Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 62


На 18 юли 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-37, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 5 юни 2019 г. – първо гласуване.
2. Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам тя да се състои при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-37, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 5 юни 2019 г. – първо гласуване.
2. Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.

Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуване на дневния ред, разбира се, ако няма други предложения, искам да поздравим новия член на Комисията по здравеопазването госпожа Анна Славова. Добре дошла! Надявам се да донесе свеж полъх в Комисията извън медицинските среди.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 954-01-37, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 5 юни 2019 г. – първо гласуване.
От името на вносителите – доцент Йорданов, имате думата да мотивирате внесения законопроект.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този законопроект е във връзка с необходимостта тежестта върху българските граждани, които нямат възможност да се справят с тежестите на ежедневния живот, да бъде малко облекчена. Касае хранителните продукти и лекарствата основно. В нашата комисия, естествено, е по-важно да говорим за идеята ни за лекарствата.
Проблемът с лекарствата е ясен. Ние сме в ситуация, при която определени лекарства изчезват от пазара, други са с по-висока цена, и много български граждани са принудени да ги закупуват от съседни страни – Гърция, Турция, Сърбия и така нататък, парадоксално, където те могат да бъдат взети на по-изгодни цени. Ние предлагаме, след нашия анализ, имайки предвид опита в над половината от страните – членки на Европейския съюз, да намалим данък добавена стойност върху лекарствата, като основно разчитаме, че при едно намаляване на данък добавена стойност съответните цени ще бъдат взети под внимание от органите, които нормират цената на лекарствата. Това представлява намаление и на тези лекарства, които се заплащат от Здравната каса. Най-малко там ще постигнем ефекта, тоест Здравната каса ще заплаща на по-ниски цени.
Не можем в момента да кажем при намаляване на данък добавена стойност с 9% с колко може да бъде намалена цената на лекарствата, защото се появиха анализи, че това намаление може да отиде за сметка на търговците на едро, на производителя или на други структури, но най-малко при тези лекарства, които се заплащат от Касата, можем да постигнем един добър ефект. Затова Ви предлагам да подкрепим това намаление на данък добавена стойност върху цените на лекарствата – тема, която от няколко парламента насам се върти в публичното пространство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това беше мнение на вносител.
Уважаеми колеги, разполагате със становищата на всички, към които сме отправили искане за мнение по внесения законопроект. Само по желание на присъстващите вносители на такива становища, представителите на институциите и неправителствения сектор може да се включат с допълнителни аргументи за или против законопроекта.
Има ли желаещи от гостите? Не виждам.
Давам думата на народните представители за изказвания.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Проблемът, който поставя този законопроект, е от много сериозно значение по отношение на цялостната политика на държавата към една огромна част от нейните граждани, които се намират или под границата на бедността – няма да цитирам вече данните на Националния статистически институт, те са достатъчно красноречиви – или около границата на бедността. Всички спекулации, че промяната на ДДС, видите ли, касае събираеми данъци, които ощетяват държавата и по този начин нарушават доходоносността, са абсолютно спекулативни. Още по време на обсъждането преди месеци в пленарната зала няколко пъти ние споделяхме, пък и много експерти го заявиха по медиите, че такава унифицирана политика на ДДС, еднаква за всички стоки в една страна, България се нарежда на почетното място само до Дания, а разликата между брутния вътрешен продукт на глава от населението и позицията на Дания като стандарт на живот е несъизмерима с тази на Република България.
В областта на здравната политика аз ще си позволя от всички поднесени становища да адмирирам становището на Българския фармацевтичен съюз в лицето на неговия председател професор Гетов, който, разбира се, е дал принципно становище, че ако става дума за намаляване на ДДС, то това ДДС трябва да бъде отнесено към всички лекарства, които са по лекарско предписание. Абсолютно прав е професор Гетов, тъй като ние като държава се намираме и в този ракурс – в едно от най-незавидните положения в Европейския съюз, където на практика около 60% по данни на Евростат от допълнителните, давани от джоба на българския гражданин, които формират този незавиден процент на доплащане около 45%, са средства, които се дават за лекарства.
