Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
18/11/2020
Извънредно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 89
На 18 ноември 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“ № 1, зала 232, от 14,30 ч., се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето., № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. – първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията по здравеопазването.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Дневният ред е от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето., № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г. – първо гласуване.
Във връзка с приемането на първо гласуване на днешното пленарно заседание на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. правя процедура втората предвидена точка в днешния дневен ред от предварителното му обявяване, да отпадне.
Подлагам на гласуване, първо, направеното процедурно предложение и после дневен ред от една точка.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се – няма.
Сега подлагам на гласуване дневен ред от една точка:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето., № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г. – първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се – няма.
По точка единствена:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО., № 054-01-105, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА НА 13 НОЕМВРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, аз ще започна с представянето на Законопроекта. Настоящата законодателна инициатива е във връзка с нарастващото разпространение на коронавирус и предизвиканото от него заболяване COVID-19 и предприемане на необходимите мерки за неговото ограничаване на територията на Република България.
В моите предложения най-голяма полемика в общественото пространство предизвика промяната в чл. 61 от Закона за здравето. Искам да припомня хронологията на записването на COVID-19 в Главата „Надзор над заразните болести“ в Закона за здравето и именно в чл. 61. Това се наложи с приемането на извънредното положение и мерките, които трябваше първоначално да гарантират справянето на държавата с коронавируса.
Във връзка с това, че COVID-19 е заболяване, което тогава не беше съвсем познато, ние го записахме наравно с особено опасните инфекции, като хеморадична треска, чума, вариола, дифтерит, полиомелит. В този член наистина се описват заболявания, за които е предвидено задължително болнично лечение.
С хода на епидемията и опознаването на заболяването става ясно, че голям процент от случаите е възможно да се лекуват в дома, тогава задължителна е само изолацията и затова съм направила предложение задължителното лечение да отпадне. Може би текстовете наистина се нуждаят от прецизиране, защото има заболявания, при които болничното лечение е задължително и върви обвързано с изолацията. Аз се надявах в становището на Министерството на здравеопазването да бъдат посочени именно конкретните заболявания, за които експертите в Министерството на здравеопазването смятат, че болничното лечение трябва да бъде задължително, за да може да избегнем наистина двусмислието и да стане ясно, че има заболявания, при които двете мерки трябва да вървят със съюз „и“, защото така записано със съюз „и/или“ може да се получи превратно тълкуване, че в един момент се налага само изолация, а в друг момент се налага болнично лечение.
Според мен текстът на чл. 61 се нуждае от прецизиране, без да имам претенции, че редакцията, която съм предложила, е най-перфектната, но при всички положения предложението ми дава възможност наистина COVID-19, от една страна, да бъде изведено като отделна хипотеза, ако Министерството на здравеопазването и експертите в него са съгласни, и в същото време наистина да гарантираме опазване на здравето на гражданите от особено опасните инфекции, част от които наистина са и ваксинопредотвратими, но въпреки това има понякога елементи на поява на подобни заболявания на територията на страната и на континента.
Смятам наистина и това, че по никакъв начин не дава основание да се смята, че има отказ от оказване на медицинска помощ от страна на държавата, защото трябва да са гарантирани правата на пациента. Знаем, че постъпването в болница става със задължително информирано съгласие на пациента, и в същото време леките случаи няма нужда да подлежат на задължително болнично лечение и много трудно може да се дефинират правила за задължително болнично лечение на пациенти с COVID-19.
Затова аз призовавам да подкрепите Законопроекта на първо четене, а после наистина между първо и второ да се прецизира текстът в съответствие с мнението на всички експерти. Както и категорично отричам спекулациите, че поради дефицит на броя на леглата се налага тази промяна. Нищо такова не съм имала предвид. Има достатъчно легла в България за лечение на пациенти с COVID-19. Проблемът е този, които изложих, че аз смятам, че COVID-19 по своята характеристика не може да се приравни с особено опасните инфекции, при които се налага задължителна изолация и болнично лечение.
По отношение на следващите промени, които съм предложила, разчитам, че те ще бъдат подкрепени, защото във връзка с нарастващия натиск от мерки за карантина РЗИ-ата се справят трудно със своевременното представяне в писмен вид на предписанията за карантина и даването на възможност чрез sms известяване, чрез съобщение по електронна поща и обаждане по телефона да бъдат информирани гражданите, че подлежат на изолация, ще се даде възможност, от една страна, своевременно да се изолират тези, които са контактни или носители на вируса. Това ще гарантира по-сигурното елиминиране на вирусоносителите от обществото и намаляване разпространението на вируса, от друга страна, наистина РЗИ-ата са подложени на огромен натиск последните месеци, изпитват кадрови дефицит и затруднения и ще дадем възможност наистина те да се занимават с всички други дейности, които са им вменени, в момента в хода на овладяването на епидемията от COVID-19.
Във връзка с предложението на възможността за ограничаване на износа на лекарства тогава, когато е установен недостиг, искам да припомня, че ние го записахме като текст в Закона за извънредното положение във връзка с епидемията от COVID-19, но обвързването му с извънредната епидемична обстановка смятам, че се получава по-коректна нормативна уредба и затова сме го записали в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, защото подобен недостиг може да възникне не само във връзка с разпространението на COVID-19, а и с други епидемични взривове. Затова смятам, че една такава трайна мярка ще бъде полезна и ще гарантира достатъчни количества медикаменти за българските пациенти.
С това представяне на Законопроекта апелирам да го подкрепите на първо четене, защо мерките, макар и малки, са важни и ще бъдат полезни за справянето с епидемията от COVID-19 и са в интерес на действията за овладяване на кризата.
Сега ще пристъпим към становища.
Първо Министерството на здравеопазването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители! Министерство на здравеопазването подкрепя направените предложения за изменение в нормативната уредба. Това, което отбеляза доктор Дариткова, ще окажем съдействие между първо и второ четене за прецизиране на разпоредбите.
Разбира се, лечението с ковид е абсолютно осигурено, гарантирано. Знаете, че има различни сценарии и стратегии за действие при различни нива на заболеваемост. Ние сме информирали обществеността и нашите лечебни заведения как се процедира в един или друг случай и най-малко и ние разбираме предложението в посока ограничаване или повлияване лечението на ковид. По-скоро подкрепяме това, което изложи и доктор Дариткова, като необходимост от прецизиране, за което ще окажат съдействие нашите експерти между първо и второ четене.
Считаме, че възможността за sms известяване е нещо, което ще облекчи районните здравни инспекции и ще осигури своевременна изолация или карантиране на лицата, които трябва да бъдат изолирани или карантинирани и ще позволи на нашите териториални администрации да реагират в посока епидемично проучване и другите аспекти на тяхната дейност, за което са много необходими в този момент от развитие на заболеваемостта.
Подкрепяме и промените в частта за лекарствата. Наистина това е един от лостовете и механизмите да се осигури на българските пациенти своевременно лечение, в случай че възникне недостиг или дефицит на определен лекарствен продукт след съответните проучвания, така че подкрепяме направените предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
От гостите кой желае да вземе думата?
Заповядайте.
БОРЯНА МАРИНКОВА (Изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства): Уважаема госпожо Дариткова, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Бих искала да акцентирам вниманието Ви само върху едно предложение, което сме допълнили. Принципната ни позиция по отношение на забранителните списъци за износ сме депозирали.
