Комисия по здравеопазването
Извънредно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 18 юли 2018 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проверка на представените документи за допускане на предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса до изслушване в Комисията по здравеопазването съгласно Раздел IV, т. 2 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с решение на Народното събрание на 27 юни 2018 г. (обн. ДВ, бр. 54 от 2018 г.).
2. Изслушване на допуснатия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с решение на Народното събрание на 27 юни 2018 г. (обн. ДВ, бр. 54 от 2018 г.).
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми гости, в очакване на представители на Министерството на здравеопазването, предлагам да открия и да започнем процедурите по извънредното заседание на Комисията по здравеопазване.
Съгласно предварително обявения дневен ред, днешното заседание ще протече при следните точки, ако ги одобрите.
1. Проверка на представените документи за допускане на предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса до изслушване в Комисията по здравеопазването съгласно Раздел IV, т. 2 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с решение на Народното събрание на 27 юни 2018 г. (обн. ДВ, бр. 54 от 2018 г.).
2. Изслушване на допуснатия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с решение на Народното събрание на 27 юни 2018 г. (обн. ДВ, бр. 54 от 2018 г.).
Уважаеми колеги, има ли предложения по така прочетения дневен ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред, който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред.
Уважаеми колеги, бих искала да Ви информирам, че за периода от 28 юни 2018 г. до изтичането на срока в 18,00 ч. на 2 юли 2018 г. в Деловодството на Народното събрание е постъпило само едно предложение на кандидат за управител на Националната здравоосигурителна каса, внесено от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и парламентарната група на „Обединени патриоти“, с вх. № 852-00-8, от 2 юли 2018 г. – за кандидатурата на доктор Дечо Петров Дечев.
Съгласно изискванията на Раздел I, т. 2 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 27 юни 2018 г.
Предложението е придружено с:
1. Мотиви към предложението.
2. Писмено съгласие на кандидата по образец, съгласно Приложение № 1 към Раздел I, т. 2, б. „а“ от Решението, прието от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 27 юни 2018 г.
3. Подробна автобиография.
4. Нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование с образователна квалификационна степен „магистър“, удостоверяващо, че кандидатът отговаря на изискването по чл. 19, ал. 3, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
5. Нотариално заверени документи, удостоверяващи придобити допълнителни специализации и квалификации от кандидата; Диплома за призната специалност № 31129 от 1 януари 1987 г. по ушно-носно-гърлени болести; Диплома за висше образование по специалност „мениджмънт на здравните грижи“ № 597 от 30 септември 2010 г.
6. Документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискването по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване с професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело.
7. Декларация по образец, съгласно Приложение № 2 към Раздел I, т. 2, б. „а“ от Решението, прието от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 27 юни 2018 г., че кандидатът притежава българско гражданство съгласно изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и не са налице обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, т. 2 до 5 от Закона за здравното осигуряване.
8. Писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване за принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец, съгласно Приложение № 3 към Раздел I, т. 2, б. „ж“ от Решението, прието от Четиридесет и четвъртото народно събрание от 27 юни 2018 г.
На основание Раздел IV, т. 1 от Процедурните правила изпратено писмено искане до главния директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проверка на гражданството, съгласно изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и за отсъствието на правно ограничение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
След извършената проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е установено, че кандидатът отговаря на изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Относно наличието на българско гражданство отсъства правното ограничение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
На основание чл. 21, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване и на Раздел IV, т. 1 от Процедурните правила е изпратено писмено искане до Дирекцията „Управление на човешките ресурси“ на Народното събрание за извършване на проверка на обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.
След извършване на проверката на Комисията по здравеопазването е предоставено електронно служебно свидетелство за съдимост, с което се установява, че кандидатът за управител на Националната здравноосигурителна каса не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от Наказателния кодекс.
На основание Раздел III, т. 1 от Процедурните правила е изпратено писмено искане до председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване за принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за извършване на предварителна проверка на кандидата за управител на НЗОК за установяване на принадлежност към органите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. След извършване на предварителната проверка от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е установено, че кандидатът за управител на НЗОК е с неустановена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Уважаеми колеги, на всеки от Вас на електронните Ви пощи е предоставено копие от документацията на постъпилото предложение за кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса. Има ли въпроси и изказвания по така предложените документи, с които може да се запознаете, разбира се, и от съответната интернет страница на специализирания сайт? Не виждам.
Съгласно разпоредбите на процедурните правила предлагам да приемем следното решение: При извършване на проверка на представените документи на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса, Комисията по здравеопазването установи, че постъпилото предложение за кандидат за управител на НЗОК, с вх. № 852-00-8 от 2 юли 2018 г., и представените към него документи отговарят на изискванията на Раздел I, т. 2 от Процедурните правила. Предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 1 - 5 от Закона за здравното осигуряване.
