Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л

№ 40

На 13 септември 2018 г., четвъртък, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. – първо гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Във връзка с писмено заявено от министъра на здравеопазването отсъствие от днешното заседание предлагам от предварително обявения дневен ред да отпадне точка първа – Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и да останат другите две точки, като съответно се преномерират:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. – първо гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения от мен редактиран дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се дневният ред.
Преди да пристъпим към дневния ред, който приехме, искам да отправя покана към всички народни представители – те са я получили вече и на електронните си пощи, за кръгла маса, която ще се състои следващата седмица, на тема: „Съвременни аспекти в профилактиката и лечението на острите респираторни заболявания“. Ще бъде от 14,30 ч. на 19 септември в зала „Изток“ на Народното събрание.
По точка първа от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, от името на вносителите от Министерството на образованието и науката заместник-министър Таня Михайлова ще представи Законопроекта.
Имате думата, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, частта, която всъщност касае изменението, което предлагаме, в Закона за здравното осигуряване, е продиктувана от необходимостта да създадем добри условия за осъществяване на дуалната система на обучение. Затова предлагаме учениците, които са включени в обучение чрез работа, а именно дуалната система на обучение, за времето, през което са на обучение, техните здравноосигурителни права да бъдат поддържани от здравноосигурителна вноска – от самото училище да се подава информация, което означава, че всъщност предлагаме те да бъдат здравноосигурени от държавата до завършване на обучението си.
Тук искам да кажа, че дуалната система на обучение основно предполага ученици в ХІ и ХІІ клас да са сключили договор с определени предприятия и в ХІ клас два дни да бъдат на територията на определено предприятие, тоест да не бъдат в училище, а в ХІІ клас – три дни. Смятаме, че ще бъде добре за учениците и по-добър контрол ще има, когато продължават тези здравноосигурителни вноски, информацията да се подава от училището, в което те са записани. Това е нашето предложение по отношение на Закона за здравното осигуряване.
Иначе в своята същност измененията, които предлагаме, са свързани – още през 2014 г., когато се създава възможност за осъществяване на дуална система на обучение, разписваме по-ясни правила, за да се гарантира именно условие за осъществяване, и по-ясна политика по отношение на дуалната система на обучение, защото за нас това е по-краткият път от гледна точка на професионалните гимназии и връзката им с пазара на труда и с тяхната реализация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на Министерството на здравеопазването присъства директорът на Правната дирекция.
Имате ли бележки по Законопроекта?
ХРИСТИНА ГЕТОВА: Министерството на здравеопазването изцяло подкрепя Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги, заместник-министър Михайлова! Вземам отношение, защото вчера също разглеждахме този проект за промени в Закона за професионалното образование и обучение и като водеща комисия, в Образователната бяха много подробно обсъдени положенията.
Тези промени се очакваха отдавна. Знаете, дуалната система влезе през 2013 г. при нас, има постигнат успех от тогава до сега. Както съобщи заместник-министър Михайлова, вече има 200 работодатели, които участват в системата, близо 2800 деца, като сме започнали с много по-малко. Учителите и директорите очакваха тези промени.
Ние трябва да поставим много сериозно въпроса в две платформи. Първо, този закон го правим за бизнеса или го правим за учениците? Нашето задължение като Здравна комисия е да защитим здравето и правата на учениците. С Кодекса на труда – това е въпрос на Социалната комисия, напълно ми е ясно, но има специален ученически трудов договор, който защитава правата на децата като работници. В никакъв случай не бива да допускаме други трудови договори, каквито бяха предложени, извън Кодекса на труда.
Условията на труд, които също са свързани със здравето на децата, не само здравните осигуровки – искам да подчертая, ще бъдат гарантирани чрез Кодекса на труда, от една страна, и от друга страна, ще има регистър, в който ще бъдат всички работодатели, фирми, които искат да вземат участие в дуалната система. Този регистър е похвално, че ще го има, защото той трябва да гарантира условията на труд, така че да запазим здравето на децата.
