Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 52


На 7 февруари 2019 г., четвъртък, от 15,40 ч. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, уважаеми господин Министър! Днес твърде дълго имате възможност да комуникирате с народните представители, надявам се диалогът да е позитивен и затова да влизате с усмивка тук.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване и предлагам да се проведе при дневен ред:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, без против и въздържали се.
Приема се.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От името на парламентарната група на ГЕРБ поради натоварения ден на министъра на здравеопазването и многото теми, които се обсъждаха днес в пленарната зала, няма да има отправени въпроси.
Следва групата на „БСП за България”.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри!
Аз няма да Ви учудя, министър Ананиев, с този въпрос – той и в момента се коментира във всички сайтове, а ние с Вас го коментираме от една година.
Миналата година Ви предупредихме, че състоянието, начинът на финансиране на здравеопазването и то в една от най-ранимите му части – общинско здравеопазване, ще доведе до взрив. Преди около 20 – 30 дни Асоциацията на общинските болници се срещна с Управителния съвет на НЗОК без резултат. Както обикновено резултатът идва в един единствен случай, този случай днес се състоя – Вие дадохте изявление какво ще се случва в следващите 24 часа, но това, разбира се, нас като лекари и членове на Комисията, не може да ни удовлетвори.
Искам да Ви попитам: какво мислите изобщо за финансирането на общинските болници? Тук се сблъскват две противоречия – първо, демографската и болестната характеристика на отделните региони в страната коренно е променена за последните 20 години. Вие знаете много добре това! Ако е имало примерно 12 хиляди раждания в Дупница, сега са по-малко от три хиляди, а структурата на тези общински болници се запазва, за съжаление, до голяма степен същата. На второ място, Министерството на здравеопазването не е принципал на тези болници, принципали са общините. И на това Ви обърнахме внимание миналата година. Трето, 80% от техните приходи, знаете го и това много добре като икономист, отиват за възнаграждения. Всичко това доведе нещата до тук, за което и Вие сега се чудите как – като аз действително съчувствам и на Вас, и на Вашия екип, но тук липсват принципни решения.
Моят въпрос към Вас е: как виждате – не става дума за тази нощ или за утрешната нощ, как виждате изобщо решаването на проблема с общинското здравеопазване?
Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Министър, имате възможност да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми професор Михайлов, уважаеми дами и господа! Аз нямам много голяма маневреност в отговора, който сега ще дам, тъй като законодателството в нашата страна е такова, че финансирането на общинските болници върви по механизма, който е свързан с действащия здравно-осигурителен модел, от една страна, и от друга страна, компетенциите на Министерството на здравеопазването чрез методиката, която е на министъра на здравеопазването, за финансиране на определени дейности като голяма част от тях се извършват и от самите общински болници.
Безспорно общинските болници имат своето място в българското здравеопазване, макар че начинът на управление на отделните общински болници е много различен и зависи от отношението на съответните общини към общинските болници, съответно добрия или лошия мениджмънт на самите болници. В момента там имаше проблеми. Единият беше с намалението на цената на една от основните клинични пътеки, по която те работят – 56, имаше голямо недоволство. В момента мога да Ви информирам, че току-що завърши срещата с Българския лекарски съюз и ние подписахме анекс, с който възстановихме цената на тази пътека – тя беше намалена от 500 на 300 лв., върнахме я на 500 лв. Първо, тя е много важна за общините, защото е една от основните пътеки, по които работят. Второ, наистина беше подценена тази пътека и не отговаряше на реалните разходи, които се извършваха по това лечение. Това е едното.
Второто нещо, по което в момента разсъждаваме като мярка, която може да помогне за стабилизиране финансовото състояние на общините, е тези дейности, които се финансират чрез методиката, ще ги преразгледаме днес и утре и ще предложим едно по-добро остойностяване на дейността, която се извършва по линията на тези дейности, включени в методиката. Това според мен ще създаде възможност на директорите на болниците да помогнат по отношение осигуряване, ако не началната заплата за съответните специалисти – сестри, лекари и т.н., да се постигне едно по-високо заплащане в тези болници.
Иначе, ако трябва да гледаме кардинално върху този въпрос, първо, той е свързан с новия модел, който се разработва и ще се представи в обозримо бъдеще – това от една страна. Второ, разсъждаваме върху идеята дали не трябва да се определят някои от болниците в нашата страна като защитени болници, което ще даде възможност за един друг механизъм на финансиране на тези болници.