Това, което възникна през последните дни, е едно наше предложение, нещо като реципрочно предложение на забраната за износ на лекарства, които са в недостиг. По същия начин със заповед на министъра на здравеопазването да може да бъде възлагано на търговците на едро извънреден внос в рамките само на извънредни епидемични обстановки. Това може да бъде прецизирано с конкретен срок на този период за внос или пък с конкретно количество на лекарството, което е необходимо. По този начин, когато притежателите на разрешение за употреба, които имат ангажимента да осигурят количествата, но не могат да се справят, защото в момента сме свидетели на ситуация, в която не износът е предизвикал недостиг, а свръх потребление, което не може да се компенсира от вноса на притежателите на разрешение за употреба.
Дистрибуторите са основен стълб в лекарство снабдяването и могат да бъдат натоварени и са готови да го направят с допълнителен обществен ангажимент. И в момента някои пазари разполагат с възможност да предоставят определени количества доставки на ниско молекулен хепарин или азитромицини.
Отварям скоба, че през паралелен внос в момента се обезпечават левофлоксацин и амоксиклав за българския пазар. Така че това е една допълнителна помощ, която ние предлагаме и смятаме, че всеки един стопански субект в тази безпрецедентна ситуация, трябва да бъде използвана максимално, особено пък, ако е вдигнал ръка като доброволец, да бъде още по-полезен в нашата държава.
Проблем е, който Вие много добре знаете, че Наредба № 10 не може да изпълнява функциите си в момента. Ние предлагаме тези лекарства, които ще бъдат обект на заповед от изпълнителната власт – от министъра на здравеопазването, да бъдат разрешени лекарства, които се ползват, за определен период от време или определено количество, които се различават единствено и само в някои определени случаи по размера на своята опаковка. Иначе да бъдат абсолютно идентични като производител, като активно вещество, като съдържание на дозова единица. Смятаме, че с подобна промяна, ако сега бъде възприета, държавата ще има още един силен лост, на който може да разчита и да гарантира повече спокойствие на своите потребители.
Не можем да говорим това да се осъществява в рамките на стандартната процедура за паралелен внос, което е може би адекватен коментар към предложението ни, защото в идеалния случай той коства 120 дни, а сега нямаме време да разчитаме на такива четиримесечни срокове. Дай боже, в рамките на четири месеца цялата пандемия да е история. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Народните представители имат думата.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми колеги, уважаеми експерти и гости! Аз мисля, че ние разбираме мотивите за внасянето на тези предложения в Закона за здравето, но се създава впечатлението, че цялото законотворчество е някак си на крак. Възниква проблем – решава се на крак, след това опитът показва нещо друго, отново се тръгва да се правят нещата на крак. За какво става дума?
Първият проблем, който постави доктор Дариткова и се опита да обясни за какво става дума, е за така нареченото задължително болнично лечение – отпадането му, когато се касае за COVID-19. Тук сме съгласни, че COVID-19 може да бъде изваден от тази група, но така или иначе законово той е в групата на другите особено опасни инфекции. Така че това, което се предлага, за задължителното болнично лечение да отпадне, касае всички други заболявания, които са изброени в Закона.
На второ място, считаме, че понятието „карантина“ е ново правно понятие. Неговата правна същност не е изяснена достатъчно добре и тук трябва да се направи правната разлика между изолация, карантина и правните и административните мерки, които касаят въвеждането в едно или друго състояние на българските граждани. Може да изпаднем в следния казус, ако приемем отпадането на задължителното болнично лечение.
Досега това нещо не беше особено важно, защото ние приемаме, че когато един пациент трябва да бъде в задължителна изолация, той можеше да постъпи в болница, където да бъде обгрижван и фактически болничното лечение изпълняваше ролята на задължителна изолация. Сега обаче изпадаме в ситуацията – представете си един пациент със симптоматика трябва да бъде задължително изолиран, той обаче отказва да влезе в болнично лечение. Тоест къде той ще бъде задължително изолиран? Той може да изтъкне причини, че няма социално-битови условия, които да осъществят някъде си в пространството той да бъде задължително изолиран, отказва да влезе в болница, която изпълнява това нещо. Как тогава ще се изпълни предписанието, което е задължително – да бъде задължително изолиран?
Затова мисля, че е рано. В този аспект на нещата още не е прецизирано ние да обхванем всичките административни и правни неща около задължителната изолация и болничното лечение, включително и карантината, между другото, не искам да бъда голословен. Затова не можем да я подкрепим. Считаме, че тази мярка в момента не е достатъчно изяснена.
На трето място, казусът с уведомлението на посетимите, така да ги кажа, дали те да бъдат в задължителна изолация или в карантина. Ние разбираме, че колегите от районните здравни инспекции са в изключително тежко положение, но тук поставяме въпроса за администрирането, за правната същност на нещата, защото в един момент ние искаме един човек да го вкараме в едно принудително положение минимум за 10 дни, доколкото трае карантината. Този човек не е раб на държавата. Той има своите права и може да ги жали, въпреки че в Закона се предвижда предписанието и обжалването да не спира изпълнението на нещата.
Аз мисля, че в Административнопроцесуалния кодекс достатъчно добре е казано по какъв начин се уведомяват пациентите. Не считам, че за една значителна част от българските граждани, особено тези в пенсионна възраст, особено тези с ограничения в слушането, в гледането, могат да разберат предписанията, които им се дават от специализираните здравни органи в лицето на районните здравни инспекции. Това може да бъде една от формата, граждани, които имат тази квалификация, могат да я ползват, но тя не може да бъде мярка. Защото в един случай ние ще се превърнем в ситуация, когато всички български граждани, които попадат в тази категория, ще бъдат уведомявани по телефона от РЗИ: „Вие имате тези предписания.“ Приемате ли ги, или не ги приемате, тоест телефонната връзка става нещо, както сега се стремим да избегнем проблема с личните лекари, на които много им хареса да консултират пациентите по телефона, обаче да си получават парите в банковите сметки, което за мен е един абсолютен нонсенс. Нека да не превръщаме отново тези неща. В този си вид ние не можем да подкрепим Закона.
Между другото, това, което каза и колежката, аз съм съгласен, че в Закона за лекарствените средства трябва да се предвиди ред, обаче тук ми е много интересно на професор Сербезова да чуя становището не в качеството си на председател на Фармацевтичния съюз, а в качеството си на бивш директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Защото моите опасения, че по този начин с вкарването на заобиколна вратичка за вкарване на медикаменти, на лекарства в България, могат да бъдат вкарани и други, които не са точно нужни в ситуацията, а просто да се използват за вкарване. (Реплики.)
Не, аз отговарям на колежката. Да, разбирам Ви. Аз отговарям, взимам отношение и по казаното от колежката от Асоциацията, така че, това нещо го подкрепяме.
В общия си вид ние днес не може да подкрепим така представения Закон и се надяваме експертни групи от Министерството на здравеопазването да не чакат между първо и второ четене, а в скорошен порядък да ни представят завършени законови форми. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики?
