Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 77

На 21 май 2020 г., четвъртък, в Народното събрание – зала 130, от 15,30 ч., се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2018 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Откривам редовното заседанието на Комисията по здравеопазването и предлагам да гласуваме следния дневен ред, предварително обявен, за днешното заседание.
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2018 г.
Има ли други предложения? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържал се – няма.
Предвид противоепидемичните мерки, днес на заседанието са поканени и присъстват минимален брой външни лица, съсловни и пациентски организации, но заседанието се излъчва онлайн, така че има достъп до него. Информацията своевременно постъпва към всички заинтересовани лица и медиите.

По първа точка:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От името на парламентарната група на ГЕРБ ще дам думата на доктор Румен Генов да зададе първия въпрос.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, гости, колеги! Въпросът ми е свързан с една от компенсаторните мерки по време на извънредното положение, свързано с дейността на здравните заведения и по-точно финансирането на лечебните заведения с 85% от средномесечните стойности.
В чл. 15а от Закона за мерките по време на извънредното положение е записано, че по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна Здравната каса и договорните партньори могат да подпишат анекс към съответния Национален рамков договор, който съдържа заплащане за работа при неблагоприятни условия по време на обявеното извънредно положение, както и за период два месеца след неговата отмяна. Уточнени са условията и реда на заплащане, както и методика за определяне на размера на сумите.
Първата част от въпроса ми е: докога ще продължи този механизъм на финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса? Защото имаме вече друг статут след извънредното положение – в момента сме в противоепидемична обстановка. Другата част от въпроса ми е продиктувана от коментарите в съсловието и различните тълкувания относно една стенограма, която е от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, от 27 април, тоест ще има ли компенсации при преизпълнение на одобрените месечни лимити, ако бъдат надхвърлени, както и дали ще има вариант, в който ще са длъжни изпълнителите на медицинска помощ да връщат някакви суми, ако не са достигнали до тези лимити на 85%? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Генов, Вие в своето изложение в първата си част дадохте част от отговора, който очаквате да чуете. Да, наистина в чл. 15а от Закона за извънредното положение е предвиден механизъм, по който да финансираме лечебните заведения в условия, когато имаме пандемия, когато имаме епидемична обстановка и как да отчетем неблагоприятните условия, при които ще се финансират тези лечебни заведения. Посочено е, че това ще стане с методика, която вече е одобрена от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, както и от управителните съвети на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз.
Какво предвижда този механизъм? – Той е различен в зависимост от това дали са болнични, или лечебни заведения, или извънболнична помощ, но в основата на този механизъм се предвижда в болниците на базата на средномесечния лимит, който е предвиден на съответните лечебни заведения – 85%,от този лимит, да им бъде предоставен, разбира се, след като се отчита извършена дейност за съответния месец. Тоест, ако лечебното заведение за болнична помощ е изпълнило 40 или 50% от дейността, която е трябвало да извърши, разликата до 85% се предоставя от Националната здравноосигурителна каса. При лечебните заведения за извънболнична помощ принцът е друг – пак се взимат 85%, само че от дейността за месец януари. Ако няма такава дейност, средномесечният разход за месеците февруари и март.
Защо предприехме такъв подход? – Ние знаем, че в такава епидемична ситуация има определено притеснение за хората, които се явяват като пациенти на лечебните заведения, да посещават и да извършват някои лечебни дейности, от които те имат нужда, но от притеснение да не се заразят от коронавируса, те предпочитат да отлагат това свое лечение, поради което лечебните заведения не могат да осигурят необходимия ресурс за функционирането им. Не трябва да забравяме обаче, че тези лекари, медицински и немедицински персонал в лечебните заведения трябва да бъдат на разположение, трябва да бъдат в съответното лечебно заведение, за да осигурят екипите, които са необходими в съответните отделения и клиники. Тоест тези хора не са спирали да бъдат на разположение на българските граждани при необходимост от лечение. Важно е да отбележа, че с този механизъм на финансиране всъщност искахме да съхраним здравната системата през този труден период, за да може тя да функционира нормално след като приключи той и да изпълнява своите функции, така както са предвидени.
Във втората част на въпроса Ви – дали някои ще връщат или ще се компенсират някои пари, вече имах възможността да кажа, че няма да има такава компенсация и няма да има такова връщане. Ако обаче някои от лечебните заведения осъществят дейност, която ще им донесе повече от 85% от месечната заработка, която сме определили, те ще си получат толкова, колкото са заработили. В крайна сметка този процес ще го наблюдаваме. Убеден съм, че с общите усилия на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Националната здравноосигурителна каса ще успеем в края на годината да изпълним всичките задачи, които предстоят от гледна точка на лечението на българските граждани в рамките на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Следващ въпрос от групата на БСП.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър и екип на Министерството, уважаеми гости на заседанието, уважаеми колеги! Много въпроси се натрупаха през тези два месеца. Регламентът на доктор Дариткова е изключително строг и няма да можем да се разгърнем, но ще се разгърнем в парламентарния контрол – аз Ви го обещавам това от все сърце.
Моят въпрос е доста подробен и касае предприетите от Вас и Вашия екип противоепидемични мерки от самото начало на извънредното положение до момента, Вашата оценка като принципал за техния ефект и всички събития, които са изключително комплексни. Няколко пъти ние давахме сериозен знак за това, че противоепидемичните мерки не са само с медицинска насоченост. Те влияят върху икономиката, транспорта, движението на хора, спорта…(Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Нека да не се прекъсваме доцент Иванов.
