Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
05/07/2018
Редовно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 37
На 5 юли 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 и чл. 30, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Вх. № 854-00-45/27.06.2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията Лъчезар Иванов.
* * *
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване, което ще се проведе при следния дневен ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Изслушване на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 и чл. 30, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Уважаеми колеги, пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ няма въпроси.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа, колеги! Моят въпрос е с появилата се информация в медиите за установени 28 000 опаковки български медикаменти и препарати в град Истанбул. Искам да Ви попитам дали информацията е верифицирана по каналите между двете страни?
На второ място, за мен количеството е огромно, ако това е истина, как е генерирано това количество, как е преминало границата? За какво става дума, просто за светлина, ако имате информация.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на здравеопазването и неговия ръководен екип по същия начин като Вас разбра тази информация от медиите. Какво мога да кажа по този въпрос? Ако става въпрос за лекарства, които нямат наркотични вещества, това е въпрос на паралелен износ, въобще на търговия, която не е забранена като дейност нито в България, нито в другите страни – членки на Европейския съюз.
Ако става въпрос обаче за лекарствени продукти, в които има наркотични вещества, тогава единствено и само министърът на здравеопазването може да даде съгласие за внос или за износ на такива лекарства. Такова разрешение важи от момента на подписването на това разрешение три месеца. Аз съм министър вече седем месеца и половина, през моя период и моя мандат не съм подписвал такова разрешение за износ на лекарства, в които има наркотични вещества.
По първия въпрос за голямото количество, което беше съобщено в медиите, Вие знаете, че проблем констатирахме във връзка с този паралелен износ, затова сме подготвили и вече е в Народното събрание Проект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, където са предвидени съответните инструменти, информационни системи и така нататък, които да парират случаи, в които износът може да доведе до липса, дефицит на лекарства, необходими за лечението на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Отношение? Благодаря.
Преминаваме към следващата политическа партия – Обединени патриоти.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господа, колеги! В тази връзка исках да Ви питам и аз – докъде е електронната система за контрол върху търговете с лекарствени средства?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Това е изключително важен за нас въпрос, изключително важен проект, който движим в момента. Информационната система ще ни донесе много ползи от гледна точка на контрола, поради което ние разработихме техническото задание. Даже го нося и мога да Ви го покажа – това техническо задание за системата е изпратено на Държавната агенция „Електронно управление“ и след като получим съответните бележки, вече стартираме практическото приложение.
Това, което за Вас е много важно, когато законът бъде приет от Народното събрание, ние ще имаме готова електронна информационна система по този въпрос.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Отношение? Не.
Преминаваме към следващата политическа сила – Движението за права и свободи.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа заместник-министри! Моят въпрос е свързан с тема, която отново придоби актуалност – за избора, правомощията и отговорностите на управителя на Националната здравноосигурителна каса, която е единствена към настоящия момент, замислена да съществува като обществена институция и каса. На дневен ред е отново въпросът за това как се избира той, какви са правомощията му. Ако има предложение за промяна в реда на този избор и връщане например към реда, който беше преди 2010 г. – общо събрание с управителен съвет и контролен съвет, които да следят работата на Националната здравноосигурителна каса, да избират управителя, Вие бихте ли подкрепили такава концепция и такова предложение? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема доктор Джафер, това наистина е въпрос на политическо решение, което в определена степен може да въздейства върху организацията, управлението и функционирането на Националната здравноосигурителна каса. Бил съм свидетел и участник в двата случая – когато имаше тристепенната система, и когато променихме и създадохме действащата система. Бих подкрепил такова предложение, стига да получа консенсус от всички политически сили, представени в парламента. Това означава, че след това всички ние ще носим отговорността на решението.
Когато променихме системата бяха казани доста недостатъци за старата система на управление. Сега пък има доста недостатъци в действащата. Ще се явят още други фактори, които ще повлияят върху вземането на решението, след като представя пред Вас новия здравноосигурителен модел. Тогава може би въпросът ще има по-друга тежест, отколкото в момента.
НИГЯР ДЖАФЕР: Ще изразя отношение като кажа съображението си за това, че изборът на управител на Националната здравноосигурителна каса явно не доведе до това те да управляват по-дълго време. Напротив, опитът показва, че откакто Народното събрание избира тези управители, те си отиват все по-бързо. Нещо повече, многократно направихме констатация, че колкото по-консенсусно ги избираме напоследък, толкова по-бързо си отиват те и това прави системата изключително непредвидима. Това исках да кажа. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към втория кръг.
Има ли въпроси от политическа партия ГЕРБ? Няма.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа, колеги! Ще обърна внимание на много тесен въпрос, засягащ немалко пациенти – голяма част от онкологичните пациенти в България. По този въпрос съм разговаряла с министъра и със заместник-министър Начева. Свързан е с процедурата за изследване на пациентите на пет скенер.
Имам предвид, че пациентът идва и носи документите. След това се назначава Комисия, която да одобри и да каже подходящ ли е пациентът за това изследване. Тези документи се обработват и се прави протокол, после цялата документация плюс протокола се носят в Здравната каса. Пациентът трябва да изчака решението на Здравната каса, на регионалните здравни каси и тогава може да получи дата. Ако възникне спешен пациент, отделяш един човек от персонала, който да бяга до Здравната каса. На следващия ден трябва да има списък на пациентите и, ако пациент е вдигнал кръвната захар или е с температура, не можеш да вземеш пациент на негово място, въпреки наличието на скъпия радиофармацефтик. Молбата на всички колеги от нуклеарната медицина – събрала съм много подписи, е тази наредба да бъде отменена. Нека да се върнем на стария принцип – да си има лекарска комисия, която да потвърждава изследването на пациента, и строг контрол от Здравната каса, като не надминаваме лимитите.
Господин Министър, ще си позволя да Ви връча това писмо. Надявам се скоро ще имаме резултат. (Връчва папка на министър Ананиев.)
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По този въпрос ще кажа, че имахме среща с директорите на Районните здравноосигурителни каси. Набелязани са някои неща, които трябва да се променят. Предполагам, че в скоро време с инструкция ще дадем указания.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Поповски, имате думата за втори въпрос.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Малък коментар по линия на това, което каза колежката за управлението на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявам се, в момента сме в процедура на задаване на актуални въпроси към министъра. Задайте въпрос, ако имате.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Оттеглям въпроса.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Движението за права и свободи няма въпрос.
