Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
23/07/2020
Редовно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 81
На 23 юли 2020 г., четвъртък, Народно събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 130, от 15,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-17, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
2. Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-16, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми господин Управител на Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации и медиите, гости!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои от дневен ред от две точки:
1. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-17, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
2. Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-16, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
За – 18, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Преди да пристъпим към конкретните задачи в днешната програма, искам от името на Комисията по здравеопазването да поздравя заместник-министър Жени Начева по повод нейния рожден ден, (ръкопляскания), да ѝ пожелая здраве, никакви вируси да не се препречват на пътя и да объркват програмата ѝ, да ѝ пожелая да има рождени дни, в които спокойно да се наслаждава на живота и да не търпят драматични промени. Надявам се, Министерството на здравеопазването и в новия формат да работи кооперативно и консенсусно с Комисията по здравеопазване. Честит празник!
Колеги, по първа точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2019 Г., № 002-00-17, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 3 ЮЛИ 2020 Г.
Първо, искам да направя едно процедурно предложение, което е стандартно, при разглеждането на двата документа. Двата отчета са свързани помежду си и дискусиите по тях винаги протичат едновременно, за да бъдем по-експедитивни моля и становищата, и дискусията да бъдат заедно по двата документа.
Има ли други предложения?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Моля, който ще представи двата доклада, да ги представи съвместно.
Госпожо Начева, председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за поздравленията, благодаря, на оперативното ръководство на Касата и всички Вас, затова че в редица случаи в хода на изпълнение на бюджета на Касата, когато сме имали нужда от съдействие, контрол или промени в нормативната уредба, сме срещали разбиране от страна на Комисията по здравеопазването към Народното събрание, както за дебат, така и за обсъждане на промени, които биха подобрили работата на институцията. А също така и на Надзорния съвет на Касата, който също е бил винаги в екип с оперативното ръководство на Касата и на Министерството на здравеопазването в усилията за постигане на по-добри резултати.
Тъй като материалите са доста подробни, ще се опитам съвсем накратко да очертая най-важните аспекти от тях и след това с професор Салчев, макар че той специално по-късно стана част от екипа на Касата, преди това на Министерството, предполагам ще може да отговори на всички Ваши въпроси.
Бюджетно в хода на изпълнение на годината, средствата по бюджета на Здравноосигурителната каса, които бяха приети в приходната част, 4 млрд. 299 млн. лв. – приходи и трансфери, а разходите – 4 млрд. 350 млн. лв., бяха коригирани с преизпълнение на приходите в размер на близо 73 млн. лв., които се разпределиха за други здравноосигурителни плащания и за здравноосигурителни плащания за реализиране на медицински дейности. Допълнителни трансфери бяха предоставени в размер на 12 млн. лв. от Министерството на здравеопазването в хода на годината за плащания за лечение на деца до 18-годишна възраст. Или общите промени по бюджета в хода на годината допълнителни, надгласуваните от парламента приходни и разходни тавани, бяха завишени с 84,8 млн. лв. спрямо първоначално приетия годишен план.
В резултат на това спрямо 2018 г. общият размер на приходите в бюджета беше 448 милиона повече или с 11% повече средства, а в разходната част и трансферите с 496 милиона повече средства или с 12,6%. Салдото по бюджета на Касата беше прието с дефицит в размер на 50 млн. лв., защото, знаете, че с гласуваното от Вас – народните представители, по Закона за бюджета на Касата, беше дадено право натрупаните средства по сметка на Касата в БНБ да бъдат използвани за увеличение на разходния ѝ таван и годината приключи с дефицит в размер на 37 млн. лв. като финансов резултат.
Допълнително спрямо 2018 г., може да се каже, че в извънболничната помощ бяха осигурени повече от 10 милиона броя профилактични диспансерни прегледи медико-диагностичните изследвания също бяха с близо 23 хиляди броя повече или със 7,3% повече средства спрямо 2018 г. Допълнително за първи път се наблюдава ръст в броя на дейностите в първичната и специализираната медицинска помощ спрямо предходни години, когато отчитахме ръст в разходите в тази сфера, единствено поради увеличени цени на дейностите съгласно договарянето в Националния рамков договор. Тоест през 2019 г. отчитаме и абсолютен ръст на брой дейности, които са реализирани в сферата на извънболничната медицинска помощ.
В сферата на лекарствените продукти се наблюдава, разбира се, увеличение на разходите във всички направления, в които Касата реализира плащания, като по отношение на Приложение № 1 най-голям е делът на разходите за общи заболявания, на следващо място са редките болести и след това вече онкологичните заболявания, които са по Приложение № 1.
Разходите по Приложение № 2, където са онкологичните лекарства, са се увеличили с над 21%, като най-много средства са използвани за таргетна терапия – там е най-голям ръстът, имунотерапия и хормонотерапия, както и химиотерапия.
Лечението в чужбина. Обхватът на медицинските дейности за лица над и под 18 години включва трансплантация предимно на органи и стволови клетки, лечение с диагностични лечебни процедури в областта на трансплантациите, както и лечение на редки болести и заплащане на високо специализирани медицински апарати и уреди за индивидуална употреба, както и медицински изделия, които не се предоставят в обхвата на нашия основен пакет дейности.
Знаете, че Касата пое финансирането и на плащанията за Център „Фонд за лечение на деца“ и бих казала, че се справи изключително добре с това предизвикателство. Макар и първоначално да имаше определени административни затруднения, те бързо бяха преодолени и в момента считаме, че тази година, а и още през миналата се възстанови ритмичността на плащанията предвид на това, че от един източник има възможност да се вземе най-правилното решение за дейностите, които се реализират и заплащат. Във финансов план това, което можем да кажем, е, че сме спазвали политиката на счетоводна отчетност, последователност, предпазливост, начисляване в момента на възникване на задълженията. Показатели, които преди това сме отчитали пред Вас, свързани с вземанията от чуждестранни институции, които са в размер на 9 млн. лв., а съответно задълженията към чуждестранни институции по силата на регламентите са в размер на 141 млн. лв.
Просрочените вземания на Касата са 4 млн. лв. – това са към фирми за отстъпки, като тази година са предприети действия да бъдат събрани. Факт, който трябва да се отбележи, е, че просрочените задължения на Касата през 2019 г. към края на годината са едва 11 млн. лв. поради факта, че Касата успя да заплати всички просрочени задължения. Тази година вече е изплатила и тези 11 млн. лв., дължими към чуждестранни фондове и институции за дейностите, които са заплатени за лечение на лица в чужбина.
В болничната сфера са осигурени общо 2 милиона броя клинични пътеки или с около 2% повече, което също показва, че този ръст в броя дейности в болничната помощ, като че ли е нормализиран и в рамките на достигнатите обеми са предоставени услуги, които са осигурили по-качествено лечение на хоспитализираните лица. Двеста и четиридесет хиляди е броят на клиничните процедури или с 3,6% спрямо 2018 г., и 1 млн. 251 хиляди е броят на амбулаторните процедури или с 3% повече. Тоест тези дейности, които са свързани с по-кратък период на лечение, клинични амбулаторни процедури, бележат по-голямо увеличение, отколкото дейността по клинични пътеки.
Може да говорим много и за разпределението, регионалното разпределение на общопрактикуващи лекари, на специалисти и на лечебни заведения за болнична помощ, но като че ли за първи път през 2019 г. е овладяна тенденцията за ръст в договорните партньори – особено в сферата на болничната помощ, и разширяване в някои аспекти на обхвата на дейността на съществуващите лечебни заведения. За съжаление, поради проблемите с медицинските специалисти, които сме отчитали пред Вас нееднократно, териториалните диспропорции и в областта на първичната, и на специализираната медицинска помощ се запазват и не може да отчетем някаква значима промяна спрямо предходните периоди или дейности.
По клинични пътеки 27 лечебни заведения са договорили нови дейности, които считаме, че са подобрили лечението на лицата в сферата, в която това е било необходимо.
В областта на лекарствените средства по Приложение № 1 е осигурено лечение за над 2 милиона броя лица. Това са лекарствата за домашно лечение. Увеличава се стойността на лечение на лицата, страдащи от онкологични и хематологични заболявания, които предизвикателства се преодоляват с отстъпките, които Касата събира и механизма, който въведе, за събиране на отстъпки от производителите, притежателите на разрешения за употреба. В резултат на това бяха заплатени много нови лекарствени продукти и допълнителни такива без това да надвишава и да превишава финансовите параметри по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, като са събрани над 160 млн. лв. отстъпки от притежателите на разрешения за употреба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Начева.
Професор Салчев, Вие искате ли нещо да допълните или после ще се включите в отговорите на въпросите?
Заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, аз предпочитам след това, да, тъй като съм оформил Доклада, но не съм участвал в процеса на работата на Касата. Единственото, което искам да отбележа, е, че се постарахме тази година, договорено с Надзорния съвет, друг вид да придобие Докладът, така че да бъде ясен, а не да повтаря стария стандарт и старите неща. Надявам се да го приемете в този му вид. И още едно допълнение – Сметната палата провери бюджетните сметки и ги завери без възражение в момента, тъй че съм доволен и за това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Салчев.
Надявам се, че следващата Здравна комисия в 45-ото Народно събрание ще разполага с не толкова обемист Доклад и далеч по-лесен за анализ от народните представители, защото обемът определено създава затруднение.
Сега имат думата представителите на съсловните организации, ако желаят, и народните представители?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, господин Салчев! Въпросът ми, най-вече, е към професор Салчев: в нашата програма е залегнало, в Програмата на ГЕРБ, на управляващата коалиция за ранната диагностика, ранното откриване на заболявания, кога ще намери отражение, дай Боже, да намери отражение в следващия бюджет на Касата, като преориентирането на бюджета към ранната диагностика ще бъде в основата на това да контролираме и управляваме хроничните състояния?
И вторият ми въпрос е: дългосрочната координирана грижа, която сред болниците, липсва или е в голямо търсене, защото от „Пирогов“ пациентът излиза в състояние, което не е за вкъщи, няма къде да отиде и тази дългосрочна грижа, тази координирана дългосрочна грижа във времето е изключително необходима. Ще имаме ли възможност да го видим в следващия бюджет? Разбира се, тук без пълната подкрепа на Лекарския съюз, на другите организации, на всички нас, няма да се случи това, но като инициатор готов ли сте Вие да задвижите този процес, да го видим в следващия бюджет? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предлагам, уважаеми гости, да отговорите накрая, да комбинирате въпросите, за да може да се изкажат всички народни представители. Все пак искам да припомня, че сега не сме на обсъждане на бюджет. Макар да не сме в бюджетна процедура, а на Отчета за 2019 г., е полезно да се чуят предложенията на народните представители, Надявам се, че ще имаме възможност наесен да обсъждаме и бюджета на Касата.
Госпожо Джафер, имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми представители на Националната здравноосигурителна каса! Ще започна с това, че тази година представените отчети за дейността и за бюджета на Здравната каса определено имат различен формат, тоест не виждаме онзи копи-пейст, който получавахме години наред. Тоест форматът е променен за добро или за лошо.
Това, което аз успях, да извадя като важни според мен неща от двата отчета е това, че в България през 2019 г. е имало 5 млн. 890 хил. 618 души, които са били с непрекъснати здравноосигурителни права. Важно е да се подчертае, че се задълбочава тенденцията, за която говори и госпожа Начева, за задълбочаване на дисбалансите в системата. Ясно е, че ако средно за страната един лекар обслужва 1718 здравноосигурени лица – говоря за общопрактикуващите лекари, анализът, който Вие сте дали, оказва се, че има райони, където обслужваните здравноосигурени лица са много повече, което определено затруднява достъпа на хората до здравеопазване в цели региони, като Кърджали и Разград са с най-ниска осигуреност на общопрактикуващи лекари и там бройката достига близо 3000, към 2700 – 2800 души.