Съобразявайки се обаче със състоянието на бюджетната стабилност на държавата, Българската социалистическа партия е ориентирала своето предложение към лекарства, които се заплащат от ресурса на Националната здравноосигурителна каса. Още повече че ако това се реализира, и се направят необходимите разчети, които ние ги представихме още миналата година при предложенията за бюджета, когато за първи път се коментираше ДДС за лекарствата и за храните с така наречените позитиви, които се реализират от свиването на сивата икономика, от повишените плащания по отношение на различни таксови плащания в държавата, това неминуемо ще се отрази. Независимо от това как ще коментираме кой ще получи намалението на цената, тази цена ще бъде ориентирана в аспекта, в който от нас е предложен в този законопроект – в полза на Националната здравноосигурителна каса.
Виждаме от наскоро поднесени – втори сериал на проекти за допълнително осигуряване на средствата на здравното осигуряване, че независимо от всички, точната дума е спекулации. Явно следващите години Националната здравноосигурителна каса ще се окаже основният стълб и основният стожер, който отговаря за осигуряването на здравеопазването на българската нация, и по този начин нашият законопроект ще може да подпомогне нейното съществуване, подобряването на нейния икономически климат, да го наречем така, и възможността действително да бъдат въвеждани и нови здравни технологии. В близкото минало имахме много неприятни спорове по отношение на това, а ще имаме и в бъдеще, тъй като здравните технологии много бързо навлизат в клиничната медицина. Те са изключително ефективни, но и много скъпи.
В този смисъл призовавам всички народни представители да подкрепят този законопроект, тъй като той е в интерес на българската нация. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли реплики, уважаеми колеги? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Аз бих погледнала на нашия законопроект и от друг ъгъл. Как би се отразил и върху лечебните заведения? Знаете, в момента непрекъснато сме в една тревога за тяхното състояние. Затова, подкрепяйки професора, бих казала, че в момента продължаваме с разчетите, събираме информация от възможните източници, за да бъдем много по-конкретни. Мисля, че този законопроект трябва да бъде подкрепен. Ако не, след време ще трябва пак да си поговорим. Тогава ние ще изнесем много точни данни, а сега това, което ще кажа, е малко ориентировъчно, тъй като не са пълни данните. Но какво сочат към момента?
С предложението за намаление ставката по ДДС от 20 на 9% за лекарства, включени в списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, медицински изделия и диетични храни за специални медицински нужди, сумата, която ще се освободи от публичен финансов ресурс, казвам пак, е около 338 милиона годишно. Този ресурс, ако бъде добре структуриран, професионално структуриран, върху което работим и в момента като вариант, може да остане в лечебните заведения и с него те да оперират, включително и за трудовите възнаграждения – нещо, което непрекъснато витае в публичното пространство, и виждате непрекъснато протести на здравни работници, особено медицинските сестри.
Възможен ли е този законопроект? Може би някои от Вас са скептици, но бихме казали: да. Мисля, че той трябва да бъде подкрепен. Да, ще намалеят с относително същата сума и приходите в бюджета. Ще кажете: откъде ще дойде покритието в този случай? Специалистите сочат, че резерв идва от брутния вътрешен продукт, който и в момента е консервативен. За 2019 г. той е в размер на около 116 млрд. лв., а въпросната сума, за която Ви съобщих, е около 1,3 – 1,5% от брутния вътрешен продукт. Очакваното преизпълнение за 2019 г. на брутния вътрешен продукт е около 2,1%, следователно ще остане 1% за резерв, който може да бъде разпределен и да остане в лечебните заведения, включително и за заплати.
Моят апел към колегите е да подкрепим този законопроект, тъй като дава възможност да останат средства вътре в самата система. Има и други механизми, с които икономистите ще ни помогнат – как най-добре да направим така, че ресурсът, който остава, да не отиде за други цели, а да бъде само за здравеопазване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Има ли реплики към доктор Найденова? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Запознах се много внимателно с мотивите на вносителите и съм убедена, че те искат да постигнат този ефект за намаляване на цените на лекарствени продукти. Ще говоря в тази комисия за лекарствените продукти, а в Комисията по земеделието, където също съм член, ще говоря за хранителните продукти.
