Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



П Р О Т О К О Л
№ 57


На 9 май, 2019 г., четвъртък, от 14,37 ч. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект на Решение за откриване на медицински факултет в структурата на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, № 902-03-8, внесен от Министерския съвет на 18 април 2019 година.
2. Дискусия на тема „Лидерство за пътна безопасност“ по повод отбелязването на Световната седмица на пътната безопасност, 6 и 12 май 2019 година.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.

* * *



ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
Искам преди да започнем заседанието да кажа добре дошъл на нашия колега доктор Красимир Събев, който е новият член на Комисията по здравеопазване и се надявам, че така лекарите са изцяло представени в Комисията в цялото ѝ многообразие и наистина решенията ни ще станат още по-експертни. (Ръкопляскания.)
Откривам редовното заседание и предлагам на Вашето внимание дневния ред за заседанието:
1. Проект на Решение за откриване на медицински факултет в структурата на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, № 902-03-8, внесен от Министерския съвет на 18 април 2019 година.
2. Дискусия на тема „Лидерство за пътна безопасност“ по повод отбелязването на Световната седмица на пътната безопасност, 6 и 12 май 2019 година.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред. За 11, без против и въздържали се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ СТРУКТУРАТА НА УНИВЕРСИТЕТА „ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ“ - БУРГАС.
Кой ще представи решението от името на Министерството на образованието? Заповядайте. Моля да ме извините, заместник-министър Петър Николов, че Ви пропуснах в приветствията. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще изчета няколко изречения, които са подготвили колегите, за да влязат в протокола.
Създаването на медицински факултет в структурата на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас е по предложение на ръководството на висшето училище, подкрепено с решение на академичния съвет от 22 февруари 2018 година. На 7 февруари 2019 година проектът на висшето училище е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Проектът предвижда в новото основно звено да се обучават студенти по специалности от регулираните професии „Медицина“ от професионално направление „7.1. Медицина“ на образователно-квалификационна степен магистър. Университетът „Проф. д-р Асен Златаров“ включва в структурите cи 4 факултета: факултет по технически науки, по природни науки, по обществени науки, по обществено здраве и здравни грижи, департамент за чуждоезиково обучение и три колежа: медицински, технически, и колеж по туризъм.
Обучението за подготовка по медицина ще се осъществява в съответствие с изискванията на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите медицина и дентална медицина за образователно-квалификационна степен магистър. Според проекта за откриване на медицинския факултет академичният състав ще се състои от 54 души, разпределени в девет катедри, с което се осигурява съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона на висшето образование.
В медицинския факултет ще се подготвят лекари за нуждите на региона, за системата на спешната медицинска помощ, доболничната и болничната медицинска помощ, диспансери и центрове за опазване общественото здраве, научноизследователски институти, служби по трудова медицина. Университетът разполага с необходимата материално-техническа база за качествен образователен и научно-изследователски процес, отговаряща на съвременните изисквания за здравословни и безопасни условия на работа. За провеждане на необходимата клинична практика на студентите от факултета университетът е предвидил сключване на договор с болница „Дева Мария“.
Предложеният проект на решение на Министерския съвет е съгласуван в изпълнение с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 и 5 от устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като получените бележки и предложения са включени в справка за отразяването им. Проектът на решение не засяга разпоредби на европейски актове, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право.
Към това искам да добавя, че ние сме уверени, че Бургаският университет е университет, който върви нагоре, който поддържа високи стандарти на обучение и сме убедени, че това е добра крачка за българското висше образование, която трябва да бъде направена, и знаете, в момента обсъждаме промяна в Закона за висшето образование. Там има идея да се разработи карта за развитие на висшето образование, която да е съобразена със спецификите на регионите, с нуждите на пазара на труда и прочие.
Откриването – това, което Ви предлагаме, е напълно в съответствие с тенденциите, за които говорим, и по някакъв начин е консенсусно и в академичната общност, и сред хората, ангажирани с Министерството на образованието и нашата работа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Николов.
Министерството на здравеопазването ще изкаже ли своето становище?