Въз основа на извършената проверка Комисията по здравеопазването на основание Раздел IV, т. 5 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушване на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 27 юни 2018 г.:
РЕШИ:
Допуска се до изслушване в Комисията по здравеопазването предложеният кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса доктор Дечо Петров Дечев.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТА ЗА УПРАВИТЕЛ НА НЗОК, КОЯТО ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ ПО РЕДА НА РАЗДЕЛ V ОТ ПРОЦЕДУРНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, приети с решение на Народното събрание на 27 юни 2018 г., (обн. ДВ, бр. 54 от 2018 г.).
Съвсем накратко ще припомня процедурата:
1. Кандидатът се представя от вносителя на предложението за избор за управител на Националната здравноосигурителна каса като изложението е в рамките до две минути.
2. На кандидата се дава възможност за лично представяне, включително за допълване на данни от професионалната си биография и за представяне на вижданията си за развитие на дейността на Националната здравноосигурителна каса в рамките до 15 минути.
3. Председателят на Комисията по здравеопазването представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията по здравеопазването от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос и становището е до две минути.
4. Кандидатът отговаря на поставените му въпроси от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в изложение до 10 минути.
5. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и въпроси, съдържащи се в становищата на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос е до две минути. Кандидатът отговаря на поставените му въпроси в изложение до 10 минути.
След това кратко припомняне на Правилата и процедурата за изслушване на кандидата за управител на НЗОК – доктор Дечо Дечев, преминаваме към представянето на кандидатурата му. Позволете ми от името на вносителите да направя това.
Доктор Дечо Дечев има над 37 години професионален опит в системата на здравеопазването, включително и в управлението на Националната здравноосигурителна каса и в сферата на управлението на лечебни заведения за болнична помощ. Доктор Дечев отговаря на изискванията за заемане на длъжността управител на НЗОК, определени в чл. 19, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „Магистър“ и за професионален опит в областта на управлението на здравеопазването. Той е завършил висше образование с образователно-квалификационна степен „Магистър“ в Медицинската академия – София, с придобита специалност „Ушно-носно-гърлени болести“. През 2010 г. е придобил и магистърска степен по специалност „Мениджмънт на здравните грижи“. Владее английски и руски език.
Неговата професионална кариера започва като завеждащ УНГ кабинет в общинската болница в град Ихтиман, продължава като лекар в Окръжна болница – София, и в МВР болница. От 1995 до 1997 г. е работил в Министерството на здравеопазването като началник на отдел „Лекарствена политика“. От 2004 до 2008 г. е бил последователно заместник-директор и член на Управителния съвет на НЗОК. От месец август 2008 г. до настоящия момент, с кратко прекъсване, е изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, град София, която е една от държавните болници без просрочени задължения и с положителен финансов резултат.
Доктор Дечев е преминал редица обучения в сферата на управление на болничната система, информиране за здравната политика. Мисля, че всички Вие ще се съгласите, че д-р Дечев притежава необходимата подготовка, мотивация, публична репутация и обществена подкрепа – фактори, които безспорно ще бъдат гарант за балансиране на интересите и отношенията между всички заинтересовани страни в здравноосигурителната система, за осигуряване на финансовата стабилност на Фонда и за успешното реализиране на важните политики, заложени като приоритети в управленската програма на правителството по отношение на дейността на Националната здравноосигурителна каса.
Въз основа на гореизложеното парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и парламентарната група на „Обединени патриоти“ считат, че доктор Дечо Петров Дечев притежава необходимите качества да бъде успешен управител на Националната здравноосигурителна каса, както и да работи в интерес на повишаване на общественото доверие към Здравноосигурителния фонд и в полза на всички граждани на Република България.
Уважаеми колеги, сега ще дам думата на доктор Дечо Дечев да представи изложение с вижданията си за развитието на дейността на Националната здравноосигурителна каса.
Доктор Дечев имате думата, заповядайте, на микрофон само, ако обичате.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Благодаря Ви за възможността да представя основните принципи и концепция за промените в работата на НЗОК.
Казвам промени, тъй като е очевидно, че проблемите в някои пера на бюджета и на контрола стават хронични, и постоянно се задълбочават. Както е известно, НЗОК не е лечебно заведение, а то е финансова институция, чието ръководство има задача да провежда политиката за спазване на предварително заложените параметри на бюджета, гарантирайки солидарност в приходната част и равнопоставеност при финансиране на ЗОЛ на една и съща диагноза в разходната част на бюджета. Тази политика трябва да води до баланс между интереса на осигурените лица, индустрията, изпълнителите на медицински дейности.