Запазва се тенденцията и лечебните заведения, които ползват ресурс от бюджета на Здравната каса, да получават средства, които са драстично различни като обем в някои лечебни заведения –големите, най-големите, и други, които обслужват общинското здравеопазване.
Прави впечатление обаче това, че се наблюдава намаление в отчетените профилактични прегледи на едно здравноосигурено лице в сравнение с 2018 г. Това е огромен проблем, защото ние продължаваме упорито да говорим за профилактика, скрининг, ранна диагностика. Оказва се обаче, че има факти, които говорят за обратната тенденция.
Оценявам като положителен факта, затова че сте обърнали достатъчно внимание в този отчет на, как да го нарека, картографирането на групите от лица с рискови фактори, защото това беше задължение, вменено на общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ, защото България трябва да може да оценява рисковите фактори и рисковите групи и да търси подходи във връзка с тази профилактика и ранна диагностика особено що се касае до социално значимите заболявания, като, оказва се, че са отчетени 2 млн. 430 хил. карти с оценка на рисковите фактори за развитие на определени заболявания предимно свързани с новообразувание на шийката на матката, млечната жлеза, ректосигмоидалната област, простата, въобще локализации, които са проблем за българската здравна система, защото продължаваме да държим едни от първите места по заболеваемост и смъртност точно по тези локализации.
Имам въпроси, свързани с прословутите средства, които се отделят за лекарствени продукти. Ние сме наясно с усилията, които положиха екипите на Националната здравноосигурителна каса, в посока договаряне на отстъпки и възстановяване. Аз успях да изчисля, че към 115 милиона всъщност са върнати като отстъпки. Правилно ли съм изчислила тази сума, защото я събирах от различни места, така, както сте ги дали по групи понеже този формат сте избрали да представите в докладите?
Седемстотин и петдесет милиона са средствата, които Касата плаща за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение. Смятате ли, че договорените отстъпки са таванът на възможното, има ли резерви, има ли други механизми, по които може да се направи нещо по отношение на ефективното и ефикасно харчене на средствата специално по отношение на лекарствените продукти за лечение? Онкомедикаментите – тези, които се използват за злокачествени заболявания, и лекарствените продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции с вродени коагулопатии, изчитам всичко така, както сте го формулирали, остават с един огромен дял от тези средства.
Продължава да прави впечатление, че има лечебни заведения, които са постигнали удивителен ръст в стойността на тези разходи точно за тези продукти. „Софиямед“, която увеличава разходите, тоест средствата, които получава от Здравната каса за този тип медикаменти, са 75% сравнено с предходната година; „Пълмед“ – Пловдив, увеличение на разходите в сравнение с предходната година с близо 62%, а става въпрос за доста милиони; МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, до този момент говорим за частни лечебни заведения, всичките, дай Боже всекиму, такъв ръст; УМБАЛ „Свети Иван Рилски“; УМБАЛ Онкологии 2 – едва сега в класацията; и УМБАЛ „Доктор Георги Странски“ – Плевен.
Десет са медикаментите, които консумират 290 милиона от тези пари, от тази група. Десет медикамента с международно непатентно наименование – близо 300 милиона отиват само за тях. Ясно е, че не може да се спре желанието на пациента да бъде лекуван с най-доброто. Имате ли обаче контролни механизми, за да може да отговорите категорично, че контролът е на ниво, че няма злоупотреби, няма възможности за паралелен износ включително, защото това е огромен проблем, свързан с употребата на този клас медикаменти?
Имам един въпрос, ако позволите, госпожо Председател, който е свързан с настоящите отчети, но аз разбирам смисъла на тези отчети да бъдат внасяни в Народното събрание, да бъдат обсъждани в Здравната комисия, като наблюдение на тенденциите. Искам да задам въпроса понеже 2020 г. минава под знака на пандемията COVID-19: можете ли да ни кажете ориентировъчни цифри, макар че би трябвало вече да са окончателни, ние приключихме вече първото шестмесечие на тази година, колко пари е платила Касата миналата година от януари до юни и колко платихте тази година първото шестмесечие? Всъщност има ли спестени средства по бюджета, колко Ви е разликата, тази, която остана, защото болниците не работиха с пълния си капацитет? Ясно е, че имахте други разходи, но просто, за да се ориентираме в ситуацията. Благодаря Ви. Това са моите въпроси и размисли.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Още едно изказване, ако позволите, и тогава вече малко отговори на въпроси.
Сега доцент Йорданов, после виждам две вдигнати ръце – доктор Поповски и професор Михайлов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Начева, професор Салчев! Аз наистина ще се присъединя към доброто впечатление, което прави представянето на дейността на лечебните заведения в България и тъй като искам да бъда кратък, веднага ще направя един извод. Забелязва се в пъти разлика в осигуреността – особено със специализирана, високоспециализирана и болнична помощ, на отделните географски региони на страната. Защо поставям този въпрос? Защото вече втора година ние отчитаме рестриктивни мерки по отношение на възможността за разкриване на нови лечебни заведения и нови дейности в цялата страна по региони. Въпреки това се учудвам, защо в почти еднакво организирани региони – като Варна и Пловдив например, разликата в средствата, които харчи Касата за осигуряване на медицинската помощ, е между 2 и 3 пъти. Разликата! Нима варненци боледуват по-малко, отколкото пловдивчани? (Реплика.) Три пъти по-малко, добре. И този въпрос е изключително важен, защото ни предстои след известно не толкова дълго време да започнем да разсъждаваме върху новия бюджет на Касата и дали не трябва някои от мерките да бъдат променени, смекчени, изчезнали или така нататък.
На второ място, прави ми впечатление, че в тези пера – наречени „бюджет на Здравната каса, годишен план, изпълнение на годишен план“, понякога има разлика, която надхвърля 10%. Тези 10% в реални пари преминават 50 или 60 млн. лв. – ясно е в кои пера има, и ми е интересно основанията на Надзорния съвет на Касата, която да протежира заплащането точно в тези пера за сметка на други пера, които също са важни, защото фактически по този начин се променя философията на бюджета, който е приет в пленарната зала на Народното събрание.
На трето място, прави ми впечатление – не знам поради какви причини, броят на гражданите, които се лекуват, български граждани в чужбина, е доста малък. Това се дължи на рестрикция, на мерки на Касата за ограничаване на плащанията в чужбина. И на всичко отгоре обаче и броят на чуждите граждани, които са получили осигурени помощи в България, също е малък. Тук безспорно вероятно се касае, че се предпочита те да се насочват за кешови плащания в частните лечебни заведения, но аз мисля, че Касата може да направи това – един допълнителен приход, който може да се постигне, който не е малък, обаче съм впечатлен, че резултатите по отношение на лечението на гражданите в чужбина и плащането на тяхното лечение са положителни, макар че има още какво да се желае. Притеснявам се само да няма ограничителни мерки, които възпрепятстват достъпността на медицинската помощ за българските граждани в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСТ. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже се натрупаха доста въпроси, дали имате готовност сега да отговорите, за да не Ви затрудня после – на трите изказвания и поставените въпроси, и след това да чуем още изказвания, и отново да се получи диалог.
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости и представители на съсловните организации! Ще се опитаме да систематизираме отговорите на въпросите.
Единият от тях касае първичната и извънболнична медицинска помощ. Да, напълно сме съгласни с констатациите, които доктор Джафер е видяла в нашите отчети и с предложенията на господин Колев. Те са свързани помежду си, защото, за да се повиши и превенцията, грижата за хората преди достигане до острото състояние, както и грижата след острото състояние, трябва да има по-голяма ефективност на първичната и специализираната извънболнична помощ.
Разбира се, намаляването на броя на профилактичните прегледи може да се дължи на няколко фактора, единият от които е свързан с по-голямата натовареност на общопрактикуващите лекари в определени региони от страната, други с усилието на общопрактикуващите лекари профилактичните прегледи, които ги правят в момента, да са по-значими, по-стойностни като качество и продължителност и това да намалява количествено техния брой. Но така или иначе това е момент, който ние изследваме и се опитваме с всички нови преговори по Националния рамков договор да водим конструктивен дебат с Българския лекарски съюз как да подобрим именно тази част от дейността, свързана с профилактиката и констатиране на ранен етап на острите случаи заболявания.
Наистина за първи път през 2019 г. и ние, представителите на Касата, няма да се откажем от този момент, направихме едно първоначално проучване на рисковия профил на пациентите, които са наблюдавани от общопрактикуващите лекари. Числата са абсолютно коректни, които цитирахте, и това ще даде добра база за последващо наблюдение на пациентите и за проследяване на техния път след това в болничната помощ и като лекарство за лечение.
Но за да разширим обхвата на първичната помощ, това не може да стане само с насочване на повече бюджетни средства, а по-скоро с правилна преценка за това как по-ефективни и резултатни могат да станат дори и настоящите прегледи, като обем, обхват, продължителност. В тази връзка имаме добър диалог с Лекарския съюз и мисля, че и в хода на новите преговори, ако има анекси към Рамковия договор, това е една от посоките, които трябва по-задълбочено да изследваме за следващата финансова година.
Да, наистина има диспропорции и в разходите на лечебните заведения за болнична помощ. За добро или за лошо и COVID ситуацията тази година показва, че основните най-тежки терапии, като по-високоспециализирани дейности от така нареченото трето ниво на медицинска помощ се реализират в болниците, които са многопрофилни, по-големите болници – университетски, тип „лечебни заведения“, но не бих казала, че и общинските болници не са показали своето място. Те също имат своя пакет от дейности, който устойчиво се развива през годините, и през 2019 г. И тази година в условията на COVID ситуацията те също показаха, че имат своя контингент и пакет от дейности, които са необходими за населението на съответния регион или територия, на които се реализира дейността.
Много сме коментирали в Здравна комисия, и ние с професор Салчев на ниво Надзорен съвет за разходите за лекарствени продукти, в това число онкологичните лекарства. Знаете, че предлагаме – и сега сме качили на сайта на Министерството на здравеопазването, поредица от предложения за промени за разходите за лекарства, в това число и онкологични. Опитваме се да приложим всякакви методи, подходи и практики за овладяване на разходите без това да влияе по никакъв начин върху достъпа на пациенти до нови терапии.
През 2019 г. 18 са новите INN-ни, които Касата е заплатила, най-накратко казано, те наистина са описани, наистина се съсредоточават в няколко типа лекарствени продукти, които обаче лекуват основните заболявания. Да, 115 млн. лв. са отстъпките, които са събрани и са с 13 милиона или близо 13% – случайно е съвпадението на процентите, повече от предходната година. Това именно е дало възможност на тези нови терапии да влязат в изпълнение.
Тази година очакваме за първи път, полагаме много усилия с професор Салчев да обвържем фармакотерапевтичните ръководства, които са факт с терапиите, които се изписват и заплащат, от една страна. Първите резултати очакваме от Националния съвет по цени и реимбурсиране за това какъв е ефектът от прилагането на новите терапии. Ще Ви докладваме тези резултати, когато ги получим и ще бъде интересно да съпоставим ефекта от терапиите и стойността, която Касата е заплатила за тях.
Знаете, че въведохме централизиран търг за лекарствата, които лечебните заведения за болнична помощ заплащат в Министерството. Първите резултати от първите търгове са изключително положителни с 50 млн. лв. свалихме разходите за лекарства само при първото централизирано договаряне. За съжаление, продължава да стои открит въпросът със скъпоструващите терапии, които са сами в група и там няма конкуренция, там се опитваме да прилагаме и други механизми. Знаете, че ще предложим механизъм, при който Касата да заплаща най-ниската договорена цена от Министерството и ще предложим тази нормативна промяна на Вашето внимание за дебат, което също ще минимизира разходите за лекарства. Освен това предстои въвеждане и на редица електронни методи и механизма за контрол върху движението на разходите за лекарства, чиито резултати скоро ще презентираме пред Вас, работим много активно в тази посока – електронизиране на протоколите за скъпоструващо лечение. Въобще всички тези механизми считаме, че ще доведат до положителни резултати, да не говорим за проверките, които правим в лечебните заведения и при търговците на едро и дребно с лекарствени продукти.