Реплика – доктор Генов, заповядайте.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема госпожо Дариткова, госпожо Заместник-министър! Относно това изказване бих направил тази реплика: не можах да разбера сега това, което говорите за картината, задължителна карантина за 10 дни, това много ли е, малко ли е? От една страна, се противопоставяте на това група хора, които по принцип задължително трябва да влязат на болнично лечение да не се лекуват вкъщи, тоест да останат в такъв режим на лечение, а в следващия момент карантината не трябва да бъде 10 дни, или … Не можах да разбера точно какво е изказването. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за уточнение, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Продължителността на картината се знае, че тя се променя в зависимост от увеличаването на знанията на научната медицинска общност за характера на протичането на тази нова за страната и за света вирусна инфекция, така че аз не коментирам колко тя да бъде продължителна. Аз коментирам администрирането, правните норми за въведението в нея. Има министър на здравеопазването, той има всичките права да каже дали, както намали карантината от две седмици на 10 дни, утре може да каже, че е 21 ден и така нататък. Това не съм го коментирал и не искам да го коментирам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за изказване, доцент Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, колеги и гости на днешното извънредно заседание на Комисията по здравеопазване! Ние от ДПС на този етап няма да подкрепим предложените промени в Закона за здравето, като преди да изложа нашите аргументи с оглед на развилата се дискусия, да, бихме приели допрецизиране на текстовете. Наистина има логика, обаче това трябваше да бъде изведено като сериозен аргумент, така предлагам да бъде, не само тук, за да вземем съответното решение за подкрепа на една или друга законова рамка, а и с оглед да бъдем коректни и към обществеността и обществения интерес.
Такива резки движения според мен трудно ще обясним на хората, че днес тези решения, които взимаме тук, не са продиктувани от това, че се разкриват още болнични легла. Това е добре, доктор Дариткова, но това се налага да става в движение. Естествено, така трябва да бъде, но не достига медицински персонал и винаги ще остане някакво съмнение.
По-скоро според мен аргумент трябва да бъде симптоматиката и клиничният ход на заболяването. Аз като лекар и вече всички имаме близки, които са преболедували, слава богу, от тази сериозна вирусна инфекция и заболяване, така че не във всички случаи се налага да бъдат хоспитализирани. Това е безспорно факт. Но всичко това трябва да бъде много ясно и добре систематизирано, трябва да намерим някаква правна рамка и клинични критерии и да бъдем обективни, коректни, хората да не се притесняват. Това сме длъжни да го направим.
Надявам се, че споделяте, това, което казвам и бихме могли да го постигнем, но на този етап няма как да одобрим предложението от чл. 61 и чл. 215 да отпаднат думите „и/или болнично лечение“, касаещи и редица други заразни болести. В момента сме се фокусирали и трябва да бъдем фокусирани върху ковид, и за ред други заразни трябва да се обосновем защо така. След няколко дни пак ще се наложи да ги връщаме, защото тези текстове не са пипани, доколкото направихме една бегла справка, от Министерството ще кажат по-добре, от 2004 г. досега. Те функционират и когато се налага, трябва да има тази правна рамка и тази правна опция това да бъде по този начин.
Аргументацията на този етап е, че е с цел прецизиране на текста на разпоредбата по отношение на съществуващото изискване „задължително болнични лечение на лица, болни от COVID-19“. От предложената обаче в Законопроекта цялостна промяна на чл. 61 следва, че отпада изцяло възможността директорът на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар с предписание да насочва за болнично лечение лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3. И като имаме предвид освен това в момента и още едно друго съображение – даже в момента ми идва в съображение, няма да конкретизирам, а най-общо ще кажа, има определени социални групи, които не биха искали, даже когато се налага да постъпят на болнично лечение, какво правим тогава тези хора? Ще щъкат напред-назад и там карантинирането, за което говорим, знаем с какви усилия евентуално може да бъде постигнато. По-скоро няма да бъде постигнато и те ще сеят зараза под път и над път. Тази правна рамка, която ни дава възможност това да става, ще бъде елиминирана.
Още мога да се аргументирам, но считам, че на този етап този текст е гаранция както за защита на обществения интерес, така и за здравето на обществото като цяло. Така че да помислим добре между първо и второ четене. Явно мнозинството е решило да подкрепи тези текстове, ние ще се въздържим и като видим предложенията, текстовете, когато намерим правилната рамка и постигнем съответните цели, и с оглед на обществения интерес, и обществените нагласи, бихме били определено, казвам, по-консенсусни, както винаги, или конструктивни, но на този етап не може да оставим, един вид да се остане с впечатление, че държавата абдикира от изпълнението на ангажиментите си да се реализира лечение на граждани, които имат нужда от такова. Трябва да бъдем ясни, да се категоризира, да се систематизира, че в този случай това е необходимо, в този случай може и в такива условия да се лекуваме. Иначе наистина аз бих се притеснил, ако така вървим и подкрепяме тези текстове така. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имам реплика, уважаеми доцент Чакъров.
Ясно е, че опозицията търси аргументи, които да ѝ помогнат да бъде опозиция. Уважаеми колеги, Вие не познавате живия живот. Аз съм в законодателна роля – и в ролята на първа линия в борбата с COVID-19 от самото начало на епидемията. Карантината е задължителна за всички лица съгласно текстовете и тя е толкова продължителна, колкото са преценили експертите. Във времето се промени продължителността на карантината, защото, припомням, че тогава, когато ние записахме „COVID-19“ в този член, не познавахме характера на болестта, не познавахме неговата опасност, неговата контагиозност, не познавахме възможността му наистина за разпространение и клиничен ход и затова го записахме заедно с особено опасните инфекции. И тогава даже представители на опозицията твърдяха, че това не е особено опасна инфекция, смело го твърдяха, сега изведнъж минахте на другата позиция!
Сега, уважаеми колеги, искам да подчертая, че даже и за определени групи от населението, за които имате притеснение, че не се спазва карантината, в никакъв случай не може да се налага принудително болнично лечение, защото някой не може да им следи карантината. Моля Ви, помислете за лечебните заведения. Ако полицията не може да се справи, защото тя наблюдава как протича карантината с тези групи от населението, Вие какво искате – медицинските сестри, лекарите и санитарите да ги пазят в болница, защото някой не може да им осигури карантиниране вкъщи? Не може да стане така. Тази карантина се реализира с усилието на всички институции, защото справянето с епидемията може да стане само с усилието на всички. Очакваме и по-конструктивно поведение от опозицията, но в случая виждам фокусиране само върху този текст. Надявам се, поне другите текстове от Законопроекта да бъдат подкрепени от Вас и в този смисъл философията на Законопроекта за прецизиране на мерките и реакция в условия на криза, която няма как да бъде дългосрочна, в случая ние се опитваме някакво дългосрочно решение да дадем, да бъде подкрепено консенсусно, защото така даваме знак на обществото.
Заповядайте, доцент Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Аз също съм лекар и мога да кажа, че също съм от предния фронт и разбирам много добре. Далеч съм от мисълта да кажа, че за да се карантинират, болните трябва да бъдат вкарани в болница, на болнично лечение, да бъдат хоспитализирани. Нека да не влизаме в подробности. Всички знаем какво значи да бъдат под карантина, да се ограничават, да няма контакти, да няма разпространение на заразата – в случая на вирусната инфекция.