Мен ме интересува, и аз след това ще доразвия въпроса си: каква е Вашата лична оценка? Няма да влизам в детайлите какво се случваше с издаването на заповеди, които сутринта изглеждаха по един начин, на обяд – по друг, вечерно време – по трети. Искам да чуя Вашето лично мнение. Съжалявам, брилянтен финансист сте, но действително бяхте поставен в една много трудна ситуация. В самото начало го казвам, за да не търся отговор само от Вас. Имам много въпроси за това. Пак казвам, ще ги доразвия в своя подвъпрос, когато чуя първата част на Вашия отговор, и те подлежат на много сериозни коментари. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, оценката, която трябва да дадем на мерките, които въведохме в нашата страна, за мен лично – понеже искате личното ми мнение, е, че те наистина бяха превантивни, своевременни, необходими. Разбира се, това е едно ново заболяване, което беше неизвестно за целия свят и ние наблюдавахме много добре процесите не само в нашата страна, но и в Европа и света, в това число и на Балканските държави. Оценката, която даде и Световната здравна организация, и Европейската комисия, и моите колеги министри на здравеопазването от Европейския съюз е наистина много висока. На две заседания на Съвета на министрите по здравеопазване колегите изразиха и дадоха своята висока оценка публично, което може да се види от записите на самите заседания и много често след като казах, и показах мерките, които сме предприели след седмица, след две, след три, те тогава предприемаха тези наши мерки.
Мисля, че не всички мерки са перфектни, но в крайна сметка може да се гордеем с това, че не допуснахме такава голяма заболеваемост, не допуснахме такава голяма смъртност, и то, забележете, при условие, че все пак не бяха въведени толкова големи ограничения върху гражданите и бизнеса. В голяма част от бизнеса продължи да работи с някои малки изключения, където на тези места имаше голяма опасност от струпване на хора и съответно прехвърляне на заболяването.
Разбира се, мерките са в три посоки: в областта на здравето на хората, в икономиката и в социалната политика. Подкрепям тези мерки, които бяха предприети от правителството, в областта на бизнеса и на социалната политика. Вие виждате, че непрекъснато се въвеждат нови и нови мерки. Предполагам, че това не е финалът на предприетите мерки ще има още по-голямо доразвитие, но след като установихме, че мерките, които сме предприели, поддържат на ниско равнище нивото на заболеваемост, преценяваме, че за да намерим баланса между икономика, социална политика и здравеопазване е възможно да се предприемат мерки за отхлабване на ситуацията. Разбира се, след всяка една такава мярка, правим анализ и тогава пристъпваме към следваща мярка, с която да се отхлабва положението в страната. Убеден съм обаче, че мерките, които взехме по отношение и на лечебните заведения, и на пациентите, особено на тези, които са носители на коронавируса, и на обществото като цяло, бяха правилни.
Считам, че намерихме баланс между всичките тези мерки и хората успяха да разберат, особено нашите здравни мерки, те поеха и своята част, тоест показаха личен пример как българинът може да спазва тези мерки, когато сме убедени, че целта е запазване на здравето и живота на хората.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уточняващ въпрос ли имате професор Михайлов?
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Господин Министър, в рамките на прерогативите на Министерството на здравеопазването противоепидемичните мерки имат три основни направления. Тези, санкциониращи контактите между хората, са свързани с диагностиката на инфекцията и те са свързани с политиката на лечебните заведения. В трите направления – мога да Ви споделя като професионалист, какви сериозни проблеми се явиха.
Първият проблем е по отношение на санкционирането на движението на хората, и това ние го споделихме в медиите, слава богу, реагираха моментално от ръководството на държавата, беше ненужното според мен ограничаване на движението на хората в предоставените в такава държава като България, която е с изключителен природен ресурс, движението в парковете и градините, което постави – особено младото поколение, не говоря за възрастните хора, там също има своите особености. Давам само отделни фрагменти. Нямаме толкова време тук и не искам да губя времето на цялата Комисия, но това са много сериозни въпроси.
На второ място, по отношение на диагностиката, господин Министър. Това разбирам, че не е Ваша лична отговорност, че тук беше създадена една конструкция, която ние критикувахме, тъй като според нас Министерството на здравеопазването трябваше, така да се каже, в екип с другите министерства и Министерския съвет да води цялата политика по отношение на тази криза, беше предоставена в ръцете на едни възторжени хора, но не с достатъчен капацитет според мен. Това, което се случи всъщност, е, че България се оказа на пред, предпоследно място. Аз непрекъснато следя данните на статистиката, и на Healthстатиста по брой на изследвани пациенти – не пациенти, а жители на една държава. Ние сме само пред Малта и пред Хърватия, които са несравними с нас по човешки контингент.
Понеже Вие споделихте за територията на Балканите и аз съм сигурен, че като интелигентен човек знаете данните за Румъния, Сърбия, Гърция, много добре ще видите, че там броят на болните е много по-висок и броят на починалите е елативно по-висок. Това обаче е свързано не с нещо друго, не че инфекцията е по-опасна, затова ще кажа накрая какво мисля като професионалист, а защото броят на изследванията, а това управлява епидемичния процес, господин Министър, броят на изследванията управлява до голяма степен епидемичния процес, е елативно много по-висок. Ако погледнете данните на статиста, вашите сътрудници винаги могат да Ви ги предоставят, Вие ще видите, че наистина това е така.
И на трето място, по отношение на болничните заведения. Смятате ли Вие, въпреки че не сте тесен специалист в областта на здравеопазването, че трябваше да бъдат, образно казано, поставени на изпитание най-ключовите болници в България? Аз го споделих лично с Вас още в началото, когато бяхме долу в Огледалната зала, че болници като „Пирогов“, Военна академия, „Александровска болница“, Болница „Св. Анна“ – Окръжна болница, не биваше да бъдат по този начин, казвам, включени в този процес, тъй като това са болници с изключително стратегическо значение за здравеопазването на страната. И това, което си говорим преди началото на Комисията, но не се сподели тук пред Вас от първия, който зададе въпрос, пък и той не е длъжен колегата, разбира се, че много от болниците бездействат и в момента поради създадената ситуация на тревожност в населението това ще се отрази безспорно на данните за болестта и смъртността, които ще последват в следващите месеци.
