Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л

№ 41

На 27 септември 2018 г., четвъртък, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, № 854-01-46, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 8 юни 2018 г. – второ гласуване.
2. Изслушване на министъра на здравеопазването, председателя на Българския лекарски съюз и на националния консултант по акушерство и гинекология във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 и чл. 30, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Вх. № 854-00-58 от 7 септември 2018 г.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми представители на съсловни и пациентски организации, уважаеми гости, откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои при предварително оповестения дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, № 854-01-46, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 8 юни 2018 г. – второ гласуване.
2. Изслушване на министъра на здравеопазването, председателя на Българския лекарски съюз и на националния консултант по акушерство и гинекология във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 и чл. 30, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Вх. № 854-00-58 от 7 септември 2018 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения от мен редактиран дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, АКУШЕРКИТЕ И АСОЦИИРАНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ.
Преди да започнем по конкретните текстове, ще помоля заместник-министър доктор Пенков да каже становището на Министерството на здравеопазването по отношение на внесените предложения между първо и второ четене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на здравеопазването напълно подкрепя направените предложения и нямаме какво да добавим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти“.
Има ли някой бележки по наименованието? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 12, против и въздържали се няма.
От първи до пети параграф няма постъпили предложения.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 1 до 5, включително.
За – 13, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е по вносител. Който е съгласен с текста на § 6, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Дариткова за създаване на нов § 6а.
Има ли изказвания? Не виждам.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 7 има постъпило предложение за редакция от народния представител Даниела Дариткова.
Има ли изказвания и възражения? Не виждам.
Моля да гласуваме.
За – 13, против и въздържали се няма.
Параграф 7 по вносител се приема с направената редакция.
Параграф 8.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като работата по законопроекта продължаваше до последния момент, след разговор с председателя на Българския зъболекарски съюз, постъпи предложение за редакция по този параграф, чл. 7, ал. 1.
Сега ще дам възможност на представители на Българския зъболекарски съюз да мотивира редакцията, която ще Ви прочета.
Правя предложение за редакция по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в § 8, чл. 7, ал. 1 да се измени така:
„(1) Професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, както и помощник-фармацевтите могат да извършват по назначение или самостоятелно, както и професионалните дейности, които зъботехниците могат да извършват по назначение, се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, след съгласуване със съответната съсловна организация.“
Имате думата, за да мотивирате това предложение, доктор Гачев.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Българският зъболекарски съюз подкрепя напълно създаването на законова съсловна организация на зъботехниците. Така те ще имат съсловна организация, която ще ги обединява и ще носи отговорност за качеството на тяхната дейност.
Напълно подкрепяме това изменение на текста, защото смятаме, че зъботехниците в нашата колаборация, която бих казал е вековна, има вече изграден път, по който се работи. Това не е самостоятелна работа на зъботехниците с пациентите, това са назначения, отпечатъци и така нататък. Отварянето на друга възможност ще увеличи порочната практика, която се забелязва по принцип за директна работа с пациентите, което от европейската практика, директивите не е приемливо.
Самостоятелната дейност на зъботехниците смятаме, че е напълно възможна в рамките на тяхната медико-техническа дейност в лабораториите, в които работят.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Гачев.
Уважаеми колеги, надявам се, че разбрахте смисъла на поправката, която направих.
Има ли изказвания?
Заповядайте, доктор Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости, напълно подкрепям така прочетената поправка, защото това ще доведе до по-качествена и по-добра работа на съсловието и колаборацията между лекари по дентална медицина и зъботехници. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Предлагам да гласуваме редакцията на § 8, с която казваме, че всъщност ще се издаде наредба, която да регламентира дейностите, които зъботехниците могат да извършват по назначение.
За – 13, против и въздържали се няма.
Който е съгласен по принцип с текста на вносителя за § 8, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 9 е постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова, което е във връзка с правно-техническо прецизиране на текстовете.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Дариткова за редакция на § 9.
За – 13, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е по вносител.
Гласуваме § 10 по вносител.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 11 в резултат на непрекъснатата колаборация с представителите на бъдещите и настоящите съсловни организации правя процедурно предложение за редакция, която да звучи така:
„(2) Представителите по ал. 1 се избират от общите събрания на регионалните колегии, при норма на представителство един делегат на 75 членове за Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и за Българската асоциация на помощник-фармацевтите, и един делегат на десет членове за Българската асоциация на зъботехниците. Условията и редът за избора им се определят от устава на съответната съсловна организация.“
Тази поправка е свързана с числеността на бъдещите съсловни организации на зъботехниците и помощник-фармацевтите, защото се предполага, че по-малката численост на зъботехниците предполага и необходимостта, за да бъде достатъчно представително общото събрание. Това беше предложение § 11, т. 2 да се измени по този начин.