По принцип съм убедена, че Вие сте запознати, че ДДС е косвен данък, който реално не е компонент от ценообразуването на лекарствените продукти, но в крайна сметка остава за сметка на крайния потребител. В тази връзка съвсем нормално е при намаляването му да се очаква да се постигне този ефект от намаляване на цената на лекарствени продукти. Но какво всъщност ще се случи? Няма да има намаляване на цената на лекарствения продукт и всички тези приходи, които Вие твърдите, че ще бъдат в повече в бюджета, всъщност ще бъдат по малко.
Чисто популистки мога да гласувам за Вашия законопроект, защото след това ще обяснявам как всъщност съм гласувала за намаляване на лекарствените продукти. Но напълно осъзнато и давайки си сметка, че този ефект няма да бъде постигнат, ще бъда против Вашия законопроект, защото е важно да се търсят варианти, при които резултатът, ефектът, който си поставяте и гоните, да бъде постигнат.
В тази връзка ние Ви предлагаме може би от една година да помислим как ДДС за лекарствените средства да се връща в определен размер на крайни потребители, като те станат контролът и всъщност донесат тези повече приходи в бюджета, които Вие залагате и очаквате. В противен случай, всички, в момента може би е най-подходящият период да си кажем: имаме диференцирана ставка на ДДС в сферата на туризма. Нима някой от Вас смята, че в момента туристическите ни услуги са сравнително конкурентни и ефектът с диференцираната ставка е постигнат с намаляване цените на туристическите услуги? Не, разбира се! Същото ще се случи и с лекарствата, така че от името на парламентарната група на „Воля“ и „Воля“ в залата ще гласуваме против този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Таскова.
Реплика – заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Изключително много уважавам мнението на колегата от „Воля“ госпожа Таскова, която има и опит в отношението към този клон на взаимоотношенията между държавата, дистрибуторите, пациентите, гражданите на страната, но искам да попитам две неща, ако тя може да ми отговори. Смятате ли, че е популистко в цяла Европа, в държави, които са далеч над нас по брутен вътрешен продукт, ставката на ДДС за лекарствата да бъде много по-ниска, отколкото за повечето останали стоки? Смятате ли, че е популистко също така продължаващото ниско ниво на ставката на ДДС при туризма? Нека да не обвиняваме ДДС, че е причина за слабите резултати от туризма в България. Нещата са много по комплексни, отколкото можем да ги представим с няколко изречения.
Това наше предложение не е дошло така, както сподели тук един колега преди 48 часа, по пижама, написано преди лягане, а е много добре обмислено, тъй като е заимствано като идея и като реализация от – ще Ви припомня кой го каза, ако се интересувате – практиките на много водещи държави. Да не говорим, че обкръжаващите ни държави на Балканския полуостров имат абсолютно диференцирана ставка на ДДС за лекарствата.
В това отношение ще помоля колегите от ДПС също да вземат отношение. (Реплика.) Ако искат, разбира се. Недейте да се обучаваме сега, казвам: ако искате.
Моите въпроси бяха към госпожа Таскова. Ако може да сподели нейното мнение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност за дуплика, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми професор Михайлов, неведнъж в тази комисия, а и в залата съм поставяла на първо място контрола. В тази връзка в условията на контрол в нашата държава смятам, че ефектът, който целите да постигнете, няма да го постигнете, цялата сума от намаляване на ДДС ще бъде разпределена по веригата между търговци на едро и производители. Затова казвам, че на този етап предлагаме по-скоро да се възстановява ДДС на краен потребител, за да можем да го ангажираме в системата по контрол, а не да намаляваме ДДС-то, тоест за него така ефективността ще е по голяма.
По втория Ви въпрос за останалите членки, да, така е, факт е, но отново говорим при условията на България към този момент.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, други изказвания?
Съвсем накратко ще изразя становището на парламентарната група на ГЕРБ.