Не зная дали това Ви удовлетворява. Ако има допълващи въпроси, ще Ви отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Михайлов, имате ли допълнителен въпрос?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не мисля, че в тази дискусия ще можем да… Ще трябва много да я утежним!
Благодаря ви за отговора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
„Обединени патриоти”?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Съобразявайки се с натоварването, на което подложихме днес министъра и в парламента, и в Комисията, въпреки бойката походка, с която влязохте, и с готовността за отговаряне на нашите въпроси, ние няма да зададем въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От името на ДПС?
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Оценявайки усмивката и бойката походка, ние ще зададем въпрос, защото вярваме в работоспособността на министъра и екипа му.
Господин Министър, само преди няколко дни отбелязахме в световен мащаб Деня за борба с рака. И отново беше поставен въпросът за националния раков регистър. Водещи специалисти, които се занимават с десетилетия с този регистър, казаха, че всъщност нямаме актуални данни от 2013 г., когато този регистър трябваше да премине към Националния център по обществено здраве и анализи. Данните са непълни. Не случайно и те се позоваваха на данни на „Глобокан”. Те обаче работят с изчисления, с вероятности, а не с реални данни.
Какво смятате, че трябва да се направи по въпроса? Ние сме чували Вашия отговор, че, разработвайки единната информационна система, ще има около стотина регистри, които някога ще заработят.
Само припомням обаче, че има специални изисквания, и те не са само за България, има установени правила за работа на онкологичните регистри и те са много специфични. Те трябва да отчитат над 80 характеристики на рака.
Въпросът ми е: какво се случва с раковия регистър и какви са вижданията Ви за това той да бъде актуален и въз основана на него да се правят анализи и прогнози?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема доктор Джафер, уважаеми дами и господа народни представители! Това е наистина един изключително важен въпрос. Ако трябва да кажа какво е фактическото състояние в момента, Вие знаете, че процедурата беше обжалвана пред КЗК – КЗК взе решение в наша полза, тоест ние продължаваме да работим по този въпрос. Точно това, което казахте преди малко, е изключително вярно – този проект не отговаря на тези специални изисквания, които влизат като изисквания в раковия регистър в страните-членки на Европейския съюз, и не само в тях, ние сме разработили ново задание и до средата на февруари, тоест „ще”-то не е толкова дълго, нали, заради жалбите се стигна така, до средата на февруари ще очакваме съответно предложения за кандидати, които ще искат да разработят този регистър. Разбира се, ще бъде определен изпълнител и т.н.
Един от първите регистри, които ще разработим от тези всичките, за които Вие споменахте, е раковият регистър. Така че той ще стане неразделна част от единната национална здравно-информационна система.
Дали отговорих енергично?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Изчерпателно, надявам се.
Имате ли допълнителен въпрос? Няма. Благодаря.
Отново „БСП за България”.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Мисля, че днес е сериозен ден и темата „здравеопазване” присъства непрекъснато. Знам, че имахте много важна среща с Касата в момента, от там дойдохте, и затова бих Ви помолила да чуем най-горещите новини – това, което решихте днес. Заместник-министър Начева е доволна, надявам се, от въпроса?
Да бъдем запознати, защото е изключително важна срещата с Българския лекарски съюз и зависи много от там нататък как ще вървим напред. Знаете, всяка болница финансирането зависи от тези договори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Макар и контролът да предполага общи политики, сега ще се наложи, по искане на колегите, да споделите конкретните факти в рамките на възможното.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: В казармата сме били и радисти, и топографи, и разузнавачи – така че ще се опитам да отговоря и на този по-специфичен въпрос.
Професор Клисарова, днес наистина беше важен ден за Надзора и Българския лекарски съюз, разбирайте и за здравните, лечебните заведения. Аз вече споменах за най-важното – увеличението, тоест подписан е анексът с Българския лекарски съюз, в който освен някои технически поправки, които бяха направени, има две важни неща. Едното е увеличението на клинична пътека 56 от 300 на 500 лв., това беше придружено с предложение за намаляване на тази клинична пътека за долекуване, но решението, което двете страни взехме, е да не стане за сметка на намаляването на тази клинична пътека.