Под влиянието на различни лобита във времето е нарушаван този принцип, а там са и най-големите проблеми в момента: лекарствата, основно тези, които са по протоколи в онкологията, при лечението в чужбина и при заплащането на дейности за някои клинични пътеки. Ще се спра съвсем накратко на предложенията ми в областите, в които трябва да се вземат спешни мерки.
На първо място, лекарствената политика. Целите, които според мен трябва да се поставят като главни, са: спазване на предварително заложените параметри на бюджета. В резултат на ежегодно повишаващият се ръст на разходите главно за така наречените иновативни лекарства се достигна до процентно отношение между тях и разходите за болнична помощ, непознати за никоя цивилизована държава. За тази година се очаква да се изравнят, при положение че всички знаем, че обикновено разходите трябва да бъдат минимум 1:2. Тази година, включвайки и разходите за лекарства, които се използват по клинични пътеки, се очаква те да се изравнят. Това води до налагането на рестриктивни мерки в други пера на бюджета и основно на този в болниците. С течение на времето критериите „референтна цена“ и „рефериране на цената“ към най-ниската такава в другите държави започна да губи своята значимост. В някои държави, референтни за нашите компании, започнаха да договарят отстъпки от официално посочените от фондовете цени. Достъпът до информация за тези отстъпки е силно ограничен и на практика се получава, че въпреки изискването за най-ниска цена у нас да е факт, е възможно същата след отстъпките в други държави да е значително по-ниска от нашата.
Вторият принцип, който предлагам да се застъпи като нов такъв, е стриктното спазване на принципа ефективност – ефикасност. Дал съм един съвсем обикновен пример. Ако имате примерно трима пациенти с една и съща диагноза, при които се прилагат различни терапии и при трите се постига еднакъв положителен резултат, казваме, че критерият ефективност е постигнат. Разходите за лечението му обаче са различни, тоест те имат различна ефикасност. Предлагам на базата на международно признати критерии и ръководства за лечение да се остойностява лечението с най-висока ефикасност, която да стане референтна за дадената диагноза.
Предимствата на предложението са: равнопоставеност при финансиране на пациенти с една и съща диагноза; финансирането напълно да покрива международни критерии и ръководства за лечение при дадена диагноза, както и публично документирани доказателства за ефективност и ефикасност; стабилност и прогнозируемост на бюджета; равнопоставеност на всички фармопроизводители, които чрез даване на отстъпки могат да се приближат максимално до определената сума за дадената диагноза; възможност за пациенти със същата диагноза, които желаят по-скъпа терапия от заложената, да доплатят разликата кешово или чрез допълнително осигуряване; значително намаляване на корупционния риск; единен принцип при ценообразуването на клиничните пътеки.
В момента знаете, че голямата част от клиничните пътеки се ценообразуват по начина, по който казах преди малко. Тези клинични пътеки, които не се образуват по този начин, са предимно в онкологията и заради това там е най-големият пробив в момента.
Създаване на реална конкурентна среда между изпълнителите на медицинска помощ. Понастоящем НЗОК заплаща напълно онкомедикаментите независимо от тяхната ефикасност – дали лечебното заведение ще купи лекарството за 50 хил., или за 5 хил. лв., то Касата му го заплаща напълно, а профитът на болницата и в двата случая е нула, тъй като нямат право да фактурират към Касата цени, различни от тези на придобиване. Това доведе до изтегляне от позитивния списък на някои базови, евтини онкомедикаменти, а други отказаха да се явяват на задължителните процедури за болници с държавно участие по ЗОП. Това увеличи както корупционния риск, така на практика обезсмисли обвързването на ефективността с ефикасността.
Друг принцип, който касае промяна в реда на изписване на скъпоструващи лекарства, е: намаляване субективизма при изписване на лекарства по протоколи; намаляване на срока за получаване на лекарствата по протоколи. В момента пациентите са принудени да преминават през няколко нива, забавя се отпускането на препаратите, което води до други проблеми. Нека да има равнопоставеност при финансиране на пациентите с еднакви показания и противопоказания за лекарствената терапия, базирана на международни стандарти и ръководства за лечение, както и на публични доказателства за критерии, ефективност, ефикасност. Приемането на тези промени ще даде възможност за увеличаване на процента на реимбурсация за други социално-значими заболявания.
Аз съм участвал в екипи, които са направили най-големите промени в лекарствената политика на НЗОК. Първата беше през 2002 г., когато се заведе принципът на „референтната цена“, а България, между другото, беше третата страна в Европа, която прие този принцип. Искам да кажа, че тогава разходите бяха средно 22 милиона на месец за лекарства, а в момента са около четири пъти повече.