Доктор Пенков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости, господин Заместник-министър! Ние напълно подкрепяме създаването на факултет към Бургаския университет. Ясни са причините. Виждате какви регионални диспропорции има във връзка с разпределянето на лекарите в България. Считаме, че по този начин ще дадем в голяма степен възможност за кариерно и академично развитие на колегите, които работят в Бургаския регион и околните области. Доколкото разбрах от мои колеги, които са посетили факултета, там са създадени прекрасни условия за обучение на децата, така че с удоволствие подкрепяме тази инициатива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря.
Не присъства Българският лекарски съюз предвид събора, който се провежда тези дни. А другите съсловни организации? Няма да изкажат становища. Може би от Националната агенция за оценяване и акредитация – заповядайте, професор Кабакчиева, защото е важно да чуем Вашето мнение, макар и да имаме положителната Ви акредитационна оценка.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА (Национална агенция за оценяване и акредитация): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин заместник-министър, уважаеми гости и колеги! Както беше казано, на 7 февруари 2019 г. акредитационният съвет обсъди и прие доклад на постоянната Комисия по здравеопазване и спорт и гласувахме оценки по критериалната система за оценяване на проект за откриване на факултет. Всичките оценки по критерии са положителни. Там се гласува с „положително/негативно“.
Пак бих подкрепила това, което каза господин Пенков – експертната група изрично обърна внимание на добрата материална база, изразиха се, че това било бутиков факултет, толкова добра материална база била осигурена. Имаме шест препоръки и не знам дали трябва да ги чета. И в момента тече акредитация на специалност медицина в този факултет. Това е. Ако имате въпроси, бих отговорила.
Мотивировката е тази, която вече беше казана. Университетът изтъкна факта, че повечето лекари в Бургаска област са около и над 60 г., тоест имат потребност от млади хора и че наистина има диспропорции в разпределянето на лекарите. Така че това е основният мотив за този факултет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания или въпроси.
Доктор Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Първо искам да питам има ли представители на Бургаския университет, да ги питам тях?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Бяха поканени, но мисля, че поради заетост съобщиха, че няма да могат да се включат в заседанието. Имат академичен съвет.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Искам да попитам тогава Агенцията по акредитация колко хабилитирани лица има във връзка с клиничните специалности, които трябва да започнат това обучение на студентите, защото това е нещо много сериозно – да се разкрива такъв седми факултет в България при намаляваща държава – 7 милиона, когато бяхме 9 милиона, бяха 4 института. Сега сме седем милиона, правим седми факултет, малко странно. За Бургаска област има нужда… Варна е на 130 км, Стара Загора по магистралата е също на 130 или не знам на колко е.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Веднага ли да Ви отговоря?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Ако можете, да, че ми е интересно какви доценти има там…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, формулирайте въпроса и не влизайте в диалог извън микрофоните!
КАЛИН ПОПОВСКИ: Колко хабилитирани лица има във връзка с обучението по медицина?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако сте приключил с въпроса, давам думата на госпожа Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: По спомени, защото това мина февруари месец, те имат необходимия брой хабилитирани преподаватели за откриване на факултет – 40. Понеже Ви интересува възрастовият състав, повечето от тях не са на млада възраст, на 62-63 години. Заради това една от нашите препоръки е да се осигури по-нататък достатъчен брой хабилитирани преподаватели в предклиничните дисциплини на по-млада възраст. И това е и причината, поради която ние не сме обсъждали сериозно капацитета, но вероятно ще дадем по-малък капацитет от изискуемия, за да се види как ще тръгне в първите три години това висше училище. Ако ми дадете мейл, мога да Ви пратя точния брой на хабилитираните преподаватели, но е сигурно, че те имат изискуемия брой преподаватели и договори. Има съгласие за преподаване там, всички декларации за съгласие са при нас, така че това нещо е налице.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания или коментари? Не виждам.
Тогава пристъпваме към гласуване. Ще Ви запозная с Проекта на решение, който ще подложа на гласуване: „Решение за откриване на медицински факултет в структурата на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас“.
„Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование реши:
Открива медицински факултет в структурата на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование по специалността от регулираните професии медицина от област на висше образование здравеопазване и спорт и професионално направление медицина на образователно-квалификационна степен магистър.
Моля, гласувайте това решение. За – 10, против – няма, въздържал се – 1. Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно:
ДИСКУСИЯ НА ТЕМА ЛИДЕРСТВО ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ.
Днешната дискусия се провежда във връзка с постъпило в Комисията по здравеопазването писмо с входящ № 923-00-3 на 19 април 2019 година от д-р Скендер Сила – ръководител „Мисии“, представител на Световната здравна организация в Република България с молба да бъде проведено обсъждане във връзка с отбелязването на глобалната седмица за пътна безопасност – 6 до 12 май 2019 г. Седмицата на пътната безопасност на ООН цели да се постави на обсъждане възможността на пътната безопасност в ключовите отговорни държавни институции, гражданското общество и неправителствения сектор, като темата на тази седмица за 2019 г. е „Лидерство“.
След това кратко встъпление ще дам думата на д-р Скендер Сила за кратко експозе по темата.
СКЕНДЕР СИЛА: Благодаря, д-р Дариткова.
Уважаеми членове на Здравната комисия на парламента! За мен е голяма чест и удоволствие да бъда тук, за да Ви представя световната седмица на СЗО за пътната безопасност на ООН. Благодаря Ви за това, че включихте в дневния ред на Вашето заседание обсъждането на тази важна тема. Както вече чухте, темата за тази година е лидерството и мисля, че е пример за лидерство фактът, че Вие включихте в дневния ред този въпрос, защото целта на тази световна седмица за пътна безопасност е държавните институции и широката общественост да бъдат отново привлечени към темата, да я обсъждат и да се промени ситуацията, защото това е една много важна тема не само за света, но и за България в частност, защото ежегодно хиляди хора губят живота си по пътищата.
Бих искал да започна с цитат на генералния директор на СЗО д-р Тедрос от глобалния доклад за пътна безопасност за 2018 година. Той посети миналата година България и проведе среща с доктор Дариткова. И така той казва: „Има едно позвъняване, олицетворяващо най-големите ни страхове, онова, с което ни съобщават, че наш близък е загинал или пострадал в катастрофа“. Всички неизменно изтръпваме, когато чуем линейките да профучават покрай нас на шосето. Сърцето ни се обръща при споменаване на пътнотранспортно произшествие по новините. Катастрофите обаче не са нещастни случаи, те могат да бъдат предотвратени.
Ежедневно чуваме по новините в България, тази толкова красива страна, която губи от човешки потенциал заради катастрофи. Това е една огромна цена, която се плаща, това са огромни здравни разходи за лечение на хора, които са загубили трудоспособността си за дълго време, а понякога и завинаги.
Насърчаващ е фактът, че в последните години се отчита намаляване на броя на смъртните случаи, но въпреки това техният брой на един милион души население е сред най-високите в Европейския съюз. На първо място е Румъния, на второ място е България и мисля, че е време да се обединят усилията на всички, за да се спаси човешки живот, да се намалят произшествията по пътищата и да се намали броят на пострадалите.
Отлична новина е също така фактът, че в България е създадена Национална агенция за пътна безопасност. Вчера проведохме съвместна пресконференция, за да повишим информираността на обществото за този факт, както и за нашите инициативи. Световната здравна организация е готова да работи с всички Вас, с цялото общество и с парламентарната Комисия по здравеопазване в частност. И на срещата на регионалния комитет на СЗО ще поканим председателите на здравните комисии в държавите-членки, за да помислим как съвместно можем да работим да се подобри здравният статус, да се разработват политики в тази посока и най-вече да се следи как те се прилагат.
Благодаря Ви още веднъж за отличното сътрудничество. Ние ще се радваме то да продължи и в бъдеще, за да се справим с проблемите на общественото здраве в България.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря на доктор Сила.