С това приключваме първа точка от дневния ред.
Преминаваме към втора точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСТЪПИЛО ИСКАНЕ ОТ ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОСНОВАНИЕ чл. 28, ал. 5, чл. 30 и ал. 3 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Уважаеми колеги, преди да преминем към точката, преди да дам думата на вносителите на искането за изслушване на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса бих искал да кажа, че ние от политическа партия ГЕРБ се стремим да бъдем толерантни и последователни в политиката си. Доказателство за това твърдение е допълнителното включване на точката в днешния дневен ред. Ще припомня, че когато беше повдигнат този въпрос от уважаеми професор Михайлов, доктор Дариткова пое ангажимент да включи тази точка в дневния ред за днешното заседание. След като колегите уточниха искането си и цитираха конкретните писма, по които искат да се проведе дебат, ние изпълнихме това обещание и точката е факт в дневния ред на заседанието ни.
Ще дам думата на вносителите. Кой ще изрази мнението си?
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми членове на екипа на министър Ананиев, уважаеми експерти! Пред мен са двете писма с адресати министъра на здравеопазването, председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и са от две много отговорни институции. Едната е асоциацията по онкология, другата е по хематология и детска онкохематология. Предварително обмислихме структурата на дебата и предпочитам тези писма, изпълнени със сериозни основания и аргументи, за съжаление и с много болка, да дам думата на експертите, които са написали писмата, да представят своите аргументи, в лицето на професор Куртева, която е в залата, в лицето на доцент Йорданова и доцент Аврамова. След това ще си позволя да обобщя това, което сме чули от тях, и да задам своите тези, като разбира се, колегите вносители ще имат право да ме допълнят, ако има необходимост от това, и да стане продуктивен разговор. Не търсим нито политически фойерверк, нито разгорещен и противоборстващ дебат, търсим оптимално решение.
Затова молбата ми, доцент Иванов, ако е възможно колегите да представят накратко изложените в писмата аргументи. След това ще си позволя да обобщя мнението на вносителите. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми професор Михайлов, всички присъстващи колеги са получили писмата. Ще се съобразя с Вашето искане – консултантите съответно по хематология детска онкология и хематология, в рамките на три минути да поставят аргументите за това писмо.
Моля, седнете на масата и се представете за протокола.
ГАЛИНА КУРТЕВА: Аз съм от Центъра по онкология. Бях поканена от професор Михайлов да взема участие във Вашето заседание във връзка с писмото, което подготвихме на експертен съвет на онколозите в страната. Притеснителното на това, което се случва в страната и специално корекцията на Наредба № 4, са така наречените остатъци, които ще бъдат поемани от здравните заведения – вече го дискутирахме в Касата.
Нашето притеснение е, че начинът по който се работи и се използват цитостатиците, независимо от старанието да направим икономия на същите, е невъзможно да бъдат приложени на болни към същия или следващия ден, ако това е невъзможно, да бъдат заплатени от здравните заведения. Това ще калкулира загуби, които самите болници и държавните здравни заведения, както и частните няма как да ги поемат. Това е притеснението ни, това е причината за внасяне на това писмо от Научното дружество по медицинска онкология.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
БОРЯНА АВРАМОВА: С доцент Йорданова сме представители на детска онкохематология и съответно сме началник на трансплантационното отделение и началник на хематологичното отделение в клиниката по детска онкохематология, понастоящем на територията на болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Поводът за това писмо е същата Наредба. То е подписано не само от детските онкохематолози, които са инициатори, но и от представителите на Асоциацията по хематология. Поводът е Наредба № 4, но в по-друг аспект, като това е само повод за писмото.
Накратко, нашите притеснения и повод да се обърнем към Вас е много сериозен проблем, който съществува от доста години, но всяка година става все по-сериозен. Проблемът е с изключително голямото натоварване на клиничните лекари с документация, която най-общо казано не е медицинска. Това е учебната документация към касата, финансово-отчетна документация, която непрекъснато се увеличава. Това е сериозен проблем, тъй като изпълнението на тези наредби заема много по-голяма част от времето на клиничните лекари, особено тези, които работят в клиниката по хематология и онкология, а и на детските, тъй като допълнително трябва да попълваме документация и на Фонда за лечение на деца. Това накратко казано изключително редуцира времето, което отделяме за нашата съществена дейност – диагностична и терапевтична. Молим за дискусия и съдействие по въпроса да се намалят нормативно тези изисквания.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Бяхте много точна.
Професор Михайлов, обръщам се към Вас – кратичко, тъй като излизаме от протокола, но искам да се получи добра дискусия.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви.
Не знам дали ще мога в рамките на три минути да представя толкова сериозен въпрос, който колегите частично засегнаха, пред уважаемото ръководство на Министерството, уважаемата Комисия и експертите, но ще Ви цитирам като начало основните точки, които искам да разгърна.
Първо е проблемът за обема на средствата за онкологично и онкохематологично болни, който се манипулира в страната при всяка изминала бюджетна година, погледът на специалистите, на пациентите, на ръководството, на държавата към този проблем.
Второ е контролът върху изразходването на тези лекарствени средства.
Третото е броят на лечебните заведения, които имат достъп до манипулирането на тези лекарствени средства.
На следващо място е конкретният контрол на разходите, което беше засегнато от професор Куртева, по отношение на тяхното механично разтваряне и възможността за икономия или невъзможността за икономия.
На последно място е проблемът с документацията и нейната електронизация.
Ще започна отначало с нещо, което за мен е много важно като онколог – ние трябва и това изрично е написано в писмото, подписано от професор Додов и професор Куртева, да се опитаме в рамките на обществената значимост на проблема на лечението на онкозаболявания, и състоянието му в страната, което върви в една положителна посока, да престанем да създаваме обществено впечатление, че има видите ли в България някакво огромно влечение към безразборно увеличение на средствата за онкомедикаменти.
Ако погледнем абсолютните цифри на изразходващи се в евро средства на онкоболен за онкомедикаменти, ние сме изключително далеч от средноевропейското ниво. На второ място, като специалист по онкология и онкохематология ще Ви кажа, че все още има цели фрагменти от онкотерапията, които не са навлезли, а отдавна са рутинизирани в европейските, средноевропейските, западноевропейските, да не говорим за страните от глобалния свят.
