Извънредно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


ПРОТОКОЛ
№44

На 24 октомври 2018 г., сряда, от 14, 15 ч.се състоя извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по здравеопазването, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по здравеопазването госпожа Даниела Дариткова.
* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми госпожи заместник-министри, представители на институциите, неправителствения сектор, уважаеми гости!
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването, което е посветено на една-единствена точка:
1. Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред?
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точката:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, № 802-01-41, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 ОКТОМВРИ 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
От името на вносителите госпожа Султанка Петрова – заместник министър, ще представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Добър ден на всички!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Законопроектът за хората с увреждания е разработен в изпълнение на Програмата на правителството на Република България 2017 – 2021 г., в която са заложени мерки, свързани с усъвършенстване на законодателството в областта на политиката за интеграцията на хората с увреждания – мярка 137 „Изготвяне на нов вид социална оценка на хора с увреждания, с отчитане на индивидуалните потребности“ и мярка 140 „Модернизиране на системата за интеграционни добавки за хората с увреждания“ в съответствие с Националната стратегия за хората с увреждания 2016 – 2020 г. и е съобразен, разбира се, с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана със Закон на 26 януари 2012 г.
Законопроектът има за предмет да уреди обществените отношения, свързани с насърчаване, защита и гарантиране правата на хората с увреждания и тяхната подкрепа за социално приобщаване. Предвижда се от 1 януари 2021 г. да се създаде държавна агенция за хората с увреждания, като нова структура към Министерския съвет, която да изготвя индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания и да има водеща роля при координацията на цялостната държавна политика.
Новата структура ще е правоприемник на сегашната Агенция за хората с увреждания, към която ще бъдат насочени служители от Агенцията за социално подпомагане, които до настоящия момент изпълняват политиките по социално-икономическа защита на хората с увреждания.
Създава се и Съвет за наблюдение, който да извършва дейности по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания и да провежда консултации с организациите на и за хора с увреждания.
Очертава се хоризонталният характер на политиките за правата на хората с увреждания и всички секторни политики, които следва да бъдат ангажирани при оказване на подкрепа на хората с увреждания; регламентират се специфични функции на централната власт и органите на местното самоуправление, като се разширяват отговорностите им при координиране на политиките за правата на хората с увреждания; определят се нови форми на подкрепа, които да бъдат идентифицирани чрез индивидуалната оценка на потребностите, която изследва функционалните затруднения и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и трудови дейности на хората с увреждания. Заключенията и направленията, определени в оценката, са задължителни за всички отговорни органи и организации за реализиране на съответните им права.
Новият подход при изготвяне на индивидуалната оценка предвижда същата да се извършва от специализирани отдели към Дирекция „Социално подпомагане“, сформирани от квалифицирани експерти, обучени за работа с хора с увреждания. Предвижда се индивидуалната оценка на потребностите, включително критериите и оценката за броя на часовете за ползване на лична помощ и необходимостта от ползване на социални услуги да се изготвя по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика. На законово ниво се предвижда и определянето на конкретни видове подкрепа, състояща се от два компонента.
Първият компонент е месечна финансова подкрепа, която да компенсира разходите, породени от увреждането и представлява сума, съобразена със степента на увреждане. База за определяне на размера на месечна финансова подкрепа е линията на бедност за съответната година. Този вид подкрепа ще се отпуска от 1 януари 2019 г. по регламентирани в Законопроекта размери според степента на увреждане и ще се извършва до изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите.
Вторият компонент се състои от целеви помощи съобразно вида на увреждането в зависимост от потребностите на оценяваното лице, установени в оценката. Предвижда се от 1 януари 2020 г. финансирането и предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия за хората с увреждания да премине към системата на Министерството на здравеопазването.
Със Законопроекта за хората с увреждания се създават възможности за гарантиране условия на равен достъп до образование, професионално обучение, осигуряване на заетост в обичайна, специализирана и защитена работна среда, както и предоставяне на адекватни подкрепи за работещите хора с увреждания и техните работодатели.
Заетостта в обичайна работна среда предполага най-бърза социализация на хората с трайни увреждания и същевременно е най-трудно приложима, поради което в рамките на Законопроекта се въвежда и квота за работна сила, която да гарантира и да увеличи заетостта на хората с трайни увреждания в обичайната работна среда. Квотата е синхронизирана с разпоредбите на Закона за държавния служител, където са регламентирани квоти за заетите в длъжностите в държавната администрация хора с трайни увреждания, които се въвеждат и за частния сектор.