Уважаеми колеги, за да имаме глобалния поглед върху проблемите на пътната безопасност, при нас в Комисията днес присъстват представители на новосъздадената агенция, която вече беше презентирана от д-р Сила – Национална държавна агенция по безопасност на движението по пътищата в лицето на нейния председател госпожа Малина Крумова и Анжелина Тотева – заместник-председател, представители на главна дирекция „Национална полиция“ и на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Така че сега вече дискусията е свободна и приканвам всеки от Вас, ако искате нещо да допълните или да информирате допълнително Комисията по здравеопазване или Вие, уважаеми колеги, ако искате да се включите, както също и Министерството на здравеопазването, наистина обмяната на информация и доброто партньорство са в основата и на добрите решения.
Заповядайте, госпожо Крумова.
МАЛИНА КРУМОВА (Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“): Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
За мен е чест да бъда тук пред Вас и ще използвам възможността само да Ви запозная с няколко цифри. През 2018 г. загиналите по пътищата на България са 611 души, а ранените са над 6 хил. души, затова не е пресилено да кажем, че проблемът с безопасността на пътищата определено е проблем на общественото здраве. На фона на демографската криза 611 загинали ежегодно, като това е сериозно намаление спрямо данните от 2010 година, спрямо които изчисляваме напредъка на Националната стратегия за повишаване на безопасността на пътищата, това е сериозно намаление и спрямо данните от 2017 година, но въпреки това все още е много висок броят на загиналите, на жертвите, които сме дали на безопасността на пътищата.
Реално погледнато не само жертвите, но също така и тежко ранените представляват сериозен проблем, бих казала поставят сериозен натиск върху здравната и социалната система, тъй като нараняванията имат сериозен социален, психосоциален, личен ефект и върху семействата на пострадалите при катастрофи. Така че отговорността на всички ни е да направим възможното тези данни да не бъдат с по-положителни трендове.
Споменах преди малко, че спрямо 2010 година, когато е приета Националната стратегия за безопасност на движение по пътищата, и спрямо която са определени целите по отношение на безопасността на пътищата, намалението на смъртните случаи е с 20%, което наистина е сериозен напредък, спрямо 2017 година е с 10%, но въпреки това напредъкът е недостатъчен и затова в началото на тази година беше създадена Държавна агенция безопасност на движението по пътищата. Нашата основна задача е да координираме действията на институциите, които отговарят за различните елементи на безопасността на движение по пътищата. Тези различни елементи, разбира се, за всички нас е ясно, че са път, автомобил и водач. А също така да гарантираме, че действията на институциите и на неправителствените организации и на обществото като цяло са в една посока и че действаме заедно, тъй като това е комплексен проблем, който изисква комплексни решения, да извършваме обективен анализ на данните от всички ведомства, който да не бъдат на базата на фрагментираните им функционални задължения и да наблюдаваме, и, разбира се, оценяваме ефектите от мерките, които се предприемат с оглед подобряване на тяхната ефективност и предприемане на коригиращи действия, ако такива са необходими.
Именно тези функции и задачи, които са представяни пред нас, ние можем да изпълним само в сътрудничество с всички държавни ведомства, с Народното събрание, с тази комисия, и, както казах и преди малко, с неправителствените организации. Възнамеряваме да използваме в детайли международния опит и затова се радвам на поканата на Световната здравна организация за активно участие в рамките на тази седмица, тъй като не желаем да измисляме топлата вода, а по-скоро да приложим добър опит, който вече съществува и в европейските държави, и не само в европейските държави, и показва добри резултати, за да можем да постигнем бързи и адекватни резултати, тъй като очакванията към намаляването на жертвите по пътищата и тежко ранените са изключително големи.