Възниква един въпрос – може би аз не съм разбрала точно как ще постъпим при трудова злополука. Наставникът, директорът на предприятието, директорът на училището – кой ще поеме отговорност? Това е много сериозен въпрос, защото децата са в производството. Ако не съм го разбрала точно, моля да ми помогнете да го изясним, защото това е много важен фактор.
Още две неща. Защо гласувахме вчера „въздържали се“ и постъпваме така и днес? Защото има два момента от Законопроекта за изменение и допълнение, които са абсолютно неуточнени. Може фирмата да не е в регистъра, да не е одобрена за дуално обучение, но при особени обстоятелства – мога даже да ги прочета – могат да сключат договор по усмотрение на директора. Тоест директорът на училището, дори фирмата да не е в регистъра, одобрена, има право да сключва договор. Това било необходимо, както ми обясниха, защото може да не са готови документите, два варианта са, може фирмата да е прекрасна, но да не е подала заявление. Нека фирмите си подадат заявленията, нека бъдат проверени, нека да влязат в тази база данни и тогава децата да отидат в тези училища.
Между първо и второ гласуване ако променим двата текста, ще подкрепим предложения законопроект, но ако те не бъдат променени, ще гласуваме „въздържали се“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания или реплики към изказването на професор Клисарова? Няма.
Може би Вие искате да отговорите на някои от поставените въпроси.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По отношение на трудовата злополука – предполага се, че тя ще се случи, разбира се, дано да не се случва, на територията на предприятието. Смятам, че тук ние не предлагаме никакви промени по отношение на това, тоест работодателят е този, който трябва да отговаря и да гарантира за здравословните и безопасни условия на труд. Така че всъщност регистрирането ще си бъде по този ред, който е описан, и по правилата, по които се прилага така, както трябва, защото, повтарям, нашите предложения са именно с цел да се гарантират по-ясни условия и по-голяма сигурност. Не говоря само за работодателите, по-скоро за образователните институции – за директорите. И вчера обсъждахме, че директорът е лицето, което носи цялата отговорност.
В този смисъл идва и вторият ми отговор. Само искам да коригирам, че това не е регистър и тук не става въпрос за одобрение на фирмите, а това е информационна база данни, в която се знае кои фирми имат сключени такива договори. Ние предлагаме да има ограничение, за да се следи дали тези работодатели са коректни.
Вие знаете, че едно от предложенията, което е свързано, е да дадем възможност да бъдат сключени договори, защото ще се попълва и декларация, в която работодателят ще удостоверява, че отговаря по принцип на условията да бъде в базата данни и след това ще подаде информация, за да бъде вписан. Тоест не искаме да има административни спънки, когато тръгва да се реализира едно партньорско сътрудничество между работодател и училище. Естествено, директорът е този, който със сигурност ще се постарае –директорите го правят в момента и без тази база данни, но това е за по-голяма сигурност и по-голяма проследимост.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Може би ще прозвучи много еретично, но Вие като експерти и като родители давате ли си сметка какво ще предстои, ако такъв закон бъде приет? Говорите: ако се случи на територията на дадена фирма, не дай си боже, някакъв трудов инцидент и така нататък.
Вие съобразихте ли Вашия законопроект с правата на детето? В крайна сметка дори тази възраст, 14 – 18-годишните, влиза в определение за дете. Това ми е единият въпрос. Определено смятам, че Вие това не сте го съобразили, защото, чета Ви: „Правата на детето…, както и правото на основните нужди, като храна, платено от държавата образование, здравеопазване“ – платено от държавата образование! Мисля, че образованието трябва да бъде платено до навършване на 18 години, което значи, че държавата няма да разчита на това дали децата ще бъдат обучавани в една работна среда, и то терминът „работна“ за мен е крайно неприемлив, термина „труд“ никъде го няма в правата на детето, термина „работа“ още повече. По-скоро Вие като специалисти трябва да използвате съвсем друг термин – „практическо обучение“.