Искам само да припомня, че когато приемахме преди това текстовете и въведохме тези ограничения и целите, които си поставихме, едно от съображенията ни беше действително чрез хоспитализация някои хора да бъдат ограничени. Защото се видя, че тогава доста хора, които бяха много по-активно проследявани, отколкото в тази натовареност – все пак трябва да бъдем коректни и обективни, трябва да си даваме сметка, че това е много трудно реализуемо днес с оглед на административния капацитет, който има. Но водещото не е карантината. Карантина трябва да има. Аз подкрепям новата форма на уведомление – чрез sms и чрез медии, но тук също трябва да се прецизира контролът, трябва да се постигат целите, трябва да се проследяват болните с този административен капацитет. Нито РЗИ-ата, нито полицията вече с оглед на нарастването на броя, за съжаление, на случаите, това е вълна, която не е само в нашата страна, виждам я и в редица европейски страни, може би е време да се замислим за нещо друго и да има консенсус. Тук не играем на опозиционност, уверявам Ви, и споделям тук, защото трябва да бъдем всички много загрижени, конструктивни.
Аз изказах съображенията, които наистина ме притесняват мен – да няма в обществеността притеснение, че едва ли не по този начин се оттегля държавата, абдикира. В никакъв случай не трябва да позволяваме това да става.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това Вие го внушавате непрекъснато.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не го внушаваме. Кога сме го внушавали! Моля Ви се! Добре, дайте по-голяма конкретика как го внушаваме и как го внушавам аз?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Правите го многократно.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Как?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Повтаряте го на микрофона многократно.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, не е така, моля Ви се! Категорично не приемам такива внушения, защото не споделяме и никога не сме го говорили. Напротив, винаги, когато сме се изказвали, сме се изказвали да няма всяване на напрежение и страх сред хората. Даже в сегашната ситуация трябва да бъдем много внимателни и много прецизни. Заставам зад думите си. Това, което и политическата сила, и аз винаги сме изповядвали, открити сме и сме готови за диалог. Между първо и второ четене, ако има работна група, ще участваме – декларирам тук пред всички, най-активно. Всичко друго ще бъде зарязано, защото навън ври и кипи – гледаме. Това е проблем на всички ни, и най-вече на хората, които на предния фронт от здравеопазването, всички епидемиолози и така нататък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания?
Заповядайте, доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз, противно на предните две изказвания, ще изкажа моето задоволство, че тази промяна в Закона най-вероятно ще стане факт, защото имам преки наблюдения в един от районите, в които, образно казано, най-апокалиптично стоят нещата с приемането на болни в болница и заразените от COVID-19. Наистина може да бъде създадено и такова впечатление, че там има някаква хипер диагностика обаче докато това нещо не се дефинира като варианти, дотогава нищо не може да се каже. Така че абсолютно, категорично има голяма част от пациентите, които идват и биват приети в болницата, които най-вероятно могат да бъдат лекувани и в домовете си. Но поради липсата на категоричност, за която колегите, които приемат, могат да се хванат, те чисто и просто няма какво друго да им предложат, освен това пациентите сами започнаха да настояват да бъдат приети в болница.
Така че в този смисъл, тази промяна би дала възможност точно този момент да се реши. Освен това може да се освободят доста от задълженията на служителите на РЗИ с всички дейности, които са им вменени в момента, защото ние знаем, или поне аз така съм виждал, чувал от мои приятели, които са извън България, че например в някои държави, когато някой заболее, има sms известяване от съответната служба, която известява всички негови приятели – на заболелия, и те вече знаят, че той е болен, като и той знае, че неговите приятели също знаят, че е заразен.
Така че sms известяването с две ръце подкрепям. Ще Ви споделя и един такъв случай от самата практика. Онзи ден бяхме на един медицински съвет в Шумен. Ето сега например как стои много често приемането на пациентите. Примерно идва пациент, който е с клинични оплаквания, с картина, която рентгенологично може да се приеме, че става дума за ковидпневмония, обаче може и да не е такава. PSR тестът все още не може да излезе, трябва да минат няколко часа, докато получим резултат, този човек го вкарват в ковидотделението. Вечерта излиза, че той е отрицателен, обаче един път като е вкаран в тази среда, той няма как да бъде изкаран и той остава хоспитализиран. Волю-неволю той след това става позитивен, защото е в тази среда. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще си позволя под формата на реплика, доктор Генов, да Ви опровергая, защото смятам, че и Вие не сте разбрали смисъла на моето предложение.
Аз правя предложение в главата за надзор над заразните болести, касаеща противоепидемичните мерки. Противоепидемичните мерки при особено опасните инфекции включваха досега и задължително болнично лечение. Затова записахме „COVID-19“ в началото и добавихме съюза „или“, защото не знаехме дали задължителното болнично лечение ще бъде противоепидемична мярка. Видяхме в хода на наблюдение на заболяването, че противоепидемична мярка може да бъде и лечение в дома. И затова сега предлагам текст, който касае противоепидемичната мярка. По никакъв начин този текст не касае индикациите за хоспитализация, по никакъв начин той не касае това кой трябва да лекува пациента и аз не искам да влизате в полемиката на опозицията, защото те твърдят, че точно това се случва.
Напротив, индикациите за хоспитализация се определят от клиничното състояние на пациента и аз смятам, че успешното ни справяне с тази инфекция може да стане само тогава, когато всички лекари, общопрактикуващите лекари, специалистите от диагностично-консултативните центрове, лечебните заведения обединят усилията си, за да може всеки пациент да получи точно това лечение, специално за него, от което има нужда, според нашите познания за болестта, според експертизата ни, според възможността ни да диагностицираме, лекуваме и наблюдаваме пациента. В този смисъл българските пациенти трябва да бъдат много спокойни. Текстът, който съм предложила, касае единствено противоепидемичните мерки. Искам просто това да стане категорично ясно.
Втора реплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз подкрепям всички предложения, които е направила доктор Дариткова наистина с уговорката, че някои текстове могат да бъдат прецизирани. Досега колегите говориха повече за лечението на ковид и за проблемите в системата на лечебните заведения за болнична помощ, доболнична, аз искам да изразя подкрепата си за текстовете, които касаят чисто административната дейност на регионалните здравни инспекции.
Като човек от системата на държавния контрол съм свидетел от събота до вторник как колегите 7 часа в седмицата непрекъснато пишат предписания. Абсолютно целият състав на Регионалната здравна инспекция в Търговище, и не само там, а в цялата страна, е ангажирана и със съобщаването, и с епидемиологичните проучвания. Не е проблем толкова писането на предписания, защото Ви казвам, че само санитарката не пише в момента предписания. Проблемът наистина е с връчването им и това наше решение, записано в Закона, наистина ще улесни много колегите от РЗИ. После вече всеки, записано в текста на Закона, може да си получи предписанието. Разбира се, предписание няма – аз поне като човек от системата не виждам пречка да бъдат връчвани и в момента, когато има такава възможност, това касае по-скоро ситуации на изключителна натовареност, когато наистина колегите не смогват да свършат тази чисто административна работа.
Така че аз Ви призовавам да подкрепим предложенията. Наистина всички имаме поглед върху ситуацията от различни аспекти и можем за второ четене да подготвим и да представим един по-прецизен текст, който да удовлетворява Комисията. Това е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Благодаря на всички за участието им в днешната Комисия.