Що се отнася до дисбалансите – въпросът на доктор Йорданов, за разходите от резерва. Ние приехме един принцип – първо, 2019 е една от първите години, в които резервът не беше априори преразпределен в цени и обеми дейности в отделните направления на здравноосигурителните плащания. Затова заслугата е съвместна – както на Касата, така и на колегите от Лекарския съюз, които се съгласиха с този подход на работа, което наистина прави резерва, резерв за използването му в случай на неотложни, спешни състояния и само при необходимост.
Приехме и втори принцип, който продължава и тази година, разпределението на средствата от резерва да е пропорционална на структурата на разходите за здравноосигурителни плащания в отделните направления на разходите. Тоест, ако 30% или 40% са разходите за лекарства, такъв дял от резерва да отива за дофинансиране на средствата за лекарства и съответно първична и болнична медицинска помощ, което също осигурява спазване на принципа и балансираност в нуждите и в разпределение на разходите без това да нарушава посоката на разпределение на публичните средства, така както сме ги обсъждали с Вас, народните представители, в хода на приемане на бюджета на Касата за съответната година.
По отношение на въпроса за новите договори. Бихме отбелязали, че тази година се въведе правило в закона за бюджета, гласуван от Вас, на Касата, в който се дава право да се разширява дейността на определени болници и лечебни заведения, само когато обаче това е необходимо и създава териториална диспропорция или има недостиг от съответния вид медицинска помощ на територията на съответния регион.
А за разходите за тази година по COVID ситуацията и извън COVID ситуация, мисля, доктор Джафер, че в момента бюджетът на Касата е стабилизиран и относително балансиран на този етап от неговото изпълнение без това да създава някакви очаквания за дефицит или излишък най-малко, тъй като освен анализът на разходната част, трябва да обръщаме внимание и на тенденциите в изпълнение на приходната част. Механизмът 85% беше най-активно използван от лечебните заведения за болнична помощ миналия месец. В първия месец от COVID ситуацията, както и сега – предварителните отчети този месец, показват, че повечето лечебни заведения достигат осемдесет и петте процента ниво, а някои от тях и 100% от дейността си, което е добра тенденция и показва, че хората все пак не се отказват от достъпа до болнична медицинска помощ извън COVID, когато тя е необходима, тоест те възстановяват постепенно нормалния си ритъм на работа. Сумарно за първото шестмесечие за миналата година спрямо първото шестмесечие на тази година, разходът за болнична медицинска помощ е с 30 милиона по-нисък през тази година спрямо предходната по предварителни данни за първото полугодие, но отново казвам, Вие ни възложихте с професор Салчев на предишно заседание да Ви представим анализ на изпълнението на разходите за лекарства. Той, разбира се, може да се разглежда в контекста на цялостното изпълнение на бюджета за полугодието и ще Ви докладваме подробно и тези числа, но трябва да сме предпазливи в оценките предвид и тенденциите в приходната част.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Начева.
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Салчев, госпожо Начева, колеги от съсловните организации! Аз ще бъда максимално кратък. Фрапираща цифра са разходите за лекарствата, което сме коментирали вече три години – 1 млрд. 445 млн. 179 хил. 629 лв. Това прави 34% от бюджета на Касата за 2019 г. Госпожа Начева знае, че от 15 до 18% са препоръките на Фискалния съвет. Лично Вие го написахте за 2017 г., когато гледахме първия бюджет.
След това ние го гласувахме някъде около 25% разход за лекарства, а то излиза 34%. Тоест ние за фармаиндустрията се грижим като за едно от децата, другите специалности са доведени деца. Знаете колко тежко са недофинансирани пътеките в болничното здравеопазване, особено хирургичните пътеки. Не че аз съм хирургична специалност, но тук има хирургични специалности и от двете големи групи. Това си говорим три години и нищо не правим. Тук въпросът ми е към професор Салчев: каква ще бъде идеята занапред? Така да се продължава 34% пари за лекарства от все пак недостатъчния бюджет на Касата за глобалното здравеопазване на Република България, защото знаем, че от осем процентната вноска ние пак продължаваме да се движим на 4% от брутния вътрешен продукт далеч от онези държави, които са 9 – 10%, не говорим за Щатите. Само тук имаме преразход за лекарства, не съм ги изчислявал точно, но са поне 200 милиона. Говоря от тази сума, която гласувахме в този бюджет, поне 200 милиона са – гледам, че професор Михайлов ме гледа с интерес.
Въобще глобалната сума, която гласувахме, е 1 млрд. 250 милиона, ако не се лъжа. За 2019 г. тя беше 1 млрд. 125 милиона. Тук има 200 милиона преразход, поне 200 милиона само в лекарства. Не виждаме в никоя друга клинична специалност да има такива преразходи – може би в онкологията и в новите молекули – там професор Михайлов след малко ще ме поправи, ако нещо не съм бил много точен.
Пак казвам, тези дисонанси са фрапиращи и когато правим новия бюджет, дай Боже, след два-три месеца да сме готови, това, което съм казвал и в тези три години, да спазим две съотношения – цените на клиничните пътеки и глобалното разпределение на петте пера, когато разпределяме глобалното разпределение на големия бюджет – колко за болнична, колко за доболнична, колко за лекарства, колко за дентална медицина, взимайки примерно съотношението на Германия, на Австрия, на някои от тези държави, към които се стремим, вече сме и ERM-2, така да кажем, нали? Тенденциите са хубави за нас в това отношение, но тук гледам едни съотношения, които не са европейски, те не са балкански, не знам азиатски, африкански ли, какви са точно, и на какво се дължи целият този дисонанс. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сега давам думата на професор Михайлов. После ще имате възможност да отговорите на въпросите, които поставиха двамата колеги.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз нямах намерение да вземам отношение, тъй като вече за пореден път съм свидетел на Отчета на Здравната каса. За съжаление, всяка следваща година нищо не се променя и ще си позволя да кажа няколко неща.
Първо за някои от изказванията – уважаемият доктор Поповски, който прояви интерес към моя интерес към неговото изказване. Колега Поповски, лекарствата не са клинични специалности. Те се разпределят във всички клинични пътеки, като възможности за терапевтично повлияване на пациентите и си задайте въпроса преди да питате професор Салчев, защо е такъв процентът за лекарства колко са доплащанията до тези прословути 10 милиарда, които обществото и джобът на българина дава за лекарства; колко са процентите за лекарства, но колко са истинските, номиналните средства за лекарства в страните от Европейския съюз? И тогава всички въпроси за Вас ще отпаднат, но ще отпадне и напрежението на професор Салчев, защото много пъти съм чувал и него, и негови предшественици да ги обвиняват за така наречената разходна част на лекарствената политика.
Аз ще Ви припомня нещо друго – понеже тук ставаше дума, доктор Джафер говореше за тенденции съвсем правилно, аз искам да насоча мисълта на професор Салчев като човек, който от половин година е управител на Касата. Независимо че ние много пъти казваме, че управителят е една фигура, която е много важна, обаче не му е дадено даже правото на глас в Управителния съвет на Касата, незнайно защо, да обърне внимание на тези тенденции. А тенденциите, доктор Поповски, са следните – това се каза и от Световната банка на прословутите съвещания, които завършиха с тотален неуспех за промяна на здравеопазването, Вие имате безкрайно много хоспитализации. Спомняте ли си го това - в зала № 3? Две поредни години става управителят на Касата и казва. Сега отново обаче, уважаеми доктор Поповски, ние имаме още повече хоспитализации тази година, въпреки че процентът е сравнително малък.
Така че не гледайте все в торбата с лекарствата, ами вижте колко клинични пътеки са извъртени, както казват цинично, изразяващите се хора дали с мисъл, дали без мисъл, пък тогава ще правим балансите. И когато говорим за тенденции, аз помолих, когато се конструираше бюджетът, госпожо Начева, Вие си спомняте, бяхте в залата, не набутвайте в една торба онкологичните, коагулационните и всички други скъпоструващи медикаменти, защото ще загубите представа какво се случва – за това професор Салчев се е изпарил сигурно, като е видял какви са разходите вътре, как се определят, какви са експертните комисии, какви са критериите. И понеже тук ставаше дума за това дали могат да се спестят средства от медикаменти, как ще се спестят като n-та година подред само си обещаваме, че ще влязат медицинските стандарти, а те не са влезли, как ще се спестят те, като n-та година си обещаваме, че ще се въведат правилата за добра клинична практика, а те не се въвеждат?
Откакто сме поели този мандат, тук си разменяме букети и обещания – непрекъснато, три години и половина подред, и завършваме мандата, а няма електронно здравеопазване, няма централизирани търгове. Ще има сега, последната година от мандата, най-накрая ще има някаква форма на търг – дали той няма да срути цялото снабдяване на мрежата, това не мога да кажа. Но четири години, аз и затова не искам нито професор Салчев да го обвинявам, нито Вас, госпожо Начева, това е тенденция, аз съм говорил и с господин Ананиев, когато беше министър, и му го споделих, това не зависи по никакъв начин изглежда от Министерството на здравеопазването. Тези тенденции в харченето на Националната здравноосигурителна каса да се увеличават и пари за лекарства, и пари за клинични пътеки, и брой на хоспитализации, да няма профилактика, да има огромна разлика между регионите, за което Ви говори и доктор Джафер, което наистина е много сериозен въпрос, тук не става дума за това, което се прокламира и много лесно се говори на ангро, че хората имат право на достъп до всеки регион на страната и кой, където иска, да отива там и да се лекува. Хората нямат пари да отидат никъде, хората са с такива ниски финансови възможности, че не могат да отидат до областния град и всичко това обаче не зависи от управителя на Националната здравноосигурителна каса. Това зависи от хората, които координират, доктринират цялото здравеопазване. Явно то не се доктринира добре, явно от него имат интерес хора, които извличат сериозни печалби. Сериозни печалби!
И тук показаха ли Ви се някои цифри, намекна ли Ви се за паралелен износ? Аз искам да попитам тук уважаемата Комисия: преди година и половина приехме Закон за възпрепятстване на паралелен износ, къде е така наречената електронна система, която работи на Изпълнителна агенция по лекарствата и кога се включи тя да работи? Включена ли е, работи ли?
Така че тези въпроси, ние сме хора от системата както професор Салчев, така и аз, не са много в тази зала, които са били в тази система повече от 20 години, познаваме нещата в огромни детайли. В огромни детайли! Ако не се смени тази тенденция, каквото и да се мъчи професор Салчев като голям специалист в областта, така да се каже, на структурата на здравеопазването, на здравния мениджмънт, да направим нещо с Касата, ако не се сменят изцяло представите затова ще се управляват тези обществени средства в здравеопазването – и аз тук ще отговаря пак на доктор Поповски, с цялото ми уважение към него, той знае, че имам чудесни чувства към него, кога ще се обърнем ние към българските пациенти и ще удължим тази реимбурсна листа, а няма да караме хора с 200 лева пенсия да си купуват лекарства за 100 лева месечно? Това отговорете на пенсионерите, това отговорете на болните в България. Защото ние говорим тук за високо финансоемки медикаменти, които се заплащат 290 милиона, но основни групи от медикаменти – антихипертензивни, и какво ли не още, на какъв процент се реимбурсират? Това е основната политика, която трябва да формира, но не Касата.