Мисля, че гледате едностранно на дуалното обучение само за сметка на кого, за което постави въпрос и доктор Клисарова. Като Здравна комисия ние гледаме детето, други може би ще погледнат и работодателя. В това обучение има две страни – и за работодателя, и за детето. И за държавата респективно, но държавата трябва да защити правата на детето. Цялата ни несигурност, неспокойствие – от това, че ще се заплаща за този труд. Държавата – напротив, тя, която трябва да осигури безплатното обучение, къде остава нейният ангажимент към довършване докрай на професионалното обучение и образование на тези деца? Ако то трябва да бъде изнесено – това е стар пример и ние го знаем, там на терен държавата трябва да осигури това заплащане на хората, които ще ги обучават – наставници ли ще бъдат, представители на фирмата. Но самите деца не бива да получават пари за това. Има много неща, за които може би юристите ще се произнесат много по-точно.
За мен другите, дребните неща, които са – казват, че не би трябвало толкова да се изостава за 5 години, тези планове да бъдат съвместни, да бъдат актуализирани и така нататък.
Пазарът на труда за едно дете започва, когато то вече е завършило дори това обучение. То се подготвя, но когато се труди там под наблюдението на наставника, продуктът, който произвежда, това не бива да се заплаща.
Затова апелирам към колегите да се замислят много внимателно, тъй като в момента гледаме основните принципи на първо четене.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Папашимов, имате думата за реплика. Заповядайте.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Мисля, че никъде в Закона не става дума за 14-годишни лица – първото. Ние говорим за дуално обучение в ХІ – ХІІ клас. Там са на възраст 17 – 18, може би и 19 години. Не виждам защо Вие сте против работодателя, в чийто бизнес искате деца да се подготвят за работа, да не заплаща труда на децата, на работещите в неговото предприятие? Безплатен обяд никога не е имало. Вие се мъчехте едно време да казвате, че безплатен обяд съществува, но той не съществува.
Работодателят има нужда тези деца да се обучат и да работят в неговите предприятия по специалността, по която той работи. Много естествено е, че той е заинтересуван. Много добре знаете, че в момента в България има голяма нужда от работници в най-различни сектори от промишлеността. Не виждам защо държавата трябва да плаща, че някой ще работи в предприятието на работодателя Хикс. Мисля, че това въобще няма нищо общо и е много неправилно съждение от Ваша страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други реплики?
Професор Михайлов, за реплика ли искате думата?
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Мисля, че в думите на доктор Найденова прозира истинска човешка грижа като майка и като колега по отношение на този термин, който се въвежда, този вид обучение, който се въвежда. Ние трябва да се съобразяваме със съвременността, с изискванията на съвременната обществена среда и аз мисля, че вчерашната дискусия в Комисията по образованието и науката е била изключително полезна. Трябва да се направят може би някои изчиствания в терминологичната лексика на Закона, но това са подробности. Смятам, че нейните загрижени думи трябва да бъдат приети като чиста монета. Не става дума за никаква експлоатация и не го възприемаме така, а става дума за прецизиране, което трябва да бъде направено много внимателно, защото действително има – да не повтарям някои от моите колеги в залата – среди, които търсят точно нюансите във формирането на една законова или подзаконова разпоредба. Тези неща могат да бъдат коментирани по един нелицеприятен начин.
Смятам, че ще намерим добрия тон и точната лексика и нещата ще бъдат в полза. А ако някой в Комисията се съмнява в смисъла на дуалното обучение, мисля, че няма нито един човек от нас, който да се съмнява в този смисъл и в изискванията на новото време. Още повече тези изисквания нарастват в логаритмичен мащаб – изискванията, които се поставят пред нас във всяко ново десетилетие на ХХІ век. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Преди да дам думата за дуплика, ще помоля колегите да се придържаме към Правилника, който вече трябва добре да познавате, защото сме за пореден сезон в това Народно събрание.
