 дни в болничен, което влиза в някаква императивност –надзора на Касата да взима някакво решение как да се процедира от тук нататък.
Молбата ми е накратко членовете на надзора или Жени Начева като председател да разясни на уважаемата аудитория какво следва от тук нататък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин Министър, на изненадващия въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Изненадващите въпроси са най-интересни и особено когато отговаря не председателят на надзора, а министърът на здравеопазването. Всички знаете, че в Националната здравноосигурителна каса до Надзорния съвет постъпи писмо от професор Плочев. Съдържанието е ясно на всички. Самият той признава в писмото, че са изтекли трите месеца, които са по Закона за лечебните заведения, и счита, че поне един-два месеца още ще има лечение, което му предстои, без да бъде категоричен за срока, както никой не може да бъде категоричен колко време ще продължи лечението.
От тук нататък трябва да разграничим правомощията на съответните институции. Естествено, че Надзорният съвет не може да вземе такова решение. Понеже писмото не е изпратено официално до Народното събрание, затова утре Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса има заседание, на което ще приеме свое решение, с което да изпрати в Народното събрание предложението на професор Плочев с оглед вземане на решение по компетентност. Знаете, че управителят на самата Здравноосигурителна каса се избира от Народното събрание. Даже Надзорния съвет няма право да предложи неговото освобождаване или определянето на нов управител на Здравната каса. Разбира се, професор Плочев е наистина един достоен лекар и човек. Никой – нито в Министерство на здравеопазването, нито в Националната здравноосигурителна каса има някакви негативни настроения към него. Каквото вземете като решение, това е във Вашите ръце, ние си оставаме с най-добри чувства и ако Вие прецените, че трябва да продължи, с най-голямо удоволствие ще продължим да работим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Въпрос от ДПС? Няма. Благодаря Ви, господин Министър.

ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Госпожо Иванова, заповядайте да представите Административния мониторингов доклад за 2017 г.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер!
Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите е приета на 1 март 2012 г. с решение на Народното събрание и от 2013 г. до настоящия момент, всяка година пред Вас се отчита напредъкът по изпълнението на плана за действие. Представям Административен мониторингов доклад, който отразява изпълнението на мерките, които са включени в оперативния документ на изпълнението на Стратегията.
Структурата на доклада се основава на три части:
Първа част – информация подадена от националните институции, министерства и агенции. Колегата от Министерството на здравеопазването, която обобщи информацията, може да отговори, ако съответно имамете въпроси.
Втора част – Анализ на Българската академия на науките. Започнах неслучайно с това, че от 2013 г. до настоящия момент ние се явяваме всяка година да представяме този доклад и една от основните препоръки, изказана от Вас е, че независимо че представяме напредък по административен доклад, има липса на анализ. Поради тази причина, информацията която се съдържа в Административния доклад беше предадена на Българската академия на науките и те направиха един кратък анализ като изследваха над 70 документа.
Трета част – Изпълнението на общинските мерки. Това е като анекс, като приложение, с което всеки един от Вас може да се запознае за изпълнението на местните политики какво е правено по отношение на местната интеграционна политика в съответния регион. Документът е с огромен обем – затова той е именно като приложение.
Обръщам внимание, че следващата година, през 2019 г. ние ще отчитаме напредък чрез система за мониторинг и контрол, която се основава на индикатори на модела. Така че в графики, в справки, в таблици, Вие ще можете да виждате напредъка по всеки един от приоритетите залегнали в Националната стратегия.
Това е последната комисия, в която представяме доклада.
Интересни са препоръките от страна на общините. Така че всеки от Вас, който си види регионът в приложението, може да види, съответно, общините какви препоръки са направили.
За липсата на напредък. През отчетния период не се наблюдава напредък в намаляването на социалните неравенства между ромите и представителите на другите уязвими етнически групи и мнозинството от населението по отношение на достъпа на медицинските грижи и услуги. Това е поради по-ниското им участие в легалния пазар на труда. Те по-често са без редовни здравни осигуровки и, поради факта че е по-висок делът им сред населението, което обитава селските региони, значителна част от тях имат и ограничен достъп до личен лекар и това е една от основните препоръки, която общините дават. Поради масовата дълбока бедност в групите им имат ограничени възможности и за лечение.