Освен това се разбрахме, че разпределението на – това вече си е работа на Надзорния съвет, не знам дали аз трябва да го казвам, но в първоначалното разпределение, което беше приел Надзорният съвет, се формираше един резерв в районните здравно-осигурителни каси, които бяха задържали при себе си един буфер, който представляваше разликата от над 8,32 – това е процентът, с който се вдига болничната помощ. Ако има някъде в някои от болниците предложено от районните здравно-осигурителни каси по-голям процент на финансиране, първоначалната идея беше да се задържи като един буфер в районните здравно-осигурителни каси. Съобразихме се с колегите от Българския лекарски съюз да разпределим цялата сума, за да могат лечебните заведения да знаят и разполагат с цялостния си бюджет, с всичките механизми, които са предвидени за възможности за издърпване 5% от един месец в друг и т.н.
Молбата ни беше – понеже има доста голяма диференциация, да се произнесат и те по отношение на това разпределение, което е дадено от районните здравно-осигурителни каси, за да споделим заедно отговорността по финансирането на лечебните заведения. Разбира се, имаше и други точки в дневния ред на Надзорния съвет, но може би най-важната е приемането на устройствения правилник на Националната здравно-осигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли нещо конкретно още да пипате, професор Клисарова? Уточняващ въпрос?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за отговора.
Удовлетворена съм. Наистина важен ден. Надявам се – той да приключи успешно. Аз съм убедена, че ще приключи успешно, но искам да кажа, че наистина и ролята на Българския лекарски съюз, и на Министерството е изключително важна в политиката, която прави Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Втори въпрос ще има ли от ДПС?
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Уважаеми господин Министър, кратък въпрос.
Мина почти половин година, откакто представихте двата модела за здравно осигуряване в НДК. Бихте ли ни уведомили докъде са стигнали работните групи, защото разбрахме, че те са повече от една, говореше се по едно време за трети вид модел, за четвърти. Дали има развити следващи модели? Моля да ни уведомите за работата на тези работни групи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, моля за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема доктор Джафер, уважаеми дами и господа народни представители! Работата на работните групи приключи. Те са на разположение на ръководството на Министерството на здравеопазването. За съжаление, не мога да кажа, че има единно становище, което определя един от двата, или трети и четвърти модел, който да мога със спокойствие да внеса в Министерския съвет и Народното събрание. Разбира се, ние в Министерството продължаваме да работим по анализа на всичките тези предложения.
Това, което в момента не ни дава възможност да ускорим процеса, е значителният брой наредби, които ние трябва да приемем до края на месец март – 60 на брой са, свързани с измененията в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК.
След като наистина разработим тези наредби до края на март обаче, ускорено ще продължим да работим по модела. Ако трябва да кажа какви други варианти са предложени, това са френският модел на организация на здравеопазването и холандският модел, като, разбира се, не мога да кажа, че има някакво обединяване на по-голяма част от участващите в работните групи към някакъв по-конкретен модел. Мога да споделя само това, което ме учудва в определена степен, че някои от представителите на работодателите, на застрахователите и други участници в групите, като че ли желаят да вървим към първия модел, тоест модел, в който не влиза никакъв допълнителен лев в системата на здравеопазването, а създаваме допълнителна администрация, допълнителни участници в рамките на съществуващия ресурс, което мен малко ме притеснява. Дали ще може само на базата на контрола да направим такава ефективност на процеса, че със същите пари да постигнем по-добри показатели по отношение лечението на българските граждани? Но това е само една вметка. Нека да направим цялостен анализ на предложенията, ще Ви запознаем с пълни подробности за всичките варианти, модели и кой какви положителни и отрицателни неща ще доведе след неговото въвеждане евентуално въвеждане, и тогава ще решим всички какво да правим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за допълнителен, уточняващ въпрос или коментар, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Министър, доколкото разбирам, говорите за първи модел, който е демонополизация – пълна конкуренция между повече от една каси. Благодаря.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Точно така.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Нали разбирате, че там има редица разходи, които ще трябва да се направят, по отношение на административното обслужване, създаване на този гаранционен фонд, капиталова адекватност и така нататък, така че има място за дебат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
С това смятам, че днешният блиц контрол приключи, колеги, тъй като са изчерпани възможностите за въпроси от името на парламентарните групи.
Благодарим на министъра и неговия екип за участието в заседанието на Комисията.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Ние отиваме да мислим за общинските болници.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искрено Ви пожелаваме успех!





Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2017 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 802-00-55, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
От името на Министерството на младежта и спорта кой ще представи Доклада?
Заповядайте, господин Андонов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТОЯН АНДОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Годишният доклад за младежта за 2017 г. е съчетание от обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за разработване и прилагане на младежките политики, на Националния статистически институт, както и от проучване, установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната.