На второ място, от всички нас през последните години – и от националния консултант по онкология, и от мен като национален консултант по хематология много пъти сме предлагали на Министерството, изтъквайки, че държавата на много срещи по оценка на технологиите, която в България засяга само медикаменти, а в много други страни засяга и медицински изделия и технология на лечение, ние сме давали примери, че държавата и държавите в Европа имат лимит на 100-процентова реимбурсация, който не надхвърля три пъти обема на брутния вътрешен продукт на глава от населението.
България отдавна за нейна чест е надхвърлила в пъти това ниво, обаче много пъти сме обръщали внимание, като национални консултанти на Министерството на здравеопазването, че медикаменти, които са с този ранг на финансоемкост трябва да отидат към централизирана процедура на отпускане. Това е записано в много от моите доклади до председателя на Надзорния съвет на Касата и до управителя на Националната здравноосигурителна каса. За съжаление това не се случва.
Не искам да влизам в подробности на този толкова деликатен и мъчителен въпрос за лечението на онкоболните, но нека уважаемата Комисия, уважаемият господин министър и неговият екип да имат предвид, че има молекули, на които курсът на лечение струва над половин милион лева на пациент. Ако това както от години се разреши и се остави в ръцете на комисии и на лечебните заведения без да има ясни критерии – много пъти съм докладвал и в качеството на народен представител сме говорили, без да има ясни критерии за очаквана преживяемост на пациента, на неговия ...., то търговският интерес и всякакви други интереси надделяват много над хуманните интереси и над чисто медицинските и се получава кашата, която се получава в момента на фронта на разхода на тези медикаменти.
На следващо място, със сегашното решение на Надзорния съвет на Касата от 2018 г. за продукти, които бяха вкарани онкомедикаменти, и не само онкомедикаменти, беше решено и според мен съвсем основателно, само определени лечебни заведения да могат да манипулират тези медикаменти. За огромен брой средства обаче от минали години, които са много финансоемки, този проблем стои по стария начин и оттам ще дойдат големите преразходи, защото в общественото пространство непрекъснато излизат мантрите, че с падането на мораториума за ... ето на 80 милиона дефицит ще отиде Националната здравноосигурителна каса. И не за това ще отиде на дефицит, а защото няма ясен контрол.
На следващо място е проблемът, който засегна професор Куртева – за разтварянето. Не мога да си обясня колко пъти говорим и в Комисията за проблема, за полуавтоматизираните системи, проблема за болничните опаковки и получаваме едни и същи отговори, които мога най-добронамерено да споделя, че по никакъв начин не могат да удовлетворят нито професионалната общност, нито членовете на Комисията смятам, а и Вас не Ви удовлетворяват като ръководители на Министерството. Трябва да се намери някакъв начин. Той се търси още от времето на уважаваната академик Власковска, но до момента не е намерен, за да може да въведат тези болнични опаковки. Освен това за тези полуавтоматизирани системи доценти Иванов си беше направил труда да изчисли, че губим годишно 50 млн. лв. Общата инвестиция при полуавтоматизирани системи за разтваряне, които по нищо почти не се отличават от автоматизираните – имат същия ефект на коефициент на полезно действие, за всички онкозаведения в страната няма да бъде повече от около 20 милиона. Тоест ние само с едно вложение ще ликвидираме преразход на медикаменти за около 50 млн. лв.
Не мога да си обясня какво беше отстъплението от тази стратегия в рамките на последните 24 месеца.
На следващо място, сполучливо беше засегнат от доцент Аврамова проблемът с документацията, за нейната електронизация и за възможността за нейното следене. Няма да влизаме в тежките рани, че нямаме електронна здравна карта, че не можем да следим лечението на пациента в рамките на неговото обикаляне в страната и могат да станат какви ли не бели, но колегите изрично са написали: „липсва всякаква гъвкавост на документацията“. Имайте предвид, уважаеми ръководители на Министерството, че клиничната еволюция на пациентите с онкологични и онкохематологични заболявания понякога е много динамична. Интервалът, който се дава и като не може да бъде променян протоколът поставя на колене в тежък конфликт самите лекари с техните пациенти.
На второ място самото оформяне на протоколите буди у колегите недоволство, буди невъзможност да се справят с това. Отговорът, който любезно дадохте, че има информационни отдели, които се занимават с това, имайте предвид че по силата на 30-годишния си клиничен опит и обикаляйки страните в Европа, трябва да кажа, че от 25 години има информационни отдели във всяко онкологично звено в Европа, но те не са на база на случайно привлечени секретарки, които нямат и хабер какво пишат в тези протоколи, а са хора, които имат частично медицинско образование, обучени да работят с медицинска документация и действително могат да отменят медицинските специалисти. Иначе немедицинската дейност, поради спецификата на протокола, се налага да го правят лекарите и от това нещата се усложняват изключително много.
Много са проблемите, това е само основата. Трябва да се погледне към практическото им решаване. Благодаря Ви.
ПРЕД. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предлагам да дадем думата на председателя на Надзорния съвет.
Госпожо Начева, имате думата.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Михайлов, уважаеми господин Министър! Професор Михайлов постави стратегически въпроси, които сме обсъждали от началото на годината и въпроси, които са извън обхвата на конкретните писма. Накратко мога да обобщя следното. Тук е и доктор Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.
На 26 юни тази година проведохме среща в Касата с представители на професионалните организации на болничните фармацевти от редица лечебни заведения с различна форма на собственост; представители на Българския лекарски съюз и медицински онколози – четирима на брой, в това число професор Дудов, професор Куртева, доктор Мангалджиев, доктор Константинов.
На 29 юни проведохме среща със специалистите по клинична хематология. Четирима специалисти представители на различни лечебни заведения присъстваха, в това число професор Генова, професор Райнов, доцент Спасов, доцент Григорова, доктор Бекярова. Също присъстваха представители на професионалните организации на болничните фармацевти.
На 3 юли проведохме среща със специалистите по детска клинична хематология и онкология – доцент Аврамова, доцент Йорданова, доцент Спасова, отново и с професионалната организация на болничните фармацевти.
С изброяването на тези срещи, от които има изготвени протоколи, благодаря на всички представители на съсловните организации и професионалните организации, които присъстваха на срещите. Срещите са проведени в изключително конструктивен дух и диалог. Дискусиите поставиха началото на бъдеща съвместна работа, която да адресира както резултатите, които Вие очертахте, така и бъдещи насоки за съвместна работа. Имам предвид няколко теми, които вече бяха споделени от националните консултанти и професионалисти.