Другата основна, голяма тема, която касае липсата на напредък, това са промените в Закона за здравно осигуряване от декември 2015 г., които допълнително са влошили възможностите за намаляване на неравенствата в достъпа до медицински услуги. Не са решени проблемите със здравното осигуряване на деца над 16 – 18 годишна възраст и такива, които преждевременно са напуснали училище, но не са започнали работа в легалния пазар на труда. Това поставя пред множество здравни рискове – предимно ромските момичета, които знаем, че в тази и под тази възраст създават семейства и раждат първите си деца.
Липса на напредък се основава и на бюрократизация на медицинско обслужване, настъпили след редица реформи и така нататък.
Това, което е обобщено като позитивни промени е продължаващото намаляване на детската и майчина смъртност в Демографската стратегия и плана за действие по изпълнението. За нейното изпълнение се визират конкретните мерки, които са насочени към подобряване грижите по репродуктивното здраве на жените и мъжете и към поддържане на доброто здравно състояние на бременните жени и майките. Една от тях е предоставянето на правото на здравноосигурени бременни жени на един преглед при специалист гинеколог по време на бременност и на безплатна акушерна помощ при раждането на детето.
Друга позитивна промяна – продължава високият обхват със задължителните ваксини на ромските деца и на тези от големите градски гета. Това е благодарение на координираните усилия на личните лекари, на здравните медиатори, на специалистите от регионалните здравни инспекции и на общинската администрация. В резултат на това, за изследвания период е цитирано, че са намалели случаите на смърт или тежко инвалидизиране в резултат на заболяване от предотвратими заразни болести.
Друг положителен напредък е продължаването на добрата работа на мнозинство от назначените здравни медиатори роми. Няма да се спирам на това, всички са запознати каква е тяхната роля, какво правят и с какво допринасят, както за по-пълен обхват на имунизации, така и за по-пълен обхват на плащане на здравни осигуровки предимно сред хора от ромското население.
Приключвам с препоръките, които са отразени в Доклада.
Ограничен достъп до медицински услуги по време на бременност. Има, поради фактът, че делът на здравноосигурените ромски жени в селските райони е изключително висока. Бедността при тях е по разпространена и по-дълбока от средните за страната стойности.
Ограничен достъп до медицински услуги има на много жени от селските и високопланинските региони. Съобщава се фактът, че има недостиг на общи практикуващи лекари в тези региони.
Констатирано е ограничен достъп до качествено здравеопазване, поради отдалеченост на добри здравни клиники, на лаборатории, на болници, поради финансова недостъпност на качествените медицински услуги за жителите от тези изостанали селски и планински региони.
Обобщавам. Имаме подобрен имунизационен статус. Това допринася и за обвързването на задължителните имунизации. Това е предпоставка, защото по закон имунизациите са обвързани с получаването на социални помощи. Имаме добър обхват на профилактични прегледи, лабораторни тестове.
Основните предизвикателства са нередовните здравни осигуровки, липса на общи практикуващи лекари, все още не-добро ниво на здравна култура и информираност, в това число и недобре осъзната необходимост от редовни профилактични прегледи. Все още недостатъчен брой здравни медиатори. Много е сериозен и проблемът с липсата на здравно осигуряване сред ромите, което ограничава техния достъп до здравни грижи.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз съм подписал доклада, нямам какво да уточнявам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Търнев, заповядайте.
ИВАЙЛО ТЪРНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми вицепремиер и Заместник-министър на здравеопазването!
Позволявам си да взема отношение към Здравно-медиаторната програма, която 11 години вече е държавна политика, и смятам, че се е доказала като една успешна и добра практика, която миналата година беше наградена от Европейската комисия.
Имаме доста проблеми с местните власти. Случаят Ямбол е доста скандален. Знаете, че беше уволнен един здравен медиатор след 11 години работа, защото един избор беше нелегитимен там за избор на нов здравен медиатор. Тоест, с тези неща и с наближаване на местните избори много кметове започват да си правят каквото си искат, което поставя под голям риск устойчивостта на тази програма.