Касата е платец, тя не може да формира национална здравна политика, тя се формира от Министерството, но се управлява огромната част от средствата от Касата. И затова аз нямам въпроси нито към госпожа Начева, нито към професор Салчев, но Ви пожелавам най-накрая, най-накрая, защото, честно да Ви кажа, аз съм възрастен човек, такова чудо – три години да си говорим едни и същи работи на отчетите и нищо да не се променя, Бога ми, не го приемам за една добра тенденция, в никой случай, и няма да доведе до удовлетвореност у нацията към българското здравеопазване и респективно, разбира се, към Здравната каса. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: В подкрепа на казаното от професор Михайлов мога да кажа следното. Вярно е, госпожа Начева се опита да направи макар и бегъл анализ, сравнявайки 2018 г. и 2019 г., като считам, че това е една много малка стъпка за анализ по отношение на приходи и трансфери всичко и разходи и трансфери всичко. Ние се опитахме да направим – с помощта на нашите специалисти, да видим тази тенденция, за която професорът каза, как стои в една по-голяма стъпка, като информацията после мога да Ви предоставя. Вие я имате и тя не е проблем, от Вашата компетенция е.
Цифрите, за които професорът каза, преди да Ви ги спомена, трябва да Ви кажа, че за този период от 10 години – ние сравнявахме 2009 г. и 2019 г., е много добър период – трябва да си кажем честно, макар и като опозиция, по стечение на редица обстоятелства за развитие на здравеопазването. Какво имам предвид? Имаме ръст на брутния вътрешен продукт в сравнение с 2009 г. и 2019 г. с над 62%.
Второ, за този период, ако си спомняте, имаме увеличение на здравноосигурителната вноска от 6 на 8%. И всичко това, създаде един добър макроикономически климат, за да може отчетените приходи, които Вие ни ги подавате, действително да бележат един много голям ръст. Дотук всичко добре, да. Но когато направим сравнение в разходната част по отчетени разходи по този показател, цифрите са съвсем различни, колеги, и това е самата истина. Разходите в извънболничната медицинска помощ като процентно съотношение за периода са следните: те са паднали от 22,98% - 2009 г., на 16,45%, тоест с минус 6,53%. Не по-добро е съотношението на разходите и в болничната медицинска помощ, пак като процентно съотношение те са намалели с 10,5%, тоест от 55,32% - за 2009 г., на 44,82% за 2019 г.
Тук ще отворя една скоба. Вие споменахте, че дори и за това полугодие на тази година, имаме намаление на разходите в болничната помощ. Вярно е, че вече ситуацията е малко по-различна.
За лекарствата, каква е ситуацията? Там имаме обаче увеличение с 8,62%, тоест от 19,12% – 2009 г., на 27,8% за 2019 г. Изводите, които каза и професор Михайлов, и те се потвърждават от цифрите, че вече ние не можем да кажем, че добре управляваме здравноосигурителните вноски на българските граждани, ако не се вземат мерки, част от които Вие споменахте съвсем добронамерено и това, което е Вашето ежедневие, ако не се въведе контрол върху разходите за лекарствени продукти, защото това е свързано и с намаляване заплащанията за медицинските специалисти и, от друга страна, за доплащанията в растежа, за който и пофесорът каза, а не само и той, а споменава и Европейската комисия в нейните доклади.
Още нещо и спирам дотук. Когато бе направен анализ и за Касата, все пак това е органът, с който ние контактуваме и който спасява много неща, разходите за персонал, ние и по-рано, когато гледахме бюджета, казахме, че е много малка сумата, но какво показва? Там между 2009 г. и 2019 г. имаме намаление с 0,63%, а общите административни разходи от 0,72 отиват на 0,43%. Моят въпрос е към управителя на Касата: професор Салчев, накъде отива Националната здравноосигурителна каса? Ние дадохме един отрязък от време, сравнявайки тези две години, но по-нататък, ако тази тенденция върви аз се страхувам, че ще загубим административния капацитет на Касата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
Да дадем възможност да отговори на поставените въпроси професор Салчев – заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Аз ще се опитам да бъда кратък, да отговоря накратко на някои въпроси, тъй като бяха поставени доста, но те не са свързани с Отчета, а повече към бъдещето като въпроси.
Първо, в момента се разработват всичките отчети, свързани с това как да повишим ефективността в профилактиката и превенцията, освен това, Вие си спомняте, че парламентът прие преди известно време възможността и сестрите да се включат в този процес, разработваме и този механизъм.
А относно дългосрочната координирана грижа искам да Ви кажа, че аз от дълги години работя по този проблем. Преди няколко години беше стартиран процесът и след това замря и се прехвърли всичко към така наречените хосписи, ако си спомняте, като народни представители, всъщност сега идеята е отново да възродим така наречената дългосрочна грижа, но не дългосрочно да се грижим за някой дълго време, а да бъде координирана между различните звена. Разработваме ги тези неща и ще бъдат представени след месец септември за обсъждане първо от Надзорния съвет, а след това и от останалите колеги, за да може евентуално да бъдат планирани в следващия бюджет.
Второ, аз няма да говоря за миналото, но съотношението на лекарствените средства в извънболничната помощ, и в болничната помощ, и медицинските изделия, е 4:3:1. Всъщност, ако погледнете в Отчета, най-много пари се харчат в извънболничната помощ за поддръжка на хронично болните. Какво наблюдаваме там? Само ще кажа това, което аз наблюдавам в последните четири месеца – има рязко увеличение на средствата, които се потребяват от гражданите в извънболничната помощ, почти двойно.
Тъй като във връзка с обстановката, която е в момента, гражданите започнаха да взимат редовно лекарствените си средства, нашите изводи са следните – започнаха да спазват указанията на лекарите и това рязко повиши разходите в аптечната мрежа, защото това са лекарства в извънболничната помощ.
За останалите лекарствени средства. Да, контролът донякъде може би, е бил недостатъчен. В момента даже и в Надзорния съвет сме поставили четири различни анализа във връзка с лекарствените средства, но не само като лекарства, а къде се потребяват или на кои фирми те се потребяват. Има различни диспропорции и те се видяха в първото тримесечие – данните са публикувани и може да ги видите на интернет страницата на Националната каса. Коефициентът 085, ако Ви е направил впечатление, това е четири пъти вдигане на разхода в някои от групите на лекарствените средства или всъщност този коефициент значи, че ще има така наречения пей бек 85% от това, което фирмите са постигнали като пазарен дял. Но кое се забелязва? Диспропорцията вътре в потреблението на лекарства – едно, две или три са водещи, а останалите всъщност страдат и затова ние правим анализ на прилагането на механизма, който е за лекарствените средства, тъй като има различни варианти за поведение в такава ситуация. В понеделник ще разсъждаваме върху тези неща, за да може да се вземат и съответните решения.
Относно съотношението към миналата година и шестмесечието на тази година. Аз очаквах такъв въпрос, да Ви кажа честно, защото все пак няма да говорим само за миналото, а какво се случва и сега. Ако ми позволите, чрез председателя на Комисията по здравеопазване да предоставя данните на всичките колеги, за да не говоря по всичките цифри. Ще ги изпратим на доктор Дариткова и тя да ги даде на всичките колеги, за да може да видите цифра по цифра какво се случва.
Да, има известно намаление в дейността на лечебните заведения за болнична помощ, което се наблюдава, което, както каза и госпожа Начева, в момента се компенсира. Имаме лечебни заведения, които постигат почти на 100% това, което са били преди. Какво ни притеснява в момента – аз говоря за настоящия момент? Имаме непрекъснато заявки за увеличаване на болничните легла. Оправданието за COVID инфекцията, без да се съобразяваме, че може да преструктурираме леглата на базата на разрешителните на министъра на здравеопазването, смятам, че трябва да използваме, за да увеличим леглата. Приблизително 42 хиляди са активните легла на територията на страната. Заявките от лечебните заведения приближават около 30 хиляди допълнително легла, почти двойно. И ако не е нашата стриктна политика, Вие видяхте, че непрекъснато имаме разговори с лечебните заведения, да не разрешаваме разкриване на нови легла, а преструктуриране, може би щяхме да стигнем към 65 – 70 хиляди активни легла в момента.
Затова казвам, че това оправдание просто не трябва да се използва и да се налага. Госпожа Начева ще потвърди, че на едно от първите заседания на Надзорния съвет имаше над 80 лечебни заведения, които подадоха искания, за разкриване на нови дейности по изключение.
Договорихме се – и Надзорният съвет, че изключения в изключителен случай и почти да не се допускат изключения, и то само ако съответният директор на Районната здравноосигурителна каса, съгласувано и с останалите на регионално ниво, докажат това изключение. Така че виждате, че налагаме съответните контролни механизми.
Относно лекарствените средства. Тъй като аз дълго време работя с така наречените иновативни лекарствени средства, в момента залагаме контроли за преминаване от едно ниво на лечение на второ, които са свързани с фармако-терапевтичните ръководства, има ги там в терапевтичните ръководства.
И второ, което залагаме, е всички нови молекули в момента ще бъдат прегледани на базата на тяхната оценка на здравната технология, което сме заявили и колкото е заявено от фирмата, толкова ще бъде плащано, а останалите средства ще предоговаряме, за да видим какво ще правим с тези надвишени стойности. За да ме разберете – заявено за тази година е лечението на 11 човека, а се плащат 37. За алтернативата на това лекарствено средство, вместо да бъде намалена, също се увеличава. Така че това ще бъде представено на Надзорния съвет през месец септември и ще бъде докладвано и при Вас.
Последното, тъй като много се говори за лекарствените средства, в понеделник или вторник ще публикуваме пълния списък на лекарствените средства, които са реимбурсирани от Здравноосигурителната каса по опаковки, брой и INN, за да няма съмнение какви са плащанията, дали има към една или към друга фирма и да могат съответно, тъй като това е публична информация, всичките останали участници в пазара да бъдат информирани.
Това, което казаха за персонала на Националната здравноосигурителна каса. Аз вече от няколко дни обикалям по регионалните каси, да, положението не е добро – не може да намерим достатъчно персонал. Обявяваме конкурси и не се явяват, защото заплатите са по-ниски, отколкото средната заплата на една сестра на лекар-контрольор – това е отбелязано и в Доклада. Ние сме говорили и с Надзора. В този бюджет ще се постараем по някакъв начин да преодолеем тази тенденция, за да може всъщност тези, които ще контролират, да бъдат както стимулирани, от една страна, така и да може да се извършва ефективна контролна дейност и да не стигаме до положението голяма част от контрольорите да са на пенсионна възраст. Това е, което искам да споделя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност да допълните, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря ви, доктор Дариткова.
Само исках по повод коментара на доктор Поповски да внеса едно уточнение, че 2019 г. може би е първата, продължаваме тази тенденция и тази година, в която разходите за лекарства, така както бяха приети от парламента – 1 милиард и 117 млн. лв., бяха завишени единствено с дял на средствата от резерва 26 млн. лв., който е равен на структурата на разходите в общия размер на здравноосигурителните плащания и нито лев повече, разпределени пропорционално тези ръстове спрямо дела на разходи за онкология, домашно лечение и протоколи. Всички останали преразходи бяха компенсирани с отстъпки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Само искам да вметна, че с приетия от Народното събрание Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина направихме възможно управителят на Националната здравноосигурителна каса да коригира заплатите – имате такава правна възможност, само чакаме да бъде обнародван в „Държавен вестник“, така че има принос и Комисията по здравеопазване върху укрепване на административния капацитет на структурите на Касата.
Има ли други въпроси, изказвания и коментари? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-17, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
Който е „за“, моля за гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 6.
Приема се.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-16, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 6.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията по здравеопазване.