Има ли коментари и изказвания.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Бих искал да Ви попитам при непрекъснатите консултации с представителите на така създадените съсловия какъв процент е представителността? Дали това, което давате като съотношение, не дава процента на представителност? Известно е, че съсловните организации, партийните организации имат процент на представителност, който е стандартизиран за Европа и за целия свят. Това ще помоля да ми кажете, за да сме наясно, че това е в интерес на представителността на съответните организации.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля, господин Иван Беров, който направи това предложение от функциониращата асоциация на зъботехниците в България, да даде данни и да мотивира защо по тяхно искане сме коригирали цифрите по този начин.
Заповядайте, господин Беров. Това не е мое предложение по смисъла на съдържанието. По правилник е, но решението е на съответната бъдеща съсловна организация.
ИВАН БЕРОВ: Правим предложение да се промени квотата, защото мислим, че 3000 души не можем да съберем на едно място. Толкова са лицата за учредяване на самата организация и за това направихме това предложение, за да може да имаме представители за национално събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Тоест, целта е да има по-голяма представителност. По данните, които ми представи Българският фармацевтичен съюз, около 4611 са представителите на помощник-фармацевтите, които работят в аптеките в България, но това е приблизителна цифра. След създаването на съсловните организации ще имаме коректните данни въз основа на регистрите, които ще се направят.
Има ли други изказвания и коментари? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за редакция на § 11, т. 2.
За – 11, против няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Гласуваме текста на вносителя за § 11 по принцип.
За – 10, против няма, въздържали се – 3.
По § 12 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме текста на § 12 по вносител по принцип.
За – 13, против и въздържали се няма.
По параграфи 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 няма постъпили предложения.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля да гласуваме текста на вносителя за тези параграфи.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 22 има предложение от народния представител Даниела Дариткова за изменение на § 22.
Изказвания? Няма.
Гласуваме това предложение.
За – 13, против и въздържали се няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 22 по принцип.
За – 13, против и въздържали се няма.
По параграфи 23, 24, 25, 26 няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване параграфи от 23 до 26 по вносител.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 27 е постъпило предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Моля да гласуваме.
За – 13, против и въздържали се няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 27 по принцип.
За – 13, против и въздържали се няма.
По параграфи 28, 29, 30, 31, 32, 33 и 34 няма постъпили предложения.
Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме текста на вносителя по тези параграфи.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 35 е постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова.
Моля да гласуваме предложението.
За – 13, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 35 по принцип.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 36 е постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението.
За – 13, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 36 по принцип.
За – 13, против и въздържали се няма.
По параграфи 37, 38 и 39 няма постъпили предложения.
Моля да гласуваме текста на вносителя за тези параграфи.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 40 е постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова за правно-техническа редакция на текста.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 13, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 40 по принцип.
За – 13, против и въздържали се няма.
По параграфи 41, 42, 43, 44 и 45 няма постъпили предложения.
Гласуваме текста на вносителя по тези параграфи.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 46 е постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова.
Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 13, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 46.
За – 13, против и въздържали се няма.
Гласуваме текста по вносител за § 47.
За – 13, против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение за създаване на нов § 3а от народния представител Даниела Дариткова.
Гласуваме това предложение, което ще бъде отразено в преходните и заключителните разпоредби на Закона
За – 13, против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Дариткова за създаване на § 47б.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението.
За – 13, против и въздържали се няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласуваме наименованието на подразделението.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 48 няма постъпили предложения.
Гласуваме текста на вносителя за § 48.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 49 е постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова.
Гласуваме това предложение.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 50 е постъпило предложение на народния представител Даниела Дариткова за внасяне на корекция в Закона за здравето.
Гласуваме предложението.
За – 13, против и въздържали се няма.
Който е съгласен с текста на вносителя за параграфи 49 и 50 по принцип, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
По § 51 няма постъпили предложения.
Гласуваме текста на вносителя за § 51.
За – 13, против и въздържали се няма.
Има предложение от народния представител Даниела Дариткова за създаване на § 51а, с който се коригира Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с текстове, които са свързани с настоящия законопроект.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 13, против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение на народния представител Даниела Дариткова за създаване на § 51б, който касае промени в Закона за професионалната квалификация.
Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 13, против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение на народния представител Даниела Дариткова за създаване на § 51в, който се отнася до промяна в Закона за лечебните заведения.
Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 13, против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение на народния представител Даниела Дариткова за отпадане на § 52, тъй като го отразихме на систематичното му място в законопроекта.
Гласуваме предложението.
За – 13, против и въздържали се няма.
С това приехме Законопроекта на второ четене.
Благодаря на всички за участието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ И НА НАЦИОНАЛНИЯ КОНСУЛТАНТ ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСТЪПИЛО ИСКАНЕ ОТ ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 28, АЛ. 5 И ЧЛ. 30, АЛ. 3 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ВХ. № 854-00-58 ОТ 7 СЕПТЕМВРИ 2018 Г.
Кой от вносителите ще обоснове искането на това изслушване.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Независимо от голямото уважение, което дължа на моя приятел доктор Пенков от много години, съжалявам, че господин министъра го няма по този толкова сериозен въпрос. Все пак се надявам, че сега като националният консултант е тук, виждам, че го няма и доктор Маджаров като председател на Българския лекарски съюз това ме прави малко по-тъжен в представянето на данните, които ще обоснова в нашия въпрос.
Тъй като въпросът е изключително важен, той е с голяма обществена значимост и голям обществен интерес и този обществен интерес беше възбуден през последните няколко месеца от два печални случая – смъртта на родилки. Аз няма да се спирам върху тях, тъй като това са проблеми, свързани с дейността на специализирани органи, от тяхната компетенция. По презумпцията, че никой не е виновен до доказване изобщо на вина не можем да коментираме тези случаи професионално.
Аз разговарях с професор Николов, той вероятно ако пожелае ще може да представи определени факти в рамките на разрешеното при сега течащите действия по тези два случая, но има много въпроси около родилната помощ, които следва да бъдат коментирани на нивото на Здравната комисия, в държавата и в обществото. Те са свързани с рязката промяна на структурата на родилната помощ през последните не 10, а повече от 10 години, свързани с тенденцията в намаляването на раждаемостта и свързани с някои тенденции изобщо в съвременната модерна медицина, които коренно промениха характеристиката на родилната помощ.
На първо място това, което споменах преди секунди, е рязкото намаляване на раждаемостта, което поставя статистически в интересно положение българските болнични заведения, които се занимават с проблемите на раждането. По данните на родилния регистър, които в момента зачитам пред Вас, 50% от ражданията в България се извършват в 18 болници, а всички останали 50% – общият брой на ражданията е около 60 хиляди в момента, бележим отново дъно миналата година, в другите 92 болници. Тоест има един много сериозен дебаланс между натоварването на болнични заведения и тези, които са с най-много раждания, са софийските болници – „Майчин дом“ – 3900, „Шейново“ – 2500 и, разбира се, има и други данни, които ако някой се интересува, можем да му ги дадем.
Още по-тревожно е, че нивото на секцио ражданията е много по-високо, отколкото в страните от Европейския съюз, а още по- тревожно е, че в частните болници броя на секциото в процентно съотношение от броя на ражданията е 60%, в държавните болници то е 37%. Тоест надвишава значително взетия за стандарт в Европейския съюз и според Световната здравна организация 15–20%.
Висок е броят на мъртвородените, висока е перинаталната смъртност, която за чест на специалистите в областта на неонатологията, е спаднала значимо през последните 4-5 години, но е по-висока от средната, която е в Европейския съюз. Броят на мъртвородените се запазва относително висок и той не отговаря на този на Европейския съюз. В България е 8, в Европейския съюз 5,27, по отношение перинаталната смъртност 8,9 срещу 7.
Съществуват и много други проблеми. Единият от проблемите е свързан с рязкото отваряне на ветрилото на ражданията, като най-младата родилка през изминалата година по данни на колегите, които бяха представени в общественото пространство, е на 13 години, а най-възрастната родилка е на 50 години. Тоест става дума за големи проблеми в така наречената адолесцентна бременност, което се коментира по време на заседанията на Демографската комисия, тъй като адолесцентните раждания, които са при родилки, които са в тинейджърска възраст, носят същите рискове, които носят при родилки след 40-годишна възраст.