Ние работим доста добре с Министерството на здравеопазването и отдавна поставяме въпроса за наредба за дейността на здравния медиатор, в която те да бъдат регламентирани юридически, и получихме подкрепата на госпожа Светлана Йорданова с нейна помощ бяха написани няколко алинеи, които са изключително важни, за да се актуализира Законът за здравето и тези хора да присъстват, което ще позволи да се създаде наредба за тяхната дейност – как се избират, как се назначават, как се мониторира тяхната дейност. Тези неща в момента отсъстват и поради тази причина, кметовете могат да си позволяват всякакви безобразия, казвам го съвсем авторитетно, защото наистина има такива случаи.
Независимо че програмата се развива възходящо, имаме едно добро партньорство както с Парламентарната комисия по здравеопазване, така и с Министерството на здравеопазването. Липсват документи. В това отношение имам чувството, че в Министерството на здравеопазването много голям проблем е Правната дирекция, която, като че ли резистира създаването на актуализацията на Закона и на създаването на тази наредба, защото този процес е започнал не днес, не вчера, не миналата, не по миналата година. До момента няма решение. Много се надявам Правната дирекция да узрее за тези документи, които са много наложителни, за да има устойчивост за Програмата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА:
Заповядайте, доктор Найденова, за въпрос.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: След 2020 г. – мисля че тогава изтича срокът на Програмата, има ли виждане в Министерството какво ще правим в Република България с тези хора?
РОСИЦА ИВАНОВА: На 29 май 2018 г. под Българското председателство на Съвета на Европейския съюз се проведе единственото мероприятие, единствената конференция, посветена на интеграционната политика. На това мероприятие присъстваха рекорден брой високопоставени представители от европейските генерални дирекции, от Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество, Агенция за основни права и други.
Едно от основните послания на тази конференция беше какво трябва да се направи след 2020 г. След 2020 г. стратегиите ще бъдат актуализирани, ще има нова бюджетна рамка, но тъй като догодина има избор на нови европейски депутати, това е нещото, което към настоящия момент не може да бъде казано точно какво ще се случва, защото без финансова рамка няма как да бъдат програмирани мерките. Мерки без финанси са все едно нищо.
Така че ще има продължение на тази стратегия. Националните стратегии за всяка една държава членка не са избор на съответното правителство дали искат или не искат. Това беше препоръчително в кавички, тоест задължително, по едно комюнике на Европейската комисия. Отговорът е, че след 2020 г. ще има. Ноември месец има платформа в Брюксел. Подробностите ще мога да докладвам по късно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим доклада, но ще отправя някои препоръки.
Винаги съм декларирала, че имам в практиката си роми, работя с тях и мисля, че на терен познавам проблематиката и това, с което трябва да се сблъскват всички, работещи с този контингент. В никакъв случай не смятам, че гинекологичните проблеми са основните за ромското население. Напротив, по-скоро би трябвало да се започне с проблемите на ранните забременявания и раждания. Смятам, че това трябва да бъде началото на един подобен доклад и в контекста на това, което виждаме като проблематика в това население, трябва именно да се заложи на образованието и инвестицията в предпазване от ранни, нежелани бременности, или в повечето случаи желани, но впоследствие трудно отглеждане на децата. „Непредвиденият“ е по-точният термин.
Тук виждам, че сте инвестирали в здравни беседи по отношение на кърменето. Тези майки кърмят децата си. Те имат проблем после с останалото захранване и правилно отглеждане. Не бива да ги обучавате за правилно кърмене, защото това е излишен разход на енергия и на средства. По-скоро ги учете как правилно да отглеждат децата си и как да контролират плодовитостта си, защото това им създава проблем после, и от една страна правилно да отглеждат тези деца, а от друга страна тези жени да се грижат за себе си.
Имам леки забележки по отношение на медицинската терминология – вирусна пиодермия няма, пиодермията е гнойно заболяване. Ние, все пак, сме Здравна комисия, такива терминологични грешки са дразнещи за нас.
Смятам че таблицата, която отразява имунизирани и реимунизирани е некоректна, защото не става ясно децата се имунизират с различни имунизации и всяка последваща от дадената група се води реимунизация. Отново, ако сме коректни терминологично медицински, тук тази таблица трябваше да съдържа по-голям обем информация.