(Закрито в 16,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Любка Самодумова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 81
На 23 юли 2020 г., четвъртък, Народно събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 130, от 15,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-17, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
2. Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-16, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми господин Управител на Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации и медиите, гости!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои от дневен ред от две точки:
1. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-17, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
2. Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-16, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
За – 18, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Преди да пристъпим към конкретните задачи в днешната програма, искам от името на Комисията по здравеопазването да поздравя заместник-министър Жени Начева по повод нейния рожден ден, (ръкопляскания), да ѝ пожелая здраве, никакви вируси да не се препречват на пътя и да объркват програмата ѝ, да ѝ пожелая да има рождени дни, в които спокойно да се наслаждава на живота и да не търпят драматични промени. Надявам се, Министерството на здравеопазването и в новия формат да работи кооперативно и консенсусно с Комисията по здравеопазване. Честит празник!
Колеги, по първа точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2019 Г., № 002-00-17, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 3 ЮЛИ 2020 Г.
Първо, искам да направя едно процедурно предложение, което е стандартно, при разглеждането на двата документа. Двата отчета са свързани помежду си и дискусиите по тях винаги протичат едновременно, за да бъдем по-експедитивни моля и становищата, и дискусията да бъдат заедно по двата документа.
Има ли други предложения?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Моля, който ще представи двата доклада, да ги представи съвместно.
Госпожо Начева, председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за поздравленията, благодаря, на оперативното ръководство на Касата и всички Вас, затова че в редица случаи в хода на изпълнение на бюджета на Касата, когато сме имали нужда от съдействие, контрол или промени в нормативната уредба, сме срещали разбиране от страна на Комисията по здравеопазването към Народното събрание, както за дебат, така и за обсъждане на промени, които биха подобрили работата на институцията. А също така и на Надзорния съвет на Касата, който също е бил винаги в екип с оперативното ръководство на Касата и на Министерството на здравеопазването в усилията за постигане на по-добри резултати.
Тъй като материалите са доста подробни, ще се опитам съвсем накратко да очертая най-важните аспекти от тях и след това с професор Салчев, макар че той специално по-късно стана част от екипа на Касата, преди това на Министерството, предполагам ще може да отговори на всички Ваши въпроси.
Бюджетно в хода на изпълнение на годината, средствата по бюджета на Здравноосигурителната каса, които бяха приети в приходната част, 4 млрд. 299 млн. лв. – приходи и трансфери, а разходите – 4 млрд. 350 млн. лв., бяха коригирани с преизпълнение на приходите в размер на близо 73 млн. лв., които се разпределиха за други здравноосигурителни плащания и за здравноосигурителни плащания за реализиране на медицински дейности. Допълнителни трансфери бяха предоставени в размер на 12 млн. лв. от Министерството на здравеопазването в хода на годината за плащания за лечение на деца до 18-годишна възраст. Или общите промени по бюджета в хода на годината допълнителни, надгласуваните от парламента приходни и разходни тавани, бяха завишени с 84,8 млн. лв. спрямо първоначално приетия годишен план.
В резултат на това спрямо 2018 г. общият размер на приходите в бюджета беше 448 милиона повече или с 11% повече средства, а в разходната част и трансферите с 496 милиона повече средства или с 12,6%. Салдото по бюджета на Касата беше прието с дефицит в размер на 50 млн. лв., защото, знаете, че с гласуваното от Вас – народните представители, по Закона за бюджета на Касата, беше дадено право натрупаните средства по сметка на Касата в БНБ да бъдат използвани за увеличение на разходния ѝ таван и годината приключи с дефицит в размер на 37 млн. лв. като финансов резултат.
Допълнително спрямо 2018 г., може да се каже, че в извънболничната помощ бяха осигурени повече от 10 милиона броя профилактични диспансерни прегледи медико-диагностичните изследвания също бяха с близо 23 хиляди броя повече или със 7,3% повече средства спрямо 2018 г. Допълнително за първи път се наблюдава ръст в броя на дейностите в първичната и специализираната медицинска помощ спрямо предходни години, когато отчитахме ръст в разходите в тази сфера, единствено поради увеличени цени на дейностите съгласно договарянето в Националния рамков договор. Тоест през 2019 г. отчитаме и абсолютен ръст на брой дейности, които са реализирани в сферата на извънболничната медицинска помощ.
В сферата на лекарствените продукти се наблюдава, разбира се, увеличение на разходите във всички направления, в които Касата реализира плащания, като по отношение на Приложение № 1 най-голям е делът на разходите за общи заболявания, на следващо място са редките болести и след това вече онкологичните заболявания, които са по Приложение № 1.
Разходите по Приложение № 2, където са онкологичните лекарства, са се увеличили с над 21%, като най-много средства са използвани за таргетна терапия – там е най-голям ръстът, имунотерапия и хормонотерапия, както и химиотерапия.
Лечението в чужбина. Обхватът на медицинските дейности за лица над и под 18 години включва трансплантация предимно на органи и стволови клетки, лечение с диагностични лечебни процедури в областта на трансплантациите, както и лечение на редки болести и заплащане на високо специализирани медицински апарати и уреди за индивидуална употреба, както и медицински изделия, които не се предоставят в обхвата на нашия основен пакет дейности.
Знаете, че Касата пое финансирането и на плащанията за Център „Фонд за лечение на деца“ и бих казала, че се справи изключително добре с това предизвикателство. Макар и първоначално да имаше определени административни затруднения, те бързо бяха преодолени и в момента считаме, че тази година, а и още през миналата се възстанови ритмичността на плащанията предвид на това, че от един източник има възможност да се вземе най-правилното решение за дейностите, които се реализират и заплащат. Във финансов план това, което можем да кажем, е, че сме спазвали политиката на счетоводна отчетност, последователност, предпазливост, начисляване в момента на възникване на задълженията. Показатели, които преди това сме отчитали пред Вас, свързани с вземанията от чуждестранни институции, които са в размер на 9 млн. лв., а съответно задълженията към чуждестранни институции по силата на регламентите са в размер на 141 млн. лв.
Просрочените вземания на Касата са 4 млн. лв. – това са към фирми за отстъпки, като тази година са предприети действия да бъдат събрани. Факт, който трябва да се отбележи, е, че просрочените задължения на Касата през 2019 г. към края на годината са едва 11 млн. лв. поради факта, че Касата успя да заплати всички просрочени задължения. Тази година вече е изплатила и тези 11 млн. лв., дължими към чуждестранни фондове и институции за дейностите, които са заплатени за лечение на лица в чужбина.
В болничната сфера са осигурени общо 2 милиона броя клинични пътеки или с около 2% повече, което също показва, че този ръст в броя дейности в болничната помощ, като че ли е нормализиран и в рамките на достигнатите обеми са предоставени услуги, които са осигурили по-качествено лечение на хоспитализираните лица. Двеста и четиридесет хиляди е броят на клиничните процедури или с 3,6% спрямо 2018 г., и 1 млн. 251 хиляди е броят на амбулаторните процедури или с 3% повече. Тоест тези дейности, които са свързани с по-кратък период на лечение, клинични амбулаторни процедури, бележат по-голямо увеличение, отколкото дейността по клинични пътеки.
Може да говорим много и за разпределението, регионалното разпределение на общопрактикуващи лекари, на специалисти и на лечебни заведения за болнична помощ, но като че ли за първи път през 2019 г. е овладяна тенденцията за ръст в договорните партньори – особено в сферата на болничната помощ, и разширяване в някои аспекти на обхвата на дейността на съществуващите лечебни заведения. За съжаление, поради проблемите с медицинските специалисти, които сме отчитали пред Вас нееднократно, териториалните диспропорции и в областта на първичната, и на специализираната медицинска помощ се запазват и не може да отчетем някаква значима промяна спрямо предходните периоди или дейности.
По клинични пътеки 27 лечебни заведения са договорили нови дейности, които считаме, че са подобрили лечението на лицата в сферата, в която това е било необходимо.
В областта на лекарствените средства по Приложение № 1 е осигурено лечение за над 2 милиона броя лица. Това са лекарствата за домашно лечение. Увеличава се стойността на лечение на лицата, страдащи от онкологични и хематологични заболявания, които предизвикателства се преодоляват с отстъпките, които Касата събира и механизма, който въведе, за събиране на отстъпки от производителите, притежателите на разрешения за употреба. В резултат на това бяха заплатени много нови лекарствени продукти и допълнителни такива без това да надвишава и да превишава финансовите параметри по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, като са събрани над 160 млн. лв. отстъпки от притежателите на разрешения за употреба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Начева.
Професор Салчев, Вие искате ли нещо да допълните или после ще се включите в отговорите на въпросите?
Заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, аз предпочитам след това, да, тъй като съм оформил Доклада, но не съм участвал в процеса на работата на Касата. Единственото, което искам да отбележа, е, че се постарахме тази година, договорено с Надзорния съвет, друг вид да придобие Докладът, така че да бъде ясен, а не да повтаря стария стандарт и старите неща. Надявам се да го приемете в този му вид. И още едно допълнение – Сметната палата провери бюджетните сметки и ги завери без възражение в момента, тъй че съм доволен и за това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Салчев.
Надявам се, че следващата Здравна комисия в 45-ото Народно събрание ще разполага с не толкова обемист Доклад и далеч по-лесен за анализ от народните представители, защото обемът определено създава затруднение.
Сега имат думата представителите на съсловните организации, ако желаят, и народните представители?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, господин Салчев! Въпросът ми, най-вече, е към професор Салчев: в нашата програма е залегнало, в Програмата на ГЕРБ, на управляващата коалиция за ранната диагностика, ранното откриване на заболявания, кога ще намери отражение, дай Боже, да намери отражение в следващия бюджет на Касата, като преориентирането на бюджета към ранната диагностика ще бъде в основата на това да контролираме и управляваме хроничните състояния?
И вторият ми въпрос е: дългосрочната координирана грижа, която сред болниците, липсва или е в голямо търсене, защото от „Пирогов“ пациентът излиза в състояние, което не е за вкъщи, няма къде да отиде и тази дългосрочна грижа, тази координирана дългосрочна грижа във времето е изключително необходима. Ще имаме ли възможност да го видим в следващия бюджет? Разбира се, тук без пълната подкрепа на Лекарския съюз, на другите организации, на всички нас, няма да се случи това, но като инициатор готов ли сте Вие да задвижите този процес, да го видим в следващия бюджет? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предлагам, уважаеми гости, да отговорите накрая, да комбинирате въпросите, за да може да се изкажат всички народни представители. Все пак искам да припомня, че сега не сме на обсъждане на бюджет. Макар да не сме в бюджетна процедура, а на Отчета за 2019 г., е полезно да се чуят предложенията на народните представители, Надявам се, че ще имаме възможност наесен да обсъждаме и бюджета на Касата.
Госпожо Джафер, имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми представители на Националната здравноосигурителна каса! Ще започна с това, че тази година представените отчети за дейността и за бюджета на Здравната каса определено имат различен формат, тоест не виждаме онзи копи-пейст, който получавахме години наред. Тоест форматът е променен за добро или за лошо.
Това, което аз успях, да извадя като важни според мен неща от двата отчета е това, че в България през 2019 г. е имало 5 млн. 890 хил. 618 души, които са били с непрекъснати здравноосигурителни права. Важно е да се подчертае, че се задълбочава тенденцията, за която говори и госпожа Начева, за задълбочаване на дисбалансите в системата. Ясно е, че ако средно за страната един лекар обслужва 1718 здравноосигурени лица – говоря за общопрактикуващите лекари, анализът, който Вие сте дали, оказва се, че има райони, където обслужваните здравноосигурени лица са много повече, което определено затруднява достъпа на хората до здравеопазване в цели региони, като Кърджали и Разград са с най-ниска осигуреност на общопрактикуващи лекари и там бройката достига близо 3000, към 2700 – 2800 души.