Утре няма да имаме Комисия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,11 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Янка Иванова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 89
На 18 ноември 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“ № 1, зала 232, от 14,30 ч., се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето., № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. – първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията по здравеопазването.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Дневният ред е от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето., № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г. – първо гласуване.
Във връзка с приемането на първо гласуване на днешното пленарно заседание на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. правя процедура втората предвидена точка в днешния дневен ред от предварителното му обявяване, да отпадне.
Подлагам на гласуване, първо, направеното процедурно предложение и после дневен ред от една точка.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се – няма.
Сега подлагам на гласуване дневен ред от една точка:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето., № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г. – първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се – няма.
По точка единствена:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО., № 054-01-105, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА НА 13 НОЕМВРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, аз ще започна с представянето на Законопроекта. Настоящата законодателна инициатива е във връзка с нарастващото разпространение на коронавирус и предизвиканото от него заболяване COVID-19 и предприемане на необходимите мерки за неговото ограничаване на територията на Република България.
В моите предложения най-голяма полемика в общественото пространство предизвика промяната в чл. 61 от Закона за здравето. Искам да припомня хронологията на записването на COVID-19 в Главата „Надзор над заразните болести“ в Закона за здравето и именно в чл. 61. Това се наложи с приемането на извънредното положение и мерките, които трябваше първоначално да гарантират справянето на държавата с коронавируса.
Във връзка с това, че COVID-19 е заболяване, което тогава не беше съвсем познато, ние го записахме наравно с особено опасните инфекции, като хеморадична треска, чума, вариола, дифтерит, полиомелит. В този член наистина се описват заболявания, за които е предвидено задължително болнично лечение.
С хода на епидемията и опознаването на заболяването става ясно, че голям процент от случаите е възможно да се лекуват в дома, тогава задължителна е само изолацията и затова съм направила предложение задължителното лечение да отпадне. Може би текстовете наистина се нуждаят от прецизиране, защото има заболявания, при които болничното лечение е задължително и върви обвързано с изолацията. Аз се надявах в становището на Министерството на здравеопазването да бъдат посочени именно конкретните заболявания, за които експертите в Министерството на здравеопазването смятат, че болничното лечение трябва да бъде задължително, за да може да избегнем наистина двусмислието и да стане ясно, че има заболявания, при които двете мерки трябва да вървят със съюз „и“, защото така записано със съюз „и/или“ може да се получи превратно тълкуване, че в един момент се налага само изолация, а в друг момент се налага болнично лечение.
Според мен текстът на чл. 61 се нуждае от прецизиране, без да имам претенции, че редакцията, която съм предложила, е най-перфектната, но при всички положения предложението ми дава възможност наистина COVID-19, от една страна, да бъде изведено като отделна хипотеза, ако Министерството на здравеопазването и експертите в него са съгласни, и в същото време наистина да гарантираме опазване на здравето на гражданите от особено опасните инфекции, част от които наистина са и ваксинопредотвратими, но въпреки това има понякога елементи на поява на подобни заболявания на територията на страната и на континента.
Смятам наистина и това, че по никакъв начин не дава основание да се смята, че има отказ от оказване на медицинска помощ от страна на държавата, защото трябва да са гарантирани правата на пациента. Знаем, че постъпването в болница става със задължително информирано съгласие на пациента, и в същото време леките случаи няма нужда да подлежат на задължително болнично лечение и много трудно може да се дефинират правила за задължително болнично лечение на пациенти с COVID-19.
Затова аз призовавам да подкрепите Законопроекта на първо четене, а после наистина между първо и второ да се прецизира текстът в съответствие с мнението на всички експерти. Както и категорично отричам спекулациите, че поради дефицит на броя на леглата се налага тази промяна. Нищо такова не съм имала предвид. Има достатъчно легла в България за лечение на пациенти с COVID-19. Проблемът е този, които изложих, че аз смятам, че COVID-19 по своята характеристика не може да се приравни с особено опасните инфекции, при които се налага задължителна изолация и болнично лечение.
По отношение на следващите промени, които съм предложила, разчитам, че те ще бъдат подкрепени, защото във връзка с нарастващия натиск от мерки за карантина РЗИ-ата се справят трудно със своевременното представяне в писмен вид на предписанията за карантина и даването на възможност чрез sms известяване, чрез съобщение по електронна поща и обаждане по телефона да бъдат информирани гражданите, че подлежат на изолация, ще се даде възможност, от една страна, своевременно да се изолират тези, които са контактни или носители на вируса. Това ще гарантира по-сигурното елиминиране на вирусоносителите от обществото и намаляване разпространението на вируса, от друга страна, наистина РЗИ-ата са подложени на огромен натиск последните месеци, изпитват кадрови дефицит и затруднения и ще дадем възможност наистина те да се занимават с всички други дейности, които са им вменени, в момента в хода на овладяването на епидемията от COVID-19.
Във връзка с предложението на възможността за ограничаване на износа на лекарства тогава, когато е установен недостиг, искам да припомня, че ние го записахме като текст в Закона за извънредното положение във връзка с епидемията от COVID-19, но обвързването му с извънредната епидемична обстановка смятам, че се получава по-коректна нормативна уредба и затова сме го записали в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, защото подобен недостиг може да възникне не само във връзка с разпространението на COVID-19, а и с други епидемични взривове. Затова смятам, че една такава трайна мярка ще бъде полезна и ще гарантира достатъчни количества медикаменти за българските пациенти.
С това представяне на Законопроекта апелирам да го подкрепите на първо четене, защо мерките, макар и малки, са важни и ще бъдат полезни за справянето с епидемията от COVID-19 и са в интерес на действията за овладяване на кризата.
Сега ще пристъпим към становища.
Първо Министерството на здравеопазването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители! Министерство на здравеопазването подкрепя направените предложения за изменение в нормативната уредба. Това, което отбеляза доктор Дариткова, ще окажем съдействие между първо и второ четене за прецизиране на разпоредбите.
Разбира се, лечението с ковид е абсолютно осигурено, гарантирано. Знаете, че има различни сценарии и стратегии за действие при различни нива на заболеваемост. Ние сме информирали обществеността и нашите лечебни заведения как се процедира в един или друг случай и най-малко и ние разбираме предложението в посока ограничаване или повлияване лечението на ковид. По-скоро подкрепяме това, което изложи и доктор Дариткова, като необходимост от прецизиране, за което ще окажат съдействие нашите експерти между първо и второ четене.
Считаме, че възможността за sms известяване е нещо, което ще облекчи районните здравни инспекции и ще осигури своевременна изолация или карантиране на лицата, които трябва да бъдат изолирани или карантинирани и ще позволи на нашите териториални администрации да реагират в посока епидемично проучване и другите аспекти на тяхната дейност, за което са много необходими в този момент от развитие на заболеваемостта.
Подкрепяме и промените в частта за лекарствата. Наистина това е един от лостовете и механизмите да се осигури на българските пациенти своевременно лечение, в случай че възникне недостиг или дефицит на определен лекарствен продукт след съответните проучвания, така че подкрепяме направените предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
От гостите кой желае да вземе думата?
Заповядайте.
БОРЯНА МАРИНКОВА (Изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства): Уважаема госпожо Дариткова, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Бих искала да акцентирам вниманието Ви само върху едно предложение, което сме допълнили. Принципната ни позиция по отношение на забранителните списъци за износ сме депозирали.