В контекста на дейността на здравните медиатори, които задължително заслужават похвала, е важно да се подчертае, че има значение с какви имунизации са били извършени и са покрити – аз моля в следващите доклади това да бъде коректно отразено.
И отново да припомня, че 2017 и 2016 г. ние се справихме изключително успешно с един случай на морбили и сме едни от най добрите със справянето на такава епидемиологична обстановка в цяла Европа, защото в съседните нам страни епидемията бушува с пълна сила. Така че тук усилията заслужават да бъдат по някакъв начин адмирирани и подкрепени.
Имам и предложения да отправите тази таблица, в която е написано колко жени са родили и това раждане им е заплатено от Министерството през Националната здравноосигурителна каса, но колко от тях не са били преглеждани преди това? Таблицата е интересна за анализ, защото се вижда в много области, че жените, които раждат, изобщо не минават през гинекологични прегледи, а такива са предвидени за плащане, и да се отправят съответните препоръки в регионите.
Освен това, при много от прегледите, които виждате тук в таблицата, не са отчетени никаква изследвания, което също е дефицит на грижа. Затова има осигурени средства. Важното е те да се реализират по подходящия начин, защото това гарантира раждането на здрави деца.
В заключение, тези доклади е много важно да се правят реалистично, близко до действителността. В никакъв случай да не се успокояваме, защото напредъкът е проблематичен и е много важно всички да се ангажираме с тази дейност по начин, по който тя гарантира устойчивост на процесите на приобщаване на ромското население към здравословния начин на живот.
Изказване, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: На тази тема се чувствам длъжен да говоря, защото брат ми е джипи и има 3500 роми в практиката, част от тях са родилки, които раждат в университетската болница – Плевен, където аз работя 25 години.
Има смисъл от това, което Вие го работите, защото тези жени от ромски произход, които раждат и посещават фактически акушерските клиники на областта, са вече почти единици, които идват без женска консултация. Повечето си знаят правата, знаят че са осигурени от държавата до 18 години, идват с Направление № 9 и се провежда женска консултация – адекватна и нормална, както е по законодателството и по изискванията на НЗОК. Пак казвам, вече са единици тези, които идват без женска консултация, особено от здравноосигурените до 18 години. Тези, които са навършили 18 години и не плащат осигуровки, тях задължително препоръчвам да се изследват платено за СПИН, васерман и австралийски…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Поповски, ще си позволя да Ви прекъсна, коментираме доклада, Вие може да видите таблицата, тук става въпрос за неосигурени жени, а не за лични впечатления от практиката.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Административния мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020, № 802 00 23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
За – 9, против – няма, въздържали се – 7. Приема се.
Преминаваме към

ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Господин вицепремиер, моля да представите Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Промените са групирани в 4 направления.
Първото е в чл. 16а, където се регламентира проверяването и разрешението за въвеждане в експлоатация на нови заведения, при които има риск от шумов дискомфорт към помещенията и към околната среда. Измерването става от оторизирани лаборатории, издава се документ. Сроковете са съобразени и са минимални, за да не се спъва инициативата на бизнеса. Регламентирани са случаите при сигнали. Не се създават затруднения. Това става с пакета документи за разрешението на работното време.
Второто е в чл. 16б, където се въвеждат забрани за зареждането на обекти от 23,00 до 8,00 часа. Забранява се озвучаването на открити площи в зони за жилищно строителство и т.н. от 23 до 8 часа и от 14 до 16 часа. Регламентират се шумовите нива от озвучителни средства, поставени на транспортни средства. В ал. 6 се предвиждат изключения за всички ограничения и забрани. Те се отнасят до провеждането на обществени мероприятия на открито.
Третата група са в чл. 16в, нов, с който се въвежда Наредба за изискванията за акустична среда.
Следващата група промени са за контрола. В часовете, когато е забранено озвучаването в открити площи, контролът да се извършва от МВР, защото контролът от РЗИ е неефективен. Актовете са възложени на кметовете на общините, процесът е много муден. Над 90% от сигналите са оплаквания през курортния сезон. Това няма ефект, защото в рамките на три месеца не може да се наложи санкция. Ако това стане, санкцията за физическо лице е от 100 до 300 лв., а и санкциите идват след година. Въвели сме норма МВР директно да налага санкцията между 23 и 8 часа.