Целта на Доклада е да покаже специфичните за тази целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начина на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
Първите части от Доклада се спират върху профила на младите хора и върху основните им демографски характеристики. Четвъртата и основна част представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
Някои от основните акценти от Доклада и изводи от проучването са: българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора считат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, за купуване на облекло, за купуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус.
Един от ключовите въпроси от проведеното проучване е свързан със самооценката на младите хора със здравословното им състояние, като 93% от представителите на целевата група оценяват здравословното си състояние като отлично и много добро. Едва 1% оценяват състоянието си като лошо. Малко над 50% от младите хора си правят профилактични прегледи. Момичетата в по-голяма степен минават профилактични прегледи за сметка на момчетата. Висок е делът на младите хора, които не си правят такива прегледи – 46%. Това в най-голяма степен са младежи с ниска образователна степен, живеещи в селата. Живеещите в столицата в най-голям дял си правят профилактични прегледи. Административната статистика на Агенцията по заетостта показва, че младежката безработица в страната ни значително намалява спрямо 2016 г. Динамиката на младежката безработица през 2017 г. показва, че през месец декември 2017 г. безработните до 29 години, включително и тези до 24 г., се свиват с почти 16% спрямо месец януари 2017 г.
Положителната картина при работещите се отчита по отношение на въпроса дали лесно, или трудно са намерили настоящата си работа. Над 50% от работещите млади декларират, че са намерили по-лесно своята работа спрямо очакванията им за този процес.
Акценти от реализираните мерки през 2017 г.
В рамките на Национална програма за превенция на хронични незаразни болести (2014 – 2020 г.) на Министерство на здравеопазването са реализирани дейности по промоция на здраве и профилактика на болестите сред деца и ученици. Те са насочени към ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот – тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност, употреба на алкохол и други – биологичните фактори на риска за хроничните незаразни болести.
Използвани са различни образователни методи и форми на обучение – беседи, лекции – 2500 броя, семинари – 95, кръгли маси – 55, дискусии, тренинги, телевизионни- и радиопредавания, аудио и видеоклипове, изложби, викторини, тематични дни, празници на здравето, спортни състезания, конкурси, кампании и други с общо 65 500 участници.
Продължава и дейността на Националния ученически конкурс „Посланици на здравето“, който също се реализира в рамките на социалната програма за превенция на хроничните незаразни болести.
В рамките на политиката в областта на социалното включване се изпълняват редица програми и мерки, насочени към подобряване качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото, в това число деца и младежи. Младежите в уязвимо положение в много по-голяма степен се нуждаят от подкрепа, свързана както с прехода им към самостоятелен живот, така и с предоставянето на възможности за реализация и пълноценно участие в обществото. С оглед на това, че образователните институции имат основна роля за насърчаване на физическата активност и подкрепата за здравословния начин на живот сред учащите, осигуряването на съвременна спортна база в тях е възможност за превенция срещу агресията, вредните навици и неблагоприятните тенденции в здравословното състояние, в отчетния период Министерството на младежта и спорта стартира процес за събиране на данни относно наличието на материална база за спорт в училищата на територията на страната.
През 2018 г., съвместно с Националния статистически институт, бе разработена методологичната рамка и вече разполагаме с точни данни за физкултурните салони в страната.
В отговор на отчетените данни и постоянното проследяване на нагласите на младите хора Министерството на младежта и спорта през 2017 г. разработи национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта с бюджет от два милиона лева. Един от основните акценти и приоритети на програмата е именно борбата и превенцията на всякакви форми на агресия и зависимости сред младите хора.
За 2017 г. осигурените средства са в размер на два милиона лева.
В заключение.
Стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво. Много европейски и световни изследвания показват промяна на нагласите на младежите през последните десетилетия. Навлизането на информационните и комуникационните технологии, глобализацията, както и промяната в динамиката на живот влияят сериозно върху днешната младеж. Те имат повишени изисквания към случващото се около тях, най-вече в сферата на сигурността, професионалната реализация и качеството на живот. Големи групи от млади хора остават маргинализирани, с ниско образование и липса на работа. Задачата на институциите е да създават възможности и рамка за личностно, професионално и социално развитие и реализация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, господин Андонов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи за коментари.
Професор Михайлов, искате да се изкажете – заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Би било неприлично, ако не се изкажем по проблемите на младежта и Доклада, който ни е представен.