През 2004 г. направихме друга генерална промяна, като промяната касаеше основно ценообразуването на база на най-ниската цена на същия лекарствен продукт в други държави. Извършената реформа през този период бе благодарение на политическата подкрепа и воля за промени, както и на разширените параметри на действие на оперативното ръководство спрямо сегашните.
Друга тема, върху която искам да се спра, е лечението в чужбина – целите, промяната в реда и организацията при изпращане на пациенти в чужбина. В момента с разрешение за лечение на български граждани в чужбина са ангажирани Комисията за лечение в чужбина към МЗ, Фондът за лечение на деца и НЗОК. Предлагам те да бъдат обединени в едно звено, защото сега близо 80% от разходите не отиват при екипа, извършил лечението. Тези суми се изразходват главно за логистика, придружители, печалба за болниците, в които се извършва лечението, различни посредници и лобисти.
Ще Ви дам пример от опита ми като директор на „Св. Иван Рилски“. Преди четири години дете, нуждаещо се от ендоваскуларно лечение, беше прието при нас. Поканихме един от най-известните специалисти в света, който с екип от болницата извърши процедурата. Близките бяха получили оферта от болницата, в която работеше същият този професор на стойност 20 пъти по-висока от хонорара, който платихме ние. Той каза, че абсолютно всички условия, които са в болницата, отговарят на най-високото ниво на европейските болници. Резултатът от придобиването на опит на екипа на местна почва и с участие на външни консултанти доведе до това, че в момента имаме подготвени кадри на най-високо ниво и са готови да решат и най-сложните казуси в тази област.
С този пример изразявам предложението си за промяна на този ред, а именно: тогава, когато има недостиг на капацитет за решаване на даден казус, същият да се реши на територията на България, като бъдат поканени съответните професионалисти от чужбина. Контактът на тези професионалисти с чужбина ще се осъществява от екип на Националната каса, който ще сключи официални и прозрачни договори за ползване на техните услуги, а когато се налага – цялата предоперативна подготовка, цялото следоперативно лечение, ще се извършва у нас. По този начин ще се спестят огромни средства, които вероятно преминават 150 милиона на година, а едното е, че нашите екипи ще придобиват опит и, второто нещо, че този ресурс може да се използва и за други дейности.
Отивам до най-важната тема – контрол. След създаването на Агенцията „Медицински одит“ на практика НЗОК беше един ефективен инструмент за контрол и бе превърнат главно в инструмент на бюрократични изисквания към изпълнителите на медицински дейности, а не към реалната оценка на качеството на лечение. Оптимизирането на състава и броят на РЗОК, групирането на контролната дейност в по-малък брой регионални каси в рамките на същия фонд „Работна заплата“, както и прехвърлянето на Агенция „Медицински одит“ като щат и бюджет към системата на НЗОК, би повишило значително ефективността на контрола, както и повишението на възнагражденията на работещите в него, без да бъдат увеличавани административните разходи.
В рамките на съществуващия щат предлагам да се трансформират част от длъжностите, като се създаде ефективно аналитично звено, което освен статистика е способно да посочи истинските причини за проблемите и предложи адекватни мерки за тяхното решаване. Няма измислен по-добър контрол от включването на самото осигурено лице в него, а в момента, за да участва в контрола, е натоварено с ред бюрократични действия, които трябва да извърши – да отиде до местното РЗОК, да подаде молба за достъп до неговия персонален код, с който след това да влезе в информационната система, и да провери какви плащания са извършени на негово име. Тези действия отнемат от личното му време и го натоварват с различни бюрократични препятствия, които правят сега действащият модел недостатъчно ефективен. Аз ще Ви кажа, че от тази опция до момента са се възползвали около 0,05% от всички осигурени лица, тоест около 38 хиляди души.
Предложението, което давам, е следното: здравноосигуреното лице да получава ежемесечно или на тримесечие информация за заплатените на негово име медицински дейности, лекарства и медицински услуги, тоест да стане пасивен получател на тази информация без да се налага да губи излишно време. При несъответствие в получената информация ще има право да информира даденото звено за контрол.
Предлагам също: да се въведе задължителен за болниците финансов отчет за всички допълнителни плащания, които лицето е извършило, свързани с лечението му по всяка отчетена клинична пътека в съответната болница.
Има някои други мерки, които касаят оперативната работа, но няма да се спра. Главното беше да включим активно осигуреното лице в контрола, пак повтарям, няма по-добър контрол от този, когато и то участва.