Най-важно и може би като заключително послание бих искала да кажа, че трябва да променим философията си на разглеждането на пътнотранспортни произшествия от констатации и за това, че има такива, по-скоро да пристъпим към оценка на риска към предварителни и превантивни действия, така че да предотвратяваме. И затова, както казах и преди малко, разчитаме на сътрудничество с всички държавни институции, Народното събрание, цялото общество. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ (Българска асоциация на пострадали при катастрофи): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Световната здравна организация неслучайно е избрала да има седмица за Пътна безопасност и то в глобален мащаб. Годишно по света загиват над един милион души при катастрофи. В Европа тази цифра е около 25-26 хиляди. В България говорим за между 6-700. Когато говорим обаче за 25-26 000 души всяка година загинали в Европа, тези абстрактни цифри, ако така ги определим и онагледим със самолетни катастрофи, това означава всяка седмица в рамките на една година 2 пъти седмично да пада по един самолет на територията на Европа. Тогава Вие разбирате, че това ще бъде абсолютен шок за транспорта, за транспортната система и за въздухоплаването. Но въпреки всичко от тези 25 хиляди души ние не спираме да се движим по пътищата и не спираме транспортната система.
Освен това Световната здравна организация е посочила като причина номер едно за смъртността при младите хора пътнотранспортния травматизъм, не са сърдечносъдовите, не са други заболявания. Младите хора загиват при катастрофи.
Слизайки на национално ниво в рамките на 10 години един град като Банско с население 8-9000 души е изчезнал, а един град с население 60 хиляди души е бил увреден. Както каза госпожа Крумова, това засяга здравната система, засяга социалната система, натоварва пенсионната система и когато една линейка отива за катастрофа, може би в същия момент тя е отнела ресурса за една родилка или за един човек, който е получил инфаркт. Така че проблемът изключително касае всеки един от нас и усилията, които са насочени, трябва да бъдат чрез всички институции и ведомства. Ние в тази седмица свалихме и акцентирахме от глобалния призив „Спаси живот-говори“ акцентирахме върху две теми, които са актуални в България, това е безопасното превозване на деца.
Ще Ви запозная съвсем накратко, през годините имаме намаляване на катастрофите, имаме намаляване на броя на загиналите, но, за съжаление, броят на загиналите деца е една постоянна величина, която не се променя, около 30 деца загиват годишно при катастрофи. И тук идва големият проблем, че те са загинали основно като пътници – 70-75% от тези 30 деца са загинали като пътници. Затова акцента, който поставяме с нашите партньори, е да научим родителите да използват детски седалки, да използват колани на задните седалки, защото се научихме шофьорите и пътниците отпред да слагаме коланите, но коланите на задни седалки за съжаление все още не се използват.
И втората тема, която е акцентирана тази седмица, е оказването на първа помощ. Всички знаем – тези, които сме взели книжки, че има едни часове, които са от Червения кръст, те са само осем часа. Оттам нататък оказването на първа помощ никъде, поне за масовите шофьори, не се преподава, не се възобновява, няма такива опреснителни семинари или процедури. Когато стане пътен инцидент едно елементарно глътване на език може да причини смърт, ако ние не сме подготвени. Така че ще се опитаме и с Червения кръст, и с други партньори тези умения и знания да бъдат възобновени. Може би в новото законодателство ще има някакви предвидени варианти за опресняване на тези знания.
Благодаря Ви за това, че ни приемате и ни изслушвате. Надяваме се, че когато влязат новите закони за движение по пътищата, те бързо ще бъдат разгледани и приети. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Ще има ли гледна точка на МВР? Не. Ако има някакви въпроси, колеги?
Доктор Пенков, заповядайте, разбира се. И Министерството на здравеопазването е важно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз да кажа картината от наша гледна точка. Нашите екипи и нашата спешна помощ винаги е първа на местопроизшествието. За съжаление не е добра картината. По нашите регистри за 2018 година имаме общо 11 хиляди 480 пострадали лица, което е огромно число. На място имаме загинали 342 човека – там, на ПТП-то. Останалите до това, което казаха колегите, 611 човека починали, са 269 човека починали след това в болници, след закарването им.