Аз не знам защо в Доклада – струва ми се, че внимателно Ви слушах, не се обърна никакво внимание на проблема с наркоманията сред младежта. България се намира на едно от първите места в Европа – вероятно това не го знаете, използвам възможността да Ви го споделя, по брой на малолетни наркомани. Остро се нуждаем от програма, която да бъде насочена към превенция на наркоманиите в тази възраст. Още повече децата в България живеят в условията на много сериозен стрес по редица причини, които тук не е редно да обсъждаме сега. Оставам учуден обаче от това, че в Доклада – понеже Вие споменахте всички вредни въздействия върху младежта, наркоманията остана, а тя е един от глобалните проблеми на човечеството изобщо, затова Ви моля, ако е възможно, да вземете отношение по този въпрос.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми професор Михайлов, под формата на реплика ще Ви опровергая – вероятно не сте се запознали внимателно с Доклада, защото там проблемът е разгледан, само че аз установявам известни различия в данните, които са посочени в този доклад, и данните, които ние получаваме от Доклада за здравето на гражданите по отношение на различни показатели – става въпрос и за наркоманиите също.
При Вас в Доклада е отчетено, че 11% от младите хора са употребявали леки наркотици, доста по-високи са цифрите в Доклада за здравето на гражданите. Бих препоръчала министерствата по някакъв начин да стиковат информацията, която използват и я предлагат на народните представители за разглеждане, защото, съгласно Доклада за здравето на гражданите, най-голям дял от учениците в страната ни наистина посочват, че са употребявали марихуана, 21% хашиш, 8,7% амфетамини, 4,9% метамфетамини, 3,5% - и т.н., наистина проблемът е много сериозен.
Съгласна съм с Вас, професор Михайлов, и е редно да се отдели сериозно внимание, но отново повтарям, данните трябва да са съизмерими.
Имате думата да ми отговорите в дуплика – виждам, че имате желание.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да. Не искам да го превръщаме в диалог в Комисията.
Не е въпрос да се споменат процентите – в Доклада за здравето наистина имаше различни данни, въпросът е да се направи опит за някакъв анализ. Въпросът не е да се упоменат видовете дрога, която се взима от младото поколение под 18 години, а да се направи анализ какви са причините и какви могат да бъдат начините за превенция. Това е основното! Това според мен в този доклад не е застъпено достатъчно.
Като цялост статистиката не ни помага много. Тя се прави сравнително лесно. Колко е точна, вече се видя от това, което каза доктор Дариткова.
Моята забележка е съвсем добронамерена, но е много сериозна, защото това е един изключително – както и тя каза, сериозен проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Заместник-министър, искате ли да добавите нещо към този диалог?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТОЯН АНДОНОВ: Искам да благодаря за забележката. Искам да подчертая, че това бяха само акценти. Ние имаме доста програми, които са насочени срещу зависимостите. Може би неправилно сме се изразили в презентацията, която аз Ви представих. Общо-взето наистина имаме национална програма за тези дейности, която е приета и това е една от основните дейности в тази насока.
Благодаря и за забележката. Ще се съобразим, тъй като това е едно социологическо проучване, което е поръчано от Министерството. Разбира се, че ще се съобразим с Вас.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Запознах се с този доклад в двете му части – и в част образование, освен здравеопазване, защото съм член на тези две комисии.
Когато говорихме за образование, знаете, че в никакъв случай не бяха удовлетворителни данните, които се показват, но в случая ще обърна повече внимание, защото в Образователната комисия ние обсъждахме това.
Искам да обърна повече внимание на физическата активност и здравето. Много малко са застъпени – говоря за масовия спорт, програмите, които са описани в Доклада, особено за добри спортни постижения ги има. Отборите и турнирите, които се правят ги видяхме, но в голяма част от младите хора или тренират -употребявайки разни анаболи, за да са красиви, ако приемем, че това е красиво, или те нямат тази възможност, за нормална физическа активност характерна за масовия спорт, и нямат условия къде да го провеждат.
Знаете, че добрият спорт е свързан и с доста средства. С повече спорт в училище, повече спорт в университетите – там се създават спортните навици и, разбира се, зная за Вашата подкрепа към добрите спортни постижения. Запозната съм с това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Клисарова.
Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проект за решение за одобрение на Годишен доклад за младежта за 2017 г., внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.


(закрито в 16,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА


Стенограф:

Маргарита Крачунова