Запазва се тенденцията и лечебните заведения, които ползват ресурс от бюджета на Здравната каса, да получават средства, които са драстично различни като обем в някои лечебни заведения –големите, най-големите, и други, които обслужват общинското здравеопазване.
Прави впечатление обаче това, че се наблюдава намаление в отчетените профилактични прегледи на едно здравноосигурено лице в сравнение с 2018 г. Това е огромен проблем, защото ние продължаваме упорито да говорим за профилактика, скрининг, ранна диагностика. Оказва се обаче, че има факти, които говорят за обратната тенденция.
Оценявам като положителен факта, затова че сте обърнали достатъчно внимание в този отчет на, как да го нарека, картографирането на групите от лица с рискови фактори, защото това беше задължение, вменено на общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ, защото България трябва да може да оценява рисковите фактори и рисковите групи и да търси подходи във връзка с тази профилактика и ранна диагностика особено що се касае до социално значимите заболявания, като, оказва се, че са отчетени 2 млн. 430 хил. карти с оценка на рисковите фактори за развитие на определени заболявания предимно свързани с новообразувание на шийката на матката, млечната жлеза, ректосигмоидалната област, простата, въобще локализации, които са проблем за българската здравна система, защото продължаваме да държим едни от първите места по заболеваемост и смъртност точно по тези локализации.
Имам въпроси, свързани с прословутите средства, които се отделят за лекарствени продукти. Ние сме наясно с усилията, които положиха екипите на Националната здравноосигурителна каса, в посока договаряне на отстъпки и възстановяване. Аз успях да изчисля, че към 115 милиона всъщност са върнати като отстъпки. Правилно ли съм изчислила тази сума, защото я събирах от различни места, така, както сте ги дали по групи понеже този формат сте избрали да представите в докладите?
Седемстотин и петдесет милиона са средствата, които Касата плаща за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение. Смятате ли, че договорените отстъпки са таванът на възможното, има ли резерви, има ли други механизми, по които може да се направи нещо по отношение на ефективното и ефикасно харчене на средствата специално по отношение на лекарствените продукти за лечение? Онкомедикаментите – тези, които се използват за злокачествени заболявания, и лекарствените продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции с вродени коагулопатии, изчитам всичко така, както сте го формулирали, остават с един огромен дял от тези средства.
Продължава да прави впечатление, че има лечебни заведения, които са постигнали удивителен ръст в стойността на тези разходи точно за тези продукти. „Софиямед“, която увеличава разходите, тоест средствата, които получава от Здравната каса за този тип медикаменти, са 75% сравнено с предходната година; „Пълмед“ – Пловдив, увеличение на разходите в сравнение с предходната година с близо 62%, а става въпрос за доста милиони; МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, до този момент говорим за частни лечебни заведения, всичките, дай Боже всекиму, такъв ръст; УМБАЛ „Свети Иван Рилски“; УМБАЛ Онкологии 2 – едва сега в класацията; и УМБАЛ „Доктор Георги Странски“ – Плевен.
Десет са медикаментите, които консумират 290 милиона от тези пари, от тази група. Десет медикамента с международно непатентно наименование – близо 300 милиона отиват само за тях. Ясно е, че не може да се спре желанието на пациента да бъде лекуван с най-доброто. Имате ли обаче контролни механизми, за да може да отговорите категорично, че контролът е на ниво, че няма злоупотреби, няма възможности за паралелен износ включително, защото това е огромен проблем, свързан с употребата на този клас медикаменти?
Имам един въпрос, ако позволите, госпожо Председател, който е свързан с настоящите отчети, но аз разбирам смисъла на тези отчети да бъдат внасяни в Народното събрание, да бъдат обсъждани в Здравната комисия, като наблюдение на тенденциите. Искам да задам въпроса понеже 2020 г. минава под знака на пандемията COVID-19: можете ли да ни кажете ориентировъчни цифри, макар че би трябвало вече да са окончателни, ние приключихме вече първото шестмесечие на тази година, колко пари е платила Касата миналата година от януари до юни и колко платихте тази година първото шестмесечие? Всъщност има ли спестени средства по бюджета, колко Ви е разликата, тази, която остана, защото болниците не работиха с пълния си капацитет? Ясно е, че имахте други разходи, но просто, за да се ориентираме в ситуацията. Благодаря Ви. Това са моите въпроси и размисли.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Още едно изказване, ако позволите, и тогава вече малко отговори на въпроси.
Сега доцент Йорданов, после виждам две вдигнати ръце – доктор Поповски и професор Михайлов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Начева, професор Салчев! Аз наистина ще се присъединя към доброто впечатление, което прави представянето на дейността на лечебните заведения в България и тъй като искам да бъда кратък, веднага ще направя един извод. Забелязва се в пъти разлика в осигуреността – особено със специализирана, високоспециализирана и болнична помощ, на отделните географски региони на страната. Защо поставям този въпрос? Защото вече втора година ние отчитаме рестриктивни мерки по отношение на възможността за разкриване на нови лечебни заведения и нови дейности в цялата страна по региони. Въпреки това се учудвам, защо в почти еднакво организирани региони – като Варна и Пловдив например, разликата в средствата, които харчи Касата за осигуряване на медицинската помощ, е между 2 и 3 пъти. Разликата! Нима варненци боледуват по-малко, отколкото пловдивчани? (Реплика.) Три пъти по-малко, добре. И този въпрос е изключително важен, защото ни предстои след известно не толкова дълго време да започнем да разсъждаваме върху новия бюджет на Касата и дали не трябва някои от мерките да бъдат променени, смекчени, изчезнали или така нататък.
На второ място, прави ми впечатление, че в тези пера – наречени „бюджет на Здравната каса, годишен план, изпълнение на годишен план“, понякога има разлика, която надхвърля 10%. Тези 10% в реални пари преминават 50 или 60 млн. лв. – ясно е в кои пера има, и ми е интересно основанията на Надзорния съвет на Касата, която да протежира заплащането точно в тези пера за сметка на други пера, които също са важни, защото фактически по този начин се променя философията на бюджета, който е приет в пленарната зала на Народното събрание.
На трето място, прави ми впечатление – не знам поради какви причини, броят на гражданите, които се лекуват, български граждани в чужбина, е доста малък. Това се дължи на рестрикция, на мерки на Касата за ограничаване на плащанията в чужбина. И на всичко отгоре обаче и броят на чуждите граждани, които са получили осигурени помощи в България, също е малък. Тук безспорно вероятно се касае, че се предпочита те да се насочват за кешови плащания в частните лечебни заведения, но аз мисля, че Касата може да направи това – един допълнителен приход, който може да се постигне, който не е малък, обаче съм впечатлен, че резултатите по отношение на лечението на гражданите в чужбина и плащането на тяхното лечение са положителни, макар че има още какво да се желае. Притеснявам се само да няма ограничителни мерки, които възпрепятстват достъпността на медицинската помощ за българските граждани в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСТ. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже се натрупаха доста въпроси, дали имате готовност сега да отговорите, за да не Ви затрудня после – на трите изказвания и поставените въпроси, и след това да чуем още изказвания, и отново да се получи диалог.
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости и представители на съсловните организации! Ще се опитаме да систематизираме отговорите на въпросите.
Единият от тях касае първичната и извънболнична медицинска помощ. Да, напълно сме съгласни с констатациите, които доктор Джафер е видяла в нашите отчети и с предложенията на господин Колев. Те са свързани помежду си, защото, за да се повиши и превенцията, грижата за хората преди достигане до острото състояние, както и грижата след острото състояние, трябва да има по-голяма ефективност на първичната и специализираната извънболнична помощ.
Разбира се, намаляването на броя на профилактичните прегледи може да се дължи на няколко фактора, единият от които е свързан с по-голямата натовареност на общопрактикуващите лекари в определени региони от страната, други с усилието на общопрактикуващите лекари профилактичните прегледи, които ги правят в момента, да са по-значими, по-стойностни като качество и продължителност и това да намалява количествено техния брой. Но така или иначе това е момент, който ние изследваме и се опитваме с всички нови преговори по Националния рамков договор да водим конструктивен дебат с Българския лекарски съюз как да подобрим именно тази част от дейността, свързана с профилактиката и констатиране на ранен етап на острите случаи заболявания.
Наистина за първи път през 2019 г. и ние, представителите на Касата, няма да се откажем от този момент, направихме едно първоначално проучване на рисковия профил на пациентите, които са наблюдавани от общопрактикуващите лекари. Числата са абсолютно коректни, които цитирахте, и това ще даде добра база за последващо наблюдение на пациентите и за проследяване на техния път след това в болничната помощ и като лекарство за лечение.
Но за да разширим обхвата на първичната помощ, това не може да стане само с насочване на повече бюджетни средства, а по-скоро с правилна преценка за това как по-ефективни и резултатни могат да станат дори и настоящите прегледи, като обем, обхват, продължителност. В тази връзка имаме добър диалог с Лекарския съюз и мисля, че и в хода на новите преговори, ако има анекси към Рамковия договор, това е една от посоките, които трябва по-задълбочено да изследваме за следващата финансова година.
Да, наистина има диспропорции и в разходите на лечебните заведения за болнична помощ. За добро или за лошо и COVID ситуацията тази година показва, че основните най-тежки терапии, като по-високоспециализирани дейности от така нареченото трето ниво на медицинска помощ се реализират в болниците, които са многопрофилни, по-големите болници – университетски, тип „лечебни заведения“, но не бих казала, че и общинските болници не са показали своето място. Те също имат своя пакет от дейности, който устойчиво се развива през годините, и през 2019 г. И тази година в условията на COVID ситуацията те също показаха, че имат своя контингент и пакет от дейности, които са необходими за населението на съответния регион или територия, на които се реализира дейността.
Много сме коментирали в Здравна комисия, и ние с професор Салчев на ниво Надзорен съвет за разходите за лекарствени продукти, в това число онкологичните лекарства. Знаете, че предлагаме – и сега сме качили на сайта на Министерството на здравеопазването, поредица от предложения за промени за разходите за лекарства, в това число и онкологични. Опитваме се да приложим всякакви методи, подходи и практики за овладяване на разходите без това да влияе по никакъв начин върху достъпа на пациенти до нови терапии.
През 2019 г. 18 са новите INN-ни, които Касата е заплатила, най-накратко казано, те наистина са описани, наистина се съсредоточават в няколко типа лекарствени продукти, които обаче лекуват основните заболявания. Да, 115 млн. лв. са отстъпките, които са събрани и са с 13 милиона или близо 13% – случайно е съвпадението на процентите, повече от предходната година. Това именно е дало възможност на тези нови терапии да влязат в изпълнение.
Тази година очакваме за първи път, полагаме много усилия с професор Салчев да обвържем фармакотерапевтичните ръководства, които са факт с терапиите, които се изписват и заплащат, от една страна. Първите резултати очакваме от Националния съвет по цени и реимбурсиране за това какъв е ефектът от прилагането на новите терапии. Ще Ви докладваме тези резултати, когато ги получим и ще бъде интересно да съпоставим ефекта от терапиите и стойността, която Касата е заплатила за тях.
Знаете, че въведохме централизиран търг за лекарствата, които лечебните заведения за болнична помощ заплащат в Министерството. Първите резултати от първите търгове са изключително положителни с 50 млн. лв. свалихме разходите за лекарства само при първото централизирано договаряне. За съжаление, продължава да стои открит въпросът със скъпоструващите терапии, които са сами в група и там няма конкуренция, там се опитваме да прилагаме и други механизми. Знаете, че ще предложим механизъм, при който Касата да заплаща най-ниската договорена цена от Министерството и ще предложим тази нормативна промяна на Вашето внимание за дебат, което също ще минимизира разходите за лекарства. Освен това предстои въвеждане и на редица електронни методи и механизма за контрол върху движението на разходите за лекарства, чиито резултати скоро ще презентираме пред Вас, работим много активно в тази посока – електронизиране на протоколите за скъпоструващо лечение. Въобще всички тези механизми считаме, че ще доведат до положителни резултати, да не говорим за проверките, които правим в лечебните заведения и при търговците на едро и дребно с лекарствени продукти.