В областта на медицинските изделия. Медицинските изделия, също на принципа на който ще бъдат лекарствата и медицинските дейности, чиито цени превишават заложени в основния пакет, се доплащат кешово или чрез допълнително осигуряване – принцип, който съществува и в момента при някои от медицинските изделия, но не при всички. (Реплика.) Става въпрос, че не е регламентирано допълнителното осигуряване, а всичко друго е регламентирано, пациентът доплаща официално.
Основна задача на НЗОК е да въведе прозрачни критерии за качество и съпоставимост на цената на медицинските изделия, спрямо други здравни фондове, които ги заплащат – нещо за което, доколкото разбрах, има направени първи стъпки и трябва просто да се развият. За да функционира добре една здравна система и да няма напрежение между потребителите и изпълнителите на медицински дейности, от една страна, и фармаиндустрията и производителите на медицински изделия, от друга, е необходимо да се решат няколко основни проблема.
Първо, реално остойностяване на медицинските дейности, като в тази посока сме говори с новото ръководство на Българския лекарски съюз и ще се предприемат реални действия по това; второто нещо, е адекватен основен пакет медицински дейности, а третото, разбира се, финансиране на този пакет от медицински дейности. Според мен там е разминаването в момента, защото обемът от този основен пакет е недостатъчно финансиран с тези средства, които се отделят в момента. Затова, ако се спазят и се приемат повечето от предложенията, които току-що казах, мисля, че ще се осигури достатъчен финансов ресурс, без да натоварваме допълнително финансово държавата и ще можем да се справим. Ако приемем, че показателят „средна продължителност на живот“ е реалният за ефективността на едно здравеопазване – въпреки постоянното увеличение на разходите за иновативни лекарства, на практика за последните 8 – 10 г. тази средна продължителност на живот е около 74 години, без да се повишава.
Да припомня, че когато основната инвестиция е била в достъпа до лекар и в извънболничната помощ – профилактика, средната продължителност на живота за периода 1939 – 1989 г. се увеличава от 51 години на 71 години. Реализирането на рационална лекарствена политика ще позволи пренасочване на средства във извънболничната помощ, основно в профилактиката, както и в разширяване на достъпа до качествени, ефективни лекарства за домашно лечение. Според мен лечението на редките заболявания трябва да бъде извадено от обхвата на дейност на НЗОК и да бъде прехвърлено в Националната програма към МЗ, включваща широка гама профилактични, предбрачни и генетични изследвания.
Изборът на управител е за период от две години, а даже по-малко – до март 2020 г., и се надявам, че при подкрепа на посоченото от мен и разбирането, че е необходимо създаване на екип с оперативна възможност за действия в рамките на приетите от Надзора параметри, то се ангажирам до три месеца да предложа на Вас и Надзорния съвет детайлни мерки за: промяна в лекарствената политика, разходи за лечение в чужбина и контролна дейност, които да доведат до финансова стабилност през бюджетната 2019 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Дечев.
Уважаеми колеги, бих искала да Ви информирам, че в Комисията по здравеопазването няма постъпили становища и въпроси към кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така че сега давам думата на Вас или на присъстващите представители на съсловните, пациентските организации да зададете въпроси, или да направите изказвания.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Дечев, чухме едни много добри неща, които ние си ги говорим от една година в новия мандат на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Надявам се, че доста голяма част от тях да станат реалност с новия бюджет, който трябва да гласуваме през есента, и новите съотношения, които са наистина променени през годините. Някои от цифрите са леко смекчени и имам това чувство, защото бюджетът за лекарства е наистина много голям. Становището на фискалния съвет беше за 15 – 18%, а сме на 30% от бюджета за лекарства, а на всичкото отгоре се очертава около 100 милиона преразход за окнолекарства. Така се очертава, може би така ще излезе горе-долу.
В личен план съм подел една инициатива, която сега я казвам пред всички, защото тя не е нещо скрито: при националния форум на нашата гилдия на акушер-гинеколозите за новия Рамков договор да направим цезаровото сечение отделна клинична пътека – така, както е в Германия и в нормалните държави вече от 10 години. Вие сте страна по новия договор и заедно с Лекарския съюз, като инициативата ще бъде обща, ще се разберем какви са възможностите на новия бюджет да се финансира една изключителна социално значима операция. България се намира в тежка демографската криза, защото всички акушерски отделения в страната, поради това че тази операция се финансира като нормално раждане, са тежко финансово ощетени. Тази инициатива я има в публичното пространство и просто чакаме Вашия избор, чакаме новия бюджет и евентуално преговорите между двете договарящи страни – Лекарският съюз и Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски, по-скоро нямаше въпрос, а заявени намерения.