На следващо място, за да завърша тази част на своя подвъпрос…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Вие по-скоро завършвайте уточняващия въпрос, защото мисля, че злоупотребявате с Правилника и с времето.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Искам да бъдем по-внимателни в своя изказ и да не използваме такива каруцарски фрази, извинявам се, че го казвам пред цялата Комисията, защото това е некрасиво между колеги, нали? Искам да завърша с това: аз ще Ви предоставя едно изследване, което официално е публикувано на доктор Георги Тодоров, който съвсем коректно сравнява изследванията, които са направени в момента и прави нормалната за епидемиологично проучване екстраполация. При тази екстраполация и броя на изследвания, няма да Ви го цитирам, ще Ви го оставя, то е публикувано в общественото пространство, се вижда, че в момента тази екстраполация показва, че в България са засегнати от инфекцията, не боледували, а контактни с инфекцията, около 270 – 300 хиляди души. При смъртността, която отчитаме в момента, тази смъртност в България не се отличава изобщо от нито една друга респираторна инфекция. Тя е 0,04%.
Затова смятам, че Вашият екип трябва много внимателно оттук нататък, за да не бъда по-детайлен в своите данни и в оценката си, да оценява противоепидемичните мерки, тъй като последствията от тях – и това го казвам много изследователи, не само в България, ще бъдат много по-сериозни в икономически, социален и всякакъв друг аспект, отколкото всички мерки, които ние се опитахме да вземем. Но смятам, че можеха да бъдат далеч по-елегантни и можеха да доведат до много по-малки косвени загуби, както казваме, в такива случаи. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Позволявам си, уважаеми колеги, да Ви припомня Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Вътрешните правила за работа на Комисията. Моля Ви, да се запознаете отново с тях, ако двата месеца прекъсване на работата са Ви направили невъзможно да си ги припомните. Защото смятам, че е изключително некоректно да се злоупотребява с времето, дадено за уточняващ въпрос. Разбирам, че трябват много усилия да се направи една политическа оценка и неглижиране на усилията, които наистина успяха да овладеят епидемията в България, и фактите говорят в тази полза, но мога да помоля отново наистина настоятелно Правилникът да се спазва. Винаги съм държала на това. Днес съм относително толерантна, няма повече да се повтори.
Господин Министър, опитайте се да отговорите на пледоарията, която представляваше уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ами уточняващите въпроси бяха много. Аз разбирам професор Михайлов, че е привърженик на тази част от научната мисъл, която е свързана с доцент Мангъров и доктор Тодоров. Вие сам споделихме преди малко, че съм икономист, и финансист, и бюджетар и винаги съм търсел балансите в живота. Никога не съм обичал да залитам на едната или на другата страна. И понеже заболяването е неизвестно досега за нас, и понеже то е непознато, мисля, че мерките, които и Вие посочихте за затварянето на някои градове, населени места и така нататък, бяха свързани с първоначалното установяване на заболяването в нашата страна. Когато то започне да расте за нашите условия с един по-голям темп и когато възникнаха някои сериозни огнища или клъстери, както обичате да казвате Вие, в страната, мисля, че ограничаването на движението в един сравнително кратък период, докато се убедим във всички останали фактори, които въздействат върху това заболяване, не беше излишно.
По-добре е като министър на здравеопазването да ме обвинят, че съм въвел по-строги мерки, които надхвърлят реалната потребност, отколкото да се случи така, на себе си после няма да простя, че съм виновен за някои злополуки със здравето на българските граждани.
Що се отнася до болниците, болничните заведения, Вие знаете, че на болниците в страната направихме един списък, разделихме ги в два списъка – едните, които поемат по-леките случаи, и другите, които поемат по-тежките случаи. Естествено е, когато случаите са тежки, да ги насочим към лечебните заведения, които имат най-голяма готовност за посрещане на това заболяване.
Разбира се, сега водим разговор в правителството и с Щаба да видим кои болници ще трябва да останат и да продължат своята специализирана дейност в областта на заболяването от COVID-19, и кои трябва да извадим инфекциозните и други отделения, които в момента лекуват COVID-19, да останат чисти болници, за да може хората да ходят и да се лекуват в тези болници по всички останали заболявания, защото те не са никак малко. Притеснението, което изразихте и Вие, че някои хора се страхуват да отидат сега, може да натоварят системата след това не само като обем, а и като влошаване на здравословното им състояние.
Що се отнася до това кой е взел управлението на този процес в момента, вече няколко пъти се произнасям по този въпрос. Ние всички работим заедно – и министърът на здравеопазването, и министър-председателят, и Щабът, и колегите министри от другите министерства, областни управители, кметове, обществени организации. Тук не сме застанали на някакво състезание кой да води бащина дружина. Въпросът е да направим най-добрата организация, за да може всяка една от институциите да помогне. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Въпрос от групата на „Обединени патриоти“?
Заповядайте, господин Колев, за въпрос.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги! Аз бях решил да задам друг въпрос, обаче ние всички дължим една огромна благодарност на хората, които се намират на първа линия, тези, които в изключително сложна обстановка – и в световна я виждате, бяха на първа линия – и медицинска лица, и немедицински. Сигурен съм, че никой от нас, от Вас, всички ние нямаме различно мнение, затова че им дължим тази благодарност, обаче Вие, господин Министър, оповестихте възнаграждение на тези хора – говорим за тези 1000 лв., за хората на първа линия. Много ми се иска те да го чуят, ние да го чуе, обществото да чуе, защото те го заслужават и аз ще бъда изключително доволен, ако те получават, получат и ще получават възнагражденията, които им се полагат заради усилията, заради трудностите. Те са в най-трудна ситуация и заслужават тези допълнителни възнаграждения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Колев! Няколко пъти вече имах възможността да изразя своята огромна човешка благодарност и към хората, които работят в здравния сектор, и особено тези, които са на предния фронт в борбата с коронавируса. Разсъждавахме и в правителството, и в Европейската комисия и стигнахме до извода, че в такава ситуация е възможно да се извърши преструктуриране на средствата, които са включени в европейските фондове, и да ги насочим към справяне с тази пандемия. Това стана и на европейско равнище, направихме го и ние. По този начин нашето Министерство на здравеопазването изпълнява един проект, който се казва „Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от COVID-19“. Това е по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Общата стойност на Проекта по тази Оперативна програма е 60 млн. лв. и срокът за изпълнението му е до 31 декември 2020 г. Какво всъщност целяхме с изпълнението на този проект?