Уважаеми колеги, разбирам, че дълго сте обмисляли тези предложения, защото имахте възможност да се уедините и да подходите творчески към проблема с ДДС, само че той не е нов за нас. От 2007 г., мисля, се правят подобни законодателни предложения в Народното събрание и те досега са отхвърляни с аргументи, които и днес на това заседание се изложиха, а именно че не може да се оцени ефектът за крайния потребител. Едно намаляване на ДДС се прави с цел да се подпомогне съответният бизнес. Не допускам, че смятате, че фармаиндустрията трябва да бъде подпомагана. По друг начин може да се постигне, а не чрез данъчни промени, по-добрият достъп на българските пациенти до медикаменти, особено реимбурсирани през Националната здравноосигурителна каса.
Ако дълго сте обмисляли тези предложения, трябваше коректно да изпишете и терминологията, и да използвате легалната дефиниция, която се дава за повечето от текстовете, които сте предложили. Освен това Вие сте намесили намаляването на ДДС едновременно за различни видове продукти, без да ги конкретизирате. Особено е объркването по отношение на списъка, който сте написали за лекарствата, включени в списъка на Националната здравноосигурителна каса, защото касае въпрос за два списъка – част от лекарствата фигурират и в единия, и в другия, и настъпва тотално объркване, което ще увеличи административната тежест, ако трябва по този начин да се случи.
Освен това предлагате и замяна на ставката за това кога да се регистрираш по ДДС – нещо, което категорично трябва да мине през комуникация с европейските институции.
Всичко това, което казвам, е отразено в становищата на различните институции. Смятам, че наистина трябва да се мисли и за възможности българските пациенти да имат достъп до висококачествени и високоефективни лекарства, но това да стане чрез промени в здравноосигурителния модел, в законите, които касаят системата на здравеопазване, а да не търсим варианти през данъчни закони, защото те са несигурни и компрометират приходната част на бюджета, която пък може да се използва за преразпределителна цел с цел подобрение на социалните плащания.
Ние няма да подкрепим този законопроект.
Имате ли реплики към мен?
Заповядайте, професор Михайлов, бях сигурна.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Чувствам се изключително засегнат от начина, по който представяте нещата. Безспорно в един такъв сложен законопроект могат да бъдат допуснати логистични и технически грешки по отношение на списък на медикаменти, по отношение на това в кой точно списък на НЗОК те се намират. Ние тук представяме законопроекта пред уважаемата комисия като принципно решение на един от въпросите, който е много, много тягостен за българските граждани и за българската нация – това е достъпът до модерно лечение, до ефективно лечение, както Вие казахте.
Позволете ми да Ви споделя, и в този смисъл правя репликата, че всички тези достижения, които могат да бъдат направени, преди всичко трябва да бъдат реализирани с икономически лостове. Законовите лостове по отношение на здравеопазването, без да бъда особено критичен, като изключим един основен дефект – цялостната структура на модела на здравеопазването, който на практика го прави порочен, са доста добре обмислени през годините. Правени са много промени както в Закона за контрол на лекарствените средства, така и в Закона за здравето, но да спорим тук пред уважаемата комисия дали има, или няма полза и да излизаме с парадигмата, че данъкосъбирането ще бъде нарушено, това не може да издържи практиката на времето, като пак си позволявам да потретя, както казват нашите възрастни родители, че тази практика е повсеместна в Европейския съюз. Повсеместна е!
Какъв ще бъде механизмът след това на реализирането на това ДДС? Това е въпрос, който аз, разбира се, не съм икономист, но съм го дал да изслушам мнението на експертите. Едва ли в момента тук между нас има такива истински експерти. Рано или късно ние ще променим това ДДС. Като човек, преживял 35 години в средата на здравеопазването, мога да Ви кажа, че съм сигурен, че ще се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Малко се затруднявам да отговоря на всички тези, които изложихте, но започвам от това, че най-вероятно Вие сте използвали именно експерти по ДДС, когато сте писали този законопроект, защото става въпрос не за закон, който касае системата на здравеопазване, а за данъчен закон. Логично е обикновено данъчните закони да се обсъждат тогава, когато се прави бюджетът, тоест в края на годината, така че и тук сте сбъркали времето.
От друга гледна точка искам да кажа, че и терминологията е изключително натрапваща се още с първото изречение, защото никъде в действащото законодателство не става въпрос за лекарства, навсякъде се говори за лекарствени продукти. Философията може би е благородна, само че терминологията, която сте използвали, е неточна и ефектите, които очаквате, са абсолютно несигурни. Повтарям, че наистина не би следвало да бъде подкрепен на първо четене този законопроект.