Само да споделя, че единствено 684 човека от тези близо 12 хиляди са били без никакви травми и последствия за тях, една изключително малка бройка. Почти във всяко ПТП има тежко увреден човек и тежко ранен, на който е трябвало да му се прилагат реанимационни мероприятия и интензивно лечение. От тези 10 500 човека 8500 близо са тежко наранени, с тежки увреждания, много от тях са с политравми. Непрекъснато са изпъстрени медиите с публикации в тази посока. Благодарен съм на Комисията по здравеопазване и на председателя ѝ, че сега пред Вас се събираме точно за тази Седмица на пътната безопасност, да може и Вие да се уверите, че държавната администрация не спи. В смисъл като говорим за лидерство, има решение на Министерския съвет, има създадена агенция, заети са няколко ведомства и то много активно в търсене на решения – краткосрочни и дългосрочни, за да намалим това чудо, да намалим тази война по пътя. Има една положителна тенденция, на която много се радвам. В последните години имаме почти постоянно спадане на загиналите от пътнотранспортни произшествия, но според мен това не е достатъчно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Пенков.
Заповядайте, доцент Околийски, имате думата.
МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ (Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми членове на парламента, уважаеми колеги! Аз ще продължа там, където спря заместник-министър Пенков, какви биха били най-спешните мерки, които може да предприемем, за да намалим тази ужасяваща статистика. Световната здравна организация, откакто съществува в България, се бори и пледира за въвеждането на здравно образование, системно здравно образование в училищата. Въпреки че миналата година беше приет стандарт № 12 от Министерството на образованието, който предполага пространство за въвеждане на подобни уроци, това все още не е факт. И това зависи от Вас, и от нас, и от Министерството на здравеопазването – да осигурим лобито, натиска за това младите хора, които посещават училище, да бъдат подготвени относно рисковете, които им предстоят в живота. Един от големите рискове е това да шофират безразсъдно, да употребяват алкохол или наркотици, което е един от факторите, който много утежнява тази статистика. А в момента в училище освен предметите, които са традиционни, не се преподава почти нищо. Това касае както рисковете на пътя, така и рисковете по отношение на сексуалното им здраве, храненето, тютюнопушенето, всички рискови фактори. Но тук сме се събрали да говорим за отговорното поведение на пътя.
Преди два дни стана една ужасяваща катастрофа до стадиона „Георги Аспарухов“, четири деца паднаха в Перловска река. Едното от децата, доколкото разбирам, няма чувствителност на краката и ръцете. Шофьорът беше младо момче. Предполагам, че той иска да върне времето назад, но това не е възможно. Начинът да не се случи тази катастрофа е и като младите хора чуват, разбират важността на това да шофират отговорно, когато вземат книжки, да си слагат коланите – това, което каза господин Тодоров. Аз съм научил моите деца да не се возят без колан. И те го искат от мен, това е тяхно изискване. Така че отговорността е както на родителите, така и на децата, но нашите деца трябва да бъдат подкрепени с едно компетентно, адекватно системно здравно образование в училищата.
И ако имате нужда от нашата подкрепа ние с доктор Сила и с колегите от регионалния офис се борим за това ежедневно, имаме десетки такива и семинари, и усилия, с доктор Дариткова сме разговаряли и по други теми на здравното образование, но ще се радвам, ако можем съвместно да лобираме и да постигнем въвеждането на този много важен предмет в училище. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Околийски.
Колеги, други изказвания, коментари, въпроси към нашите гости?
Имате думата, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Госпожо Председател и госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Направил съм си труда в годините по други поводи да направя анализ защо ги има тези катастрофи. Видял съм това, което по чужбина са направили като анализ хората, защото там го имат, тук го нямаме, тук работим на сляпо, тук работим по инициатива, тук вървим след последствията, тук информираме, тук сме статистици. Надявам се новата агенция да не бъде агенция по статистика на безопасност на движението, защото ако е така – лошо, трябва да търсим начини как да се решат въпросите.