Уважаеми професор Михайлов, поискахте думата за реплика – тогава се изразява някакво несъгласие с изказаното от колегата. Вие изцяло подкрепихте изказването на доктор Найденова – не разбрах каква е Вашата реплика. Ще бъда много толерантна – оставих Ви да се изкажете.
Но, моля Ви, колеги, нека се придържаме към Правилника. Спазвайки нормативната уредба, ще бъдем по-коректни, ще пестим парламентарно време и ще дадем пример на всички останали, че законите, наредбите и правилниците трябва да се спазват.
Имате думата за дуплика, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: По отношение на това: такъв вид обучение – за, но не и по този начин – да стоят трудови правоотношения и парични взаимоотношения.
Няколко държави в Европа работят отдавна, и колегите го знаят, по този вид обучение – имат успехи, разбира се. В една Швейцария 41% от общите средства – на държавата, която инвестира, и работодателя, който инвестира, са от страна на работодателя, останалите – от страна на държавата. Но работодателите там дават пари за стипендии на тези ученици, дават пари и за друго, което да стимулира това обучение, за да се стигне накрая до изпита, до третата степен. Тоест те излизат подготвени на пазара на труда и ако всичките тези неща работодателят ги е обгрижил, но не в парична форма, ще предпочетат след това да отидат в тази фирма. Спирам дотук, защото смятам, че достатъчно сте изучили останалите модели, защото извън Швейцария по друг начин са решили въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания, колеги?
Искате ли да направите кратък коментар или да отговорите на някои въпроси?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател, за възможността.
Разбирам, че спестих малко от предложенията, които строго касаят образованието и обучението, за да не Ви отегчавам и да не излезе, че искам да давам предимство на професионалното образование, но когато говорим за модели на чужди държави, бих искала да се върнем и към модела на професионалното образование, което дълги години съществува в България. Вие знаете, че професионалното образование всъщност е образованието, което до ден-днешен успява да докаже своите предимства като образование, което дава възможности, а не поставя ограничения.
В този смисъл бих искала да подчертая, че текстът, който сме предложили, касае учениците, включени в обучение чрез работа – не деца. Говорим за ученици, които са ХІ – ХІІ клас. В ХІ клас те навършват 18 години. За всички, които не са навършили 18 години, трябва специално разрешение на Инспекцията по труда, тоест няма как да се сключи договор.
Що се отнася до онова, което предлагаме – да бъде за сметка на държавния бюджет, училището да подаде информация, то е именно с оглед на това – по този начин смятаме, че ще защитим повече интересите и правата на учениците. И днес професионалното образование, като задължителен компонент, има, освен учебна практика, и производствена практика, която задължително се провежда на територията на предприятия. Това става с едни други договори по отношение вече на училище и ученици. Но тези ученици, отивайки на мястото, където ще упражняват труд, задължително трябва да имат застраховки.
Обаче голямата разлика на дуалното е, че те осъществяват труд, защото към момента производствената практика в класическото професионално образование е по-различна, в по-малка степен е застъпено упражняването на труд.
Разбира се, ако се позовем и на Конституцията, и на Кодекса на труда, никой не може да бъде заставен да извършва принудителен труд и най-вече безплатният труд е забранен. Те ще упражняват труд и за него съответно има изисквания – смятам, че ние по-скоро защитаваме правата на учениците, отколкото да ги поставяме.
Когато говорим за трудова злополука, разбира се, никой никога не е застрахован – на територията на училището, за съжаление, също може да има инциденти. Ние мислим за защита на правата на учениците и тръгваме в една посока, която да гарантира именно тези права. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Има ли други изказвания?
Има знак от гостите за изказване.
Заповядайте. Моля Ви за кратък коментар.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ, Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Няма да Ви отегчавам с някакво дълго изказване.
