Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 48

На 13 декември 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерски съвет на 22 ноември 2018 г. – първо гласуване

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване и предлагам то да се състои при следния дневен ред (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
БЛИЦ КОНТРОЛ.
От името на парламентарната група на ГЕРБ първият въпрос ще зададе Александър Александров.
Заповядайте, доктор Александров.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и гости! Моят въпрос е свързан със спешната помощ. Това е един отдавна наболял въпрос, който е в интерес и на пациенти, и на персонал, включително и на нас.
Знаем, че този евро-проект се започна в предишното управление. Имаше опасност да бъда прекратен, поради тази причина се получи забавяне на целия процес и тъй като приоритет на това управление е точно спешната помощ, като наболял проблем, моят въпрос е: това забавяне компенсирано ли е и до каква степен е компенсирано към сегашното състояние на спешната помощ?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря за въпроса.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Александров, уважаеми гости! На 12 декември 2018 г. тоест вчера, Европейската комисия официално обяви по безпрецедентен начин – без забележки и допълнителни въпроси, Проекта за развитие на системата за спешна медицинска помощ, който е най-големият инфраструктурен проект в сферата на здравеопазването за настоящия програмен период 2014 – 2020 г.
В официално съобщение на Европейската комисия, комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу заяви: „Този проект, финансиран от Европейския съюз, значително ще подобри качеството и достъпността на здравеопазването в България. Той е нагледно доказателство за практическата полза от политиката на сближаване като средство за осигуряване на по-добра защита за нашите граждани.“
В официалното съобщение на Европейската комисия са казва още, че 71 млн. евро от фондовете на политиката на сближаване ще финансират подобряването на оборудването, ефективността и достъпността на спешните здравни услуги в България. В рамките на този проект, финансиран от Европейския съюз, всички 237 звена на спешната помощ в цялата страна ще бъдат модернизирани и оборудвани с най-съвременно медицинско оборудване.
Освен това Европейският съюз ще съфинансира закупуването на 400 нови линейки, оборудвани с модерни средства за комуникация и животоспасяващи устройства, които да позволят бързо и ефективно оказване на помощ, особено в по-отдалечените райони и сред най-уязвимите групи от пациенти.
Основните дейности по изпълнение на проекта са свързани първо със строително-ремонтни дейности, предвижда се да извършат строителни интервенции на 235 обекта от системата на спешната медицинска помощ. От тях за 84 обекта се предвижда ново строителство, а за 151 обекта се предвижда преустройство и ремонт на съществуващите помещения.
Второ, придобиване на специализирано медицинско оборудване и обзавеждане с общо предназначение за всички обекти от системата на спешната медицинска помощ.
Трето, придобиване на 400 броя нови оборудвани медицински превозни средства линейни, предназначени за етапна подмяна на съществуващия автопарк на центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали, като се предвижда за всички медицински екипи в страната да се осигурят нови линейки. Линейките са разделени на четири вида, според типа оборудване и типа на автомобила.
На 15 ноември Министерството на здравеопазването сключи два договора с изпълнителя – София Франс Ауто АД, за доставка, гаранционно и сервизно обслужване на оборудваните линейки, медицинското оборудване и медицинската апаратура в тях, както следва: 185 броя линейки за спешна медицинска помощ тип Б – това са линейки, конструирани и оборудвани за превоз, първоначално лечение и мониторинг, тоест наблюдение на пациента.
Второ, 95 броя линейки за интензивни медицински грижи тип С, линейка, конструирана и оборудвана с превоз и интензивно лечение и мониторинг.
Общата стойност на двата договора е 38 млн. 300 хил. лв. с ДДС. Срокът за доставка на първите оборудвани линейки по двата договора е до 60 календарни дни.
На 20 декември 2018 г. в град София ще бъдат доставени първите две оборудвани линейки по двата договора. Останалите ще бъдат доставени през следващите три години от срока на действие на договора. Предвижда се през 2019 г. да бъдат доставени 120 броя нови линейки. Гаранционният срок за всяка от оборудваните линейки, както и на медицинската апаратура и оборудване е пет години.
За високопроходимите линейки и тези от тип 4 по 4, Министерството на здравеопазването през месец октомври 2018 г. обяви нова обществена поръчка. Общата прогнозна стойност на тази обществена поръчка е 18 млн. 687 хил. лв. с ДДС. За високопроходимите линейки има постъпили три оферти, а за тези 4 по 4, четири оферти. Към настоящия момент комисия от експерти със съответната професионална компетентност разглеждат подадените оферти. Очаква се до края на месец януари 2019 г. комисията да приключи оценката на офертите.
В краткосрочен период предстои да бъдат обявени следните процедури за избор на изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки.
Първо, закупуване на медицинско оборудване и обзавеждане с обща допустима стойност 22 млн. 25 хил. лв. с ДДС. Обществената поръчка е подготвена от Министерството на здравеопазването на 29 ноември тази година и е изпратена за предварителен контрол в Агенцията за обществени поръчки. След осъществяване на предварителния контрол от страна на Агенцията, Министерството на здравеопазването има готовност веднага да обяви съответната обществена поръчка.
На второ място, закупуване на технологично обзавеждане с обща допустима стойност 2 млн. 824 хил. лв. с ДДС. Към настоящия момент екип от експерти със съответната професионална компетентност подготвят техническите изисквания и условия за обявяване на обществената поръчка. Планира се работата по техническите изисквания и условия да приключи през месец януари следващата година.
Извършване на строително-монтажни работи с обща допустима стойност 73 млн. 639 хил. лв. с ДДС. Обявяването на тази поръчка следва да стартира през месец февруари 2019 г. Министерството на здравеопазването предвижда поетапно обявяване на тези обществени поръчки.
Четвърто, осъществяване на строителен надзор по време на строителни и строително-ремонтните работи с обща допустима стойност 929 хил. 373 лв. с ДДС. Към настоящия момент екип от експерти със съответната професионална компетентност подготвят техническите изисквания и условия за обявяване на обществената поръчка. Обявяването на обществената поръчка ще бъде съобразено с обявяването на обществените поръчки за строителство.
С реализирането на горните дейности ще постигнем качествен, равнопоставен и навременен достъп до услугите на спешната медицинска помощ на гражданите на Република България и на пребиваващите на нейната територия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Имате ли уточняващ въпрос доктор Александров или беше достатъчно изчерпателно.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря за изчерпателния отговор. Искам да изкажа благодарността си за това, че всичките тези данни бяха казани и се надявам, че с постигането на целите това ще бъде и едно примамливо място за работа, защото знаем, че сега в спешната помощ навсякъде има десетки свободни места. Ще се повдигне нивото на обслужване, да бъдем на европейско ниво. Да има млади колеги, които да бъдат назначени на работа и да запълнят тези бройки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да използваме възможността да поздравим рожденичката професор Клисарова. Да пожелаем здраве, благополучие и успех!
Заповядайте професор Клисарова, за въпрос от името на парламентарната група на БСП за България.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги, гости! Моят въпрос е във връзка с Националния рамков договор, който предстои да бъде подписан и се надявам, че ще бъде успешно подписан, защото мога да кажа, че касае всички наши колеги, пациенти и цялата държава. Това, което видях на страницата на НЗОК и излезе по медиите, например в zdrave.net, е, че високотехнологични клинични процедури и клинични пътеки са с роботизирана хирургия, също така ПЕТ-скенерите, лъчелечението са с доста занижени цени.
Моят въпрос е как са определени тези нови цени, как са обосновани, защо това се случва, при условие че високотехнологичните процедури са свързани с консумативи, каквито са в Европа, самите апарати са такива, каквито са в Европа. Не мисля, че нашите пациенти са по-различни от тези в Европа и поддръжката на самата апаратура е също на тези цени, каквито са в Европа. В Европа едно изследване на ПЕТ-скенер е между 1200 до 2000 евро, а с Galipi SMA от 2200 до 3000 евро. Никой не иска такива цени в България. Да, знаем, че нашият труд е по-малко остойностен и това е реално, трябва да се съобразим с нашите възможности. Как обаче ще се случват тези процедури? Две трети, даже до 90% от тези процедури – и лъчелечението, и ПЕТ-скенерите, са за онкологично болни. При намаляване на цената от 2000 до 1500 евро пациентите сами ли ще заплащат разликата в цената? Това няма ли да противоречи на нашата концепция за безплатно лечение на онкоболните?
Вторият ми въпрос е следният. Ако не оценяваме високотехнологичните вече съществуващи процедури и клинични пътеки с най-модерна лъчетерапевтична техника или ПЕТ-скенери, то тогава как ще мотивираме младите хора, лекарите, да работят с тях, директорите на болниците да въвеждат такива процедури, които са абсолютно в интерес на българския пациент? Аз мисля, че нашата задача е да намерим баланса, така че да работим за нашите пациенти, а по-малко за бюджета на НЗОК.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Клисарова, първо да кажа няколко думи за хода на договорния процес. На експертно равнище той е приключил. Постигнати са приемливи договорености и за двете страни. Както казахте и Вие, Проектът на анекс към договора е качен на сайта на НЗОК, за да може да бъде обсъден. Очакваме в петък да бъде проведен съборът на Българския лекарски съюз и ако той бъде подкрепен, надявам се, до края на годината или в първите дни на новата година анексът към Рамковия договор да бъде подписан между Българския лекарски съюз и НЗОК и съответно подкрепен от министъра на здравеопазването.