Това, което възникна през последните дни, е едно наше предложение, нещо като реципрочно предложение на забраната за износ на лекарства, които са в недостиг. По същия начин със заповед на министъра на здравеопазването да може да бъде възлагано на търговците на едро извънреден внос в рамките само на извънредни епидемични обстановки. Това може да бъде прецизирано с конкретен срок на този период за внос или пък с конкретно количество на лекарството, което е необходимо. По този начин, когато притежателите на разрешение за употреба, които имат ангажимента да осигурят количествата, но не могат да се справят, защото в момента сме свидетели на ситуация, в която не износът е предизвикал недостиг, а свръх потребление, което не може да се компенсира от вноса на притежателите на разрешение за употреба.
Дистрибуторите са основен стълб в лекарство снабдяването и могат да бъдат натоварени и са готови да го направят с допълнителен обществен ангажимент. И в момента някои пазари разполагат с възможност да предоставят определени количества доставки на ниско молекулен хепарин или азитромицини.
Отварям скоба, че през паралелен внос в момента се обезпечават левофлоксацин и амоксиклав за българския пазар. Така че това е една допълнителна помощ, която ние предлагаме и смятаме, че всеки един стопански субект в тази безпрецедентна ситуация, трябва да бъде използвана максимално, особено пък, ако е вдигнал ръка като доброволец, да бъде още по-полезен в нашата държава.
Проблем е, който Вие много добре знаете, че Наредба № 10 не може да изпълнява функциите си в момента. Ние предлагаме тези лекарства, които ще бъдат обект на заповед от изпълнителната власт – от министъра на здравеопазването, да бъдат разрешени лекарства, които се ползват, за определен период от време или определено количество, които се различават единствено и само в някои определени случаи по размера на своята опаковка. Иначе да бъдат абсолютно идентични като производител, като активно вещество, като съдържание на дозова единица. Смятаме, че с подобна промяна, ако сега бъде възприета, държавата ще има още един силен лост, на който може да разчита и да гарантира повече спокойствие на своите потребители.
Не можем да говорим това да се осъществява в рамките на стандартната процедура за паралелен внос, което е може би адекватен коментар към предложението ни, защото в идеалния случай той коства 120 дни, а сега нямаме време да разчитаме на такива четиримесечни срокове. Дай боже, в рамките на четири месеца цялата пандемия да е история. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Народните представители имат думата.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми колеги, уважаеми експерти и гости! Аз мисля, че ние разбираме мотивите за внасянето на тези предложения в Закона за здравето, но се създава впечатлението, че цялото законотворчество е някак си на крак. Възниква проблем – решава се на крак, след това опитът показва нещо друго, отново се тръгва да се правят нещата на крак. За какво става дума?
Първият проблем, който постави доктор Дариткова и се опита да обясни за какво става дума, е за така нареченото задължително болнично лечение – отпадането му, когато се касае за COVID-19. Тук сме съгласни, че COVID-19 може да бъде изваден от тази група, но така или иначе законово той е в групата на другите особено опасни инфекции. Така че това, което се предлага, за задължителното болнично лечение да отпадне, касае всички други заболявания, които са изброени в Закона.
На второ място, считаме, че понятието „карантина“ е ново правно понятие. Неговата правна същност не е изяснена достатъчно добре и тук трябва да се направи правната разлика между изолация, карантина и правните и административните мерки, които касаят въвеждането в едно или друго състояние на българските граждани. Може да изпаднем в следния казус, ако приемем отпадането на задължителното болнично лечение.
Досега това нещо не беше особено важно, защото ние приемаме, че когато един пациент трябва да бъде в задължителна изолация, той можеше да постъпи в болница, където да бъде обгрижван и фактически болничното лечение изпълняваше ролята на задължителна изолация. Сега обаче изпадаме в ситуацията – представете си един пациент със симптоматика трябва да бъде задължително изолиран, той обаче отказва да влезе в болнично лечение. Тоест къде той ще бъде задължително изолиран? Той може да изтъкне причини, че няма социално-битови условия, които да осъществят някъде си в пространството той да бъде задължително изолиран, отказва да влезе в болница, която изпълнява това нещо. Как тогава ще се изпълни предписанието, което е задължително – да бъде задължително изолиран?
Затова мисля, че е рано. В този аспект на нещата още не е прецизирано ние да обхванем всичките административни и правни неща около задължителната изолация и болничното лечение, включително и карантината, между другото, не искам да бъда голословен. Затова не можем да я подкрепим. Считаме, че тази мярка в момента не е достатъчно изяснена.
На трето място, казусът с уведомлението на посетимите, така да ги кажа, дали те да бъдат в задължителна изолация или в карантина. Ние разбираме, че колегите от районните здравни инспекции са в изключително тежко положение, но тук поставяме въпроса за администрирането, за правната същност на нещата, защото в един момент ние искаме един човек да го вкараме в едно принудително положение минимум за 10 дни, доколкото трае карантината. Този човек не е раб на държавата. Той има своите права и може да ги жали, въпреки че в Закона се предвижда предписанието и обжалването да не спира изпълнението на нещата.
Аз мисля, че в Административнопроцесуалния кодекс достатъчно добре е казано по какъв начин се уведомяват пациентите. Не считам, че за една значителна част от българските граждани, особено тези в пенсионна възраст, особено тези с ограничения в слушането, в гледането, могат да разберат предписанията, които им се дават от специализираните здравни органи в лицето на районните здравни инспекции. Това може да бъде една от формата, граждани, които имат тази квалификация, могат да я ползват, но тя не може да бъде мярка. Защото в един случай ние ще се превърнем в ситуация, когато всички български граждани, които попадат в тази категория, ще бъдат уведомявани по телефона от РЗИ: „Вие имате тези предписания.“ Приемате ли ги, или не ги приемате, тоест телефонната връзка става нещо, както сега се стремим да избегнем проблема с личните лекари, на които много им хареса да консултират пациентите по телефона, обаче да си получават парите в банковите сметки, което за мен е един абсолютен нонсенс. Нека да не превръщаме отново тези неща. В този си вид ние не можем да подкрепим Закона.
Между другото, това, което каза и колежката, аз съм съгласен, че в Закона за лекарствените средства трябва да се предвиди ред, обаче тук ми е много интересно на професор Сербезова да чуя становището не в качеството си на председател на Фармацевтичния съюз, а в качеството си на бивш директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Защото моите опасения, че по този начин с вкарването на заобиколна вратичка за вкарване на медикаменти, на лекарства в България, могат да бъдат вкарани и други, които не са точно нужни в ситуацията, а просто да се използват за вкарване. (Реплики.)
Не, аз отговарям на колежката. Да, разбирам Ви. Аз отговарям, взимам отношение и по казаното от колежката от Асоциацията, така че, това нещо го подкрепяме.
В общия си вид ние днес не може да подкрепим така представения Закон и се надяваме експертни групи от Министерството на здравеопазването да не чакат между първо и второ четене, а в скорошен порядък да ни представят завършени законови форми. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики?