Има ли други народни представители, които желаят да поставят въпрос, или да се изкажат?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Начева, господин Дечев, съжалявам, че закъснях, бях на заседание на друга Комисия.
Но от това, което чух за част от мерките, които предлагате, се изискват законодателни промени. Искам да знам дали управляващите са имали предварителни разговори, дали са съгласни с предложенията, които правите? Това първо.
Второ, ако Надзорния съвет и управляващите не приемат Вашите предложения, какво се случва тогава?
На следващо място, смятате ли, че при тази законодателна рамка, в която силно са ограничени правомощията на управителя на Националната здравноосигурителна каса за сметка на пълномощията на Надзорния съвет, ще може да изпълните в пълен обем идеите, които изразихте току-що?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Дечев – заповядайте, да отговорите на поставения въпрос.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Уважаеми доктор Адемов, благодаря, така за прекия въпрос, защото нямаше как аз да го кажа.
Аз не кандидатствам за стола, а кандидатствам да приложа концепция с действия. Затова, ако тя бъде политически подкрепена и одобрена, аз се наемам да я проведа. Знаете, че понякога експертните решения се разминават с политическите – ако аз не получа подкрепа, съвсем естествено е, че няма какво да правя там. Това е отговорът на Вашия въпрос.
С чисто съзнание знам, че те са много трудно приложими, но с госпожа Начева два пъти сме преминавали през такива подобни препятствия и, вярвайте ми, благодарение на политическата подкрепа, която имахме за предложенията, два пъти се проведоха истински реформи в областта на лекарствената политика. Пределно ми е ясно откъде ще дойдат атаките, пределно ми е ясно кой ще ги подкрепя, и мисля, че базирайки се на обективни доказателства, обективни принципи и критерии, позицията е напълно защитима.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тай като нашата политическа подкрепа сме я заявили с направеното предложение за кандидатура, сега ще дам възможност на екипа на Министерството на здравеопазването в лицето на заместник-министър Начева да изкаже своята подкрепа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Дечев, аз също се извинявам за моето закъснение, но имахме одит от международните финансови институции и нямаше как да прекъсна разговора.
Както вече отбеляза доктор Дечев, аз съм имала честта да работим заедно назад в годините и да преодоляваме редица трудни моменти и предизвикателства в посоките, които очерта пред Вас. Хубавото е, че има различна практика на взаимоотношения, независимо от нормативната уредба между Министерството, Надзорения съвет и управителя или директора на Националната здравноосигурителна каса.
Мисля, че имаме редкия и уникален шанс да работим като екип, като експерти, като хора, за които са ясни проблемите в системата. Мисля, че с общи усилия и на базата на нашия професионализъм, доколкото го имаме, и с Вашето съдействие – съдействие на съсловните организации, и на пациентските организации, и на лекарите, и на пациентите, ще се справим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Уважаеми колеги, други въпроси, изказвания?
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Леко да допълня въпроса на доктор Адемов, за да изясним конкретния отговор, доктор Дечев. Направи ми впечатление, че във Вашето експозе Вие казахте: „промени“, тоест Вие очаквате да има и промени, надяваме се за по-добро в системата. Наясно сте, защото сте човек, който е работил в Здравната каса, че Вие може да управлявате с едни оперативни мерки, които са във Вашите правомощия.
Имам обаче конкретен въпрос: как и къде виждате ролята на законодателния орган за осъществяване на тези промени? Тук не Ви питам дали очаквате политическата подкрепа на хората, които Ви предлагат тя да бъде устойчива, а Ви питам как виждате промените, които законодателният орган – събранието, трябва да предприеме? Изключвам гласуването на по-голям финансов ресурс в бюджетите на Националната здравноосигурителна каса.
Искам обаче да попитам и заместник-министър Начева за една от идеите на доктор Дечев, която беше редките болести да отидат към Министерството на здравеопазването – как гледате на тази идея, на този етап? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Дечев – имате думата, да отговорите на поставения въпрос.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Най-накрая аз казах, че в срок от три месеца ще предложа конкретни и детайлни мерки. В тези конкретни и детайлни мерки, след като те бъдат съгласувани с ръководството на Министерството, ще получите конкретни предложения кои закони и кои текстове трябва да се променят, за да се осъществят.
Да не изпуснем някакво друго питане? Мисля, че това беше.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Извън процедурата, госпожа Начева поиска да отговори на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема доктор Джафер, като представител и на Министерството, освен на Надзорния съвет на Касата, мога да отбележа, че нямаме намерение този пакт от мерки за промени в здравноосигурителния модел и за оптимизиране на системата да го работим без участието на Здравноосигурителната каса и на управителя на Здравноосигурителната каса. Отново подчертавам, че ние сме един екип, който трябва да постигне определени цели, а именно: по-ефективно и ефикасно лечение на българските граждани, усвояване на средствата, които парламентът е гласувал за тази цел.