Ако сте имали възможност да го погледнете, в голяма част от дейностите в извънболничната помощ и в клиничните пътеки в болничната помощ са завишени обемите и цените на съответните медицински дейности средно с около 5%.
Що се отнася до високотехнологичните дейности, за нас те наистина са приоритет, защото ние като държава – членка на ЕС, нито искаме да подценяваме нашето здравеопазване, нито искаме да даваме по-лоши грижи отколкото тези, които дават в другите страни – членки на ЕС.
Това, че Вие сте забелязали, че има намаление на цените, е нашата готовност в разговорите, които водим с доставчиците на консумативи, цените на тези консумативи да бъдат намалени. Това е отговорът на Вашия въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уточняващ въпрос имате ли, професор Клисарова?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, благодаря Ви. Искам да кажа, че основната част в тези високотехнологични процедури е апаратурата, говоря например за лъчелечението или за роботизираната хирургия. Няма как да се договорим с доставчиците за по-ниски цени, защото това не е реално консумативът, а поддръжката на една такава апаратура е изключително скъпа. Направата на такива специалисти, които да работят с тази техника, също изисква много време, много труд и това също е една голяма инвестиция.
Вие казвате, че сме постигнали съгласие, но националните консултанти днес ми се обаждаха и казаха, че тези цени не са изключително приемливи за тях.
Затова моля, когато се прави обсъждането в петък за Националния рамков договор, да се имат предвид тези възражения и да се постигне компромис и от двете страни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате ли допълнително мнение по темата?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Както каза професор Клисарова, трябва да продължат разговорите, те наистина не са финализирани, ние продължаваме тези разговори. Те ще бъдат финализирани чак тогава, когато се подпише самият анекс. В никакъв случай няма да допуснем пациенти да плащат някаква част от цената на лечението, в това може да бъдете сигурни.
Вие видяхте, че това, което направихме с медицинските изделия, донякъде осветли голяма част от разходите за тях. Смятаме, че и в този сегмент има възможност да постигнем определен успех, но пак казвам, разговорите не са завършени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От името на „Обединени патриоти“, доктор Поповски, заповядайте за въпрос.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Втора точка е достатъчно интересна, да спестим време, с новия парламентарен сезон. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От името на ДПС, заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги и гости! Има една система в здравеопазването, която става почти легендарна, така наречената информационна система, единна интегрирана информационна система. България има еврокомисар по дигитализацията, това обаче не пречи да нямаме информационна система в здравеопазването например.
Господин Министър, вече години наред, 10 години сигурно, очакваме най-накрая да стартира под някаква форма тази система. Свидетели сме, че през няколко седмици Вие тържествено обещавате и обявявате по медиите, че сте започнали процедурата, възложили сте обществена поръчка или започвате работа по нея и след няколко седмици сами оттегляте част от това, което сте внесли, или пък се случва нещо друго, което проваля процедурата.
Има ли надежда в близкото десетилетие България да стартира и да направи примерно електронна карта, електронна рецепта, електронно направление и въобще да стартира с атрибутите на тази система и електронното здравеопазване? Защото всички знаем, че става въпрос за по-добър контрол, прозрачност и в края на краищата предлагане качество на услугата. Моля за отговор на въпроса какво се случва с електронното здравеопазване, единната интегрирана информационна система?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Джафер, наистина, може би 10 години се работи по създаване на тази система, но това не е стил на моето ръководство, на Министерството на здравеопазването. Ние с такива дългосрочни периоди не работим. Както видяхте, доста от проектите бяха направо казано замразени, но така или иначе тръгват и ще завършат успешно, може да бъдете абсолютно сигурна.
Министерството на здравеопазването е предприело следните две действия във връзка с изпълнението на проекта.
Първо, на 12 октомври 2018 г. е обявена обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнители за разработване на информационна система и подсистеми“ в изпълнение на три от дейностите, включени в големия проект за доизграждане на Националната здравна информационна система – етап 1 и етап 2.
Кои са тези дейности? Дейност пета – разработка и доработка на необходимите регистри за изпълнение на Националната здравна информационна система; дейност шест – разработване на подсистема за електронни и административни услуги; и дейност осем – изграждане на здравно информационен портал. Обществената поръчка се обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията, като жалбата ще се разгледа по същество днес на 13 декември 2018 г. Очаква се в рамките на следващата седмица да има произнасяне от Комисията за защита на конкуренцията дали жалбата е основателна. На 12 декември 2018 г., тоест днес, след като се проведе заседанието на КЗК, се отхвърли искането на жалбоподателя да бъде спряна процедурата. Процедурата обаче може да бъде продължена едва след като определението на КЗК влезе в сила. Предвид възможността определението на КЗК да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, най-късната дата, към която обществената поръчка може да бъде възобновена, е краят на месец януари.
Второ, на 13 декември тази година, днес, е обявена обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за разработване, въвеждане и внедряване на национални номенклатури, здравно информационни стандарти и идентификация, автентификация и базова функционалност на ядрото на Националната здравна информационна система“, която включва следните дейности по проекта: дейност втора – разработване и въвеждане на национални номенклатури, задължителни за използване в сектора на здравеопазването по отношение на медицинската информация и обмена в реално време; дейност трета – разработване и въвеждане на национални здравно информационни стандарти за обмен на медицински дейности в реално време; дейност четвърта – разработване и внедряване на базова функционалност на ядрото на Националната здравно информационна система и дейност седма – подсистема за идентификация и автентификация. Крайният срок за подаване на офертите е 24 януари 2018 г.
Трето, на 17 декември 2018 г. ще бъде обявена обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнители за разработване на информационни системи и подсистеми“ в изпълнение на две дейности, включени в проекта. Първата дейност – изграждане на единно национално електронно медицинско досие, електронен здравен запис; и дейност десета – изграждане на подсистема за електронна рецепта и електронно направление. Крайният срок за подаване на оферти по тази процедура се планира да бъде на 28 януари 2018 г.
Четвърто, предстои да се финализират условията за възлагане на още три обществени поръчки, които ще бъдат обявени през месец януари и с които ще бъдат възложени дейности за изпълнение на проекти, както следва: дейност 11 – изграждане на подсистема за събиране на информация от болниците; дейност 12 – изграждане на система за мониторинг и контрол в здравеопазването; и дейност 13 – осигуряване и управление на качеството при изграждането на Националната здравна информационна система. Всички посочени по горе дейности са ключови за разработване на Интегрираната национална здравна информационна система, тъй като чрез тях ще бъдат изградени модулите, системите и подсистемите на Националната здравна информационна система, както и единната среда за обмен на медицински данни, чрез които ще се извършва обмен на медицинска информация в реално време.
Пето, за целите на проекта е предвидено да бъде извършен правен анализ, който да дефинира нормативните промени, които следва да бъдат извършени, за законосъобразното функциониране на националната здравна информационна система на базата на разработени системи. Министерството на здравеопазването планира тази дейност да се съобрази с разработките, които изпълнителите на отделните системи предлагат. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Имате ли уточняващ въпрос, доктор Джафер?
НИГЯР ДЖАФЕР: Имам, да. Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, че нямаме интегрирана обща информационна система е ясно, скоро няма и да имаме, както се очертава. (Реплики от министър Ананиев.) От десет години наистина говорим за тези пари, които трябва да се използват.
Първият ми уточняващ въпрос е има ли опасност да загубим европейските средства за изграждане на тази система? Още от времето на Таня Андреева, може би малко преди това и след това говорим за тази система и тези европейски средства.
Искам обаче и да Ви попитам дали се прави нещо конкретно например по регистрите, защото те са част от информационните системи. България няма активен раков регистър от 2012 г. по много причини. Има ли надежда да имаме актуални данни за заболеваемост, смъртност по локализация от онкологични заболявания? Няма диабетен регистър, или поне не е регламентирана неговата работа.
По същия начин стои въпросът с един куп други регистри, без които не може да се вземат управленски решения. Не знам как всъщност взема решения Вашият екип, но това трябва да е базата данни, въз основа на която да се планират средствата за лекарства, за които говорим толкова много. Говорим, че в онкологията например лекарствата са вече над един милиард, а може и повече, ако сложим всички, да не говорим за диабетния регистър и така нататък. Това са въпросите ми с регистрите. Има ли опасност да се загубят тези пари?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Доктор Джафер, Вие изглежда не сте ме слушали. Първата част от поръчките е свързана с регистри. Ние предвиждаме над 100 регистъра да създадем и тази поръчка в момента тече. Има обжалване, но както видяхте, в рамките на няколко седмици ще имаме краен резултат. Няма смисъл да се притеснявате за регистрите. И не са само тези четири-пет регистъра, които казахте, те са над 100.
Второто нещо, поради което проектът беше забавен толкова дълго време, наложи да искаме пред управляващия орган удължаване на срока в рамките, разбира се, на програмния период, така че може да бъдете сигурна, че ще загубим тези пари толкова, колкото загубихме 71 милиона, за които вчера даде съгласие Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Следващ въпрос от името на Политическа партия „Воля“. Ще има ли въпрос? Не.