Що се отнася до дисбалансите – въпросът на доктор Йорданов, за разходите от резерва. Ние приехме един принцип – първо, 2019 е една от първите години, в които резервът не беше априори преразпределен в цени и обеми дейности в отделните направления на здравноосигурителните плащания. Затова заслугата е съвместна – както на Касата, така и на колегите от Лекарския съюз, които се съгласиха с този подход на работа, което наистина прави резерва, резерв за използването му в случай на неотложни, спешни състояния и само при необходимост.
Приехме и втори принцип, който продължава и тази година, разпределението на средствата от резерва да е пропорционална на структурата на разходите за здравноосигурителни плащания в отделните направления на разходите. Тоест, ако 30% или 40% са разходите за лекарства, такъв дял от резерва да отива за дофинансиране на средствата за лекарства и съответно първична и болнична медицинска помощ, което също осигурява спазване на принципа и балансираност в нуждите и в разпределение на разходите без това да нарушава посоката на разпределение на публичните средства, така както сме ги обсъждали с Вас, народните представители, в хода на приемане на бюджета на Касата за съответната година.
По отношение на въпроса за новите договори. Бихме отбелязали, че тази година се въведе правило в закона за бюджета, гласуван от Вас, на Касата, в който се дава право да се разширява дейността на определени болници и лечебни заведения, само когато обаче това е необходимо и създава териториална диспропорция или има недостиг от съответния вид медицинска помощ на територията на съответния регион.
А за разходите за тази година по COVID ситуацията и извън COVID ситуация, мисля, доктор Джафер, че в момента бюджетът на Касата е стабилизиран и относително балансиран на този етап от неговото изпълнение без това да създава някакви очаквания за дефицит или излишък най-малко, тъй като освен анализът на разходната част, трябва да обръщаме внимание и на тенденциите в изпълнение на приходната част. Механизмът 85% беше най-активно използван от лечебните заведения за болнична помощ миналия месец. В първия месец от COVID ситуацията, както и сега – предварителните отчети този месец, показват, че повечето лечебни заведения достигат осемдесет и петте процента ниво, а някои от тях и 100% от дейността си, което е добра тенденция и показва, че хората все пак не се отказват от достъпа до болнична медицинска помощ извън COVID, когато тя е необходима, тоест те възстановяват постепенно нормалния си ритъм на работа. Сумарно за първото шестмесечие за миналата година спрямо първото шестмесечие на тази година, разходът за болнична медицинска помощ е с 30 милиона по-нисък през тази година спрямо предходната по предварителни данни за първото полугодие, но отново казвам, Вие ни възложихте с професор Салчев на предишно заседание да Ви представим анализ на изпълнението на разходите за лекарства. Той, разбира се, може да се разглежда в контекста на цялостното изпълнение на бюджета за полугодието и ще Ви докладваме подробно и тези числа, но трябва да сме предпазливи в оценките предвид и тенденциите в приходната част.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Начева.
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Салчев, госпожо Начева, колеги от съсловните организации! Аз ще бъда максимално кратък. Фрапираща цифра са разходите за лекарствата, което сме коментирали вече три години – 1 млрд. 445 млн. 179 хил. 629 лв. Това прави 34% от бюджета на Касата за 2019 г. Госпожа Начева знае, че от 15 до 18% са препоръките на Фискалния съвет. Лично Вие го написахте за 2017 г., когато гледахме първия бюджет.
След това ние го гласувахме някъде около 25% разход за лекарства, а то излиза 34%. Тоест ние за фармаиндустрията се грижим като за едно от децата, другите специалности са доведени деца. Знаете колко тежко са недофинансирани пътеките в болничното здравеопазване, особено хирургичните пътеки. Не че аз съм хирургична специалност, но тук има хирургични специалности и от двете големи групи. Това си говорим три години и нищо не правим. Тук въпросът ми е към професор Салчев: каква ще бъде идеята занапред? Така да се продължава 34% пари за лекарства от все пак недостатъчния бюджет на Касата за глобалното здравеопазване на Република България, защото знаем, че от осем процентната вноска ние пак продължаваме да се движим на 4% от брутния вътрешен продукт далеч от онези държави, които са 9 – 10%, не говорим за Щатите. Само тук имаме преразход за лекарства, не съм ги изчислявал точно, но са поне 200 милиона. Говоря от тази сума, която гласувахме в този бюджет, поне 200 милиона са – гледам, че професор Михайлов ме гледа с интерес.
Въобще глобалната сума, която гласувахме, е 1 млрд. 250 милиона, ако не се лъжа. За 2019 г. тя беше 1 млрд. 125 милиона. Тук има 200 милиона преразход, поне 200 милиона само в лекарства. Не виждаме в никоя друга клинична специалност да има такива преразходи – може би в онкологията и в новите молекули – там професор Михайлов след малко ще ме поправи, ако нещо не съм бил много точен.
Пак казвам, тези дисонанси са фрапиращи и когато правим новия бюджет, дай Боже, след два-три месеца да сме готови, това, което съм казвал и в тези три години, да спазим две съотношения – цените на клиничните пътеки и глобалното разпределение на петте пера, когато разпределяме глобалното разпределение на големия бюджет – колко за болнична, колко за доболнична, колко за лекарства, колко за дентална медицина, взимайки примерно съотношението на Германия, на Австрия, на някои от тези държави, към които се стремим, вече сме и ERM-2, така да кажем, нали? Тенденциите са хубави за нас в това отношение, но тук гледам едни съотношения, които не са европейски, те не са балкански, не знам азиатски, африкански ли, какви са точно, и на какво се дължи целият този дисонанс. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сега давам думата на професор Михайлов. После ще имате възможност да отговорите на въпросите, които поставиха двамата колеги.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз нямах намерение да вземам отношение, тъй като вече за пореден път съм свидетел на Отчета на Здравната каса. За съжаление, всяка следваща година нищо не се променя и ще си позволя да кажа няколко неща.
Първо за някои от изказванията – уважаемият доктор Поповски, който прояви интерес към моя интерес към неговото изказване. Колега Поповски, лекарствата не са клинични специалности. Те се разпределят във всички клинични пътеки, като възможности за терапевтично повлияване на пациентите и си задайте въпроса преди да питате професор Салчев, защо е такъв процентът за лекарства колко са доплащанията до тези прословути 10 милиарда, които обществото и джобът на българина дава за лекарства; колко са процентите за лекарства, но колко са истинските, номиналните средства за лекарства в страните от Европейския съюз? И тогава всички въпроси за Вас ще отпаднат, но ще отпадне и напрежението на професор Салчев, защото много пъти съм чувал и него, и негови предшественици да ги обвиняват за така наречената разходна част на лекарствената политика.
Аз ще Ви припомня нещо друго – понеже тук ставаше дума, доктор Джафер говореше за тенденции съвсем правилно, аз искам да насоча мисълта на професор Салчев като човек, който от половин година е управител на Касата. Независимо че ние много пъти казваме, че управителят е една фигура, която е много важна, обаче не му е дадено даже правото на глас в Управителния съвет на Касата, незнайно защо, да обърне внимание на тези тенденции. А тенденциите, доктор Поповски, са следните – това се каза и от Световната банка на прословутите съвещания, които завършиха с тотален неуспех за промяна на здравеопазването, Вие имате безкрайно много хоспитализации. Спомняте ли си го това - в зала № 3? Две поредни години става управителят на Касата и казва. Сега отново обаче, уважаеми доктор Поповски, ние имаме още повече хоспитализации тази година, въпреки че процентът е сравнително малък.
Така че не гледайте все в торбата с лекарствата, ами вижте колко клинични пътеки са извъртени, както казват цинично, изразяващите се хора дали с мисъл, дали без мисъл, пък тогава ще правим балансите. И когато говорим за тенденции, аз помолих, когато се конструираше бюджетът, госпожо Начева, Вие си спомняте, бяхте в залата, не набутвайте в една торба онкологичните, коагулационните и всички други скъпоструващи медикаменти, защото ще загубите представа какво се случва – за това професор Салчев се е изпарил сигурно, като е видял какви са разходите вътре, как се определят, какви са експертните комисии, какви са критериите. И понеже тук ставаше дума за това дали могат да се спестят средства от медикаменти, как ще се спестят като n-та година подред само си обещаваме, че ще влязат медицинските стандарти, а те не са влезли, как ще се спестят те, като n-та година си обещаваме, че ще се въведат правилата за добра клинична практика, а те не се въвеждат?
Откакто сме поели този мандат, тук си разменяме букети и обещания – непрекъснато, три години и половина подред, и завършваме мандата, а няма електронно здравеопазване, няма централизирани търгове. Ще има сега, последната година от мандата, най-накрая ще има някаква форма на търг – дали той няма да срути цялото снабдяване на мрежата, това не мога да кажа. Но четири години, аз и затова не искам нито професор Салчев да го обвинявам, нито Вас, госпожо Начева, това е тенденция, аз съм говорил и с господин Ананиев, когато беше министър, и му го споделих, това не зависи по никакъв начин изглежда от Министерството на здравеопазването. Тези тенденции в харченето на Националната здравноосигурителна каса да се увеличават и пари за лекарства, и пари за клинични пътеки, и брой на хоспитализации, да няма профилактика, да има огромна разлика между регионите, за което Ви говори и доктор Джафер, което наистина е много сериозен въпрос, тук не става дума за това, което се прокламира и много лесно се говори на ангро, че хората имат право на достъп до всеки регион на страната и кой, където иска, да отива там и да се лекува. Хората нямат пари да отидат никъде, хората са с такива ниски финансови възможности, че не могат да отидат до областния град и всичко това обаче не зависи от управителя на Националната здравноосигурителна каса. Това зависи от хората, които координират, доктринират цялото здравеопазване. Явно то не се доктринира добре, явно от него имат интерес хора, които извличат сериозни печалби. Сериозни печалби!
И тук показаха ли Ви се някои цифри, намекна ли Ви се за паралелен износ? Аз искам да попитам тук уважаемата Комисия: преди година и половина приехме Закон за възпрепятстване на паралелен износ, къде е така наречената електронна система, която работи на Изпълнителна агенция по лекарствата и кога се включи тя да работи? Включена ли е, работи ли?
Така че тези въпроси, ние сме хора от системата както професор Салчев, така и аз, не са много в тази зала, които са били в тази система повече от 20 години, познаваме нещата в огромни детайли. В огромни детайли! Ако не се смени тази тенденция, каквото и да се мъчи професор Салчев като голям специалист в областта, така да се каже, на структурата на здравеопазването, на здравния мениджмънт, да направим нещо с Касата, ако не се сменят изцяло представите затова ще се управляват тези обществени средства в здравеопазването – и аз тук ще отговаря пак на доктор Поповски, с цялото ми уважение към него, той знае, че имам чудесни чувства към него, кога ще се обърнем ние към българските пациенти и ще удължим тази реимбурсна листа, а няма да караме хора с 200 лева пенсия да си купуват лекарства за 100 лева месечно? Това отговорете на пенсионерите, това отговорете на болните в България. Защото ние говорим тук за високо финансоемки медикаменти, които се заплащат 290 милиона, но основни групи от медикаменти – антихипертензивни, и какво ли не още, на какъв процент се реимбурсират? Това е основната политика, която трябва да формира, но не Касата.