Изказване – господин Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но имаше едно изречение от професор Михайлов, което ме кара да се изкажа. Вижте, на нас също ни се иска да направим така, че да имаме нулева ставка на ДДС за лекарствата, но ни се иска също и минималната пенсия да бъде колкото минималната работна заплата. Това са несъвместими неща и трудно ще станат. Според мен не е справедливо, ако имаме в случая намаляване ставка на ДДС, защото и богатите ще могат да се възползват от това намаление и тези средства няма да отидат при слоевете, които най-много заслужават – тези, които са ощетени.
В тази връзка по-добре да помислим. Първо, почти всички работодателски организации са против. Доктор Адемов ми направи чудесно впечатление днес в парламента с анализа, който направи на социалната и на финансовата система. Това е много чуплива тема. Не можем с лека ръка тук да вземаме икономически решения, и най вече Здравната комисия. По-добрият вариант е да помислим защо лекарствата на дребно в мрежата на Гърция са с по-ниска цена, отколкото ги купуват нашите аптеки на едро? Там е разковничето.
Разковничето за намаляването на цената на лекарствата е другаде, не е в ДДС. Затова, ако искате, да обединим усилия в тази посока, за да можем наистина да сме полезни на нашето население, и най-вече на тези, които, сигурно е по нежелание, но се налага да потребяват лекарства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики?
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Моята реплика е следната.
Вие казахте, че ще бъде много хубаво, ако имаме нулева ставка, и всички ще се съгласим. (Реплика: „А пенсиите?“.)
За пенсиите не говорим. Сега говорим за ставката, пенсиите настрани. В момента говорим за ДДС върху лекарствата, и точно тези, които НЗОК покрива. Говоря и за храните със специално предназначение и така нататък – това, което пише в законопроекта.
Спомняте си, когато гласувахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса по пера и по редове. Той не е пред мен и не мога да цитирам, но трябва да Ви кажа, че където пише: лекарствени продукти, сумите, които са вдясно в тази колона, са с включен ДДС. Виждам, че сега нямате това мислене, вероятно и финансистите ще ни помогнат в тази посока, но ако по-нататък се освободят точно тези редове, които касаят това, което нас ни интересува, това, което ние предлагаме – да се освободи от ДДС, тогава ще стане вътрешно преструктуриране в този бюджет, без да се пипа макрорамката. Разбирате ли?
И още, това е игра, която ще кажете: ние сме лекари, не я разбираме, но можем да поставим въпроса пред специалистите. Ако сега Вие отхвърлите този законопроект, мисля, че няма да се спре да се мисли в тази посока и ще има предложения – положително. Трябва да се меси питката в тази посока. В крайна сметка трябва да защитим интереса на пациента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Имате думата за отговор, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаема доктор Найденова, абсолютно сме убедени, че това намаление, ако го гласуваме, няма да отиде точно при уязвимите слоеве, които заслужават да получат намаление на тези средства. Абсолютно сме убедени в това! Затова още веднъж моля, помислете всички, нашите усилия трябва за бъдат там – съседните нам държави имат по-ниски цени на лекарствата, почти навсякъде. Там да насочим нашите усилия. Не можем и не бива да пипаме в момента ДДС-то, защото сме абсолютно убедени, че няма да отиде при уязвимите слоеве. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Колев.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-37, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 5 юни 2019 г.
За – 8, против – 1, въздържали се – 11.
Не се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2018 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
От името на Министерството на младежта и спорта – господин Павлов, имате думата да представите Доклада, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Радвам се да бъда в Комисията по здравеопазването към Народното събрание. Сигурен съм, че вече сте се запознали с Доклада за младежта за 2018 г., като ще се опитам съвсем накратко да откроя някои основни акценти, които са в полето на настоящата Комисия по здравеопазването.
Годишният доклад за младежта се разработва в изпълнение на Закона за младежта, като предоставя информация за състоянието на младежта в страната и отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежка през 2018 г.