На първо място, да повишим мотивацията в тези хора, които наистина са на преден фронт и, от друга страна, да направим така, че да съхраним здравето им, защото са ни необходими. Виждате, че всяка сутрин, когато съобщят за двама, трима или четирима лекари ми се свива сърцето, защото все повече и повече се увеличава броят на медицинския, пък и на немедицинския персонал, който участва в това лечение. Какви са формите?
Естествено формата за мотивацията е даването на допълнително възнаграждение на работещите медицински и немедицински персонал на първа линия, като брутното възнаграждение е такова, че след като се приспаднат осигурителните вноски, включително и тези на работодателите, сумата, която да получи съответния медицински или немедицински работник, да бъде чисто 1000 лв. Това е сума, която ежемесечно се предоставя на базата на броя на хората, които са лекувани в съответното лечебно заведение.
Понеже говорим за самите лечебни заведения, имаме сключени договори засега с 64, но не трябва за забравяме, че освен персоналът, който пряко участва в лечението на заболелите от вируса, вътре има и лаборатории, в които също работят хора, които се занимават с изследването на съответните проби. За тези хора също сме предвидили – 12 лаборатории са, които се намират на територията на болници.
Освен това имаме и договори, които сме сключили с други 8 лаборатории извън болниците, на персонала на който също предаваме по 1000 лв. месечно. И оттук вече идваме до моите структури – като казвам „моите“, имам предвид на Министерството на здравеопазването, това са РЗИ-тата, ЦСМП-тата, Националният център по заразни и паразитни болести. Обобщавайки като цяло кой е факторът, на базата на който сме преценили този контингент както и в лечебните заведения, така и тези структури, за които споменах преди малко, това са хора, които наблюдават, обслужват, диагностицират или лекуват хора, които са с установен коронавирус или със съмнение за това, че имат, както и някои от свързаните лица, за които имат отговорност РЗИ-тата например. Това е една от дейностите. РЗИ-тата имат много дейности – дежурствата по КПП-тата, освен това взимането на проби, наблюдаването на хората, които са под домашна карантина – да не ги изброявам всичките случаи за хора от РЗИ-тата, което ни дава основание да им дадем и на тях. Освен тези 1000 лв., които получават, начисляват се месечно, но ги получават тримесечно, защото те се водят държавни служители и има закон, който регламентира механизма, но така или иначе на тримесечие получават трите си начислени суми за трите месеца, правителството реши да позволи единствено на РЗИ тата, ЦСМП-тата и Националният център за заразни и паразитни болести да могат да се възползват от тримесечното стимулиране, което е дадено на базата на Закона за държавния служител. Тоест те получават веднъж по 1000 лв. месечно за тяхната работа, свързана конкретно с работата на първа линия, а освен това, за разлика от другите държавни служители, на които бяха спрени така нареченото допълнително материално стимулиране, което е тримесечно, за тях беше позволено.
Ако искате, мога да Ви кажа няколко цифри – все пак за колко хора става въпрос, кои са тези хора и какви пари до този момент сме предоставили? За месец март тези 1000 лв. по Проекта са получили общо 3578 лица в общ размер 5 млн. 300 хил. лв., включително лични осигуровки, данък общ доход, осигуровки за сметка на работодателя и така нататък. От тях 1718 лица са медицински и немедицински персонал в 37 бр. лечебни заведения на територията на цялата страна в размер на 2 млн. 556 хил. лв.; 1860 лица са служители на РЗИ, Националният център по заразни и паразитни болести и центровете за спешна медицинска помощ в общ размер на 2 млн. 741 хил. лв. Допълнителни възнаграждения за месец април тази година по предварителни разчети – ние сега подписваме договорите и съвсем скоро ще им ги изплатим, се очаква броят да нарасне на 6626 лица с общ размер вече близо 9 милиона и половина; 3950 от тези лица са в 59 болници – лечебни заведения за болнична помощ с 5 млн. 550 хил. лв. предназначени за тях, а останалите 2676 лица са отново в тези държавни структури, за които казах преди малко, в размер близо на 3 млн. 900 лв.
Новото, за което може би няма още публичност, работим заедно с общините и с Националната мрежа на здравните медиатори, искаме да подкрепим и тези хора, защото те се намират наистина на места, където техният труд не е никак лесен и след разговори сме на път да подпишем договори със 111 общини. Те са дадени от Националната мрежа за здравните медиатори. Предоставяме им месечно възнаграждение в размер на 610 лв., като поемаме и осигурителните вноски на работодателя.
И понеже казах, че от този проект финансираме не само тези 1000 лв. допълнителни възнаграждения, но и предпазване здравето на този персонал, с този ресурс сме предоставили 100 хил. бр. медицински хирургически маски и са закупени 4800 бр. предпазни маски тип „респиратори“, които са в процес на разпределение. Разбира се, това е един от източниците. Вие знаете, че сме създали организация за всички необходими предпазни санитарно-хигиенни и други изисквания, които са необходими за работата на медицинския и немедицинския персонал в тези заведения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уточнение или коментар?
Заповядайте за коментар.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, господин Министър. Аз бях сигурен, че като финансист няма да Ви затрудни този въпрос и ми бягаха цифри за броя на тези, които са на първа линия. Благодаря много. Доволен съм от отговора. Ако имам допълнителни въпроси за следващия месец във връзка с това, което правим за тези хора, което ще правим и този месец за тях, сигурно ще се наложи да има и следващ уточняващ въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има и парламентарен контрол, колеги, така че може да се възползвате.