На следващо място, сериозен проблем е свързан с рязкото увеличаване на многоплодните бременности във връзка с повишеното количество на асистирана репродукция, което създава също проблеми в областта на трудността на ражданията и ако погледнем данните също от родилния регистър, независимо от това, че те могат да бъдат коментирани и са коментирани в публичното пространство, но дали са съвсем точни това ще чуем мнението на националния консултант, то в „Майчин дом“, те са 49% тежки раждания, в „Шейново“ – 48%, като безспорно многоплодните бременности, които се концентрират в тези големи лечебни заведения, не казвам само тези две, разбира се, създават и проблеми във воденето на самото раждане.
На следващо място, доста висок е проблемът на преждевременните раждания, който по стандарт е около 10%. В повечето от големите лечебни заведения, които споменах, в които се концентрират около 50% от ражданията, той е на 15%. За съжаление, увеличава се броят на семействата и двойките, тъй като много от двойките вече живеят на семейни начала без да сключват брак, с репродуктивни проблеми. Това е свързано, както и ранните бременности и аборти, които за щастие са намалели през последните години значимо, е свързано с проблеми на сексуалното възпитание на подрастващите, което разбира се, че е проблем на цялостната ни политика.
И не на последно място още няколко проблема. Проблемът, който възникна през пролетта и беше повдигнат от обществена организация, за границата между плод и раждане. Даже ние тогава говорихме с професор Николов – един много деликатен въпрос за границата между това кога едно раждане се смята за аборт и кога се смята за раждане, което поставя на много високи изисквания пред специалистите по акушерство при воденето на раждането при пациентки, които са с усложнена бременност.
И не на последно място по значимост през последните години във връзка с успехите на съвременната клинична медицина рязко се увеличи процентът на бременности на майки с увреждания, включително на тези със злокачествени заболявания и с други сериозни заболявания. Това създава също много сериозни въпроси около воденето, консултирането и извеждането на цялата бременност и на раждането при такива родилки.
В този аспект, аз бих искал от името на всички свои колеги, които са подписали това искане, благодаря Ви, госпожо Председател, че приехте нашето искане, да чуя мнението на националния консултант преди всичко и, разбира се, на представители на Лекарския съюз и на Министерството на здравеопазването. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Наистина смятам, че темите, които изложихте тук са изключително важни и са обект на една голяма дискусия. С риск да влоша Вашия емоционален статус ще се опитам да Ви припомня писмото, което сте ни написали, защото то е изпратено и на нашите гости, за да се готвят за днешната дискусия.
Чeта Ви искането, което са подписали седем народни представители от групата на „БСП за България“:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 28, ал. 5 и чл. 30, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание молим да насрочите заседание на Комисията по здравеопазването на 13 септември 2018 г., на което да бъдат поканени министърът на здравеопазването – господин Кирил Ананиев, председателят на Българския лекарски съюз – доктор Иван Маджаров и националния консултант по акушерство и гинекология – професор Асен Николов.
Заседанието да протече при следния дневен ред:
Точка единствена: Изслушване на министъра на здравеопазването, председателя на Българския лекарски съюз и националния консултант по акушерство и гинекология във връзка със случаите на починали родилки в град Плевен и град Сливен от месец юли и месец август тази година.“
Това е писмото, което сме получили от Вас и което, аз надлежно съм изпратила на нашите гости. И затова Ви моля за извинение, защото тук се оказа, аз съм сигурна, че те са много добре подготвени по всички въпроси, които поставихте, но все пак искам да извиня Комисията по здравеопазване. Надявам се, че те ще могат да отговарят, но първоначално зададената тема наистина беше тази, която прочетох от Вашето искане за извънредно заседание.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Дали е възможно за отговор сега по Вашите бележки, или не?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Можете под формата на реплика да ми отговорите, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Проблемът, който възникна с тези два печални случая, беше изключително сериозен като внимание на обществото и ние си позволихме да го поставим като конкретен проблем. Но, ако уважаемата Комисия смята, че той не е свързан с проблемите на родината помощ изобщо, което се поде в цялото обществено пространство и тогава се представиха тези факти, които са изключително сериозни. Аз мисля, че за пореден път си позволявам да Ви обърна внимание – това административно стесняване непрекъснато на рамките на дискусията и поставянето в пунктуална зависимост от точно зададената въпросителна, обемът на изречението и прецизирането на проблема до степен на неговото примитивизиране, ме кара да бъда безсилен вече в коментарите, които трябва да направя и аз Ви моля да оставите специалистите да си кажат своето мнение, а дали те са готови, или не са готови, дали въпросът е точен, или неточен това те ще преценят. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Без да изпадаме в излишни диалози, просто се надявам, че след година и половина присъствие в Народното събрание е добре да знаете, че то работи съобразно Правилника и е важно то Народното събрание и най-вече народните представители да дават примери за спазване на нормите, законите в страната, защото така наистина даваме и добър обществен пример.