Неспазването на квотните задължения води до изплащане на компенсационни вноски на работодатели. Квотният принцип ще се отнася за работодатели с численост на персонал 50 и повече работници и служители. Взети са под внимание диференциацията в отделните отрасли, специфичните фактори на производствения процес, особености на регионалните пазари на труда, различията в демографските профили на отделните населени места и други, които възпрепятстват наемането на хора с трайни увреждания, както и обективната невъзможност при ползване на посреднически услуги в бюрата по труда или частни трудови посредници да бъдат намерени кандидати за работа от тези уязвими групи. В тези случаи разпоредбата позволява да не бъдат взети необходимият брой хора с трайни увреждания, съобразно квотата. Регламентирано е и прилагането на алтернативни методи от страна на работодателите при неизпълнение на квотните задължения.
На подзаконово ниво ще бъдат уредени условията, редът и процедурата за изпълнение на задълженията за работодателите, както и прилагането на алтернативните мерки вследствие на активен диалог с всички заинтересовани страни.
Законопроектът предлага обвързване на публично изразходване на средствата под формата на субсидии за наемане на хора с трайни увреждания с изпълнените ангажименти по отношение на квотните принципи. Заложената промяна цели да подобри обществената и корпоративната социална отговорност. В тази връзка работодателите ще могат да получават средства по програми и мерки за насърчаване на заетостта по Закона за насърчаване на заетостта. Предвижда се териториалните поделения от Агенцията по заетостта да предоставят специализирано трудово посредничество, насочено към хората с увреждания.
С предлагания Законопроект Агенцията за хората с увреждания продължава да финансира целеви програми и проекти на специализирани предприятия и кооперации за хора с увреждания с цел подобряване на тяхната производителност и конкурентоспособност. Предвидено е изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания да утвърждава програми и проекти за запазване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания с оглед стимулиране на тяхната мотивация. Регламентира се и нова форма на заетост, защитена заетост за хора с трайни и множествени увреждания, осъществявана в центрове за защитена заетост, които могат да се създават към специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания и трудово-лечебни бази като механизъм в подкрепа на трудовата интеграция на хора с увреждания и множествени увреждания с цел осигуряване на условия за извършване на продуктивна дейност, платена работа и предоставяне на персонални подкрепящи услуги. Предвижда се разработване и изпълнение на национална програма в подкрепа на работодателите, съответно органите по назначаване за финансиране на дейности по приспособяване или оборудване на работни места и осигуряване при необходимост на достъп до тях.
Със Законопроекта е предвидено изменение в Кодекса за социално осигуряване във връзка със зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране – времето, през което са полагани грижи за лице с трайно намалена работоспособност, вид, степен на увреждане над 90 на сто, както и за дете с определена чужда помощ, което се нуждае от постоянна чужда грижа.
Създават се възможности за публично финансиране на проектен принцип на дейности за изграждане на достъпна среда с цел премахване на съществуващите пречки и прегради пред достъпността и в подкрепа на мобилността на хората с увреждания. Предвижда се и изграждане на информационна система за хората с увреждания, която да служи за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с трайни увреждания за прилагане на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности и за разработване на секторните политики. Информационната система ще поддържа профил на всеки човек с трайно увреждане с възможност за индивидуален достъп до персонални данни за лицето чрез идентификация по Закона за електронната идентификация.
На законово ниво се въвеждат общите и специфични критерии за национална представителност на организациите на и за хора с увреждания и се дефинират по-облекчени условия при признаването за национално представителни организации. Регламентира се финансова подкрепа за национално представителните организации на и за хора с увреждания, осигурена под формата на субсидия от държавния бюджет, както и контрол по отношение на изразходване на средствата. Посочена е възможността юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейността в обществена полза в областта на правата на хората с увреждания да кандидатстват за осигуряване на финансиране от държавния бюджет по проекти. По този начин е налице предпоставка да се избегне неравнопоставеността между организациите и да се помогне за насърчаване на сътрудничеството между тях и обединяване на усилията им в защита на правата на хората с увреждания. Допълнителните средства, които към настоящия момент не са планирани в рамките на държавния бюджет и са необходими за прилагане на новите мерки за подкрепа, са в размер на 150 млн. лв.