Първата тема е свързана с размера на средствата. Такъв проблем на срещите не беше поставен, но Вие знаете, че правомощията на Надзорния съвет са в рамките на приетия от Народното събрание Закон за бюджета да вземе решение за ефективно, ефикасно и контролирано изразходване на средствата, както са определени обемите и цените на медицинските дейности в Националния рамков договор. Ако става дума за преразпределение на средства за по-ефективно разпределение на средства, този дебат предстои и в хода на тази година, и в хода на подготовката на средносрочната бюджетна прогноза, която тепърва с господин Ананиев и Надзорния съвет на Касата ще разглеждаме.
По отношение на другия проблем – причините за увеличаване на разходите за този вид заболяване. Освен скъпоструващите и нови терапии за лечение, аспектите са свързани и с контрола върху разходване на средствата. Дискутирахме много при подготовката на Националния рамков договор дали имат преимущества или недостатъци въвеждането на автоматични, полуавтоматични, централизирани, ръчни системи за контрол върху количествата на лекарствените продукти. Оказа се, че лечебните заведения имат различни визия. Тези, които са изградили такива системи, ги прилагат, други търсят механизми за споделено прилагане и използване на наличната техника с други лечебни заведения, трети казаха, че това е висока инвестиция, която те не могат да си позволят.
Ако ние еднократно бяхме въвели административно решение за прилагане и изисквания към лечебните заведения за наличие на такива системи още в началото на тази година, това щеше да създаде изключително големи затруднения в тяхната финансова и административна дейност и решихме, че този въпрос следва внимателно да се обсъди в хода на настоящата година за целите на следващата.
Другият проблем, който очертахме, по отношение на опаковките и господин Ананиев на предходното заседание даде отговор на въпроса за нашите намерения, е свързан с неправомерното изразходване на количества на места или различното изразходване на количества лекарствени продукти и остатъчните количества, които се очертават от лекарствените продукти. Намерихме единствен и честно заявявам пред Вас, че този дебат водим още от края на миналата година, откакто сме в този екип в Министерството, включително до тези дни, за това как да контролираме количествата.
В протоколите, въведени чрез Наредба № 4, се установи, че са ангажимент на болничните фармацевти, че те въвеждат електронна възможност за контрол и наблюдение върху количествата за правилно разпределение на дозировките на пациентите, че сме дали възможност да се започне от една, обсъдили сме всички софтуерни бизнес процеси с болничните фармацевти и директори на лечебни заведения, които предоставят такова лечение, представихме по време на срещите тези софтуерни продукти, изговорихме кой в болницата какви ангажименти има по отношение на въвеждането на информация, защото каквато и магическа информационна система да имаме, господин Ананиев на поредица от заседания даде отговор какви са намеренията ни за интегрираната информационна система, без наличие на първоначално въведени данни в нея, ние няма какви резултати да генерираме и да очакваме от тази информационна система.
Обединихме усилия какви данни трябва да въвеждат болничните фармацевти, информацията в тези автоматични протоколи се прави така, че да не натоварва самите лекари клиницисти, които работят с въвеждането на данните, разбрахме се да наблюдаваме първите три месеца резултатите от обработка на съответните протоколи по електронен начин, да предоставя Касата всеки месец на съответните дружества отчетната информация и след три месеца да се съберем и лечебно заведение по лечебно заведение да обсъдим както количествата на приложените медикаменти, така и остатъчните количества, които са докладвани в резултат на обработка на данните от автоматично генерираните протоколи в лечебните заведения. Така се установи по време на срещите, че ще установим едно средно ниво на допустими остатъчни количества, което може да бъде заплатено от Касата при анализ на реалните, допустими нива на остатъчни количества. Всички се обединихме около факта, че без съвместен контрол върху отчетите на лечебните заведения и съпоставка на остатъчните количества, които на този етап варират от 3 до 30% в различните лечебни заведения, не може да се вземе конструктивно решение за заплащането или незаплащането им. Да не говорим, че в Националния рамков договор дори сме записали в хода на преговорите, че се заплаща единствено вложеното количество лекарствени продукти. Ние дори допускаме анализ и някакво допустимо количество остатъчни дозировки.
Другият аспект, за който коментирахме и се разбрахме, е да предоставяме информация на националните консултанти за назначените дози на пациентите от съответните комисии, за които говори и професор Михайлов. При съпоставка на резултатите от протоколите, назначените дози, историята на заболяванията със заличаване на личните данни на пациентите националните консултанти дадоха съгласие те да дават становище по тези протоколи да подобрим контролната дейност, която би оптимизирала разходите за лечение, тоест лечението да се предоставя качествено и ефикасно във всички лечебни заведения, за което също благодарим на националните консултанти, че заявиха желание да участват съвместно с нас върху контрола и самото медицинско лечение на тези заболявания.
Мисля, че всички се обединихме върху очакванията за текущо наблюдение и следващи срещи относно ефекта от приложението на Наредба № 4.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Начева.
За отношение – доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въртим се в ... онкохематологията и онкохимиотерапията. Всеки месец имаме между осем и 10 милиона преразход. Клиницистите казват, че документите са много и трябва да се намалят. А какво да направим при 1 милиард лекарства бюджет на Касата, от които около 300 милиона са онколекарства? Около една трета от този милиард са онколекарства. В края на годината се очертава дефицит от около 100 милиона, ако се движим с това темпо. Не знам къде е разковничето – хем контролът е много, хем и преразходът е ненормално много. Не знам друга специалност в медицината да прави 100 милиона преразход на бюджета, като знаем, че сме само на 3% резерв, нали така гласувахме?! (Реплики.) Без актуализация на бюджета как ще оправим този дефицит в края на годината? Да не говорим за други дефицити?!
Не знам, професор Михайлов, трябва да се направи нещо по-сериозно тук. Дали инвестицията, за която споменахте преди малко, или нещо друго трябва да се направи, за да има сериозен контрол. Хем контролът е сериозен, хем се натъкваме на нещо необичайно – да имаме 10 милиона преразход всеки месец само в това перо?! Смятам, че някъде се къса връзката и става тежък дисонанс във финансирането и контрола.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Няма да бъдат отправяни въпроси към професор Михайлов, тъй като днес сме поканили министъра и управителя на Надзора на Касата. Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,15 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лъчезар Иванов
Стенограф:
Емилия Огнянова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 37
На 5 юли 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 и чл. 30, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Вх. № 854-00-45/27.06.2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията Лъчезар Иванов.