За целите на Доклада по инициатива на Министерството на младежта и спорта е реализирано и национално представително социологическо проучване сред младите хора на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, като въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
Първите части от Доклада – запознали сте се, спират се основно върху профила на младите хора и върху основните им демографски характеристики, а четвъртата и основна част представя реализираните от отговорните институции мерки и съответстващи на вече цитираната Национална стратегия за младежта.
Държа да подчертая, че в Доклада са използвани актуални данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период.
Няколко акцента от Доклада.
Ключов момент от анализа и проучването на състоянието на младите хора в страната е свързан с тяхната самооценка за здравословното им състояние, като 88% от младежите – знаете, възрастовата група, която третира Доклада, е 15 – 29 години – оценяват здравословното си състояние като отлично и много добро, като едва 1% го оценяват като лошо. Младежите дават и оценка за финансовите си възможности по отношение закупуване на лекарства. Мнозинството от тях споделят, че нямат притеснения при набавянето и закупуването на такива.
През отчетния период през изминалата година в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014 – 2020 г. на Министерството на здравеопазването са реализирани отново значителен брой дейности по промоция на здравето и профилактика на болестите сред деца и ученици. Дейностите са насочени към ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот, като тютюнопушене, нездравословното хранене, ниската физическа активност, употребата на алкохол. Използвани са различни методи за достигане и привличане на вниманието на младите хора – беседи, лекции, дискусии, телевизионни и радиопредавания, изложби, конкурси, кампании и така нататък.
За осъществяване на националната политика в областта на борбата срещу наркотиците пък Националният съвет по наркотични вещества изгради мрежа от общински съвети по наркотични вещества, които имат основна роля и отговорност за изпълнение на Националната стратегия за борба с наркоманиите, която е с обхват 2014 – 2018 г., като дейностите ѝ са насочени към предотвратяване първата употреба на наркотици от все още неупотребяващите; ограничаване риска от прерастване на употребата на наркотици в злоупотреба и зависимост; и намаляване на щетите от употребата на наркотици за индивида и обществото.
Отново в изпълнение на приоритета „Насърчаване на здравословния начин на живот сред младите хора“, Министерството на младежта и спорта конкретно администрира изпълнението на Програма „Спорт за децата в свободно време“, в която се организират и провеждат безплатни спортни занимания на деца в свободното им време по предпочитан от тях вид спорт, като през 2018 г. са реализирани 180 одобрени проекта по 38 вида спорт в 64 населени места в страната с общ брой участници над 8000 деца и младежи, които са били ръководени от спортни специалисти, които са се грижили нещата да се случват по най-добрия начин – 340 такива.
И през миналата година Министерството на младежта и спорта разработи Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за 2018 г., който е наш основен инструмент за изграждане на социално отговорно поведение в съответствие с принципите на Закона за младежта и приоритетите на Националната стратегия за младежта, както и европейската политика за младежта. В тази програма се разработват и подкрепят програми в отговор на наблюдавани негативни тенденции по отношение на различните форми на агресия, зависимости и рисково поведение сред младите хора. Няма как да не изтъкнем спорта и като един универсален ключ, чрез който бързо се достигат младите хора. Те проявяват голям интерес за участие в спортни дейности, като по този начин се стимулира и физическата им активност, противодейства се на физическия застой, формират се различни ценности като самодисциплина, екипност и така нататък.
Нашата стратегическа визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в страната, основана на междусекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво. Младите хора в България, както и своите връстници в цяла Европа, са изправени пред много предизвикателства на динамичното време, в което живеем, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот. Групата на младите хора е една от най динамичните поради обективния бърз преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, навлизане в пазара на труда, работа, предизвикателствата на създаване на семейство и кариерна реализация. Това предполага един внимателен анализ и идентифициране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност млади хора. Както казах, тя включва от 15 до 29 години, като това целим и с Националната стратегия за младежта, и с тези доклади – да изваждаме положителните тенденции и там, където виждаме проблеми, така че да се разработят политики и конкретни програми, насочени към здравословния начин на живот, физическата активност, качественото образование, достъпа до култура и реализацията на младите хора в нашата страна.
Тук съм с част от младия екип на Министерството на младежта и спорта. Ще изслушаме Ваши коментари и бележки, а също и въпроси, на които ще се опитаме да отговорим, ако има. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, господин Павлов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, въпроси.