Искам само да апелирам – народните представители да обърнете внимание на Проекта, който АИКБ и КНСБ с подкрепата на КРИБ сме внесли, защото той третира по по-различен начин същите въпроси. Същността е такава, че с този законопроект не се променя режимът на дуалното обучение – режимът на обучение чрез работа. Режима го има и сега – в чл. 230 от Кодекса на труда. Нищо не се променя! Трета година действа този текст. За почти три години, по думите на заместник-министър Михайлова от вчера, близо 30 работодатели са се възползвали от тази възможност. Пак казвам, тази възможност не се променя. Защо тогава мислим и по силата на какво ще бъде предизвикан интересът на останалите 350 хиляди работодатели?
Затова съвместно с КНСБ и с подкрепата на КРИБ сме Ви предложили едно съвсем различно решение, а именно да не е трудово правоотношение с произтичащите от него последици, а да е вид специален договор, чието систематично място е точно в Закона за професионалното образование и обучение.
Забележете, това, което пряко касае Вашата комисия – здравните осигуровки, и в момента не се плащат за тези ученици. Ако се отиде в режим трудов договор, тогава ще трябва да се търси начин как да бъде заобиколено трудовото и осигурителното законодателство.
На въпроса, който беше поставен, и с това завършвам – трудови злополуки. Работодатели и синдикати съвместно сме предложили за сметка на работодателя с този договор да се сключва застраховка за трудова злополука и професионална болест. Има го решението, просто някой трябва да го припознае и приеме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26 , внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г.
За – 13, против – 1, въздържали се – 4.
Законопроектът се приема от Комисията по здравеопазването.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 Г., № 802-00-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 ЮЛИ 2018 Г.
Докладът ще бъде представен от господин Кръстев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В съответствие с Решение № 518 от 20 юли 2018 г. на Министерския съвет представям пред Вас Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и Стратегията за национална сигурност, така както беше одобрена в актуализирания й вариант от март месец тази година. Докладът е подготвен от работна група, създадена от министър-председателя с негова Заповед № Р-27 от 19 февруари 2018 г. В групата са представени всички министерства, редица държавни агенции, ведомства, а също и Българската академия на науките.
Докладът следва структурата и приоритетите на Стратегията за национална сигурност и е подготвен в духа на традицията, която е установена към 1999 г. с първия доклад. Първият раздел е съсредоточен върху анализ на средата на сигурност. Във втория са представени политиките за сигурност. В третия раздел – основните изводи и насоки за действие в един краткосрочен период от година и половина – две след неговата подготовка.
Проблемите на здравеопазването са включени в контекста на социалната сигурност, която се разбира широко, в съответствие със Стратегията за национална сигурност, като част от комплексните дейности, свързани с труда и социалната политика, демографската политика, образованието и здравеопазването. Тъй като Докладът Ви е раздаден, предлагам с тези няколко общи въвеждащи думи да приключа представянето му и да отговоря на въпроси, които биха възникнали. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Благодаря и на съсловните организации, които присъстват на днешното първо заседание в тази есенна парламентарна сесия. Ако имат бележки по Доклада за националната сигурност, те също могат да ги кажат.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Имах възможност да участвам в заседанието на Външната комисия за обсъждането на този доклад и преди да вляза в детайлите на моето изказване, изразявам своето учудване в два аспекта, единият от които беше приет тогава от Външната комисия, защото втория не съм го изказал поради това, което ще кажа след малко.
Твърде късно се представя този доклад – през септември 2018 г. Чухме от колегата, който и тогава присъстваше на заседанието, какви са формалните причини за това, но нашето мнение като парламентарна група е, че трябва оттук нататък тези причини да бъдат по всякакъв начин избегнати и този доклад да не се представя във време, когато вече е практически морално, технологично остарял. Ние се намираме в много динамична среда по отношение на националната сигурност и той не отразява сегашните аспекти на проблемите на националната сигурност.
Втората ми ремарка е, и за себе си не мога да обясня това – ако Вие ми обясните, познавайки добре, като стар парламентарист, както казвате, Правилника: заседанието на Външната комисия беше закрито, при мерки за сигурност, които са абсолютно регламентирани в Правилника на Народното събрание.