* * *
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване, което ще се проведе при следния дневен ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Изслушване на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 и чл. 30, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Уважаеми колеги, пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ няма въпроси.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа, колеги! Моят въпрос е с появилата се информация в медиите за установени 28 000 опаковки български медикаменти и препарати в град Истанбул. Искам да Ви попитам дали информацията е верифицирана по каналите между двете страни?
На второ място, за мен количеството е огромно, ако това е истина, как е генерирано това количество, как е преминало границата? За какво става дума, просто за светлина, ако имате информация.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на здравеопазването и неговия ръководен екип по същия начин като Вас разбра тази информация от медиите. Какво мога да кажа по този въпрос? Ако става въпрос за лекарства, които нямат наркотични вещества, това е въпрос на паралелен износ, въобще на търговия, която не е забранена като дейност нито в България, нито в другите страни – членки на Европейския съюз.
Ако става въпрос обаче за лекарствени продукти, в които има наркотични вещества, тогава единствено и само министърът на здравеопазването може да даде съгласие за внос или за износ на такива лекарства. Такова разрешение важи от момента на подписването на това разрешение три месеца. Аз съм министър вече седем месеца и половина, през моя период и моя мандат не съм подписвал такова разрешение за износ на лекарства, в които има наркотични вещества.
По първия въпрос за голямото количество, което беше съобщено в медиите, Вие знаете, че проблем констатирахме във връзка с този паралелен износ, затова сме подготвили и вече е в Народното събрание Проект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, където са предвидени съответните инструменти, информационни системи и така нататък, които да парират случаи, в които износът може да доведе до липса, дефицит на лекарства, необходими за лечението на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Отношение? Благодаря.
Преминаваме към следващата политическа партия – Обединени патриоти.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господа, колеги! В тази връзка исках да Ви питам и аз – докъде е електронната система за контрол върху търговете с лекарствени средства?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Това е изключително важен за нас въпрос, изключително важен проект, който движим в момента. Информационната система ще ни донесе много ползи от гледна точка на контрола, поради което ние разработихме техническото задание. Даже го нося и мога да Ви го покажа – това техническо задание за системата е изпратено на Държавната агенция „Електронно управление“ и след като получим съответните бележки, вече стартираме практическото приложение.
Това, което за Вас е много важно, когато законът бъде приет от Народното събрание, ние ще имаме готова електронна информационна система по този въпрос.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Отношение? Не.
Преминаваме към следващата политическа сила – Движението за права и свободи.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа заместник-министри! Моят въпрос е свързан с тема, която отново придоби актуалност – за избора, правомощията и отговорностите на управителя на Националната здравноосигурителна каса, която е единствена към настоящия момент, замислена да съществува като обществена институция и каса. На дневен ред е отново въпросът за това как се избира той, какви са правомощията му. Ако има предложение за промяна в реда на този избор и връщане например към реда, който беше преди 2010 г. – общо събрание с управителен съвет и контролен съвет, които да следят работата на Националната здравноосигурителна каса, да избират управителя, Вие бихте ли подкрепили такава концепция и такова предложение? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема доктор Джафер, това наистина е въпрос на политическо решение, което в определена степен може да въздейства върху организацията, управлението и функционирането на Националната здравноосигурителна каса. Бил съм свидетел и участник в двата случая – когато имаше тристепенната система, и когато променихме и създадохме действащата система. Бих подкрепил такова предложение, стига да получа консенсус от всички политически сили, представени в парламента. Това означава, че след това всички ние ще носим отговорността на решението.
Когато променихме системата бяха казани доста недостатъци за старата система на управление. Сега пък има доста недостатъци в действащата. Ще се явят още други фактори, които ще повлияят върху вземането на решението, след като представя пред Вас новия здравноосигурителен модел. Тогава може би въпросът ще има по-друга тежест, отколкото в момента.
НИГЯР ДЖАФЕР: Ще изразя отношение като кажа съображението си за това, че изборът на управител на Националната здравноосигурителна каса явно не доведе до това те да управляват по-дълго време. Напротив, опитът показва, че откакто Народното събрание избира тези управители, те си отиват все по-бързо. Нещо повече, многократно направихме констатация, че колкото по-консенсусно ги избираме напоследък, толкова по-бързо си отиват те и това прави системата изключително непредвидима. Това исках да кажа. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към втория кръг.
Има ли въпроси от политическа партия ГЕРБ? Няма.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа, колеги! Ще обърна внимание на много тесен въпрос, засягащ немалко пациенти – голяма част от онкологичните пациенти в България. По този въпрос съм разговаряла с министъра и със заместник-министър Начева. Свързан е с процедурата за изследване на пациентите на пет скенер.
Имам предвид, че пациентът идва и носи документите. След това се назначава Комисия, която да одобри и да каже подходящ ли е пациентът за това изследване. Тези документи се обработват и се прави протокол, после цялата документация плюс протокола се носят в Здравната каса. Пациентът трябва да изчака решението на Здравната каса, на регионалните здравни каси и тогава може да получи дата. Ако възникне спешен пациент, отделяш един човек от персонала, който да бяга до Здравната каса. На следващия ден трябва да има списък на пациентите и, ако пациент е вдигнал кръвната захар или е с температура, не можеш да вземеш пациент на негово място, въпреки наличието на скъпия радиофармацефтик. Молбата на всички колеги от нуклеарната медицина – събрала съм много подписи, е тази наредба да бъде отменена. Нека да се върнем на стария принцип – да си има лекарска комисия, която да потвърждава изследването на пациента, и строг контрол от Здравната каса, като не надминаваме лимитите.
Господин Министър, ще си позволя да Ви връча това писмо. Надявам се скоро ще имаме резултат. (Връчва папка на министър Ананиев.)
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По този въпрос ще кажа, че имахме среща с директорите на Районните здравноосигурителни каси. Набелязани са някои неща, които трябва да се променят. Предполагам, че в скоро време с инструкция ще дадем указания.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Поповски, имате думата за втори въпрос.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Малък коментар по линия на това, което каза колежката за управлението на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявам се, в момента сме в процедура на задаване на актуални въпроси към министъра. Задайте въпрос, ако имате.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Оттеглям въпроса.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Движението за права и свободи няма въпрос.