Разбира се, професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Този доклад ми напомня – поне представянето, Доклада го прегледах доста внимателно, той има качества, но представянето ми напомня за представянето на Програмата за интеграция на ромското общество, на ромския етнос в България. Тези приповдигнати думи, които бяха тук изречени, трябва да се съобразяват с реалната обстановка и условията, в които се развива нашата младеж в момента, и проблемите, които тя трябва да решава и които далеч не са решени.
Първото нещо, което прави впечатление в Доклада и което много съвестно е отбелязано, е, че ако сте обърнали внимание, на стр. 15 мисля, броят на младите хора, които са в първия възрастов период, остава константен. Но след това в интервала между 19 и 30 години, което е част от нашата демографска драма, тези хора намаляват с всяка измината година. Това е потвърждение на данните на Евростат, че 80% от хората, които напускат България, които емигрират, са между 21 и 40 години, и най-голямата група са между 21 и 30 години. Тоест това са хората, които са във фертилна фаза, хора, които са изключително важни за България, и те напускат тази страна.
Другото, което представлява сериозен проблем, и те са няколко фактора, е проблемът за спорта. Вижте данните, които съвестно са отбелязани, колко от българските младежи спортуват редовно. Цифрата е несъвместима, а данните на Евростат са малко по-различни от цифрата, която тук е цитирана. Колко от тях употребяват наркотици поне един път в живота си – също са данни на Евростат, и там ние сме пак на челното място, за съжаление, колко от тях са употребявали или употребяват системно алкохол, и колко от тях се чувстват функционално грамотни.
Но има и някои неща, които мен лично ме трогнаха, ако отговарят на истината, разбира се, че над 70% от българските младежи предпочитат – тези, които са интервюирани, като реализация за своя живот собствената си родина. Това обаче не намалява проблема за интеграцията на младежта в сложното общество, в което живеем, и при данните в Доклада, които са доста съвестно поднесени, смятам, че едно действително сериозно обсъждане на проблемите, разбира се, в колаборация не само на Министерството на младежта и спорта, но и на всички останали министерства, които имат отношение към израстването на най важната част от нашето общество, би довело до по-ефективни решения, за които ние трябва горещо да се надяваме в името на бъдещето на нашата нация. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Други изказвания и въпроси, колеги? Не виждам.
Дали бихте искали да вземете някакво отношение към изказването, или просто ще го вземете предвид?
Заповядайте, господин Павлов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми доктор Михайлов, благодаря Ви за коментара. Естествено, това са проблематики, които наблюдаваме, както и Вие споменахте. Особено важни са достъпът и стимулирането на младите хора да спортуват. Положителен факт е – те самите споделят, че търсенето на информация, което понякога им е трудно, по-скоро сякаш е незаинтересованост, но когато търсят информация за възможности за спорт, за спортни мероприятия, те я намират и тази информация ги вълнува. Спортът е нещо, което наистина вълнува и е търсен от младите хора.
И само няколко думи за емиграцията. Макар и с малки стъпки, наблюдава се тенденция, която се отчита, на все по-голямо завръщане на хора, които са били навън – най-вече с цел обучение, вече образовани, все още в млада възраст, които в последните години се завръщат на база благоприятния икономически климат в страната, добре платените работни места, конкурентната среда, която се открива. Такава тенденция също е налице и би следвало да се отбележи, както и цялостната нагласа за емиграция, която и Вие споменахте, че предпочитат да се реализират тук в сравнение с 90-те години и след 2000-та година. Спада тази нагласа за абсолютна воля за емиграция. Напротив, обръща се – повече млади хора казват: предпочитам, бих искал, ще се стремя да се реализирам тук, в България. Имаме положителни данни, които, надявам се, с общи усилия може да уголемим и да доразвием, така че младите хора да виждат България като място за успешна реализация, и то наистина да е такова. С техните знания, с техния опит, с всичко това, което са натрупали навън, да успяват да го реализират тук и сега. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Докладът се приема.
Благодаря на всички за участието в днешната Комисия.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,12 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова


Стенограф:
Валентина Меченова