Относно въпроса за редките заболявания ще отговаря като човек, който идва от Министерството на финансите. Съгласна съм с целесъобразността на това, което предлагате, доктор Дечев, но мисля, че има редица мерки за оптимизиране на разходите в областта на лекарствата, които подкрепяме, коментирали сме ги с него, по които ще работим, преди да се вземе решение коя институция какво точно да финансира. Има редица други дейности, които трябва да свършим, преди взимането на решение от обхвата на Министерството и на Касата – какъв да е обемът на дейности, които да се финансират, които са свързани с подобряване ефективността на разходване на сегашните средства.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Заповядайте, господин Гьоков, единствен представител на „БСП за България“.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми доктор Дечев, аз имам два конкретни въпроса. Първият е, че няколко пъти споменахте допълнително здравно осигуряване, чрез което ще се финансират частично някои дейности, а в момента такова липсва в законодателството, доколкото съм запознат.
Няколко пъти споменахте, че ще предложите до три месеца конкретни мерки, но какво се случва, ако има разминаване на Вашите виждания с вижданията на Министерството или това, което предлагате, не се случва като законодателна инициатива в Народното събрание? Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте, доктор Дечев, да отговорите на въпроса.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Уважаеми господин Гьоков, частично отговорих на Вашия въпрос какво се случва, ако има разминаване – просто се търси друг човек. Действително в момента няма такова актуално предложение, което да е залегнало в пратийните програми на партиите, което аз напълно подкрепям. Знам, че се чака уточнение под каква форма да стане. Защо? Защото не пречи да се приложи в този вариант, в който Ви го казах, но тогава остава единствено допълнителното кешово плащане. Възможността – гражданинът да се осигури допълнително за лечение, което превишава заложеното в основния пакет, е правдивото решение на въпроса, като му се дава правото да избере, да се осигури и да се застрахова допълнително или пък да плати кешово.
Казах ви, принципът за изход на системата за една и съща диагноза е, че осигурените лица трябва да получават едно и също финансиране според мен. Това е правилният принцип, който ще положи нещата на правилната основа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Дечев.
Доктор Грудев, заповядайте, за изказване и въпрос.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Уважаема госпожо Председател, колеги, госпожо зам.-министър, доктор Дечев! Колеги, аз познавам доктор Дечев и като човек, и специалист, и смея да твърдя, че е достоен човек и отличен специалист както в неговата тясна специалност, така и като административен ръководител. Приветствам неговите идеите, които представи.
Приятно впечатление ми направи възможността здравноосигурените – над 2 милиона лица, да получават права и обратна информация. Според мен възможността за контрол на здравноосигурения би трябвало да се засили и в това отношение подкрепям доктор Дечев, както и цялата ни група народни представители, ще го подкрепим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Грудев.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Извън това, което предложи доктор Дечев, е предвидена функционалност в полза на българските пациенти и чрез пинкода на НАП всеки да влиза, да проверява своето досие с отделно издадения идентификационен номер от структурите на НЗОК, съответно РЗОК, за да проверява дейностите, извършени и заплатени от НЗОК.
Ние ще имаме кампания в тази посока, съвместно с мерките, които предлага доктор Дечев – какви дейности са извършени, заплатени, записани в тяхното пациентско досие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ДАНЧО ПЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, госпожо зам.-министър Начева, уважаеми доктор Дечев! Моето изказване ще бъде кратко: Българският зъболекарски съюз изключително и напълно подкрепя избора на доктор Дечев за управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, госпожо зам.-министър Начева, доктор Дечев! От името на Българския фармацевтичен съюз за мен е чест да съм тук и да изразя подкрепа си за издигнатата кандидатура от ПП ГЕРБ и ПП „Обединени патриоти“. Сигурен съм, че доктор Дечев има капацитет и сили да промени системата към овладяване на преразхода и към разумно използване на публичния фонд.
Бих искал да задам следния въпрос: двете думички, които най-често се споменаваха в експозето – бюджет и лекарства, а едно словосъчетание беше „рационална лекарствена употреба“, искам да влезем в конкретика и да чуем концепцията за „рационална лекарствена употреба“ и дали се включва генеричната лекарствена политика във вашите бъдещи действия? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Първо, рационална лекарствена политика не може да се предприеме и да се използва, ако не се стъпи като база върху лекарствата, отпаднали от патент; второ, самият лекар трябва да има стимул да лекува качествено с възможно най-евтината терапия, но е невъзможно да се случи без той да използва основно генерични медикаменти. Мисля, че това е пътят, по който трябва да вървим, и от това ще имат полза всичките участници в процеса.