Първо аз ще си позволя да задам въпрос от името на Политическа партия ГЕРБ, който отново е в контекста на внедряването на електронния обмен на информация в системата на здравеопазването.
Уважаеми господин Министър, темата за паралелната търговия изключително много интересува обществото от гледна точка на това, че тя понякога застрашава с дефицит на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти състоянието на българските пациенти. Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, който приехме и е в сила от 1 октомври 2018 г. предвижда Изпълнителната агенция по лекарствата да изгради специализирана електронна система, в която да се отчитат наличностите на територията на България и чрез тази система да се дава отговор за това дали да се разреши изнасянето на определен лекарствен продукт или не.
Във връзка с това сложихме срок от четири месеца за изграждането на тази система. Каква е настоящата ситуация с изграждането на електронната система? Ще се спазят ли сроковете? Ще бъде ли своевременно написана и наредбата, която да регламентира електронния обмен на данни, защото имаме притеснения от търговци на едро, търговци на дребно, че желаят съвестно и коректно да се включат в това наблюдение, но трябва да бъдат предварително и своевременно предупредени, за да могат да спазват процедурите и да представят коректно информацията в информационната система.
Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, доктор Дариткова. Уважаеми дами и господа народни представители, това, което ни задължава закона, ще го изпълним. Създали сме необходимата организация. Техническото задание е подготвено. Правим необходимите консултации и обсъждане с Държавната агенция „Електронно управление“ и може да бъдете сигурна, че в рамките на срока, който е предвиден – четири месеца, ние ще бъдем готови, така че електронният обмен ще бъде налице. Ако това Ви задоволява, благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Приемам обещанието като залог за това, че ще довършим общата дейност, която предприехме, с усилията на Комисията по здравеопазване и на изпълнителната власт да регулираме процесите на паралелна търговия в интерес на българските пациенти.
От името на БСП за България, заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Ректор!
Господин Министър, в последно време се наблюдава една тревожна тенденция за неконтролирано нарастване на разходите по отношение на просрочените задължения на отделни лечебни заведения за болнична помощ. Бих искал да чуя Вашият коментар на два случая.
Първият е този в болницата за долекуване в Перник, която, както знаем, беше обявена заради просрочени задължения за разпродажба от НАП. Вие направихте изявление, че сте спрели този процес. Какво значи юридически спиране на процеса? НАП се е отказал от своите претенции ли?
И вторият е особено тревожен случай – болницата във Враца, където частен съдебен изпълнител е запорирал и е предложил за продажба на 29 януари, ако не се лъжа, всички транспортни средства на болницата – от колата на директора до транспортната линейка на болницата. Между другото, така наречената линейка, ако не се лъжа, е от около 2008 – 2009 г. и представлява мобилен кабинет, който беше предоставен на определени болници за оказване на медицинска помощ. Мисля, че дейността на една областна болница без транспортни средства просто е немислима.
Какво е Вашето мнение и какво мислите да правите в такава една ситуация? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Много благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доцент Йорданов! Аз отговарях на един въпрос, едно питане в пленарна зала за просрочията в болниците, в което посочих, че има трайна тенденция за намаляване на просрочията на държавните и на общинските лечебни заведения.
Мисля, че този процес ще продължи и занапред с въведения от нас стандарт за финансово управление и контрол.
Вие задавате конкретни въпроси, аз мисля, че тук по принцип се поставят въпроси, свързани с провеждането на политика, а не за конкретни лечебни заведения.
В единия случай, Вие си спомняте за общинската болница, не без моя помощ беше вдигнат запорът. Продължаваме разговорите с Националната агенция за приходите. Надявам се всичко да приключи добре, тоест да няма проблем със затварянето или разпродажбата на болницата.
Що се отнася до Врачанската болница, Вие също знаете, че там беше вдигнат запорът върху автомобилния парк, така че няма проблем в момента – лечебното заведение да бъде лишено от превозни средства, необходими за лечението на българските граждани.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, доцент Йорданов?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви за отговора.
Съзнавам, че тук се искат и допълнителни данни, защото специално за Врачанската болница в публичното пространство се появи информация за преговори за решаване на въпроса, а не за окончателно решаване на въпроса. Болницата е в изключително тежко състояние. Благодаря Ви обаче за усилията, които полагахте Вие и Вашия екип. Надявам се, че на Вашето внимание са всички такива казуси за всички болници в България и Вие ще имате стратегия и политика в това отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От името на „Обединени патриоти“ няма да има въпроси.
ДПС ще имат ли въпрос?
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Министър, има един въпрос, който периодично Ви задаваме, защото мислим, че няма достатъчно движение по него. Става въпрос за промяна на Наредбата за специализации. Известно е, че проблемът с човешките ресурси в здравеопазването ще се окаже най-сериозният проблем, по-сериозен и от финансовия дефицит, по-сериозен и от другите проблеми, които се задълбочават във връзка с дисбалансите в страната. Накъде са насочени усилията на екипа на Министерството?
В Здравната комисия тук Вие отговорихте преди време, че работите по въпроса да оцените дефицита по региони и да се направят определени стъпки, така че да се подпомага специализацията по дадени направления, специалности, където има дефицит, защото вече има областни болници, заплашени от закриване на важни отделения заради липса на кадри по определени специалности. Докъде стигна работата по тази тема?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема доктор Джафер! С действащата Наредба № 1 е положена добра основа, която, естествено, може да бъде надграждана, доразвивана и усъвършенствана. Към настоящия момент се отчита, че държавата в лицето на Министерството на здравеопазването не разполага с ефективен механизъм за въздействие в случаите, когато се установи недостиг на специалисти по определени специалности или в определени региони.
В тази връзка една от основните промени, обсъждани в Министерството на здравеопазването, е засилване ролята на Министерството и създаване на възможност за ефективно подпомагане процеса на специализация по специалности и в региони, в които се установява недостиг на специалисти. Предвижда се Министерството на здравеопазването да субсидира лечебните заведения за местата, финансирани от държавата, като по този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда с финансиране от държавния бюджет и няма да бъде за сметка на лечебните заведения.
Обсъждат се също възможности за подобряване условията за обучение и стимулиране интереса към придобиване на специалност „Обща медицина“. Тази специалност е от изключително значение, тъй като е необходима за осъществяване на първична медицинска помощ, която е основата на здравната система.
Поради спецификата на организацията на първичната медицинска помощ в страната и липсата на стимули и финансови ресурси на базите за обучение по „Обща медицина“ да назначава специалисти на трудов договор, към момента специализантите по „Обща медицина“ не получават доходи по време на обучението си, за разлика от специализантите по останалите клинични специалности. Това се отчита като съществена причина за липсата на достатъчен интерес към тази специалност от страна на младите лекари.
Предвидени са също промени в разпоредбите, касаещи обучението за придобиване на специалност от лекарите по дентална медицина. С тях се премахват установени към момента непълноти и ясно се систематизират текстовете, касаещи обучението на тези специалисти. Текстовете са разработени съвместно с Българския зъболекарски съюз и са одобрени от тях.
Предвидени са също промени, с които се цели постигане на по-голяма стабилност и предвидимост в трудовите правоотношения на специализантите, придобили друга специалност, назначени в база за обучение или заемащи академична длъжност във висше училище чрез отпадане на изискванията тези специализанти да променят безсрочния си трудов договор на срочен договор на длъжност за специализант.
Друга предвидена промяна е заемането на длъжностите за специализанти да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда. Така ще се постигне по-голяма обективност на начина, по който се назначават специализантите по клинични специалности, и чрез въвеждането на конкурсно начало при приемането им. Тази промяна е предложена от Асоциацията за развитие на медицинската общност.
Предвидено е също подобряване на условията за допускане на специализантите до държавен изпит за специалност чрез максимално съкращаване на времето между изпълнението на учебната програма и явяването на държавен изпит. Разработени са и промени на оперативно ниво, които ще подобрят определени аспекти в процеса на обучението. След окончателното финализиране на работата по посочените промени, предвидените изменения ще бъдат публикувани за обществено обсъждане, а това по наша преценка ще бъде някъде в средата на месец януари.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уточняващ въпрос? Няма.

Преминаваме към точката, която е събрала интереса на толкова много посетители в Комисията по здравеопазване, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, № 802-01-54.
Внесен е от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г.
От името на Министерския съвет, господин Министър, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на съсловните организации, студенти, академична общност, медицински специалисти, уважаеми дами и господа! Точка трета от решението на Министерския съвет е аз да представя Законопроекта, така че съм готов да направя това.
Отчитайки факта, че грижите за здравето на децата са инвестиция в бъдещи здрави поколения, усилията за подобряване на здравните услуги следва да са насочени към осигуряване на по-добър достъп и навременно насочване към необходимия вид диагностика и лечение, както и комплексно и интердисциплинарно медицинско обслужване за деца с хронични заболявания, увреждания и внедряване в практиката на утвърдени стандарти за диагностика, лечение и рехабилитация при заболявания в детска възраст. В тази насока особено наложително е изграждането на единна структура, която да предоставя комплексни медицински услуги за деца и да обединява всички специалисти, работещи с деца, в името на тяхното здраве.