За изпълнение разпоредбите на Закона за хората с увреждания са необходими финансови средства в размер на 486,9 млн. лв. за 2019 г. Този ресурс ежегодно ще нараства в зависимост от ръста на линията на бедност и минималната работна заплата с оглед осигуряването на по-адекватна подкрепа за хората с увреждания.
Приемането на нов Закон за правата на хора с увреждания следва да отрази настъпилите промени в общественото развитие и да отговори на очакванията на обществото за реформи в тази област. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Министерството на здравеопазването ще изрази ли становище?
ХРИСТИНА ГЕТОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Директор съм на дирекция „Правна“ в Министерството на здравеопазването.
Бих искала да кажа, че от името на Министерството на здравеопазването считаме, че със Законопроекта са създадени необходимите гаранции в защита правата на хората с увреждания, поради което изцяло го подкрепяме. Също така Министерството има готовност да създаде необходимата организация за изпълнение на всички ангажименти, които произтичат от Законопроекта, веднага след влизането му в сила.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Гетова.
От присъстващите представители на неправителствения сектор иска ли някой да вземе отношение?
СТЕФАН ПОПВАСИЛЕВ: Съвсем накратко от името на госпожа Манолова – омбудсман на Републиката.
Бих искал да изразя нейната подкрепа за Законопроекта, който според нея е от изключително значение за хората с увреждания.
Да припомня, че Институцията на Омбудсмана активно участва в неговото изготвяне, заедно с Министерството на труда и социалната политика, национално представените организации на хората с увреждания, майките на деца с увреждания, синдикати, професионални организации и правителството.
Омбудсманът смята, макар че Законопроектът не е съвършен, но е добра отправна точка за постигане на целите и изискванията на Конвенцията на ООН и в тази връзка, което е важно, заявява готовност за активно участие в работата по текстовете между първо и второ четене.
Необходимо е също да се отбележи, че през целия период на работа омбудсманът настоява за осигуряване на правата на всички хора с увреждания без противопоставяне и без защита на правата на една група за сметка на друга група. Това, за което също настоява омбудсманът, е индивидуална оценка, съобразена с потребностите на всеки човек и решение, което да е задължително за всички органи и институции, предоставяне на месечна финансова подкрепа за всички хора с увреждания, предоставяне на необходимите медицински изделия, като хората с увреждания получат конкретно, отговарящо на потребността им помощно средство и медицинско изделие, което да отговаря на стандартите за качество; осигуряване на достъпна среда и лична мобилност в жилищните сгради; създаване на условия за заетост на хората с увреждания, тук е важно да се подчертае, при гаранция за тяхната заетост и запазване на специалната закрила по Кодекса на труда.
Последното, за което госпожа Манолова настоява, е влизането в сила на новите мерки за подкрепа да стане по възможност още в началото на следващата година. По този начин хората с увреждания да имат възможност максимално скоро да получат това, което обсъждаме и което ще им бъде предоставено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, други изказвания?
Заповядайте доктор Найденова.
ДОКТОР НАЙДЕНОВА: Първо ще започна с един въпрос. Вносителят предлага да се създаде към министъра на труда и социалната политика Агенция, която е със статут на изпълнителна агенция. Значи ли, че освен държавната агенция, която е към Министерския съвет, ние ще имаме и изпълнителна агенция към министъра? Специално към Вас ми е въпросът. Не значи ли, че стремейки се да упражним контрол по вертикала, правим агенция след агенция.
Другият ми въпрос е следният. Мисля, че при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите многократно сме говорили, че трябва да има адекватна, комплексна дори етапна, казват колеги, и индивидуална рехабилитационна програма. В предложенията само се говори, все още сме в сферата на социалните услуги, на медицинските услуги, на рехабилитационните услуги. Мисля, че в този закон би трябвало терминологията да бъде променена. Тост за всеки един човек с увреждания, говоря за медицинската част, да има комплексна, индивидуална дори етапна услуга, защото всичко това се движи на определени етапи, програма. Ако може това също да бъде съобразено с новите изисквания към хората с увреждания.
Подкрепа за социално приобщаване – самият раздел „Медицинска, професионална, социална, трудова, психологична рехабилитация – мисля, че може да се промени заглавието. Ще кажете, може между първо и второ четене, но би ми се искало вносителят отсега да помисли дали не би трябвало да бъде превенция, профилактика и комплексна рехабилитация. Да бъде осъвременено.