С това приключваме първа точка от дневния ред.
Преминаваме към втора точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСТЪПИЛО ИСКАНЕ ОТ ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОСНОВАНИЕ чл. 28, ал. 5, чл. 30 и ал. 3 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Уважаеми колеги, преди да преминем към точката, преди да дам думата на вносителите на искането за изслушване на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса бих искал да кажа, че ние от политическа партия ГЕРБ се стремим да бъдем толерантни и последователни в политиката си. Доказателство за това твърдение е допълнителното включване на точката в днешния дневен ред. Ще припомня, че когато беше повдигнат този въпрос от уважаеми професор Михайлов, доктор Дариткова пое ангажимент да включи тази точка в дневния ред за днешното заседание. След като колегите уточниха искането си и цитираха конкретните писма, по които искат да се проведе дебат, ние изпълнихме това обещание и точката е факт в дневния ред на заседанието ни.
Ще дам думата на вносителите. Кой ще изрази мнението си?
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми членове на екипа на министър Ананиев, уважаеми експерти! Пред мен са двете писма с адресати министъра на здравеопазването, председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и са от две много отговорни институции. Едната е асоциацията по онкология, другата е по хематология и детска онкохематология. Предварително обмислихме структурата на дебата и предпочитам тези писма, изпълнени със сериозни основания и аргументи, за съжаление и с много болка, да дам думата на експертите, които са написали писмата, да представят своите аргументи, в лицето на професор Куртева, която е в залата, в лицето на доцент Йорданова и доцент Аврамова. След това ще си позволя да обобщя това, което сме чули от тях, и да задам своите тези, като разбира се, колегите вносители ще имат право да ме допълнят, ако има необходимост от това, и да стане продуктивен разговор. Не търсим нито политически фойерверк, нито разгорещен и противоборстващ дебат, търсим оптимално решение.
Затова молбата ми, доцент Иванов, ако е възможно колегите да представят накратко изложените в писмата аргументи. След това ще си позволя да обобщя мнението на вносителите. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми професор Михайлов, всички присъстващи колеги са получили писмата. Ще се съобразя с Вашето искане – консултантите съответно по хематология детска онкология и хематология, в рамките на три минути да поставят аргументите за това писмо.
Моля, седнете на масата и се представете за протокола.
ГАЛИНА КУРТЕВА: Аз съм от Центъра по онкология. Бях поканена от професор Михайлов да взема участие във Вашето заседание във връзка с писмото, което подготвихме на експертен съвет на онколозите в страната. Притеснителното на това, което се случва в страната и специално корекцията на Наредба № 4, са така наречените остатъци, които ще бъдат поемани от здравните заведения – вече го дискутирахме в Касата.
Нашето притеснение е, че начинът по който се работи и се използват цитостатиците, независимо от старанието да направим икономия на същите, е невъзможно да бъдат приложени на болни към същия или следващия ден, ако това е невъзможно, да бъдат заплатени от здравните заведения. Това ще калкулира загуби, които самите болници и държавните здравни заведения, както и частните няма как да ги поемат. Това е притеснението ни, това е причината за внасяне на това писмо от Научното дружество по медицинска онкология.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
БОРЯНА АВРАМОВА: С доцент Йорданова сме представители на детска онкохематология и съответно сме началник на трансплантационното отделение и началник на хематологичното отделение в клиниката по детска онкохематология, понастоящем на територията на болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Поводът за това писмо е същата Наредба. То е подписано не само от детските онкохематолози, които са инициатори, но и от представителите на Асоциацията по хематология. Поводът е Наредба № 4, но в по-друг аспект, като това е само повод за писмото.
Накратко, нашите притеснения и повод да се обърнем към Вас е много сериозен проблем, който съществува от доста години, но всяка година става все по-сериозен. Проблемът е с изключително голямото натоварване на клиничните лекари с документация, която най-общо казано не е медицинска. Това е учебната документация към касата, финансово-отчетна документация, която непрекъснато се увеличава. Това е сериозен проблем, тъй като изпълнението на тези наредби заема много по-голяма част от времето на клиничните лекари, особено тези, които работят в клиниката по хематология и онкология, а и на детските, тъй като допълнително трябва да попълваме документация и на Фонда за лечение на деца. Това накратко казано изключително редуцира времето, което отделяме за нашата съществена дейност – диагностична и терапевтична. Молим за дискусия и съдействие по въпроса да се намалят нормативно тези изисквания.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Бяхте много точна.
Професор Михайлов, обръщам се към Вас – кратичко, тъй като излизаме от протокола, но искам да се получи добра дискусия.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви.
Не знам дали ще мога в рамките на три минути да представя толкова сериозен въпрос, който колегите частично засегнаха, пред уважаемото ръководство на Министерството, уважаемата Комисия и експертите, но ще Ви цитирам като начало основните точки, които искам да разгърна.
Първо е проблемът за обема на средствата за онкологично и онкохематологично болни, който се манипулира в страната при всяка изминала бюджетна година, погледът на специалистите, на пациентите, на ръководството, на държавата към този проблем.
Второ е контролът върху изразходването на тези лекарствени средства.
Третото е броят на лечебните заведения, които имат достъп до манипулирането на тези лекарствени средства.
На следващо място е конкретният контрол на разходите, което беше засегнато от професор Куртева, по отношение на тяхното механично разтваряне и възможността за икономия или невъзможността за икономия.
На последно място е проблемът с документацията и нейната електронизация.
Ще започна отначало с нещо, което за мен е много важно като онколог – ние трябва и това изрично е написано в писмото, подписано от професор Додов и професор Куртева, да се опитаме в рамките на обществената значимост на проблема на лечението на онкозаболявания, и състоянието му в страната, което върви в една положителна посока, да престанем да създаваме обществено впечатление, че има видите ли в България някакво огромно влечение към безразборно увеличение на средствата за онкомедикаменти.
Ако погледнем абсолютните цифри на изразходващи се в евро средства на онкоболен за онкомедикаменти, ние сме изключително далеч от средноевропейското ниво. На второ място, като специалист по онкология и онкохематология ще Ви кажа, че все още има цели фрагменти от онкотерапията, които не са навлезли, а отдавна са рутинизирани в европейските, средноевропейските, западноевропейските, да не говорим за страните от глобалния свят.