България е единствената европейска държава, която няма много-профилна педиатрична болница, в която на едно място да бъдат концентрирани услуги по спешна и високоспециализирана консултативна педиатрична помощ, интензивно лечение на деца, комплексно обслужване на деца с вродени аномалии, хронични заболявания и увреждания и други тежки заболявания, услуги по продължително лечение, рехабилитация и палеативни грижи. Проблемите в грижата и лечението на децата са ясно очертани на територията на цялата страна, но най-вече в град София, където педиатричната помощ се оказва на различни места, отдалечени едно от друго, в зависимост от вида на медицинската услуга, което създава разпокъсаност на медицинското обслужване на децата.
Във връзка с взетото на заседанието на Министерския съвет от 22 ноември 2018 г. политическо решение за преструктуриране на болница „Лозенец“ с цел преобразуването и в първото многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение на деца, се налага извършване на промяна в Закона за лечебните заведени, която ще даде възможност за планиране и предприемане на конкретни практически действия за реализиране на преобразуването.
Изграждането на много-профилна детска болница е в съответствие с поетите от правителството ангажименти за подобряване на достъпа и повишаване на качеството на медицинската помощ, както и за създаването на условия за комплексно медицинско обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.
Решението на Министерския съвет е свързано с отмяна на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните заведения, с който е определено, че болница „Лозенец“ е лечебно заведение към Министерския съвет, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерския съвет.
Предлагаме следните действия, които да се реализират за срок, който ще осигури стабилност и сигурност както сред персонала и пациентите в лечебното заведение, така и за студентите от Медицинския факултет с учебна клинична база към лечебно заведение болница „Лозенец“.
Първо, в изпълнение на т. 3 от Решение № 834 на Министерския съвет, като министър на здравеопазването следва да представя Законопроекта пред Народно събрание, което правя в момента.
Второ, ще създам експертна група с директорите на редица лечебни заведения за болнична медицинска помощ на територията на град София, в това число много-профилните болници за активно лечение Александровска, „Света Екатерина“, Националната кардиологична болница, „Пирогов“, ИСУЛ, Военномедицинска академия, „Майчин дом“, настоящата болница по педиатрични грижи „Проф. Иван Митев“ и други за изготвяне на подробен план за действие. За целта ще се заимства опитът на добри международни практики в страните от Европейския съюз и други държави.
Ще се направи анализ на трудовите правоотношения с персонала – персонал от над 900 човека на този етап в болница „Лозенец“, и свързаните с това задължения.
Трето, инвентаризация на материалните и нематериалните активи в болница „Лозенец“. Анализът на материално-техническата база е с оглед обособяване на педиатрични структури в болница „Лозенец“ и другите лечебни заведения с държавна и общинска собственост на територията на град София.
Списък, опис на наличните дълготрайни материални активи, включително на специализираната медицинска апаратура с оглед предназначението й по профили.
Четвърто, финансов анализ на разходите за преструктуриране на лечебното заведение.
Ще инициирам одит на финансовото състояние на болница „Лозенец“ от Агенцията за държавна финансова инспекция.
Пето, в хода на реализиране на горните дейности ще се търси и индивидуален диалог с всеки член на медицинския екип и Факултета по медицина с цел изясняване на въпросите, елиминиране на социалното напрежение сред персонала и гарантиране на възможността медицинските специалисти да се реализират в същото или в други университетски лечебни заведения.
Ще се осигури непрекъснатост на редица дейности, които произтичат като ангажименти съгласно специални закони.
Шесто, ще се съхрани материалната и учебната база на лечебното заведение
Седмо, ще се направи анализ на потребностите от изграждане на допълнителен корпус в двора на болницата, като за целта ще се осигурят средства от държавния бюджет. По този начин ще се гарантира необходимият брой допълнителни болнични легла над настоящите близо 200 легла за предоставяне на цялостно и комплексно лечение на деца по всички медицински специалности и направления на медицината.
От началото на годината имаме предвидени средства по Норвежкия финансов механизъм за проектиране на нова болница. Веднага ще започнем проектирането, след неговото завършване ще направим възлагане за самото строителство на новия корпус с топла връзка към сегашната сграда на болница „Лозенец“. Необходимият ресурс, който ще бъде похарчен през 2019 г., ще бъде осигурен от държавния бюджет. Предполагам, че авансът от 20%, имайки предвид процедурите, ще бъде достатъчен за 2019 г., а в бюджета за 2020 г. ще бъде осигурен и останалият ресурс, колкото е необходим, за пълното окомплектоване на болницата, за да бъде наистина тя много-профилна болница, включваща всички медицински дейности.
Категорично заявявам отново: няма проблем за Медицинския факултет към Софийския университет и неговите студенти. Учебно-клиничната база в болница „Лозенец“ се запазва. Нещо повече, ще разширите клиничните си бази с договори с други университетски болници. Преподавателите ще запазят академичните си длъжности. Дипломите на всички студенти – настоящи и бъдещи, ще са напълно валидни и приложими, аналогично на всички студенти по медицина на територията на страната в останалите висши учебни заведения по медицина.
Действащата акредитация на лечебното заведение, дори и след преобразуването й чрез вливане в новата Национална много-профилна детска болница „Лозенец“ ще се запази до изтичане на срока.
Няма законова пречка лекари в една университетска болница да са преподаватели към различни висши учебни заведения. Няма нормативна забрана една университетска болница да бъде база за обучение на студенти на повече от един университет. Настоящата клинична база на студентите е освен в болница „Лозенец“, и в още 4 лечебни заведения – две частни и две държавни. Няма пречка клиничните бази да се разширят спрямо мястото на работа на преподавателите към Медицинския факултет на Софийския университет, ако те преминат на работа в други университетски лечебни заведения.
Няма проблем с медицинския персонал в настоящата болница „Лозенец“. Той ще продължи да работи в настоящата болница или в друго университетско лечебно заведение. Изборът за това ще е на всеки отделен служител.
Предстои индивидуален анализ на всяка длъжност и структура на персонала в лечебното заведение с цел намиране на най-приемливите решения за всеки.
Ще продължим в срок поне шест месеца анализ съвместно с представителите и ректора на Софийския университет, както и с ръководителите на големите университетски лечебни заведения на територията на София за намиране на най-приемливото решение.
Ще изпълня поетия от мен ангажимент пред студентите от Медицинския факултет към Софийския университет да обсъждам и съгласувам всички наши действия в тази посока колкото и време да е необходимо за това.
Готов съм да отговарям на всички въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, този кратък Законопроект от едно изречение предизвика много емоции и обществен интерес. В тази връзка съм поискала становища от всички профилни национални консултанти по детските специалности, от Софийския университет, от Университетска болница „Лозенец“, от съсловните организации, от пациентски организации, неправителствени организации. Разполагате с тях.
Сега давам възможност всеки, който иска да изрази своето становище, да вземе думата.
Моля, заповядайте и да чуем желаещите за становище, преди да дам думата на народните представители. (Шум и реплики.)
Да започнем с пациентските организации.
Заповядайте.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА (Пациентска организация „Заедно с теб“): Уважаема госпожо Председател,, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, гости, лекари и журналисти. В качеството ми на председател на пациентска организация, в качеството ми на член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца, в качеството ми на член на Инициативния комитет за създаване на Национална детска болница, приветствам решението, предложението на Министерския съвет болница „Лозенец“ да бъде преструктурирана в Национална детска болница.
Виждам, че има голям отпор. Надявам се управляващите да имат силата да удържат лобизма, да удържат некоректните участници в здравеопазването, които се опитват да опорочат тази добра идея, която ние чакаме от години.
В последните две години, като член на Фонда за лечение на деца десетки родители се обръщат към мен, особено от страната ме питат къде да заведат детето си, за да се диагностицира, защото има някакъв по-сложен проблем. Не може аз, която не съм лекар, да се обръщам и да търся професори, ангажирани към детското здравеопазване, а родителите да се лутат.
Това, което ми прави впечатление във Фонда, е, че голяма част от децата, които отиват в чужбина, отиват, защото болниците в Европейския съюз са мултидисциплинарни, тоест там има всички детски специалисти от „а“ до „я“. Наистина България и българските деца имат нужда от тази болница. Мястото за нас, като пациентски организации, е удовлетворяващо.
Виждам от това, което представихте, господин Министър, че сте се погрижили както за студентите, така и за медицинския персонал.
Бих искала да завърша със следното. Единствено и само за тези лекари, които биха напуснали сегашната болница „Лозенец“: бъдете спокойни, благодарните пациенти ще Ви последват навсякъде. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Хасърджиев – Национална пациентска организация.
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! Позволете ми първо да изкажа задоволството си от това, че най-накрая се мисли за решението на един проблем, който отдавна стои на дневен ред, а именно създаването на национална болница по детски заболявания.
В това спор няма – закъснели сме. По-добре късно, отколкото никога!