От името на парламентарната група на ГЕРБ въпрос ще зададе Борислав Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми представители на съсловните организации, уважаеми гости! Благодарение на навременните и адекватни мерки според мен взети от правителството, Националния оперативен щаб и от институциите, както и благодарение на разбирането и отговорността на българските граждани, ние сме на път да излезем от кризата, предизвикана от COVID-19. Още от самото начало много фирми, както и граждани, бяха съпричастни в борбата и участваха както като доброволци с труд, така и с дарения от парични средства. Въпросът ми към Вас е в тази връзка: колко парични средства са събрани в дарителските сметки на Министерството на здравеопазването, колко парични средства са изразходвани и за какво? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! В Българска народна банка бе открита банкова сметка с титуляр Министерството на здравеопазването за набиране на средства от дарения и помощи за подпомагане финансирането на структурите, които се занимават с борбата с коронавируса. Мога да Ви кажа, че към вчерашна дата – 20 май 2020 г. по сметката са постъпили 4 млн. 600 хил. лв., да кажем, те са точно 4 млн. 598 хил. 660 лв., от които обаче 1 млн. 339 хил. 115 лв. са целеви средства, като от тези 1 млн. 339 хил. лв. – 1 милион са целево насочени към Националния център по заразни и паразитни болести. Вие знаете, че Националната референтна лаборатория и първото посрещане на вълната от тестване беше от него. Останалите средства – те са по-малко, 134 хил. лв. са разпределени по други лечебни заведения.
Без изрична воля на дарител са постъпили средства в размер на 3 млн. 259 хил. 545 лв., като средствата ще бъдат използвани за следните цели: защитни облекла за многократна употреба – 1 млн. 500 хил. лв.; защитни очила – 1 милион, а с остатъка ще бъдат закупени необходимите лични предпазни средства и консумативи след съгласуване с Националния оперативен щаб и Логистично-координационния център, на който му бяха дадени такива компетенции.
В изпълнение на Решение на Народното събрание от 6 април 2020 г., знаете, че гласувахте механизъм, с който Вашите възнаграждения да постъпят в сметката на Министерството на здравеопазването като трансфер съгласно чл. 110, ал. 4 от Закона за публичните финанси, по сметката на Министерството на здравеопазването постъпиха 2 млн. 84 хил. 441 лв., от които от Вас, Народното събрание, 1 млн. 393 хил. 627 лв. и от политическите кабинети на министерства и други разпоредители с бюджет – 690 хил. 814 лв.
В рамките на общата сума от 2 млн. 84 хил. 441 лв. към 30 април засечените трансфери по реда на този чл. 110, ал. 4 от Закона за публичните финанси, поискахме корекция от Министерството на финансите и тази корекция беше направена в рамките на 1 млн. 820 хил. 930 лв. През месец май предстои да се извърши корекция по реда на това Ваше Решение за още 263 хил. 511 лв.
От получените до момента, понеже все пак е хубаво да кажа за какво сме похарчили и Вашите пари, Вашите възнаграждения, от които се лишихте, 1 млн. 500 хил. лв. са предоставени по бюджетите на всяка регионална здравна инспекция, като основно средствата са насочени към закупуване на тестове за диагностика на COVID-19. Останалите средства се планира отново да отидат за покупка на такива тестове, тъй като Вие виждате, че на базата на ситуацията ние се опитваме да разширяваме обхвата на хората, които тестваме и това се явява един от основните разходи, които са ни необходими, за да продължим този процес.
Освен това за другите предпазни средства, облекла и маски Вие знаете, че нашият бизнес се мобилизира. Той пренастрои своята работа и при тях нямаме дефицит на такива защитни средства, даже вече наши колеги от европейските страни ни молят да започнем да извършваме износ на тези предпазни средства.
Освен това имаме и една дарителска сметка – DMS „Солидарност“, дарени в подкрепа на лечебни заведения. По тази сметка са постъпили 420 хил. лв., като с една част от тях закупихме респиратори за болниците в Монтана, Силистра и Шумен.
Разбира се, продължаваме да следим състоянието на лечебните заведения в цялата страна през нашите регионални здравни инспекции и при възникване на необходимост, веднага реагираме, макар че до този момент няма проблем – като изключим, разбира се, първите дни, когато, честно да си кажем, още не бяхме готови. Но сега, освен че сме ги задоволили съгласно тяхната заявка, задължили сме ги да държат и един десетпроцентов резерв. Тоест при екстрена ситуация те да могат веднага да реагират. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уточняващ въпрос или коментар – господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, господин Министър, за изключително изчерпателния отговор. Доволен съм, че чрез Вашия отговор цялата тази информация ще стегне до гражданите и най-вече до тези, които наистина в труден момент се озоваха, бяха съпричастни и помогнаха. Благодаря Ви още веднъж.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако мога да допълня. На сайта на Министерството на здравеопазването има пълна и подробна информация, с която могат да се запознаят всички български граждани в много повече детайли, защото, знаете, че тук времето е ограничено все пак.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Следващ въпрос от името на БСП.
Госпожо Славова, заповядайте.