Представителите на институциите имат възможност да отговорят на въпросите, които постави професор Михайлов.
Заповядайте, професор Николов.
АСЕН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията, темата е изключително актуална. Повечето от Вас са лекари или хора с дългогодишен опит в здравеопазването и по организацията трябва да започнем с това, че независимо от абсолютно всички действия, които предприемат здравните органи в болниците се случват такива случаи, както при възрастни хора, така и при раждащи и при деца.
Изключително щекотливо е, когато почине родилка, предвид демографската криза и предвид емоционалния момент за хората.
Мога да кажа, че в България през последните години, както каза професор Михайлов, независимо от пропуските, нямаме увеличение на майчината смъртност, както и на детската, като цяло на перинаталната смъртност, което го отчитам като добър показател за работата на медицинските състави.
Конкретно за двата случая. По единия от Сливен има представен констативен протокол от медицински одит на Министерството на здравеопазването. Отделно, ние в Държавната акушеро-гинекологична университетска болница „Майчин дом“, съответно ръководителите на всички клиники направихме независимо преглеждане на документацията. Категорично мога да кажа, че по документация изнесеното абсолютно отговаря на всичко по раждането. Говоря за всичко като добра медицинска практика.
Искам да кажа, че тя постъпва с разкритие, в съответните часове се реализира пълното разкритие абсолютно отговарящо на всички норми. След това се предприема активно раждане с напъни. След около 15-20 минути се установява, че те са неефективни и се преминава към раждане чрез форцепс, което е абсолютно необходимо и допустимо в такива случаи. Родилката е в добро състояние. Осем часа по-късно настъпват усложненията: повишено кръвно налягане, което до този момент не е установено документално; един тежък респираторен синдром и остра дихателна недостатъчност. По документация нашата Комисия от акушер-гинеколози и анестезиолози не установи пропуски и като причина би могло да се счита относително рядък синдром на границата между анестезиология и реанимация.
Предвид това, че само по медицинска документация не можем да дадем окончателен резултат, поискахме съответно направените манипулации. Пропуснах да кажа, че пациентката ражда и осем часа след това изпада в респираторна недостатъчност. Шест часа колегите се борят за живота й, почива шест часа след настъпване на разкъсване на респираторния инцидент.
Абдукцията е приведена от Сливен в Стара Загора, но вчера установихме, че са извикани колеги от Пловдив, така че ние и досега нямаме данни какво са установили патоанатомите.
По втория случай от Плевен проблемът настъпва по време на интубацията, въвеждане на пациентката за извършване на цезарово сечение. Документално установихме, че самата тя в областта на гръбначния стълб има дискова херния с претърпяна корекция, поради което колегите решават да минат директно на интубация. След това настъпват проблеми, не може да се интубира и тук доктор Поповски ще каже няколко думи, защото е от Плевен и знае случая.
Като цяло абдукцията от Плевен е преведена във Военно-медицински институт. Вчера говорих с генерала, той лично провери, но и там абдукцията не е готова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, професор Николов.
Какво ще добавят представителите на съсловните организации и на Министерството на здравеопазването?
Доктор Пенков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Действително е особено изнасянето на данни към настоящия момент, тъй като компетентните институции се занимават с двата случая и сме ограничени от гледна точка на публичността на докладите, които Изпълнителна агенция „Медицински одит“ е предала на министъра.
Най-общо в двата доклада се съдържа резюмето, което направи професор Николов.
Ако народните представители искат, бих могъл хронологично да кажа какви са медицинските констатации за времето. Ако не е необходимо, няма смисъл да го правим.
Относно искането на професор Михайлов да обсъдим тази тема, това е цялата част „гинекология“ накуп, за което трябва да се подготвим. Това е цялостна стратегия и анализ на досегашните мерки, а те са много, които правителството предприе, включително одобрени от Народното събрание, програми, включително инвестиции за майчино и детско здравеопазване. Ако Вие прецените, такава дискусия ще бъде много полезна и ние бихме могли да участваме с всички данни, които имаме. Ще се похвалим с успехите, които сме постигнали.