Реплика – доктор Генов, заповядайте.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема госпожо Дариткова, госпожо Заместник-министър! Относно това изказване бих направил тази реплика: не можах да разбера сега това, което говорите за картината, задължителна карантина за 10 дни, това много ли е, малко ли е? От една страна, се противопоставяте на това група хора, които по принцип задължително трябва да влязат на болнично лечение да не се лекуват вкъщи, тоест да останат в такъв режим на лечение, а в следващия момент карантината не трябва да бъде 10 дни, или … Не можах да разбера точно какво е изказването. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за уточнение, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Продължителността на картината се знае, че тя се променя в зависимост от увеличаването на знанията на научната медицинска общност за характера на протичането на тази нова за страната и за света вирусна инфекция, така че аз не коментирам колко тя да бъде продължителна. Аз коментирам администрирането, правните норми за въведението в нея. Има министър на здравеопазването, той има всичките права да каже дали, както намали карантината от две седмици на 10 дни, утре може да каже, че е 21 ден и така нататък. Това не съм го коментирал и не искам да го коментирам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за изказване, доцент Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, колеги и гости на днешното извънредно заседание на Комисията по здравеопазване! Ние от ДПС на този етап няма да подкрепим предложените промени в Закона за здравето, като преди да изложа нашите аргументи с оглед на развилата се дискусия, да, бихме приели допрецизиране на текстовете. Наистина има логика, обаче това трябваше да бъде изведено като сериозен аргумент, така предлагам да бъде, не само тук, за да вземем съответното решение за подкрепа на една или друга законова рамка, а и с оглед да бъдем коректни и към обществеността и обществения интерес.
Такива резки движения според мен трудно ще обясним на хората, че днес тези решения, които взимаме тук, не са продиктувани от това, че се разкриват още болнични легла. Това е добре, доктор Дариткова, но това се налага да става в движение. Естествено, така трябва да бъде, но не достига медицински персонал и винаги ще остане някакво съмнение.
По-скоро според мен аргумент трябва да бъде симптоматиката и клиничният ход на заболяването. Аз като лекар и вече всички имаме близки, които са преболедували, слава богу, от тази сериозна вирусна инфекция и заболяване, така че не във всички случаи се налага да бъдат хоспитализирани. Това е безспорно факт. Но всичко това трябва да бъде много ясно и добре систематизирано, трябва да намерим някаква правна рамка и клинични критерии и да бъдем обективни, коректни, хората да не се притесняват. Това сме длъжни да го направим.
Надявам се, че споделяте, това, което казвам и бихме могли да го постигнем, но на този етап няма как да одобрим предложението от чл. 61 и чл. 215 да отпаднат думите „и/или болнично лечение“, касаещи и редица други заразни болести. В момента сме се фокусирали и трябва да бъдем фокусирани върху ковид, и за ред други заразни трябва да се обосновем защо така. След няколко дни пак ще се наложи да ги връщаме, защото тези текстове не са пипани, доколкото направихме една бегла справка, от Министерството ще кажат по-добре, от 2004 г. досега. Те функционират и когато се налага, трябва да има тази правна рамка и тази правна опция това да бъде по този начин.
Аргументацията на този етап е, че е с цел прецизиране на текста на разпоредбата по отношение на съществуващото изискване „задължително болнични лечение на лица, болни от COVID-19“. От предложената обаче в Законопроекта цялостна промяна на чл. 61 следва, че отпада изцяло възможността директорът на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар с предписание да насочва за болнично лечение лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3. И като имаме предвид освен това в момента и още едно друго съображение – даже в момента ми идва в съображение, няма да конкретизирам, а най-общо ще кажа, има определени социални групи, които не биха искали, даже когато се налага да постъпят на болнично лечение, какво правим тогава тези хора? Ще щъкат напред-назад и там карантинирането, за което говорим, знаем с какви усилия евентуално може да бъде постигнато. По-скоро няма да бъде постигнато и те ще сеят зараза под път и над път. Тази правна рамка, която ни дава възможност това да става, ще бъде елиминирана.
Още мога да се аргументирам, но считам, че на този етап този текст е гаранция както за защита на обществения интерес, така и за здравето на обществото като цяло. Така че да помислим добре между първо и второ четене. Явно мнозинството е решило да подкрепи тези текстове, ние ще се въздържим и като видим предложенията, текстовете, когато намерим правилната рамка и постигнем съответните цели, и с оглед на обществения интерес, и обществените нагласи, бихме били определено, казвам, по-консенсусни, както винаги, или конструктивни, но на този етап не може да оставим, един вид да се остане с впечатление, че държавата абдикира от изпълнението на ангажиментите си да се реализира лечение на граждани, които имат нужда от такова. Трябва да бъдем ясни, да се категоризира, да се систематизира, че в този случай това е необходимо, в този случай може и в такива условия да се лекуваме. Иначе наистина аз бих се притеснил, ако така вървим и подкрепяме тези текстове така. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имам реплика, уважаеми доцент Чакъров.
Ясно е, че опозицията търси аргументи, които да ѝ помогнат да бъде опозиция. Уважаеми колеги, Вие не познавате живия живот. Аз съм в законодателна роля – и в ролята на първа линия в борбата с COVID-19 от самото начало на епидемията. Карантината е задължителна за всички лица съгласно текстовете и тя е толкова продължителна, колкото са преценили експертите. Във времето се промени продължителността на карантината, защото, припомням, че тогава, когато ние записахме „COVID-19“ в този член, не познавахме характера на болестта, не познавахме неговата опасност, неговата контагиозност, не познавахме възможността му наистина за разпространение и клиничен ход и затова го записахме заедно с особено опасните инфекции. И тогава даже представители на опозицията твърдяха, че това не е особено опасна инфекция, смело го твърдяха, сега изведнъж минахте на другата позиция!
Сега, уважаеми колеги, искам да подчертая, че даже и за определени групи от населението, за които имате притеснение, че не се спазва карантината, в никакъв случай не може да се налага принудително болнично лечение, защото някой не може да им следи карантината. Моля Ви, помислете за лечебните заведения. Ако полицията не може да се справи, защото тя наблюдава как протича карантината с тези групи от населението, Вие какво искате – медицинските сестри, лекарите и санитарите да ги пазят в болница, защото някой не може да им осигури карантиниране вкъщи? Не може да стане така. Тази карантина се реализира с усилието на всички институции, защото справянето с епидемията може да стане само с усилието на всички. Очакваме и по-конструктивно поведение от опозицията, но в случая виждам фокусиране само върху този текст. Надявам се, поне другите текстове от Законопроекта да бъдат подкрепени от Вас и в този смисъл философията на Законопроекта за прецизиране на мерките и реакция в условия на криза, която няма как да бъде дългосрочна, в случая ние се опитваме някакво дългосрочно решение да дадем, да бъде подкрепено консенсусно, защото така даваме знак на обществото.
Заповядайте, доцент Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Аз също съм лекар и мога да кажа, че също съм от предния фронт и разбирам много добре. Далеч съм от мисълта да кажа, че за да се карантинират, болните трябва да бъдат вкарани в болница, на болнично лечение, да бъдат хоспитализирани. Нека да не влизаме в подробности. Всички знаем какво значи да бъдат под карантина, да се ограничават, да няма контакти, да няма разпространение на заразата – в случая на вирусната инфекция.