Друг е обаче въпросът дали изборът на лечебно заведение е най-подходящият. Вероятно това би било така, ако нямаше да се закриват или преструктурират определени структури в това лечебно заведение, които нямат аналог в България. Ще дам пример, който днес е обсъждан вече в Комисията за взаимодействие с неправителствения сектор. В болница „Лозенец“ се извършват и трансплантации – проблем, който стои сериозно пред България. Ние нямаме почти трансплантации, да не говорим, че част от тях въобще не се извършват тук. Това е част от проблема, който имаме в момента с „Евротрансплант“ за извършването на трансплантациите, особено белодробните. Болница „Лозенец“ наскоро е оценена като единственият и най-добър център от специалисти от Хановер като единствена, която има потенциал и безпрецедентно оборудване въобще за целия регион на Централна и Източна Европа, с потенциал там да се правят белодробни трансплантации, оборудване, което е налично, в лечебно заведение, което е създадено.
Означава ли това, господин Министър, че ще трябва да затворим нещо, което вече е готово и има потенциал буквално в рамките на обозримо бъдеще реално в България да започнат да се проследяват пациентите с белодробни трансплантации, да се изградят екипи, впоследствие и да се извършват в България тези трансплантации и да търсим после нови варианти тепърва да изграждаме тези неща?
Идеята за създаване на такова лечебно заведение – детска болница, е добра. Въпросът е какви са рисковете, които ще поемем, и дали това е най-удачното място, където да бъде създадена тази болница? Има десетки други болници, които са пред закриване, разпад или имат дългове и т.н., без да функционират достатъчно добри екипи. За дълговете би трябвало да се произнесат компетентните органи и Вие – депутатите, но мислете и за пациентите и за проблемите, които непрестанно ни вълнуват и нямат решение.
Тук имаше някаква светлина в тунела да се намери решение в обозримо бъдеще. Това означава да се върнем години назад. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Хасърджиев.
Има ли други желания за заявление на становища.
Заповядайте.
МИЛА ТАШКОВА (БПА): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми министър Ананиев! Представлявам Национална мрежа за децата. Ние сме обединения на 152 неправителствени организации, които работят в областта на правата на децата в цялата страна. Някои колеги са доставчици на социални услуги.
Ние приветстваме решението на правителството за изграждане на много-профилна университетска детска болница. Подкрепяме Ви. Сутринта изразихме нашата позиция публично, изпратихме и до Вас, народните представители, и до Вас, господин министър.
Призовахме правителството към предприемане на три спешни действия. Част от тях Вие, господин министър, изброихте в точките.
Едното е точно широко обществено обсъждане на плана за действие и управление на процеса, сформиране на екип, но призоваваме екипът, който изброихте, да бъде разширен и да включим представители на родителите, на неправителствени организации, на социални работници.
Допълнително призоваваме за прозрачност на процеса и възможност за осъществяване и на граждански контрол.
Третото Вие споменахте – за отдаване на дължимото като обсъждане с всички заинтересовани страни, за да може да се внесе спокойствие в ситуацията и да избегнем ефекта на снежната топка, който е в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Думата е поискала доцент доктор Палмена Мижоркова от Медицинския факултет на Софийския университет.
ПАЛМЕНА МИЖОРКОВА: Уважаема госпожо председател на Здравна комисия, уважаеми народни представители! Аз се изказвам от името на преподавателите към Медицинския факултет на Софийския университет.
Бих искала да прочета нашето становище.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, не четете становището. Ние сме го разпределили на всички народни представители. Моля Ви да го преразкажете с няколко думи. Народните представители разполагат с него.
ПАЛМЕНА МИЖОРКОВА: Искам да заявя, че така представеният законопроект засяга интересите на Медицинския факултет към Софийския университет и интересите на болница „Лозенец“. Считаме, че е нецелесъобразно да се разрушава базата на болница „Лозенец“, както и да се застрашава съществуването на Медицинския факултет към Софийския университет, тъй като нашата акредитация е базирана на тази и само на тази клинична база и отнемайки тази наша клинична база, ще загубим акредитация и е застрашено съществуването на факултета. Това е нашето становище.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Надявам се, че сте чули ясно становището на министъра. Смятам, че то не е новост за Вас. Благодаря Ви за изказването.
ПАЛМЕНА МИЖОРКОВА: Да, чухме го, но считаме, че все пак имаме основания да се притесняваме за нашата акредитация и за съществуването на нашия факултет, тъй като се нарушава наредбата, с която той се открива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Каква е Вашата специалност, ако можете да споделите с колегите?
ПАЛМЕНА МИЖОРКОВА: Аз съм преподавател по патофизиология.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, професор Герджиков.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ (ректор на Софийския университет): Уважаема госпожо Председател, Софийския университет „Климент Охридски“ е представил становище по Законопроекта. Надявам се, че народни представители са се запознали с него. Ако не, настоятелно ги моля да се запознаят и с решението, и това, с което той завършва, а именно решенията, взети на вчерашното извънредно заседание на Академичния съвет на Софийския университет.
Ние проведохме три срещи с министър Ананиев, макар и след внасянето на Законопроекта. На тези три срещи обсъдихме няколко въпроса. Тези въпроси са изключително сериозни. Те засягат бъдещето на Медицинския факултет. То е тясно свързано с неговата учебно-клинична база Университетска болница „Лозенец“. Много от тези въпроси продължават да нямат отговор, както се вижда от нашето становище.
През последните дни нещата се съсредоточиха върху спора за акредитацията – дали тя ще бъде отнета, или не, ако загубим материалната база или академичен състав, но всъщност този въпрос не е централен. Централният въпрос е как ще функционира факултетът, ако загубим материална база или академичен състав. Всъщност ще се случат и двете.
Аз по принцип не мога да разбера как на това обсъждане има колеги, които са способни да свържат двата проблема. Никой не е против това да има Национална детска болница през последните 30 години. Няма как на един дъх да изречем: „Ние сме „за“ да има Национална детска болница и да закрием болница „Лозенец“. Двете неща нямат нищо общо. Има много други начини да направим това, което искаме, и да разкрием Национална детска болница без унищожаването на болница „Лозенец“.
Освен аргументите, които се чуха за това, че болница „Лозенец“ е функционираща, че има ред предимства тя да остане каквато е, или да се преструктурира в полза на пациентите, а не просто да я закрием, има и един много сериозен момент и той е следният: няма никакъв практически начин да се запази академичният състав на Медицинския факултет, който се състои изцяло само от специалисти от болница „Лозенец“, ако се направи това преструктуриране. Изобщо не говоря за това ще има ли след това акредитация или ще бъде отнета. Говоря Ви само за академичния състав.
Проблемът, който чухме вече няколко пъти от министър Ананиев, е следният: в болница „Лозенец“ остава само Педиатрията, тъй като другите педиатрии се съсредоточават на това място и там от сегашните отделения остава само Педиатричното отделение. Всички други отделения отиват на други места. Ето какво ще се случи с академичния ни състав. Тези хора, ако отидат на друго място, което не е университетска болница към Софийския университет, няма да бъдат професори, доценти и асистенти – това е сигурно и безспорно. Те могат да останат професори, доценти и асистенти на Софийския университет само ако отидат в указаните от министър Ананиев бъдещи, несъществуващи в момента университетски болници към Софийския университет. На пръв поглед това изглежда възможно, но ако има няколко-стотин или поне няколко десетки болници на територията на София, защо те трябва да отидат точно в тези две, които ние изберем да им покажем?! Те ще имат много други лични съображения: къде има апаратура; къде има техни колеги, с които те могат да работят; кое им е близо до дома и т.н. Никой няма да се интересува от това каква ще е ползата на Софийския университет, поради което този академичен състав ще се разсипе. От него ще останат 20, може би 30% и всички останали ще изчезнат за един ден! Това за нас е напълно неприемливо и затова решенията на Академичния съвет звучат по този остър начин.
Аз ще бъда напълно откровен. С две от четирите решения на Академичния съвет не бях съгласен и исках по-мек вариант в името на това да имаме време да се разберем, да се договорим и споразумеем по един любезен академичен начин. Но академичната общност на Софийския университет, в която има само един представител на Медицинския факултет, тоест всички други са от други факултети, напълно не приема този подход. Всички бяха на мнение, че след като няма избистрена концепция, не можем да правим първата, втората или десетата крачка. В момента ни е предложен Законопроект, който е първата стъпка към нещо, което не знаем. Министър Ананиев току-що обясни как ще се направи обсъждането, което преди не се е направило. Аз не бях на тези предишни срещи. Аз не подозирах, че ще има такъв законопроект. Сега обаче ще се прави обществено обсъждане, но нека преди това да направим тази първа крачка – горе долу така звучи това, което ни предлага министър Ананиев.
Какво пречеше да имаме ясната концепция, да изясним какво ще се случи и кои ще са бъдещите университетски болници, които ще заместят болница „Лозенец“ като наша учебно-клинична база, да изясним какво ще се случи с преподавателите и оборудването, да направим оценката, за която той говори, на активите на болницата с оборудването и тогава да направим първата стъпка? Ние правим първата стъпка и след известно време ще установим, очертавайки тази бъдеща ясна визия, че тя не е била правилна. Може да е, може да не е, но ние нямаме визията.
Ето затова Академичният съвет много категорично настоя докато нямаме ясната визия и всички стъпки – от първата до последната, изяснени и приети от обществото, да не правите и първата стъпка! Моля Ви: обмислете внимателно това, което ще направите!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Герджиков.