Аз Ви моля да проверите дали имаме право на открито заседание по проблемите на националната сигурност и ако това не е така, ще трябва да изпълним нормите, които изпълнихме във Външната комисия при обсъждането на Доклада за националната сигурност.
Повтарям, че колегата, който представи уводните думи, присъстваше на това заседание и аз много добре си спомням какви мерки бяха взети за обсъждането на този толкова важен за страната въпрос.
Ако Вие имате отговор на тази ремарка, ще се радвам да го чуя. Иначе мисля, че няма как да продължим това заседание по този начин. Благодаря Ви.
Само за този подвъпрос, преди да премина към съществената част на своето изложение, ако може, да кажете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако обичате, да си довършите изложението и после ще Ви отговоря, защото така е по Правилник.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Мисля, че това е доста важно да се разбере от колегите – едва ли в двете комисии има различни правила по отношение обсъждането на националната сигурност. (Реплика при изключени микрофони.)
Не мога да кажа – мисля, че еднакво важни са аспектите във всички области на социалния, икономическия и всякакъв друг живот в България.
По отношение на здравните аспекти тук се отбелязват няколко съществени направления, от които бих обърнал внимание на две – трансфузионната хематология, която е съществена част от националната сигурност, и високотехнологичните методи на лечение, между които е отбелязано съвсем правилно трансплантационното лечение в Република България. И в двете направления (за съжаление, през последните години, което не се прецизира после в Доклада, там е отделено внимание на проблеми от чисто правен характер, които са попречили за въвеждането в действие на различни документи на Министерството на здравеопазването, които ние познаваме, но по-важни са аспектите, които в началото са отбелязани в Доклада от експертите) ние имаме много сериозни проблеми през последните не една-две години, които се маркират в Доклада, а през последните доста години. За съжаление, до момента тези проблеми не са повод за създаването на национална визия по отношение на консервирането, събирането и обработката на биопродукти, свързани с кръвта, което касае до голяма степен националната сигурност в Република България. Ние живеем в много неустойчива среда на сигурност и този въпрос според моето мнение и като професионалист трябва да бъде обект на внимание. В някои аспекти той беше поставен и в пленарната зала, и в Комисията, но само в някои аспекти, а той е цялостен въпрос, който е изключително сериозен, и трябва да бъде обект на разработка под ръководството на законодателната власт от изпълнителната власт. Но при липса досега на инициатива – вече година и половина от работата на 44-тото Народно събрание, е редно да се обърне внимание в този аспект.
По отношение на високотехнологичните методи на лечение, които са част от напредъка на медицината, също трябва със съжаление да отбележим, че независимо от усилията, които се полагаха от Изпълнителна агенция „Трансплантация“ в някои направления на логистиката на трансплантационното лечение, на практика през последните няколко години не се забелязва никакво сериозно развитие нито на органната, нито на клетъчната трансплантация. Ако погледнете статистическите данни за органните трансплантации и ги сравните с тези на „Евротрансплант“, ще видите, че нещата са съвсем нелицеприятни за Република България, независимо от това, че има осъществяващи се органни трансплантации – те са, на практика, анекдотични спрямо изискванията, които в момента са в отделните направления на органните трансплантации. А по отношение на клетъчната трансплантация технологията на трансплантационното лечение върви с много високи темпове. Ние си позволихме като звено преди 18 – 20 месеца да предложим на тогавашното ръководство, преди работата на 44-тото Народно събрание, една програма за реновиране и прецизиране на Стратегията на клетъчната трансплантация във връзка с въвеждането на нови технологии, които колегите не са длъжни да познават – Текар терапия, терапия с мезенхимни клетки, които поставиха този вид лечение, този вид клетъчна терапия на много, много успешно и много по-високо ниво. За съжаление, и в това направление България изостава стремително, което създава действително проблем за националната сигурност, тъй като създава възможност за миграционен медицински проблем за хора, които се нуждаят от такъв вид лечение, и създава, разбира се, проблеми в цялостното социално усещане на нацията, което е безспорно свързано с националната сигурност.