АННА СЛАВОВА: Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, колеги, гости! Моят въпрос е: какво наложи насред извънредното положение, когато дори най-висшият законодателен орган в страната, а именно Народното събрание заседаваше само и единствено по въпроси, свързани с това извънредно положение, кое наложи Вие да подпишете договора за детската болница? Защо пренебрегвате общественото напрежение, което много добре знаете, че е изключително високо? Защо не се съгласите с мнение и на специалисти, и на лекари, че модерна, отговаряща на съвременните изисквания болница и на иновациите, които са настъпили от последните 40 години, включително в здравеопазването, и в медицината не предполагат построяването на болница, която да отговаря на тези иновации на мястото на старото скеле? Няма заложени в стария проект ключови отделения, като например лаборатория, не отговаря на изискванията и на очакванията нито на деца, нито на родители, нито на лекари, които ще работят в тази бъдеща болница. Защо пренебрегвате и мнението на специалисти и цели камари, които открито в медии, в редица интервюта изказаха мнението – те са направили съответните анализи и сметки, че построяването на една нова модерна и абсолютно отговаряща на съвременните изисквания болница – с инфраструктура, с ландшафт и така нататък, която наистина да играе ролята, от която имаме нужда и ние, и децата на България, би струвала 50 хил. евро, ние ще дадем двойно повече, за да закърпим една конструкция, която така или иначе, въпреки Вашите многократни отговори, конструктивно има проблеми, тоест би струвало укрепването й много повече? Вие като бюджетар мисля, че точно на този въпрос добре бихте отговорили – защо ще построим нещо за два пъти повече пари, отколкото реално струва?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Даже ми е неудобно да започна да отговарям на този въпрос, защото вътре имаше много некомпетентност и незнание.
Извинявайте, госпожо Славова, обаче първата Ви грешка е, че аз приключих процедурата по проекта за многопрофилна национална детска болница преди да дойде извънредното положение. Месец януари аз бях приключил цялата процедура и по закон, не знам дали сте юрист, но по закон аз съм длъжен в рамките на един месец да сключа договора. Това обаче не е най-важното, това, че не познавате и някой Ви е казал… Всъщност аз слушам този мотив много време, че точно по време на пандемията съм сключил договора. Процедурата е завършила януари месец, за другото ме задължава законът. Това, че е съвпаднало с времето на обявяването на извънредното положение, не значи, че аз трябва да нарушавам закона и след това да ходя по съдилищата да ме съдят. Това е първо.
Второ, искам да Ви кажа, че този проект за национална детска болница е приоритет не само на ръководството на Министерството на здравеопазването, а това е приоритет на цялата българска общественост. Три поколения хора чакат да се построи тази болница. И сега това, което се опитват някои хора да правят – да прекратя, да спра този проект, това означава, че още 30 години тази държава няма да има детска болница. Това е емоционалната част.
След месец януари миналата година – 2019, одобрих работна група, в която влизаха най-добрите специалисти по всичките детски специалности, включително и колеги от Министерството, които имат необходимата квалификация в тази посока. Те разработиха един план, който ние трябваше оттук нататък да следваме. Месец януари възложихме проучване. Макар че 2007 г. е правено такова обследване, което нееднозначно показва, разбира се, с някои възстановителни неща, че сграда отговаря напълно на земетръсните условия, на които трябва да отговаря едно такова лечебно заведение. Цялата процедура беше прозрачна. Всеки един етап от тази процедура се наблюдаваше под лупа от всички. Ние отговаряхме ежедневно на всички въпроси, които ни се задаваха от гражданите и от определени организации.
Водихме разговори с така наречените протестиращи. Няколко срещи имахме, на които им отговорихме на всички въпроси. Имаше и съответното обжалване – два пъти обжалваха. Първият път беше при започване на процедурата, а вторият път беше при избора на изпълнител. КЗК и ВАС оставиха без последствие тези възражения и ни дадоха напълно по напълно законен начин да продължим това, което сме започнали.
Независимо от всичко ще Ви кажа какво е написала в техническото заданието фирмата, която спечели тази обществена поръчка. Избраният изпълнител е посочил в техническото си предложение, че „Освен конструктивно обследване, изготвено от възложителя – тоест 2019 г., за което Ви казах преди малко – ще извърши и допълнително обследване на съществуващото положение на конструкцията и въз основа на цялата събрана и предоставена информация ще предложи най-доброто и обосновано конструктивно решение на строежа, включващо строително-възстановителни дейности, укрепване – и забележете – и/или изграждане на нова конструкция“.
Кажете ми, уважаема госпожо Славова, как критикувате един проект, който ще бъде готов след една година, до една година? Какво критикуваме в момента? Този проект го няма. Какво критикуваме, кажете ми? А за стойността не искам да говоря като финансист. Това, което го казахте, не съответства на истината.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате ли уточняващ въпрос?
Заповядайте.
АННА СЛАВОВА: Ще си спестя оценките Ви. Смятам, че не са за тази зала, но това го оставям на Вашата съвест. Не оценките Вие давате на народните представители.
Казахте за план, който месец януари специалисти от всички специалности са разработили. Хубаво би било, ако може да ни го предоставите да се запознаем с него или някъде обществено да се види какъв е този план, който трябва да следвате. Казвате, че сте отговорили публично на всички въпроси на протестиращите. Протестите продължават и до ден днешен, на които валят отново хиляди въпроси. Единственият ми всъщност допълнителен уточняващ въпрос е: след като цитирахте какво пише в документите на спечелилата фирма: че ще направи допълнително, конструктивно обследване и ще вземе решение за подобряване и/или изграждане на нова конструкция, бих Ви попитала и за това, което излезе напоследък в медиите, за това че ще надхвърли много повече от 15% и ще се иска предоговаряне още в начален етап на цената на строителството?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Този план, за който Вие говорите, тоест аз казах, а Вие ме подсетихте искам да Ви кажа, че цялата документация е на разположение в Министерството на здравеопазването и ако искате още сега двамата можем да отидем и да Ви я покажа, да се запознаете абсолютно с всички подробности. Това беше единият въпрос.
Другият въпрос, да, знам, че има организирана подписка, която, доколкото си спомням, е със 17 500 подписа. Убеждавам Ви, че ако аз сега изляза пред Министерството на здравеопазването с една подписка за детската болница, ще събера над два милиона подписа, може да бъдете сигурна! Българският народ, родителите и децата имат нужда от комплексно, високотехнологично лечение с най-добрата апаратура и с наличието на всички звена, необходими в една такава комплексна болница.