Д-р МАДЖАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, госпожо зам.-министър, доктор Дечев! От името на Българския лекарски съюз искам да изразя своята увереност, че доктор Дечев е подходящият човек за този пост. Предложенията, които чухме преди малко, ги подкрепяме и това сме го изразявали в много форми.
Като допълнение към това, което той изрази, искам да задам въпрос, отнасящ се за пациентите и за тяхото участие в контрола на система. Всички знаем, че когато човек се разболее тежко, финасовата институция се налага да плати доста повече, отколкото за това, което е хванато по-навреме, тоест какво предвиждате като предложение спрямо пациентите, които не правят профилактични прегледи?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доктор Дечев, заповядайте за отговор.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Знаете, че има редица закони, но те не се прилагат. Мисля, че с цялото ръководство на Българския лекарски съюз трябва да седнем и да обсъдим проблема, тъй като касае и двете страни – тези, които ще го поискат и които ще го прилагат.
При всички положения трябва да намерим подходящата форма, която преминава през политиката на тоягата и моркова, и няма как да мине по друг начин. Мисля, че ще го изчистим като дейности, а че трябва да се случи, няма две мнения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доцент Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, госпожо зам.-министър Начева, доктор Дечев! Едва ли има член на Комисията и от присъстващите в залата, който да не е убеден, че кандидатурата на доктор Дечев е изключитлено подходяща. Доктор Дечев е човек, който се е доказал на много места. С оглед на това, което виждам, е, че се очертават едни свръхочаквания, но съм убеден, че той ще направи каквото е необходимо.
НЗОК е един от важните компоненти в функционирането на системата на здравеопазването. Има законодателен орган, има съсловни организации, но моят апел към управляващото мнозинство е: да има воля и подкрепа за сериозни стъпки, имайки предвид състоянието и функционирането на системата на здравеопазването към настоящия момент.
С оглед на разходите, които се реализират и които доктор Дечев посочи – разходът за лекарствата и какъв е бил във времевия аспект, но нека да подходим комплексно, колеги, нека да не отлагаме непрекъснато това, което трябва да бъде реалзирано в законодателен план. Приветстваме Ви, че имате готовност информационната система да се задейства с пълна мяра, но не само в аспектите, които изброихте. Министерството на здравеопазването работи по въпроса това да бъде финализирано и всички в България – от пациента до всички, които носим отговорност за разходите и всичко друго, да има яснота кое накъде и по какъв начин се реализира. Може би е необходимо да имаме по-активна позиция.
Виждате, че ние от ДПС имаме активна позиция не само по време заседанието, но имаме и конструктивна позиция за всички предолжения, които трябва да бъдат направени и реализирани от опозицията, защото това е в името на цялата нация и на всички, които се нуждаят от по-доброто функциониране на системата на здравеопазването.
Може би в пленараната зала ще чуем от управляващо мнозинство много по-ясни позиции и нека те да изразят своята воля, а ние естествено ще изразим нашите позиции. Считам, че не може само един да бъде натоварен с отговорности, защото това вече сме го гледали. Не може само един човек да се натовари с огромна отговорност. Нека всички ние да си поемем отговорността, както доктор Дечев ще поеме неговата си отговорност. Надяваме се на успешна реализация в политиките, така че апелирам да се чуе нашата позиция за конкурентност в системата на здравеопазването, да има ред, а нещата, които трябва да бъдат реализирани, не бива повече да се отлагат. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Чакъров, това беше изказване без въпроси.
Има ли други въпроси? Не виждам.
Уважаеми колеги, във връзка с проведеното изслушване на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса и съгласно Процедурните правила подлагам на гласуване следния Проект на решение, което да бъде отразено в доклада на Комисията по здравеопазването.
Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да обсъди и гласува по реда на Раздел VI от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите в Комисията, както и процедурата за избор от Народното събрание, приета с Решение на Народното събрание на 27 юни 2018 г., (обн. в ДВ, бр. 54 от 2018 г.), предложеният кадидат за управител на НЗОК – доктор Дечо Петров Дечев, и прилага съответен Проект на решение за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, както следва:
„Проект“
РЕШЕНИЕ
за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България чл. 19, ал. 1 и 5 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ
Избира Дечо Петров Дечев за управител на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 12 март 2020 г. Решението е прието от Четиридесет и четвъртото Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на събранието.“
Който е съгласен с Проекта на решение, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешната комисия.
(Закрито в 16,31 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Мария Петрова