Последната група промени са за двойно увеличение на санкциите за физически лица, еднолични търговци и юридически лица.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: МЗ поддържа внесения законопроект. Целта е да се създадат по-здравословни условия на живот за населението. Предлага се интегриран подход. Въведени са ограничения и забрани. Създадени са задължения за административни органи. Предвиден е превантивен и текущ контрол. Зелената книга на ЕС определя политиката за шума. Около 20% от населението в ЕС страда от завишените нива на шума. Много са факторите, които доведоха до тези промени в закона.
Данните през последните две години: през 2016 г. на тел. 112 са получени близо 193 хил. сигнала за нарушаване на акустичния дискомфорт, а през 2017 г. на около 205 хиляди.
Предлага се издаването на становища от РЗИ относно осигуряване на акустичен комфорт на живущите (само за търговски и производствени обекти, разкрити в жилищни сгради с повече от едно жилище или в сгради със смесено предназначение, където част от сградата е предвидена за жилищно строителство.
Законодателните промени са извън приложното поле на Директива 49/2002 за разработването на стратегически карти за шум и планове за действие за големите агломерации над 100 хил. жители срещу автомобилен, жп, въздушен трафик и големи промишлени предприятия.
Приемането на законопроекта ще има положително въздействие върху населението по отношение на здравето му.
ИВАНКА КАМЕНОВА (Бизнесасоциация“Слънчев бряг“): Бизнес асоциацията принципно е за промяна, но част от законопроекта ни притеснява. Липсва райониране за шумова карта, Стратегия за шума. Не е записано какво да бъде поведението в населени места до 1000 жители и 200 хил. жители. Няма определение какво е национален курорт. За да са ефективни промените, те не трябва да се повлияват от сезона. Ако приемем сезонността, никъде не е отбелязано че сезонният фон е завишен. Как ще констатираме тогава нарушителите? Общият шумов фон е над нормата.
Колегите от РЗИ реагираха на сигналите и в присъствие на нарушителя и на жалбоподателя проблемите се разрешаваха, но винаги са замерваше основният фон. В Слънчев бряг той е висок.
Притеснение има и от времевия пояс за зареждане. Какъв шум би предизвикало зареждането на аптека? Зареждането започва от 12 и приключва в 4 часа. Автобусите не гасят двигателите при престой заради климатиците.
Ако искаме промяната да доведе до здравен ефект, трябва да се фиксира всеки източник на шум, за да не бъде тенденциозно предложението на г-н Симеонов.
Не е доуточнено за водоплавателните средства в открити води – дали предложението касае липсата на музикално озвучаване, или ограничението е в часовите пояси за откритите заведения? Това ще навреди на круизния туризъм.
Обидно е да се отнема компетентността на РЗИ като контролен орган и тя да се дава на МВР.
АТАНАС ДИМИТРОВ (Бълг. Хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Потвърждавам принципната ни позиция за подкрепа на този Закон.
Забележката ни е да се разгледа приемането на удължено лятно работно време. Мисля, че посоката е правилна.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Ние ще подкрепим законопроекта, който дори е закъснял. Призовавам вицепремиера да погледне към Студентски град и зимните курорти.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ще говоря с факти. Има подкрепа от пациентските организации, от Асоциацията по здравни грижи, от Лекарския съюз, от работодателски организации. За този период от време СЗО е констатирала, че в световен мащаб 1,6 млн. изгубени години живот в добро здраве, чиято причина е шумът. Имаме пълна подкрепа отвсякъде, с изключение на заинтересовани страни.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Разгледахме 13-14 становища. В тях има неща, с които бихме могли да се съобразим между първо и второ четене, но усилията трябва да получат подкрепа в този момент. Членовете на Здравната комисия ще подкрепим законопроекта. Благодаря за това, което сте направили, г-н Симеонов.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Изказвам се от името на ГЕРБ. Изказвам благодарност на вицепремиера Валери Симеонов и на МЗ, че в кратки срокове успяха с този законопроект. С общи усилия ще успеем да намерим решения в полза на обществения интерес. Нека да се замислим дали цигареният дим не е доста по-вреден от вредата от шума.