Това, което говорите за лаборатория, за някои други отделения отдавна вече е включено в рамките на болницата, която ще се построи, така че няма отделения, които да липсват. Това е информация, която е много стара, за съжаление. Ако се запознаете с най-новата информация, ще видите, че тази болница ще има всичко необходимо, за да лекуваме комплексно нашите деца.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Следващ въпрос – доктор Поповски, заповядайте, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, представители на съсловни организации! Моят въпрос към министъра е следният. Улисани в коронавируса и в проблемите, които ни създаде световната пандемия, в частност и в България, да припомним и за някои стари проекти, които все пак българската общественост чака да се развият до финала. Това е големият проект за Спешната помощ, който аз съм задавал и друг път, актуален въпрос тук на блицконтрола, динамично докъде се движат нещата, кога ще се финализира, виждаме ли края вече на този проект? Той, мисля, че е по Оперативна програма „Региони в растеж“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор – заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доктор Поповски, понеже проектът е голям, включва няколко елемента, включително линейки, апаратура, изграждане на съответните центрове за Спешна медицинска помощ, или, да речем, ремонтиране, в момента ние изпълняваме Договора за получаване на линейки. Даже имаме предложение от една от фирмите авансово да ни предостави линейките, тъй като има готови, които в момента може да ни ги предостави. Това ни дава голям шанс и ако има проблеми, както възникнаха проблемите във Видин например, да пренасочим допълнително линейки, с които да можем да помогнем. В случай на запълване капацитета на Видинската болница, да речем, да отиде в Монтанската, или Врачанската. Тоест, този етап, този елемент от големия проект се изпълнява.
В момента сме по втория елемент – изграждането или ремонтирането на центровете за спешна медицинска помощ. В процедура сме за сключване на договори и ако не се лъжа беше останал само един договор за Пловдив, а възможно е и той… Процедурата там е проведена. Мисля, че само в Пловдив не беше. Ще Ви дадем конкретна информация. Голям е проектът и много елементи има.
Също върви, разбира се, и третата част за оборудването на тези центрове, така че и този процес е в изпълнение. В рамките на срока ще се справим с приключването на проекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Уточняващ въпрос, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Нямам уточняващ въпрос. Благодаря за отговора. Радвам се, че се движат нещата. Част от новите линейки ги виждам и в Плевен, но там закъснява малко строителството. Ние гласувахме още преди – в предния мандат, в борда на директорите ново място за строеж, пък още не е започнало. Все пак се притеснявам, защото текат сроковете по този проект и Министерството да го движи екс темпове, за да се финализира навреме. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
С това блицконтролът приключи.

Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно:
ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕ НА ЗДРАВЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2020 ЗА 2018 г.
Господин Министър, заповядайте – имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнение на Националната здравна стратегия за 2018 г. представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве през 2018 г.
Средната продължителност на живота продължава да се увеличава и през 2018 г., като достига 74.83 години, но все още е по-ниска от тази в Европейския съюз, където е 80.9 години.
Ярко изразена тенденция за намаляване се отбелязва по отношение на детската смъртност, която през 2018 г. бележи най-ниското ниво в историята на демографската статистика в България – 5.8, а първоначалните данни, които ги имам за 2019 г., тя пада на 5.6 на хиляда живородени деца при 6.4 на хиляда през 2017 г.
Наблюдава се дълготрайна тенденция за намаляване на този показател. През 2000 г. детската смъртност е 13.3 на хиляда новородени деца; 2010 г. е 9.4 на хиляда новородени деца, а 2015 г. е 6.6 на хиляда новородени деца. Благоприятни тенденции са налице и по възрастовите показатели за детска смъртност – неонатална и постнеонатална, които също намаляват.
Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване, но това е проблем, характерен и за другите страни – членки на Европейския съюз.
През 2018 г. се запазва тенденцията за намаляване на раждаемостта. Коефициентът на общата раждаемост е 8.9 на хиляда, при 9 на хиляди за 2017 г., което е близко до нивото в повечето европейски страни – там средно е 9.7.
И през 2018 г. продължава да намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година, а именно 406.7 на сто хиляди при 424.8 на сто хиляди за 2017 г. и 569.5 на сто хиляди за Европейския съюз. Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи и рак на млечната жлеза при жените, изследвани от рак на мъжките полови органи.
В Доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве.
Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот, като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност.
Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, финансирана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и от държавния бюджет, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.
Чрез документа се отчита и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 г. през 2017 г.
Госпожо Председател, готов съм по всяка една от националните здравни цели да кажа какво е нейното изпълнение, ако е необходимо. Ако не, ще отговарям на конкретните въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър за стегнатото представяне.
Наистина ще дадем възможност на народните представители или присъстващите съсловни организации да коментират и да поставят въпроси.
Да спазим установила се традиция, първо, да даваме думата на гостите.
От съсловните организации – иска ли някой да вземе думата?
Доктор Шарков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми Заместник-министър, гости, и естествено, председатели на съсловни организации! Аз прегледах Доклада и той е доста дебел, както е разпечатан в този вид. Той е пред госпожа Начева. Естествено, акцентирах моето внимание върху извънболничната дентална помощ. Крайно време е да споделя с Вас един проблем.
Между другото, по принцип Докладът е доста изчерпателен и доста адекватен. И в другите абзаци, касаещи денталната помощ, е изключително точен. Но тук има един голям проблем, който датира от минимум, минимум казвам, 7 – 8 години. Ще Ви кажа точно какъв е проблемът и няма да бъда многословен, няма да Ви залея със логорея.