Думата иска професор Пилософ.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ (председател на Българската педиатрична асоциация): Първо, благодаря, че след декларацията на Управителния съвет на Българската педиатрична асоциация от месец декември 2012 г., тоест стават точно шест години, когато много настоятелно обявихме необходимостта от такава болница в България, най-сетне сме някак си по-ясно чути и се предприемат някакви действия. Разбира се, ние, педиатрите, като общност не бихме искали в никакъв случай поради това, че се прави детска болница, да нарушаваме и да унищожаваме нещо, което съществува.
Някак си, слушайки министър Ананиев в това, което изказа сега подробно, между редовете чух, че е възможно да бъдат запазени някои сегашни структури, съответно да бъде построена и нова част, която вероятно ще се наложи. Така или иначе, в момента ние нищо не знаем.
Докато не се направи точен анализ какви точно структури са необходими в тази болница, аз ще Ви оставя още утре вижданията по този въпрос на Педиатричната асоциация, каква площ е необходима, какви преустройства са необходими и т.н., което е доста трудоемък и сложен процес, ако всички тези условия не могат да бъдат изпълнени, няма как да се направи такава детска болница, която ние искаме. Защото тук не е въпросът само да я назовем „Детска болница“, а въпросът е тя да изпълнява целите, които сме си поставили: да бъде център за развитие на детското здравеопазване и действително да може да обслужва комплексно децата в България.
Убеден съм – това го каза и госпожа Георгиева, че тогава ще бъдат много малко пациентите, които ще се налага да ходят в чужбина, заработи ли такава сериозна структура.
Бих апелирал към всички, които имат отношение по този въпрос, да запазят малко спокойствие. Нека направим анализа и след това вероятно, не вероятно, а със сигурност ще има ново обсъждане, което ще постави точките вече с конкретни факти, възможности и данни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Пилософ.
Следващата заявила желание за участие е госпожа Цвета Брестничка. Заповядайте.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА (Асоциация „Родители“): Здравейте! Аз не съм компетентна да се изкажа по въпроса къде трябва да бъде детската болница, но моят апел към всички, които трябва да вземат решение, е да се опитаме да не затънем в подробностите и да се окажем в ситуация, при която заради дърпането в една или друга посока да се откажем от движението в посока детска болница. Това нещо ни застрашава, защото през последните 30 години се случва точно това. Опитваме се да вървим в тази посока, всеки казва: „Това трябва да се случи“, но в края на краищата нищо не се случва.
Моят апел към всички е: да не забравяме каква е целта!
Сега нещата се помръднаха от мъртвата точка. Нека не ги връщаме отново там.
Със сигурност имаме нужда от анализ и от ясен план, имаме нужда от прозрачност и включване на всички заинтересовани страни. Една такава детска болница не е само медицинско решение. Там има въпроси, за които трябва да се произнесат и психолозите, и социалните работници, и родителите, дори и самите деца.
Нека при вземането на решения всички страни да бъдат включени и да не се връщаме назад заради сблъскването на различните интереси. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Наталия Маева.
НАТАЛИЯ МАЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Аз ще говоря като пациент, тъй като съм белодробно трансплантирана. Благодаря на българската държава, че даде шанс на мен, отпускайки пари, за да бъде спасен моят живот. От месец юни тази година най-накрая ние се проследяваме адекватно в болница „Лозенец“. Считам, че може би трябва да се помисли върху този проблем.
Приветствам идеята, разбирам, че в България наистина трябва да има детска болница, но не мисля, че трябва да се действа по този начин. Защото за нас, пациентите, които сме белодробно трансплантирани, трябва да има адекватно проследяване. Ние намираме такова проследяване точно в болница „Лозенец“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Маева.
Има ли други желаещи за изказвания от присъстващите?
Професор Спасов, заповядайте.
ЛЮБОМИР СПАСОВ (директор на УБ „Лозенец“): Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Министър, гости! Разбира се, в правомощията и във възможността на Министерския съвет е да направи такъв законопроект. Ние не го коментираме. Това е нещо, което не подлежи на коментар.
В същото време мисля, че изказаните преди мен становища са в една посока: наистина да има такава детска болница. Това също не противоречи на нашите виждания. В нашето становище ние сме казали това.
Искам обаче да кажа нещо, което тук не се повдигна като въпрос: какво става със съдбата на колегите, които са градили този колектив, който съществува толкова години? Никой не отговори на въпроса как се създава един експерт, експертизата, която носи, как в бъдеще може да бъде прехвърлена тук и там.
Когато се създава един екип, той е свързан и с материалната база – груб термин, и с целия персонал. Сестрите, които работят вътре, екипите, които работят вътре, са човешки същества. Това е съдба на много, много, много хора. Вие ги прехвърляте от тук – там, сякаш това няма никакво значение за съдбата на никого. Един човек се изгражда професионално с години. Той е дал своя труд именно в тази структура, която защитава, и където мисля, че му е мястото, където изкарва насъщния си хляб и дава помощ на своите пациенти.
Това нещо не може механично да бъде прехвърляно, господин Министър. Вие много неща казахте, но мисля, че като концепция няма цялостна визия. Затова в нашето становище ние апелираме към Вашата наистина добра, мъдра мисъл. Когато има цялостна концепция, да я обсъдим и тогава да се правят каквито и да е промени.
Тази промяна няма да доведе до нищо. Всичко е „ще“. Това е моят апел: това да се отложи и когато има цялостна концепция, ние самите ще помагаме като болнично заведение, като университетска структура това да се случи – нашите деца да получават най-адекватна помощ. В същото време да разрушим къща, за да построим колиба, мисля, че не е морално в никакъв аспект. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Спасов.
Има ли други заявки от присъстващите за изказвания, защото след като дам думата на народните представители, няма да имате възможност да заявите своята позиция? Не виждам.
Преминаваме към изказвания от името на народните представители.
Ще се възползвам от правото си на водещ заседанието, за да взема първа думата и да заявя позицията на Политическа партия ГЕРБ, която ще подкрепи предложения Законопроект.
Искам да припомня, че с настоящия законопроект единствено и само се предлага отпадането на разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните заведения, която еднозначно определя болница „Лозенец“ като лечебно заведение към Министерския съвет по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона, а директора на болница „Лозенец“ – за второстепенен разпоредител с бюджет към първостепенния разпоредите с бюджет – Министерския съвет.
Смятам, че отпадането на тази разпоредба единствено дава възможност с акт на Министерския съвет болницата да бъде преобразувана. Това е единственото лечебно заведение, което по такъв начин е регламентирано в Закона за лечебните заведения, в този смисъл това предложение дава право на Министерския съвет да реализира следващите действия, заявени тук.
В никакъв случай не смятам, че това предложение дава колизия между двете идеи: да се изгради Национална много-профилна детска болница и да се преобразува болница „Лозенец“, което в никакъв случай не засяга интересите на Софийския университет.
Искам да припомня, че акредитацията се дава не на факултета, а на Университета, и тази акредитация е с валидност шест години. В рамките на лечебните заведения, които са определени като университетски към Софийския университет, фигурират и други университетски многопрофилни болници. Мисля, че такава е ВМА, „София-мед“ и други, които много по-добре от мен академичното ръководство на Софийския университет знае.
Смятам, че никой тук, в тази зала, няма да се противопостави на идеята за създаване на Национална много-профилна детска болница – мечта на българските педиатри от години. Аз самата заявявам, че съм част от инициативния комитет, който желае да се създаде такова лечебно заведение, за да може, от една страна, то да дава адекватна съвременна медицинска помощ на българските деца; от друга страна, да бъде ръководител на педиатричната помощ и координатор в цялата страна. Това е нещото, което наистина ще ни приобщи към европейските модели на оказване на помощ на децата и ще даде тласък на всички високоспециализирани дейности, за които сега се налага българските деца да пътуват до чужбина, да събират средства по кампании, с което ние, смятам, че трябва задължително да се обединим, за да търсим позитивните решения.
Искам да припомня, че имаше заявления от представители на Детското отделение на болница „Лозенец“, на последното заседание по време на обсъждането на бюджета, които изказаха такова становище и смятам, че съвсем своевременно Министерството и Министерският съвет откликнаха на позицията, заявена от колегите педиатри от болница „Лозенец“.
Аз смятам, че в рамките на действащото законодателство, ако подкрепим този законопроект, ще дадем възможност да се създаде широка обществена група, която да очертае всички следващи стъпки за преобразуване на болница „Лозенец“ в интерес на идеята да се изгради Национална много-профилна детска болница и в интерес на студентите по медицина в Софийския университет, които смятам, че по този начин ще имат възможност да разполагат с добри бази за обучение, което е част от следването в професия с регулиран характер.
Аз съм убедена, че народните представители с удовлетворение ще се разделят с една от привилегиите, които са ни приписвани, а именно, тази болница е наричана „Болница на властта“. Аз лично заявявам, че благодарение на доброто си здраве не се е налагало да търся контакти с колегите там, но пък съм се обръщала към тях за помощ за пациенти. Уважавам дейността, квалификацията и експертизата на колегите в Правителствена болница, но в никакъв случай подобна привилегия не бива да ни отличава от всички останали здравноосигурени български граждани.