Установи се следното: че огромният процент от причината за катастрофите е неподготвеност и неготовност на шофьора да управлява автомобила. Всичко друго е празна работа! Всичко друго е вървим след последствията. Вие знаете, че системата бълва неподготвени шофьори. Ето, казвате, младо момче ударило тези деца тук. Въпросът е къде е персоналната отговорност към този, който го е пуснал на пътя и му е дал документа на този млад човек, неподготвен? Сега говорим възрастните хора да минавали през опреснителен курс и изпит. Не е въпросът те да минават. Въпросът е да спре системата неподготвените да ги пуска, след като е подготвен, тогава да влезе на пътя, дотогава да си бъде в школата, да си върви по практика, теория. Докато добре не научи законите, докато добре не се научи да управлява и докато не минат една, две, три години, където да стажува с водач до него, той не трябва да бъде пуснат в лява лента. И така нататък, тоест много са нещата, но всичко касае неподготвеността на шофьорите. И това води до всичко и ние тук, заплати вървят, събираме се, говорим, но няма да решим въпроса, докато простичко не създадем ясни, точни указания за това как: неподготвен шофьор на път не може да излезе.
Така когато се направи този анализ в България и аз апелирам към Агенцията това да се направи, не трябва да остане нито една катастрофа неанализирана, нито една – за причините на катастрофата, за подготовката на шофьора, за това кой му е дал книжката, за това имал ли е други нарушения, нямал ли е. Този анализ ще ни доведе до причините на всички катастрофи или съвкупността от причини. Тогава ние ще се концентрираме към тези основни причини, ще създадем пътища за постигането на целите към намаляване на тази трагедия буквално по пътищата.
Аз даже ще се опитам да задам въпрос на моя приятел д-р Пенков: наясно ли сте, господин заместник Министър, колко струват на системата на България, на НОИ, на обществото или поне на Касата тези катастрофи? Сигурно са над 100 милиона и нагоре. (Реплика.) Милиард и половина, ето. Огромна сума. А къде е отговорността на виновното лице в оздравителния процес на съответното лице, за да има дисциплиниращ, възпиращ ефект, да не се случват подобен род неща? Болниците страдат в момента, не могат да си приберат парите от такива, които са направили злополуката под влияние на алкохол, под влияние на наркотици или под някаква друга причина и той не участва в отделителния процес на този човек. Ако той участва, всички ще се замислят как да карат на пътя, знаейки какво ги очаква.
И на тази база – тежка инвалидизация, хайде към НОИ, хайде обществото да плаща за грешките и вината на другите. Защо? Защо да бъдем наказани всички ние за това? Затова апелирам да се направи анализ на катастрофите, този анализ да даде информация на нас всички къде са основните причини, кои са основните причини и като се убедим, хората на Запад са се убедили, че неподготвеността е тази, жесток контрол и пускане на шофьорите на пътя, защото иначе пускаме убийци. Ние де факто подготвяме убийци и ги пускаме. Ако се установи, че причината е техническа неизправност на автомобилите, тогава ще зададем въпрос: Къде спят сервизите тези, които минават там прегледи? И излиза, че ние трябва да решим на някои други институции работата, а страдащата е точно… Здравната каса изнемогва, НОИ изнемогва, обществото изнемогва, трагедии много и не върви в правилна посока.
Затова след като направим този анализ, след като направите този анализ, ще има възможността да се вземат, да се формират ясни и точни цели, да се формират ясно критичните точки, които генерират нарушения, които генерират катастрофи и тези точки да бъдат запушени, да бъдат силно ограничени и по този начин този проблем ще можем да го решим.
Ние с госпожа Крумова сме се зачели по водни проекти в регионалното развитие, надявам се проблемът с водната възглавница по пътя сега да изчезне, след като Вие водите нещата. Приветствам доцент Околийски за това, което каза за здравното образование в училищата и ние сме на същото мнение, даже имаме по-крути предложения. Едно е за информираността на децата, второ е те да излязат подготвени здравно от училище, защо не и изпит? Да има изпит за това той подготвен ли е здравно да влезе в обществото и готов ли е първо себе си да опази, второ да помогне и опази околните. Тогава имаме подготвен член на обществото.