Вие знаете, каква беше дълги години перинаталната смъртност, детската смъртност. Не че няма какво да се желае, но през последните години за нас това е успех, нищо, че е още висока. Дай боже да се вдигне до средноевропейските нива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Пенков.
Заповядайте, доктор Борисов – Български лекарски съюз.
СТОЯН БОРИСОВ: Аз също съм затруднен в изнасянето на информация, тъй като по тези два случая ще има дела. Имаме информация с доктор Маджаров, специално за случая в Сливен. Отидохме до болницата в Сливен, извикахме екипа, извикахме колежката, която е водила раждането в присъствието на директора и на анестезиолога. Макар в доклада на медицинския одит да се откриват някои пропуски в дейността, като цяло това по никакъв начин не може да рефлектира върху смъртта на тази родилка.
По този случай все още не е изготвена патоанатомичната епикриза. Както каза и професор Николов в този експертен съвет към Лекарския съюз участват трима души от акушерство и гинекология. Наистина възможностите са такива, каквито бяха споменати. Или синдром вследствие на трансфузия на биопродукти, или някакво усложнение, свързано с високото кръвно налягане. По-вероятно е да е вторият синдром.
Що се отнася до случая в Плевен, там случаят е анестезиологичен. Има някакви данни от патоанатомичната епикриза. Не искам да изнасям тук информация, но там има едно съмнение, което не съвпада напълно с обвиненията, които са отправени в медийното пространство към акушер-гинекологията и към анестезиолозите.
Мога да кажа, че ние сме обезпокоени от това, че в медийните пространства така се описват случаите и се наслагва едно негативно отношение към лекарите. Говори се за една некомпетентност и един непрофесионализъм, което би се отразило негативно върху цялото здравеопазване в страната, и в цялост на обществото.
Тук искам да съобщя някои данни и ще премина към въпросите, на които бих могъл към момента да Ви отговоря. По статистически данни на Националния институт, починалите през 2017 г. са пет при близо 65 хиляди раждания. Този извод е достатъчен да кажем, че родилната помощ в България е на едно сравнително добро ниво. В тази статистика, с която тук разполагам, са упоменати смъртните случаи на родилки на 100 хиляди раждания – 1990 г. и 2015 г. В България 1990 г. – 25 смъртни случая на 100 хиляди раждания, а 2015 г. – 11 случая. С 11 са Босна и Херцеговина, Белгия – 7, Канада – 7, Китай – 27, Чешката република – 7, Финландия – 8.
Разбира се, че има разлика, но Вие знаете какви са възможностите и най-вече средствата, които се разпределят в тези държави, и средствата, които се отделят в нашата страна. Тоест, за периода от 1990 г. до 2015 г. приблизително в България два пъти е намаляла майчината смъртност. От 25 на 100 хиляди, на 11 на 100 хиляди. Няма нито една държава, в която да няма майчина смъртност.
Другата статистика се отнася до нормалните раждания и цезаровите сечения. Наистина в световен мащаб са по-ниски стойностите на цезаровите сечения. Например в Италия са 38%, в Кипър са 52%. Тук трябва да се отбележи, че колкото е по-голям процентът на цезаровите сечения, толкова е по-малък процентът на тежките инструментални раждания с форцепс и вакуум. И обратно, при по-малък процент на цезарови сечения, процентът на инструменталните раждания е по-голям. Ние сме с около 35 – 38% на цезаровите сечения. Около 2 – 3% на форцепсите и 5 – 6 % на вакуумните.
Що се касае до стандарта по акушерство и гинекология, беше изготвен такъв състоящ се от 50 страници, като се получиха 150 страници възражения по него. Затова не може да приет, но се работи по старият стандарт. По старата Наредба, потенциална жизнеспособност на плода е термин, който се въвежда за плод от бременност, достигнала срок над 25-та гестационна седмица, при тегло на плода равно на над 700 грама, и което е най-важното, да е налице потенциална възможност да преживее без интензивно-дихателно подпомагане. Това е засега критерият.
Ние се стремим да наложим такъв критерии за раждането. Наистина това е един изключително важен въпрос, както и броят на преждевременните раждания. Защото това също трябва да се съобразява с мощта и икономиката в здравеопазването на дадената страна. Тук трябва да има много мощни неонатологии, физиологични грижи, скъпи кувьози. Така че за недоносените трябва да се отделят много повече средства.