На второ място, от всички нас през последните години – и от националния консултант по онкология, и от мен като национален консултант по хематология много пъти сме предлагали на Министерството, изтъквайки, че държавата на много срещи по оценка на технологиите, която в България засяга само медикаменти, а в много други страни засяга и медицински изделия и технология на лечение, ние сме давали примери, че държавата и държавите в Европа имат лимит на 100-процентова реимбурсация, който не надхвърля три пъти обема на брутния вътрешен продукт на глава от населението.
България отдавна за нейна чест е надхвърлила в пъти това ниво, обаче много пъти сме обръщали внимание, като национални консултанти на Министерството на здравеопазването, че медикаменти, които са с този ранг на финансоемкост трябва да отидат към централизирана процедура на отпускане. Това е записано в много от моите доклади до председателя на Надзорния съвет на Касата и до управителя на Националната здравноосигурителна каса. За съжаление това не се случва.
Не искам да влизам в подробности на този толкова деликатен и мъчителен въпрос за лечението на онкоболните, но нека уважаемата Комисия, уважаемият господин министър и неговият екип да имат предвид, че има молекули, на които курсът на лечение струва над половин милион лева на пациент. Ако това както от години се разреши и се остави в ръцете на комисии и на лечебните заведения без да има ясни критерии – много пъти съм докладвал и в качеството на народен представител сме говорили, без да има ясни критерии за очаквана преживяемост на пациента, на неговия ...., то търговският интерес и всякакви други интереси надделяват много над хуманните интереси и над чисто медицинските и се получава кашата, която се получава в момента на фронта на разхода на тези медикаменти.
На следващо място, със сегашното решение на Надзорния съвет на Касата от 2018 г. за продукти, които бяха вкарани онкомедикаменти, и не само онкомедикаменти, беше решено и според мен съвсем основателно, само определени лечебни заведения да могат да манипулират тези медикаменти. За огромен брой средства обаче от минали години, които са много финансоемки, този проблем стои по стария начин и оттам ще дойдат големите преразходи, защото в общественото пространство непрекъснато излизат мантрите, че с падането на мораториума за ... ето на 80 милиона дефицит ще отиде Националната здравноосигурителна каса. И не за това ще отиде на дефицит, а защото няма ясен контрол.
На следващо място е проблемът, който засегна професор Куртева – за разтварянето. Не мога да си обясня колко пъти говорим и в Комисията за проблема, за полуавтоматизираните системи, проблема за болничните опаковки и получаваме едни и същи отговори, които мога най-добронамерено да споделя, че по никакъв начин не могат да удовлетворят нито професионалната общност, нито членовете на Комисията смятам, а и Вас не Ви удовлетворяват като ръководители на Министерството. Трябва да се намери някакъв начин. Той се търси още от времето на уважаваната академик Власковска, но до момента не е намерен, за да може да въведат тези болнични опаковки. Освен това за тези полуавтоматизирани системи доценти Иванов си беше направил труда да изчисли, че губим годишно 50 млн. лв. Общата инвестиция при полуавтоматизирани системи за разтваряне, които по нищо почти не се отличават от автоматизираните – имат същия ефект на коефициент на полезно действие, за всички онкозаведения в страната няма да бъде повече от около 20 милиона. Тоест ние само с едно вложение ще ликвидираме преразход на медикаменти за около 50 млн. лв.
Не мога да си обясня какво беше отстъплението от тази стратегия в рамките на последните 24 месеца.
На следващо място, сполучливо беше засегнат от доцент Аврамова проблемът с документацията, за нейната електронизация и за възможността за нейното следене. Няма да влизаме в тежките рани, че нямаме електронна здравна карта, че не можем да следим лечението на пациента в рамките на неговото обикаляне в страната и могат да станат какви ли не бели, но колегите изрично са написали: „липсва всякаква гъвкавост на документацията“. Имайте предвид, уважаеми ръководители на Министерството, че клиничната еволюция на пациентите с онкологични и онкохематологични заболявания понякога е много динамична. Интервалът, който се дава и като не може да бъде променян протоколът поставя на колене в тежък конфликт самите лекари с техните пациенти.
На второ място самото оформяне на протоколите буди у колегите недоволство, буди невъзможност да се справят с това. Отговорът, който любезно дадохте, че има информационни отдели, които се занимават с това, имайте предвид че по силата на 30-годишния си клиничен опит и обикаляйки страните в Европа, трябва да кажа, че от 25 години има информационни отдели във всяко онкологично звено в Европа, но те не са на база на случайно привлечени секретарки, които нямат и хабер какво пишат в тези протоколи, а са хора, които имат частично медицинско образование, обучени да работят с медицинска документация и действително могат да отменят медицинските специалисти. Иначе немедицинската дейност, поради спецификата на протокола, се налага да го правят лекарите и от това нещата се усложняват изключително много.
Много са проблемите, това е само основата. Трябва да се погледне към практическото им решаване. Благодаря Ви.
ПРЕД. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предлагам да дадем думата на председателя на Надзорния съвет.
Госпожо Начева, имате думата.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Михайлов, уважаеми господин Министър! Професор Михайлов постави стратегически въпроси, които сме обсъждали от началото на годината и въпроси, които са извън обхвата на конкретните писма. Накратко мога да обобщя следното. Тук е и доктор Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.
На 26 юни тази година проведохме среща в Касата с представители на професионалните организации на болничните фармацевти от редица лечебни заведения с различна форма на собственост; представители на Българския лекарски съюз и медицински онколози – четирима на брой, в това число професор Дудов, професор Куртева, доктор Мангалджиев, доктор Константинов.
На 29 юни проведохме среща със специалистите по клинична хематология. Четирима специалисти представители на различни лечебни заведения присъстваха, в това число професор Генова, професор Райнов, доцент Спасов, доцент Григорова, доктор Бекярова. Също присъстваха представители на професионалните организации на болничните фармацевти.
На 3 юли проведохме среща със специалистите по детска клинична хематология и онкология – доцент Аврамова, доцент Йорданова, доцент Спасова, отново и с професионалната организация на болничните фармацевти.
С изброяването на тези срещи, от които има изготвени протоколи, благодаря на всички представители на съсловните организации и професионалните организации, които присъстваха на срещите. Срещите са проведени в изключително конструктивен дух и диалог. Дискусиите поставиха началото на бъдеща съвместна работа, която да адресира както резултатите, които Вие очертахте, така и бъдещи насоки за съвместна работа. Имам предвид няколко теми, които вече бяха споделени от националните консултанти и професионалисти.