Второ, Вие знаете ли, че в Америка и в някои държави в последния курс учат децата за разпознаване, ранна диагностика на инсулт, на инфаркт? Ако питаме нашите деца защото в семействата обикновено се случват тези симптоми, ако навреме хванат, тогава имаме златен час, в който може да спасим инфарктно болния, златни два-три часа за инсултно болния, по-малка инвалидизация, тоест тази здравна подготовката е всеобхватна. Приветствам това, което казвате, с радост бихме го подкрепили и се надяваме да успеете и Вие и да ни го предложите добре и Комисията да прецени къде и по какъв начин, как да го наложим това здравно образование Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Колев.
Госпожо Крумова, искате нещо да добавите?
Заповядайте.
МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Съжалявам, че отново вземам думата, но се чувствам длъжна да коментирам казаното от господин Колев. Ние, както каза той, с него се познаваме по други теми и се надявам да имаме същото добро сътрудничество и за в бъдеще във връзка с тази тема.
Само да допълня нещо към казаното от доктор Околийски, по-скоро би следвало да разглеждаме образованието, здравното образование и безопасността на движението по пътищата в този контекст в по-широк аспект като въобще създаване на култура за здравословен начин на живот, не само за децата, а изцяло ангажимент към цялото общество да можем всички ние да осъзнаваме отговорността си към собственото си здраве.
И сега към казаното от господин Колев няколко неща.
Първо, ние точно това правим в момента и това ни е първата основна задача – този комплексен анализ. Този комплексен анализ, който трябва да даде именно кои са факторите, причините за тази висока смъртност в България, която констатираме. Категорично идеята на създаването на Държавната агенция е не да се превърне в поредния отчитащ статистиката орган, а да действа на базата на тези данни, да установява какви са причините, какви са основополагащите фактори, които оказват влияние, и които водят до тази висока смъртност, за да може именно да реагираме адекватно. И по отношение на предложението и на това, което казвате, че трябва да не остане нито една неанализирана катастрофа, категорично подготвяме в момента предложение по какъв начин това да става, защото вероятно ще изисква и нормативни промени, било то законови или подзаконови нормативни документи, които трябва да бъдат издадени, за да се установи механизмът и адекватния начин, по който това да се извършва, но това е ключово, за да се установяват механизмите на случването на катастрофата и това, което е довело до високата смъртност в един или друг случай.
Тук искам само обаче да направя една забележка. Въпреки че много голяма част от катастрофите вероятно са по причина недостатъчна подготвеност на водачите, има част от тях, които са по причина умора, по причина други фактори, свързани с водачите. Личното ни мнение на нас като агенция, отговаряща за безопасността на движението по пътищата, е, че трябва да разглеждаме тематиката комплексно, тоест почти никога не става въпрос само за една причина и само за един фактор, който оказва влияние върху случването на определено пътнотранспортно произшествие и в този контекст философията, върху която трябва да насочим усилия, е това да имаме една пътно-транспортна система и контрол върху състоянието на автомобилите, която гарантира, че дори и при грешка на човека тя няма да доведе до смърт или тежко нараняване.
Така че да, водачът е ключов фактор, но той е единият от ключовите фактори. Другите два са, разбира се, пътят и автомобилът и като последен елемент, който не е причина за случването, но пък е причина вече за установяването на това дали в крайна сметка последствията от едно пътнотранспортно произшествие ще бъдат смърт, тежко нараняване или липса на такива, е реакцията и реакцията на спасителната верига, и доколко адекватна и навременна е тази реакция. Така че всички тези елементи са важни, за да се постигнат резултатите и аз не бих ограничавала само до водачите. Напълно прав сте в казаното, но не бих го ограничавала само до водачите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Други коментари, колеги?
Аз искам да благодаря на всички за участието в тази дискусия. Смятам, че наистина е важно и лидерството на Комисията по здравеопазване тази седмица се надявам да се окаже решаващо, защото наистина комплексният подход е важен и дискусията по темите от различни гледни точки може да допринесе за това да се намерят решения на всички проблеми, които комплексно водят до тези пътни трагедии. Така или иначе ние наистина трябва като Комисия по здравеопазването, а и като разумни граждани, да работим за превенцията във всичките ѝ аспекти.


Благодаря на всички. Пожелавам да имате една хубава вечер и да шофирате разумно.
(Закрито в 15,27 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Антон Лазаров