Касата е платец, тя не може да формира национална здравна политика, тя се формира от Министерството, но се управлява огромната част от средствата от Касата. И затова аз нямам въпроси нито към госпожа Начева, нито към професор Салчев, но Ви пожелавам най-накрая, най-накрая, защото, честно да Ви кажа, аз съм възрастен човек, такова чудо – три години да си говорим едни и същи работи на отчетите и нищо да не се променя, Бога ми, не го приемам за една добра тенденция, в никой случай, и няма да доведе до удовлетвореност у нацията към българското здравеопазване и респективно, разбира се, към Здравната каса. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: В подкрепа на казаното от професор Михайлов мога да кажа следното. Вярно е, госпожа Начева се опита да направи макар и бегъл анализ, сравнявайки 2018 г. и 2019 г., като считам, че това е една много малка стъпка за анализ по отношение на приходи и трансфери всичко и разходи и трансфери всичко. Ние се опитахме да направим – с помощта на нашите специалисти, да видим тази тенденция, за която професорът каза, как стои в една по-голяма стъпка, като информацията после мога да Ви предоставя. Вие я имате и тя не е проблем, от Вашата компетенция е.
Цифрите, за които професорът каза, преди да Ви ги спомена, трябва да Ви кажа, че за този период от 10 години – ние сравнявахме 2009 г. и 2019 г., е много добър период – трябва да си кажем честно, макар и като опозиция, по стечение на редица обстоятелства за развитие на здравеопазването. Какво имам предвид? Имаме ръст на брутния вътрешен продукт в сравнение с 2009 г. и 2019 г. с над 62%.
Второ, за този период, ако си спомняте, имаме увеличение на здравноосигурителната вноска от 6 на 8%. И всичко това, създаде един добър макроикономически климат, за да може отчетените приходи, които Вие ни ги подавате, действително да бележат един много голям ръст. Дотук всичко добре, да. Но когато направим сравнение в разходната част по отчетени разходи по този показател, цифрите са съвсем различни, колеги, и това е самата истина. Разходите в извънболничната медицинска помощ като процентно съотношение за периода са следните: те са паднали от 22,98% - 2009 г., на 16,45%, тоест с минус 6,53%. Не по-добро е съотношението на разходите и в болничната медицинска помощ, пак като процентно съотношение те са намалели с 10,5%, тоест от 55,32% - за 2009 г., на 44,82% за 2019 г.
Тук ще отворя една скоба. Вие споменахте, че дори и за това полугодие на тази година, имаме намаление на разходите в болничната помощ. Вярно е, че вече ситуацията е малко по-различна.
За лекарствата, каква е ситуацията? Там имаме обаче увеличение с 8,62%, тоест от 19,12% – 2009 г., на 27,8% за 2019 г. Изводите, които каза и професор Михайлов, и те се потвърждават от цифрите, че вече ние не можем да кажем, че добре управляваме здравноосигурителните вноски на българските граждани, ако не се вземат мерки, част от които Вие споменахте съвсем добронамерено и това, което е Вашето ежедневие, ако не се въведе контрол върху разходите за лекарствени продукти, защото това е свързано и с намаляване заплащанията за медицинските специалисти и, от друга страна, за доплащанията в растежа, за който и пофесорът каза, а не само и той, а споменава и Европейската комисия в нейните доклади.
Още нещо и спирам дотук. Когато бе направен анализ и за Касата, все пак това е органът, с който ние контактуваме и който спасява много неща, разходите за персонал, ние и по-рано, когато гледахме бюджета, казахме, че е много малка сумата, но какво показва? Там между 2009 г. и 2019 г. имаме намаление с 0,63%, а общите административни разходи от 0,72 отиват на 0,43%. Моят въпрос е към управителя на Касата: професор Салчев, накъде отива Националната здравноосигурителна каса? Ние дадохме един отрязък от време, сравнявайки тези две години, но по-нататък, ако тази тенденция върви аз се страхувам, че ще загубим административния капацитет на Касата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
Да дадем възможност да отговори на поставените въпроси професор Салчев – заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Аз ще се опитам да бъда кратък, да отговоря накратко на някои въпроси, тъй като бяха поставени доста, но те не са свързани с Отчета, а повече към бъдещето като въпроси.
Първо, в момента се разработват всичките отчети, свързани с това как да повишим ефективността в профилактиката и превенцията, освен това, Вие си спомняте, че парламентът прие преди известно време възможността и сестрите да се включат в този процес, разработваме и този механизъм.
А относно дългосрочната координирана грижа искам да Ви кажа, че аз от дълги години работя по този проблем. Преди няколко години беше стартиран процесът и след това замря и се прехвърли всичко към така наречените хосписи, ако си спомняте, като народни представители, всъщност сега идеята е отново да възродим така наречената дългосрочна грижа, но не дългосрочно да се грижим за някой дълго време, а да бъде координирана между различните звена. Разработваме ги тези неща и ще бъдат представени след месец септември за обсъждане първо от Надзорния съвет, а след това и от останалите колеги, за да може евентуално да бъдат планирани в следващия бюджет.
Второ, аз няма да говоря за миналото, но съотношението на лекарствените средства в извънболничната помощ, и в болничната помощ, и медицинските изделия, е 4:3:1. Всъщност, ако погледнете в Отчета, най-много пари се харчат в извънболничната помощ за поддръжка на хронично болните. Какво наблюдаваме там? Само ще кажа това, което аз наблюдавам в последните четири месеца – има рязко увеличение на средствата, които се потребяват от гражданите в извънболничната помощ, почти двойно.
Тъй като във връзка с обстановката, която е в момента, гражданите започнаха да взимат редовно лекарствените си средства, нашите изводи са следните – започнаха да спазват указанията на лекарите и това рязко повиши разходите в аптечната мрежа, защото това са лекарства в извънболничната помощ.
За останалите лекарствени средства. Да, контролът донякъде може би, е бил недостатъчен. В момента даже и в Надзорния съвет сме поставили четири различни анализа във връзка с лекарствените средства, но не само като лекарства, а къде се потребяват или на кои фирми те се потребяват. Има различни диспропорции и те се видяха в първото тримесечие – данните са публикувани и може да ги видите на интернет страницата на Националната каса. Коефициентът 085, ако Ви е направил впечатление, това е четири пъти вдигане на разхода в някои от групите на лекарствените средства или всъщност този коефициент значи, че ще има така наречения пей бек 85% от това, което фирмите са постигнали като пазарен дял. Но кое се забелязва? Диспропорцията вътре в потреблението на лекарства – едно, две или три са водещи, а останалите всъщност страдат и затова ние правим анализ на прилагането на механизма, който е за лекарствените средства, тъй като има различни варианти за поведение в такава ситуация. В понеделник ще разсъждаваме върху тези неща, за да може да се вземат и съответните решения.
Относно съотношението към миналата година и шестмесечието на тази година. Аз очаквах такъв въпрос, да Ви кажа честно, защото все пак няма да говорим само за миналото, а какво се случва и сега. Ако ми позволите, чрез председателя на Комисията по здравеопазване да предоставя данните на всичките колеги, за да не говоря по всичките цифри. Ще ги изпратим на доктор Дариткова и тя да ги даде на всичките колеги, за да може да видите цифра по цифра какво се случва.
Да, има известно намаление в дейността на лечебните заведения за болнична помощ, което се наблюдава, което, както каза и госпожа Начева, в момента се компенсира. Имаме лечебни заведения, които постигат почти на 100% това, което са били преди. Какво ни притеснява в момента – аз говоря за настоящия момент? Имаме непрекъснато заявки за увеличаване на болничните легла. Оправданието за COVID инфекцията, без да се съобразяваме, че може да преструктурираме леглата на базата на разрешителните на министъра на здравеопазването, смятам, че трябва да използваме, за да увеличим леглата. Приблизително 42 хиляди са активните легла на територията на страната. Заявките от лечебните заведения приближават около 30 хиляди допълнително легла, почти двойно. И ако не е нашата стриктна политика, Вие видяхте, че непрекъснато имаме разговори с лечебните заведения, да не разрешаваме разкриване на нови легла, а преструктуриране, може би щяхме да стигнем към 65 – 70 хиляди активни легла в момента.
Затова казвам, че това оправдание просто не трябва да се използва и да се налага. Госпожа Начева ще потвърди, че на едно от първите заседания на Надзорния съвет имаше над 80 лечебни заведения, които подадоха искания, за разкриване на нови дейности по изключение.
Договорихме се – и Надзорният съвет, че изключения в изключителен случай и почти да не се допускат изключения, и то само ако съответният директор на Районната здравноосигурителна каса, съгласувано и с останалите на регионално ниво, докажат това изключение. Така че виждате, че налагаме съответните контролни механизми.
Относно лекарствените средства. Тъй като аз дълго време работя с така наречените иновативни лекарствени средства, в момента залагаме контроли за преминаване от едно ниво на лечение на второ, които са свързани с фармако-терапевтичните ръководства, има ги там в терапевтичните ръководства.
И второ, което залагаме, е всички нови молекули в момента ще бъдат прегледани на базата на тяхната оценка на здравната технология, което сме заявили и колкото е заявено от фирмата, толкова ще бъде плащано, а останалите средства ще предоговаряме, за да видим какво ще правим с тези надвишени стойности. За да ме разберете – заявено за тази година е лечението на 11 човека, а се плащат 37. За алтернативата на това лекарствено средство, вместо да бъде намалена, също се увеличава. Така че това ще бъде представено на Надзорния съвет през месец септември и ще бъде докладвано и при Вас.
Последното, тъй като много се говори за лекарствените средства, в понеделник или вторник ще публикуваме пълния списък на лекарствените средства, които са реимбурсирани от Здравноосигурителната каса по опаковки, брой и INN, за да няма съмнение какви са плащанията, дали има към една или към друга фирма и да могат съответно, тъй като това е публична информация, всичките останали участници в пазара да бъдат информирани.
Това, което казаха за персонала на Националната здравноосигурителна каса. Аз вече от няколко дни обикалям по регионалните каси, да, положението не е добро – не може да намерим достатъчно персонал. Обявяваме конкурси и не се явяват, защото заплатите са по-ниски, отколкото средната заплата на една сестра на лекар-контрольор – това е отбелязано и в Доклада. Ние сме говорили и с Надзора. В този бюджет ще се постараем по някакъв начин да преодолеем тази тенденция, за да може всъщност тези, които ще контролират, да бъдат както стимулирани, от една страна, така и да може да се извършва ефективна контролна дейност и да не стигаме до положението голяма част от контрольорите да са на пенсионна възраст. Това е, което искам да споделя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност да допълните, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря ви, доктор Дариткова.
Само исках по повод коментара на доктор Поповски да внеса едно уточнение, че 2019 г. може би е първата, продължаваме тази тенденция и тази година, в която разходите за лекарства, така както бяха приети от парламента – 1 милиард и 117 млн. лв., бяха завишени единствено с дял на средствата от резерва 26 млн. лв., който е равен на структурата на разходите в общия размер на здравноосигурителните плащания и нито лев повече, разпределени пропорционално тези ръстове спрямо дела на разходи за онкология, домашно лечение и протоколи. Всички останали преразходи бяха компенсирани с отстъпки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Само искам да вметна, че с приетия от Народното събрание Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина направихме възможно управителят на Националната здравноосигурителна каса да коригира заплатите – имате такава правна възможност, само чакаме да бъде обнародван в „Държавен вестник“, така че има принос и Комисията по здравеопазване върху укрепване на административния капацитет на структурите на Касата.
Има ли други въпроси, изказвания и коментари? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-17, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
Който е „за“, моля за гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 6.
Приема се.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-16, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 6.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията по здравеопазване.
(Закрито в 16,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Любка Самодумова