Относно въвеждането на нови задължения за собствениците на жилища, непосредствени съседи на търговски производствени обекти и за собствениците на самите обекти. С екипите на МЗ, на господин Симеонов и заинтересованите страни разпоредбите могат да се преосмислят и прецизират. Текстовете на някои разпоредби са тромави, неточни, подлежат на двусмислено тълкуване и в известна степен влизат в противоречие с действащото законодателство. Създава се допълнителна административна тежест за търговските субекти. От мотивите на законопроекта не става ясно как ще се подобри контролът върху шума в околната среда.
Заявявам твърдата подкрепа на нашата парламентарна група за законопроекта, като при второто гласуване с общи усилия ще прецизираме текстовете, за да постигнем целите. Законът ще бъде в полза на цялото общество.
Други изказвания? Няма.
Заповядайте за отговори, г-н Симеонов
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Законопроектът не е направен прибързано. Работим вече половин година.
За районирането. Не мога да приема, че условията в населено място с 1000 жители и с 200 хил. жители трябва да са различни. Всяко човешко същество има нужда от защита от вредното въздействие на шума. Законът трябва да е еднакъв за всички.
За термина „национални курорти“. В този законопроект няма такова понятие. Не се регламентират преференции към националните курорти.
За сезонността, за завишения шумов фон. Ще се констатира със замервания, с констатации и рискове за отпадане в съдебната зала. Проучили сме опита в големите европейски държави. Навсякъде редът е един и същ. Замерва се със свидетели, констатира се нарушението, което се обжалва и отива в съда. Там битката е трудна.
Разделили сме на две части контрола върху превишените нива на шум. Когато е абсолютно забранено озвучаването, контролът се извършва от полицията облекчено; а в останалите часове се извършва по досегашния начин. Няма промяна.
Защо сте си изградили впечатлението, че досега проблемите били разрешавани много лесно – в присъствието на жалбоподателя, РЗИ и нарушителя. Няма такова нещо. Те се извършват трудно, има много претенции, повторни замервания, а това е трудно за отстояване в съдебната зала.
По отношение на зареждането – няма промени.
По отношение на необхванатите трансфери. Те няма как да бъдат обхванати. Законът регламентира нива на шум основно от озвучаване, песни и т.н., което смущава нормалната почивка на хората. Чрез парламентарна група можете да направите предложения да обхванем гръмотевиците, бурите и т.н. При подкрепа на този закон жизнената среда в България ще бъде променена към добро.
За круизния туризъм. И там през нощта имам необходимостта да спят. Има помещения, където да се шуми, но те са добре изолирани. И сега никой не пречи на младите хора да се възползват от добре обезшумените заведения, каквито не липсват, дори в Слънчев бряг. Въпросът е да няма завишени нива на шум в околната среда.
Отнемали се права на РЗИ, като се възлагало на полицията. Не се отнемат. Те ще продължат да упражняват своите контролни функции във времето, в което не е забранено тотално озвучаването.
По предложението на БХРА – склонни сме на диалог между първо и второ четене, при условие че намаляването на времето за почивка трябва да се регламентира по-прецизно за курортите, а не навсякъде. Законопроектът е подкрепен от 34 организации на хотелиери, ресторантьори и туроператори.
Благодаря на д-р Найденова за подкрепата.
Отворени сме за предложения между първо и второ четене.
Г-жо Дариткова, готови сме да обсъдим вашите предложения. Оценката на въздействието показва, че нямаме допълнителни административни тежести, които да въвеждаме спрямо търговските обекти или търговците. Когато се подават исканията за утвърждаване на работно време, там се подава и документът за измерване.
Не искаме допълнителни средства и документи. Трябва да има по-строг ред, за да има и резултатност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания? Няма.
Подлагам Законопроекта на първо гласуване.
За – 14, против няма, въздържали се – двама. Приема се.
Приключваме.

(Закрито в 17,05 часа)

СТЕНОГРАФ:
/Карамфил Матев/

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Даниела Дариткова/