Другият въпрос. Раждаемостта намалява по икономически причини, а не че има проблем в акушерството или в здравеопазването. Във повечето от държави в Европейския съюз има намаляване в раждаемостта. Възрастта за раждане на първо дете се увеличава на 28 години, а това, че се съсредоточават повече раждания в големите болници – да, наистина това е така. Това е защото вече всички искат да раждат в по-големи болници, където обслужването е по-добро. В тези болници има непрекъснато, денонощно, дежурни екипи по двама акушер-гинеколози, анестезиолози и неонатолози. В по-малките болници, в някои от тях няма неонатолози, няма и анестезиолози.
Относно частните болници, и големият процент там не мога да кажа, но мога да кажа това, че в България няма регламентирано цезарово сечение по желание на пациентката. Ако това нещо се разреши, бъдете убедени, че процентът на цезаровите сечения ще скочи с още 20, може би на 30%, но ние няма да имаме екипи, такава мощ, дори при най-добри желания да извършваме тези цезарови сечения.
Раждането в адолесцентна бременност – да, там са други нещата. Там социалните трябва да работят повече.
Може би трябва да продължим разговора, но сега нямаме време. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Борисов.
Народните представители искат ли да направят коментари, или да поставят допълнителни въпроси?
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, Лекарски съюз, професор Николов! Първо, адмирирам професор Михайлов за повдигането на толкова важна тема.
Нека да припомня, че в медицината от екзитусите, които настъпват в болниците, единствено починалата родилка задължително е съдебно-медицински случай или ако пациентите имат някакви други претенции. Починалата родилка задължително е съдебно-медицински случай. Виждате двата случая в Плевен и в Сливен стигнаха дори до обдукции, до комисии в други градове. Прокуратурата измести следствието от Плевен във ВМА, от Сливен – в Стара Загора, с експерти от Пловдив. Не са приключили двата случая.
Понеже аз работя в Плевен в същата болница, на същото място, не искам да правя коментари. Някой да не си мисли, че искам персонално да обвиня някого или някого да оневиня. Проблеми има навсякъде в организацията. Тези актуални въпроси, които повдигна професор Михайлов, са наистина важни.
Искам да кажа, че след като приключат тези два случая, на един по-късен етап ние можем да направим една широка кръгла маса, както беше вчера, с представители на различни неправителствени и национални консултанти от трите вида специалности, които касаят акушерството. Това са акушер-гинеколозите, анестезиолозите и неонатолозите. Защото майчината смъртност, това което цитира доктор Борисов – 11 на 100 хиляди, в България се движи в едни приемливи граници на развитите държави.
Процентът на цезаровото сечение е 35 – 26%, също не чак толкова висок. Припомням в момента, в Америка е над 50%. Разбира се, в повечето западноевропейски държави секциото по желание отдавна е законово възможно.
Тук го има в последния стандарт, който съдът отмени – че пациентката може да иска Цезарово сечение по желание, но акушер гинекологът не е длъжен да й го направи, ако тя няма медицински индикации за това нещо.
Въпросът за частните болници, няма какво да го коментираме: пътеката плюс 1000 лв. и след три часа си на операционната маса. Няма нужда да се коментира това нещо.
Но въпросът наистина е сложен. Цезаровите сечения, продължавам да твърдя, е една от пътеките, които са тежко недофинансирани от Здравната каса.
С мои идеи с професор Николов сме коментирали и нашите национални семинари, че тази пътека трябва да бъде отделена като финансиране от нормалното раждане, което в момента е 700 лв. В Германия е двойно повече от нормалното раждане. Тук да не е двойно, да е едно поне 1000 лв., за да може големите болници да имат някаква финансова рекапитулация за тази операция.
Тази операция е наистина много сложна, с много адреналин. Три са основните причини за майчината смъртност. Това са: кръвотеченията по време на цезарово сечение и по време на раждане, белодробната емболия и анестезионният риск. Има го по целия свят. Не е прецедент при нас, може винаги да се случи от анатомични проблеми, от много други неща. Така че при 11 на 100 000, пак казвам, ние се движим в лоното на Централна Европа, ако мога така да кажа.
Нека да приключат тези следствия и наистина това, което повдигна професор Михайлов общо – много са въпросите и наистина заслужава една кръгла маса от по-друг характер. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Професор Михайлов ще Ви дам думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Искам да благодаря сериозно на колегите от Лекарския съюз, на доктор Поповски, на професор Николов, на доктор Пенков в рамките на това, което те казаха. Много от нещата са верни, но по много от нещата могат да се направят много сериозни дискусии.