Разглеждайки този фрагмент от Доклада, мисля, че има много неща, на които трябва да се обърне, и то в съвсем близко, обозримо време, кардинално внимание. Не искам да говоря за демографската политика, която е свързана до голяма степен със здравеопазването, за доклада на Европейската комисия по отношение нивото на предотвратимата смъртност в България, което също представлява много сериозен проблем за здравеопазването, респективно за националната сигурност.
С една дума, маркираните в Доклада направления не изчерпват дълбочината на сериозните проблеми, които съществуват в България, и следва от нас, като законодателна власт, и с помощта, разбира се, на изпълнителната да бъдат реализирани множество инициативи. Днес в залата много добре се каза, че основната законодателна активност безспорно е на Министерския съвет, но когато няма такава активност, ние трябва да потърсим решения на въпросите, тъй като те са много важни.
От чисто практическа гледна точка, с това ще завърша, Вие много добре знаете какъв е проблемът за кръвните донори в България и каква абсолютно неприемлива търговия с биопродукти се разиграва около всеки трансфузионен център – нещо, което касае пряко всеки сериозно болен в България, който се нуждае от такова заместително лечение, и неговото семейство.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Очаквам отговор на първия въпрос, който Ви представих.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да попитам първо: има ли реплики към изказването на професор Михайлов? Няма.
Отговарям на поставения въпрос. Докладът не съдържа класифицирана информация – той е публичен и е за гражданите. Не зная по какви правила Комисията по външна политика го е гледала на закрито заседание. В Комисията по здравеопазването, откакто аз съм неин член – вече девета година, тези доклади винаги са се гледали на открито заседание. В този аспект можем спокойно да продължим, защото данните, които се съдържат в Доклада, са достъпни не само за народните представители, а и за всеки български гражданин.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги! Искам да взема думата, защото, като подкрепям това, което каза и професор Михайлов, трябва да подчертая, че за мен най-страшното в нашата област е кадровата криза. Изключително сериозен и тежък проблем. Няма достатъчно лекари, за медицински сестри да не говоря, за парамедици – не знаем какво и как сме ги обучили, а в най-кризисната ситуация – при бедствия и аварии, при тежки злополуки всички тези хора са максимално включени в системата и това е част от националната сигурност.
Нека догодина, като правим отчета – и нашата комисия, и Здравното министерство, и Министерството на образованието и науката трябва да направим такива промени, щото да започнем да решаваме проблема с кризата на персонал, особено на медицински сестри, на лекари – също.
Вторият момент – част от националната сигурност са и областните болници. Пак мерки, начини на финансиране, защото знаете, че голяма част от тях са пред фалит. Давам пример с катастрофата в Ловеч: ако областната болница не работеше, къде отиват пострадалите хора? Мисля, че това са изключително тежки въпроси, по които нашата комисия трябва да вземе участие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Реплики има ли към изказването на професор Клисарова? Не виждам.
Има ли други изказвания, колеги?
Ако ми позволите, аз да взема думата.
Уважаеми колеги, искам да подчертая, че този доклад се изготвя съгласно Националната стратегия за сигурност, която ние редактирахме и осъвременихме през март тази година. Наистина сроковете за внасянето на Доклада са малко различни, но само това е моята забележка. Иначе смятам, че има изключителен напредък в отразяването на сектор „Здравеопазване“ в този доклад за национална сигурност, защото всички бележки, които отправихме, а и при предходното разглеждане на същия доклад през миналата година са взети предвид и аспектите на здравната сигурност, които ние добавихме към актуализираната Програма за национална сигурност. Всички тези проблеми, които Вие тук изтъкнахте, са намерили отражение в Доклада. Поздравявам Съвета за сигурност към Министерския съвет, че е намерил възможност да отрази всички аспекти на проблематиката и в критичен план даже към съответното министерство. В Доклада няма как да се посочат решения, но е важно, че набелязването на проблемите ангажира нас именно с необходимостта да ускорим законодателната дейност, да търсим решения на поставените въпроси. В този смисъл смятам, че Докладът изпълнява своята функция и може да служи наистина в този момент – приет и разгледан, за добра основа във връзка с предстоящата бюджетна процедура, да насочи политиките в сектор „Здравеопазване“ именно в проблемните аспекти, които са отразени в Доклада.