Имам и някои забележки по отношение на медицинската рехабилитация, но може би по-късно, между първо и второ четене ще бъдат внесени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Под формата на реплика, бих искала да припомня, че между първо и второ четене на ход са народните представители. Вносителите са дотук. Така че оттук нататък каквито съображения и предложения имате, имате пълно право да ги внесете между първо и второ четене и да се обсъдят във водещата комисия.
Госпожо Петрова, ще отговорите ли на поставените въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, за тези въпроси.
В моето изложение преди малко казах, че всъщност новата агенция ще бъде правоприемник на Агенцията за хората с увреждания и в нея ще бъдат включени колеги от Агенцията за социално подпомагане, които в момента отговарят за социално-икономическите услуги, които се извършват в Агенцията за социално подпомагане.
Що се отнася до рехабилитацията – има цяла глава, която е точно за функциите на Министерството на здравеопазването, които трябва да изпълнява, включително и рехабилитацията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други народни представители?
Заповядайте професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
И аз като всички, които се изказаха до момента, както и вносителите, ще се присъединя към мнението, че действително този закон има изключително значение за социалната сфера на живота на българското общество. Ясно е, че неговото приемане, независимо перипетиите, през които преминахме, за да бъде той внесен в Комисията, а след това в залата, е положителен финал на усилия, които заслужават сериозна адмирация.
Заедно с това обаче, искам да обърна внимание на бележките, които са направени от някои национални организации, които съдържат в себе си много сериозни въпроси и затова ние ще настояваме между първо и второ четене тези въпроси да бъдат взети под внимание и да бъдат прецизирани в полза на хората с увреждания, тъй като това е много ранима група на обществото, която заслужава много сериозно внимание. Това внимание беше подценявано от страна на държавата и може би действително техните усилия, които трябва да адмирираме в момента, доведоха толкова бързо до решаване, въпреки че това решаване, както се каза и от представителя на омбудсмана, е необходимо да претърпи много корекции.
Ще бъда съвсем конкретен. В една от представените бележки се коментира Съветът за наблюдение, където, както казват представителите на тази организация, все още е записано: участват представители на организациите на и за хора с увреждания. Тези организации могат да бъдат коментирани по един много фриволен начин, както е написано в същия документ – всеки седем човека могат да направят организация. Тоест ние трябва много внимателно като законодатели да прецизираме състава, функцията и начина на представителност на този съвет, тъй като иначе се рискува във всички последващи действия в Съвета за наблюдение да има изкривяване в начина на отношение към проблемите на хората с увреждания, които са толкова чувствителни, както и обществото трябва да бъде чувствително към техните проблеми.
На второ място, в чл. 40, ал. 6 е визиран текст, който напълно обезсмисля всички усилия за формиране, цитирам буквално „и въвеждане на квоти за наемане на хора с увреждания“. Според този текст работодателите може да не прилагат тези квоти, ако прилагат алтернативни мерки. Алтернатива на заетостта няма. Това е един от основните репери на Закона, тъй като хората с увреждания се стремят в техните желания да бъдат равноправни в социално и във всякакво друго отношение, на членове на това общество. Дуаличността на този член трябва да бъде взета под внимание и между първо и второ четене ние ще си позволим да внесем, консултирайки се с представителите на организациите на хората с увреждания, съвсем конкретни текстове, за да не се допуска проблем, който на практика наистина ще обезсмисли смисъла на Закона и то най-вече частта, насочена към трудовата активност на хората с увреждания.
Не бих искал да се впускам в други проблемни забележки на отделни институции и организации. Всички те трябва да бъдат внимателно взети под внимание, за да може този закон в окончателния му вид наистина да бъде в полза на една толкова, както вече казах, ранима част на обществото, която заслужава особено внимание от всички нас. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Чета становищата на работодателите, на синдикатите. За да постигнем истинската същност на закона – максимално да бъдат удовлетворени хората с увреждания, не бива да противопоставяме хората с увреждания срещу работодателите и синдикатите, и обратно.
Тук становищата са категорични, че не принудата и санкциите са в основата на решаването на този проблем, а стимулите. Дайте да направим всичко възможно, госпожо Петрова, да дадете предложения, в които работодателите и синдикатите да получат удовлетворение за техните предложения. Помогнете и на народните представители да ги внесем, така че работодателите също да получат стимули при назначаването на хора с увреждания и да бъдат намалени санкциите, които са предвидени тук. Това исках да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Колев.
Има ли други изказвания?