Смятам, че това ще даде възможност да се оптимизира и персоналната структура на лечебно заведение, защото за мен наистина е впечатляващо, че за около 200 легла се грижат 900 човека персонал. Вярвам, че ще бъде позитивна посоката, в която ние ще насочим развитието и на детското здравеопазване, и на академичното ниво на Медицинския факултет на Софийския университет, като разчитам наистина на академичното отношение, за да не се стига до модата, особено актуална и в България, и в Европа, на стачки и протести. Призовавам именно чрез дискусия да се търсят добрите решения в интерес на всички, които сме застанали на тази маса, в интерес на българските пациенти, в интерес на българските граждани.
Има ли други желания за изказвания?
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо Председател, радвам се за първи път, че в Здравната комисия няма регламент за изказванията. Аз ще се възползвам напоително от тази възможност. (Смях, оживление.) Като педиатър, като член на екипа от Националната болница по педиатрия повече от 20 години, впоследствие моят професионален път тръгна в друга посока, смятам и съм изключително неудовлетворен от това, което се случва в момента. Ще го кажа като лекар: ние от съдбата на майчинството и детството в България, които ръководството на Министерството се опитва да реши по някакъв начин, дали той е добър или лош, ще видим след малко в нашата позиция като парламентарната група, тук цялата дискусия мина към съдбата на Медицинския факултет към Софийския университет, към съдбата на отделни хора, което, разбира се, не е за пренебрегване. Не мога обаче да приема тезата, че на мястото на къща Националната много-профилна детска болница ще бъде колиба.
Всички тези неща трябва много внимателно хората да ги изпускат в пространството. Предупредих Ви при въпроса, който Ви зададох в парламента преди една седмица, че Вие хващате един страшно разярен бик за рогата. 30 години нашата клиника, Детската онко-клиника беше изхвърлена от Медицинска академия и беше запратена в ИСУЛ заради строежа на тази болница, която сега е един призрак – с остарял бетон, която е една от срамотиите на българската медицина.
Тук виждам напрегнатите лица на педиатрите, всички педиатри на България и на София са тук, и шефът на катедрата, шефовете на клиники. Те се вълнуват изключително много от този въпрос.
Господин Министър, аз Ви питах очи в очи в залата: имате ли план за действие по отношение на този важен въпрос за всяка майка и за всяко дете в България. Вие казахте: има план по дни и по седмици, професор Михайлов. Сега казвате друго, за съжаление: ще създадем експертна група, а на мен ми отговорихте, че не бихте ми се разсърдили, ако не на шестия, то на седмия месец да бъде открита Националната педиатрична болница.
Аз не искам да бъда адвокат на професор Спасов, но това, което казаха тук пациентите с белодробни трансплантации, това, което съм видял в неговата клиника, поставя въпроса не за Медицинския факултет, в България има толкова медицински факултети, че май са повече, отколкото трябват. Не искам сега да коментирам тук това. Неговата клиника обаче е уникална, действително! Апаратурата е уникална, специалистите са уникални! И това да се пренебрегне, и да не говорим за това около тази маса също е сериозен въпрос.
Искам, позовавайки се на мненията, които колегите внимателно, добросъвестно, добронамерено са изложили, и то специалистите, тук не става дума за емоции, всички те Ви питат: от „Пирогов“, през Неврологията до всички останали: как точно ще стане това. Аз познавам структурата на „Некер“, като човек, който е работил във Франция много време. „Некер“ е еталон в света за създаване на проект „Майчинство и детство“ в цялостната му визия – от физиологията на детето до лечението на туморни заболявания. Там са вложени огромни средства. За мен Вие щяхте да извлечете изключителна полза във Вашата презентация на тезата, ако тя, както каза тук уважаемият професор Пилософ, беше стъпила на идеята за много сериозно обществено обсъждане, оставете тази дума „обществено“, че ние, лекарите се плашим много сериозно от думата „обществено обсъждане“, понякога такива обсъждания закопават всяка една идея. Като виждам, сега тя пак може да бъде закопана от това, което чувам. Професионално обсъждане обаче с инвестиционен точен план, с параметри, с Норвежката програма, която споменахте. Веднага Москов реагира и каза, че още по време на неговото управление на Министерството е имало средства по тази програма. Така може да ни покажете в залата на парламента, да покажете на всички майки и бащи тук в момента, че наистина Министерството, във Ваше лице е готово да срещне този изключителен проблем в българското здравеопазване. Иначе бумерангът се завръща и се стоварва точно върху ръководството на Министерството.
Аз като лекар, преживял толкова много трудности, Ви го казвам. Вие може би знаете, може би не знаете как сме структурирали първата програма за стволови клетки в България. Това беше един ужасяващо тежък процес в най-тежкото от последните 30 години време за България – 1996 г., но успяхме да го направим. Тогава обаче имахме действително изцяло подкрепата на Министерство на здравеопазването. Имаше и план, по който две години се разработваше Програмата. Сега разбирам, че такъв план тепърва ще се изготвя.
Затова като лекар, който е много чувствителен към това да се хвърля една такава идея, която буквално е свята, Вие го казахте много точно – 2018 г. България няма много-профилна национална детска болница. Това, което виждате на ъгъла между Военна академия и Хигиената, е било строено, господин Министър, за приют, и е срамота, че там се намира Националната педиатрична болница. Срамота е! Трябваше действително да се срещнат всички тези експерти, да се направи точен инвестиционен план. Иначе как да приемем Вашия ентусиазъм и желание? Всичко останало ще се уреди: и Софийския университет няма да загуби своята акредитация, и персоналът, за който се говори, че няма къде да отиде, ще бъде имплантиран, той е опитан персонал. При липсата обаче на конкретни стъпки по програмата – това ми е ясно и Ви го казах и в залата: с този леглови фонд тази сграда не може да поеме Националната педиатрична болница. Трябва да бъде построена нова сграда. Трябва да има ясни срокове за всичко това.
Иначе ние получаваме нещо, то не е и бонбон, то е обещание, което след това, както каза тук уважаемият професор Герджиков, ще се окаже, че е неизпълнимо и ще се върнем с наведени глави след няколко месеца.
Вие ми казахте, че от седмия месец ще започне да функционира болницата. Спомняте ли си? За мен, като специалист, извинявайте, че Ви го казвам, това е абсолютно невъзможно!
Призовавам Ви от името на нашата парламентарната група действително създайте такъв подробен план. Ние ще го търсим всеки месец от Вас на блиц-контрола, за да видим, ако наистина е възможно да се случи там това нещо, ако наистина има средства, ако се постигне интеграция на екипите, които трябва да бъдат хирургически, терапевтични, да не говорим, ако трябва да се премести Онкохематологията, какъвто план имаше още през 2012 г. с една фондация и професор Спасов го е описал много съвестно в своето изложение, но не се случи. Ако и сега това не се случи, бумерангът ще бъде много тежък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! За да стартираш един такъв значим проект, е необходимо да имаш ясно формулирана цел. Няма спор на тази маса, че е крайно необходима една такава болница – национална детска болница, никакъв спор няма в това! Спорът е в пътищата за постигане на тази цел.
Господин Министър, моите уважения към Вас и за усилията, които полагате за решаването на проблемите в здравеопазването. Моите уважения за консенсусния подход, който имате при решаването на всички въпроси. Тук обаче консенсус няма.
Чувам уважавания професор Герджиков, който е на коренно противоположно мнение. Чета последната точка: „Софийският университет обявява протестна готовност, докато тези искания не бъдат изпълнени“. Това не е консенсус.
Академичният съвет е твърд. Има приблизително 1000 студенти, 500 лекари, преподаватели, които явно не са съгласни с този път за постигането на общата ни цел. Много важен въпрос е, той е значим и дотолкова значим, че трябва да има ясна концепция, която да обедини националните консултанти, експерти, специалисти да уточнят, първо, какво да има в тази болница, какъв тип клиники да има в нея, какъв тип е нуждата на България, на децата ни от тази болница, за да го постигнем, като специалисти, техника, технология, като място за разполагане на тази техника и технология. На тяхна база да се определи необходимата квадратура на тази болница, за всяка клиника, за всяка лаборатория, за всяка апаратура. На тази база да се направи проектът, който е бавен, труден, но необходим.
Ако ще правим нещо, да го направим като хората! Толкова е назрял въпросът, че за мен е изключително важно да се направи като хората. Стига сме правили такива неща: да вземем едно нещо от едно място, да го прехвърлим на друго място, дай боже да стане във времето! Няма да се получи!
От тази гледна точка, ако погледнем, има и други подходящи места, където би могла да бъде проектирана болницата. Да вземем карето, където е Александровска болница. Там има едни съборетини и достатъчно терени, където би могло да се направи нещо читаво, значимо, без това да наруши начина на обучение, темпа на обучение на студентите в Медицинския факултет.
Казвате, че ще бъде необходим шестмесечен анализ. Чудесно! Подкрепяме това Ваше убеждение, да седнете с професор Герджиков, Вие, заедно с националните консултанти, с експертите, за да постигнем ясно формулирана цел, с ясно значими неща какво трябва да има в нея. На база на това да определим пътищата за постигането, средствата за постигането, кадрите за постигането и така нататък. Всичко това изисква този анализ, тази концепция, тази стратегия.