Амбивалентността на оценката, че повече цезарови сечения – по-малко увредени деца, никъде не се приема в Европа. Напротив, тук е имало посещения на представители на испанското Министерство на здравеопазването. Всяка болница в Испания, в която се качат над 20% цезарите, се поставя на специален мониторинг. Така че, хайде да не примитивизираме въпроса. Асен много добре знае за какво става дума. Тук има други моменти, които ние трябва да сведем до едно професионално ниво и да ги обсъдим . Но по тези въпроси трябва да се намери някакво решение.
Действително, ние поставихме въпроса по един съвсем лаконичен начин пред уважаемата госпожа председател, като бяхме съвсем наясно, че, както каза доктор Пенков – по силата на водещите се в момента процесуални действия, информация не може да бъде изнесена, освен тази, която е в протоколите.
Но търсехме този разговор и аз се радвам, че всички са на мнение, че по проблемите на родилната помощ трябва да се направи една много сериозна дискусия. Не за раждаемостта, нищо общо нямат гинеколозите и акушерите с раждаемостта, тя си е демографски проблем, но всичко останало, за което говорихме тук. Затова още веднъж Ви благодаря и на тримата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Само да допълня нещо във връзка със статистиката. Понеже се хванахме за числото 11 към 2015 г. на 100 000 смъртност при родилките, това е годината с най-висока смъртност. Иначе, последните пет или шест години са: три, пет, шест, седем. Ако ги осредним, имаме не повече от шест починали на година, в последните години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Пенков за уточнението.
Да, професор Николов имате възможност да се изкажете.
АСЕН НИКОЛОВ: Съвсем кратко, няма да отнема много време, но действително проблемите, които професор Михайлов каза, са важни.
По отношение на цезаровото сечение не е трагичен този процент, но наистина е висок.
Какви са причините? Първо, естествено, повишава се възрастта на раждащите последните години. Повишават се бременностите след IVF. В частните болници категорично извършват много голям процент цезарово сечение.
И остават двата параметъра, по които трябва най-много да се работи. Част от жените просто желаят да раждат с цезарово сечение, за да не се мъчат.
И второ, част от акушер-гинеколозите пък понякога го правят и те да пестят време.
Това са местата, където ние трябва да работим.
Грубото администриране през нашата болница е минавало – не става. Като не искаме да извършим цезарово сечение, взема си багажа, отива в друга болница, правят й там цезаровото сечение.
В този смисъл вече в качеството си на председател на Националното дружество по акушерство и гинекология сме го предвидили това и сме говорили и с Вас, госпожо Дариткова. На летния конгрес, който ще правим, темата ще бъде „Цезарово сечение“ и аз мисля, че моето лично усилие, а и на колегите, ще бъде точно към това – в случаите, където няма индикации, все повече и повече да оставяме жената сама да ражда и да я убедим, че наистина тя може да роди.
В големите болници има възможност за едно отлично обезболяване. Епидуралната упойка все повече и повече се въвежда. Анестезиолозите се научиха да я правят, така че има с какво и да привлечем жената да ражда. Защото многото цезарови сечения водят до много неприятни усложнения, едно от които е плацента превия –врастване на плацентата, което води до други проблеми, за които сега няма да говоря.
И ще се спра само на проблема с многоплодната бременност. Помня годината – 2015 г., на наша конференция изнесох един доклад, който само в нашата болница, да, тя е най-голямата, но имаше около 134-136 двуплодни бременности за една година; 56 аборта и около 34-35 триплодни бременности. Всичките бяха IVF.
Проведохме разговори с тогавашните председатели на Дружеството по стерилитет. Съответно колегите, които работят и връщат яйцеклетките, да не връщат по 3, 4, 5. Мога да Ви кажа, че наистина през 2017 г., и сега 2018 г. има подобрение в тази насока. Да се надяваме, че това ще бъде една трайна тенденция. Също така е нормативно регламентирано какъв брой яйцеклетки могат да бъдат върнати. Така че по тези два въпроса мисля, че има не само добро желание, а и една добра реализация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря професор Николов.
Има ли други изказвания, колеги?
Ако няма други изказвания, искам да благодаря на всички за днешното участие в Комисията. Най-важната мисия на Комисията по здравеопазване е наистина да се бори за по-доброто здравеопазване и за по-голямото доверие в системата на здравеопазването в България.
Пожелавам успех на всички в тази мисия. Благодаря Ви.

(Закрито в 16,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова



Стенограф:
Емилия Огнянова