Искам само да припомня, че когато приемахме преди това текстовете и въведохме тези ограничения и целите, които си поставихме, едно от съображенията ни беше действително чрез хоспитализация някои хора да бъдат ограничени. Защото се видя, че тогава доста хора, които бяха много по-активно проследявани, отколкото в тази натовареност – все пак трябва да бъдем коректни и обективни, трябва да си даваме сметка, че това е много трудно реализуемо днес с оглед на административния капацитет, който има. Но водещото не е карантината. Карантина трябва да има. Аз подкрепям новата форма на уведомление – чрез sms и чрез медии, но тук също трябва да се прецизира контролът, трябва да се постигат целите, трябва да се проследяват болните с този административен капацитет. Нито РЗИ-ата, нито полицията вече с оглед на нарастването на броя, за съжаление, на случаите, това е вълна, която не е само в нашата страна, виждам я и в редица европейски страни, може би е време да се замислим за нещо друго и да има консенсус. Тук не играем на опозиционност, уверявам Ви, и споделям тук, защото трябва да бъдем всички много загрижени, конструктивни.
Аз изказах съображенията, които наистина ме притесняват мен – да няма в обществеността притеснение, че едва ли не по този начин се оттегля държавата, абдикира. В никакъв случай не трябва да позволяваме това да става.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това Вие го внушавате непрекъснато.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не го внушаваме. Кога сме го внушавали! Моля Ви се! Добре, дайте по-голяма конкретика как го внушаваме и как го внушавам аз?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Правите го многократно.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Как?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Повтаряте го на микрофона многократно.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, не е така, моля Ви се! Категорично не приемам такива внушения, защото не споделяме и никога не сме го говорили. Напротив, винаги, когато сме се изказвали, сме се изказвали да няма всяване на напрежение и страх сред хората. Даже в сегашната ситуация трябва да бъдем много внимателни и много прецизни. Заставам зад думите си. Това, което и политическата сила, и аз винаги сме изповядвали, открити сме и сме готови за диалог. Между първо и второ четене, ако има работна група, ще участваме – декларирам тук пред всички, най-активно. Всичко друго ще бъде зарязано, защото навън ври и кипи – гледаме. Това е проблем на всички ни, и най-вече на хората, които на предния фронт от здравеопазването, всички епидемиолози и така нататък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания?
Заповядайте, доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз, противно на предните две изказвания, ще изкажа моето задоволство, че тази промяна в Закона най-вероятно ще стане факт, защото имам преки наблюдения в един от районите, в които, образно казано, най-апокалиптично стоят нещата с приемането на болни в болница и заразените от COVID-19. Наистина може да бъде създадено и такова впечатление, че там има някаква хипер диагностика обаче докато това нещо не се дефинира като варианти, дотогава нищо не може да се каже. Така че абсолютно, категорично има голяма част от пациентите, които идват и биват приети в болницата, които най-вероятно могат да бъдат лекувани и в домовете си. Но поради липсата на категоричност, за която колегите, които приемат, могат да се хванат, те чисто и просто няма какво друго да им предложат, освен това пациентите сами започнаха да настояват да бъдат приети в болница.
Така че в този смисъл, тази промяна би дала възможност точно този момент да се реши. Освен това може да се освободят доста от задълженията на служителите на РЗИ с всички дейности, които са им вменени в момента, защото ние знаем, или поне аз така съм виждал, чувал от мои приятели, които са извън България, че например в някои държави, когато някой заболее, има sms известяване от съответната служба, която известява всички негови приятели – на заболелия, и те вече знаят, че той е болен, като и той знае, че неговите приятели също знаят, че е заразен.
Така че sms известяването с две ръце подкрепям. Ще Ви споделя и един такъв случай от самата практика. Онзи ден бяхме на един медицински съвет в Шумен. Ето сега например как стои много често приемането на пациентите. Примерно идва пациент, който е с клинични оплаквания, с картина, която рентгенологично може да се приеме, че става дума за ковидпневмония, обаче може и да не е такава. PSR тестът все още не може да излезе, трябва да минат няколко часа, докато получим резултат, този човек го вкарват в ковидотделението. Вечерта излиза, че той е отрицателен, обаче един път като е вкаран в тази среда, той няма как да бъде изкаран и той остава хоспитализиран. Волю-неволю той след това става позитивен, защото е в тази среда. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще си позволя под формата на реплика, доктор Генов, да Ви опровергая, защото смятам, че и Вие не сте разбрали смисъла на моето предложение.
Аз правя предложение в главата за надзор над заразните болести, касаеща противоепидемичните мерки. Противоепидемичните мерки при особено опасните инфекции включваха досега и задължително болнично лечение. Затова записахме „COVID-19“ в началото и добавихме съюза „или“, защото не знаехме дали задължителното болнично лечение ще бъде противоепидемична мярка. Видяхме в хода на наблюдение на заболяването, че противоепидемична мярка може да бъде и лечение в дома. И затова сега предлагам текст, който касае противоепидемичната мярка. По никакъв начин този текст не касае индикациите за хоспитализация, по никакъв начин той не касае това кой трябва да лекува пациента и аз не искам да влизате в полемиката на опозицията, защото те твърдят, че точно това се случва.
Напротив, индикациите за хоспитализация се определят от клиничното състояние на пациента и аз смятам, че успешното ни справяне с тази инфекция може да стане само тогава, когато всички лекари, общопрактикуващите лекари, специалистите от диагностично-консултативните центрове, лечебните заведения обединят усилията си, за да може всеки пациент да получи точно това лечение, специално за него, от което има нужда, според нашите познания за болестта, според експертизата ни, според възможността ни да диагностицираме, лекуваме и наблюдаваме пациента. В този смисъл българските пациенти трябва да бъдат много спокойни. Текстът, който съм предложила, касае единствено противоепидемичните мерки. Искам просто това да стане категорично ясно.
Втора реплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз подкрепям всички предложения, които е направила доктор Дариткова наистина с уговорката, че някои текстове могат да бъдат прецизирани. Досега колегите говориха повече за лечението на ковид и за проблемите в системата на лечебните заведения за болнична помощ, доболнична, аз искам да изразя подкрепата си за текстовете, които касаят чисто административната дейност на регионалните здравни инспекции.
Като човек от системата на държавния контрол съм свидетел от събота до вторник как колегите 7 часа в седмицата непрекъснато пишат предписания. Абсолютно целият състав на Регионалната здравна инспекция в Търговище, и не само там, а в цялата страна, е ангажирана и със съобщаването, и с епидемиологичните проучвания. Не е проблем толкова писането на предписания, защото Ви казвам, че само санитарката не пише в момента предписания. Проблемът наистина е с връчването им и това наше решение, записано в Закона, наистина ще улесни много колегите от РЗИ. После вече всеки, записано в текста на Закона, може да си получи предписанието. Разбира се, предписание няма – аз поне като човек от системата не виждам пречка да бъдат връчвани и в момента, когато има такава възможност, това касае по-скоро ситуации на изключителна натовареност, когато наистина колегите не смогват да свършат тази чисто административна работа.
Така че аз Ви призовавам да подкрепим предложенията. Наистина всички имаме поглед върху ситуацията от различни аспекти и можем за второ четене да подготвим и да представим един по-прецизен текст, който да удовлетворява Комисията. Това е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Благодаря на всички за участието им в днешната Комисия.
Утре няма да имаме Комисия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,11 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Янка Иванова