Първата тема е свързана с размера на средствата. Такъв проблем на срещите не беше поставен, но Вие знаете, че правомощията на Надзорния съвет са в рамките на приетия от Народното събрание Закон за бюджета да вземе решение за ефективно, ефикасно и контролирано изразходване на средствата, както са определени обемите и цените на медицинските дейности в Националния рамков договор. Ако става дума за преразпределение на средства за по-ефективно разпределение на средства, този дебат предстои и в хода на тази година, и в хода на подготовката на средносрочната бюджетна прогноза, която тепърва с господин Ананиев и Надзорния съвет на Касата ще разглеждаме.
По отношение на другия проблем – причините за увеличаване на разходите за този вид заболяване. Освен скъпоструващите и нови терапии за лечение, аспектите са свързани и с контрола върху разходване на средствата. Дискутирахме много при подготовката на Националния рамков договор дали имат преимущества или недостатъци въвеждането на автоматични, полуавтоматични, централизирани, ръчни системи за контрол върху количествата на лекарствените продукти. Оказа се, че лечебните заведения имат различни визия. Тези, които са изградили такива системи, ги прилагат, други търсят механизми за споделено прилагане и използване на наличната техника с други лечебни заведения, трети казаха, че това е висока инвестиция, която те не могат да си позволят.
Ако ние еднократно бяхме въвели административно решение за прилагане и изисквания към лечебните заведения за наличие на такива системи още в началото на тази година, това щеше да създаде изключително големи затруднения в тяхната финансова и административна дейност и решихме, че този въпрос следва внимателно да се обсъди в хода на настоящата година за целите на следващата.
Другият проблем, който очертахме, по отношение на опаковките и господин Ананиев на предходното заседание даде отговор на въпроса за нашите намерения, е свързан с неправомерното изразходване на количества на места или различното изразходване на количества лекарствени продукти и остатъчните количества, които се очертават от лекарствените продукти. Намерихме единствен и честно заявявам пред Вас, че този дебат водим още от края на миналата година, откакто сме в този екип в Министерството, включително до тези дни, за това как да контролираме количествата.
В протоколите, въведени чрез Наредба № 4, се установи, че са ангажимент на болничните фармацевти, че те въвеждат електронна възможност за контрол и наблюдение върху количествата за правилно разпределение на дозировките на пациентите, че сме дали възможност да се започне от една, обсъдили сме всички софтуерни бизнес процеси с болничните фармацевти и директори на лечебни заведения, които предоставят такова лечение, представихме по време на срещите тези софтуерни продукти, изговорихме кой в болницата какви ангажименти има по отношение на въвеждането на информация, защото каквато и магическа информационна система да имаме, господин Ананиев на поредица от заседания даде отговор какви са намеренията ни за интегрираната информационна система, без наличие на първоначално въведени данни в нея, ние няма какви резултати да генерираме и да очакваме от тази информационна система.
Обединихме усилия какви данни трябва да въвеждат болничните фармацевти, информацията в тези автоматични протоколи се прави така, че да не натоварва самите лекари клиницисти, които работят с въвеждането на данните, разбрахме се да наблюдаваме първите три месеца резултатите от обработка на съответните протоколи по електронен начин, да предоставя Касата всеки месец на съответните дружества отчетната информация и след три месеца да се съберем и лечебно заведение по лечебно заведение да обсъдим както количествата на приложените медикаменти, така и остатъчните количества, които са докладвани в резултат на обработка на данните от автоматично генерираните протоколи в лечебните заведения. Така се установи по време на срещите, че ще установим едно средно ниво на допустими остатъчни количества, което може да бъде заплатено от Касата при анализ на реалните, допустими нива на остатъчни количества. Всички се обединихме около факта, че без съвместен контрол върху отчетите на лечебните заведения и съпоставка на остатъчните количества, които на този етап варират от 3 до 30% в различните лечебни заведения, не може да се вземе конструктивно решение за заплащането или незаплащането им. Да не говорим, че в Националния рамков договор дори сме записали в хода на преговорите, че се заплаща единствено вложеното количество лекарствени продукти. Ние дори допускаме анализ и някакво допустимо количество остатъчни дозировки.
Другият аспект, за който коментирахме и се разбрахме, е да предоставяме информация на националните консултанти за назначените дози на пациентите от съответните комисии, за които говори и професор Михайлов. При съпоставка на резултатите от протоколите, назначените дози, историята на заболяванията със заличаване на личните данни на пациентите националните консултанти дадоха съгласие те да дават становище по тези протоколи да подобрим контролната дейност, която би оптимизирала разходите за лечение, тоест лечението да се предоставя качествено и ефикасно във всички лечебни заведения, за което също благодарим на националните консултанти, че заявиха желание да участват съвместно с нас върху контрола и самото медицинско лечение на тези заболявания.
Мисля, че всички се обединихме върху очакванията за текущо наблюдение и следващи срещи относно ефекта от приложението на Наредба № 4.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Начева.
За отношение – доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въртим се в ... онкохематологията и онкохимиотерапията. Всеки месец имаме между осем и 10 милиона преразход. Клиницистите казват, че документите са много и трябва да се намалят. А какво да направим при 1 милиард лекарства бюджет на Касата, от които около 300 милиона са онколекарства? Около една трета от този милиард са онколекарства. В края на годината се очертава дефицит от около 100 милиона, ако се движим с това темпо. Не знам къде е разковничето – хем контролът е много, хем и преразходът е ненормално много. Не знам друга специалност в медицината да прави 100 милиона преразход на бюджета, като знаем, че сме само на 3% резерв, нали така гласувахме?! (Реплики.) Без актуализация на бюджета как ще оправим този дефицит в края на годината? Да не говорим за други дефицити?!
Не знам, професор Михайлов, трябва да се направи нещо по-сериозно тук. Дали инвестицията, за която споменахте преди малко, или нещо друго трябва да се направи, за да има сериозен контрол. Хем контролът е сериозен, хем се натъкваме на нещо необичайно – да имаме 10 милиона преразход всеки месец само в това перо?! Смятам, че някъде се къса връзката и става тежък дисонанс във финансирането и контрола.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Няма да бъдат отправяни въпроси към професор Михайлов, тъй като днес сме поканили министъра и управителя на Надзора на Касата. Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,15 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лъчезар Иванов
Стенограф:
Емилия Огнянова