На стр. 79, т. 2.5.3. – извънболнична дентална помощ, пише: „Първична извънболнична дентална помощ“. На четвъртия ред от изложението се казва, че „Има ръст на денталната медицина в първичната извънболнична дентална помощ с 3% – от 6503 лекари по дентална медицина или лечебни заведения, защото не се конкретизира, на 6701“, при което за поредна година се случва нещо, което аз не мога да възприема и да Ви кажа колко години е тази борба. Ако са лечебни заведения, то е взета бройката лечебни заведения, които са приблизително равни на бройката лечебни заведения, имащи договор с Националната здравноосигурителна каса. Ако е бройка зъболекари, ами тази бройка зъболекари е с 3000 по-малко, 3000 по-малко, тоест една трета лекари по дентална медицина отсъстват от този доклад. И ще Ви дам примери.
През 2015 г. до министъра на здравеопазването относно неточен брой лекари по дентална медицина, защото с Националния статистически институт ние водим някаква преписка и тази преписка днес ще Ви я кажа. Уточняваме, че посоченото число е невярно. Спирам дотук, това са оригиналните писма.
Идвам по-насам. През 2018 г. до господин Цветарски – това е шефът на Националния статистически институт, на база на негово писмо, защото всяка година Националният статистически институт иска данни от нас. Ние съобщаваме броя: 2018 г. ние сме 9300 лекари по дентална медицина. 2019 г. отново на отговор на писмо от Националния статистически институт съобщаваме, че сме 9681 лекари по дентална медицина. И тази година, уважаеми дами и господа народни представители, отново отговаряме на писмо на господин Цветарски, че тази година месец януари преди пандемията, сме 9863, като влизат и 260 редовни членове, които не упражняват професията.
Кажете ми как да излезем от тази ситуация? Лечебните заведения може би са със 1000 по-малко, тоест ще бъдат 8863. Най-накрая искам някаква намеса Националният статистически институт да си свърши работата. Защо е това? Цифрата е изключително важна, защото след 79 страница се правят изчисления и се дават проценти. Ако погледнете 80 страница и следващата 81 страница, всички тези изчисления, базирани на тези цифри, са неверни. А този доклад не е само за вътрешна употреба, той е и за употреба в Европейския съюз. Отделно ние даваме статистики, статистически данни към Евростат като съсловна организация, като член на Съвета на европейските зъболекари и като член на Световната дентална федерация. Благодаря Ви за вниманието. Надявам се, че сте ме разбрали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, искате да отговорите – заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доктор Шарков, прав сте! Прав сте за цифрите, които посочихте и причината е това, че тези цифри са взети от отчета на Националната здравноосигурителна каса. Това, което можем да направим, само че не сега и веднага, е след изграждането на Националната здравна информационна система, когато се получава информацията за целия сектор, тогава те ще влязат вътре в тази отчетност. Сега, даже в момента, нямаме конкретни данни за обем, дейности, и така нататък. Тогава, когато я въведем, тя ще бъде адекватна както по отношение на персонала, на хората, зъболекарите и не само те, но и на дейностите, които се извършват. Прав сте в забележката си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Другите съсловни организации нещо по Доклада?
Заповядайте, професор Стоименова.
АСЕНА СТОИМЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър, заместник-министри и гости! По-скоро бих направила нещо като коментар и може би въпросът по отношение на Доклада, той е достатъчно изчерпателен, но ще се хвана за последните думи – кога ще бъде изградена тази Национална информационна система? Тъй като това касае, разбира се, и Българския фармацевтичен съюз, и провеждането на лекарствена политика, проверяване на ефективност, всъщност ефективно ли е и доколко е ефективно това, за което Националната здравноосигурителна каса заплаща? Така че въпросът ми е по-скоро перспективен, а не е по отношение на Доклада. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, малко извън процедурата е, но ако имате възможност все пак да кажете и този проект как се движи?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Вие знаете, че ние разработваме отделни модули, които вървяха с една или друга скорост. Понеже променихме процедурата, ние, имаме вече интегратор, който е основен информационен интегратор. Това е Държавното предприятие „Информационно обслужване“. С него преработваме модела на изпълнение на цялостния проект и сме пред сключване на договор. Толкова, доколкото сме постигнали съгласие за основните модули, които са необходими на системата, ще бъдем готови до края на месец ноември. След това бързо ще надградим всички останали, за да направим цялостно изпълнението на Проекта. Така че тази задача също ни е една от първостепенните задачи, както и детската болница, за която говорих, както и всички останали проекти, между другото, които ги изпълняваме в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Искам да Ви кажа нещо, без да прозвучи като упрек към Вас естествено. Тази цифра върху корицата не ми хареса – 2018 г. Периодът вече толкова е с изтекла давност, днес получихме последните отчетни данни на Националния център по обществено здраве засега. Те са много по-интересни, защото ни касаят. Това не е упрек към Вас, просто такава е традицията, че наистина тези доклади се подготвят, в закона е толкова бавно и особено в условията на пандемия, е почти безсмислено да разглеждаме данните. Да, така е. Знам, че е така. Казвам, че това не е упрек към Вас.
На мен обаче ми се щеше да има корелация между така изготвения Информационен доклад и Националната стратегия 2014 – 2020. (Реплики.)
Не. Още повече аналитичен, да се види докъде сме стигнали. Някак си обаче пак губим интерес, защото това, което може да бъде направено, би било за периода 2018 г. Вече ние знаем, какво е станало 2020 г. до средата. Пак някак си кипи безсмислен труд, ако ме разбирате. И пак повтарям, мисля, че трябва да се промени това нещо, и не е упрек към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, имате възможност да промените Закона, но не виждам как може статистиката да бъде в услуга на закон, който актуално отчита някакви промени, а не отчита статистическите данни за цялата година. Такъв е принципът. Иначе всеки от народните представители има право на законодателна инициатива.
Изказвания още ще има ли? Въпроси? Не виждам.
Наистина Докладът е достатъчно изчерпателен и всички разполагат с него. Той се приема само за сведение и не се гласува.
С това заседанието на Комисията по здравеопазването приключи.
Благодаря на всички.


(Закрито в 16,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Дариткова


Стенограф:

Любка Самодумова