Затова парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи с гласа си този доклад за състоянието на националната сигурност.
Има ли реплики към моето изказване? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Вземам повод от Вашите думи и ще бъда съвсем кратък – за работата по Годишния доклад, който се утвърждава не просто като традиция, а като изпълнение на Стратегията, тъй като в годините назад имаше периоди, когато такъв доклад не се подготвяше. За по-нататъшната работа бележките, критиките, насоките, които се дават от обсъжданията в комисиите на Народното събрание, са изключително важни. Всъщност те определят как, в какви насоки, с каква интензивност трябва да работи експертната група, която ще подготви проекта на следващия доклад. Тези неща, които и доктор Михайлов, и професор Клисарова казаха, разбира се, че ще залегнат като проблеми точно, както са дадени насоките. Друг е въпросът каква информация ще се събере.
Бих искал да отбележа – това касае други сфери, но все пак е важно от методологическа гледна точка, че благодарение на добавените раздели в Стратегията за национална сигурност не само се обърна по-голямо внимание на сферата на здравеопазването, но влязоха такива сфери като сигурност в транспорта, в съобщенията. Самият обем на Годишния доклад се стремим да е максимално кратък, стегнат, но в сравнение с миналата година Докладът е доста по-обширен. Благодаря, че към момента не са отправени бележки за това, че той е много обемен. Ще се придържаме, разбира се, към стремежа за обем, който прави Доклада достатъчно четим, но в същото време да присъстват всички теми, които са посочени от народните представители при неговото обсъждане специално в комисиите.
Ще си позволя да кажа – извинявайте, ако навлизам в някакви други правомощия, но изслушванията в специализираната комисия не могат да бъдат заменени от никакви други формати. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? (Народният представител Георги Михайлов иска думата. Реплика от народния представител Лъчезар Иванов: „Има Правилник – вземете по начина на водене“.)
По принцип се изказахте вече. Искате процедура по начина на водене.
Заповядайте – процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря на представителите на институцията за позитива, като оцениха нашето отношение към Доклада. За да не бъда многословен, понеже председателят на Комисията е много стриктна, което винаги ме е стресирало – вече година и половина тук, надявам се с времето да престане да бъде толкова канонична в своето поведение.
Бих Ви препоръчал (има един голям проблем, аз разговарях с професор Кантарджиев – директора на Центъра по заразни и паразитни болести) нещо, което в Доклада почти отсъства. Ние се намираме в много сериозна обстановка на миграционни флуктуации на територията на континента Европа. Няма нужда да давам примери от близките месеци назад, които излязоха и в медиите, за създаването на епидемична обстановка. Трябва да се обърне, и той в професионален разговор като мой колега и приятел го сподели с мен, сериозно внимание на готовността на България за бърза диагностика на различни инфекции, не само особено опасни, но и инфекции, както ние ги наричаме, с висок епидемичен индекс. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Убедена съм, че господин Кръстев ще се заеме с този проблем, въпреки че не е в неговите правомощия, защото той е достатъчно отговорен като секретар на Съвета по сигурност. Все пак винаги трябва да адресираме решенията и предложенията, които имаме, във вярна посока. И Министерството на здравеопазването ще чуе за проблема.
Искам да поздравя Министерството на здравеопазването и цялата здравна система – на фона на сериозните здравни заплахи нещо положително можеше да се отчете в този доклад, че епидемия от морбили в България няма, въпреки сериозната епидемична обстановка в съседните страни. Все пак и някакъв позитив можеше, наред с критичните бележки, да бъде приписан на работата през миналата година.
Уважаеми колеги, има ли още изказвания? Няма.
Предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията.

(Закрито в 16,20 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова



Стенограф:
Райна Зарева