Аз ще си позволя да направя кратко изказване, като припомня на народните представители, че между първо и второ четене те трябва да разчитат, разбира се, на собствените си усилия, на контактите и консултациите с всички представители на институциите и на неправителствения сектор, за да внесат предложения, които смятат, че максимално отговарят на философията и смисъла на Законопроекта каквато цел трябва да бъде предмет и на днешното обсъждане.
Смятам, че Законопроектът е много добре структуриран, ясен, съобразен с международните стандарти в сферата именно на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, както вече беше подчертано, и според моите разбирания същността на реформата е наистина реална интеграция и социално приобщаване на хората с увреждания.
От гледна точка на здравните аспекти в предложената нова правна уредба е много важно регламентирането на законово ниво на приемане на национална програма от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването за ранна диагностика и профилактика на генетични и пренатални заболявания и придобити състояния. Това наистина ще бъде важна стъпка напред в превенцията, макар че и сега голяма част от пренаталния скрининг покрива известен процент от тези заболявания.
Важен ангажимент в момента е и обезпечаване на средствата за прегледите на неосигурените бременни жени, защото това също гарантира раждането на здраво дете, при адекватно наблюдение от медицински специалисти. Така че държавата до известна степен е показала своята грижа, но има още какво да се желае и усъвършенства.
В заключение, много важно е да подходим с комплексна, индивидуална оценка и именно тук подкрепата за социално приобщаване от гледна точка на медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация е изключително важна. Важно е не само да я запишем правно и да я уредим добре, но и последващата и реализация.
Има ли реплики към моето изказване?
Заявявам, че неколкократно поканих протестиращите майки, но явно сега бяха предизвикани.
Заповядайте, имате думата.
ВЕСЕЛА ОДАЖИЕВА(майка на дете с увреждане): Бих искала да кажа, че ние упорито участвахме в работните групи с единствената цел да постигнем приемлив закон. За съжаление – писали сме по всички становища, основният проблем при неговото изработване беше, че се изработва основно от едно министерство. В сферата на хората с увреждания в този закон трябва да участват всички министерства с равни права. Това е едно от най-важните неща, на които ляга законът. Това е специализираният орган, който се надяваме да координира цялостните политики на хоризонтално ниво. Това е наше искане от много години, което най-сетне започна да вижда бял свят.
Друго важно в този закон е индивидуалната оценка на потребностите, която, за съжаление, не би могла да бъде постигната при наличие на ТЕЛК.
Нашето основно опасение е, този закон малко или много копира стария закон. Една оценка в настоящия момент, както се извършва от ТЕЛК-комисиите, оценява негодността на човека. Основното, което искаме да постигнем с този закон, е индивидуалната оценка на потребностите, да се заложи на оценка на функционалността на човека. Това няма как да се случи, докато законът продължава да лежи на ТЕЛК. Затова ние настоявахме в подписания ангажимент от страна на министър Петков и на министър Горанов да фигурира точка, че ТЕЛК в този си вид ще бъде реформиран.
Много искаме наистина да влязат в сила най-сетне стандартите на Международната здравна организация за оценка на функционалността и този закон наистина да започне да работи както трябва, каквато е идеята за неговото създаване, защото той дори и в този си вид, колкото и максимално да успяхме да извлечем от него, няма как да се случи. Надявам се всички да разбират вече това, защото не искаме да получаваме социални помощи, а да излезем от тази сфера и да влезем в сферата на заетостта, както всички останали хора. Защото хората с увреждания в голямата си част биха могли да работят. По-малка е частта, която наистина трябва да получава социални помощи и обществото да я издържа.
Ако извадим обаче останалата част от хората с увреждания от социалната сфера, те самите ще спомогнат за издръжката на останалите хора. Покрай хората с увреждания сме и ние – родители, близки на хората с увреждания, които сме задължени по някакъв начин да се грижим за тях, защото засега не са създадени условия.
Надяваме се, че тази първа стъпка ще бъде направена, но няма да се спре дотук, за да бъде извършена цялостна реформа.
Предстои Законът за социалните услуги, който също е много важен, защото този закон всъщност урежда само финансовата подкрепа на този етап. От там нататък следва да се реформират ТЕЛК-комисиите, да се обърне много сериозно внимание също на Закона за социалните услуги и Закона за личната помощ.
Благодарни сме на целия екип, който работи неуморно за изработването на този закон, но той пак няма да ни върши работа, ако не продължим напред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване:
Подлагам на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешната Комисия.
Утре, редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА

Стенограф:
Стефка Аличкова