Не на последно място искам да подчертая нещо много важно. Този значим въпрос, това мое изказване е породено и от тази точка. Този изключително важен за държавата въпрос не е обсъждан на коалиционен съвет. Той трябва да бъде обсъден на коалиционен съвет. Прекалено голяма тежест поемате, господин министър! Както каза уважаемият професор Михайлов преди малко: защо трябва да се върне този бумеранг върху Министерството, при условие че то се справя успешно със задачите до този момент?! Не бива да позволяваме в момента да се върне един такъв бумеранг с недобре премислени действия.
Затова ние няма да подкрепим този законопроект. По-добре да се направят анализи във времето, по-добре да се постигне консенсусът, по-добре точката, където пише, че Софийският университет обявява протестна готовност, да я няма! Да има консенсус в обществото, за да може да си направим истинска, читава, значима наша болница! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Директор, колеги! Днес това, което е внесено юридически и което разглежда Комисията по здравеопазване, касае едно нещо – закриване на болница „Лозенец“, то не касае нищо друго. Защо? Защото с отмяната на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните заведения отпада основанието за съществуването на болница „Лозенец“ и за нейните задачи, които трябва да изпълнява, а с т. 2 от § 5 на директора на болницата, който е второстепенен разпоредител със средства, като първостепенен е Министерският съвет, се отнема правото на субсидия, с която да финансира до голяма степен дейността на болницата, така както е предвидено – от Министерския съвет.
Защо трябва да закрием болница „Лозенец“? Защото Министерство на здравеопазването има идея там да се развие детска болница. Казвам „идея“, но нямаме концепция. Защо нямаме концепция? Защото разликата между идеята и концепцията е един финансов план за осъществяване на идеята. Имаме ли финансов план? Аз се надявах, че господин Ананиев, като един от значимите съвременни финансисти на България, особено силен в тази част, ще ни представи финансов план за осъществяване на тази идея.
Между другото, без ирония му подхвърлям една идея. Ако той убеди колегите си от Министерския съвет да преразгледат решението за финансиране на автомагистрала „Хемус“ с един милиард 350 милиона и се вземат само 50 милиона от тези един милиард 350 милиона, ще имаме детска болница, и то на базата на Университетска болница „Лозенец“, която ще е значима не само на регионално, но и на европейско равнище. Само с 50 милиона от тези един милиард и 350 милиона!
Има два момента, които са особено важни.
Единият е опорочаването на образованието на студентите, които са се доверили на Софийския университет. Аз разбирам професор Герджиков. В днешно време е изключително трудно да вземеш доверието на студентите, а и да вземеш финансите от техните родители, защото те в значителна част финансират своето обучение. Изграждането на академичен състав е изключително трудно, особено в съвременна България.
На второ място, разбирам и притесненията на професор Спасов. Как се градят кадрите на една болница? 500 медици. Колеги, 500 медици, от които махаме само колегите педиатри. Тези колеги нямат място в здравната карта на град София. Вие знаете, че така са изпилени местата, че никой не взема нов колега, тоест те излизат на улицата и това може да стане за Трифон Зарезан, ако следваме хода, който ни е предложен от Министерство на здравеопазването.
Затова ние предлагаме да отложим разглеждането на тази точка, да го отхвърлим. Защото идеята за съвременна детска болница е значима идея. Ние мислим, че можем да убедим премиера на Република България да отдели 50 милиона за изграждането на тази болница. И тогава, когато имаме тези средства, в кратък период да се решат всички проблеми, за които досега говорихме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Правите ли някакво процедурно предложение?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Правя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз смятам, че е абсолютно неадекватно, защото можехте да го направите още в началото. Ние сме в хода на обсъждането. Сега не виждам никаква процедурна възможност. Така или иначе това разглеждане трябва да приключи с гласуване.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, знам, че беше дълго изказването и няма да повтарям това, което казаха колегите.
Подкрепям Вашето становище, госпожо Председател, че нямаме нужда от привилегии, няма нужда от Правителствена болница. И тази болница трябва да е като всяка друга държавна болница в страната! Това трябва да се случи!
Подкрепям предложението на абсолютно цялата българска общественост – че имаме нужда от национална педиатрична болница, категорично!
Моят въпрос, становище обаче е: защо трябва да унищожим една структура, за да създадем друга структура? Толкова ли не можем да осъвместим двете структури?! Какво пречи бившата Правителствена болница, болница „Лозенец“ да бъде университетска болница и да бъде към Университета „Климент Охридски“? Това направихме във Варна. И какво пречи в двора на тази болница да бъде изградена нова, модерна, абсолютно по френския модел, за който говори професор Михайлов, национална педиатрична болница? И не мога да разбера къде е конфликтът. Просто конфликт няма. Трябва да вземем правилното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Доктор Клисарова, мисля, че ще се намери правилното решение, без да се извиват ръцете от никой. Готовност, протестна готовност и така нататък, извинявайте, не може по този начин улицата стихийно да командва нещата, защото се носи отговорност. Ние сме тук, за да се допитаме до всички и накрая да гласуваме за това важно решение.
Да, ние сме за това важно решение, което каза и доктор Клисарова – ние сме „за“ промяна в статута, ние сме „за“ детска болница, ние сме за това да не рушим, защото толкова години само рушим, искаме да запазим като болница сегашната Правителствена болница. Нека помислим за предложението, което направи доктор Клисарова – дали тя може да се преобразува в университетска болница към Медицинския факултет към Софийския университет. В същото време, ако площта и пространството позволява, там да бъде бъдещата детска болница, да има топла връзка между двете. Какво може да ползва едната болница, новата болница от другата и какво ново трябва да се направи – това е въпрос на разчети, както казаха колегите.
Искам нещо малко необичайно да Ви кажа. Ако всеки един от Вас е млад родител и заведе децата си в такава болница, след време този родител ще предпочете да ползва услугите и на другата болница, защото посоката е една и съща и за малкия, и за големия човек. Ще бъде въпрос на чест за която и да е болница в нейния двор да бъде построена една бъдеща детска болница. Няма нещо страшно. Мисля, че ако изпреварят, нещата ще са по-добре. Въпрос на чест е кой ще изпревари и в неговия двор да бъде построено такова заведение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Ще си позволя в рамките на Правилника да Ви репликирам: все пак подкрепяте ли законодателното предложение, защото всички идеи, които изказахте, предполагат именно приемането на такова законодателно решение? Регламентирането на болница „Лозенец“ в Закона изисква всяка друга промяна. Дори превръщането в болница към Медицинския факултет на Софийския университет изисква тя да отпадне от Закона. Иначе това трябва да бъде регламентирано в Закона за лечебните заведения. Ако подкрепите това предложение, ще може само с решение на Министерския съвет да се избере посоката на преобразуване на болницата, която ще отговаря максимално на обществените очаквания.
Ако искате, имате думата за дуплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Аз няма да дам реплика или дуплика на доктор Михайлов и на колегите, защото считаме, че още не е изчистено.
Считаме, че не е изчистено. Значи, ние ще решим едната част, ама давайте сега веднага да решим, че тя вече няма да бъде, а в същото време после пък ще решаваме другото. Дайте да го отложим още малко, да вземем едно общо решение! С едната ръка преобразуваме, а с другата правим еди-какво си. Нищо не налага да бързаме. Никой няма да се обиди. Мисля, че дори министърът има нужда от малко време, за да огледа и да помисли за тези неща. Да стигнем до общо решение, а не алинея по алинея да решаваме на различни заседания на Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Закривам дискусията.
Господин Министър, искате ли да отговорите на поставените въпроси и да направите обобщение преди гласуването?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на всички въпроси и предложения, които бяха направени – че е необходимо да се направи анализ, широко обществено обсъждане, че трябва да се търси консенсус по бъдещите стъпки, аз съм напълно съгласен, но това мога да направя, след като бъде прието изменението в Закона за лечебните заведения, което ще ми даде право на основание чл. 35 от Закона за лечебните заведения да представя своя план, който в момента е в главата на нашето ръководство, но не мога да говоря, преди да бъде гледан от Министерския съвет.
Ние имаме пълна готовност, имаме структура на болницата, която се приближава до структурата на най-добрите болници в Европа и извън Европа. Имаме ясни познания какви клиники, отделения, персонал, апаратура, техника и така нататък, които ще споделим с Вас в един момент, но за съжаление в този момент не мога, защото не съм оторизиран да направя това. Има правила и закони, които вие сте гласували и аз трябва да ги спазвам.
Ще кажа само едно изречение, дано ме разберат някои хора. Не че бързаме. Ситуацията с болницата е такава, че да не стане късно и Медицинският факултет, и работещите там, и персоналът – медицински, друг персонал, студенти и така нататък да бъде късно да вземаме решения за тях. Казвам го, без да влизам в подробности. Ако ме разбирате, ме разберете. Ако не, после някой друг ще носи отговорност за това, което се случва. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми колеги, пристъпваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Благодаря на всички за участието в днешната комисия. (Ръкопляскания от част от гостите.)
Предстои гласуване в пленарната зала, което е решаващо.

Закривам заседанието.

(Закрито в17,15 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Дариткова



Стенограф:
Виржиния Петрова